РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)
15 ноември 2023 година (*)
„Държавни помощи — Държавна мярка, с която се продължава срокът на предоставените от Нидерландия лицензии за хазартни игри — Решение, с което се установява, че не е налице държавна помощ — Незапочване на официална процедура по разследване — Сериозни затруднения — Процесуални права на заинтересуваните лица“
По дело T‑167/21,
European Gaming and Betting Association, със седалище в Етербек (Белгия), представлявана от T. De Meese, K. Bourgeois и M. Van Nieuwenborgh, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от B. Stromsky и J. Carpi Badía,
ответник,
подпомагана от
Кралство Нидерландия, представлявано от M. Bulterman, J. Langer и C. Schillemans, в качеството на представители,
встъпила страна,
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),
състоящ се от: L. Truchot, председател, H. Kanninen и T. Perišin (докладчик), съдии,
секретар: A. Marghelis, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание, проведено на 1 март 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С подадената жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят European Gaming and Betting Association иска отмяната на Решение C(2020) 8965 final на Комисията от 18 декември 2020 г. по преписка SA.44830 (2016/FC) — Нидерландия — Продължаване на действието на лицензиите за хазартни игри в Нидерландия (наричано по-нататък „обжалваното решение“), което е посочено в Официален вестник на Европейския съюз от 15 януари 2021 г. (ОВ C 17, 2021 г., стр. 1).
Обстоятелствата по спора
2 Нидерландската правна уредба относно хазартните игри се основава на система от изключителни разрешения или лицензии, съгласно която организирането или рекламирането на хазартни игри са забранени, освен ако за това не е издадено административно разрешение.
3 Жалбоподателят е сдружение с нестопанска цел, чиито членове са европейски организатори на онлайн игри и залагания. На 8 март 2016 г. това сдружение подава жалба до Европейската комисия на основание член 24 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) относно помощ, за която то твърди, че е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар и която Кралство Нидерландия предоставило на няколко организатори на лотарии и други дейности, свързани със залагания и хазартни игри в тази държава членка.
4 Жалбата се отнася, от една страна, до общо политическо правило, прието от нидерландския държавен секретар по въпросите на сигурността и правосъдието на 7 октомври 2014 г., относно продължаването до 1 януари 2017 г. на издадените на съответните лица лицензии за спортни залагания, за залагания върху резултатите от конни надбягвания, за лотарии и казина, както и от друга страна, до решенията, приети в приложение на това правило на 25 ноември 2014 г. от Nederlandse Kansspelautoriteit (Нидерландски орган за хазартните игри, Нидерландия), с които се подновяват шест лицензии с изтичащ срок за провеждането на благотворителни лотарии, залагания върху резултати от спортни събития, моментални лотарийни игри, лото и залагания върху конни надбягвания (наричани по-нататък всички заедно „оспорваната мярка“).
5 В подадената жалба жалбоподателят твърди по същество, че в приложение на оспорваната мярка нидерландските органи предоставят държавна помощ на операторите, притежатели на тези лицензии. Той поддържа, че посочената помощ е предоставена на изключителна основа под формата на продължаване на срока на съществуващите лицензии, без нидерландските органи да са поискали заплащане на възнаграждение по пазарни цени и без да организират открита, прозрачна и недискриминационна процедура за предоставяне на лицензии.
6 На 30 март 2016 г. Комисията изпраща на нидерландските органи неповерителен вариант на жалбата, на която те отговарят с писмо от 22 юли 2016 г. Впоследствие с писмо от 16 август 2016 г. Комисията отправя до нидерландските органи искане за предоставяне на информация, на което те отговарят с писмо от 11 октомври 2016 г.
7 На 4 май, 28 юни и 17 ноември 2016 г. жалбоподателят представя на Комисията допълнителни становища.
8 На 30 май 2017 г. Комисията уведомява жалбоподателя за резултата от предварителната си оценка. Тя приема, че когато на изключителна основа се продължава срокът на наличните лицензии, предоставени на съответните бенефициери, не се предполага, че е извършено прехвърляне на държавни ресурси. Поради това според нея оспорваната мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Все пак изрично се посочва, че това становище не е окончателно за самата Комисия, а само първоначално — изразено от администрацията на генерална дирекция „Конкуренция“, и че то е основано на наличната информация в очакване на допълнителни съображения, които жалбоподателят би могъл да поиска да представи.
9 Жалбоподателят отговаря с писмо от 30 юни 2017 г., с което оспорва преценката на Комисията и предоставя допълнителна информация.
