РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
13 юни 2013 година(*)
„Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Действие по отношение на лицата — Предоставяне на семейни обезщетения на гражданка на трета държава, която има право да пребивава в държава членка — Регламент (ЕО) № 859/2003 — Директива 2004/38/ЕО — Регламент (ЕИО) № 1612/68 — Условие за продължителност на пребиваването“
По дело C‑45/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour du travail de Bruxelles (Белгия) с акт от 19 януари 2012 г., постъпил в Съда на 30 януари 2012 г., в рамките на производство по дело
Office national d’allocations familiales pour travailleurs salariés (ONAFTS)
срещу
Radia Hadj Ahmed,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: г‑н L. Bay Larsen, председател на състав, г‑н J. Malenovský, г‑н U. Lõhmus, г‑н M. Safjan и г‑жа A. Prechal (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑н Y. Bot,
секретар: г‑н V. Tourrès, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 февруари 2013 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑жа Hadj Ahmed, от I. De Viron и M. Hernandez Dispaux, avocates,
– за белгийското правителство, от г‑жа C. Pochet и г‑н T. Materne, в качеството на представители, подпомагани от J. Vanden Eynde, avocat,
– за чешкото правителство, от г‑н M. Smolek, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от г‑н M. Van Hoof и г‑н V. Kreuschitz, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32/31 от 6.2.2008 г.), изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. (ОВ L 392, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 288, наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), на член 13, параграф 2 и член 14 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) във връзка с член 18 ДФЕС, както и на членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Office national d’allocations familiales pour travailleurs salariés (ONAFTS) (Национален институт за семейни добавки за заети лица) и г‑жа Hadj Ahmed относно предоставянето на гарантирани семейни обезщетения.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 10 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11), отменен с Директива 2004/38, гласи:
„1. Независимо от тяхното гражданство, имат право да се настаняват заедно с работник гражданин на държава членка, нает на работа на територията на друга държава членка следните лица:
а) съпруг/а и техни низходящи, на възраст под 21 години или издържани от тях;
[…]“.
4 Член 12, първа алинея от Регламент № 1612/68, който е отменен с Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, стр. 1) и чийто текст е възпроизведен в член 10 от последния регламент, предвижда:
„Децата на гражданин на държава членка, който е или е бил нает на работа на територията на друга държава членка, се допускат до общото образование, курсовете за производствено и професионално обучение както гражданите на тази държава, ако тези деца пребивават на нейна територия“.
5 Член 1 от Регламент № 1408/71, озаглавен „Определения“, предвижда:
„По смисъла на настоящия регламент:
[…]
е) i) член на семейството означава всяко лице, което е определено или признато за член на семейството, или е определено като член на домакинството от законодателството, съгласно което се предоставят обезщетенията […]; въпреки това, когато съгласно посочените законодателства за член на семейството или за член на домакинството се счита само лице, което живее под един и същи покрив със заетото лице, самостоятелно заетото лице или студента, това условие се счита за изпълнено, ако въпросното лице е главно на издръжка на това лице. […]
[…]“.
6 Член 2 от Регламент № 1408/71 е озаглавен „Лица, обхванати от регламента“ и параграф 1 от него гласи:
„Настоящият регламент се прилага за заети лица […] както и към членовете на техните семейства […]“.
7 Съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 859/2003 на Съвета от 14 май 2003 година за разширяване на приложното поле на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 за граждани на трети страни, които все още не са субект на тези разпоредби единствено на основание тяхното гражданство (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 186):
„[…] [Р]азпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 […] се прилагат за гражданите на трети страни, които все още не са включени в приложното поле на тези разпоредби единствено на основание тяхното гражданство, както и за членовете на техните семейства и наследниците им[,] при условие[…] че същите законно пребивават на територията на дадена държава членка и се намират в положение, което не се ограничава във всяко едно отношение в рамките на една-единствена държава членка“.
