Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Испания), постъпило на 17 февруари 2022 г. — DX, Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS)/Tesorería General de la Seguridad Social
(Дело C-113/22)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Superior de Justicia de Galicia
Страни в главното производство
Жалбоподатели: DX, Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS)
Ответник: Tesorería General de la Seguridad Social
Преюдициални въпроси
Следва ли да се счита, че съгласно Директива 79/7/ЕИО1 на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване произтичащата от Criterio de Gestión 1/2020 (Становище 1/2020) на Subdirección General de Ordenación y Asistencia Jurídica (Генерална поддирекция „Правно регулиране и съдействие“, Испания) към Instituto Nacional de la Seguridad Social (Национален осигурителен институт, Испания) (INSS) практика на административния орган винаги да отказва на мъжете спорната добавка и да ги принуждава да предявяват исканията си по съдебен ред, какъвто е случаят с жалбоподателя по настоящото дело, е нарушение на посочената директива от страна на администрацията, различно от несъответствието на правна уредба, установено в решение на Съда на Европейския съюз от 12 декември 2019 г., WA (C-450/2018)2 , така че това нарушение от страна на администрацията представлява само по себе си дискриминация, основана на пола, като се има предвид, че в член 4 от нея принципът на равното третиране е определен като недопускане на каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, както и че съгласно член 5 от нея държавите членки предприемат необходимите мерки за отмяна както на законовите, така и на административните разпоредби, които противоречат на принципа на равно третиране?
С оглед на отговора на предходния въпрос и предвид Директива 79/7 (по-конкретно член 6 от нея и принципите на равностойност и ефективност във връзка с правните последици от нарушението на правото на Съюза) следва ли да се приеме, че признатата по съдебен ред добавка се отпуска от датата на заявлението (с обратно действие от три месеца) или с обратно действие, считано от датата на постановяването или публикуването на решение WA на Съда на Европейския съюз или от датата на настъпване на правопораждащия факт за получаване на обезщетението за трайна загуба на работоспособност, за която се отнася разглежданата добавка?
С оглед на отговора на предходните въпроси и на приложимата директива (по-конкретно член 6 от нея и принципите на равностойност и ефективност във връзка с правните последици от нарушението на правото на Съюза) следва ли да се присъди обезщетение, което да поправи вредите и да има възпиращо действие, като се има предвид, че тези вреди не се покриват с установяването на датата, от която се приема, че се отпуска признатата по съдебен ред добавка, и при всички случаи следва ли сумата на съдебните разноски и адвокатските възнаграждения във връзка с производството пред Juzgado de lo Social (Съд по трудови и осигурителни спорове, Испания) и пред настоящия Sala de lo Social (състав по трудови и осигурителни спорове, Испания) да бъде включена като част от обезщетението?
____________
1 ОВ L 6, 1979 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192.
1 EU:C:2019:1075.