РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

16 юли 2014 година(*)

„Арбитражна клауза — Шеста рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на европейско пространство за научни изследвания и иновации (2002—2006 г.) — Договори Access-eGOV, EU4ALL, eABILITIES, Emerge, Enable, Ask-It — Програмата eTEN за трансевропейските мрежи за далекосъобщения — Договори Navigabile и Euridice — Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации — Договор T-Seniority — Плащане на остатъка — Насрещeн иск — Връщане на авансово изплатени суми — Неустойка“

По дело T‑59/11,

Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes – Isotis, установено в Атина (Гърция), за което се явява V. Christianos, адвокат,

ищец,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват M. Condou-Durande и В. Савов, в качеството представители, подпомагани от S. Pappas, адвокат,

ответник,

с предмет, от една страна, искания на основание член 272 ДФЕС, първо, да се обяви за неоснователно искането на Комисията за връщане на отпуснатите на ищеца безвъзмездни средства по договори № 027020 „Access to e-Government Services Employing Semantic Technologies“, № 035242 „A virtual platform to enhance and organize the coordination among centres for accessibility ressources and support“, № 511298 „Ambient Intelligence System of Agents for Knowledge-based and Integrated Services for Mobility Impaired Users“, № 034778 „European Unified Approach for Accessible Lifelong Learning“, № 045056 „Emergency Monitoring and Prevention“, № 045563 „A wearable system supporting services to enable elderly people to live well, independently and at ease“, № 029255 „NavigAbile: e-inclusion for communication disabilities“, № 517506 „European Recommanded Materials for Distance Learning Courses for Educators“ и № 224988 „T-Seniority: Expanding the benefits of information society to older people through digital TV channels“, сключени между Европейската общност и ищеца, и второ, да се осъди Комисията да заплати остатъка от безвъзмездните средства по договори № 511298 „Ambient Intelligence System of Agents for Knowledge-based and Integrated Services for Mobility Impaired Users“ и № 034778 „European Unified Approach for Accessible Lifelong Learning“, и от друга страна, предявен срещу ищеца насрещен иск за връщане на недължимо платените суми по всички тези договори и за присъждане на неустойка,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, изпълняващ функцията на председател, M. Kънчева (докладчик) и E. Buttigieg, съдии,

секретар: S. Spyropoulos, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 юли 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Ищецът, Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes – Isotis, е гражданско дружество с нестопанска цел, учредено съгласно гръцкото право на 7 януари 2004 г., със седалище в Атина (Гърция).

2        Съгласно споразумение, сключено на 28 декември 2010 г. и публикувано на 17 януари 2011 г. в търговския бюлетин на Protodikeio Athinon (Атинския районен съд), ищецът е обявен в ликвидация. По този повод г‑н X, който до този момент е отговарял за европейските програми на ищеца (наричан по-нататък „програмният директор“), е определен за ликвидатор.

3        Съгласно устава си ищецът се занимава с трансфер на технологии, насърчаване на равното третиране, приобщаване на лицата с увреждания към информационното общество и осигуряване на по-голяма заетост за лицата със специфични нужди в Европа и на международно равнище.

4        Ищецът сключва с Европейската общност, представлявана от Комисията на Европейските общности, редица договори за изпълнение на определени проекти. Девет от тези договори са предмет на настоящия спор (наричани по-нататък „процесните договори“).

 A – Описание на процесните договори

5        Процесните договори са сключени между, от една страна, Общността, представлявана от Комисията, и от друга страна, координатор и членовете на консорциум, сред които е и ищецът. Всеки от тези договори се състои, освен от основния текст, от шест приложения, първото от които съдържа описание на съответната програма, а второто — приложимите общи условия.

6        Шест от процесните договори (наричани по-нататък „договорите FP6“) са сключени във връзка с Шестата рамкова програма, приета с Решение № 1513/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 година относно Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на европейско пространство за научни изследвания и иновации (2002—2006 г.) (ОВ L 232, стр. 1).

7        Става въпрос за следните договори:

–        договор № 027020 „Access to e-Government Services Employing Semantic Technologies“ (наричан по-нататък „договорът Access-eGOV“) — сключен в рамките на специалната програма „Интегриране и укрепване на европейското изследователско пространство (2002—2006 г.)“ — чийто член 4 определя срока на проекта на 36 месеца, считано от първия ден на месеца след подписването му от Комисията, чийто член 5 предвижда максимална финансова помощ от Общността в размер на 1 983 000 EUR, от които 157 320 EUR — за ищеца, и който е изменен на 3 юни 2008 г., като срокът на проекта е увеличен на 48 месеца,

–        договор № 035242 „A virtual platform to enhance and organize the coordination among centres for accessibility ressources and support“ (наричан по-нататък „договорът eABILITIES“) — сключен в рамките на специалната програма „Интегриране и укрепване на европейското изследователско пространство (2002—2006 г.)“ — чийто член 4 определя срока на проекта на 24 месеца, считано от 1 септември 2006 г., и чийто член 5 предвижда максимална финансова помощ от Общността в размер на 750 000 EUR, от които 95 201,61 EUR — за ищеца,

–        договор № 511298 „Ambient Intelligence System of Agents for Knowledge-based and Integrated Services for Mobility Impaired Users“ (наричан по-нататък „договорът Ask-It“) — сключен в рамките на специалната програма „Интегриране и укрепване на европейското изследователско пространство (2002—2006 г.)“ — чийто член 4 определя срока на проекта на 48 месеца, считано от 1 октомври 2004 г., чийто член 5 предвижда максимална финансова помощ от Общността в размер на 8 499 657 EUR, от които 183 320,89 EUR — за ищеца, и който е изменен на 25 юли 2008 г., като срокът на проекта е увеличен на 51 месеца,

–        договор № 034778 „European Unified Approach for Accessible Lifelong Learning“ (наричан по-нататък „договорът EU4ALL“) — сключен в рамките на специалната програма „Интегриране и укрепване на европейското изследователско пространство (2002—2006)“ — чийто член 4 определя срока на проекта на 48 месеца, считано от 1 октомври 2006 г., чийто член 5 предвижда максимална финансова помощ от Общността в размер на 7 400 000 EUR, от които 268 008 EUR — за ищеца, и който е изменен на 21 октомври 2010 г., като срокът на проекта е увеличен на 54 месеца,

–        договор № 045056 „Emergency Monitoring and Prevention“ (наричан по-нататък „договорът Emerge“) — сключен в рамките на специалната програма „Интегриране и укрепване на европейското изследователско пространство (2002—2006 г.)“ — чийто член 4 определя срока на проекта на 33 месеца, считано от 1 февруари 2007 г., чийто член 5 предвижда максимална финансова помощ от Общността в размер на 2 449 964 EUR, от които 203 712 EUR — за ищеца, и който е изменен на 28 октомври 2008 г., като срокът на проекта е увеличен на 36 месеца,

–        договор № 045563 „A wearable system supporting services to enable elderly people to live well, independently and at ease“ (наричан по-нататък „договорът Enable“) — сключен в рамките на специалната програма „Интегриране и укрепване на европейското изследователско пространство (2002—2006 г.)“ — чийто член 4 определя срока на проекта на 36 месеца, считано от подписването му от Комисията, тоест според ищеца от 1 януари 2007 г., чийто член 5 предвижда максимална финансова помощ от Общността в размер на 2 800 000 EUR, от които 196 700 EUR — за ищеца, и който е изменен на 13 септември 2010 г., като срокът на проекта е увеличен на 44 месеца, а сумата на максималната помощ от Общността — на 2 477 040 EUR.

8        Общите условия на договорите FP6 (наричани по-нататък „условията FP6“) гласят в частност следното:

„Член II.1. Определения

[…]

4. Консорциум: всички съдоговорители, участващи в проект по настоящия договор.

[…]

6. Координатор: съдоговорител, който по силата на този договор следва, наред със задълженията си на съдоговорител, да изпълнява за сметка на консорциума и предвидените в настоящия договор конкретни координационни задачи.

7. Съдоговорител: подписал настоящия договор участник по смисъла на член 2, параграф 7 от правилата за участие, различен от [Съвместния изследователски център на Европейската комисия], който подписва отделно споразумение с Комисията във връзка с участието си в договора.

[…]

11. Нередност: всяко нарушение на разпоредба на общностното право или неизпълнение на договорно задължение поради действие или бездействие от страна на съдоговорител, което нанася или може да нанесе вреда на общия бюджет на Европейските общности или на управлявани от тях бюджети, изразяваща се в неоправдан разход.

[…]

Член II.8 Оценяване и приемане на докладите и крайните продукти

[…]

4. Одобряването на доклада не е пречка да се извърши одит или проверка съгласно разпоредбите на член II.29.

[…]

Член II.16 Прекратяване на договора поради неизпълнение и нередност

1. В случай на неизпълнение на задължение по настоящия договор Комисията указва на консорциума да намери подходящо решение, за да отстрани последиците от това неизпълнение в срок до 30 дни.

Разходите, направени от консорциума след получаването на такова указание, са възстановими само ако предложеното решение е прието от Комисията.

Консорциумът може евентуално да поиска от Комисията да спре изцяло или отчасти проекта, в съответствие с член II.5.

Ако не бъде предложено задоволително решение, Комисията прекратява участието на неизправния съдоговорител.

2. Комисията може незабавно да прекрати участието на съдоговорител, когато:

a)      той умишлено или поради небрежност е допуснал нередност при изпълнението на договор с Комисията;

b)      той е нарушил основните етични принципи, посочени в правилата за участие.

3. Решението за прекратяване на участието на съдоговорител се връчва на същия, а на консорциума се изпраща препис от това решение.

Прекратяването поражда действие от датата, на която на съдоговорителя е връчено посоченото решение, без това да се отразява на установените или предвидени с настоящия договор задължения.

Комисията съобщава на консорциума датата, от която прекратяването поражда действие.

[…]

Член II.19 Допустими разходи по проекта

1. Допустимите разходи за изпълнение на проекта трябва да отговарят на следните условия:

a)      да са действителни, икономически обосновани и необходими за изпълнението на проекта;

b)      да бъдат определени в съответствие с обичайните счетоводни принципи на съдоговорителя;

c)      да бъдат направени в срока на изпълнение на проекта, така както той е определен в член 4, параграф 2, с изключение на тези за изготвянето на окончателните доклади по член II.7, параграф 4, които могат да бъдат направени до 45 дни след датата на приключване на проекта или датата на прекратяване, ако последната е по-ранна;

d)      да бъдат записани в счетоводството на съдоговорителя, който ги е направил, най-късно до датата на изготвяне на одиторската заверка, предвидена в член II.26. Счетоводните методи, използвани за записване на разходите и приходите, трябва да са в съответствие със счетоводните правила на държавата, в която е установен съдоговорителят, и да позволяват пряко съпоставяне на направените разходи и получените приходи при изпълнението на проекта и общия счетоводен отчет за цялата търговска дейност на съдоговорителя;

[…]

2. Следните недопустими разходи не могат да бъдат отнесени към проекта:

[…]

e)      декларирани, извършени или възстановени разходи по друг общностен проект;

[…]

h)      прекомерни или неоправдани разходи;

i)      всеки друг разход, който не отговаря на условията по член II.19, параграф 1.

[…]

Член II.28 Ред за плащане

1. Ако не следва друго от член II.29, Комисията определя размера на платимата на съдоговорителя окончателна сума въз основа на документите по член II.7, които е одобрила.

[…]

7. В случай на забавено плащане съдоговорителите могат да предявят вземането си за лихви в срок от два месеца от датата, на която е извършено плащането. Лихвата се изчислява въз основа на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране и публикуван в серия C на Официален вестник на Европейския съюз, на първия ден от месеца, в който настъпва падежът на плащането, увеличен с пункт и половина. Лихви се дължат за периода между крайната дата за плащането и датата, на която същото е извършено. Дата на плащането е датата, на която сметката на Комисията е задължена. Платените лихви не се считат за част от определената с член 5 от договора финансова помощ от Общността.

8. Във всеки един момент Комисията може да спре течението на периодите, посочени в член 8 във връзка със сроковете за плащане, като уведоми координатора, че финансовата обосновка е неприемлива, доколкото не е в съответствие било с изискванията на договора, било с докладите за дейността, представени на Комисията за одобрение. Срокът, предвиден за приемането на финансовата обосновка, спира да тече до представянето на поискания поправен или изменен вариант, а остатъчният срок започва да тече от деня, в който Комисията получи тази информация.

Комисията може във всеки един момент да спре плащанията си при неспазване от страна на съдоговорителите на една или друга договорна разпоредба, и по-конкретно на разпоредбите на член II.29 относно одита и контрола. В този случай Комисията уведомява пряко съдоговорителите с препоръчано писмо с обратна разписка.

Комисията може във всеки един момент да спре плащанията си, ако подозира, че при изпълнението на договора някой от съдоговорителите е допуснал нередност. Плащането се спира само за частта, предназначена за съдоговорителите, за които се подозира, че са допуснали нередност. В този случай с препоръчано писмо с обратна разписка Комисията уведомява пряко съдоговорителите за причините за спирането.

Член II.29 Проверки и одити

1. Във всеки момент от срока на договора и до изтичането на пет години от приключването на проекта Комисията може да организира одити, като възложи извършването им било на ревизори или одитори, външни специалисти по научни или технически въпроси, било на собствените си служби, включително [Европейската служба за борба с измамите]. Тези одити могат да обхващат научни, финансови, технологични и други аспекти (например счетоводните и управленските принципи), свързани с надлежното изпълнение на проекта и на договора. Одитите се извършват при условията на поверителност. Ако в резултат на тези одити бъдат установени суми, дължими на Комисията, тя може да предприеме събирането им в съответствие с член II.31.

Съдоговорителите имат право да се противопоставят на участието на даден ревизор или одитор, външен специалист по научни или технически въпроси, по съображения, свързани с търговската тайна.

2. Съдоговорителите са длъжни да предоставят пряко на Комисията всички подробни данни, които тя е поискала, за да провери дали договорът се управлява и изпълнява правилно.

3. Съдоговорителите са длъжни да съхраняват оригинала или, в изключителни случаи, ако това е надлежно обосновано, заверени преписи на всички свързани с договора документи до изтичането на 5 години от приключването на проекта. Тези документи се предоставят на Комисията, когато същата ги поиска във връзка с извършван по договора одит.

4. За целите на тези одити съдоговорителите следва да осигурят на Комисията и всички определени от нея външни субекти, възможност, във всеки подходящ момент, да отидат на място, по-конкретно в помещенията на съдоговорителите, за да съберат нужните за извършването на одита сведения.

[…]

6. Освен това Комисията може да прави проверки и инспекции на място в съответствие с Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 година относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности, и с Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) [Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)]

[…]

Член II.30 Неустойка

Съдоговорителите се съгласяват, че за да защити финансовите си интереси, Общността има право, наред с предвидените в настоящия договор други мерки, да търси неустойка от съдоговорителя, чиито разходи са се оказали прекомерни и който в резултат на това е получил недължима финансова помощ от Общността. Освен че дължи неустойка, съдоговорителят следва да върне и недължимо получената финансова помощ.

1. Размерът на неустойката е пропорционален на прекомерния разход и на недължимата част от помощта на Общността. Размерът на неустойката се изчислява по следната формула:

Неустойка = недължимо получена финансова помощ x (прекомерен разход/общо поискана сума)

При изчисляването на неустойката се взема предвид само периодът, за който се отнася общностната помощ, искана от съдоговорителя за този период. Неустойката не се изчислява спрямо цялата общностна помощ.

2. С препоръчано писмо с обратна разписка Комисията уведомява за искането си за плащане съдоговорителя, който според нея дължи неустойка. Съдоговорителят разполага с 30 дни, за да отговори на направеното от Общността искане за неустойка.

3. Редът за връщане на недължимо получена финансова помощ и за заплащане на неустойка се определя в съответствие с член II.31.

4. Комисията има право да иска обезщетение за всеки прекомерен разход, установен след изтичането на договора, в съответствие с разпоредбите на параграфи 1—6.

5. Разпоредбите на този член не са пречка Комисията да наложи на неизправния съдоговорител административните или финансовите санкции, предвидени във финансовия регламент, или Общността и другите съдоговорители да използват гражданскоправните способи за защита, с които разполагат. Освен това посочените разпоредби не изключват наказателното преследване от страна на органите на държавите членки.

6. Освен това, както предвижда финансовият регламент, на съдоговорителя, за когото е установено, че сериозно е нарушил договорните си задължения, може да бъде наложена финансова санкция в размер между 2 % и 10 % от финансовата помощ, която е получил от Общността. В случай на повторност през петте години, следващи първото неизпълнение, процентът може да бъде от 4 до 20.

Член II.31 Връщане на суми на Комисията и нареждания за събиране на вземания

1. Когато на съдоговорителя недължимо е платена сума или когато съгласно условията на договора следва да се възстанови определена сума, съдоговорителят се задължава да върне въпросната сума на Комисията при условията и на датата, определени от нея.

2. Ако съдоговорителят не плати на определената от Комисията дата, върху дължимата сума се начисляват лихви при посочения в член II.28 лихвен процент. Лихвите за забава се начисляват от определената за плащането дата до деня, в който Комисията получи цялата дължима ѝ сума.

[…]

3. Дължимите на Комисията суми могат да се съберат чрез прихващане с тези, дължими на съдоговорителя, след като същият бъде уведомен за това, или чрез удовлетворяване от съответната парична гаранция. Предварителното съгласие на съдоговорителя не се изисква.

[…]

5. Съдоговорителят се счита за уведомен, че съгласно член 256 от Договора за създаване на Европейската общност и правилата за участие Комисията може да приеме решение с изпълнителна сила, което установява парично задължение за субекти, различни от държавите“.

9        Два други договора (наричани по-нататък „договорите eTEN“) са сключени в рамките на специалната програма eTEN относно трансевропейските далекосъобщителни мрежи, уредена с Регламент (ЕО) № 2236/95 на Съвета от 18 септември 1995 година относно общите правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските мрежи (ОВ L 228, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 16, стр. 219), изменен с Регламент (ЕО) № 1655/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 1999 година (ОВ L 197, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 28, стр. 6).

10      Става въпрос за следните договори:

–        договор № 029255 „NavigAbile: e-inclusion for communication disabilities“ (наричан по-нататък „договорът Navigabile“), чийто член 2 определя срока на проекта на 15 месеца, считано от първия ден на месеца, следващ последното подписване от страните, тоест, според ищеца, от 1 януари 2007 г., и чийто член 3 предвижда максимална финансова помощ от Общността в размер на 756 275 EUR, от които 62 148 EUR — за ищеца,

–        договор № 517506 „European Recommanded Materials for Distance Learning Courses for Educators“ (наричан по-нататък „договорът Euridice“), чийто член 2 определя срока на проекта на 18 месеца, считано от първия ден на месеца, следващ последното подписване от страните, тоест, според ищеца, от 1 август 2005 г., и чийто член 3 предвижда максимална финансова от Общността в размер на 860 834 EUR, от които 55 750 EUR — за ищеца.

11      Общите условия на договорите eTEN (наричани по-нататък „условията eTEN“) гласят в частност следното:

„Член II.1 Определения

[…]

2. „бенефициер“ означава правен субект, международна организация или Съвместният изследователски център (СИЦ), сключили с Общността настоящия договор за финансиране.

[…]

4. „член“ означава правен субект, международна организация или Съвместният изследователски център (СИЦ) — освен бенефициера — които със съгласието на Общността и в съответствие с настоящия договор за финансиране са сключили договор за участие с бенефициер и които съгласно последния договор имат същите права и задължения като бенефициера, освен ако в договора за финансиране не е предвидено друго.

5. „участник“ означава бенефициер или член.

[…]

28. „допустими разходи“ са разходите по членове 14 и 15 от настоящото приложение, в съответствие с условията, съдържащи се в членове 13.1—13.7.

