РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
27 юни 2017 година(*)
„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Срочен трудов договор, който съдържа клауза за прекратяването му, в случай че служителят не е включен в списъка с резерви от следващия конкурс на общо основание — Прекратяване на договора на основание клаузата за прекратяване — Преобразуване на договор за определен срок в договор за неопределено време — Сила на пресъдено нещо — Клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Задължение за мотивиране“
По дело T‑233/16 P
с предмет жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 2 март 2016 г., Ruiz Molina/СХВП (F‑60/15, EU:F:2016:28), насочена към отмяната на това решение,
José Luis Ruiz Molina, с местожителство в Сан Хуан де Аликанте (Испания), за когото се явяват N. Lhoëst и S. Michiels, адвокати,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява A. Lukošiūtė, в качеството на представител, подпомагана от B. Wägenbaur, адвокат,
ответник в първоинстанционното производство,
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите),
състоящ се от: M. Jaeger, председател, M. Prek (докладчик) и A. Dittrich, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Решение(1)
1 С жалбата си, подадена на основание член 9 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз, жалбоподателят, г‑н José Luis Ruiz Molina, иска отмяната на решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 2 март 2016 г., Ruiz Molina/СХВП (F‑60/15, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:F:2016:28), с което този съд е отхвърлил искането му за отмяна на решението на председателя на EUIPO от 4 юни 2014 г. за прекратяване на неговия договор като срочно нает служител след изтичането на шестмесечно предизвестие.
Фактическа обстановка
2 Обстоятелствата в основата на спора са изложени в точки 13—29 от обжалваното съдебно решение по следния начин:
„13 Жалбоподателят постъпва на служба в [EUIPO] на 16 юли 2001 г., а от 16 юли 2002 г. работи на договор като срочно нает служител по член 2, буква а) от действащите тогава Условия за работа на другите служители за първоначално предвиден период от четири години, тоест до 15 юли 2006 г.
[…]
15 След участието му в една от процедурите за вътрешен подбор в областта на „индустриалната собственост“ и с оглед на ранга му в класацията, на жалбоподателя е предложено, което той приема, да се сключи допълнително споразумение към неговия договор като срочно нает служител с действие от 1 юни 2005 г. Така членове 4 и 5 от този договор са били изменени, като неговият договор става „договор […] сключен за неопределено време с клауза за прекратяване“ в съответствие с новия член 4.
16 Член 5 от така изменения договор като срочно нает служител е предвиждал следното:
„Настоящият договор се прекратява при условията, предвидени в член 47 от [УРДС] в случай на невписване [на името] на служителя в списъка с резерви от следващия конкурс на общо основание за неговата функционална група в областта на индустриалната собственост, организиран от [Европейската служба за подбор на персонал]. Настоящият договор ще бъде прекратен и в случай че служителят не приеме предложение за назначаване като длъжностно лице от неговата функционална група, направено от [EUIPO] веднага след публикуването на списъка с резерви от посочения конкурс.
Освен това [EUIPO] запазва правото си да прекрати настоящия договор на всяко друго основание, предвидено в членове 47—50 от [УРДС], в съответствие с посочените в тези членове условия.
Когато условията за прекратяване са налице, настоящият договор се прекратява по право след изтичането на срока на предизвестие по смисъла на член 47, буква в), подточка i) от [УРДС]“.
[…]
18 На 19 декември 2007 г. директорът на отдела за човешки ресурси на [EUIPO] информира жалбоподателя, че конкурсите на общо основание OHIM/AD/02/07 и OHIM/AST/02/07 са част от конкурсите, визирани от клаузата за прекратяване в член 5 от неговия договор като срочно нает служител, изменен на 1 юни 2005 г.
19 Жалбоподателят се представя на конкурса на общо основание OHIM/AST/02/07, но [неговото име] не е вписано в списъка с резерви. Договорът му е прекратен с решение от 12 март 2009 г. с действие от вечерта на 15 септември 2009 г. (наричано по-нататък „решението от 12 март 2009 г.“).
20 На 12 март 2009 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу това решение. Тъй като същата е отхвърлена, той обжалва решението в рамките на колективна жалба, подадена с други тринадесет срочно наети служители и бивши срочно наети служители на [EUIPO], заведена в секретариата на Съда на публичната служба под номер F‑102/09.
