Language of document : ECLI:EU:T:2021:665

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

6 октомври 2021 година(*)

„Публична служба — Договорно наети служители — Разследване на OLAF — Възстановяване на медицински разноски — Дисциплинарно наказание — Прекратяване на договора без предизвестие — Член 10, буква з) от приложение IX към Правилника — Повторност на нарушението — Член 27 от приложение IX към Правилника — Решение, с което се уважава молба за заличаване от служебното досие на по-рано наложено дисциплинарно наказание — Член 26 от Правилника — Характер на заличено от служебното досие дисциплинарно наказание, което не може да се противопостави на длъжностното лице и на което не може да се прави позоваване срещу него“

По дело T‑121/20

IP, представляван от L. Levi, S. Rodrigues и J. Martins, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представляван от M. Brauhoff и A.‑C. Simon, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане по член 270 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 21 август 2019 г., с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарното наказание прекратяване на служебното му правоотношение без предизвестие,

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: R. da Silva Passos, председател, I. Reine и L. Truchot (докладчик), съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 май 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят IP постъпва на служба в Европейската комисия на 21 юли 2008 г., първо като временно нает служител, а впоследствие, считано от 16 септември 2008 г., като договорно нает служител. През 2013 г. той спада към функционална група I, степен 1, стъпка 3. Считано от 1 август 2018 г., той е инвалидизиран.

2        С докладна записка от 13 декември 2013 г. Европейският парламент уведомява Европейската служба за борба с измамите (OLAF), че в рамките на вътрешен одит е разкрил данни, от които според него може да се предположи нередовността на определен брой искания за възстановяване на медицински разходи, свързани с лечение, получено в намиращи се в Португалия заведения. Тези искания са подадени от A и B, сестра на последния (като и двамата са длъжностни лица в Парламента), в периода между януари и август 2013 г. В тази докладна записка Парламентът предлага да се провери дали е възможно жалбоподателят, посочен от А като неговото лице за контакт въз основа на данни, предназначени за управлението на персонала на Парламента, също да е допуснал подобни нередности.

3        На 8 септември 2014 г. OLAF решава да започне разследване срещу жалбоподателя във връзка с искания за възстановяване на медицински разходи, за които се твърди, че са нередовни. Успоредно с това OLAF решава да започне други две разследвания срещу A и B също във връзка с искания за възстановяване на медицински разходи.

4        На 21 декември 2015 г. OLAF приключва разследването с окончателен доклад. В доклада тя констатира, че през периода, за който се отнася разследването, жалбоподателят е представил на служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) към Комисията искания за възстановяване, основани на четири оправдателни документи, които не съответстват на действително направените разходи. OLAF приема, че общият размер на недължимо получените суми възлиза на 5418 EUR.

5        OLAF изпраща своя доклад на Комисията с препоръка да бъде образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и да бъде възстановена сумата от 5418 EUR. OLAF също така уведомява Комисията, че докладът е изпратен на португалските съдебни органи с оглед на евентуалното предприемане на последващи съдебни действия.

6        С докладна записка от 24 юни 2016 г. органът, оправомощен да сключва договори за наемане на работа от името на Комисията (наричан по-нататък „ООСД“), упълномощава Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси на Комисията (IDOC) да изслуша жалбоподателя.

7        На 25 юли 2017 г. ООСД решава да образува дисциплинарно производство срещу жалбоподателя пред дисциплинарния съвет.

8        Със становище от 16 април 2018 г. дисциплинарният съвет препоръчва да бъде наложено дисциплинарното наказание прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя без предизвестие.

9        След като докладът на OLAF е изпратен на португалските съдебни органи, срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство в Португалия.

10      На 22 ноември 2018 г. ООСД решава да спре образуваното срещу жалбоподателя дисциплинарно производство.

11      На 21 май 2019 г., след приключване на образуваното в Португалия наказателно производство, жалбоподателят е поканен на изслушване пред ООСД, в чийто състав са включени генералният директор на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност”, генералният директор на генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси” и заместник генералният директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ към Комисията (наричан по-нататък „тристранният ООСД“).

