Language of document : ECLI:EU:T:2020:400

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

9 септември 2020 година(*)

„Държавни помощи — Помощ, предназначена за инвестиционен проект в Западна Словакия — Регионална инвестиционна помощ — Отхвърляне на жалба — Решение да не се повдигат възражения — Условия за освобождаване — Член 14 от Регламент (ЕС) № 651/2014 — Обхват на правомощието за контрол на Комисията — Насоки за регионалната помощ за периода 2014—2020 г. — Понятие за МСП — Член 3, параграфи 2 и 3 от приложение I към Регламент № 651/2014 — Данни, използвани за определяне на числеността на персонала и на финансовите суми, и референтен период — Член 4 от приложение I към Регламент № 651/2014 — Съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар — Член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2015/1589 — Сериозни затруднения“

По дело T‑745/17

Kerkosand spol. s. r. o., установено в Шайдикове Хуменце (Словакия), за което се явяват A. Rosenfeld и C. Holtmann, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват K. Blanck и A. Bouchagiar, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2017) 5050 окончателен на Комисията от 20 юли 2017 година относно инвестиционната помощ в полза на словашкия производител на пясък силиций NAJPI a. s. (SA.38121 (2016/FC) — Словакия) (ОВ C 336, 2017 г., стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: A. M. Collins, председател, V. Kreuschitz (докладчик) и G. Steinfatt, съдии,

секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 януари 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят Kerkosand spol. s. r. o. експлоатира площадка за добив и кондиционираща инсталация на пясък силиций в Шайдикове Хуменце (Словакия).

2        На 12 декември 2013 г. той подава жалба до Европейската комисия, в която твърди, че с решение от 22 юли 2013 г. Slovenská inovačná a energetická agentúra (Словашка агенция за иновации и енергетика, Словакия) е предоставила на дружеството NAJPI a. s. (наричано по-нататък „предприятието получател“) незаконна помощ в размер на 4 999 999,46 EUR, предназначена за инвестиционен проект в западната част на Словакия (наричана по-нататък „разглежданата помощ“).

3        Тази помощ е предоставена на основание Schéma štátnej pomoci na podporu zavádzania inovatívnych a vyspelých technológií v priemysle a v službách [SA.28652 (X518/2009)] (схема за държавни помощи в подкрепа на разгръщането на иновативни и напреднали в промишлеността и услугите технологии, наричана по-нататък „разглежданата схема за помощи“), която е класифицирана като мярка за регионална инвестиционна помощ и регионална помощ за заетост в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 [ЕО] (Общ регламент за групово освобождаване) (ОВ L 214, 2008 г., стр. 3). Тя се отнася до инвестиционен проект на предприятието получател, с който то иска да създаде обект за добив на силициев пясък в находищата на Борски Петер (Словакия) и на Шайдикове Хуменце (наричан по-нататък „инвестиционният проект“).

4        С писма от 24 февруари и 2 май 2014 г. Комисията изпраща на словашките власти неповерителен вариант на жалбата и ги приканва да представят становищата си, което те правят с писма от 30 май и 1 юли 2014 г.

5        На 30 юли 2014 г. Комисията изпраща на жалбоподателя писмо за предварителна оценка, в което приема, че разглежданата помощ е била предоставена в съответствие с Регламент № 800/2008.

6        Жалбоподателят представя допълнителна информация на Комисията с писма от 12 февруари, 4 септември, 7 и 21 ноември 2014 г., от 28 май, 8 юли, 15 юли, 1 септември, 15 октомври и 3 ноември 2015 г. и от 13 юни, 5 юли и 17 август 2016 г.

7        С писма от 2 май, 30 юни и 10 септември 2014 г., 9 януари 2015 г., 25 февруари, 10 март, 22 април и 23 юни 2016 г., 25 януари, 15 март и 13 юни 2017 г. Комисията изпраща искания за предоставяне на информация до словашките власти. Словашките власти отговарят с писма от 1 юли и 3 октомври 2014 г., от 6 февруари 2015 г., 22 април, 19 май и 1 юли 2016 г., както и от 7 февруари, 12 април и 21 юни 2017 г.

8        На 9 юли 2015 г. Комисията изпраща на жалбоподателя друго писмо за предварителна оценка, в което приема, че разглежданата помощ е правомерна, тъй като е била предоставена в съответствие с Регламент № 800/2008 и е съвместима с общия пазар. По-специално тя приема, че към момента на предоставяне на посочената помощ, а именно 22 юли 2013 г., предприятието получател е било предприятие, попадащо в категорията на малките и средните предприятия (МСП), и че то не се намирало в затруднено положение.

9        С писмо от 15 октомври 2015 г. (вж. също точка 6 по-горе) жалбоподателят отговаря на това друго писмо за предварителна оценка и представя допълнителна информация.

10      На 26 ноември 2015 г. се провежда среща между жалбоподателя и службите на Комисията.

11      На 20 юли 2017 г. Комисията приема Решение C(2017) 5050 окончателен относно инвестиционната помощ в полза на словашкия производител на пясък силиций NAJPI a. s. (SA.38121 (2016/FC) — Словакия) (ОВ C 336, 2017 г., стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното решение“), което е адресирано до словашкото Министерство на външните работи, без да е посочено неговото правно основание. В това решение тя приема по същество, първо, че са изпълнени условията на понятието за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (т. 43 и 44), второ, че разглежданата помощ е била предоставена на 7 ноември 2013 г., което съответства на датата на деня, следващ регистрацията на договора за отпускане на безвъзмездни средства, сключен на 29 октомври 2013 г., в централния регистър на словашките договори (т. 45—47), трето, че както разглежданата схема за помощи, въз основа на която е била предоставена въпросната помощ, така и тази помощ сама по себе си отговарят на условията по Регламент № 800/2008, с изключение обаче на условието по член 3, параграф 2 от този регламент, съгласно което индивидуалната мярка за помощ трябва да посочва, че е била предоставена въз основа на същия регламент (т. 50—55), четвърто, че следва да се провери дали посочената помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар с оглед на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 [ДФЕС] (ОВ L 187, 2014 г., стр. 1), в съответствие с член 58 от него (т. 56), и пето, че посочената помощ изпълнява условията по същия регламент, по-специално това относно статута на МСП на предприятието получател, поради което тя била освободена от задължението за уведомяване и трябвало да се счита за съвместима с вътрешния пазар (т. 57—63). Въз основа на това Комисията заключава, че не е компетентна да анализира разглежданата помощ в рамките на предварителното разглеждане, предвидено в член 4 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) (т. 64 от посоченото решение). Впоследствие тя „отхвърля“ като неоснователна жалбата, подадена анонимно от жалбоподателя, на основание член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 (т. 65 от посоченото решение).

12      С писмо от 5 септември 2017 г. Комисията изпраща на жалбоподателя копие на обжалваното решение, като го квалифицира като „решение относно разглежданата помощ“.

13      На 6 октомври 2017 г. обжалваното решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз под формата на обобщено уведомление (наречено публикация „cartouche“) по смисъла на член 32, параграф 1 от Регламент 2015/1589 (ОВ C 336, 2017 г., стр. 1), озаглавено „Разрешение за отпускане на държавни помощи по силата на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) — случаи, в които Комисията няма възражения“.

 Производство и искания на страните

14      На 14 ноември 2017 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

15      С писмо от 16 юли 2019 г., заведено в секретариата на Общия съд, жалбоподателят представя документ, в който са посочени годишните резултати на предприятието получател през периода 2014—2018 г., като иска от Общия съд да го приеме като ново доказателство. В становището си, представено в предвидения срок, Комисията иска от Общия съд по-конкретно да отхвърли това ново доказателство като късно представено по смисъла на член 85 от Процедурния правилник и явно нерелевантно за разрешаването на спора и да разпореди изваждането на посочения документ от преписката по делото.

16      След промяна в съставите на Общия съд, в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник съдията докладчик е включен в трети състав, на който впоследствие е разпределено и настоящото дело.

17      По предложение на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, поставя писмени въпроси на страните, като ги приканва да отговорят писмено. Страните представят отговорите си в секретариата на Общия съд в определения срок.

18      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 21 януари 2020 г.

19      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        при условията на евентуалност, да отмени писмото от 5 септември 2017 г.,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

20      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По основанията за отмяна

21      Жалбоподателят излага две основания в подкрепа на жалбата си.

