РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
17 юни 2010 година(*)
„Директива 2004/83/ЕО — Минимални условия, които трябва да изпълняват лица от трети страни или лица без гражданство, за да могат да претендират за статут на бежанец — Лице без гражданство от палестински произход, което не е искало закрилата или помощта на Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) — Искане за предоставяне на статут на бежанец — Отхвърляне с довода за неизпълнение на условията, предвидени в член 1, раздел А от Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г. — Право на това лице без гражданство на признаване на статут на бежанец въз основа на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83“
По дело C‑31/09
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание членове 68 ЕО и 234 ЕО от Fővárosi Bíróság (Унгария) с акт от 15 декември 2008 г., постъпил в Съда на 26 януари 2009 г., в рамките на производство по дело
Nawras Bolbol
срещу
Bevándorlási és Állampolgársági Hivatal,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н J. N. Cunha Rodrigues (докладчик), г‑н K. Lenaerts, г‑н J.-C. Bonichot, г‑жа R. Silva de Lapuerta, председатели на състав, г‑н A. Rosas, г‑н P. Kūris, г‑н J.-J. Kasel и г‑н M. Safjan, съдии,
генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,
секретар: г‑н B. Fülöp, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 октомври 2009 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑жа Bolbol, от адв. G. Győző, ügyvéd,
– за унгарското правителство, от г‑жа R. Somssich, г‑н M. Fehér и г‑жа K. Borvölgyi, в качеството на представители,
– за белгийското правителство, от г‑жа C. Pochet и г‑н T. Materne, в качеството на представители,
– за германското правителство, от г‑н M. Lumma и г‑н N. Graf Vitzthum, в качеството на представители,
– за френското правителство, от г‑жа E. Belliard, г‑н G. de Bergues и г‑жа B. Beaupère-Manokha, в качеството на представители,
– за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа I. Rao, в качеството на представител,
– за Комисията на Европейските общности, от г‑н B. Simon и г‑жа M. Condou-Durande, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 март 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12 и поправка в ОВ L 204, 2005 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52; наричана по-нататък „Директивата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Bolbol, лице без гражданство от палестински произход, и Bevándorlási és Állampolgársági Hivatal (Служба за имиграция и гражданство, наричана по-нататък „BAH“) във връзка с отхвърлянето от Bevándorlási és Állampolgársági Hivatal на подаденото от г‑жа Bolbol искане за предоставяне на статут на бежанец.
Правна уредба
Международно право
Конвенцията за статута на бежанците
3 Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (Организация на обединените нации, Сборник договори, том 189, стр. 150, № 2545 (1954 г.), е влязла в сила на 22 април 1954 г. Тя е допълнена с Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., влязъл в сила на 4 октомври 1967 г. (наричана по-нататък „Женевската конвенция“).
4 Съгласно член 1, раздел А, точка 2, първа алинея от Женевската конвенция терминът „бежанец“ се прилага към всяко лице, което „при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея“.
5 Член 1, раздел D от Женевската конвенция гласи:
„Тази конвенция не се прилага по отношение на лица, ползващи се в момента от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.
Когато оказването на такава закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини и ако положението на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица могат ipso facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от тази конвенция.“
Помирителна комисия на Организацията на обединените нации за Палестина
6 Помирителната комисия на Организацията на обединените нации за Палестина (UNCCP) е създадена с Резолюция № 194 (III) на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 11 декември 1948 г. Съгласно параграф 11 от тази резолюция Общото събрание на Организацията на обединените нации:
„Решава, че следва да се позволи на бежанците, които желаят това, да се завърнат по домовете си възможно най-скоро и да заживеят в мир със своите съседи, и че трябва да се изплатят обезщетения като компенсация за имуществото на онези, които вземат решение да не се завърнат по домовете си, и за всяко загубено или повредено имущество, когато съгласно принципите на международното право или по справедливост тази загуба или вреда трябва да бъде поправена от отговорните правителства или власти;
Указва на [UNCCP] да улеснява репатрирането, повторното настаняване и икономическото възстановяване на бежанците, както и изплащането на обезщетенията, и да поддържа тесни връзки с Директора на помощта на Организацията на обединените нации за палестинските бежанци и чрез него с подходящите органи и агенции на Организацията на обединените нации.“
Агенция на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток
7 С Резолюция № 302 (IV) на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 8 декември 1949 г. е създадена Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA). Нейният мандат редовно се подновява и настоящият ѝ мандат изтича на 30 юни 2011 г. Областта на действие на UNRWA обхваща Ливан, Сирийската арабска република, Йордания, Западния бряг (включително Източен Йерусалим) и Ивицата Газа.
