РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
12 март 2020 година(*)
„Държавни помощи — Помощи, предоставени от Испания в полза на някои професионални футболни клубове — Гаранция — Решение, което обявява помощите за несъвместими с вътрешния пазар — Непряк получател — Отговорност на държавата — Предимство — Критерий за частния инвеститор“
По дело T‑901/16,
Elche Club de Fútbol, SAD, установен в Елче (Испания), представляван от M. Segura Catalán, M. Clayton и J. Morant Vidal, avocats,
жалбоподател,
подпомаган от
Кралство Испания, представлявано от M. García-Valdecasas Dorrego, в качеството на представител,
встъпила страна,
срещу
Европейска комисия, представлявана от G. Luengo, B. Stromsky и P. Němečková, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕС) 2017/365 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държав[н]а помощ SA.36387 (2013/C) (ex 2013/NN) (ex 2013/CP), приведена в действие от Испания в полза на Valencia Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva, Hércules Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva и Elche Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva (ОВ L 55, 2017 г., стр. 12),
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: H. Kanninen (докладчик), председател, J. Schwarcz и C. Iliopoulos, съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 януари 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 Жалбоподателят, Elche Club de Fútbol, SAD, е професионален футболен клуб със седалище в Елче, провинция Аликанте (област Валенсия, Испания).
2 Fundación Elche Club de Fútbol (наричана по-нататък „Fundación Elche“) е организация с нестопанска цел, чиято учредителна цел е да насърчава и развива свързани със спорта дейности. Мнозинството от членовете на съвета на директорите на жалбоподателя са били членове и на съвета на Fundación Elche.
3 На 17 февруари 2011 г. Instituto Valenciano de Finanzas (наричан по-нататък „IVF“), финансовата институция на Generalitat Valenciana (автономна област Валенсия, Испания), е предоставил на Fundacion Elche гаранция за два банкови заема в размер на общо 14 милиона евро, отпуснати от Caja de Ahorros del Mediterráneo, в размер на 9 милиона евро, и от Banco de Valencia, в размер на 5 милиона евро, с цел да придобие някои акции, емитирани от жалбоподателя в рамките на увеличение на капитала, за което последният е взел решение. В резултат от увеличаването на капитала Fundación Elche придобива 63,45 % от акциите на жалбоподателя.
4 Гаранцията е покривала 100 % от главницата на заемите, плюс лихви и разходи по гарантираната трансакция. В замяна на това Fundacion Elche е трябвало да плаща годишна гаранционна премия от 1 % в полза на IVF. Освен това като насрещна гаранция IVF е получил залог върху акциите на жалбоподателя, придобити от Fundación Elche. Срокът на пораждащите гаранцията заеми е бил пет години. Лихвеният процент на пораждащите гаранцията заеми е бил равен на едногодишен „Euro Interbank Offered Rate“ (Euribor)+ 3,5 % марж. Освен това е била наложена 0,5 % такса ангажимент. Гарантираното погасяване на заемите (главница и лихва) е било предвидено и е трябвало да се осъществи чрез продажбата на акциите на жалбоподателя, придобити от Fundación Elche.
5 След като е информирана за наличието на предполагаеми държавни помощи, предоставени от автономна област Валенсия под формата на гаранции по банкови заеми в полза на Valencia Club de Fútbol, SAD, на Hercules Club de Fútbol, SAD и на жалбоподателя, на 8 април 2013 г. Европейската комисия приканва Кралство Испания да представи коментарите си по тази информация. То ѝ отговаря на 27 май и на 3 юни 2013 г.
6 С писмо от 18 декември 2013 г. Комисията уведомява Кралство Испания за решението си да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС. С писмо от 10 февруари 2014 г. Кралство Испания представя коментарите си по решението за откриване.
7 В хода на официалната процедура по разследване Комисията получава коментари и сведения от Кралство Испания, IVF, Liga Nacional de Fútbol Profesional, Valencia Club de Fútbol и Fundacion Valencia.
8 С Решение (ЕС) 2017/365 от 4 юли 2016 година относно държа[в]на помощ SA.36387 (2013/C) (ex 2013/NN) (ex 2013/CP), приведена в действие от Испания в полза на Valencia Club de Fútbol, SAD, Hércules Club de Fútbol, SAD и Elche Club de Fútbol, SAD (ОВ L 55, 2017 г., стр. 12, наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията установява, че държавната гаранция, предоставена от IVF на 17 февруари 2011 г. във връзка с два банкови заема, отпуснати на Fundación Elche с цел записването на акции на жалбоподателя в рамките на увеличението на капитала, за което последният е взел решение (наричана по-нататък „разглежданата мярка“ или „спорната гаранция“), представлява помощ, която е незаконна и несъвместима с вътрешния пазар, в размер на 3 688 000 EUR (член 1 от обжалваното решение). Като последица от това Комисията разпорежда на Кралство Испания да възстанови посочената помощ от жалбоподателя (член 2 от обжалваното решение), като възстановяването е трябвало да се извърши „незабавно и ефективно“ (член 3 от обжалваното решение).
9 В обжалваното решение, на първо място, Комисията приема, че разглежданата мярка, предоставена от IVF, използва държавни ресурси и е вменима на Кралство Испания. На второ място, според Комисията получателят на помощта бил жалбоподателят, а не Fundación Elche, която е действала като финансова трансмисия, с оглед по-специално на целта на мярката, която трябвало да улесни финансирането на увеличението на капитала на жалбоподателя. Към момента на предоставяне на мярката обаче жалбоподателят бил във финансовото положение на предприятие в затруднение по смисъла на точка 10, буква а), както и на точка 11 от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 187, наричани по-нататък „Насоките за оздравяване и преструктуриране“). От гледна точка на критериите, определени в Известието на Комисията относно прилагането на членове [107 ДФЕС] и [108 ДФЕС] по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 2008 г., стр. 10, наричано по-нататък „Известието относно гаранциите“), и като се отчита финансовото положение на жалбоподателя, както и условията на държавната гаранция, от която той се е ползвал, Комисията стига до заключението за наличие на недължимо предимство, което е можело да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки. Освен това в обжалваното решение Комисията измерва количествено твърдения за отпуснат на жалбоподателя размер на помощта, като се основава на референтния лихвен процент, приложим съгласно нейното Съобщение относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (ОВ C 14, 2008 г., стр. 6, наричано по-нататък „Съобщението относно референтните лихвени проценти“), поради липсата на съдържателно сравнение въз основа на сходни сделки на пазара. При количественото определяне на спорната помощ Комисията приема, че стойността на акциите на жалбоподателя, дадени в залог на IVF като насрещна гаранция, е почти нулева. Накрая, Комисията приема в обжалваното решение, че спорната гаранция е несъвместима с вътрешния пазар, по-специално от гледна точка на принципите и условията, установени в Насоките за оздравяване и преструктуриране.
Производство и искания на страните
10 На 21 декември 2016 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд.
11 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 21 февруари 2017 г., жалбоподателят иска образуването на обезпечително производство с цел спиране на изпълнението на членове 2—4 от обжалваното решение, доколкото там се разпорежда той да възстанови твърдяната за отпусната му помощ.
12 Комисията депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд на 17 март 2017 г.
13 С решение от 24 април 2017 г. председателят на четвърти състав на Общия съд допуска встъпването на Кралство Испания в подкрепа на исканията на жалбоподателя.
14 На 8 май 2017 г. жалбоподателят подава писмена реплика в секретариата на Общия съд.
15 На 20 юни 2017 г. Комисията подава писмена дуплика в секретариата на Общия съд.
16 На 6 юли 2017 г. Кралство Испания представя в секретариата на Общия съд своето изявление при встъпване.
17 Комисията представя становището си по изявлението при встъпване в секретариата на Общия съд на 27 юли 2017 г.
18 Жалбоподателят представя становището си по изявлението при встъпване в секретариата на Общия съд на 21 септември 2017 г.
19 С писмо от 13 октомври 2017 г. жалбоподателят посочва, че желае да бъде изслушан в хода на съдебното заседание.