12      На 21 август 2019 г. на основание членове 49 и 119 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС”) тристранният ООСД налага на жалбоподателя дисциплинарното наказание прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

13      В обжалваното решение тристранният ООСД посочва, че жалбоподателят е обвинен, че е подал до PMO две искания за възстановяване на медицински разходи, които не отговарят на действително заплатените суми или получените грижи (т. 12 от обжалваното решение). Той квалифицира тези факти като „опит за измама, засягаща бюджета на Европейския съюз“, което според него представлява особено тежко нарушение (т. 37 от обжалваното решение). Накрая, той определя наложеното дисциплинарно наказание в зависимост от критериите, посочени в член 10 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) (т. 37—50 от обжалваното решение). В съответствие с член 10, буква з) от приложение IX към Правилника тристранният ООСД се позовава на наличието на повторност на нарушението, тъй като на 19 ноември 2010 г. на жалбоподателя била наложена забележка.

14      На 7 октомври 2019 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение.

15      С решение от 28 януари 2020 г. (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“) Комисията отхвърля подадената по административен ред жалба.

II.    Производството и исканията на страните

16      На 21 февруари 2020 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

17      С писмена молба, подадена в секретариата на Общия съд на 4 март 2020 г., жалбоподателят прави искане на основание на член 66 от Процедурния правилник на Общия съд да бъде запазена неговата анонимност. Със съдебно решение от 15 април 2020 г. Общият съд (трети състав) уважава това искане.

18      По предложение на съдията докладчик Общият съд (седми състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия по член 89 от Процедурния правилник, поставя въпроси на страните, като ги приканва да отговорят на тях — на някои писмено, а на други в хода на съдебното заседание.

19      Страните отговарят на тези въпроси в определения им срок.

20      В проведеното на 10 май 2021 г. съдебно заседание са изслушани устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд писмени и устни въпроси. Освен това жалбоподателят представя документ, а Комисията предлага да представи два документа.

21      При тези обстоятелства председателят на седми състав заявява, че устната фаза на производството ще приключи впоследствие, за да позволи на Комисията да представи посочените в точка 20 по-горе документи, а всяка от страните — да представи писменото си становище.

22      Комисията представя посочените документи, като всяка от страните представя писмено становище.

23      Устната фаза на производството приключва на 2 юни 2021 г.

24      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение и при необходимост, решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

25      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

26      Преди да се разгледат изложените от жалбоподателя основания, следва да се определи предметът на жалбата.

А.      По предмета на жалбата

27      Преди всичко следва да бъде припомнено, че подадената по административен ред жалба и нейното изрично или мълчаливо отхвърляне са неразделна част от сложна процедура и представляват само предварително условие за сезиране на съда. Следователно исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение за отмяна на подадена по административен ред жалба в случаите, когато това решение няма самостоятелно съдържание, водят до сезирането на Общия съд с жалба срещу акта, срещу който е насочена жалбата, подадена по административен ред (решения от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8 и от 25 октомври 2018 г., Munch/SATCEN, T‑286/15, EU:T:2018:718, т. 115).

28      Исканията за отмяна, които са формално насочени срещу отхвърлянето на подадена по административен ред жалба, имат самостоятелно съдържание, когато отхвърлянето на тази жалба има различен обхват от този на първоначалния акт, срещу който тя е насочена. Такъв е случаят, когато решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато това решение за отхвърляне изменя или допълва диспозитива на първоначалното решение. В тези хипотези отхвърлянето на подадената по административен ред жалба само по себе си представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът то приема за увреждащ акт, който замества, поне частично, първоначалния акт (решение от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 34).

29      Извън хипотезите, в които отхвърлянето на подадената по административен ред жалба представлява самостоятелен акт, който сам по себе си може да бъде предмет на жалба за отмяна, мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на тази жалба, когато допълват или заменят мотивите, съдържащи се в първоначалния акт, трябва да се вземат предвид при преценката на законосъобразността на последния. Счита се, че тези мотиви съвпадат с мотивите на първоначалния акт (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, EU:T:2009:485, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика). Ето защо законосъобразността на първоначалния акт евентуално се разглежда с оглед по-специално на мотивите, съдържащи се в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба.

