РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)
5 февруари 2015 година(*)
„Държавни помощи — Ирландски данък върху пътниците, ползващи въздушен транспорт — Намалена ставка за дестинациите, намиращи се на разстояние най-много 300 km от летище Дъблин — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Предимство — Селективен характер — Определяне на бенефициерите на помощта — Член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 — Задължение за мотивиране“
По дело T‑473/12
Aer Lingus Ltd, установено в Дъблин (Ирландия), за което се явяват K. Bacon, D. Scannell и D. Bailey, barristers, и A. Burnside, solicitor,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват L. Flynn, D. Grespan и T. Maxian Rusche, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Ирландия, за която се явяват E. Creedon, A. Joyce и J. Quaney, в качеството на представители, подпомагани от E. Regan, SC, и B. Doherty, barrister,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна на Решение 2013/199/ЕС на Комисията от 25 юли 2012 година относно дело за държавна помощ SA.29064 (11/C, ex 11/NN) — Диференцирани данъчни ставки върху пътуване с въздушен транспорт, приведени в действие от Ирландия (ОВ L 119, 2013 г., стр. 30),
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),
състоящ се от: G. Berardis (докладчик), председател, O. Czúcz и A. Popescu, съдии,
секретар: J. Plingers, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 юни 2014 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, Aer Lingus Ltd, е установена в Ирландия авиокомпания, която има обекти в Ирландия (на летищата Дъблин, Корк и Шанън) и в Обединеното кралство (на летищата Лондон Гетуик, Лондон Хийтроу и Белфаст). Той обслужва вътрешни маршрути в Ирландия, както и международни маршрути между Ирландия или Обединеното кралство, и 70 дестинации в Ирландия, Обединеното кралство, континентална Европа и Съединените щати.
2 Член 55 от Finance Act (№ 2) 2008 (вторият Закон за държавния бюджет от 2008 г., наричан по-нататък „Законът за бюджета“), въвежда акцизен данък, наречен „Air travel tax“ (данък върху въздушните пътувания, наричан по-нататък „ДВП“), считано от 30 март 2009 г. — датата на влизане в сила на закона.
3 Законът за бюджета предвижда, че с ДВП се облагат пряко въздушните превозвачи за всеки пътник, който отпътува със самолет от летище, намиращо се в Ирландия (с изключение на летищата, през които се превозват под 10 000 пътници годишно, впоследствие, считано от 3 юни 2009 г., 50 000 пътници годишно), като данъкът е дължим от момента, в който пътник отпътува от летище на борда на самолет, който може да превози над 20 пътници и не се използва за държавни или военни цели. Въпреки че данъкът, in fine, би трябвало да се прехвърли на пътниците посредством цената на билета, именно въздушните превозвачи се облагат с него и са задължени да го плащат.
4 При въвеждането си ДВП се определя въз основа на разстоянието между летището, в което започва, и летището, в което завършва пътуването, и е в размер на 2 EUR в случай на пътуване от летище, намиращо се в Ирландия, до дестинация, намираща се на разстояние най-много 300 km от летище Дъблин, и 10 EUR във всички останали случаи.
5 На 21 юли 2009 г. Eвропейската комисия регистрира две отделни жалби, подадени от конкурент на жалбоподателя, едната на основание на член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), другата на основание член 56 ДФЕС и на Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (преработен) (ОВ L 293, стр. 3), отнасящи се до няколко аспекта на въведения от Ирландия ДВП.
6 Вследствие на втората жалба Комисията най-напред започва разследване относно възможно нарушение на член 56 ДФЕС, който се отнася до свободното предоставяне на услуги, и на Регламент №°1008/2008. На това основание Комисията изпраща на 18 март 2010 г. официално уведомително писмо на ирландските органи (наричано по-нататък „официалното уведомително писмо“). В резултат на официалното уведомително писмо данъчните ставки са променени от 1 март 2011 г., така че за всички пътувания да се прилага единна ставка в размер на 3 EUR, независимо от пропътуваното разстояние. Поради това разследването на Комисията относно нарушение на член 56 ДФЕС и на Регламент №°1008/2008 е прекратено.
