РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
15 юли 2015 година(*)
„Сближаване на законодателствата — Директива 2006/42/ЕО — Машини, притежаващи маркировка „СЕ“ — Съществени изисквания за безопасност — Рискове за безопасността на хората — Предпазна клауза — Решение на Комисията, с което е обявена за оправдана национална мярка за забрана за пускане на пазара — Условия, уреждащи прилагането на предпазната клауза — Явна грешка в преценката — Равно третиране“
По дело T‑337/13,
CSF Srl, установено в Грумоло делле Аббадессе (Италия), за което се явяват R. Santoro, S. Armellini и R. Bugaro, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явява G. Zavvos, в качеството на представител, подпомаган от M. Pappalardo, адвокат,
ответник,
подпомагана от
Кралство Дания, представлявано първоначално от V. Pasternak Jørgensen и M. Wolff, впоследствие от M. Wolff, C. Thorning, U. Melgaard и N. Lyshøj, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна на Решение 2013/173/ЕС на Комисията от 8 април 2013 година относно мярка, предприета от Дания съгласно член 11 от Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, с която се забраняват определен тип многоцелеви земекопни машини (ОВ L 101, стр. 29),
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: S. Papasavvas, председател, N. J. Forwood (докладчик) и E. Bieliūnas, съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 април 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, CSF Srl, е установено в Италия предприятие, извършващо дейност в сектора на производството на машини. То по-специално произвежда машина, наречена „Multione S630“ (наричана по-нататък „Multione S630“). Основната характеристика на тази машина е, че може да бъде използвана за различни цели и в различни области на дейност въз основа на 58 приставки, с които може да се оборудва. Тези приставки, също създадени от жалбоподателя, позволяват например посочената машина да се превърне в самосвал, машина за почистване на сняг, вилков повдигач, подемна машина, хидравличен чук, щипка за повдигане на товари, машина за обработка на почвата или косачка и следователно да се използва в рамките на дейности като градинарство, селско стопанство, строителство, поддръжка на пътища или дейности в горското стопанство. Разглежданата машина е пусната на пазара в различни държави — членки на Европейския съюз. Десет екземпляра от въпросната машина са продадени от 2009 г. в Дания, където се използват за раздаване на фураж и почистване на клетките във фермите за норки.
2 На 31 януари 2012 г. датските органи приемат мерки спрямо Multione S630 по силата на член 11, параграф 1 от Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО (ОВ L 157, стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 120 и поправка в ОВ L 119, 7.5.2011 г., стр. 77). Тези мерки се състоят, от една страна, в забрана за пускането на датския пазар на всеки нов екземпляр от тази машина, който не е оборудван с подходяща защитна конструкция срещу падащи предмети, и от друга страна, в разпореждане на жалбоподателя да предприеме коригиращи мерки по отношение на екземплярите от посочената машина, които вече са пуснати в експлоатация в Дания.
3 Датските органи мотивират приемането на тези мерки с несъответствието на Multione S630 на определени съществени изисквания за безопасност, предвидени от Директива 2006/42. В това отношение те констатират, че пуснатите на датския пазар екземпляри от посочената машина не са оборудвани с подходяща защитна конструкция, въпреки че няколко от функциите, за които е проектирана машината, излагат водача ѝ на риск от падащи предмети или материали. Те считат също, че такова положение не отговаря на точка 3.4.4 от приложение I към Директива 2006/42. Тази разпоредба предвижда, че когато при самоходна машина с водач съществува риск от падане на предмети или материали, тази машина трябва да е проектирана и изработена така, че да се вземат предвид тези опасности, и да бъде съоръжена, ако размерите ѝ позволяват, с подходяща защитна конструкция.
4 Съгласно член 11, параграф 2 от Директива 2006/42 предприетите от датските органи мерки са съобщени на Европейската комисия. Последната приема, с Решение 2013/173/ЕС от 8 април 2013 година относно мярка, предприета от Дания съгласно член 11 от Директива 2006/42, с която се забраняват определен тип многоцелеви земекопни машини (ОВ L 101, стр. 29, наричано по-нататък „обжалваното решение“), че посочените мерки са оправдани по силата на параграф 3 от същия член.
Производство и искания на страните
5 На 19 юни 2013 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
6 На 30 август 2013 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд молба за допускане на обезпечение. С определение от 11 ноември 2013 г. председателят на Общия съд отхвърля тази молба като неоснователна, с мотива че жалбоподателят не е доказал, че е произнасянето е било неотложно, като същевременно не се произнася по съдебните разноски.
7 На 1 октомври 2013 г. Кралство Дания подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в производството в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 13 ноември 2013 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска встъпването.
8 По доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството.
9 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 28 април 2015 г.
10 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– при необходимост да назначи експертиза,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
11 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
12 Кралство Дания моли Общия съд да отхвърли жалбата.
От правна страна
13 Без изрично да предявява възражение за недопустимост на жалбата, Комисията си задава въпроси относно нейната допустимост. По съществото на спора, жалбоподателят излага две основания в подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното решение. Той изтъква и оплакване, отнасящо се до вредите, които твърди, че са му причинени с това решение, без обаче да представя искания в това отношение.
По допустимостта на жалбата
14 Комисията по същество изтъква, че обжалваното решение не засяга пряко жалбоподателя по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Всъщност, макар тя да се произнася дали са оправдани мерките, приети от датските органи срещу жалбоподателя, именно последните са тези, които засягат пряко неговото правно положение в съответствие с предвиденото в член 11 от Директива 2006/42 разпределение на правомощията. По-нататък, макар това решение да е било съобщено на държавите — членки на Съюза, различни от Кралство Дания, именно компетентните национални органи са тези, които понастоящем трябва да проверят до каква степен машините, пуснати на датския пазар от жалбоподателя, спазват посочената директива и да изведат всички последици от това обстоятелство.
15 Жалбоподателят оспорва тези доводи.
16 В това отношение следва да се припомни, че от член 263, четвърта алинея ДФЕС следва по-специално, че всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу решенията, които го засягат пряко и лично.
17 Съгласно постоянната съдебна практика физическото или юридическото лице е пряко засегнато от акта, щом като той пряко поражда последици за неговото правно положение и не оставя никакво право на преценка на адресатите си, като изпълнението му е напълно автоматично и произтича от самата правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (решения от 5 май 1998 г., Dreyfus/Комисия, C‑386/96 P, Rec, EU:C:1998:193, т. 43 и от 13 март 2008 г., Комисия/Infront WM, C‑125/06 P, Сб., EU:C:2008:159, т. 47).
18 В настоящия случай жалбата на жалбоподателя цели отмяната на решение на Комисията, с което се приемат за оправдани мерките, приети от датските органи във връзка с условията, при които машината Multione S630 е пусната на датския пазар.
19 Мерките, приети от датските органи, се основават на разпоредбите на датското право за прилагането на Директива 2006/42 и в частност на член 11, параграф 1 от нея. Последният гласи по-специално, че когато държава членка констатира, че определена машина, по отношение на която се прилага посочената директива, с нанесена маркировка „СЕ“, придружена от ЕО декларация за съответствие, и която се използва според предназначението си или в разумно предвидими условия, има вероятност да застраши безопасността на хората, тя взема всички необходими мерки, за да изтегли тази машина от пазара, да забрани пускането ѝ на пазара или в експлоатация или да ограничи нейното свободно движение.
20 Обжалваното решение, от своя страна, се основава на член 11, параграф 3 от Директива 2006/42. Той предвижда, че когато държава членка я информира за приемането на мерки, предприети по силата на член 11, параграф 1 от посочената директива, Комисията започва консултация със заинтересованите страни, преди да реши дали тези мерки са оправдани, след което съобщава своето решение на държавата членка, която ги е приела, на останалите държави членки и на производителя на разглежданата машина или на неговия упълномощен представител.
21 Както правилно отбелязва Комисията, от прочита на писмото, изпратено от датските органи на жалбоподателя на 31 януари 2012 г., може да се установи, че мерките, приети от тези органи, са имали за предмет да засегнат пряко правното положение на последния. Всъщност, след като преценяват, че Multione S630 не отговаря на определени съществени изисквания за безопасност, посочени от Директива 2006/42, тъй като тази машина не е оборудвана с подходяща защитна конструкция срещу падащи предмети или материали, посочените органи, първо, забраняват пускането ѝ на датския пазар, второ, разпореждат на жалбоподателя да измени нейното проектиране и изработката ѝ, като я оборудва с такава конструкция, и трето, задължават жалбоподателя да приведе екземплярите от посочената машина, които вече са пуснати в експлоатация в Дания, в съответствие с изискванията на Директивата или да ги изтегли от посочения пазар.