8 Съгласно параграф 20 от Резолюция № 302 (IV) Общото събрание на Организацията на обединените нации:
„Указва на [UNRWA] да се консултира с [UNCCP] в интерес на най-добро изпълнение на възложените им задачи, особено във връзка с параграф 11 от Резолюция № 194 (III) на Общото събрание от 11 декември 1948 г.“
9 В съответствие с параграф 6 от Резолюция № 2252 (ES‑V) на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 4 юли 1967 г. Общото събрание:
„Одобрява […] усилията на Генералния комисар на [UNRWA] по оказване, в пределите на възможното, на хуманитарна помощ по спешност и като временна мярка на други лица в този район, които понастоящем са разселени и имат остра нужда от незабавна помощ в резултат на неотдавнашните военни действия.“
10 Съгласно параграфи 1—3 от Резолюция № 63/91 на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 5 декември 2008 г. Общото събрание:
„1. Със съжаление отбелязва, че все още не е станало нито репатрирането на бежанците, нито тяхното обезщетяване, предвидени в параграф 11 от Резолюция 194 (III), и че поради това положението на палестинските бежанци продължава да бъде обект на сериозна загриженост и палестинските бежанци продължават да се нуждаят от помощ за задоволяване на основните си потребности в областта на здравеопазването, образованието и прехраната;
2. Със съжаление отбелязва също така, че [UNCCP] не е съумяла да намери начин за постигане на напредък по прилагането на параграф 11 от Резолюция 194 (III) и отново моли [UNCCP] да продължи усилията си в този смисъл и да представи на Общото събрание доклад по този въпрос когато е възможно, но не по-късно от 1 септември 2009 г.;
3. Потвърждава необходимостта от продължаване на работата на [UNRWA], както и важността на нейната безпрепятствена дейност и на предоставяните от нея услуги за благополучието на палестинските бежанци и за развитието на техния човешки потенциал, както и за стабилността на района, в очакване на справедливото решаване на въпроса относно палестинските бежанци.“
Служба на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации
11 Съгласно параграф 7, буква в) от приложението към Резолюция № 428 (V) на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 14 декември 1950 г. относно Статута на Службата на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации (UNHCR) мандатът на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации, както е определен в посочения статут, „не се разпростира върху лица […] които продължават да получават закрила или помощ от други органи или организации на Организацията на обединените нации“.
Правна уредба на Съюза
12 Съображения 2 и 3 от Директивата гласят:
„(2) На специалната среща на Европейския съвет в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. беше постигната договореност да се създаде Обща европейска система на убежище, основана на цялостното и пълно прилагане на Женевската конвенция […] и по този начин да се гарантира, че никое лице няма да бъде върнато на територията, на която то би било изложено на опасност от преследване, тоест да се утвърди принципът за забрана на връщането (non-refoulement).
(3) Женевската конвенция […] [представлява] крайъгълен камък на международноправния режим за закрила на бежанците.“
13 Съгласно съображение 6 от Директивата:
„Основната цел на настоящата директива е, от една страна, да гарантира прилагането от всички държави членки на общи критерии за определяне на лицата, които реално се нуждаят от международна закрила, и от друга страна, да гарантират минимално равнище на предимства за тези лица във всички държави членки.“
14 Според съображение 10 от Директивата:
„Настоящата директива зачита основните права, както и признатите принципи, по-конкретно в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално настоящата директива има за цел да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство и правото на убежище на търсещите убежище и на придружаващите ги членове на тяхното семейство.“
15 Съображения 16 и 17 от Директивата гласят следното:
„(16) Уместно е да бъдат определени минимални стандарти относно определението и съдържанието на статута на бежанец, с оглед на подпомагането на компетентните национални органи на държавите членки в прилагането на Женевската конвенция.