30      Тъй като в случая решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, няма различен обхват от обжалваното решение, трябва да се счита, че жалбата е насочена единствено срещу последното.

Б.      По разглеждането на основанията

31      Жалбоподателят изтъква шест основания: първото е изведено от нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа и на задължението за оказване на съдействие, второто — от нарушение на задължението за мотивиране, третото — от нередовността на доклада на OLAF, четвъртото — от нередовност на становището на дисциплинарния съвет, петото — от липсата на проверка на всички обстоятелства по случая, както и от нарушение на принципа, че „дисциплинарното производство изчаква наказателното“, и шестото — от нарушение на член 10 от приложение IX към Правилника.

32      Следва да се разгледа шестото основание, и по-специално оспорването от страна на жалбоподателя на начина, по който тристранният ООСД прилага на разпоредбата на член 10, буква з) от приложение IX към Правилника — относно повторността на нарушението (вж. т. 13 по-горе).

33      Според член 10 от приложение IX към Правилника:

„Тежестта на наложената дисциплинарна мярка трябва да съответства на тежестта на нарушението. При определяне на тежестта на нарушението и при определяне на подходящото дисциплинарно наказание, което да бъде наложено, се взема предвид по-специално следното:

[…]

з)      дали нарушението се изразява в системни действия или поведение;

[…]“.

34      В това отношение в точка 45 от обжалваното решение, озаглавена „Повторност на действията или на противоправното поведение”, тристранният ООСД припомня, че на 19 ноември 2010 г. на жалбоподателя е наложена забележка (наричана по-нататък „първото дисциплинарно наказание“) за деяния, които според него са съпоставими с тези, за чието извършване понастоящем е упрекван. Тристранният ООСД припомня, че при извършването на тези деяния „е поискано от лекар да [фактурира на жалбоподателя] сума в размер на 4,98 [е]вро за кръвно изследване на братовчед […], страдащ от сърдечно заболяване, [и] впоследствие, на два пъти, е направен опит да бъде получено възстановяване на медицинските разходи [от] службите, разпоредители с бюджетни кредити към Комисията“. В точка 46 от обжалваното решение тристранният ООСД добавя, че „[м]акар тогава да става въпрос за дребна по размер сума, [жалбоподателят] е бил санкциониран поради явно измамливия характер на поведението му“.

35      След като в точки 47 и 48 от обжалваното решение тристранният ООСД отбелязва, че предвид обстоятелството, че в член 10, буква з) от приложение IX към Правилника не е предвиден определен срок, той е „свободен“ да вземе предвид първото дисциплинарно наказание, като в точка 49 от обжалваното решение този орган прави следното пояснение:

„[…] [тристранният] ООСД установява, че [жалбоподателят] е извършил деяния, сходни с деянията, поради които му е наложено дисциплинарното наказание забележка, при това около четири години след извършването на първите деяния. [Тристранният] ООСД счита, че по този начин [жалбоподателят] показва, че не се е поучил от наложеното през 2010 г. дисциплинарно наказание и че е продължил да отдава предимство на личните си интереси пред тези на институцията“.

36      Жалбоподателят поддържа, че тристранният ООСД не е трябвало да взима предвид първото дисциплинарно наказание, за да приеме, че е налице повторност при извършването на нарушението, което този орган направил в нарушение на член 10, буква з) от приложение IX към Правилника.

37      В това отношение жалбоподателят твърди, от една страна, че тристранният ООСД нарушил принципите на пропорционалност, добра администрация и разумен срок. Жалбоподателят подчертава, на първо място, символичния характер на сумата, чието възстановяване се е опитал да получи — предмет на разглеждане в първото дисциплинарно производство, образувано срещу него, и на следващо място — изтеклия между двете дисциплинарни наказания срок. Накрая, жалбоподателят оспорва сходството между деянията, предмет на разглеждане в двете дисциплинарни производства.

38      От друга страна, според жалбоподателя в служебното му досие не може да се запази отбелязването на първото дисциплинарно наказание, тъй като той е подал молба по член 27 от приложение IX към Правилника за заличаване на дисциплинарното наказание от това досие.

