Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. KOKOTT

представено на 14 юли 2022 година(1)

Дело C-201/19 P

Servier SAS,

Servier Laboratories Ltd,

Les Laboratoires Servier SAS

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Картели —Пазар на периндоприл, лекарствен продукт за лечение на сърдечносъдови заболявания — Споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове, сключени между лаборатория за оригинални лекарствени продукти, притежаваща патенти, и дружества за генерични лекарствени продукти — Потенциална конкуренция — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Продължителност на нарушението — Понятие за единно нарушение — Глоби“

Съдържание

I. Въведение

II. Обстоятелствата по спора

А. Фактите

1. Оператори, засегнати от настоящото дело

2. Разглеждани продукт и патенти

3. Споровете, свързани с периндоприла и пускането на пазара на генерични варианти

а) Споровете пред ЕПВ

б) Споровете пред националните юрисдикции

4. Споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове, за които се отнася настоящото дело, сключени от Servier с дружества за генерични лекарствени продукти

а) Споразумения, сключени с Niche/Unichem и Matrix

б) Споразумението с Teva

в) Споразумение с Lupin

Б. Спорното решение

В. Обжалваното съдебно решение

III. Производството пред Съда и исканията на страните

IV. Анализ

А. По установяването на нарушението

1. Структура и допустимост на доводите на Servier

2. По потенциалната конкуренция (второ основание и първите части на третото, четвъртото и петото основание)

а) По обхвата на патентите при анализа на потенциалната конкуренция

б) По анализа на реалните и конкретни възможности на дружествата за генерични лекарствени продукти да навлязат на пазара въпреки наличието на пречки

1) По наличието на споразумение, изключващо потенциалните навлизащи на пазара

2) По подготвителните действия, предприети от дружествата за генерични лекарствени продукти, и тяхното намерение да преодолеят пречките

3) По наличието на множество пречки

в) По разпределението на доказателствената тежест

г) По допълнителните доводи относно всяко от участващите дружества за генерични лекарствени продукти

1) Niche/Unichem и Matrix

2) Teva

3) Lupin

д) Заключение

3. По квалифицирането на споразуменията като ограничения на конкуренцията с оглед на целта (първо основание и втора част на третото, четвъртото и петото основание)

а) По опита и „лесната установимост“ на дадено ограничаване на конкуренцията

б) По плащанията и твърдените „положителни“ или „двойствени“ последици от споразуменията

1) По плащанията

2) По твърдените „положителни“ или „двойствени“ последици от споразуменията

в) По изследването на целта за ограничаване на конкуренцията на разглежданите споразумения

1) По споразуменията Niche и Matrix

2) По споразумението Teva

i) По целите и твърдените „двойствени“ последици от споразумението Teva

– По твърдените „двойствени“ или „благоприятни за конкуренцията“ последици

– По твърдението за липса на вредност на клаузите от споразумението Teva

ii) По плащанията

3) По споразумението Lupin

i) По плащането

ii) По клаузите в споразумението Lupin

г) Заключение

4. По датата на преустановяване на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin (трета част на петото основание)

5. По квалифицирането на споразумението Niche, от една страна, и на споразумението Matrix, от друга страна, като отделни нарушения (шесто основание)

Б. По глобите

1. По изтъкнатите от Servier грешки при прилагане на правото по отношение на глобите (седмо основание)

а) По принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието

б) По принципа на пропорционалност и преценката на тежестта на нарушенията

2. По наложената на Servier глоба за споразумението Lupin (трета част на петото основание)

3. Заключение по отношение на глобите

В. Междинно заключение

V. Разноските

VI. Заключение

I.      Въведение

1.        След делата Generics (UK) и др.(2) и Lundbeck/Комисия(3), настоящото дело, което е част от група от девет производства по обжалване, образувани срещу осем решения на Общия съд(4), се отнася отново до преценката от гледна точка на конкурентното право на Съюза на няколко споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове, сключени от производител на оригинални лекарствени продукти, в случая Servier, с дружества за генерични лекарствени продукти.

2.        Както по делата Generics (UK) и др. и Lundbeck/Комисия, тези споразумения са сключени в положение, при което патентът за активното вещество на разглеждания лекарствен продукт, в случая периндоприл, вече е станал достъпен за свободно използване, като същевременно Servier все още притежава т. нар. „вторични“ патенти за някои процеси за производство на този лекарствен продукт.

3.        По същество спорните споразумения всъщност гарантират, че дружествата за генерични лекарствени продукти, които желаят да навлязат на пазара с генерични варианти на посочения лекарствен продукт, се задължават да отложат навлизането си на пазара срещу прехвърляне на средства от страна на Servier.

4.        В спорното решение(5), Комисията приема, от една страна, че разглежданите споразумения, сключени от Servier с Niche/Unichem, Matrix, Teva, Krka и Lupin, представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта и с оглед на резултата и следователно съставляват нарушения на член 101 ДФЕС.

5.        От друга страна, тя приема, че сключването им, съчетано с други действия, като придобиването на технологии за производството на активната фармацевтична съставка (АФС) на периндоприла, представлява стратегия на Servier, целяща да забави навлизането на дружествата за генеричните варианти на периндоприла на пазара на този лекарствен продукт, на който Servier има господстващо положение. Поради това Комисията санкционира това поведение като злоупотреба с господстващо положение на основание член 102 ДФЕС.

6.        В обжалваното съдебно решение, както и в другите си решения от разглежданата група дела, Общият съд потвърждава анализа на Комисията относно характера на ограничения на конкуренцията с оглед на целта на споразуменията, сключени от Servier с Niche/Unichem, Matrix, Teva и Lupin. Тези констатации на Общия съд са оспорени от Servier по настоящото дело, което играе ролята на „пилотно“ дело, както и от тези дружества за генерични лекарствени продукти в съответните им жалби, подадени срещу засягащите ги решения на Общия съд.

7.        За сметка на това Общият съд отменя спорното решение в частта относно квалифицирането на сключените от Servier с Krka споразумения като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта и с оглед на резултата, както и относно констатацията за злоупотреба от страна на Servier с господстващо положение, тъй като Комисията допуснала грешки при определянето на съответния пазар.

8.        Тези решения за отмяна са оспорени от Комисията по дело Комисия/Servier и др. (C-176/19 P), по което също представям заключението си днес, както и по дело Комисия/Krka (C-151/19 P). Тези дела поставят изцяло нови въпроси относно квалифицирането на лицензионно споразумение, сключено едновременно със споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, квалифицирането на такова споразумение като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, както и относно определянето на съответния пазар във фармацевтичната област.

9.        За разлика от тях настоящото дело по същество повдига само въпроси, които вече са разгледани по делата Generics (UK) и др. и Lundbeck/Комисия, за прилагането на чиито принципи следователно става въпрос в контекста на настоящия случай.

II.    Обстоятелствата по спора

А.      Фактите

10.      Общият съд посочва обстоятелствата по спора в точки 1—73 от обжалваното съдебно решение, които за нуждите на настоящото производство по обжалване могат да бъдат обобщени по следния начин.

1.      Оператори, засегнати от настоящото дело

11.      Групата Servier, състояща се по-специално от Servier SAS, дружество майка, установено във Франция, от Laboratoires Servier SAS и от Servier Laboratories Ltd (наричани по-нататък заедно „Servier“ или „жалбоподателите“), включва фармацевтични дружества от целия свят. Laboratoires Servier е френско фармацевтично дружество, специализирано в разработването на оригинални лекарствени продукти, по-специално за лечение на сърдечносъдови заболявания(6). Biogaran е дъщерно дружество, изцяло притежавано от Laboratoires Servier, което отговаря за генеричните лекарствени продукти(7).

12.      Niche Generics Ltd (наричано по-нататък „Niche“) е предприятие, което се занимава с пускането на пазара и доставката на генерични фармацевтични продукти, като първоначално 60 %, а от 2006 г. — цялото предприятие се притежава от индийското фармацевтично дружество Unichem Laboratories Ltd, което осъществява дейност в областта на изследванията и производството на АФС и крайни продукти (наричано по-нататък „Unichem“) (наричани по-нататък заедно „Niche/Unichem“)(8).

13.      Matrix Laboratories Ltd (наричано по-нататък „Matrix“) е индийско дружество, което разработва, произвежда и търгува главно с АФС, предназначена за дружествата за генерични лекарствени продукти. След няколко придобивания на дялове от 2011 г. Mylan Inc. притежава между 97 и 98 % от капитала на Matrix, което от 5 октомври 2011 г. се нарича Mylan Laboratories Ltd.(9)

14.      Teva Pharmaceutical Industries Ltd е мултинационално фармацевтично дружество, което разработва, произвежда и търгува с генерични лекарствени продукти и АФС, предназначени за негово собствено фармацевтично производство, както и за други дружества. Teva UK Ltd е дъщерно дружество на Teva Pharmaceuticals Europe BV, което от своя страна е дъщерно дружество, изцяло притежавано от Teva Pharmaceutical Industries (наричани по-нататък заедно „Teva“). Teva е сред най-големите световни фармацевтични групи, осъществяващи дейност в сектора на генеричните лекарствени продукти. На 26 януари 2006 г. Teva се слива с Ivax Europe (наричано по-нататък „Ivax“) — мултинационално фармацевтично дружество, производител на генерични лекарствени продукти, което по този начин става дъщерно дружество, изцяло притежавано от Teva(10).

15.      Lupin Ltd е регистрирано в Индия дружество майка на дружествата от групата Lupin, сред които Lupin (Europe) Limited, чиято основна дейност е продажбата на АФС и крайни продукти на Lupin, а също и издаването на лицензии за преписките за разрешения за пускане на пазара (РТ) на продуктите на Lupin и за пряка продажба в малки обеми в Обединеното кралство на крайни продукти на Lupin (наричани по-нататък заедно „Lupin“)(11).

2.      Разглеждани продукт и патенти

16.      Servier разработва лекарствения продукт периндоприл, използван в сърдечносъдовата медицина и предназначен главно за борба с хипертонията и сърдечната недостатъчност. АФС на периндоприла е под формата на сол. Първоначално използваната сол е ербумин (или терт-бутиламин), който има кристална форма поради прилагания от Servier метод за синтеза му(12).

17.      Заявката за патент за молекулата на периндоприла (патент ЕР0049658) е подадена в Европейското патентно ведомство (ЕПВ) на 29 септември 1981 г. Срокът на действие на този патент е трябвало да изтече на 29 септември 2001 г., но закрилата му е била удължена в редица държави — членки на Европейския съюз, включително Обединеното кралство, до 22 юни 2003 г.(13) Във Франция закрилата на този патент е удължена до 22 март 2005 г., а в Италия до 13 февруари 2009 г.(14) Разрешението за търговия за таблетки периндоприл ербумин (2 и 4 mg) за лечение на артериална хипертония е издадено в Европа в периода 1988 г.—1989 г.(15)

18.      След подаването на заявка за патент на молекула Servier подава в ЕПВ редица заявки за патенти върху процесите за производство на молекулата на периндоприла. Патентите, за които се отнася настоящото производство, са по-специално патенти ЕР0308339, ЕР0308340 и ЕР0308341 (наричани по-нататък съответно „патент 339“, „патент 340“ и „патент 341“), за които е подадена заявка през 1988 г. със срок на действие до 2008 г., както и най-вече патент ЕР1296947 (известен като „патент alpha“, наричан по-нататък „патент 947“), заявката за който е подадена през 2001 г. Патент 947 обхваща кристалната форма alpha на периндоприл ербумина и процеса за производството му и е издаден на 4 февруари 2004 г.(16)

19.      Servier подава също така заявки за национални патенти в редица държави — членки на Европейския съюз, например България, Чешката република, Естония, Унгария, Полша и Словакия. Така патентите са издадени на 16 май 2006 г. в България, на 17 август 2006 г. в Унгария, на 23 януари 2007 г. в Чешката република, на 23 април 2007 г. в Словакия и на 24 март 2010 г. в Полша. Тези патенти съответстват по същество на патентите, подадени пред ЕПВ(17).

20.      От 2002 г. нататък Servier разработва периндоприл от второ поколение, произвеждан от нова сол, аргинин, за който подава заявка за патент (EP1354873B) на 17 февруари 2003 г. Този патент е издаден на 17 юли 2004 г. със срок на действие до 17 февруари 2023 г. Предлагането на периндоприл аргинин на пазарите на Съюза започва през 2006 г. Този продукт е биоеквивалентен генеричен вариант на продукта от първо поколение, но се продава с различни дози поради различното молекулно тегло на новата сол(18). Периндоприл аргининът получава РТ във Франция през 2004 г. и впоследствие е разрешен чрез процедурата за взаимно признаване в други държави членки(19).

3.      Споровете, свързани с периндоприла и пускането на пазара на генерични варианти

21.      Между 2003 г. и 2009 г. Servier е страна по редица спорове относно периндоприла както пред ЕПВ, така и пред националните юрисдикции. Става въпрос основно за искания за издаване на съдебни разпореждания и за производства във връзка с патент 947, образувани в различни държави членки между Servier и редица дружества за генерични лекарствени продукти, подготвящи пускането на пазара на генеричен вариант на периндоприла(20).

а)      Споровете пред ЕПВ

22.      Най-напред, през 2004 г. десет дружества за генерични лекарствени продукти, сред които Niche, Teva и Lupin, подават възражение срещу патент 947 до ЕПВ и искат той да бъде обявен за недействителен изцяло, като изтъкват доводи, изведени от липсата на новост и изобретателска стъпка и от недостатъчното разкриване на изобретението(21).

23.      На 27 юли 2006 г. отделът по възраженията на ЕПВ потвърждава валидността на патент 947 след внасяне на малки промени в първоначалните искания на Servier (наричано по-нататък „решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г.“). Девет дружества обжалват това решение, но Krka  и Lupin заявяват, че оттеглят жалбите си съответно на 11 януари и 5 февруари 2007 г., вследствие на сключените от тях споразумения със Servier. С решение от 6 май 2009 г. техническата колегия по жалбите на ЕПВ отменя решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и обявява патент 947 за недействителен (наричано по-нататък „решението на ЕПВ от 6 май 2009 г.“). Молбата за преразглеждане, подадена от Servier срещу това решение, е отхвърлена на 19 март 2010 г.(22)

б)      Споровете пред националните юрисдикции

24.      Валидността на патент 947 се оспорва от дружества за генерични лекарствени продукти също и пред юрисдикциите на някои държави членки и Servier подава искания за издаване на временни съдебни разпореждания, които в някои случаи се увенчават с успех(23). Повечето от тези спорове обаче са приключили преди приемането на окончателно решение относно валидността на патент 947, поради споразуменията за доброволно уреждане на спорове, сключени между Servier и дружествата за генерични лекарствени продукти.

25.      В този контекст обаче следва да се посочат два спора между Servier и Apotex — единственото дружество за генерични лекарствени продукти, страна по спор със Servier в Обединеното кралство, с което Servier не е сключило споразумение за доброволно уреждане на спор. Тези висящи спорове, единият в Обединеното кралство, а другият — в Нидерландия, следователно не са спрени поради сключването на споразумения за доброволно уреждане на спор и впоследствие са довели до обявяването на патент 947 за недействителен.

26.      Така, от една страна, на 1 август 2006 г. Servier предявява иск за нарушение на патент 947 срещу Apotex, което пуска „рисков“ генеричен вариант на периндоприла на пазара в Обединеното кралство, пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав)), и на 8 август 2006 г. в полза на Servier е издадено временно съдебно разпореждане. Въз основа на подадения от Apotex насрещен иск за отмяна обаче, на 6 юли 2007 г. патент 947 е обявен за недействителен, временното съдебно разпореждане е отменено и Apotex навлиза на пазара с генеричния периндоприл, което отваря пазара в Обединеното кралство за генеричните лекарствени продукти. На 9 май 2008 г. решението за обявяването на недействителността на патент 947 е потвърдено от апелативната инстанция(24).

27.      От друга страна, на 13 ноември 2007 г. Katwijk Farma, дъщерно дружество на Apotex, сезира нидерландски съд с искане за отмяна на нидерландската част на патент 947 и на 13 декември 2007 г. пуска на пазара своя генеричен периндоприл, като същевременно е отхвърлено искането на Servier за издаването на временно съдебно разпореждане. На 11 юни 2008 г. нидерландският съд обявява патент 947 за недействителен в Нидерландия по паралелно предприетите действия по съдебен ред от Pharmachemie, дъщерно дружество на Teva(25).

28.      От май 2008 г. Sandoz, друго дружество за генерични лекарствени продукти, пуска на пазара в редица държави членки своя генеричен периндоприл(26).

4.      Споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове, за които се отнася настоящото дело, сключени от Servier с дружества за генерични лекарствени продукти

29.      Между 2005 г. и 2007 г. Servier сключва споразумения за доброволно уреждане на спор с дружествата за генерични лекарствени продукти Niche/Unichem, Matrix, Teva, Krka и Lupin. Споразуменията, за които се отнася настоящото производство по обжалване, са сключените между Servier и Niche/Unichem, Matrix, Teva и Lupin.

а)      Споразумения, сключени с Niche/Unichem и Matrix

30.      Niche/Unichem и Matrix си сътрудничат за пускането на генеричен вариант на периндоприла. Matrix е в ролята на доставчик на АФС, а Niche/Unichem носи отговорност за получаването на РТ и за разпространението на крайния продукт(27).

31.      В допълнение към възражението на Niche пред ЕПВ(28) от 25 юни 2004 г. Servier и Niche са страни пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) Обединено кралство) по спор относно патенти 339, 340, 341 и 947. Съдебното заседание в това производство е било насрочено за 7 и 8 февруари 2005 г. Matrix се включва в това производство като свидетелства, но не е страна по съдебно производство между него и Servier(29).

32.      На 8 февруари 2005 г. Servier сключва две споразумения за доброволно уреждане на спор, едно с Niche/Unichem (наричано по-нататък „споразумението Niche“) и едно с Matrix (наричано по-нататък „споразумението Matrix“). Същия ден Niche сключва лицензионен договор и договор за доставка с Biogaran, което е дъщерно дружество, изцяло притежавано от Laboratoires Servier.

33.      Сключените от Servier с Niche/Unichem и Matrix споразумения обхващат всички страни, в които патенти 339, 340, 341 и 947 съществуват, с изключение на една държава, която не е член на Европейското икономическо пространство (ЕИП) за споразумението Matrix. Накратко те предвиждат(30), че Niche/Unichem и Matrix се задължават да не произвеждат или доставят периндоприла, за който Servier твърди, че нарушава неговите патенти, както и да не оспорват патентите Servier.

34.      В замяна на това Servier се задължава да не предявява искове за установяване на нарушение на права върху интелектуална собственост срещу Niche/Unichem и Matrix и да изплати на Niche/Unichem сума в размер на 11,8 милиона британски лири (GBP), от една страна, и на Matrix 11,8 милиона GBP, от друга страна. Освен това по споразумението с Biogaran Niche същото се задължава да прехвърли на Biogaran документации, които се отнасят за три лекарствени продукта и са необходими за получаване на РТ, както и на РТ за Франция за един от тези лекарствени продукти. Като насрещна престация Biogaran трябва да плати на Niche сумата от 2,5 милиона GBP, която не подлежи на възстановяване дори и в случай, че Biogaran не получи РТ.

б)      Споразумението с Teva

35.      Освен по възражението на Teva пред ЕПВ(31), от 9 август 2005 г. в Обединеното кралство Servier и Ivax са страни по спор относно патент 947, но при все това решават да спрат производството до постановяването на окончателно решение в производството по възражението пред ЕПВ. На 15 август 2007 г. Pharmachemie, дъщерно дружество на Teva, подава искане за обявяване на недействителност на патент 947, валидиран в Нидерландия, което е уважено на 11 юни 2008 г.(32)

36.      На 13 юни 2006 г. Servier и Teva сключват споразумение за доброволно уреждане на спор, което се отнася само до Обединеното кралство (наречено по-нататък „споразумението Teva“). Това споразумение е сключено за срок от три години и може да бъде подновено за допълнителен срок от две години.

37.      Съгласно текста на посоченото споразумение Тeva се задължава да се снабдява с периндоприл ербумин, предназначен за дистрибуция в Обединеното кралство, изключително от Servier, при това за период от три години. В замяна на плащане от Servier на сума в размер на 5 милиона GBP, Teva се задължава да не продава генеричен периндоприл (освен доставяния от Servier) и да не оспорва патентите на Servier в Обединеното кралство, като се уточнява, че не му се забранява да продължи протичащо пред ЕПВ производство по възражение срещу спорните патенти. Освен това Servier и Teva се споразумяват за изплащането на фиксирано обезщетение на Teva, при липса на снабдяване с периндоприл от 1 август 2006 г., като в този случай Teva няма каквото и да било право на прекратяване на споразумението за доброволно уреждане на спор. След решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., с което се потвърждава валидността на патент 947 и след издаването от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав)) на съдебно разпореждане срещу Apotex на 8 август 2006 г.(33), Servier прилага клаузата за фиксирано обезщетение и в резултат на това Teva получава за срок от 11 месеца сумата от 5,5 милиона GBP от Servier поради липсата на снабдяване с периндоприл. Това са общо 10,5 милиона GBP, изплатени от Servier на Teva по споразумението за доброволно уреждане на спор(34).

