ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
G. PITRUZZELLA
представено на 13 юни 2019 година(1)
Дело C‑261/18
Европейска комисия
срещу
Ирландия
„Неизпълнение на задължения — Неизпълнение на решение от 3 юли 2008 г., Комисия/Ирландия (C‑215/06) — Искане за постановяване на осъдително решение за плащане на периодична имуществена санкция и еднократно платима сума“
1. С исковата молба, предмет на настоящото заключение, предявена на основание член 260, параграф 2 ДФЕС, Европейската комисия иска от Съда, от една страна, да установи, че тъй като не е предприела необходимите мерки, за да гарантира изпълнението на точка 1, второ тире от диспозитива на решение от 3 юли 2008 г., Комисия/Ирландия (C‑215/06, EU:C:2008:380, наричано по-нататък „решение Комисия/Ирландия“), Република Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 260 ДФЕС и от друга страна, за това неизпълнение да осъди Ирландия да заплати еднократно платима сума и периодична имуществена санкция до пълното изпълнение на горепосоченото решение.
I. Обстоятелства, предхождащи спора, и решение по дело Комисия/Ирландия
2. През 2003 г. в Дерибрин в графство Голуей, Ирландия, започват дейностите по изграждането на вятърни генератори (наричани по-нататък „ветропарк в Дерибрин“). Това е най-големият проект за използване на вятърна енергия чрез наземни структури, реализиран в Ирландия, и един от най-мащабните в Европа. Отделните фази на получаване на разрешение за изграждането на ветропарка в Дерибрин са посочени в точка 83 от решение Комисия/Ирландия, както следва: „[м]олбите за издаване на разрешение за първите две фази на проекта, всяка от които се отнася до 23 вятърни турбини, са подадени на 4 и 18 декември 1997 г. Нови молби са подадени на 23 януари 1998 г., тъй като предходните молби за издаване на разрешение са приети за нередовни. На 12 март 1998 г. е издадено разрешително. На 5 октомври 2000 г. е подадена молба за издаване на разрешение във връзка с трета фаза на дейностите, която се отнася по-конкретно до 25 турбини и до обслужващи пътища, като молбата е уважена на 15 ноември 2001 г. На 20 юни 2002 г. възложителят иска разрешение да измени първите две фази на проекта, като то му е предоставено на 30 юли 2002 г. След като през октомври 2003 г. изтича срокът на действие на разрешението, предоставено за първите две фази на дейностите, възложителят подава молба за подновяване на срока на действие на посоченото разрешение, която е уважена през ноември 2003 г.“
3. На 16 октомври 2003 г. в Дерибрин се случва огромно свличане на земни маси, което причинява изместване на около половин милион кубически метра торфна маса към река Owendalulleegh, като я замърсява и причинява смъртта на около 50 000 риби. Както е видно от преписката по дело C‑215/06, в два доклада от разследването, публикувани през февруари 2004 г., се стига до заключението, че екологичната катастрофа следва да бъде свързана със строителните работи на ветропарка в Дерибрин.
4. След официално уведомително писмо от 5 април 2001 г., на 21 декември 2001 г. Комисията изпраща на Ирландия мотивирано становище, в което се разглеждат няколко проекта за добив на торф, реализирани без предварителна оценка на въздействието върху околната среда, в нарушение на Директива 85/337(2). На 7 юли 2004 г. Комисията изпраща на Ирландия допълнително официално уведомително писмо, в което се изброяват редица нарушения на Директива 85/337, включително изграждането на вятърните генератори в Дерибрин, въз основа на непълна оценка на въздействието върху околната среда. Това писмо е последвано от изпращането на допълнително мотивирано становище на 5 януари 2005 г.
5. На 11 май 2006 г. Комисията предявява иск срещу Ирландия на основание член 226 ЕО. От една страна, Комисията упреква Ирландия, че не е приела необходимите разпоредби, за да гарантира, че преди предоставянето на разрешението проектите, които имат значително въздействие върху околната среда, се подлагат на процедура за оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с Директива 85/337, както и че е разрешила подаването на молби за узаконяване след пълното или частичното изпълнение на проектите, в нарушение на целите за превенция на посочената директива. От друга страна, Комисията оспорва условията, при които е било издадено разрешението за изграждането на ветропарка в Дерибрин.
6. В решение Комисия/Ирландия Съдът уважава и двете твърдения за нарушения. В точка 1, второ тире от диспозитива на това решение Съдът постановява, че като не е приела всички необходими разпоредби, за да гарантира, че „предоставянето на разрешения за изграждане на вятърни генератори и за свързаните с тях дейности в Derrybrien в графство Galway, както и осъществяването на дейностите се предхождат от оценка на въздействието на проекта върху околната среда съгласно членове 5—10 от Директива 85/337 в редакцията ѝ преди или след въведените с Директива 97/11(3) изменения“, Ирландия не е изпълнила задълженията си по членове 2, 4 и 5—10 от посочената директива.
II. Досъдебната процедура и производството пред Съда
7. С писмо от 15 юли 2008 г. Комисията иска от Ирландия да предостави в двумесечен срок от датата на решение Комисия/Ирландия информация относно предприетите мерки за изпълнението на това решение. В отговора си от 3 септември 2008 г. Ирландия заявява, че приема изцяло решение Комисия/Ирландия и че желае да го изпълни бързо. По отношение на ветропарка в Дерибрин ирландските органи уведомяват Комисията, че операторът на ветропарка е дал съгласие да предостави актуализирана оценка на въздействието върху околната среда, в която се съдържа информацията по член 5 от Директива 85/337 и приложение IV към нея, и която има за цел да „установи, проучи и оцени преките и непреките въздействия на ветропарка в Дерибрин върху околната среда и взаимодействието между тези въздействия, както и да определи евентуалните коригиращи мерки, които следва да бъдат предприети, за да се отстранят тези въздействия“. Тази оценка е трябвало да бъде завършена до края на 2008 г.
8. На 18 септември 2008 г. е проведена среща между Комисията и ирландските органи, по време на която последните потвърждават ангажимента си да се направи коригираща оценка на въздействието върху околната среда на ветропарка в Дерибрин. На срещата е обсъдена възможността за извършване на такава оценка, без да се поставя под въпрос съществуващото разрешение, и е взето решение да се изчака приемането на изменението на ирландското законодателство относно процедурата за узаконяване, предвидено за изпълнение на точка 1, първо тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия.