20 С определение от 15 май 2018 г., Elche Club de Fútbol/Комисия (T‑901/16 R, непубликувано, EU:T:2018:268), председателят на Общия съд разпорежда изпълнението на обжалваното решение да бъде спряно, що се отнася до възстановяването на помощта от жалбоподателя, и не се произнася по съдебните разноски.
21 С писма на секретариата на Общия съд от 30 октомври 2018 г. Общият съд поставя писмени въпроси на всички страни в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от неговия процедурен правилник, на които въпроси тези страни дават отговор на 20 и 21 ноември 2018 г.
22 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до него,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
23 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
24 Кралство Испания моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до жалбоподателя,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
От правна страна
25 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания, с които твърди:
– с първото, грешка в преценката и липса на мотиви при идентифицирането на помощта и на получателя,
– с второто, нарушение на член 107 ДФЕС и липса на мотиви; това основание се подразделя на пет части, с които се твърди, че не са изпълнени условията за вменяването в отговорност на държавата, за наличието на предимство, за избирателността на посоченото предимство, за наличието на нарушение на конкуренцията и за засягането на търговията между държавите членки,
– с третото, нарушение на член 107 ДФЕС при изчисляването на размера на помощта и на подлежащата на възстановяване сума,
– с четвъртото, при условията на евентуалност, нарушение на член 107 ДФЕС при преценката дали помощта е съвместима.
По първото основание, с което се твърди грешка в преценката и липса на мотиви при идентифицирането на помощта и на получателя
26 Жалбоподателят, подпомаган от Кралство Испания, твърди, че Комисията нито е мотивирала, нито е обосновала в достатъчна степен от правна гледна точка констатацията, че той е получател на спорната помощ.
27 Като начало жалбоподателят отбелязва, че в обжалваното решение Комисията не е изложила причините, поради които са били разсеяни съмненията ѝ за качеството на Fundación Elche на получател, изразени в нейното решение за откриване на официалната процедура по разследване.
28 По-нататък, според жалбоподателя, след като не е установила правна връзка между гарантираните от IVF заеми, отпуснати на Fundación Elche, от една страна, и придобиването на неговите акции от Fundación Elche, от друга, Комисията била длъжна да разгледа двете сделки поотделно, през призмата на техните собствени, различни характеристики. В тази насока от описанието на предмета на финансирането, договорено от Fundación Elche, не можело да се заключи, че отпуснатите му заеми и придобитите от нея акции на жалбоподателя представляват една-единствена правна операция. Кралство Испания добавя, че тези данни не доказват, че Fundación Elche се е опитвала да подобри правното положение на жалбоподателя. Комисията следвало да провери по-специално дали придобиването от Fundación Elche на акции на жалбоподателя представлява сделка, за която не е изобщо изключено да е доходоносна.
29 Тъй като става дума за две отделни сделки, според жалбоподателя, за да приеме, че същият се е ползвал от помощ, Комисията е трябвало да докаже, че помощта е била прехвърлена на жалбоподателя, когато Fundación Elche е купила акциите му — нещо, което Комисията нито анализирала, нито изяснила.
30 Освен това, след като приела, че жалбоподателят е получател на помощ, по същата логика Комисията трябвало да установи, че в крайна сметка и кредиторите на жалбоподателя са били получатели на помощта. В писмената реплика жалбоподателят добавя, че Комисията следвало да провери и дали банките заемодатели са се ползвали от помощ.
31 От друга страна, Комисията не доказала, че жалбоподателят и Fundación Elche са един и същи получател и в този аспект дори не изпълнила задължението си за мотивиране. В тази насока понятието за икономическа единица, на което, изглежда, се основавало обжалваното решение, не било приложимо към отношенията между жалбоподателя и Fundación Elche, отделни субекти с различен предмет на дейност, като Fundación Elche не извършвала и икономическа дейност.
32 Не били изпълнени критериите, изложени в съображение 63 от обжалваното решение, за да се приеме, че субектът, който притежава контролиращо дялово участие в едно дружество, участва в икономическата дейност на това дружество. Следователно Fundación Elche не контролирала жалбоподателя, защото краткосрочната ѝ цел била да препродаде акциите му, за да погаси заемите, и във всеки случай към датата на предоставяне на спорната гаранция тя не притежавала акции на жалбоподателя. Тя не назначавала и членовете на съвета на директорите на жалбоподателя, който — напротив —съвместно с Fundación Elche определял състава на тази фондация. Накрая, Fundación Elche не „управлявала“, както поддържа Комисията, заемите, снабдили жалбоподателя с капитал, защото тя действала като заемополучател и единствено тя имала правоотношение с IVF, в рамките на предоставената само на нея гаранция, от която жалбоподателят не се ползвал. Тази гаранция по-специално била обусловена от предоставянето в залог на IVF на акциите на жалбоподателя, а IVF имал правото да дава указания на Fundación Elche — и реално направил това — относно упражняването на нейните права спрямо жалбоподателя, за да се съхранят имуществените интереси на IVF. Последвалите съдебни спорове, свързани с частичното неплащане от Fundación Elche на договорените заеми, засягали директно само Fundación Elche, но не и жалбоподателя. Ето защо, при липсата на други данни, между жалбоподателя и Fundación Elche нямало никаква договореност за финансиране по смисъла на критериите, възпроизведени в съображение 63 от обжалваното решение.
33 Накрая, решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др. (C‑222/04, EU:C:2006:8), към което препраща съображение 63 от обжалваното решение, нямало никаква връзка с настоящия случай, понеже въпросът не бил да се установи дали Fundación Elche е дружество — каквото впрочем то било при упражняването на икономическа дейност, състояща се в купуването на акции — и понеже Fundación Elche не контролирала жалбоподателя.
34 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
35 Като начало следва да се отбележи, че за страните е безспорно, че разглежданата мярка, предмет на обжалваното решение, е гаранцията, предоставена от IVF на 17 февруари 2011 г. за двата заема, договорени от Fundación Elche. Те обаче са на различно мнение относно това кой е реалният бенефициер на споменатата мярка.
36 В тази насока следва да се приеме за установено, че член 107 ДФЕС забранява всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, независимо дали свързаните с помощите предимства са предоставени пряко или непряко (решение от 4 март 2009 г., Италия/Комисия, T‑424/05, непубликувано, EU:T:2009:49, т. 108). Така,Комисията може да отчете предназначението, за което евентуално е взето решение към момента на предоставяне на мярката, за да установи получателя на дадена помощ. В подобна хипотеза е възможно получателят да не е лицето, договорило гарантирания заем (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2003 г., Белгия/Комисия, C‑457/00, EU:C:2003:387, т. 56 и 57). В крайна сметка за да се определи получателят на държавната помощ, е необходимо да се установят предприятията, които реално са разполагали с нея (решение от 3 юли 2003 г., Белгия/Комисия, C‑457/00, EU:C:2003:387, т. 55).
37 В настоящия случай Комисията констатира в съображения 11 и 68 от обжалваното решение, че целта на предоставената от IVF гаранция, видно от самия текст на договора за гаранция от 17 февруари 2011 г., е да се гарантират два заема на Fundación Elche, с които трябва да се финансира само увеличението на капитала на жалбоподателя. В тази насока нито жалбоподателят, нито Кралство Испания отрича, че предоставената от IVF гаранция намира приложение само ако гарантираните заеми бъдат използвани за упоменатите в договора за гаранция цели, а именно участието в увеличението на капитала на жалбоподателя.
38 Освен това е безспорно, че получените с гарантираните заеми суми действително са били заделени за рекапитализацията на жалбоподателя.
39 Следователно Комисията правилно е приела, че жалбоподателят е бенефициер на разглежданата мярка.
40 Този извод не се поставя под въпрос от останалите доводи на Кралство Испания.
41 Първо, обстоятелството, че освен това Комисията не доказала, че Fundación Elche е получател на държавна помощ, е ирелевантно. Всъщност, като се има предвид, че член 107 ДФЕС забранява всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, за извода, че спорната гаранция ползва лице, различно от заемополучателя, на когото е била предоставена гаранцията, не е необходимо предварително да се констатира, че намесата представлява държавна помощ за заемополучателя (решение от 3 юли 2003 г., Белгия/Комисия, C‑457/00, EU:C:2003:387, т. 57).