[…]

32. „нередност“ означава всяко нарушение на общностното право или неизпълнение на договорно задължение поради действие или бездействие от страна на бенефициер или член, което нанася или може да нанесе вреда на общия бюджет на Европейските общности, изразяваща се в неоправдани разходи.

[…]

Член II.3 Финансовата помощ от Общността

[…]

4. Ако не е предвидено друго в член 17 от това приложение, задължението за плащане става изискуемо едва след като бъде одобрен последният краен продукт.

[…]

6. След датата на изтичане на договора за финансиране, прекратяването на договора за финансиране или приключването на участието на бенефициер или член Комисията може или трябва, според случая, да поиска от съответния бенефициер или от бенефициера, който участва чрез един от своите членове, връщане на цялата финансова помощ, която му е била изплатена от Общността, ако при извършения съгласно член 17 от това приложение одит се установят сериозни финансови нередности или измама. Върху подлежащата на връщане сума се начисляват лихви при лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране на първия календарен ден от месеца, през който съответният участник е получил средствата, увеличен с три пункта и половина. Лихвите текат от деня, в който средствата са получени, до връщането на същите.

[…]

Член II.7 Прекратяване на договора за финансиране или на участието на бенефициер или член

[…]

3. Комисията може с незабавно действие да прекрати настоящия договор за финансиране или участието на бенефициер или да поиска даден бенефициер да прекрати участието на един от членовете си, считано от датата на получаване на препоръчаното писмо с обратна разписка, изпратено от Комисията или, ако се прекратява участието на член — от съответния бенефициер, съгласно параграф 6, трета алинея:

a)      когато фактическото изпълнение на проекта не е било започнато през трите месеца след изплащането на аванса и предложената нова дата е сметната за неприемлива от Комисията;

b)      когато пряко засегнатият участник не е изпълнил изцяло договорните си задължения въпреки писменото искане — отправено от Комисията или от координатора, действащ в съгласие с другите бенефициери, или още, когато става въпрос за член, от съответния бенефициер — в срок, не по-дълъг от един месец, да бъдат отстранени последиците от неизпълнението;

c)      когато промяна в контрола върху бенефициер може съществено да навреди на проекта или интересите на Общността;

d)      в случай на несъстоятелност, прекратяване на юридическото лице, прекратяване на дейността, принудителна или доброволна ликвидация или спиране на дейността на участник или всяка друга подобна процедура, която е предвидена в националното законодателство и има сходни последици;

e)      в случай на сериозна финансова нередност.

4. Комисията трябва с незабавно действие да прекрати настоящия договор за финансиране, да сложи край на участието на бенефициер или да поиска от съответния бенефициер да прекрати участието на един от членовете си, считано от датата на получаване на препоръчаното писмо с обратна разписка, изпратено от Комисията или, ако се прекратява участието на член, от съответния бенефициер, съгласно параграф 6, трета алинея, когато даден участник е направил невярно изявление, за което може да носи отговорност, или когато умишлено е затаил сведения, за да получи финансовата помощ от Общността или друго предимство, предвидено с договора за финансиране.

[…]

Член II.13 Допустими разходи — Общи принципи

1. Допустимите разходи са тези по членове 14 и 15 от това приложение. Те трябва да отговарят на следните условия:

–        да са необходими за проекта,

–        да са направени в срока на проекта,

–        да са определени в съответствие със счетоводния принцип на историческите разходи и с обичайните вътрешни правила на участника, при условие че същите са приемливи за Комисията,

–        да са отразени в счетоводството най-късно при изготвянето на окончателните счетоводни баланси или в данъчните документи или евентуално най-късно към датата на одиторската заверка по член 4.2.c от това приложение, като предимство има по-ранната от двете дати,

и

–        да изключват какъвто и да било марж на печалба.

[…]

4. Недопустими са по-конкретно следните разходи:

[…]

–        ненужните или неоправдани разходи,

[…]

–        разходите за представителни или развлекателни цели, с изключение на тези, които са разумни и са приети от Комисията като абсолютно необходими за изпълнението на договора за финансиране.

Член II.14 Преки разходи

1. Персонал

Що се отнася до разходите за персонал:

a)      Към договора за финансиране могат да бъдат отнесени само разходите за часовете, действително изработени от лицата, които пряко извършват управленска и техническа работа по проекта.

Тези лица трябва:

–        да бъдат назначени пряко от участника, при спазване на националното законодателство,

–        да бъдат само под надзора на участника, и

–        да получават възнаграждение съгласно обичайната практика на участника, при условие че тя е приемлива за Комисията.

Изработваните в изпълнение на договора за финансиране часове трябва да бъдат вписвани през целия срок на проекта, а що се отнася до координатора — и след приключването на проекта, но съответно за не повече от два месеца; тези вписвания трябва да бъдат заверявани поне веднъж месечно от отговарящото за работата лице, определено от участника в съответствие с член 2.2.b от това приложение, или от надлежно упълномощения от участника финансов директор.

[…]

4. Пътни и командировъчни разходи

Действително направените пътни и командировъчни разходи за работещите по проекта могат да бъдат отнесени към договора за финансиране.

[…]

Член II.16 Отчитане на разходите

Допустимите разходи се възстановят, след като бъдат обосновани от участника.

За тази цел участникът е длъжен да съхранява редовно и в съответствие с обичайните счетоводни правила на държавата, в която е установен, счетоводните записи по проекта и необходимата документация, за да оправдае и отчете подробно разходите и часовете, отразени в счетоводните му записи.

Документацията трябва да е точна, пълна и прегледна.

Член II.17 Финансов одит

1. Комисията или оправомощен от нея представител може да започне одит на участника във всеки един момент в срока на действие на договора за финансиране и през петте години след последното плащане от страна на Общността съгласно член 3.

[…]

2. Комисията или оправомощеният от нея представител има достъп, в подходящо време, до работещия по проекта персонал на бенефициерите, до документацията по член 16 от това приложение и до компютърните данни и устройства, така както счете за необходимо. В тази връзка тя/той може да изисква данните да бъдат представени в подходяща форма, например за да провери допустимостта на разходите.

[…]

4. Въз основа на одитните заключения Комисията взема всички подходящи според нея мерки, включително нарежда пълно или частично събиране на сумите, които е изплатила. Нареждането се отправя до съответния бенефициер или до косвения бенефициер, ако финансовият одит се извършва спрямо един от неговите членове.

[…]

Член II.19 Връщане на суми на Комисията и нареждания за събиране на суми

1. Ако дадена сума е недължимо платена на участника или ако съгласно клаузите на договора следва да се възстанови определена сума, бенефициерът връща въпросната сума на Комисията по реда и на датата, уточнени от нея.

2. Ако бенефициерът не плати до определената от Комисията дата, върху дължимата сума се начисляват лихви при посочения в член 3.6 от това приложение лихвен процент. Лихви за забава текат от датата, следваща тази, на която трябва да се извърши плащането, до датата — включително — на която Комисията получи дължимата сума в пълен размер.

[…]“.

12      Последният процесен договор (наричан по-нататък „договорът CIP“ или „договорът T-Seniority“) е сключен във връзка с рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, създадена с Решение 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 година за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.) (ОВ L 310, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 54, стр. 224).

13      Става въпрос за договор № 224988 „T-Seniority: Expanding the benefits of information society to older people through digital TV channels“, чийто член 3 определя срока на проекта на 24 месеца, считано от 1 юли 2008 г., а член 5 предвижда максимална финансова помощ от Общността в размер на 2 669 999 EUR, от които 72 562,50 EUR — за ищеца.

14      Общите условия на договора CIP (наричани по-нататък „условията CIP“) гласят в частност следното:

„Член II.1 Определения

[…]

„бенефициер“ означава правен субект, страна по настоящия договор за финансиране, сключен с Общността.

[…]

„допустими разходи“ са разходите по членове II.21 и II.22 при спазване на условията, посочени в членове II.20 и II.23.

[…]

„нередност“ означава всяко нарушение на общностното право или на клауза от настоящия договор за финансиране поради действие или бездействие от страна на един или няколко бенефициери, което нанася или може да нанесе вреда на бюджета на Общностите.

[…]

Член II.5 Одобряване на докладите и крайните продукти; срокове за плащане

1. В края на всеки референтен период Комисията оценява докладите по проектите и крайните продукти, предвидени в приложение I, и извършва съответните плащания в срок от 105 дни от получаването им, освен ако срокът, плащането или проектът не са спрени. Комисията може да ползва услугите на външни експерти при анализа и оценката на докладите и крайните продукти.

2. Плащанията се извършват, след като Комисията одобри докладите и/или крайните продукти. Липсата на отговор от страна на Комисията в посочения срок не означава одобрение. Комисията може да отхвърли доклади и крайни продукти дори след изтичането на срока за плащане. Одобряването на докладите не е равносилно на признаване на редовността им или на автентичността на съдържащите се в тях изявления и сведения и не изключва възможността за одит или проверка.

[…]

Член II.10 Прекратяване на договора за финансиране или на участието на бенефициер

[…]

2. Комисията няма право да се противопоставя:

a)      на прекратяването на договора за финансиране по писмено искане на координатора, действащ в съгласие с всички останали бенефициери, и на основанията, посочени в параграф 1 на този член;

b)      на оттеглянето на бенефициер от проекта, освен ако това съществено ще навреди на изпълнението на проекта.

Прекратяването на договора за финансиране или оттеглянето на бенефициер поражда действие:

–        от датата на приемателното писмо на Комисията, връчено с препоръчана поща с обратна разписка,

–        при липсата на писмени възражения от страна на Комисията, най-късно един месец след получаване на изпратеното от съответните страни уведомление.

3. Комисията може с незабавно действие да прекрати настоящия договор за финансиране или участието на бенефициер, считано от датата на получаване на изпратеното от Комисията препоръчано писмо с обратна разписка:

[…]

f)      в случай на извършена от бенефициера сериозна финансова нередност или измама.

[…]

Член II.11 Финансови и други последици от прекратяването

[…]

3. В случай на прекратяване Комисията извършва плащания само във връзка с допустимите разходи, направени и приети до датата, на която прекратяването е породило действие, както и във връзка с всяко оправдано задължение, което е поето преди тази дата и не може да бъде отменено.

4. В отклонение от предходния параграф:

–        при прекратяване по реда на член II.10, параграф 2, първа алинея, буква b) или параграф 3, букви b), c), e), f) или g) Комисията може да иска пълно или частично връщане на общностната финансова помощ предвид естеството и резултатите на изпълнената работа, както и ползата ѝ за Общността в рамките на настоящата програма,

[…]

7. Комисията може да упражни всички права, предоставени ѝ с настоящия договор за финансиране, за да приеме или отхвърли докладите или крайните продукти, за да приеме, намали или отхвърли отправените искания за възстановяване на разходи и за да разпореди одит или техническа оценка.

8. Независимо от прекратяването на договора за финансиране или на участието на бенефициер разпоредбите на част B и част D от приложение II продължават да се прилагат и след прекратяването на договора за финансиране, съответно прекратяването на участието на бенефициер. Продължават да се прилагат за предвидения в тях срок и всички останали разпоредби на настоящия договор за финансиране, в които изрично се посочва, че остават в сила след прекратяването.

[…]

Член II.20 Допустими разходи — общи принципи

1. Допустимите разходи са тези по членове II.21 и II.22. Те трябва да отговарят на следните условия:

[…]

–        да са необходими за изпълнението на проекта,

–        да са действително извършени от бенефициера,

–        да са установими и проверими; да са отразени в счетоводството на бенефициера и да са определени в съответствие със счетоводните принципи, приложими в страната, в която е установен бенефициерът, и с обичайните за бенефициера методи за изчисляване на разходите; вътрешните счетоводни и одитни процедури на бенефициера трябва да дават възможност за пряко съпоставяне на декларираните разходи и фактури по проекта с финансовите документи и съответните им приложения,

–        да са в съответствие с изискванията на приложимото данъчно и осигурително законодателство,

–        да са разумни и оправдани и да отговарят на изискванията за добро финансово управление, в частност по показатели като икономичност и ефикасност,

и

–        да са извършени в срока на проекта.

[…]

2. Недопустими са по-конкретно следните разходи:

[…]

–        ненужните или неоправдани разходи,

[…]

–        разходите, извършени или възстановени по друг общностен, международен или национален проект.

[…]

Член II.23 Отчитане на разходите

Допустимите разходи се възстановяват, след като бъдат обосновани от бенефициера.

За тази цел участникът е длъжен да съхранява редовно и в съответствие с обичайните счетоводни правила на държавата, в която е установен, счетоводните записи по проекта и необходимата документация, за да оправдае и отчете подробно разходите и часовете, отразени в счетоводните му записи. Счетоводните документи се съхраняват в продължение най-малко на пет години, считано от последното плащане. Изработваните в изпълнение на договора за финансиране часове трябва да бъдат вписвани през целия срок на проекта и до два месеца след приключването на проекта; тези вписвания трябва да бъдат заверявани поне веднъж месечно от отговарящото за работата лице, определено от участника в съответствие с член II.3.b, или от надлежно упълномощения от участника финансов директор.

Документацията трябва да е точна, пълна и прегледна.

[…]

Член II.26 Начини на плащане

[…]

6. Всяко плащане може да бъде обект на одит или преглед и да бъде ревизирано или изискано обратно в зависимост от резултатите от одита или прегледа.

[…]

Член II.28 Финансов одит

1. Комисията може да разпореди одит на бенефициер във всеки един момент в периода на изпълнение на проекта и през петте години след последното плащане. Одитът спрямо даден бенефициер се смята за започнал в деня, в който последният е получил изпратеното за тази цел от Комисията препоръчано писмо с обратна разписка.

Одитът може да бъде извършен от външни одитори или от самите служби на Комисията, включително OLAF. Одитът се извършва при условията на поверителност.

2. Бенефициерите предоставят пряко на Комисията всички подробни сведения и данни, които тя или оправомощен от нея представител са поискали, за да се уверят, че договорът за финансиране се управлява правилно, че разпоредбите му се изпълняват и че разходите се отнасят към него надлежно.

3. Бенефициерите осигуряват на Комисията или на упълномощено от нея външно лице незабавен достъп, в подходящо време, до помещенията на бенефициерите, до работещия по проекта техен персонал, до документацията по член II.23 от това приложение, която е необходима за одита, включително информация за възнагражденията на отделните работещи по проекта лица, счетоводни данни, компютърни данни и устройства. В тази връзка Комисията или упълномощеното от нея външно лице може да изисква данните да бъдат представени в подходяща форма, например за да провери допустимостта на разходите.

[…]

5. Въз основа на одитните заключения Комисията взема всички подходящи според нея мерки, включително нарежда пълно или частично събиране на сумите, които е изплатила, и налага приложимите санкции.

[…]

Член II.30 Връщане на суми на Комисията и нареждания за събиране на суми

1. Когато сума, която Комисията е изплатила на координатора в качеството му на получател на всички плащания, трябва да бъде възстановена съгласно разпоредбите на настоящия договор за финансиране, съответният бенефициер връща същата на Комисията по реда и на датата, уточнени от нея.

2. Ако задължението за плащане на дължимата сума не бъде изпълнено на определената от Комисията дата, върху въпросната сума се начисляват лихви при посочения в член II.5(5) лихвен процент. Лихви за забава текат от датата, следваща тази, на която трябва да се извърши плащането, до датата — включително — на която Комисията получи дължимата сума в пълен размер.

[…]

4. Бенефициерите са наясно, че съгласно член 256 от Договора за създаване на Европейската общност Комисията може да приеме решение с изпълнителна сила, с което да наложи парично задължение на субекти, различни от държавите“.

15      Що се отнася до приложимото към процесните договори право, член 12 от договорите FP6 предвижда, че „[н]астоящият договор се урежда от белгийското право“.

16      Освен това съгласно член 5, параграф 1 от договорите eTEN „[н]астоящото споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства се урежда от белгийското право“.

17      Член 10, алинея първа от договора CIP гласи, че „по отношение на настоящия договор за финансиране се прилагат неговите разпоредби, релевантните за [CIP] актове на Общността, финансовият регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, правилата за прилагането на този регламент, други разпоредби на общностното право и субсидиарно, белгийското право“.

18      Що се отнася до подсъдността, член 13 от договорите FP6 съдържа арбитражна клауза, съгласно която Общият съд или Съдът, според случая, е компетентен да се произнася по споровете между Общността и съдоговорителите относно действителността, прилагането или тълкуването на тези договори.

19      Такава клауза съдържат съответно член 5, параграф 2 от договорите eTEN и член 10, трета алинея от договора CIP.

 Б – Изпълнение на процесните договори и одит

20      От 8 до 12 февруари 2010 г. Комисията извършва в помещенията на ищеца финансов одит по отношение на процесните договори.

21      Преди да извърши този одит, по някои от процесните договори Комисията вече е била изплатила на ищеца последния транш от предоставяната от Общността финансова помощ.

22      Става въпрос, първо, за три от договорите, за които важат условията FP6, а именно договорите Access-eGOV, eABILITIES и Emerge, по които последният транш на финансовата помощ от Общността е изплатен съответно на 15 декември, на 30 септември и на 30 октомври 2009 г. Изпълнението на тези три договора от ищеца е окончателно прието от Комисията, съответно на 13 юли 2009 г., на 17 март 2009 г. и на 15 май 2010 г.

23      Става въпрос, второ, за договорите, за които важат условията eTEN, а именно договорите Navigabile и Euridice, по които плащането е извършено съответно на 28 януари 2009 г. и на 28 декември 2007 г. Изпълнението на тези два договора от ищеца е окончателно прието от Комисията на 8 декември 2008 г. и на 27 март 2007 г.

24      Към момента на одита останалите процесни договори се намират на различни стадии на изпълнение.

25      Що се отнася до договора, за който важат условията CIP, а именно договор T-Seniority, на 23 февруари 2009 г. Комисията изплаща на ищеца чрез посредничеството на координатора на проекта първия транш на финансовата помощ от Общността, възлизащ на 43 934,90 EUR. С писмо от 1 март 2010 г. ищецът уведомява координатора на проекта T-Seniority, че считано от тази дата се оттегля от консорциума.

26      Положението с другите три договора, за които важат условията FP6, а именно договори Ask-It, EU4ALL и Enable, е следното.

27      По договора Ask-It Комисията изплаща първите четири транша от предназначената за ищеца финансова помощ от Общността, като последното плащане е извършено на 27 май 2008 г. Последният транш от въпросната помощ още не е изплатен. Консорциумът изпраща на Комисията последните крайни продукти на 21 юли 2009 г.

28      По договор EU4ALL Комисията изплаща на ищеца първите два транша на финансовата помощ от Общността на 4 април 2007 г. и на 19 януари 2009 г. След като проверява докладите, представени от консорциума във връзка с третия референтен период на проекта, на 13 януари 2010 г. Комисията изпраща на координатора на този проект писмо, в което посочва, че въпросните доклади са одобрени под условието консорциумът да представи план за изпълнение на програмата за следващия период, който да съдържа някои изменения на бъдещите дейности и задачи. Комисията определя и едномесечен срок, в който консорциумът да вземе предвид препоръките ѝ и да представи нов план за изпълнение.

29      Впоследствие, с писмо от 29 март 2010 г. Комисията дава във връзка с договора EU4ALL нов едномесечен срок, в който консорциумът да вземе предвид допълнителните препоръки след представянето на нови документи и да изпрати нов план за изпълнение, съобразен с въпросните препоръки.

30      След като консорциумът представя нови документи във връзка с договора EU4ALL, Комисията съобщава на консорциума в писмо от 9 юни 2010 г., че приема изпълнението на проекта за задоволително, стига преди края на месец юни 2010 г. да бъдат представени допълнителни документи.