9. На 10 март 2009 г. ирландските органи уведомяват Комисията, че планираното законодателно изменение ще въведе процедура за издаване на „заменящо разрешение“ (наричана по-нататък „процедурата за замяна“), която ще позволи само в изключителни случаи узаконяването на разрешенията, издадени в нарушение на Директива 85/337. В съответствие с ангажимента, поет по време на среща, проведена на 18 март 2009 г., на 17 април 2009 г. ирландските органи изпращат на Комисията рамков документ, озаглавен „ECJ Judgement in case C‑215/06: Draft framework response by Ireland 17 April 2009“, в който се посочват мерките, с които Ирландия възнамерява да изпълни решение Комисия/Ирландия. В раздел D от този документ е предоставено описание на процедурата за замяна, която трябва бъде включена в планираното законодателно изменение, чието приемане е предвидено за края на 2009 г. В раздел E на рамковия документ, озаглавен „Конкретни предложения във връзка с ветропарка в Дерибрин“, се посочва, че операторът на ветропарка ще подаде молба за издаване на заменящо разрешение, като използва тази процедура.
10. На 26 юни 2009 г. Комисията изпраща на Ирландия официално уведомително писмо съгласно член 228, параграф 2 от Договора за ЕО, в което отбелязва, че не е получила допълнителна информация относно напредъка на оценката на въздействието върху околната среда на ветропарка в Дерибрин. На 9 септември 2009 г. Ирландия отговаря на официалното уведомително писмо, като посочва по-специално че законодателното изменение, което ще въведе процедурата за замяна, ще бъде прието скоро и потвърждава, че операторът на ветропарка в Дерибрин е приел да подаде молба за издаване на заменящо разрешение и да извърши оценка на въздействието върху околната среда веднага щом влезе в сила това изменение.
11. Тъй като не получава допълнителна информация относно приемането на предложените мерки, на 22 март 2010 г. Комисията изпраща на Ирландия ново официално уведомително писмо, на което Ирландия отговаря с писма от 18 май, 22 юли и 13 септември 2010 г. В писмото от 22 юли 2010 г. ирландските органи посочват, че новото, одобрено от Парламента законодателство ще влезе в сила в края на юли. Що се отнася до ветропарка в Дерибрин, ирландските органи отново посочват, че веднага щом бъде въведена процедурата за замяна, операторът на ветропарка ще подаде молба за издаване на заменящо разрешение, придружена от коригираща оценка на въздействието върху околната среда, „включваща информация относно мерките за отстраняване на екологичните щети, произтичащи от изпълнението на проекта“. В писмото от 13 септември 2010 г. ирландските органи уведомяват Комисията за приемането на Planning and Development (Amendment) Act 2010 (No. 30 of 2010) (Закон от 2010 г. за устройството на територията (изменение) (№ 30 от 2010 г.), наричан по-нататък „PDAA“). В част ХА от този закон се урежда процедурата за издаване на заменящо разрешение.
12. На 19 септември 2012 г. Комисията изпраща писмо до ирландските органи с молба да предоставят допълнителна информация относно законодателните мерки, за които е уведомена, за да прецени съответствието им с решение Комисията/Ирландия. Освен това, след като узнава за съществуването на съмнения относно желанието на оператора на ветропарка в Дерибрин да подаде молба за издаване на заменящо разрешение, Комисията иска от ирландските органи да дадат разяснения по този въпрос. С писмо от 13 октомври 2012 г. ирландските органи потвърждават отказа на действащия оператор на ветропарка в Дерибрин да премине процедурата за замяна поради разходите, до които това би довело, и поради страха от възможното оттегляне на разрешенията. В същото писмо се обяснява, че след по-задълбочен анализ на правото на Съюза ирландските органи са стигнали до убеждението, че това право не изисква преразглеждането на издадените разрешения за строителството на ветропарка в Дерибрин, междувременно станали окончателни, и че принципите на правната сигурност и на забрана на обратното действие на закона, както и практиката на Съда по отношение на процесуалната автономия на държавите членки, не допускат решение, което включва оттеглянето на тези разрешения. При тези обстоятелства ирландските органи считат, че всеки опит на ирландската държава да принуди оператора на ветропарка в Дерибрин да премине процедурата за замяна почти сигурно ще бъде осуетен от съдебната власт, която ще отдаде предимство на правата на този оператор, гарантирани от ирландската конституция. Поради тези причини ирландските органи стигат до заключението, че коригираща оценка на въздействието на ветропарка в Дерибрин върху околната среда може да бъде получена само при условията на доброволно сътрудничество от страна на оператора на ветропарка. Тази позиция е потвърдена в писмото на ирландските органи до Комисията от 21 декември 2012 г.
13. На 10 май 2013 г. ирландските органи информират Комисията, че са установили контакт с оператора на ветропарка в Дерибрин, за да проучат възможността за „независима и неофициална“ оценка на въздействието върху околната среда, която да бъде извършена въз основа на „ясен и кратък меморандум за разбирателство“. С писмо от 13 декември 2013 г. ирландските органи уведомяват Комисията, че операторът на ветропарка в Дерибрин, въпреки че е „твърдо убеден, че не е длъжен да го прави“, се е съгласил да извърши такава оценка. След това писмо, на 8 май и на 1 август 2014 г. ирландските органи изпращат документ, озаглавен „Derrybrien Environmental Review-Concept“ (наричан по-нататък „концептуалният документ“), в който се посочва, че ще бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда във връзка с точките, посочени в приложението към този документ и определени въз основа на „паралелно споразумение“, от независим експерт, нает пряко от ирландското правителство, чиято работа ще бъде контролирана от управителен комитет. Тази оценка няма да доведе до никакво преразглеждане на съществуващите разрешения, нито ще подлежи на съдебен контрол. На 6 август 2014 г. службите на Комисията информират ирландските органи, че предвидените в посочения документ методи не отговарят на изискванията на Директива 85/337.
14. На 15 септември 2014 г. ирландските органи уведомяват Комисията, че работят по меморандум за разбирателство с оператора на ветропарка в Дерибрин. Проект на този меморандум за разбирателство е изпратен на Комисията на 11 март 2015 г. По време на обща среща, проведена на 17 ноември 2015 г., Комисията и ирландските органи се договарят окончателният вариант на меморандума за разбирателство да бъде изпратен бързо на Комисията.
15. След като не получава допълнителна информация, на 18 януари 2016 г. Комисията приканва ирландските органи да изпратят окончателен вариант на меморандума за разбирателство. На 7 март 2016 г. на Комисията е изпратен нов вариант на меморандума за разбирателство, в който се посочва, че някои въпроси продължават да бъдат предмет на обсъждане с оператора на ветропарка в Дерибрин. С електронно съобщение от 6 юни 2016 г. службите на Комисията посочват на ирландските органи някои точки от новия вариант на меморандума за разбирателство, които трябва да бъдат променени. След среща, проведена на 29 ноември 2016 г., службите на Комисията информират с електронно съобщение от 15 декември 2016 г. ирландските органи, че окончателният текст на подписания меморандум за разбирателство трябва да бъде получен в Комисията до края на 2016 г. и че в противен случай в началото на 2017 г. тя отново ще сезира Съда. На 22 декември 2016 г. Ирландия изпраща на Комисията нов вариант на концептуалния документ, който според ирландските органи е в пълно съответствие с критериите, установени в Директива 85/337, както и нов рамков документ от 2 декември 2015 г. В придружителното писмо се посочва, че подписването на двата документа е планирано за края на януари 2017 г.
