ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
12 декември 2011 година
Дело T‑365/11 P
AO
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Срок за обжалване — Просрочие — Подписан оригинал на жалбата, подаден след изтичането на срока — Случайно събитие — Член 43, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд — Явно недопустима жалба“
Предмет: Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 4 април 2011 г. по дело АО/Комисия (F‑45/10, все още непубликувано в Сборника)
Решение: Отхвърля жалбата. AO понася своите съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.
Резюме
1. Обжалване — Срокове — Характер на абсолютна процесуална предпоставка
(член 9, първа алинея от приложение І към Статута на Съда; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Производство — Срокове за обжалване — Преклудиране — Случайно събитие или непреодолима сила — Понятие, което се състои от обективни и субективни елементи
(член 45, втора алинея от Статута на Съда)
3. Производство — Срокове за обжалване — Преклудиране — Случайно събитие или непреодолима сила — Понятие — Грешка при адресирането, за която отговорност носи трето лице — Изключване
(член 45, втора алинея от Статута на Съда)
1. Съгласно член 9, първа алинея от приложение І към Статута на Съда решение на Съда на публичната служба може да бъде обжалвано пред Общия съд в срок от два месеца от съобщаването му. Спазването на срока за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка, която е въведена, за да се осигурят яснота и сигурност на правните положения и да се избегнат всяка дискриминация и произволно третиране при правораздаването и за която съдът на Съюза е длъжен служебно да следи.
(вж. точки 23 и 24)
Позоваване на:
Съд — 23 януари 1997 г., Coen, C‑246/95, Recueil, стр. I‑403, точка 21
Първоинстанционен съд — 18 септември 1997 г., Mutual Aid Administration Services/Комисия, T‑121/96 и T‑151/96, Recueil, стр. II‑1355, точки 38 и 39
2. Съгласно член 45, втора алинея от Статута на Съда процесуалните срокове могат да бъдат дерогирани само ако се докаже наличието на случайно събитие или на непреодолима сила. Понятието за случайно събитие включва обективен елемент, свързан с извънредни и външни за правния субект обстоятелства, и субективен елемент, произтичащ от задължението на заинтересованото лице да се предпази от последиците на извънредното събитие, като вземе подходящи мерки, без да прави прекалени жертви. В частност заинтересованото лице трябва да следи грижливо хода на започналото производство, и по-специално да полага необходимата грижа за спазване на предвидените срокове. Тъй като спазването на сроковете за обжалване представлява абсолютна процесуална предпоставка, чиято липса може да послужи като основание за повдигане на възражение за недопустимост, наличието на случайно събитие би трябвало да се твърди и да бъде доказано от страната, която иска да се позове на него.
(вж. точки 31—33)
Позоваване на:
Съд — 8 ноември 2007 г., Белгия/Комисия, C‑242/07 P, Сборник, стр. I‑9757, точки 16 и 17 и цитираната съдебна практика
Първоинстанционен съд — 5 октомври 2009 г., de Brito Sequeira Carvalho и Комисия/Комисия и de Brito Sequeira Carvalho, T‑40/07 P и T‑62/07 P, Recueil FP, стр. I‑Б‑1‑89 и II‑Б‑1‑551, точка 205
3. Що се отнася до сроковете за обжалване, след като наличието на случайно събитие или на непреодолима сила може да обоснове дерогиране на срокове, чието спазване съгласно член 45 от Статута на Съда представлява абсолютна процесуална предпоставка, отговорността за подготовката, надзорът и проверката на документи по делото, които следва да бъдат подадени в секретариата на Общия съд, е изцяло на съответната страна и на законния ѝ представител. Те трябва по-специално да проследят и да проверят дали пликовете или колетните пратки, в които са поставени документите, както и залепеният върху тях опис са правилно оформени, и по-специално дали адресът на Общия съд е написан правилно. Освен това съответната страна и законният ѝ представител трябва да проследят и да проверят дали доставчикът на услуги, към когото евентуално са решили да се обърнат за изпращането на посочените документи, е изпълнил правилно задълженията си в договорените с него срокове.
Следователно грешка при адресирането — допусната поради факта че адвокатът на жалбоподателя на практика е възложил на доставчик на пощенски услуги да подготви изпращането по пощата на подписания оригинал на жалбата, и по-специално да попълни сам адреса на получателя ѝ в описа на пратката за изпращане с въздушна поща с друго предприятие от групата на този доставчик, като по този начин е поел риска от евентуално объркване между различните адреси, посочени на заглавната страница на оригинала — се дължи на липсата на надзор и проверка от страна на адвоката на жалбоподателя и следователно от самия жалбоподател.
В този контекст фактът, че грешката при адресирането е следствие от действия на трето лице, на което адвокатът на жалбоподателя е възложил подготовката на изпращането на подписания оригинал на жалбата в секретариата на Общия съд, не може да се приеме като изключително обстоятелство или извънредно и независещо от жалбоподателя събитие. Поради това такава грешка не може да обоснове наличието на случайно събитие по отношение на жалбоподателя.
(вж. точки 37, 39, 40 и 44)
Позоваване на:
Съд — 22 септември 2011 г., Bell & Ross/СХВП, C‑426/10 P, Сборник, стр. I‑8849, точки 48—50