(17) Необходимо е да се приемат общи критерии за признаване на статут на бежанец на търсещите убежище по смисъла на член 1 от Женевската конвенция.“
16 В съответствие с член 2, букви в)—д) от Директивата за нейните цели:
„в) „бежанец“ е всеки гражданин на трета страна, който поради основателните си опасения от преследване по причина на своята раса, вероизповедание, националност, политическите си възгледи или принадлежността си към определена социална група се намира извън страната, чийто гражданин е той, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази страна, или всяко лице без гражданство, което, като се намира по горепосочените причини извън страната на обичайното си местожителство, не може или поради своите опасения не желае да се завърне в нея и което не попада в приложното поле на член 12;
г) „статут на бежанец“ е признаването от държава членка на качеството на бежанец на гражданин на трета страна или на лице без гражданство;
д) „лице, което може да търси субсидиарна закрила“ е всеки гражданин на трета страна или всяко лице без гражданство, което не отговаря на условията за бежанец, но за което има сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако бъде изпратено обратно в страната си на произход, или в случай на лице без гражданство — в страната на обичайното си пребиваване, би било изложено на реална опасност от тежки посегателства, така както те са определени в член 15, като по отношение на това лице не се прилага член 17, алинеи 1 и 2, или като се взема под внимание опасността, това лице не може или не желае да получи закрилата на тази страна“.
17 Членове 13 и 18 от Директивата постановяват, че държавите членки предоставят статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила на всеки гражданин на трета страна, който отговаря на условията, предвидени съответно в глави II и III или в глави ІІ и V от същата директива.
18 Глава III от Директивата, отнасяща се до условията, които трябва да бъдат изпълнени за признаване на качеството на бежанец, съдържа член 12, параграф 1, буква а), който е озаглавен „Изключване“ и гласи следното:
„Всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство е изключен от статута на бежанец:
а) когато попада в приложното поле на член [1, раздел D] от Женевската конвенция относно закрилата или помощта от орган или организация на Организацията на обединените нации, различна от Върховния комисар за бежанците на Обединените нации. В случаите, в които тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание, без съдбата на тези лица да бъде окончателно уредена съгласно действащите резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации, настоящата директива ще може да се прилага ipso facto по отношение на тези лица.“
19 Съгласно член 13 от Директивата:
„Държавите членки предоставят статут на бежанец на всеки гражданин на страна или на лице без гражданство, който отговаря на условията, за да бъде разглеждан като бежанец съгласно разпоредбите на глави II и III.“
20 Член 21, параграф 1 от Директивата, който се намира в нейната глава VII, озаглавена „Съдържание на международната закрила“, гласи:
„Държавите членки спазват принципа за забрана на връщането в съответствие със своите международни задължения.“
21 В съответствие с членове 38 и 39 от Директивата същата влиза в сила на 20 октомври 2004 г. и трябва да бъде транспонирана най-късно до 10 октомври 2006 г.
Национална правна уредба
22 Член 3, параграф 1 от Закон № CXXXIX от 1997 г. за правото на убежище (Magyar Közlöny 1997/112 (XII.15.), наричан по-нататък „Законът за правото на убежище“) гласи:
„При спазване на предвиденото в член 4 изключение, отговарящият за бежанците орган предоставя статут на бежанец на чужденец по негово искане, ако чужденецът докаже или убедително посочи, че разпоредбите на Женевската конвенция намират приложение спрямо него в съответствие с член 1, раздел А и раздел B, точка 1, буква б) от посочената конвенция и с член 1, точки 2 и 3 от Протокола.“
23 В съответствие с член 38, параграф 2 от Закона за правото на убежище в решението си за отхвърляне на искане за убежище компетентният орган констатира дали съществува или не забрана за връщане и за експулсиране.
