Language of document : ECLI:EU:T:2022:295

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

18 май 2022 година(*)

„Защитни мерки — Пазар на стоманени продукти — Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 — Жалба за отмяна — Правен интерес — Процесуална легитимация — Допустимост — Равно третиране — Оправдани правни очаквания — Принцип на добра администрация — Задължение за полагане на грижа — Опасност от сериозна вреда — Явна грешка в преценката — Започване на разследване с оглед налагане на защитни мерки — Компетентност на Комисията — Право на защита“

По дело T‑245/19

Uzina Metalurgica Moldoveneasca OAO, установено в Ръбница (Молдова), представлявано от P. Vander Schueren и E. Gergondet, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от G. Luengo и P. Němečková,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: H. Kanninen, председател, M. Jaeger (докладчик) и O. Porchia, съдии,

секретар: I. Pollalis, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството, по-специално:

–        жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 10 април 2019 г.,

–        възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията на основание член 130 от Процедурния правилник на Общия съд с отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 26 юни 2019 г.,

–        становището по това възражение, представено от жалбоподателя на 20 август 2019 г.,

–        определението от 13 февруари 2020 г., възражението за недопустимост да се разгледа едновременно с разглеждането на делото по същество,

след съдебното заседание от 21 септември 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Uzina Metalurgica Moldoveneasca OAO иска отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 година за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти (ОВ L 31, 2019 г., стр. 27, наричан по-нататък „обжалваният регламент“) в частта, която се отнася до него.

 Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателят, установен в района на Приднестровието в Молдова, е производител на две категории стоманени продукти, спрямо които се прилагат защитните мерки, наложени в приложение на обжалвания регламент: категория продукти № 13 (Арматурен прокат) и категория продукти № 16 (Валцдрат от нелегирани и други легирани стомани).

3        С оглед на положението в стоманодобивната промишленост на Европейския съюз на 28 април 2016 г. Европейската комисия приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/670 за въвеждане на предварително наблюдение от страна на Съюза върху вноса на някои железни и стоманени продукти от някои трети държави (ОВ L 115, 2016 г., стр. 37).

4        На 23 март 2018 г. Съединените американски щати въвеждат вносни сборове на основание раздел 232 от Trade Expansion Act (Закон за разширяване на търговията) (наричан по-нататък „раздел 232“).

5        На 26 март 2018 г., с оглед на статистическите данни, събрани след въвеждането на мерки за наблюдение, Комисията започва разследване с оглед налагане на защитни мерки, за да проучи състоянието на няколко категории стоманени продукти.

6        Тъй като в резултат на анализа на данните Комисията стига до временното заключение, че стоманодобивната промишленост на Съюза е застрашена от настъпването на сериозна вреда по отношение на 23 от 26‑те категории продукти, за които е установено увеличение на вноса след приключване на разследването, Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1013 на Комисията от 17 юли 2018 година за налагане на временни защитни мерки във връзка с вноса на някои стоманени продукти (ОВ L 181, 2018 г., стр. 39, наричан по-нататък „временният регламент“).

7        Тъй като счита, че стоманодобивната промишленост на Съюза е застрашена от настъпването на сериозна вреда по отношение на 26 категории стоманени продукти, на 31 януари 2019 г. Комисията приема обжалвания регламент, с който въвежда окончателни защитни мерки за период от три години под формата на конкретни тарифни квоти по категории, чийто количествен таван е определен на средния обем на вноса от засегнатите страни през периода 2015—2017 г., увеличен с 5 %, за да се гарантира, че традиционните търговски потоци ще бъдат запазени и че съществуващите ползватели и вносители ще бъдат подкрепени в достатъчна степен.

8        За разлика от положението, което преобладава в рамките на временните защитни мерки, обжалваният регламент установява конкретна за всяка държава квота за държавите, които имат значителен интерес от доставки (тоест държавите с дял над 5 % от вноса за разглежданата категория продукти). Установена е и „остатъчна“ тарифна квота за другите страни, които изнасят за територията на Съюза. Комисията също така счита, че когато страна доставчик е изчерпала своята конкретна тарифна квота, следва да ѝ бъде предоставен достъп до остатъчната тарифна квота, за да се гарантира запазването на традиционните търговски потоци, но и за да се избегне неусвояването на част от остатъчната тарифна квота.

9        Така държавите износителки, които имат значителен интерес като доставчици — като Молдова по отношение на категориите продукти № 13 и № 16 — по принцип имат възможност да действат в рамките на две отделни системи. На първо място, те могат да продължат своя обмен под конкретния за всяка държава количествен обем, определен спрямо традиционните им търговски потоци между 2015 г. и 2017 г., увеличени с 5 %, и на второ място, след като бъде достигнат този конкретен за всяка държава таван, те могат да продължат да изнасят за Съюза, при условие че не надвишават тавана на остатъчната квота erga omnes. Само ако двата тавана бъдат достигнати, приложимата извън квотата тарифа от 25 % започва да се прилага за такъв внос.

10      Според Комисията, от една страна, приетите в случая мерки имат за цел да позволят освобождаване на традиционните търговски потоци от допълнителна защита, за да се осигури достатъчно предлагане и конкуренция на пазара на Съюза, и от друга страна, равнищата на тарифните квоти са определени така, че да се предотврати всяко отклоняване на търговските потоци в рамките на мерките, приети по реда на раздел 232, което би могло да има отрицателно въздействие върху промишлеността на Съюза. Така приложимата извън квотата тарифа се прилагала по принцип само ако отклоняване на търговските потоци, дължащо се на приетите от Съединените американски щати мерки, би довело до преминаване от ситуация на опасност от сериозна вреда към ситуация на сериозна вреда. В това отношение Комисията счита, че конкретните тарифни квоти за държавите, посочени в приложение IV.1 към обжалвания регламент, са установени така, че да се сведе до минимум въздействието на защитните мерки върху нормалните търговски потоци, изхождащи по-специално от Молдова.

11      От влизането в сила на обжалвания регламент на 2 февруари 2019 г. до 30 юни 2021 г. мерките трябва редовно да се преразглеждат и постепенно да се либерализират през редовни интервали от време с цел да се увеличат малко по малко количествените прагове, за да се даде възможност на промишлеността на Съюза да се адаптира.

 Искания на страните

12      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да обяви жалбата за допустима,

–        да отмени обжалвания регламент в частта, която се отнася до него,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

13      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта

14      С отделна молба Комисията оспорва допустимостта на жалбата, поради това че жалбоподателят не отговаря нито на условията, свързани с правния интерес, нито на тези относно процесуалната легитимация.

 По подаването на възражението за недопустимост от Комисията след изтичане на срока

15      В самото начало жалбоподателят счита, че възражението за недопустимост трябва да се отхвърли, доколкото е подадено след изтичането на срока, предвиден в член 81 от Процедурния правилник.

16      Жалбоподателят счита, че за да спази срока, приложим за подаване на възражение за недопустимост, Комисията е трябвало да подаде искането си най-късно на 25 юни 2019 г. Тя обаче отбелязва, че възражението за недопустимост е подадено на 26 юни 2019 г.

17      Доводът на жалбоподателя трябва да се отхвърли, доколкото почива на погрешно разбиране на правилата, уреждащи изчисляването на сроковете, приложими към настоящото производство.

18      Всъщност съгласно член 130, параграф 1 от Процедурния правилник искането Общият съд да се произнесе по недопустимостта на жалба трябва да бъде подадено в срока по член 81 от същия правилник, а именно в двумесечен срок от връчването на исковата молба или жалбата.

19      Освен това по силата на член 58, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник срокът, определен в месеци, изтича в края на същото число от последния месец като числото на извършването на действието, от което се брои срокът. В допълнение от член 60 от същия правилник следва, че процесуалните срокове се считат удължени еднократно с десетдневен срок поради отдалеченост.

20      В случая, както е видно от преписката, жалбата е получена от Комисията на 16 април 2019 г. Така по силата на член 58, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник двумесечният срок по член 81 от същия правилник тече до 16 юни 2019 г. Този срок, удължен с десет дни поради отдалеченост съгласно член 60 от Процедурния правилник, изтича на 26 юни 2019 г.

21      Следователно възражението за недопустимост на Комисията, подадено в секретариата на Общия съд на 26 юни 2019 г., не е просрочено.

 По правния интерес

22      Първо, Комисията оспорва наличието на правен интерес на жалбоподателя, тъй като той не извършва дейността си в рамките на приложното поле на обжалвания регламент.

23      Комисията твърди, че обжалваният регламент не поражда никакво обвързващо действие в Молдова за операциите или ежедневните дейности на жалбоподателя. Всъщност тя счита, че тъй като жалбоподателят е само производител, установен извън територията на Съюза, неговите дейности не попадат в обхвата на обжалвания регламент, чието приложно поле е ограничено до територията на митническия съюз.

24      Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията.

25      В това отношение, за да се отхвърли посоченият довод, е достатъчно да се отбележи, че в съдебното заседание Комисията признава, че от представените в писмената фаза на производството документи е видно, че дейностите на жалбоподателя включват дейности на износител на някои категории от съответните продукти за Съюза.

26      Второ, Комисията счита, че ако жалбоподателят спечели делото, той не би могъл да извлече лична полза от това, доколкото отмяната на обжалвания регламент не може да доведе до отстраняването на твърдяната от него вреда. В това отношение Комисията оспорва наличието на възникнал и все още съществуващ интерес по отношение на жалбоподателя, доколкото обжалваният регламент не е пречка за износа на разглеждания продукт от Молдова за Съюза.

27      В подкрепа на доводите си Комисията най-напред припомня, от една страна, че само когато тарифната квота по държави и остатъчната квота са изчерпани, се прилага тарифата от 25 %, приложима извън квотата. От друга страна, тя уточнява, че към момента на подаване на жалбата количествената съставка на въведените с обжалвания регламент квоти за категориите продукти № 13 и № 16, доколкото се отнася до Молдова, не е била изчерпана. Следователно жалбоподателят не можел да извлече никаква полза от отмяната на обжалвания регламент, тъй като той все още не е произвел правно действие по отношение на него.

28      На второ място, Комисията добавя, че е спекулативно жалбоподателят да се позовава само на възможността за налагане приложимата извън квотата тарифа, за да докаже наличието на правен интерес. В това отношение Комисията подчертава, че поради преразглеждането на количествените ограничения, предвидено в обжалвания регламент, дори не е сигурно, че такава възможност ще възникне, докато това е условие, което се изисква според съдебната практика, ако интересът, на който се позовава жалбоподателят, се отнася до бъдещо правно положение.

29      Накрая, Комисията счита, че релевантната съдебна практика води до извода, че лична правна последица, произтичаща от обжалвания регламент, може да бъде установена само за субектите, спрямо които се прилагат мерките за изпълнение в съответствие с обжалвания регламент, а именно вносител на разглеждания продукт, установен в Съюза, на когото органите на държава членка са представили митническата фактура за използване на приложимата извън квотата тарифа в размер на 25 %. Поради това жалбоподателят не бил този, който трябвало да плати приложимата извън квотата тарифа при вноса на разглеждания продукт в Съюза.

30      Поради това Комисията заключава, че ако жалбоподателят спечели делото, това не може да доведе до предимство, изразяващо се в премахването на правните последици от обжалвания регламент, които биха възникнали в резултат на изчерпване на определеното с този акт количествено ограничение.

31      Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията.

32      Съгласно постоянната съдебна практика правният интерес представлява основно и първостепенно изискване за всяка жалба по съдебен ред. Ето защо жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако жалбоподателят има интерес от отмяната на оспорвания акт. Правният интерес на жалбоподателят съществува, когато отмяната на обжалвания акт сама по себе си може да има правни последици, когато жалбата може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала, и когато последната доказва наличието на възникнал и все още съществуващ интерес от отмяната на посочения акт (вж. решение от 12 ноември 2015 г., HSH Investment Holdings Coinvest-C и HSH Investment Holdings FSO/Комисия, T‑499/12, EU:T:2015:840, т. 24 и цитираната съдебна практика).

33      От въведения с обжалвания регламент механизъм обаче следва, че правният режим, приложим към дейността по износ на продуктите на жалбоподателя за Съюза, е по-неблагоприятен от приложимия към тази дейност преди приемането на този регламент.

34      Така с оглед на гореизложеното и без да е необходимо произнасяне по доказателствената стойност на представените от страните по спора цифрови данни относно изчерпването на квотите, следва да се признае, че частичната отмяна на обжалвания регламент с благоприятно за жалбоподателя решение би могла сама по себе си да има правни последици и чрез резултата си би могла да донесе полза на жалбоподателя, който следователно има правен интерес.

