Жалба, подадена на 30 юни 2010 г. - Fondation de l'Institut de Recherche Idiap/Комисия

(Дело T-286/10)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Fondation de l'Institut de Recherche Idiap (представител: G. Chapus-Rapin, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

предварително искане: да бъде придадено суспензивно действие на настоящата жалба,

главно искане:

-    жалбата да се обяви за допустима,

-    жалбата да се допусне за разглеждане,

в резултат от това:

-    да се отмени Решение от 11 май 2010 г., постановено от Европейската комисия,

-    да се обяви, че разходите, свързани с изследователите на IDIAP, които имат безсрочни трудови договори и които работят по програмите AMIDA, BACS и DIRAC, могат да бъдат посрещнати от външните фондове на Европейския съюз,

-    да се разпореди, че IDIAP не следва да възстановява 98 042,45 EUR за DIRAC и 251 505,76 EUR за AMIDA;

-    да се осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски, свързани с производството,

-    да се осъди Европейската комисия да понесе разходите и адвокатските хонорари на IDIAP,

при условията на евентуалност:

-    жалбата да се обяви за допустима,

-    жалбата да се допусне за разглеждане,

в резултат от това:

-    да се отмени Решение от 11 май 2010 г., постановено от Европейската комисия,

-    да се разпореди Европейската комисия да осъществи повторен одит на IDIAP и той да бъде поверен на институция, различна от Treureva;

-    да се осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски, свързани с производството,

-    да се осъди Европейската комисия да понесе разходите и адвокатските хонорари на IDIAP.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба, която се основава на арбитражна клауза, по същество жалбоподателят иска Общият съд да установи, че се приемат за допустими разходите, възникнали във връзка с изследователите, които имат трудови договори в рамките на договорите AMIDA, BACS и DIRAC, част от специфичните програми за изследвания, технологично развитие и демонстрации, с наименования "Интегриране и укрепване на европейското изследователско пространство (2002-2006 г.) и "Технологии на информационното общество (2000-2006 г.)".

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва, че:

-    е произволно или най-малкото, неоснователно тълкуването на Европейската комисия на договорите AMIDA, BACS и DIRAC, съгласно което разходите във връзка с безсрочни трудови договори на изследователите са обикновени оперативни разходи, които не са допустими, и не се считат за допълнителни разходи, свързани с проектите, доколкото:

-    моделът на договор в основата на договорите AMIDA, BACS и DIRAC не изключвал безсрочните трудови договори от допустимите разходи,

-    връзката между трудовите договори на изследователите и проектите AMIDA, BACS и DIRAC била изрично посочена в трудовите договори,

-    трудовите договори на изследователите съществували единствено поради осъществяването на проектите, тъй като жалбоподателят не разполагал със свои средства, за да заплаща на изследователите извън проектите,

-    най-добрият способ да се осигури възможността за прекъсване на правоотношенията с изследователите при завършване на един проект бил безсрочният трудов договор, тъй като съгласно швейцарското право (мястото на установяване на жалбоподателя) такъв договор може да бъде прекратен по всяко време, без да е необходима обосновка за това, при спазване на кратък срок за предизвестие,

-    тълкуването на Комисията противоречи на принципа на добросъвестност и на оправданите правни очаквания, тъй като това тълкуване е било изменяно постепенно,

-    при условията на евентуалност, процедурата по одита - предмет на обжалваното решение, страда от непоправими пороци, които трябва да доведат до неговата отмяна.

____________