Преюдициално запитване от Conseil d’État (Франция), постъпило на 7 март 2024 г. — WebGroup Czech Republic, a.s., NKL Associates s. r. o./Ministre de la Culture, Premier ministre
(Дело C-188/24, WebGroup Czech Republic и NKL Associates)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Conseil d’État
Страни в главното производство
Жалбоподател: WebGroup Czech Republic, a.s., NKL Associates s. r. o.
Ответник: Ministre de la Culture, Premier ministre
Други страни в производството: Osez le féminisme !, Le mouvement du Nid, Les effronté-E-S
Преюдициални въпроси
На първо място, трябва ли наказателноправни разпоредби, по-специално общи и абстрактни разпоредби, с които определени деяния се квалифицират като престъпления, които подлежат на наказателно преследване, да се разглеждат като попадащи в обхвата на „координираната област“ на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 20001 г., когато могат да се прилагат както по отношение на поведението на доставчик на услуги на информационното общество, така и по отношение на поведението на всяко друго физическо или юридическо лице, или следва да се счита — доколкото единствената цел на директивата е да се хармонизират някои правни аспекти на тези услуги, без да се хармонизира законодателството в областта на наказателното право, и с нея се налагат само изисквания, приложими за услугите — че такива наказателноправни разпоредби не може да се разглеждат като изисквания, приложими за достъпа и упражняването на дейността за предоставяне на услуги на информационното общество, които попадат в обхвата на „координираната област“ на тази директива? По-специално попадат ли в обхвата на тази „координирана област“ наказателноправни разпоредби, чиято цел е да се гарантира защитата на непълнолетните лица?
Трябва ли задължението на доставчиците на съобщителни услуги в интернет да въведат устройства за предотвратяване на възможността за достъп на непълнолетни лица до разпространяваното от тях порнографско съдържание да се разглежда като попадащо в обхвата на „координираната област“ на Директива 2000/31/ЕО, с която се хармонизират само някои правни аспекти на съответните услуги, при положение че макар това задължение да се отнася до упражняването на дейността за предоставяне на услуги на информационното общество, доколкото се отнася до поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата, то все пак не се отнася нито до установяването на доставчиците на услуги, нито до търговските съобщения, нито до електронните договори, нито до режима на отговорност на посредниците, нито до кодексите за поведение, нито до извънсъдебното уреждане на спорове, нито до средствата за правна защита и сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до нито един от въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране в глава II от тази директива?
При утвърдителен отговор на предходните въпроси как трябва да се съвместят изискванията, произтичащи от Директива 2000/31/ЕО, и изискванията, които произтичат от защитата на основните права в Европейския съюз, по-специално от защитата на човешкото достойнство и висшия интерес на детето, гарантирани от членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, когато само приемането на индивидуални мерки по отношение на дадена услуга не може да осигури ефективната защита на тези права? Съществува ли общ принцип на правото на Европейския съюз, който позволява на държавите членки, по-специално в спешни случаи, да приемат мерки — включително, когато те са общи и абстрактни по отношение на дадена категория доставчици на услуги — които налага защитата на непълнолетните лица срещу накърняването на тяхното достойнство и неприкосновеност, като дерогират, когато това е необходимо, по отношение на доставчиците на услуги, попадащи в приложното поле на Директива 2000/31/ЕО, установения от тази директива принцип на регулиране на последните от държавата им на произход?
____________
1 Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).