ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
22 май 2014 година
Дело F‑62/13
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Член 32, параграф 1 от Процедурния правилник — Накърняване на доброто правораздаване — Отстраняване от производството на представител на страна“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния
Решение: Отстранява адв. A от производството на основание член 32, параграф 1 от Процедурния правилник. Изпраща копие от настоящото определение на органите, испански и италиански, които имат компетентност по отношение на адв. A.
Резюме
Съдебно производство — Представителство на страните — Отстраняване от производството на представител на страна
(член 32, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
Поведението на адвокат, който представлява страна пред юрисдикциите на Съюза, изразяващо се в подаването на жалби, които се основават на факти, почти идентични на тези, които са в основата на предходни жалби, отхвърлени като явно неоснователни или явно недопустими, или като се опира на същите правни основания, особено показателни за склонността на посочената страна да избира системно и без разлика съдебния път за защита, може да се счита за несъвместимо с изискванията за добро правораздаване.
Такъв е случаят, когато с такова поведение този адвокат, без да прояви съобразителност, допринася за това да поддържа патологичната тенденция на заинтересованата страна към водене на спорове, която, с оглед на особено големия брой жалби, подадени пред юрисдикциите на Съюза — брой, чиято значимост не е могъл да убегне в конкретния случай на нормално старателен адвокат — особено вреди на доброто правораздаване.
При тези условия следва да се приложи член 32, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, като се отстрани юридическият представител от производството. Това отстраняване задължава заинтересованата страна да смени юридическия си представител, но не навлиза по никакъв начин в преценката, която Съдът на публичната служба ще направи по съществото на жалбата, с която остава сезиран, докато посочената страна не я оттегли.
(вж. точки 12, 19, 20, 25 и 26)