22 От това обаче Комисията неправилно стига до извода, че обжалваното решение не засяга пряко жалбоподателя.
23 Напротив, следва да се приеме, на първо място, че обжалваното решение поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателя, различни от тези, произтичащи от мерките, приети от датските органи.
24 В това отношение следва да се приеме за установено, първо, че адресати на обжалваното решение са всички държави — членки на Съюза, а не само Кралство Дания, в съответствие със задълженията за съобщаване и информиране, наложени на Комисията с член 11, параграфи 3 и 6 от Директива 2006/42. Следователно то е задължително за всяка от тях в своята цялост, в съответствие с член 288 ДФЕС.
25 Второ, Директива 2006/42 е приета на основание на член 95 ЕО (понастоящем член 114 ДФЕС), който оправомощава Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да приемат мерки, които имат за предмет премахването на пречките пред търговията, произтичащи от разлики между законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки (вж. решения от 17 май 1994 г., Франция/Комисия, C‑41/93, Rec, EU:C:1994:196, т. 22 и от 9 август 1994 г., Германия/Съвет, C‑359/92, Rec, EU:C:1994:306, т. 22 във връзка с член 100 A ЕО). Директивата цели да хармонизира условията, при които машините, притежаващи маркировка „СЕ“ и ЕО декларация за съответствие, се пускат на вътрешния пазар, и да осигури свободното им движение в рамките на Съюза, като същевременно гарантира спазването на съвкупност от изисквания, предназначени за защита на здравето и безопасността на хората с оглед на рисковете, произтичащи от използването на тези машини (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2005 г., Yonemoto, C‑40/04, Rec, EU:C:2005:519, т. 31 и 45 и от 17 април 2007 г., AGM-COS.MET, C‑470/03, Сб., EU:C:2007:213, т. 52 и 53), подобно на Директива 89/392/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки по отношение на машините (ОВ L 183, стр. 9) и на Директива 98/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки по отношение на машините (ОВ L 207, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 220), които я предшестват.
26 За тази цел Директива 2006/42 по-специално забранява на държавите членки да накърняват свободното движение на машини в Съюза, при условие че последните отговарят на условията, позволяващи да се презумира, че съответстват на съществените изисквания за опазване на здравето и безопасността, посочени в нея (членове 6 и 7 от Директива 2006/42). Освен това тя налага на компетентните национални органи да гарантират надзор над техния съответен пазар по-специално като вземат всички необходими мерки, така че машините да могат да бъдат пускани на пазара или в експлоатация само ако съответстват на нейните разпоредби и ако не застрашават здравето и безопасността на хората (член 4 от Директива 2006/42). Накрая, тя възлага на държавите членки да вземат всички необходими мерки, за да изтеглят от пазара, да забранят пускането на пазара или в експлоатация или по-общо да ограничат свободата на движение на машините, които има вероятност да застрашат здравето или безопасността на хората (член 11 от Директива 2006/42).
27 Трето, от член 14, параграф 7 и от член 19 от Директива 2006/42, разглеждани в светлината на съображения 9 и 10 от същата, следва, че в рамките на надзора на пазара, организиран от посочената директива, и по-специално на прилагането на предпазната клауза, предвидена по-конкретно от член 11, държавите членки са задължени да гарантират правилното и еднакво прилагане на тази директива, като се координират и като вземат предвид определяните от Комисията насоки.
28 Предвид целта, общата структура и съдържанието на разпоредбите, цитирани в точки 26 и 27 по-горе, следва да се приеме, че обжалваното решение налага на всяка държава членка, различна от Кралство Дания, да предприеме необходимите мерки, отнасящи се до пускането или присъствието на Multione S630 на нейния пазар, и по този начин да гарантира правилното и еднакво прилагане на Директива 2006/42 с оглед на мерките, приети от датските органи и обявени за оправдани от Комисията, както поддържа по същество жалбоподателят. С други думи, в резултат на обжалваното решение държавите членки, различни от Кралство Дания, са длъжни да проверят в рамките на своите отговорности дали екземплярите от посочената машина, които са били пуснати на съответните им пазари от жалбоподателя, са оборудвани с подходяща защитна конструкция срещу риска от падащи предмети или материали и следователно дали тези машини могат да продължат да присъстват на посочения пазар. Поради това обжалваното решение има за пряка последица започването на национални процедури, които поставят под въпрос правото, което жалбоподателят е имал до момента в целия Съюз, да предлага на пазара машина, която се е ползвала от презумпцията за съответствие, предвидена в член 7 от посочената директива, щом като е притежавала маркировка „CE“ и ЕО декларация за съответствие (вж. по аналогия, Комисия/Infront WM, точка 17 по-горе, EU:C:2008:159, т. 50—52).
29 Освен това в случая Комисията не оспорва факта, че след като са станали адресати на обжалваното решение, финландските и литовските органи вече са предприели действия в това отношение.
30 На второ място, обжалваното решение не оставя никакво право на преценка на своите адресати по отношение на постигането на даден резултат, тъй като неговото изпълнение в това отношение е напълно автоматично и произтича от самата правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.
31 Несъмнено, както отбелязва Комисията, изглежда вероятно, че за да могат да определят дали жалбоподателят е пуснал или възнамерява да пусне екземпляри от Multione S630 в обращение на тяхна територия и дали някои от тези екземпляри не са оборудвани със защитна конструкция срещу риска от падащи предмети или материали, компетентните национални органи трябва най-напред да пристъпят към мерки за контрол. Все пак, ако се окаже, че случаят е такъв, тези органи ще са длъжни да приемат, че съществува вероятност това положение да застраши безопасността на хората, и да вземат всички необходими мерки за неутрализиране на този риск, като гарантират в това отношение правилното и еднакво прилагане на Директива 2006/42, с оглед на обжалваното решение и на датските мерки, които то обявява за оправдани, и следователно като разпоредят забраната, изтеглянето или промяната на разглежданата машина или като приемат други равностойни мерки. Следователно именно решението на Комисията, с което се приемат за оправдани датските мерки, определя резултата, който трябва да се постигне от останалите национални органи, които не разполагат с никакво право на преценка в това отношение (вж. в този смисъл определение от 7 юни 2007 г., IMS/Комисия, T‑346/06 R, Сб., EU:T:2007:164, т. 51—54, по аналогия вж. също решение Комисия/Infront WM, точка 17 по-горе, EU:C:2008:159, т. 59—63).
32 Освен това в настоящия случай Комисията не оспорва по надлежен начин нито доводите на жалбоподателя, че предприетите действия от финландските и литовските органи, след като са узнали за обжалваното решение, потвърждават, че тези органи нямат съмнение относно обхвата на това решение и последиците, които трябва да изведат от него, нито представените документи в това отношение.
33 Гореизложените съображения не се поставят под въпрос от член 9 от Директива 2006/42. Този член, който урежда „[с]пециални мерки, свързани с потенциално опасните машини“, гласи по-конкретно, че когато в съответствие с предвидената процедура в член 11 от посочената директива Комисията счита, че дадена приета от определена държава членка мярка е оправдана, тя може да предприеме мерки, изискващи от държавите членки да забраняват или ограничават пускането на пазара на машини, които поради своите технически характеристики представляват същия риск като машината, спрямо която се прилагат националните мерки, или да изискват тези машини да спазват специални условия. Впрочем в съображение 13 от тази директива се уточнява, че такива мерки, приети на равнището на Съюза, не са пряко приложими по отношение на стопанските субекти и трябва да бъдат приведени в действие от държавите членки.
34 В това отношение следва да се констатира, че макар държавите членки да трябва да гарантират правилното и еднакво прилагане на Директива 2006/42, извеждайки последиците от национална мярка, приета относно дадена машина и обявена за оправдана от Комисията, без да разполагат с право на преценка по отношение на резултата, който трябва да се постигне, те очевидно не могат самостоятелно и извън процесуалната и материална рамка, предвидена от член 11, параграф 1 от тази директива, да разширят приложното поле на тази мярка спрямо други машини, с довода че последните представляват същия риск, без да нарушат принципа на свободно движение, установен в член 6, параграф 1 от посочената директива, и презумпцията за съответствие, предвидена в член 7 от нея (вж. в този смисъл решения от 25 март 1999 г., Комисия/Италия, C‑112/97, Rec, EU:C:1999:168, т. 54 и AGM-COS.MET, точка 25 по-горе, EU:C:2007:213, т. 61—64 и 68—70). Именно поради тази причина законодателят на Съюза поставя това разширяване в зависимост от прилагането на специална процедура, изискваща по-специално приемането, от една страна, на изрично решение на Комисията за тази цел, и от друга страна, на национални мерки за прилагане на това решение. Напротив, такива актове не са нито предвидени, нито необходими за целите на член 11 от въпросната директива предвид неговия обхват (вж. точки 28 и 31 по-горе).
