Жалба, подадена на 30 август 2013 г. — Generics (UK)/Комисия
(Дело T-469/13)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Generics (UK) Ltd (Potters Bar, Обединено кралство) (представители: I. Vandenborre и T. Goetz, lawyers)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени изцяло или частично Решение C (2013) 3803 окончателен на Комисията от 19 юни 2013 г. по преписка COMP/39229 – Lundbeck, с което се установява, че жалбоподателят е извършил едно-единествено продължавано нарушение на член 101 ДФЕС от 24 януари 2002 г. до 1 ноември 2003 г., като се е присъединил към две патентни спогодби,
при условията на евентуалност, да отмени наложената глоба или да намали значително нейното ниво, и
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага девет правни основания.
Първото правно основание е изведено от погрешна преценка на Комисията относно съдържанието, целта и контекста на спогодбите:
Констатациите в решението се основават на неправилно и спекулативно тълкуване на спогодбите и на доста избирателно подбиране на извадки от записите. В решението не се вземат предвид или се тълкуват погрешно доказателства, които недвусмислено установяват, че спогодбите остават в обхвата на валидно издадените патенти на Lundbeck и са били сключени в контекста на истински патентен спор.
Второто правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Комисията при невземане предвид на наличието на валидно издадени патенти, и приравняване на спогодбите към споразумения за подялба на пазара:
Констатацията в решението, че спогодбите съставляват ограничение на конкуренцията по предмет не отчита наличието на валидно издадени патенти, което жалбоподателят е трябвало да вземе предвид. Неправилно се констатира в решението, че патентите предоставят изключителни правомощия едва след като бъдат потвърдени в съдебно производство, че патентните спорове са съществени за процеса на конкуренция и жалбоподателят имал задължение да предприеме съдебно производство или да изчерпи всички други възможности, преди да сключи спогодба.
Третото правно основание е изведено от грешки при прилагане на правото и при преценката на фактите, допуснати от Комисията, когато е направила извода, че плащанията, предвидени съгласно спогодбите, са били „решаващи“ за установяването на нарушение по предмет:
Няма правна или фактическа основа за констатацията на Комисията, че простото включване в спогодбите на плащане на жалбоподателя е било достатъчно, за да се установи наличието на нарушение по предмет. Комисията не е доказала твърдението си.Четвъртото правно основание е изведено от грешки при прилагане на правото и при преценката на фактите, допуснати от Комисията, тъй като не е взела предвид релевантния фактически и правен контекст, в който са сключени спогодбите:Комисията игнорира фактори с ключово значение за преценката на спогодбите, включително приложимото право по патентни спорове, записи на обсъждания на патентното производство и риска от вреди за жалбоподателя, и констатациите на самата Комисия във връзка със средната продължителност на патентно производство. Комисията не е доказала твърдението си.Петото правно основание е изведено от погрешни констатации на Комисията, че по отношение на спогодбите не може да бъде обявена неприложимост съгласно член 101, параграф 3 ДФЕС:– Комисията не ан
ализира релевантните, надеждни и достоверни доводи и доказателства, представени от жалбоподателя, които установяват, че спогодбите са му позволили пускане на пазара почти 18 години преди изтичането на основния патент на Lundbeck.
Шестото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност в решението:– Решението нарушава принципа на пропорционалност, като осъжда спогодбите, които са най-необременителното средство за преследване на легитимни цели.Седмото правно основание е изведено от неадекватни мотиви на решението в противоречие с член 296 ДФЕС:–
Решението е мотивирано по неадекватен начин в противоречие с член 296 ДФЕС, тъй като приема за съществуващо нещо, което Комисията е трябвало да докаже.Осмото правно основание е
изведено от нарушение в решението на съществено процесуално изискване:– Решението нарушава правото на защита на жалбоподателя, като въвежда нови твърдения и доказателства, без да дава възможност на жалбоподателя да бъде изслушан.Деветото правно
основание е изведено от недоказаност на твърдението на Комисията, че жалбоподателят е извърши
л нарушението умишлено или по небрежност:– Разглежданите факти повдигат новаторски и сложни въпроси, по които не е имало практика по времето, когато
са сключени спогодбите. Няма основание да се приеме, че това, за което Комисията твърди, че е нарушени
е, е извършено в умишлено или небрежно нарушение на закона.