24 Член 51, параграф 1 от Закон № II от 2007 г. за влизането и престоя на гражданите на трети страни a harmadik országbeli állampolgárok beutazásáról és tartózkodásáról szóló 2007. évi II. törvény, Magyar Közlöny 2007/1 (I.5.) предвижда:
„Гражданите на трети страни не трябва да бъдат връщани или експулсирани на територията на страна, която не се счита за сигурна страна на произход или за сигурна трета страна за съответните лица, особено когато там те биха били изложени на риск от преследвания поради своята расова или религиозна принадлежност, националност или принадлежност към определена социална група, нито на територията или до границата на страна, за която има сериозни основания да се предполага, че експулсираните граждани на трети страни биха могли да бъдат подложени на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.“
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
25 От акта за преюдициално запитване е видно, че след като е напуснала Ивицата Газа заедно със своя съпруг, г‑жа Bolbol влиза в Унгария на 10 януари 2007 г., снабдена с виза. Впоследствие г‑жа Bolbol получава разрешение за пребиваване от органа, отговарящ за имиграцията.
26 На 21 юни 2007 г. г‑жа Bolbol подава искане за убежище до BAH, в случай че разрешението ѝ за пребиваване не бъде продължено, като се позовава на положението на несигурност, което цари в Ивицата Газа поради ежедневните стълкновения между Фатах и Хамас. Г‑жа Bolbol основава това искане на член 1, раздел D, второ изречение от Женевската конвенция, изтъквайки положението си на палестинка, която пребивава извън областта на действие на UNRWA. От членовете на нейното семейство само баща ѝ останал в Ивицата Газа.
27 Според акта за преюдициално запитване г‑жа Bolbol не е прибягвала до закрилата и помощта на UNRWA. Заинтересованото лице обаче твърди, че би могло да се ползва от тях, като в подкрепа на това твърдение се позовава на съществуването на регистрационна карта на UNRWA, издадена на семейството на братовчедите на баща ѝ. Ответникът в главното производство поставя под съмнение семейната връзка, на която се позовава г‑жа Bolbol, при липсата на всякакви документални доказателства. Освен това въпреки предприетите от г‑жа Bolbol постъпки пред UNRWA последната не е била в състояние да удостовери правото на г‑жа Bolbol да бъде регистрирана в нея въз основа на семейните ѝ връзки.
28 В решението си от 14 септември 2007 г. ответникът в главното производство отхвърля искането за убежище на г‑жа Bolbol, като обаче същевременно констатира, че тя не може да бъде обект на мярка за принудително извеждане.
29 Отхвърлянето на искането за убежище на г‑жа Bolbol се основава на член 3, параграф 1 от Закона за правото на убежище. Според мотивите на решението за отказ член 1, раздел D, второ изречение от Женевската конвенция не налага безусловното признаване на статут на бежанец, а определя категорията лица, спрямо които се прилагат разпоредбите на тази конвенция. Оттук произтичало, че палестинците трябва да се ползват от възможността да бъдат допуснати до процедурата, позволяваща получаване на статут на бежанец, и че следва да се провери дали те отговарят на понятието „бежанец“ по смисъла на член 1, раздел А от посочената конвенция. Според същото решение статутът на бежанец не можел да се признае на г‑жа Bolbol, доколкото член 1, раздел А от Женевската конвенция не се прилага спрямо нея, тъй като тя не е напуснала своята страна на произход вследствие на преследвания поради причини, свързани с расова или религиозна принадлежност, с националност или поради политически причини.
30 От акта за преюдициално запитване е видно, че г‑жа Bolbol се ползва от забрана за принудително извеждане, основаваща се на член 38 от Закон № II от 2007 г. за правото на убежище и член 51, параграф 1 от Закона за влизането и престоя, поради това че реадмисията на палестинци зависи от добрата воля на израелските власти и че г‑жа Bolbol би могла да бъде подложена на изтезание или на нечовешко и унизително отношение в Ивицата Газа поради критичната ситуация, която цари там.