31      С писмо от 4 август 2010 г. ищецът припомня на Комисията, че макар координаторът на проекта да е представил допълнителните документи, които Комисията е поискала в писмото си от 9 юни 2010 г., последната не е извършила никакво плащане. Доколкото това обстоятелство прави изпълнението на предвидения с договора EU4ALL проект невъзможно поради липсата на финансови ресурси, ищецът уведомява Комисията, че считано от датата на това писмо спира всякакво изпълнение и работа по проекта, докато тя не изпълни договорните си задължения, като си запазва правата по договора и евентуално правото на допълнително обезщетение за вреди.

32      С писмо от 25 август 2010 г. Комисията уведомява ищеца, че е спряла изплащането на финансовата помощ от Общността за последния референтен период по договор EU4ALL на основание член II.28, параграф 8, трета алинея от условията FP6.

33      По договора Enable Комисията е изплатила на ищеца първите шест транша на предназначената за него финансова помощ от Общността, като последното плащане е било извършено на 7 юни 2009 г.

34      След това в писмо от 16 юли 2010 г. ищецът уведомява Комисията, че тъй като тя не извършва плащания, за него е невъзможно да продължи да изпълнява предвидения с договора Enable проект поради липсата на финансови ресурси. Освен това ищецът уведомява Комисията, че считано от датата на това писмо спира всякакво изпълнение и работа по проекта, докато тя не изпълни договорните си задължения, като си запазва правата по договора и евентуално правото на допълнително обезщетение за вреди. На 15 октомври 2010 г. той все пак представя на Комисията последния си финансов доклад по този проект.

35      На 28 юни 2010 г. Комисията изпраща на ищеца предварителен одиторски доклад във връзка с изпълнението на процесните договори. Ищецът изпраща на Комисията забележките си по този доклад на 30 септември 2010 г.

36      С писмо от 22 декември 2010 г. Комисията уведомява ищеца, че е приела приложения към това писмо окончателен одиторски доклад, като посочва, че е съгласна с направените заключения.

37      В окончателния одиторски доклад, приложен към писмото на Комисията от 22 декември 2010 г., се установява следното:

–        няколко години поред ищецът не е отразявал, в нарушение на съответните разпоредби на гръцкото законодателство, точните приходи в счетоводните си книги и архиви; в резултат на това счетоводните записи не са надеждни и не е възможно пряко сравняване между разходите и приходите във връзка с изпълнението на програмите и счетоводните отчети,

–        в значителен процент от присъствените листове на персонала последователно са нанасяни ръкописни поправки; въпросните поправки са правени от програмния директор на по-късен етап без съгласието на персонала; това обстоятелство се отразява съществено на декларираното изработено време и поражда съмнения в записаните като изработени часове,

–        присъствените листове на програмния директор показват завишен брой изработени часове, които се застъпват с часовете, използвани за други професионални занимания,

–        заявлението на ищеца, че програмният директор не е участвал в изпълнението на финансирания от Комисията договор ETSI STF 333, е невярно,

–        обосновката на пътните разходи не дава надеждна и обективна представа при какви условия и във връзка с какви дейности са извършени съответните пътувания, доколкото по-голямата част от тези пътувания не са били пряко свързани с въпросните програми.

38      В резултат на това в одиторския доклад се заключава, че всички разходи, направени от ищеца по време на изпълнението на договорите Access-eGOV, eABILITIES, Ask-It, EU4ALL, Emerge и Enable, както и Navigabile, Euridice и T-Seniority, следва да се считат за недопустими и че ищецът трябва да върне изплатените му съответни суми в пълен размер.

39      В одиторския доклад се препоръчва също така, предвид тежестта на установените нарушения, да се прекратят всички действащи между ищеца и Комисията договори, в съответствие с член II.16.2 от условията FP6, член II.7.3 (сериозна финансова нередност) и член II.7.4 (неверни изявления) от условията eTEN и член II.10.3 (нарушение на договора и недаване на информация) от условията CIP.

40      В писмото си от 22 декември 2010 г. Комисията посочва и сумата, която трябва да бъде върната по всеки един от процесните договори и която общо възлиза на 951 029,21 EUR, като прилага следната таблица:

Договор	Декларирани разходи (A)	Разходи, приети от съответното длъжностно лице (B)	Допустими разходи (C)	Брутна корекция спрямо приетите разходи (C-B)
027020 Access-eGOV	157 438,84	157 438,84	0,00	- 157 438,84
034778 EU4ALL	115 044,16	115 044,16	0,00	- 115 044,16
035242 eABILITIES	95 287,40	95 287,40	0,00	- 95 287,40
045056 Emerge	112 308,44	112 308,44	0,00	- 112 308,44
045563 Enable	118 588,01	104 503,61	0,00	- 104 503,61
511298 Ask-It	187 120,70	184 803,16	0,00	- 184 803,16
029255 Navigabile	61 004,83	62 129,50	0,00	- 62 129,50
517506 Euridice	56 798,04	56 472,10	0,00	- 56 472,10
224988 T-Seniority	63 042	63 042	0,00	- 63 042

41      В това отношение Комисията уточнява, че корекциите, които се оказват нужни поради изплатените на ищеца недължими суми, биха могли да се отразят на бъдещите плащания по процесните договори или да доведат до издаването на нареждане за събиране на вземания.

42      В същото писмо Комисията освен това уведомява ищеца, че наред с тези корекции службите ѝ могат да изчислят размера на неустойката, дължима на Европейския съюз съгласно член II.30 от условията FP6, и евентуално да издадат нареждане за събиране на тази неустойка.

43      На 4 февруари 2011 г. програмният директор е изслушан от служителите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) по повод изпълнението на проектите, предмет на процесните договори, и участието му в последните.

44      В писмо, изпратено до ищеца на 21 март 2011 г., Комисията посочва като недължимо изплатени му следните суми:

	Проекти			Допустим разход/финансиране според одиторския доклад		Недължимо изплатена сума
FP6	027020	Access-e-Gov		0,00 €		- 157 438,73 €
FP6	035242	eABILITIES		0,00 €		- 95 201,60 €
FP6	045563	Enable		0,00 €		- 81 456,96 €
FP6	511298	Ask-It		0,00 €		- 164 988,82 €
FP6	034778	EU4ALL		0,00 €		- 125 580,45 €
FP6	045056	Emerge		0,00 €		- 187 248,39 €
ETEN	029255	Navigabile		0,00 €		- 62 129,50 €
ETEN	517506	Euridice		0,00 €		- 55 750 €
CIP	224988	T-Seniority		0,00 €		- 43 966 €
							- 643 782,81 €

45      Освен това Комисията указва на ищеца, че ако той не представи съответно становище в срок от 15 дни от получаването на това писмо, службите ѝ ще продължат процедурата по събиране на сумата от 643 782,81 EUR и за всеки проект ще му бъде изпратено дебитно известие, съдържащо указания в определен срок да върне дължимите на Комисията суми. Тя освен това уточнява, че ако ищецът не върне исканите суми в определения с дебитното известие срок, върху същите ще бъдат начислявани лихви при посочения в това известие лихвен процент. Допълва, че ако общата сума, включително лихвите, не бъде върната, ще се пристъпи или към принудително изпълнение, или към прихващане с евентуално дължими на ищеца суми. Накрая Комисията посочва, че компетентната служба не само ще издаде нареждане за събиране на вземания, но и ще изчисли размера на неустойката, дължима от ищеца съгласно член II.30 от условията FP6.

46      С писмо от 1 април 2011 г. Комисията изпраща на ищеца „обобщителна таблица“ със сумите, които са му били недължимо изплатени. От тази таблица личи, че подлежащата на връщане сума възлиза общо на 999 366,40 EUR, а не на 643 782,81 EUR.

47      С писмо от 4 април 2011 г. Комисията уведомява ищеца, че предвид резултатите от одита смята, че той е направил неверни изявления и е допуснал нередности по смисъла на член II.1.11 от условията FP6, на член II.1.32 от условията eTEN и на член II.1 от условията CIP. Освен това тя му съобщава, че според нея той е нарушил разпоредбите на процесните договори, що се отнася до допустимостта на разходите, и с тези нарушения, както и с неверните изявления е целял да получи от Съюза недължима помощ. Поради това уведомява ищеца за решението си да прекрати на основание член II.16.2 от условията FP6 участието му в договорите Ask-It, EU4ALL, Emerge и Enable, считано от получаването на това писмо. Освен това на основание член II.7 от условията FP6 Комисията иска от ищеца в срок от 30 дни от получаването на това писмо да ѝ изпрати всички доклади и документи във връзка с изпълнената до момента работа, които той е длъжен да ѝ представи по договора Enable. Освен това тя обръща внимание на ищеца, че предвид окончателните резултати от одита няма вероятност разходите, декларирани от него за необхванатите от одита периоди, да бъдат счетени за допустими.

48      На 29 април 2011 г. Комисията издава девет дебитни известия, в които се посочва сумата, която трябва да бъде върната по всеки един от процесните договори и която възлиза общо на 999 213,45 EUR. В тези дебитни известия на ищеца се определя срок от 45 дни за връщане на дължимите суми, изтичащ на 14 юни 2011 г., считано от която дата върху тези суми ще се начисляват мораторните лихви, предвидени в процесните договори, при лихвения процент на Европейската централна банка (ЕЦБ), увеличен с 3,5 пункта.

49      Същия ден Комисията уведомява ищеца с писмо, че общият размер на неустойките, дължими съгласно договорите, сключени в рамките на FP6, възлиза на 70 471,47 EUR. Тя също така посочва, че сумата, получена при прилагането на формулата по член II.30 от общите условия на тези договори, е била намалена, за да бъде спазено изискването за пропорционалност, на 10 % от размера на изплатените преди одита безвъзмездни средства.

50      Във връзка с това Комисията прилага следната таблица:

Проект		Одитиран период, за който е платено	Поискано преди одита финансиране	Свръхдеклариране%		Пределен размер на обезщетението за вреди1
027020	Access-e-Gov	1 to 3	157 438,84 €	100 %		15 743,87 €
035242	eABILITIES	1 to 2	95 287,40 €	100 %		9 520,16 €*
045563	Enable	1 to 2	59 732,95 €	100 %		5 973,30 €
511298	Ask-It	1 to 3	171 434,65 €	100 %		16 498,88 €*
034778	EU4ALL	1 to 2	115 044,16 €	100 %		11 504.42 €
045056	Emerge	1 to 2	112 308,44 €	100 %		11 230,84 €
								70 471,47 €

¹      Пределна сума в размер на 10 % от финансовата помощ, изплатена от финансовия координатор на проектите (95 201,60 EUR за eABILITIES и 164 988,02 EUR за Ask-It)

51      В същото писмо Комисията освен това посочва, че ако в срок от 30 дни от получаването на това писмо ищецът не даде становище, ще бъде издадено дебитно известие за сумата от 70 471,47 EUR, в съответствие с член II.31 от условията FP6. Също така уточнява, че ако дължимата сума не бъде върната в предвидения с дебитното известие срок, върху нея ще бъдат начислявани лихви за забава при посочен в това известие лихвен процент.

52      На 20 юни 2011 г. Комисията издава шест дебитни известия по договорите, сключени между Общността и ищеца за проектите Access-eGOV, eABILITIES, Ask-It, EU4ALL, Emerge и Enable, в които известия определя на 70 471,47 EUR сумите, дължими от ищеца като неустойка по член II.30 от условията FP6. Срокът, който Комисията дава на ищеца, за да заплати въпросните суми, е 4 август 2011 г.

 Производство и искания на страните

53      На 31 януари 2011 г. ищецът подава искова молба в секретариата на Общия съд.

54      На 13 май 2011 г. Комисията подава в секретариата на Общия съд писмен отговор, в който предявява насрещен иск.

55      Ищецът и Комисията представят в секретариата на Общия съд съответно писмена реплика на 17 август 2011 г. и писмена дуплика на 14 ноември 2011 г.

56      Ищецът моли Общия съд:

–        „да установи, че не е нарушил член II.16.2 от условията FP6, член II.7.3 (сериозна финансова нередност) и член II.7.4 (неверни изявления) от условията eTEN и член II.10.3 (нарушение на договора и недаване на информация) от условията CIP“,

–        „да установи, че оспорвайки допустимостта на разходите му, Комисията е нарушила процесните договори“,

–        да установи, че разходите на стойност 932 362,44 EUR, които той е декларирал за възстановяване от Комисията в рамките на договори Access-eGOV, eABILITIES, Ask-It, EU4ALL, Emerge и Enable, както и Navigabile, Euridice и T-Seniority, са допустими и че той не е длъжен да връща отпуснатите от Комисията суми,

–        „да установи, че като е забавила последните плащания по договори EU4ALL, Ask-It и Enable, Комисията е нарушила договорните си задължения“,

–        да установи, че Комисията е длъжна да му изплати сума в размер на 52 584,05 EUR, ведно с лихви от деня на връчването на исковата молба, за разходите, които той е направил във връзка с договор EU4ALL,

–        да установи, че Комисията е длъжна да му изплати сума в размер на 20 678,61 EUR, ведно с лихви от деня на връчването на исковата молба, за разходите, които той е направил във връзка с договор Ask-It,

–        да установи, че Комисията е длъжна да му изплати сума в размер на 11 693,05 EUR, ведно с лихви от деня на връчването на исковата молба, за разходите, които той е направил във връзка с договор Enable,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

57      В писмената си реплика ищецът оттегля четвъртото си искане, що се отнася до договора Enable, и седмото си искане. Освен това той моли Общия съд:

–        да отхвърли насрещния иск на Комисията като недопустим,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли насрещния иск на Комисията като неоснователен.

58      Комисията моли Общия съд:

–        по насрещното ѝ искане — да осъди ищеца да ѝ върне посочените в дебитните известия суми, равняващи се на получените от него финансови помощи и възлизащи общо на 999 213,45 EUR, ведно с лихви, считано от 15 юни 2011 г., при лихвения процент на ЕЦБ, увеличен с 3,5 пункта, както и да ѝ заплати сумата от 70 471,47 EUR, представляваща дължимата по договорите FP6 неустойка, ведно с лихви при горепосочения лихвен процент, считано от датата, на която е изтекъл срокът, в който съгласно съответното дебитно известие е трябвало да бъде извършено плащането,

–        да отхвърли иска на ищеца,

–        да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.

59      В писмената си дуплика Комисията уточнява, че върху сумата от 70 471,47 EUR, представляваща дължимата по договорите FP6 неустойка, трябва, считано от 5 август 2011 г., да се начислят лихви при лихвения процент на ЕЦБ, увеличен с 3,5 пункта.

60      Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от процедурния му правилник, приканва ищеца да представи различни документи и писмено да отговори на определени въпроси. Ищецът изпълнява това в определения срок.

61      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание на 4 юли 2013 г.

 От правна страна

62      Като начало следва да се припомни, че съгласно член 272 ДФЕС Съдът е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от Съюза или от негово име. Съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС Общият съд е компетентен да се произнася като първа инстанция по исковете, посочени в член 272 ДФЕС.

63      В случая съгласно член 13 от договорите FP6, член 5, параграф 2 от договорите eTEN и член 10, трета алинея от договора CIP Общият съд е компетентен да се произнася по всички спорове между Общността и съдоговорителите относно действителността, тълкуването и прилагането на посочените договори.

 A – По обхвата на спора

64      Следва да се уточни, че спорът между страните се отнася до два отделни аспекта на договорните им отношения.

65      На първо място, страните спорят по това дали са допустими разходите, които ищецът е декларирал за възстановяване от Комисията в рамките на процесните договори, и съответно по това дали ищецът е длъжен да върне всички суми, които е получил за тези разходи, и да плати неустойка.

66      Всъщност третото искане на ищеца е Общият съд по същество да обяви, че разходите, които ищецът е декларирал за възстановяване от Комисията в рамките на процесните договори, са допустими и че поради това той не е длъжен да върне на Комисията сумите, които тя му е изплатила във връзка с посочените договори.

67      Следва да се отбележи също, че в писмената си реплика ищецът иска да се отхвърлят предявените от Комисията насрещни искания, свеждащи се до това той да бъде осъден да заплати посочените в дебитните известия от 29 април и 20 юни 2011 г. суми ведно с предвидените в тези известия лихви.

68      На второ място, страните спорят и по това дали Комисията е длъжна да извърши последните плащания по договорите EU4ALL и Ask-It.

69      Всъщност петото и шестото искане на ищеца са Общият съд да установи, че Комисията е длъжна да му изплати сумата от 52 584,05 EUR, ведно с лихви, за разходите, които той е декларирал в рамките на договора EU4ALL, както и сумата от 20 678,61 EUR, също ведно с лихви, за разходите, които той е декларирал в рамките на договора Ask-It, на което Комисията се противопоставя, като моли Общия съд да отхвърли предявения от ищеца иск.

70      От друга страна, първото и второто искане на ищеца се свеждат до това Общият съд по същество да установи, че противно на твърденията на Комисията, ищецът не е нарушил договорните си задължения по член II.16.2 от условията FP6, членове II.7.3 и II.7.4 от условията eTEN и член II.10.3 от условията CIP и че оспорвайки допустимостта на разходите му, Комисията е нарушила договорните си задължения.

71      Освен това четвъртото искане на ищеца е Общият съд да установи, че като е забавила последните плащания по договорите, свързани с програмите EU4ALL и Ask-It, Комисията е нарушила договорните си задължения.

72      Следва обаче да се отбележи, че подобни искания сами по себе си не представляват същински петитум, а всъщност съдържат доводи, изложени от ищеца в подкрепа на предявения от него иск, които ще бъдат разгледани при анализа на третото, петото и шестото от същинските искания на ищеца.

 Б – По приложимото към спора право

73      Когато е сезиран по силата на арбитражна клауза съгласно член 272 ДФЕС, Общият съд трябва да се произнесе по спора въз основа на приложимото за договора национално материално право (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 декември 1986 г. по дело Комисия/Zoubek, 426/85, Recueil, стр. 4057, точка 4), а именно, в случая, белгийското право, което се прилага по отношение на процесните договори съгласно член 12 от договорите FP6, член 5, параграф 1 от договорите eTEN и член 10, трета алинея от договора CIP.

74      В това отношение е важно да се уточни белгийската правна уредба относно изпълнението на договорите.

75      Член 1134 от белгийския граждански кодекс предвижда, че „[с]ключените в съответствие със закона договори имат сила на закон за тези, които са ги сключили“ (първа алинея) и „могат да бъдат прекратявани, разваляни или отменяни само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона“ (втора алинея).

76      Член 1134, трета алинея предвижда, че договорите трябва да се изпълняват добросъвестно. Член 1135 от същия кодекс предвижда, че „[д]оговорите пораждат не само задължение за изпълнение на изрично предвиденото в тях, но и всички последици, които поради естеството им произтичат от закона, обичаите в практиката или справедливостта“, и следователно също изразява принципа за добросъвестно изпълнение на договорите.

77      При спор по изпълнението на договор тежестта на доказване се урежда от разпоредбите на член 1315 от белгийския граждански кодекс, съгласно който:

„Страната, която иска изпълнение на задължение, трябва да докаже, че същото съществува.

Обратно, страната, която твърди, че няма задължение, трябва да докаже плащането или настъпването на друго, погасило задължението ѝ обстоятелство“.

78      От друга страна, съгласно общопризнатия принцип на правото, че всеки съд прилага собствените си процесуални норми, компетентността, както и допустимостта на исканията — без значение дали са на ищеца или ответника — се разглеждат само въз основа на правото на Съюза (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Комисия/Zoubek, точка 73 по-горе, точка 10 и Решение на Съда от 8 април 1992 г. по дело Комисия/Feilhauer, C‑209/90, Recueil, стр. I‑2613, точка 13).

79      С оглед на тези съображения следва да се разгледат отделните искания на ищеца и насрещните искания на Комисията.

 В – По третото искане на ищеца

80      В подкрепа на третото си искане ищецът твърди, че Комисията неправилно е отказала да приеме за допустими разходите, които той е поискал да му бъдат възстановени.

