Дело C‑566/15

Konrad Erzberger

срещу

TUI AG

(Преюдициално запитване, отправено от Kammergericht)

„Преюдициално запитване — Свободно движение на работници — Принцип на недопускане на дискриминация — Избор на представители на работниците в надзорния съвет на дружество — Национална правна уредба, ограничаваща правото на глас и на избираемост само по отношение на работниците, заети в рамките на националната територия“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 18 юли 2017 г.

Свободно движение на хора — Работници — Равно третиране — Работници, наети в дъщерно дружество на концерн, установен на територията на държава членка — Право на глас и право на работниците да се кандидатират на избори за представители на работниците в надзорния съвет на дружеството майка на този концерн, установено в посочената държава членка, както и право да заемат или да продължат да заемат длъжност на представител в този съвет — Национална правна уредба, лишаваща тези работници от посочените права, когато бъдат наети от дъщерно дружество на същия концерн, установено в друга държава членка — Допустимост

(член 45 ДФЕС)

Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която работниците, заети в предприятия на концерн, установени на територията на тази държава членка, нямат право на глас и право да се кандидатират на избори за представители на работниците в надзорния съвет на дружеството майка на този концерн, установено в посочената държава членка, както и евентуално право да заемат или да продължат да заемат длъжност на представител в този съвет, когато напуснат работа в такова предприятие и бъдат наети в дъщерно дружество на същия концерн, установено в друга държава членка.

Съгласно постоянната практика на Съда всички разпоредби на Договора, свързани със свободното движение на хора, имат за цел да улеснят гражданите на Съюза при упражняването на професионална дейност от какъвто и да е характер на територията на Съюза и не допускат мерки, които биха могли да поставят в по-неблагоприятно положение тези граждани, когато искат да упражняват дейност на територията на държава членка, различна от тяхната държава членка по произход. В този контекст гражданите на държавите членки разполагат в частност с произтичащо пряко от Договора право да напускат своята държава членка по произход, за да отидат на територията на друга държава членка, както и да пребивават там с цел упражняване на дейност. Следователно член 45 ДФЕС не допуска никаква национална мярка, която може да затрудни или да направи по-малко привлекателно упражняването от гражданите на Съюза на гарантираната от тази разпоредба основна свобода (вж. в този смисъл решения от 1 април 2008 г., Правителство на Френската общност и Валонско правителство, C‑212/06, EU:C:2008:178, т. 44 и 45 и от 10 март 2011 г., Casteels, C‑379/09, EU:C:2011:131, т. 21 и 22).

При все това първичното право на Съюза не може да гарантира на работника, че преместването в друга държава членка, различна от държавата членка по произход, няма да има последици от гледна точка на социалната политика, предвид съществуващите разлики между схемите и законодателствата на държавите членки такова преместване може да бъде — според случая — повече или по-малко благоприятно за съответното лице в това отношение (вж. по аналогия решения от 26 април 2007 г., Alevizos, C‑392/05, EU:C:2007:251, т. 76 и цитираната съдебна практика и от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C‑187/15, EU:C:2016:550, т. 24).

В това отношение следва да се добави, че когато в дадена материя на равнището на Съюза липсват мерки за хармонизиране или координиране, държавите членки по принцип са свободни да определят критериите за привръзка към приложното поле на законодателството си, при условие че тези критерии са обективни и недискриминационни.

В този контекст правото на Съюза не е пречка в областта на представителството и на колективната защита на интересите на работниците в управителните или надзорните органи на дружество по националното право — област, която до момента не е нито хармонизирана, нито координирана на равнището на Съюза — дадена държава членка да предвиди, че приетите от нея правила се прилагат само към работници, заети в предприятия, установени на нейната територия, така както друга държава членка може да използва друг критерий за привръзка, за да прилага своите национални правила.

(вж. т. 33, 34, 36, 37 и 41 и диспозитива)