8 Член 13 от Директива 2004/38 е озаглавен „Запазване на правото на пребиваване на членове на семейството в случай на развод, анулиране на брака или прекратяване на регистрирано съжителство“ и параграф 2 от него предвижда, че при определени условия разводът, анулирането на брака или прекратяването на регистрираното съжителство не водят до загуба на правото на пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка.
9 Член 14 от посочената директива е озаглавен „Запазване на правото на пребиваване“ и параграф 2 от него гласи:
„Гражданите на Съюза и членовете на техните семейства притежават правото на пребиваване, предвидено в [член] 13 дотогава, докато отговарят на условията, посочени в [този член].
[…]“.
Белгийското законодателство
10 Член 1 от Закона за гарантираните семейни обезщетения от 20 юли 1971 година (Moniteur belge от 7 август 1971 г., стр. 9302, наричан по-нататък „Законът за гарантираните семейни обезщетения“) в приложимата за спора в главното производство редакция предвижда:
„[…] [П]ри условията, определени във или по силата на настоящия закон, семейните обезщетения се предоставят за дете, което е изключително или главно на издръжка на пребиваващо в Белгия физическо лице.
[…]
Физическото лице, посочено в първа алинея, трябва действително и непрекъснато да е пребивавало в Белгия най-малко през последните пет години, които предхождат подаването на молбата за гарантирани семейни обезщетения.
От това условие са освободени:
1° лицата, за които се прилага [Регламент № 1408/71];
2° лицата без гражданство;
3° бежанците по смисъла на Закона за достъпа до територията, пребиваването, установяването и експулсирането на чужденци от 15 декември 1980 г. [Moniteur belge от 31 декември 1980 г., стр. 14584, наричан по-нататък „Законът от 15 декември 1980 г.“];
4° лицата, които не са обхванати от точка 1° и са граждани на държава, ратифицирала Европейската социална харта или ревизираната Европейска социална харта.
Ако посоченото в първа алинея физическо лице е чужденец, то трябва да има достъп до или да му е разрешено да пребивава в Белгия или да се установи там в съответствие с разпоредбите на [Закона от 15 декември 1980 г.] […]“.
11 През периода, до който се отнася спорът в главното производство, със Закона за изменение на някои нормативни актове от 30 декември 2009 г. (Moniteur belge от 31 декември 2009 г., стр. 82925) са разширени хипотезите на освобождаване от условието за петгодишно пребиваване, като в член 1, седма алинея от Закона за гарантираните семейни обезщетения се въвежда точка 5, която гласи:
„лицата, които искат гарантирани семейни обезщетения в полза на дете и които са:
a) граждани на държава, в която се прилага [Регламент № 1408/71], или граждани на държава, която е ратифицирала Европейската социална харта или (ревизираната) Европейска социална харта;
b) или лица без гражданство или бежанци по смисъла на Закона от 15 декември 1980 г. […]“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
12 Г‑жа Hadj Ahmed, с алжирско гражданство, е вписана в регистъра на населението на Белгия на 18 януари 2006 г. и притежава разрешение за пребиваване на територията на тази държава от посочената дата. Тя получава това разрешение за пребиваване, тъй като е дошла в Белгия, за да живее заедно с партньора си, който е френски гражданин. Г‑жа Hadj Ahmed и последният имат общо дете, което е родено на 18 декември 2003 г. и също е френски гражданин. През 2006 г., след като е получила посоченото разрешение за пребиваване, ответничката в главното производство води в Белгия своята дъщеря, която е родена на 28 януaри 1993 г. и има алжирско гражданство.
13 По време на съвместното съжителство с партньора си г‑жа Hadj Ahmed, която никога не е имало качеството на работник в Белгия, е ползвала семейни надбавки в стандартен размер за двете си деца на основание на труда, полаган от нейния партньор в Белгия.
14 Г‑жа Hadj Ahmed и партньорът ѝ се разделят през юни 2007 г. От 15 мaй 2007 г. г‑жа Hadj Ahmed, която не е на издръжка на бившия си партньор, живее на социални помощи.