7 Първата жалба, основана на прилагането на правилата за държавна помощ, посочва именно обстоятелството, че по-ниската данъчна ставка (2 EUR вместо 10 EUR) поставя в по-благоприятно положение преди всичко вътрешните превозвачи като Aer Arann, които осъществяват основната част от полетите си към дестинации, намиращи се на разстояние под 300 km от летище Дъблин. В същата жалба се посочва и фактът, че фиксираният размер на данъка бил дискриминационен, тъй като този данък представлява по-голям дял от цената за пътуване с нискотарифните превозвачи, отколкото с традиционните авиокомпании. Накрая жалбата посочва обстоятелството, че необлагането с ДВП на транзитните и трансферните пътници представлявало неправомерна държавна помощ в полза на авиокомпаниите Aer Lingus и Aer Arann, тъй като тези две компании имали относително висок дял на такива пътници и полети.
8 С писмо от 13 юли 2011 г. Комисията уведомява Ирландия за решението си да открие предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС официална процедура по разследване по отношение на по-ниската национална ставка, прилагана в рамките на ДВП за периода от 30 март 2009 г. до 1 март 2011 г. Комисията иска от ирландските органи да изпратят копие от решението до бенефициерите.
9 С прието в края на фазата на предварителното разглеждане решение от 13 юли 2011 г., чието резюме е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 18 октомври 2011 г. (ОВ C 306, стр. 10), Комисията приема по-специално че необлагането с ДВП на трансферните или на транзитните пътници, както и използването на данък с фиксиран размер не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. За сметка на това тя приема, че прилагането на по-ниска национална ставка между 30 март 2009 г. и 1 март 2011 г. изглежда представлява държавна помощ, за която съществуват съмнения, че е съвместима с вътрешния пазар, доколкото облагодетелства неправомерно националните полети в сравнение с трансграничните. Поради това Комисията открива официална процедура по разследване по отношение на последната мярка, като приканва заинтересованите страни да представят становищата си относно съответната мярка.
10 Ирландските органи представят становището си на 15 септември 2011 г. Жалбоподателят не представя становище на този етап от процедурата.
11 На 25 юли 2012 г. Комисията приема Решение 2013/199/ЕС относно дело за държавна помощ SA.29064 (11/C, ex 11/NN) — Диференцирани данъчни ставки върху пътуване с въздушен транспорт, приведени в действие от Ирландия (ОВ L 119, 2013 г., стр. 30, наричано по-нататък „обжалваното решение“). Това решение впрочем е съобщено на жалбоподателя с писмо от 23 август 2012 г. на ирландското министерство на финансите, получено от жалбоподателя на 6 септември 2012 г.
12 В член 1 от това решение Комисията стига до извода, че държавната помощ — която съгласно Закона за бюджета в конкретния случай е във вид на по-ниска данъчна ставка върху пътуването с въздушен транспорт за всички полети, осъществени от самолети, които могат да превозват над 20 пътници и които не се използват за военни или държавни цели, отпътуващи от летище с над 10 000 пътници годишно до дестинация, намираща се на разстояние най-много 300 km от летище Дъблин — приведена в действие неправомерно от Ирландия в периода от 30 март 2009 г. до 1 март 2011 г. (наричан по-нататък „разглежданият период“) в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, е несъвместима с вътрешния пазар.
13 Член 4 от това решение предвижда, че Ирландия възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1. Тези бенефициери са определени в съображение 70 от обжалваното решение като Ryanair, жалбоподателят, Aer Arann и други въздушни превозвачи, които трябва да бъдат посочени от Ирландия. В същото съображение е уточнено, че държавната помощ възлиза на разликата между намалената ставка на ДВП и стандартната ставка в размер на 10 EUR, тоест 8 EUR, удържана за всеки пътник.
Производство и искания на страните
14 На 1 ноември 2012 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
15 С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 6 март 2013 г., Ирландия иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 17 април 2013 г. председателят на шести състав на Общия съд допуска Ирландия да встъпи в производството.
16 На 4 юни 2013 г. Ирландия представя писменото си становище при встъпване. С писмо от 17 юни 2013 г. Комисията съобщава на секретариата, че няма да представя становище. На 24 юли 2013 г. жалбоподателят представя становището си по посоченото писмено становище.
17 Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в девети състав, на който впоследствие е разпределено настоящото дело.
18 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени или, при условията на евентуалност, частично да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
19 Комисията, подпомагана от Ирландия, моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
[…]
По третото и четвъртото основание, изведени от грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката при квалификацията и определянето на размера на помощта в резултат на неотчитането на прехвърлянето на ДВП върху пътниците, и от нарушение на член 14 от Регламент № 659/1999 и на принципите на пропорционалност и на равно третиране с разпореждането за възстановяване на помощта
78 С третото си основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, определяйки въздушните превозвачи, за които се прилага по-ниската ставка, като бенефициери на твърдяната помощ в размер на 8 EUR на пътник, и разпореждайки въз основа на това възстановяването на помощта, при положение че Комисията е установила, че данъчната тежест вероятно е прехвърлена на пътниците, които следователно са основните бенефициери на помощта, предоставяна чрез ниската ставка.