81      За да докаже основателността на това твърдение, ищецът изтъква две групи доводи. Първата е свързана с констатациите на Комисията в окончателния одиторски доклад, въз основа на които тя приема, че декларираните в рамките на процесните договори разходи са недопустими. Втората е свързана с качеството на одита и условията, при които той е извършен.

1.     По констатациите в одиторския доклад, налагащи извода за недопустимост на разходите

82      Ищецът изтъква редица доводи във връзка с констатациите, които се съдържат в одиторския доклад и въз основа на които Комисията стига до извода, че процесните договори са нарушени и поради това всички разходи, декларирани за възстановяване в рамките на тези договори, са недопустими и ищецът е длъжен да върне сумите, които недължимо са му били изплатени.

83      В това отношение следва да се припомни, че съгласно принципите, припомнени в точки 73—77 по-горе, от член II.19 от условията FP6, от член II.16 от условията eTEN и от член II.20 от условията CIP, от една страна, и от член 1315 от белгийския граждански кодекс, приложим в случая, от друга страна, произтича, че посочените от ищеца разходи могат да му бъдат възстановени само ако той докаже, че същите действителното са били извършени, че те са свързани с процесните договори и че са спазени останалите критерии за допустимост, предвидени в тези договори (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 16 май 2001 г. по дело Toditec/Комисия, T‑68/99, Recueil, стр. II‑1443, точки 94 и 95). Ако такава обосновка бъде представена, Комисията ще следва да докаже, че има основание същата да бъде отхвърлена.

 a) По водените от ищеца счетоводни книги

84      Ищецът поддържа по същество, че счетоводните му книги са надеждни, че са водени в съответствие с приложимото в случая гръцко законодателство и че дават възможност счетоводно да се съпоставят съгласно член II.19, параграф 1, буква d) от условията FP6, член II.20, параграф 1 и член II.23 от условията CIP и член II.16 от условията e-TEN, от една страна, декларираните разходи и получените приходи по процесните договори и от друга страна, общата му дейност.

85      В това отношение преди всичко следва да се отбележи, че що се отнася до установените в счетоводните книги на ищеца нередности, от одиторския доклад е видно, че вследствие на направено от проверителите искане ищецът посочва редица грешки в счетоводните си книги, в частност невписването на две плащания на стойност 63 000 EUR и 11 000 EUR, получени съответно по проекта Access-eGOV и по друг проект, който не е бил обект на одита.

86      От одиторския доклад освен това се вижда, че вследствие на искането на проверителите ищецът да представи годишен счетоводен баланс за всички проверявани години, той е припомнил, че по закон не е длъжен да изготвя такива документи, но че при всички положения те могат да бъдат представени след кратка проверка. Тази проверка установила грешки в счетоводните книги, що се отнася до отразяването на някои разходи. В резултат на това ищецът трябвало да представи нов вариант на счетоводните книги. Въпреки направените в счетоводните книги поправки, проверителите установили, че представените им счетоводни баланси не дават възможност да се съпоставят декларираните разходи и платените суми във връзка с процесните договори и отразените в счетоводните книги на ищеца приходи и разходи. При съпоставянето на годишните банкови извлечения на ищеца с годишните баланси, представени на проверителите, се установили и съществени разминавания между тези документи. Освен това няколко седмици след проверката на място ищецът представил нови счетоводни съпоставки, за да покаже, че счетоводните книги не съдържат фактически неточности и че все пак могат да са надеждна основа, която проверителите да използват, за да дадат мнение по допустимостта на разходите. От одиторския доклад се вижда също така, че според проверителите всички тези грешки до голяма степен се дължат на обстоятелството, че през годините са използвани различни счетоводни принципи. Така някои приходи и разходи били записвани на датата на издаването на фактурата, а други — на датата на плащането.

87      Одиторският доклад съдържа и таблица, която показва следната разлика между първоначално отразените в счетоводните книги на ищеца приходи и поправените приходи: ‑20 936,04 EUR за 2005 г., +74 060,08 EUR за 2006 г., ‑300 EUR за 2007 г. и ‑8 034,90 EUR за 2008 г. Що се отнася до разходите, разликите са следните: ‑750,63 EUR за 2004 г., ‑175,70 EUR за 2006 г. и ‑490,74 EUR за 2007 г.

88      Установената за 2006 г. разлика в приходите се дължи според одиторския доклад на невписването в счетоводните книги на ищеца на две извършени от Комисията плащания: първото — на стойност 63 000 EUR, за проекта Access-eGOV, а второто — на стойност 11 000 EUR, за друг проект.

89      В това отношение е важно да се отбележи, че ищецът не оспорва наличието на установените от проверителите разлики между стойността на разходите и приходите за годините 2004—2008, посочена в счетоводните книги, които той първоначално е представил на проверителите, и стойността на поправените разходи и приходи вследствие на несъответствията, констатирани от одиторите на Комисията в края на проверката.

90      За да се прецени дали тези разлики могат да поставят под съмнение допустимостта на разходите, декларирани от ищеца за възстановяване в рамките на процесните договори, следва да се припомни, че съгласно член II.19, параграф 1, буква d) от условията FP6 допустимите разходи, направени за изпълнението на проекта, „трябва да бъдат записани в счетоводството на съдоговорителя, който ги е направил, [и] счетоводните методи, използвани за записване на разходите и приходите, трябва да са в съответствие със счетоводните правила на държавата, в която е установен съдоговорителят, и да позволяват пряко съпоставяне на направените разходи и получените приходи при изпълнението на проекта и общия отчет за цялата търговска дейност на съдоговорителя“.

91      Съгласно член II.16 от условията eTEN:

„Допустимите разходи се възстановят, след като бъдат обосновани от участника. За тази цел участникът е длъжен да съхранява редовно и в съответствие с обичайните счетоводни правила на държавата, в която е установен, счетоводните записи по проекта и необходимата документация, за да оправдае и отчете подробно разходите и часовете, отразени в счетоводните му записи. Документацията трябва да е точна, пълна и прегледна“.

92      Член II.20 от условията CIP гласи, че допустимите разходи трябва „да са установими и проверими; да са отразени в счетоводството на бенефициера и да са определени в съответствие със счетоводните принципи, приложими в страната, в която е установен бенефициерът, и с обичайните за бенефициера методи за изчисляване на разходите; вътрешните счетоводни и одитни процедури на бенефициера трябва да дават възможност за пряко съпоставяне на декларираните разходи и фактури по проекта с финансовите документи и съответните им приложения“.

93      Член II.23 от условията CIP предвижда освен това следното:

„Допустимите разходи се възстановяват, след като бъдат обосновани от бенефициера. За тази цел участникът е длъжен да съхранява редовно и в съответствие с обичайните счетоводни правила на държавата, в която е установен, счетоводните записи по проекта и необходимата документация, за да оправдае и отчете подробно разходите и часовете, отразени в счетоводните му записи. Счетоводните документи се съхраняват в продължение най-малко на пет години, считано от последното плащане. Изработваните в изпълнение на договора за финансиране часове трябва да бъдат вписвани през целия срок на проекта и до два месеца след приключването на проекта; тези вписвания трябва да бъдат заверявани поне веднъж месечно от отговарящото за работата лице, определено от участника в съответствие с член II.3.b, или от надлежно упълномощения от участника финансов директор. Документацията трябва да е точна, пълна и прегледна“.

94      От тези разпоредби е видно, че за да се счита за допустим, разходът, деклариран от ищеца в рамките на процесните договори, трябва в частност да бъде осчетоводен от ищеца в съответствие със законодателството на държавата, в която същият е установен, а именно Република Гърция. Освен това счетоводството на ищеца трябва да дава възможност, в случая с договорите FP6, за пряко счетоводно съпоставяне на направените разходи и получените приходи при изпълнението на проекта с общия отчет за цялата дейност на ищеца, а в случая с договорите eTEN и CIP, за пряко съпоставяне на тези разходи с финансовите декларации, представени на Комисията.

95      Що се отнася, на първо място, до това дали в случая ищецът е нарушил разпоредбите на гръцкото право относно воденето на счетоводните книги, следва да се отбележи, че на страница 19 от окончателния одиторски доклад от 22 декември 2010 г. проверителите споменават нарушение само на член 17, параграф 1 от Proedriko diatagma yp’arithmon 186 — kodikas vivlion kai stihion (гръцкия Кодекс на счетоводните книги и дневници) (наричан по-нататък „КСКД“). От писмените изявления на Комисията обаче е видно, че тя освен това поддържа, че счетоводните записи на ищеца трябва съгласно член 30, параграф 4 от КСКД да се считат за неточни и са основание за извънсчетоводно преобразуване на резултатите на ищеца по силата на член 32, параграфи 1 и 2 от Nomos yp’arithmon 2238 — Kyrosi tou kodika forologias isodimatos (гръцкия Кодекс за облагане на доходите) (наричан по-нататък „КОД“) и за плащане на допълнителен данък в съответствие с член 86 от КОД.

96      В тази връзка следва да се отбележи, че страните не спорят по това, че счетоводните книги, които следва да води ищецът, спадат към втората категория счетоводни книги по смисъла на член 6 от КСКД, съгласно който:

„1. За да упражняват дейността си, търговците от втората категория водят приходно-разходна книга, в която отразяват в отделни колони:

a)      вида на оправдателния документ, поредния му номер и датата на издаване или получаване […]

b)      брутните приходи от продажбата на стоки […], извършването на услуги и други сделки,

c)      разходите за всяка покупка на вещи […], разходите за получените услуги, общите разходи и други сделки […]

2. Стойността на всяка сделка по предходния параграф се отразява в специални колони на водената книга или в списъци, съгласно изискванията, свързани с подоходното облагане и с ДДС. Вписването може да бъде направено най-късно до изтичането на срока за представяне на декларациите за доходите […]“.

97      Ищецът не оспорва, че член 17 („Срок за актуализиране на книгите“) от КСКД гласи в своя параграф 1 следното: „[а]ктуализирането на книгите […] от втора категория се извършва до петнадесетия ден от месеца, следващ издаването или получаването, според случая, на оправдателния документ“.

98      Страните не спорят и по това, че член 30 от КСКД, озаглавен „Действителност и доказателствена сила на счетоводните книги и дневници“, гласи:

„1. Освен ако не следва друго от долните параграфи на този член, установяването на нередности или пропуски в счетоводните книги и дневници по този кодекс не се отразява на тяхната действителност и надеждност и при определянето на данъчните задължения на търговците началникът на компетентната данъчна служба е длъжен да признае съдържащите се в тези книги и дневници данни. Извън случаите, в които особени разпоредби предвиждат обратното, посочените по-горе нередности или пропуски са основание за налагане само на финансови и административни санкции, съразмерни на вида и тежестта на нередностите и пропуските предвид стойностите, отразени във водените книги.

2. Счетоводните книги и дневници се считат за непълни или неточни и основание за евентуално извънсчетоводно преобразуване на облагаемата основа само в случаите по параграфи 3, 4, 6 и 7 по-горе.

3. Счетоводните книги и дневници от втора и трета категория се считат за непълни, когато някое или всички условия по-долу са изпълнени: данъчнозадълженото лице […] b) води, издава или съхранява книгите и дневниците по този кодекс в разрез с неговите разпоредби.

[…]

Действията, нередностите или пропуските по този параграф водят до „непълнота“ само когато не се дължат на грешка или извинима небрежност или когато правят обективно невъзможен, а не само затрудняват, счетоводния контрол върху данъчните задължения.

В случаите, когато по отношение на водените книги и дневници са констатирани недостатъци, както и в тези, когато е невъзможно да се възпроизведе съдържанието на оптичния диск, посочен в магазинната книга, не е налице обективна невъзможност да се извърши контрол, щом като нужната информация може да бъде изведена от списъци или електромагнитни носители или други подробни данни, предоставени на данъчния инспектор в определения от него срок, стига данните да са ясни, така че да правят счетоводните проверки възможни и да са проверими чрез книгите и дневниците.

Непълнотата трябва да води до невъзможност да се извършат конкретни счетоводни проверки на по-големи суми спрямо съдържащите се в счетоводните книги и дневници и трябва да бъде доказана.

4. Счетоводните книги и дневници от втора и трета категория се считат за неточни, когато някои или всички условия по-долу са изпълнени:

a)      данъчнозадълженото лице не осчетоводява в книгите си приходи и разходи, осчетоводява ги неточно или осчетоводява разходи, които не са извършени и за които не е издаден никакъв данъчен документ […]

За да има основание за извънсчетоводно преобразуване на финансовия резултат, действията и пропуските по този параграф трябва да са съществени и да имат значителни последици върху финансовия резултат или да правят обективно невъзможен счетоводния контрол върху данъчните задължения, като разпоредбите на последните две алинеи на параграф 3 от този член се прилагат по аналогия към действията или пропуските по букви f) и i) от този параграф.

[…] Не се счита за непълнота или неточност: a) осчетоводяването на приход или разход не в годината, за която той се отнася […]“.

99      От тези разпоредби следва, че при определени условия е възможно втората категория счетоводни книги и дневници по смисъла на член 6 от КСКД да бъдат счетени за непълни или неточни и следователно тяхната действителност и доказателствена сила да бъдат поставени под съмнение.

100    Втората категория счетоводни книги и дневници по смисъла на член 6 от КСКД се считат за непълни в частност когато данъчнозадълженото лице води тези книги и дневници в разрез с разпоредбите на КСКД, стига нередностите или пропуските да не се дължат на грешка или извинима небрежност и да правят обективно невъзможен, а не само да затрудняват, счетоводния контрол. Счетоводният контрол не е обективно невъзможен в случаите на констатирани по отношение на счетоводните книги и дневници недостатъци, щом като нужната информация може да бъде изведена от списъци или електромагнитни носители или други подробни данни, предоставени на данъчния проверител в определения от него срок, стига данните да са ясни.

101    Втората категория счетоводните книги и дневници по смисъла на член 6 от КСКД се считат за неточни в частност когато данъчнозадълженото лице не осчетоводява в книгите си приходи и разходи, осчетоводява ги неточно или осчетоводява разходи, които не са извършени и за които не е издаден никакъв данъчен документ. За да има обаче основание за извънсчетоводно преобразуване на финансовия резултат на данъчнозадълженото лице, тези действия и пропуски трябва да са съществени и да имат значителни последици върху финансовия резултат или да правят обективно невъзможен счетоводния контрол върху данъчните задължения.

102    Освен това осчетоводяването на приход или разход не в годината, за която той се отнася, не се счита за непълнота или неточност.

103    Комисията поддържа в писмените си изявления, че грешките, установени от проверителите в счетоводните записи на ищеца, представляват неточности по смисъла на член 30, параграф 4 от КСКД.

104    Освен това Общият съд отбелязва, че в писмените си изявления страните обстойно са разгледали въпроса за приложимостта в случая на разпоредбите на КОД, доколкото от това зависи дали спрямо ищеца може да се вземе предвидената в член 32 от КОД мярка, а именно извънсчетоводно преобразуване на облагаемата основа. От самия текст на член 30, параграф 2 от КСКД обаче следва, че установяването на непълнота или неточност на счетоводните книги и дневници е нещо отделно от възможността за това „евентуално“ да се наложи като санкция извънсчетоводно преобразуване на облагаемата основа. При тези условия въпросът дали спрямо ищеца са или не са приложими разпоредбите на КОД, в случая е без значение при определянето на счетоводните записи на ищеца като неточни.

105    Затова следва да се прецени само дали в случая грешките, установени от проверителите в счетоводните книги на ищеца, правят въпросните книги неточни по смисъла на член 30, параграф 4 от КСКД.

106    В това отношение от одиторския доклад се вижда, че голяма част от установените по време на проверката грешки се дължи на факта, че някои разходи и приходи са били осчетоводени към датата на издаването или на получаването на оправдателния документ, а други — към датата на извършеното или полученото от ищеца плащане.

107    Според ищеца алтернативното използване на тези счетоводни методи е в съответствие с гръцкото право и е довело до това някои приходи и разходи да са осчетоводени в години, за които те не се отнасят. Съгласно член 30, параграф 4 от КСКД обаче подобни грешки не представлявали неточности.

108    Следва обаче да се отбележи, че ищецът не оспорва, че установените грешки, що се отнася до стойността на приходите за 2006 г., се дължат чисто и просто на това, че тези приходи изобщо не са осчетоводени, а не на това, че те са осчетоводени на грешна дата. От друга страна, следва да се припомни, че неосчетоводяването на приход представлява неточност съгласно текста на член 30, параграф 4 от КСКД.

109    Следователно от гледна точка на член 30, параграфи 1 и 4 от КСКД Комисията с основание е поставила под съмнение действителността и доказателствена сила на счетоводните записи на ищеца за 2006 г.

110    От друга страна, следва да се отбележи, че ищецът не оспорва изрично направената от проверителите в одиторския доклад констатация, че актуализирайки счетоводните си книги едва след като те са установили неосчетоводяването на някои разходи и приходи, тоест през седмицата, в която е била извършена проверката на място, е нарушил член 17, параграф 1 от КСКД, съгласно който е бил длъжен да актуализира счетоводните си книги най-късно до петнадесет дни от месеца, следващ получаването или издаването на съответния оправдателен документ.

111    В това отношение ищецът само посочва, че в циркулярно писмо, тълкуващо тази разпоредба, се отбелязва следното: „[к]огато през годината търговецът получи първо документите (фактури) за покупката на дадени вещи, а след това самите вещи, той извършва съответното счетоводно записване едва при получаването на вещите“; ищецът обаче не обяснява доколко това оправдава липсата на осчетоводяване в определения срок на извършените от Комисията плащания.

112    Следователно поне за 2006 г. счетоводните записвания на ищеца не изглеждат в съответствие с приложимото спрямо тях гръцко законодателство.

113    Този извод не се опровергава с изтъкнатия от ищеца член 5, параграф 5 от Nomos yp’arithmon 2523 — Diikitikes kai pinikes kyrosis sti forologiki nomothesia kai alles diataxeis (Закон № 2523/97 за административните и наказателните санкции в данъчните закони), съгласно който по изключение глоба не се налага, когато са установени нередности или пропуски, които представляват „формални“ нарушения извън тези с последици за действителността на счетоводните книги и дневници, правейки ги неточни, и които не затрудняват изключително много счетоводните проверки, стига да се дължат на грешка или извинима небрежност, освен ако може да се докаже, че преди това данъчен инспектор или друг данъчен орган е издал препоръка, що се отнася до правилното прилагане на разпоредбите на КСКД. Всъщност установените грешки в счетоводните записи на ищеца, поне за 2006 г., са именно сред тези, които имат последици за действителността на тези записи, правейки ги неточни.

114    Що се отнася, на второ място, до това дали в случая е възможно счетоводно съпоставяне по смисъла на член II.19, параграф 1, буква d) от условията FP6, член II.20, параграф 1 и член II.23 от условията CIP, както и на член II.16 от условията eTEN, между, от една страна, декларираните разходи и получените приходи по процесните договори и от друга страна, общата дейност на ищеца, важно е да се припомни, че страните не са представили никакъв вариант на първоначално предоставените на проверителите счетоводни книги на ищеца, нито на счетоводните документи, които ищецът е представил на проверителите впоследствие, по време на проверката и дори след нейното приключване.

115    Следва обаче да се отбележи, че подобно действие е изисквало, най-малкото, приходите и разходите по процесните договори да са били правилно отразени в счетоводните книги на ищеца. Доколкото обаче първоначално представените на проверителите счетоводни книги са съдържали грешки, счетоводното съпоставяне не е било възможно.

116    Освен това изтъкнатите от ищеца доводи, че въпреки установените грешки в счетоводните му книги счетоводното съпоставяне не е било обективно невъзможно, не са убедителни за Общия съд.

