Language of document : ECLI:EU:C:2018:801

Дело C652/16

Нигяр Рауф Къзъ Ахмедбекова
и
Рауф Емин Оглъ Ахмедбеков

срещу

Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците

(Преюдициално запитване,
отправено от Административен съд София-град)

„Преюдициално запитване — Обща политика в областта на убежището и субсидиарната закрила — Стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила — Директива 2011/95/ЕС — Членове 3, 4, 10 и 23 — Молби за международна закрила, подадени поотделно от членове на едно и също семейство — Индивидуално оценяване — Отчитане на заплахите, отнасящи се до един от членовете на семейството, при индивидуалното оценяване на молбата на друг член на семейството — По-благоприятни стандарти, които държавите членки могат да запазват или да въвеждат, за да разпрострат убежището или субсидиарната закрила по отношение на членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила — Оценяване на мотивите за преследване — Участие на азербайджански гражданин в подаването на жалба срещу неговата държава до Европейския съд по правата на човека — Общи стандарти за процедурите — Директива 2013/32/ЕС — Член 46 — Право на ефективни правни средства за защита — Цялостно и ex nunc разглеждане — Мотиви за преследване или факти, непосочени пред решаващия орган, но изтъкнати в производството по обжалване на решението му“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2018 г.

1.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Оценяване на фактите и обстоятелствата — Отчитане на отнасящите се до член на семейството на молителя заплахи от преследване и тежки посегателства

(член 4 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Молби, подадени поотделно от членове на едно и също семейство — Правила за разглеждане — Общо оценяване на молбите — Недопустимост — Спиране на оценяването на една от молбите до приключването на процедурата по друга молба — Недопустимост

(член 4, параграф 3 и член 23, параграф 1 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета; член 31, параграф 2 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — По-благоприятни стандарти — Национална правна уредба, която позволява разпростиране на статута на бежанец или статута на субсидиарна закрила по отношение на членовете на семейството на лицето, на което е предоставен такъв статут — Допустимост — Условия

(член 3 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

4.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Молба, за която държавите членки могат да приемат, че е недопустима — Молба, подадена от съответното лице за самото него и за детето му и основана на наличието на семейна връзка с друго лице, което е подало отделно молба — Изключване

(член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

5.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Опасност от преследване — Мотиви за преследване — Оценка — Понятие за принадлежност към определена социална група — Лице, участвало в подаването на жалба срещу държавата си на произход до Европейския съд по правата на човека — Изключване — Понятие за политическо мнение — Участие в подаването на такава жалба — Включване — Условия

(член 10, параграф 1, букви г) и д) от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

6.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Обжалване на решение, с което се отхвърля молба за международна закрила — Право на ефективни правни средства за защита — Задължение за проверка на фактическите и правните обстоятелства — Обхват — Задължение за разглеждане на основанията за международна закрила или фактите, които са изтъкнати за първи път по време на производството по обжалване — Условия

(член 40, параграф 1 и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Член 4 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че при индивидуалното оценяване на молба за международна закрила следва да се вземат предвид отнасящите се до член на семейството на молителя заплахи от преследване и тежки посегателства, за да се определи дали и самият молител не е изложен на такива заплахи поради семейната си връзка с въпросното заплашено лице.

В този смисъл от установения от законодателя на Съюза режим на предоставяне на единен статут на бежанец или на субсидиарна закрила следва, че оценяването на молбата за международна закрила, изисквано съгласно член 4 от Директива 2011/95, има за цел да се определи дали молителят — или в съответните случаи лицето, от името на което той подава молбата — има основателни опасения от лично преследване или е лично изложен на реална опасност от тежки посегателства. Наистина от изложеното по-горе следва, че молбите за международна закрила не може да се уважават като такива по съображението, че член на семейството на молителя има основателни опасения от преследване или е изложен на реална опасност от тежки посегателства, но за сметка на това, както посочва генералният адвокат в точка 32 от заключението си, подобни отнасящи се до член на семейството на молителя заплахи трябва да се вземат предвид, за да се определи дали и самият молител не е изложен на заплахи от преследване или тежки посегателства поради семейната си връзка с въпросното заплашено лице. В това отношение, както се подчертава в съображение 36 от Директива 2011/95, като общо правило членовете на семейството на заплашеното лице рискуват и те да се окажат в уязвимо положение.

(вж. т. 49—51; т. 1 от диспозитива)

2.      Директива 2011/95 и Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат прилагането на мерки за уреждане на евентуалните случаи на свързаност между молбите за международна закрила, подадени поотделно от членове на едно и също семейство, но не допускат тези молби да се оценяват общо. Те също така не допускат оценяването на една от посочените молби да се спира до приключването на процедурата по разглеждане на друга от тези молби.

