Жалба, подадена на 3 юни 2022 г. — Föreningen Svenskt Landskapsskydd/Комисия
(Дело T-346/22)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Föreningen Svenskt Landskapsskydd (Хьоганес, Швеция) (представител: G. Byrne, Barrister-at-Law)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
да разпореди отмяна на решението на Комисията, с което се отхвърля като недопустимо искането на жалбоподателя за вътрешно преразглеждане, което решение е съобщено на жалбоподателя с писмо от 1 април 2022 г. поради нарушаване на Договорите,
в допълнение/при условията на субсидиарност да обяви, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на Комисията съгласно член 265 ДФЕС,
да обяви, че шведският Национален план в областта на енергетиката и климата не е в съответствие с Орхуската конвенция, че той е бил оценен и/или е бил приет и/или е бил публикуван незаконосъобразно от Комисията и съответно нарушава правото на Съюза и международното право и/или че посоченият план е незаконосъобразен,
да обяви, че Комисията не е изпълнила своите задължения за предприемане на действия съгласно правото на Съюза и международното право, а именно, че не е приела мерките, които са необходими и подходящи за справяне със и/или отстраняване на липсата на съгласуваност на шведския Национален план в областта на енергетиката и климата с Орхуската конвенция,
да обяви, че Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета 1 не привежда в изпълнение разпоредбите на Орхуската конвенция, включително на член 7 от нея, и съответно не е в съответствие с правото на Съюза и с международното право в областта на околната среда, поради което е незаконосъобразен,
с оглед на националните планове в областта на енергетиката и климата и по-специално на обстоятелството, че шведският Национален план в областта на енергетиката и климата не е съобразен с Орхуската конвенция, да обяви, че неизпълнението от страна на Комисията на задълженията ѝ съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 съставлява нарушение на посочения регламент, нарушение на Конвенцията и най-вече нарушение на Договорите,
да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.
В рамките на първото основание се посочва, че решението на Комисията, съобщено на жалбоподателя посредством писмо от 1 април 2022г., следва да се отмени. Посредством писмо от 15 декември 2021 г. жалбоподателят отправя искане до Комисията. В отговор на искането на жалбоподателя, отправено с горепосочено писмо, Комисията приема, че то е недопустимо. Жалбоподателят счита, че решението на Комисията в това отношение е изначално погрешно, съставлява нарушение на правото на ЕС и на международното право в областта на околната среда и освен това съставлява нарушение на Договорите. Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила задълженията си за предприемане на действия в съответствие с Договорите и с международното право, включително членове 3, 6 и 7 от Конвенцията за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция). Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на Комисията нарушава вторичното право на Европейския съюз, включително членове 9 и 10 от Регламент (EО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета 1 . Жалбоподателят твърди също така, че решението на Комисията нарушава правото му на достъп до правосъдие съгласно Орхуската конвенция и изменения Регламент (EC) № 1367/2006.
В рамките на второто основание се посочва, че е налице бездействие от страна на Комисията по смисъла на член 265 ДФЕС във връзка с националните планове в областта на енергетиката и климата, които са оценени, приети и публикувани от Комисията, включително, по-специално, оспорваният шведски Национален план в областта на енергетиката и климата. Бездействието на Комисията представлява нарушение на задълженията ѝ съгласно Договорите и международното право, включително членове 3, 6 и 7 от Орхуската конвенция. По-нататък жалбоподателят твърди, че бездействието на Комисията нарушава вторичното право на Съюза, включително и по-специално, членове 9 и 10 от изменения Регламент (ЕО) № 1367/2006.
В рамките на третото основание се твърди, че невъзможността на Комисията да осигури пълното съответствие на шведския Национален план в областта на енергетиката и климата с Орхуската конвенция означава, че този план е, и през релевантния период е бил оценен, приет и публикуван при очевидно нарушаване на правото на Съюза и на международното право и съответно е незаконосъобразен.
В рамките на четвъртото основание се твърди, че Регламент (ЕС) 2018/1999 не привежда в изпълнение разпоредбите на Орхуската конвенция, включително на член 7 от нея, и съответно не е в съответствие с правото на Съюза и с международното право в областта на околната среда. В допълнение или при условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Регламент (ЕС) 2018/1999 нарушава Договорите. В съответствие с това жалбоподателят посочва, че Регламент (ЕС) 2018/1999 следва да бъде обявен за незаконосъобразен.
____________
1 Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 328, 2018 г., стр. 1).
1 Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (OВ L 356, 2021 г., стр. 1).