39      Въпреки че искането на жалбоподателя е уважено, Комисията счита, че това обстоятелство не може да бъде пречка за отчитането на това дисциплинарно наказание, тъй като е налице повторност при извършването на нарушението. Всъщност според нея, от една страна, прилагането на разпоредбите на член 10, буква з) от приложение IX към Правилника не е ограничено от никакъв срок, а от друга страна, вследствие на уважаването на молбата на жалбоподателя нямало да се стигне до изключване на първото дисциплинарно наказание от неговата дисциплинарна преписка, тъй като решенията за налагане на дисциплинарни наказание се запазвали в дисциплинарната преписка на длъжностните лица за срок от 20 години.

40      В отговора си на процесуално-организационните действия, предприети от Общия съд (вж. т. 18 по-горе), жалбоподателят посочва следното:

„[…] критерият за повторност предполага наличието на предходно дисциплинарно наказание. Тъй като обаче на основание член 27 от [п]риложение IX към Правилника е подадена и уважена молбата на жалбоподателя да бъде заличено [първото дисциплинарно наказание] от служебното му досие, той има основание да смята, че това наказание повече не съществува и че във всички случаи администрацията повече не може да се позовава на него срещу жалбоподателя, в конкретния случай в рамките на ново дисциплинарно производство като разглежданото в настоящото дело, а още по-малко може да се позове на него при прилагане на критерия за повторност на нарушението при определянето на дисциплинарното наказание, което да съответства на тежестта на извършеното нарушение по смисъла на член 10 от [п]риложение IX към Правилника“.

41      В отговора си на процесуално-организационните действия, предприети от Общия съд (вж. т. 18 по-горе), Комисията уточнява следното:

„4.      Що се отнася до значението, което заличаването на [първото дисциплинарно наказание] от служебното досие на жалбоподателя би могло да има върху обжалваното в настоящото производство решение, макар да е допустим доводът, изтъкнат от жалбоподателя — че това обстоятелство е трябвало да бъде взето предвид, за да бъде смекчено обжалваното дисциплинарно наказание, същият довод е необоснован […]. Всъщност Комисията е доказала, че това заличаване няма за последица абсолютното отстраняване на [първото дисциплинарно наказание]. Тъй като дисциплинарната преписка във връзка с това дисциплинарно наказание се съхранява в продължение на 20 години, то правомерно е можело да бъде взето предвид за целите на прилагането на член 10, буква з) от приложение IX към Правилника.

[…]

25.      Съгласно член 26, шеста алинея от Правилника всяко длъжностно лице има само едно служебно досие.

26.      Дисциплинарната преписка се различава от служебното досие. Това е така, защото първата съдържа всички документи, свързани с конкретно дисциплинарно производство. Тези документи се съхраняват в съответствие с посочените [по-горе] срокове за съхранение. Те са достъпни само за служителите [на IDOC] и не се съдържат в служебното досие.

27.      Към служебното досие се прибавя единствено решението за налагане на дисциплинарно наказание, което е в съответствие с член 26, шеста алинея от Правилника. Така то е достъпно в защитената електронна система, използвана от Комисията за управлението на човешките ѝ ресурси […], само за служителите, които разполагат с права на достъп. Там то се съхранява за период от [три] години (що се отнася до писменото предупреждение и порицанието) или [шест] години, що се отнася до всички останали дисциплинарни наказания, изброени в член 9, букви в)—з) от приложение IX към Правилника“.

42      Следва да се разгледа оплакването на жалбоподателя, изведено от грешка при прилагане на правото, която според него допуснал тристранният ООСД, защото приел, че е налице повторност при извършването на нарушението, вземайки предвид първото наложено дисциплинарно наказание, при положение че била уважена молбата му на основание на член 27 от приложение IX към Правилника относно заличаването на тази мярка от неговото служебно досие.

43      Съгласно член 27 от приложение IX към Правилника:

„Длъжностно лице, на което е било наложено дисциплинарно наказание, различно от освобождаване от длъжност, може в срок от три години — при писмено предупреждение [или забележка], или шест години — за другите наказания, да подаде молба за заличаване на мярката от служебното му досие. Органът по назначаване решава дали да удовлетвори тази молба“.