15 От 1 октомври 2007 г. г‑жа Hadj Ahmed спира да получава семейни надбавки за дъщеря си, но продължава да получава такива за другото си дете. Подадена е молба до ONAFTS за отпускане от тази дата на гарантирани семейни обезщетения за дъщерята на г‑жа Hadj Ahmed. На 7 април 2008 г. този орган отхвърля посочената молба с мотива, че заинтересованото лице не отговаря на условието за пребиваване, предвидено в член 1 от Закона за гарантираните семейни обезщетения.
16 На 3 юли 2008 г. г‑жа Hadj Ahmed подава пред Tribunal du travail de Bruxelles (Съд по трудови спорове, гр. Брюксел) жалба срещу отказа на ONAFTS, като твърди, че за нея се прилагат разпоредбите на Регламент № 1408/71. Същевременно и след покана от ONAFTS в този смисъл тя подава до компетентните органи молба да се дерогира условието за продължителност на пребиваването в Белгия. Вследствие на това производство г‑жа Hadj Ahmed получава гарантираните семейни обезщетения за дъщеря си след пребиваване в продължение на четири години, тоест считано от 18 януари 2010 г. Следователно в спора по главното производство се иска изплащане на тези обезщетения за периода между 1 октомври 2007 г. и 18 януари 2010 г.
17 С решение от 23 август 2010 г. Tribunal du travail de Bruxelles уважава жалбата на г‑жа Hadj Ahmed. Като се позовава на Решение от 7 септември 2004 г. по дело Trojani (C‑456/02, Recueil, стр. I‑7573), този съд приема, че тъй като заинтересованата е получила право да се установи в Белгия в качеството на член на семейството на гражданин на Съюза, тя е приравнена на такъв гражданин и има право на същото третиране като предвиденото за гражданите на тази държава членка.
18 ONAFTS обжалва това решение пред запитващата юрисдикция. Според него не може да се приеме, че ответничката в главното производство попада в приложното поле на Регламент № 1408/71. Този орган изразява съмнения относно факта, че от Директива 2004/38 може да се изведе възможността лице, което няма качество на гражданин на Съюза, да бъде приравнено на гражданин на Съюза, когато живее с лице с такова качество. Също така според ONAFTS Решение по дело Trojani, посочено по-горе, се отнася до положение, свързано с гражданин на Съюза и социалнoосигурително обезщетение, тоест случаят е различен от този на ответничката в главното производство.
19 Според запитващата юрисдикция г‑жа Hadj Ahmed има интерес да се позове на прилагането на Регламент № 1408/71, за да се освободи от условието за петгодишно пребиваване, предвидено в член 1 от Закона за гарантираните семейни обезщетения.
20 При тези обстоятелства Cour du travail de Bruxelles (Апелативен съд по трудови спорове, гр. Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Ако гражданка на трета държава (в случая, с алжирско гражданство) е получила преди по-малко от пет години разрешение за пребиваване в държава членка (в случая, в Белгия), за да живее без брак или регистрирано съжителство с гражданин на друга държава членка (в случая, лице с френско гражданство), от което тя има дете (с френско гражданство), попада ли тя в приложното поле на Регламент № 1408/71 в качеството ѝ на член на семейство на работник, гражданин на държава членка, с цел да ѝ бъдат предоставени — като получател на семейни добавки — гарантирани семейни обезщетения за друго дете, гражданин на трета страна (в случая, с алжирско гражданство), макар нейното съвместно съжителство с бащата на детето, което е с френско гражданство, междувременно да е приключило?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, при посочените в същия въпрос обстоятелства и предвид присъствието в нейното домакинство на дете с френско гражданство, попада ли тази гражданка на трета държава — или нейното дете, гражданин на трета държава — в приложното поле на Регламент № 1408/71 в качеството ѝ на член на семейството на работник, гражданин на държава членка, с цел да ѝ бъдат предоставени гарантирани семейни обезщетения за детето, което е с алжирско гражданство?