10 На 1 септември 2017 г. Комисията изпраща до нидерландските органи искане за предоставяне на допълнителна информация, която е представена на Комисията на 7 декември 2017 г.
11 На 9 ноември 2018 г. Комисията изисква от нидерландските органи информация относно текущата реформа на законодателството в областта на хазартните игри в Нидерландия.
12 На 19 февруари 2019 г. нидерландският Сенат приема нов закон за хазартните игри, който влиза в сила на 1 април 2021 г.
13 На 1 март 2019 г. Комисията приканва жалбоподателя да представи становището си относно последното развитие на законодателството, регламентиращо отрасъла на хазартните игри в Нидерландия.
14 С писмо от 5 април 2019 г. жалбоподателят представя съображения относно приемането на новия закон за хазартните игри. В това писмо жалбоподателят поддържа, че с приемането на този закон не е изменена или елиминирана незаконосъобразността на посочената в жалбата държавна помощ.
15 С писмо от 27 юни 2019 г. Комисията уведомява жалбоподателя за предварителното си заключение, че продължаването на срока на съответните изключителни лицензии не предоставя предимство на действащите оператори и че следователно оспорваната мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
16 На 22 август 2019 г. жалбоподателят изпраща писмо до Комисията, за да я информира, че поддържа становището си, че спорната мярка представлява държавна помощ.
17 С писма от 2 декември 2019 г. и 16 юни 2020 г. Комисията изпраща до нидерландските органи искания за предоставяне на информация, на които те отговарят с писма от 7 февруари и 18 септември 2020 г.
18 Производството приключва с приемането на обжалваното решение.
19 В това решение Комисията посочва, че на основание член 1, параграф 1, буква a) от wet houdende nadere regelen met betrekking tot kansspelen (Закон, съдържащ допълнителни разпоредби, регламентиращи хазартните игри) от 10 декември 1964 г. (Stb. 1964 г., no 483) в Нидерландия е забранено да се упражнява дейност по предлагане на хазартни игри, освен ако не е издадена лицензия по реда на този закон. Съгласно член 3 от посочения закон такива лицензии могат да се издават само ако реализираните от игралните дейности приходи се изплащат в полза на организации с общественополезна дейност.
20 Освен това Комисията установява, че член 2, буква b) от besluit tot vaststelling van de algemene maatregel van bestuur, bedoeld in artikel 6 van de Wet op de kansspelen (Kansspelenbesluit) (Декрет за определяне на общата административна мярка по член 6 от Закона за хазартните игри (наричан „Декретът за хазартните игри“) от 1 декември 1997 г. (Stb. 1997 г., no 616) по-конкретно предвижда, че операторите на игри, на които е издадена лицензия въз основа на нидерландския Закон за хазартните игри, са длъжни да изплащат реализираните приходи от продажбата на билетите за участие в игрите в полза на посочените в лицензията бенефициери. Това плащане трябва да възлиза на поне 50 % от номиналната стойност на продадените билети за участие.
21 Комисията счита, че ако държавата членка предоставя изключително право на икономически оператор или продължава срока на това право и не позволява на неговия титуляр да получава повече от минималната възвръщаемост, необходима за покриване на оперативните и инвестиционните разходи, свързани с упражняването на правото, плюс разумна печалба, тази мярка не предоставя предимство за бенефициера. При тези обстоятелства не можело да се счита, че бенефициерът на изключителното право извлича предимство, което не би могъл да получи при нормални пазарни условия.
22 Комисията констатира, че притежателите на лицензии имат задължение да изплащат на организациите с общественополезна дейност целия финансов резултат от дейността си, свързана с хазартни игри, а именно приходите след приспадане на разходите за предоставяните награди и разумните разноски, и че следователно тези оператори не могат да реализират печалба или могат да реализират само печалба, която не надвишава разумната печалба. Освен това Комисията приема, че този анализ се потвърждава от предоставените от нидерландските органи финансови данни относно притежателите на лицензии за периода 2015—2016 г.
23 Поради това Комисията заключава, че оспорваната мярка не предоставя предимство в полза на своите бенефициери и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
Искания на страните
24 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
25 Комисията, подкрепяна от Кралство Испания, иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
26 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, първото от които е изведено от нарушение на процесуалните му права вследствие на отказа на Комисията да започне официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС (наричана по-нататък „официалната процедура по разследване“), доколкото предварителното разглеждане по смисъла на член 108, параграф 3 ДФЕС (наричано по-нататък „предварителното разглеждане“) не позволявало да се разсеят всички съмнения относно наличието на помощ; второто основание е изведено от явна грешка в преценката, тъй като Комисията приема, че оспорваната мярка не предоставя предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в полза на притежателите на лицензии.