117    Що се отнася, най-напред, до твърдението на ищеца, от една страна, че Комисията не уточнява кои са неофициалните счетоводни данни, въз основа на които се опитва да провери надеждността на счетоводните записи, и от друга страна, че използването на такива данни е в разрез с основните принципите на счетоводния контрол, следва да се приеме, че с това твърдение ищецът се опитва да обърне тежестта на доказване. Всъщност ищецът е този, който трябва да докаже, че въпреки установените в счетоводните му книги грешки контролът обективно е възможен и може да бъде извършен въз основа на други данни. Следователно ищецът не може да упреква Комисията, че поради установените в счетоводните книги грешки тя се е опитала да осъществи контрол, основавайки се на неофициални данни.

118    По-нататък, не се подкрепя от фактите доводът на ищеца, че Комисията нарушава принципа non concedit venire contra factum proprium, като изтъква, за да докаже невъзможността на счетоводното съпоставяне, въведените по нейно искане в счетоводните книги на ищеца изменения. Всъщност както от одиторския доклад, така и от изявленията на Комисията личи, че тя не твърди, че въпросните изменения са направили счетоводното съпоставяне невъзможно, а че въпреки тези изменения, направени за да се отстранят установените в счетоводните записи на ищеца грешки, въпросното съпоставяне не е било възможно.

119    Що се отнася освен това до твърдението на ищеца, че счетоводното съпоставяне е възможно, доколкото той е отразил в счетоводните си книги всички декларирани разходи и получени приходи по процесните договори и е запазил съответните оправдателни документи, следва да се приеме, че това твърдение се опровергава пряко с неоспорената от ищеца констатация, че за приход на стойност 63 000 EUR във връзка с договор Access-eGOV липсва счетоводно записване. Освен това дори въпросното твърдение да трябва да се тълкува като важащо само за останалите приходи и разходи по процесните договори, следва да се приеме, че в тази връзка ищецът не представя никакви доказателства.

120    Що се отнася пък до довода на ищеца, че Комисията е приела за възможно прякото сравняване на разходите и приходите, свързани с финансираните от Съюза проекти и общото счетоводно състояние на ищеца, доколкото в писмения отговор е констатирала, че 84,14 % от целия доход на ищеца за 2007—2009 г. произтича от възмездното му участие във финансирани от Съюза проекти и че 53,19 % от тези проекти са управлявани от генерална дирекция (ГД) „Информационно общество и медии“ на Комисията, следва да се отбележи, че началото на одитирания период е 2004 г. и че следователно обстоятелството, че Комисията е могла да изчисли частта, която представляват финансираните от Съюза проекти в общите приходи на ищеца за 2007—2009 г., не доказва, че поради това Комисията е била в състояние да извърши счетоводното съпоставяне в съответствие с разпоредбите на процесните договори.

121    Що се отнася, накрая, до твърдението на ищеца, че както признала Комисията, той в крайна сметка ѝ бил изпратил точни счетоводни данни заедно със съответните оправдателни документи, следва да се отбележи, от една страна, че Комисията оспорва това твърдение и поддържа, че въпросните данни също съдържат грешки, и от друга страна, че ищецът не представя тези данни, поради което няма как да се провери дали на тази база е възможно счетоводно съпоставяне.

122    Следователно ищецът не доказва, че въпреки установените в счетоводните му книги грешки проверителите са били в състояние пряко да сравнят свързаните с процесните договори разходи и приходи, от една страна, и общото му счетоводно състояние, от друга страна.

123    Затова се налага изводът, че като е водил счетоводните си книги по начин, който не е в съответствие с приложимото гръцко законодателство, и освен това не позволява на Комисията да извърши счетоводно съпоставяне, ищецът не е спазил условията, предвидени в член II.19, параграф 1, буква d) от условията FP6, член II.16 от условията eTEN и членове II.20 и II.23 от условията CIP, що се отнася до воденето на счетоводните книги.

 б) По промяната на присъствените листове на персонала

124    Ищецът изтъква по същество, че системата, по която води присъствените листове на персонала, е надеждна. В това отношение той поддържа, че ръкописните поправки, които Комисията е установила върху въпросните присъствени листове, се дължат не на извършени впоследствие промени без знанието на персонала, а на прилаганата от програмния директор система за двоен контрол, засягат единствено датите, а не броя на действително изработени часове и касаят само 72 присъствени листа, което изключва възможността да са имали отражение върху реалната продължителност на положения труд.

125    В това отношение Общият съд припомня, че съгласно член 19, параграф 1, буква a) от условията FP6, член II.13, параграф 1 от условията eTEN и член II.20, параграф 1 от условията CIP, за да са допустими, разходите трябва да са направени за осъществяването на проекта. Съгласно член II.14, параграф 1 от условията eTEN и член II.21, параграф 2 от условията CIP само часовете, действително изработени от лице, което работи пряко по проекта, могат да бъдат отнесени към последния.

126    Ищецът не оспорва наличието на ръкописни поправки върху присъствените листове на персонала. Същевременно той твърди, от една страна, че само 72 от 1 600 листа са били поправени, и от друга страна, че тези поправки са били нанесени от програмния директор в рамките на системата за двоен контрол на работното време, за да се отрази точната продължителност на положения труд. Освен това тези поправки засягали само датите, а не продължителността на положения труд.

127    Първо, по отношение на дела на листовете с поправки следва да се отбележи, че 72-та листа не трябва да бъдат съотнасяни към общия брой присъствени листове, изготвени от ищеца във връзка с процесните договори, а към броя на проверените от Комисията листове, които са 770. Следователно поправените листове, които трябва да бъдат взети предвид, са почти 10 % от проверените от Комисията листове. В това отношение е нужно да се припомни, че е в тежест на ищеца да докаже, че няма други присъствени листове с ръкописни поправки; нещо, което той не е направил в случая, а само е посочил, че държи въпросните листове на разположение на Общия съд. И да беше обаче доказал, че няма други присъствени листове с ръкописни поправки, делът на променените присъствени листове, дори съотнесен към общия брой присъствени листове, е достатъчен, за да породи основателно съмнение в ефикасността на системата му за отчитане на работното време.

128    Второ, трябва да се отхвърли твърдението, че поправките засягат само датите, на които са изработени съответните часове, и са без значение за броя на тези часове. Всъщност достатъчно е да се направи справка с месечния присъствен лист на програмния директор за октомври 2004 г. по проекта Ask-It, включен в приложение B101, за да се види, че поправките касаят не само датите, на които са изработени съответните часове, но и броя на тези часове. Следователно може да се констатира, че първоначалният общ брой работни часове, а именно 136, е бил поправен на 120. Месечните присъствени листове на програмния директор за октомври 2006 г. показват освен това, че работни часове, първоначално декларирани по проекта EU4ALL за 18 и 19 октомври 2006 г., след поправка са били отнесени към проекта eABILITIES.

129    Трето, що се отнася до твърдението, че установените поправки са резултат от системата за двоен контрол на работното време, предназначена да отрази точната продължителност на положения труд, от одиторския доклад е видно, че въпросната система включва първоначален контрол, извършван в края на всеки месец при съставянето на месечния присъствен лист, и последващ контрол от страна на програмния директор, преди официалният доклад да бъде изпратен на координатора на проекта или на Комисията. Ищецът обаче не дава убедително обяснение защо последващият контрол от страна на програмния директор е довел до ръкописно поправяне на толкова присъствени листове. В това отношение следва да се отбележи, че ищецът нито поддържа, нито доказва, че ръкописните поправки, направени в месечните присъствени листове след съставянето им, са били оправдани. При тези условия изглежда, че с използваната от ищеца система за отчитане на работното време се цели не толкова да се отчете точният брой часове, деклариран от всяко работещо по дадена програма лице, колкото да се даде възможност, преди окончателният доклад да бъде изпратен на Комисията, този брой часове да бъде променян по необяснени от ищеца съображения.

130    При тези условия се налага изводът, че противно на твърденията на ищеца, тази система за отчитане на работното време не дава възможност да се установи дали разходите за персонал действително са били извършени, както се изисква в член ΙΙ.19, параграф 1 от условията FP6, член ΙΙ.13, параграф 1 от условията eTEN и член ΙΙ.20, параграф 1 от условията CIP, и дали към проекта са били отнесени само разходи, съответстващи на действително изработените от персонала часове, както се изисква в член ΙΙ.14, параграф 1 от условията eTEN и член ΙΙ.21, параграф 1 от условията CIP, или пък дружеството е декларирало периоди, в които персоналът му е работил по други проекти, като изработени във връзка с процесните договори.

 в) По работните часове, декларирани от програмния директор

131    Ищецът поддържа по същество, че Комисията не доказва, че броят часове, декларирани във връзка с процесните договори като изработени от програмния директор, е прекален сам по себе си или от гледна точка на дейностите на програмния директор извън изпълнението на посочените договори.

132    В това отношение следва да се припомни, че както бе посочено в точка 83 по-горе, ищецът трябва съгласно приложимото към настоящия спор право да докаже, че разходите, декларирани за възстановяване от Комисията, действително са били извършени. След като ищецът е представил обосновка на разходите, декларирани за възстановяване в рамките на процесните договори, Комисията следва да докаже, че има основание същата да бъде отхвърлена.

133    В случая ищецът оправдава разходите за изработените от персонала часове, декларирани на Комисията във връзка с процесните договори, с присъствените листове на персонала, за които в точка 130 по-горе бе прието, че не дават възможност да се провери дали въпросните разходи действително са били извършени.

134    Освен това както в заключенията на одиторския доклад, така и в изявленията си пред Общия съд Комисията оспорва като неправдоподобен броя часове, които ищецът е декларирал в рамките на процесните договори като изработени от програмния директор. Следователно Комисията е тази, която трябва да докаже пред Общия съд неправдоподобността на изявленията на ищеца, що се отнася до броя на изработените от програмния директор часове.

135    В това отношение следва да се отбележи, че Комисията не упреква ищеца, че е декларирал като изработени от програмния директор брой часове, надхвърлящ първоначално определения с бюджета на програмите, свързани с процесните договори, нито — противно на твърденията на ищеца — че в рамките на процесните договори е декларирал часове, изработени по други европейски проекти.

136    Всъщност Комисията просто изтъква, че броят часове, които ищецът е декларирал в рамките на процесните договори като изработени от програмния директор, изглежда прекален от гледна точка, от една страна, на приемливия брой производителни часове и от друга страна, на обстоятелството, че през одитирания период въпросното лице е имало и други професионални занимания.

137    На първо място, що се отнася до това дали часовете, които ищецът е декларирал в рамките на процесните договори като изработени от програмния директор, трябва да се считат за прекалени спрямо приемливия брой производителни часове, следва да се отбележи, че видно от страници 3 и 4 от писмения протокол от разговора, проведен на 4 февруари 2011 г. между служителите на OLAF и програмния директор, последният не оспорва твърдението, което се основава на таблица, изготвена от OLAF и приложена към посочения протокол, и което е възпроизведено от Комисията в изявленията ѝ пред Общия съд, а именно че той е работил 327 дни през 2007 г., а също и през 2008 г., и 288 дни — през 2009 г.

138    Макар броят изработени от програмния директор в рамките на процесните договори часове, виден от таблицата, изготвена от OLAF и приложена към протокола от разговора на 4 февруари 2011 г., да е очевидно висок за 2007—2009 г., това само по себе си не е достатъчно, за да се приеме за прекален броят часове, които ищецът е декларирал в рамките на процесните договори като изработени от това лице.

139    Все пак от протокола от разговора на 4 февруари 2011 г. се вижда също така, че програмният директор не оспорва и констатацията на OLAF, че ако се съберат работните му часове, декларирани във връзка с отделните процесни договори, би се оказало, че през 2007 г. повече от 22 дни той работил 16 часа дневно и повече от 14 дни — 20 часа дневно, а през 2008 г. 64 дни работил 16 часа дневно, 19 дни — 20 часа дневно и 2 дни — 24 часа дневно.

140    Подобна констатация най-малкото създава сериозни съмнения за правдоподобността на броя часове, изработени от програмния директор в рамките на процесните договори, който ищецът е декларирал на Комисията.

141    Освен това обяснението, дадено в това отношение от програмния директор и възприето от ищеца в изявленията му, е неубедително.

142    Всъщност, видно от протокола от разговора на 4 февруари 2011 г., програмният директор е посочил, че на въпросните дати, когато наред с работата си по европейските проекти, в които участва ищецът, е работил и като оценител на Комисията и като експерт за Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (European Telecommunications Standards Institute) (наричан по-нататък „ETSI“), броят изработени от него часове стига до 20 или 16 часа дневно, тъй като, макар да работел няколко часа всеки ден, часовете, изработени от него по всеки проект в продължение на дълъг период, са групирани по счетоводни съображения в периоди от 8 или 12 работни часа и са декларирани сумарно.

143    Това обяснение обаче е трудно съвместимо с твърдението на ищеца за наличието на надеждна система за отчитане на работното време. Всъщност подобна система предполага вписване не само на броя часове, изработени от всеки член на персонала в изпълнение на процесните договори, но и датата, на която съответният труд е положен, което именно е предмет, в случая, на системата на присъствените листове, за която отговаря програмният директор.

144    Освен това ищецът не излага никакви счетоводни съображения, които да оправдават според него събирането на часове, изработени на различни дати.

145    На второ място, именно с оглед на изложеното следва да се разгледа доводът на Комисията, че броят часове, които ищецът е декларирал в рамките на процесните договори като изработени от програмния директор, е неправдоподобен предвид останалите професионални занимания на същия през одитирания период.

146    В това отношение се налага изводът, че ищецът не оспорва твърдението на Комисията, че е фактурирал на ETSI 118,5 работни часа за участието на програмния директор в работната група „Special Task Force 333“ (наричана по-нататък „STF 333“) от септември 2007 г. до март 2009 г., вече формулирано от OLAF по време на разговора на 4 февруари 2011 г. Следва да се приеме също, че видно от страница 20 от окончателния доклад на ETSI до Комисията относно извършената от STF 333 работа, който е приложен към писмения отговор, ETSI е декларирала 118,5 работни дни за програмния директор в периода от 21 септември 2007 г. до 31 октомври 2009 г. В това отношение следва да се отбележи, че от шестимата експерти, участвали в STF 333, програмният директор е един от двамата декларирали най-много изработени часове, като се изключи главният експерт. Ищецът обаче поддържа само, че не е отговорен за контрола върху часовете, действително изработени от програмния директор в рамките на участието му в STF 333. Така ищецът намеква, че прекален е не броят на часовете, които е декларирал във връзка с процесните договори като изработени от програмния директор през одитирания период, а времето, декларирано от ETSI като извършена от него работа в рамките на STF 333. Дори обаче да не е можел да контролира броя дни, действително изработени от програмния директор по време на участието му в STF 333, ищецът не може да не е знаел броя дни, които програмният директор е трябвало през същия период да посвети на работа, свързана с процесните договори.

147    От друга страна, ищецът не дава никакъв отговор на твърденията на Комисията, вече формулирани от OLAF по време на разговора на 4 февруари 2011, а именно че през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. програмният директор е участвал на срещи на STF 333, докато според декларираното от ищеца той в същото време работел 16 часа дневно в рамките на процесните договори.

148    Освен това на страници 10 и 11 от окончателния доклад, изпратен от ETSI до Комисията по повод работата на STF 333, се посочва, че програмният директор е „член на множество работни групи във връзка с достъпа до цифрови технологии като работната група W3C относно „Web Content Accessibility Guidelines v.2“ (насоки относно достъпността на съдържанието на уебсайтове, версия 2) или работните групи „Design4All“ и „ICT“ на ANEC, [че] освен това представлява ANEC в консултативния комитет на W3C и в техническия комитет „човешки фактори“ на ETSI [и че] също подпомага ANEC („гласът на европейския потребител в областта на стандартизацията“) като експерт по въпросите на достъпа до електронни и цифрови технологии („eAccessibility“)“.

149    С оглед на изложените по-горе съображения Общият съд счита, че доказателствата, представени от Комисията, са достатъчни, за да се приеме за неправдоподобен броят дни, които ищецът е декларирал в рамките на процесните договори като изработени през 2007—2009 г. от програмния директор.

 г) По пътните разходи

150    Ищецът изтъква по същество, че единственото пътуване, посочено като пример от Комисията, не дава основание за съмнение в допустимостта като цяло на пътните разходи, декларирани във връзка с процесните договори.

151    В това отношение следва да се припомни, че както бе посочено в точка 83 по-горе, ищецът трябва съгласно приложимото към настоящия спор право да докаже, че разходите, декларирани за възстановяване от Комисията, действително са били извършени. След като ищецът е представил обосновка на разходите, декларирани за възстановяване в рамките на процесните договори, Комисията следва да докаже, че има основание същата да бъде отхвърлена.

152    В случая, видно от преписката, ищецът оправдава разходите, декларирани за възстановяване от Комисията в рамките на процесните договори, в частност с направени във връзка с тези договори пътни разходи, за които той представя оправдателни документи.

153    Както в заключенията на одиторския доклад, така и в изявленията си пред Общия съд Комисията обаче посочва, че всички пътни разходи, декларирани от ищеца в рамките на процесните договори, са недопустими. При тези условия върху Комисията пада тежестта да докаже, че оправдателните документи, представени от ищеца в подкрепа на направените във връзка с процесните договори пътни разходи, трябва да бъдат изключени от преписката.

154    В това отношение е важно да се отбележи, че в одиторския доклад, към който Комисията препраща в изявленията си, се посочва, че анализът на протоколите от срещи, които ищецът е представил на проверителите, за да оправдае пътните разходи, показва, че няколко пътувания, разходите за които са били отнесени към процесните договори, не са били пряко и единствено свързани с последните, а всъщност са били свързани с други дейности на ищеца. Проверителите дават в това отношение пример с пътуване, което програмният директор е предприел, за да участва на събрание в Ница (Франция) през януари 2008 г., и разходите за което били отнесени в пълен размер към бюджета, предвиден за проекта eABILITIES, докато това пътуване в действителност било свързано с договор ETSI STF 333. За това свидетелствал фактът, че имената на участвалите в това събрание лица, видно от протокола от него, са били същите като тези на останалите експерти на STF 333.

155    В изявленията си Комисията признава, че не е нужно пътуванията да са свързани единствено с процесните договори. Същевременно тя поддържа, че връзката трябва да е пряка. В случая обаче дори да съществува, връзката между пътуванията и процесните договори не била пряка.

156    В това отношение следва да се отбележи, че Комисията дава само един пример, а именно този с пътуването на програмния директор до Ница, по време на което той участвал в събрание, проведено от 20 до 25 януари 2008 г. в помещенията на ETSI.

157    Ищецът не оспорва, че въпросното събрание се е състояло, но поддържа, че целта му по същество е била да се популяризира проектът eABILITIES сред участниците.

158    В това отношение следва да се отбележи, че точка 8 от протокола от въпросната среща, приложен към писмения отговор на Комисията, съдържа „контактен списък“, състоящ се от имената на четирима от петимата други експерти, членове на STF 333.

159    Важно е и да се отбележи, че в точка 1 от протокола от въпросното събрание, под рубриката „Обсъждани на събранието въпроси“ се посочва следното: „Информация по повод на проекта e-Accessibility и продукти и стандарти AT; Информация по повод на проекта eABILITIES; Преглед на възможните взаимодействия; Предстоящи действия“.

160    Освен това в точка 2 от протокола от въпросното събрание, под рубриката „Въпроси от особен интерес за e-Isotis и проекта eABILITIES“, се посочва, че всеки ден е имало задълбочено обсъждане на всеки продукт eABILITIES и за това как същите могат да бъдат използвани от операторите в сектора AT и e-Accessibility.

161    При тези условия Комисията не е доказала липсата на пряка връзка между това пътуване и посочения договор и следователно недопустимостта на разходите, декларирани във връзка с въпросното пътуване.