35 С оглед на гореизложените съображения Комисията няма основание да оспорва допустимостта на жалбата, с мотива че обжалваното решение не засяга пряко жалбоподателя.
По искането за отмяна на обжалваното решение
36 В подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение жалбоподателят изтъква две основания, изведени, първото, от нарушение на Директива 2006/42, а второто, от нарушение на принципа на равно третиране.
По първото основание, изведено от нарушение на Директива 2006/42
37 Жалбоподателят поддържа по същество, че обжалваното решение се основава на неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на Директива 2006/42, отнасящи се до съществените изисквания за безопасност, които трябва да се спазват от производителите на машини, предназначени за пускане на пазара в Съюза.
38 На първо място, обжалваното решение приемало за оправдани мерките, приети от датските органи по отношение на Multione S630, въпреки че те налагат спазването на задължения, които надхвърлят тези, предвидени в член 5, параграф 1, буква a) от Директива 2006/42, както и в точки 1.1.2 и 3.4.4 от приложение I към тази директива.
39 На второ място, неправилният обхват, придаден на тези разпоредби от датските органи, впоследствие от Комисията, довел до подкрепа в обжалваното решение на национални мерки, приети в нарушение на условията, уреждащи прилагането на предпазната клауза, предвидена в член 11 от Директива 2006/42, на забраната да се накърнява свободното движение на машини, отправена към държавите членки с член 6, параграф 1 от посочената директива, и на презумпцията за съответствие, от която се е ползвала Multione S630 по силата на член 7, параграф 1 от тази директива.
40 На трето място, Комисията изразила съгласие с позицията на датските органи, без изобщо да вземе предвид критиките, изтъкнати от жалбоподателя пред тези органи, а впоследствие в рамките на консултацията, организирана на основание на член 11, параграф 3 от Директива 2006/42.
41 На четвърто и последно място, жалбоподателят изтъква, че независимо от неправилното тълкуване на Директива 2006/42, на което се основава обжалваното решение, самата фактическа преценка, направена от датските органи и обявена за оправдана от Комисията, е неправилна.
42 Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва отделните оплаквания.
43 Предвид доводите на страните следва да се разгледат последователно относимостта на настоящото основание, след това първите две оплаквания, изтъкнати в тази връзка от жалбоподателя, които са изведени от наличието на грешки при прилагане на правото, и накрая останалите две оплаквания на жалбоподателя, с които той по същество упреква Комисията, че е допуснала грешки в преценката.
– По относимостта на основанието
44 На първо място следва да се припомни, че макар да възлага на държавите членки да вземат всички необходими мерки, за да ограничат на националния си пазар свободното движение на машините, за които установяват, че има вероятност да застрашат здравето или безопасността на хората, член 11 от Директива 2006/42, озаглавен „Предпазна клауза“, предвижда, че Комисията „решава“ дали мерките „са оправдани или не“ (вж. точки 19 и 20 по-горе).
45 Както подчертава самата Комисия, правното основание на Директива 2006/42 е член 95 ЕО (понастоящем член 114 ДФЕС), съгласно чийто параграф 10 мерките за хармонизиране, приети на това основание, съдържат, в съответните случаи, защитна клауза, предоставяща на държавите членки правото да приемат основаващи се на една или повече неикономически причини, посочени в член 36 ДФЕС, „временни мерки, подчинени на процедура на контрол от Съюза“.
46 От това следва, че макар действително държавите членки да са длъжни да прилагат правилно Директива 2006/42 и да гарантират, че машините, пуснати на пазара или в експлоатация на тяхна територия, отговарят на нейните разпоредби, евентуално приемайки мерки като предвидените в член 11 от същата, както подчертава Комисията, при все това ролята на последната е да контролира оправдани ли са тези мерки, като се увери по-специално в основателността на правните и фактическите съображения, мотивирали тяхното приемане (вж. по аналогия решение Франция/Комисия, точка 25 по-горе, EU:C:1994:196, т. 27 и 28, в този смисъл и по аналогия вж. също решения от 14 юни 2007 г., Medipac-Kazantzidis, C‑6/05, Сб., EU:C:2007:337, т. 46 и от 22 април 2015 г., Klein/Комисия, C‑120/14 P, EU:C:2015:252, т. 64 и 76). Резултатът от този контрол е условие за окончателното оставане в сила на разглежданата национална мярка, в смисъл че държавата членка може да я остави в сила само ако Комисията я обяви за оправдана и в противен случай трябва да я премахне.
47 Следователно, противно на поддържаното от Комисията, всяко лице, активно легитимирано да иска отмяна на решение, с което се приемат за оправдани такива мерки, има право да изтъкне в подкрепа на своите искания, че посоченото решение се основава на неправилно тълкуване на разпоредбите на Директива 2006/42, дори ако това тълкуване, което всички държави членки ще трябва надлежно да отчитат (вж. точки 28 и 30—31 по-горе), най-напред е било извършено от компетентните национални органи, а след това Комисията го е възпроизвела от свое име. Всъщност в такъв случай грешката при прилагане на правото, която може да опорочи решението, с което Комисията е приела за оправдани разглежданите национални мерки, трябва да може да бъде обжалвана пред съдилищата на Съюза, без да лиши от обхват член 263 ДФЕС и принципа на ефективна съдебна защита.
48 Освен това съдебният контрол на основателността на правните съображения, накарали Комисията да приеме за оправдани разглежданите национални мерки, може да бъде само пълен, що се отнася до правен въпрос.
49 Поради това в настоящия случай жалбоподателят има основание да поддържа, че може надлежно да изтъкне, че обжалваното решение е опорочено от грешки при прилагане на правото, тъй като Комисията, от една страна, е възпроизвела от свое име неправилното тълкуване на Директива 2006/42, което е било извършено от датските органи, и от друга страна, е приела за оправдани националните мерки, които са били приети в нарушение по-специално на член 6, параграф 1, член 7, член 11 и приложение I към тази директива.
– По оплакванията, изведени от грешки при прилагане на правото
50 Следователно е необходимо, на второ място, да се разгледа основателността на тези оплаквания. По същество жалбоподателят оспорва тълкуването на определени условия, уреждащи прилагането на предпазната клауза, предвидена в член 11, параграф 1 от Директива 2006/42, както е извършено от датските органи и е обявено за оправдано от Комисията в обжалваното решение. В това отношение не се спори, първо, че Multione S630 е машина, по отношение на която се прилага посочената директива, второ, че екземплярите от тази машина, които са били пуснати на датския пазар от жалбоподателя, притежават маркировка „СЕ“, и трето, че те се придружават от ЕО декларацията за съответствие. За сметка на това жалбоподателят и Комисията спорят по обхвата, в настоящия случай, на условието, че компетентната държава членка трябва да установи, че „използва[на] в съответствие с предназначението си или в предвидими в разумни граници условия, [съответната машина] съществува вероятност да […] наруши безопасността на хората […]“, за да има право да ограничи нейното свободно движение на своята територия. В частност те спорят, от една страна, относно правилата за оценка на риска, който дадена машина може да представлява за безопасността на нейните потребители, и от друга страна, относно обхвата и посочването на отделните задължения, наложени на производителите, за да се справят с тези рискове.
51 В това отношение от член 11, параграф 1 от Директива 2006/42 ясно следва, че именно когато една държава членка констатира, че „определена машина“, по отношение на която се прилага тази директива, „използва[на] в съответствие с предназначението си или в предвидими в разумни граници условия, съществува вероятност да […] наруши безопасността на хората“, тя трябва да вземе всички необходими мерки, за да изтегли „тази машина“ от пазара, за да забрани пускането „ѝ“ на пазара или в експлоатация или още за да ограничи „нейната“ свобода на движение.
52 По-нататък, член 2, втора алинея, буква а), първо тире от Директива 2006/42 определя машината като „съвкупност от свързани помежду си части или възли, от които поне една се движи, които са сглобени заедно за осигуряване на определено приложение, като тази съвкупност е оборудвана или е предназначена да бъде оборудвана със задвижваща система, различна от пряко приложената човешка или животинска сила“. Определенията, изложени в останалите тирета от тази разпоредба, или препращат към определението в първото тире, или не препращат към него, но също характеризират машините, наред с други критерии, с факта, че те се състоят от части, „достиг[ащи] същия резултат“ или „сглобени заедно за“ дадена цел. Освен това член 1, параграф 1, буква ж) и член 2, буква ж) приравняват на машини частично окомплектованите машини, дефинирани като машини, които не могат да осигурят сами по себе си определено приложение, и като предназначени да бъдат монтирани или вградени в други машини или оборудване с цел съставянето на същински машини.
