Дело C‑621/16 P
Европейска комисия
срещу
Италианска република
Решение на Съда (голям състав) от 26 март 2019 година
„Обжалване — Езиков режим — Конкурси на общо основание за назначаването на администратори — Обявление за конкурс — Администратори (AD 5) — Администратори (AD 6) в областта на защитата на данните — Езикови познания — Свеждане на избора на език 2 от конкурсите до английски, френски и немски — Език за комуникация с Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) — Регламент № 1 — Правилник за длъжностните лица — Дискриминация, основана на езика — Обосноваване — Интерес на службата — Съдебен контрол“
1. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, пораждащи задължителни правни последици — Обявление на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) за конкурс на общо основание с оглед на съставянето на списък на издържали конкурса администратори — Включване
(член 263 ДФЕС; член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и член 1, параграф 1 от приложение III към него)
(вж. т. 44, 45 и 49—55)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Провеждане на конкурс на общо основание — Езици за участие в изпитите — Ограничаване на избора на втори език — Дискриминация, основана на езика — Обосноваване с оглед на интереса на службата — Спазване на принципа на пропорционалност
(член 1г, член 27 и член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 65—68, 80—83, 88—92 и 102)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Провеждане на конкурс на общо основание — Езици за участие в изпитите — Ограничаване на избора на втори език — Съдебен контрол — Обхват
(член 1г от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 91—95, 102—104 и 107)
4. Длъжностни лица — Конкурс — Провеждане на конкурс на общо основание — Езици за комуникация между Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) и кандидатите — Ограничаване — Допустимост — Мотивиране — Обосноваване с оглед на интереса на службата — Спазване на принципа на равно третиране на кандидатите
(член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица и член 1 от приложение III към него; членове 2 и 5 от Регламент № 1 на Съвета)
(вж. т. 117—126)
Резюме
В решение Комисия/Италия (C‑621/16 P), постановено на 26 март 2019 г. в производство по жалба, Съдът потвърди решението на Общия съд(1), с което на основание членове 1г и 28 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, член 1, параграф 2 от приложение III към този правилник и член 1 от Регламент (ЕИО) № 1/58 на Съвета(2) този съд е отменил две обявления на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) за конкурс на общо основание с оглед на съставянето на списък на издържали конкурса за администратори. Тези обявления свеждат избора на втори език в процедурата за подбор само до английски, френски и немски и предвиждат използването им като езици за комуникация с EPSO.
Що се отнася, на първо място, до допустимостта на жалбите в първоинстанционното производство, Съдът най-напред припомня, че жалбата за отмяна може да бъде подадена срещу всички приети от институциите разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици. По-нататък той приема, че с оглед на правната природа на спорните обявления за конкурс Общият съд правилно е заключил, че те представляват не актове, които потвърждават или просто изпълняват Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, а актове, които съдържат „задължителни правни последици по отношение на езиковия режим на разглежданите конкурси“ и поради това съставляват обжалваеми актове. В тази насока Съдът уточнява, че организирането на конкурс се урежда от обявление, в което са определени основните му елементи, като изискванията за владеене на език предвид особения характер на длъжностите, съгласно разпоредбите на приложение III към Правилника за длъжностните лица. Ето защо това обявление определя „нормативната рамка“ на разглеждания конкурс в зависимост от целта, поставена от органа по назначаване, и поради това поражда задължителни правни последици. В настоящия случай тази преценка на правната природа на обявленията за конкурс се потвърждава както от текста на приетите от EPSO Общи правила, приложими към конкурсите на общо основание, така и от текста на самите спорни обявления за конкурс.
Що се отнася, на второ място, до упражнения от Общия съд съдебен контрол и до неговия обхват, Съдът припомня, че институциите на Съюза следва да разполагат с широко правомощие за преценка при организирането на службите им, и по-специално при определянето на критериите за необходимите умения за длъжностите, които трябва да бъдат заети, и — съобразно тези критерии и в интерес на службата — при определянето на условията и реда за организиране на конкурсите. Това правомощие обаче е императивно очертано с член 1г от Правилника за длъжностните лица, който забранява всяка дискриминация на основата на език и предвижда, че разликите в третирането, основани на езика, които следват от свеждането на езиковия режим на даден конкурс до ограничен брой официални езици, могат да бъдат допуснати само ако такова ограничение е обективно обосновано и пропорционално на реалните нужди на службата. В допълнение, всяко условие относно конкретните езикови познания трябва да се основава на ясни, обективни и предвидими критерии, позволяващи на кандидатите да разберат мотивите за това условие, а на съдилищата на Съюза — да упражнят контрол за законосъобразността му.
Доколкото законосъобразността на ограничаването на езиците зависи от това дали то е обосновано и пропорционално, в конкретния случай Общият съд е имал основание да направи анализ in concreto по-специално за да установи дали спорните обявления за конкурс, Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, и представените от Комисията доказателства са съдържали „конкретни насоки“, въз основа на които обективно може да се установи наличието на интерес на службата, годен да оправдае ограничаването на избора на втори език в конкурса. Всъщност Общият съд трябва не само да провери фактическата достоверност на посочените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи.
Накрая, що се отнася, на трето място, до ограничаването на избора на езиците за комуникация между кандидатите и EPSO, Съдът постановява, че логиката на Общия съд, че Регламент № 1/58 урежда всяко ограничаване на официалните езици, наложени за комуникацията между EPSO и кандидатите в конкурсите, е погрешна. Наистина в решение Италия/Комисия (C‑566/10 P)(3) е постановено, че при липсата на специални подзаконови разпоредби, приложими по отношение на длъжностните лица и другите служители във вътрешните правилници на институциите, за които се отнасят обявленията, предмет на това дело, отношенията между тези институции и техните длъжностни лица и други служители не са напълно изключени от приложното поле на Регламент № 1/58. Съдът обаче подчертава, че това уточнение визира не езиците за комуникация между EPSO и кандидатите, а езиците, на които са публикувани посочените обявления за конкурс. Ето защо в рамките на процедурите за подбор на персонала на Съюза различното третиране от гледна точка на езиковия режим на конкурсите може да бъде допуснато съгласно член 1г, параграф 6 от Правилника за длъжностните лица. В случая обаче Съдът постановява, че Общият съд правилно е заключил, че мотивите, изложени, за да се обоснове изборът на езиците за комуникация, не са годни, за да обосноват по смисъла на член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника ограничаването на избора на езиците за комуникация с EPSO, тъй като в спорните обявления за конкурсите не се уточнява на какви обективни данни, които могат да бъдат проверени, се основава посоченото ограничаване, което трябва да бъде пропорционално на реалните нужди на службата.