16. На 2 октомври 2017 г. Комисията изпраща писмо до ирландските органи, в което посочва, че с оглед на липсата на напредък в изпълнението на точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия тя възнамерява да отнесе случая до Съда. На 16 октомври 2017 г. Ирландия изпраща отговор, като прилага нов концептуален документ, подписан на 11 октомври 2017 г., по отношение на който посочва, че очаква отговор от Комисията. Новият вариант на концептуалния документ не е представен пред Съда. В исковата си молба Комисията обаче изтъква, че този документ посочва двустранен меморандум за разбирателство между оператора на ветропарка в Дерибрин и ирландските органи, за който тя не е била уведомена.
17. С писмо от 13 декември 2017 г. Комисията потвърждава, че постигнатият до момента напредък не е достатъчен за изпълнението на точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия, като подчертава, че е очаквала да получи окончателен вариант на меморандума за разбирателство до края на 2016 г. На 9 януари 2018 г. ирландските органи отговарят, че меморандумът за разбирателство е включен в концептуалния документ по искане на Комисията, че този документ е подписан и че се очаква Комисията да даде зелена светлина, за да се пристъпи към неофициалната оценка на въздействието върху околната среда. С писмо от 26 януари 2018 г. Комисията отговаря, че независимо от формалните въпроси, свързани с изпратените от ирландските органи документи, за девет години не е постигнат съществен напредък за въвеждането на процес, който да може да доведе до сериозна оценка на въздействието на ветропарка в Дерибрин върху околната среда и че поради тази причина Комисията счита, че е навлязла в нов етап, в който вече не е склонна да приеме „извънсъдебно споразумение“. Комисията също предлага на Ирландия да преразгледа възможността за подлагане на оператора на ветропарка в Дерибрин на процедурата за замяна. На 1 февруари 2018 г. ирландските органи отговарят, че изразяват съжаление за влошаването на отношенията на сътрудничество с Комисията и я упрекват, че не е изразила становище по документите, изпратени от Ирландия на 22 декември 2016 г., които трябва да се считат за окончателни, като така допълнително е забавила началото на оценката на въздействието върху околната среда.
18. Тъй като счита, че Ирландия не е предприела всички необходими мерки, за да изпълни изцяло точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия, на 13 април 2018 г. Комисията подава иска, който е предмет на настоящото заключение.
19. Страните два пъти си разменят писмени становища и техните устни състезания са изслушани в съдебното заседание от 1 април 2019 г. В съответствие с член 62, параграф 2 от Процедурния правилник страните са приканени да отговорят в съдебното заседание на някои писмени въпроси, поставени от съдията докладчик. С писмо, получено в секретариата на Съда на 1 април 2019 г., преди началото на съдебното заседание, Комисията уведомява Съда, че на 29 март 2019 г. е получила съобщение от ирландските органи, в което се посочва, че операторът на ветропарка в Дерибрин се е съгласил да сътрудничи за започване на процедурата за замяна, предвидена в PDAA. На 1 април 2019 г. ирландските органи изпращат в секретариата на Съда писмото, изпратено от тях до Комисията на 29 март 2019 г.. В него се посочва, че процедурата за замяна ще започне „възможно най- скоро, за да се гарантира извършването на законосъобразна последваща оценка на въздействието върху околната среда“.
III. По иска
1. По неизпълнението на задълженията
1. Доводи на страните
20. Комисията счита, че Ирландия не е взела мерките, необходими за изпълнението на точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия. Въпреки че декларира готовността си да изпълни бързо посоченото решение, през десетте години, изминали между обявяването на решението и иска — предмет на настоящото заключение, Ирландия само представя различни предложения с цел да отстрани неизпълнението по отношение на ветропарка в Дерибрин, без обаче да предприеме действия по никое от тях.
21. Ирландското правителство отбелязва, на първо място, че от мотивите и от диспозитива на решение Комисия/Ирландия е видно, че установеното от Съда неизпълнение на задължения е свързано като цяло с неправилното транспониране на Директива 85/337, докато по отношение на ветропарка в Дерибрин не е била „поискана или договорена никаква конкретна мярка“.
22. На второ място, Ирландия припомня, от една страна, че задължението за поправяне на пропуска да се извърши оценка на въздействието върху околната среда по отношение на конкретен проект, е ограничено от процесуалната автономия на държавите членки и от друга страна, че в решение от 17 ноември 2016 г., Stadt Wiener Neustadt (C‑348/15, EU:C:2016:882, т. 41 и 42), Съдът постановява, че правото на Съюза допуска определянето от съответната държава членка на разумни срокове за обжалване на разрешенията в областта на селищното устройство, издадени в нарушение на задължението за извършване на предварителна оценка на въздействието върху околната среда, предвидено в Директива 85/337. В този контекст Ирландия уточнява, че издадените разрешения за строителството на ветропарка в Дерибрин и за извършването на свързаните с него дейности могат да бъдат отменени само с решение на High Court (Висш съд, Ирландия), постановено след приключване на производството за съдебен контрол на решението за издаване на разрешение, започнато по жалба, подадена в законоустановения срок, т.е. в срок от осем седмици от датата на решението(4). Впрочем, тъй като законоустановените срокове за оспорване на валидността на тези разрешения вече са изтекли, при това няколко години преди Комисията да подаде иска за установяване на неизпълнение на задължения, довел до постановяването на решение Комисия/Ирландия, ирландските органи не са задължени да ги отменят.
23. На трето място, Ирландия отбелязва, че да се приеме, че решение, с което Съдът уважава иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС след провеждането на производство за установяване на нарушение, в което участват само Комисията и съответната държава членка, може да доведе до невалидност на административен акт, станал окончателен по силата на националното право, би засегнало оправданите правни очаквания на адресатите на този административен акт, по-специално при обстоятелствата в конкретния случай, когато са изминали почти десет години между издаването на първото разрешение за строителство и решението на Съда по дело Комисия/Ирландия.