 По процесуалната легитимация

35      Според постоянната съдебна практика член 263, четвърта алинея ДФЕС предвижда две хипотези, в които физическо или юридическо лице е процесуално легитимирано да обжалва акт, на който не е адресат. От една страна, такава жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, лицето може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако актът го засяга пряко (вж. решение от 16 май 2019 г., Pebagua/Комисия, C‑204/18 P, непубликувано, EU:C:2019:425, т. 26 и цитираната съдебна практика; решение от 11 юли 2019 г., Air France/Комисия, T‑894/16, EU:T:2019:508, т. 24).

36      В настоящия случай жалбоподателят по същество счита, че е пряко и лично засегнат от обжалвания регламент, доколкото като единствения молдовски производител — износител на разглеждания продукт, естествено е част от ограничената група търговци, които са били определени или определяеми към момента на приемане на обжалвания регламент.

37      Комисията счита, че жалбоподателят не е нито пряко, нито лично засегнат от обжалвания регламент, и поради това следва да се заключи, че той не може да подаде жалба за отмяна на този регламент на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС.

–       Пряко засягане

38      Условието дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от мярката, предмет на жалбата, изисква наличието на два кумулативни критерия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на това лице и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение има чисто автоматичен характер и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. решение от 3 декември 2020 г., Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др., C‑461/18 P, EU:C:2020:979, т. 58 и цитираната съдебна практика).

39      Комисията поддържа, че в настоящия случай положението на жалбоподателя не отговаря на условията, свързани с прякото засягане.

40      На първо място, за да докаже липсата на последици от обжалвания регламент за правното положение на жалбоподателя, Комисията се основава на четири довода: първо, освен ако и докато бъде изчерпан квотният компонент на обжалвания регламент и бъде наложена приложимата извън квотата тарифа, от този регламент не можело да произтече никакво правно действие. Второ, дори тези правни последици да произтичали от самото съществуване на посочения регламент, жалбоподателят не бил правно засегнат, тъй като този акт не пораждал никакви правни последици в Молдова, а единствено в Съюза. Трето, произтичащите от обжалвания регламент правни последици можели да възникнат единствено от прилагането на този регламент от митническите органи на държавите членки и следователно се проявявали само на равнището на вносителя, който е информиран за размера на митническото задължение. Четвърто, и във всички случаи, жалбоподателят не изнасял действително категориите разглеждани продукти по време на разследването, а просто действал като производител на тези продукти, което изключвало всякакво пряко правно засягане.

41      На второ място, за да докаже наличието на мерки за изпълнение, Комисията твърди, от една страна, че е без значение дали посочените мерки имат механичен характер и от друга страна, че в областта на прилагането на общата търговска политика наличието на мерки за изпълнение е от особено значение, тъй като тези мерки са единствените, които материализират последиците от обжалвания регламент. Тя добавя, че при това положение физическото или юридическото лице може да оспори мярката пред националните юрисдикции.

42      Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията.

43      Най-напред, всички доводи на Комисията относно липсата на пряко засягане поради това че жалбоподателят има изключително качеството на производител, трябва да се отхвърлят в съответствие със съображенията, изложени в точка 25 по-горе.

44      По-нататък, обжалваният регламент поражда преки последици за правното положение на жалбоподателя. Всъщност този регламент определя правната уредба и условията, при които жалбоподателят има възможност да изнася за Съюза от гледна точка както на обем, така и на цени, тъй като продуктите му вече са подчинени на квотна система, а не на пускане в свободно обращение в Съюза, което не изисква нито разпределяне на количества, нито разрешение от страна на Комисията. В такава квотна система възможността на жалбоподателя да използва квотата с нулево мито зависи от това дали Комисията ще разпредели количества от тази квота за неговите продукти.

45      Накрая, трябва да се припомни, от една страна, че изискването за акт, който не включва мерки за изпълнение, не трябва да се смесва с условието за пряко засягане (вж. в този смисъл определение от 4 декември 2013 г., Forgital Italy/Съвет, T‑438/10, непубликувано, EU:T:2013:648, т. 54) и от друга страна, че в рамките на анализа на прякото засягане самото наличие на мерки за изпълнение не е достатъчно, за да се изключи това засягане, тъй като релевантният правен критерий е липсата на каквото и да е право на преценка, предоставено на адресатите на разглеждания акт, на които е възложено изпълнението му (вж. в този смисъл определение от 14 януари 2015 г., SolarWorld и др./Комисия, T‑507/13, EU:T:2015:23, т. 40).

46      В случая обжалваният регламент не оставя никакво право на преценка на компетентните органи на държавата членка при прилагането на защитните мерки (вж. по аналогия решения от 3 декември 2020 г., Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др., C‑461/18 P, EU:C:2020:979, т. 59 и от 12 декември 2014 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑643/11, EU:T:2014:1076, т. 28 (непубликувано), тъй като компетентните органи са длъжни да прилагат допълнително мито със ставка от 25 % след изчерпване на тарифните квоти (вж. членове 49—54 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 558), както и членове 1 и 3 от обжалвания регламент).

47      В резултат на това следва да се заключи, че жалбоподателят е пряко засегнат от обжалвания регламент.

–       Лично засягане

48      Тъй като условията за пряко и лично засягане са кумулативни (решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 76), жалбоподателят трябва да се счита и за лично засегнат от обжалвания регламент, за да бъде жалбата му допустима.

49      Комисията поддържа, че положението на жалбоподателя не отговаря на условията, свързани с личното засягане.

50      Първо, Комисията подчертава, от една страна, че обжалваният регламент е акт с общо приложение, който изисква мерките за изпълнение (взети от митническите органи на държавите членки) да породят действие и да се отнасят до почти неограничен брой лица (erga omnes), и от друга страна, че обжалваният регламент се отнася по идентичен начин до всяко лице от Молдова и всяко лице от Съюза, което желае да изнася или внася разглеждания продукт от или през Молдова. Поради това Комисията счита, че обжалваният регламент се прилага по силата на обективно определено положение, което не съдържа характеристики, позволяващи каквато и да било индивидуализация.

51      Второ, Комисията твърди, че обжалваният регламент не е хибриден, в смисъл че съдържа индивидуални решения, които индивидуализират жалбоподателя и по този начин създават „клас“. Комисията отбелязва, че макар този характер да е признат в случая на антидъмпинговите и антисубсидийните регламенти, това признаване се основава на особените характеристики на споменатите регламенти (а именно индивидуалното и лично определяне на ставката на антидъмпинговото или изравнителното мито за всеки търговец или производител износител въз основа само на индивидуалните му данни), които не се съдържат в регламентите за налагане на защитни мерки, чиято цел е да защитят пазара на стомана на Съюза срещу внезапно увеличение на вноса.

52      Трето, Комисията счита, че обжалваният регламент в никакъв случай не „избира“ даден клас, нито че такъв клас се „избира“ от митническите органи на държавите членки, които прилагат посочения регламент. Тя уточнява, че фактът, че някои категории стоманени продукти с произход от определен брой държави са посочени в обжалвания регламент, не представлява нищо повече от установяване по обективно определен начин на законодателни условия за вноса на тези продукти в Съюза. Поради това въпросът дали този регламент определя с по-голяма или по-малка точност броя или дори самоличността на икономическите оператори, спрямо които се прилага мярката, не променял формата на последната, която оставала акт с общо приложение и в никакъв случай не индивидуализирала този „клас“. Всъщност всяко лице, което е готово и е в състояние да изнася разглеждания продукт от Молдова, би могло във всеки момент да се присъедини към „класа“ на износителите и на търговците на категории продукти № 13 и № 16 и би могло да направи това и на страната на вносителите в Съюза.

53      Комисията счита, че тази преценка се потвърждава от факта, че е невъзможно този акт да бъде частично отменен по отношение на определено лице или категория лица, доколкото защитната мярка се прилага въз основа на вноса от всички държави, а не от определени предприятия или конкретни държави.

54      Четвърто, според Комисията дори да съществува присъщ за Молдова вид „клас“, нищо не показва, че жалбоподателят представлява интересите на целия посочен „клас“. В този контекст Комисията оспорва не само факта, че жалбоподателят е производител износител, но и факта, че както твърди последният, всички позовавания на вноса с произход от Молдова в обжалвания регламент са de facto позовавания на жалбоподателя.

55      Пето, Комисията счита, че към разследванията с оглед налагане на защитни мерки е приложима съдебната практика, съгласно която самото участие в провеждано от институциите на Съюза производство не означава, че участващото лице е засегнато от акта, изготвен след приключване на производството. Следователно дори „активното“ участие на жалбоподателя в разследването не водело до индивидуализирането му с обжалвания регламент. Следователно индивидуализирането на заинтересования икономически оператор се извършвало едва при приемането на националната мярка за изпълнение от митническите органи на държавите членки, позволявайки му да оспори съответната мярка пред юрисдикциите на посочените държави членки.

56      Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията.

57      Съгласно постоянната съдебна практика член 263, четвърта алинея ДФЕС разрешава на физическите и юридическите лица да подадат жалба срещу акт с общо приложение, какъвто е регламентът, само когато освен че ги засяга пряко, той ги засяга и поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решение (решения от 25 юли 2002 г., Unión de Pequeños Agricules/Съвет, C‑50/00 P/Комисия, EU:C:2002:462, т. 36 и от 10 април 2003 г., Комисия/Нидерландски Антили, C‑142/00 P, EU:C:2003:217, т. 65). С други думи, твърдените от жалбоподателя нарушения трябва да могат да го индивидуализират по същия начин, както адресата на акта (вж. в този смисъл определение от 8 май 2019 г., Carvalho и др./Парламент и Съвет, T‑330/18, непубликувано, EU:T:2019:324, т. 48 и цитираната съдебна практика).

58      На първо място, следва да се отхвърлят възраженията на Комисията, основани на естеството на регламент за въвеждане на защитни мерки.

59      Всъщност, най-напред, обстоятелството, че обжалваният регламент по естеството си има действие erga omnes, не изключва възможността такъв акт да включва мерки, които се прилагат лично за някои икономически оператори (вж. в този смисъл определение от 30 април 2003 г., VVG International и др./Комисия, T‑155/02, EU:T:2003:125, т. 40—42). При това положение, макар обжалваният регламент да се прилага по силата на обективно определено положение, жалбоподателят все пак може да посочи данни, които могат да го индивидуализират по същия начин, както адресата на акта.

60      По-нататък, фактът, че по отношение на регламентите за въвеждане на защитни мерки не е налице елементът, позволил да се признае хибридният характер на антидъмпинговите и антисубсидийните регламенти, а именно използването на цифровите данни на оператори, които след това се индивидуализират, не дава възможност да се отхвърли наличието на специфични качества, присъщи на жалбоподателя, или на фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и го индивидуализира по същия начин, както адресата.

61      В това отношение следва да се отхвърли доводът на Комисията, че участието в разследване не означава, че участващото предприятие е лично засегнато от акта. Всъщност, макар самото участие да не е достатъчно само по себе си, то все пак не е ирелевантно за преценката на личното засягане (вж. в този смисъл решение от 11 юли 1996 г., Sinochem Heilongjiang/Съвет, T‑161/94, EU:T:1996:101, т. 47 и 48). В случая обаче, както признава Комисията, жалбоподателят е единственият производител от Молдова, който е оказал съдействие при разследването, довело до налагането на разглежданите мерки.

62      Накрая, що се отнася до съображенията на Комисията относно наличието на мерки за изпълнение (вж. т. 55 in fine по-горе), следва да се отбележи, че личното засягане на жалбоподателя се преценява с оглед на критериите, определени в цитираната в точка 57 по-горе съдебна практика, и че тази съдебна практика не се позовава на съществуването на мерки за изпълнение. Следователно посочените съображения са неотносими.

63      На второ място, що се отнася до анализа на цифровите данни от страна на Комисията, в резултат на който тя счита, че жалбоподателят не е единственият износител на съответния продукт в Молдова, следва да се отбележи, че без да е бил изрично опроверган по този въпрос, жалбоподателят подчертава маргиналния характер на вноса от Молдова, попадащ в категориите стоманени продукти, различни от категории № 13 и № 16. Следователно, макар фактът, че жалбоподателят е най-важният производител — износител на продуктите, спрямо които се прилагат защитните мерки, сам по себе си до не е от естество да индивидуализира жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 17 януари 2002 г., Rica Foods/Комисия, T‑47/00, EU:T:2002:7, т. 39), той не е без значение, доколкото е част от всички съставни елементи на особено положение, което от гледна точка на разглежданата мярка разграничава жалбоподателя от всеки друг икономически оператор (вж. по аналогия решение от 16 май 1991 г., Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, EU:C:1991:214, т. 17).