21 По колективната жалба, заведена под номер F‑102/09, е постановено решението от 15 септември 2011 г., Bennett и др./СХВП (F‑102/09, EU:F:2011:138, наричано по-нататък „решение Bennett II“). В това решение Съдът на публичната служба приема, от една страна, че независимо от условията по член 4 от него, договорът на жалбоподателя, както е изменен с действие от 1 юни 2005 г., не може да се квалифицира като договор за неопределено време, за който е характерна стабилност при заемането на позицията (решение Bennett II, т. 86), и от друга страна, че въведеното на 1 юни 2005 г. изменение на договора му като срочно нает служител с добавянето на клауза за прекратяване трябва да се схваща като първо подновяване на неговия договор за определен срок по смисъла на член 2, буква а) от УРДС (решение Bennett II, т. 120). Със същото решение Съдът на публичната служба отхвърля жалбата в частта ѝ относно жалбоподателя и следователно не отменя решението от 12 март 2009 г.
22 По-рано в рамките на друга колективна жалба, заведена в секретариата на Съда на публичната служба под номер F‑19/08, в която жалбоподателят също е участвал и която е довела до постановяването на решението от 2 юли 2009 г., Bennett и др./СХВП (F‑19/08, EU:F:2009:75, наричано по-нататък „решение Bennett I“), след като констатира, че конкурсите OHIM/AD/02/07 и OHIM/AST/02/07 са били организирани с цел назначаването съответно само на четирима асистенти и на един-единствен администратор, Съдът на публичната служба приема в точка 116 от посоченото решение следното:
„[К]ато предлага на 31 служители, успешно преминали вътрешните процедури за подбор, договор като срочно наети служители за неопределено време, в който има предвидена клауза за прекратяване, приложима единствено в случай че заинтересованото лице не бъде включено в списъка с резерви, изготвен след провеждане на конкурс на общо основание в областта на индустриалната собственост, чието провеждане е било обявено от нейния председател за 2007 г. или 2008 г., [EUIPO] ясно се е ангажирала да задържи заинтересованите постоянно на работа, при условие че фигурират в този списък с резерви. При тези условия, като е ограничила до пет броя на местата за заемане, въпреки че заинтересованите са били [тридесет и един], и като е ограничила броя на успешните кандидати, вписани в списъците с подходящи кандидати, изготвени след провеждането на [конкурсите OHIM/AD/02/07 и OHIM/AST/02/07], които освен това са на общо основание, до точния брой места за заемане, [EUIPO] радикално и обективно е намалила шансовете на жалбоподателите, като цяло, да избегнат прилагането на клаузата за прекратяване и следователно е изпразнила от съдържание част от поетите от нея договорни задължения по отношение на срочно наетия ѝ персонал“.
[…]
25 След решения Bennett I и Bennett II [EUIPO] и жалбоподателят подписват на 1 декември 2011 г. „протокол за реинтегриране“, предвиждащ „реинтегрирането“ на жалбоподателя в рамките на неговия договор като срочно нает служител, изменен на 1 юни 2005 г., като член 5 от същия остава непроменен, а член 4 е премахнат (наричан по-нататък „протокол за реинтегриране“); със същия протокол [EUIPO] действително реинтегрира жалбоподателя на служба считано от 1 декември 2011 г.
[…]
27 На 28 ноември 2013 г. председателят на [EUIPO] информира жалбоподателя, че след публикуването на обявлението за въпросния конкурс „клаузата [за прекратяване, предвидена в член 5 от неговия договор като срочно нает служител] ще се счита [за влязла в приложение] ако [неговото] име не [фигурира] […] в [списъци[те] с резерви от […]конкурсите [на общо основание] OHIM/AD/01/13 и OHIM/AST/02/13]“.
28 Жалбоподателят участва в конкурса на общо основание OHIM/AST/02/13 (наричан по-нататък „въпросния[т] конкурс“), но [неговото име] не е вписано в списъка с резерви. Договорът му като срочно нает служител е прекратен с решение от 4 юни 2014 г., което влиза в сила след изтичането на шестмесечно предизвестие, считано от същия ден, тоест на 3 декември 2014 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
29 Жалбоподателят подава жалба по административен ред на 4 септември 2014 г. срещу обжалваното решение, която е отхвърлена на 12 януари 2015 г.“
Производство пред първата инстанция и обжалваното съдебно решение
3 С акт, заведен в секретариата на Съда на публичната служба на 22 април 2015 г., жалбоподателят подава жалба, регистрирана под номер F‑60/15 и целяща отмяната на решението на председателя на EUIPO от 4 юни 2014 г. за прекратяване на неговия договор като срочно нает служител след изтичането на шестмесечно предизвестие.
