РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
3 декември 2015 година
Дело T‑506/12 P
Eva Cuallado Martorell
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Конкурс на общо основание за съставяне на списък на издържалите конкурса юрист-лингвисти с испански език — Решение на конкурсната комисия, с което се потвърждава неуспехът на последния писмен изпит и се отказва допускане до устния изпит — Член 90, параграф 2 от Правилника — Допустимост на жалбата в първоинстанционното производство — Задължение за мотивиране — Отказ да се предоставят на жалбоподателя писмените работи с поправките — Достъп до документите“
Предмет: Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 18 септември 2012 г., Cuallado Martorell/Комисия (F‑96/09, СбПС, EU:F:2012:129) за отмяна на това решение
Решение: Отменя решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 18 септември 2012 г., Cuallado Martorell/Комисия (F‑96/09, СбПС, EU:F:2012:129) в частта, в която обявява жалбата за недопустима, доколкото с нея се иска да бъде отменено решението, с което се отказва жалбоподателката да бъде допусната до устния изпит, в резултат на което се иска да бъде отменен списъкът на издържалите. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Връща делото на Съда на публичната служба. Не се произнася по съдебните разноски.
Съдържание
1. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отказ да се предоставят писмените работи с поправките — Задължение за мотивиране — Обхват — Зачитане на тайната на разискванията
(член 25 от Правилника за длъжностните лица и член 6 от приложение III към същия)
2. Жалби на длъжностните лица — Решение на конкурсна комисия — Предварително обжалване по административен ред — Факултативен характер — Подаване — Последици — Спазване на процесуалните изисквания, свързани с предварителното обжалване по административен ред
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Понятие
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
1. Мотивирането на решение с неблагоприятни последици цели, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни за преценка на основателността на това решение и възможността да се подаде жалба пред съда на Съюза и от друга страна, да даде възможност на последния да упражни контрола си за законосъобразността на решението.
По отношение на решенията, взети от конкурсна комисия, задължението за мотивиране трябва да бъде съчетано със зачитане на тайната на разискванията на конкурсната комисия, поради което съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия. Всъщност изрично решение, с което се отказва да се предоставят писмените работи с поправките, е достатъчно мотивирано, доколкото препраща към член 6 от приложение III към Правилника, който предвижда, че разискванията на конкурсната комисия са тайни.
(вж. т. 37—39 и 67)
Позоваване на:
Съд — решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, Rec, EU:C:1996:276, т. 31
Общ съд — решения от 25 юни 2003 г., Pyres/Комисия, T‑72/01, RecFP, EU:T:2003:176, т. 66 и цитираната съдебна практика; от 5 април 2005 г., Hendrickx/Съвет, T‑376/03, RecFP, EU:T:2005:116, т. 73 и 74 и цитираната съдебна практика; от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, СбСПС, EU:F:2014:14, т. 94 и от 11 декември 2014 г., Van der Aat и др./Комисия, T‑304/13 P, СбСПС, EU:T:2014:1055, т. 43 и цитираната съдебна практика
2. Правното средство за защита, което е на разположение срещу решение на конкурсна комисия, обикновено се състои във възможността за пряко сезиране на съда на Съюза. Възможността на заинтересованото лице да разчита на такова пряко средство за защита без предварително обжалване по административен ред има за цел по-специално прилагането на правото на ефективна съдебна защита. Всъщност става въпрос за възможност, а не за задължение.
Ако обаче, когато във връзка с решение на конкурсна комисия заинтересованото лице, вместо да сезира пряко съда на Съюза, се позове на разпоредби от Правилника, за да подаде жалба по административен ред пред органа по назначаване, допустимостта на подадената впоследствие жалба по съдебен ред ще зависи от спазването от страна на заинтересуваното лице на всички процесуални изисквания в производството по предварителното обжалване по административен ред.
(вж. т. 54, 55 и 62)
Позоваване на:
Общ съд — решение от 23 януари 2002 г., Gonçalves/Парламент, T‑386/00, RecFP, EU:T:2002:12, т. 34 и т. 35 и цитираната съдебна практика
3. Писмото, с което длъжностно лице, без изрично да поиска оттеглянето на разглежданото решение, ясно цели да постигне доброволно удовлетворяване на оплакванията си, както и писмото, в което ясно е изразена волята на жалбоподателя да оспори решението с неблагоприятни последици, представлява административна жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника.
По този начин, тъй като целта на досъдебното производство е доброволното уреждане на спор, който възниква в момента на подаването на административната жалба, органът по назначаване трябва да бъде в състояние да се запознае достатъчно точно с доводите, които длъжностното лице формулира срещу административно решение. От това следва, че административната жалба трябва да съдържа изложение на основанията и доводите, изтъкнати срещу административното решение, срещу което тя е подадена.
От друга страна, административната жалба не се нуждае от определена форма. Достатъчно е в нея ясно и точно да се разкрива волята на жалбоподателя да оспори прието по отношение на него решение.
Администрацията трябва да разглежда административните жалби в дух на откритост, като, за да се приеме, че е налице административна жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, е достатъчно в рамките на административното производство по достатъчно ясен начин предварително да е било посочено основание, което да позволи на органа по назначаване да се запознае със съображенията, поради които заинтересуваното лице е несъгласно с обжалваното решение. По този начин, дори основанията или доводите да не са включени в самата административна жалба, доколкото органът по назначаване е могъл ясно да се запознае с тях посредством документ, който му е бил предаден отделно, административната жалба не може да се приеме за недопустима.
(вж. т. 63—66)
Позоваване на:
Съд — решения от 31 май 1988 г., Rousseau/Сметна палата, 167/86, Rec, EU:C:1988:266, т. 8 и от 14 юли 1988 г., Aldinger и Virgili/Парламент, 23/87 и 24/87, Rec, EU:C:1988:406, т. 13
Общ съд — решения от 7 март 1996 г., Williams/Сметна палата, T‑146/94, RecFP, EU:T:1996:34, т. 44 и 50 и цитираната съдебна практика; от 13 януари 1998 г., Volger/Парламент, T‑176/96, RecFP, EU:T:1998:1, т. 65 и от 16 февруари 2005 г., Reggimenti/Парламент, T‑354/03, RecFP, EU:T:2005:54, т. 43 и 44 и цитираната съдебна практика