22      С първото основание жалбоподателят изтъква съществено процесуално нарушение, а именно на член 15, параграф 1 от Регламент 2015/1589 във връзка с член 4 от същия регламент.

23      Второто основание се разделя на три отделни части.

24      С първата част на второто основание жалбоподателят твърди, че е допуснато нарушение на член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС. По същество той счита, че Комисията не може да се ограничи с твърдението, че разглежданата помощ е съвместима с вътрешния пазар от гледна точка на Регламент № 651/2014, а е трябвало да провери и съвместимостта ѝ с оглед на посочената разпоредба.

25      В рамките на втората част на второто основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 109 ДФЕС във връзка с член 58, параграф 1 и член 6, параграф 3, буква а) от Регламент № 651/2014. По същество той твърди, че разглежданата помощ не отговаря на условията, предвидени в този регламент, тъй като тя представлява помощ ad hoc за голямо предприятие.

26      С третата част на второто основание жалбоподателят изтъква нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589. Той счита, че Комисията е нарушила задължението си да започне официалната процедура по разследване поради сериозните затруднения, които тя срещнала при анализа на разглежданата помощ.

 По допустимостта

27      В хода на писмената фаза на производството Комисията изтъква, от една страна, че второто искане на жалбоподателя за отмяната на писмото от 5 септември 2017 г., с което същият е уведомен за обжалваното решение, е недопустимо, и от друга страна, че жалбоподателят не е доказал процесуалната си легитимация с оглед на първата и втората част на второто основание.

28      Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията.

29      Запитана в това отношение в съдебното заседание, Комисията посочва, че няма повече съмнения относно допустимостта на жалбата, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

30      Всъщност, макар обжалваното решение формално да е адресирано само до Словашката република, от последната точка 65, озаглавена „Заключение“, следва, че „жалбата, подадена от анонимен жалбоподател на основание член 24, параграф 2 от [Регламент 2015/1589], се отхвърля като неоснователна“. Тъй като този жалбоподател очевидно е жалбоподателят, трябва да се констатира, че действайки по този начин, Комисията изрично е отхвърлила тази жалба в рамките на съществен мотив в подкрепа на посоченото решение, който дори наподобява разпоредителната му част, независимо че постоянната съдебна практика не ѝ налага подобно задължение (решение от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 45 и 46), така че жалбоподателят трябва да се счита за индивидуализиран по начин, аналогичен с този на неговия адресат, по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

31      От това следва, че жалбата е допустима в нейната цялост, независимо от въпроса дали обжалваното решение трябва да се квалифицира като решение да не се повдигат възражения на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 (вж. т. 35—59 по-долу). При всички случаи от установената съдебна практика следва, че срещу подобно решение жалбоподателят може да изтъква всякакви основания, с които може да се докаже, че във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, преценката на информацията и доказателствата, с които Комисията разполага, е трябвало да породи съмнения относно съвместимостта ѝ с вътрешния пазар (вж. решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 59 и цитираната съдебна практика). В случая с настоящата жалба жалбоподателят в качеството си на предприятие, конкурентно на получателя на разглежданата помощ и заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, цели по-специално да защити процесуалните права, които би извел от тази разпоредба, ако Комисията беше решила да започне официалната процедура по разследване. Така за тази цел са допустими не само първото основание и третата част на второто основание, но и първата и втората част на второто основание, които имат за цел да докажат, че преценката на информацията и доказателствата, с които Комисията е разполагала по време на фазата на предварителното разглеждане, е трябвало да породи съмнения относно съвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар.

32      Накрая, тъй като първото искане на жалбоподателя е допустимо, не е необходимо да се разглежда допустимостта на второто искане, направено при условията на евентуалност, в случай че първото искане бъде обявено за недопустимо.

 По същество

 По първото основание, изведено от нарушение на член 15, параграф 1 от Регламент 2015/1589 във връзка с член 4 от същия регламент

33      С първото основание жалбоподателят изтъква съществено процесуално нарушение, а именно на член 15, параграф 1 от Регламент 2015/1589 във връзка с член 4 от същия регламент. По същество той счита, че в отговор на подадената от него жалба Комисията е трябвало да приеме едно от решенията, предвидени в член 4, параграфи 2—4 от същия регламент, вместо обжалваното решение.

34      Комисията възразява по същество, че с оглед на извода ѝ, че разглежданата помощ е освободена по силата на Регламент № 651/2014 от задължението за уведомяване и за предоставяне на разрешение по член 108, параграф 3 ДФЕС, извършеният от нея контрол в случая е извън рамките на процедурата по предварително разглеждане и че тя не била нито компетентна, нито длъжна да приеме едно от решенията, предвидени в член 4, параграфи 2—4 от Регламент 2015/1589. Обжалваното решение било решение sui generis с чисто декларативен характер.

35      Следва да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която, след като допълнителните коментари евентуално бъдат представени от заинтересованите лица или след изтичане на разумния срок, член 15, параграф 1 от Регламент № 2015/1589 задължава Комисията да приключи фазата на предварително разглеждане с приемането на решение съгласно член 4, параграфи 2, 3 или 4 от този регламент, а именно или на решение, установяващо несъществуването на помощ, или на решение да не се повдигат възражения, или на решение за започване на официална процедура по разследване (вж. в този смисъл решение от 31 май 2017 г., DEI/Комисия, C‑228/16 P, EU:C:2017:409, т. 29 и цитираната съдебна практика).

36      Това задължение е корелативно свързано с признаването на правото на жалбоподателя в областта на държавните помощи да предизвика с подаването на жалба или на сведения относно помощ, за която твърди, че е неправомерна, започването на фазата на предварителното разглеждане, която Комисията задължително трябва да приключи с решение по член 4 от Регламент 2015/1589 (вж. в този смисъл решения от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 37—40, от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑362/09 P, EU:C:2010:783, т. 62 и 63, и от 16 май 2013 г., Комисия/Ryanair, C‑615/11 P, непубликувано, EU:C:2013:310, т. 35).

37      Налага се изводът, че в случая Комисията е била изправена пред жалба, съдържаща информация относно помощ, за която се твърди, че е неправомерна, тъй като не е била нотифицирана и е несъвместима с изискванията, произтичащи както от Регламент № 651/2014, така и от член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС.

38      Противно на твърденията на Комисията, прогласените в точки 35 и 36 принципи се прилагат mutatis mutandis към жалба, подадена от заинтересована страна, която твърди, че условията на регламент за групово освобождаване като Регламент № 651/2014 са неприложими или неправилно приложени, което обосновава извода, че дадена мярка за помощ е освободена от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС. Всъщност с приемането на такива регламенти за групово освобождаване Комисията не делегира на националните органи правомощията си за контрол и вземане на решения в областта на държавните помощи, включително що се отнася до разглеждането на жалби, а напълно запазва правомощието си за надзор на основание член 108 ДФЕС и член 12, параграф 1 от Регламент 2015/1589, що се отнася по-специално до спазването от тези органи на основното задължение за уведомяване за мерките за помощ и на забраната за тяхното прилагане по силата на член 108, параграф 3 ДФЕС. Тази преценка се налага с още по-голяма сила с оглед на критериите, изведени в наскоро постановената практика на Съда (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 132—135 и т. 140—144 и цитираната съдебна практика), относно релевантността на които страните са имали повод да вземат отношение в отговор на писмен въпрос на Общия съд (вж. т. 17 по-горе), както в хода на съдебното заседание.

39      Тези критерии са по-конкретно следните:

40      Първо, само ако приета от държава членка мярка за помощ отговаря действително на всички релевантни условия, предвидени в Регламент № 651/2014, тази държава членка е освободена от задължението си за уведомяване, и обратно, помощ, която е отпусната съгласно посочения регламент, въпреки че не са били изпълнени поставените условия, за да се ползва от прилагането му, е отпусната в нарушение на задължението за уведомяване и трябва да се счита за неправомерна (вж. в този смисъл решения от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 99 и от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 138).

41      Второ, по силата на член 12, параграф 1 от Регламент № 2015/1589 Комисията следва да разгледа или по собствена инициатива, или в рамките на жалба, подадена от заинтересована страна, от гледна точка на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС подобна помощ, предоставена в нарушение на Регламент № 651/2014 (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 140 и цитираната съдебна практика).

42      Трето, макар Комисията да има правомощието да приема регламенти за групово освобождаване на помощ, за да се гарантират ефикасният контрол за спазване на правилата на конкуренцията в областта на държавните помощи и опростяването на административните процедури, такива регламенти не могат да отслабят по никакъв начин нейното правомощие за контрол в тази област (вж. решение от 21 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 141 и цитираната съдебна практика).