27 Най-напред следва да се разгледа първото основание.
28 С първото основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила процесуалните му права, тъй като не е започнала официалната процедура по разследване, въпреки че при предварителното разглеждане не било възможно да се разсеят всички съмнения относно наличието на помощ. Това основание се разделя на три части, изведени, първата — от продължителността и обстоятелствата на предварителното разглеждане, втората — от същественото изменение на анализа на Комисията в хода на предварителното разглеждане, и третата — от факта, че в обжалваното решение Комисията неправилно приела, че не е налице никакво съмнение по въпроса дали спорната мярка предоставя предимство в полза на притежателите на лицензии.
По приложимите принципи
29 Съгласно съдебната практика законосъобразността на решение да не се повдигат възражения, основаващо се на член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, зависи от това дали в хода на предварителното разглеждане преценката на информацията и обстоятелствата, с които е запозната Комисията, е трябвало обективно да породи съмнения относно съвместимостта на дадена мярка с вътрешния пазар, като се има предвид, че ако съществуват такива съмнения, те трябва да доведат до започване на официална процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от този регламент (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 38 и цитираната съдебна практика).
30 Това задължение се потвърждава от член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589, съгласно който Комисията е длъжна да започне официална процедура по разследване, когато разглежданата мярка поражда съмнения относно съвместимостта си с вътрешния пазар, без Комисията да разполага в това отношение с право на преценка (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 113 и 185 и цитираната съдебна практика; определение от 25 юни 2019 г., Fred Olsen/Naviera Armas, C‑319/18 P, непубликувано, EU:C:2019:542, т. 30, и решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 57).
31 Когато иска отмяната на решение да не се повдигат възражения, жалбоподателят по същество упреква Комисията, че е приела решението за предоставяне на съответната помощ, без да започне официална процедура по разследване, с което е нарушила процесуалните му права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да сочи всякакви основания, с които да може да се докаже, че в предварителната фаза на разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, преценката на информацията и данните, с които е разполагала Комисията, е трябвало да породи съмнения в съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Използването на такива доводи не може обаче да води до изменение на предмета на жалбата, нито до промяна в условията за допустимостта ѝ. Напротив, трябва да се докаже именно наличието на съмнения относно тази съвместимост, за да се установи, че Комисията е била задължена да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 39 и цитираната съдебна практика).
32 Страната, искаща отмяната на това решение, трябва да докаже наличието на съмнения относно съвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар, като посочи съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, които трябва да се изследват както в обстоятелствата по приемането на решението да не се повдигат възражения, така и в неговото съдържание (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 40 и цитираната съдебна практика).
33 По-специално, извършената от Комисията недостатъчна или непълна проверка в хода на процедурата по предварително разглеждане е косвено доказателство за наличието на сериозни затруднения при преценката на разглежданата мярка, което я задължава да започне официалната процедура по разследване (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 41 и цитираната съдебна практика).
34 Освен това законосъобразността на решение да не се повдигат възражения, взето след приключване на процедура по предварително разглеждане, трябва да се прецени от съда на Съюза в зависимост не само от информацията, с която Комисията е разполагала към момента на неговото приемане, но и от информацията, с която тя е можела да разполага (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 42 и цитираната съдебна практика).
35 Информацията, с която Комисията „е можела да разполага“, впрочем включва тази, която се явява релевантна за подлежащата на извършване преценка в съответствие с посочената в точка 29 по-горе съдебна практика и която по нейно искане е могла да получи по време на административното производство (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 43 и цитираната съдебна практика).
36 Всъщност Комисията е длъжна да проведе процедурата по разглеждане на съответните мерки надлежно и безпристрастно, за да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация при приемането на окончателно решение, с което се установяват наличието и евентуално несъвместимостта или незаконосъобразността на помощта (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 44 и цитираната съдебна практика).
37 Макар Съдът да приема, че при проверката на наличието и законосъобразността на държавна помощ може да се наложи при необходимост Комисията да отиде по-далеч, а не само да разгледа фактическите и правните обстоятелства, доведени до знанието ѝ, от тази съдебна практика същевременно не може да се заключи, че Комисията трябва да издирва, по своя собствена инициатива и при липсата на каквото и да било косвено доказателство в този смисъл, всичката информация, която би могла да има връзка с разглеждания от нея случай, дори такава информация да е обществено достояние (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 45 и цитираната съдебна практика).