44      В конкретния случая на 20 януари 2014 г. жалбоподателят подава молба на основание член 27 от приложение IX към Правилника първото дисциплинарно наказание да бъде заличено от служебното му досие. С решение от 28 февруари 2014 г. Комисията уважава искането на жалбоподателя. В резултат на това тя заличава от служебното досие на жалбоподателя всяко отбелязване на първото дисциплинарно наказание. В обжалваното решение обаче тристранният ООСД взема предвид тази дисциплинарна мярка, за да приеме, че е налице повторност при извършването на нарушението, и с оглед на това определя дисциплинарното наказание, което преценява, че е подходящо за деянията, за извършването на които е обвинен жалбоподателят (вж. т. 13 по-горе).

45      Ето защо следва да се определи до каква степен, за да достигне до извода за наличие на повторност, администрацията може да противопостави на длъжностно лице или да се позове срещу него на решение за налагане на дисциплинарно наказание, което не се посочва в служебното му досие.

46      В самото начало следва да се отбележи, че на основание членове 11 и 81 от УРДС член 26 от Правилника, който се отнася до служебното досие на длъжностното лице, се прилага към договорно наетите служители.

47      Съгласно член 26, първа алинея, буква а) от Правилника служебното досие на длъжностното лице трябва да съдържа „всички документи относно неговия административен статут и всички доклади относно неговите професионални умения, ефикасност и поведение“.

48      Ето защо е постановено, че тъй като решението, с което се налага дисциплинарно наказание на длъжностно лице, е от интерес за административния му статут, то трябва да бъде приложено към служебното му досие (решение от 2 април 1998 г., Apostolidis/Съд, T‑86/97, EU:T:1998:71, т. 36).

49      Следва да се подчертае, че подобно решение има определящо значение за административния статут на длъжностно лице, когато дисциплинарният орган реши, основавайки се на това решение, че е налице повторност и поради това на основание на член 10, буква з) от приложение IX към Правилника да наложи на длъжностното лице ново по-тежко дисциплинарно наказание. От това следва, че това решение трябва да бъде включено в служебното досие на посоченото длъжностно лице.

50      Освен това трябва да се припомни, че член 26, втора алинея от Правилника гласи, че „[всички д]окументи[…] се завеждат, номерират и класират по пореден номер [в служебното досие]“ и че „документите [относно неговия административен статут] не могат да бъдат използвани или противопоставяни от институцията срещу длъжностното лице, освен ако са му били съобщени преди завеждането им“.

51      Тази разпоредба, която предвижда защита за длъжностното лице по отношение на действията, които администрацията би могла да предприеме спрямо него, има широко приложно поле, тъй като се прилага за „[всички]“ документи, „относно административния статут“ на длъжностното лице.

52      Същото се отнася и за член 26, седма алинея от Правилника, който предвижда, че всяко „длъжностно лице“ има право да се запознава с „всички документи“, съдържащи се в неговото досие, и да прави извлечения от тях „дори и след прекратяване на служебното [му] правоотношение“.

53      Накрая, в член 26, шеста алинея от Правилника се уточнява, че може „[з]а всяко длъжностно лице има само едно служебно досие“ — правило, което по същия начин, както завеждането, номерирането и класирането по пореден номер на документите (вж. т. 50 по-горе), улеснява достъпа на длъжностното лице до документите, които биха могли да му бъдат противопоставени или на които е направено позоваване срещу него, като избягва разпиляването на тези документи в множество преписки.

54      Както следва от съображенията, изложени в точки 47—53 по-горе, член 26 от Правилника предвижда съвкупност от гаранции, които имат за цел да защитят длъжностното лице, като не допускат решенията, които администрацията приема относно неговия административен статут, да се основават на факти, чието съществуване произтича от документи, които не са включени в служебното му досие (вж. в този смисъл решения от 28 юни 1972 г., Brasseur/Парламент, 88/71, EU:C:1972:58, т. 10 и 11 и от 2 април 1998 г., Apostolidis/Съд, T‑86/97, EU:T:1998:71, т. 33).

55      С оглед на съществената роля, която има служебното досие във връзка със защитата и информирането на длъжностното лице, следва да се заключи, че решение за налагане на дисциплинарно наказание, макар преди това то да е било приложено към служебното досие на длъжностно лице, не може да му бъде противопоставяно или на това решение не може да бъде направено позоваване срещу същото длъжностно лице, когато отбелязването на същото решение вече е било заличено от посоченото досие.