38.      На 23 февруари 2007 г. Servier и Tevа сключват допълнително споразумение към споразумението Teva, с което е потвърдено ефективното прилагане на задължението за изключително закупуване и е взето решение за датата, на която Teva може да започне да продава генеричния периндоприл, доставен от Servier. Тази дата трябвало да бъде определена или едностранно от Servier, или да съответства на датата на обявяване на недействителността или на изтичане на действието на патент 947, или да бъде датата, на която Apotex започне дейността по дистрибуция на генеричния периндоприл в Обединеното кралство след разрешаване на спора между него и Servier(35). В крайна сметка Teva навлиза на пазара на Обединеното кралство с генеричния периндоприл, доставян от Servier вследствие на обявяването на недействителността на патент 947 за Обединеното кралство на 6 юли 2007 г. в рамките на съдебния спор с Apotex(36).

в)      Споразумение с Lupin

39.      В допълнение към възражението пред ЕПВ(37) на 18 октомври 2006 г. Lupin предявява пред британските съдилища иск за обявяване на недействителност на патент 947, валидиран в Обединеното кралство, и иск за установяване на липса на нарушаване на посочения патент с генеричния вариант на периндоприла, който същото дружество възнамерявало да пусне на пазара в тази държава(38).

40.      На 30 януари 2007 г. Servier сключва с Lupin споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, което обхваща всички страни, с изключение на държава, която не е член на ЕИП (наричано по-нататък „споразумението Lupin“).

41.      Съгласно това споразумение Lupin се съгласява да не продава генеричен периндоприл (до пускането на пазара на генеричен периндоприл от Servier или от трети лица или до изтичането на действието/обявяването на недействителността на патентите на Servier) и да не оспорва редица притежавани от Servier патенти. Освен това споразумението предвижда, че страните ще използват „всички разумни средства“ за сключването на споразумение за дистрибуция, съгласно което Servier ще започне да доставя периндоприл на Lupin след пускането на пазара на генеричен периндоприл от Servier или от трети лица. В крайна сметка такова споразумение не е подписано и Lupin никога не навлиза на пазара на периндоприл.

42.      В рамките на споразумението Lupin освен това Servier и Lupin сключват споразумение за прехвърляне на права върху интелектуална собственост и лицензионно споразумение. Съгласно текста на тези споразумения Servier изплаща на Lupin сума в размер на 40 милиона евро за покупката на заявките му за патенти, свързани с периндоприл, а Lupin придобива обратно лицензия върху закупените заявки за патенти(39).

Б.      Спорното решение

43.      На 9 юли 2014 г. Комисията приема спорното решение(40).

44.      Що се отнася до настоящото производство по обжалване, Комисията приема, че споразуменията, сключени от Servier с Niche/Unichem, Matrix, Teva и Lupin, представляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта и с оглед на резултата.

45.      Освен това Комисията приема също, че споразуменията, които Servier е сключило с Krka, представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта и с оглед на резултата и че Servier е нарушило член 102 ДФЕС, тъй като, по-специално посредством придобиване на технология и споразумения за доброволно уреждане на спорове, е разработило и привело в действие стратегия за изключване, обхващаща пазара на съединенията на периндоприл във Франция, Нидерландия, Полша и Обединеното кралство и пазара на „технологията“ за АФС на периндоприл.

46.      В резултат на това Комисията констатира, че Servier е нарушило член 101 и 102 ДФЕС и му налага глоби за тези нарушения.

В.      Обжалваното съдебно решение

47.      На 21 септември 2014 г. Servier подава жалба срещу спорното решение в секретариата на Общия съд. Пред Общия съд European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA) встъпва в производството в подкрепа на исканията на Servier.

48.      С обжалваното съдебно решение Общият съд, заседаващ в разширен състав, първо, отменя 1) член 4 от спорното решение (с който се установява нарушение на член 101 ДФЕС от страна на Servier за сключените споразумения с Krka); 2) член 6 от спорното решение (с който се установява нарушение на член 102 ДФЕС от страна на Servier) и 3) член 7, параграф 4, буква б) и параграф 6 от спорното решение (с който се налагат глоби на Servier за тези две нарушения).

49.      Второ, Общият съд 4) намалява размера на глобата, наложена на Servier по член 7, параграф 2, буква б) от спорното решение за споразумението с Matrix, посочено в член 2 от същото решение. Трето, 5) отхвърля жалбата в останалата ѝ част и, четвърто,  6) и 7) осъжда Servier, Комисията и EFPIA да понесат съответно направените от тях съдебни разноски.

III. Производството пред Съда и исканията на страните

50.      На 28 февруари 2019 г. Servier подава жалба срещу обжалваното съдебно решение, като продължава да бъде подкрепян в исканията си от EFPIA.

51.      Успоредно с това останалите адресати на спорното решение, загубили делото пред Общия съд, също подават жалби срещу решенията на Общия съд, с които се отхвърлят жалбите им срещу посоченото решение, а от своя страна Комисията подава жалби срещу отмяната от Общия съд на частите от спорното решение относно споразуменията с Krka и член 102 ДФЕС(41).

52.      На 22 май 2019 г. Обединеното кралство подава молба за встъпване в производството по настоящото дело в подкрепа на исканията на Комисията. С решение на председателя на Съда от 16 юни 2019 г. встъпването е допуснато.

53.      Servier иска от Съда:

–        Като главно искане с оглед на основания от първо до пето, с които се оспорва наличието на нарушение на член 101 ДФЕС:

–        да отмени точки 4, 5 и 6 от диспозитива на обжалваното съдебно решение;

–        да отмени член 1, буква б), член 2, буква б), член 3, буква б) и член 5, буква б) и въз основа на това член 7, параграф 1, буква б), параграф 2, буква б), параграф 3, буква б) и параграф 5, буква б) от спорното решение, или в противен случай да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по последиците от съответните споразумения;

–        При условията на евентуалност с оглед на шестото основание:

–        Да отмени точки 4 и 5 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, доколкото с тях са потвърдени изводите на Комисията относно наличието на отделни нарушения и кумулативни глоби за споразуменията Niche и Matrix; и въз основа на това да отмени член 1, буква б), член 2, буква б), член 7, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б) от спорното решение;

–        При условията на евентуалност спрямо предходното:

–        да отмени точки 4 и 5 от диспозитива на обжалваното съдебно решение и член 7, параграф 1, буква б), параграф 2, буква б), параграф 3, буква б) и параграф 5, буква б) от спорното решение с оглед на първата и втората част на седмото основание, с които се оспорват принципът и размерът на всички глоби;

–        да отмени точка 5 от диспозитива на обжалваното съдебно решение и член 5, буква б) и член 7, параграф 5, буква б) от спорното решение с оглед на четвъртата част на петото основание относно продължителността на твърдяното нарушение и изчисляването на глобата по споразумението, сключено между Servier и Lupin, и въз основа на това да определи глобата при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол.

–        И във всички случаи:

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

54.      EFPIA иска от Съда:

–        да отмени точки 4, 5 и 6 от диспозитива на обжалваното съдебно решение,

–        да отмени член 1, буква б), член 2, буква б), член 3, буква б) и член 5, буква б) и въз основа на това член 7, параграф 1, буква б), параграф 2, буква б), параграф 3, буква б) и параграф 5, буква б) от спорното решение, или в противен случай да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по последиците от съответните споразумения; и

–        да осъди Комисия да заплати съдебните разноски в настоящото производство и в производството пред първа инстанция.

55.      Комисията иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата, и

–        да осъди жалбоподателите да понесат съдебните разноски на Комисията, направени в производствата както пред Общия съд, така и пред Съда.

56.      Обединеното кралство подкрепя исканията на Комисията.

57.      На 13 септември 2021 г. Съдът приканва страните да представят становищата си по решение Generics (UK) и др., както и по решенията от групата Lundbeck/Комисия(42).

58.      На 20 и 21 октомври 2021 г. в общо заседание са изслушани становищата на страните по деветте жалби, подадени срещу осемте решения на Общия съд относно спорното решение, както и отговорите им на поставените от Съда въпроси.

IV.    Анализ

59.      Servier твърди, че Общият съд неправилно е потвърдил констатацията на Комисията, че сключените с Niche/Unichem, Matrix, Teva и Lupin споразумения нарушават член 101 ДФЕС и че тя може да наложи глоби на Servier за това нарушение.

60.      Servier гради доводите си около седем основания, първите шест от които се отнасят до установяването на нарушенията (A), а седмото се отнася до глобите (Б).

А.      По установяването на нарушението

1.      Структура и допустимост на доводите на Servier

61.      В рамките на първите две основания Servier най-общо упреква Общия съд, че е допуснал грешки при прилагане на правото при анализа на антиконкурентната цел на споразуменията (първо основание), както и на потенциалната конкуренция между страните (второ основание).

62.      По-нататък, с основания от трето до пето Servier изтъква такива грешки по отношение на всяко от разглежданите споразумения, а именно относно споразуменията Niche и Matrix (трето основание), споразумението Teva (четвърто основание) и споразумението Lupin (пето основание). В третата част на петото си основание Servier освен това твърди, че Общият съд е допуснал грешки при определянето на датата на преустановяване на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin.

63.      С шестото си основание при условията на евентуалност Servier изтъква грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд във връзка с квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като отделни нарушения.

64.      В самото начало Комисията поддържа, че първото и второто основание са частично недопустими, тъй като в тях Servier критикува теоретично и абстрактно грешките, които твърди, че Общият съд е допуснал, без да се позовава на конкретни точки от обжалваното съдебно решение. Освен това Servier повтаряло вече изложени пред Общия съд доводи, отхвърлени от него, без да обясни каква грешка е допуснал Общият съд, като ги е отхвърлил.

65.      Тези критики са обосновани по отношение на част от доводите, изтъкнати от Servier, и то не само в рамките на първото и второто му основание, но и в рамките на третото, четвъртото и петото основание. Всъщност в част от доводите си Servier излага общи съображения и изброява множество точки от обжалваното съдебно решение, за които твърди, че са неправилни, без да сочи конкретно в какво се състоят грешките, допуснати от Общия съд в тези точки. По същия начин в редица точки от жалбата си Servier само повтаря вече изложени пред Общия съд доводи и препраща към писмените си изявления и техните многобройни представени пред този съд приложения.

66.      При все това, както самата Комисия признава, освен тези съображения, които действително са недопустими, съвместният прочит на доводите, изтъкнати от Servier в рамките на различните му основания, показва, че Servier свързва общите си твърдения за нарушения относно разглеждането на потенциалната конкуренция и на антиконкурентната цел на споразуменията от Общия съд с разглеждането от страна на същия на определен брой аспекти от неговите конкретни отношения и споразумения с въпросните дружества за генерични лекарствени продукти. В този контекст Servier идентифицира мотивите на решението, предмет на спора, и грешките, за които се твърди, че са допуснати в тези мотиви.

67.      Разбира се, разглеждането на посочените доводи е усложнено от представянето им на различни места в жалбата. Така, що се отнася до потенциалната конкуренция, второто основание и първите части от третото, четвъртото и петото основание трябва да се разгледат заедно. По същия начин, що се отнася до антиконкурентната цел на споразуменията, трябва да се разгледа първото основание и втората част на третото, четвъртото и петото основание. При подобен прочит обаче е възможно да се установят конкретните критики на Servier към обжалваното съдебно решение и трябва да се признае, че в това отношение доводите на Servier действително са допустими. Следователно по-нататък при разглеждането на различните основания на Servier ще бъде разгледана допустимата част от неговите доводи, с уточнението, че те често се намират в сива зона между правна квалификация и преценка на фактите.

68.      След тези уточнения най-напред следва да се разгледат доводите на Servier относно потенциалната конкуренция (2), преди да се пристъпи към доводите му относно антиконкурентната цел на споразуменията (3), относно датата на преустановяването на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin (4), и накрая, относно квалификацията на споразумението Niche, от една страна, и на споразумението Matrix, от друга страна, като отделни нарушения (5).

2.      По потенциалната конкуренция (второ основание и първите части на третото, четвъртото и петото основание)

69.      Servier твърди най-напред, че при проверката дали Servier и дружествата за генерични лекарствени продукти са били потенциални конкуренти към момента на сключване на споразуменията, Общият съд е допуснал три грешки. Общият съд не отчел надлежно обхвата на патентите (а), погрешно заключил, че подготвителните действия от страна на дружествата за генерични лекарствени продукти свидетелствали за реална способност за навлизане на пазара (б) и обърнал тежестта на доказване (в). По-нататък, Servier насочва усилията си към разкриването на тези грешки, що се отнася до преценката на конкурентните отношенията между него и всяко от участващите дружества за генерични лекарствени продукти (г).

а)      По обхвата на патентите при анализа на потенциалната конкуренция

70.      В самото начало Servier изтъква, че Общият съд не се е съобразил с обхвата на патентите, като при анализа си на способността на дружествата за генерични лекарствени продукти бързо да навлязат на пазара не е взел предвид патентните пречки. Патент, възприеман като силен, дори преди решение относно действителността му и относно нарушаването му от страна на генеричен лекарствен продукт, също както и временни съдебни разпореждания, с които на дружествата за генерични лекарствени продукти се забранява да навлизат на пазара, можели да засегнат способността на тези дружества да навлязат на пазара.

71.      В това отношение следва да се припомни, че за да се провери дали предприятие, което е страна по споразумение, представлява потенциален конкурент на определен пазар, трябва да провери дали пред навлизането на пазара на такъв производител на генерични лекарствени продукти не са налице непреодолими пречки(43) и дали, ако ги нямаше разглежданите споразумения, щяха да съществуват реални и конкретни възможности въпросните предприятия да получат достъп до посочения пазар и да конкурират установените на него предприятия. Тази проверка трябва да се извърши с оглед на конкретния икономически и правен контекст, при които е сключено разглежданото споразумение(44).

72.      Следователно при проверката на потенциалната конкуренция между притежател на патенти, които закрилят производствен процес за активна съставка, станала достъпна за свободно използване, от една страна, и дружествата, които желаят да навлязат на пазара с генерични лекарствени продукти, съдържащи тази активна съставка, от друга страна, които са сключили споразумения като разглежданите в настоящия случай, наистина не е възможно да се игнорират посочените патенти, които безспорно са част от икономическия и правния контекст в случая(45).

73.      В този контекст обаче трябва да се вземе предвид и фактът, че презумпцията за действителност на патент върху производствен процес на лекарствен продукт не е презумпция за незаконосъобразност на неговия генеричен вариант, който нарушава патента според неговия притежател. Споровете по този въпрос, както по отношение на действителността на патентите върху производствен процес, така и относно нарушаването им от съответните генерични лекарствени продукти, т.е. въпросът дали те са били произведени по все още защитени с патенти процеси, напротив, са често срещани и дори представляват индиция за потенциална конкуренция между страните(46).

74.      Следователно при такива обстоятелства наличието на патент, който закриля производствен процес за активна съставка, станала достъпна за свободно използване, не може само по себе си да се разглежда като непреодолима пречка пред навлизането на пазара на генерични лекарствени продукти, съдържащи тази активна съставка(47).

75.      Проверката за наличието на потенциална конкуренция между притежателя на такъв патент и дружествата, желаещи да навлязат на пазара с генерични лекарствени продукти, сключили споразумения като разглежданите в настоящия случай, трябва да се отнася именно до въпроса дали въпреки наличието на съответните патентни права тези дружества са имали реални и конкретни възможности да навлязат на пазара в момента на сключването на споразуменията. Наличието на такива възможности може да бъде доказано със съвкупност от непротиворечиви улики, включващи по-специално предварителните постъпки, предприети от дружествата за генерични лекарствени продукти, както и начинът, по който тези дружества и притежателят на патента възприемат положението(48).

76.      Противно на твърдяното от Servier обаче, в случая Общият съд е извършил надлежно такава проверка в точки 432 и сл. (относно Niche/Unichem), точки 579 и сл. (относно Teva) и точки 718 и сл. (относно Lupin) от обжалваното съдебно решение. Общият съд е разгледал внимателно въпроса дали тези дружества разполагат с реални и конкретни възможности за навлизане на пазара въпреки пречките, създадени не само от патентите на Servier, но и от препятствия от техническо естество, свързани с разработването на техните продукти, и от регулаторно естество, свързани с получаването на РТ за тези продукти.

б)      По анализа на реалните и конкретни възможности на дружествата за генерични лекарствени продукти да навлязат на пазара въпреки наличието на пречки

77.      От изложеното по-горе следва, че Общият съд не се е ограничил, както твърди Servier, до прилагане на проверката за обикновено намерение за навлизане на чисто теоретичния пазар до неопределен хоризонт. Вместо да се придържа към напълно хипотетични възможности за навлизане на пазара, които са отделни от контекста, Общият съд, напротив, разглежда именно дали конкретните постъпки, предприети от дружествата за генерични лекарствени продукти, свидетелстват за техните реални и конкретни възможности за навлизане на пазара въпреки наличието на патентите на Servier. При тази проверка Общият съд се основава на обективни обстоятелства, чието наличие не се оспорва от Servier, като, по-специално, вече направените инвестиции, направените постъпки за получаване на РТ и договорите, сключени с търговски партньори.

78.      Различните критики, отправени от Servier в това отношение, не разкриват грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при тази проверка.

1)      По наличието на споразумение, изключващо потенциалните навлизащи на пазара

79.      В самото начало, обратно на твърденията на Servier, Съдът изрично признава, че в положение като разглежданото сключването от операторите на споразумение, което има за цел да поддържа извън пазара един от тях, представлява не само сериозна индиция, но и „доказателството с най-голяма тежест“ за наличието на конкурентни отношения между тях. Такава индиция е и фактът, че производител на оригинални лекарствени продукти извършва прехвърляния на средства в полза на дружество за генерични лекарствени продукти, за да отложи това дружество навлизането си на пазара. Всъщност това желание разкрива начина, по който производителят на оригинални лекарствени продукти възприема риска, който съответното дружество за генерични лекарствени продукти представлява за неговите търговски интереси , като това възприятие е от значение за преценката дали е налице потенциална конкуренция(49).

80.      Това е логично, тъй като тези обстоятелства потвърждават именно факта, че разглежданото дружество за генерични лекарствени продукти разполага с реални и конкретни възможности за навлизане на пазара и не се сблъсква с непреодолими пречки. Действително не е вероятно положението, че ако дружеството за генерични лекарствени продукти не можеше да навлезе на пазара и следователно не представляваше заплаха за производителя на оригинални лекарствени продукти, последният би сключил с него споразумение, целящо да го задържи извън пазара срещу заплащане. Следователно при преценката за наличие на отношение на потенциална конкуренция между икономическите оператори тези индиции трябва да се вземат предвид на същия етап от проверката и на същото основание като реалните и конкретни възможности на дружествата за генерични лекарствени продукти да навлязат на пазара и липсата на непреодолими пречки. Всички тези обстоятелства действително представляват, взети заедно, набор от признаци, на които Комисията може да се основе, за да докаже наличието на потенциална конкуренция между оператори, един от които вече присъства на пазар, на който другите се готвят да навлязат.

81.      Следователно твърдението на Общия съд в точка 450 от обжалваното съдебно решение, че сключването от Servier на спорните споразумения с дружествата за генерични лекарствени продукти е било релевантно обстоятелство при преценката на потенциалната конкуренция между тези оператори, не е опорочено от никаква грешка.

2)      По подготвителните действия, предприети от дружествата за генерични лекарствени продукти, и тяхното намерение да преодолеят пречките

82.      По-нататък, обратно на твърденията на Servier, за наличието на реални и конкретни възможности за навлизане на пазара свидетелства фактът, че към датата на сключване на споразуменията дружествата за генерични лекарствени продукти са предприели достатъчно подготвителни стъпки, позволяващи им да навлязат на пазара в такъв срок, че да бъде оказан конкурентен натиск върху производителя на оригинални лекарствени продукти. Такива стъпки позволяват да се установи твърдото намерение и собствения капацитет на такива дружества да навлязат на пазара с лекарствен продукт, съдържащ активна съставка, станала достъпна за свободно използване, независимо от наличието на патенти върху производствен процес, притежавани от производителя на оригинални лекарствени продукти(50).