В Директиви 2011/95 и 2013/32 не се уточнява как трябва да се постъпи в евентуалните случаи на свързаност между такива молби за международна закрила, които могат отчасти да се отнасят до еднакви факти и обстоятелства. Щом липсват конкретни разпоредби, държавите членки имат свобода на действие в това отношение. При все това е важно да се припомни, първо, че член 4, параграф 3 от Директива 2011/95 изисква индивидуално оценяване на всяка молба, второ, че съгласно член 23, параграф 1 от тази директива държавите членки гарантират запазването на целостта на семейството, и трето, че член 31, параграф 2 от Директива 2013/32 предвижда, че всяка държава членка гарантира, че решаващият орган ще извършва точно и пълно разглеждане, което ще приключва възможно най-скоро.

От изискванията за индивидуално оценяване и пълно разглеждане на молбите за международна закрила следва, че макар да може да се прилагат мерки за уреждане на евентуалните случаи на свързаност между молбите, подадени поотделно от членове на едно и също семейство, все пак по тези молби трябва да се разглежда положението на всяко съответно лице. Следователно тези молби не бива да се оценяват общо.

От друга страна, като се има предвид правилото по член 31, параграф 2 от Директива 2013/32, съгласно което всяко разглеждане на молба за международна закрила трябва да приключва възможно най-скоро, и като се има предвид целта на тази директива да се осигури възможно най-бързо обработване на молбите за международна закрила (решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C‑585/16, EU:C:2018:584, т. 109), разглеждането на молбата на единия от членовете на семейството не би трябвало да позволява така да се спре производството по молбата на друг от членовете на семейството, че разглеждането ѝ да може да започне едва когато процедурата по разглеждане на предходната молба вече е приключила с приемането на решение от страна на решаващия орган. Напротив, за да се постигне целта за бързина и да се улесни запазването на целостта на семейството, е важно решенията по свързаните молби от членовете на едно и също семейство да се вземат в малък интервал от време.

(вж. т. 56—58, 60 и 65; т. 2 от диспозитива)

3.      Член 3 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки в случаите, в които предоставят международна закрила на един от членовете на дадено семейство съгласно въведения с тази директива режим, да предвидят разпростиране на тази закрила и по отношение на други членове на това семейство, стига за тях да не е налице някое от основанията за изключване по член 12 от същата директива и стига положението им да има връзка с логиката на международната закрила поради необходимостта от запазване на целостта на семейството.

Съдът вече е отбелязвал, че направеното в член 3 уточнение, че всеки по-благоприятен стандарт трябва да е съвместим с Директива 2011/95, означава, че съответният стандарт не трябва да противоречи на общия разум и целите на тази директива. Както отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, автоматичното признаване по силата на националното право на статут на бежанец на членове на семейството на лице, на което този статут е предоставен съгласно въведения с Директива 2011/95 режим, не е поначало лишено от всякаква връзка с логиката на международната закрила.

(вж. т. 71, 72 и 74; т. 3 от диспозитива)

4.      Основанието за недопустимост по член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32 не обхваща хипотеза като обсъжданата в главното производство, при която пълнолетно лице подава за себе си и за непълнолетното си дете молба за международна закрила, основана в частност на наличието на семейна връзка с друго лице, което е подало отделно молба за международна закрила.

Основанието за недопустимост по член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32 се отнася до специфичната хипотеза, при която лице на издръжка на друго лице първо дава съгласието си в съответствие с член 7, параграф 2 от тази директива за подаването на молба за международна закрила от негово име, а след това лично подава молба за международна закрила.

(вж. т. 77 и 81; т. 4 от диспозитива)

5.      При оценяването на мотивите за преследване по член 10 от Директива 2011/95 участието на молителя за международна закрила в подаването на жалба срещу неговата държава на произход до Европейския съд по правата на човека по принцип не може да се разглежда като доказателство за принадлежност на молителя към „определена социална група“ по смисъла на параграф 1, буква г) от този член, но трябва да се разглежда като мотив за преследване поради „политическо мнение“ по смисъла на параграф 1, буква д) от същия член, ако са налице основателни опасения, че въпросната държава възприема участието в подаването на тази жалба като акт на политическо дисидентство, срещу който би могла да реши да упражни репресивни мерки.

В това отношение следва да се отбележи, че член 10, параграф 1 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува във връзка с параграф 2 от същия член. Съгласно параграф 2, когато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или с политическо мнение, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика.

Ето защо, независимо дали участието на гражданин на Азербайджан в подаването на жалба срещу тази държава до Европейския съд по правата на човека с цел да се установи, че управляващият там режим е извършил нарушение на основните свободи, отразява „политическо мнение“ на този гражданин, важното е при оценяването на мотивите за преследване, изтъкнати в подадената от този гражданин молба за международна закрила, да се прецени дали са налице основателни опасения, че режимът възприема това негово участие като акт на политическо дисидентство, срещу който би могъл да реши да упражни репресивни мерки. Когато са налице основателни опасения, че е именно така, следва да се заключи, че молителят е изложен на сериозна и потвърдена заплаха от преследване поради това, че е изразил мнението си за политиките и методите на държавата си на произход. Както следва от самия текст на член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95, съдържащото се в тази разпоредба понятие „политическо мнение“ обхваща подобна хипотеза.