24. На четвърто място, Ирландия посочва, че провеждането на досъдебната процедура показва, че забавеното приемане на мерките за изпълнение на решение Комисия/Ирландия се дължи по-скоро на сложността на засегнатите правни въпроси, по-специално от гледна точка на зачитането на правната сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания и на правото на собственост на оператора на ветропарка в Дерибрин, а не на липсата на сътрудничество от страна на Ирландия. Тази държава членка отбелязва, че след предложението, изготвено от ирландските органи през 2013 г. за извършване на неофициална оценка на въздействието върху околната среда, с писмо от 22 декември 2016 г. посочените органи са изпратили на Комисията концептуален документ, за да получат от нея официално одобрение, което обаче не е дадено. Изминалото време между изпращането на документа и изпращането през октомври 2017 г. на същия подписан документ се дължало на недоразумение между ирландските органи и длъжностните лица на Комисията, ако не и на истинска липса на сътрудничество от страна на последната. Ирландия също посочва, от една страна, че изпълнението на решение Комисия/Ирландия включва започването на процедура, която е извън обхвата на разпоредбите за транспониране на Директива 85/337, и от друга страна, че самата Комисия не е била в състояние, дори в рамките на иска, да определи конкретните мерки, които посочената държава членка е била длъжна да предприеме, за да отстрани последиците от неизпълнението на задължения, установено в точка 1, второ тире от диспозитива на посоченото решение При тези обстоятелства Ирландия не следва да бъде санкционирана за това, че ѝ е отнело време, за да приложи подходящите мерки, или че не е определила правилно и своевременно тези мерки.
25. Накрая, ирландското правителство твърди, че вече е изпълнило изцяло точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия, като се има предвид напредъка на процедурата за неофициална екологична оценка, предвидена в концептуалния документ.
2. Анализ
1) По обхвата на неизпълнението на задължения, установено в точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия
26. По смисъла на член 260, параграф 1 ДФЕС, ако Съдът установи, че държава членка не е изпълнила свое задължение, което произтича от Договорите, тази държава е длъжна да предприеме необходимите мерки с оглед изпълнението на решението на Съда.
27. В мотивите на решение Комисия/Ирландия Съдът анализира поотделно изтъкнатите от Комисията твърдения за нарушения, като първото се отнася до неправилно транспониране на Директива 85/337 в ирландското право (т. 34—81), а второто — до условията, при които са били издадени разрешенията за строителство на ветропарка в Дерибрин и са били извършени свързаните с него дейности (т. 82—112). След като уважава и двете твърдения за нарушение, в диспозитива на решението Съдът установява две отделни неизпълнения от страна на Ирландия на задълженията, произтичащи за нея по силата на посочената директива.
28. Разбира се, неизпълнението на задълженията, състоящо се в липсата на оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с Директива 85/337 на проекта за изграждане на ветропарка в Дерибрин, е последица от прилагането към конкретен случай на разпоредбите на ирландското право, които Съдът е приел за несъответстващи на разпоредбите на Директивата. Посоченото обаче не означава, обратно на това, което изглежда счита Ирландия, че това неизпълнението на задължения, което е предмет на отделно установяване от страна на Съда в точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия, следва да се счита за включено в неизпълнението, посоченото в първото тире(5).
29. От това следва, че не e било достатъчно Ирландия да измени своето законодателство в съответствие с Директива 85/337, за да изпълни точка 1, второ тире от диспозитива на решението — без да лишава от полезно действие отделното установяване на неизпълнение на задължения, съдържащо се в това тире — а тази държава членка е трябвало да предприеме отделни мерки, конкретно предназначени за отстраняване на неизпълнението на Директивата, свързано с реализирането на проекта за изграждане на ветропарка в Дерибрин. Изтъкнатото от Ирландия обстоятелство, че в решение Комисия/Ирландия не се уточнява естеството на тези мерки, не позволява, както правилно посочва Комисията, да се постави под въпрос установеното от Съда неизпълнение и произтичащите от това решение задължения за посочената държава.
2) По мерките, необходими за изпълнение на точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия
1) По целта на оценката на въздействието върху околната среда, предвидена в Директива 85/337
30. Директива 85/337 задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират извършването на оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с хармонизирани принципи на равнището на Съюза за проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда поради своя характер, мащаби или местоположение(6). Основната цел на тази оценка е да се събере необходимата информация, за да се даде възможност на компетентните органи на държавите членки да определят в хода на процедурата по издаване на разрешение за такива проекти качествата на околната среда, които могат да бъдат засегнати, и следователно да насочи решението към издаване или отказ на съответните разрешения в областта на селищното устройство(7).
31. Директива 85/337 несъмнено се основава на логиката за превенция на екологичните щети(8), съгласно която задължението за предварителна оценка на въздействието на даден проект върху околната среда съответства на необходимостта в процеса на вземане на решения компетентните органи да отчетат на възможно най-ранен етап въздействието върху околната среда на всички процеси на техническо планиране и вземане на решения, за да „се предотвратят замърсяването и нарушенията при източника, вместо с последващи опити да се противодейства на последиците от тях“(9). От текста на Директивата обаче е видно, че оценката на въздействието върху околната среда също цели да се даде възможност на компетентните органи на държавите членки при издаване на разрешение да обвържат последното със спазването на условията за намаляване на отрицателните последици от изпълнението на проекта върху околната среда и в по-общ план, да предприемат мерки за гарантиране на използването на обекта в съответствие с критериите за добро управление на околната среда(10).
32. От друга страна, Съдът многократно е отбелязвал, че приложното поле на Директива 85/337 „е обширно, а целта ѝ е много широка“(11), като е посочвал, че би било „омаловажаващо“ и в противоречие с желания от законодателя на Съюза подход, ако при „глобалната оценка“ на въздействието върху околната среда, на която Директивата се позовава, се вземат предвид „само преките последици от самите планирани работи, без да се отчете въздействието върху околната среда, което може да бъде причинено от използването или експлоатацията на обекта, резултат от тези работи“(12).
33. От това следва, че противно на това, което изглежда намеква Ирландия, оценката на въздействието върху околната среда, изисквана от Директива 85/337, не произвежда действие само в момента на решението за разрешаване на въпросния проект, но и впоследствие, по време на неговата реализация и на използването на готовия обект, като осигурява основа за оптимално управление на екологичните рискове, свързани с неговата експлоатация, както и за ограничаване на отрицателните последици от тази експлоатация върху различните фактори, взети предвид при тази оценка.
34. Следователно би противоречало на логиката на превенция, която стои в основата на Директива 85/337, държава членка, която не е изпълнила задължението да гарантира, че разрешаването на проект, който може да окаже значително въздействие върху околната среда, е предшествано от оценка на въздействието върху околната среда, да може да черпи доводи от тази директива, за да избегне приемането на необходимите мерки за последващо отстраняване на това неизпълнение на задължения.