4 С обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба отхвърля жалбата и осъжда жалбоподателя да понесе, наред със направените от него съдебни разноски, половината от съдебните разноски на EUIPO.
5 Най-напред, Съдът на публичната служба напомня, че „протоколът за реинтегриране, [който EUIPO и жалбоподателят са сключили на 1 декември 2011 г.] е предвиждал реинтегрирането на жалбоподателя в рамките на неговия договор като срочно нает служител, както е изменен на 1 юни 2005 г., в степента и стъпката, които е притежавал към датата, на която посоченият договор е бил прекратен, тоест вечерта на 15 септември 2009 г.“, и че със същия този протокол EUIPO „се ангажирала да възстанови кариерата на жалбоподателя, считано от същата дата, и да му изплати разликата между възнаграждението, което е щял да получи между 16 септември 2009 г. и 30 ноември 2011 г., ако неговият договор не беше прекратен, и възнаграждението, което действително е получил през същия период“. Този съд приема, че „при тези условия, както става ясно изрично от член 1 [от посочения протокол], следва да се счита, че решението от 12 март 2009 г. е било отменено с посочения протокол и че жалбоподателят е бил поставен с обратна сила в рамките на изпълнението на неговия договор като срочно нает служител, изменен на 1 юни 2005 г., считано от датата на действие на решението за прекратяване, тоест считано от вечерта на 15 септември 2009 г.“ Така този съд приема, че „[д]оговорът като срочно нает служител на жалбоподателя, изменен на 1 юни 2005 г., трябва да се счита […] за първо подновяване на неговия договор като срочно нает служител за определен срок по смисъла на член 2, буква а) от УРДС, като жалбоподателят не може да поддържа, че обжалваното решение [е нарушило] разпоредбите на член 8, първа алинея от УРДС поради това, че [този протокол] представлява второ подновяване на неговия договор с [EUIPO]“ (т. 39 от обжалваното съдебно решение).
6 По-нататък, Съдът на публичната служба подчертава, че „Рамковото споразумение [за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) на 18 март 1999 г., приведено в действие с Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г.] не урежда условията за прекратяване на срочните договори или на договорите за неопределено време, а условията за използването им в съответствие с клауза 1, буква б) от него“ и че „не може да се направи пряко позоваване на клауза 5, параграф 1, буква а) от [посоченото] Рамково споразумение […] срещу обжалваното решение, което не цели и не води до подновяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя с [EUIPO] и следователно не би могло само по себе си да противоречи на разпоредбите на [това] Рамково споразумение“ (т. 45 от обжалваното съдебно решение).
7 Освен това, що се отнася до предполагаемата незаконосъобразност на протокола за реинтегриране, подписан от EUIPO и жалбоподателя на 1 декември 2011 г. (наричан по-нататък „протоколът за реинтегриране от 1 декември 2011 г.“), поради това, че той бил в разрез с разпоредбите на Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) на 18 март 1999 г., приведено в действие с Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129, наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), Съдът на публичната служба напомня, че с въпросния протокол жалбоподателят е бил реинтегриран в своя договор като срочно нает служител, изменен на 1 юни 2005 г., и че „[п]оследният договор […] се счита за първо подновяване на неговия договор като срочно нает служител за определен срок по смисъла на член 2, буква a) от УРДС, на основание разпоредбите на член 8 от посочения Правилник, които целят именно да ограничат използването на последователни договори като срочно нает служител и спадат към мерките, обхванати от клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение, с които може да се предотвратят злоупотребите, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения (т. 46 от обжалваното съдебно решение).
8 Накрая, този съд подчертава, че „доколкото решението за прекратяване на предходния договор на жалбоподателя с [EUIPO] не е било отменено от Съда на публичната служба, реинтеграцията на жалбоподателя по силата на протокола за реинтегриране [от 1 декември 2011 г.] се [е] извършила единствено по инициатива на администрацията“ и че „[п]одобно реинтегриране на жалбоподателя в рамките на службите на [EUIPO], въпреки че трудовото правоотношение е било прекъснато за повече от две години, не може да се квалифицира като злоупотреба по смисъла на клауза 1, буква б) от Рамковото споразумение“ (т. 46 от обжалваното съдебно решение).
Производството пред Общия съд и исканията на страните
9 На 12 май 2016 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
[…]
17 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– вследствие на това да уважи неговите искания в първоинстанционното производство, като отмени решението на председателя на EUIPO от 4 юни 2014 г. за прекратяване на договора му като срочно нает служител след изтичането на шестмесечно предизвестие,
– да осъди EUIPO да заплати всички направени в производствата пред двете инстанции съдебни разноски.