162    В резултат на това Общият съд не може да приеме, че недопустимостта на разходите, декларирани от ищеца в рамките на процесните договори произтича от липсата на връзка между направените от ищеца пътни разходи и посочените договори.

163    Тази констатация обаче не дава и основание да се заключи, че както впрочем поддържа ищецът, всички пътни разходи, които той е направил във връзка с процесните договори, са допустими. Всъщност следва да се отбележи, че той представя пред Общия съд оправдателни документи за пътни разходи само във връзка с договор EU4ALL, и то без дори да оспорва, че е декларирал пътни разходи и по другите процесни договори.

164    Поради това и предвид останалите констатации, които Общият съд е направил по-горе във връзка с ненадеждността на счетоводните книги на ищеца и на системата му за отчитане на работното време и с очевидно прекаления брой дни, декларирани като изработени от програмния директор, следва да се приеме, че ищецът е нарушил член 19, параграф 1, букви a) и d) от условията FP6, член II.13, член II.14 и член II.16, параграф 2 от условията eTEN и членове II.20, II.21 и II.23 от условията CIP и че следователно разходите, декларирани за възстановяване от Комисията в рамките на процесните договори, трябва да бъдат счетени за недопустими.

2.     По качеството на одита и условията, при които той е извършен

 a) По неверните изявления относно участието на ищеца в договор ETSI 333

165    Ищецът оспорва по същество заключението на одиторския доклад, че по време на одита е направил неверни изявления, твърдейки, че служителите му са прикрили съществуващата между договор ETSI STF 333 и Комисията връзка.

166    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член II.29, параграф 2 от условията FP6 по време на одита „[с]ъдоговорителите са длъжни да предоставят пряко на Комисията всички подробни данни, които последната е поискала, за да провери правилното управление и изпълнение на договора“.

167    Член II.17, параграф 2 от условията eTEN предвижда също, че „Комисията или оправомощеният от нея представител има достъп, в подходящо време, до работещия по проекта персонал на бенефициерите, до документацията по член 16 от това приложение и до компютърните данни и устройства, така както счете за необходимо, [и че в] тази връзка тя/той може да изисква данните да бъдат представени в подходяща форма, например за да провери допустимостта на разходите“.

168    Освен това член II.28, параграф 2 от условията CIP предвижда, че „[б]енефициерите предоставят пряко на Комисията всички подробни сведения и данни, които тя или оправомощен от нея представител са поискали, за да се уверят, че договорът за финансиране се управлява правилно, че разпоредбите му се изпълняват и че разходите се отнасят към него надлежно“.

169    Що се отнася, на първо място, до въпроса дали като не е посочил, в отговор на писмата на Комисията от 22 и 26 януари 2010 г., договор ETSI STF 333 в списъка с договорите, ищецът е направил невярно изявление, следва да се отбележи, че видно от писмото, което Комисията е изпратила до ищеца на 22 януари 2010 г., от същия е поискано незабавно да представи изчерпателен списък на всички финансирани от Съюза проекти, научноизследователски или не, и на проектите или дейностите в рамките на обществени поръчки за услуги или договори за финансиране, в които той участва, като посочи най-малко наименованието на програмата, референтния ѝ номер, акронима ѝ, датите на започване и приключване и финансираната сума. Нужно е и да се отбележи, че документът, който е озаглавен „Списък на сведенията, които трябва да се поискат от одитираната организация — Приложение към уведомителното писмо“ и е приложен към посоченото писмо, съдържа таблица, в чиято точка 8 се споменава „Списък на всички други получени от Общността финансови помощи и на всички договори (приключени или текущи) с Комисията (от 2000 г. до днес)“.

170    Противно на това, което поддържа Комисията, такъв документ не представлява късно представено доказателство, доколкото ищецът се позовава на него в подкрепа на довод, с който се цели да се отговори на изложеното от Комисията в писмения ѝ отговор твърдение, че ищецът е направил невярно изявление, като в отговор на писмата ѝ от 22 и 26 януари 2010 г. не е споменал договор ETSI STF 333. Същото важи и за електронните съобщения, които са разменени на 26 януари 2010 г. между г‑н D., одитор на Комисията, и програмния директор, и се съдържат впрочем в приложение A67 към писмения отговор.

171    От електронното съобщение от 26 януари 2010 г., изпратено на г‑н D. от програмния директор, се вижда, че последният му иска съвет със следните думи:

„Бихте ли ни указали дали договори, които са сключени само между нашата организация, в качеството на бенефициер, и друга организация, която е възложителят, сключващ всъщност договор със съответната изпълнителна агенция на Европейската комисия или съответстващата ѝ национална агенция, трябва да бъдат включени в списъка на финансираните от Европейския съюз проекти, във връзка с документ E8“.

172    От електронното съобщение (озаглавено „Договори“) на г‑н D. е видно, че той отговаря следното:

„Всъщност идеята е да имаме пълна представа за всички договори (включително подизпълнителски), сключени с институции, агенции и пр. на Европейския съюз. Важно е също правилно да посочите всички договори, дори да не сте главният изпълнител, а само подизпълнител. Моля ясно да опишете положението на организацията в този контекст“.

173    Дори да е имало някакво съмнение относно естеството на договорите, които трябва да бъдат споменати за целите на одита, от гледна точка на думите, използвани в писмото от 22 януари 2010 г. и приложения към него документ, то впоследствие е било отстранено благодарение на разменените електронни съобщения между програмния директор и г‑н D., тъй като след прочита им ищецът не може да е имал съмнение в това, че е длъжен да спомене всички сключени с Комисията договори, включително тези, в рамките на които има ролята само на подизпълнител, какъвто очевидно е случаят с договор ETSI STF 333.

174    Всъщност от писмото за поемане на ангажимент, подписано между ETSI и ищеца, представляван от г‑жа A., се вижда, че по силата на този договор програмният директор работи за определен срок за STF 333 на ETSI. Освен това от член 4 от писмото за поемане на ангажимент личи, че предоставеният на разположение на ETSI „експерт“, а именно програмният директор, остава по време на работата му за STF 333 служител на ищеца, а съгласно член 5 от това писмо ETSI се задължава да изплати на ищеца сума в размер на 30 600 EUR за 51 дни работа, съответстващи на времето, което според ищеца програмният директор трябва да посвети на възложената му задача.

175    Освен това в точка A3 от приложение 1 към писмото за поемане на ангажимент се посочва, че от Комисията е било поискано да финансира 70 % от общата стойност на проекта, в рамките на който на програмния директор е възложено да работи за ETSI.

176    Затова следва да се приеме, че като не е споменал в отговор на писмата на Комисията от 22 и 26 януари 2010 г. договор ETSI STF 333, ищецът е направил невярно изявление пред проверителите на Комисията в нарушение на член II.29, параграф 2 от условията FP6, член II.17, параграф 2 от условията eTEN и член II.28, параграф 2 от условията CIP.

 б) По приложимите към одита правила

177    Ищецът изтъква по същество, че обобщенията и грешките в одиторския доклад, както и условията, при които е вписан в централната база за отстраняванията, създадена с Регламент (ЕО, Евратом) № 1302/2008 на Комисията от 17 декември 2008 година относно централната база данни за отстраняванията (ОВ L 344, стр. 12), свидетелстват в частност за това, че проверителите на Комисията не са спазили международните одиторски правила, приложими в случая по силата на принципа за добросъвестно изпълнение на договорите.

178    В това отношение Общият съд отбелязва, че възможността на Комисията да извърши одит по отношение на процесните договори е предвидена в член II.29 от условията FP6, член II.17 от условията eTEN и член II.28 от условията CIP.

179    Следва обаче да се констатира, че тези разпоредби не уточняват техническите и конкретните условия, при които одиторите трябва да изпълняват работата си. При липсата на уредба в договорите, добросъвестността налага на страните да възприемат на практика поведение, което следва от подразбиращото се съдържание на договора.

180    В случая ищецът по същество счита, че съгласно принципа за добросъвестно изпълнение на договорите Комисията е била длъжна да спази, в съответствие с Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, стр. 87; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 122), международните одиторски стандарти.

181    Ищецът се позовава по-конкретно на точки 17 (Изисквания) и A19 (Правила за прилагане и други пояснителни сведения) от Международния одиторски стандарт 200 (International Standards on Auditing 200) от април 2009 г., изготвен от Международната федерация на счетоводителите (International Federation of Accountants), които гласят следното:

„Достатъчни и уместни доказателства и одиторски риск

17. С цел получаване на разумна степен на сигурност одиторът трябва да събере достатъчни и уместни доказателства, за да сведе одиторския риск до приемливо ниско ниво, и така да е в състояние да направи разумни заключения, на които да основе мнението си.

[…]

Професионален скептицизъм

[…]

A19. Отношение на професионален скептицизъм е необходимо през целия одиторски процес, за да може одиторът да намали риска от:

–        пропускане на необичайни обстоятелства,

–        висока степен на обобщаване при извеждането на заключения в резултат на одиторските наблюдения,

–        използването на неподходящи предположения при определянето на характера, времето на изпълнение и обхвата на одиторските процедури и оценката на резултатите от тях“.

182    В това отношение следва все пак да се отбележи, че съдебната практика, която ищецът е цитирал в подкрепа на тази теза, е неотносима към настоящия случай.

183    Всъщност от Решение на Съда от 9 септември 2003 г. по дело Rinke (C‑25/02, Recueil, стр. I‑8349, точки 24—27) следва, че спазването на основните права, признати за общи правни принципи на Съюза и вече прогласени с Хартата на основните права на Европейския съюз, е условие за законосъобразността на всеки акт, приет от институциите на Съюза.

184    Следва обаче да се припомни, от една страна, че в настоящия случай не се спори по законосъобразността на акт на Комисията по смисъла на член 288 ДФЕС, а по това дали са спазени договорните задължения, резултат от отношенията между Комисията и ищеца, и от друга страна, че международните одиторски правила не произтичат от основните права или общите правни принципи на Съюза.

185    Освен това настоящият случай следва да бъде разграничен от хипотезите, в които дадена директива може да бъде изтъкната срещу институция на Съюза — хипотези, които са разгледани в Решение на Съда на публичната служба от 30 април 2009 г. по дело Aayan и др./Парламент (F‑65/07, RecFP, стр. I‑A‑1‑1054 и II‑A‑1‑567), също посочено от ищеца, и са релевантни само за отношенията между институциите на Съюза и техните длъжностни лица или служители (Решение по дело Aayan и др./Парламент, посочено по-горе, точка 112).

186    Освен това следва да се отхвърли доводът на ищеца, че Комисията е била длъжна да спазва международните одиторски стандарти, доколкото, от една страна, член II.19, параграф 1, буква d) от условията FP6 и член II.23 от условията CIP препращат към приложимото национално счетоводно право и от друга страна, гръцкото право трябва да е в съответствие с разпоредбите на Директива 2006/43, която налага на държавите членки да спазват международните одиторски правила.

187    Всъщност от член 26, параграф 1 от Директива 2006/43 следва, че макар държавите членки да трябва да изискват от задължителните одитори и одиторските дружества да извършват задължителен одит в съответствие с международните стандарти за одит, приети от Комисията, тези държави могат да прилагат национални стандарти за одит, доколкото Комисията не е приела международни стандарти за одит, покриващи същия предмет. Следва обаче да се припомни, че до момента Комисията все още не е приела международни правила за одит.

188    Поради това се налага изводът, че националното счетоводно право, приложимо в случая съгласно член II.19, параграф 1, буква d) от условията FP6 и член II.23 от условията CIP, не задължава Комисията да спазва стандартите, приети от Международната федерация на счетоводителите.

189    Следва да се отхвърлят и доводите на ищеца, че обобщенията и грешките в одиторския доклад, както и условията, при които ищецът е вписан в централната база за отстраняванията, създадена с Регламент № 1302/2008, показват, че Съюзът не е изпълнил добросъвестно договорните си задължения, що се отнася до извършването на одита.

190    На първо място, що се отнася до довода на ищеца, че заключението в окончателния одиторски доклад за направени от него неверни изявления и за прикриване на факта, че по договор ETSI са получени финансови средства от Комисията, почива на субективната оценка на одиторите, достатъчно е да се отбележи, че този довод не се подкрепя от фактите. Всъщност, както бе прието в точка 176 по-горе, като не е споменал в отговор на писмата на Комисията от 22 и 26 януари 2010 г. договор ETSI STF 333, ищецът е направил невярно изявление пред проверителите на Комисията в нарушение на член II.29, параграф 2 от условията FP6, член II.17, параграф 2 от условията eTEN и член II.28, параграф 2 от условията CIP.

191    На второ място, що се отнася до довода на ищеца, че констатацията на одиторите, че той бил направил различни изявления, не е вярна, тъй като законният представител на ищеца изобщо не е бил разпитван от одиторите, следва да се отбележи, че обстоятелството, че законният представител на ищеца не е бил разпитван от одиторите, не е достатъчно, за да обори верността на евентуалните изявления на служителите на ищеца. Освен това следва да се отбележи, че съгласно обичайните одиторски практики Комисията не е била длъжна да разпитва законния представител на ищеца, тъй като служителите на ищеца са били достатъчно компетентни да отговарят на въпросите на одиторите, що се отнася до техническото и финансовото изпълнение на процесните договори, нещо, което ищецът не оспорва.

192    На трето място, не се подкрепя от фактите доводът на ищеца, че съдържащият се в одиторския доклад извод, че не е изключено служители, различни от програмния директор, да са декларирали прекомерен брой изработени часове, е субективен. Всъщност този извод почива на констатацията, че липсват доказателства за часовете, изработени от служители, различни от програмния директор, и на обхвата на установените нередности в извадката от проверени присъствени листове.

193    На четвърто място, що се отнася до довода на ищеца, че Комисията е основала заключенията си относно пътните разходи на откъслечни данни, следва да се припомни, че както бе установено в точка 156 по-горе, в одиторския доклад одиторите споменават само едно пътуване в подкрепа на твърдението за дадени неверни изявления във връзка с пътните разходи. Следва обаче да се отбележи, че в одиторския доклад споменаването на това пътуване се явява просто пример, който да онагледи една обща констатация на одиторите, що се отнася до всички оправдателни документи относно пътните разходи, декларирани от ищеца в рамките на процесните договори.

194    На пето място, що се отнася до довода на ищеца, че проверителите неоснователно са определили като недопустими разходите, направени в рамките на референтен период № 3 от проекта Enable и в рамките на референтен период № 4 от проекта Ask-It, които не са били обхванати от одита, следва да се отбележи, че видно от точка 3 от одиторския доклад тези референтни периоди не са били предмет на одита.

195    В това отношение Комисията изтъква, че тези референтни периоди не са споменати в точка 3 от одиторския доклад поради недоглеждане и че те всъщност са били обект на проверка, за което свидетелствало приложение 1 към одиторския доклад. Видно от приложение 1 към одиторския доклад референтен период № 4 по договор Ask-It наистина е бил обхванат от одита, но от същото приложение личи, че референтен период № 3 от проекта Enable е започнал на 1 януари 2009 г. и е приключил на 31 август 2010 г., тоест след извършената на място проверка и изготвянето на предварителния одиторски доклад от 28 юни 2010 г. При тези условия Комисията няма основание да поддържа, че контролът е обхванал целия референтен период № 3 от проекта Enable.

196    При все това следва да се посочи, че проверителите са приели за недопустими всички разходи, направени през първите два референтни периода по програмата, обхванати от одита, и че подобна констатация поражда сериозни съмнения във верността на изявленията на ищеца във връзка с последващите периоди по тези две програми. При тези обстоятелства следва да се приеме, че съгласно обичайните одиторски практики Комисията е можела да изведе за период № 3 от проекта Enable последиците от констатациите, които одиторите са направили за предходните периоди.

197    На шесто място, следва да се приеме за недоказано твърдението, че одиторският доклад съдържал грешки в изчисленията, които попречили на ищеца да упражни правото си на защита.

198    Ищецът поддържа, първо, че в одиторския доклад проверителите неправилно са посочили, че размерът на разходите, декларирани от него за одитираните периоди, е 912 217,15 EUR, докато в действителност той бил 890 595,25 EUR. Тази разлика се дължала на грешките, допуснати от Комисията по отношение на размера на разходите, декларирани в рамките на договорите Ask-It и T-Seniority.

199    Така размерът на разходите, декларирани от ищеца за референтен период № 3 по програма Ask-It, бил 46 571,62 EUR, а не 48 889,16 EUR, както посочвала Комисията.

200    Освен това размерът на разходите, декларирани по програма T-Seniority, бил 47 491,50 EUR, а не 66 795,86 EUR, както посочвала Комисията.

201    В това отношение следва да се отбележи, че видно от приложение 1 към одиторския доклад, сумата от 46 571,62 EUR, спомената от ищеца, съответства на разходите, първоначално приети от Комисията във връзка с референтен период № 3 по програма Ask-It, а сумата от 48 889,16 EUR — на всички разходи, декларирани от ищеца за този период.

202    Следва също така да се посочи, че видно от страница 7 от одиторския доклад, проверителите са уточнили, що се отнася до разходите, декларирани от ищеца по програма T-Seniority, че към датата на изготвяне на доклада финансовите доклади все още не са били представени и че тези разходи все още не са били официално приети от Комисията. Уточнява се също, че числата от таблицата по програма Ask-It включват частта на ищеца в разходите за подизпълнители. Следователно сумата от 66 795,86 EUR не е можела да се счита за окончателна и поради това общият размер на разходите, декларирани от ищеца в рамките на процесните договори, не е можел да се изчислява на базата на таблиците, съдържащи се в точка 3 от одиторския доклад. Следователно ищецът не може въз основа на тази сума да прави извод за някаква грешка от страна на проверителите.

203    Ищецът поддържа, второ, че проверителите са допуснали грешка и при изчисляването на общия размер на разходите, декларирани от него за всички референтни периоди по процесните договори. Въпросната сума не била 966 632,42 EUR, а 948 734,38 EUR. Последната била резултат от събирането на стойността на разходите, декларирани за обхванатите от проверката периоди, а именно 890 595,25 EUR, и стойността на разходите, декларирани за референтен период № 3 от проекта Enable и референтен период № 4 от проекта Ask-It, които не са били предмет на проверка.

204    В това отношение следва да се отбележи, че твърдението на ищеца почива на неправилната изходна констатация, че размерът на разходите, декларирани за обхванатите от проверката периоди, е 890 595,25 EUR. Следователно ищецът не доказва, че проверителите са допуснали каквато и да било грешка в това отношение.

205    На седмо и последно място, следва да се отхвърли доводът на ищеца, че за неоснователността на съдържащите се в одиторския доклад заключения и за недобросъвестността на Комисията свидетелства обстоятелството, че последната първоначално е обосновала решението за вписването му в „централната база данни за отстраняванията“ с неговите неверни изявления и с нарушението от негова страна на договорните задължения, докато на 23 март 2011 г. го уведомила, че е окончателно отстранен за период от пет години поради това, че е в ликвидация.

206    В това отношение следва да се припомни, че член 93, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), изменен (наричан по-нататък „Финансовият регламент“), предвижда:

„Кандидатите или оферентите се отстраняват от участие в процедури по възлагане на обществени поръчки, в случай че:

а)      са обявени в несъстоятелност или са обект на открито производство по несъстоятелност, ликвидация, тяхната дейност е поставена под съдебен надзор, са сключили споразумение с кредитори, са преустановили стопанска дейност, са обект на производство, свързано с такива въпроси, или се намират в подобна процедура съгласно националните законови и подзаконови актове;

б)      са осъдени за престъпление по служба с влязла в сила присъда;

в)      признати са за виновни за тежки правонарушения при упражняване на професионална дейност, доказани с всякакви средства, които възложителят може да обоснове;

г)      не са изпълнили задължения, свързани с плащане на вноски за социално осигуряване или плащане на данъци в съответствие с правните разпоредби на страната, в която е седалището им, или с тези на страната на възложителя, или още — с тези на страната, в която трябва да се изпълни поръчката;

д)      са осъдени с влязла в сила присъда за измама, корупция, участие в престъпна организация или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Общностите;

е)      понастоящем подлежат на административната санкция, посочена в член 96, параграф 1.