3) Ако отговорът на предходните въпроси е отрицателен, при посочените в първия въпрос обстоятелства, ползва ли се тази гражданка на трета държава — съгласно [член 13, параграф 2 и член 14 от] Директива 2004/38 […] във връзка с член 12 ЕО (понастоящем член 18 ДФЕС) — от същото правно третиране като гражданите на съответната държава, докато не ѝ бъде отнето правото на пребиваване, така че да е изключено белгийската държава да ѝ наложи условие за продължителност на пребиваването с оглед предоставянето на гарантирани семейни обезщетения, когато това условие не се изисква от получателите на семейни добавки, граждани на съответната държава?
4) Ако отговорът на предходните въпроси е отрицателен, при обстоятелствата, посочени в първия въпрос, и в качеството ѝ на майка на гражданин на [Съюза], ползва ли се посочената гражданка на трета държава — съгласно членове 20 и 21 от [Хартата] — от принципа на равно третиране, така че да е изключено белгийската държава да ѝ наложи условие за продължителност на пребиваването с оглед предоставянето на гарантирани семейни обезщетения за друго нейно дете, гражданин на трета страна, когато това условие за продължителност на пребиваването не се изисква за дете, което е гражданин на [държава членка]?“.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
21 С първите два въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада гражданка на трета държава (наричана по-нататък „майката“) или нейната дъщеря, която също е гражданка на трета държава (наричана по-нататък „дъщерята“), когато те се намират в следното положение:
– майката е получила преди по-малко от пет години разрешение за пребиваване в държава членка, за да живее без брак или регистрирано съжителство с гражданин на друга държава членка (наричан по-нататък „гражданинът на друга държава членка“), от когото тя има дете, гражданин на последната държава членка (наричано по-нататък „общото дете“),
– само гражданинът на друга държава членка има качеството на работник,
– съвместното съжителство между майката и гражданина на друга държава членка междувременно е приключило, и
– дъщерята и общото дете са част от домакинството на майката.
22 В това отношение следва да се припомни, че понятието за член на семейството на работник по смисъла на Регламент № 1408/71 е определено в член 1, буква е), подточка i) от посочения регламент като „всяко лице, което е определено или признато за член на семейството, или е определено като член на домакинството от законодателството, съгласно което се предоставят обезщетенията […]; въпреки това, когато съгласно посочените законодателства за член на семейството или за член на домакинството се счита само лице, което живее под един и същи покрив със заетото лице[…] [или] самостоятелно заетото лице […], това условие се счита за изпълнено, ако въпросното лице е главно на издръжка на това лице“.
23 Така, на първо място, тази разпоредба изрично препраща към националната уредба, предвиждайки, че „член на семейството“ е „всяко лице, което е определено или признато за член на семейството, или е определено като член на домакинството от законодателството, съгласно което се предоставят обезщетенията“ (Решение от 26 ноември 2009 г. по дело Slanina, C‑363/08, Сборник, стр. I‑11111, точка 25).
24 На следващо място, член 1, буква е), подточка i) от Регламент № 1408/71 съдържа следното уточнение: „въпреки това, когато съгласно посочените [национални] законодателства за член на семейството или за член на домакинството се счита само лице, което живее под един и същи покрив със заетото лице[…] [или] самостоятелно заетото лице […], това условие се счита за изпълнено, ако въпросното лице е главно на издръжка на това лице“ (Решение по дело Slanina, посочено по-горе, точка 26).
25 Следователно, както правилно отбелязват чешкото правителство и Европейската комисия, предвиденото в член 1, буква е), подточка i) от Регламент № 1408/71 условие ще бъде изпълнено, ако при обстоятелствата по главното производство майката или дъщерята могат да бъдат разглеждани, по смисъла на националния закон или за целите на неговото прилагане, като „членове на семейството“ на гражданина на друга държава членка и в противен случай, ако може да се приеме, че те са „главно на издръжка“ на това лице (вж. в този смисъл Решение по дело Slanina, посочено по-горе, точка 27).
26 Макар данни в предоставената на Съда преписка да сочат, че това условие не е изпълнено в спора по главното производство, запитващата юрисдикция следва да направи проверка в това отношение.