38 От това следва, че осъществяваният от Общия съд контрол за законосъобразност на решение, с което не се започва официалната процедура по разследване поради липсата на сериозни затруднения, не може да се ограничи до търсенето на явна грешка в преценката. Всъщност решение, което е прието от Комисията, без да се започва официалната процедура по разследване, може да бъде отменено поради непровеждането на състезателно и задълбочено разследване съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС, макар да не е установено, че съображенията по същество на Комисията са неправилни от правна или от фактическа страна (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2020 г., První novinová společnost/Комисия, T‑316/18, непубликувано, EU:T:2020:489, т. 88, 90 и 91 и цитираната съдебна практика). Следователно упражняваният от Общия съд контрол не е ограничен (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin /Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 66).
39 Именно в светлината на тези принципи от съдебната практика и на изложените съображения следва да се разгледат доводите на жалбоподателите, с които следва да се установи наличието на сериозни затруднения, с оглед на които Комисията е трябвало да започне официалната процедура по разследване.
40 Общият съд счита за уместно да разгледа на първо място третата част от първото основание.
По третата част от първото основание, изведена от наличието на предимство, предоставено на притежателите на лицензии
41 С третата част от първото основание жалбоподателят поддържа по същество, че в обжалваното решение Комисията неправилно е заключила, че няма никакво съмнение по въпроса дали оспорваната мярка предоставя предимство на нейните бенефициери. По същество тази част съдържа две твърдения за нарушения: първото — с оглед предоставянето на предимство на притежателите на лицензии, а второто — изведено от пропуска да бъде подложен на преценка въпросът дали разглежданите лицензии не предоставят непряко предимство в полза на организациите, на които притежателите на посочените лицензии следва да изплащат част от приходите си от хазартни игри.
42 Що се отнася до второто твърдение за нарушение, жалбоподателят счита, че Комисията е разполагала с информация и доказателства, които позволяват да се предположи, че е налице непряко предимство в полза на организациите, на които притежателите на лицензии е трябвало да изплащат част от приходите си от дейностите, свързани с хазартни игри. Тъй като обаче не е разгледала това обстоятелство, Комисията не е била в състояние да разсее всички съмнения относно наличието на държавна помощ, още повече че, за да приеме, че не е налице предимство за притежателите на лицензии, Комисията се позовава в обжалваното решение до голяма степен на наложеното на притежателите на лицензии задължение да изплащат част от приходите от дейността, свързана с хазартни игри, на съответните благотворителни сдружения. Според жалбоподателя фактът, че тези благотворителни сдружения са организации с нестопанска цел, не е пречка те да се считат за непреки получатели на помощта, като се има предвид, че сдруженията с нестопанска цел също могат да предлагат стоки и услуги на даден пазар и следователно да се разглеждат като предприятия.
43 Комисията оспорва този довод с мотива, че разглежданите организации не могат да се считат за предприятия, функциониращи на следващи равнища от осъществяването на съответната дейност на притежателите на лицензии за хазартни игри по смисъла на точка 115 от нейното Известие относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 [ДФЕС] (ОВ C 262, 2016 г., стр. 1). Освен това тя счита, че доводите на жалбоподателя във връзка с това твърдение за нарушение не са били изтъкнати в жалбата му или в изложените съображения впоследствие. В този контекст Комисията поддържа, че не е длъжна по собствена инициатива и при липсата на каквото и да било косвено доказателство в този смисъл да издири цялата информация, която е можела да има връзка с делото, с което е сезирана, дори тази информация да е била обществено достояние.
44 В това отношение следва да се отбележи, както бе посочено по-специално в точки 19 и 20 по-горе, че от нидерландската правна уредба относно хазартните игри, която Комисията следва да подложи на преценка, следва, че притежателите на лицензии трябва да изплащат част от приходите от дейността, свързана с хазартни игри, единствено на организациите с общественополезна дейност, посочени в лицензиите. При тези условия Комисията не е можела да не знае за съществуването на такова задължение, предвидено в разглежданата нидерландска правна уредба.
45 Впрочем следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията основава анализа си за липсата на предимство за притежателите на лицензии именно на задължението им да прехвърлят част от приходите си на организации с общественополезна дейност, както е видно по-специално от точки 49 и 54—57 от обжалваното решение. Всъщност в точка 49 от обжалваното решение Комисията приема, че предоставянето на специални или изключителни права, без да е предвидено съответстващо на пазарните тарифи подходящо възнаграждение, може да представлява отказ да бъдат събирани държавни приходи и предоставяне на предимство. Освен това от точка 54 от обжалваното решение е видно, че според Комисията фактът, че спорната мярка поставя предоставянето на лицензии, позволяващи упражняването на дейности, свързани с хазартни игри, в зависимост от задължението на притежателите им да изплащат част от приходите от тези дейности изключително на организации с общественополезна дейност, гарантира, че посочените притежатели няма да получават повече от минималната възвръщаемост, необходима за покриване на разходите им, плюс разумна печалба. При това положение, като взема предвид наличието на задължение за притежателите на лицензии да изплащат част от приходите си на организациите с общественополезна дейност, Комисията заключава, че оспорваната мярка не предоставя предимство и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (т. 56 и 57 от обжалваното решение).