79 Според жалбоподателя Комисията трябвало да вземе предвид този факт при квалификацията и определянето на размера на помощта, и трябвало да оцени реалното предимство, запазено за авиокомпаниите, които са заплатили ДВП в размер на 2 EUR и които до голяма степен са го прехвърлили на своите пътници. Доколкото някаква част от спестяването от 8 EUR чрез по-ниската ставка се е отразила като намаление за пътниците и не е била запазена за авиокомпаниите, решението на Комисията, с което се изисква възстановяването на 8 EUR на пътник, принуждавало авиокомпаниите, за които се прилага тази по-ниска ставка, да възстановят повече от това, което действително са получили, и поради това било неправомерно.
80 С четвъртото си основание жалбоподателят също така изтъква, че тъй като е невъзможно да се съберат по 8 EUR a posteriori от всеки пътник, който е ползвал по-ниската ставка, разпореждането за възстановяване на помощта води до облагане на съответните авиокомпании с допълнителен данък и по този начин неправомерно санкционира тези авиокомпании, вместо да възстанови положението отпреди предоставянето на твърдяната помощ. Това според жалбоподателя е непропорционална мярка в разрез с принципа на равно третиране и съответно съставлява нарушение на член 14 от Регламент № 659/1999.
81 Що се отнася до третото основание, Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. На първо място, тя приема, че не е съществувало никакво задължение за прехвърляне на данъка на пътниците по силата на разглежданото законодателство. Напротив, всяка авиокомпания свободно можела да реши дали разходите за данъка трябва да се прехвърлят изцяло или отчасти на пътниците. На второ място, Комисията изтъква, че дори спестяването от данъка да е било прехвърлено изцяло, това също е щяло да доведе до предимство за съответните авиокомпании, тъй като те са имали възможност да предложат по-привлекателни цени на своите клиенти, отколкото ако бяха облагани с нормалната ставка от 10 EUR. Поради това е без значение дали бенефициерът е избрал да прехвърли на клиентите си предимството и така да реализира по-големи обеми продажби, или да получи пряко предимството, фактурирайки по-висока цена. Ето защо логично е следвало да се възстанови целият размер на помощта, тоест 8 EUR на пътник, за полетите, за които се прилага по-ниската ставка от 2 EUR.
82 Що се отнася до четвъртото основание, Комисията отговаря, че щом като възстановяването на помощите цели да възстанови съществувалото преди това положение, то по принцип не може да се разглежда като непропорционална мярка. Освен това, поради целта си само да възстанови съществувалото преди това положение, връщането по принцип не можело да се разглежда като санкция. Следователно изобщо нямало нарушение на принципа на равно третиране, тъй като всички бенефициери на помощта са длъжни да възстановят неправомерната и несъвместима помощ.
83 В самото начало е необходимо да се припомни, че задължението на държавата да отмени помощта, считана от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, има за цел да възстанови съществувалото преди това положение. Тази цел се постига, щом бенефициерите върнат сумата, платена като неправомерна помощ, като по този начин се откажат от предимството, с което са се ползвали пред конкурентите си на пазара, и се възстанови положението, съществувало преди плащането на помощта (вж. решения от 17 юни 1999 г., Белгия/Комисия, C‑75/97, Rec, EU:C:1999:311, т. 64 и 65 и цитираната съдебна практика, и от 13 февруари 2012 г., Budapesti Erőmű/Комисия, T‑80/06 и T‑182/09, Сб., EU:T:2012:65, т. 107).
84 Следва също да се припомни, че нито една разпоредба от правото на Съюза не изисква от Комисията да определя точния размер на подлежащата на връщане помощ, когато разпорежда връщането на помощ, обявена за несъвместима с общия пазар. Достатъчно е решението на Комисията да съдържа указания, позволяващи на адресата сам да определи този размер без прекомерни затруднения (решения от 12 октомври 2000 г., Испания/Комисия, C‑480/98, Rec, EU:C:2000:559, т. 25 и от 12 май 2005 г., Комисия/Гърция, C‑415/03, Rec, EU:C:2005:287, т. 39). Освен това разпоредителната част на акта не може да се отдели от мотивите към него и, ако е необходимо, трябва да се тълкува, като се вземат предвид мотивите, довели до неговото приемане (решения от 15 май 1997 г., TWD/Комисия, С‑355/95 P, Rec, EU:C:1997:241, т. 21 и от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑298/00 P, Rec, EU:C:2004:240, т. 97).
