РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

28 юни 2007 година

Дело F-21/06

Joao da Silva

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Назначаване в степен — Длъжност директор, обявена преди 1 май 2004 г. — Изменение на Правилника — Член 2 и член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника — Класиране в степен при прилагане на нови по-неблагоприятни разпоредби — Принцип, според който всяко длъжностно лице има право на кариерно развитие“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 EA, с която г‑н Da Silva иска по-конкретно да бъде отменено решението на Комисията от 18 май 2005 г. относно класирането му в качеството на директор със степен A*14, стъпка 2, да бъде класиран в степен A*15 в съответствие с разпоредбите на обявлението за свободна длъжност COM/R/8003/03, публикувано на 7 ноември 2003 г. (ОВ C 268 A, стр. 1), както и кариерата му да бъде напълно възстановена с обратно действие към датата на неговото класиране в така коригираните степен и стъпка, включително плащане на лихви за забава

Решение: Отменя решението на Комисията от 18 май 2005 г. в частта, в която то класира жалбоподателя, в качеството на директор, в степен A*14, стъпка 2. Комисията понася съдебните разноски на жалбоподателя, както и направените от нея съдебни разноски. Съветът, който е встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Назначаване  — Приложение на член 29, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица

(член 29, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 5, параграф 5 от приложение XIII; Регламент № 723/2004 на Съвета)

При липсата на преходна разпоредба в Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на другите служители, за да се определи класирането в степен и стъпка на длъжностно лице, назначено на по-висока длъжност след влизането в сила на този регламент на 1 май 2004 г. вследствие на производство по назначаване, образувано на основание член 29, параграф 2 от Правилника преди тази дата, при назначаване на длъжността директор чрез повишаване трябва да се последва приетото от общностния законодател решение в член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника и да се предвиди класиране в „следващата по-висока степен“.

Всъщност образуваното на основание член 29, параграф 2 от Правилника производство по назначаване може, когато е благоприятно за активно действащo длъжностно лице или срочно нает служител, да се приравни на повишаване. В такъв случай назначаването на по-висока длъжност не може да се счита за второ назначаване в рамките на институцията, с прекъсващ кариерата на ползващото се лице ефект, а за напредък на кариерата му, и то не може да доведе до намаляване на степента му или на неговата стъпка и следователно до намаляване на възнаграждението му, без да бъде нарушен принципът за правото на всяко длъжностно лице на кариерно развитие в рамките на неговата институция, който е възпроизведен в Правилника. Такъв извод се налага в още по-голяма степен, тъй като съответства на задължението на администрацията за полагане на грижа, което по-специално включва, че когато взима решение относно положението на длъжностно лице, компетентният орган следва да има предвид всички фактори, които могат да определят решението му, и с това да отчита не само интересите на службата, но и тези на съответното длъжностно лице, тъй като длъжностно лице, назначено на по-висока длъжност като признаване на личните му заслуги, има легитимен интерес, който не противоречи на нормите на действащия правилник, възнаграждението му да не се намалява.

(вж. точки 63, 75, 76, 79 и 80)

Позоваване на:

Съд — 13 декември 1984 г., Vlachos/Съд, 20/83 и 21/83, Recueil, стр. 4149, точка 23; 29 юни 1994 г., Klinke/Съд, C‑298/93 P, Recueil, стр. I‑3009, точка 38

Първоинстанционен съд — 20 юни 1990 г., Burban/Парламент, T‑133/89, Recueil, стр. II‑245, точка 27; 1 юни 1999 г., Rodríguez Pérez и др./Комисия, T‑114/98 и T‑115/98, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑529, точка 32