64      От друга страна, що се отнася до анализа на цифровите данни, въз основа на който приема, че жалбоподателят не е единственият износител на категориите продукти № 13 и № 16 в Молдова, Комисията е приканена да се произнесе в съдебното заседание както по документите, представени от жалбоподателя в писмената фаза на производството и целящи да докажат обратното, така и по обясненията относно установените от нея предполагаеми несъответствия. Макар Комисията да е имала възможност да изрази резерви относно истинността на тази информация, тя все пак признава, че не ги е проверила по-подробно. От това следва да се заключи, че Комисията не е представила доказателства, които да опровергават представените от жалбоподателя данни в това отношение.

65      На трето място, с оглед на съображенията, изложени в точка 64 по-горе, свързани с положението на жалбоподателя, следва да се отхвърли твърдението на Комисията относно невъзможността за частична отмяна на обжалвания регламент, доколкото такава частична отмяна би била възможна, тъй като би се отнасяла до специално установените квоти за категориите продукти № 13 и № 16 с произход от Молдова.

66      На четвърто място, що се отнася до възражението на Комисията относно съществуването на затворен клас, поради факта че всеки установен на територията на Съюза реален или потенциален вносител на стоки с произход от Молдова, попадащи в категориите, посочени в защитните мерки, също бил засегнат от обжалвания акт, следва да се установи съвкупността от данни, които биха могли да индивидуализират жалбоподателя по смисъла на релевантната съдебна практика (вж. в този смисъл решение от 16 май 1991 г., Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, EU:C:1991:214, т. 17).

67      В този контекст следва да се отбележи, първо, че обжалваният регламент предвижда конкретна квота за всяка от двете категории продукти, спадащи към икономическата дейност на жалбоподателя, второ, че обжалваният регламент определя тези квоти по държави, и по-специално конкретно предоставя квоти на Молдова (вж. приложение IV към обжалвания регламент), трето, че без надлежно да бъде опроверган от Комисията, жалбоподателят е представил писмени доказателства и цифрови данни (придружени от обосновка на възраженията относно надеждността и съгласуваността на тази информация), целящи да докажат, че той е единственият производител — износител на продукти от категории № 13 и № 16 в Молдова, четвърто, че жалбоподателят е участвал активно в разследването с оглед налагане на защитни мерки, и пето, че макар данните, използвани в обжалвания регламент по отношение на Молдова, да произхождат от Евростат, те съвпадат с данните на жалбоподателя, доколкото статутът му на единствен производител — износител на продукти от категории 13 и 16, в тази държава, не е бил надлежно опроверган.

68      С оглед на гореизложеното може да се приеме, че жалбоподателят, първо, е част от затворен кръг, второ, може да бъде идентифициран в обжалвания регламент, трето, е участвал в разследването при подготовката на въвеждането на защитните мерки и четвърто, е единственият оператор, чиито търговски данни са използвани за определяне на тарифните квоти за Молдова.

69      Следователно от съдържащите се в преписката данни, както са обсъдени в съдебното заседание, е видно, че съществува съвкупност от фактически и правни елементи, съставляващи особено положение, което от гледна точка на обжалвания регламент разграничава жалбоподателя от всеки друг икономически оператор и следователно доказва наличието на лично засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

70      Поради това, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в това отношение, следва да се заключи, че той е лично засегнат от обжалвания регламент.

71      Ето защо жалбата трябва да бъде обявена за допустима.

 По същество

72      Жалбоподателят изтъква осем основания в подкрепа на своята жалба.

73      В самото начало той изтъква, че законосъобразността на решенията на Комисията относно спазването на условията за налагане на защитни мерки по силата на член 16 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 година относно общите правила за внос (ОВ L 83, 2015 г., стр. 16, наричан по-нататък „основният регламент за защитните мерки“), трябва да се проверява в светлината на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. и на Споразумението на Световната търговска организация (СТО) за защитни мерки, както и на свързаната с тях съдебна практика на СТО, или най-малкото при условията на евентуалност, че тези споразумения и съдебна практика могат да представляват полезни инструменти за тълкуване, за да се определят условията и изискванията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се обоснове налагането на защитни мерки.

 Предварителни бележки относно обхвата на съдебния контрол

74      В това отношение следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат (вж. в този смисъл решения от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group, C‑337/09 P, EU:C:2012:471, т. 106 и цитираната съдебна практика и от 5 април 2017 г., Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет, C‑376/15 P и C‑377/15 P, EU:C:2017:269, т. 47 и цитираната съдебна практика).

75      Следователно контролът на съда на Съюза върху преценките на институциите трябва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение от 5 април 2017 г., Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет (C‑376/15 P и C‑377/15 P, EU:C:2017:269, т. 47).

 По първото основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация

76      В първото си основание жалбоподателят изтъква, че Република Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия като държави — членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП) (наричани по-нататък „посочените държави — членки на ЕИП“), са изключени от приложното поле на обжалвания регламент. Той обаче счита по същество, че Република Молдова се намира в сходно положение, що се отнася до причините, които са изтъкнати, за да се обоснове това изключване. Поради това по отношение на Република Молдова е трябвало да се приложи същото третиране.

77      Първо, подобно на Споразумението за ЕИП, Споразумението за асоцииране между Съюза и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна (ОВ L 260, 2014 г., стр. 4), установило тясна икономическа интеграция между Съюза и Молдова, по-специално по отношение на търговията със стоки, сред които е продуктът, за който се отнася обжалваният регламент.

78      Второ, никакво разрастване или фрагментиране на молдовската промишленост не можело да има реално въздействие върху обема на вноса в Съюза, тъй като жалбоподателят бил единственият производител — износител на съответния продукт, в Молдова.

79      Трето, делът на Молдова в целия внос в Съюза бил по-малък от този на посочените държави — членки на ЕИП.

80      Поради това посочените държави — членки на ЕИП, и Молдова се намирали в сходно положение, що се отнася до тясната икономическа интеграция с пазара на Съюза, общите данни за вноса и малкия риск от отклоняване на търговията. Те обаче били третирани различно без никаква обективна обосновка.

81      В това отношение жалбоподателят добавя, от една страна, че с оглед на член 2, параграф 2 от Споразумението на СТО за защитни мерки член 15, параграф 5 от основния регламент за защитните мерки трябва да се тълкува в смисъл, че изисква прилагането на принципа на недопускане на дискриминация в рамките на разследванията с оглед налагане на защитни мерки. От друга страна, той подчертава, че не съществува никакво доказателство, позволяващо да се направи извод, че пазарите на стомана на посочените държави — членки на ЕИП, са по-тясно интегрирани в пазара на Съюза, отколкото е молдовският пазар.

82      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

83      В самото начало следва да се отбележи, че първото основание на жалбоподателя почива на схващането, че съществува принцип, който налага на Комисията да третира еднакво различни трети държави при прилагането на защитните мерки. Той счита, че такъв принцип произтича от член 15, параграф 5 от основния регламент за защитните мерки, разглеждан в светлината на член 2, параграф 2 от Споразумението на СТО за защитни мерки, като последната разпоредба отразява принципа на най-облагодетелствана нация, закрепен в член 1, параграф 1 от ГАТТ от 1994 г. Така според жалбоподателя прилагането на защитни мерки трябва да се извършва при спазване на принципа на недопускане на дискриминация.

84      Предвид отговора на жалбоподателя на въпрос, поставен в съдебното заседание с цел да се уточни съдържанието на първото основание, обаче е видно, че за да се отхвърли това основание, всъщност не е необходимо произнасяне по твърдяното от жалбоподателя нарушение на клаузата за най-облагодетелствана нация. За сметка на това следва да се провери дали като е приложила към Молдова третиране, различно от прилаганото по отношение на посочените държави — членки на ЕИП, Комисията е нарушила принципа на недопускане на дискриминация като основен принцип на правото на Съюза.

85      В това отношение от писмените изявления е видно, че страните не се поставят на една и съща плоскост при преценката на сходството на положенията.

86      Всъщност извършеният от жалбоподателя анализ се състои в разглеждане на положението на Молдова от гледна точка на посочените във временния регламент критерии, за да се изключат посочените държави — членки на ЕИП, от приложното поле на тези мерки. Така той заключава, че посочените държави — членки на ЕИП, и Молдова се намират в сходно положение, що се отнася до тясното интегриране с пазара на Съюза, общите цифри относно вноса и малкия риск от отклоняване на търговията.

87      Като обаче прави сравнение, ограничено до тези критерии, жалбоподателят пропуска да вземе предвид, че подходът на Комисията във временния регламент се основава главно на схващането, че става въпрос за посочените държави — членки на ЕИП. Всъщност в съображение 80 от временния регламент изрично се посочва, че „[в] резултат на Споразумението за ЕИП […], Съюзът създаде тясна икономическа интеграция с пазарите в държавите от ЕИП“. Всъщност става въпрос за „пазарите“, без това да се ограничава само до пазара на стомана. Поради това е неправилно съображенията на Комисията, които са в основата на изключването на посочените държави — членки на ЕИП, да се тълкуват, като се пренебрегва контекстът на въпросното споразумение. Като се позовава на съображение 80 от временния регламент, обжалваният регламент потвърждава това тълкуване, като припомня в съображение 193, че по-специално тясното интегриране на пазарите на държавите — членки на ЕИП, обосновава това изключване.

88      Освен това тази преценка се потвърждава от подхода, приложен в съображение 193 in fine от обжалвания регламент относно Южна Африка, Ботсуана, Камерун, Кот д’Ивоар, Есватини, Фиджи, Гана, Лесото, Мозамбик и Намибия. Тези страни също са изключени от приложното поле на обжалвания регламент „с цел спазване на двустранните задължения“. Въпреки това всяка трета държава, която е поела двустранни „задължения“ със Съюза, не е изключена само поради този факт от приложното поле на посочения регламент.

89      Така, доколкото сходството на положенията трябва да отчита контекста на отношенията между Съюза и съответната трета държава, Комисията не може да бъде упрекната, че е счела, че положението на Молдова не е сходно с това на посочените държави — членки на ЕИП.

90      Всъщност не може да се открие никаква явна грешка в преценката, когато е направен изводът, че Споразумението за ЕИП, което доказва наличието на предишни отношения, довели до непрекъсната и задълбочена интеграция на пазарите, и има за цел постигането въз възможно най-висока степен на свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали, така че изграденият на територията на Съюза вътрешен пазар да обхване и посочените държави — членки на ЕИП (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2016 г., SECIL, C‑464/14, EU:C:2016:896, т. 125 и цитираната съдебна практика), и Споразумението за асоцииране между Съюза и Европейската общност за атомна енергия и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, с което е създадена зона за задълбочена и всеобхватна свободна търговия, което обаче е влязло в сила едва през юли 2016 г., се различават по своя обхват, цели и институционални механизми.

91      Предвид изложеното по-горе първото основание следва да се отхвърли като неоснователно.

 По второто основание, изведено от нарушение на член 18 от основния регламент за защитните мерки

92      Във второто си основание жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията е нарушила член 18 от основния регламент за защитните мерки, като не е изключила вноса с произход от Молдова (като развиваща се страна) от приложното поле на защитните мерки.

93      Жалбоподателят счита, че макар Комисията да е определила съответния продукт, за който се отнася оценката, като състоящ се от 26 категории продукти, разглеждани заедно, анализът на праговете, водещи до изключване на развиващите се страни, е направен за всяка категория продукти поотделно, обратно на това, което изисква член 18 от основния регламент за защитните мерки. Всъщност тази разпоредба не предоставяла на Комисията никакво дискреционно правомощие и следователно не ѝ позволявала да избере всички данни, които отговарят на нейните интереси. В това отношение жалбоподателят подчертава, че противно на твърденията на Комисията, последната никога не е извършвала истински анализ по категории продукти, тъй като се е ограничила да направи такъв анализ за сведение, а не в рамките на мотивирано и адекватно изследване на тенденциите на вноса и на вредата за всяка от 26‑те категории продукти.