85 Все пак, ако Комисията разпореди възстановяването на определена сума, в съответствие със задължението си да разгледа надлежно и безпристрастно преписката съгласно член 108 ДФЕС, тя трябва да определи толкова прецизно, колкото го позволяват обстоятелствата по делото, стойността на помощта, получена от предприятието бенефициер (вж. решение от 29 март 2007 г., Scott/Комисия, T‑366/00, Сб., EU:T:2007:99, т. 95 и цитираната съдебна практика).
86 При възстановяване на съществуващото преди предоставянето на помощта положение Комисията е длъжна, от една страна, да се увери, че е отстранено действителното предимство от помощта, и така да разпореди възстановяването на цялата помощ. Комисията не може да подходи със снизхождение към бенефициера и да разпореди възстановяването на сума, по-малка от стойността на получената от него помощ. От друга страна, Комисията не е оправомощена да изрази своето неодобрение към тежестта на закононарушението, като разпореди възстановяването на сума, по-голяма от стойността на получената от бенефициера помощ (решение Scott/Комисия, точка 85 по-горе, EU:T:2007:99, т. 95).
87 Жалбоподателят не оспорва, че дори в хипотезата, при която ДВП е бил изцяло прехвърлен на пътниците, прилагането на данък с намалена ставка би могло да предостави предимство на предприятието, което е задължено да плати този данък. При все това той оспорва обхвата на това предимство, което е оценено на 8 EUR на пътник в обжалваното решение.
88 В това отношение на първо място следва да се констатира, че член 55 от Закона за бюджета квалифицира ДВП като „акциз“ (excise duty), в качеството му на данък, който трябва да се наложи, събере и заплати за всяко отпътуване на пътник със самолет от летище, намиращо се в Ирландия, което Ирландия впрочем потвърждава в съдебното заседание.
89 Акцизът впрочем по дефиниция е косвен данък върху потреблението на конкретна стока или услуга, за разлика от преките данъци, като данъците върху доходите или върху печалбата, които се понасят пряко от предприятията.
90 В конкретния случай не се оспорва, че съгласно Закона за бюджета авиокомпаниите са били задължени да прилагат ДВП в размер на 2 EUR за всички полети, които подлежат на облагане с тази ставка. Между страните също е безспорно, че по силата на член 23 от Регламент № 1008/2008 авиокомпаниите са били длъжни да посочат размера на ДВП отделно в цената на всеки продаден на пътниците им билет. В този смисъл ДВП формално е бил предназначен да се прехвърли на пътниците посредством заплатената от тях цена на билета за полет, както се сочи в съображение 8 от обжалваното решение.
91 Както изтъква жалбоподателят, следователно трябва се прави разлика между понятието за формално или законово прехвърляне, което се отнася до начина, по който данъкът се събира и прилага по закон, от понятието за икономическо прехвърляне, което се състои в определяне до каква степен авиокомпаниите са понесли финансовата тежест на ДВП, като евентуално са адаптирали цената на билета без включен данък спрямо действително приложимата ставка на ДВП, или, в случай че се прилага намалена ставка на ДВП в размер на 2 EUR, до каква степен те действително са запазили произтичащото от тази намалена ставка икономическо предимство.
92 Комисията обяснява в съображение 53 от обжалваното решение, че авиокомпаниите, които трябва да плащат намалена ставка на данъка в размер на 2 EUR, имат по-ниски разходи, които да прехвърлят на своите клиенти или самите те да понесат. По-нататък, тя приравнява тези по-ниски разходи на финансови ресурси, които авиокомпаниите са могли да спестят и които поради това са подобрили икономическото им положение спрямо другите авиокомпании.
93 В съображение 57 от обжалваното решение Комисията дава отговор на доводите на ирландските органи, съгласно които не съществува предимство в полза на авиокомпаниите, щом като данъкът преди всичко е данък върху потреблението, предназначен да бъде прехвърлен на пътниците. Комисията приема, основавайки се на решение Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, т. 45 по-горе (EU:C:2001:598), че дори в случаите, в които съществува правно задължение въпросният данък да се прехвърли на потребителите, намаляването в сравнение с нормалната ставка на данъчно облагане може да предостави селективно предимство на авиокомпаниите, които трябва да платят този данък по намалената ставка.