42 Второ, колкото до твърдяната грешка, която Комисията допуснала, като не идентифицирала други бенефициери на разглежданата мярка измежду банките заемодатели и кредиторите на жалбоподателя, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е представил никакви данни в подкрепа на тезата за наличието на няколко получатели на помощта. Във всеки случай доводът на жалбоподателя е безпредметен, тъй като фактът — дори да се приеме за доказан — че и други лица са се ползвали от разглежданата мярка, сам по себе си е ирелевантен за констатацията, че той също се е ползвал от разглежданата мярка.
43 Трето, доводите на жалбоподателя за препращането в обжалваното решение към решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др. (C‑222/04, EU:C:2006:8), и за прилагането на прогласените там критерии също трябва да бъдат отхвърлени като безпредметни, тъй като са насочени срещу мотив на обжалваното решение, който трябва да се счита за изложен за пълнота, предвид че възпроизведеният в точка 37 по-горе мотив е достатъчен, за да обоснове констатацията, че жалбоподателят е бенефициер на разглежданата мярка.
44 Ето защо твърдението за наличие на първото основание трябва да бъде отхвърлено, доколкото с него се оспорва правилността на преценката на Комисията.
45 Също така следва да се приеме за установено, че обжалваното решение е достатъчно мотивирано, що се отнася до въпроса за определянето на получателя на помощта. От прегледа на отделните оплаквания, изложени от жалбоподателя, по-специално следва, че обжалваното решение му е позволило да се запознае с обосновката на предприетата мярка в това отношение, а на Общия съд — да упражни контрол. Следователно твърдението за наличие на първото основание, в частта му, в която се твърди нарушение на член 296 ДФЕС, трябва да бъде отхвърлено.
По второто основание, с което се твърди нарушение на член 107 ДФЕС и липса на мотиви
46 Настоящото основание се подразделя на пет части, с които се твърди съответно неизпълнение на условията, за да се вмени на държавата отговорност за разглежданата мярка, наличие на предимство, избирателност на предимството, наличие на нарушение на конкуренцията и наличие на засягане на търговията между държавите членки.
По първата част, с която се твърди нарушение на член 107 ДФЕС и липса на мотиви при вменяването на държавата на отговорност за разглежданата мярка
47 Според жалбоподателя Комисията неправилно е заключила, че на държавата може да се вмени отговорност за приетата от IVF мярка, изхождайки от чисто органични критерии, и не изяснила достатъчно как е стигнала до този извод, тъй като просто изложила общи постулати. Доколкото обаче IVF извършва публични дейности, които едновременно имат търговски и обществен характер, Комисията била длъжна да гарантира, че спорната гаранция не е предоставена в рамките на неговите дейности, извършени в конкуренция с частни оператори, като в тази насока решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др. (C‑222/04, EU:C:2006:8), било отправна точка с решаващо значение.
48 Съгласно съдебната практика, за да бъде квалифицирано като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, предимството трябва, от една страна, да бъде пряко или непряко предоставено чрез държавни ресурси, и от друга, да може да бъде вменено в отговорност на държавата (решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 24).
49 В конкретния случай следва да се провери дали е имало основание разглежданата мярка да се счита за резултат от поведение, което може да бъде вменено в отговорност на държавата.
50 Съгласно постоянната съдебна практика възможността на държавата да бъде вменена отговорност за дадена предприета от публично предприятие мярка за помощ може да бъде изведена от набор от достатъчно конкретни и непротиворечиви индиции, зависещи от обстоятелствата по конкретния случай и от контекста, в който тази мярка е осъществена, и позволяващи да се презумира наличието на конкретно участие на публичните власти в приемането на тази мярка (вж. решение от 25 юни 2015 г., SACE и Sace BT/Комисия, T‑305/13, EU:T:2015:435, т. 45 и цитираната съдебна практика).
51 В това отношение точки 55 и 56 от решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия (C‑482/99, EU:C:2002:294), съдържат списък от незадължителни и неизчерпателни индиции, които са били взети предвид в съдебната практика или които могат да бъдат взети предвид, каквито са фактът, че публичното предприятие, отпуснало помощите, не би могло да приеме това решение, без да вземе предвид изискванията на публичните власти, че това предприятие е било органически свързано с държавата, че е трябвало да вземе предвид насоките на междуведомствен комитет, естеството на дейностите на публичното предприятие и тяхното извършване на пазара при нормални условия на конкуренция с частните оператори, правния статут на посоченото предприятие, доколкото то се урежда от публичното право или от общото дружествено право, интензивността на надзора, упражняван от органите върху неговото управление, или интеграцията му в структурите на публичната администрация.
52 В настоящия случай в съображения 54—56 от обжалваното решение Комисията изхожда от различни индиции.
53 IVF е бил създаден със закон под формата на публичноправен субект, подчинен на правителството на Валенсия, някои от представителите на което участват в генералния съвет и инвестиционния комитет на IVF. IVF е прикрепен към Министерството на икономиката.
54 Съгласно закона IVF трябва да действа като основен инструмент на публичната кредитна политика и да допринася за упражняването на правомощията на правителството на Валенсия във връзка с финансовата система.
55 Спорната гаранция и условията за нейното предоставяне са били съобразени с бюджетите, одобрени в съответствие с определените от приложимото законодателство тавани за поемане на задължения.
56 Най-напред, от фактите, припомнени в точки 53—55 по-горе, се налага изводът, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, Комисията не е изходила само от наличието на органични връзки, за да заключи, че отговорността за разглежданата мярка може да бъде вменена на държавата.
57 По-нататък, първо, досежно правния статут на IVF, в обжалваното решение се отбелязва, че става дума за публичноправен субект, създаден със закон.
58 Второ, колкото до естеството на извършваните от IVF дейности, видно от текста на закона, с който се създава IVF, последният изпълнява функция от обществен интерес, изразяваща се в подпомагането чрез публично финансиране на икономиката на област Валенсия. От друга страна, IVF подпомага правителството на автономна област Валенсия при упражняването на правомощията му по надзор на местната финансова система.
59 Ето защо IVF действа като банка за развитие, която има цели в обществен интерес, а не като кредитна институция с чисто търговски цели (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2013 г., Nitrogénművek Vegyipari/Комисия, T‑387/11, непубликувано, EU:T:2013:98, т. 63). Впрочем правомощията на IVF в сферата на пруденциалния надзор потвърждават, че дейността му се вписва в рамките на цели, определени от публичните власти.
60 Трето, отделно от последиците, които могат да произтичат от публичноправния статут на IVF, органичните връзки между IVF и правителството на Валенсия и интензивността на упражнявания от това правителство надзор се виждат от присъствието на представители на правителството на Валенсия в редица ръководни структури на IVF, както и в прикрепването на IVF към Министерството на икономиката.
61 С оглед на предходното следва да се приеме, че Комисията е имала основание да приеме, че отговорността за спорната гаранция може да бъде вменена на държавата.
62 Този извод не се поставя под въпрос от довода на жалбоподателя, че IVF извършва и дейности, представени като търговски, в конкуренция с частни оператори. От една страна, жалбоподателят просто излага твърдение, без да представи данни, които биха поставили под въпрос дадената от закона дефиниция за функциите от обществен интерес на IVF, посочена в съображение 54 от обжалваното решение. Ето защо не е доказано нито че част от дейностите на IVF се осъществяват извън рамката на изпълнение на възложените му функции от обществен интерес, нито a fortiori, че те имат чисто търговска цел. От друга страна, само по себе си обстоятелството, че IVF осъществява дейностите си в конкуренция с частни оператори, не е пречка мерките, които IVF може да приеме, да бъдат вменени в отговорност на държавата (вж. в този смисъл решение от 28 януари 2016 г., Словения/Комисия, T‑507/12, непубликувано, EU:T:2016:35, т. 92).