2) По мерките за поправяне на пропуска да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с Директива 85/337
35. Съдът вече е имал възможност да установи, че макар Директива 85/337 (както и действащата понастоящем Директива 2011/92) да не съдържа разпоредби относно последиците, произтичащи от неизпълнението на задължението за предварителна оценка на въздействието върху околната среда, по силата на принципа за лоялно сътрудничество, установен в член 4 ДЕС, държавите членки са задължени да премахнат неправомерните последици от това нарушение и поради това компетентните органи на всяка държава членка следва „да предприемат в рамките на своята компетентност всички необходими общи или специални мерки, за да разгледат проектите с цел да се определи дали биха оказали значително въздействие върху околната среда, и при утвърдителен отговор — за тях да се направи оценка на въздействието“(13). Освен това отбелязвам, че това задължение е било потвърдено от Съда и по отношение на случай, в който проектът, във връзка с който не е била извършена оценка на въздействието върху околната среда в нарушение на Директива 85/337, е бил реализиран изцяло и съответният обект е бил в експлоатация(14). Съдът също така уточнява, че мерките, предназначени за отстраняване на неправомерните последици от неизпълнение на задължението за предварителна оценка на въздействието върху околната среда, включват по-специално „отнемането на вече предоставено разрешение или спирането на действието му, за да се извърши оценка на въздействието на разглеждания проект върху околната среда по смисъла на Директива 85/337“(15). Когато приемането на такива мерки е предвидено в националното законодателство, компетентните органи на съответната държава членка са длъжни, по силата на принципа на лоялно сътрудничество и в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, да ги приемат(16).
36. От това следва, че в съответствие с целите на Директива 85/337, посочени в точки 31—33 от настоящото заключение, в случай на нарушение на задължението за предварителна оценка на въздействието върху околната среда на даден проект, който може да има значително въздействие върху околната среда, държавите членки са задължени да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират извършването на такава оценка или коригираща оценка след издаването на разрешението дори ако проектът е в процес на изпълнение или вече е бил реализиран. Когато националното право го позволява, компетентните национални органи са задължени да спрат действието или да отменят вече издаденото разрешение, за да позволят неговото узаконяване или издаването на ново разрешение, съответстващо на разпоредбите на посочената директива.
37. Задължението на съответната държава членка да гарантира извършването на последваща оценка на въздействието върху околната среда, е още по-обвързващо в случай като разглеждания в настоящото заключение, при който въпросният проект, по-специално поради своя мащаб, може да окаже особено голямо и постоянно въздействие върху околната среда, изпълнението му вече е причинило огромни екологични щети и нарушението на Директивата е било установено от Съда в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения.
38. Поради това доводът на Ирландия, че за да изпълни точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия, тя не е била длъжна нито да отнеме разрешенията, притежавани от оператора на ветропарка в Дерибрин, нито да задължи последния да извърши (или да позволи да бъде извършена) последваща оценка на въздействието върху околната среда, следва да бъде отхвърлен.
3) По обосновката на Ирландия
1) Ограничението на процесуалната автономия и оправданите правни очаквания на оператора на ветропарка в Дерибрин
39. С цел да оспори твърдяното от Комисията неизпълнение на задължения Ирландия изтъква, на първо място, принципа на процесуалната автономия на държавите членки и като се позовава на решение от 17 ноември 2016 г., Stadt Wiener Neustadt (C‑348/15, EU:C:2016:882), твърди, че не е била длъжна да преразгледа валидността на издадените разрешения за изграждането на ветропарка в Дерибрин, които са станали окончателни съгласно ирландското право няколко години, преди Съдът да се произнесе с решение Комисия/Ирландия.
40. В тази връзка припомням, че в решение от 7 януари 2004 г., Wells (C‑201/02, EU:C:2004:12, т. 65), по преюдициално запитване в рамките на спор, възникнал по жалба на частноправен субект срещу отказа на националния административен орган да отмени или измени разрешение за миннодобивна дейност, издадено без предварителна оценка на въздействието върху околната среда(17), Съдът постановява, че задължението на компетентните национални органи да отнемат или спрат действието на разрешение, предоставено в нарушение на Директива 85/337, е ограничено от принципа на процесуалната автономия на държавите членки(18). Въз основа на този принцип, когато липсва правна уредба на равнището на Съюза, националният правопорядък на всяка държава членка трябва да предвиди процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, правила, които не трябва да бъдат по-неблагоприятни от уреждащите подобни вътрешни съдебни производства (принцип на еквивалентност), нито да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност)(19).
41. В решение от 17 ноември 2016 г., Stadt Wiener Neustadt (C‑348/15, EU:C:2016:882, т. 41 и 42), на което се позовава Ирландия, Съдът уточнява, че правото на Съюза, което не предвижда норми относно сроковете за обжалване на разрешенията, издадени в нарушение на задължението за извършване на предварителна оценка на въздействието върху околната среда, предвидено в член 2, параграф 1 от Директива 85/337, по принцип допуска, при условие че е спазен принципът на равнопоставеност, съответната държава членка да определи „разумни съдопроизводствени срокове в интерес на правната сигурност, за закрила както на заинтересованото лице, така и на съответната администрация“(20).
42. Противно на твърденията на Ирландия, считам, че тази държава членка не може валидно да се позове нито на принципа на процесуалната автономия на държавите членки, нито на окончателния характер, който са придобили решенията за разрешаване на строителството на ветропарка в Дерибрин след изтичането на установените сроковете за обжалване от страна на частноправните субекти на тези решения, за да избегне задължението да изпълни изцяло точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия.
43. За целите на това изпълнение държавата членка всъщност е била длъжна да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да поправи пропуска да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с Директива 85/337, и сред тях по-специално мерки, които да гарантират извършването на последваща оценка на въздействието върху околната среда.
44. Всъщност по принцип изтичането на процесуалните срокове за подаване на жалби за защита на правата на частноправните субекти срещу решения на администрацията не изключва правото на последната да предприеме действия по своя инициатива, като оттегли неправомерното решение или прекрати изпълнението му, нито изключва приемането на мерки, които задължават притежателя на разрешение за дейност в областта на селищното устройство да пристъпи към узаконяването му, като евентуално изпълни задължения, които преди това не са били изпълнени, или като съобрази управлението на изградените въз основа на това разрешение обекти със спазването на определени условия или критерии, наложени с цел защита на обществените интереси. Въз основа на принципа на лоялното сътрудничество органите на държавите членки са длъжни в рамките на своята компетентност да предприемат такива мерки и да използват предоставените им правомощия, когато това дава възможност за отстраняване на нарушение на правото на Съюза.