94      Жалбоподателят добавя, че неговото тълкуване на член 18 от основния регламент за защитните мерки е в съответствие със задължението за спазване на паралелизъм между приложното поле на разследването с оглед налагане на защитни мерки и това на защитната мярка, както е установил Апелативният орган на СТО. В настоящото дело обаче той отбелязва, че тъй като разследването се отнася до 26‑те категории продукти, взети в тяхната цялост, приложното поле на защитните мерки трябвало да обхваща 26‑те категории продукти, взети в тяхната цялост. Тъй като неприлагането на посочените мерки спрямо развиващите се страни е съставна част от приложното поле на защитните мерки, това изключване трябвало да се основава и на приложното поле на разследването, а именно на 26‑те категории продукти, взети в тяхната цялост.

95      Жалбоподателят заключава, че прилагането на член 18 от основния регламент за защитните мерки, което не е незаконосъобразно, довело до изключване на Република Молдова от приложното поле на окончателните защитни мерки, въведени с обжалвания регламент за всички категории продукти.

96      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

97      В самото начало следва да се отбележи, че от общата структура на глава V от основния регламент за защитните мерки е видно, че защитните мерки трябва да се прилагат пропорционално и изключително.

98      Член 18 от основния регламент за защитните мерки се отнася до прилагането на тези мерки. Всъщност той гласи следното:

„Никаква защитна мярка не може да бъде прилагана за продукт, произхождащ от развиваща се държава членка на СТО, доколкото делът на тази държава във вноса в Съюза на дадения продукт не надхвърля 3 %, при условие че развиващите се държави членки на СТО, чийто дял във вноса е по-малък от 3 %, не формират заедно повече от 9 % от общия внос в Съюза на дадения продукт“.

99      В случая, макар в рамките на проверката на материалноправните изисквания, позволяващи налагането на защитни мерки, Комисията да е определила „разглеждания продукт“ като съставен от 26 категории продукти, разглеждани заедно, тя е извършила по-подробен анализ в рамките на прилагането на посочените мерки.

100    Така в съответствие с изискването, припомнено в точка 97 по-горе, в приложение на член 16 от основния регламент за защитните мерки Комисията е разгледала най-подходящите мерки, което я кара да анализира всяка категория продукти, за да може да определи тарифните квоти (вж. в това отношение приложение III.2 към обжалвания регламент във връзка със съображение 191 от същия регламент). В този контекст, както е посочено в съображения 190 и 191 от обжалвания регламент, тя е взела предвид критерия за 3 %, посочен в член 18 от основния регламент за защитните мерки. По този начин тя избягва да приложи към вноса с произход от развиващи се страни, членки на СТО, защитни мерки за всички категории продукти, когато в действителност посоченият внос засяга само малък брой категории. По този начин подобен подход позволява да се постигне резултат, пропорционален на преследваните цели, за разлика от този, до който би довело тълкуването на член 18 от основния регламент за защитните мерки, застъпено от жалбоподателя.

101    Освен това, дори да се предположи, че следва да се вземат предвид твърденията на жалбоподателя за нарушение от страна на Комисията на задължението за паралелизъм между приложното поле на разследването с оглед налагане на защитни мерки и това на защитната мярка, тези твърдения биха били неоснователни.

102    Всъщност спазването на такова задължение изисква решението за налагане на защитни мерки да се основава на пълно съответствие с „разглеждания продукт“. В настоящия случай обаче Комисията действително е подходила по този начин, като разглеждането на материалноправните критерии е извършено спрямо 26‑те категории продукти, взети предвид в тяхната цялост, което не се оспорва от жалбоподателя.

103    Прилагането на прага по член 18 от основния регламент за защитните мерки въз основа на всяка отделна категория продукти, отразява по този начин признатата в съдебната практика на СТО гъвкавост по отношение на прилагането на член 9 от Споразумението на СТО за защитни мерки, както тази практика е цитирана от Комисията в писмените ѝ изявления, и по-специално съображенията на специалната група на СТО, изложени в доклада ѝ по дело Доминиканска република — Защитни мерки относно вноса на полипропиленови торби и тръбовиден текстил (WT/DS 415, 416, 417, 418/R, 21 януари 2012 г., т. 7.367—7.391), относно релевантните в това отношение данни, съдържащи се в доклада на апелативния орган на СТО, представен по дело САЩ — Окончателни защитни мерки по отношение на вноса на цилиндрични заварени тръбопроводи от въглеродна стомана с произход от Корея (WT/DS 202/AB/R, 15 февруари 2002 г., т. 181).

104    Следователно представените от жалбоподателя доказателства не позволяват да се направи заключение, че в случая е налице явна грешка в преценката, допусната от Комисията при прилагането на член 18 от основния регламент за защитните мерки. Поради това второто основание следва да се отхвърли.

 По третото основание, изведено от нарушение на принципите на добра администрация и на защита на оправданите правни очаквания, от явна грешка в преценката и от нарушение на член 16 от основния регламент за защитните мерки

105    Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка, като не е проверила дали условията за налагане на защитни мерки са били изпълнени за всяка категория продукти поотделно. Третото основание на жалбоподателя се разделя на три части.

–       По първата част на третото основание, свързана с факта, че Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, като е извършила една-единствена оценка за 26те категории продукти

106    Жалбоподателят поддържа, че в известието за започване на разследването с оглед налагане на защитни мерки обхватът на разследването бил определен чрез позоваване на „продукти“ в множествено число и че Комисията е заявила, че желае да осъществи своя анализ въз основа на индивидуално разглеждане на всяка от категориите продукти. В това отношение той оспорва твърденията на Комисията, че в посоченото известие са били налице множество ясни и недвусмислени насоки за намерението категориите продукти, предмет на разследването, да бъдат третирани като единна група от продукти. Поради това жалбоподателят счита, че като не е действала по този начин, Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания.

107    Освен това той добавя, че оправданите правни очаквания, породени от известието за започване на разследване, са били поддържани и потвърдени в два по-късни документа. Така той счита, че до приемането на временните мерки заинтересованите страни са получили точни, безусловни и непротиворечиви сведения, че анализът ще се извърши поотделно за всяка категория продукти поотделно, така че те са могли да имат оправдани правни очаквания в това отношение.

108    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

109    На първо място, следва да се припомни, че видно от обжалвания регламент, Комисията е извършила проверка относно 26‑те категории продукти, взети в тяхната цялост, допълнена с по-подробни анализи на някои категории продукти (вж. т. 99 по-горе).

110    На второ място, този подход намира отражение във формулировката, използвана в точка 2 от известието за започване на разследване с оглед налагане на защитни мерки. Всъщност, след като многократно посочва, че анализът ѝ се основава на „общия внос на разглежданите продукти“, Комисията уточнява в края на параграф 2 от тази точка 2, че „в рамките на разследването ще изследва положението на разглежданите продукти, включително за всяка от категориите продукти поотделно“ [неофициален превод]. Тази формулировка обаче може да се разбира само в смисъл, че „положението на разглежданите продукти“ се отнася до цялостен анализ.

111    Следователно твърденията на жалбоподателя са неправилни от фактическа страна.

112    Поради това, дори да се предположи, че принципът на защита на оправданите правни очаквания намира приложение в рамките на известието за започване на разследване с оглед налагане на защитни мерки, разглежданото в случая известие в нито един момент не би могло да породи такива очаквания относно прилагането на индивидуализиран и отделен метод на анализ на продуктите, предмет на разследването с оглед налагане на защитни мерки.

113    С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че първата част на третото основание е неоснователна.

–       По втората част на третото основание, свързана с факта, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, допуснала е явна грешка в преценката и е нарушила член 16 от основния регламент за защитните мерки, като е определила разглеждания продукт като една-единствена група за 26те категории продукти

114    Жалбоподателят твърди, че фактът, че 26‑те категории продукти са били разгледани като цяло, от една страна, не може да бъде обоснован, доколкото въпросните продукти не са свързани помежду си, и от друга страна, води до опорочаване на констатациите относно увеличението на вноса, заплахата от сериозна вреда и причинната връзка, тъй като условията, които позволяват налагането на защитни мерки, не са непременно изпълнени категория по категория.

115    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

116    Първо, що се отнася до взаимовръзката между разглежданите продукти, жалбоподателят твърди по същество най-напред, че освен две категории продукти, които могат да се използват като суровини, в по-голямата си част категориите стоманени продукти не могат да се използват за производство, на следващо място, че тези продукти не са взаимозаменяеми от търговска гледна точка и не отговарят на едни и същи изисквания на потребителите, и накрая, тъй като различните категории стоманени продукти не са произведени с едно и също оборудване, размерът на инвестициите, които са необходими, така че вносът на продукти, спрямо които не се прилагат защитни мерки, да замести вноса на продукти, спрямо които се прилагат такива мерки, прави неправдоподобен риска това да се случи. Според жалбоподателя доколкото противно на твърденията ѝ Комисията не е взела предвид тези обстоятелства, последната е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила принципа на добра администрация.

117    В този контекст следва да се изтъкне, че в съображение 15 от временния регламент Комисията подчертава, че много производители от Съюза са активни в производството на повечето от категориите продукти, което показва, че производителите на стомана могат да адаптират производството си към различни видове категории продукти.

118    В това отношение жалбоподателят само отговаря, че макар производителите от Съюза да могат да произвеждат повече от една категория продукти, това не означава, че производствените вериги могат лесно да бъдат прекъсвани и пренасочвани. Жалбоподателят обаче не представя никакви prima facie доказателства в подкрепа на твърдението си, насочено към изключване на взаимовръзката между категориите продукти.

119    Второ, що се отнася до факта, че обобщеният анализ на Комисията е довел до неверни констатации относно изискванията, които трябва да бъдат изпълнени съгласно член 16 от основния регламент за защитните мерки, жалбоподателят твърди, че този подход, от една страна, води до смекчаване на колебанията в тенденциите при вноса, тъй като дори вносът да е могъл да намалее за някои категории продукти, това намаление е компенсирано от по-голямо увеличение на вноса за други и от друга страна, не позволява да се потвърди, че вносът на разглеждания продукт действително причинява или заплашва да причини сериозна вреда на промишлеността на Съюза, тъй като вносът на един пазар не винаги има същото въздействие като вноса на друг пазар. В това отношение той оспорва твърденията на Комисията, че този довод се основава на погрешно схващане, тъй като Комисията е разгледала и категориите продукти поотделно.

120    Както обаче бе посочено в точки 117 и 118 по-горе, взаимовръзката между категориите продукти не може да се изключи. Поради посочената взаимовръзка Комисията не може да бъде упрекната, че е разгледала последиците от нарастването на вноса на съвкупна основа и се е произнесла по наличието на опасност от сериозна вреда по отношение на всички категории продукти.

121    Ето защо жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства, за да установи явна грешка в преценката по отношение на този елемент от анализа на Комисията.

122    С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че втората част на третото основание е неоснователна.

–       По третата част на третото основание, свързана с факта, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила член 16 от основния регламент за защитните мерки, като е посочила, че цялостният анализ на 26те категории продукти, разгледани заедно, се подкрепя от отделен анализ, извършен по отношение на три различни семейства продукти

123    Жалбоподателят счита, че противно на твърденията на Комисията анализът на тенденциите при вноса и вредите за три семейства продукти (а именно плоски продукти, дълги продукти и тръби) дава различен резултат, който трябвало да накара последната да разгледа по-подробно въпроса за кои категории продукти са били обосновани защитни мерки.

124    Ето защо, като е посочила, че цялостният анализ, извършен на ниво 26 категории продукти, е потвърден от отделен анализ, отнасящ се до три различни семейства продукти, Комисията допуснала явна грешка в преценката, представляваща нарушение на член 16 от основния регламент за защитните мерки.

125    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

126    Първо, що се отнася до анализа относно увеличението на вноса, тъй като жалбоподателят развива доводите си главно в рамките на четвъртото си основание, следва да се препрати към точки 140 и 144 по-долу.

127    Второ, що се отнася до анализа на вредата за промишлеността на Съюза, жалбоподателят представя цифрови данни, от които е видно, от една страна, че за плоските и дългите продукти пазарните дялове са намалели и рентабилността се е увеличила и от друга страна, че пазарният дял на тръбите е останал стабилен, макар рентабилността да е намаляла. Тези цифрови данни съответстват на съображенията, изложени от Комисията в съображения 77 и 84 от обжалвания регламент в рамките на нейния анализ за всяко от трите семейства продукти.

128    Тази тенденция изглежда съответства на тенденцията, наблюдавана в контекста на цялостния анализ и изложена в съображения 68 и 72 от обжалвания регламент.