63 Накрая, налага се изводът, че обжалваното решение е достатъчно мотивирано, що се отнася до това дали разглежданата мярка може да бъде вменена в отговорност на държавата. Всъщност от прегледа на отделните оплаквания, изложени от жалбоподателя, по-специално следва, че обжалваното решение му е позволило да се запознае с обосновката на предприетата в това отношение мярка, а на Общия съд — да упражни контрол.
64 Следователно първата част от второто основание трябва да се отхвърли.
По втората част, с която се твърди нарушение на член 107 ДФЕС и липса на мотиви относно наличието на предимство
65 Според жалбоподателя Комисията не е проверила дали условията, залегнали в Известието относно гаранциите, са приложими в настоящия случай. По- общо, в обжалваното решение не бил направен конкретен анализ на наличието на предимство, произтичащо от разглежданата мярка.
66 Жалбоподателят най-напред изтъква липсата на анализ на положението на Fundación Elche, въпреки че тя била единственият бенефициер на предоставената от IVF гаранция. Според жалбоподателя от обжалваното решение следва, че Fundación Elche не е извършвала икономически дейности, не е срещала финансови трудности след предоставянето на гаранцията и освен това не се е ползвала от никакво предимство.
67 По-нататък, жалбоподателят твърди, че Комисията нито е сравнила условията по спорната гаранция с обичайно срещаните пазарни условия, нито е отчела насрещните гаранции, предложени от Fundación Elche, а именно отдаването в залог на неговите акции и ипотекирането на парцел с площ шест хектара.
68 Накрая, дори да се предположи, че жалбоподателят е бенефициер на спорната гаранция, данните в обжалваното решение за икономическото му положение не допускали нито той да бъде квалифициран като предприятие в затруднение, нито да му бъде определен кредитен рейтинг CCC. В тази насока жалбоподателят подчертава непозоваването в обжалваното решение на направен от трето лице анализ на неговата платежоспособност, и като насрещно доказателство представя договор за заем, който е сключил с Banco de Valencia през октомври 2010 г. Във всеки случай жалбоподателят оспорва връзката, установена между кредитния му рейтинг и стойността на неговите акции.
69 Кралство Испания поддържа основанието, изложено от жалбоподателя, и по отношение на преценката на икономическото му положение добавя, че то е трябвало да бъде преценено от Комисията през призмата на особеностите на сектора на професионалния футбол, като според Кралство Испания липсата на отговор на доводите в този смисъл в обжалваното решение представлява липса на мотиви. Кралство Испания посочва също че независимо че определеното в Известието относно гаранциите условие — гарантираният заем да не бъде покрит на повече от 80 % — IVF е действал като частен оператор в пазарна икономика, тъй като при определянето на обхвата на гаранцията е отчел значителните насрещни гаранции, предоставени от Fundación Elche.
70 Комисията възразява най-напред, че жалбоподателят изхожда от постановката, че не той, а Fundación Elche била бенефициер на разглежданата мярка, и отбелязва, че във всеки случай Fundación Elche не е имала финансовия капацитет да се справи с дълга, резултат от предоставените ѝ заеми.
71 По-нататък, Комисията изтъква, че в обжалваното решение със сигурност е проверила дали гаранцията е била предоставена по пазарни условия, като е изходила от финансовото положение на жалбоподателя, с оглед на което никоя финансова институция нямало да предостави, без гаранция от публичноправен субект, заем като разглежданите. Тя също така сравнила разглежданата мярка със сделките, извършени по пазарни условия, свидетелство за което били обясненията в обжалваното решение за изчисляването на размера на помощта; Комисията отбелязва, че в административното производство нито Кралство Испания, нито жалбоподателят са твърдели, че на последния са били отпуснати сходни заеми. По отношение на предложените насрещни гаранции Комисията посочва, от една страна, че стойността на дадените в залог акции на жалбоподателя отразява финансовото положение на клуба и на това основание трябва да се смята за близка до нулата. От друга страна, посочената от жалбоподателя ипотека не била спомената от Кралство Испания по време на административното производство и освен това стойността ѝ била ниска (600 000 EUR) в сравнение с размера на заемите, отпуснати на Fundación Elche (14 милиона евро).
72 От друга страна, Комисията твърди, че правилно е квалифицирала жалбоподателя като предприятие в затруднение към датата на предоставяне на спорната гаранция, понеже финансовото му положение се подобрило едва след приемането на разглежданата мярка. Срещнатите от жалбоподателя финансови трудности давали основание да му бъде определен кредитен рейтинг CCC. Колкото до посочения от жалбоподателя заем на Banco de Valencia, отпуснат без гаранция от публичноправен субект, той не бил сходен, с оглед по-специално на неговата продължителност и на датата, на която бил сключен.
73 Накрая, в отговор на изложените от Кралство Испания доводи Комисията подчертава, че трудностите на дадено предприятие трябва да се преценяват обективно, с оглед на конкретното положение на разглежданото предприятие, а нито Кралство Испания, нито жалбоподателят доказали, че спрямо футболните клубове се прилага друг метод. Колкото до довода на Кралство Испания, че осигуреното със спорната гаранция покритие можело да надхвърля 80 % от размера на гарантирания заем, предвид на обстоятелствата в настоящия случай, Комисията възразява, че контекстът, и по-специално неголямата стойност на предложените насрещни гаранции, не допуска да се пренебрегне това условие, определено в Известието относно гаранциите, още повече че в подобен случай цитираното известие препоръчва Комисията да бъде предварително уведомена за мярката.
74 Настоящата част, предмет на която е наличието на предимство, се подразделя на три оплаквания, с които се твърди, първо, неотчитане на Fundación Elche, второ, неразглеждане, от една страна, на условията на спорната гаранция и на предоставените като насрещна престация обезпечения, и от друга, на условията, при които се осъществяват сходни сделки на пазара, и трето, неправилна преценка на финансовото положение на жалбоподателя към датата на предоставяне на спорната гаранция. Общият съд ще разгледа третото оплакване преди второто, понеже в обжалваното решение отчасти се изхожда от предварителната констатация за финансовите трудности на жалбоподателя, за да се направят оттам изводите, оспорени в рамките на второто оплакване.
– По допустимостта на втората част, доколкото с нея се твърди неизпълнение на задължението за мотивиране
75 След въпрос, отправен от Общия съд в съдебното заседание, Комисията оспори допустимостта на настоящата част, доколкото с нея се твърди неизпълнение на задължението за мотивиране.
76 В тази насока следва да се констатира, че в писмените изявления на жалбоподателя доводите му за липса или за непълнота на мотиви не са отграничени от доводите му, които се отнасят до правилността на мотивите, изложени в обжалваното решение.
77 Съгласно постоянната съдебна практика обаче задължението за мотивиране представлява съществена процесуална предпоставка, която следва да се отграничава от въпроса за правилността на мотивите, който се отнася до законосъобразността на оспорвания акт по същество (решения от 22 март 2001 г., Франция/Комисия, C‑17/99, EU:C:2001:178, т. 35 и от 18 януари 2005 г., Confédération nationale du Crédit mutuel/Комисия, T‑93/02, EU:T:2005:11, т. 67).
78 Освен това в заглавията, свързани с втората част, жалбата подчертава липсата на извършен от Комисията анализ и в отнасящите се до нея обяснения посочва или отсъствието на анализ или на проверка, или твърдяната за неправилна преценка на Комисията. Следва да се отбележи, че всички тези съображения се отнасят до правилността, а не до мотивите на обжалваното решение. Накрая, в жалбата спорадично се говори за липса или непълнота на мотивите, но тези споменавания системно се свързват със съображения, отнасящи се до правилността на обжалваното решение.
79 В тази насока следва да се напомни, че съгласно член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на посочените основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд да се произнесе по иска или жалбата, евентуално без да разполага с други данни. Ето защо в исковата молба или жалбата трябва да се посочи изрично в какво се изразява твърдението, на което тя се основава, като само по себе си абстрактното му формулиране не отговаря на изискванията на Процедурния правилник (решения от 16 септември 2013 г., British Telecommunications и BT Pension Scheme Trustees/Комисия, T‑226/09 и T‑230/09, непубликувано, EU:T:2013:466, т. 232 и от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑444/11, EU:T:2014:773, т. 93).