53 Накрая, от член 1, параграф 1 и член 2, първа алинея от Директива 2006/42 следва, че думата „машина“ трябва да се разбира като отнасяща се, освен до самите машини по смисъла на цитираните в предходната точка разпоредби, за съвкупност от други продукти, сред които фигурират сменяемите съоръжения. Член 2, втора алинея, буква б) от тази директива определя сменяемото съоръжение като „устройство, което след пускането в експлоатация на машина или трактор, е монтирано към тази машина или този трактор от самия оператор с цел промяна на функцията ѝ/му или с цел придобиване на нова функция, доколкото това оборудване не представлява инструмент“. Второто издание на Ръководството за прилагане на Директива 2006/42/ЕО относно машините, публикувано от Комисията през юни 2010 г. и приложено към преписката, пояснява по-специално в параграф 41, че за разлика от инструментите, „които не променят или не водят до придобиване на нова функция на основната машина“ и които не са предмет на посочената директива, „[п]римерите за сменяемо съоръжение включват съоръжение, което е монтирано на земеделски и горски трактори за осигуряване на функции като оран, прибиране на реколтата, повдигане или товарене, и оборудване, което е монтирано с оборудване за изкопни работи за осигуряване на функции като сондиране или разрушаване“.
54 Като се имат предвид тези разпоредби и определения, е необходимо, първо, да се приеме, че именно по отношение на конкретна машина или сменяемо съоръжение, с една или повече определени функции, държавите членки имат правомощието да използват предпазната клауза, предвидена в член 11 от Директива 2006/42, и че в тази връзка те имат задължението да оценят риска за здравето или безопасността на хората, което е условие за прилагането на тази клауза (вж. в този смисъл решение Комисия/Италия, точка 34 по-горе, EU:C:1999:168, т. 10 и 39). Тази оценка и произтичащата от нея национална мярка следователно трябва да бъдат оправдани по отношение на посочената машина, както е била предлагана на пазара, и при необходимост — по отношение на сменяемото съоръжение, с което тя е била снабдена при пускането ѝ на пазара или в експлоатация. В противен случай държавите членки биха имали възможност да засегнат принципа на свободно движение, като това засягане не би било оправдано от наличието на реален риск за здравето или безопасността на хората (вж. точка 57 по-нататък).
55 Поради това в настоящия случай жалбоподателят има основание да поддържа по същество, че е трябвало именно по отношение на Multione S630, каквато действително е пусната на датския пазар, датските органи да предприемат оценката на риска като условие за прилагането на предпазната клауза, предвидена в Директива 2006/42, и на разпоредбите на датското право, приети във връзка с прилагането ѝ. В това отношение той изтъква, без това да е оспорено от Комисията, нито от Кралство Дания, че всички екземпляри от тази машина, предлагани на датския пазар, са били закупени в съчетание със съоръжения, които определяли предназначението им за поддръжката на ферми за норки, от една страна, и чиято нормална експлоатация не предполагала сама по себе си риск от падащи материали или предмети, от друга страна.
56 Второ, оценката на риска, която трябва да извършат съответните национални органи под контрола на Комисията, при все това не може да се сведе до поетия риск, когато разглежданата машина се използва „в съответствие с предназначението си“ или „при условията, предвидени от производителя“. Напротив, няколко разпоредби от Директива 2006/42, сред които член 4, параграф 1 и член 11, параграф 1, както и „Общи[те] принципи“, съдържащи се в началото на приложение I към нея и точка 1.1.2 от посоченото приложение, озаглавена „Принципи за осигуряване на безопасността“, налагат по-общо отчитането на съществуващите рискове „при предвидими в разумни граници условия“ или свързани с „всяка разумно предвидима неправилна експлоатация“, самата тя определена в точка 1.1.1 от това приложение като „използването на машината по начин, който не е предвиден в инструкцията за експлоатация, но който е възможно да е резултат от лесно предвидимо човешко поведение“.
57 Освен това предвид самата формулировка на точка 1.1.2, буква а) от приложение I към Директива 2006/42 следва да се приеме, че „всеки риск“, свързан с инсталирането, поддръжката или функционирането на разглежданата машина, независимо дали при условията на нормална експлоатация или на разумно предвидима неправилна експлоатация, може да оправдае използването на предпазната клауза, предвидена в член 11 от посочената директива. Все пак този член изисква рискът, който мотивира прилагането ѝ, да бъде „констатиран“ и следователно държавата членка, която се позовава на него, да докаже надлежно наличието на такъв риск. Ако такъв не бъде доказан, засягането на принципа на свободно движение, причинено от националната мярка, приета на основание на предвидената в тази разпоредба предпазна клауза, не би могло да се разглежда като „оправдано“ по смисъла на тази клауза (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 5 март 2009 г., Комисия/Испания, C‑88/07, Сб., EU:C:2009:123, т. 89 и цитираната съдебна практика).
58 Накрая, трябва да се приеме за установено, че наличието на риск за здравето или безопасността на хората по смисъла на член 11, параграф 1 от Директива 2006/42 може да се оцени, наред с останалите критерии, с оглед на съществените изисквания за опазване на здравето и безопасността, наложени на производителите на машини с член 5, параграф 1, буква а) и приложение I към посочената директива (по аналогия вж. решение Klein/Комисия, точка 46 по-горе, EU:C:2015:252, т. 71). Всъщност спазването на тези изисквания, въведени за да се гарантира, че проектирането и изработката на машините отчитат рисковете, свързани с тях („Общи принципи“, съдържащи се в началото на приложение I към тази директива, и точка 1.1.2 от посоченото приложение), е условие за пускането на пазара на тези машини (член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от същата директива). Неспазването им от своя страна може да се изтъкне в подкрепа на мярка за изтегляне от пазара или за забрана (член 11, параграф 2, от разглежданата директива).
59 Следователно в случая Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е преценила след датските органи, че оценката на риска, свързан с Multione S630, трябва да вземе предвид не само нормалната експлоатация, за която е била предназначена тази машина, но и всяка разумно предвидима неправилна експлоатация. Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото и като е приела, че тази оценка може да се извърши с оглед на съществените изисквания за опазване на здравето и безопасността, съдържащи се в точки 1.1.2 и 3.4.4 от приложение I към Директива 2006/42 (съображения 3 и 6—7 от обжалваното решение).
60 По-специално, макар да е трябвало тази оценка да бъде извършена конкретно по отношение на Multione S630, както посочената машина е била оборудвана и пусната на датския пазар от жалбоподателя (вж. точки 54 и 55 по-горе), това не е било пречка компетентните органи да отчетат рисковете, свързани с факта, че тази машина, която е била пусната на пазара без подходяща защитна конструкция срещу риска от падащи предмети или материали, е можела впоследствие да бъде монтирана с други съоръжения, които изискват такава конструкция. Напротив, такова отчитане е било позволено, ако се докаже, че в случая е ставало въпрос за разумно предвидима неправилна експлоатация и че тя е предполагала реален риск за безопасността на хората (вж. точки 56 и 57 по-горе).
61 Трето, страните спорят по обхвата на същественото изискване за опазване на здравето и безопасността, съдържащо се в точка 3.4.4 от приложение I към Директива 2006/42.
62 Точка 3 от приложение I към Директива 2006/42 посочва набор от съществени изисквания за опазване на здравето и безопасността, специфични за машините, създаващи опасности вследствие подвижността си. Тези изисквания и общите изисквания, предвидени в точка 1 от посоченото приложение, са допълнителни. От точки 3 и 4 от „Общи[те] принципи“, съдържащи се в началото на това приложение, следва, че посочените машини по принцип трябва да отговарят на всички тези общи и специални изисквания.
63 Точка 3.4.4 от приложение I към Директива 2006/42 предвижда по-специално, че „[к]огато при самоходна машина с водач, оператор(и) или друго(и) лице(а), намиращо(и) се на нея, съществува риск от падане на предмети или материали, машината трябва да е проектирана и изработена така, че да се вземат предвид тези опасности, и да бъде съоръжена, ако размерите ѝ позволяват, с подходяща защитна конструкция“.