129    Всъщност обстоятелствата, на които се основават доводите на жалбоподателя, като например подобряването на рентабилността на плоските продукти, не позволяват да се постави под въпрос целият анализ, доколкото не трябва да се забравя, че в съображение 90 от обжалвания регламент Комисията приема, че въпреки това временно подобрение, промишлеността на Съюза продължава да бъде в нестабилно състояние и изложена на опасност от сериозна вреда, ако тенденцията на увеличение на вноса продължи, водейки до спад на цените и намаляване на рентабилността под устойчивите равнища.

130    Така по отношение на опасността от сериозна вреда, подборът на данни, въз основа на който жалбоподателят стига до извода, че трите семейства продукти следват различни тенденции, не позволява да се докаже наличието на явна грешка в преценката, що се отнася до извода на Комисията, направен в съображение 87 от обжалвания регламент, че съгласно извършения анализ — както като цяло, така и за всяко от трите семейства продукти — промишлеността на Съюза е била в затруднено икономическо състояние до 2016 г. и само частично се е възстановила през 2017 г.

131    С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че третата част на третото основание е неоснователна, без да се засяга преценката на основателността на анализа на жалбоподателя относно увеличението на вноса, представен в рамките на четвъртото му основание.

 По четвъртото основание, изведено от явна грешка в преценката, от неизпълнение на задължението за полагане на грижа, както и от нарушение на член 9, параграф 1, буква а) и на член 16 от основния регламент за защитните мерки

132    Според жалбоподателя обжалваният регламент не доказва, че е имало скорошно, внезапно, рязко и значително нарастване на вноса на разглеждания продукт, както изискват член 9, параграф 1, буква а) и член 16 от основния регламент за защитните мерки.

133    Първо, с оглед на цялостния анализ, извършен от Комисията в обжалвания регламент, жалбоподателят счита, че единственото внезапно, рязко или значително увеличение на вноса, което може да се твърди, е настъпило между 2013 г. и 2016 г., тоест три години преди приемането на посочения регламент. Следователно установеното от Комисията увеличение на вноса не било достатъчно скорошно, за да обоснове налагането на защитни мерки. Тази преценка на „скорошния“ характер била в съответствие със съдебната практика на СТО. В това отношение жалбоподателят подчертава, че от тази съдебна практика следва също, от една страна, че не е достатъчно вносът да се е увеличил в даден момент в миналото и да е останал непроменен, за да обоснове налагането на защитни мерки, и от друга страна, че анализът на тенденциите през най-скорошния период трябва да подкрепи внезапния и скорошен характер на нарастването на вноса, което не следва от качествения анализ на тенденциите при вноса в настоящия случай.

134    Ето защо Комисията допуснала явна грешка в преценката и нарушила член 9, параграф 1, буква а) и член 16 от основния регламент за защитните мерки, като приела, че увеличаването на вноса на разглеждания продукт за Съюза оправдава налагането на защитни мерки.

135    Освен това жалбоподателят добавя, че предложеното от Комисията тълкуване изпразва от съдържание изискването увеличението на вноса да бъде скорошно и внезапно, и противоречи на целта на защитните мерки, както тя се разбира по-специално в съдебната практика на СТО.

136    Второ, с оглед на основания на трите семейства продукти анализ, извършен от Комисията в обжалвания регламент, жалбоподателят счита, че тези три семейства са следвали съвсем различни тенденции в периода от 1 юли 2017 г. до 30 юни 2018 г. — т.нар. последен разгледан период (наричан по-нататък „ПРП“). При това положение жалбоподателят отбелязва, че тъй като анализът по семейства продукти разкрива различни тенденции, той не позволява да се потвърди цялостният анализ.

137    Като се позовава обаче на съдебната практика на СТО, която подчертава значението на междинните тенденции, за да стигне до извода, че вносът се е увеличил по смисъла на член 2.1 от Споразумението на СТО относно защитните мерки, жалбоподателят заключава, че когато се констатират различни тенденции между различни категории продукти, съставящи един-единствен разглеждан продукт, нищо не подкрепя извода, че вносът на единствения разглеждан продукт е нараснал и защитните мерки са правно обосновани. В този контекст с оглед на особеностите на настоящия случай той оспорва релевантността на твърденията на Комисията, че съдебната практика на СТО противоречи на неговата позиция.

138    С оглед на гореизложеното жалбоподателят счита, че като не е направила релевантните изводи от своя анализ по семейства продукти, Комисията е допуснала явна грешка в преценката и не е изпълнила задължението си за полагане на грижа, като не е установила и разгледала внимателно всички релевантни фактически и правни обстоятелства, с които е разполагала.

139    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

140    Най-напред следва да се разгледат твърденията на жалбоподателя относно грешките, които Комисията допуснала при извършване на своите анализи, на първо място, това, че цялостният анализ и анализът, основан на трите семейства продукти, не се потвърждават взаимно.

141    От една страна, с оглед на съображения 32 и 33 от обжалвания регламент от цялостния анализ следва, че вносът е нараснал със 71 % в абсолютни стойности и че пазарните дялове са нараснали от 12,7 % на 18,8 % като относителна стойност. Най-голямото повишение е осъществено в периода 2013—2016 г. Впоследствие вносът продължава да нараства с по-бавни темпове, преди отново да се покачи през ПРП.

142    От друга страна, като се имат предвид съображения 34 и 35 от обжалвания регламент, анализът по семейства продукти показва, че трите семейства продукти (плоски продукти, дълги продукти и тръби) са се увеличили в абсолютно изражение съответно с 64 %, 97 % и 60 % между 2013 г. и ПРП. През същия период вносът е нараснал и в относително изражение, като пазарните дялове са нараснали съответно от 14,2 % на 20,9 %; от 8,6 % на 14 % и от 20,4 % на 25,7 %.

143    С оглед на гореизложеното може да се заключи най-напред, че двата метода на анализ стигат до сходни резултати, след това, че Комисията действително е анализирала както крайните положения, така и междинните тенденции, и накрая, че тенденциите при вноса по време на ПРП действително са били взети предвид.

144    В този контекст следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя почиват на частичен анализ на данните, като се подчертават периоди, които са твърде ограничени във времето, за да бъдат значими. Например той изтъква, че вносът на плоски продукти е намалял между 2017 г. и ПРП. Макар действително обемът да е спаднал от 20 299 000 тона на 20 202 000 тона (тоест намаление от 97 000 тона), пазарният дял все пак остава непроменен (20,9 %) и най-вече обемът се е запазил на много високо равнище в сравнение с периода 2013—2015 г. (+ 1 811 000 тона спрямо 2015 г.).

145    На второ място, следва да се разгледат твърденията на жалбоподателя относно неизпълнението на критериите, на които трябва да отговаря увеличението на вноса, за да се обоснове въвеждането на защитни мерки.

146    В това отношение, както припомня жалбоподателят, в член 16 от основния регламент за защитните мерки се използва изразът „такива увеличени количества“, а в член 9, параграф 1, буква а) от същия регламент се говори за „значително“ нарастване. В доклада си от 14 декември 1999 г. по дело „Аржентина — Защитни мерки при внос на обувки (Аржентина — Обувки (ЕО)“ Апелативният орган на СТО подчертава, че е необходимо „нарастването на вноса да бъде било достатъчно скорошно, внезапно, рязко и значително, както в количествено, така и в качествено изражение, за да причинява или да заплашва да причини „сериозна вреда““. Като се основава по-специално на тази съдебна практика, в съображения 39 и 47 от обжалвания регламент Комисията потвърждава, че разглежданото увеличение на вноса отговаря на тези условия.

147    Достатъчно е обаче да се подчертае, че според изложеното по-горе Комисията разполага с известна свобода на действие, що се отнася до преценката на скорошния характер на увеличението на вноса, доколкото тя не е обвързана с точно определени времеви рамки във връзка с установяването на разглежданото увеличение на вноса и че изследването ѝ на увеличаването на този внос както в количествено, така и в качествено отношение разкрива неговия рязък, внезапен и достатъчно скорошен характер, за да причини или да заплашва да причини сериозна вреда.

148    В настоящия случай, с оглед на тенденциите при разглеждания внос (вж. т. 127 и 141 по-горе) Комисията е имала право да заключи, че увеличението, за което става въпрос, отговаря на необходимите критерии.

149    Освен това предложеното от жалбоподателя тълкуване на критерия „скорошен“, би довело до неефективност на мерките за наблюдение, които допълват системата, създадена за разработване на защитни мерки в съответствие с член 16 от основния регламент за защитните мерки.

150    Предвид гореизложеното четвъртото основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

151    В съответствие с точки 126 и 131 по-горе като неоснователно следва да се отхвърли и третото основание в неговата цялост, доколкото доводите на жалбоподателя относно увеличението на вноса, изтъкнати в рамките на третото, но развити в рамките на четвъртото му основание, бяха отхвърлени.

 По петото основание, изведено от явна грешка в преценката, от нарушение на принципа на добра администрация, от неизпълнение на задължението за полагане на грижа, както и от нарушение на член 5, параграф 2, член 9, параграф 2 и член 16 от основния регламент за защитните мерки

152    В петото си основание, разделено на четири части, жалбоподателят поддържа, че обжалваният регламент не доказва наличието на опасност от сериозна вреда (първа част), че посочената опасност неправилно се основава изключително на отклоняване на търговията (втора част), че Комисията във всички случаи не се е основала на фактите, за да установи посочената опасност (трета част) и че при оценката на посочената опасност Комисията е трябвало да вземе предвид показателите за вредата, посочени от Европейската асоциация на стоманодобивната индустрия (Eurofer) (четвърта част).

–       По първата част на петото основание, свързана с факта, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила член 9, параграф 2 и член 16 от основния регламент за защитните мерки, като е приела, че състоянието на промишлеността на Съюза може да показва опасност от сериозна вреда

153    В първата част жалбоподателят твърди по същество, че Комисията не е трябвало да установява наличието на опасност от сериозна вреда въз основа на данните и информацията, с които е разполагала.

154    В подкрепа на възражението си жалбоподателят отбелязва, първо, че от разгледаните от Комисията единадесет показателя за вредата само три показват слабо отрицателна тенденция (пазарни дялове, запаси и заетост), което не е знак за промишленост в „деликатно“ или „уязвимо“ положение, както се разбира от съдебната практика на СТО, а е по-скоро показателно за солидна и мощна промишленост, както е видно по-специално от анализа на ключовия показател за рентабилността.

155    Комисията оспорва този довод.

156    В самото начало следва да се отбележи, че в писмената си защита Комисията оспорва допустимостта на първата част на петото основание с мотива, че развитите от жалбоподателя доводи не отговарят на условията по член 76, буква г) от Процедурния правилник. В дупликата обаче Комисията, изглежда, преразглежда преценката си, като приема, че обясненията, дадени от жалбоподателя в репликата позволяват да се разберат по-добре доводите, на които се основава първата част на петото основание. Запитана в съдебното заседание дали поддържа възраженията си относно допустимостта на тези доводи, Комисията заявява, че оставя на Общия съд да вземе решение, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

157    От размяната на становища между страните, както в писмената, така и в устната фаза на производството, обаче следва, че доводите на жалбоподателя относно първата част на петото основание са изложени достатъчно ясно и точно, за да позволят на Комисията да отговори на тях, а на Общия съд — да упражни своя контрол. При това положение следва да се отхвърлят възраженията на Комисията относно допустимостта на първата част на петото основание и да се разгледа нейната основателност.

158    В това отношение релевантността на преценките на жалбоподателя следва да се разглежда относително поради техния фрагментарен и изолиран характер. Всъщност той отбелязва, от една страна, че потреблението и продажбите на вътрешния пазар са се увеличили и от друга страна, че производството също се е увеличило, докато производствените капацитети и използването на капацитетите са останали стабилни. Тези констатации обаче следва да се разгледат с оглед на факта, че от анализа, направен от Комисията в съображения 63—89 от обжалвания регламент, най-напред следва, че макар производството да се е увеличило, това увеличение е било по-малко в сравнение с вътрешното потребление, след това, че продажните цени на Съюза са намалели през целия разглеждан период, с изключение на повишение в самия край на този период, и накрая, че печалбите са останали под целевите печалби през целия разглеждан период (и са могли да бъдат увеличени само през 2017 г. поради намаляване на производствените разходи и ефективността на мерките на Съюза за защита на търговията). В допълнение към тези наблюдения следва да се отбележи, че пазарният дял е намалял.