80 Следователно с оглед на принципите и на обстоятелствата, припомнени в точки 75—79 по-горе, в контекста на втората част следва да се отхвърлят като недопустими оплакванията срещу мотивите на обжалваното решение и да се разгледат доводите, по същество изведени от грешка в преценката на Комисията при установяването дали е налице предимство.
81 В допълнение, Комисията не е нарушила задължението си за мотивиране, що се отнася до наличието на предимство. Всъщност изложеното по-долу е свидетелство, от една страна, че жалбоподателят е можел да оспори правилността на мотивите на обжалваното решение, и от друга, че Общият съд е бил в състояние да упражни контрол в този аспект.
– По оплакването, с което се твърди неотчитане на положението на Fundación Elche при анализа за наличие на предимство
82 Като начало следва да се припомни, че в отговор на първото основание Общият съд установи, че Комисията не е допуснала грешки в преценката, доколкото в обжалваното решение е идентифицирала жалбоподателя като бенефициер на разглежданата мярка. Оттук доводите на жалбоподателя, с които се оспорва предоставянето на предимство в полза на Fundación Elche, трябва да се отхвърлят като неотносими, понеже изхождат от постановката, че посочената фондация е единственият бенефициер на спорната гаранция.
83 С това оплакване обаче жалбоподателят изтъква и факта, че IVF е предоставил гаранцията на Fundación Elche, което давало основание да се направи анализ на финансовото положение на тази фондация, за да се прецени дали е налице предимство.
84 Обратно на поддържаното от Комисията (вж. т. 70 по-горе), в тази насока следва да се приеме, че обстоятелството, че жалбоподателят е бенефициер на разглежданата мярка по смисъла на правото в областта на държавните помощи, както бе потвърдено в рамките на първото основание, не зависи от това дали Fundación Elche е страна по сключения с IVF договор за гаранция и е идентифицирана в този договор като бенефициер на гаранцията, видно от точка 3 по-горе. Иначе казано, обстоятелството, че Fundación Elche не е идентифицирана като реалния бенефициер на разглежданата мярка, е ирелевантно за това, че тя се ползва от спорната гаранция съгласно условията на договора, сключен на 17 февруари 2011 г. с IVF.
85 Ето защо Fundación Elche трябва да отговаря пред IVF за последиците от неплащането по породилите договора за гаранция заеми и за поисканото от банките заемодатели изпълнение върху гаранцията. Също така е нужно да се отбележи, че това фактическо положение е онагледено от иска за връщане, споменат от жалбоподателя в писмените му изявления, който е предявен впоследствие от IVF срещу Fundación Elche и е за възстановяване на платените от IVF суми на банките заемодатели, обърнали се към него като гарант след частичното неплащане от Fundación Elche по гарантираните заеми.
86 Следователно с оглед на изложеното дотук икономическото и финансово положение на Fundación Elche по принцип представлява характеристика, релевантна за оценката на поетия от публичноправния гарант риск, а оттам и на гаранционната премия, която частен оператор би поискал при подобни условия.
87 В допълнение, следва да се припомни, че съдът на Европейския съюз е длъжен по-специално да провери дали Комисията е направила обща преценка, отчитайки всяко релевантно в конкретния случай доказателство, което ѝ позволява да определи дали от разглежданата мярка произтича предимство (вж. в този смисъл решения от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 73 и от 15 декември 2009 г., EDF/Комисия, T‑156/04, EU:T:2009:505, т. 221).
88 Следователно Общият съд трябва да провери дали доказателствата, за които се твърди, че не били отчетени в административното производство, са релевантни в настоящия случай, и ако отговорът е утвърдителен, дали Комисията ги е взела предвид (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 77).
89 Първо, видно от точки 84—86 по-горе, икономическото и финансово положение на Fundación Elche по принцип представлява обстоятелство, релевантно за оценката дали е налице предимство, произтичащо от условията на предоставяне на спорната гаранция.
90 В писмените си изявления обаче Комисията твърди, че във всеки случай Fundación Elche не е имала финансовия капацитет да се справи с дълга, резултат от предоставените ѝ заеми, с оглед по-специално на неголемия размер на нейното имущество.
91 Дори това обстоятелство да се приеме за доказано, все пак самата вероятност от неизпълнение на заемополучателя, в случая Fundación Elche, поради финансовото ѝ положение, е релевантно обстоятелство, което Комисията е била длъжна да разгледа (вж. в тази насока т. 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите), като е уместно да се припомни, че решението трябва да е достатъчно самò по себе си и мотивите към него не могат да произтичат от дадени впоследствие обяснения, когато то вече се обжалва пред съда на Съюза (решение от 16 септември 2013 г., Wabco Europe и др./Комисия, T‑380/10, EU:T:2013:449, т. 107). Също така в отговор на довода на Комисията за имущественото положение на Fundación Elche следва да се отбележи, че към момента на предоставяне на спорната гаранция собственият ѝ капитал, макар и ограничен, все пак е положителна величина — 1,4 милиона евро, за разлика от положението в същия момент на жалбоподателя (съображения 20 и 22 от обжалваното решение).
92 Второ, след като бе установено, че икономическото и финансово положение на Fundación Elche е релевантно, следва да се провери дали Комисията го е отчела при преценката дали е налице предимство.
93 Като начало, в съображение 11, намиращо се в точка 2 от обжалваното решение, предмет на която са описанието на мерките и получателите на помощта, това решение представя разглежданата мярка, като посочва възпроизведената в точки 3 и 4 по-горе информация, а впоследствие — в съображение 22 — ключовите финансови данни на Fundación Elche между декември 2009 г. и декември 2011 г., след като e изложило капиталовите и организационните връзка между нея и жалбоподателя (съображение 21). По-нататък, след анализа в съображения 63 и 66—69 от обжалваното решение е направен извод, че бенефициер на разглежданата мярка е не Fundación Elche, а жалбоподателят. Изложеното след тази констатация, в съображения 70—88, се отнася до идентифицирането на предимство, а в съображения 91—95 — до изчисляването на размера на елемента на помощ. На този етап повече не се споменава Fundación Elche, нито a fortiori нейното икономическо и финансово положение.
94 От прегледа на обжалваното решение следва, че то не отчита положението на Fundación Elche с оглед на идентифицирането на наличието на предимство, тъй като единственият анализ в тази насока е по-горе, в съображение 68, съгласно което е констатирано, че положението на Fundación Elche не се е подобрило след предоставянето на спорната гаранция, а това — съчетано с факта, че според Комисията рискът от изпълнение върху тази гаранция е зависел от резултатите на жалбоподателя — дава основание същият да се счита за единствен получател на помощта. От друга страна, обжалваното решение изобщо не се произнася по отражението на индивидуалното положение на Fundación Elche, когато се оценява рискът, свързан с предоставянето на спорната гаранция.
95 С оглед на изложеното дотук се налага изводът, че при преценката дали е налице предимство Комисията не е отчела релевантното обстоятелство, каквото е икономическото и финансово положение на Fundación Elche, и с това е допуснала явна грешка в преценката (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2016 г., Комисия/Франция и Orange, C‑486/15 P, EU:C:2016:912, т. 88 и 89).
– По оплакването, с което се твърди неправилна преценка на финансовото положение на жалбоподателя към датата на предоставяне на спорната гаранция
96 В конкретния случай в съображение 79 от обжалваното решение Комисията се е основала на точка 10, буква а) и на точка 11 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, за да квалифицира жалбоподателя като предприятие в затруднение към датата, на която е приета спорната гаранция.
97 Съгласно точка 10, буква a) от Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране едно предприятие по принцип и независимо от неговата големина се смята, че се намира в затруднение, „когато първоначално регистрираният му капитал е намалял с повече от половината и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца“. По-нататък, по смисъла на точка 11 от тези насоки „[д]ори и да липсва което и да било от обстоятелствата, предвидени в точка 10, едно предприятие може да бъде считано за намиращо се в затруднение, особено когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение като например — нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите“.