43      Четвърто, от това следва, че с приемането на Регламент № 651/2014 Комисията не е предоставила никакво правомощие за вземане на окончателно решение на националните органи във връзка с обхвата на освобождаването от задължението за уведомяване и следователно във връзка с преценката на установените в този регламент условия, на която се подчинява подобно изключение, поради което в това отношение посочените органи се намират в същото положение като потенциалните получатели на помощите и трябва да се уверят, че техните решения са в съответствие с посочения регламент, поради което, когато национален орган отпусне помощ, прилагайки неправилно този регламент, той нарушава както разпоредбите на посочения регламент, така и член 108, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 101—103 и от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 142 и 143).

44      Пето, когато държава членка счита, че дадена помощ отговаря на условията, предвидени в Регламент № 651/2014, тази помощ се ползва най-много с презумпция за съвместимост с вътрешния пазар, като съвместимостта на подобна помощ с посочените условия може да се постави под въпрос както пред национална юрисдикция или национален орган, така и пред Комисията (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 144).

45      Шесто, Регламент № 651/2014 не засяга изключителната компетентност на Комисията да преценява на основание член 107, параграф 3 ДФЕС съвместимостта на помощ, предоставена съгласно този регламент, тъй като следователно само Комисията има право да обяви такава помощ за съвместима с вътрешния пазар по силата на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 146).

46      От изложените по-горе съображения следва, че доводът на Комисията, че е приела обжалваното решение извън рамките на процедура по предварително разглеждане, дори че не е била компетентна да извърши предварително разглеждане с цел да определи дали разглежданата помощ отговаря на условията за освобождаване по Регламент № 651/2014, трябва да се отхвърли. От една страна, налага се изводът, че жалбата на жалбоподателя е започнала посочената процедура по предварително разглеждане, която Комисията е била длъжна да приключи с решение на основание член 4 от Регламент 2015/1589 (вж. съдебната практика, цитирана в т. 35 и 36 по-горе). От друга страна, от точки 38—45 по-горе следва, че такава жалба може да има за предмет именно евентуалното неспазване на разпоредбите на регламент за групово освобождаване, чийто контрол е задължение на Комисията въз основа на нейното правомощие за надзор, предвидено в член 107, параграф 3 и член 108, параграф 3 ДФЕС. При това положение в конкретния случай вследствие на жалбата на жалбоподателя Комисията е била длъжна да извърши подобно предварително разглеждане, за да провери дали словашките власти са приложили правилно разпоредбите на Регламент № 651/2014 или дали, напротив, са нарушили тяхното задължение за уведомяване (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 138, 140—144 и 146). Следователно това задължение на Комисията за разглеждане задължително предполага, под контрола на съда на Съюза, изискването да се тълкува обхватът на релевантните условия за освобождаване и да се провери правилното им прилагане в конкретния случай, изисквания, с които впрочем Комисията, изглежда, е възнамерявала да се съобрази в обжалваното решение.

47      Освен това не може да се приеме доводът на Комисията, че тя е компетентна да извърши такава проверка само ако жалбоподателят успее да докаже, че не са изпълнени релевантните условия за освобождаване, тъй като този довод се дължи на неспазване на обхвата на нейното задължение за контрол и дори на недопустимо прехвърляне на доказателствената тежест. Напротив, когато е сезирана с жалба, в която се твърди неспазване на някои разпоредби от регламент за групово освобождаване и следователно отпускането на неправомерна помощ, тъй като същата не е била нотифицирана, Комисията е компетентна не само да провери основателността на твърденията на жалбоподателя, но и е длъжна да направи това, за да определи дали разглежданата мярка е трябвало да ѝ бъде нотифицирана, и поради това представлява неправомерна помощ. В противен случай националните органи биха се ползвали с прекомерна самостоятелност при прилагането на тези разпоредби, което би било в разрез с принципите на съдебната практика, припомнени в точки 40—43 по-горе.

48      Поради изложените в точки 46 и 47 по-горе причини е лишен от всякакво основание и доводът на Комисията, че тя не може да „блокира“ прилагането на мярка, която според националните органи се счита за освободена по силата на такъв регламент за освобождаване, когато в действителност условията за освобождаване не са изпълнени. Всъщност в този последен случай липсата на нотификация на посочената мярка и нейното изпълнение нарушават член 108, параграф 3 ДФЕС, което представлява твърдение за нарушение, с което Комисията трябва да може да бъде сезирана по-конкретно посредством жалба (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 140 и 144).

49      Също така доводът на Комисията, че член 4 от Регламент 2015/1589 се отнася само до разглеждането на нотификация и е неприложим, когато дадена мярка за помощ отговаря на всички необходими условия на регламент за групово освобождаване, представлява неправилно тълкуване на припомнените в точки 40 и 41 по-горе принципи на съдебната практика, тъй като жалба може да постави под въпрос съответствието на мярката за помощ с посочените условия и следователно нейната законосъобразност с оглед на член 108, параграф 3 ДФЕС. По този начин Комисията смесва предпоставките за контрола, който трябва да се извърши вследствие на жалба и в рамките на процедура по предварително разглеждане, а именно проверката за наличие на неправомерна помощ, по-специално поради това че условията за освобождаване не са изпълнени, с резултата от това разглеждане (вж. съдебната практика, цитирана в т. 46 по-горе).

50      По същите причини трябва да се отхвърли циркулярният довод на Комисията, с който се цели да се изтъкне, че жалба е допустима само когато се отнася до нарушение на задължението за уведомяване и следователно до наличието на неправомерна помощ, но не и до нотифицирани помощи, и че мярка за помощ, която отговаря на условията за освобождаване по регламент за освобождаване, не може да представлява такава неправомерна помощ. Всъщност този довод е в разрез с принципите, прогласени в точки 138—144 от решение от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия (C‑654/17 P, EU:C:2019:634), съгласно които Комисията трябва да разгледа тази жалба именно за да определи дали твърдението за неспазване на условията за освобождаване, а следователно и на задължението за уведомяване, е основателно.

51      От изложените по-горе съображения следва, че нито един от доводите, изтъкнати от Комисията, за да квалифицира обжалваното решение като решение sui generis, прието извън рамките на процедурата по предварително разглеждане и на това по член 4 от Регламент 2015/1589, не може да бъде приет.

52      Този извод обаче не означава, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради грешка при прилагане на правото, липса на правно основание или липса на компетентност. Независимо от дадената от Комисията квалификация на естеството на посоченото решение, съдът на Съюза има задачата последен да определи действителното му правно естество и правен обхват с оглед на приложимите правила, подобно на тълкуването, което трябва да даде на въпроса дали акт на Комисията в областта на държавните помощи може да бъде обжалван (вж. определение от 11 юли 2019 г., Vattenfall Europe Nuclear Energy/Комисия, T‑674/18, непубликувано, EU:T:2019:501, т. 31 и цитираната съдебна практика). Всъщност подобно тълкуване по-конкретно е необходимо, за да позволи на този съд да определи дали разглежданият акт е незаконен, тъй като е бил приет от некомпетентен орган или тъй като липсва достатъчно правно основание (вж. в този смисъл решения от 6 септември 2017 г., Словакия и Унгария/Съвет, C‑643/15 и C‑647/15, EU:C:2017:631, т. 57—84, и от 25 октомври 2017 г., Комисия/Съвет (CMR-15), C‑687/15, EU:C:2017:803, т. 40—59).

53      В този смисъл следва да се прецени дали по своята същност, а не по своята форма, и независимо от изразеното от Комисията противоположно становище по-специално в хода на производството, обжалваното решение всъщност представлява решение по член 4 от Регламент 2015/1589.

54      В това отношение следва да се припомни, че в точка 64 от обжалваното решение Комисията е заключила, че поради съвместимостта ѝ по-конкретно с Регламент № 651/2014 разглежданата помощ е освободена и следователно тя не е компетентна да я разгледа в рамките на процедурата по предварително разглеждане, предвидена в член 4 от Регламент 2015/1589. Освен това в точка 65 от посоченото решение е указано, че жалбата [на жалбоподателя] по смисъла на член 24, параграф 2 от последния регламент е отхвърлена като неоснователна. Също така в писмото от 5 септември 2017 г., с което това решение се съобщава на жалбоподателя, Комисията отказва да уточни правното основание за това решение, а се ограничава да посочи, че става въпрос за „решение по разглежданата помощ“. Накрая, в писмените си изявления и в хода на съдебното заседание тя поддържа, че въпросното решение представлява решение sui generis, прието извън рамките на процедурата по предварително разглеждане и извън предвиденото в член 4 от Регламент 2015/1589 във връзка с член 15, параграф 1 от същия регламент, и има чисто декларативен характер, без да е в състояние да посочи изрично или правилно правно основание за тази цел.