159    Макар да е вярно, че жалбоподателят набляга на постоянния растеж на рентабилността и на подобряването на паричните потоци, следва все пак да се отбележи, че в съображение 97 от обжалвания регламент Комисията специално подчертава, че „въпреки факта, че през 2017 г. равнищата на рентабилност значително са се подобрили в сравнение с предходните години (когато промишлеността на Съюза е била или на загуба, или на прага на рентабилност), това състояние би могло бързо да претърпи развие в обратна посока, ако вносът продължи да се увеличава (или внезапно нарасне в резултат, inter alia, на мерките на САЩ по раздел 232)“.

160    Така от тази преценка следва, че постигнатите нива на рентабилност не могат да се разглеждат изолирано, тъй като, макар да са се подобрили спрямо предходната година, установеният риск от отклоняване на търговията е съществен елемент, който би имал отрицателно въздействие върху икономическото положение на промишлеността на Съюза, ако не бъдат приети мерки. В този контекст би трябвало да се вземе предвид фактът, че при липсата на мерки неминуемото отклоняване на търговията би имало отрицателно въздействие върху икономическото положение на промишлеността на Съюза, така че възстановяването бързо е можело да се обърне.

161    С оглед на гореизложеното не може да се заключи, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при определянето на положението, в което се е намирала промишлеността на Съюза.

162    Второ, жалбоподателят счита, че тенденцията по отношение на вредата за промишлеността на Съюза между 2013 г. и първото шестмесечие на 2018 г. не позволява да се направи извод за наличието на „опасност от сериозна вреда“, по-специално по смисъла на съдебната практика на СТО. Освен това той добавя, че най-новите данни в преписката сочат, че допълнителният внос не е довел до твърдения от Комисията резултат.

163    Комисията оспорва тези доводи.

164    В това отношение е достатъчно да се припомни, че доколкото в точки 158—161 по-горе бе направен изводът, че анализът на жалбоподателя трябва да се отхвърли в полза на предложения от Комисията анализ, доводите на жалбоподателя относно начина, по който да се вземат предвид данни, свързани с бъдещото развитие, вече са ирелевантни.

165    С оглед на гореизложеното не може да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е заключила, че състоянието на промишлеността на Съюза може да показва наличие на опасност от сериозна вреда.

166    Ето защо първата част на първото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

–       По втората част на петото основание, свързана с факта, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила член 9, параграф 2 и член 16 от основния регламент за защитните мерки, като е основала констатацията си за опасност от сериозна вреда само на евентуално отклоняване на търговията

167    Във втората част на петото основание жалбоподателят твърди, че тъй като Комисията е основала изводите си единствено на отклоняване на търговията, тя не е трябвало да констатира наличието на опасност от сериозна вреда по смисъла на член 9, параграф 2 от основния регламент за защитните мерки.

168    Според жалбоподателя Комисията не основава опасността от сериозна вреда на равнището на вноса към момента на приемане на обжалвания регламент или на продължаването на вноса на това равнище, а по-скоро на необосновано и теоретично нарастване на вноса в бъдеще, произтичащо от отклоняване на търговията под въздействието на мерките на Съединените щати, приети на основание раздел 232. Постъпвайки по този начин, Комисията приравнила хипотетична заплаха за нарастване на вноса на опасност от сериозна вреда. По този начин тя допуснала явна грешка в преценката и нарушила член 9, параграф 2 и член 16 от основния регламент за защитните мерки. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че тази преценка се потвърждава от съдебната практика на СТО.

169    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

170    В самото начало следва да се отбележи, че в съображение 90 от обжалвания регламент Комисията стига до извода, че промишлеността на Съюза се намира „изложена на опасност от сериозна вреда, ако тенденцията на увеличение на вноса продължи, водейки до спад на цените и намаляване на рентабилността под устойчивите равнища“. Жалбоподателят обаче твърди, че това изявление е неоснователно и се опровергава от данните в преписката, доколкото в рамките на първата част на петото си основание той е доказал, че състоянието на промишлеността на Съюза през 2017 г. и през първите две тримесечия на 2018 г. не показва, че по отношение на вноса през този период промишлеността на Съюза е била на ръба на срива и че следователно сериозната вреда е била ясно предвидима или неизбежна.

171    Доколкото първата част на петото основание е отхвърлена, схващането в основата на доводите на жалбоподателя, развити в рамките на втората част на това основание, е погрешно. Ето защо втората част на петото основание следва да се разгледа само с оглед на твърденията, че данните, представени от Комисията, за да се докаже евентуално нарастване на вноса, представляват явна грешка в преценката.

172    От преписката обаче е видно, че за да докаже наличието на опасност от сериозна вреда, Комисията не се е основала единствено на констатацията за евентуално отклоняване на търговията, а е взела предвид други фактори. Всъщност в съображения 99 и 100 от обжалвания регламент е направен анализ на темпа на нарастване на износа, както и на вероятността от ново увеличаване на износа въз основа на анализ на най-новите налични данни. Освен това статистическите данни, представени и анализирани в точки 5.6.1 и 5.6.2 от обжалвания регламент, показват тенденцията към непрекъснато увеличаване на вноса и факта, че първите признаци за отклоняване от търговията вече са можели да бъдат наблюдавани през месеците след влизането в сила на мерките, приети от Съединените американски щати съгласно раздел 232.

173    Ето защо Комисията действително се е основала на обстоятелства, позволяващи да се установи не само отклоняване от търговията, но и вероятност от увеличение на вноса, който обикновено е предназначен за американския пазар и които тогава е можело да бъде отклонен към Съюза.

174    Следователно от подробната съвкупност от улики, на които се основава анализът на Комисията, не може да се направи извод за явна грешка в преценката

175    Освен това, дори да се предположи, че следва да се вземе предвид Споразумението на СТО за защитните мерки, може да се отбележи, че подходът на Комисията е в съответствие с разпоредбите на член 4, параграф 1, буква б) от посоченото споразумение, тъй като доказването на наличието на възможно нарастване на вноса в случая не почива само на твърдения, догадки или далечни възможности.

176    Ето защо втората част на петото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

–       По третата част на петото основание, свързана с факта, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила член 9, параграф 2 и член 16 от основния регламент за защитните мерки, като не е извършила задълбочена фактическа преценка на констатацията си за наличие на опасност от сериозна вреда

177    В рамките на третата част на петото основание жалбоподателят изтъква три довода, за да докаже, че дори в хипотезата, при която заплахата от нарастване на вноса би могла да представлява опасност от сериозна вреда, Комисията не доказва по задоволителен начин, по-специално с оглед на съдебната практика на СТО, че съществува реална опасност от значително отклоняване на търговията, което може да причини сериозна вреда.

178    Първо, Комисията не разгледала наличието на други пазари за износ, които да могат да смекчат евентуално отклоняване на търговията с произход от Съединените щати. Противно на твърденията ѝ, съображенията, на които се основава Комисията, за да докаже противното, представлявали само твърдения, които нямат доказателствена стойност.

179    Второ, от анализа на цифровите данни от преписката не следвало, че установеното отклоняване на търговията можело да доведе до сериозна вреда, тъй като тези движения били ограничени. В това отношение жалбоподателят счита, че твърденията на Комисията, за да докаже противното, не се подкрепят от фактите.

180    Трето, анализът на Комисията на тенденциите при вноса за Съюза и за Съединените щати през първите месеци на 2018 г. бил направен в абсолютна стойност и този внос не бил осъществен непременно при условия или по начин, които биха могли да представляват опасност от сериозна вреда. Следователно Комисията не представила фактите, които са ѝ позволили да заключи, че допълнителният внос би довел до намаляване на цените и до спад на рентабилността. В това отношение жалбоподателят добавя, че Комисията не е представила обяснение на мотивите за заключението си, че вносът в количества, за които се твърди, че са увеличени, заплашва да причини сериозна вреда.

181    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

182    Първо, що се отнася до това, че Комисията не е разгледала обстоятелството, че независимо от евентуалното затваряне на американския пазар, отклоняването на търговията било ограничено и малко вероятно да доведе до опасност от сериозна вреда, следва да се отбележи, от една страна, че както от съображения 35 и 67 от временния регламент, така и от съображения 107 и 173 от обжалвания регламент следва, че тази критика е неоснователна, тъй като аргументацията, следвана от Комисията, задължително взема предвид други пазари. От друга страна, с оглед на посоченото в точки 172—174 по-горе следва да се отхвърли упрекът към Комисията, че посочените съображения представляват само твърдения, които не са подкрепени с никакви доказателства, и по-точно че няма никакво доказателство, че търговските потоци към Съединените щати съответстват — по отношение на гамата от продукти и страни износители — на търговските потоци към Съюза.

183    Второ, що се отнася до факта, че евентуалното отклонение на търговията с произход от Съединените щати било твърде ограничено, за да представлява опасност от сериозна вреда, жалбоподателят оспорва направените от Комисията изчисления. При все това съгласно принципите, припомнени в точки 74 и 75 по-горе, няма особено значение, че може да се направи друг анализ като предложения от жалбоподателя, доколкото контролът на съда на Съюза в настоящия случай се свежда до установяването на явна грешка в преценката, опорочаваща анализа, на който се основава обжалваният регламент. Подобна грешка обаче не е видна от преписката по делото. Всъщност в съображения 107 и 179 от обжалвания регламент се посочва, че Комисията е извършила симулация, като е взела предвид различни критерии и е потвърдила своя икономически модел с помощта на най-новите налични данни. Освен това следваният от Комисията подход ѝ е позволил да заключи, че е налице отклонение на търговията по отношение на обемите през първата половина на 2018 г., което е достатъчно, за да обоснове изводите ѝ относно опасността от сериозна вреда.

184    Трето, що се отнася до факта, че изводът, че нарастването на вноса би довело до понижаване на цените и до спад на рентабилността, така че би имало опасност от сериозна вреда, не е подкрепен с никакви доказателства, следва да се припомни, че бе прието, че Комисията надлежно е доказала, че промишлеността на Съюза се е намирала в деликатно положение (вж. т. 158—161 по-горе) и че следователно е необходимо да се прецени, в светлината на това положение, дали Комисията успешно е доказала наличието на опасност от сериозна вреда поради нарастването на вноса. В този контекст Комисията не може да бъде упрекната в никаква явна грешка в преценката, като е приела, че с оглед на много малките печалби, реализирани през разглеждания период, допълнителният натиск, който представлява ускоряването на констатираното увеличение на вноса вследствие на приемането от Съединените американски щати на мерките, взети по раздел 232, би довел до понижаване на цените и до спад на рентабилността, така че то би заплашило да причини сериозна вреда. В това отношение съображенията на жалбоподателя относно подобряването на рентабилността трябва да се отхвърлят по същите причини като изложените в точки 158—161 по-горе във връзка с точка 165 по-горе.

185    С оглед на гореизложеното третата част на петото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

–       По четвъртата част на петото основание, свързана с факта, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, нарушила принципа на добра администрация, не е изпълнила задължението си за полагане на грижа и е действала в нарушение на член 5, параграф 2 от основния регламент за защитните мерки, като не е взела предвид положителното развитие на показателите за вредата за първото шестмесечие на 2018 г.

186    В четвъртата част на петото основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, не е изпълнила задължението си за полагане на грижа и е нарушила член 5, параграф 2 от основния регламент за защитните мерки, като е решила да не взема предвид показателите за вредата, посочени от Eurofer за първото шестмесечие на 2018 г.

187    Според жалбоподателя нито една от изложените от Комисията причини не може да обоснове това неотчитане, доколкото тя е можела законосъобразно да вземе предвид тази актуализирана информация, със или без проверка, да поиска, ако е необходимо, допълнителна информация и при необходимост да се основе на наличните данни.

188    Жалбоподателят обаче счита най-напред, че тези показатели доказват, че промишлеността на Съюза е подобрила конкурентното си положение и че следователно те представляват положителни доказателства за липсата на опасност от сериозна вреда.

189    По-нататък жалбоподателят оспорва твърдението на Комисията, че дори да е взела предвид показателите за вреда за първото шестмесечие на 2018 г., окончателното заключение щяло да бъде идентично. В това отношение жалбоподателят подчертава, че тенденцията към увеличаване на рентабилността за периода от януари 2018 г. до юни 2018 г. не може да потвърди окончателната констатация на Комисията, основаваща се на предположението, че нарастване на обема на вноса би довело до спадане на цените и до намаляване на рентабилността.