98 В настоящия случай Комисията изтъква в съображение 79 от обжалваното решение, че жалбоподателят има намаляващ оборот между финансовата година, приключила през юни 2008 г., и приключилата през юни 2010 г. (от 7,1 милиона евро на 4,4 милиона евро), отрицателен финансов резултат преди данъци за финансовите години, приключили през юни 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. (от – 6,2 милиона евро за финансовата 2006/2007 година до – 1,1 милиона евро за финансовата 2009/2010 година) и отрицателен собствен капитал за финансовите години, приключили през юни 2009 г. и 2010 г. (– 10,2 млн. EUR за всяка от визираните финансови години). Също така следва да се отбележи, че дружественият капитал на жалбоподателя, дружество с ограничена отговорност, е намалял повече от наполовина между финансовата 2008/2009 и финансовата 2009/2010 година, както това се вижда от съображение 20 от обжалваното решение.
99 С оглед на предходното Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че към датата на предоставяне на спорната гаранция жалбоподателят е предприятие в затруднение по смисъла на точка 10, буква а) и на точка 11 от Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране.
100 Никой от изложените от жалбоподателя доводи не може да постави под въпрос този извод.
101 Най-напред, както правилно посочва Комисията, изтъкнатите от жалбоподателя финансови данни за финансовата 2010/2011 година се отнасят до финансова година, приключила след предоставянето на спорната гаранция на 17 февруари 2011 г. Жалбоподателят обаче не е изяснил защо тези данни все пак са релевантен фактор за преценката на неговото положение към датата на предоставяне на споменатата гаранция.
102 Освен това фактът, че в съображение 80 обжалваното решение отбелязва, че регистрираните от жалбоподателя загуби между 2007 и 2010 г. са намалели, за да стигне до извода, че последният не се намира в изключително затруднено положение („situación de crisis grave“ в текста на испански език, единственият автентичен текст), по смисъла на Известието относно гаранциите, не е в разрез с констатацията в съображение 79, че финансовото положение на жалбоподателя отговаря на критериите за предприятие в затруднение по смисъла на Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране. Както Комисията потвърди в отговор на писмен въпрос на Общия съд, отправен в рамките на процесуално-организационните действия, всъщност целта на констатациите в съображение 80 е — както свидетелства изчисляването на размера на подлежащата на възстановяване помощ, извършено по-нататък в обжалваното решение — да се определи дали следва да се приложат точка 2.2 и точка 4.1, буква а) от Известието относно гаранциите и по изключение да се приеме, че жалбоподателят е получил предимство, равно на съвкупния размер на гарантираните заеми (вж. в този смисъл решение от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия, T‑423/14, обжалвано, EU:T:2018:57, т. 189 и 190).
103 Що се отнася по-нататък до негарантирания заем, който жалбоподателят е получил от Banco de Valencia през октомври 2010 г. (вж. т. 68 по-горе), доколкото жалбоподателят го изтъква, за да отрече, че към датата на предоставяне на разглежданата мярка е бил предприятие в затруднение, следва да се отбележи — подобно на Комисията, без твърдението ѝ да е оспорено в този аспект — че въпросният заем всъщност е влошил нивото на задлъжнялост на жалбоподателя в сравнение с положението му при приключването на финансовата 2009/2010 година. В допълнение, следва да се констатира, че споменатият заем е бил отпуснат за период от една година, т.е. е имал значително по-кратка продължителност от спорните заеми, които са петгодишни, а това прави несигурно изобщо съпоставянето между тях, по-специално с оглед на условията им и съответните им лихви. Също така жалбоподателят не е обяснил как условията по заем с кратък матуритет, отпуснат няколко месеца преди спорната гаранция, могат да поставят под въпрос изводите на Комисията за финансовото му положение към датата на предоставяне на мярката.
104 Колкото до факта, че Комисията не отчела анализа на платежоспособността на жалбоподателя, който евентуално бил направен от кредитна агенция или от една от отпусналите гарантираните заеми банки, налага се изводът, че съгласно точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите, на която се позовава жалбоподателят, анализът, който подпомага „класирането на заемополучателя посредством степента на риска […] [,] може да бъде извършен[…] от международно призната рейтингова агенция или, където има такова, чрез вътрешно класиране от банката, предоставяща съответния заем“. Ето защо в тази насока Известието относно гаранциите не създава задължение за Комисията да провери и отчита рейтингите, установени от такива субекти.
105 Накрая, що се отнася до довода на Кралство Испания, че по същество Комисията трябвало да прецени икономическото положение на жалбоподателя през призмата на особеностите на сектора на професионалния футбол, достатъчно е да се отбележи, от една страна, че Общият съд вече е признал икономическия характер на футбола, практикуван от професионалните клубове (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2005 г., Piau/Комисия, T‑193/02, EU:T:2005:22, т. 69), и от друга, че понятието „предприятие в затруднение“, на което е дадено определение в точка 9 от Насоките за помощите за оздравяване и преструктуриране, е обективно понятие, което трябва да се преценява единствено с оглед на конкретните показатели за финансовото и икономическото състояние на съответното предприятие (решение от 6 април 2017 г., Regione autonoma della Sardegna/Комисия, T‑219/14, EU:T:2017:266, т. 184), така че изтъкнатите от Кралство Испания общи съображения за особеностите на разглеждания сектор не могат да опровергаят констатациите, направени въз основа на индивидуалните финансови данни на жалбоподателя.
106 С оглед на изложеното дотук настоящото оплакване трябва да се отхвърли.
– По оплакването, с което се твърди неразглеждане, от една страна, на условията на спорната гаранция и на предоставените като насрещна престация обезпечения, и от друга, на условията, при които са се извършвали подобни сделки на пазара
107 По отношение най-напред на твърдяното неразглеждане на условията на спорната гаранция и на предоставените като насрещна престация обезпечения първо следва да се констатира — както правилно подчертава Комисията — че в съображение 86 обжалваното решение споменава, че „[г]одишн[ата] гаранционн[а] преми[я] от […] 1 %, начисляван[а] за въпросн[ата] гаранци[я], не мо[же] да се прием[е] като отразяващ[а] риска от неизпълнение на задълженията по гарантираните заеми предвид затрудненията“ на жалбоподателя. Следователно размерът на гаранционните премии, изисквани в рамките на сключените между Fundación Elche и IVF договори, със сигурност е бил отчетен от Комисията и твърдението на жалбоподателя не почива на факти.
108 Колкото до особеното задължение, което е предвидено в удостоверението за поемане на гаранция от IVF от 10 ноември 2010 г., за което се твърди, че не било взето предвид от Комисията, и съгласно което гарантираните заеми трябва да бъдат отпуснати при условия, които „не се различават съществено от прилаганите на пазара при този вид сделки“, това е ирелевантно обстоятелство, защото обжалваното решение не се основава на констатацията, че с отпускането на заеми, предвид предложената от IVF гаранция, самите банки заемодатели действали по начин, несъобразен с пазарните условия.
109 По-нататък, що се отнася до предложените насрещни гаранции, не почива на факти и упрекът към Комисията, че не е отчела даването в залог на акции на жалбоподателя, доколкото в съображение 93 от обжалваното решение изрично е подчертано, че „стойността на […] акции[те] [на клубовете бенефициери] като обезпечение по заема е била близка до нула“.
110 Жалбоподателят обаче твърди и грешка на Комисията при връзката, направена от нея в обжалваното решение между определения му кредитен рейтинг, от една страна, и стойността на акциите му, от друга.
111 В тази насока следва да се отбележи, че за извода за ниската стойност на акциите на жалбоподателя обжалваното решение изхожда от факта, че към датата на предоставяне на разглежданата мярка той е предприятие в затруднение, за което не съществува никакъв надежден план за жизнеспособност, който да доказва, че дейността на жалбоподателя може да е доходоносна за акционерите в него.
112 Както стана ясно при разглеждането на третото оплакване от настоящата част в точки 96—106 по-горе, обаче в обжалваното решение при квалифицирането на жалбоподателя като предприятие в затруднение не са допуснати явни грешки в преценката.