27 За сметка на това, както правилно посочва белгийското правителство, видно от член 1, буква е), подточка i) от Регламент № 1408/71, тълкуван в точка 25 от настоящото решение, само по себе си обстоятелството, че общото дете е част от домакинството на майката, не е релевантно за квалифицирането на майката или на дъщерята като „член на семейството“ на гражданина на друга държава членка по смисъла на тази разпоредба.
28 По отношение на евентуалното прилагане на Регламент № 859/2003, на който също се позовава запитващата юрисдикция, следва да се отбележи, че съгласно член 1 от посочения регламент с него действието на Регламент № 1408/71 е разширено спрямо граждани на трети държави, доколкото те вече не попадат в приложното поле на последния регламент единствено на основание на гражданството си.
29 При все това евентуалното неприлагане на Регламент № 1408/71 за майката или дъщерята зависи не от гражданството им, а от факта, че не могат да бъдат разглеждани като членове на семейството на гражданина на друга държава членка по смисъла на член 1, буква е), подточка i) от този регламент.
30 Освен това съгласно член 1 от Регламент № 859/2003 гражданинът на трета държава трябва да отговаря на две условия, за да може разпоредбите на Регламент № 1408/71 да са приложими за него и за членовете на семейството му. От една страна, този гражданин трябва да пребивава законно в държава членка, а от друга — да не се намира в положение, което се ограничава във всяко едно отношение в рамките на една-единствена държава членка. Такова е по-специално положението на гражданин на трета държава, който има връзка единствено с трета държава и с една държава членка (вж. в този смисъл Решение от 18 ноември 2010 г. по дело Xhymshiti, C‑247/09, Сборник, стр. I‑11845, точка 28).
31 По отношение на първото условие следва да се заключи, че с оглед на данните в акта за преюдициално запитване през релевантния за главното производство период както майката, така и дъщерята пребивават законно в Белгия.
32 Във връзка с второто условие от предоставената на Съда преписка следва, че положението на майката и на дъщерята е свързано само с една трета държава и с една държава членка, а именно съответно с Алжирската демократична народна република и с Кралство Белгия.
33 При тези обстоятелства не би могло да се приеме, че Регламент № 859/2003 разширява приложното поле на Регламент № 1408/71 по отношение на лица като майката или дъщерята.
34 Ето защо на първия и на втория въпрос следва да се отговори, че Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че след като се намират в описаното в точка 21 от настоящото решение положение, майката или дъщерята не попадат в приложното поле на този регламент, освен ако могат да бъдат разглеждани по смисъла на националния закон или за целите на неговото прилагане като „членове на семейството“ на гражданина на друга държава членка или, в противен случай, ако може да се приеме, че те са „главно на издръжка“ на това лице.
По третия въпрос
35 С третия въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 13, параграф 2 и член 14 от Директива 2004/38 във връзка с член 18 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която, след като майката се намира в описаното в точка 21 от настоящото решение положение, за нея се прилага условие за продължителност на пребиваването от пет години с оглед на отпускането на гарантирани семейни обезщетения, при положение че такова условие не е предвидено за гражданите на самата държава членка.
36 В това отношение, както правилно отбелязват белгийското правителство, чешкото правителство и Комисията, от текста на член 13, параграф 2 от Директива 2004/38 изрично следва, че правото на пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка, се запазва съгласно тази разпоредба и при определени условия само в случай на развод, анулиране на брака или прекратяване на регистрирано съжителство.
37 Както обаче потвърждава самата формулировка на първия въпрос, обстоятелствата по спора в главното производство не сочат наличието на брак или регистрирано съжителство между майката и гражданина на друга държава членка. При това положение последната не може да се позовава на право на пребиваване по член 13, параграф 2 от Директива 2004/38, нито по член 14 от нея, в параграф 2 от който само се припомня необходимостта съответните лица да отговарят на условията, предвидени по-специално в член 13 от посочената директива, за да бъде запазено правото им на пребиваване.
