Дело C‑487/19
W.Ż.
(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Najwyższy (Izba Cywilna)
Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2021 година
„Преюдициално запитване — Правова държава — Ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Принципи на несменяемост и на независимост на съдиите — Принудително преместване на съдия от общ съд — Жалба — Определение за недопустимост, прието от съдия от Sąd Najwyższy (Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych) (Върховен съд (колегия за извънреден контрол и публични въпроси), Полша) — Съдия, назначен от президента на Република Полша въз основа на решение на Националния съдебен съвет въпреки съдебно решение за спиране на изпълнението на това решение до произнасянето от Съда на решение по преюдициално запитване — Съдия, който не е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон — Предимство на правото на Съюза — Възможност да се приеме за нищожно такова определение за недопустимост“
1. Държави членки — Задължения — Установяване на правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита — Спазване на принципите на несменяемост и на независимост на съдиите — Режим, приложим към принудителните премествания на съдиите — Мерки за преместване, които трябва да бъдат приети само на законно основание като разпределение на наличните ресурси — Ефективна възможност за оспорване по съдебен ред на посочените мерки
(член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС; членове 47 и 48 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 102—118)
2. Основни права — Право на ефективна съдебна защита — Утвърждаване в член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи — Еднакъв смисъл и обхват — Ниво на защита, гарантирано от Хартата, което не нарушава нивото на защита, гарантирано от посочената конвенция
(член 47, втора алинея и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 123)
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Право на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон — Обхват
(член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 126—130, 147 и 148)
4. Държави членки — Задължения — Установяване на правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита — Спазване на принципа за независимост на съдиите — Предимство — Задължения на националните юрисдикции — Жалба на съдия от съд, който може да тълкува и прилага правото на Съюза, срещу решение, с което е преместен без негово съгласие — Искане за отвод, придружаващо такава жалба — Определение на действащ като последна инстанция орган в състав от един съдия, с което се отхвърля посочената жалба — Назначаване на единствения съдия в явно нарушение на основните правила, уреждащи съответната съдебна система — Условия на назначаването, породили у правните субекти оправдани съмнения относно независимостта и безпристрастността на единствения съдия — Определение, считано за нищожно
(член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС; член 267 ДФЕС)
(вж. т. 138—146 и 149—161 и диспозитива)
Резюме
През август 2018 г. W.Ż., съдия в полски окръжен съд, е преместен без негово съгласие от отделението на съда, в което е работел, в друго отделение на същия съд. Посоченият съдия подава пред Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша, наричан по-нататък „KRS“) жалба срещу това преместване, в производството по която е постановено решение за липса на основание за произнасяне по същество. През ноември 2018 г. W.Ż. обжалва това решение пред Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), като същевременно подава искане за отвод на всички съдии от състава на колегията, която трябва да разгледа жалбата му, а именно Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси, Полша, наричана по-нататък „колегията за контрол“). Той счита, че предвид условията на назначаването им членовете на тази колегия не предоставят необходимите гаранции за независимост и безпристрастност.
В това отношение в акта си за преюдициално запитване Sąd Najwyższy (Izba Cywilna) (Върховен съд (гражданска колегия), Полша), който следва да се произнесе по това искане за отвод, посочва, че срещу решение № 331/2018 на KRS, с което на президента на Републиката се предлага списъкът с новите съдии на колегията за контрол, са подадени жалби пред Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша). Въпреки това, независимо от постановеното от последния съд решение за спиране на изпълнението, президентът на Републиката назначава на съдийски длъжности в тази колегия за контрол някои от представените в това решение кандидати.
През март 2019 г., въпреки че, от една страна, посоченото производство все още е висящо пред Върховния административен съд и от друга страна, този съд е отправил преюдициално запитване до Съда във връзка с друго решение на KRS, с което на президента на Републиката се предлага списък с кандидати за съдийски длъжности във Върховния съд(1), в колегията за контрол е назначен нов съдия (наричан по-нататък „съдията от колегията за контрол“) на основание на решение № 331/2018. Заседаващ еднолично, без да разполага с преписката по делото и без да е изслушал W.Ż., този нов съдия приема определение (по-нататък „спорното определение“), с което жалбата на W.Ż. срещу решението на KRS за липса на основание за произнасяне по същество е отхвърлена като недопустима.
