Дело T‑387/09

Applied Microengineering Ltd

срещу

Европейска комисия

„Пета рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности — Договори за проектите „Formation of a New Design House for MST“ и „Assessment of a New Anodic Bonder“ — Събиране на част от отпуснатите финансови средства — Решение, представляващо изпълнително основание — Решение, с което в хода на производството се изменя обжалваното решение — Правно основание на жалбата — Естество на изложените отменителни основания — Оправдани правни очаквания — Задължение за мотивиране — Принцип на добра администрация“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 27 септември 2012 г.

1.      Жалба за отмяна — Жалба срещу решение, представляващо изпълнително основание — Решение, което може да бъде оспорено на основание член 230 ЕО — Допустимост — Отменителни основания, свързани с договорните клаузи между страните и приложимото национално право — Недопустимост

(членове 230 ЕО, 238 ЕО, 249 ЕО и 256 ЕО)

2.      Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията — Обменени с Комисията сведения преди подписването на договора, които не представляват конкретно уверение или обещание — Нарушение на принципа на оправданите правни очаквания — Липса

3.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията за събиране на част от финансовите средства, отпуснати в рамките на програма за научни изследвания — Необходимост да се приложи одиторският доклад — Липса

(член 253 ЕО)

4.      Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на добра администрация — Съдоговорител на Комисията, който не я е уведомил за смяната на адреса си — Изпращане на писма на стария адрес — Нарушение на принципа на добра администрация — Липса — Нов адрес, посочен в изпратени на одитор и препратени на Комисията електронни съобщения — Изтичане на срока на действие на договора — Липса на последици

(член 41 от Хартата на основните права)

1.      Приетите от институциите актове, които се вписват в контекста на чисто договорни отношения и не могат да се разглеждат отделно от тях, поради самото си естество не спадат към актовете, посочени в член 249 ЕО.

За сметка на това, решенията, представляващи изпълнително основание, за които става въпрос в член 256 ЕО, попадат, ако не е предвидено друго в Договора за ЕО, сред тези по член 249 ЕО, които могат да бъдат оспорвани само с жалба за отмяна по реда на член 230 ЕО. Това е така в частност когато представляващо изпълнително основание решение е прието, за да се събере вземане, възникнало по сключен от институцията договор.

Сезирани с жалба за отмяна на основание член 230 ЕО, съдилищата на Съюза трябва да преценят законосъобразността на обжалвания акт от гледна точка на Договора за ЕО или на всякаква правна норма, свързана с неговото изпълнение, и следователно от гледна точка на правото на Съюза. За сметка на това в производство по иск, предявен на основание член 238 ЕО, ищецът може да упреква договарящата институция само за нарушения на клаузите на съответния договор или за нарушения на приложимото за този договор право.

Поради това в производство по жалба за отмяна на решение, представляващо изпълнително основание, трябва да се отхвърлят като недопустими отменителните основания, свързани с нарушения на договорните клаузи между страните и на приложимото национално право.

(вж. точки 36, 38—41)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 57—62)

3.      Обхватът на задължението за мотивиране зависи от естеството на разглеждания акт и от контекста, в който е бил приет. Мотивите трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, издала акта, така че от една страна, да дадат възможност на съдилищата на Съюза да упражнят контрол за законосъобразност, а от друга страна, да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си и да проверят дали решението е обосновано.

Не се изисква в мотивите да се уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, тъй като въпросът дали мотивите на определен акт съответстват на изискванията на член 253 ЕО, трябва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и с оглед на всички правни норми, уреждащи съответната материя.

По-специално Комисията не е длъжна да вземе отношение по всички доводи, изтъкнати пред нея от заинтересованите лица. Достатъчно е да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението.

Накрая, когато заинтересованото лице е участвало пряко в процеса на изработване на обжалваното решение и следователно познава причините, поради които администрацията го е приела, обхватът на задължението за мотивиране е в зависимост от така създадения с подобно участие контекст. В такъв случай изискванията на съдебната практика в това отношение са значително смекчени.

Затова, когато, позовавайки се на одиторския доклад, Комисията достатъчно ясно излага в решението причините, поради които пристъпва към събиране на част от отпуснатите в рамките на програма за научни изследвания финансови средства, тя дава възможност на заинтересованото лице да предяви правата си пред съда на Съюза, а на последния — да упражни контрол за законосъобразност на това решение, без да е необходимо към него да се прилага въпросният одиторски доклад.

(вж. точки 64—67 и 72)

4.      Сред предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административното производство е по-конкретно принципът на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, към който се включва задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни.

Във връзка със събирането на част от финансовите средства, отпуснати в рамките на програма за научни изследвания, и що се отнася до препоръчаното писмо с обратна разписка, с което жалбоподателят е осведомен за приключването на одитната процедура и което е изпратено на адреса, който той е посочил на Комисията, същата не следва да бъде упреквана, че е постъпила по този начин, доколкото заинтересованото лице не е известило Комисията, че е променило адреса си. Всъщност, от една страна, обстоятелството, че срокът на действие на договорите е изтекъл, само по себе си не освобождава заинтересованото лице от задължението да уведоми Комисията за смяната на адреса си, щом като има висяща одитна процедура. От друга страна, обстоятелството, че в полето за подпис на електронните съобщения, които е изпратило на одитора, заинтересованото лице е посочило адреса си, не е достатъчно, за да се приеме, че Комисията е била надлежно уведомена за смяната на адреса, дори одиторът да ѝ беше препратил тези електронни съобщения.

(вж. точки 76 и 80)