38 Член 18 ДФЕС, на който се позовава запитващата юрисдикция в третия си въпрос, не би довел до различен извод.
39 Всъщност обстоятелството, че лице като ответничката в главното производство е имало през релевантния за главното производство период разрешение за пребиваване в Белгия, не му позволява да се позовава на принципа за недопускане на дискриминация, основана на гражданството, в съответствие с член 18 ДФЕС.
40 Безспорно в точка 46 от Решение по дело Trojani, посочено по‑горе, Съдът е постановил по същество, че след като гражданин на Съюза притежава разрешение за пребиваване в държава членка, той може да се позовава на член 18 ДФЕС, за да му бъде предоставено социалноосигурително обезщетение при същите условия, както на гражданите на тази държава членка.
41 При все това посоченото тълкуване на член 18 ДФЕС, който се отнася до гражданството на Съюза (вж. в този смисъл Решение от 15 март 2005 г. по дело Bidar, C‑209/03, Recueil, стр. I‑2119, точки 37 и 39), не би могло да бъде приложено буквално за случай, в който гражданин на трета държава има разрешение за пребиваване в държава членка.
42 Въпреки това в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. Следователно, макар запитващата юрисдикция формално да ограничава третия си въпрос до тълкуването на Директива 2004/38, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила във въпросите си. В това отношение Съдът трябва да извлече от предоставените от националната юрисдикция данни, по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, на които е необходимо да се направи тълкуване предвид предмета на спора (вж. в този смисъл Решение от 14 октомври 2010 г. по дело Fuß, C‑243/09, Сборник, стр. I‑9849, точки 39 и 40, както и цитираната съдебна практика).
43 Комисията твърди обаче, че за да избегне прилагането на условие за продължителност на пребиваването от пет години с оглед на предоставянето на гарантирани семейни обезщетения, майката би могла да се позове на принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданството, като се базира на право на пребиваване по силата на член 12 от Регламент № 1612/68.
44 В това отношение следва да се припомни, че целта на Регламент № 1612/68, а именно свободното движение на работници, изисква с оглед на гарантирането му при зачитане на свободата и достойнството оптимални условия за интегриране на семейството на работника в приемащата държава членка (вж. Решение от 13 ноември 1990 г. по дело Di Leo, C‑308/89, Recueil, стр. I‑4185, точка 13 и Решение от 17 септември 2002 г. по дело Baumbast и R, C‑413/99, Recueil, стр. I‑7091, точка 50).
45 За да е успешно подобно интегриране, е необходимо детето на работника мигрант да има възможност да започне обучението си в приемащата държава членка, както изрично предвижда член 12 от Регламент № 1612/68, и евентуално да го завърши с успех (Решение от 15 март 1989 г. по дело Echternach и Moritz, 389/87 и 390/87, Recueil, стр. 723, точка 21 и Решение по дело Baumbast и R, посочено по-горе, точка 51).
46 Съгласно съдебната практика това право на достъп до образование включва самостоятелно право на пребиваване на детето на работник мигрант или на бивш работник мигрант, когато това дете желае да продължи обучението си в приемащата държава членка, както и съответстващо право на пребиваване в полза на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху това дете (вж. Решение от 23 февруари 2010 г. по дело Teixeira, C‑480/08, Сборник, стр. I‑1107, точки 36 и 53).
47 Според Комисията както дъщерята, така и общото дете — а оттам и майката, тъй като тя действително упражнява родителските права върху тези деца — имат такова право на пребиваване на основание член 12 от Регламент № 1612/68.
48 При обстоятелства като тези в главното производство обаче това тълкуване не може да бъде прието по отношение на дъщерята.
49 Всъщност, от една страна, е безспорно, че дъщерята не е дете на гражданина на друга държава членка. Следователно по отношение на това лице тя няма качеството на дете на гражданин на държава членка, който е или е бил нает на работа на територията на друга държава членка по смисъла на член 12 от Регламент № 1612/68.