64 Както правилно поддържа Комисията, обхватът на това специално изискване трябва да се тълкува с оглед на общите изисквания, посочени в Директива 2006/42, и в частност на точка 1 от „Общи[те] принципи“, съдържащи се в началото на приложение I към нея, както и на „Принципа за осигуряване на безопасността“, посочен в точка 1.1.2 от споменатото приложение. Впрочем от последните ясно следва, най-напред, че проектирането и изработката на машини, предназначени за пускане на пазара в Съюза, трябва да гарантират, че те могат да функционират „без излагане на хора на риск [при] предвидените от производителя условия, но като също така се взема предвид всяка разумно предвидима неправилна експлоатация“, и по-общо „да предотвратява[т] неправилно използване, ако това поражда някакъв риск“. Други разпоредби на това приложение, сред които точка 1.1.7, озаглавена „Работно място“, са в същия смисъл. По-нататък, „[ц]елта на взетите мерки трябва да бъде отстраняване на всеки риск“. Накрая, за да изпълни това задължение, въпреки че има възможност да „изб[ере] най-подходящите решения“, производителят е длъжен да се съобрази с приоритет, състоящ се главно в „отстраняване или намаляване на рисковете, доколкото е възможно (осигуряване на безопасността при проектирането и изработването на машината)“, евентуално в „предприемане на необходимите предпазни мерки по отношение на рисковете, които не могат да бъдат отстранени“, и допълнително в „информиране на потребителите за остатъчните рискове вследствие на непълната ефективност на приетите предпазни мерки“.
65 Като се има предвид приоритетният характер на целта, състояща се в „отстраняване или намаляване […], доколкото е възможно“, още от „проектирането и изработването на машините“, на рисковете, свързани с тяхната „нормална експлоатация“ или с тяхната „разумно предвидима неправилна експлоатация“, както и в „предотвратяване на неправилното им използване“ и в „предприемане на всички необходими предпазни мерки по отношение на рисковете, които не могат да бъдат отстранени“, следва да се приеме, че когато, както в настоящия случай, дадена машина е предназначена да служи за множество различни цели, в зависимост от различните сменяеми съоръжения, които могат да монтират към нея, тя трябва да бъде съоръжена с подходяща защитна конструкция преди пускането ѝ на пазара или в експлоатация, ако се установи, че дори нормалната експлоатация, за която я е определил нейният купувач в даден случай, да не съдържа сама по себе си риск от падащи предмети или материали, някоя от другите разумно предвидими експлоатации, на която тя може да стане обект, предполага такъв риск. Такава мярка всъщност попада в обхвата на мерките, насочени към „отстраняване или намаляване на рисковете, доколкото е възможно“ чрез „осигуряване[то] на безопасността при проектирането и изработването на машините“.
66 Нито един от доводите на жалбоподателя, различни от вече разгледаните, не може да постави под съмнение този извод.
67 По-специално жалбоподателят няма основание да черпи доводи от текста на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 86/296/ЕИО на Съвета от 26 май 1986 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно защитните конструкции от падащи предмети (ЗКПП) на някои строителни машини (ОВ L 186, стр. 10), който предвижда, че „[с]троителните машини, посочени в член 1, могат да бъдат пускани на пазара само ако са проектирани да бъдат оборудвани със защитна конструкция [ЕО]. Счита се за проектирана да бъде оборудвана със защитна конструкция [ЕО] всяка машина, оборудвана със защитна конструкция в случай на преобръщане (ЗКСП), към която може да се захване посочената защитна конструкция [ЕО]“ [неофициален превод]. Всъщност, от една страна, този акт вече не е в сила. От друга страна, макар да е вярно, че текстът на посочената разпоредба първоначално е възпроизведен без промени в точка 3.4.4 от приложение I към Директива 98/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки по отношение на машините (ОВ L 207, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 220), той е изменен в рамките на работите, довели до приемането на Директива 2006/42, която понастоящем предвижда инсталирането на защитна конструкция срещу падащи предмети или материали (вж. точки 63—65 по-горе).
68 Следователно жалбоподателят няма основание също да се позове на задълженията за информация, предвидени в Директива 2006/42.
69 Несъмнено съществените изисквания за опазване на здравето и безопасността, които Директива 2006/42 налага на производителите на машини, включват, както следва по-специално от точки 1.7.4.1 и 1.7.4.2 от приложение I към нея, задължението тези машини да се придружават от инструкция за експлоатация, която описва нормалната им употреба, взема предвид тяхната разумно предвидима неправилна експлоатация, предупреждава оператора за начините, по които машините не трябва да се използват, които опитът е показал, че биха могли да съществуват, и инструктира потребителите относно предпазните мерки, които трябва да вземат. В особения случай на машините, създаващи опасност вследствие подвижността си, точка 3.6.3.2 от това приложение освен това посочва, че „[и]нструкцията за употреба на машините, които могат да имат многостранна употреба в зависимост от използваното оборудване, и инструкцията за употреба на сменяемите съоръжения трябва да съдържат необходимата информация, за да се позволи безопасното сглобяване и употреба на базовата машина и на сменяемите съоръжения, които могат да бъдат монтирани на нея“. В настоящия случай жалбоподателят излага подробно причините, поради които счита, че е изпълнил това задължение, и Комисията не оспорва нито доводите, които той изтъква по този въпрос, нито доказателствата, които той представя в своя подкрепа.
70 Все пак, спазването на това изискване не поставя под въпрос приоритетното задължение на производителите на машини да интегрират принципите на безопасност при проектирането и при изработването им, като отстраняват или намаляват, доколкото е възможно, рисковете, свързани с нормалната им експлоатация или с тяхната разумно предвидима неправилна експлоатация, както следва от точка 1.7.4.2, буква л) от приложение I към Директива 2006/42 и както изтъква Кралство Дания. С други думи, Директивата не само налага на производителите да предупредят своите клиенти за рисковете, свързани с разумно предвидимата неправилна експлоатация на машините, които им продават, както жалбоподателят посочва, че е направил. Тя ги задължава и да отстраняват или да намаляват тези рискове, доколкото е възможно, още от етапа на проектирането и изработката на тези машини, както отбелязва Комисията.
71 При тези условия следва да се направи изводът, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела след датските органи, че мерките, предприети от производителите на машини, е трябвало да имат за цел премахването, още от етапа на тяхното проектиране и изработка, на всеки риск, който може да възникне от нормалната им експлоатация или от тяхната разумно предвидима неправилна експлоатация. Тя не е допуснала грешка при прилагане на правото и като е приела по същество, че когато се установи, че многоцелева машина като разглежданата в настоящия случай излага своя оператор на риск от падащи предмети или материали в рамките на някой вид нейна нормална експлоатация или на някой вид нейна разумно предвидима неправилна експлоатация, този риск трябва да бъде взет предвид, като тази машина бъде снабдена със защитна конструкция преди пускането ѝ на пазара или в експлоатация (съображения 3—4 и 6—7 от обжалваното решение).
72 Следователно Комисията не е нарушила нито условията за прилагане на предпазната клауза, предвидена в член 11 от Директива 2006/42, нито забраната да се накърнява свободното движение, наложена на държавите членки с член 6, параграф 1 от посочената директива, като е основала обжалваното решение на този анализ. Тя също не е нарушила по този начин презумпцията за съответствие, от която се е ползвала Multione S630 по силата на член 7, параграф 1 от тази директива, тъй като от структурата на този акт ясно следва, че подобна презумпция не поставя под въпрос възможността, призната на държавите членки, да използват предвидената в член 11 от Директивата предпазна клауза, когато са изпълнени условията, посочени в последния член (в този смисъл и по аналогия вж. решения Medipac-Kazantzidis, точка 46 по-горе, EU:C:2007:337, т. 44 и 46, и от 19 ноември 2009 г., Nordiska Dental, C‑288/08, Сб., EU:C:2009:718, т. 23 и 24).
– По оплакванията, изведени от грешки при преценката на фактите
73 Поради това е необходимо, на трето място, да се разгледат оплакванията, изтъкнати от жалбоподателя, отнасящи се до основателността на преценката на Комисията, че мерките, приети от датските органи, са били оправдани поради свързания с машината му риск.
74 В това отношение в обжалваното решение най-напред се приема, че датските органи с основание са счели, че макар Multione S630 първоначално да е била проектирана, за да функционира при условия, които не пораждат риск от падащи предмети или материали, е било вероятно посочената машина да бъде използвана при други условия, излагащи нейния оператор на такъв риск (съображения 4 и 7). По-нататък Комисията счита, че проучването на съображенията, представени от жалбоподателя, потвърждава наличието на такъв риск (съображение 8).
75 Първо, следва да се констатира, както по същество счита жалбоподателят, че тези сами по себе си кратки мотиви трябва да се разглеждат в контекста на производството, на което слага край обжалваното решение, и да се разбират в смисъл, че Комисията е одобрила извършеният преди това анализ от датските органи, след като го е разгледала в светлината на съображенията, представени от жалбоподателя съгласно член 11, параграф 3 от Директива 2006/42 и обобщени в съображение 5 от обжалваното решение.