31 Г‑жа Bolbol иска от запитващата юрисдикция да измени решението на BAH за отказ, като ѝ предостави статут на бежанец въз основа на член 1, раздел D, второ изречение от Женевската конвенция, който по нейно мнение представлява самостоятелно основание с оглед признаването на статут на бежанец. Всъщност, доколкото предвидените от тази разпоредба условия са изпълнени, г‑жа Bolbol имала правото статут на бежанец да ѝ бъде признат независимо от това дали тя се счита за бежанец и по смисъла на член 1, раздел А. Според г‑жа Bolbol посоченият член 1, раздел D има за цел да уточни, че ако лице, което е регистрирано или има право да бъде регистрирано в UNRWA, пребивава по каквато и да било причина извън областта на действие на тази организация и ако поради сериозни причини от него не може да се очаква се завърне там, държавите, които са страни по Женевската конвенция, трябвало автоматично да признаят на това лице статут на бежанец. Като се отчита фактът, че по линия на баща си г‑жа Bolbol би могла да бъде регистрирана в UNRWA, но че пребивава в Унгария и следователно извън областта на действие на тази организация, статутът на бежанец трябвало да ѝ се признае без по-нататъшна преценка.
32 Ответникът в главното производство настоява жалбата да се отхвърли, като изтъква, че искането на г‑жа Bolbol за получаване на статут на бежанец е неоснователно, тъй като заинтересованото лице не е напуснало своята страна поради някоя от причините, изброени в член 1, раздел А от Женевската конвенция, и че член 1, раздел D не предоставя автоматично статут на бежанец, а представлява единствено разпоредба относно приложното поле на тази конвенция спрямо лицата. Ето защо палестинците имали право да получат този статут само доколкото отговарят на формулираното в член 1, раздел А от посочената конвенция понятие за бежанец, което трябвало да се проверява във всеки отделен случай.
33 Запитващата юрисдикция отбелязва, че повдигнатият в главното производство въпрос трябва да се разреши в светлината на член 12, параграф 1, буква а) от Директивата. Тъй като жалбата по главното производство е подадена на 21 юни 2007 г. — дата, на която посоченият член все още не е бил транспониран в унгарския правен ред — в конкретния случай следвало пряко да се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз.
34 Според запитващата юрисдикция член 1, раздел D от Женевската конвенция може да се тълкува по няколко начина. Несъмнено през октомври 2002 г. Върховният комисар за бежанците на Организацията на Обединените нации е издал наръчник „относно приложимостта на член 1, раздел D от Женевската конвенция към палестинските бежанци“. Този наръчник обаче не позволявал да се получат достатъчно ясни и недвусмислени указания за гарантиране на еднаквото прилагане на тази разпоредба по отношение на палестинците. Като се има предвид, че Директивата съдържа позоваване на посочения член 1, раздел D, Съдът разполагал с правомощието да тълкува неговия смисъл.
35 При тези условия Fővárosi Bíróság (съд на Будапеща) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„За целите на прилагането на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета:
1) Трябва ли да се смята, че дадено лице се ползва от закрилата и помощта на организация на Организацията на обединените нации поради самия факт, че това лице има право на тази закрила или помощ, или е необходимо то да е получило действително закрилата или помощта?
2) Прекратяването на закрилата или помощта на организацията предполага ли пребиваване извън нейната зона на действие, прекратяване на дейностите на организацията, факта, че организацията не може вече да предоставя закрилата или помощта, или обективна пречка, поради която лицето, което има право на закрилата или помощта, не може да ги получи?