83.      Както правилно Общият съд припомня в точки 384, 444, 458 и 728 от обжалваното съдебно решение, в този контекст намерението на даден оператор да навлезе на пазара е фактор, който може да потвърди констатацията за капацитета му да направи това(51). Следователно Servier не може да упреква Общия съд, че е допуснал грешки при преценката си относно възприемането на рисковете по отношение на патентите от страна на дружествата за генерични лекарствени продукти. Освен това от тези точки, както и от точка 445 и сл. и 729 и сл. от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е констатирал, че макар да трябва да бъдат отхвърлени доказателствата, изтъкнати от Комисията, за да докаже, че дружествата за генерични лекарствени продукти са имали оправдани правни очаквания за благоприятен изход на патентните спорове, извършените от тези дружества технически действия и постъпки по оспорване все пак свидетелстват за намерението им да навлязат на пазара.

84.      Противно на твърденията на Servier, Общият съд правилно е приел, че тези постъпки показват, че тези дружества по никакъв начин не са били обезсърчени от различните патентни, регулаторни и технически пречки пред навлизането на пазара, а напротив, са имали твърдо намерение да ги преодолеят.

3)      По наличието на множество пречки

85.      При все това Servier твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е разгледал патентните, техническите, регулаторните и финансовите затруднения, пред които били изправени дружествата за генерични лекарствени продукти, и по-точно Niche и Matrix, поотделно, а не в тяхната съвкупност. Макар всяко отделно затруднение да не е било непреодолимо само по себе си, това не означавало, че тези дружества са били способни да преодолеят тези затруднения в тяхната съвкупност.

86.      Според Комисията този довод не е бил изтъкнат в първоинстанционното производство и следователно е недопустим. Доколкото обаче този довод представлява допълнение към изтъкнато пред Общия съд основание, и критикува прилагането от същия на член 101 ДФЕС, Servier може да го изтъкне в производството по обжалване(52).

87.      По същество обаче този довод не може да бъде приет.

88.      Така в точка 442 и сл. (относно Niche/Unichem), точка 589 и сл. (относно Teva) и точка  726 и сл. (относно Lupin) от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда внимателно и подробно различните патентни, технически, регулаторни и финансови пречки, пред които според Servier тези дружества са били изправени при подготовката на навлизането си на пазара със своите продукти. При това разглеждане Общият съд констатира, че непрекъснатите действия, предприемани от посочените дружества за преодоляването на тези трудности, показват, че последните не били непреодолими пречки, които правят невъзможно подобно навлизане на пазара.

89.      По този начин обаче Общият съд се е основал на голям брой фактически обстоятелства, които не са оспорени от Servier.

90.      При тези обстоятелства Servier не би могло да упреква Общия съд, че не е разгледал и различните пречки в тяхната съвкупност.

91.      Както основателно твърди Комисията, Servier не обяснява нито защо, нито как тези пречки, в тяхната съвкупност, биха могли да се окажат непреодолими, въпреки че Общият съд е анализирал, без да допусне грешка при прилагане на правото, че дружествата за генерични лекарствени продукти са били готови да ги преодолеят поотделно. Впрочем Servier не обяснява и в какво конкретно е трябвало да се състои такава проверка и в какво тя би била различна от извършената от Общия съд.

92.      Впрочем Комисията основателно изтъква, че е възприела именно „холистичен“ подход, като е показала как дружествата за генерични лекарствени продукти, и по-специално Niche, са предприели действия както на равнището на патентите (действия по оспорване), така и на техническо (разрешаване на техническите пречки), регулаторно (кореспонденция с националните органи с цел получаване на РТ) или финансово равнище (контакти с дружеството майка за получаването на подкрепа). Впрочем Общият съд не само е проверил основателността на така представените от Комисията доказателства, но освен това е анализирал взаимовръзките между различните равнища, например като в точка 494 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил твърденията на Servier, че финансовите затруднения на Niche са му попречили да се справи с рисковете, свързани със съдебни разноски и обезщетения, присъщи на патентните спорове.

93.      Следователно твърдението за нарушение поради липсата на цялостен анализ на пречките за навлизането на пазара на дружествата за генерични лекарствени продукти също трябва да се отхвърли.

в)      По разпределението на доказателствената тежест

94.      Servier твърди, че след като се е задоволил с наличието на постъпки, за да установи реалните и конкретни възможности на дружествата за генерични лекарствени продукти за навлизане на пазара, Общият съд е изискал от Servier, за да обори тази констатация, да представи доказателства, че навлизането на тези дружества на пазара се сблъсква с непреодолими пречки. Това обаче означавало да се изисква доказателство за отрицателен факт (probatio diabolica). По този начин Общият съд разместил тежестта на доказване и нарушил принципа, че тежестта на доказване на наличието на реални и конкретни възможности на дружествата за генерични лекарствени продукти да навлязат на пазара се носи от Комисията.

95.      Този довод е лишен от всякакво основание.

96.      Както правилно приема Общият съд в точка 386 от обжалваното съдебно решение, несъмнено е вярно, че тежестта на доказване на наличието на реални и конкретни възможности за навлизане на конкурент на пазара се носи от Комисията. Както обаче правилно приема Общият съд в посочената точка, ако Комисията е събрала набор от непротиворечиви улики, които свидетелстват за постъпки с цел производство и предлагане на пазара на разглеждания продукт в достатъчно къс срок, за да се окаже натиск върху присъстващия на пазара оператор, при липса на доказателства за противното, свързани с технически, регулаторни, търговски или финансови затруднения, тя е доказала в достатъчна степен наличието на такива възможности при обстоятелствата в конкретния случай.

97.      Противно на становището на Servier, това разпределение на тежестта на доказване напълно съответства на принципите, трайно установени в практиката на Съда в областта на нарушенията на конкурентното право на Съюза. Действително, от тази практика следва, че Комисията има задачата да докаже констатираните от нея нарушения и да определи доказателствата, които могат надлежно да установят елементите от състава на нарушението(53). За тази цел тя трябва да събере достатъчно точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че твърдяното нарушение е извършено(54). Когато обаче Комисията събере такива доказателства, съответните оператори трябва да изтъкнат, че доказателствата, въз основа на които Комисията установява елементите от фактическия състав на нарушението, са недостатъчни(55).

98.      В този смисъл, дори според тези принципи законовата доказателствена тежест да се носи от Комисията или от засегнатото предприятие, фактическите обстоятелства, на които се позовава една от страните, могат да бъдат от естество да задължат другата страна да даде обяснение или оправдание, като ако тя не направи това е позволено да се заключи, че тежестта на доказване е спазена(56).

99.      В случая обаче именно от анализа на доводите на Servier в точки 70—93 и 108—117 от настоящото заключение следва, че Общият съд не е допуснал грешки, като е потвърдил, че Комисията надлежно е доказала от правна гледна точка, че към момента на сключване на споразуменията дружествата за генерични лекарствени продукти са разполагали с реални и конкретни възможности за навлизане на пазара. Следователно Общият съд правилно е потвърдил също така, че при тези обстоятелства Servier е следвало да посочи обстоятелства, които могат да обезсилят тази констатация(57).

100. При по-задълбочено разглеждане, представените от Servier доводи в случая се основават най-вече на смесване на понятията за действителна и потенциална конкуренция. Така Servier се заблуждава относно факта, че за да установи наличието на потенциална конкуренция, Комисията трябва само да докаже, че дружествата за генерични лекарствени продукти са разполагали с реални и конкретни възможности да навлязат на пазара в такъв срок, че да бъде оказан конкурентен натиск върху производителя на оригинални лекарствени продукти. За сметка на това изобщо не се изисква тя да докаже също със сигурност, че предприетите от дружеството за генерични лекарствени продукти постъпки действително ще се увенчаят с успех и че тези дружества действително ще навлязат на съответния пазар(58).

101. В същия ред на мисли, противно на твърденията на Servier, Комисията не трябва да доказва, че предприетите от дружество за генерични лекарствени продукти постъпки за навлизане на пазара неизбежно ще доведат до това „в кратък срок“. От значение е, че тези постъпки свидетелстват за възможността за навлизане на пазара в такъв срок, че да бъде оказан конкурентен натиск. Тъй като такива постъпки обаче продължават, например при размяната на кореспонденция с регулаторния орган за получаване на РТ или при полагането на усилия за преодоляване на технически трудности във връзка с аспектите на генеричния лекарствен продукт, те свидетелстват за възможността за навлизане в такъв срок, че да може да бъде оказан конкурентен натиск. Това важи в още по-голяма степен, ако при разглеждането на набора от улики, свидетелстващи, че съществува потенциална конкуренция, наличието на посочените постъпки се сблъсква с доказателства, които показват, че производителят на оригиналния лекарствен продукт възприема като заплаха дружествата за генерични лекарствени продукти, като например фактът, че той се опитва да сключи споразумения с тях, за да забави навлизането им на пазара(59).

102. Следователно Servier не може да поддържа, че Общият съд е допуснал грешка, като в точка 481 от обжалваното съдебно решение е потвърдил отказа на Комисията да уважи направеното от Servier искане за представяне на кореспонденцията между Niche или неговите партньори и съответните национални регулаторни органи. Всъщност погрешно е да се твърди, че Комисията е трябвало да оцени шансовете за успех на Niche да преодолее регулаторните пречки за получаването на РТ, като отправи запитване към тези органи.

103. Всъщност Комисията не трябва да оценява шансовете за успех или вероятния изход от процедура за издаване на РТ, започната пред националните органи от дружество за генерични лекарствени продукти. Достатъчно е тя да посочи конкретни постъпки, предприети от такова дружество (подаване на заявление за РТ, кореспонденция със съответния регулаторен орган), за да разполага с РТ в срок, в който е в състояние да окаже конкурентен натиск върху производителя на оригинални лекарствени продукти(60). В това отношение забавянето при получаването на РТ по никакъв начин не доказва, че дружеството за генерични лекарствени продукти вече не е източник на потенциална конкуренция, по-специално ако посоченото дружество предприема постъпки, както съответните дружества в случая, за да разреши затрудненията, които са предизвикали закъснението (вж. т. 109 от настоящото заключение).

104. В този контекст доводът, изведен от факта, че именно дружествата за генерични лекарствени продукти, а не Servier, са тези, които могат най-добре да изтъкнат евентуални затруднения, пред които са били изправени, по-специално при подаването на заявленията си за издаване на РТ, също не е в състояние да докаже обръщане на тежестта на доказване във вреда на Servier. Всъщност доводите в този смисъл се основават и на погрешната предпоставка, че за да се докаже наличието на потенциална конкуренция, би трябвало със сигурност да се докаже, че предприетите от дружествата за генерични лекарствени продукти постъпки биха се увенчали с успех, и че в този контекст било достатъчно да се посочат затруднения или забавяния, за да се обори констатацията за наличието на потенциална конкуренция.

105. Както обаче току-що бе доказано, и обратно на твърдяното от Servier, докато дружествата за генерични лекарствени продукти продължават постъпките си пред регулаторните органи и не се отказват от тях поради евентуални трудности, те продължават да доказват твърдото си намерение и собствения си капацитет да навлязат на пазара. Следователно, дори да се предположи, че в кореспонденцията между дружествата за генерични лекарствени продукти и регулаторните органи се посочват затруднения, тази кореспонденция не би могла да опровергае констатацията за наличие на потенциална конкуренция.

106. Впрочем при всички положения от точка 481 от обжалваното съдебно решение следва, че Servier е имало достъп в хода на административното производство пред Комисията до таблицата, в която се обобщава съдържанието на представената от Niche кореспонденция, от която е видно, че установените от националните регулаторни органи проблеми не са попречили на Niche да намери разрешения, нито на процедурата за издаване на РТ да продължи хода си.

107. Следователно трябва да се отхвърлят и доводите, изведени от обръщане на тежестта на доказване, както и от нарушение на правото на добра администрация.

г)      По допълнителните доводи относно всяко от участващите дружества за генерични лекарствени продукти

108. С оглед на изложените по-горе съображения допълнителните доводи, изтъкнати от Servier относно качеството на потенциален конкурент на всяко от участващите дружества за генерични лекарствени продукти, също не разкриват, че Общият съд неправилно е заключил, че към момента на сключване на споразуменията тези дружества са направили достатъчно подготвителни постъпки, които да им позволят да навлязат на пазара в срок, в който е в състояние да окаже конкурентен натиск върху Servier.

1)      Niche/Unichem и Matrix

109. От една страна, противно на поддържаното от Servier, Общият съд правилно е приел, че предприетите от Niche и Matrix постъпки с цел преодоляване на техническите трудности чрез промяна на процеса на създаване и формата на продукта на Matrix, посочени в точки 446 и 447 от обжалваното съдебно решение, далеч не доказват, че патентите на Servier са били непреодолими пречки, напротив, свидетелстват за твърдото намерение и за собствения капацитет на Niche и Matrix да навлязат на пазара въпреки наличието на тези патенти. Същото се отнася и за полагането на усилия на напреднал етап от разработването на генеричния лекарствен продукт и активното участие в процедурата по издаване на РТ (т. 459—480 от обжалваното съдебно решение). В този контекст забавянията в хода на производството за издаване на РТ по никакъв начин не опровергават качеството на потенциален конкурент на Niche и Matrix, тъй като, както бе отбелязано в точки 100—103 от настоящото заключение, не се изисква да се доказва, че постъпките за получаване на РТ ще бъдат приключени своевременно или ще се увенчаят с успех, за да се квалифицират дружествата, извършващи такива постъпки, като потенциални конкуренти.

110. От друга страна, противно на твърдяното от Servier, съображенията на Общия съд в точка 446 от обжалваното съдебно решение не разкриват никакво изопачаване. Така направените от Niche постъпки, посочени в тази точка, чието съществуване не се оспорва от Servier, свидетелстват за намерението на Niche да преодолее пречките, свързани с патентите на Servier, и да „открие пътя“ за навлизане на пазара, като постигне признаване, че липсва нарушение, отмяна или обявяване на патент 947 за недействителен. Противно на твърденията на Servier, в тази точка Общият съд не разглежда въпроса дали Niche е било „добросъвестно“. Общият съд не разглежда също и представените от Servier доказателства в това отношение (отказ на Niche да предостави подробно описание на производствената си технология, да позволи проверка на своите фабрики или да предостави проба от продукта си). Независимо от факта, че такива доказателства не могат да бъдат разгледани за първи път на етапа на обжалването, при всички положения трябва да се констатира, че те не поставят под въпрос констатациите на Общия съд в посочената точка и не разкриват никакво изопачаване.

2)      Teva

111. Най-напред, не може да се приеме критиката на Servier, че в точка 589 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно му е наложил тежестта да докаже, че навлизането на Teva на пазара се сблъсква с непреодолими пречки. Както за другите дружества за генерични лекарствени продукти, Общият съд всъщност е констатирал след подробен преглед на представените от Servier доказателства, че последните не могат да поставят въпрос констатацията на Комисията, че предприетите от Teva постъпки свидетелстват за намерението и способността му да навлезе на пазара.

112. Освен това Общият съд не е допуснал грешка, както твърди Servier, като в точка 590 и сл. от обжалваното съдебно решение е констатирал, че рискът от постановяване на временно съдебно разпореждане не е засегнал реалните и конкретни възможности на Teva да навлезе на пазара, тъй като е посочил обстоятелства, свидетелстващи за желанието на Teva да поеме този риск. Впрочем Servier прави единствено обща препратка към доводите си пред Общия съд по този въпрос, без да докаже допусната от Общия съд грешка. При всички положения, както е приел Съдът, постановяването на временни мерки по никакъв начин не изключва наличието на потенциална конкуренция, тъй като става дума за разпореждания, които не предопределят основателността на иск за установяване на нарушение(61).

113. По същия начин, противно на твърденията на Servier, изложените в точки 601—603 от обжалваното съдебно решение съображения на Общия съд, че забавянията в процедурите за издаване на РТ не са достатъчни, за да се изключи качеството „потенциален конкурент“ на Teva, при условие, че то полагало усилия за преодоляване на срещнатите трудности, не разкриват никаква грешка поради причините, вече посочени в точки 100—103 и 109 от настоящото заключение. Впрочем Servier само препраща към жалбата си и приложенията към нея в първоинстанционното производство в подкрепа на твърденията си, че от представените от него доказателства пред Общия съд се установявало, че тези трудности са засегнали реалните и конкретни възможности на Teva да навлезе на пазара, без да даде обяснение за тези доказателства или да покаже грешка на Общия съд при тяхната преценка.

114. По-нататък, що се отнася до изопачаването, за което се твърди, че е извършено от Общия съд при разглеждането на техническите проблеми, с които се сблъсква продуктът на Teva, не става ясно в какво се състои то нито с оглед на твърденията на Servier, нито с оглед на посочените от него точки от съдебното решение. Така, от една страна, Servier твърди, че в точки 586 и 609—612 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил доказателствата, от които е видно, че Teva няма устойчиви стокови наличности от периндоприл, без да се позовава на каквото и да било доказателство, което да е било изопачено. От друга страна, Servier твърди, че Общият съд е изопачил електронното писмо, изпратено от Teva на Hetero на 15 октомври 2007 г., тоест след сключването на споразумението Teva, в което Teva посочва, че се отказва от пускането в продажба на своя продукт. Именно този отказ обаче е предвиден във въпросното споразумение(62). Следователно анализът на Общия съд, че въпросното електронно писмо има за цел да приложи посоченото споразумение, не изглежда опорочен от каквото и да било изопачаване.

115. Накрая, противно на упреците на Servier, в точка 610 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е отказал да вземе предвид доказателства от периода след споразумението, а само правилно е приел, че кореспонденция, отразяваща възприятието на Teva за положението по отношение на конкуренцията след сключването на споразумението, не може да докаже, че Teva се е отказало да пуска на пазара своя продукт към момента на това сключване(63).

3)      Lupin

116. Що се отнася до преценката на качеството „потенциален конкурент“ на Lupin, Servier се задоволява основно да препрати към общите си твърдения за нарушения във връзка с потенциалната конкуренция, които вече бяха разгледани в точки 70—84 от настоящото заключение.

117. В допълнение към това според Servier Общият съд неправилно е приел, че Lupin е имало реални и конкретни възможности да продава своя продукт в целия ЕС, въпреки че е присъствало само на пазара в Обединеното кралство, и че създаването на партньорства оставало теоретично и спекулативно. Общият съд обаче се позовава на преговори между Lupin и потенциални търговски партньори в това отношение, които представлявали конкретни постъпки, свидетелстващи за намерението и способността на Lupin да навлезе на пазара(64). В този контекст точка 745 от обжалваното съдебно решение не разкрива каквото и да било изопачаване на доводите на Servier, че Lupin се е сблъскало с непреодолими търговски пречки, тъй като именно това продължава да твърди Servier в настоящото производство по обжалване, и именно това е разгледал и отхвърлил Общият съд в точка 745 и сл. от обжалваното съдебно решение.

д)      Заключение

118. От изложените по-горе съображения следва, че доводите на Servier относно потенциалната конкуренция, изтъкнати в рамките на второто му основание и на първите части на третото, четвъртото и петото му основание, трябва да се отхвърлят изцяло.

3.      По квалифицирането на споразуменията като ограничения на конкуренцията с оглед на целта (първо основание и втора част на третото, четвъртото и петото основание)

119. В рамките на първото основание, както и на вторите части на третото, четвъртото и петото основание Servier твърди, че Общият съд е допуснал грешки, като е потвърдил констатацията на Комисията, че спорните споразумения представляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта.

120. В това отношение, първо, Общият съд не отчел надлежно липсата на опит със споразумения като разглежданите и факта, че поради тази причина ограничаването на конкуренцията не било лесно установимо (а). Второ, било невъзможно да се заключи, че споразуменията са имали антиконкурентна цел с оглед на положителните или най-малкото двойствените им последици (б). Накрая, трето, Общият съд допуснал грешка, като се съсредоточил твърде много върху плащанията или другите стимули, предоставени от Servier на дружествата за генерични лекарствени продукти (в).

а)      По опита и „лесната установимост“ на дадено ограничаване на конкуренцията

121. Най-напред, като се позовава по-специално на заключението на генералния адвокат Wahl по дело CB/Комисия(65), Servier изтъква, че обжалваното съдебно решение е опорочено от първа поредица грешки, доколкото в него се възприема квалификацията на спорните споразумения като ограничаване с оглед на целта, независимо от липсата на придобит опит и икономически научни изследвания, и въпреки че твърдяното ограничение на конкуренцията не е било лесно установимо.