55      Именно с оглед на тези мотиви жалбоподателят сочи в рамките на първото си основание, че Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение, което трябва да доведе до отмяната на обжалваното решение.

56      Както обаче бе прието в точки 35—51 по-горе, от правна гледна точка е невъзможно обжалваното решение да не се квалифицира като решение, което е било прието след процедура по предварително разглеждане и следователно по силата на член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589.

57      В това отношение следва да се подчертае, че подобно на решение по член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, обжалваното решение е официално адресирано до Словашката република, и по-конкретно до словашкото министерство на външните работи (вж. т. 11 по-горе), а не до жалбоподателя, който е получил в съответствие с член 24, параграф 2, трета алинея от същия регламент само копие от посоченото решение (вж. т. 12 по-горе).

58      Освен това следва да се отбележи, че обжалваното решение е публикувано в Официален вестник под формата на обобщено уведомление (наречено публикация „cartouche“) по смисъла на член 32, параграф 1 от същия регламент (ОВ C 336, 2017 г., стр. 1), със заглавие „Разрешение за отпускане на държавни помощи по силата на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)“, както и в рубриката „Случаи, в които Комисията няма възражения“ (вж. т. 13 по-горе) и следователно делата, по които Комисията е взела решенията по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589.

59      Така, предвид факта че обжалваното решение може да представлява само решение да не се повдигат възражения срещу разглежданата помощ на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, първото основание, изведено от съществено процесуално нарушение, доколкото Комисията не е приела едно от решенията, предвидени в член 4, параграфи 2—4 от същия регламент, трябва да се отхвърли.

60      Този извод обаче не засяга обхвата на контрола, който Общият съд следва да упражни по отношение на обжалваното решение, по-специално въз основа на второто основание.

 По първата част на второто основание, изведена от нарушение на член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС

61      С първата част на второто основание жалбоподателят изтъква нарушение на член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС главно поради това че освен анализа на съвместимостта на разглежданата помощ въз основа на Регламент № 651/2014, Комисията е трябвало да провери дали посочената помощ е съвместима с вътрешния пазар с оглед на член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС, тълкуван в светлината на Насоките за регионалната помощ за периода 2014—2020 г. (ОВ C 209, 2013 г., стр. 1, наричани по-нататък „Насоките за регионалната помощ“), които предвиждат да се взема предвид критерият за предотвратяване на свръхкапацитета. Комисията възразява по същество, че релевантната в случая правна уредба се състои изключително от приложимите регламенти за групово освобождаване, а не от посочените насоки.

62      Налага се изводът, че настоящата част на основанието не може да бъде уважена. Тя се основава на погрешната предпоставка, че когато е сезирана с жалба, в която се твърди, че не са спазени условията на регламент за групово освобождаване, за да се приложат по-специално критериите по член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС, Комисията не може да се задоволи да провери дали разглежданата помощ отговаря на посочените условия, а трябва също да провери съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар с оглед на тази разпоредба от Договора за функционирането на ЕС. Освен това жалбоподателят неправилно счита, че посочената разпоредба трябва да се тълкува по-специално в светлината на правилата за поведение, които Комисията сама си е наложила, каквито са нейните насоки за регионалната помощ.

63      Всъщност, на първо място, без да се засяга възможността да се постави под въпрос законосъобразността на разпоредба от регламент за групово освобождаване, за която се твърди, че липсва, от гледна точка на член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС, като се повдига възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС, което жалбоподателят не е направил в случая, от гледна точка на съответната държава членка и на правните субекти разпоредбите на такъв регламент съдържат изчерпателна правна уредба на предвидените в него пряко приложими условия за освобождаване. Всякакво друго тълкуване би имало за последица, че въпреки наличието на тези условия за освобождаване, на националните органи не би било разрешено автоматично да откажат да извършат уведомяване на разглежданата мярка и да я приложат и като продължат да рискуват нарушаване на член 108, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 59, 86, 87 и 99 и цитираната съдебна практика, и от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 128 и 138).

64      Такова тълкуване обаче би могло да засегне не само пряката приложимост по смисъла на член 288, втора алинея ДФЕС на разпоредбите на регламент за групово освобождаване, но и полезното им действие, което се състои именно в целта, посочена в член 109 ДФЕС, да се определят категориите помощи, които ipso facto са освободени от предвидената в член 108, параграф 3 ДФЕС процедура, а следователно и принципът на правна сигурност. Така от съображение 7 от Регламент № 651/2014 следва, че единствено за държавните помощи, които не са обхванати от посочения регламент, важи задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 57—59 и от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 127 и 128).

65      Тези принципи се прилагат mutatis mutandis, когато Комисията трябва да провери дали националните органи са приложили правилно разпоредбите на регламент за групово освобождаване. В противен случай правните последици на такъв регламент, а именно незабавното действие на дерогация от задължението за уведомяване за помощ, и прякото и правно изчерпателно прилагане на условията за освобождаване за тази цел биха били поставени под въпрос единствено поради това че Комисията е сезирана с жалба, която я кара да провери ex post facto дали националните органи са допуснали грешки в това отношение и следователно са нарушили задължението си за уведомяване. Макар обаче Комисията да е длъжна да провери наличието на такива грешки под контрола на съда на Съюза, нейното задължение за надзор при все това не може да засегне това правно естество на разпоредбите на регламент за групово освобождаване.

66      На второ място, критерият за предотвратяване на свръхкапацитета на съответния пазар не е посочен като условие за освобождаване на регионална инвестиционна помощ по смисъла на член 14 от Регламент № 651/2014. При това положение жалбоподателят няма основание да твърди, че посоченият регламент изисква от националните органи или от Комисията да вземат предвид евентуалното създаване на подобен свръхкапацитет. Следователно Комисията правилно изтъква, че въз основа на този регламент не е била компетентна да прецени този аспект в рамките на разглеждането на жалбата на жалбоподателя и че нейният анализ на условията по член 14 от същия регламент, както е изложен в точка 57, букви а) и б) от обжалваното решение, по принцип е бил достатъчен.

67      От това следва, че трябва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, че с приемането на регламент за групово освобождаване Комисията не е „изчерпала“ правото си на преценка по член 107, параграф 3 ДФЕС. Дори да се предположи, че някои разпоредби от регламент за групово освобождаване се окажат непълни и несъвместими с първичното право, по-специално с член 107, параграф 3 ДФЕС, което автоматично би довело до нарушение на задължението за уведомяване и евентуално на забраната за привеждане в действие на разглежданата помощ по смисъла на член 108, параграф 3 ДФЕС, Общият съд би могъл да ги разгледа само вследствие на възражение за незаконосъобразност, повдигнато на основание член 277 ДФЕС. В случая обаче по силата на тази разпоредба и на тези основания жалбоподателят не е изтъкнал незаконосъобразността, най-малкото частична, на член 14 от Регламент № 651/2014.

68      Следва да се уточни, че ако във всички случаи след подаването на жалба Комисията трябва да констатира, че националните органи са приложили неправилно условията на регламент за групово освобождаване, така че в действителност за разглежданата помощ е трябвало да бъде направена нотификация на основание член 108, параграф 3 ДФЕС, тя несъмнено би била длъжна да прецени съвместимостта на тази помощ с оглед на член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС, като същевременно вземе предвид допълнителните критерии от Насоките за регионалната помощ, които сама си е наложила в това отношение. За сметка на това, упражняването на този контрол върху спазването от националните органи на условията за освобождаване, предвидени в регламент за групово освобождаване, само по себе си е равносилно на пълен контрол за законосъобразност, който по необходимост няма съображения, попадащи в обхвата на правото на преценка, с което Комисията разполага само когато в конкретен случай прилага член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 78 и 79).