76 Следователно Комисията няма основание да твърди, че доводите, с които жалбоподателят оспорва преценката, мотивираща предприетите мерки спрямо Multione S630, по същество са неотносими, тъй като са свързани не с обжалваното решение, а с приетата преди това позиция от датските органи. Приемането на подобен довод би означавало освен това да се прецени законосъобразността на това решение, без да се отчита контекстът, който позволява разбирането му, и да се установи служебно, че предвид мотивите, припомнени в точка 74 по-горе, Общият съд не е в състояние да проверява основателността на този акт и следователно трябва да го отмени поради липса на мотиви.
77 Второ, обжалваното решение показва ясно, че Комисията не е пропуснала да вземе предвид представените от жалбоподателя съображения, чието съдържание е обобщила правилно. То също показва, че Комисията не е приела направо позицията на датските органи, а е изяснила сбито, но по разбираем начин — предвид контекста, в който се е произнесла — основните правни и фактически съображения, накарали я да приеме за оправдани мерките, приети от тези органи. Следователно доводите на жалбоподателя по този въпрос трябва да се отхвърлят.
78 Трето, във връзка с доводите на Комисията и на Кралство Дания, отнасящи се до степента на съдебния контрол, който трябва да извърши Общият съд по отношение на основателността на фактическата преценка, съдържаща се в обжалваното решение, както и до възраженията на жалбоподателя в това отношение, следва да се припомни най-напред, че Директива 2006/42 цели да хармонизира условията, при които машините, попадащи в приложното ѝ поле, се пускат на вътрешния пазар и да осигури свободното им движение в рамките на Съюза, като същевременно гарантира спазването на съвкупност от изисквания, предназначени за защита на здравето и безопасността на хората с оглед на рисковете, произтичащи от тяхното използване (точка 25 по-горе).
79 За тази цел Директива 2006/42 въвежда система за надзор и регулиране на вътрешния пазар, в която на първо място компетентните национални органи са отговорни за оценката дали има вероятност дадена машина да застраши здравето или безопасността на хората (вж. точки 19 и 26—27 по-горе) и ако отговорът е утвърдителен, за приемането на необходимите мерки за изтегляне от пазара или за забрана. Самата предпазна клауза, предвидена за тази цел в член 11 от Директива 2006/42, трябва да се преценява от гледна точка на член 114, параграф 10 ДФЕС, който позволява на държавите членки да приемат такива мерки, основаващи се на една или повече неикономически причини, посочени в член 36 ДФЕС (вж. точка 45 по-горе), сред които фигурира закрилата на здравето и живота на хората. Упражняването на такива функции може да изисква от страна на компетентните национални органи сложни преценки от техническо или научно естество (по аналогия вж. решение от 21 януари 1999 г., Upjohn, C‑120/97, Rec, EU:C:1999:14, т. 33 и 35).
80 Комисията, от своя страна, трябва да провери в рамките на този механизъм дали мерките, приети от държавите членки, са оправдани от правна и фактическа гледна точка (вж. точки 20 и 46 по-горе). Впрочем съдилищата на Съюза вече са постановили, в рамките на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30), която въвежда институционален и процесуален механизъм, който несъмнено е различен от предвидения в Директива 2006/42, но преследва сходна цел, че за да може ефективно да преследва възложената ѝ цел и предвид комплексните технически оценки, които трябва да извършва, на Комисията трябва да бъде признато широко право на преценка (решения от 18 юли 2007 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑326/05 P, Сб., EU:C:2007:443, т. 75 и от 9 септември 2011 г., Dow AgroSciences и др./Комисия, T‑475/07, Сб., EU:T:2011:445, т. 86 и 150). Съдилищата на Съюза са признали и съществуването на такова право на Комисията, когато тя трябва да контролира мерките, приети от държава членка в рамките не на директива, предвиждаща предпазна клауза по смисъла на член 114, параграф 10 ДФЕС, както в настоящия случай, а на механизма, предвиден в параграфи 4—6 от същия член (решение от 6 ноември 2008 г., Нидерландия/Комисия, C‑405/07 P, Сб., EU:C:2008:613, т. 54).
81 Когато са призвани да контролират упражняването на широкото право на преценка, съдилищата на Съюза трябва да извършат проверка, в зависимост от изтъкнатите пред тях основания, дали са спазени процесуалните правила, дали възприетите от Комисията факти са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите и злоупотреба с власт (решения Industrias Químicas del Vallés/Комисия, точка 80 по-горе, EU:C:2007:443, т. 76 и Dow AgroSciences и др./Комисия, точка 80 по-горе, EU:T:2011:445, т. 151).
82 В частност те трябва да проверят, с оглед на изтъкнатите от страните доводи, дали доказателствата в подкрепа на обжалвания акт установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, и да проверят дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (решения Нидерландия/Комисия, точка 80 по-горе, EU:C:2008:613, т. 55 и Dow AgroSciences и др./Комисия, точка 80 по-горе, EU:T:2011:445, т. 153).
83 Що се отнася, по-нататък, до оценката на риска, която трябва да извърши съответната държава членка, преди да приеме, под контрола на Комисията, мерките, предвидени в член 11 от Директива 2006/42, жалбоподателят основателно изтъква, че тя трябва да бъде извършена от гледна точка на средния потребител, който е в разумни граници наблюдателен и съобразителен, довод, който Комисията впрочем не оспорва изрично. Всъщност предоставеното с този член правомощие на националните органи представлява изключение от предвидения в Директивата принцип на свободно движение и е оправдано само при наличието на риск, свързан с „нормалната“ експлоатация или с „разумно предвидимата“ неправилна експлоатация на разглежданата машина, която от своя страна е определена в точка 1.1.1, буква и) от приложение I към тази директива като използване по начин, „който е възможно да е резултат от лесно предвидимо човешко поведение“. В този контекст фактът, че националните органи оценяват наличието на такъв риск от конкретната гледна точка на средния разумно внимателен потребител, а не по абстрактен начин, спомага да се гарантира, че те не накърняват неоправдано, по смисъла на член 11, параграф 1 от посочената директива, свободното движение на машини (вж. точки 54 и 57 по-горе).
84 Все пак, щом като наличието на такъв риск е надлежно установено с оглед на средния разумно внимателен потребител, фактът, че последният е бил информиран предварително за наличието на този риск, сам по себе си е без значение, противно на поддържаното от жалбоподателя, като се имат предвид, от една страна, установената от Директива 2006/42 йерархия между задълженията за превенция и за информиране, които тя налага на производителите на машини (вж. точки 64 и 71 по-горе), и от друга страна, последиците от неспазването на тези задължения (вж. точка 58 по-горе).
85 Следователно накрая трябва да се определи именно с оглед на средния разумно внимателен потребител дали в настоящия случай Комисията е можела, без да допусне явна грешка в преценката, да приеме, че датските органи са оправдали мерките, приети по отношение на Multione S630, с наличието на риск за безопасността на нейните потребители във връзка с липсата на подходяща защитна конструкция срещу падащи предмети или материали.
86 В това отношение датските органи са преценили по същество, че дори в случаите, когато Multione S630 е била закупена със съоръжение, което не е определяло предназначението ѝ за нормална експлоатация, излагаща потребителите ѝ на риск от падащи предмети или материали, все пак такъв риск съществувал по три причини. Най-напред, можело разумно да се предвиди, че заинтересованите лица впоследствие ще купят съоръжение, излагащо ги на такъв риск, на пазара за втора употреба, без посредничеството на жалбоподателя. По-нататък, можело разумно да се предвиди, че един от клиентите на последния притежава няколко екземпляра от тази машина, че ги използва както за нерискова употреба, така и за рискова употреба и че в крайна сметка ще ги използва като взаимнозаменяеми, без жалбоподателят да е в състояние да предотврати това. Накрая, дори когато нормалната експлоатация на посочената машина не предполага риск сама по себе си, някои среди, в които тя се използва — като селскостопанските дейности или изкопните работи — също излагали потребителя на разумно предвидим риск от падащи предмети или материали.
87 Комисията по същество приема, че всички тези преценки са оправдани.