122. Така безпрецедентният характер на въпросите, повдигнати в споразуменията за доброволно уреждане на спор, се доказвал от множество обстоятелства, като преюдициалното запитване по дело Generics (UK) и др. Освен това за трудната установимост на ограничаването на конкуренцията чрез споразуменията за доброволно уреждане на спор свидетелствало по-специално обстоятелството, че на Комисията са ѝ били необходими няколкостотин страници, за да изложи съображенията си. Самият Общ съд признал в точка 1666 от обжалваното съдебно решение, че противоправността на разглежданите споразумения може да не се разкрива ясно за страничен наблюдател като например Комисията или специализирани юристи.

123. Тези доводи обаче не могат да бъдат приети, тъй като Съдът вече изрично е потвърдил, че няма каквото и да е изискване същият вид споразумения вече да е бил санкциониран от Комисията, за да могат те да се считат за ограничения на конкуренцията с оглед на целта, дори и да са сключени в специфичен контекст като този на правата върху интелектуална собственост(66). Съдебната практика не изисква дадено споразумение да е достатъчно вредоносно за конкуренцията на пръв поглед или без никакво съмнение, без да бъде извършен задълбочен анализ на съдържанието, целта му и икономическия и правния контекст, в които се вписва, за да може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101 ДФЕС(67).

б)      По плащанията и твърдените „положителни“ или „двойствени“ последици от споразуменията

124. Със следваща поредица от доводи Servier изтъква, от една страна, че Общият съд е допуснал грешка, като е квалифицирал спорните споразумения като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, въпреки че тези споразумения са имали положителни или най-малкото двойствени последици за конкуренцията.

125. От друга страна, Servier твърди, че Общият съд неправилно е заключил, че посочените споразумения са били такива ограничения с оглед на целта, тъй като предвиждат плащания или други стимули в полза на дружествата за генерични лекарствени продукти в замяна на клаузи за неоспорване на патентите на Servier и за непредлагане на пазара на продуктите на тези дружества. По този начин Общият съд пренебрегнал патентния контекст на споразуменията и смесил понятията за търговско ограничаване и за ограничаване на конкуренцията.

126. Следва да се припомни, че от решения Generics (UK) и др.(68) и Lundbeck/Комисия(69) следва, че споразумения за доброволно уреждане на спор като разглежданите в случая представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта:

–        ако от цялата налична информация е видно, че положителното салдо от прехвърлените средства от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на дружеството за генерични лекарствени продукти се обяснява само с търговския интерес на страните по споразумението да не осъществяват основана на качествата конкуренция,

–        освен ако съответното споразумение за уреждане на спора е съпроводено от доказани положителни последици върху конкуренцията, което може да породи оправдани съмнения, че то явно вреди на конкуренцията.

127. В светлината на тези принципи доводите на Servier относно плащанията (1), както и относно твърдените „положителни“ или „двойствени“ последици от спорните споразумения (2) не могат да бъдат приети.

1)      По плащанията

128. От това следва, че трябва да се отхвърлят доводите на Servier, че прехвърляне на средства от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на дружеството за генерични лекарствени продукти по споразумение за доброволно уреждане на патентен спор не може да бъде решаващо за квалифицирането на такова споразумение като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

129. Патентната рамка на такива споразумения и общественият интерес от извънсъдебното решаване на патентни спорове с нищо не променят факта, че тези споразумения са антиконкурентни, ако прехвърлянето на средства от производителя на оригиналния лекарствен продукт към дружеството за генерични лекарствени продукти се обяснява единствено с търговския интерес на тези оператори да не се конкурират. В този контекст не се изисква, както твърди Servier, прехвърлените средства да съответстват на печалбите, очаквани от дружествата за генерични лекарствени продукти(70).

130. Следователно, противно на поддържаното от Servier, в случая Общият съд е извършил правилната проверка, за да определи дали спорните споразумения са имали антиконкурентна цел. Така в точки 263—273, и по-специално в точки 265 и 272 от обжалваното съдебно решение, Общият съд по същество обяснява, че следва да се приеме, че дружеството за генерични лекарствени продукти е стимулирано от това плащане, за да приеме клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, ако полученото от него плащане не е обосновано от насрещна престация, различна от това, да се въздържа от конкуренция с притежателя на патента.

131. Във връзка с последното в точки 277—280 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че т.нар. „обратно“ плащане, прехвърлящо средства от производителя на оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти, може да се счита за обосновано, ако покрива разходи, присъщи за доброволното уреждане на спор, като например разноските за оспорване, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти в рамките на патентен спор, при условие че размерите на тези разноски са доказани от страните, а не са несъразмерни.

132. В точки 798—810, и по-специално в точки 804 и 806 от обжалваното съдебно решение, Общият съд разглежда също така случая със свързването на споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, с търговско споразумение, включващо прехвърляне на права върху имущество с икономическа стойност от дружеството за генерични лекарствени продукти на производителя на оригинални лекарствени продукти. В случая споразумението Lupin е под формата на такова свързване(71).

133. Общият съд обяснява, че при наличието на такава договореност трябва да се провери дали извършеното от производителя на оригинални лекарствени продукти плащане в полза на дружеството за генерични лекарствени продукти превишава нормалната икономическа стойност на вещта, обект на сделката, т.е. стойността, която тази стока би имала при сделка, извършена при нормалните пазарни условия. Според Общия съд може да се заключи, че е налице неоснователно плащане в полза на дружеството за генерични лекарствени продукти, ако размерът на извършеното от производителя на оригинални лекарствени продукти в негова полза плащане превишава нормалната икономическа стойност на вещта, обект на сделката. Такова плащане може да се квалифицира като стимул то да приеме задължението за въздържане от конкуренция, произтичащо от споразумение за доброволно уреждане на спор, свързано с търговското споразумение, ако неоснователно платената част е в достатъчна степен значителна, за да представлява стимул.

134. Така установената от Общия съд схема за анализ е напълно подходяща за анализа на споразумения като разглежданите в настоящия случай. Тази схема съответства по същество на схемата, потвърдена от Съда в решения Generics (UK) и др. и Lundbeck/Комисия. В тях Съдът е посочил също, че за да се прецени дали прехвърлянето на средства, уговорено в споразумение за уреждане на спор като разглежданите по настоящото дело, може да се обясни единствено с търговския интерес на страните по това споразумение да не осъществяват конкуренция, трябва да се вземат предвид всички прехвърлени между страните средства, независимо дали са парични или не. Според Съда по този начин трябва да се прецени дали положителното салдо от средствата, прехвърлени от производителя на оригинални лекарствени продукти на дружеството за генерични лекарствени продукти, може да бъде оправдано, с наличието на евентуални quid pro quo от това дружество(72).

135. От това следва, че твърдението за нарушение, изведено от неправилния анализ на плащанията от страна на Общия съд, трябва да се отхвърли.

2)      По твърдените „положителни“ или „двойствени“ последици от споразуменията

136. Що се отнася до твърдените „положителни“ или „двойствени“ последици от спорните споразумения, Servier изтъква, на първо място, че вредността на споразуменията, наречени „pay for delay“, се дължи на забавянето на навлизането на пазара. В случая обаче нямало никакво забавяне на навлизане на пазара след обявяването на патент 947 за недействителен от ЕПВ.

137. Въпреки споразуменията производството за оспорване на патент 947 пред ЕПВ е щяло да продължи да се води от лицата, подали възражение, които не са сключили споразумение със Servier, съдържащо забрана за такова продължаване, поради което оттеглянето на сключилите такива споразумения дружества за генерични лекарствени продукти не можело да има за цел да възпрепятства или забави оспорването на патента.

138. Както обаче правилно отбелязва Общият съд, по-специално в точка 644 от обжалваното съдебно решение, тези доводи се основават на хипотетични и непредвидими обстоятелства към датата на сключване на споразуменията, които не могат да бъдат взети предвид при анализа на целта за ограничаване на конкуренцията.

139. Освен това, както правилно отбелязва Комисията, посочените доводи не могат да бъдат приети, тъй като те смесват вредността, присъща на споразумение за изключване от пазара срещу заплащане, с възможността такова споразумение да не породи значителни реални последици за конкуренцията в по-късен момент поради независещи от волята на страните обстоятелства, например когато патентът бъде обявен за недействителен вследствие на иск на трето лице.

140. Както обясних в заключението си по дело Generics (UK) и др.(73), за да се анализира антиконкурентната цел на споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, е важно да се провери дали със сключването на това споразумение страните са заменили рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду си. Ако това е така, създаденото със споразуменията положение не е резултат от нормалната конкуренция, а е резултат от съгласуване, с което страните са отстранили рисковете на конкуренцията. Следователно въпросът дали положението по отношение на патентите щеше да се различава, ако споразумението не беше сключено, поради последващо развитие на това положение, не е решаващ за преценката на способността на споразумението да ограничи конкуренцията.

141. За да се прецени тази способност за ограничаване на конкуренцията, всъщност не е от решаващо значение дали производителите на генерични лекарствени продукти са можели да навлязат или не биха могли да навлязат на пазара при липсата на споразумение поради развитието на положението по отношение на патентите (по дефиниция непознато към момента на сключване на споразумението). За сметка на това от решаващо значение е да се установи дали въздържането от навлизане на генеричните лекарствени продукти на пазара е резултат от нормалната конкуренция или от антиконкурентно съгласуване(74).

142. На второ място, Servier твърди, че по-специално споразуменията Teva и Lupin са имали благоприятни за конкуренцията последици поради някои от клаузите им. Подобно на Общия съд, тези твърдения трябва да се анализират с оглед на специфичните клаузи на съответните споразумения.

в)      По изследването на целта за ограничаване на конкуренцията на разглежданите споразумения

143. С оглед на изложените по-горе съображения сега следва да се разгледат доводите, с които Servier цели да докаже, че Общият съд е допуснал грешки, квалифицирайки споразуменията, сключени с Niche/Unichem и Matrix (1), Teva (2) и Lupin (3) като нарушения на конкуренцията с оглед на целта.

1)      По споразуменията Niche и Matrix

144. Servier твърди, че Общият съд е допуснал грешки, като е приел, че плащането, извършено от Servier в полза на Niche и Matrix, се обяснява единствено с интереса им да не се конкурират и че е истинската причина за техните споразумения за доброволно уреждане на спор. По-специално, Servier твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като не е приел, че плащането му е насрещната престация за разходите на Niche и Matrix, като по-специално обезщетения, които те рискуват да трябва платят на трети лица дистрибутори.

145. Както бе посочено в точка 34 по-горе, в рамките на споразумението Niche Servier изплаща 11,8 милиона GBP на Niche/Unichem. В рамките на споразумението Matrix то изплаща 11,8 милиона GBP на Matrix. Освен това в рамките на споразумението, сключено същия ден между Niche и Biogaran, последното изплаща на Niche 2,5 милиона GBP.

146. Що се отнася, най-напред, до споразумението, сключено между Servier и Niche, в точка 527 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда въпроса дали извършеното от Servier в полза на Niche плащане е обосновано с нещо, различно от стимулирането на Niche да приеме съдържащите се в споразумението клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване. По този начин Общият съд анализира въпроса дали сумата, платена от Servier на Niche, може да се обясни с разходите, присъщи за доброволното уреждане на спора.

147. В тази връзка в точки 536 и 537 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, от една страна, че разходите, посочени в това отношение от Niche и Servier, са най-напред разходите за разработване на периндоприла на Niche и за обезщетенията, дължими на неговите клиенти. Общият съд приема, че тези разноски не са присъщи за доброволното уреждане на патентен спор. От друга страна, в точка 538 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че разноските за правни консултации, на които се позовават Niche и Servier, не могат да спадат към разноските, присъщи за споразумението за доброволно уреждане на спор, тъй като се отнасят за период преди възникването на споровете между Niche и Servier.

148. В точка 539 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, при условията на евентуалност, че дори тази твърдяна сума от 1,1 милиона GBP за разноските за правни консултации и разходите за разработването на продукта и обезщетяването на клиентите, изчислени от Комисията в съображение 1336 от спорното решение съответно на 1,2 и 1,3 милиона GBP, да може да се приеме за обоснована, общата получена от тях сума в размер на 3,6 милиона GBP оставала значително по-малка от сумата от 11,8 милиона GBP, платена от Servier на Niche.

149. По-нататък, що се отнася до сключеното между Niche и Biogaran споразумение, в точки 542—544 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че извършеното от Biogaran плащане в полза на Niche представлява допълнителен стимул за същото да приеме ограничителните клаузи на споразумението Niche.

150. Накрая, що се отнася до споразумението Matrix, в точка 546 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че страните не са изтъкнали никакво доказателство, което да може да обоснове сумата от 11,8 милиона GBP, платена от Servier на Matrix.

151. Най-напред следва да се констатира, че в рамките на настоящата жалба Servier не изтъква никакво доказателство, с което може да се докаже, че посоченият в предходната точка извод на Общия съд относно споразумението Matrix е погрешен. Servier се задоволява с общо и неопределено позоваване на риск от обезщетение за Matrix. При тези условия неговото твърдение за нарушение относно твърдяната погрешна квалификация на извършеното от Servier плащане в полза на Matrix като стимул за последното да приеме задължението за въздържане от конкуренция, трябва да се отхвърли.

152. По-нататък, по същия начин Servier не изтъква никакво доказателство, което да може да постави под съмнение извода на Общия съд, посочен в точка 149 по-горе, че плащането от Biogaran на Niche представлява допълнителен стимул за последното да приеме ангажимента си за въздържане от конкуренция.

153. Накрая, що се отнася до извършеното от Servier в полза на Niche плащане на 11,8 милиона GBP, нито едно от обстоятелствата, изтъкнати от Servier в настоящото производство по обжалване, не може да докаже, че изводът на Общия съд, че това плащане е обосновано само от поемането на задължение от страна на Niche за въздържане от конкуренция, е опорочен от грешки.

154. Така доводът, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че разходите за разработване на периндоприла на Niche и за обезщетенията, дължими на трети лица, не могат да обосноват плащането от Servier, е неотносим. Както бе посочено в точка 148 по-горе, Общият съд е констатирал, че дори тези разходи (както и твърдените разходи за правни консултации) да бъдат приспаднати от платената от Servier сума от 11,8 милиона GBP, при всички положения остава сума от 8,2 милиона GBP, която не намира друго обяснение освен поетото от Niche задължение за въздържане от конкуренция.

155. В този контекст трябва да се отхвърли доводът на Servier, че точка 537 от обжалваното съдебно решение била опорочена от липса на мотиви и от изопачаване на фактите, доколкото с нея се отхвърлят твърдените от Servier по-високи размери на разчета за потенциални обезщетения. Общият съд е обяснил в достатъчна степен, че не приема тези суми, тъй като става въпрос просто за претенции. Също така не става ясно по какъв начин Общият съд е изопачил писмото, на което се позовава Servier, съгласно което едно предприятие е искало обезщетение в много по-голям от определения от Комисията размер, при положение че самото Servier признава, че става въпрос само за претенция.

156. За изчерпателност ще отбележа, че констатацията на Общия съд в точки 280, 531 и 537 от обжалваното съдебно решение, че разходите за разработване на продукта на Niche и евентуалните обезщетения, дължими на трети лица, не могат да се считат за присъщи на доброволното уреждане на спора, поради което възстановяването им от Servier на Niche не може да бъде обосновано, не е опорочена от никаква грешка.

157. Всъщност, както признава самото Servier, плащането на обезщетения на трети лица поради липсата на снабдяване с продукта на Niche е можело да бъде дължимо дори при липсата на доброволно уреждане на спора със Servier. Не изглежда обаче вероятно, че Servier е щяло да се съгласи да плати тези разходи на Niche, ако последното беше решило самостоятелно и без да бъде стимулирано от Servier да не пуска на пазара този продукт, тъй като е било убедено в силата на патентите на Servier.

158. Разбира се, както посочва Servier, дружество за генерични лекарствени продукти, което след самостоятелна оценка на патентния риск, пред което е изправено, реши да сложи край на висящ патентен спор по взаимно съгласие, може да поиска да се предпази от финансовите последици от такова доброволно уреждане на спор. При това положение обаче не съществува никаква разумна икономическа причина, която да накара производителя на оригинални лекарствени продукти да се съгласи да обезщети посоченото дружество за тези последици, произтичащи от собствения му избор, освен за да му предостави стимул да сключи споразумението за доброволно уреждане на спор, като единствената насрещна престация по него е задължението на дружеството да не се конкурира.

159. Всъщност е важно да се разграничи основанието за възникването на задължението на Niche да обезщети третите лица от основанието за Servier да възстанови тези разходи на Niche. Несъмнено е вярно, че задължението на Niche да обезщети трети лица за липсата на снабдяване би могло да възникне, ако Niche реши самостоятелно да не ги доставя, и следователно да има друго оправдание освен волята на Niche и Servier да не се конкурират. При все това фактът, че именно Servier възстановява тези разходи на Niche, не може да има друго „оправдание“ освен задължението за въздържане от конкуренция, тъй като тези разходи не са присъщи на доброволното уреждане на спора и не съответстват на никаква друга насрещна престация, предоставена от Niche на Servier. Същата логика важи и за разходите за разработване на продукта на Niche.

160. Следователно тези разходи за разработване на продукта и за обезщетяване на трети лица в случай на липса на доставки a priori не са част от разходите, чието възстановяване от производителя на оригинални лекарствени продукти може да се счита за оправдано в рамките на доброволно уреждане на спор като разглежданото(75).

161. Накрая, доводът на Servier, че Общият съд е трябвало да прецени дали платената сума съответства на повече от 10 години продажби и повече от 20 години брутни печалби, трябва да се отхвърли поради вече посочената в точка 129 по-горе причина. Също така не може да се приеме доводът, че Niche е приело плащането поради трудностите, пред които е изправено. Обстоятелството, че сключването на дадено споразумение е рационално и рентабилно разрешение за страните от икономическа и търговска гледна точка, не означава, че по отношение на него не се прилага член 101 ДФЕС(76).

162. От това следва, че доводите на Servier относно споразуменията Niche и Matrix трябва да се отхвърлят.

2)      По споразумението Teva

163. Както бе посочено в точки 36—38 по-горе, съгласно споразумението Teva дружеството Teva е трябвало да не оспорва патентите на Servier пред юрисдикциите на Обединеното кралство и да не продава свой собствен периндоприл в тази страна, като срещу това получава заплащане от 5 милиона GBP от страна на Servier. На по-късна дата Servier е можело по свой избор да доставя генеричен периндоприл на Teva, с цел то да го разпространява, или да му заплати фиксирано обезщетение при липсата на снабдяване. При липса на снабдяване, Teva няма право да прекрати споразумението. Впоследствие Servier използва тази възможност да не извършва доставки и за определен период изплаща на Teva месечно фиксирано обезщетение в размер на 500 000 GBP, чийто окончателен размер възлиза на 5,5 милиона GBP. Така в рамките на споразумението Teva Servier изплаща на Teva общо 10,5 милиона GBP.

164. В точки 646—698 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че доводите на Servier, с които се оспорва ограничителният характер на споразумението Teva за конкуренцията, не могат да бъдат приети.

165. Понастоящем Servier твърди, че Общият съд не е взел предвид целите и двойствените последици от това споразумение (i) и погрешно е констатирал, че извършените от Servier плащания в полза на Teva представляват обратни плащания (ii).

i)      По целите и твърдените „двойствени“ последици от споразумението Teva

166. Servier твърди, че Общият съд не се е съобразил с основната цел на споразумението Teva, а именно сключването на споразумение за доставка, позволяващо на Teva да навлезе на пазара с първата вълна генерични лекарствени продукти и с по-привлекателен от търговска гледна точка продукт, а на Servier да разполага с основен дистрибутор в Обединеното кралство. При тези условия клаузите на споразумението за доброволно уреждане на спор не можело да се считат за увреждащи конкуренцията.

167. Както основателно го критикува Комисията, Servier се опитва с доводите си да „разчлени“ различните клаузи от споразумението Teva, за да ги изложи поотделно като неутрални от гледна точка на конкуренцията. Servier обаче не представя никакво доказателство, което да може да постави под съмнение констатациите на Общия съд, че с оглед на това споразумение като цяло, то действително е имало за цел да се постигне поемането от страна на Teva в полза на Servier на задължение за въздържане от конкуренция срещу заплащане, докато евентуалната доставка на периндоприл от Servier на Teva не само е хипотетична, но и не е в състояние да породи положителни последици върху конкуренцията.

168. Налага се изводът, че обстоятелствата, изтъкнати от Servier в рамките на настоящото производство по обжалване, доколкото могат да се разбират като насочени към оспорване на правната квалификация на фактите от Общия съд, а не само към това да се направи нова преценка на тези факти, не позволяват да се докаже, че тези констатации на Общия съд са погрешни.