94 Комисията признава в същото съображение 57 от обжалваното решение, че в конкретния случай икономическата тежест на данъка (the cost of the tax) е можело да се прехвърли на пътниците, макар да не съществува механизъм, който да позволява да се гарантира, че случаят действително е бил такъв, и макар да е ставало въпрос за избор, оставен на преценката на всяка авиокомпания.
95 Впрочем самият Съд приема по сходен случай, че тъй като летищните такси влияят пряко и автоматично върху цената на пътуването, разликите в размера на таксите, платими от пътниците, се отразяват автоматично върху транспортните разходи (решение Stylianakis, т. 59 по-горе, EU:C:2003:72, т. 28).
96 Комисията обаче счита, че дори и в случаите, когато ДВП е бил прехвърлен, авиокомпаниите също са получили предимство, щом като са можели да предлагат по-привлекателни цени на своите клиенти, което се изразявало в по-голям оборот.
97 Следователно трябва да се приеме за установено, че в случай като разглеждания, в който ДВП е трябвало да бъде прехвърлен на пътниците и в който икономическото предимство в резултат на прилагането на намалената ставка също може да е било прехвърлено на пътниците, Комисията не може да презумира, че във всички случаи действително полученото и запазено от авиокомпаниите предимство възлиза на 8 EUR на пътник.
98 Всъщност в такъв случай действително полученото от авиокомпаниите предимство не се състои непременно в разликата между двете ставки, а във възможността да предложат по-привлекателни цени на своите клиенти и оттук да увеличат своя оборот, както самата Комисия признава в съображение 57 от обжалваното решение.
99 Поради това по отношение на авиокомпаниите като жалбоподателя, които са заплатили по-ниската ставка на ДВП в размер на 2 EUR, Комисията е трябвало да определи в каква степен те действително са прехвърлили на пътниците си финансовите ползи, произтичащи от прилагането на намалената ставка на ДВП, за да може да определи с точност размера на предимството, с което те действително са се ползвали, освен ако не реши да възложи тази задача на националните органи, предоставяйки им необходимите в това отношение указания.
100 Така само в хипотезата, при която жалбоподателят систематично увеличава цената на своите билети без включен данък с 8 EUR на билет за полетите, които подлежат на облагане с ДВП в размер на 2 EUR, би било възможно да се приеме, че произтичащото от прилагането на диференцираните ставки икономическо предимство за жалбоподателя възлиза на 8 EUR на пътник, щом като това предимство не е могло да бъде прехвърлено, макар и само частично, на пътниците.
101 Необходимо е обаче да се констатира, че Комисията не обяснява никъде в обжалваното решение, нито в рамките на настоящото съдебно производство, на какво основание е приела, че подобна хипотеза би била по-скоро обичайният случай, отколкото хипотезата, в която авиокомпаниите прехвърлят предимството на своите пътници, съгласно обявената цел на ДВП, макар тя впрочем да признава, че подобно прехвърляне е възможно (вж. точка 95 по-горе).
102 Освен това Комисията не отчита в достатъчна степен особеното положение на пазара в случая и конкурентния натиск върху него, доколкото всички авиокомпании, извършващи полети на разстояние под 300 km (изчислявани от летище Дъблин) от летище, намиращо се в Ирландия, подлежат на облагане с ДВП в размер на 2 EUR на пътник. Така Комисията не е установила как при тези обстоятелства авиокомпаниите, чиито полети подлежат на облагане с намалена ставка на ДВП в размер на 2 EUR на пътник, са се ползвали с предимство, съответстващо на разликата между двете ставки на ДВП, тоест на 8 EUR на пътник.
103 По този начин Комисията е допуснала грешка в преценката и грешка при прилагане на правото.
104 Всъщност, както правилно изтъква жалбоподателят, възстановяването на дадена помощ трябва да се ограничи до финансовите предимства, които действително произтичат от предоставянето на помощта на бенефициера, и трябва да е пропорционално на тях (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2013 г., Salzgitter/Комисията, T‑308/00 RENV, Сб., EU:T:2013:30, т. 138).
105 Следователно, ако произтичащото от прилагането на намалена ставка предимство е можело да се състои в подобряване на конкурентното положение на авиокомпаниите поради възможността им да предлагат по-конкурентни цени, Комисията е трябвало да се ограничи да разпореди възстановяването на сумите, които действително съответстват на това предимство, или, ако се окаже невъзможно да се определи точният размер на тези суми в решението, да възложи тази задача на националните органи, като им даде необходимите указания за това, в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 85 по-горе.
