Дело T-362/08
IFAW Internationaler Tierschutz-Fonds gGmbH
срещу
Европейска комисия
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи, свързани с реализирането на индустриален проект в зона, защитена на основание Директива 92/43/ЕИО — Документи, произхождащи от държава членка — Изразено от съответната държава членка противопоставяне — Частичен отказ за достъп — Изключение, свързано с икономическата политика на държава членка — Член 4, параграфи 5—7 от Регламент № 1049/2001“
Резюме на решението
1. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, произхождащи от държава членка
(член 4, параграфи 1—3 и 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета
2. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на обществения интерес — Документи, произхождащи от държава членка
(член 4, параграф 1, буква а) и параграф 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 253 ЕО, членове 4, 9 и член 11, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Задължение да се предостави частичен достъп до данните, които не попадат в обхвата на изключенията
(член 4, параграфи 1—3 и 6 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
1. В случай на съответствие между решението на институция да откаже достъпа до документ, произхождащ от държава членка, от една страна, и искането на последната по силата на член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, от друга страна, съдът на Съюза е компетентен, по искане на заявителя, получил отказ за достъп от съответната институция, да провери дали този отказ може правомерно да се основава на изключенията по член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001, независимо дали отказът произтича от направената от самата институция преценка на изключенията или от тази на засегнатата държава членка. От това следва, че контролът на съда на Съюза не се свежда до контрол prima facie поради прилагането на член 4, параграф 5 от този регламент. Прилагането на тази разпоредба не е пречка той да извърши пълен контрол на решението за отказ на институцията, което трябва да е съобразено по-конкретно със задължението за мотивиране и почива върху материалната преценка, извършена от засегнатата държава членка, на приложимостта на предвидените в член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 изключения.
Упражняването на пълен контрол от съда на Съюза относно приложимостта на разглежданите материални изключения не означава задължително, че институцията, от която произхожда решението, е или не е оправомощена да извършва пълен контрол относно противопоставянето, изразено от държавата членка по силата на член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001. Дори когато посочената институция е отказала достъпа до документ, произхождащ от държава членка, след установяване въз основа на контрол prima facie, че според нея мотивите за противопоставяне, представени от тази държава членка, не са били изтъкнати по очевидно неуместен начин, контролът на съда на Съюза не се свежда поради прилагането на член 4, параграф 5 до контрол prima facie на приложимостта на материалните изключения, посочени в параграфи 1—3 от този член, тъй като при него се проверява приложимостта на тези изключения въз основа на материалната преценка, извършена от засегнатата държава членка.
(вж. точки 86—88)
2. Що се отнася до обхвата на контрола за законосъобразност от страна на съда на Съюза на подобно решение за отказ на достъп до документ, в рамките на прилагането на едно от материалните изключения по член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, на институцията, от която произхожда решението, следва да се признае широка свобода на преценката с цел да се определи дали оповестяването на документи, спадащи към областите, обхванати от посочените изключения, може да засегне обществения интерес. Подобна свобода на преценката се основава по-специално върху факта, че подобно решение за отказ има комплексен и деликатен характер, който изисква особена предпазливост, и че критериите, прогласени в член 4, параграф 1, буква а), са твърде общи.
Тези съображения са валидни и ако в случай на отказ на Комисията да даде достъп до документ, произхождащ от държава членка, по силата на член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001, прилагането на материално изключение по член 4, параграф 1, буква а) от посочения регламент почива върху преценката на държавата членка. Действително преценката по въпроса дали оповестяването на документ засяга интереси, защитени с подобни материални изключения, може да спада към политическите задължения на тази държава членка. В подобен случай тази държава членка трябва да разполага, също както институцията, с широка свобода на преценката.
Следователно упражняваният от съда на Съюза контрол трябва да се свежда до проверката дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.
(вж. точки 104, 105 и 107)
3. В случай на решение за отказ на достъп до документ на основание изключение, посочено в член 4 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, мотивите трябва да предоставят обяснения за това по какъв начин достъпът до този документ би могъл конкретно и действително да засегне интереса, защитен с това изключение. Може обаче да се окаже невъзможно да се посочат причините, обосноваващи поверителността по отношение на документ, независимо дали става дума за чувствителен документ по смисъла на член 9 от посочения регламент, без да се оповести неговото съдържание, и съответно изключението да бъде лишено от основното си предназначение.
Необходимостта от въздържане да се изтъкват обстоятелства, които биха засегнали непряко интересите, чиято защита по-специално се цели с посочените изключения, е подчертана по-конкретно с член 11, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Тази разпоредба предвижда по-конкретно, че когато в регистъра на дадена институция се съдържа референция за документ, независимо дали той има или не чувствителен характер по смисъла на член 9 от този регламент, референцията следва да е изготвена по начин, който да не засяга защитата на интересите, посочени в член 4 от същия регламент.
(вж. точки 110—112)
4. Член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията не е неразривно свързан с параграфи 1—3 от този член. Всъщност, макар и конкретното разглеждане на изключенията, посочени в тези разпоредби, наистина да представлява абсолютно необходимо условие, за да се вземе решение за възможността за предоставяне на частичен достъп до документа, разглеждането на подобна възможност не засяга условията за прилагане на тези изключения. Изискването за подобно разглеждане произтича от принципа на пропорционалност. Всъщност в рамките на посочения член 4, параграф 6 трябва да се провери дали целта, преследвана с отказа да се даде достъп до документ, може да бъде постигната дори и в хипотезата, при която се заличават единствено откъсите от документ, които могат да засегнат защитен интерес.
Поради това условията за прилагане на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 се разглеждат отделно и на етап от анализа, различен от етапа на разглеждане на изключенията от правото на достъп, посочени в параграфи 1—3 от този член.
(вж. точки 147 и 148)