ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
27 септември 2011 година
Дело F‑105/06
Johannes Lübking и др.
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2005 г. — Нова кариерна структура — Удължаване на кариерното развитие с въвеждането на нови степени, без еквивалент в предишния правилник — Прилагане на член 45 от Правилника, на приложение ХIII към Правилника и на Общите разпоредби за изпълнение, приложими, считано от 2005 г. — Принцип на равно третиране — Обратно действие на решенията за повишаване на дата, предхождаща 1 май 2004 г. — Преходни мерки — Жалба, която очевидно трябва да бъде отхвърлена“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Lübking и четири други длъжностни лица от Комисията искат основно отмяната на решението, с което са повишени в степен A*9, вместо в степен A*10 в процедурата по повишаване за 2005 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателите и Комисията понасят съответно направените от тях съдебни разноски. Съветът, встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Производство — Произнасяне с мотивирано определение — Условия — Явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание жалба — Обхват
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Длъжностни лица — Повишаване — Приложими норми — Процедура по повишаване за 2004 г.
(член 45 от Правилника за длъжностните лица; член 6, втора алинея от приложение XIII към него; съображение 37 от Регламент № 723/2004 на Съвета)
3. Длъжностни лица — Повишаване — Приемане на нова система за повишение — Преход от старата към новата система
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Повишаване — Приложими норми — Принцип на единство на кариерното развитие — Принцип, който не е уреден в правото на Съюза
5. Длъжностни лица — Правилник — Разширяване по аналогия на приложното поле на разпоредба от Правилника — Условия
(член 45 от Правилника за длъжностните лица; член 6, втора алинея от приложение XIII към него)
6. Длъжностни лица — Повишаване — Административна жалба на неповишен кандидат — Решение за отказ — Задължение за мотивиране
(член 25, втора алинея, член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Обжалване — Правен интерес — Правно основание, изведено от нарушение на съществените процесуални правила — Обвързана компетентност на администрацията
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Съгласно член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, когато иск изцяло или отчасти е явно недопустим или явно лишен от всякакво правно основание, Съдът на публичната служба може, без да дава хода на делото, да се произнесе с мотивирано определение. Посочената в тази разпоредба хипотеза обхваща всяка жалба, която очевидно трябва да бъде отхвърлена по съображения, свързани със съществото на делото.
(вж. точки 40 и 41)
2. При изменение на съдържащата се в Правилника нормативна уредба, предвид възможността на служителите да се позовават на оправдани правни очаквания и на права, придобити въз основа на разпоредбите на Правилника, които са били в сила преди изменението, за законодателя може да е необходимо да приеме преходни мерки.
Относно определянето на кариерната структура, в която трябва да се вписва действието на решение за повишаване на длъжностно лице в процедурата по повишаване след влизането в сила на новия правилник на 1 май 2004 г., в член 6, втора алинея от приложение XIII към Правилника е направено разграничение между датата на приемане на това решение и датата на влизането му в сила, като е възприета датата на влизането му в сила. Съгласно тази разпоредба за повишенията, влезли в сила преди 1 май 2004 г., следващата степен, посочена в член 45 от новия правилник, се определя не съгласно произтичащата от новия правилник кариерна структура, а съгласно кариерната структура, предвидена в предишния правилник. Следователно тази разпоредба е преходна и позволява да се гарантира на съответните длъжностни лица, че предишната кариерна структура се прилага за повишенията, влезли в сила преди 1 май 2004 г.
Що се отнася до приложното поле на член 6, втора алинея от приложение XIII към Правилника, тази разпоредба може да се прилага само към решенията за повишаване, приети в процедурата по повишаване за 2004 г., които са влезли в сила преди 1 май 2004 г., и следователно не е приложима за длъжностните лица, които към 30 април 2004 г. не са получили повишение в процедурата по повишаване за 2004 г. или във всички случаи не са получили повишение, влязло в сила преди 1 май 2004 г.
В това отношение, тъй като процедурата по повишаване се провежда всяка година и има винаги обратно действие, ограничено до съответната година, ако институция реши да придаде обратно действие на някои решения по повишаване, за да влязат в сила на дата преди 1 май 2004 г., този избор не може да е опорочен от незаконосъобразност, доколкото правното му основание се съдържа в член 6, втора алинея от приложение XIII към Правилника.