50 От друга страна, е вярно, както твърди Комисията, че предвиденото в член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 1612/68 право с работника мигрант да се настаняват „съпруг[ът/ата] и техни[те] низходящи, на възраст под 21 години или издържани от тях“, трябва да се тълкува в смисъл, че то е предоставено както на низходящите на този работник, така и на низходящите на неговия/неговата съпруг/а (Решение по дело Baumbast и R, посочено по-горе, точка 57).
51 В това отношение обаче е достатъчно да се посочи, че при обстоятелства като тези в главното производство майката не е и не е била съпруга на гражданина на друга държава членка, като партньорът при обикновено съвместно съжителство не може да бъде разглеждан като „съпруг/а“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 1612/68 (вж. в този смисъл Решение от 17 април 1986 г. по дело Reed, 59/85, Recueil, стр. 1283, точка 16). Следователно дъщерята не може да бъде разглеждана като дете на съпругата на работник мигрант или на бивш работник мигрант.
52 За сметка на това следва да се отбележи, че видно от предоставената на Съда преписка, общото дете действително е дете на гражданин на държава членка, който е или е бил нает на работа на територията на друга държава членка по смисъла на член 12 от Регламент № 1612/68. За да може обаче майката в качеството на родител, който в действителност упражнява родителските права върху детето, да се ползва от право на пребиваване на основание на тази разпоредба, трябва общото дете да е започнало да посещава училище в приемащата държава членка (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Czop и Punakova, C‑147/11 и C‑148/11, точка 29).
53 Съдът обаче не разполага с достатъчно данни относно положението на общото дете, и по-конкретно относно обучението му, поради което на този етап от производството пред Съда тълкуването на евентуалните последици за спора по главното производство от наличието на право на пребиваване на майката по силата на член 12 от Регламент № 1612/68 би било хипотетично.
54 Предвид всички изложени по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 13, параграф 2 и член 14 от Директива 2004/38 във връзка с член 18 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която, след като майката се намира в описаното в точка 21 от настоящото решение положение, за нея се прилага условие за продължителност на пребиваването от пет години с оглед на отпускането на гарантирани семейни обезщетения, при положение че такова условие не е предвидено за гражданите на самата държава членка.
По четвъртия въпрос
55 Предвид отговора на предходните въпроси няма основание да се отговаря на четвъртия въпрос.
56 Всъщност следва да се припомни, че основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, включително от Хартата, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тези случаи (вж. в този смисъл Решение от 26 февруари 2013 г. по дело Åkerberg Fransson, C‑617/10, точка 19 и цитираната съдебна практика).
57 Както следва обаче от отговора на предходните въпроси, Съдът не разполага с данни, позволяващи да се заключи, че положение като разглежданото в главното производство действително е уредено от правото на Съюза.
По съдебните разноски
58 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., трябва да се тълкува в смисъл, че гражданка на трета държава или нейната дъщеря, която също е гражданка на трета държава, когато се намират в следното положение:
– гражданката на трета държава е получила преди по‑малко от пет години разрешение за пребиваване в държава членка, за да живее без брак или регистрирано съжителство с гражданин на друга държава членка, от когото тя има дете, гражданин на последната държава членка,
– само гражданинът на друга държава членка има качеството на работник,
– съвместното съжителство между посочената гражданка на трета държава и гражданина на друга държава членка междувременно е приключило, и
– двете деца са част от домакинството на майка им,
не попадат в приложното поле на този регламент, освен ако гражданката на трета държава или дъщеря ѝ могат да бъдат разглеждани, по смисъла на националния закон или за целите на неговото прилагане, като „членове на семейството“ на гражданина на друга държава членка или, в противен случай, ако може да се приеме, че те са „главно на издръжка“ на това лице.
2) Член 13, параграф 2 и член 14 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО във връзка с член 18 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която, след като гражданка на трета държава се намира в описаното в точка 1 от диспозитива на настоящото решение положение, за нея се прилага условие за продължителност на пребиваването от пет години с оглед на отпускането на гарантирани семейни обезщетения, при положение че такова условие не е предвидено за гражданите на самата държава членка.
Подписи