Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. (преюдициално запитване от Софийски районен съд ― България) — „Ем акаунт БГ“ ЕООД/„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД

(Дело C-438/22¹ , Ем акаунт БГ)

(Преюдициално запитване — Конкуренция — Картели — Член 101 ДФЕС — Определяне от съсловна организация на адвокатите на минималните размери на адвокатските възнаграждения — Решение на сдружение от предприятия — Забрана за съда да присъжда разноски за адвокатски възнаграждения в размер, по-нисък от минималните размери — Ограничаване на конкуренцията — Обосновки — Легитимни цели — Качество на предоставяните от адвокатите услуги — Изпълнение на решение от 23 ноември 2017 г., ЧЕЗ Електро България и Фронтекс Интернешънъл (C 427/16 и C-428/16, EU:C:2017:890) — Възможност за позоваване на съдебната практика Wouters при наличие на ограничение на конкуренцията с оглед на целта)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Ищец: „Ем акаунт БГ“ ЕООД

Ответник: „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД

Диспозитив

Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

____________

¹     ОВ C 408, 24.10.2022 г.