88 Трябва обаче да се приеме за установено, че жалбоподателят не оспорва надлежно първата от тях. Всъщност той само поддържа по същество, че тя „не изглежда решаваща“ по две причини. От една страна, инструкцията, придружаваща Multione S630, възлага на нейния собственик да инсталира подходяща защитна конструкция, ако закупи отделно съоръжение, предполагащо риск от падащи предмети или материали, и да се обърне за тази цел към дистрибутор или одобрен сервиз. От друга страна, подобно на всеки продукт, характеризиращ се с определен технологичен коефициент, тази машина предполагала някои рискове, ако не се използва в съответствие с условията, описани в инструкцията във връзка с нея, които потребителят бил длъжен да спазва. Все пак, независимо от факта, че тези доводи изглежда почиват на схващането, че констатираният от датските органи риск наистина съществува, те не могат да бъдат приети, както отбелязва Комисията, предвид установената от Директива 2006/42 йерархия между задълженията за превенция и за информиране, наложени на производителите на машини (вж. точка 84 по-горе).
89 Жалбоподателят не оспорва и втората направена от датските органи и одобрена от Комисията преценка, срещу която той се ограничава да изтъкне същите доводи.
90 Щом тези доводи не очертават никаква явна грешка в преценката, не следва да се разглеждат доводите, отнасящи се до третата преценка, основаваща мерките, предприети от датските органи и обявени за оправдани от Комисията. Всъщност, дори да се предположи, че последните са основателни, обжалваното решение е обосновано по гореизложените съображения. Следователно не е необходимо да се назначава експертизата, поискана по този въпрос от жалбоподателя.
91 С оглед на всички гореизложени съображения настоящото основание трябва да бъде отхвърлено изцяло.
По второто основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране
92 Жалбоподателят поддържа по същество, че обжалваното решение е опорочено от нарушение на принципа на равно третиране, тъй като с него се приемат за оправдани мерките, приети от датските органи, въпреки че посочените мерки са насочени единствено към екземплярите на Multione S630, пуснати на датския пазар, и изключват хилядите аналогични многоцелеви машини, пуснати в експлоатация на този пазар.
93 Комисията, поддържана от Кралство Дания, оспорва тези доводи.
94 Във връзка с това съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решения от 13 декември 1984 г., Sermide, 106/83, Rec, EU:C:1984:394, т. 28, от 11 юли 2006 г., Franz Egenberger, C‑313/04, Rec, EU:C:2006:454, т. 33 и от 3 септември 2009 г., Cheminova и др./Комисия, T‑326/07, Сб., EU:T:2009:299, т. 214).
95 В настоящия случай нарушението на принципа на равно третиране, в което жалбоподателят упреква Комисията, се дължи по същество на факта, че Комисията е обявила за оправдани мерките, предприети от датските органи по отношение на Multione S630, без преди това да се е уверила, че тези мерки не са били дискриминационни, макар те да са били насочени изключително към тази машина, а не към хилядите аналогични машини, пуснати в експлоатация на датския пазар.
96 Комисията, поддържана по тази точка от Кралство Дания, излага фактическите съображения, в резултат на които е приела, че машините, обект на разследването, проведено от датските органи преди приемането на мерките относно Multione S630, са се намирали в различни положения, като всяко се е нуждаело от различно третиране от страна на посочените органи. Жалбоподателят не е оспорил тези фактически обстоятелства в писмената реплика, въпреки че изтъква, че те не поставят под съмнение основателността на неговите доводи. Ето защо не е доказано, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране в рамките на това разследване.
97 За сметка на това, както отбелязва жалбоподателят, нито Комисията в писмената защита или в дупликата, нито Кралство Дания в изявлението при встъпване, оспорват факта, че хиляди сходни на Multione S630 машини, предлагани на пазара от производители, различни от засегнатите от разследването, проведено от датските органи, от дълго време са били пуснати в експлоатация на датския пазар. Следователно и този факт може да се приеме за доказан, без да е необходимо да се извършва експертизата, поискана от жалбоподателя в случай на оспорване, като Комисията само изтъква, че той е ирелевантен, щом като тя не е била задължена да извърши проверката, за чието неизвършване е упрекната от жалбоподателя. Ето защо следва да се определи обхватът на проверката, която Комисията е длъжна да направи в настоящия случай.
98 В това отношение следва да се припомни, на първо място, че видно от постоянната съдебна практика, когато дадена област е обект на изчерпателна хармонизация на равнището на Съюза, всяка национална мярка, свързана с нея, трябва да се преценява с оглед на разпоредбите на осъществяващия тази хармонизация нормативен акт, а не с оглед на разпоредбите на първичното право (решения от 12 октомври 1993 г., Vanacker и Lesage, C‑37/92, Rec, EU:C:1993:836, т. 9 и от 16 октомври 2014 г., Комисия/Германия, C‑100/13, EU:C:2014:2293, т. 62). Тази съдебна практика се прилага по-специално когато съответната мярка представлява не закон или подзаконов нормативен акт, а мярка от индивидуален характер (вж. в този смисъл решение AGM-COS.MET, точка 25 по-горе, EU:C:2007:213, т. 49—51), както в настоящия случай.
99 На второ място, Директива 2006/42 осъществява изчерпателна хармонизация на равнището на Съюза на нормите, отнасящи се не само до съществените изисквания за безопасност, приложими за машините, и до удостоверяване на съответствието на тези машини с посочените изисквания, но и до действията, които държавите членки могат да предприемат по отношение на машините, за които се презумира, че отговарят на тези изисквания (решение AGM-COS.MET, точка 25 по-горе, EU:C:2007:213, т. 53). Поради това следва да се определи именно с оглед на разпоредбите на Директива 2006/42 дали Комисията е допуснала неизпълнение на своите задължения, като не е проверила дали мерките на датските органи в настоящия случай са били приети при спазване на принципа на равно третиране, както по същество поддържа жалбоподателят, или дали извършването на такава проверка не е попадало в правомощията на Комисията, както изтъква последната.
100 На трето място, член 11 от Директива 2006/42 няма за предмет да възложи на Комисията задачата да проверява, във всички нейни аспекти, законосъобразността на мерките, предприети от националните органи, когато те установят, че е вероятно машини да застрашат здравето или безопасността на хората. Всъщност националните органи са длъжни да извършат такава проверка, както следва от съображение 25 и от член 20 от посочената директива.
101 На четвърто място, макар член 11, параграф 3 от Директива 2006/42 само да предвижда, че Комисията решава дали мерките, предприети от държавите членки, са „оправдани“ или не, общата структура на този член предполага това задължение да се разбира с оглед на задълженията, които параграфи 1 и 2 от посочения член преди това налагат на националните органи. В този контекст проверката, която трябва да извърши Комисията, се отнася най-напред до въпроса дали, с оглед на причините, които изтъква държавата членка — автор на дадена мярка при съобщаването ѝ на Комисията, които по-специално могат да са свързани с „неспазването на едно от съществените изисквания“, посочени в споменатата директива (параграф 2), е оправдано от правна и фактическа гледна точка да се приеме, че „съществува вероятност [дадена машина] да увреди здравето или да наруши безопасността на хората“ (параграф 1).
102 Освен това от член 114, параграф 10 ДФЕС, който дава право на законодателя на Съюза да предвижда предпазни клаузи като установената в член 11 от Директива 2006/42, следва, че посочените клаузи могат да оправомощават държавите членки да приемат временни мерки, „основаващи се на една или повече неикономически причини, посочени в член 36 ДФЕС“, подчинени на процедура на контрол от Съюза (вж. точки 45 и 79 по-горе).
103 Макар да препраща по такъв начин към „съображенията“, посочени в първото изречение на член 36 ДФЕС, при все това параграф 10 от член 114 ДФЕС не се позовава на второто изречение на този член, което гласи, че забраните или ограниченията, които могат да се обосноват по такива съображения, „не трябва да представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки“. Следователно той се различава от член 114, параграфи 4—6 ДФЕС, отнасящи се до разпоредбите, които държавите членки могат да въведат или да запазят след приемането на мярка за хармонизиране на основание на параграф 1. Единствено последните параграфи възлагат на Комисията задачата да проверява — независимо от въпроса дали мерките, предприети от съответната държава членка, са оправдани, в зависимост от случая, от „значими нужди, посочени в член 36 [ДФЕС]“ или от „съображения“, свързани със „защитата на околната или работната среда“ — дали освен това посочените мерки не представляват „средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки“ (решения от 20 март 2003 г., Дания/Комисия, C‑3/00, Rec, EU:C:2003:167, т. 57, 118 и 123—126, и от 9 декември 2010 г., Полша/Комисия, T‑69/08, Сб., EU:T:2010:504, т. 59, относно член 95 ЕО; решения Франция/Комисия, точка 25 по-горе, EU:C:1994:196, т. 27 и от 21 януари 2003 г., Германия/Комисия, C‑512/99, Rec, EU:C:2003:40, т. 38—41, 44, 86 и 89, относно член 100 A ЕО).