69      На трето място, независимо от предходното, жалбоподателят не е доказал, че съдебната практика относно член 107, параграф 3, буква a) ДФЕС предвижда вземането предвид на критерий за предотвратяване на свръхкапацитета на съответния пазар като изискване, произтичащо от самото първично право. В това отношение следва да се припомни, че тази дерогираща разпоредба не изисква липсата на нарушаване на конкуренцията или на заплаха за нарушаване на конкуренцията, което е само критерий за понятието за помощ, предвидено в член 107, параграф 1 ДФЕС. Напротив, прилагането на член 107, параграф 3, буква a) ДФЕС или на регламент за групово освобождаване, в който се уточнява неговият обхват на нивото на вторичното право, неминуемо предполага разглежданата мярка да отговаря на всички условия на понятието за помощ, включително това относно нарушаването на конкуренцията, без да трябва да се преценява отново нейното антиконкурентно отражение, по-конкретно поради създаването на свръхкапацитет на разглеждания пазар (вж. в този смисъл решения от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 93 и 94, и от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 123). Всъщност, за разлика от член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, в рамките на член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС дори не е необходимо да се проверява дали условията за търговия са променени до степен, която противоречи на общия интерес.

70      За сметка на това, изтъкнатата от жалбоподателя съдебна практика е свързана изключително с тълкуването и с прилагането на правила за поведение, които Комисията сама си е наложила, а не на това на обхвата на първичното право, с които посочените правила трябва все пак да бъдат съвместими и за които Съдът е приел, че не могат да изчерпят напълно правото на преценка на Комисията на основание член 107, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 8 март 2016 г., Гърция/Комисия, C‑431/14 P, EU:C:2016:145, т. 71 и 72, от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 41 и от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 83). Освен това съдът на Съюза се е ограничил да прецени, извън приложното поле на регламент за групово освобождаване, дали Комисията е приложила неправилно правилата за поведение, които визирали изрично проблема за свръхкапацитет, и дали е допуснала явна грешка в преценката в това отношение (вж. в този смисъл решения от 14 януари 1997 г., Испания/Комисия, C‑169/95, EU:C:1997:10, т. 22 и от 9 септември 2009 г., Holland Malt/Комисия, T‑369/06, EU:T:2009:319, т. 136). В този контекст обаче този съд нито е разгледал дали обратно, както твърди жалбоподателят, определени критерии, възприети в такива правила за поведение, произтичат пряко от изисквания, наложени от първичното право като такова, нито е преценил правния обхват, дори законосъобразността на даден регламент за групово освобождаване, от гледна точка на първичното право.

71      На четвърто място, следва да се припомни постоянната съдебна практика, която признава, че при упражняване на широкото си право на преценка по член 107, параграф 3 ДФЕС Комисията може да приема насоки, за да определи критериите, въз основа на които възнамерява да прецени съвместимостта с вътрешния пазар на планираните от държавите членки мерки за помощ. Като приема правила за поведение и обявява посредством публикуването им, че ще ги прилага към съответните случаи, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и по принцип не би могла да се отклонява от тези правила, тъй като това би означавало да бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото, като принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания (вж. решение от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 81 и 82 и цитираната съдебна практика). Също така, макар Комисията да е обвързана от рамките и съобщенията, които приема в областта на държавните помощи, това е единствено доколкото тези текстове не се отклоняват от точното прилагане на нормите на Договора, тъй като споменатите текстове не могат да се тълкуват в смисъл, който стеснява обхвата на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС или който е в противоречие с целите на последните (вж. решение от 11 септември 2008 г., Германия и др./Kronofrance, C‑75/05 P и C‑80/05 P, EU:C:2008:482, т. 65 и цитираната съдебна практика).

72      Тези съображения се прилагат mutatis mutandis към разпоредбите на регламент за групово освобождаване, които представляват също резултат от упражняване ex ante от Комисията на нейните правомощия по член 107, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 65 и 102, и от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 135), но които за разлика от правилата за поведение са правнообвързващи и пряко приложими във вътрешния правов ред на държавите членки по силата на член 288, втора алинея ДФЕС. Всъщност тези разпоредби създават ограничително действие по отношение на Комисията, доколкото уточняват критериите за помощи, които трябва да се считат ipso facto за освободени на основание член 107, параграф 3 ДФЕС, така че за тези помощи да не се прилага задължението за уведомяване и проверка от страна на Комисията, при условие че тези критерии са в съответствие с правните норми от по-висок ранг, сред които членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС. Освен това обхватът на правнообвързващите и пряко приложими разпоредби на регламент за групово освобождаване по принцип не може да бъде ограничен от правила за поведение. Това е възможно в още по-малка степен доколкото, от една страна, посочените правила не са в никакъв случай правнообвързващи по отношение на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 44), и от друга страна, по-конкретно са предназначени да ръководят и да ограничат упражняването от Комисията на нейното право на преценка при прилагането на член 107, параграф 3 ДФЕС в рамките на производство по член 108, параграф 2 ДФЕС и следователно извън приложното поле на регламент за групово освобождаване.

73      Следователно такива правила за поведение, приети от Комисията в рамките на нейните организационни правомощия в производствата в областта на държавните помощи, не могат да дерогират правните норми от по-висок ранг, включително регламентите за групово освобождаване. В този смисъл, независимо от обхвата на посочените правила за поведение, сами по себе си те не могат да омаловажат обхвата на предвидените в подобни регламенти условия за освобождаване.

74      На пето място, трябва да се констатира, че приложимият в случая член 14 от Регламент № 651/2014 не се позовава на Насоките за регионалната помощ, и по-специално на параграф 114 от тях относно антиконкурентния ефект на разширяването на капацитета, което предизвиква държавна помощ. В това отношение посоченият член ясно се различава от член 15, параграф 1 от същия регламент относно регионалните оперативни помощи, доколкото в него изрично се споменава параграф 161 от посочените насоки. Така Комисията не е имала намерение да постави условията за съвместимост на регионалните инвестиционни помощи в зависимост от правилата за поведение, предвидени в тези насоки. Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, нито националните органи, нито Комисията са били длъжни да ги вземат предвид при тълкуването и прилагането на член 14 от този регламент.

75      Накрая, доводите на жалбоподателя, изведени от принципа на пропорционалност и правото му на свободна стопанска инициатива, не поставят под въпрос тази преценка. В това отношение е достатъчно да се констатира, че той е пропуснал да отбележи евентуалната незаконосъобразност на член 14 от Регламент № 651/2014 с оглед на тези правни норми от по-висок ранг на основание член 277 ДФЕС или най-малкото да обясни по какъв начин, независимо от ясния и изчерпателен текст на посочения регламент, той би могъл да се тълкува в съответствие с тези правила, в резултат на което евентуалното създаване на свръхкапацитет на съответния пазар трябва да бъде взето предвид.

76      Следователно настоящата първа част на второто основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

 По втората част на второто основание, изведена от нарушение на член 109 ДФЕС във връзка с член 58, параграф 1 и член 6, параграф 3, буква а) от Регламент № 651/2014

–       По първото твърдение за нарушение, изведено от погрешната квалификация на предприятието получател като МСП

77      С втората част на второто основание жалбоподателят изтъква в рамките на първо твърдение за нарушение грешка в преценката или при прилагане на правото от страна на Комисията при прилагането на член 6, параграф 3, буква а) от Регламент № 651/2014, главно поради това че разглежданата помощ представлява в действителност ad hoc помощ, предоставена на голямо предприятие. Комисията нарушила тази разпоредба, като неправилно приела и пропуснала да провери направената от словашките органи квалификация на предприятието получател като МСП по смисъла на член 2, параграф 1 от приложение I към същия регламент. Предвид обаче дружествените връзки и контрола, характеризиращи положението на това предприятие преди и след прехвърлянето на акциите му от дружеството P. на дружеството N. по силата на член 3, и най-малкото на член 4, параграф 2 от посоченото приложение, това предприятие трябвало да бъде квалифицирано като голямо предприятие. По-специално Комисията не проучила в достатъчна степен съществуващите връзки между дружеството P., от една страна, и едно семейство и други дружества, които членовете на това семейство ръководят или контролират, от друга страна, както и положението на основния акционер на дружеството N., считано от 7 август 2013 г., включително връзките му с други дружества. Поради тези причини Комисията допуснала грешка при прилагането на критериите, уреждащи помощите ad hoc, предоставени на големите предприятия по смисъла на член 6, параграф 3, буква а) от посочения регламент, и при липсата на надлежно и пълно разследване по тези въпроси е трябвало да има съмнения относно съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар. В отговора си на писмените въпроси на Общия съд жалбоподателят уточнява, че при всички положения, за да може да квалифицира въпросното предприятие като МСП, Комисията е трябвало да провери дали са изпълнени условията по член 4, параграф 2 от това приложение, за което не съществува никаква следа в мотивите на обжалваното решение в разрез с изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС.