106 Според Комисията, ако се приеме тезата на жалбоподателя, това би довело до задължаване на Комисията или на националните органи да оценяват във всеки конкретен случай въздействието на помощта върху бенефициерите в зависимост от направения от тях субективен избор, а това противоречало на посочената в точка 44 по-горе съдебна практика и на решение от 15 декември 2005 г., Unicredito Italiano (C‑148/04, Rec, EU:C:2005:774).
107 В делото, по което е постановено това решение, Съдът всъщност припомня, че премахването на неправомерна помощ посредством възстановяване е логична последица от установяването на нейния неправомерен характер. Това възстановяване с цел възобновяване на предишното положение по принцип не може да бъде считано за мярка, несъразмерна на целите на разпоредбите на Договора в областта на държавните помощи. С възстановяването на помощта бенефициерът губи предимството, с което се е ползвал в сравнение с конкурентите си на пазара, и се възстановява съществувалото преди предоставянето на помощта положение (вж. решение Unicredito Italiano, т. 106 по-горе, EU:C:2005:774, т. 113 и цитираната съдебна практика).
108 Съдът поради това е приел, че сумите, който трябва да бъдат възстановени, не могат да бъдат определени въз основа на различни операции, които предприятията са можели да осъществят, ако не са избрали формата на операция, която се ползва от помощта. Всъщност този избор е бил направен със знание относно риска от възстановяване на помощи, предоставени без да е била спазена процедурата, предвидена в член 108, параграф 3 ДФЕС. Посочените предприятия са можели да избегнат този риск, като веднага изберат операции, структурирани по различен начин. Освен това възстановяването на предишното положение означава връщане, доколкото е възможно, към положението, което би било налице, ако съответните операции бяха осъществени, без да е предоставено намаляване на данъка (вж. в този смисъл решение Unicredito Italiano, т. 106 по-горе, EU:C:2005:774, т. 114—117).
109 Според Съда това възстановяване не предполага различно възпроизвеждане на миналото в зависимост от хипотетични елементи като решенията за избор, често многобройни, които заинтересованите оператори са можели да вземат, тъй като взетите решения за избор в условията на ползване на помощта могат да се окажат необратими. Възстановяването на предишното положение позволява единствено да бъде отчетено, на етапа на възстановяването на помощта от националните органи, евентуално по-благоприятното в сравнение с общия ред данъчно третиране, което би било предоставено на основание на действително осъществената операция в отсъствие на неправомерната помощ и в съответствие със съвместими с правото на Съюза национални норми (решение Unicredito Italiano, т. 106 по-горе, EU:C:2005:774, т. 118—119).
110 Следва обаче да се отбележи, че за разлика от делото, по което е постановено решение Unicredito Italiano, т. 106 по-горе (EU:C:2005:774), посочено от Комисията, предприятията бенефициери в настоящия случай не са можели да изберат операция, различна от тази, която се ползва от помощта. Всъщност те са били задължени съгласно приложимото през съответния период национално законодателство да прилагат ДВП в размер на 2 EUR на пътник за всички полети под 300 km, изчислявани от летище Дъблин, които се осъществяват от летище, намиращо се в Ирландия. По същите причини те по закон не са можели да събират ДВП в размер на 10 EUR от пътниците за тези полети.
111 Те несъмнено са имали възможност да увеличат цената на билета без включен данък, за да получат предимството, произтичащо от прилагането на намалената ставка на ДВП от 2 EUR. Комисията обаче не е можела да определи действително полученото предимство от авиокомпаниите, без да вземе предвид обстоятелствата по случая. Предвид функционирането на ДВП и конкурентния натиск, на който са били изложени авиокомпаниите по отношение на полетите, за които е приложим ДВП в размер на 2 EUR (вж. точка 103 по-горе), Комисията впрочем не е можела да презумира, че произтичащото от намалената ставка на ДВП икономическо предимство по никакъв начин не е било прехвърлено на пътниците.