113 Остава да се провери дали в настоящия случай в използвания от Комисията метод, който се състои в извеждането на „близка до нулата“ стойност на акциите на жалбоподателя от обстоятелството, че същият е в затруднение, без също така да е бил изготвен план за жизнеспособност — пункт, който не е оспорен — е допусната явна грешка. За целта в рамките на процесуално-организационните действия Общият съд отправи въпрос до Комисията, като я прикани да уточни метода, използван от нея, за да оцени стойността на акциите на жалбоподателя и да посочи дали увеличението на капитала през 2011 г. е имало отражение върху тази стойност. По последния аспект Комисията отговаря, че отражението на увеличението на капитала на жалбоподателя не е можело да бъде отчетено при определянето на стойността на акциите към момента, когато е предоставена спорната гаранция, защото тя предхожда инжектирането на капитал.
114 В тази насока съгласно постоянната съдебна практика за целите на прилагането на критерия за частния кредитор в пазарна икономика са релевантни наличните данни и предвидимите промени към момента, в който е взето решението за извършване на сделката (вж. решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 61 и цитираната съдебна практика).
115 Тъй като рекапитализацията на жалбоподателя е цел и търсен ефект на спорната гаранция, е налице предвидим към датата на предоставяне на спорната гаранция параметър, който частен кредитор, поставен в положението на IVF, е щял да вземе предвид, за да прецени стойността на дадените в залог акции. Следователно, като не е отчела този параметър, Комисията е допуснала явна грешка в преценката.
116 Освен това жалбоподателят упреква Комисията, че не е разгледала съществуването на ипотека върху парцел с площ шест хектара, също учредена в полза на IVF като насрещна гаранция от Fundación Elche.
117 Като начало следва да се отхвърли доводът на Комисията, че Кралство Испания не споменало тази ипотека в коментарите, направени от него в административното производство. В тази насока е достатъчно да се подчертае, първо, че наличието на ипотеката е видно от достъпната в административното производство информация, в настоящия случай — договора за гаранция, сключен между Fundación Elche и IVF на 17 февруари 2011 г., второ, че Комисията е тази, която трябва да докаже, че е налице държавна помощ (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2007 г., Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия, T‑68/03, EU:T:2007:253, т. 34), и трето, че Комисията е длъжна да проведе административното производство надлежно и безпристрастно, за да може при приемане на окончателното решение да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация за тази цел (решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 63).
118 По-нататък, следва да се приложи съдебната практика, припомнена в точки 87 и 88 по-горе, за да се прецени дали разглежданата ипотека е релевантен фактор при преценката дали е налице предимство, и дали евентуално Комисията я е отчела.
119 В настоящия случай направената от Fundación Elche ипотека — обезпечение, дадено от ползващия се от гаранция заемополучател — сама по себе си представлява характеристика на спорната гаранция, която Комисията е длъжна да разгледа (вж. в тази насока т. 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите). Освен това Комисията не отрича, че обжалваното решение изобщо не споменава тази ипотека. Посоченото от Комисията обстоятелство, че стойността на ипотекирания парцел била явно недостатъчна, за да служи като гаранция по заемите в размер на 14 милиона евро, a fortiori не се свързва с никаква преценка, изложена в обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 87).
120 Следователно Комисията не е отчела релевантно обстоятелство — направената от Fundación Elche ипотека в полза на IVF — когато преценява дали е налице предимство, и с това е допуснала явна грешка в преценката.
121 Накрая, пак в контекста на настоящото оплакване, що се отнася до неотчитането от Комисията на условията, при които са се извършвали подобни сделки на пазара, жалбоподателят изтъква лихвата, приложима през 2011 г. според Banco de España към сделките с продължителност пет години или по-малко при заеми от над един милион евро, която била само малко по-ниска от определената по гарантираните заеми на Fundación Elche.
122 Доколкото жалбоподателят обаче не уточнява с какво положението му е сходно с това на заемополучателите, обхванати от статистиките на Banco de España, в настоящия случай от твърдението на жалбоподателя няма как да бъдат изведени полезни насоки.
123 Жалбоподателят също така упреква Комисията, че не е проверила дали дължимата от Fundación Elche гаранционна премия, фиксирана на 1 % от покрития размер, „отговаря на пазарните критерии“. Уместно е този довод да се разгледа заедно с изложения в подкрепа на третото основание довод, че по същество Комисията била допуснала грешка, като заключила, че няма сходни сделки, въз основа на които да може да се установи наличието на референтна гаранционна премия.
124 В тази насока Съдът вече е постановил, че заемополучател, който е взел гарантиран от публичноправните органи на държава членка заем, обикновено получава предимство, доколкото финансовият разход за него е по-нисък от този, който щеше да направи, ако трябваше да получи същото финансиране и същата гаранция по пазарни цени (решения от 8 декември 2011 г., Residex Capital IV, C‑275/10, EU:C:2011:814, т. 39 и от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 96).
125 Както се припомня в точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите, за да се определи съответната пазарна цена, трябва да се отчетат характеристиките на гаранцията и на съответния заем, които включват по-специално размера и продължителността на транзакцията, обезпечението, предоставено от заемополучателя, и другите фактори, влияещи върху оценката на процента за възстановяване и върху вероятността от просрочване на задълженията на заемополучателя вследствие на финансовото му състояние, сектора му на дейност и възможности.
126 Когато цената, платена за гаранцията, е поне колкото съответната база за сравнение на премията за гаранция, която може да се намери на финансовите пазари, гаранцията не съдържа помощ (вж. т. 3.2, буква г), втора алинея от Известието относно гаранциите). Ако на финансовите пазари не може да бъде намерена съответстваща база за сравнение на премията за гаранция, общият финансов разход за гарантирания заем, включително лихвения процент по заема и премията за гаранция, трябва да бъде сравнен с пазарната цена за подобен негарантиран заем (вж. т. 3.2, буква г), трета алинея от Известието относно гаранциите). Накрая, когато липсва пазарна цена за подобен негарантиран заем, следва да се използва референтният лихвен процент, определен в съответствие със Съобщението относно референтните лихвени проценти (вж. т. 4.2, втора алинея от Известието относно гаранциите).
127 В настоящия случай следва да се отбележи, че обжалваното решение изключва възможността поисканата гаранционна премия да отчита финансовите трудности на жалбоподателя и свързания с това риск от неплащане на гарантираните заеми (съображение 86, буква в). В съображение 85 от обжалваното решение Комисията подчертава, че предприятието в затруднение не би могло без държавна гаранция да намери финансова институция, която да е готова да му даде заем при каквито и да било условия. Нито в тези съображения, нито другаде в доводите относно идентифицирането на дадено предимство (т. 7.2 от обжалваното решение) Комисията посочва каква е пазарната цена, от гледна точка на която оценява разглежданата премия. На този етап Комисията не разглежда и залога, предоставен на IVF като насрещна гаранция (вж. т. 4 по-горе). Като цяло Комисията просто извършва оценка на финансовото положение на жалбоподателя, за да заключи от него, че предвид размера на гаранционната премия, плащана на IVF, тази премия не отговаря на пазарните условия.
128 Пред Общия съд Комисията по същество изяснява, че обжалваното решение не прави сравнение между дължимата гаранционна премия и пазарната цена, предвид положението на жалбоподателя, който е предприятие в затруднение. С други думи, имало презумпция, че гаранционната премия не е съобразена с пазарните условия, когато заемополучателят, на когото е предоставена гаранцията, или в случая ползващото се от предимството лице по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, е предприятие в затруднение.
129 Както бе припомнено в точка 126 по-горе, точка 3.2, буква г) и точка 4.2 от Известието относно гаранциите обаче изискват предварително да се потърси евентуална пазарна цена, от гледна точка на която да се сравнят условията по спорната сделка. Конкретно по отношение на предприятията в затруднение, в точка 4.1, буква а) от Известието относно гаранциите Комисията разграничава положението на предприятията в затруднение според риска от неизпълнение, който не е еднакъв за всички. Така Известието разграничава хипотезата, когато за предприятие в затруднение съществува гарант на пазара, от хипотезата, когато такъв вероятно не съществува. Следователно се приема, че може да има пазарна цена, включително когато гаранцията е предоставена на предприятие в затруднение.