[…]“.

207    Член 94 от Финансовия регламент гласи:

„Не се възлагат договори на кандидати или оференти[,] които при процедурата за обществени поръчки за този договор:

а)      се намират в положение на конфликт на интереси;

б)      са виновни за предоставянето на декларация с невярно съдържание при представянето на информацията, изискана от възлагащия орган като условие за участие в процедурата за възлагане, или не са представили тази информация;

в)      се намират в едно от положенията за отстраняване от участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка, посочени в член 93, параграф 1“.

208    Член 96 от Финансовия регламент предвижда:

„Възлагащият орган може да наложи административни или финансови санкции на:

а)      кандидатите или оферентите — в случаите, предвидени в буква б) от член 94;

б)      изпълнителите, по отношение на които е установено, че са в съществено неизпълнение на задълженията си по поръчките, финансирани от бюджета.

При все това, във всички случаи възложителят трябва първо да даде на заинтересованото лице възможност да представи своите забележки.

2. Санкциите, посочени в параграф 1, следва да бъдат пропорционални на значението на поръчката и сериозността на неправомерните действия и могат да включват:

а)      отстраняване на съответния кандидат или оферент, или изпълнител от възлагане на поръчки и получаване на безвъзмездни средства, отпускани от бюджета, за максимален срок от десет години; и/или

б)      плащането на финансови санкции от кандидата или оферента, или изпълнителя до стойността на съответната поръчка“.

209    Съгласно член 114, параграф 3 от Финансовия регламент „[б]езвъзмездни средства не могат да се отпускат на заявители, които към момента на процедурата по отпускането на безвъзмездните средства се намират в едно от положенията, посочени в член 93, параграф 1, член 94 и член 96, параграф 2, буква а)“.

210    Освен това член 95 от Финансовия регламент предвижда създаването на централна база данни за отстраняванията. Съгласно параграф 1 на този член въпросната база данни „съдържа подробна информация за кандидатите и оферентите, които са в едно положенията за отстраняване от участие, посочени в членове 93 и 94 и в член 96, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква а)“.

211    На основание член 95, параграф 1 от Финансовия регламент с член 1 от Регламент № 1302/2008 се създава централната база данни за отстраняванията. От друга страна, член 3 от Регламент № 1302/2008 предвижда, че предупрежденията за отстранени лица съдържат в частност „информация за [установяването на трети лица], които са в едно от положенията, посочени в член 93, параграф 1, член 94, член 96, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква а) от Финансовия регламент“.

212    От тези разпоредби произтича, че съдоговорител като ищеца бива вписан в централната база данни за отстраняванията, създадена с Регламент № 1302/2008, всеки път, когато институциите или изпълнителните органи или структури по член 2, точки 1) и 2) от Регламент № 1302/2008 постановят спрямо него решение за отстраняване или налагане на административна санкция съгласно член 93, параграф 1, член 94 или член 96, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква а) от Финансовия регламент.

213    В случая, видно от писмото, което Комисията е изпратила на ищеца на 27 юли 2010 г., същата го уведомява, че възнамерява, предвид заключенията на предварителния одит, от една страна, да го отстрани от процедура за предоставяне на безвъзмездни средства, провеждана във връзка със Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.), поради тежко служебно нарушение съгласно член 93, параграф 1, буква в) и член 114, параграф 3 от Финансовия регламент, и от друга страна, да му наложи на основание член 96, параграфи 1 и 2 от същия регламент административна санкция под формата на забрана за участие в процедури за възлагане на поръчки и получаване на безвъзмездни средства от бюджета на Съюза, за максимален срок от пет години поради съществено неизпълнение от негова страна на договорните му задължения. Комисията уточнява в това писмо, че започва състезателна процедура, в която ищецът може да вземе отношение по фактите в основата на предложението за отстраняване и по срока на отстраняването. Комисията уточнява също, че за да се защитят финансовите интереси на Съюза, ищецът временно е вписан в централната база данни за отстраняванията и че вписването му в тази база данни ще стане окончателно, ако решението за отстраняване бъде потвърдено след приключването на състезателната процедура.

214    Ето защо следва да се приеме, че на 27 юли 2010 г. временното вписване на ищеца в централната база данни за отстраняванията е било мотивирано, в съответствие с член 3 от Регламент № 1302/2008, с това, че според Комисията ищецът попадал в хипотезите, посочени в член 93, параграф 1, буква в) и член 96, параграф 2, буква а) от Финансовия регламент.

215    Освен това с писмо от 23 март 2011 г. генерална дирекция (ГД) „Бюджет“ на Комисията уведомява ищеца, че ГД „Информационно общество и медии“ на Комисията е поискала той да бъде вписан в централната база данни за отстраняванията на основанието по член 93, параграф 1, буква a) от Финансовия регламент, в съответствие с решението ѝ от 8 март 2011 г., по силата на което ищецът е лишен за определен срок от възможността да получава безвъзмездни средства от Съюза.

216    В това отношение следва да се припомни, че съгласно споразумение, сключено на 28 декември 2010 г. и публикувано на 17 януари 2011 г. в търговския бюлетин на Protodikeio Athinon, ищецът е обявен в ликвидация.

217    Следователно, считано от 17 януари 2011 г., Комисията е имала основание в съответствие с член 3 от Регламент № 1302/2008 да поиска вписването на ищеца в централната база данни за отстраняванията, по съображение че той попада в хипотезата по член 93, параграф 1, буква a) от Финансовия регламент.

218    Следователно фактът, че временното вписване на ищеца в централната база данни за отстраняванията първоначално е било мотивирано с наличието на хипотезите на отстраняване по член 93, параграф 1, буква в) и член 96, параграф 2, буква a) от Финансовия регламент, докато окончателното вписване е било мотивирано с наличието на хипотезата на отстраняване по член 93, параграф 1, буква a) от същия регламент, се дължи на промяна на обстоятелствата, която обективно обосновава вписването на ищеца в централната база данни за отстраняванията и е следствие от собственото му поведение.

 в) По изпращането на одиторския доклад на английски език

219    Ищецът поддържа, че Комисията е нарушила член 41, параграф 4 от Хартата на основните права, отказвайки да му изпрати одиторския доклад и останалата кореспонденция на гръцки език. Това поведение представлявало нарушение на основните му права, което опорочава проверителната процедура и следователно е в разрез с процесните договори.

220    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 41, параграф 4 от Хартата на основните права „[в]сяко лице може да се обърне към институциите на Съюза на един от официалните езици на Договорите и трябва да получи отговор на същия език“. Комисията следва да зачита това право — съставна част на правото на добра администрация — когато в отношенията си с гражданите на Съюза упражнява правомощията, които черпи от правото на Съюза.

221    В случая следва да се отбележи, че първо с писмо от 19 юли 2010 г., написано на гръцки език, ищецът е поискал от Комисията да му изпрати на гръцки език предварителния одиторски доклад, който той вече е бил получил на 28 юни 2010 г. на английски език.

222    С второ писмо, с дата 30 септември 2010 г., също написано на гръцки език, ищецът изпраща забележките си по предварителния одиторски доклад и иска евентуалните допълнителни забележки на Комисията да му бъдат представени на гръцки език.

223    С писмо от 22 декември 2010 г., написано на английски език, Комисията изпраща на ищеца окончателния одиторски доклад, съдържащ отговорите на забележките на ищеца и също написан на английски език.

224    С трето писмо, с дата 10 януари 2011 г., отново на гръцки език, ищецът съобщава на Комисията, че не се запознал с одиторския доклад, тъй като същият бил написан на английски език, и отново иска одиторският доклад да му бъде изпратен на гръцки език, като посочва, че с отказа си да удовлетвори това му искане, Комисията би нарушила правото му на защита.

225    Затова, без да се предрешава въпросът дали юридическо лице, каквото е ищецът, може в рамките на договорно отношение да изтъкне срещу Комисията правото, прогласено в член 41, параграф 4 от Хартата на основните права, следва да се констатира, че оплакването на ищеца всъщност няма връзка с отказа на Комисията да отговори на гръцки език на писмата му, а с отказа ѝ да му изпрати одиторския доклад и съответните забележки, написани на този език.

226    Следва обаче да се припомни, че одиторският доклад е документ, съставен от Комисията в приложение на разпоредбите на процесните договори. Поради това въпросът на какъв език в случая този документ трябва да бъде изпратен на ищеца следва да бъде решен на плоскостта на приложимото към посочените договори право.

227    Както бе припомнено в точка 73 по-горе, когато е сезиран по силата на арбитражна клауза съгласно член 272 ДФЕС, Общият съд трябва да се произнесе по спора въз основа на приложимото за договора национално материално право, а именно, в случая, белгийското право, което се прилага по отношение на процесните договори съгласно член 12 от договорите FP6, член 5, параграф 1 от договорите eTEN и член 10, трета алинея от договора CIP.

228    В случая спорът между страните се отнася до отказа на Комисията да изпрати на ищеца одиторския доклад и последвалата кореспонденция на гръцки език, така както той е поискал. Според ищеца този отказ опорочил одитната процедура, доколкото навредил на защитата му в рамките на тази процедура.

229    Следователно въпросът е дали Комисията е имала договорно задължение да изпрати на ищеца одиторския доклад на гръцки език.

230    В това отношение следва да се приеме, че процесните договори не съдържат клауза за това на какъв език трябва да бъдат изпълнявани.

231    Без съмнение съгласно членове 1134 и 1135 от белгийския граждански кодекс договорите трябва да се изпълняват добросъвестно.

232    Следва обаче да се отбележи, че видно от приложенията към исковата молба, ищецът е използвал преди одита английския език не само в свързаните с процесните договори финансови доклади, които е представил на Комисията, но и в разменените с нея писма. Освен това следва да се констатира, че преди одитната процедура ищецът никога не е искал от Комисията да използва гръцкия език при изпълнението на процесните договори.

233    Следователно предвид принципа за добросъвестно изпълнение на договорите Комисията в случая не е била длъжна, в изпълнение на процесните договори, да изпраща на ищеца одиторския доклад на гръцки език.

234    Поради това доводът на ищеца, свързан с отказа на Комисията да му изпрати одиторския доклад на гръцки език, трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

235    С оглед на всички изложени по-горе съображения третото искане на ищеца следва да се отхвърли като неоснователно.

 Г – По петото и шестото искане на ищеца

1.     По допустимостта на петото и шестото искане на ищеца

236    Без изрично да повдига възражение за недопустимост по смисъла на член 114 от Процедурния правилник на Общия съд, Комисията оспорва допустимостта на направените от ищеца искания за плащане по договори Ask-It и EU4ALL, тъй като те били предявени с „установителен иск“, а не с осъдителен „иск за плащане“. Освен това, в случай че Общият съд приеме, че е компетентен да разгледа тези искания, Комисията оспорва като недопустимо в производство по „установителен иск“ направеното на основание на същите договори искане за заплащане на обезщетение за вреди.

237    В това отношение Общият съд счита, че въпреки използвания от ищеца израз „да установи, че Комисията е длъжна да му изплати“, с петото и шестото искане той недвусмислено цели Общият съд да осъди Комисията да му заплати сумата от 52 584,05 EUR по договор EU4ALL и сумата от 20 678,61 EUR по договор Ask-It. Следователно не става въпрос, противно на твърдението на Комисията, за „установителен иск“, а за осъдителен иск за плащане, който сам по себе си не е недопустим.

2.     По основателността на петото и шестото искане на ищеца

238    Ищецът поддържа по същество, че Комисията е нарушила договори EU4ALL и Ask-It, като не е изплатила всички суми за разходите, които той е декларирал за втория, третия и четвъртия референтен период по договор EU4ALL и за последния референтен период по договор Ask-It.

239    Поради това ищецът иска от Общия съд да осъди Комисията да заплати разликата между сумите, които вече са му били изплатени по тези договори, и стойността на разходите, декларирани за въпросните референтни периоди, заедно с мораторни лихви.

240    В това отношение веднага следва да се отбележи, че подобно искане почива на предпоставката, че декларираните от ищеца разходи подлежат на възстановяване.

241    Както обаче бе прието в точка 164 по-горе, разходите, които ищецът е декларирал за възстановяване от Комисията в рамките на процесните договори, не са допустими.

242    Освен това ищецът не доказва, че спирането на плащанията от страна на Комисията представлява нарушение на договори EU4ALL и Ask-It.

243    Що се отнася, на първо място, до довода на ищеца, че Комисията е нарушила договор EU4ALL, като е спряла плащането на последната сума, дължима му по силата на този договор, следва да се отбележи, че член II.28, параграф 8 от условията FP6 гласи:

„[…]

Комисията може във всеки един момент да спре плащанията си при неспазване от страна на съдоговорителите на една или друга договорна разпоредба, и по-конкретно на разпоредбите на член II.29 относно одита и контрола. В този случай Комисията уведомява пряко съдоговорителите с препоръчано писмо с обратна разписка.

Комисията може във всеки един момент да спре плащанията си, ако подозира, че при изпълнението на договора някой от съдоговорителите е допуснал нередност. Плащането се спира само за частта, предназначена за съответния съдоговорител. В този случай с препоръчано писмо с обратна разписка Комисията уведомява пряко съдоговорителите за причините за спирането“.

244    Следва обаче да се констатира, че ищецът не оспорва, че Комисията го е уведомила за спирането на плащанията по договор EU4ALL с писмото си от 25 август 2010 г., а само посочва, че нямало достатъчно основания да се подозира нередност, доколкото той още не бил представил забележките си по проекта на одиторския доклад. От общия разум на член II.28, параграф 8 от условията FP6 следва, че за да спре плащанията, не е нужно Комисията да е разполагала с окончателните резултати от одита и следователно да е проверила, че подозренията ѝ са основателни. Всъщност достатъчно е да подозира нередност и да посочи на съдоговорителя причините за спирането, като в случая ищецът не оспорва тя да е направила това. Тази възможност за спиране на плащанията, която е уредена в член II.28, параграф 8, втора алинея от условията FP6, е отделна от възможността на Комисията да спре плащанията с оглед на одита и проверките, предвидени в член II.29 от условията FP6.

245    Следователно ищецът не доказва, че като го е уведомила с писмото си от 25 август 2010 г. за спирането на плащанията по договор EU4ALL, Комисията е нарушила договорните си задължения.

246    Освен това, що се отнася до въпроса дали ищецът е можел да спре едностранно да изпълнява договора поради спирането на плащанията от страна на Комисията, следва да се отбележи, че видно от член II.5 от условията FP6 само консорциумът, а не и съдоговорителят, може да предложи спиране на изпълнението на договора и че спирането трябва да бъде прието от Комисията. Следователно, като е спрял едностранно да изпълнява договор EU4ALL с писмото си от 4 август 2010 г., ищецът е нарушил член II.5 от условията FP6.

247    От друга страна, искането за процесуално-организационни действия, и в частност искането Общият съд да разпореди да бъде представено писмото, което на 27 август 2010 г. Комисията е изпратила на координатора на проекта, е станало безпредметно, доколкото Комисията е представила това писмо с приложение A88 към писмения отговор.

248    Що се отнася, на второ място, до спирането на плащанията от страна на Комисията по договор Ask-It, следва да се отбележи, че съгласно член II.28, параграф 1 от условията FP6 „[а]ко не следва друго от член II.29, Комисията определя размера на платимата на съдоговорителя окончателна сума въз основа на документите по член II.7, които е одобрила“.

249    Член II.7 от условията FP6, тълкуван във връзка с членове 6 и 7 от договор Ask-It, предвижда, че всички необходими доклади и документи трябва да се представят на Комисията в срок от 45 дни след края на последния референтен период, тоест най-късно на 14 февруари 2009 г.

250    В това отношение Комисията изтъква, че понеже не е получила от координатора на проекта всички документи по член II.7 от условията FP6, не е могла да ги оцени, нито одобри и че поради това не е в състояние да извърши плащанията.

251    Ищецът поддържа, че на 15 ноември 2010 г. е изпратил на координатора всички документи, които Комисията е поискала от последния във връзка с него. Координаторът го уведомил, че ще изпрати въпросните документи на Комисията на следващия ден, 30 ноември 2010 г. Според ищеца Комисията не е доказала, че не е получила въпросните документи.

252    Доколкото обаче ищецът е този, който твърди, че Комисията е отказала да изплати предназначени за него суми без основание — въпреки че вече била получила всички необходими съгласно член II.7 от условията FP6 документи — доказателствената тежест в това отношение пада върху него.

253    Ищецът обаче не доказва, че въпросните документи в крайна сметка са били изпратени на Комисията, както изисква член II.7 от условията FP6.

254    Ищецът поддържа в писмената си реплика, че в крайна сметка след това Комисията е отпуснала безвъзмездните средства, предвидени с договор Ask-It за последния референтен период, на всички членове на консорциума с изключение на него, тъй като след осъществения финансов контрол разходите му не са признати, и че в това отношение не е получил никакво уведомление от страна на Комисията за спирането на плащанията.

255    Ищецът обаче не представя никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.

256    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че ищецът не доказва, че Комисията е нарушила договорните си задължения, като е спряла плащанията на предназначените за него суми по договори EU4LL и Ask-It.

257    Поради това следва да се отхвърлят като неоснователни петото и шестото искане на ищеца, а оттам — изцяло да се отхвърли и предявеният от него иск.

 Д – По насрещните искания на Комисията

1.     По обхвата на исканията на Комисията

258    Комисията прави насрещно искане ищецът да бъде осъден да ѝ заплати сумите, посочени в дебитните известия и възлизащи общо на 999 213,45 EUR, заедно с мораторните лихви, начислявани от 15 юни 2011 г. нататък „при лихвения процент на [ЕЦБ]“, увеличен с 3,5 пункта, както и неустойка в размер на 70 471,47 EUR, заедно с лихви, начислявани от 5 август 2011 г. нататък при посочения по-горе лихвен процент.

259    Комисията основава искането си за връщане на изплатените суми на член II.31 от условията FP6, член II.19 от условията eTEN и член II.30 от условията CIP. С оглед на констатациите в одиторския доклад според нея е оправдано ищецът да върне всички суми, които са му били изплатени.

260    Комисията освен това счита, че е в правото си да иска, на основание на наказателната клауза, съдържаща се в член II.30, параграф 6 от условията FP6, обезщетение за вреди в размер на 10 % от поисканата финансова помощ.

261    Освен това на основание на разпоредбите на член II.28, параграф 7 и член II.31 от условията FP6, на член II.3, параграф 6 и член II.19 от условията eTEN, както и на член II.5, параграф 5 и член II.30, параграф 2 от условията CIP, тълкувани във връзка една с друга, Комисията иска върху въпросните суми да бъдат начислени лихви при лихвения процент за рефинансиране, приложим от ЕЦБ в първия календарен ден от месеца, в който въпросните суми са станали изискуеми, увеличен с 3,5 пункта.

2.     По допустимостта на исканията на Комисията

262    Първо, ищецът поддържа по същество, че доколкото Комисията не е направила насрещните си искания с отделен от писмения отговор акт, той може да им отговори само в писмената реплика, докато Комисията ще може да изложи доводи и в писмената дуплика. Това било в разрез с принципа на равните процесуални възможности, производен на основното право на справедлив процес, прогласено в член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. Второ, неустойката, дължима евентуално на основание член II.30 от условията FP6, не била нито безспорна, нито ликвидна, доколкото трябва да бъде изчислена на базата на суми, изплатени от Комисията за разходи, които в крайна сметка са преценени като недопустими, а допустимостта на тези разходи е предмет на настоящото производство. Трето, към датата, на която е направила насрещното искане за неустойка, Комисията не била издала във връзка с това вземане нито нареждане за събиране, нито дебитно известие, противно на предвиденото в член 71, параграф 2 от Финансовия регламент за всички вземания, които са определени като безспорни, ликвидни и изискуеми. Следователно насрещното искане било недопустимо.