112 Следователно произтичащата от посочената в точка 86 по-горе съдебна практика необходимост размерът на предимството, с което действително са се ползвали разглежданите в случая авиокомпании поради прилагането на намалената ставка на ДВП, да се определи толкова прецизно, колкото го позволяват обстоятелствата, не е равносилна на възпроизвеждане на миналото в зависимост от хипотетични елементи като решенията за избор, често многобройни, които заинтересованите оператори са можели да вземат, както изтъква Комисията, а напротив, има за цел да се гарантира, че бенефициерът губи предимството, с което се е ползвал в сравнение с конкурентите си на пазара, нито повече, нито по-малко, и да се възстанови съществувалото преди предоставянето на помощта положение.
113 Освен това помощта по делото, по което е постановено решение Unicredito Italiano, т. 106 по-горе (EU:C:2005:774), се е състояла от данъчно предимство под формата на намаление от 12,5 % на данъчната ставка за облагане на доходите за банките, които извършвали сливане или подобно преструктуриране в продължение на пет поредни данъчни периода, при определени условия. Не се спори, че данъкът върху доходите представлява тежест, понасяна действително и изключително от предприятията, които се облагат с него, за разлика от ДВП в настоящия случай, който като акциз се получава и събира единствено от авиокомпаниите, но в действителност се плаща и поне частично, ако не изцяло, се понася от пътниците.
114 Накрая, Комисията не е доказала надлежно в своето решение, че възстановяването на 8 EUR на пътник е било необходимо, за да гарантира възстановяването на предишното положение, тоест връщането, доколкото е възможно, към положението, което би било налице, ако съответните операции бяха осъществени, без да е предоставено намаляване на данъка, или, с други думи, ако полетите, облагани със ставка от 2 EUR на пътник, подлежаха на облагане с данък от 10 EUR на пътник.
115 Всъщност възстановяването на сума от 8 EUR на пътник от авиокомпаниите не би позволило да се гарантира възстановяването на положение, което би било налице, ако съответните операции бяха осъществени, без да е предоставена разглежданата помощ, тъй като не е възможно авиокомпаниите да възстановят с обратна сила от своите клиенти сумата от 8 EUR на пътник, която е трябвало да бъде събрана. Възстановяването на сума от 8 EUR на пътник от авиокомпаниите следователно не е необходимо, за да се премахне нарушението на конкуренцията, причинено от конкурентното предимство, което е предоставено с тази помощ (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2011 г., Residex Capital IV, C‑275/10, Сб., EU:C:2011:814, т. 34 и цитираната съдебна практика). Напротив, възстановяването на тази сума би могло да доведе до допълнително нарушаване на конкуренцията, както правилно изтъква жалбоподателят, тъй като би могло да се стигне до възстановяване на по-голяма сума от авиокомпаниите, отколкото предимството, с което те действително са се ползвали.
116 Поради това Комисията е трябвало да отчете особеностите на ДВП като акциз, предназначен да бъде прехвърлен на пътниците от авиокомпаниите за всички полети, за които се прилага ставката от 2 EUR през разглеждания период. Доколкото произтичащото от прилагането на тази намалена ставка икономическо предимство е могло да бъде прехвърлено, дори само частично, на пътниците, Комисията не е имала право да приеме, че предимството, с което са се ползвали авиокомпаниите, автоматично във всички случаи е възлизало на 8 EUR на пътник.
117 В това отношение Комисията се позовава на своята постоянна практика по приемане на решения в областта на данъчните помощи във връзка с акцизи, съгласно която освобождаването от такива тежести предоставя предимство на предприятията, които са задължени да платят данъка, дори той да е могъл да бъде прехвърлен на потребителите.
118 Следва обаче да се припомни, че характерът на държавна помощ на дадена мярка трябва да се преценява единствено в рамките на релевантните разпоредби от Договора и на приетите мерки за неговото прилагане, а не от гледна точка на евентуална практика, установена в предходни решения на Комисията (решения от 30 септември 2003 г., Freistaat Sachsen и др./Комисия, C‑57/00 P и C‑61/00 P, Rec, EU:C:2003:510, т. 52 и 53, и от 15 юни 2005 г., Regione autonoma della Sardegna/Комисия, T‑171/02, Rec, EU:T:2005:219, т. 177).
119 Във всеки случай решенията, на които се позовава Комисията и са посочени в бележка под линия в съображение 57 от обжалваното решение, не се отнасят до данъци, платени от авиокомпаниите, както посочва Комисията, а до данъци върху енергията, предвиждащи намалена ставка или освобождаване на някои категории предприятия. Във всички тези преписки данъците не са били предназначени да бъдат прехвърлени от предприятията бенефициери на техните клиенти. Всъщност акцизите се прилагали за потребяваните от самите тях суровини (в случая — енергията), а не за стоките или услугите, предназначени за продажба на техните клиенти, както в настоящия случай. Накрая следва да се отбележи, че в никоя от тези преписки Комисията не е разпоредила възстановяването на помощите от бенефициерите, а напротив, обявила е тези помощи за съвместими с вътрешния пазар на основание на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.