Запитващата юрисдикция пита Съда дали съдия, назначен при тези условия, е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла по-специално на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС(2) и иска от този съд да уточни какви последици би могло да има за спорното определение установяването на липсата на това качество.
В решението си, постановено от голям състав, Съдът се произнася по обстоятелствата, които национален съд трябва да вземе предвид, за да установи нередности в процедурата по назначаване на съдия, които могат да са пречка този съдия да се счита за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и по последиците, които принципът на предимство на правото на Съюза може да породи в тази хипотеза по отношение на решение като приетото от такъв съдия спорно определение.
Съображения на Съда
Съдът констатира най-напред, че общ съд като полския окръжен съд е част от полската система от правни средства за защита в „областите, обхванати от правото на Съюза“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. За да може такъв съд да осигури изискваната от тази разпоредба ефективна правна защита, запазването на неговата независимост е от първостепенно значение. Принудителното преместване на съдия обаче би могло да накърни принципите на несменяемост и на независимост на съдиите. Всъщност то може да засегне обхвата на задълженията на съответния магистрат и разглеждането на възложените му случаи, както и да окаже значително отражение върху живота и кариерата му, поради което може да представлява средство за контрол върху съдържанието на съдебните актове и да има последици, подобни на тези на дисциплинарно наказание. Следователно изискването за независимост на съдиите налага режимът, приложим към принудителните премествания на съдиите, да предоставя необходимите гаранции, за да се избегне застрашаването на тази независимост чрез пряка или непряка външна намеса. Такива мерки за преместване, които могат да бъдат приети само на законно основание, по-конкретно във връзка с разпределението на наличните ресурси, трябва да могат да бъдат оспорвани по съдебен ред в съответствие с процедура, гарантираща изцяло правото на защита.
По-нататък Съдът констатира, че назначаването на съдията от колегията за контрол в нарушение на окончателното решение на Върховния административен съд, с което е разпоредено спирането на изпълнението на решение № 331/2018 на KRS, и без да се изчака решението на Съда по дело A. B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Жалби) (C‑824/18), е засегнало ефективността на системата за преюдициални запитвания, въведена с член 267 ДФЕС. Всъщност, когато е извършено това назначение, очакваният отговор на Съда по това дело е можел да даде основание на Върховния административен съд евентуално да трябва да отмени решение № 331/2018 в неговата цялост.
Що се отнася до останалите обстоятелства по назначаването на съдията от колегията за контрол, Съдът припомня също, че наскоро е постановил, че някои посочени от запитващата юрисдикция обстоятелства, свързани с неотдавнашните изменения, засегнали състава на KRS, могат да породят основателни съмнения, по-специално по отношение на неговата независимост(3). Освен това посоченото назначаване и спорното определение възникват в момент, в който запитващата юрисдикция е била сезирана с искане за отвод на всички съдии, които към този момент са заемали длъжности в колегията за контрол.
Разгледани заедно, посочените по-горе обстоятелства биха могли да доведат до заключението, че съдията от колегията за контрол е назначен в явно нарушение на основните правила, уреждащи назначаването на съдиите във Върховния съд, като окончателната преценка по този въпрос е от компетентността на националния съд. Същите обстоятелства могат да са основание и запитващата юрисдикция да заключи, че като допринасят за пораждането у правните субекти на оправдани съмнения и впечатление за липса на независимост или безпристрастност на съдията от колегията за контрол, които могат да накърнят доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава, условията на това назначаване са застрашили почтеността на резултата, до който е довел процесът на назначаването.
Поради това Съдът постановява, че в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и с принципа на предимство на правото на Съюза, национален съд, сезиран с искане за отвод като разглежданото в главното производство, трябва — когато с оглед на разглежданото процесуално положение такава последица е наложителна, за да се гарантира предимството на правото на Съюза — да приеме за нищожно определение като спорното, ако от всички условия и обстоятелства, при които е протекъл процесът по назначаване на постановилия това определение съдия, става ясно, че последният не е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на посочената разпоредба.