3) Възможността за възползване от режима на Директивата предполага ли признаване на статута на бежанец или на която и да е от двете форми на защита, включени в приложното поле на Директивата (статут на бежанец и статут на субсидиарна закрила) според избора на държавата членка, или евентуално не предполага автоматично никоя от тези форми, а единствено означава принадлежност към приложното поле на Директивата спрямо лицата?“
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
36 Директивата е приета по-специално на основание член 63, първа алинея, точка 1, буква в) ЕО, който възлага на Съвета на Европейския съюз да приеме мерки относно убежището в съответствие с Женевската конвенция и съответните други договори в областта на минималните стандарти, определящи условията, на които гражданите на трети страни трябва да отговарят, за да претендират за статут на бежанци.
37 От съображения 3, 16 и 17 от Директивата е видно, че Женевската конвенция представлява крайъгълен камък на международноправния режим за закрила на бежанците и че разпоредбите на Директивата относно условията за предоставяне и съдържанието на статута на бежанец са приети с оглед подпомагането на компетентните органи на държавите членки в прилагането на тази конвенция въз основа на общи критерии и понятия (вж. Решение от 2 март 2010 г. по дело Salahadin Abdulla и др., C‑175/08, C‑176/08, C‑178/08 и C‑179/08, все още непубликувано в Сборника, точка 52).
38 При това положение разпоредбите на Директивата трябва да се тълкуват в светлината на нейната обща структура и предназначение при зачитане на Женевската конвенция и съответните други договори, посочени в член 63, първа алинея, точка 1 ЕО. Както произтича от съображение 10 от Директивата, това тълкуване трябва да се прави и при зачитане на основните права, както и на принципите, признати по-конкретно в Хартата на основните права на Европейския съюз (Решение по дело Salahadin Abdulla и др., посочено по-горе, точки 53 и 54).
По първия въпрос
39 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали за целите на прилагането на член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директивата дадено лице се ползва от закрилата или помощта на организация на Организацията на обединените нации, различна от UNHCR, поради самия факт, че това лице има право на тази закрила или помощ, или е необходимо лицето действително да е прибягнало до тази закрила или помощ.
40 В самото начало следва да се напомни, че в рамките на преюдициално запитване националната юрисдикция трябва да установи фактите.
41 Както бе посочено в точка 27 от настоящото решение, г‑жа Bobol не е прибягвала до закрилата или помощта на UNRWA.
42 В глава III от Директивата, отнасяща се до условията за качеството на бежанец, се съдържа член 12, параграф 1, буква а), първо изречение, съгласно който всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство е изключен от статута на бежанец „когато попада в приложното поле на член [1, раздел D] от Женевската конвенция относно закрилата или помощта от орган или организация на Организацията на обединените нации, различна от Върховния комисар за бежанците на Обединените нации“.
43 Член 1, раздел D от Женевската конвенция гласи, че Конвенцията не се прилага по отношение на „лица, ползващи се в момента от закрилата или помощта“ от страна на такъв орган или организация на Организацията на обединените нации.
44 Не се спори по това, че UNRWA представлява един от органите и организациите на Организацията на обединените нации, различни от UNHCR, които са визирани в член 12, параграф 1, буква а) от Директивата и в член 1, раздел D от Женевската конвенция, тъй като UNRWA е създадена именно с оглед на особеното положение на палестинските бежанци, ползващи се от помощ или закрила от страна на UNRWA, както е видно по-специално от Предложението за директива на Съвета, представено от Комисията на 12 септември 2001 г. (COM (2001) 510 окончателен).
45 Както генералният адвокат отбелязва в точки 12 и 13 от своето заключение, от „Консолидираните инструкции за допустимост и регистриране“ („Consolidated Eligibility and Registration Instructions“, наричани по-нататък „CERI“), чиято приложима понастоящем версия е приета през 2009 г., следва, че макар терминът „палестински бежанец“ да се прилага за нуждите на UNRWA към всяко „лице, чието обичайно място на пребиваване е била Палестина за периода 1 юни 1946 г.—15 май 1948 г. и което е загубило едновременно дом и препитание в резултат на конфликта от 1948 г.“ (точка III.A.1 от CERI), други лица също могат да претендират да се ползват от помощта или закрилата на UNRWA. Сред последните фигурират „нерегистрираните лица, разселени в резултат на военните действия от 1967 г. и последващите военни действия“ (точка III.B от CERI; вж. също по-специално параграф 6 от Резолюция № 2252 (ES-V) от 4 юли 1967 г. на Общото събрание на Организацията на обединените нации).
