РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)
29 март 2007 година
Дело T-368/04
Luc Verheyden
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Искане за прехвърляне на годишен отпуск — Изисквания на службата — Отпуск по болест — Защита на оправданите правни очаквания“
Предмет: Жалба с предмет искане, от една страна, да се отменят решенията на началник отдела на жалбоподателя от 4, 24 и 27 февруари 2004 г. по искането на жалбоподателя да прехвърли от 2003 г. за 2004 г. неизползваните дни от годишния си отпуск над прага от 12 дни, както и да се отмени решението на администрацията от 1 юни 2004 г., получено на 14 юни 2004 г., с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя, а от друга страна, да се осъди Комисията да заплати компенсаторна надбавка за неизползваните и незаплатени 32 дни годишен отпуск, заедно с лихва от 5,25 %, считано от датата на подаване на настоящата жалба, както и обезщетение за неимуществени вреди, накърняване на кариерата и накърняване на доброто име.
Решение: Отменя отказа на прекия началник на жалбоподателя от 27 февруари 2004 г. да подпише искането за прехвърляне на годишен отпуск от 2003 г. за 2004 г. в частта му, с която се отказва поисканото прехвърляне — над 12-те дни, прехвърляни по право — на осемте дни от годишния отпуск, за които споменава директорът по административната и финансовата дейност на Съвместния изследователски център в електронно съобщение от 11 февруари 2003 г. Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сума, равна на осем тридесети от месечната му заплата към момента на прекратяване на служебното му правоотношение, заедно с лихвите за забава, считано от 13 септември 2004 г. Приложимият процент на лихвата за забава следва да се изчисли въз основа на прилагания по време на съответния период лихвен процент на Европейската централна банка за основните рефинансиращи операции, увеличен с два пункта. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на жалбоподателя.
Резюме
1. Длъжностни лица — Отпуски — Годишен отпуск — Прехвърляне
(член 57 от Правилника за длъжностните лица; член 4 от приложение V)
2. Длъжностни лица — Отпуски — Годишен отпуск — Прекратяване на служебното правоотношение — Компенсаторна надбавка за неизползван отпуск
(член 59, параграф 1, първа алинея от Правилника за длъжностните лица; член 4 от приложение V)
3. Длъжностни лица — Отпуски — Годишен отпуск — Прекратяване на служебното правоотношение — Компенсаторна надбавка за неизползвани отпуски
(член 4 от приложение V към Правилника за длъжностните лица)
1. Когато администрацията разглежда направено след изтичането на предвидения във вътрешните ѝ правила срок искане за прехвърляне на дни от годишния отпуск от една календарна година за следващата, като се съгласява да не взема предвид този процесуален порок при административното производство, и в отсъствието на каквито и да било указания, че предвиденият в тези правила срок в никакъв случай не допуска изключения, подобен подход съответства на принципа за полагане на грижа и на принципа на доброто управление, които трябва да ръководят администрацията в отношенията ѝ с персонала. При обжалване на отказ да се одобри такова искане администрацията не може да се разграничава от решенията, които е взела в хода на административното производство, като изтъква за първи път пред съда, че искането на длъжностното лице е представено след изтичането на срока. По този начин администрацията би поискала от общностния съд да разгледа въпрос за законосъобразност, по който тя не се е произнесла в обжалваното решение, и би поставила под въпрос положение, което самата тя е приела.
(вж. точки 41 и 42)
2. От член 4, първа алинея от приложение V към Правилника следва, че прехвърлените дни от неизползвания отпуск могат да надвишават дванадесет дни само ако длъжностното лице не е могло да използва годишния си отпуск през текущата календарна година поради причини, свързани с изискванията на службата. Освен това член 4, втора алинея от приложение V към Правилника предоставя на длъжностното лице, чието служебно правоотношение е прекратено, правото на предвидената в тази разпоредба компенсаторна надбавка единствено в границите на неизползвания поради изискванията на службата годишен отпуск. Изразът „изисквания на службата“ трябва да се тълкува като засягащ професионална дейност, възпрепятствала длъжностното лице да ползва годишния отпуск, на който има право, поради възложените му задължения.
Това понятие не може да се тълкува като включващо и хипотезата, в която длъжностното лице е в отпуск по болест, включително в случай на продължително заболяване. Всъщност както личи от разпоредбите на член 59, параграф 1, първа алинея от Правилника, според които длъжностното лице има право на отпуск по болест само ако „представи доказателство, че не е в състояние да изпълнява служебните си задължения“, в този случай длъжностното лице по дефиниция е освободено от служебните си задължения и следователно не е на служба по смисъла на член 4, първа алинея от приложение V към Правилника.
Освен това, за да обоснове искане за прехвърляне на отпуск, длъжностното лице не може и да се позовава на възложената му работа, тъй като администрацията е приела, че тази работа не му пречи да ползва отпуските си. Всъщност не длъжностното лице трябва да преценява дали интересът на службата изисква да не ползва отпуск, за да изпълни определени задачи, а съответните дни да се прехвърлят за следващата година — тази преценка е в правомощията единствено на прекия му началник. Администрацията разполага в това отношение с широко право на преценка, а контролът на общностния съд се свежда до въпроса дали тя не е надхвърлила границите на разумното и дали не е използвала посоченото право по явно неправилен начин, като съдът не може да замени преценката на администрацията със собствената си преценка.
(вж. точки 56, 61, 63 и 70—72)
Позоваване на: Съд — 12 февруари 1987 г., Bonino/Комисия, 233/85, Recueil, стр. 739, точка 5; Първоинстанционен съд — 16 декември 1999 г., Cendrowicz/Комисия, T‑143/98, Recueil FP, стр. I‑A‑273 и II‑1341, точка 61; Първоинстанционен съд — 9 юни 2005 г., Castets/Комисия, T‑80/04, Recueil FP, стр. I‑A‑161 и II‑729, точки 28—30 и 33
3. За администрацията е напълно възможно предварително, в течение на годината, да определи начина, по който възнамерява в края на годината да се произнесе по наличието на „причини, свързани с изискванията на службата“ по смисъла на член 4 от приложение V към Правилника, които могат да обосноват исканията за прехвърляне на дни от годишния отпуск от една календарна година за следващата. Тази възможност — под формата на „план за усвояване на дните отпуск“ — е в очевиден интерес на администрацията, тъй като позволява да се укаже на длъжностното лице, което разполага с твърде много дни отпуск, по какъв начин администрацията възнамерява да приеме бъдещите му искания за прехвърляне на отпуск. Така длъжностното лице и неговият началник отдел получават и възможност предварително и в условията на предвидимост да разберат как следва да постъпят в течение на въпросната година. Всъщност длъжностното лице може да ползва отпуските си, без да се опасява, че с отсъствието си ще накърни интереса на службата, а неговият началник отдел може по-добре да предвиди проблемите, свързани с отсъствието на един от подчинените му.
Подобен план за усвояване на дните отпуск не е в противоречие с интереса на службата, нито с приложимите разпоредби на Правилника. Съдържащите се в него указания за преценката, която администрацията ще направи във връзка с „причините, свързани с изискванията на службата“ за следващата година, и следователно за дните отпуск, които разглежда като допустими за прехвърляне, представляват точни гаранции, годни да създадат оправдани правни очаквания у своя адресат.
(вж. точки 88—90)