(вж. точки 60, 63, 64 и 117)
3. Длъжностните лица, които могат да бъдат повишени в следващата степен към 30 април 2004 г., преди влизането в сила на новия правилник, но които в действителност са повишени в процедурата по повишаване за 2005 г., не се намират в същото правно и фактическо положение като длъжностните лица, които имат същата степен и могат да бъдат повишени в следващата степен към 30 април 2004 г. и действително са повишени в процедурата по повишаване за 2004 г.
Всъщност съгласно правните норми, уреждащи повишаването на длъжностните лица, от преценката на заслугите, която органът по назначаването е длъжен да извършва всяка година в процедурата по повишаване, следва, че въз основа на тази преценка от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, се повишават само тези, които имат най-големи заслуги за съответния период. В това отношение фактическото и правното положение на длъжностните лица, за които органът по назначаването е счел, че имат по-малки заслуги за съответния период, и това на колегите им, които действително са повишени, се различават съществено. Следователно първите не подадат в същата група лица като повишените им колеги и не могат да изискват равно третиране.
От друга страна, при липсата на делегиране в Правилника в полза на институциите, за да приемат за процедурата по повишаване за 2005 г. преходни разпоредби за дерогиране на незабавното прилагане на новата кариерна структура, неприемането на подобни мерки от институция не нарушава нито принципа на равно третиране и правото на кариерно развитие, нито защитата на оправданите правни очаквания.
(вж. точки 76—78, 97 и 98)
4. В правото на Съюза не е уреден изрично нито принцип на единство на кариерното развитие, нито принцип на кариерното развитие. За разлика от това в съдебната практика е изведено правото на кариерно развитие, като специална форма на приложимия за длъжностните лица принцип на равно третиране.
(вж. точки 81, 82 и 121)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 5 март 2008 г., Toronjo Benitez/Комисия, F‑33/07, точки 87 и 88
5. Едно от условията за прилагането на разпоредба по аналогия е в приложимия за заинтересованите лица правен режим да има празнота, която да е несъвместима с общ принцип на правото на Съюза и да може да бъде запълнена с предвижданото прилагане по аналогия.
Така, при положение че не е установено, че в член 45 от Правилника и в приложение XIII към него има празнота, несъвместима с общ принцип на правото на Съюза, прилагането по аналогия на член 6, втора алинея от приложение XIII към Правилника към решенията за повишаване, приети в процедури по повишаване, които предхождат процедурата по повишаване за 2004 г., трябва да се изключи.
Освен това следва да се вземе предвид, че правната връзка между длъжностните лица и администрацията е от нормативен, а не от договорен характер и че правата и задълженията на длъжностните лица могат във всеки момент да бъдат изменени от законодателя при спазване на изискванията на правото на Съюза.
(вж. точки 99—101)
Позоваване на:
Съд — 4 март 2010 г., Angé Serrrano, C‑496/08 P, точка 82
Съд на публичната служба — 15 февруари 2011 г., Marcuccio/Комисия, F‑81/09, точка 55, предмет на обжалване в производство, висящо пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑238/11 P
6. Органът по назначаването не е длъжен да мотивира решенията за повишаване по отношение на неповишените длъжностните лица, но трябва да мотивира решението си за отхвърляне на жалбата на неповишено длъжностно лице. В това отношение администрацията изпълнява изискванията за мотивиране на административните решения, когато длъжностното лице може да прецени дали актът, които има неблагоприятни последици за него, е обоснован и дали е уместно да подаде жалба пред Съда на публичната служба и когато на последния е дадена възможност да упражни своя контрол за законосъобразността на акта.
(вж. точки 146 и 147)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 2 юни 2005 г., Strohm/Комисия, T‑177/03, точка 53
Съд на публичната служба — 10 септември 2009 г., Behmer/Парламент, F‑124/07, точка 58 и цитираната съдебна практика
7. Длъжностното лице няма легитимен интерес да иска отмяна поради неспазване на формата, и по-специално поради неизпълнение на задължението за мотивиране на решение, в случай че администрацията не разполага с никаква свобода на преценка и е длъжна да действа по начина, по който го е направила, тъй като отмяната на обжалваното решение би довела само до приемането на решение, което е по същество идентично с отмененото.
(вж. точка 154)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 23 април 2002 г., Campolargo/Комисия, T‑372/00, точка 62