–       По твърдените „двойствени“ или „благоприятни за конкуренцията“ последици

169. В точки 667—671 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че твърдените потенциални последици от споразумението Teva не могат да бъдат квалифицирани като неограничаващи и дори благоприятни за конкуренцията. Servier изтъква в това отношение, че бъдещото решение на ЕПВ относно валидността на патент 947 по естеството си е неизвестно на страните. Споразумението Teva имало благоприятни за конкуренцията последици, позволявайки на Teva да навлезе на пазара, в какъвто и смисъл да бъде постановено това решение. Общият съд обаче приема, че независимо от смисъла на последващото решение на ЕПВ, което е било непредвидимо към датата на споразумението, нито една от предвидените в споразумението Teva опции не може да доведе до положение, което може да се квалифицира като „благоприятно за конкуренцията“. Всъщност това споразумение винаги възпрепятствало Teva да навлезе на пазара със своя продукт или с продукта на трето лице, а навлизане на Teva с доставения от Servier продукт не би създало конкуренция между Teva и Servier.

170. Противно на поддържаното от Servier, тази преценка на Общия съд не е опорочена от грешки. Съдът вече е имал повод да установи, че контролирано навлизане на пазара на дружество за генерични лекарствени продукти с ограничено количество продукти, в резултат на съгласуване с производителя на оригиналния лекарствен продукт, организирано в рамките на споразумение, възпрепятстващо независимото навлизане на това дружество на пазара, не може да се счита за благоприятно за конкуренцията(77). Противно на твърдяното от Servier, ако в подобна ситуация количествата продукти, които производителят на оригинални лекарствени продукти трябва да достави на дружеството за генерични лекарствени продукти, са ограничени (както в настоящия случай(78)), това дружество няма никакъв интерес да прилага ценова конкуренция(79).

171. Освен това Съдът вече е констатирал, че страните по споразумение като разглежданото в случая, не биха могли да извеждат довод от евентуалното бъдещо развитие от гледна точка на патентното право, неизвестно към момента на сключване на споразумението, от което би зависела вредата от него от гледна точка на конкурентното право(80). Както бе посочено в точки 139—141 по-горе, важно е да се провери дали със сключването на това споразумение страните са заменили рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду си, докато въпросът дали положението във връзка с патентите непременно би било различно при липсата на споразумението, не е решаващ(81).

–       По твърдението за липса на вредност на клаузите от споразумението Teva

172. Що се отнася до клаузата за неоспорване, чиято вредност се оспорва от Servier, в точки 646—653 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че фактът, че тази клауза не е пречила на Teva да продължи производството пред ЕПВ, не я лишава от ограничителния ѝ характер. Тази констатация обаче е правилна, тъй като посочената клауза възпрепятствала Teva да изтъкне пред юрисдикциите на Обединеното кралство, че продуктът му не нарушава права, и му пречила да се позове инцидентно пред тези юрисдикции на невалидността на патентите на Servier. Освен това поради посочената в предходната точка причина евентуално бъдещо развитие по отношение на патентите като това, което може да произтече от продължаването на производството пред ЕПВ, не е определящо за анализа на споразумение, което има за цел да ограничи конкуренцията.

173. Що се отнася до клаузите за изключително закупуване и за непредлагане на пазара, чиято вредност също се оспорва от Servier, в точки 654—666 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, без да допусне грешки, че тези клаузи са били правилно анализирани от Комисията като едно и също задължение за въздържане от конкуренция. Съгласно посочените клаузи Servier е можело напълно свободно да избира да достави периндоприл на Teva или да му заплати фиксирано обезщетение при липсата на снабдяване. Поради задължението за изключително закупуване Teva не можело да се снабдява от други доставчици дори в случай на липса на доставки от страна на Servier.

174. Както правилно посочва Комисията, последицата от тези разпоредби е била, че Servier е притежавало „ключ, за да отвори вратата за навлизане на Teva на пазара“. Очевидно е обаче, че Servier не е имало никакво намерение да направи това и че би доставяло продукта си на Teva с цел дистрибуция само, ако трето лице успее да отвори тази врата, навлизайки на пазара. В този случай Servier е искало да защити своите пазарни дялове чрез дистрибуцията на собствения си генеричен продукт от „приятелското“ дружество за генерични лекарствени продукти Teva(82).

175. Противно на твърденията на Servier, Общият съд не е допуснал грешка, като е приел в точка 666 от обжалваното съдебно решение, че фактът, че споразумението Teva се ограничава до периндоприл ербумин, не лишава това споразумение от неговия антиконкурентен характер. Общият съд правилно приема, че макар Teva да е можело да навлезе на пазара с периндоприл, съставен от различна от ербумина сол, по време на периода, обхванат от споразумението, това не променя факта, че споразумението е възпрепятствало Teva да конкурира Servier с периндоприл ербумин и в това отношение е ограничавало конкуренцията. Продуктът, който Teva възнамерявало да пусне на пазара към момента на сключване на посоченото споразумение, бил именно периндоприл ербумин, като едва по-късно то е разработило друга сол.

ii)    По плащанията

176. Що се отнася до извършените плащания в рамките на споразумението Teva, Servier твърди, от една страна, че Общият съд е допуснал грешка при квалифицирането на фиксираното обезщетение, което то е изплатило на Teva.

177. В точки 684—686 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че фиксираното обезщетение, платено от Servier на Teva за липсата на доставки, чийто окончателен размер възлиза на 5,5 милиона GBP, представлява предоставено на Teva плащане в замяна на ангажимента му да не се конкурира със Servier. Това плащане е насрещната престация за ненавлизането на Teva на пазара, предвидено в клаузите за изключително закупуване и за липсата на право на прекратяване на споразумението.

178. Servier обаче не представя никакво доказателство, което да може да обори тези съображения, тъй като то не посочва никаква друга насрещна престация, която е получило от Teva срещу това плащане. При тези условия Общият съд основателно приема, че то се обяснява единствено с търговския интерес на страните по споразумението да не осъществяват основана на качествата конкуренция. В това отношение е без значение обстоятелството, че това плащане е приело формата на обезщетение за липсата на доставки, дължимо единствено при липсата на доставки.

179. От друга страна, Servier твърди, че Общият съд неправилно е квалифицирал като обратно първоначалното плащане на 5 милиона GBP, извършено от Servier на Teva. Целта на това плащане била да компенсира разходите, свързани с прекратяването от Teva на неговите споразумения с доставчик на АФС и доставчик на крайни съединения, разходите за унищожаване на съществуващите стокови наличности от продукта на Teva и съдебните разноски. Освен това размерът на плащането бил оправдан за Servier от факта, че се избягва спор и се „обезпечава“ споразумението за доставка с Teva.

180. Тези доводи са несъстоятелни.

181. Всъщност не е необходимо да се определя дали плащане от страна на производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на дружеството за генерични лекарствени продукти, което съответства на разходите за унищожаването на неговия лекарствен продукт и обезщетяването на трети лица от негова страна, може да се счита за обосновано в рамките на споразумение като разглежданото в главното производство. Поради вече изложените в точки 156—160 по-горе причини това само по себе си вече е съмнително. Както Комисията правилно посочва в съображение 1599 от спорното решение, визирано в точки 680 и 689 от обжалваното съдебно решение, тези разходи не съответстват на никаква пазарна стойност, която Servier е получило от Teva.

182. В случая обаче в точки 687—698 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че при всички положения Teva не е съобщило никакви стойности на разходите, за които се твърди, че са били компенсирани с първоначалната сума от 5 милиона GBP, платена от Servier на Teva. Така Общият съд приема, че дори ако трябва да се вземе предвид оценката на Комисията на разноските, които според Teva могат да попаднат сред разходите, подлежащи на компенсиране от Servier по силата на споразумението за доброволно уреждане на спор, включително стойността на стоковите наличности, които трябва да бъдат унищожени, те представляват общо по-малко от 40 % от първоначалната сума.

183. Servier обаче не е представило нито пред Общия съд, нито пред Съда доказателство, което може да постави под въпрос тези констатации или допълнително да обоснове първоначалната сума, платена на Teva.

184. От изложените по-горе съображения следва, че твърденията за нарушения, с които Servier оспорва квалифицирането на споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, трябва да се отхвърлят.

3)      По споразумението Lupin

185. Според Servier Общият съд е допуснал грешки и като е квалифицирал споразумението Lupin като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. От една страна, Общият съд неправилно заключил, че извършеното от Servier плащане в полза на Lupin не може да се обясни по друг начин освен с желанието на страните да не се конкурират (i). От друга страна, Общият съд неправилно приел, че клаузите от споразумението Lupin са увреждащи и неправилно e тълкувал приложното поле на посоченото споразумение (ii).

i)      По плащането

186. От констатациите, които не се оспорват в обжалваното съдебно решение и в спорното решение, е видно, че Servier и Lupin сключват в един и същ ден две споразумения под формата само на едно споразумение. Първото е споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо клаузи за непредлагане на пазара на генеричен периндоприл и за неоспорване на патенти на Servier от Lupin; второто е споразумение за прехвърляне на технологии, с което Servier купува от Lupin три подадени от последното заявки за патенти. В рамките на това последно споразумение Servier изплаща на Lupin 40 милиона евро(83).

187. В точки 805—828 от обжалваното съдебно решение Общият съд прави подробен и внимателен анализ на възможната икономическа стойност на тези заявки за патенти в светлината на всички доводи на страните в това отношение. Въз основа на този анализ той стига до заключението, че не е възможно да се определи каквато и да било икономическа стойност на посочените заявки.

188. Така Общият съд по-специално констатира, че Lupin не е прехвърлило патенти, а обикновени заявки за патенти и не е дало никаква гаранция, че ще бъде издаден патент, че той ще бъде валиден или че заявените продукти или производствени процеси няма да нарушават права върху интелектуална собственост (т. 805 и 818); че платената сума надхвърля инвестициите, направени от друго сравнимо дружество за генерични лекарствени продукти за разработване на своя собствен периндоприл (т. 817); че Servier не е представило никакви точни данни, позволяващи да се установи, че придобиването на заявките за патенти на Lupin за сумата от 40 милиона евро може разумно да се счита за инвестиция, която е рентабилна или поне годна да му осигури приходи, които могат да компенсират тяхната висока цена (т. 820); че позоваването от Servier на наличието на други сделки, които били сравними със споразумението за прехвърляне на права, сключено с Lupin, не е релевантно, по-специално тъй като самото Servier е било страна по тези сделки, някои от които, още повече, са били квалифицирани от Комисията като нарушение на конкурентното право (т. 821) и че представеното от Servier становище на консултант по интелектуална собственост е формулирано твърде общо и има само ограничена доказателствена стойност (т. 822).

189. Поради това в точка 827 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава по същество, че единствената насрещна престация, която може да обясни прехвърлянето на средства в размер на 40 милиона евро от Servier в полза на Lupin съгласно споразумението за прехвърляне на права, е задължението за въздържане от конкуренция, поето от Lupin по силата на споразумението за доброволно уреждане на спор, сключено на същия ден.

190. В рамките на настоящата жалба Servier не представя никакво доказателство, че това заключение е опорочено от грешки.

191. От една страна, Servier твърди, че Общият съд не можел да квалифицира плащането на 40 милиона EUR като обратно плащане, тъй като Servier доказало интереса си към заявките за патенти и посочило примери за сделки, сключени при подобни условия, и становището на експерт.

192. С тези доводи обаче Servier само повтаря вече изложените си в първоинстанционното производство аргументи, без да посочи в какво се състоят грешките, за които се твърди, че са допуснати от Общия съд, което е недопустимо в производството по обжалване. Във всеки случай Общият съд не е допуснал грешка, като в точки 821—823 от обжалваното съдебно решение е приел, че посочените от Servier доказателства не позволяват да се установи обективно каквато и да било икономическа стойност на заявките за патенти, които Servier е изкупило от Lupin за сумата от 40 милиона евро.

193. От друга страна, критиката на Servier относно изложеното в точка 816 от обжалваното съдебно решение твърдение на Общия съд, че този размер надхвърля печалбите, на които Lupin е можело да се надява от независимото си навлизане на пазара през първите две до три години предлагане на пазара, е неотносима. Всъщност Общият съд не се е основал на тази констатация, за да покаже липсата на доказателства за икономическата стойност на прехвърлените заявки за патенти, а на всички обстоятелства, посочени в точка 188 по-горе. Сравнението с очакваните печалби на Lupin е само допълнително обстоятелство, което потвърждава високия размер на извършеното от Servier плащане в негова полза.

194. От това следва, че Общият съд правилно е приел, по-специално в точка 827 от обжалваното съдебно решение, че извършеното от Servier плащане в полза на Lupin е стимул да не се конкурира, тъй като от разгледаните доказателства е видно, че това плащане не може да се обясни с икономическата стойност на заявките за патенти, прехвърлени от Lupin на Servier.

195. Това , че в този контекст Общият съд е използвал понятията „сделка (или липса на сделка), сключена при нормални пазарни условия“ и „стимулиращо плащане“, вместо терминологията, използвана от Съда в решение Generics (UK) и др. („нетно салдо“ от съответните прехвърлени средства), по никакъв начин не променя факта, че по същество Общият съд всъщност е извършил същата проверка като препоръчаната от Съда в посоченото решение. Тази проверка се състои в това да се определи дали прехвърлянето на средства от Servier в полза на Lupin се обяснява с нещо, различно от интереса на тези страни да не се конкурират(84). Следователно желанието да се търсят разлики по съществото на посочената проверка между решение Generics (UK) и др. и обжалваното съдебно решение въз основа на тези леки разлики в терминологията би наподобявало прекален формализъм и игра на думи.

196. В случая от точка 806 от обжалваното съдебно решение следва, че понятието „сделка, сключена при нормални пазарни условия“ е позволило на Общия съд чрез разглеждането на обобщените в точка 188 по-горе обстоятелства да определи дали извършеното от Servier прехвърляне на средства в полза на Lupin съответства на някаква икономическа стойност на прехвърлените заявки за патенти. Това не означава, че Комисията винаги е длъжна да прибягва до това понятие, когато определя дали прехвърлянето на средства е срещу насрещна престация, различна от задължението за въздържане от конкуренция.

197. Наистина, както вече бе посочено в точка 134 по-горе, в решения Generics (UK) и др. и Lundbeck/Комисия Съдът е посочил, че за да се извърши преценка на прехвърлянето на средства по силата на споразумение за доброволно уреждане на спор, е важно да се вземат предвид всички прехвърлени между страните средства, независимо дали са парични или не. Според Съда по този начин трябва да се прецени дали салдото от средствата, прехвърлени от производителя на оригинални лекарствени продукти на дружеството за генерични лекарствени продукти, може да бъде оправдано, с наличието на евентуални quid pro quo от това дружество(85).

198. В случая обаче Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е определил в цифри нетното положително салдо от извършеното от Servier прехвърляне на средства в полза на Lupin, след приспадане на предполагаемата стойност на заявките за патенти, прехвърлени от Lupin на Servier в замяна на това прехвърляне.

199. Всъщност от обстоятелствата, взети предвид от Общия съд, обобщени в точка 188 по-горе, които не са оспорени от Servier, следва, че според Общия съд Servier не е доказало каквато и да било икономическа стойност на заявките за патенти, закупени от Lupin, която е можела да се приспадне от 40-те милиона евро, прехвърлени от Servier на Lupin на това основание.

200. Дори обаче да се предположи, че трябва да се изходи от принципа, че такива заявки за патенти непременно имат икономическа стойност, която трябва да се приспадне от платената от Servier на Lupin сума, дори и да е само стойността на инвестициите, направени от Lupin за развитие на обхванатата от тях технология, трябва да се припомни, че в точка 817 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че платената на Lupin сума от 40 милиона евро надхвърля инвестициите, направени от друго сравнимо дружество за генерични лекарствени продукти за разработване на своя собствен периндоприл.

201. В това отношение Общият съд цитира съображение 1962 от спорното решение, което се отнася до разходите за разработване на периндоприла на Krka, възлизащи на около 1—4 милиона евро. Следователно, дори да се предположи, че тази сума трябва да се приспадне от сумата, прехвърлена от Servier на Lupin, което по същество е равнозначно на разсъждението на Общия съд в точка 817 от обжалваното съдебно решение, нетният остатък от това прехвърляне във всички случаи би възлизал на поне 36 милиона евро, за които няма друго обяснение освен „откупуването“ от страна на Servier на конкурентната заплаха, която Lupin е представлявало за него.

202. Тази констатация не може да бъде опровергана от факта, че в точки 59—61 от обжалваното съдебно решение се говори за споразумения за покупка на технологии, отнасящи се по-специално до закупуването на заявка за патент и съответстващото ноу-хау от Servier за сумата от около 13 милиона евро. Всъщност при липсата на каквито и да било данни за стойността на заявките за патенти, за които се отнася споразумението Lupin, не може да се приеме, че те непременно имат стойност от такъв порядък. Също така сумата от 50 милиона щатски долара (USD), посочена в точка 61 от обжалваното съдебно решение, се отнася само до меморандум за разбирателство по придобиване на технологии, който в крайна сметка никога не е бил сключван, така че по принцип той не може да служи като общо указание за оценяване на стойността на заявките за патенти. Следователно с оглед на доказателствата, обобщени в точка 188 по-горе, и принципите, уреждащи тежестта на доказване(86), Общият съд е могъл да приеме, без да допусне грешка в това отношение, че не е доказано, че нетното салдо от сумата, прехвърлена от Servier на Lupin, дори като се изключи предполагаемата стойност на разходите за разработване на технологията, обхваната от патентите на Lupin, е оправдано от други насрещни престации от страна на Lupin, различни от тази, изразяваща се в задължението му за въздържане от конкуренция.

203. От това следва, че твърдението за нарушение, изведено от неправилната преценка на плащането в рамките на споразумението Lupin, трябва да се отхвърли.

ii)    По клаузите в споразумението Lupin

204. На първо място, Servier твърди, че Общият съд не е можел да квалифицира като антиконкурентна клаузата от споразумението Lupin, предвиждаща неоспорване на патентите на Servier от Lupin, тъй като тази клауза не е възпрепятствала продължаване на оспорването на патент 947 пред ЕПВ от други подали възражение лица. Тези доводи обаче трябва да се отхвърлят mutatis mutandis по същите причини като вече изложените в точки 171 и 172 по-горе.

205. На второ място, Servier твърди, че Общият съд също така не е можел да приеме, че клаузата за непредлагане на пазара на продуктите на Lupin е била антиконкурентна, тъй като, както самият Общ съд признал, при определени условия тя е разрешавала ранно навлизане на Lupin на пазара.

206. С тези доводи Servier се опитва да постави под въпрос преценката на фактите от Общия съд, по-специално що се отнася до тълкуването от негова страна на клаузите от споразумението Lupin(87). Дори да се предположи обаче, че разглежданите доводи могат да се схващат като отнасящи се до правната квалификация на фактите от Общия съд, те биха били обречени на неуспех.

207. Със своите твърдения Servier явно иска да докаже, че Общият съд е допуснал грешка, като не е признал, че доказаните положителни за конкуренцията последици от клаузите от споразумението Lupin, които самият той установил, поставят под въпрос квалификацията на посоченото споразумение като ограничаващо конкуренцията с оглед на целта му.

208. В точки 830—857 от обжалваното съдебно решение обаче, след подробен анализ на клаузите от споразумението Lupin, Общият съд приема, че дори да се предположи, че споразумението може да се тълкува като позволяващо навлизане на Lupin на пазара със своите собствени продукти, което е ранно спрямо предвижданата продължителност на валидността на патент 947, хипотетичното естество на събитията, които могат да позволят такова ранно навлизане, не позволява да се направи извод за неутрализирането на ограничителното действие на клаузата за непредлагане на пазара (т. 849—851 и 856). Ранното навлизане на Lupin (ако се предположи за разрешено от споразумението при определени обстоятелства) при всички случаи е зависел от пускането на пазара на генеричен продукт от трето лице, тоест от обстоятелство, което едновременно е външно за страните по споразумението и несигурно (т. 857). Servier не оспорва фактическите обстоятелства, на които Общият съд основава тези констатации, от които не личи каквото и да било изопачаване.

209. Твърдението на Servier за нарушение, изведено от твърдяно изопачаване на кореспонденцията между Servier и Lupin относно навлизането на Sandoz на пазара (т. 852—854 от обжалваното съдебно решение), трябва да се отхвърли. От прочита на част от тази кореспонденция, съдържащ се в точка 853 от обжалваното съдебно решение, е видно, че Общият съд изобщо не е изопачил този документ, като е констатирал, че той разкрива несигурността на Lupin относно възможността му да навлезе по-рано на френския пазар, без да наруши споразумението. Освен това от обобщението в предходната точка следва, че това твърдение за нарушение е неотносително. Общият съд установява, че дори да се предположи, че клаузите на споразумението ще позволят по-ранно навлизане на пазара, обстоятелствата, които правят възможно такова навлизане, са хипотетични и независещи от волята на страните.