46 Следователно при приемането на обжалваното решение Комисията е разполагала с информация относно оспорваната мярка, която е трябвало да я мотивира да си зададе въпроса дали нидерландската правна уредба относно хазартните игри не е замислена по такъв начин, че да насочи изплащането на приходите, реализирани от притежателите на разглежданите лицензии при упражняването на тяхната дейност, главно към организации с общественополезна дейност, посочени в тези лицензии.
47 Всъщност следва да се припомни, че вече е постановено, че при разглеждането на дадена мярка може да се наложи Комисията да провери дали дадено предимство може да се счита за непряко предоставено на оператори, различни от непосредствения получател на прехвърлянето на държавни ресурси. На това основание съдът на Съюза приема също, че предимство, пряко предоставено на определени физически или юридически лица, може да представлява непряко предимство и съответно държавна помощ за други юридически лица, които са предприятия (вж. решение от 13 май 2020 г., Germanwings /Комисия, Т‑716/17, EU:T:2020:181, т. 75 и цитираната съдебна практика).
48 В това отношение следва освен това да се отбележи, че в точка 115 от Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ се уточнява, че непряко предимство може да бъде предоставено на предприятие, различно от предприятието, на което пряко са прехвърлени държавните ресурси. Освен това точка 116 от посоченото известие предвижда, че понятието „непряко предимство“ обхваща положението, при което мярката е замислена по такъв начин, че вторичните въздействия от нея да са насочени към предприятия или групи от предприятия, които могат да бъдат идентифицирани. Следователно Комисията е трябвало да си постави въпроса дали спорната мярка не предоставя непряко предимство в полза на организациите с общественополезна дейност.
49 Може обаче само да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че Комисията е била уведомена за тази част от нидерландската правна уредба относно хазартните игри, в обжалваното решение не се споменава нищо по този въпрос.
50 Освен това, що се отнася до довода на Комисията, че като задължават притежателите на лицензии да изплащат част от приходите си на организации с общественополезна дейност, нидерландските органи преследват цели, пряко свързани с обществения ред и обществения морал, следва да се подчертае, че в обжалваното решение Комисията не е проверила дали организациите, свързани със спорната мярка, представляват предприятия, или изпълняват задачи да предоставят обществена услуга.
51 Следователно трябва да се констатира, че за целите на приемането на обжалваното решение Комисията не разглежда въпроса дали спорната мярка не предоставя непряко предимство в полза на организациите, на които притежателите на лицензии е трябвало да изплащат част от приходите си. По този начин тя изключва без повече уточнения възможността този въпрос да породи сериозни затруднения при квалифицирането на оспорваната мярка като държавна помощ, който може да бъде разяснен само чрез официална процедура по разследване. Тъй като на етапа на предварителното разглеждане Комисията не подлага на никаква преценка въпроса дали спорната мярка не предоставя непряко предимство в полза на тези организации, независимо от обстоятелството, че изплащането на част от приходите от дейността на притежателите на лицензии в полза на посочените в тях организации с общественополезна дейност е една от основните характеристики на спорната правна уредба, пропускът да бъде разгледан този въпрос в обжалваното решение, не позволява да се изключи наличието на сериозни затруднения, що се отнася до неговия отговор.
52 При тези обстоятелства третата част от първото основание следва да бъде уважена, доколкото тя се отнася до твърдение за нарушение, изведено от наличието на непреки предимства, предоставени в полза на организациите, на които притежателите на лицензии трябва да изплащат част от приходите от дейността си, свързана с хазартни игри, без да е необходимо да се разглеждат другите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на първата и втората част.
53 При това положение обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглежда второто изложено основание.
По съдебните разноски
54 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя, в съответствие с искането на същия.
55 Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
56 Поради това Кралство Нидерландия следва да понесе направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)
реши:
1) Отменя Решение C(2020) 8965 final на Комисията от 18 декември 2020 г. по преписка SA.44830 (2016/FC) — Нидерландия — Продължаване на действието на лицензиите за хазартни игри в Нидерландия.
2) Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от European Gaming and Betting Association.
3) Кралство Нидерландия понася направените от него съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 ноември 2023 година.
Подписи