РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

8 октомври 2014 година

Дело T‑530/12 P

Moises Bermejo Garde

срещу

Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК)

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Психически тормоз — Противозаконна дейност, увреждаща интересите на Съюза — Сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица — Членове 12а и 22а от Правилника — Оповестяване от жалбоподателя — Преназначаване вследствие на оповестяването — Липса на сезиране на ОЛАФ от получилия информацията пряк ръководител — Актове с неблагоприятни последици — Добросъвестност — Право на защита — Компетентност на автора на акта“

Предмет:      Жалба за частична отмяна на решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 25 септември 2012 г. по дело Bermejo Garde/ЕИСК (F‑41/10)

Решение:      Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 25 септември 2012 г. по дело Bermejo Garde/ЕИСК (F‑41/10) в частта, в която се отхвърлят исканията на г‑н Moises Bermejo Garde за отмяна на решение на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) № 133/10 A от 24 март 2010 г. за прекратяване на изпълняваните от него по-рано функции и на решение на ЕИСК № 184/10 A от 13 април 2010 г. за преназначаването му. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Връща делото за ново разглеждане от Съда на публичната служба. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Разкриване на факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение на задълженията — Задължение — Изключение в случаите, когато длъжностно лице счита, че е станало жертва на тормоз

(членове 12а и 22а от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Излагане на факти за тормоз на основание не само на член 12а, но и на член 22 от Правилника — Защита срещу дисциплинарни производства — Условие — Добросъвестност на длъжностното лице — Фактори, които трябва да се вземат предвид — Спазване на условията, предвидени в посочените по-горе разпоредби — Спазване на другите задължения по Правилника

(членове 12а и 22а от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Разкриване на факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение на задълженията — Защита срещу дисциплинарни производства — Условие — Добросъвестност на длъжностното лице — Фактори, които трябва да се вземат предвид — Задължение за взимане предвид на обстоятелствата, при които е осъществено предаването на информацията

(член 22а от Правилника за длъжностните лица)

1.      Член 22а, параграф 1 от Правилника предвижда в интерес на Съюза задължение, чийто субект по принцип е всяко длъжностно лице. В определени случаи, когато противозаконната дейност или сериозното неизпълнение на задължения са следствие от поведение, което може да се квалифицира също и като тормоз по смисъла на член 12а, параграфи 3 и 4 от Правилника, съответното длъжностно лице има права по член 12а от Правилника и в това отношение разполага с възможност да подаде молба за съдействие на основание член 24 от Правилника. Общото задължение за уведомяване, наложено от член 22а, параграф 1 от Правилника, може следователно да се окаже несъвместимо с изрично предвидената в член 12а, параграф 2, първо изречение от Правилника специална защита за лице, което е станало жертва на тормоз. Поради това следва да се приеме, че длъжностно лице, което счита, че е станало жертва на тормоз, не може да има задължение за излагане на фактите за този тормоз. При все това обаче не следва да се изключва възможността на основание член 22а и в интерес на Съюза то все пак да изложи, ако иска, фактите за тормоза, който по смисъла на същия член „може да съставлява сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица“.

(вж. точка 106)

2.      Видно както от член 12а, параграф 2, така и от член 22а, параграф 3 от Правилника, длъжностното лице, което предоставя информация по смисъла на тези две разпоредби, не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, при условие че е действало добросъвестно. В този смисъл добросъвестността представлява условие за прилагането и на двете разпоредби.

Вярно е наистина, че членове 12а и 22а от Правилника са с различни приложни полета. Всъщност понятието за тормоз е изрично дефинирано в член 12а, параграфи 3 и 4 и се различава от установените в член 22а, параграф 1 от Правилника понятия за противозаконна дейност, увреждаща интересите на Съюза, и за сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица на Съюза.

Когато обаче излага факти за тормоз в молба за съдействие, основана не само на членове 12а и 24, но и на член 22а от Правилника, длъжностното лице е длъжно да се съобрази и с предвидените в последния член условия.

В това отношение член 22а, параграф 1 от Правилника се отнася до противозаконна дейност, увреждаща интересите на Съюза и следователно разкриваща определена степен на сериозност. Освен това посочените в тази разпоредба примери, а именно измамата и корупцията, по естеството си представляват сериозни нарушения. При тези условия предвид целта си, механизмът за уведомяване по член 22а би трябвало да се използва само в случаите, когато става въпрос за информация относно действия, разкриващи определена степен на сериозност. Всъщност тази разпоредба трябва да се съвмести със задълженията за обективност и безпристрастност, с които са обвързани длъжностните лица, със задължението да се съблюдава достойнството на тяхната служба и със задължението за лоялност, както и със задължението за зачитане на честта и с презумпцията за невиновност на съответните лица.

Следователно предоставянето на информация на основание членове 12а и 22а от Правилника не може да освободи длъжностното лице от останалите му задължения и отговорности. Напротив, то трябва да проявява разсъдливост, за да не навреди на колегите си или на доброто функциониране на службата. Съобщаването на неправдоподобна информация или на напълно лишени от всякакво основание факти би могло да има такива увреждащи последици.

Освен това изборът за разкриване на информацията и на лица извън изрично посочените в член 22а от Правилника представлява релевантно обстоятелство за преценката дали длъжностното лице е действало добросъвестно.

(вж. точки 114—116, 118, 123, 128, 129 и 135)

3.      Отговорът на въпроса дали при съобщаване на информация на основание член 22а от Правилника длъжностното лице е действало добросъвестно не може да бъда абстрактен, а налага да бъдат взети предвид всички обстоятелства, свързани с разкриването на факти на ръководителя.

В това отношение и доколкото член 22а, параграф 1 от Правилника предвижда принципно задължение за уведомяване, а не право или възможност, наличието на задължение може да има значение за отговора, който следва да се даде на въпроса дали длъжностното лице е действало добросъвестно по смисъла на член 22а, параграф 3 от Правилника, когато е съобщило информация по параграф 1 от този член. Всъщност правото на преценка на длъжностното лице, което е узнало факти, които могат да попаднат в приложното поле на този параграф 1, е по-ограничено в случая, когато то има задължение за съобщаване, отколкото в случая, когато може свободно да прецени дали да ги съобщи. В първия случай то се излага на риска да му бъде наложена санкция по смисъла на член 86 от Правилника, докато такъв риск не съществува, ако реши да не използва посочената възможност.

Ето защо длъжностно лице, което има съмнения относно приложимостта на член 22а, параграф 1 от Правилника, би било по-склонно да съобщи съответната информация, когато има задължение за това, отколкото в обратния случай.

Освен това високото ниво на отговорностите на съответното длъжностно лице би могло да предполага, че то отдава още по-голямо значение на задълженията си по Правилника.

(вж. точки 148—150 и 152)