78      Комисията възразява по същество, че вследствие на договор за прехвърляне на 100 % от акциите на предприятието получател, сключен между дружествата P. и N. на 31 декември 2012 г., и вписан в словашкия търговски регистър на 7 август 2013 г., към момента на предоставяне на разглежданата помощ, а именно на 7 ноември 2013 г., предприятието получател е било МСП, чийто единствен собственик е било дружеството N. Следователно доводът, изведен от контрола на дружеството P. от някои физически лица, бил неотносим, тъй като последното дружество и посоченото предприятие са били свързани предприятия по смисъла на член 3, параграф 3, трета алинея от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година относно определянето на микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 2003 г., стр. 36, наричана по-нататък „Препоръката за МСП“) само преди изкупуването на акции от дружеството N. При всички случаи не е имало никаква причина за съмнение спрямо предоставените от словашките власти данни, съгласно които в дружеството P. и в свързаните с него дружества работели не повече от 120 души през 2010 г. и през 2011 г., търговският оборот не надвишавал 50 милиона евро, а общият годишен баланс възлизал на по-малко от 43 милиона евро. Освен това участията на това предприятие в други предприятия, считано от 9 юли 2011 г., не отговаряло на критериите по член 3, параграфи 2 и 3 от приложение I към Регламент № 651/2014. Доводът, че дадено семейство продължава да упражнява решаващо влияние върху дружеството P., бил неотносим, тъй като към момента на предоставяне на разглежданата помощ това дружество вече не притежавало акции на въпросното предприятие. Според Комисията доводът, изведен от предвидения в член 4, параграф 2 от посоченото приложение двегодишен срок, е също толкова неотносим, тъй като през разглеждания период дружеството P. не можело да бъде квалифицирано като голямо предприятие.

79      Комисията уточнява, че предприятието получател и дружеството N. не били свързани с други предприятия чрез определени физически лица по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложение I към Регламент № 651/2014. Наистина, генералният директор на предприятието получател в периода от 1 март до 28 декември 2012 г. и неговият заместник-директор, считано от 28 декември 2012 г., изпълнявали няколко функции в различни предприятия. С изключение обаче на договора за наем, сключен с дружество E. F., нито едно от тези предприятия не осъществявало дейност на същия пазар като предприятието получател или на съседен пазар. По-специално, съгласно наличната информация в словашкия регистър на предприятията, дружеството L. осъществявало дейност в редица сектори на икономиката. Представената от жалбоподателя карта на находището в Борски Петер не била точна и нямала никаква доказателствена сила по отношение на евентуални връзки между последното дружество и предприятието получател. Комисията твърди, че не разполага с улика, показваща, че този генерален директор е имал решаващо влияние или статут на собственик по отношение на дружеството L., нито че предприятието получател или дружество N. са действали заедно с дружеството L. до такава степен, че да не можели да се считат за икономически независими едно от друго предприятия.

80      Комисията заключава, че предприятието получател е отговаряло на всички условия, за да бъде квалифицирано като МСП към момента на предоставяне на разглежданата помощ. Следователно, за да се докаже стимулиращият ефект на посочената помощ по смисъла на член 6, параграф 2 от Регламент № 651/2014, било достатъчно да се установи, че заявлението за отпускане на помощ е било подадено преди началото на дейностите по инвестиционния проект.

81      В самото начало следва да се припомни, че в съответствие с отбелязаното в протокола от съдебното заседание страните считат, че въпросът дали към момента на предоставяне на разглежданата помощ предприятието получател е било МСП по смисъла на приложение I към Регламент № 651/2014, чийто текст съответства на този на приложението към Препоръката за МСП, е правен въпрос, който подлежи на контрол от Общия съд и е определящ за разрешаването на настоящия спор. В това отношение Комисията уточнява, без това да се оспорва от жалбоподателя, че както следва от точка 57, буква б) от обжалваното решение, по силата на член 14, параграф 12 от посочения регламент интензитетът на помощта в брутен еквивалент на безвъзмездна помощ (БЕБП) не трябва да надхвърля максималния интензитет на помощта, определен в картата на регионалните помощи в сила към момента на предоставяне на помощта в съответната зона, а именно в случая словашката карта за регионални помощи за периода от 2007 г. до 2013 г., която предвижда горна граница за БЕБП от 40 % за големите предприятия. Освен това съгласно същата точка в съответствие с член 14, параграф 2 от този регламент във връзка с определението за „подпомагани региони“, съдържащо се в член 2 от същия регламент, максималният БЕБП по словашка карта на регионалната помощ за периода 2014—2020 г. трябва да бъде спазен, т.е. 25 % за големите, 35 % за средните и 45 % за малките предприятия.

82      Що се отнася до съдържанието на обжалваното решение, следва да се отбележи, че оплакването на жалбоподателя е обобщено накратко в точка 24 от посоченото решение, като се посочват твърдените връзки между предприятието получател, от една страна, и дружеството P. и неговите собственици или ръководители, от друга страна. В точки 38 и 39 от това решение е изложена информацията, предоставена от словашките власти относно дружествените връзки, засягащи положението на посоченото предприятие към момента на предоставяне на разглежданата помощ, когато 100 % от неговите дружествени дялове се притежавали единствено от дружеството N., което от своя страна било контролирано от две физически лица съответно на 99,94 % и 0,06 %, първото от които е генералният директор на това предприятие.

83      В точки 38 и 39 от обжалваното решение обаче липсва представяне на дружествените връзки и на контрола на предприятието получател, по-специално с дружеството P. и неговите акционери или ръководители, праводател на дружество N. Това съответства на съдържанието на становището, представено от словашките власти с писмо от 13 май 2016 г. в отговор на искане на Комисията за предоставяне на информация. В това становище посочените власти изтъкват неотносимия характер на твърденията на жалбоподателя с мотива, че към момента на отпускането на разглежданата помощ дружеството P. нямало дружествени връзки и отношение на контрол по смисъла на член 3 от приложение I към Регламент № 651/2014, нито с предприятието получател, нито с дружеството N. Що се отнася до положението на дружеството P., словашките власти се ограничават да посочат, че не са знаели за акционерната структура на това дружество, тъй като подобна информация не била публичнодостъпна. Освен това съгласно посоченото от тези власти заместник председателят на управителния съвет на предприятието получател до 14 март 2012 г. не бил нито акционер, нито член на друго установено в Словакия дружество през периода от 14 март до 31 декември 2012 г.

84      Тези данни сочат, съвместно с изтъкнатите от Комисията доводи в хода на съдебното производство, включително в отговор на писмените въпроси на Общия съд (вж. т. 78—80 по-горе), че тя се е задоволила с това становище на словашките органи относно положението на предприятието получател, каквото то е било преди прехвърлянето на неговите акции на дружеството N., тоест когато то все още се е намирало под контрола на дружеството P. Тази преценка се потвърждава от мотивите в точка 57, буква г) от обжалваното решение, в която Комисията взема отношение по оплакването на жалбоподателя, като взема предвид становището на словашките органи. По същество там се отбелязва, че според Комисията посочените органи са доказали в достатъчна степен, че предприятието получател е било МСП към момента на предоставяне на разглежданата помощ, настъпило на 7 ноември 2013 г. по силата на приложимото словашко право. Там Комисията счита, че не съществува никаква връзка между предприятието получател и дружеството N. по смисъла на понятията за „предприятия партньори“ или „свързани предприятия“, както са определени в член 3, параграфи 2 и 3, първа, втора и трета алинея от приложението към Препоръката за МСП, чийто текст съответства на този на член 3, параграфи 2 и 3 от приложение I към Регламент № 651/2014. Също така тя счита, че с оглед на съдебната практика и на нейната практика по вземане на решения в конкретния случай не е изпълнен критерият за предприятия, свързани посредством едно физическо лице или група от физически лица, и действащи съгласувано, при условие че най-малкото една част от тяхната дейност се извършва на един и същ разглеждан пазар или на съседни пазари по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта и пета алинея от приложението към посочената препоръка, чийто текст съответства на този на член 3, параграф 3, четвърта и пета алинея от приложение I към посочения регламент. При липсата обаче на доказателства за наличието на значителни търговски връзки, по-специално под формата на договори за покупка-продажба, подялба на доставчици или други търговски интереси, между предприятието получател, от една страна, и дружеството N. и неговия основен акционер, от друга страна, посоченото предприятие и посоченото дружество не могат да бъдат квалифицирани като свързани предприятия към момента на предоставяне на разглежданата помощ. Въз основа на това Комисията стига до извода, подобно на словашките органи, че това предприятие, взето заедно с дружеството N., представлява МСП. В подкрепа на този извод обжалваното решение съдържа таблица, в която се посочва общият за тях брой на персонала, комбинираните търговски обороти, както и комбинираните годишни резултати на предприятието получател и на дружеството N. в периода 2010—2015 г.