45. Вярно е, че в отговор на въпрос, поставен от Съда в съдебното заседание, представителят на Ирландия уточнява, че ирландското право не предвижда възможността разрешенията за дейност в областта на селищното устройство, като издадените за строителството на ветропарка в Дерибрин, които са станали окончателни, да бъдат отменени от административния орган по негова инициатива от съображения от обществен интерес, като отново подчертава, че тези разрешения могат да бъдат обявени за невалидни само с решение на High Court (Висш съд, Ирландия), което вече не може да се постанови поради изтичане на сроковете за обжалване. Въпреки това, според мен дори това обстоятелство не може да обоснове позицията на Ирландия, според която в случая тя не е била длъжна да предприеме каквито и да било конкретни мерки за отстраняване на установеното от Съда неизпълнение на задължения.
46. Всъщност отбелязвам, че ирландското право, което понастоящем е в сила, предвижда процедура за узаконяване на разрешенията, предоставени в нарушение на задълженията по Директива 85/337, която е приложима при обстоятелствата по настоящия случай.
47. Съгласно част XA, член 177B (въведен със законодателното изменение от 2010 г.), параграф 1 и параграф 2, буква b) от PDAA, когато разрешението за проект, за който се е изисквало извършването на оценка на въздействието върху околната среда, е било счетено с „окончателно решение на Съда на Европейския съюз“ за неправомерно издадено, компетентният орган по планирането („planning autority“) изпраща писмено уведомление до оператора на проекта, с което му разпорежда да внесе молба за получаване на заменящо разрешение. В член 177B, параграф 2, буква c) се уточнява, че с уведомлението се разпорежда на оператора да представи заедно с молбата коригираща декларация за въздействието върху околната среда („remedial environemental impact statement“).
48. Ирландия тълкува тази разпоредба в смисъл, че тя не се прилага при обстоятелства като тези в настоящия случай, при които предоставеното разрешение в областта на селищното устройство е станало окончателно. Такова ограничение обаче не следва от текста на член 177B от PDAA, нито може да се изведе от буквалния прочит на посочената разпоредба. На тълкуването, подкрепено от Ирландия, се противопоставя обаче фактът, че параграф 1 от посочената разпоредба не прави разграничение между решение на Съда, постановено в рамките на преюдициално запитване, което се основава на национална процедура, в която се поставя под въпрос валидността на въпросното разрешение, и решение в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължение, което може да бъде постановено — какъвто е случаят с решение Комисия/Ирландия — след изтичане на сроковете за обжалване на административен акт за предоставяне на разрешение или след окончателното отхвърляне на жалбата срещу този акт на национално равнище.
49. Също така отбелязвам, че при произнасянето си наскоро по дело, свързано по-специално с прилагането на член 177B от PDAA по отношение на собственика на кариера, чиято експлоатация е започнала през 60-те години — в период, когато не е било необходимо да се получи разрешение за дейност в областта на селищното устройство, Supreme Court (Върховен съд, Ирландия) постановява, че тази разпоредба се прилага за „изключителна категория“ проекти, за които „предоставено по-рано разрешение“, „иначе валидно“, е било прието от Съда за неправомерно издадено поради пропуск да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда(21), без да споменава никакво ограничение, произтичащо от окончателния характер на разрешението. Следователно, противно на твърденията на Ирландия, изобщо не е било безспорно, че всеки опит за подлагане на оператора на ветропарка в Дерибрин на процедурата, предвидена в член 177B от PDAA, е щял да бъде осуетен от ирландските съдилища(22).
50. Накрая напомням, че стеснителното тълкуване, което понастоящем се поддържа от Ирландия, е представено в досъдебното производство едва през октомври 2012 г. Преди това ирландските органи постоянно са изразявали пред Комисията, както преди, така и след влизането в сила на PDAA, намерението си да задействат процедурата за замяна, за да изпълнят диспозитива на решение Комисия/Ирландия в частта му относно ветропарка в Дерибрин. Както потвърждава Ирландия в съдебното заседание, на 12 октомври 2011 г. самото графство Голуей изпраща уведомление по смисъла на член 177B от PDAA на оператора на ветропарка в Дерибрин, след което го оттегля няколко дни по-късно, което следователно показва, че поне първоначално то тълкува тази разпоредба различно от посочената държава членка.
51. При тези обстоятелства Ирландия не може основателно да твърди, че ирландското право не предлага инструменти за преразглеждане на разрешения като свързаните с ветропарка в Дерибрин. Процедурата, предвидена в член 177B от PDAA, представлява такъв инструмент. Следователно ирландските органи са били задължени да я приложат, за да изпълнят изцяло точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия.
52. Според мен съображенията, на които се позовава Ирландия, свързани със защитата на оправданите правни очаквания на оператора на ветропарка в Дерибрин, не могат да бъдат пречка за прилагането на такава мярка за изпълнение.
53. Всъщност, на първо място, предвидената в PDAA процедура за замяна има за цел основно да позволи, при ясно определени обстоятелства, преразглеждането на разрешенията, издадени в нарушение на Директива 85/337, както и на проектите, за които те са били предоставени, и тяхното съобразяване с критериите, наложени с Директивата, по-специално по отношение на изискването за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Следователно тази процедура не води непременно до оттегляне на преразглежданите разрешения, с последващо прекратяване на разрешените дейности, а може да бъде ограничена до изискването те да бъдат узаконени, в допълнение към задължението да бъдат предприети коригиращи мерки, които евентуално се считат за необходими(23).
54. На второ място, бих искал да припомня, че в решение от 17 ноември 2016 г., Stadt Wiener Neustadt (C‑348/15, EU:C:2016:882), Съдът уточнява, че „проектите, разрешението за които вече не може да се обжалва пряко по съдебен ред поради изтичането на предвиден в националното право срок за обжалване“, не могат да се „считат чисто и просто за разрешени в съответствие със закона, що се отнася до задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда“(24), поради което, когато в националното право съществува инструмент, който позволява да се гарантира извършването на такава оценка, компетентните органи на съответната държава членка са длъжни да го използват(25). От това следва, че операторът на такъв проект не може да се позовава на съществуването на оправдани правни очаквания относно валидността на разрешенията, издадени в нарушение на задължението за предварителна оценка на въздействието върху околната среда, които вече не подлежат на обжалване по съдебен ред на национално равнище, за да се противопостави на задължението за извършване на такава оценка впоследствие, наложено му по силата на мярка, приета от националните органи в изпълнение на решение на Съда относно установяване на неизпълнение на задължения. Това се отнася a fortiori за оператора на ветропарка в Дерибрин, който, както е видно от преписката и както е потвърдено от Ирландия в съдебното заседание, е независимо дъщерно дружество, което е 100 % собственост на Electricity Supply Board (ESB), което на свой ред е 95 % собственост на ирландската държава(26).