46 При тези условия не може изначално да се изключи лице като г‑жа Bolbol, което не е регистрирано в UNRWA, да може все пак да спада към лицата, попадащи в обхвата на член 1, раздел D от Женевската конвенция и следователно на член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директивата.
47 На фона на включването на разселените в резултат на военните действия от 1967 г. лица в приложното поле на член 1, раздел D от Женевската конвенция, не би могло да се поддържа — противно на тезата, защитавана от Обединеното кралство — че единствено палестинските бежанци вследствие на конфликта от 1948 г., които са се ползвали от помощта или закрилата на UNRWA по време на сключването на Женевската конвенция в първоначалния ѝ вариант през 1951 г., били визирани от член 1, раздел D от Конвенцията и следователно от член 12, параграф 1, буква а) от Директивата.
48 Всъщност Женевската конвенция в първоначалния ѝ вариант от 1951 г. е изменена с Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г. именно с оглед да се позволи еволюционно тълкуване на посочената конвенция и вземането предвид на нови категории бежанци, различни от онези, които са станали такива в резултат на „събития, случили се преди 1 януари 1951 г.“
49 Следователно, за да се прецени дали лице като г‑жа Bolbol попада в хипотезите, предвидени от член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директивата, следва да се провери, както иска запитващата юрисдикция, дали е достатъчно да се констатира, че такова лице има право да се ползва от предоставяната от UNRWA помощ, или следва да се установи, че лицето действително е прибягнало до посочената помощ.
50 Член 1, раздел D от Женевската конвенция, към която препраща член 12, параграф 1, буква а) от Директивата, се ограничава до това да изключи от приложното поле на посочената конвенция лицата, „ползващи се в момента“ от закрила или помощ от страна на орган или организация на Организацията на обединените нации, различен от UNHCR.
51 От ясната формулировка на член 1, раздел D от Женевската конвенция следва, че единствено лицата, които действително прибягват до предоставяната от UNRWA помощ, попадат в обхвата на прогласената там клауза за изключване от статута на бежанец, която сама по себе си трябва да бъде обект на стриктно тълкуване и следователно не би могла да се отнася и за лицата, които само имат или са имали право да се ползват от закрила или помощ от тази агенция.
52 Макар регистрацията в UNRWA да е достатъчно доказателство за действителното ползване на помощ от страна на UNRWA, в точка 45 от настоящото решение бе изложено, че такава помощ може да се предоставя дори при липсата на подобна регистрация, като в този случай на бенефициера следва да се позволява да представя доказателството за нея по всякакъв друг начин.
53 При тези обстоятелства на първия поставен въпрос следва да се отговори, че за целите на прилагането на член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2004/83 дадено лице се ползва от закрилата или помощта на организация на Организацията на обединените нации, различна от UNHCR, когато това лице действително прибягва до тази закрила или помощ.
54 Следва да се добави, че лицата, които преди искането си за признаване на статута на бежанец не са прибягвали действително до закрилата или помощта на UNRWA, във всеки случай могат да представят искането си за разглеждане на основание член 2, буква в) от Директивата.
По втория и третия въпрос
55 Както бе посочено в точка 41 от настоящото решение, г‑жа Bolbol не е прибягвала до закрилата или помощта на UNRWA.
56 При тези обстоятелства с оглед дадения на първия въпрос отговор не е необходимо да се отговаря на другите поставени въпроси.
По съдебните разноски
57 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
За целите на прилагането на член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, дадено лице се ползва от закрилата или помощта на организация на Организацията на обединените нации, различна от Службата на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации, когато това лице действително прибягва до тази закрила или помощ.
Подписи