210. При тези обстоятелства Общият съд не е допуснал грешка, като е констатирал, че клаузата за непредлагане на пазара не може да постави под въпрос квалифицирането на споразумението Lupin като ограничаващо конкуренцията с оглед на целта. Както бе посочено в точка 126 по-горе, единствено наличието на доказани благоприятни за конкуренцията последици, което може да породи оправдани съмнения, че дадено споразумение явно вреди на конкуренцията, може да постави под въпрос тази квалификация. Общият съд обаче констатира в точка 857 от обжалваното съдебно решение, с оглед на обобщените в точка 208 по-горе данни, че по-ранно навлизане на Lupin на пазара (ако клаузите на споразумението го позволяват) не е резултат от ясния избор на страните, а от хипотетични и случайни обстоятелства. Следователно Общият съд правилно е констатирал, че страните не могат да се позовават на него, за да докажат липсата на ограничаващ конкуренцията характер на споразумението.

211. Доводът на Servier, че Общият съд е трябвало да анализира вероятността от настъпване на различните сценарии, не може да обори тази констатация. Както вече бе посочено в точки 139—141 и 171 по-горе, в рамките на преценката дали споразумение като споразумението Lupin ограничава конкуренцията, Комисията не трябва да анализира възможните бъдещи сценарии от гледна точка на патентното право.

212. На трето място, Servier не може да се позовава нито на твърдения благоприятен за конкуренцията характер на ангажимента си да доставя продукти на Lupin, нито на твърдения благоприятен за конкуренцията характер на лицензиите, за които се твърди, че са предоставени безплатно на Lupin върху другите му патенти, за да изтъкне твърдени грешки на Общия съд при квалифицирането на клаузите от споразумението Lupin. В рамките на настоящото производство по обжалване Servier само оспорва изводите на Общия съд в това отношение, изложени в точки 858—863 от обжалваното съдебно решение, без да посочи доказателства, които могат да оборят тяхната основателност. При тези условия Servier не оспорва надлежно извода на Общия съд, че както възможността за предоставяне, така и възможността за притежаване на лицензии за други патенти (ако се предположи, че е предвидена в клаузите на споразумението) зависят както от наличието на бъдещи хипотетични условия, така и от посоченото в точка 208 по-горе по-ранно навлизане на пазара.

213. Накрая, на четвърто и последно място, не може да се приеме и доводът на Servier, че Общият съд е допуснал грешка в преценката на приложното поле на споразумението Lupin. Всъщност не е определящо дали в точки 870—877 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е констатирал, че приложното поле на споразумението Lupin надхвърля обхвата на патент 947, което Servier оспорва. Както Общият съд констатира по същество в точка 878 от обжалваното съдебно решение, дори да се предположи, че приложното поле на посоченото споразумение не надхвърля това на споменатия патент, това не би заличило неговия антиконкурентен характер. Всъщност, макар сключеното от притежателя на патент споразумение за уреждане на спора с предполагаем нарушител, което не излиза извън обхвата и не надвишава оставащия срок на действителност на патент, безспорно да е израз на правото върху интелектуална собственост на притежателя и да му позволява по-специално да се противопостави на всякакво нарушение, това не променя факта, че патентът не дава право на притежателя си да сключва договори, с които би нарушил член 101 ДФЕС(88).

214. От това следва, че нито един от доводите на Servier, с които се оспорва квалифицирането на споразумението Lupin като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, не може да се приеме.

г)      Заключение

215. От изложените по-горе съображения следва, че доводите на Servier, с които се оспорва квалифицирането на спорните споразумения като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, трябва да се отхвърлят изцяло.

4.      По датата на преустановяване на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin (трета част на петото основание)

216. Servier твърди, че Общият съд е допуснал грешки при определянето на датата на преустановяване на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin, в някои държави членки.

217. В съображение 3136 от спорното решение Комисията обяснява, че в случая прекратяването на нарушенията се определя от датата, от която дружествата за генерични лекарствени продукти, страни по спорните споразумения, са били в състояние да възприемат конкурентно поведение на различните засегнати пазари.

218. От съображение 2127 и от таблицата, възпроизведена в съображение 3134 от спорното решение, е видно, че Комисията е констатирала, че нарушението, извършено чрез споразумението Lupin за пазарите на Съюза, е установено за периода от сключването на посоченото споразумение на 30 януари 2007 г.(89) до 6 май 2009 г., датата на обявяване на недействителността на патент 947 от ЕПВ. Комисията обаче приема, че нарушението е преустановено по-рано в някои държави, по-специално що се отнася до доводите на Servier в рамките на настоящото основание(90), във Франция — на 16 септември 2008 г. — датата на навлизане на Sandoz на пазара(91).

219. Както обаче следва от съображение 410 от спорното решение, Sandoz е навлязло и на пазара на други държави членки преди 6 май 2009 г., а именно — което е от значение за доводите на Servier в рамките на настоящото основание(92) — в Ирландия през юни 2008 г., в Белгия през юли 2008 г., в Унгария през декември 2008 г. и в Чешката република през януари 2009 г.

220. Ето защо, както следва от точка 891 от обжалваното съдебно решение, Servier поддържа пред Общия съд, че Комисията е трябвало да заключи, че нарушението, извършено чрез споразумението Lupin, също е преустановено в Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република към момента на навлизане на Sandoz на пазарите на тези държави членки. Тези доводи обаче са отхвърлени от Общия съд.

221. В случая Servier поддържа, че по този начин Общият съд е допуснал грешки. Той заменил мотивите на Комисията със собствените си мотиви, които освен това са противоречиви, като същевременно пропуснал да обясни причините, поради които тази институция имала основание да приеме датата на навлизане на Sandoz на пазара като дата на преустановяване на нарушението във Франция, но не и в Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република.

222. В точка 892 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че следва да се определи дали Комисията неправилно е заключила, че нарушението е продължило след датите на влизане на Sandoz в съответните държави членки. В това отношение той констатира, че генеричният лекарствен продукт на Sandoz не съдържа никой от alpha кристалите, защитени от патент 947. По-нататък посочва, че от член 1.6 във връзка с член 4.1, буква с) от споразумението Lupin(93) би могло да се заключи, че то позволява навлизане на Lupin на пазара със собствените му продукти, ако генеричен лекарствен продукт е навлязъл на пазара, без да се е сблъскал с искане на Servier за постановяване на съдебно разпореждане.

223. Общият съд обаче приема, че съществува несигурност по въпроса дали това тълкуване на споразумението е правилно и дали съдържащата се в него клауза за непредлагане на пазара позволява на Lupin да навлезе на пазара в случай на навлизане на пазара на продукт като този на Sandoz. Общият съд следователно заключава, че поради тази несигурност Lupin може да има опасения, че тази клауза при всички положения му забранява да навлезе на пазара в такъв случай, още повече че Servier винаги може да подаде искане за съдебно разпореждане, дори и срещу продукт, който не нарушава права върху интелектуална собственост.

224. Според Общия съд тази несигурност на Lupin относно възможността му да навлезе на пазара след навлизането на Sandoz е доказана, що се отнася до френския пазар, с кореспонденцията между Lupin и Servier, посочена в точка 853 от обжалваното съдебно решение(94). От въпросната кореспонденция следвало, че продължилото прилагане от страна на Lupin на френския пазар на клаузата за непредлагане на пазара явно приключва най-рано в началото на април 2009 г.

225. От това Общият съд заключава, че a fortiori Servier не е представило никакво доказателство, позволяващо да се установи, че преди 6 май 2009 г. Servier и Lupin са считали, че клаузата за непредлагане на пазара вече не е била в сила на останалите четири пазара, на които е навлязло Sandoz. Според Общия съд обстоятелството, че поради несигурността, свързана с двусмислеността на споразумението, клаузата за непредлагане на пазара е останала в сила, е било достатъчно, за да може Комисията да констатира, че действието на доброволното споразумение между Servier и Lupin и съответно нарушението са продължили въпреки навлизането на Sandoz на тези четири пазара.

226. Както обаче основателно поддържа Servier, мотивът, че именно двусмислеността и несигурността относно прилагането на споразумението след навлизането на Sandoz на съответните пазари позволявали да се приеме, че нарушението е продължило на тях след това навлизане на Sandoz, не се съдържа в решението. Следователно Общият съд действително е заместил със свои мотиви мотивите на Комисията, което представлява грешка при прилагане на правото(95).

227. Освен това, както правилно посочва и Servier, този мотив, обоснован от Общия съд по-специално с кореспонденцията между Servier и Lupin относно френския пазар (вж. т. 224 по-горе), опровергава твърдението, изложено в съображение 2127 от спорното решение, че нарушението, извършено чрез споразумението Lupin, е преустановено на френския пазар след навлизането на Sandoz на този пазар(96).

228. От това следва не само, че Общият съд е заместил мотивите на спорното решение със свои мотиви, но и че тези мотиви са противоречиви и не позволяват да се разберат причините, поради които в това решение Комисията е приела датата на навлизане на Sandoz на пазара като крайна дата на нарушението във Франция, но не и в Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република. Следователно е невъзможно да се провери основателността на съображенията по този въпрос, което опорочава обжалваното съдебно решение поради липса на допълнителни мотиви(97).

229. Следователно третата част на петото основание е обоснована и съгласно член 61, първа алинея, първо изречение от Статута на Съда на Европейския съюз това води до частична отмяна на обжалваното съдебно решение поради липса на мотиви, доколкото с него се отхвърля искането на Servier за отмяна на спорното решение в частта, в която като дата на преустановяване на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin, в Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република, се приема 6 май 2009 г.

230. Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от този статут при тези обстоятелства Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Такъв е настоящият случай, тъй като от анализа на спорното решение е видно, че то е опорочено и от липса на мотиви относно причината, поради която Комисията е приела датата на навлизане на Sandoz на пазара като крайна дата във Франция на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin, но не и в другите четири страни, в които Sandoz е навлязло на пазара преди 6 май 2009 г.

231. Освен това нито спорното решение, нито обясненията, дадени от Комисията в писмените ѝ изявления и в съдебното заседание по настоящото производство по обжалване, позволяват изясняването на този въпрос.

232. Комисията се позовава на съображение 1039 от спорното решение, съгласно което член 4.1, буква с) от споразумението Lupin трябва да се тълкува в смисъл, че на Lupin е разрешено да продава собствения си периндоприл в определен район, по-специално ако и когато трето независимо лице продава периндоприл и Servier не прави искане за издаване на съдебно разпореждане, за да го възпрепятства.

233. Комисията посочва, без да обяснява причините за това, че с оглед на това тълкуване клаузата за непредлагане на пазара продължила да се прилага дори след навлизането на Sandoz на пазара в Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република, но не и във Франция. Във връзка с последното Комисията се позовава на съображение 2327 от обжалваното съдебно решение, в което се отбелязва, че във Франция Servier не е можело да блокира навлизането на Sandoz на пазара въз основа на патент 947, тъй като продуктът на Sandoz не е можел да наруши този патент.

234. Въз основа на тези данни обаче остава невъзможно да се разберат причините, поради които въз основа на този патент Servier е можело да блокира навлизането на Sandoz в четирите други засегнати държави членки, въпреки че продуктът, с който Sandoz влиза на тези пазари, очевидно е бил същият като продавания във Франция. В съдебното заседание Комисията повтаря обяснението, че разликата се е състояла в това, че във Франция навлизането на Sandoz е отворило пазара за конкуренцията, докато това не било така в другите страни. Това обяснение обаче не е доказано нито в спорното решение, нито в писмените изявления на Комисията, нито в съдебното заседание.

235. От това следва, че спорното решение трябва да бъде отменено частично, доколкото в него липсват мотиви относно приетите дати на преустановяване на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin, що се отнася до Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република.

236. Последиците от тази частична отмяна върху размера на глобата, наложена на Servier за споразумението Lupin, са определени в точка 282 и сл. по-долу в частта от настоящото заключение, посветена на глобите.

5.      По квалифицирането на споразумението Niche, от една страна, и на споразумението Matrix, от друга страна, като отделни нарушения (шесто основание)

237. В рамките на шестото си основание Servier твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 1293 и сл. от обжалваното съдебно решение е потвърдил квалификацията на сключените от Servier споразумения с Niche/Unichem, от една страна, и Matrix, от друга страна, като отделни нарушения. Според Servier Общият съд е трябвало да признае, че тези споразумения съставляват единно нарушение на член 101 ДФЕС.

238. От съдебната практика следва, че нарушението на член 101 ДФЕС може да бъде резултат не само на отделно действие, но и на поредица от действия, ако същите се вписват в общ план поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията, и преследват единна икономическа цел(98). Условието относно понятието „единна цел“ предполага да се провери дали съществуват елементи, които характеризират различните деяния, съставляващи нарушението, и които могат да указват, че поведението на други предприятия няма същия предмет или същите антиконкурентни последици, поради което не се вписва в един „общ план“ поради своята еднаква цел за нарушение на конкуренцията във вътрешния пазар(99).

239. Важно е да се уточни, че както следва от цитираната в предходната точка съдебна практика, въпросът дали различните антиконкурентни действия следва да се квалифицират като отделни нарушения или като единно нарушение е правен въпрос, свързан с правната квалификация на елементите на фактическия състав на нарушението, за чието спазване следят юрисдикциите на Съюза(100). Както Общият съд приема в точка 1256 и сл. от обжалваното съдебно решение, засегнатите страни трябва следователно да могат да оспорят тази квалификация. Това е още по-важно, тъй като подобно оспорване може да повлияе върху упражняването от Комисията на нейното право на преценка при определяне на глобите.

240. Също така, както по същество обяснява генералният адвокат Pitruzzella, не е възможно абстрактно да се определи дали квалифицирането на няколко отделни прояви като отделни нарушения би било по-благоприятно за съответните предприятия, отколкото да се възприеме квалификацията им като единно нарушение, тъй като това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. Следователно Комисията не може по свое усмотрение и от съображения за целесъобразност да реши свободно да квалифицира незаконните действия като самостоятелни нарушения, а не като единно нарушение, или обратно. Напротив, под контрола на съда на Съюза Комисията трябва да докаже, че е изпълнила критериите за квалифицирането на определено поведение по единия или по другия начин(101).

241. След това уточнение обаче трябва да се констатира, че в случая представените от Servier доказателства не доказват, че Общият съд е допуснал грешка, като е потвърдил констатацията на Комисията, че споразуменията Niche и Matrix не представляват единно нарушение, а са две отделни нарушения на член 101 ДФЕС.

242. Според Servier тези споразумения, които са подписани същия ден от същия представител за Niche и Matrix и целят да попречат на навлизането на пазара на разработения съвместно от последните продукт, преследвали една и съща цел, били взаимнодопълващи се и създавали координация между поведението на Niche и Matrix спрямо Servier.

243. В точка 1296 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че несъмнено е безспорно, че със споразуменията Niche и Matrix Servier е преследвало идентична цел, а именно окончателно разрешаване на висящия спор и избягване на всякакви бъдещи оспорвания във връзка с продукта на Niche/Matrix, както и отстраняване на този продукт като източник на потенциална конкуренция в замяна на плащане. При все това Общият съд констатира, че това обстоятелство само по себе си не позволява да се установи, че Niche и Matrix са имали общ план, сключвайки разглежданите споразумения със Servier. За да могат обаче да няколко нарушения да бъдат квалифицирани като единно нарушение, всички тези нарушения трябва да преследват една и съща обща цел(102).

244. След като разглежда съдържанието на споразуменията Niche и Matrix, както и обстоятелствата около подписването им, Общият съд стига до констатацията, че тези обстоятелства също не доказват, че с тези споразумения Niche и Matrix са преследвали общ план.

245. Обстоятелствата, изтъкнати от Servier в настоящото производство по обжалване, не могат да докажат, че тази констатация е опорочена от грешки.

246. Servier твърди, че при анализа си дали съществува общ план между Niche и Matrix, Общият съд придал твърде голяма тежест на субективното намерение на тези дружества, докато квалификацията като единно нарушение можела да се основава само на обективни критерии.

247. В това отношение Servier се позовава на точка 246 от решение Siemens/Комисия(103), в което Общият съд е констатирал, че квалификацията на съвкупност от споразумения като единно нарушение не може да зависи от наличието на субективно намерение на страните да участват в такова единно нарушение, а трябва да се основава на обективни фактори, сред които общата цел на посочените споразумения. Противно на твърденията на Servier обаче, проверката за наличието на такава обща цел наистина има субективно измерение, свързано с намерението и мотивите на страните, що се отнася до въпроса дали тези страни са възнамерявали да допринесат чрез сключването на разглежданите споразумения за постигането на обща икономическа цел.

248. С други думи, за да се установи наличието на единно нарушение безспорно не трябва да се установява, че различните участващи в това нарушение страни са имали намерение да участват в единно антиконкурентно поведение. От цитираната в точка 238 по-горе съдебна практика обаче следва, че трябва да се установи, че тези страни са имали намерение чрез това участие да допринесат за постигането на обща цел и за постигане на единна икономическа цел. Доказателството за такова намерение на свой ред може да се основава на всяко доказателство, от което може да се установи, че съответните действия, в случая споразуменията Niche и Matrix, са имали за цел да осъществят такава обща цел и такава единна икономическа цел.

249. Така например по делото относно оборудване за баня, на което се позовава Servier, Общият съд всъщност констатира наличието на единно нарушение въпреки участието на различни подгрупи взаимно допълващи се продукти при изграждането на една баня. Общият съд е стигнал именно до тази констатация по посоченото дело, тъй като разглежданите практики са преследвали общия план и единствената цел в рамките на същата система за дистрибуция да координират увеличенията на цените, които страните по картела фактурират на търговците на едро, които са техни общи клиенти(104).

250. В случая обаче Общият съд констатира именно, като се основава на доказателства, които не са оспорени от Servier, че съдържанието на споразуменията Niche и Matrix, както и обстоятелствата около сключването им не доказват, че с тези споразумения Niche и Matrix са възнамерявали да постигнат такава обща цел и такава единна икономическа цел. Впрочем Servier не посочва и какви са могли да бъдат такава обща цел и такава единна икономическа цел. Както констатира Общият съд, безспорно е без съмнение, че преди сключването на съответните споразумения със Servier Niche и Matrix са преследвали общата цел да пуснат на пазара генеричния периндоприл, произвеждан от Matrix и продаван от Niche.

251. Все пак не изглежда възможно да се определи евентуална обща цел, която тези дружества впоследствие са могли да преследват чрез подписване на съответните си споразумения със Servier. Както посочва Общият съд, различни неоспорени данни от преписката доказват, че Matrix, което е било уведомено за текущите преговори между Servier и Niche едва два дни преди подписването на собственото му споразумение със Servier, вместо да продължи какъвто и да е общ план с Niche, се е възползвало от предоставената от Servier възможност. Това се потвърждава от факта, че участието на Matrix в преговорите със Servier се е отнасяло главно до размера на прехвърляните средства.

252. Впрочем също така не е възможно да се разберат причините, поради които изоставянето на общия им проект за развитие и търговия с генеричен периндоприл на свой ред би могло да представлява нов „общ проект“ за Niche и Matrix, тъй като подобно изоставяне само по себе си не може да бъде проект или цел. Така по-скоро става ясно, че както Niche, така и Matrix на свой ред са използвали предоставената от Servier възможност да получат прехвърляне на средства в толкова значителен размер, че да е икономически по-изгодно да не продължават осъществяването на собствения си проект за навлизане на пазара(105).

253. Следователно доводът на Servier, че споразуменията Niche и Matrix споделяли общата цел за уреждане на спора със Servier и за избягване бъдещ спор с него относно техния продукт, също не позволява да се заключи, че тези споразумения съставляват единно нарушение на член 101 ДФЕС. Така, дори всяко от тези споразумения действително да е преследвало тази цел поотделно, не е ясно каква е била тяхната обща цел в това отношение. Както току-що бе доказано, сам по себе си фактът, че спорът със Servier се е отнасял до продукта, разработен съвместно от Niche и Matrix, не позволява да се установи наличието на такава обща цел.

254. От изложеното по-горе следва, че шестото основание трябва да се отхвърли.

Б.      По глобите

255. Що се отнася до глобите, наложени на Servier за сключването на спорните споразумения, следва да се разгледат, от една страна, грешките при прилагане на правото, изтъкнати от Servier в рамките на седмото му основание (1). От друга страна, важно е да се определят последиците от уважаването на третата част на петото основание относно датите на преустановяване на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin, за преизчисляване на наложената на Servier на това основание глоба (2).

1.      По изтъкнатите от Servier грешки при прилагане на правото по отношение на глобите (седмо основание)

256. В рамките на седмото си основание Servier твърди, че Общият съд е допуснал грешки, от една страна, тъй като не е отменил определената от Комисията глоба с оглед на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието. От друга страна, Общият съд не отчел в достатъчна степен принципа на пропорционалност и не е коригирал преценката на Комисията относно тежестта на нарушенията.