56      Следва да се добави, че решение, основано на факти, които са заличени от служебното досие, противоречи на предоставените с Правилника гаранции (вж. в този смисъл решение от 9 февруари 1994 г., Lacruz Bassols/Съд, T‑109/92, EU:T:1994:16, т. 68 и цитираната съдебна практика).

57      Освен това предоставеното на администрацията право да се позове на решение за налагане на дисциплинарно наказание, което е било оттеглено от служебното досие на длъжностно лице, за да приеме, че е налице повторност по смисъла на член 10 от приложение IX към Правилника, би лишило от полезно действие член 27 от това приложение. Всъщност член 27 от приложение IX към Правилника позволява на длъжностното лице да поиска оттеглянето на решение за налагане на дисциплинарно наказание от служебното му досие и предоставя на администрацията възможността да реши дали да уважи това искане. Позовавайки се на такова решение за налагане на дисциплинарно наказание, след като все пак тя е решила, прилагайки широкото си право на преценка, да оттегли това решение от служебното досие на длъжностното лице, администрацията всъщност цели да включи посоченото решение отново в това досие.

58      Следователно, като е приел, че е налице повторност при извършването на нарушението, позовавайки се на дисциплинарно наказание, заличено от служебното досие на засегнатото длъжностно лице, след като е уважил подадена от това длъжностно лице молба по член 27 от приложение IX към Правилника, дисциплинарният орган нарушил правата, които Правилникът, и по-специално член 26 от него, гарантират на длъжностните лица.

59      От това следва, че Комисията, която е взела предвид първото дисциплинарно наказание, за да определи тежестта на разглежданото нарушение и да наложи второто дисциплинарно наказание, е нарушила член 10, буква з) от приложение IX към Правилника, доколкото това първо наказание, което е заличено от служебното досие на жалбоподателя, вече не може да му бъде противопоставено при преценката за наличие на повторност на нарушението.

60      Изводът в точка 59 по-горе не може да бъде оспорен с изложените от Комисията доводи.

61      На първо място, Комисията поддържа, че някои разпоредби от Правилника могат да се тълкуват в смисъл, че ако наложено на длъжностно лице дисциплинарно наказание бъде запазено в материалите по дисциплинарната преписка, то на това дисциплинарно наказание би могло да бъде правено позоваване срещу това длъжностно лице, въпреки че то е било заличено от служебното му досие.

62      В това отношение Комисията се позовава на член 86 от Правилника, допълнен с приложение IX към него. Независимо от това, тя не уточнява по какъв начин взаимният прочит на тези разпоредби подкрепя изложените от нея доводи.

63      Комисията се позовава и на обстоятелството, че в член 10, буква з) от приложение IX към Правилника не е посочен срок, както и на обстоятелството, че според посочения член следва да се взима предвид поведението на длъжностното лице „през цялата му кариера“.

64      Вярно е, че съгласно разпоредбите, посочени от Комисията в точка 63 по-горе, дисциплинарният орган разполага с широка свобода на преценка, за да вземе предвид административния статут на длъжностното лице в миналото.

65      В тези разпоредби обаче не се посочва служебното досие на длъжностното лице. Следователно те не дерогират правилото, произтичащо от разпоредбите на член 26 от Правилника, че решението за налагане на дисциплинарно наказание, приложено към служебното досие на длъжностно лице, не може да му бъде противопоставяно или на него не може да бъде правено позоваване срещу това длъжностно лице, когато това отбелязването на това решение вече е било заличено от посоченото досие (вж. т. 55 по-горе).

66      Следователно разпоредбите, на които се позовава Комисията, не могат да се тълкуват в смисъл, че позволяват на дисциплинарния орган да вземе предвид по-рано наложено на длъжностното лице дисциплинарно наказание, в случай че в приложение на разпоредбата на член 27 от приложение IX към Правилника това дисциплинарно наказание е заличено от служебното досие на това длъжностно лице.