190    Накрая, жалбоподателят счита, че противно на твърденията на Комисията, от съдебната практика следва, че в случая Общият съд е компетентен да провери дали последната е действала в съответствие с принципа на добра администрация.

191    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

192    В самото начало следва да се отбележи, че в писмените си изявления жалбоподателят на няколко пъти основава анализа си на представените от Eurofer актуализирани показатели за вредата, чиято релевантност е предмет на четвъртата част на петото основание.

193    Анализът на жалбоподателя обаче се основава на фактора, свързан с рентабилността. Както обаче бе посочено в точки 158—161 във връзка с точка 165 по-горе, значението на този фактор трябва да се разглежда относително и не може само по себе си да доведе до установяване на явна грешка в преценката. Следователно четвъртата част на петото основание е неотносима.

194    При всички положения многобройните причини, които Комисията излага, за да обоснове неотчитането на посочените от Eurofer показатели за вредата за първите две тримесечия на 2018 г., не разкриват явна грешка в преценката въпреки възраженията на жалбоподателя. В това отношение непълнотата на посочените данни е типична. Всъщност показателите на Eurofer не покривали целия разглеждан продукт. При това положение, дори жалбоподателят да счита, че категориите обхванати продукти представляват голяма част от обемите на разглеждания продукт и че тъй като липсата на информация за другите категории продукти вероятно се дължи на несъобщаването на тези данни от Европейската асоциация на производителите на стоманени тръби (ESTA), Комисията е имала право да използва наличните данни в съответствие с член 5, параграф 6 от основния регламент за защитните мерки, оттук не може да се изведе задължение за Комисията да направи това. Последната действително има право да приеме, че с оглед на тази непълнота данните са ирелевантни, без това да съставлява явна грешка в преценката или каквото и да било нарушение на задължението за полагане на грижа или на принципа на добра администрация.

195    С оглед на гореизложеното четвъртата част на петото основание трябва да се отхвърли, а оттам и петото основание в неговата цялост.

 По шестото основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушението на член 16 от основния регламент за защитните мерки

196    В шестото основание, разделено на три части, жалбоподателят цели да докаже, че Комисията е нарушила член 16 от основния регламент за защитните мерки, като не е доказала наличието на причинно-следствена връзка между установеното нарастване на вноса и установения риск от сериозна вреда за промишлеността на Съюза.

–       По първата част на шестото основание, свързана с факта, че тъй като опасността от сериозна вреда е свързана с бъдещия внос, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е установила причинно-следствена връзка между посочената опасност и нарастването на вноса в нарушение на член 16 от основния регламент за защитните мерки

197    В рамките на първата част на шестото основание жалбоподателят твърди, че от обжалвания регламент е видно, че Комисията не е констатирала, че вносът, съществуващ към датата на обжалвания регламент, причинява или заплашва да причини сериозна вреда, а че тази заплаха се дължи на внос, който все още не е осъществен, което противоречи по-специално на съдебната практика на СТО.

198    Според жалбоподателя по този начин Комисията е нарушила член 16 от основния регламент за защитните мерки, като се е основала на „бъдещо и теоретично нарастване на вноса“.

199    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

200    В самото начало следва да се отбележи, че Комисията основава констатацията си на преценка на съществуващия и бъдещ внос. Всъщност от анализа ѝ е видно, че макар опасността от сериозна вреда в настоящия случай да е свързана с бъдещия внос, чиято потенциалност е видна от съвкупността от улики, посочена в точки 172—174 по-горе, тази опасност съществува поради особеното положение, в което се намира промишлеността на Съюза поради вноса, установен към момента на приемането на обжалвания регламент.

201    В този смисъл следваният от Комисията подход по отношение на прилагането на член 16 от основния регламент за защитните мерки е в съответствие с член 9, параграф 2 от същия регламент, който предвижда именно че в случай на опасност от сериозна вреда Комисията трябва да разгледа процента на нарастване на износа за Съюза, за да определи дали е ясно предвидимо, че конкретна ситуация е в състояние да се превърне в реална вреда.

202    С други думи, ако не са налице последиците от съществуващия внос, бъдещият внос би могъл да не бъде проблематичен. Така поради съществуващия внос се оказва, че опасността от сериозна вреда се изправя срещу прогнозите относно процента на нарастване на износа за Съюза.

203    Жалбоподателят обаче счита, че от член 16 от основния регламент за защитните мерки е видно, че единствено съществуващият внос трябва да причини или да заплашва да причини сериозна вреда.

204    Ето защо схващането, на което се основават доводите, развити от жалбоподателя в рамките на настоящата част, се базира на неправилно тълкуване на естеството на причинно-следствена връзка между установеното увеличение на вноса и установения риск от сериозна вреда за промишлеността на Съюза.

205    Предвид гореизложеното първата част на шестото основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

–       По втората част на шестото основание, свързана с липсата на причинно-следствена връзка, поради което Комисията е допуснала явна грешка в преценката в нарушение на член 16 от основния регламент за защитните мерки

206    Във втората част на шестото основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е доказала наличието на причинно-следствена връзка и следователно не е спазила изискванията на член 16 от основния регламент за защитните мерки.

207    По-конкретно жалбоподателят поддържа, че от материалите по преписката е видно, че далеч от това да представлява опасност от сериозна вреда, съществуващото равнище на вноса, дори и по време на ПРП, не е възпрепятствало промишлеността на Съюза да поддържа конкуренцията и да реализира добри печалби. Съгласно съдебната практика на СТО обаче при такова положение Комисията е трябвало да представи задоволителни, обосновани или разумни обяснения по отношение на факта, че въпреки всичко данните сочат наличието на причинно-следствена връзка, което тя не направила.

208    Освен това жалбоподателят оспорва твърдяната от Комисията неотносимост на предоставените от Eurofer цифрови данни във връзка с критерия за рентабилността, и подчертава, че дори въз основа на посочените в обжалвания регламент цифрови данни не е налице взаимовръзка между нарастването на вноса и влошаването на състоянието на промишлеността на Съюза между 2013 г. и 2017 г.

209    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

210    В самото начало следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя относно липсата на причинно-следствена връзка и в подкрепа на втората част на шестото основание почиват главно на тълкуването му относно повишаването на рентабилността, подкрепено от предоставените от Eurofer цифрови данни.

211    В това отношение следва най-напред да се припомни, че критерият за рентабилността не изглежда определящ (вж. т. 158—161 по-горе във връзка с т. 165 по-горе), на следващо място, че предоставените от Eurofer цифрови данни не могат да бъдат взети предвид (вж. т. 194 по-горе) и накрая, че причинно-следствената връзка между съществуващото равнище на внос към момента на приемане на обжалвания регламент и опасността от сериозна вреда е доказана надлежно от Комисията (вж. т. 200—205 по-горе).

212    С оглед на гореизложеното втората част на шестото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

–       По третата част на шестото основание, свързана с факта, че Комисията не е оценила правилно влиянието на предходните дъмпингови практики или субсидиране върху вредата, претърпяна от промишлеността на Съюза, което съответно опорочава преценката ѝ за наличие на причинно-следствена връзка в резултат на явна грешка в преценката в нарушение на член 16 от основния регламент за защитните мерки

213    В третата част на шестото основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид възможното въздействие на предходните дъмпингови практики и субсидиране, което е опорочило констатацията ѝ относно оценката на вредата, така че анализът на причинно-следствената връзка е опорочен от явна грешка в преценката.

214    По-конкретно според жалбоподателя фактът, че в обжалвания регламент Комисията е стигнала до извода, че промишлеността на Съюза се е намирала в затруднено икономическо положение до 2016 г., се обяснява, поне отчасти, със съществена предходна вреда, причинена от предходни дъмпингови практики и субсидиране, срещу които са били приети мерки за търговска защита. В това отношение той подчертава, че е без значение дали в сравнение със защитните мерки антидъмпинговите и изравнителните мерки имат различни цели, или са насочени към конкретни продукти.

215    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

216    Първо, следва да се отбележи, че видно от съображение 95 от обжалвания регламент, при преценката на положението, в което се намира промишлеността на Съюза, Комисията не е пренебрегнала нито наличието на въпросните предходни дъмпингови практики и субсидиране, нито последиците от взетите спрямо тях мерки. Впрочем това отчитане е обосновало факта, че Комисията не е успяла да установи наличието на сериозна вреда.

217    В този смисъл съображенията на Комисията не са опорочени от явна грешка в преценката относно въздействието на предходните дъмпингови практики и субсидиране върху извършения от нея анализ на причинно-следствената връзка между нарастването на вноса и опасността от сериозна вреда.

218    Второ, Комисията не може да бъде упрекната, че не е взела предвид по-подробно тези практики, доколкото, макар да се твърди, че те са се отнасяли до значителна част от разглеждания продукт, както посочва жалбоподателят, това не променя факта, че те засягат само някои категории продукти с произход от някои страни.

219    Следователно тяхното отчитане по описания в точка 216 по-горе начин е достатъчно, за да се изключи възможността за установяване на явна грешка в преценката.

220    С оглед на гореизложеното третата част на шестото основание трябва да се отхвърли като неоснователна, а оттам и шестото основание в неговата цялост.

 По седмото основание, изведено от нарушение на член 16 и на член 5, параграф 1 от основния регламент за защитните мерки

221    В седмото си правно основание жалбоподателят твърди, че основният регламент за защитните мерки не съдържа правно основание, което да позволява на Комисията да започне разследване с оглед налагане на защитни мерки по собствена инициатива. Започването на такова разследване било обосновано само ако информацията (и в крайна сметка искането) е получена от държава членка.

222    По-конкретно жалбоподателят се позовава на член 5, параграф 1 от основния регламент за защитните мерки, съдържащ се в глава III, към която препраща член 16 от посочения регламент във връзка със съображения 7 и 8 от същия регламент, за да твърди, че единствено държавите членки могат да поемат инициатива за започването на разследване с оглед налагане на защитни мерки. От една страна обаче, той подчертава, че в известието за започване на разследването изрично се посочва, че то е започнало по инициатива на Комисията, и от друга страна, с оглед на различни доказателства по преписката отбелязва, че то е било образувано въз основа на информация, за която никога не е било установено, че произхожда от държава членка.

223    Накрая, от една страна, жалбоподателят добавя, че Комисията не е можела да започне разследването само въз основа на информацията, получена в рамките на мерките за наблюдение, тъй като тези мерки се отнасят само до вноса за периода 2015—2017 г., с изключение на периода от 2013 г. до 2014 г. и при липсата на каквато и да било информация за състоянието на вредата за промишлеността на Съюза. От друга страна, той подчертава, че независимо от правомощията, които действително са предоставени на Комисията по силата на основния регламент за защитните мерки, няма разпоредба, която да ѝ позволява да започне разследвания ex officio.

224    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

225    На първо място, следва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателя, от член 5, параграф 1 от основния регламент за защитните мерки, разглеждан в светлината на съображения 7 и 8 от същия регламент, не произтича наличието на изключителна компетентност на държавите членки по отношение на инициативата за започване на разследване с оглед налагане на защитни мерки.

226    Най-напред, съображение 7 от основния регламент за защитните мерки предвижда, че „Комисията следва да бъде информирана от държавите членки за всяка заплаха в резултат на тенденции на вноса, която би могла да направи необходимо въвеждането на наблюдение от страна на Съюза или прилагането на защитни мерки“.

227    Това съображение не се отнася до правомощието на Комисията да започне разследване, а до задължението на държавите членки да предоставят информация, за да ѝ позволят да изпълни задълженията, които Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз са ѝ предоставили, за да защити интересите на Съюза в рамките на общата търговска политика, както по отношение на поставянето под наблюдение на вноса на продукт с произход от трета държава в съответствие с глава IV от основния регламент за защитните мерки, така и по отношение на налагането на защитни мерки върху внасян в Съюза продукт в съответствие с глава V от същия регламент.

228    Въпреки това от текста на посоченото съображение не произтича каквато и да било изключителност по отношение на източника на информацията, която позволява на Комисията да изпълнява задълженията си.

229    По-нататък, съображение 8 от основния регламент за защитните мерки гласи, че „[в] такъв случай Комисията следва да проучи условията, при които се осъществява вносът, тенденциите в областта на вноса, както и различните аспекти на икономическото и търговското развитие, и където е подходящо, евентуалните мерки, които трябва да се вземат“.

230    Това съображение не се отнася до правомощието на Комисията да започне разследване, а има за цел да наложи задължение на Комисията за разглеждане в точно определено положение, а именно когато получи вида информация, посочен в съображение 7 от основния регламент за защитните мерки.