55. Времето, изминало от издаването на разглежданите разрешения до постановяването на решение Комисия/Ирландия, не позволява да се постави под въпрос предходното заключение. Освен това бих искал да отбележа, че макар това съдебно решение да е било постановено през 2008 г., а последното разрешение за ветропарка в Дерибрин да е станало окончателно през 2003 г., към момента на предоставянето на това разрешение срещу Ирландия обаче вече е било открито производство по член 226 ЕО за установяване на нарушение, с което, без все още да се е оспорвал пряко проектът във връзка с изграждането на този ветропарк, държавата членка е била упрекната за системно нарушение на задълженията си по Директива 85/337. Затова си задавам въпроса до каква степен обществен оператор може да изтъква оправдани правни очаквания по отношение на валидността на издадено при такива обстоятелства разрешение, което не съответства на посочената директива.
56. На последно място, дори ако се приеме позицията на Ирландия, че предвидената в член 177B от PDAA принудителна процедура не е приложима в конкретния случай предвид окончателния характер на въпросните разрешения, отбелязвам, че в член 177C от този акт се предоставя възможност на оператора на проект, разрешен без предварителна оценка на въздействието върху околната среда, да поиска спрямо него да се приложи процедурата по замяна. Следователно PDAA е предоставял на ирландските органи и инструмент, различен от властническия акт за отстраняване на пропуска да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на проекта за изграждане на ветропарка в Дерибрин(27), който тези органи са могли да използват без особени затруднения предвид упражнявания контрол от държавата върху оператора на този ветропарк.
2) По сложността на поставените правни въпроси и липсата на сътрудничество от страна на Комисията
57. За разлика от Ирландия не считам, че изпълнението на точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия е свързано с особени трудности при определянето на мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се премахнат последиците от неизпълнението на задълженията, нито че то поставя толкова сложни въпроси, че да обосновава сериозна безизходица в продължение на над десет години.
58. От преписката е видно, че още от първата размяна на писма между Комисията и ирландските органи, както и по време на цялата досъдебна процедура, двете страни са определили извършването на последваща оценка на въздействието върху околната среда като единствената мярка за отстраняване на пропуска за предварително изготвяне на такава оценка. В заключителната фаза на досъдебната процедура Комисията и Ирландия са обсъдили начините за извършване на тази оценка, но от преписката не се установява те да са разглеждали алтернативни мерки за изпълнение.
59. Едва в края на 2012 г., т.е. приблизително четири години след произнасянето от Съда по дело Комисия/Ирландия, ирландските органи — които дотогава са давали постоянни уверения за прилагането на процедурата за замяна по отношение на оператора на ветропарка в Дерибрин — поставят въпроси, свързани със защитата на правната сигурност и оправданите правни очаквания на оператора, като същевременно предлагат на Комисията алтернативно решение, а именно „нерегулаторна“ оценка на въздействието върху околната среда. Осъществяването и на това решение обаче е белязано от липсата на съществен напредък, който, въпреки изявленията на Ирландия, не може да се припише на липсата на сътрудничество от страна на Комисията.
60. Противно на твърденията на тази държава членка, не считам, че Комисията може да бъде упрекната за времето, изминало между двете изпращания — на 22 декември 2016 г. и на 2 октомври 2017 г. — на концептуалния документ, посочен в точка 15 от настоящото заключение. Всъщност, на първо място, както признава самата Ирландия, в писмото, придружаващо първото изпращане на този документ, не се посочва, че ирландските органи са очаквали официално одобрение от Комисията, преди да преминат към следващия етап. На второ място, вариантът на този документ, изпратен през декември 2016 г., не е бил подписан от оператора на ветропарка в Дерибрин — обстоятелство, което е позволявало да се постави под съмнение сериозността на поетия от него ангажимент. Накрая, Комисията твърди, без да бъде опровергана от Ирландия, че съдържанието на изпратения през декември 2016 г. документ по същество е било същото като на предишен документ, по който тя е направила редица забележки, които не са били взети под внимание от ирландските органи.
61. В по-общ план, според мен по време на цялата досъдебна процедура Комисията е демонстрирала дори прекалена готовност и желание за сътрудничество, по-специално с оглед на драстична промяна в позицията на ирландските органи относно приложимостта на процедурата за замяна по отношение на оператора на ветропарка в Дерибрин, осъществила се повече от четири години след решение Комисия/Ирландия.
62. С оглед на изложеното не считам, че забавянето и неуспехът на досъдебната процедура могат да се припишат дори отчасти на сложността на поставените правни въпроси или на несигурност на Комисията по отношение на определянето на необходимите мерки за гарантиране на изпълнението на решение Комисия/Ирландия или на липса на сътрудничество от страна на тази институция.
4) Заключение по наличието на твърдяното неизпълнение
63. Повече от десет години след решение Комисия/Ирландия не само че не е извършена никаква оценка на въздействието върху околната среда на строителните работи на ветропарка в Дерибрин и на свързаните с тях дейности в съответствие с изискванията на Директива 85/337, въпреки че Ирландия никога не се е противопоставяла на възможността за извършване на такава оценка, но дори не са предприети никакви конкретни мерки за получаване на такава оценка. Напротив, след като посочва в писмената защита, че операторът на ветропарка е готов да извърши последваща нерегулаторна оценка, преди съдебното заседание по настоящия случай Ирландия обявява, като във вид игра без край, „връщане към началното поле“, като уведомява Комисията, че отново е променила позицията си относно възможността за използване на процедурата за замяна. При тези обстоятелства и въз основа на всички изложени съображения според мен не може да не се направи заключение в смисъл, че неизпълнението на задълженията, в което се упреква Ирландия, е действително, и да не бъде отхвърлена нейната обосновка.
2. По имуществените санкции
64. В исковата си молба Комисията предлага на Съда, на основание член 260, параграф 2 ДФЕС и въз основа на своето Съобщение от 13 декември 2005 г. относно прилагането на член 228 ЕО (наричано по-нататък „Съобщението от 2005 г.“)(28) да санкционира неизпълнението на решение Комисия/Ирландия с осъждане за заплащане на периодична имуществена санкция и еднократно платима сума.
65. В дупликата си Ирландия твърди, че не следва да бъдат налагани никакви санкции, доколкото решенията от 26 юли 2017 г., Comune di Corridonia и др. (C‑196/16 и C‑197/16, EU:C:2017:589) и от 28 февруари 2018 г., Comune di Castelbellino (C‑117/17, EU:C:2018:129), на които се позовава Комисията, бележат промяна на предишната съдебна практика. Според мен този довод следва да бъде отхвърлен с оглед на съображенията, изложени в точки 26—38 от настоящото заключение.