85      В това отношение е важно да се припомни, че наистина към момента на предоставяне на разглежданата помощ, а именно 7 ноември 2013 г., в действителност вече не е съществувала никаква структурна връзка между предприятието получател и дружеството P., което е прехвърлило всичките си дялови участия в посоченото предприятие на дружеството N. Както твърди Комисията, в съответствие със съдебната практика (решения от 21 март 2013 г., Magdeburger Mühlenwerke, C‑129/12, EU:C:2013:200, т. 40 и от 6 юли 2017 г., Nerea, C‑245/16, EU:C:2017:521, т. 32 и 33), дефиницията на понятието „дата на предоставяне на помощта“, посочено в член 2, точка 28 от Регламент № 651/2014, гласи, че става въпрос за датата, на която съгласно приложимата национална правна уредба получателят придобива правото да я получи. Всъщност, както става ясно от точки 45—47 от обжалваното решение, по силата на приложимото словашко гражданско право договорът за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, както е сключен между Словашката агенция за иновации и енергетика и предприятието получател на 29 октомври 2013 г., е влязъл в сила едва на 7 ноември 2013 г., тоест един ден след публикуването му в словашкия централен регистър на договорите. При това положение в конкретния случай Комисията е била длъжна да прецени дали словашките власти правилно са приели, че на 7 ноември 2013 г., когато то е било контролирано изключително от дружеството N., предприятието получател е било МСП.

86      При все това, независимо от факта че релевантната дата за преценката на статута на МСП на предприятието получател е 7 ноември 2013 г., предоставените от жалбоподателя данни относно връзките между предприятието получател и дружеството P., праводател на дружеството N., са можели да породят съмнения у Комисията по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589 относно характеризирането на предприятието получател като МСП по смисъла на приложение I към Регламент № 651/2014 и следователно относно наличието на неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар помощ.

87      В това отношение жалбоподателят основателно се позовава на член 4 от приложение I към Регламент № 651/2014, който е озаглавен „Данни, използвани за определяне на числеността на персонала и на финансовите суми, и референтен период“ и чийто текст напълно съответства на текста на член 4 от приложението към Препоръката за МСП. Параграфи 1 и 2 от този член гласят следното:

„1.      Данните, които се прилагат за определяне на числеността на персонала и финансовите суми, са онези, отнасящи се до последния одобрен отчетен период, изчислени на годишна основа. Те се вземат предвид считано от датата на приключване на сметките. Сумата, избрана за оборота, се изчислява без данък добавена стойност (ДДС) и други косвени данъци.

2.      Когато към датата на приключване на сметките дадено предприятие установи, че на годишна основа е надвишило или е паднало под таваните за числеността на персонала или финансовите прагове, посочени в член 2, това няма да доведе до загуба или придобиване на статут на средно, малко или микропредприятие, освен ако тези прагове не бъдат надвишени през два последователни отчетни периода“.

88      Член 4 от приложение I към Регламент № 651/2014 предвижда метода за изчисляване, свързан с последната приключена счетоводна година и на годишна основа, предназначен да определи наличието на трите критерия от фактическия състав на МСП, посочени в член 2, параграф 1 от това приложение, тоест персонал под 250 души, максимален годишен оборот от 50 милиона евро и общ годишен счетоводен баланс, ненадвишаващ 43 милиона евро. Освен това страните не оспорват, че в хипотезата на наличие на свързани предприятия по смисъла на член 3, параграф 3 от това приложение това изчисление трябва да включва релевантните данни на всички тези предприятия. Така в съответствие с това изискване в точка 57, буква г) in fine от обжалваното решение се съдържа таблица, която представя данните на предприятието получател и на дружеството N., свързани с трите кумулативни критерия от фактическия състав на МСП, посочени в член 2, параграф 1 от същото приложение, за периода 2010—2015 г.

89      В съдебното заседание, позовавайки се на страница 14 от „Ръководство на ползвателя за определението на МСП“, публикувано през 2015 г. от Службата за публикации на Европейския съюз (СП), Комисията обаче оспорва, че член 4, параграф 2 от приложение I към Регламент № 651/2014 е приложим към промяна на собственика на предприятие като тази, настъпила в случая между дружествата P. и N. относно предприятието получател. В това ръководство по-специално се посочва, че аналогичното правило на приложението към Препоръката за МСП „не се прилага за предприятия, които надхвърлят съответните прагове за МСП поради промяна в акционерната структура в резултат на сливане или придобиване“ и че такива предприятия „трябва да се преценяват въз основа на структурата им на участие към датата на сделката, а не към датата на приключване на последната счетоводна година“. Тази констатация е последвана от позоваване на точка 1.1.3.1, параграф 6, буква д) от Решение 2012/838/ЕС, Евратом на Комисията от 18 декември 2012 година относно приемането на правила за осигуряване на последователно удостоверяване на съществуването и правния статут, както и на оперативния и финансовия капацитет на участниците в непреки дейности, подпомагани чрез безвъзмездно финансиране по Седма рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и по Седма рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия за ядрени изследователски дейности и обучение (ОВ L 359, 2012 г., стр. 45), в която всъщност е предвидено, че посоченото „правило не се прилага, когато МСП участва в сливане или бива придобито от по-голяма група, в който случай МСП губи статуса си незабавно след датата на сделката“.

90      В това отношение е достатъчно да се отбележи, че „Ръководството на ползвателя за определението на МСП“, на което впрочем обжалваното решение не се позовава, не представлява правнообвързващ текст, който може да дерогира или да намали обхвата на задължителното правило, посочено в член 4, параграф 2 от приложение I към Регламент № 651/2014. Също така в „клауза за липса на отговорност“, съдържаща се на втората му страница, се уточнява, че ръководството „има за цел да даде общи насоки на предприемачите и на другите заинтересовани страни в рамките на прилагането на определението на МСП“, но че то „е лишено от правна сила и по никакъв начин не обвързва Комисията“, тъй като Препоръката за МСП „е единственото автентично референтно ниво, позволяващо да се определят условията, свързани с качеството на МСП“. Позоваването на точка 1.1.3.1, параграф 6, буква д) от Решение 2012/838 не би могло да опровергае тази преценка, тъй като тази разпоредба, чието приложно поле е ограничено до научноизследователските и обучителните дейности в областта на ядрената енергетика, не е приложима в настоящия случай. Следователно този довод на Комисията трябва да се отхвърли като неоснователен.

91      При това положение в настоящия случай Комисията е била длъжна да приложи член 4, параграф 2 от приложение I към Регламент № 651/2014.

92      При все това, от една страна, нито от приложеното към преписката становище на словашките органи, нито от обжалваното решение, нито от писмените изявления на Комисията в хода на производството, дори след конкретен писмен въпрос на Общия съд в това отношение, става ясно коя е била в случая приключената счетоводна година, взета предвид от посочените органи при изчисляването на годишна основа съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 651/2014 във връзка с член 3, параграф 3 и член 4, параграф 2 от приложение I към посочения регламент. От друга страна, представянето в посоченото решение на комбинираните данни на предприятието получател и на дружеството N. за периода 2010—2012 г. не отчита факта, че през този период и съществена част от 2013 г. предприятието получател е било контролирано от дружеството P., чийто данни обаче не са взети предвид. При всички случаи към момента на предоставяне на разглежданата помощ, 7 ноември 2013 г., последната приключена счетоводна година, за която е трябвало да се направи изчисление на годишна основа, е тази за 2012 г., през която предприятието получател е било контролирано изключително от дружеството P., а не от дружеството N. В отговора си на писмените въпроси на Общия съд Комисията впрочем потвърждава релевантността на 2012 г. за целите на прилагането на член 4, параграф 1 от това приложение.