67      Освен това член 26, първа алинея от Правилника предвижда задължението в служебното досие на длъжностното лице да се включат всички документи относно административния му статут и всички доклади относно неговите професионални умения, ефикасност и поведение. Що се отнася до член 26, шеста алинея от Правилника, той предвижда задължението за всяко длъжностно лице да има само едно досие. Следва да се добави, че Правилникът и УРДС не се позовават на никакво друго досие освен на служебното досие на длъжностното лице, с изключение на посоченото в член 26а от Правилника медицинско досие.

68      Следователно служебното досие има единен характер, който забранява съществуването под каквато и да било форма на всякаква друга преписка, съдържаща документи относно административния статут на длъжностно лице (решение от 11 октомври 1995 г., Baltsavias/Комисия, T‑39/93 и T‑553/93, EU:T:1995:177, т. 38).

69      Несъмнено администрацията може да образува преписки във връзка с разследване и евентуално относно дисциплинарното производство вследствие на това разследване, както следва по-специално от член 13, параграф 1 от приложение IX към Правилника. Подобни преписки обаче се съставят единствено за целите на разглежданото производство (вж. в този смисъл решения от 2 април 1998 г., Apostolidis/Съд, T‑86/97, EU:T:1998:71, т. 36 и от 5 октомври 2009 г., de Brito Sequeira Carvalho и Комисия/Комисия и De Brito Sequeira Carvalho, T‑40/07 P и T‑62/07 P, EU:T:2009:382, т. 96). Следователно съдържащите се в тях писмени доказателства и документи, и по-специално евентуалното решение за налагане на дисциплинарно наказание, с което приключва това производство, не могат да бъдат противопоставени на длъжностно лице или на тях не може да бъде направено позоваване срещу него извън посоченото производство, освен ако не бъдат приложени към служебното досие на посоченото длъжностно лице.

70      От изложените в точки 62—69 по-горе съображения следва, че Комисията няма основание да твърди, че някои разпоредби от Правилника могат да се тълкуват в смисъл, че ако наложено на длъжностно лице дисциплинарно наказание бъде запазено в материалите по дисциплинарната преписка, то на това дисциплинарно наказание би могло да бъде правено позоваване срещу това длъжностно лице, въпреки че то е било заличено от служебното му досие.

71      На второ място, за да обоснове обстоятелството, че при преценката за наличие на повторност при извършването на нарушението е взела предвид първото дисциплинарно наказание, при положение че то е било заличено от служебното досие на жалбоподателя, Комисията се позовава на разпоредбите от „Общия за Комисията списък за съхранение на досиета на Европейската комисия“, които позволяват „запазване на дисциплинарните преписки в продължение на 20 години“.

72      „Общият за Комисията списък за съхранение на досиета на Европейската комисия“ е приет на основание член 6 от приложението към Процедурния правилник на Комисията, озаглавен „Разпоредби относно управлението на документи“, който от своя страна е приет с решение на Комисията от 23 януари 2002 г. за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 21, 2002 г., стр. 23; Специално издание на български език; 2007 г., глава 1, том 3, стр. 156).

73      Съгласно член 6 („Съхранение“) от приложението към Процедурния правилник на Комисията:

„[…]

Административните правила и юридическите задължения определят минималния срок, през който документът трябва да бъде съхраняван.

Всяка генерална дирекция или приравнена на нея служба определят своя вътрешна организационна структура за съхраняването на досиетата. Минималният срок на съхранение в службите е в зависимост от определеното в общ списък, изготвен в съответствие с правилата за прилагане, посочени в член 12, за цялата Комисия“.

74      „Общият за Комисията списък за съхранение на досиета на Европейската комисия“ е под формата на таблица, в която се определят сроковете за съхранение на различните категории преписки. В тази таблица, на ред 12.4.3, озаглавен „Дисциплинарно производство“, се предвижда срок на съхранение от 20 години за решенията, с които се налагат дисциплинарни мерки.

75      От съображенията, изложени в точки 72—74 по-горе, следва, че съществува правно основание, позволяващо запазването на решенията за налагане на дисциплинарни наказания за срок от 20 години.