130 В тази насока Общият съд отбелязва, че в съображение 80 от обжалваното решение Комисията посочва, че жалбоподателят „не с[е] [е] намирал[…] в изключително затруднено положение, по смисъла на точка 2.2 и точка 4.1, буква а) от Известието относно гаранциите“, след като в съображение 79 е констатирала, че той „е изпитвал финансови затруднения по смисъла на точка 10, буква а) и точка 11 от Насоките за оздравяване и преструктуриране“. С това Комисията е възприела и тълкуването в точка 129 по-горе на точка 4.1, буква а) от Известието относно гаранциите в смисъл, че сред предприятията в затруднение по смисъла на Насоките за оздравяване и преструктуриране се разграничават две подкатегории предприятия съобразно риска при тях от неизпълнение. Това е още по-видно в текста на обжалваното решение на испански език — единственият автентичен текст — където в съображение 80 се споменава липсата на „положение на тежка криза“ (situación de crisis grave), при което прилагателното „тежка“ квалифицира съществителното „криза“ и разграничава по-отчетливо положението, визирано в съображение 80, от визираното в съображение 79 от обжалваното решение, като се посочва наличието на категория предприятия в затруднение по смисъла на Насоките за оздравяване и преструктуриране, които не са в положение на тежка криза по смисъла на точка 4.1, буква а) от Известието относно гаранциите.
131 Освен това, обратно на поддържаното от Комисията, от точка 3.3 от Известието относно гаранциите не следва, че няма пазарна цена за гаранциите, предоставени на предприятие в затруднение. Всъщност цитираната точка се отнася до режима на опростена оценка, който по изключение се прилага спрямо малките и средните предприятия и в нея просто се посочва, че този режим не се прилага към предприятията с рейтинг CCC/Caa или по-нисък.
132 Ето защо, като е презумирала, че няма финансова институция, която би била гарант на предприятие в затруднение, а оттук и че на пазара не е била предложена съответна референтна гаранционна премия, Комисията е нарушила Известието относно гаранциите, от което е обвързана (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2008 г., Германия и др./Kronofrance, C‑75/05 P и C‑80/05 P, EU:C:2008:482, т. 60 и 61 и цитираната съдебна практика). По същите причини тя не е изпълнила и задължението си да направи обща преценка, като вземе предвид всяко релевантно за случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали жалбоподателят явно не би получил подобни облекчения от частен оператор (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 73).
133 След като бе установена тази грешка, следва да се констатира, че в съображение 93 от обжалваното решение Комисията прави по-задълбочен анализ при количественото определяне на елемента на помощ. Така, тя изключва наличието на пазарна цена на подобен негарантиран заем (вж. т. 126 по-горе) „поради ограничения брой на подобни сделки на пазара“, който не дава възможност за „съдържателно сравнение“.
134 В жалбата си жалбоподателят твърди, че Комисията не е анализирала пазарните условия, за да установи пазарна цена за подобен негарантиран заем. В писмената си защита Комисията изтъква, че „обратно на загатнатото от жалбоподателя, [тя] е констатирала, че разглежданите гаранции предоставят предимство, след като е направила сравнение със сделките, извършени при пазарни условия, което е ясно отразено при изчисляването на размера на помощта“, като препраща към съображение 93, буква в) от обжалваното решение.
135 В тази насока следва да се отбележи, че в съображение 93, буква в) от обжалваното решение Комисията прилага приложимия в настоящия случай референтен лихвен процент, определен съгласно Съобщението относно референтните лихвени проценти. Както бе припомнено в точка 126 по-горе, всъщност използването на референтния лихвен процент е стандартен метод, когато не е идентифицирана пазарна цена въз основа на подобни сделки. Ето защо Комисията няма как да изхожда от прилагането на този метод, когато изчислява размера на помощта, за да черпи от него довод, че реално е сравнила спорната сделка със сделки, извършени при пазарни условия.
136 В рамките на процесуално-организационните действия все пак Общият съд отправи въпрос до Комисията, за да узнае естеството и обхвата на проведените от нея разследвания, довели я до извода, че няма пазарна цена за подобен негарантиран заем. В отговор Комисията просто посочи, че в хода на разследването не е била представена никаква информация за лихвения процент по заеми, предоставяни в сходни случаи, и не е дала никакви сведения за предприетите мерки за разследване, ако е имало такива.
137 Уместно е да се припомни, че тежестта за доказване, че условията за прилагане на приложимия в настоящия случай критерий за частния оператор са изпълнени, се носи от Комисията, която следва да поиска всички релевантни данни в административното производство (вж. в този смисъл решения от 21 март 2013 г., Комисия/Buczek Automotive, C‑405/11 P, непубликувано, EU:C:2013:186, т. 33 и 34 и от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 24). В тази насока Комисията не може да обоснове решението си с довода, че представената ѝ в административното производство информация е откъслечна, доколкото не е упражнила всички правомощия, с които разполага, за да получи необходимата информация (вж. в този смисъл решение от 13 април 1994 г., Германия и Pleuger Worthington/Комисия, C‑324/90 и C‑342/90, EU:C:1994:129, т. 29). Това в още по-голяма степен се отнася за случаите, когато в основата на обжалваното решение стои не непредставянето на доказателства, които Комисията е поискала от съответната държава членка, а констатацията, че частен оператор не би действал по същия начин като органите на въпросната държава членка, която констатация предполага, че при изготвянето на решението си Комисията е разполагала с всички необходими релевантни данни (вж. в този смисъл решение от 21 март 2013 г., Комисия/Buczek Automotive, C‑405/11 P, непубликувано, EU:C:2013:186, т. 35).
138 В настоящия случай от отговорите на Комисията, дадени в писмената ѝ защита, а след това в рамките на процесуално-организационните действия, Общият съд прави извод, че в административното производство тя не е поискала от Кралство Испания или от други източници данни за наличието на заеми, подобни на обуславящите спорната сделка заеми. Ето защо Комисията не може да се обоснове с непредставяне на поискани от нея данни, за да заключи в съображение 93 от обжалваното решение, че има само ограничен „брой на подобни сделки на пазара“, който не дава възможност за „съдържателно сравнение“.
139 От друга страна, Комисията не излага никаква друга информация, получена в административното производство, която би подкрепила извода ѝ за липсата на подобни сделки.
140 Поради това разглежданият извод, направен от Комисията в съображение 93 от обжалваното решение, не е обоснован в достатъчна степен от правна гледна точка.
141 С оглед на предходното следва да се приеме, че втората част от второто основание е налице, защото в преценката на Комисията за наличието на предимство са допуснати явни грешки, доколкото, първо, тя не е отчела положението на Fundación Elche, второ, не е отчела направената от Fundación Elche ипотека като насрещна гаранция, трето, не е отчела рекапитализацията на жалбоподателя, когато преценява стойността на акциите, дадени в залог на IVF, четвърто, е презумирала, че никоя финансова институция не би била гарант на предприятие в затруднение и че следователно на пазара няма съответна референтна гаранционна премия, и пето, не е обосновала в достатъчна степен извода си, че няма достатъчен брой подобни сделки, за да се установи пазарната цена на подобен негарантиран заем.
142 Ето защо обжалваното решение трябва да се отмени, доколкото се отнася до жалбоподателя, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи и основания, изложени в жалбата по настоящото дело.
По съдебните разноски
143 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, включително направените в обезпечителното производство, в съответствие с искането на жалбоподателя.
144 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Ето защо Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя Решение (ЕС) 2017/365 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държав[н]а помощ SA.36387 (2013/C) (ex 2013/NN) (ex 2013/CP), приведена в действие от Испания в полза на Valencia Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva, Hércules Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva и Elche Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva, в частта му, отнасяща се до Elche Club de Fútbol, SAD.
2) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Elche Club de Fútbol, включително направените в обезпечителното производство.
3) Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.
Kanninen | Schwarcz | Iliopoulos |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 март 2020 година.
Подписи