263    Комисията посочва, че в случая принципът на равните процесуални възможности е спазен, доколкото всяка страна е имала възможност да представи два процесуални документа. Изтъква също, че възможността ответникът да предяви насрещен иск с писмения отговор съществува в процесуалното право на много държави и произтича от принципа на процесуална икономия. Освен това постоянната практика на Общия съд и на Съда и общият разум на член 116, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда потвърждавали тази възможност. По смисъла на член II.30 от условията FP6 неустойката представлява акцесорно вземане спрямо главното вземане, а именно недължимо изплатената финансова помощ. Поради това акцесорното искане за заплащане на неустойка от правна гледна точка следва главното искане за връщане на недължимо изплатената помощ. Доколкото отношението между Общността и ищеца е договорно, член 71, параграф 2 от Финансовия регламент в случая не бил приложим. Поради това на въпроса дали от ищеца може да се изисква да изплати въпросната неустойка, можело да се отговори само от гледна точка на разпоредбите на членове II.29.1, II.30 и II.31 от условията FP6. Размерът на неустойката бил съобщен на ищеца на 29 април 2011 г. и шестте дебитните известия по въпросните договори FP6 били издадени и изпратени на ищеца на 20 юни 2011 г. Доколкото по молба на ищеца секретариатът на Общия съд продължил срока за отговор по насрещното искане до 19 август 2011 г., ищецът имал разумен срок, в който да се защити успешно срещу това искане.

264    Общият съд припомня, че когато е сезиран по силата на арбитражна клауза, той действително следва да разреши спора, прилагайки евентуално националното право, уреждащо договора, но че компетентността по отношение на насрещния иск и неговата допустимост се преценяват единствено от гледна точка на член 256, параграф 1 ДФЕС, член 272 ДФЕС и Процедурния правилник (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Zoubek, точка 73 по-горе, точка 10).

265    Видно от постоянната съдебна практика, компетентността на Общия съд, съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 272 ДФЕС, да разгледа иск, предявен по силата на арбитражна клауза, включва по необходимост компетентността му да разгледа насрещен иск, предявен в същото производство, който произтича от договорното правоотношение или от фактическото основание на първоначалния иск или има пряка връзка с произтичащите от съответния договор задължения (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Комисия/Zoubek, точка 73 по-горе, точка 11; Решение на Съда от 10 април 2003 г. по дело Парламент/SERS и Ville de Strasbourg, C‑167/99, Recueil, стр. I‑3269, точки 95—104; Определение на Съда от 21 ноември 2003 г. по дело Комисия/Lior и др., C‑280/03, непубликувано в Сборника, точки 8 и 9 и Решение на Общия съд от 15 март 2005 г. по дело GEF/Комисия, T‑29/02, Recueil, стр. II‑835, точка 73).

266    В случая следва да се отбележи, че целта на насрещните искания е Общият съд да осъди ищеца, от една страна, да изплати посочените в дебитните известия суми, ведно с лихви, считано от 15 юни 2011 г., поради това че е нарушил процесните договори, и от друга страна, да изплати неустойката, предвидена в член II.30 от условията FP6, също ведно с лихви, при посочения по-горе лихвен процент, считано от датата, на която е изтекъл определеният със съответното дебитно известие срок.

267    Не може да се отрече, че тези искания произтичат от договорното отношение в основата на първоначалния иск, с който ищецът цели Общият съд да установи, че разходите, които е декларирал за възстановяване от Комисията в рамките на процесните договори, са допустими и че не е длъжен да връща отпуснатите в резултат на това от Комисията суми. Следователно Общият съд е компетентен да се произнесе по такива искания.

268    Поради това следва да се преценят възраженията за недопустимост, които ищецът е направил по повод на насрещните искания на Комисията.

 a) По допустимостта на насрещните искания от гледна точка на обстоятелството, че те са направени в писмения отговор на Комисията

269    Следва да се припомни, че съгласно цитираната в точка 264 по-горе съдебна практика допустимостта на насрещния иск, с който първоначалният ответник цели да постигне нещо повече от това исканията на противната страна просто да бъдат отхвърлени, трябва да се преценява от гледна точка на разпоредбите на Процедурния правилник.

270    В това отношение следва да се отбележи, че Процедурният правилник не съдържа особени изисквания, що се отнася до условията, при които подобен иск може да бъде заведен в хипотезата на вече предявен по силата на арбитражна клауза иск. Следователно априори няма никаква пречка ответникът в облигационен спор да предяви насрещен иск в писмения отговор. Само по себе си това обстоятелство в случая не води до недопустимост на насрещния иск.

271    От друга страна, що се отнася до принципа на равните процесуални възможности, следва да се припомни, че целта на този принцип е да се осигури равновесие между страните в производството. Той произтича от самото понятие за справедлив процес (Решение на Съда 21 септември 2010 г. по дело Швеция и др./API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, Сборник, стр. I‑8533, точка 88) и предполага задължение за осигуряване на разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция, включително да посочи доказателствата си, при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо противната страна (Решение на Съда от 6 ноември 2012 г. по дело Otis и др., C‑199/11, точка 71).

272    В случая ищецът поддържа в писмената си реплика, че няма възможност да отговори на доводите, които Комисията е изложила в писмената дуплика във връзка с насрещните искания. Така ищецът твърди, че докато Комисията е имала възможност на два пъти да изрази своята позиция по тези искания, самият той е имал възможност да направи това писмено само веднъж.

273    В това отношение се налага изводът — предвид начина, по който понастоящем писмената фаза на производството е уредена в Процедурния правилник — че възможността на първоначалния ответник да предяви насрещен иск неминуемо предполага, че първоначалният ищец ще може писмено да вземе отношение по този иск само веднъж, в писмената реплика.

274    Освен това съгласно Процедурния правилник освен писмена производството има и устна фаза, която осигурява на страните всички възможности да се защитят. Следователно в случая няма никаква пречка първоначалният ищец да отговори в съдебното заседание на доводите, които Комисията е изложила в писмената дуплика във връзка с насрещните искания, доколкото със сигурност важното е не толкова да се осигури възможност всяка страна писмено да вземе отношение по тези искания еднакъв брой пъти, колкото да се гарантира, че във връзка с тях Общият съд е могъл да изслуша тезата на всяка от страните.

 б) По допустимостта на искането за плащане на неустойка

275    Като начало следва да се отбележи, че изложените от ищеца доводи не се отнасят до допустимостта на насрещното искане за плащане на неустойка, а до неговата основателност.

276    Всъщност, от една страна, ищецът поддържа, че насрещното искане за осъждането му да плати неустойката е недопустимо, тъй като тази неустойка по правило се изчислява на базата на разходите, приети в крайна сметка за недопустими, докато предмет на настоящото производство е именно допустимостта им.

277    По този начин ищецът твърди, че предявеното от Комисията вземане за неустойка не е безспорно.

278    От друга страна, ищецът изтъква, че насрещното искане да бъде осъден да плати неустойката е недопустимо, тъй като към датата, на която е направила това искане, Комисията не била издала съответно нито нареждане за събиране, нито дебитно известие.

279    Следователно така ищецът оспорва изискуемостта на вземането за неустойка.

280    Съгласно приложимото към спора белгийско право обаче наличието на безспорно, ликвидно и изискуемо вземане е условие за основателността на направеното от притежателя на това вземане искане за плащане.

281    По-конкретно, съгласно член 1315 от белгийския граждански кодекс кредиторът е този, който трябва да докаже, че предявеното от него вземане е безспорно.

282    Освен това, видно от членове 1315, 1650 и 1651 от белгийския граждански кодекс, кредиторът е този, който трябва да докаже изискуемостта на предявеното от него за плащане вземане, тоест настъпването на падежа.

283    Поради това доводите, които ищецът е изложил по въпроса за безспорността и изискуемостта на неустойката, следва да се преценят, когато се разглежда основателността на искането за тази неустойка.

3.     По основателността на исканията на Комисията

284    Комисията основава искането за връщане на суми на член II.31, параграфи 1 и 2 от условията FP6, на член II.19, параграфи 1 и 2 от условията eTEN и на член II.30, параграфи 1 и 2 от условията CIP. Тя основава искането си за плащане на неустойката на член II.31, параграфи 1 и 2 от условията FP6.

285    За да е налице изискуемо вземане, съгласно тези разпоредби трябва да са изпълнени две условия. Първо, недължимо да е платена сума или съгласно условията на процесните договори да е нужно възстановяване на определена сума и второ, Комисията да е уточнила условията за връщане на въпросната сума и датата на плащане. Що се отнася до задължението за лихви за забава, то става изискуемо, ако на датата, определена от Комисията, липсва плащане (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 9 юли 2013 г. по дело Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, T‑552/11, точки 44—46).

286    С оглед на тези условия следва да се прецени основателността на насрещните искания на Комисията.

 a) По отношение на връщането на недължимо платеното

 По недължимо изплатената сума

287    Както вече бе прието, ищецът не доказва, че разходите, които е декларирал за възстановяване от Комисията в рамките на договорите и за които тя му е изплатила сумата от 999 213,45 EUR, са допустими. Видно от таблицата в точка 32 от писмената реплика, ищецът не оспорва в това отношение изчисленията на Комисията. Въпросните изчисления не се опровергават и от данните в преписката.

288    За сметка на това ищецът поддържа, че Комисията не може да изисква, предвид принципа на пропорционалност, принципа за добросъвестно изпълнение на договорите и разпоредбите в условията CIP, връщане на всички суми, които са му били изплатени по процесните договори, тъй като тези договори изцяло или отчасти вече са изпълнени.

289    В това отношение, първо, следва да се отбележи, от една страна, че единственият от процесните договори, за който важат условията CIP, е договор T-Seniority, и от друга страна, че ищецът е уведомил координатора на проекта T-Seniority, че се оттегля от консорциума, считано от 23 февруари 2009 г.

290    Съгласно член II.11, параграф 4, първо тире от условията CIP обаче, в случай, че съдоговорител се оттегли от договора, за който важат посочените условия, „Комисията може да иска пълно или частично връщане на общностната финансова помощ предвид естеството и резултатите на изпълнената работа, както и ползата ѝ за Общността в рамките на настоящата програма“.

291    Все пак, по смисъла на член II.11, параграф 8 от условията CIP, „[н]езависимо от прекратяването на договора за финансиране или на участието на бенефициер, разпоредбите на част B и част D от приложение II продължават да се прилагат и след прекратяването на договора за финансиране, съответно преустановяването на участието на бенефициер“. Освен това се уточнява, че „[п]родължават да се прилагат за предвидения в тях срок и всички останали разпоредби на настоящия договор за финансиране, в които изрично се посочва, че остават в сила след прекратяването“.

292    Следователно финансовите последици от оттеглянето на съдоговорител или от прекратяването на договора, така както са предвидени в член II.11 от условията CIP, не изключват задължението на съдоговорителя да върне сумите, които в крайна сметка след евентуален одит са приети за недопустими.

293    Второ, що се отнася до довода на ищеца, че искането на Комисията за връщане на всички суми, които са му били изплатени в рамките на процесните договори, противоречи на принципа за добросъвестно изпълнение на договорите и принципа на пропорционалност, следва да се припомни, че съгласно член II.29, параграф 1 от условията FP6, „[а]ко в резултат от [извършени на основание на този член одити] бъдат установени суми, дължими на Комисията, тя може да предприеме събирането им в съответствие с член II.31“.

294    Освен това член II.17, параграф 4 от условията eTEN и член II.28, параграф 5 от условията CIP предвиждат, че „[в]ъз основа на одитните заключения Комисията взема всички подходящи според нея мерки, включително нарежда пълно или частично събиране на сумите, които е изплатила“.

295    От тези разпоредби следва, че в случая Комисията има възможност да поиска от ищеца, въз основа на резултатите от одита, връщане на всички дължими ѝ суми, включително всички суми, които е изплатила на ищеца в рамките на процесните договори.

296    Предвид броя и тежестта на констатираните в одиторския доклад нарушения на договорните задължения и фактът, че Общият съд отхвърля доводите на ищеца, с които той оспорва тези констатации, искането на Комисията да ѝ бъдат върнати всички суми, които е изплатила на ищеца по силата на процесните договори, не се явява нито несъразмерно, нито в разрез с принципа за добросъвестно изпълнение на договорите.

 По уточняването на условията за връщане на изплатеното

297    Следва да се припомни, че на 29 април 2011 г. Комисията издава девет дебитни известия, в които се посочва сумата, която трябва да бъде върната по всеки един от процесните договори и която възлиза общо на 999 213,45 EUR. В тези дебитни известия на ищеца се определя срок от 45 дни за връщане на дължимите суми, изтичащ на 14 юни 2011 г., считано от която дата върху тези суми ще се начисляват мораторните лихви, предвидени в процесните договори, при лихвения процент на ЕЦБ, увеличен с 3,5 пункта. В дебитните известия се посочва и номерът на банковата сметка, по която ищецът да преведе подлежащите на връщане суми. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца.

298    Поради това следва да се уважи искането на Комисията ищецът да бъде осъден да ѝ върне, в съответствие с член II.31 от условията FP6, член II.19 от условията eTEN и член II.30 от условията CIP, сумата от 999 213,45 EUR, равняваща се на недължимо получените безвъзмездни средства.

 б) По отношение на плащането на неустойката

 По сумата, който трябва да бъде платена като неустойка

299    Ищецът оспорва насрещното искане по същество, със съображението че предявеният от него иск трябва да бъде уважен. Той освен това твърди, че вземането за неустойка не е безспорно. За сметка на това не оспорва изчисленията на Комисията. Същите не се опровергават и от данните в преписката.

300    Както обаче бе припомнено в точка 257 по-горе, искът на ищеца е отхвърлен изцяло.

301    Що се отнася до безспорността на вземането за предявената от Комисията неустойка, следва да се отбележи, че съгласно член II.30 от условията FP6, за да възникне за съдоговорителите отговорност за вреди, е достатъчно след декларирането на неоправдани разходи те да са получили безвъзмездни средства без основание. Доколкото понесената от Съюза финансова вреда бе доказана (вж. точка 298 по-горе), Комисията с основание счита, че ищецът ѝ дължи претендираното от нея обезщетение за вреди.

 По уточняването на условията за плащане

302    Ищецът поддържа по същество, че неустойката не е изискуема, тъй като, от една страна, към датата, на която Комисията е направила насрещното искане, той вече е бил оспорил твърдението за недопустимост на всички декларирани в рамките на процесните договори разходи, въз основа на които е изчислена тази неустойка, и от друга страна, към същата дата Комисията още не е била издала дебитно известие за тази неустойка.

303    В това отношение следва да се отбележи вече приетото и припомнено в точка 287 по-горе, а именно, че ищецът не доказва, че разходите, които е декларирал за възстановяване от Комисията в рамките на процесните договори, са допустими.

304    Освен това следва да се припомни, че на 20 юни 2011 г. Комисията издава шест дебитни известия по договорите, сключени между Общността и ищеца за проектите Access-eGOV, eABILITIES, Ask-It, EU4ALL, Emerge и Enable, в които известия определя на 70 471,47 EUR сумите, дължими от ищеца като неустойка по член II.30 от условията FP6. Срокът, който Комисията дава на ищеца, за да заплати въпросните суми, е 4 август 2011 г.

305    Поради това следва да се уважи искането на Комисията ищецът да бъде осъден да ѝ заплати сума в размер на 70 471,47 EUR като неустойка.

 в) По отношение на лихвите

306    От разпоредбите на член II.28, параграф 7 и член II.31 от условията FP6, на член II.3, параграф 6 и член II.19 от условията eTEN и на член II.5, параграф 5 и член II.30, параграф 2 от условията CIP, тълкувани във връзка една с друга, следва, че върху всяка сума, дължима от съдоговорител съгласно процесните договори, се начисляват лихви, считано от определения от Комисията падеж. Поради това ищецът следва да бъде осъден да заплати лихвите, предвидени в член II.28, параграф 7 от условията FP6, в член II.19 от условията eTEN и в член II.30 параграф 2 от условията CIP.

 По съдебните разноски

307    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

308    Тъй като е загубил делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с член 87, параграф 2 от Процедурния правилник.

По тези съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отхвърля иска, предявен от Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes – Isotis.

2)      Осъжда Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes – Isotis да върне сумата от 999 213,45 EUR, ведно с лихви, считано от 15 юни 2011 г., при лихвения процент на Европейската централна банка (ЕЦБ), увеличен с 3,5 пункта, която сума се равнява на финансовите помощи, които това дружество е получило по силата на договори № 027020 „Access to e-Government Services Employing Semantic Technologies“, № 035242 „A virtual platform to enhance and organize the coordination among centres for accessibility ressources and support“, № 511298 „Ambient Intelligence System of Agents for Knowledge-based and Integrated Services for Mobility Impaired Users“, № 034778 „European Unified Approach for Accessible Lifelong Learning“, № 045056 „Emergency Monitoring and Prevention“, № 045563 „A wearable system supporting services to enable elderly people to live well, independently and at ease“, № 029255 „NavigAbile: e-inclusion for communication disabilities“, № 517506 „European Recommanded Materials for Distance Learning Courses for Educators“ и № 224988 „T-Seniority: Expanding the benefits of information society to older people through digital TV channels“.

3)      Осъжда Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes – Isotis да заплати сумата от 70 471,47 EUR, ведно с лихви, считано от 5 август 2011 г., при лихвения процент на ЕЦБ, увеличен с 3,5 пункта, която сума представлява неустойката, дължима по договори № 027020 „Access to e-Government Services Employing Semantic Technologies“, № 035242 „A virtual platform to enhance and organize the coordination among centres for accessibility ressources and support“, № 511298 „Ambient Intelligence System of Agents for Knowledge-based and Integrated Services for Mobility Impaired Users“, № 034778 „European Unified Approach for Accessible Lifelong Learning“, № 045056 „Emergency Monitoring and Prevention“, № 045563 „A wearable system supporting services to enable elderly people to live well, independently and at ease“.

4)      Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes – Isotis понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

Frimodt Nielsen Кънчева Buttigieg

Обявено в открито съдебно заседание, проведено в Люксембург на 16 юли 2014 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

A – Описание на процесните договори

Б – Изпълнение на процесните договори и одит

Производство и искания на страните

От правна страна

A – По обхвата на спора

Б – По приложимото към спора право

В – По третото искане на ищеца

1. По констатациите в одиторския доклад, налагащи извода за недопустимост на разходите

a) По водените от ищеца счетоводни книги

б) По промяната на присъствените листове на персонала

в) По работните часове, декларирани от програмния директор

г) По пътните разходи

2. По качеството на одита и условията, при които той е извършен

a) По неверните изявления относно участието на ищеца в договор ETSI 333

б) По приложимите към одита правила

в) По изпращането на одиторския доклад на английски език

Г – По петото и шестото искане на ищеца

1. По допустимостта на петото и шестото искане на ищеца

2. По основателността на петото и шестото искане на ищеца

Д – По насрещните искания на Комисията

1. По обхвата на исканията на Комисията

2. По допустимостта на исканията на Комисията

a) По допустимостта на насрещните искания от гледна точка на обстоятелството, че те са направени в писмения отговор на Комисията

б) По допустимостта на искането за плащане на неустойка

3. По основателността на исканията на Комисията

a) По отношение на връщането на недължимо платеното

По недължимо изплатената сума

По уточняването на условията за връщане на изплатеното

б) По отношение на плащането на неустойката

По сумата, който трябва да бъде платена като неустойка

По уточняването на условията за плащане

в) По отношение на лихвите

По съдебните разноски

* Език на производството: гръцки.