76      Въпреки това, като се има предвид принципът за йерархия на нормативните актове (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2008 г., Strack/Комисия, T‑85/04, EU:T:2008:18, т. 39—41), тъй като „Общият за Комисията списък за съхранение на досиета на Европейската комисия“ се ограничава да установи само вътрешни правила за прилагане на решение, прието от Комисията (вж. т. 72 по-горе), той не може да постави под въпрос разпоредбите от Правилника, които вече са били тълкувани (вж. т. 67 по-горе), който като регламент по силата на член 288 ДФЕС има задължителна сила и общо приложение (вж. в този смисъл решение от 14 април 2005 г., Белгия/Комисия (C‑110/03 P, EU:C:2005:223, т. 33).

77      В допълнение, за разлика от разпоредбата на член 26 от Правилника, разглежданата правна уредба няма за предмет (вж. т. 47—54 по-горе) да определи условията, при които документите могат да бъдат противопоставени на длъжностно лице или на които може да се направи позоваване срещу него. Ето защо, както следва от съображение 3 от приложението към Процедурния правилник на Комисията, тази уредба има за цел „да гарантира[…], че Комисията е в състояние по всяко време да предостави информация по въпросите, за които отговаря“, което предполага, че съхраняваните документи следва „да съхраняват паметта на институцията, да улесняват обмена на информация, да представят доказателство за извършени дейности и да отговарят на юридическите изисквания на службата“. Следователно тази правна уредба не позволява на Комисията да приеме, че е налице повторност при извършването на нарушението, като тя се позове на по-рано наложено на длъжностно лице дисциплинарно наказание, което обаче е заличено от служебното досие на засегнатото длъжностно лице.

78      От всичко изложено следва, че трябва да бъде уважено оплакването на жалбоподателя, изведено от допуснатата от тристранния ООСД грешка при прилагане на правото, който, за да приеме, че е налице повторност на нарушението, се позовал на първото дисциплинарно наказание, макар да е била уважена молбата на жалбоподателя това дисциплинарно наказание да бъде заличено от служебното му досие.

79      Следва да се отбележи, че подобна грешка при прилагането на член 10 от приложение IX към Правилника може да доведе до отмяна на обжалваното решение.

80      Всъщност, от една страна, при определяне на дисциплинарното наказанието, което следва да се наложи, с оглед на деветте критерия, посочени в член 10 от приложение IX към Правилника, тристранният ООСД е посветил четиринадесет точки от обжалваното решение (т. 37—50) на разглеждането на тези критерии. В изложението критерият за повторност на нарушението е сред тези, които са разгледани най-задълбочено — пет от тези четиринадесет точки са посветени само на този критерий.

81      От друга страна, от единия от цитираните в точка 34 по-горе откъси следва, че тристранният ООСД е приел, че разглежданите в двете производства деяния са съпоставими по-специално предвид „явно измамливия“, според преценката на този орган, характер на деянията, за които е обвинен жалбоподателят към момента на налагане на първото дисциплинарно наказание. Освен това от цитирания в точка 35 по-горе откъс следва, че това сходство, а следователно и повторението в поведението на жалбоподателя, въпреки наложеното му преди това дисциплинарно наказание, са счетени от тристранния ООСД за утежняващо обстоятелство, което е имало решаваща роля при избора на дисциплинарното наказание.

82      Следователно обстоятелството, че тристранният ООСД взел предвид първото дисциплинарно наказание, упражнило решаващо влияние при избора на наложеното дисциплинарно наказание. Следователно установената в точка 78 по-горе грешка при прилагане на правото, поради която тристранният ООСД неправилно е взел предвид първото дисциплинарно наказание при преценката си за наличие на повторност на нарушението, трябва да доведе до отмяна на обжалваното решение.

83      Ето защо обжалваното решение следва да се отмени, без да е необходимо, от една страна, да се разгледат нито останалите оплаквания, нито останалите основания, изтъкнати от жалбоподателя, и от друга страна, без да се постанови решение по допустимостта на документите, представени от страните в съдебното заседание и след него (вж. т. 20—22 по-горе).

 По съдебните разноски

84      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на ищеца/жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отменя решението на Европейската комисия от 21 август 2019 г., с което тя налага на IP дисциплинарното наказание прекратяване на служебното му правоотношение без предизвестие.

2)      Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

da Silva Passos

Reine

Truchot

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 октомври 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: френски.