257. Преди да бъдат разгледани тези доводи, е важно да се припомни, че упражняването от Общия съд на предоставеното му с член 261 ДФЕС правомощие за пълен съдебен контрол се проверява от Съда само в случай на явни грешки(106). Тези грешки могат да се приемат, на първо място, доколкото Общият съд не се е съобразил с обхвата на правомощията си за пълен съдебен контрол(107), на второ място, когато не е взел предвид в достатъчна степен всички релевантни обстоятелства(108), и на трето място, когато е приложил погрешни правни критерии(109), по-специално с оглед на принципите на равно третиране(110) и на пропорционалност(111).

258. Следователно при обжалване на решение на Общия съд Съдът не може, когато се при произнася по правните въпроси, по съображения за справедливост да замести със своята преценка преценката на Общия съд, който, упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, се е произнесъл по размера на глобите, наложени на предприятия. Така само ако Съдът прецени, че размерът на санкцията е не само неподходящ, но и прекомерен до степен на непропорционалност, той би следвало да констатира наличието на допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото(112).

а)      По принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието

259. Според Servier Общият съд е допуснал грешка, като не е уважил доводите му, че налагането на санкции за спорните споразумения нарушава принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието. Поставените с тези споразумения въпроси били толкова нови и сложни, че противоправността на посочените споразумения била непредвидима. В точка 1666 от обжалваното съдебно решение Общият съд признал тази непредвидимост, като същевременно не направил никакви изводи от нея, което опорочавало обжалваното съдебно решение поради липса на мотиви.

260. Тези доводи не могат да бъдат приети.

261. От съдебната практика несъмнено следва, че макар принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието, понастоящем закрепен в член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да не може да се тълкува в смисъл, че забранява постепенното изясняване на нормите относно наказателната отговорност, този принцип все пак не допуска прилагане с обратна сила на съдебно тълкуване на правна норма, съгласно която дадено деяние представлява нарушение, когато няма основание да се счита, че резултатът от него е бил разумно предвидим към момента на извършване на нарушението, по-специално предвид възприетото към този момент тълкуване в съдебната практика относно съответната законова разпоредба(113).

262. Трябва обаче да се констатира, че Общият съд не е допуснал никаква грешка, като е приложил така установения критерий за предвидимост към обстоятелствата по настоящия случай, и е констатирал, че принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието в случая допуска санкционирането на спорните споразумения на основание член 101 ДФЕС.

263. Така от вече разгледаните по-горе съображения на Общия съд е видно, че той правилно е констатирал, че целта на спорните споразумения е била да подтикнат дружествата за генерични лекарствени продукти да се въздържат от самостоятелно навлизане на пазара през договорените периоди чрез прехвърлянето на средства от страна на Servier без друга насрещна престация освен посочения ангажимент.

264. За да стигне до тази констатация, Общият съд прилага проста и ясна методология, състояща се в това да провери дали прехвърлянията на средства, извършени от Servier в полза на дружествата за генерични лекарствени продукти в съответствие със споразуменията за доброволно уреждане на спорове или със свързаните с тях споразумения, са били присъщи за уреждането на споровете, тоест дали са се обяснявали с друго обстоятелство и са имали друга насрещна престация за Servier, освен задължението на дружествата за генерични лекарствени продукти да не се конкурират. Тази методология се налага логично при преценката на прехвърлянето на средства между предприятия, сключили споразумение, съгласно което едно от тях трябва да се въздържа от навлизане на пазара(114).

265. Като прилага тази методология, Общият съд стига, без да допусне грешка, до констатацията, че прехвърлянията на средства, извършени от Servier в полза на дружествата за генерични лекарствени продукти, нямат друга насрещна престация освен въздържането на последните от навлизане на пазара. Следователно Общият съд правилно е заключил, че в спорните споразумения е било договорено Servier да плати на дружествата за генерични лекарствени продукти, за да не навлязат на пазара, така че става въпрос за споразумения за изключване от пазара.

266. При тези обстоятелства Общият съд не е допуснал грешка, като е констатирал в точки 1661—1666 от обжалваното съдебно решение, че като страна по тези споразумения Servier не е могло да не знае, че тези споразумения могат да попаднат в обхвата на забраната по член 101 ДФЕС. Всъщност буквалният прочит на тази разпоредба позволява да се разбере отлично, че споразумения между конкуренти, целящи изключване на някои от тях от пазара, са незаконосъобразни.

267. Изтъкнатият от Servier сложен характер на спорните споразумения и техния контекст не може да постави под въпрос тази преценка.

268. Както Общият съд по същество признава в точки 1661, 1666 и 1667 от обжалваното съдебно решение, тази сложност несъмнено може да обясни обема на текста на спорното решение, тъй като противоправността на спорните споразумения може да не се разкрива ясно за страничен наблюдател. Това обаче не засяга факта, че при анализа на тези споразумения за целите на прилагането на конкурентното право Комисията е приложила прости и ясно установени принципи. Съгласно тези принципи споразуменията трябва да се квалифицират като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, когато от прегледа им — колкото и комплексен да е той — е видно, че прехвърлянето на средства, извършено от икономически оператор в полза на друг икономически оператор, се обяснява само с търговския интерес на тези оператори да не осъществяват основана на качествата конкуренция(115).

269. От изложеното по-горе следва, че Общият съд не е допуснал грешка, като е констатирал, че Servier не може да не знае, че ако единствената насрещна престация за прехвърлянето на средства в полза на дружествата за генерични лекарствени продукти се изразява във въздържането на последните от навлизане на пазара, споразуменията, предвиждащи такова прехвърляне, ограничават конкуренцията, независимо дали са имали сложен контекст от гледна точка на патентното право.

270. Вследствие на това твърдението за нарушение на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието трябва да се отхвърли.

б)      По принципа на пропорционалност и преценката на тежестта на нарушенията

271. Servier твърди още, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешки, доколкото Общият съд е отхвърлил основанията му относно пропорционалността на глобите и преценката на тежестта на разглежданите нарушения.

272. Според Servier, за да прецени пропорционалността на наложените на Servier глоби, Общият съд е трябвало да вземе предвид сложността и новостта на поставените със спорните споразумения въпроси, това, че те нямат поверителен характер, както и патентните права и малкия пазарен дял на Servier.

273. Тези обстоятелства обаче не могат да разкрият грешки, допуснати от Общия съд при преценката на пропорционалността на глобите с оглед на тежестта на съответните нарушения.

274. Първо, Общият съд по същество констатира в точка 1786 и сл. от обжалваното съдебно решение, че доколкото антиконкурентната цел на разглежданите споразумения, както и нейния предвидим за Servier характер са били установени, контекстът на тези споразумения в областта на патентите, както и това дали те са били тайни или не, са без значение при преценката на тяхната тежест и не може да поставят под въпрос пропорционалността на наложените от Комисията глоби.

275. По този начин Общият съд правилно е взел предвид всички релевантни обстоятелства и не е допуснал грешка при преценката им. Както вече бе констатирано в точки 267 и 268 по-горе, Servier не може да се позовава на свързания с патентите контекст или на твърдяната сложност на споразумението, за да оспори антиконкурентното естество, присъщо на спорните споразумения.

276. В този контекст, противно на твърдяното от Servier, е напълно без значение дали разглежданият патент е фиктивен или не. Безспорно е, че даден патент, дори и да не е фиктивен, не предоставя на притежателя си правото да се защити срещу действията по оспорване на действителността му посредством плащания в полза на конкуренти(116).

277. Второ, Servier твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е отказал да вземе предвид малкия размер на пазарните дялове на Servier при изчисляването на глобите. Така в точки 1602 и 1603 от обжалваното съдебно решение при разглеждането на съответния продуктов пазар за целите на прилагането на член 102 ДФЕС Общият съд констатирал, че Комисията е допуснала грешка при определянето на този пазар и че следователно изчисляването на пазарните дялове на Servier неминуемо е погрешно. Въпреки това в точка 1954 от обжалваното съдебно решение Общият съд отказал да вземе предвид тази констатация за целите на изчисляването на глобите, въпреки че констатирал, че пазарните дялове на Servier са много по-малки от установеното от Комисията.

278. Независимо обаче от въпроса дали Общият съд правилно е установил, че възприетото от Комисията за целите на прилагането на член 102 ДФЕС определяне на продуктовия пазар е погрешно, което не е разгледано в настоящата жалба(117), във всички случаи трябва да се констатира, че Общият съд не е допуснал грешка, като е приел в точка 1954 от обжалваното съдебно решение, че наложените на Servier глоби не са непропорционални независимо от определения размер на пазарните дялове на Servier.

279. По този начин Общият съд се позовава по-специално на отчитането от страна на Комисията на факта, че Servier е извършило няколко нарушения, които, разбира се, са отделни, но се отнасят до един и същ продукт и до голяма степен до едни и същи географски зони и до едни и същи периоди. Както Общият съд припомня в точка 1951 от обжалваното съдебно решение, в този контекст, за да избегне потенциално непропорционален резултат, Комисията е решила да ограничи за всяко нарушение дела от стойността на продажбите на Servier, който се взема предвид при определяне на основния размер на глобата. Така Комисията извършва корекция, която води до средно намаляване с 54,5 % на общата стойност на продажбите, свързани с отделните нарушения на член 101 ДФЕС (съображение 3128 от спорното решение).

280. Накрая, трето, твърдението на Servier, че глобите е трябвало да бъдат намалени, тъй като санкционираните споразумения не са довели до никакво забавяне на навлизането на пазара, също трябва да се отхвърли. Всъщност, както бе посочено в точки 139—141, 171 и 211 по-горе, от гледна точка на правото на конкуренцията, важното е не да се установи дали ако споразуменията ги нямаше, дружествата за генерични лекарствени продукти биха навлезли на пазара по-рано поради бъдещи промени по отношение на патентите, неизвестни към момента на сключването на споразуменията, които не зависят от волята на страните. Решаващият въпрос е дали възможността за подобно навлизане на пазара е премахната вследствие на замяната от страните на рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду им. Позоваването на промени по отношение на патентите, настъпило след сключването на споразумение и независимо от него, означава да се смесва присъщата вредност от споразумение за изключване от пазара срещу заплащане с възможността такова споразумение да не породи значителни реални последици за конкуренцията в по-късен момент поради независещи от волята на страните обстоятелства, например когато патентът бъде обявен за недействителен благодарение на иск на трето лице.

281. От изложеното по-горе следва, че твърдението за нарушение, изведено от грешки на Общия съд при преценката на тежестта на нарушенията и на пропорционалността на глобите, също трябва да се отхвърли, както и основанието, свързано с твърдените грешки на Общия съд при преценката на глобите, в неговата цялост.

2.      По наложената на Servier глоба за споразумението Lupin (трета част на петото основание)

282. От становищата в точки 229 и 235 от настоящото заключение следва, че третата част на петото основание трябва да бъде уважена и че обжалваното съдебно решение и спорното решение трябва да бъдат отменени, доколкото в тях се приема, че за Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република за дата на преустановяване на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin, трябва да се определи 6 май 2009 г.

283. В писмените си изявления и в исканията си(118) Servier моли Съда да определи отново датата на преустановяване на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin в посочените страни, към датите на навлизането на Sandoz на пазара, а именно — в съответствие със съображение 410 от спорното решение — юни 2008 г. за Ирландия, юли 2008 г. за Белгия, декември 2008 г. за Унгария и януари 2009 г. за Чешката република.

284. Въпреки това поради непълнота на мотивите на спорното решение относно края на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin, в тези страни, съдът на Съюза не може да провери дали в него Комисията основателно е определила датите на преустановяване на нарушението, по начина, по който го е направила. Също така не е възможно да се определи обосноваността на евентуални други дати на преустановяване на посоченото нарушение.

285. Следователно Съдът не може да определи датите на преустановяване на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin, в четирите засегнати държави и вследствие на това да определи отново глобата, както иска това Servier. При тези условия глобата, наложена на Servier със спорното решение, трябва да бъде частично отменена в частта, в която е наложена за извършването на посоченото нарушение във въпросните страни.

286. За тази цел е важно да се припомни, че в случая от съображение 3063 от спорното решение е видно, че Комисията е приложила метода, установен в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003(119)(120).

287. Освен това от съображение 3119 и сл. от спорното решение е видно, че Комисията налага на Servier глоба за всяко от петте спорни споразумения, които са възприети като пет отделни нарушения на член 101 ДФЕС, и глоба за нарушение на член 102 ДФЕС. Що се отнася до петте глоби, наложени във връзка със спорните споразумения, в съответствие с методологията на Насоките относно метода за определяне на глобите Комисията най-напред определя основен размер, съответстващ на сумата с променлива стойност и (евентуално) допълнителен размер. Променливата стойност съответства на коригирана част от стойността на продажбите на засегнатите от съответните нарушения стоки, умножена по тяхната продължителност. Доколкото в случая Комисията не е приела наличието на отегчаващи обстоятелства нито на смекчаващи, нито на други променящи фактори, окончателните размери на глобите съответстват на основните размери.

288. Накрая, от съображение 3124 и сл. и от член 7 от спорното решение, както и от таблица, представена от Комисията пред Общия съд, е видно, че Комисията е направила това изчисление за всяка държава членка, засегната от всяко от съответните споразумения, и след това е събрала така получените суми, за да определи размера на глобите, наложени за всяко от споразуменията(121). Размерът на глобата, наложена на Servier за нарушението, извършено чрез споразумението Lupin за всички засегнати от посоченото нарушение държави, възлиза на 37 102 100 евро (член 7, параграф 5, буква б) от спорното решение).

289. Следователно, за да се вземе предвид частичната отмяна на спорното решение в съответствие с изложените по-горе съображения, наложената на Servier глоба трябва да бъде отменена доколкото е наложена за нарушението, извършено чрез споразумението Lupin в Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република, което съответства на сумата от [поверително] евро.

290. Таблицата по-долу показва как е получена тази стойност.

	Коригирана стойност на продажбите	Променлива стойност	Продължителност	Окончателна стойност
IE	[поверително]	11 %	2,25	[поверително]
BE	[поверително]	11 %	2,25	[поверително]
HU	[поверително]	11 %	2,25	[поверително]
CS	[поверително]	11 %	2,25	[поверително]
Сбор IE + BE + HU + CS				[поверително]
Сбор за всички държави, засегнати от споразумението Lupin				37 102 100

291. По-нататък, по силата на член 266 ДФЕС Комисията следва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на отменителното решение. Когато, както в случая, отмяната на спорното решение се основава на процесуално нарушение, като например непълнота на мотивите, и когато съдът на Съюза не се произнася сам по въпроса за наличието на нарушението и санкцията, институцията, издала отменения акт, може да възобнови производството на етапа на констатираната незаконосъобразност и отново да упражни правомощието си за налагане на санкции(122).

3.      Заключение по отношение на глобите

292. От тези съображения следва, че наложената на Servier глоба за споразумението Lupin трябва да бъде отменена и доводите на Servier относно глобите трябва да се отхвърлят в останалата им част, поради което останалите глоби, така както са определени от Комисията и Общия съд, остават непроменени.

В.      Междинно заключение

293. В съответствие с констатациите, направени в точки 229, 235 и 289 от настоящото заключение, вследствие на уважаването на третата част на петото основание най-напред следва да се отмени точка 5 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, доколкото с нея се отхвърля искането на Servier за отмяна на спорното решение в частта му, в която 6 май 2009 г. се приема за дата на преустановяване на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin за Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република, и вследствие на това се определя размер на глобата, наложена на Servier за посоченото нарушение.

294. По-нататък, член 5, буква б) и член 7, параграф 5, буква б) от спорното решение трябва да бъдат отменени, доколкото определят 6 май 2009 г. за дата на преустановяване на нарушението, извършено от Servier със споразумението Lupin за Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република, и вземат предвид тази дата при изчисляването на глобата, наложена на Servier за това нарушение(123).

295. Накрая, тъй като нито едно от останалите основания, изтъкнати от Servier, не може да бъде уважено, жалбата трябва да се отхвърли в останалата ѝ част.

V.      Разноските

296. На основание член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна или когато е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

297. Най-напред, съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съдът обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

298. В случая Servier печели делото по третата част на петото си основание, отнасящо се до датата на преустановяване на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin в Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република, а Съдът може да се произнесе окончателно и да отмени спорното решение по този въпрос. Servier губи обаче делото що се отнася до останалата част от доводите му, изтъкнати общо в седемте поддържани от него основания.

299. Що се отнася до съдебните разноски, свързани с първоинстанционното производство, важно е да се уточни, че те са засегнати от настоящото производство по обжалване само доколкото са свързани с основанията в първоинстанционното производство, за които се отнася настоящото производство по обжалване.

300. С оглед на тези обстоятелства изглежда обосновано Servier SAS, Servier Laboratories Ltd и Les Laboratoires Servier SAS да понесат солидарно направените от тях съдебни разноски и четири пети от съдебните разноски на Комисията, свързани с производството по обжалване, както и с първоинстанционното производство, доколкото тези разноски са свързани с основанията, за които се отнася настоящото производство по обжалване. За сметка на това Комисията понася една пета от направените от нея съдебни разноски в производството по обжалване, както и в първоинстанционното производство, доколкото тези съдебни разноски са свързани с основанията, за които се отнася настоящото производство по обжалване.

301. По-нататък, съгласно член 184, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда, Съдът може да реши встъпила в първоинстанционното производство страна, която е участвала в писмената или устната фаза на производството пред Съда, да понесе направените от нея съдебни разноски. Тъй като EFPIA е участвала в писмената фаза на настоящото производство по обжалване, тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски в производството по обжалване.

302. Накрая, от член 140, параграф 1 във връзка с член 184, параграф 1 от Процедурния правилник следва, че държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Обединеното кралство следва да бъде осъдено да понесе направените от него разноски в производството по обжалване.

VI.    Заключение

303. По изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:

„1)      Отменя точка 5 от диспозитива на решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия (T-691/14, EU:T:2018:922), доколкото с нея се отхвърля искането за отмяна на Решение C (2014) 4955 окончателен на Комисията от 9 юли 2014 година относно производство по членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС (преписка AT.39612 — Периндоприл (Servier)), в частта, в която за дата на преустановяване на нарушението, посочено в член 5, буква б) от него, за Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република се приема 6 май 2019 г. и вследствие на това се определя размер на глобата, наложена с член 7, параграф 5, буква б) на Servier SAS и Laboratoires Servier SAS.

2)      Отменя точка 6 от диспозитива на решение от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия (T-691/14, EU:T:2018:922) в частта относно съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство от Servier SAS, Servier Laboratories Ltd, Les Laboratoires Servier SAS и Европейската комисия във връзка с основанията в първоинстанционното производство, за които се отнася настоящото производство по обжалване.

3)      Отменя член 5, буква б) и член 7, параграф 5, буква б) от Решение C (2014) 4955 окончателен, доколкото в тях като дата на преустановяване на нарушението по член 5, буква б) за Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република се приема 6 май 2009 г., и вследствие на това се определя размер на глобата, наложена с посочения член 7, параграф 5, буква б) на Servier SAS и на Laboratoires Servier SAS.

4)      Отменя глобата, наложена от Комисията на основание член 7, параграф 5, буква б) от Решение C (2014) 4955 окончателен на Servier SAS и на Laboratoires Servier SAS, доколкото е наложена за извършването на нарушението, посочено в член 5, буква б) от посоченото решение в Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република.

5)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

6)      Servier SAS, Servier Laboratories Ltd и Les Laboratoires Servier SAS понасят солидарно направените от тях съдебни разноски, както и четири пети от съдебните разноски на Комисията, направени в първоинстанционното производство, доколкото тези съдебни разноски са свързани с основанията в първоинстанционното производство, за които се отнася настоящото производство по обжалване.

7)      Servier SAS, Servier Laboratories Ltd и Les Laboratoires Servier SAS понасят солидарно направените от тях съдебни разноски, както и четири пети от съдебните разноски на Комисията, свързани с производството по обжалване.

8)      Комисията понася една пета от направените от нея съдебни разноски в първоинстанционното производство, доколкото тези разноски са свързани с основанията в първоинстанционното производство, за които се отнася настоящото производство по обжалване.

9)      Комисията понася една пета от направените от нея съдебни разноски в производството по обжалване.

10)      European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят съответно направените от тях съдебни разноски в производството по обжалване“.

1      Език на оригиналния текст: френски.

2      Решение от 30 януари 2020 г. (C-307/18, наричано по-нататък „решение Generics (UK) и др.“, EU:C:2020:52).