231    Макар наличието на задължение, ограничено до конкретна хипотеза, да произтича от текста на съображение 8 от основния регламент за защитните мерки, то не ограничава, нито изключва възможността Комисията да извърши такова разглеждане в други хипотези.

232    Накрая, в член 5, параграф 1 от основния регламент за защитните мерки се посочва по-специално, че „[к]огато прецени, че са налице достатъчно доказателства, които дават основание за започването на разследване, Комисията започва разследване в срок от един месец от датата на получаване на информацията от държава членка и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз“.

233    Тази разпоредба гарантира на държава членка, която е изпратила информация на Комисията, че тя ще се произнесе по последиците, които трябва да се изведат по отношение на започването на евентуално разследване. Така предвиденият срок по дефиниция се отнася до положението, в което Комисията се намира, когато ѝ е наложено задължението за разглеждане, за което става въпрос в съображение 8 от основния регламент за защитните мерки.

234    Както обаче бе уточнено в точки 228 и 231 по-горе, това положение не изключва други хипотези, тъй като в противен случай Комисията не би могла да изпълни възложените ѝ задължения.

235    Такъв е случаят най-малкото когато, както в настоящия случай, са били въведени мерки за наблюдение.

236    Комисията може да вземе решение за прилагането на такива мерки в съответствие с член 10 от основния регламент за защитните мерки, без предварително разследване, тъй като изискването по член 4, параграф 1 от същия регламент не се прилага към тази ситуация.

237    Така Регламент за изпълнение 2016/670 е приет по-специално на основание член 10 от основния регламент за защитните мерки.

238    Съгласно съображение 12 от Регламент за изпълнение 2016/670 обаче целта на въвеждането на предварително наблюдение е била предоставянето на по-подробна статистическа информация, позволяваща своевременен анализ на тенденциите при вноса от всички държави извън Европейския съюз.

239    Както е видно от известието за започване на разследването с оглед налагане на защитни мерки, по-специално в светлината на информацията, получена в рамките на системата за наблюдение, Комисията е приела, че съществуват достатъчно доказателства, сочещи, че тенденциите при вноса биха могли да наложат използването на защитни мерки.

240    В това отношение съгласно член 15, параграф 1 от основния регламент за защитните мерки, за да защити интересите на Съюза, Комисията може, по-специално по своя собствена инициатива, да наложи такива мерки, когато са изпълнени материалноправните условия.

241    Съгласно член 4, параграф 1 от основния регламент за защитните мерки обаче, с изключение на извънредните ситуации, посочени в член 7 от същия регламент, не могат да се налагат защитни мерки без започване на предварително разследване.

242    Поради това Комисията е решила да започне по собствена инициатива такова разследване относно вноса на стоманени продукти.

243    От гореизложеното следва, че ако, както твърди жалбоподателят, инициативата за започване на разследване с оглед налагане на защитни мерки е принадлежала изключително на държавите членки, не само би било ограничено действието на правото на инициатива, предоставено на Комисията съгласно член 15, параграф 1 от основния регламент за защитните мерки, но най-вече би била засегната самата цел на механизма за наблюдение.

244    Всъщност застъпеното от жалбоподателя тълкуване, което поставя започването на разследване в зависимост от сезирането на Комисията от държава членка, би лишило от голяма част от неговия интерес изследването на събраните по силата на този механизъм данни.

245    Следователно тълкуването на жалбоподателя относно правото на инициатива за започване на разследване по смисъла на член 5, параграф 1 от основния регламент за защитните мерки е несъвместимо със структурата на системата, предвидена в този регламент.

246    В това отношение може също да се добави, че направеното от жалбоподателя тълкуване на член 5, параграф 1 от основния регламент за защитните мерки изглежда несъвместимо с други разпоредби от същия регламент.

247    Така член 7 от основния регламент за защитните мерки позволява на Комисията да приема, inter alia, временни защитни мерки в извънредни ситуации. Съгласно член 4, параграф 1 от същия регламент за прилагането на това правомощие не се изисква да е изпълнено изискването преди налагането на посочените мерки да е проведено разследване. Въпреки това не е изключено да се предприемат мерки за разследване. Всъщност в член 7, параграф 3 от основния регламент за защитните мерки се уточнява, че Комисията трябва незабавно да предприеме все още необходимите мерки за разследване. Започването на такова разследване обаче не зависи от предварителното сезиране на Комисията от държава членка. Всъщност би било нелогично да се поставя такова условие, при положение че по-специално е било установено наличието на достатъчно доказателства, че нарастването на вноса е причинило или заплашвало да причини сериозна вреда в съответствие с член 7, параграф 1, буква б) от основния регламент за защитните мерки. Същата логика обяснява наличието на възможност за Комисията да започне разследване без предварително сезиране от държава членка, когато мерките за наблюдение вече са в сила и позволяват да се представят достатъчно доказателства, че тенденциите при вноса биха могли да наложат предприемането на защитни мерки.

248    По същия начин Комисията не е обвързана от никакво задължение да бъде сезирана от държава членка преди да упражни правомощията, които са ѝ предоставени по силата, от една страна, на член 15, параграф 1 от основния регламент за защитните мерки, който я оправомощава да приеме защитни мерки, и от друга страна, на член 20 от същия регламент, който ѝ позволява да разглежда последиците от действащите защитни мерки, да изменя условията на тези мерки и дори да ги отменя. Всички тези действия, които Комисията може да извърши по своя собствена инициатива, са в съответствие с логиката, че преди упражняването на правомощията си Комисията разполага с доказателства за наличието или липсата на проблемна ситуация за производителите от Съюза, като произходът на тези доказателства е без значение.

249    Следователно от тези разпоредби произтича съгласувана система, установяваща обща логика, която дава възможност на Комисията да действа по своя собствена инициатива, когато разполага с достатъчно доказателства, за да обоснове действията си.

250    Следователно член 5, параграф 1 от основния регламент за защитните мерки трябва да се тълкува в съответствие с тази логика и да се заключи, че възможността на Комисията да действа по своя собствена инициатива е призната в областта на посоченото в същия член започване на разследвания.

251    Освен това следва да се отбележи, че нито едно фактическо обстоятелство не подкрепя позицията на жалбоподателя. Всъщност е безспорно, че държавите членки не са възразили срещу това разследване и дори са съдействали на Комисията в този контекст в съответствие с член 5, параграф 1 от основния регламент за защитните мерки.

252    На второ място, доводът на жалбоподателя, който се основава на някаква изключителност по отношение на източника на информация, ограничаваща обхвата на разследването, не намира никаква подкрепа в релевантните нормативни разпоредби. Всъщност не съществува никакъв основан на съответните текстове довод, който да задължава Комисията да отхвърли информацията, която тя е могла да получи в допълнение към информацията, получена чрез органите на държавите членки в изпълнение на мерките за наблюдение.

253    Във всеки случай, както отбелязва Комисията, жалбоподателят смесва данните, довели до започване на разследването (а именно постоянното нарастване на вноса на стоманени продукти), с данните, отнасящи се до разглеждания от Комисията период, за да направи изводите си.

254    С оглед на гореизложеното седмото основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По осмото основание, изведено от нарушение на правото на справедлив съдебен процес

255    В рамките на осмото основание жалбоподателят твърди, че като не е разкрила определени данни в хода на разследването с оглед налагане на защитни мерки, Комисията е нарушила правото му на справедлив съдебен процес, което е част от правото на защита.

256    По-конкретно, след като припомня особеното значение на спазването на процесуалните гаранции, с които е свързано правото на справедлив съдебен процес в областта на мерките за търговска защита, област, в която институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка, жалбоподателят счита, от една страна, че като не е разкрила статистическата информация за ПРП, с която е разполагала, Комисията е попречила на заинтересованите страни, сред които се намира и жалбоподателят, да се произнесат по съществена информация, която по-специално е послужила като основа, за да се установи нарастването на вноса. От друга страна, жалбоподателят счита, че като е забавила значително разпространението на предоставената от Eurofer информация, Комисията е лишила заинтересованите страни, сред които се намира и той, от възможността да направят коментари и да представят становищата си относно актуализираната вреда, претърпяна от голяма част от Съюза. В това отношение жалбоподателят счита, че не е от голямо значение обстоятелството, че Комисията не е използвала тези данни, доколкото доводите му се основават на степента на информираност, която той е могъл да има, за да формира мнението си.

257    Жалбоподателят добавя, на първо място, че противно на твърденията на Комисията, последната, от една страна, е била длъжна в хода на административното производство да му даде възможност да изложи надлежно своята гледна точка относно настъпването и релевантността на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите доказателства в подкрепа на твърдението за наличие на нарастване на вноса и за опасност от сериозна вреда и от друга страна, не е актуализирала своевременно преписката. На второ място, жалбоподателят твърди, че не е бил в състояние да изложи надлежно своята гледна точка във връзка с, от една страна, информацията относно използването на статистическите данни за вноса за ПРП и от друга страна, с актуализираните показатели за вредата на Eurofer.

258    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

259    В самото начало следва да се отбележи, от една страна, че от писмените изявления на жалбоподателя е видно, че макар доводите му във връзка с информацията за използването на статистическите данни за вноса за ПРП първоначално да са послужили като основа на доводите му за твърдяна незаконосъобразност, изведена от неоповестяването на тази информация, впоследствие той е приел, че незаконосъобразността произтича от факта, че не му е била предоставена възможност надлежно да изложи становището си. В този смисъл вече не става въпрос за оспорване на липсата на оповестяване, а за оспорване на закъснелия характер на това оповестяване. Следователно доводите на жалбоподателя относно тази информация по същество съвпадат с оплакването му относно предоставянето на информация за актуализираните показатели за вредата на Eurofer.

260    От друга страна, следва да се отхвърлят възраженията на Комисията относно неотносимостта на осмото основание поради неприложимостта на правото на справедлив процес в случая. Всъщност, както признава Комисията в дупликата си, от размяната на мнения в писмената фаза на производството става ясно, че в това основание жалбоподателят всъщност твърди нарушение на правото на защита, дължащо се на факта, че не му е била предоставена възможност да се произнесе по определен брой данни в хода на административното производство.

261    В това отношение следва да се отбележи, че подробните правила, уреждащи правото на заинтересованите страни да изложат гледната си точка, да получат достъп до определена информация и да бъдат изслушани, са предвидени в член 5, параграф 1, букви б) и в) от основния регламент за защитните мерки, както и в член 5, параграфи 4 и 5 от същия регламент.

262    Макар да е вярно обаче, както подчертава Комисията, че жалбоподателят не посочва изрично разпоредбата, която Комисията е нарушила, трябва все пак да се признае, че за да може да упражни правата, за които става въпрос в точка 261 по-горе, последната е длъжна да предостави своевременно на разположение на страните информацията, предоставена ѝ в рамките на разследването, с някои изключения.

263    В този контекст твърденията на жалбоподателя относно късното съобщаване на информацията за използването на статистическите данни за вноса за ПРП и относно актуализираните показатели за вредата следва да се разгледат с оглед на спазването от страна на Комисията на задължението ѝ своевременно да предостави на разположение на страните информацията, която ѝ е предоставена в рамките на разследването.

264    В това отношение е достатъчно да се отбележи, че жалбоподателят е имал достъп до показателите за вредата, предоставени от Eurofer на 21 декември 2018 г., и до статистическата информация за ПРП на 4 януари 2019 г. Обжалваният регламент обаче е приет на 31 януари 2019 г.

265    Макар жалбоподателят да не е разполагал със значителен период от време, следва да се припомни, от една страна, че тази информация само допълва друга информация, която той е коментирал в хода на производството, и от друга страна, че защитните мерки са спешни мерки, чието приемане не може да се отлага за неопределено време.

266    Поради това следва да се приеме, че в настоящият случай жалбоподателят е имал възможност своевременно да изложи становището си и че Комисията не е нарушила задължението си да предостави своевременно на разположение на страните информацията, която ѝ е предоставена в рамките на разследването.

267    Ето защо следва да се заключи, че не може да се установи нарушение на правото на защита.

268    С оглед на гореизложеното и без да е необходимо произнасяне по възраженията на Комисията относно неотносимостта на осмото основание поради неизползването на актуализираните показатели за вредите за първото и второто тримесечие на 2018 г., осмото основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По съдебните разноски

269    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

270    Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Uzina Metalurgica Moldoveneasca OAO да заплати съдебните разноски.

Kanninen

Jaeger

Porchia

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 май 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.