1. По периодичната имуществена санкция
66. Както е посочено в точка 63 от настоящото заключение, поне до датата на заседанието на Съда, Ирландия не е изпълнила точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия. Следователно, в случай че това неизпълнение продължава към датата на постановяване на решението по настоящия иск(29), налагането на периодична имуществена санкция съгласно член 260, параграф 2 ДФЕС трябва да се счита за обосновано(30).
67. Що се отнася до размера на тази санкция, Съдът трябва да определи периодичната имуществена санкция по такъв начин, че тя да бъде съобразена с обстоятелствата и пропорционална на установеното нарушение, както и на платежоспособността на съответната държава членка(31). Основните критерии, които трябва да се вземат предвид при преценката на Съда, са продължителността на нарушението, степента на неговата тежест и платежоспособността на съответната държава членка. При прилагането на тези критерии Съдът трябва да отчете по-конкретно последиците от неизпълнението за частните и за обществените интереси, както и необходимостта да се постигне спешно изпълнение на задълженията от съответната държава членка(32).
68. Комисията предлага да се определи дневна сума с основен размер 700 EUR, умножена по коефициентите за тежест и продължителност и възпиращия коефициент, в размер на общо 12 264 EUR на ден, считано от датата на обявяването на решението по настоящото дело до датата на пълното изпълнение на решение Комисия/Ирландия.
69. Що се отнася до тежестта, Комисията е взела предвид, на първо място, значението на нарушените норми на Съюза и контекста, в който е извършено това нарушение, на второ място — последиците от него и повторяемостта на нарушенията на Директива 85/337 от страна на Ирландия(33), на трето място — липсата на сътрудничество от страна на тази държава членка в продължение на изключително дълъг период от време. С оглед на тези фактори и предвид обстоятелството, че неизпълнението на решение Комисия/Ирландия се отнася само до част от това решение, Комисията предлага коефициент на тежест, равен на 2, по скалата от 1 до 20, предвидена в Съобщението от 2005 г.
70. Всички фактори, взети под внимание от Комисията с цел преценка на тежестта на въпросното неизпълнение, според мен са от значение. Обратно, изтъкнатите от Ирландия доводи, съгласно които за тази цел следва да се вземат предвид положените от нея усилия за изпълнение на исканията на Комисията, както и липсата на сътрудничество от страна на последната, следва да бъдат отхвърлени. Във връзка с това се позовавам на посоченото в точки 58—62 от настоящото заключение.
71. Ирландия оспорва също, че установеното от Съда в точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия нарушение е в основата на екологичните щети, причинени от свличанията на земни маси от 2003 г., и че поради това този факт не следва да се взема предвид при преценката на тежестта на нарушението. В това отношение бих искал да отбележа, че от решение Комисия/Ирландия е видно, че тази държава членка никога не е оспорвала факта, че тези свлачища са причинени от строителните дейности на ветропарка в Дерибрин (вж. т. 93). В този контекст не е изключено, че предварителната оценка на въздействието върху околната среда, в която се посочват рисковете, свързани с тези дейности, или се препоръчва предприемането на конкретни превантивни мерки, е можело да предотврати причинените щети. Следователно последиците от свличанията на земни маси през 2003 г. трябва да се вземат предвид при преценката на тежестта на нарушението, извършено от Ирландия, въпреки че тяхното значение при тази преценка не следва да се надценява.
72. Що се отнася до продължителността, Комисията е приложила максималния коефициент 3, предвиден в Съобщението от 2005 г., предвид периода от 114 месеца от датата на решение Комисия/Ирландия до 25 януари 2018 г. — датата, на която Комисията е предявила настоящия иск. Съгласно установената съдебна практика, въпреки че в член 260, параграф 1 ДФЕС не се уточнява срокът, в който трябва да бъде изпълнено решението, съгласно постоянната практика на Съда интересът, свързан с непосредственото и еднакво прилагане на правото на Съюза, изисква това изпълнение да започне незабавно и да приключи във възможно най-кратък срок(34). Следователно в настоящия случай неизпълнението на задълженията, в което се упреква Ирландия, продължава повече от десет години, без да е постигнат никакъв съществен напредък за получаване на оценка на въздействието върху околната среда на строителството на ветропарка в Дерибрин и свързаните с него дейности. Тази продължителност без съмнение е прекомерна. Дори да се приеме, че изпълнението на точка 1, второ тире от диспозитива на решение Комисия/Ирландия изисква въвеждането на процедурата по замяна, както твърди държавата членка, неизпълнението към настоящия момент ще е продължило повече от седем години, т.е. във всеки случай за значителен период от време.
73. Накрая, Комисията прилага възпиращия коефициент, определен за Ирландия в размер на 2,92 в Съобщението от 2005 г., който не се оспорва от Ирландия.
74. С оглед на горните съображения предлагам на Съда да приложи периодична имуществена санкция в размер на 10 000 EUR на ден.
2. По еднократно платимата сума
75. Съгласно Съобщението от 2005 г. Комисията предлага Съдът да приложи еднократно платима сума, съответстваща на основна фиксирана сума в размер на 230 EUR, умножена по коефициента за тежест и възпиращия коефициент „n“, т.е. сума в размер на 1343,20 EUR за всеки ден от 3 юли 2008 г. до датата на изпълнение на решение Комисия/Ирландия или, при липса на изпълнение, до датата на обявяване на решението по настоящото дело, при минимален фиксиран размер от 1 685 000 EUR(35). Въз основа на съображенията, изложени в точка 68 от настоящото заключение, предлагам на Съда да намали тази сума на 1000 EUR.
IV. Заключение
76. С оглед на всички изложени съображения предлагам на Съда да постанови следното решение:
„– Като не е приела всички необходими мерки за изпълнението на решение от 3 юли 2008 г., Комисия/Ирландия (C‑215/06, EU:C:2008:380), Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС.
– Ако неизпълнението на задължения продължава към деня на постановяването от Съда на решението по настоящото дело, осъжда Ирландия да заплаща на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ периодична имуществена санкция в размер на 10 000 EUR за всеки ден забава на изпълнението на мерките, необходими, за да се съобрази с решение от 3 юли 2008 г., Комисия/Ирландия (C‑215/06, EU:C:2008:380), считано от датата на постановяването на настоящото решение до пълното изпълнение на решение от 3 юли 2008 г., Комисия/Ирландия (C‑215/06, EU:C:2008:380).
– Осъжда Ирландия да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократно платима сума в размер на 1000 EUR за всеки изминал ден от датата на постановяването на решение от 3 юли 2008 г., Комисия/Ирландия (C‑215/06, EU:C:2008:380), до датата на изпълнение на това решение или — при неизпълнение — датата на постановяване на решението по настоящото дело.
– Осъжда Ирландия да заплати съдебните разноски“.