3      Решения от 25 март 2021 г. (C-591/16 P, наричано по-нататък „решение Lundbeck/Комисия“, EU:C:2021:243), Sun Pharmaceutical Industries и Ranbaxy (UK)/Комисия (C-586/16 P, непубликувано, EU:C:2021:241), Generics (UK)/Комисия (C-588/16 P, непубликувано, EU:C:2021:242), Arrow Group и Arrow Generics/Комисия (C-601/16 P, непубликувано, EU:C:2021:244), Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия (C-611/16 P, EU:C:2021:245), и Merck/Комисия (C-614/16 P, непубликувано, EU:C:2021:246).

4      Решения на Общия съд на Европейския съюз от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия (T-691/14, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:922) (предмет на оспорване с жалбата по настоящото дело, както и с жалбата по дело C-176/19 P, Комисия/Servier и др.), Biogaran/Комисия (T-677/14, EU:T:2018:910) (производство по обжалване C-207/19 P, Biogaran/Комисия), Teva UK и др./Комисия (T-679/14, непубликувано, EU:T:2018:919) (производство по обжалване C-198/19 P, Teva UK и др./Комисия), Lupin/Комисия (T-680/14, непубликувано, EU:T:2018:908) (производство по обжалване C-144/19 P, Lupin/Комисия), Mylan Laboratories и Mylan/Комисия (T-682/14, непубликувано, EU:T:2018:907) (производство по обжалване C-197/19 P, Mylan Laboratories и Mylan/Комисия), Krka/Комисия (T-684/14, непубликувано, EU:T:2018:918) (производство по обжалване C-151/19 P, Комисия/Krka), Niche Generics/Комисия (T-701/14, непубликувано, EU:T:2018:921) (производство по обжалване C-164/19 P, Niche Generics/Комисия) и Unichem Laboratories/Комисия (T-705/14, непубликувано, EU:T:2018:915) (производство по обжалване C-166/19 P, Unichem Laboratories/Комисия).

5      Решение С(2014) 4955 окончателен на Комисията от 9 юли 2014 година относно производство по член 101 и член 102 ДФЕС [преписка АТ.39612 — Периндоприл (Servier) (наричано по-нататък „спорното решение“).

6      Точка 1 от обжалваното съдебно решение, както и съображение 11 и сл. от спорното решение.

7      Съображение 14 от спорното решение.

8      Точка 8 от решение от 12 декември 2018 г., Niche Generics/Комисия (T-701/14, непубликувано, EU:T:2018:921) и точка 8 от решение от 12 декември 2018 г., Unichem Laboratories/Комисия (T-705/14, непубликувано, EU:T:2018:915), както и съображения 31 и сл. от спорното решение.

9      Точки 8 и 9 от решение от 12 декември 2018 г., Mylan Laboratories и Mylan/Комисия (T-682/14, непубликувано, EU:T:2018:907), както и съображения 27 и сл. от спорното решение.

10      Точки 8 и 9 от решение от 12 декември 2018 г., Teva UK и др./Комисия (T-679/14, непубликувано, EU:T:2018:919), както и съображения 37 и сл. от спорното решение.

11      Точка 8 от решение от 12 декември 2018 г., Lupin/Комисия (T-680/14, непубликувано, EU:T:2018:908), както и съображения 23 и сл. от спорното решение.

12      Точки 2 и 3 от обжалваното съдебно решение, както и съображения 1 и сл., 86 и сл. и 2143 и сл. от спорното решение.

13      Което е било възможно на основание Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ L 182, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 130).

14      Точка 4 от обжалваното съдебно решение и съображение 92 и сл. от спорното решение.

15      Съображение 98 от спорното решение.

16      Точки 5—8 от обжалваното съдебно решение, както и съображения 94, 118 и сл. и 124 и сл. от спорното решение.

17      Точка 8 от обжалваното съдебно решение и съображение 120 от спорното решение.

18      Точки 9 и 10 от обжалваното съдебно решение, както и съображения 8, 88 и 218 и сл. от спорното решение.

19      Съображение 100 от спорното решение.

20      Точки 11—27 от обжалваното съдебно решение, както и съображения 129, 151 и сл. и 157 и сл. и таблиците към съображения 156 и 201 от спорното решение.

21      Точки 11 и 12 от обжалваното съдебно решение, както и съображения 158 и сл. от спорното решение.

22      Точка 12 от обжалваното съдебно решение и съображения 162—170 и 962 от спорното решение.

23      Точки 16—21 и 24—27 и от обжалваното съдебно решение, както и съображения 171—202 от спорното решение.

24      Точки 25 и 26 от обжалваното съдебно решение и съображения 175 и сл. от спорното решение.

25      Точка 27 от обжалваното съдебно решение и съображения 193 и сл. от спорното решение.

26      Съображение 410 от спорното решение.

27      Съображения 423 и сл. от спорното решение.

28      Вж. точка 22 от настоящото заключение.

29      Точки 16 и сл. от обжалваното съдебно решение и съображения 483 и сл. от спорното решение.

30      За подробно описание се прави препращане към точка 29 и сл. от обжалваното съдебно решение, както и към съображения 422 и 546 и сл. от спорното решение.

31      Вж. точка 22 от настоящото заключение.

32      Точки 20 и 21 от обжалваното съдебно решение и съображение 677 от спорното решение. Вж. относно спора с Pharmachemie този път точка 27 от настоящото заключение.

33      Вж. точки 23 и 26 от настоящото заключение.

34      Точки  37 и сл. от обжалваното съдебно решение и съображения 652 и 741 и сл. от спорното решение.

35      Точка 42 от обжалваното съдебно решение и съображения 749 и 770 и сл. от спорното решение.

36      Вж. точка 26 от настоящото заключение и съображение 776 и сл. от спорното решение.

37      Вж. точка 22 от настоящото заключение.

38      Точка 24 от обжалваното съдебно решение и съображения 1013 и сл. от спорното решение.

39      Точка 52 и сл. от обжалваното съдебно решение, както и съображения 975 и 1037 и сл. от спорното решение.

40      Вж. бележка под линия 5 от настоящото заключение.

41      Вж. бележка под линия 4 от настоящото заключение.

42      Решения от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, Sun Pharmaceutical Industries и Ranbaxy (UK)/Комисия (C-586/16 P, непубликувано, EU:C:2021:241), Generics (UK)/Комисия (C-588/16 P, непубликувано, EU:C:2021:242), Arrow Group и Arrow Generics/Комисия (C-601/16 P, непубликувано, EU:C:2021:244), Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия (C-611/16 P, EU:C:2021:245) и Merck/Комисия (C-614/16 P, непубликувано, EU:C:2021:246).

43      Решения от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия (C-373/14 P, EU:C:2016:26, т. 31, 32 и 34), Generics (UK) и др. (т. 45) и Lundbeck/Комисия (т. 57); вж. също решения от 28 юни 2016 г., Portugal Telecom/Комисия (T-208/13, EU:T:2016:368, т. 181) и Telefónica/Комисия (T-216/13, EU:T:2016:369, т. 221).

44      Решения Generics (UK) и др. (т. 36, 37 и 39) и Lundbeck/Комисия (т. 55).

45      Вж. решение Generics (UK) и др. (т. 50) и заключението ми по дело Generics (UK) и др. (C-307/18, EU:C:2020:28, т. 83).

46      Вж. решение Generics (UK) и др. (т. 48, 49, 51 и 52) и заключението ми по дело Generics (UK) и др. (C-307/18, EU:C:2020:28, т. 67—85).

47      Решения Generics (UK) и др. (т. 46) и Lundbeck/Комисия (т. 58).

48      Решения Generics (UK) и др. (т. 42—44, 46, 50 и 55—57) и Lundbeck/Комисия (т. 57, 74—76 и 88); вж. също заключенията ми по дела Generics (UK) и др. (C-307/18, EU:C:2020:28, т. 83 и 86—88) и Lundbeck/Комисия (C-591/16 P, EU:C :2020:428, т. 59, 78 и 79).

49      Решения Generics (UK) и др. (т. 55—57), Lundbeck/Комисия (т. 57 и 78) и от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия (C-373/14 P, EU:C:2016:26, т. 33 и 34).

50      Решения Generics (UK) и др. (т. 43 и 44) и Lundbeck/Комисия (т. 57).

51      Решение Lundbeck/Комисия (т. 74 и 75).

52      Решения от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom/Комисия (C-280/08 P, EU:C:2010:603, т. 25) и от 10 април 2014 г., Areva и др./Комисия (C-247/11 P и C-253/11 P, EU:C:2014:257, т. 114).

53      Решения от 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия (C-185/95 P, EU:C:1998:608, т. 58) и от 22 ноември 2012 г., E.ON Energie/Комисия (C-89/11 P, EU:C:2012:738, т. 71).

54      Вж. в този смисъл, решения от 28 март 1984 г., Compagnie royale asturienne des mines и Rheinzink/Комисия (29/83 и 30/83, EU:C:1984:130, т. 20) и от 31 март 1993 г., Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия (C-89/85, C-104/85, C-114/85, C-116/85, C-117/85 и C-125/85—C-129/85, EU:C:1993:120, т. 127).

55      Вж. в този смисъл решения от 6 януари 2004 г., BAI и Комисия/Bayer (C-2/01 P и C-3/01 P, EU:C:2004:2, т. 63), от 24 юни 2015 г., Fresh Del Monte Produce/Комисия и Комисия/Fresh Del Monte Produce (C-293/13 P и C-294/13 P, EU:C:2015:416, т. 135—140) и от 27 януари 2021 г., The Goldman Sachs Group/Комисия (C-595/18 P, EU:C:2021:73, т. 92). Вж. също решение от 16 юни 2015 г., FSL и др./Комисия (T-655/11, EU:T:2015:383, т. 181 и цитираната съдебна практика).

56      Решения от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др. (C-501/06 P, C-513/06 P, C-515/06 P и C-519/06 P, EU:C:2009:610, т. 83), от 1 юли 2010 г., Knauf Gips/Комисия (C-407/08 P, EU:C:2010:389, т. 80) и от 18 януари 2017 г., Toshiba/Комисия (C-623/15 P, непубликувано, EU:C:2017:21, т. 52).

57      Решение Lundbeck/Комисия (т. 78 и 79).

58      Решения Generics (UK) и др. (т. 38) и Lundbeck/Комисия (т. 63, 83 и 84).

59      Вж. точки 75 и 79—81 от настоящото заключение.

60      Решение Generics (UK) и др. (т. 44).

61      Решение Generics (UK) и др. (т. 53).

62      Вж. точка 37 от настоящото заключение.

63      Вж. в този смисъл решение Lundbeck/Комисия (т. 67 и сл.).

64      Вж. точка 82 от настоящото заключение и цитираната съдебна практика.

65      C-67/13 P, EU:C:2014:1958, т. 56.

66      Решение Lundbeck/Комисия (т. 129 и сл.).

67      Вж. заключението ми по дело Lundbeck/Комисия (C-591/16 P, EU:C:2020:428, т. 156, 157 и цитираната съдебна практика).

68      Решение Generics (UK) и др. (т. 111).

69      Решение Lundbeck/Комисия (т. 114, 115 и 137).

70      Решение Generics (UK) и др. (т. 94) и Lundbeck/Комисия (т. 115).

71      Вж. точки 41 и 42 от настоящото заключение.

72      Решения Generics (UK) и др. (т. 90—92) и Lundbeck/Комисия (т. 115 и 134).

73      C-307/18, EU:C:2020:28, точка 126 и сл.

74      Вж. заключението ми по дело Generics (UK) и др. (C-307/18, EU:C:2020:28, т. 124—128 и 176).

75      Вж. относно разходите, чието възстановяване може да се считат за оправдано, решение Generics (UK) и др. (т. 84—92).

76      Вж. решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия (T-472/13, EU:T:2016:449, т. 380 и цитираната съдебна практика).

77      Решение Generics (UK) и др. (т. 107—110); вж. също заключението ми по дело Generics (UK) и др. (C-307/18, EU:C:2020:28, т. 168—172).

78      Вж. точка 655 от обжалваното съдебно решение и съображение 1614 от спорното решение.

79      Вж. заключението ми по дело Generics (UK) и др. (C-307/18, EU:C:2020:28, т. 169).

80      Вж. в този смисъл решение Generics (UK) и др. (т. 119 и 120).

81      Вж. заключението ми по дело Generics (UK) и др. (C-307/18, EU:C:2020:28, т. 124—128 и 176).

82      Съображение 1561 от спорното решение.

83      Вж. точки 40—42 от настоящото заключение.

84      Вж. по този въпрос вече изложеното в точки 133 и 134 от настоящото заключение.

85      Решения от Generics (UK) и др. (т. 90—92) и Lundbeck/Комисия (т. 115 и 134).

86      Вж. точки 97 и 98 от настоящото заключение и цитираната съдебна практика.

87      Тълкуването на тези клаузи спада към преценката на фактите, която е от компетентността на Общия съд: вж. решение от 29 октомври 2015 г., Комисия/ANKO (C-78/14 P, EU:C:2015:732, т. 23).

88      Решения Generics (UK) и др. (т.  97) и Lundbeck/Комисия (т. 121).

89      Вж. точка 40 от настоящото заключение. В съображение 2127 от спорното решение обаче Комисията приема, че нарушението е започнало по-късно в Малта и в Италия.

90      Комисията приема също, че нарушението е преустановено по-рано в Обединеното кралство — на 6 юли 2007 г., датата на обявяване на недействителността на патент 947 в Обединеното кралство (точка 26 от настоящото заключение), както и в Нидерландия — на 12 декември 2007 г., когато Apotex е навлязло рисково на пазара (т. 27 от настоящото заключение, в която се препраща към съображение 193 и сл. от спорното решение, посочващи, че това навлизане на пазара е настъпило на 13 декември 2007 г.).

91      Вж. точка 28 от настоящото заключение.

92      Sandoz навлиза на пазара и в Нидерландия и в Обединеното кралство през май 2008 г.; в случая обаче при всички положения е прието, че към тази дата нарушението е преустановено (вж. бележка под линия 90 от настоящото заключение).

93      Обобщени в точка 54 от обжалваното съдебно решение и възпроизведени в съображение 1038 от спорното решение.

94      Тази кореспонденция вече беше спомената в точка 209 от настоящото заключение.

95      Решение от 6 октомври 2021 г., Sigma Alimentos Exterior/Комисия (C-50/19 P, EU:C:2021:792, т. 63).

96      Това действително не засяга основателността на направеното от Общия съд тълкуване на самото съдържание на кореспонденцията (вж. т. 209 от настоящото заключение).

97      Вж. в този смисъл решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France (C-367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63) и от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom/Комисия (C-280/08 P, EU:C:2010:603, т. 130).

98      Вж. в този смисъл решения от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni (C-49/92 P, EU:C:1999:356, т. 81—83) от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия (C-204/00 P, C-205/00 P, C-211/00 P, C-213/00 P, C-217/00 P и C-219/00 P, EU:C:2004:6, т. 258) и от 19 декември 2013 г., Siemens и др./Комисия (C-239/11 P, C-489/11 P и C-498/11 P, непубликувано, EU:C:2013:866, т. 248).

99      Решение от 16 юни 2022 г., Toshiba Samsung Storage Technology и Toshiba Samsung Storage Technology Korea/Комисия (C-700/19 P, EU:C:2022:484, т. 107 и цитираната съдебна практика).

100      Вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., Sony Corporation и Sony Electronics/Комисия (C-697/19 P, EU:C:2022:478, т. 67).

101      Заключение на генералния адвокат Pitruzzella по дела Sony Corporation и Sony Electronics/Комисия, Sony Optiarc и Sony Optiarc America/Комисия, Quanta Storage/Комисия и Toshiba Samsung Storage Technology и Toshiba Samsung Storage Technology Korea/Комисия (C-697/19 P—C-700/19 P, EU:C:2021:452, т. 100 и сл.); вж. също решение от 16 септември 2013 г., Masco и др./Комисия (T-378/10, EU:T:2013:469, т. 57); вж. също в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., InnoLux/Комисия (T-91/11, EU:T:2014:92, т. 138) и LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (T-128/11, EU:T:2014:88, т. 224).

102      Вж. съдебната практика, цитирана в точка 238 от настоящото заключение.

103      Решение от 3 март 2011 г. (T-110/07, EU:T:2011:68).

104      Решение от 16 септември 2013 г., Masco и др./Комисия (T-378/10, EU:T:2013:469, т. 59 и сл.).

105      Вж. точки 144—162 от настоящото заключение.

106      Решение от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия (C-204/00 P, C-205/00 P, C-211/00 P, C-213/00 P, C-217/00 P и C-219/00 P, EU:C:2004:6, т. 365).

107      Вж. в това отношение заключението ми по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия (C-105/04 P, EU:C:2005:751, т. 137), както и Schindler Holding и др./Комисия (C-501/11 P, EU:C:2013:248, т. 190); вж. в същия смисъл решения от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия (C-501/11 P, EU:C:2013:522, т. 155 и 156), както и от 24 октомври 2013 г., Kone и др./Комисия (C-510/11 P, непубликувано, EU:C:2013:696, т. 40 и 42).

108      Решения от 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия (C-185/95 P, EU:C:1998:608, т. 128), от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия (C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P—C-208/02 P и C-213/02 P, EU:C:2005:408, т. 244 и 303), както и от 3 септември 2009 г., Papierfabrik August Koehler и др./Комисия (C-322/07 P, C-327/07 P и C-338/07 P, EU:C:2009:500, т. 125).

109      Решения от 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия (C-185/95 P, EU:C:1998:608, т. 128), от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия (C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P—C-208/02 P и C-213/02 P, EU:C:2005:408, т. 244 и 303) и от 3 септември 2009 г., Papierfabrik August Koehler и др./Комисия (C-322/07 P, C-327/07 P и C-338/07 P, EU:C:2009:500, т. 125).

110      Решения от 16 ноември 2000 г., Weig/Комисия (C-280/98 P, EU:C:2000:627, т. 63 и 68) и Sarrió/Комисия (C-291/98 P, EU:C:2000:631, т. 97 и 99).

111      Решения от 22 ноември 2012 г., E.ON Energie/Комисия (C-89/11 P, EU:C:2012:738, т. 126) и от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия (C-501/11 P, EU:C:2013:522, т. 165).

112      Решения от 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия (C-185/95 P, EU:C:1998:608, т. 129), от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия (C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P—C-208/02 P и C-213/02 P, EU:C:2005:408, т. 245), от 30 май 2013 г., Quinn Barlo и др./Комисия (C-70/12 P, непубликувано, EU:C:2013:351, т. 57) и от 26 януари 2017 г., Villeroy & Boch Austria/Комисия (C-626/13 P, EU:C:2017:54, т. 86).

113      Решения от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия (C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P—C-208/02 P и C-213/02 P, EU:C:2005:408, т. 217 и 218) и от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия (C-194/14 P, EU:C:2015:717, т. 41).

114      Вж. в това отношение точки 129—134 и 195 от настоящото заключение.

115      Вж. в това отношение решения Generics (UK) и др. (т. 87 и 88) и Lundbeck/Комисия (т. 114 и 167).

116      Вж. заключението ми по дело Generics (UK) и др. (C-307/18, EU:C:2020:28, т. 113 и 114 и цитираната съдебна практика).

117      По този въпрос виж заключението ми, произнесено днес по паралелното дело C-176/19 P, Комисия/Servier и др.

118      Вж. точка 53 от настоящото заключение.

119      Регламент на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

120      ОВ С 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264.

121      Вж. приложение G.1, представено от Комисията в отговор на въпроса на Общия съд от 28 юни 2016 г. Вж. също таблицата, представена от Servier като приложение P.03 към жалбата му, основана на начина на изчисляване, използван от Комисията в посоченото приложение G.1. С този метод на изчисление окончателният размер на глобата, наложена за споразумението Lupin за всяка държава членка, се получава по следния начин: ((коригирана стойност на продажбите x променлива стойност) x продължителност) + (стойност на продажбите x допълнителен размер) (като допълнителният размер на продажбите е определен на 0 в рамките на споразумението Lupin; вж. съображение 3139 от спорното решение). Така получените суми за всяка държава членка след това се събират за всяко от споразуменията.

122      Решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C-238/99 P, C-244/99 P, C-245/99 P, C-247/99 P, C-250/99 P—C-252/99 P и C-254/99 P, EU:C:2002:582, т. 60—62 и 693—695) и от 24 септември 2019 г., Printeos и др./Комисия (T-466/17, EU:T:2019:671, т. 56—58).

123      Това не засяга последиците от настоящата отмяна върху установяването на нарушението, извършено чрез споразумението Lupin, по отношение на Lupin (решение от 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C-310/97 P, EU:C:1999:407, т. 49 и сл.).