120 Освен това следва да се посочи, че решение Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, т. 45 по-горе (EU:C:2001:598), посочено от Комисията в съображение 57 от обжалваното решение, несъмнено позволява да се подкрепи тезата, че прилагането на данък с намалена ставка може да предостави селективно предимство на предприятията, за които се прилага този данък, дори те да са задължени по закон да прехвърлят този данък на своите клиенти, но не установява, че в случай на множество бенефициери размерът на помощта трябва да се начисли изцяло на предприятията, които прехвърлят този данък на своите клиенти.
121 Освен това в делото, по което е постановено това решение, Съдът не е приел за установено, че помощта е трябвало да бъде възстановена от доставчиците на енергия, на които е било възложено пряко да платят данъка и да го прехвърлят на своите клиенти, като авиокомпаниите в настоящия случай, а от предприятията — клиенти на доставчиците на енергия, за които е било доказано, че основната им дейност е производството на телесни вещи, и които са имали право да им бъдат възстановени данъците върху енергията.
122 Обстоятелството, че в конкретния случай клиентите на облаганите с ДВП авиокомпании не са предприятия по смисъла на правото на Съюза, поради което по отношение на тях не е можело да бъде възстановена никаква помощ, не може да постави под въпрос задължението на Комисията да определи с точност бенефициерите на дадена помощ, тоест предприятията, които действително са я ползвали (решение от 3 юли 2003 г., Белгия/Комисия, C‑457/00, Rec, EU:C:2003:387, т. 55), и да ограничи възстановяването на помощта до финансовите предимства, които действително произтичат от предоставянето на помощта на бенефициерите (вж. в този смисъл решение Salzgitter/Комисията, т. 104 по-горе, EU:T:2013:30, т. 138).
123 Поради това следва да се приеме за установено, че Комисията е допуснала грешка в преценката и грешка при прилагане на правото, като е определила, че размерът на подлежащата на възстановяване помощ от авиокомпаниите е 8 EUR на пътник, от една страна, и е нарушила член 14 от Регламент № 659/1999, като им е разпоредила възстановяването на тази сума, от друга страна.
124 При това положение, без да е необходимо произнасяне по изтъкнатото от жалбоподателя евентуално нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране, следва да се уважат третото и четвъртото основание на жалбоподателя и да се отмени обжалваното решение в частта му, в която подлежащата на възстановяване помощ от авиокомпаниите се оценява на 8 EUR на пътник, в резултат на което разпореждането за възстановяване също е опорочено поради незаконосъобразност.
125 В това отношение следва да се отбележи, че член 4 от обжалваното решение предвижда възстановяването на помощите от бенефициерите, които са определени в съображение 70 от същото решение, в размер на 8 EUR на пътник, като и този размер е определен в същото съображение.
126 Впрочем съгласно постоянната практика на Съда за тълкуването на разпоредителната част на решение в областта на държавните помощи следва да бъдат взети предвид неговите мотиви (вж. решение от 20 март 2014 г., „Русе Индъстри“/Комисия, C‑271/13 P, EU:C:2014:175, т. 69 и цитираната съдебна практика).
127 Следователно трябва да се отмени член 4 от обжалваното решение, тълкуван с оглед на съображение 70 от същото, тъй като с него се разпорежда възстановяването на помощта, възлизаща на 8 EUR на пътник, от авиокомпаниите, които са извършвали полети, облагани с ДВП с по-ниската ставка в размер на 2 EUR през разглеждания период, и да се отхвърли жалбата в останалата ѝ част.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)
реши:
1) Отменя член 4 от Решение 2013/199/ЕС на Комисията от 25 юли 2012 г. относно дело за държавна помощ SA.29064 (11/C, ex 11/NN) — Диференцирани данъчни ставки върху пътуване с въздушен транспорт, приведени в действие от Ирландия, тъй като с него се разпорежда възстановяването на помощта от бенефициерите в размер, определен на 8 EUR в съображение 70 от посоченото решение.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда Европейската комисия да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от разноските, направени от Aer Lingus Ltd.
4) Aer Lingus понася половината от направените от него съдебни разноски.
5) Ирландия понася направените от нея съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 февруари 2015 година.
Подписи