104 При тези условия, и както изтъква Комисията, следва да се приеме, че член 11 от Директива 2006/42 не ѝ налага — в специалния контекст на проверката дали са оправдани мерките, които ѝ съобщават държавите членки — да определя дали тези мерки освен това съответстват на принципа на равно третиране.
105 Щом като такава мярка е оправдана по смисъла на посочената разпоредба, както следва в настоящия случай от разглеждането на първото изтъкнато от жалбоподателя основание, решението, с което Комисията я признава за оправдана, следователно не може да бъде поставено под въпрос, с довода че машини, сходни на тази, спрямо която се прилага мярката, присъстват на разглеждания национален пазар, но спрямо тях не са били приложени подобни мерки в нарушение на принципа на равно третиране (по аналогия вж. решение от 11септември 2002 г., Pfizer Animal Health/Съвет, T‑13/99, Rec, EU:T:2002:209, т. 479.
106 Освен това Съдът вече е постановил, че доколкото към момента на приемането на дадена директива не е била извършена оценка от компетентните органи за определено вещество от гледна точка на критериите, посочени в тази директива, и доколкото всяко вещество има собствени характеристики, веществото, което още не е оценено въз основа на тези критерии, не се намира в същото положение, от гледна точка на принципа на равно третиране, като веществото, по отношение на което вече е била извършена такава оценка (решение от 12 юли 2005 г., Alliance for Natural Health и др., C‑154/04 и C‑155/04, Rec, EU:C:2005:449, т. 116 и 117). Макар контекстът, в който е прието обжалваното решение, да е различен от контекста, който характеризира делото, по което е постановено посоченото съдебно решение, може да се приеме, в светлината на последното, че щом спрямо Multione S630 е била извършена оценка и е била предприета мярка от датските органи на основание на член 11, параграф 1 от Директива 2006/42, тази машина се е намирала, за целите на контрола, който Комисията трябва да осъществи съгласно параграф 3 от този член, в положение, различно от това на аналогичните многоцелеви машини, присъстващи на датския пазар.
107 На пето и последно място, от това обаче не следва, че когато няколко машини, търгувани на територията на една и съща държава членка и притежаващи аналогични технически характеристики, пораждат еднакъв риск за здравето или безопасността на хората, компетентните национални органи могат произволно да решат да подложат само част от тези машини на мярка за забрана за пускане на пазара, за изтегляне от пазара или за ограничаване на свободното им движение.
108 Напротив, както по същество изтъкват и жалбоподателят и самата Комисия, всеки акт на Съюза трябва да се тълкува в съответствие с цялото първично право, включително в съгласие с принципа на равно третиране (решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C‑402/07 и C‑432/07, Сб., EU:C:2009:716, т. 48 и от 16 септември 2010 г., Chatzi, C‑149/10, Сб., EU:C:2010:534, т. 43). Освен това съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на акт на Съюза следва да се има предвид не само съдържанието на неговите разпоредби, но и тяхната обща структура, контекстът и целта на правната уредба, от която те са част (вж. решение от 23 ноември 2006 г., Lidl Italia, C‑315/05, Rec, EU:C:2006:736, т. 42 и цитираната съдебна практика). Накрая следва да се припомни, че държавите членки, които трябва да приложат разглежданата в настоящия случай директива, не само имат правомощието да използват предпазната клауза, предвидена в член 11 от нея, но и задължението да го направят, когато установят, че е вероятно машини да застрашат здравето или безопасността на хората (решение AGM-COS.MET, точка 25 по-горе, EU:C:2007:213, т. 62; по аналогия вж. също решение Klein/Комисия, точка 46 по-горе, EU:C:2015:252, т. 63 и цитираната съдебна практика).
109 Впрочем би противоречало не само на принципа на равно третиране, но и на целта на Директива 2006/42, която е насочена по-специално към хармонизиране на условията, при които машините се пускат на вътрешния пазар и се движат свободно в него, като същевременно защитава здравето и безопасността на хората с оглед на рисковете, произтичащи от тяхното използване (вж. точки 25 и 78 по-горе), както и на общата структура на механизма, създаден за гарантиране на правилното и еднакво прилагане на тази директива от националните органи (вж. точки 26—28 и 79 по-горе), под контрола на Комисията (вж. точки 46 и 80 по-горе), ако държавите членки биха могли да използват предпазната клауза, предвидена в член 11 от посочената директива, по отношение на машина, която има вероятност да застраши здравето или безопасността на хората, като същевременно не подлагат сходните машини на равно третиране, без да имат обективна обосновка.
110 Освен това законодателят по-конкретно е създал в член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/42, озаглавен „Специални мерки, свързани с потенциално опасните машини“, именно с цел да осигури еднаквото ѝ прилагане и да гарантира в този контекст еднаквата защита на здравето и безопасността на хората по отношение на машините, които се предлагат на пазара в Съюза, една специална процедура, позволяваща на Комисията да предприема посредством решение мерки, изискващи държавите членки да забранят или ограничат пускането на пазара на машини, които поради своите технически характеристики представляват същия риск като машината, спрямо която се прилага национална мярка, обявена за оправдана (вж. точка 33 по-горе). Този член позволява на Комисията да изисква от страна не само на държавата членка, приела тази мярка, но и от всички останали държави членки, да подложат на равно третиране — доколкото е необходимо и при спазване на принципа на пропорционалност — всички машини в експлоатация в рамките на вътрешния пазар, представляващи същия риск, предвид техническите им характеристики, като машината, спрямо която се прилага посочената мярка.
111 Както по същество подчертават и Комисията, и жалбоподателят, тази специална процедура сама по себе си не пречи, от една страна, на възможността на производителя на разглежданата машина да прикани държавата членка, която е ограничила нейното свободно движение, да предприеме аналогични мерки по отношение на присъстващите на пазара ѝ сходни машини, и от друга страна, на възможността на Комисията да прибегне до производството, предвидено в член 258 ДФЕС.
112 Именно в тази контекст жалбоподателят има възможност надлежно да изтъкне, че както самият посочва в становището си и както признава Комисията, датските органи са приложили предпазната клауза, предвидена в член 11 от Директива 2006/42, по отношение на двама производители на многоцелеви машини, установени в Италия и Финландия и представляващи нови участници на датския пазар, като същевременно не са подходили по същия начин по отношение на други производители, които отдавна са се установили на този пазар.
113 С оглед на всички гореизложени съображения, и по-специално като се има предвид, че обжалваното решение е оправдано достатъчно убедително от правна и фактическа страна по смисъла на член 11 от Директива 2006/42, второто основание трябва да бъде отхвърлено.
114 Следователно трябва да се отхвърли искането за отмяна на обжалваното решение, представено от жалбоподателя, без да е необходимо произнасяне по искането му при необходимост да се назначи експертиза.
По оплакването, отнасящо се до вредите, причинени с обжалваното решение
115 Жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение му е причинило имуществени вреди и е накърнило доброто му име. Трябва обаче да се приеме за установено, че видно от текста на жалбата, оплакването на жалбоподателя е изтъкнато единствено в подкрепа на декларация, с която заинтересованото лице по същество си запазва възможността да подаде нова молба за допускане на обезпечение пред Общия съд.
116 В това отношение следва да се припомни, че за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, трябва да е налице съвкупност от условия, свързани, първо, с неправомерността на поведението, в което жалбоподателят упреква институцията ответник, второ, с наличието на действителна и сигурна вреда, и трето, с наличието на пряка причинно-следствена връзка между съответното поведение и твърдяната вреда. Оттук следва, че щом като не е изпълнено едно от тези три кумулативни условия, искането за обезщетение в тази връзка трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се проверява дали са изпълнени останалите условия (вж. решение от 10 май 2006 г., Galileo International Technology и др./Комисия, T‑279/03, Rec., EU:T:2006:121, т. 76 и 77 и цитираната съдебна практика).
117 В случая, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на това оплакване от гледна точка на член 76 от Процедурния правилник на Общия съд, е достатъчно да се констатира, че както следва от всичко гореизложено, жалбоподателят не е доказал, че е било изпълнено условието във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение. Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли.
118 Оттук следва, че настоящата жалба трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
119 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
120 Освен това член 138, параграф 1 от Процедурния правилник гласи, че държавите членки, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
121 В настоящия случай, след като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Комисията в рамките както на настоящото производство по обжалване, така и на молбата за допускане на обезпечение (вж. точка 6 по-горе), в съответствие с искането на Комисията. Освен това Кралство Дания понася направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) CSF Srl понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство по обжалване и на обезпечителното производство.
3) Кралство Дания понася направените от него съдебни разноски.
Papasavvas | Forwood | Bieliūnas |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 юли 2015 година.
Подписи