За сметка на това групата лица, към която евентуално принадлежи молителят за международна закрила, когато участва в подаването на жалба до Европейския съд по правата на човека, по принцип не би могла да се окачестви като „социална група“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95. Всъщност, за да може да се констатира наличие на „социална група“ по смисъла на тази разпоредба, трябва да са изпълнени две кумулативни условия. От една страна, членовете на групата трябва да споделят една „вродена характеристика“ или „обща история, която не подлежи на изменение“, или да споделят характеристика или вярване, „до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях“. От друга страна, тази група трябва да има собствена идентичност в съответната трета държава, защото е разглеждана като „различна“ от заобикалящото я общество (решение от 7 ноември 2013 г., X и др., C‑199/12—C‑201/12, EU:C:2013:720, т. 45).

(вж. т. 85—90; т. 5 от диспозитива)

6.      Член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка със споменаването на производствата по обжалване в член 40, параграф 1 от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съдът, сезиран с жалба срещу решение за отказ да се предостави международна закрила, по принцип е длъжен да прецени — като „нови сведения“ и след като поиска те да бъдат разгледани от решаващия орган — основанията за международна закрила или фактите, които са изтъкнати за първи път по време на производството по обжалване, макар да са свързани със събития или заплахи, за които се твърди, че са настъпили преди приемането на това решение за отказ или даже преди подаването на молбата за международна закрила. Посоченият съд обаче няма такова задължение, ако установи, че тези основания или тези факти са изтъкнати на твърде късен етап от производството по обжалване или не са изложени по достатъчно конкретен начин, за да може да бъдат надлежно разгледани, или пък ако установи, когато става дума за факти, че те не са съществени или не са достатъчно различни от фактите, които решаващият орган вече е могъл да вземе предвид.

В този смисъл от член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 наистина следва, че държавите членки са длъжни така да уредят въпроса в националното си право, че разглеждането на посочените жалби да включва проверка от съда на всички фактически и правни обстоятелства, които му позволяват да извърши актуализирана преценка на конкретния случай (решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C‑585/16, EU:C:2018:584, т. 110), но това все пак не означава, че кандидатът за международна закрила може, без да се стигне до допълнителна проверка от страна на решаващия орган, да промени основанието на молбата си и съответно рамките на разглеждания случай, като по време на производството по обжалване изтъкне основание за международна закрила, което не е посочил пред решаващия орган, макар да е свързано със събития или заплахи, за които се твърди, че са настъпили преди приемането на решението на този орган или даже преди подаването на молбата. Важно е също така да се припомни, че разглеждането на молбата за международна закрила от решаващия орган, който е административен или квазисъдебен орган, разполагащ със специфични средства и специализирани служители в тази област, е основен етап от общите процедури, въведени с Директива 2013/32, и че правото на кандидата да получи цялостно и ex nunc разглеждане пред съд, признато с член 46, параграф 3 от тази директива, не може да се тълкува в смисъл, който смекчава задължението на посочения кандидат да сътрудничи на този орган (вж. в този смисъл решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C‑585/16, EU:C:2018:584, т. 116). Би се стигнало до заобикаляне на този основен етап пред решаващия орган, ако кандидатът можеше без ни най-малки процесуални последствия да поиска от съда отмяна или замяна на взетото от този орган решение за отказ, като изтъкне основание за международна закрила, което не е изтъкнал пред посочения орган и което съответно този орган не е можел да разгледа, макар то да е свързано с вече съществували, както се твърди, събития или заплахи.

Следователно, когато някое от основанията за международна закрила, споменати в точка 95 от настоящото решение, е изтъкнато за първи път по време на производството по обжалване, а е свързано със събития или заплахи, за които се твърди, че са настъпили преди приемането на решението или даже преди подаването на молбата за международна закрила, посочването на това основание трябва да се квалифицира като „нови сведения“ по смисъла на член 40, параграф 1 от Директива 2013/32. Както следва от тази разпоредба, при такава квалификация сезираният с жалбата съд е длъжен да разгледа съответното основание в рамките на разглеждането на обжалваното решение, но при условие че в тази рамка всеки от „компетентните органи“, които включват не само този съд, но и решаващия орган, има възможност да разгледа въпросните нови сведения.

За да прецени дали самият той има възможност да разгледа новите сведения в рамките на обжалването, посоченият съд следва да провери съгласно предвидените в националното право съдопроизводствени правила дали изтъкнатото за първи път пред него основание за международна закрила не е посочено на твърде късен етап от производството по обжалване и дали е изложено по достатъчно конкретен начин, за да може да бъде надлежно разгледано. Ако тази проверка покаже, че съдът има възможност да вземе предвид това основание при преценката на жалбата, той следва да поиска от решаващия орган да разгледа посоченото основание в срок, съответстващ на търсената с Директива 2013/32 цел за бързина (в това отношение вж. решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C‑585/16, EU:C:2018:584, т. 109), като крайният извод на решаващия орган и съображенията му за него ще трябва да бъдат съобщени на кандидата и на съда, преди последният да пристъпи към изслушването на кандидата и да прецени случая.

(вж. т. 94, 96—101 и 103; т. 6 от диспозитива)