93      Дори да се предположи, че за тази цел трябва да се вземе предвид 2013 г., жалбоподателят с основание твърди, че годишният баланс на предприятието получател по необходимост обхваща данни, отнасящи се до периода, през който неговите акции все още са били притежавани от дружеството P., тъй като промяната на акционера е била вписана в словашкия търговски регистър едва на 7 август 2013 г. (вж. т. 57, буква г), трета алинея от обжалваното решение). В подобна хипотеза, за да бъдат изпълнени критериите, предвидени в член 2, параграф 1 от Регламент № 651/2014 във връзка с член 4, параграфи 1 и 2 от приложение I към посочения регламент, и да се определи правилно дали предприятието получател е било МСП към момента на предоставяне на разглежданата помощ, не било достатъчно да се вземат предвид и данните на дружеството майка приобретател, в качеството му на свързано предприятие с предприятието получател, което е поело контрола му през съответната счетоводна година, а е следвало да се вземат предвид и данните на прехвърлящото дружество майка, под контрола на което това предприятие е осъществило съществена част от своята икономическа дейност през същата стопанска година. Всъщност всяко друго тълкуване би било в разрез с духа на член 4, параграф 2 от посоченото приложение, който цели да следи помощта да бъде действително предоставена на МСП и определението за МСП да не се заобикаля поради чисто формални съображения (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., HaTeFo, C‑110/13, EU:C:2014:114, т. 33 и цитираната съдебна практика).

94      От това следва, че в настоящия случай както словашките органи, така и Комисията са били длъжни, от една страна, да определят точно релевантната приключена счетоводна година и релевантната година за целите на съвместното изчисляване на съответните данни на „свързаните предприятия“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент № 651/2014 във връзка с член 3, параграф 3 и член 4, параграф 2 от приложение I към посочения регламент, и от друга страна, да уточнят кои са били дружеството или дружествата, които е трябвало да бъдат взети предвид за тази цел. Освен това на това основание те е трябвало да преценят дали съгласно член 4, параграф 2 от посоченото приложение през две последователни счетоводни години са били превишени съответните прагове за квалифициране на предприятието получател като МСП.

95      Както обаче беше посочено в точки 83 и 84 по-горе, в обжалваното решение не се споменава нищо в това отношение, което потвърждава липсата на проучване и разглеждане на релевантните в случая данни. Освен това неполагането на дължимата грижа от страна на Комисията при разследването на положението на дружествата P. и N., както и на това на техните ръководители, се потвърждава с оглед на съдържащата се в преписката информация и не може да се обоснове с довода, че без да има съмнения по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589, тази институция е можела да се довери на представената от словашките органи информация, с мотива че те били обвързани от задължението си за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС.

96      На първо място, както е видно от приложения A.21 и A.22 към жалбата, през 2012 г. и 2013 г. ръководството и управителните съвети на предприятието получател и на дружеството P. са били отчасти и временно съставени от членове на едно и също семейство, един от които е бил член на двете дирекции. В това отношение, независимо от представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства относно групите предприятия, управлявани от това семейство в Словакия, Комисията, без да извърши допълнително разследване в това отношение, се е доверила на неясните твърдения на словашките органи, от една страна, че акционерната структура на дружеството P. не им е била известна, тъй като такива сведения не били публичнодостъпни, и от друга страна, че този член на посоченото семейство не бил нито акционер, нито член на друго дружество, установено в Словакия през периода от 14 март до 31 декември 2012 г. При всички положения, както бе посочено в точка 83 по-горе, тези доказателства не са нито изложени, нито преценени в обжалваното решение. Накрая, в това отношение Комисията не е могла да се задоволи да изрази накратко становище относно положението на дружество P. в писмото си от 9 юли 2015 г., за да разсее съмненията в това отношение и да обоснове, че жалбоподателят е бил достатъчно запознат с обстоятелствата, накарали Комисията да квалифицира това дружество и като МСП.

97      На второ място, що се отнася до положението на дружеството N., и по-специално на неговия основен акционер, при липсата на представени от жалбоподателя доказателства в хода на административното производство Комисията се е ограничила да констатира общо и доверявайки се на предоставените от словашките органи данни в точка 57, буква г), стр. 16, седемнадесета алинея от обжалваното решение, че „по-голямата част от предприятията, в които [посоченият акционер] е заемал ръководна позиция, не действали на същия пазар като [предприятието получател]“. При все това тя не е задълбочила своето разследване по въпроса дали дружеството L., в което този акционер е председател на управителния съвет, действително е осъществявало дейност на един и същ пазар или на съседен пазар по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта и пета алинея от приложение I към Регламент № 651/2014, въпреки че е имало важни, подхранващи съмнения улики в този смисъл, по-специално картата на находището в Борски Петер, която ясно посочва наименованието на дружеството L. като собственик на находището за добив на пясък в съседство с находищата на жалбоподателя и на предприятието получател.

98      От това следва, че Комисията е трябвало да има съмнения в това отношение по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589.

99      Следователно първото твърдение за нарушение трябва да се уважи, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на новото доказателствено искане на жалбоподателя относно балансите на предприятието получател между 2014 г. и 2018 г. (вж. т. 15 по-горе).

–       По второто твърдение за нарушение, изведено от предоставянето на разглежданата помощ въз основа на схема за помощи

100    С второто твърдение за нарушение от втората част на второто правно основание жалбоподателят по същество упреква Комисията, че не е проверила дали разглежданата помощ отговаря на критериите, предвидени в разглежданата схема за помощи, и по-специално на критерия за иновативност на инвестиционния проект. По този начин той цели да докаже, че тази помощ на практика представлява ad hoc помощ, предоставена на голямо предприятие по смисъла на член 6, параграф 3, буква а) от Регламент № 651/2014.

101    Комисията възразява основно, че не е оправомощена да обяви за несъвместими с Регламент № 651/2014 мерки, които отговарят на всички условия на посочения регламент, единствено поради това че тези мерки евентуално противоречат на допълнителни критерии, които се уреждат от националното право. Тъй като иновационният характер на разглежданата помощ не бил критерий, изискван от посочения регламент, той бил без значение за целите на обявяването на съвместимостта.

102    Налага се констатацията, че настоящото твърдение за нарушение не може да се уважи, тъй като няма разпоредба на Регламент № 651/2014, която да предвижда изискването за Комисията да провери дали индивидуална помощ е била предоставена в съответствие с критериите за отпускане на съответната схема за помощи, което основно спада към правомощията на националните органи и юрисдикции (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 6 юли 2017 г., Nerea, C‑245/16, EU:C:2017:521, т. 35 и 37, и заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Nerea, C‑245/16, EU:C:2017:271, т. 76—78). Всъщност нито член 6, параграф 3, буква а) от посочения регламент, за който жалбоподателят счита, че е трябвало да бъде приложен в случая, поради това че предприятието получател е голямо предприятие, нито член 14 от същия регламент предвиждат такова изискване.

103    Следователно първото твърдение за нарушение от втората част на второто основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По третата част на второто основание, изведена от нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589

104    С третата част на второто основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589, тъй като Комисията е отказала да започне официалната процедура по разследване въпреки сериозните затруднения, които е срещнала при разглеждането на въпросната помощ.

105    Комисията счита, че никога не е срещнала сериозни затруднения относно съвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар.

106    В това отношение е достатъчно да се констатира, че с оглед на уважаването на първото твърдение за нарушение от втората част на второто основание поради наличието на съмнения по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589 (вж. т. 81—99 по-горе), което понятие съответства на това за сериозни затруднения (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 328), третата част на второто основание също трябва да се уважи.

107    Поради това обжалваното решение следва да се отмени и жалбата да се уважи изцяло.

 По съдебните разноски

108    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, следва тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отменя Решение C(2017) 5050 окончателен на Комисията от 20 юли 2017 година относно инвестиционната помощ в полза на словашкия производител на пясък силиций NAJPI a. s. (SA.38121 (2016/FC) — Словакия).

2)      Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Collins

Kreuschitz

Steinfatt

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 септември 2020 година.

Подписи


Съдържание


Обстоятелствата по спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По основанията за отмяна

По допустимостта

По същество

По първото основание, изведено от нарушение на член 15, параграф 1 от Регламент 2015/1589 във връзка с член 4 от същия регламент

По първата част на второто основание, изведена от нарушение на член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС

По втората част на второто основание, изведена от нарушение на член 109 ДФЕС във връзка с член 58, параграф 1 и член 6, параграф 3, буква а) от Регламент № 651/2014

– По първото твърдение за нарушение, изведено от погрешната квалификация на предприятието получател като МСП

– По второто твърдение за нарушение, изведено от предоставянето на разглежданата помощ въз основа на схема за помощи

По третата част на второто основание, изведена от нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589

По съдебните разноски


*      Език на производството: немски.