18 EUIPO иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– при условията на евентуалност, да уважи нейните искания, направени в първоинстанционното производство,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски по производството.
От правна страна
[…]
По първото и второто основание, изведени съответно от нарушението на член 8 УРДС и от нарушението на силата на прeсъдено нещо на решението от 15 септември 2011 г. по дело Bennett и др./СХВП (F‑102/09, EU:F:2011:138)
21 Първите две повдигнати от жалбоподателя основания са изведени съответно от нарушението на член 8 УРДС и от незачитането на силата на пресъдено нещо на решението от 15 септември 2011 г., Bennett и др./СХВП (F‑102/09, EU:F:2011:138).
[…]
24 Първите две основания налагат да се провери, от една страна, дали Съдът на публичната служба е допуснал грешка, като е приел, че решението за прекратяване на договора от 12 март 2009 г. е било оттеглено от неговия автор, и от друга страна, дали този съд е преценил правилно правните последици от посоченото оттегляне.
25 На първо място, трябва да се разгледа въпросът дали оттеглянето на решението за прекратяване на договора от 12 март 2009 г. е било възможно от правна гледна точка.
26 Първо, от съдебната практика следва, че оттеглянето с обратно действие на законен административен акт, с който са предоставени субективни права или сходни предимства, е в разрез с основните принципи на правото (вж. в този смисъл решения от 22 септември 1983 г., Verli-Wallace/Комисия, 159/82, EU:C:1983:242, т. 8 и от 5 декември 2000 г., Gooch/Комисия, T‑197/99, EU:T:2000:282, т. 52).
27 Второ, що се отнася до незаконосъобразните административни актове, важно е да се припомни, че съгласно установената съдебна практика от общите принципи на правото на Съюза следва, че администрацията по принцип има правомощие да оттегля с обратно действие всеки незаконно приет облагоприятстващ административен акт (вж. в този смисъл решения от 20 ноември 2002 г., Lagardère и Canal+/Комисия, T‑251/00, EU:T:2002:278, т. 138—140 и от 15 април 2011 г., IPK International/Комисия, T‑297/05, EU:T:2011:185, т. 118), а оттеглянето с обратно действие на акт, който е създал права в полза на своя адресат, поначало е поставено в зависимост от наличието на много стриктни условия (вж. в този смисъл решение от 9 март 1978 г., Herpels/Комисия, 54/77, EU:C:1978:45 т. 38). Всъщност, дори на всяка институция на Съюза, която установи, че приет от нея акт е незаконосъобразен, да следва да се признае правото да го оттегли в разумен срок и с обратно действие, това право може да бъде ограничено от необходимостта да се спазва принципът на оправданите правни очаквания на лицето, за което актът е благоприятен и което е можело да разчита на неговата законност (решения от 26 февруари 1987 г., Consorzio Cooperative d’Abruzzo/Комисия, 15/85, EU:C:1987:111, т. 12—17; от 20 юни 1991 г., Cargill/Комисия, C‑248/89, EU:C:1991:264, т. 20 и от 17 април 1997 г., De Compte/Парламент, C‑90/95 P, EU:C:1997:198, т. 35). Подобно решение е поставено в зависимост и от условието да не нарушава принципа на правната сигурност (вж. в този смисъл решение от 5 март 2003 г., Ineichen/Комисия, T‑293/01, EU:T:2003:55, т. 91).
28 Трето, от решение от 16 декември 2010 г., Athinaïki Techniki/Комисия (C‑362/09 P, EU:C:2010:783, т. 59) по същество следва, че стриктните условия, предвидени в решения от 9 март 1978 г., Herpels/Комисия (54/77, EU:C:1978:45), от 26 февруари 1987 г., Consorzio Cooperative d’Abruzzo/Комисия (15/85, EU:C:1987:111) и от 17 април 1997 г., De Compte/Парламент (C‑90/95 P, EU:C:1997:198), при които може да се извърши оттеглянето с обратно действие на незаконосъобразен административен акт, пораждащ субективни права, не са релевантни в хипотезата, в която въпросният акт не е правопораждащ за неговия адресат, а е акт, който го уврежда.
29 С оглед на тази съдебна практика Общият съд счита, че няма пречка за оттеглянето на незаконосъобразен или законосъобразен административен акт, който представлява за своя адресат основно увреждащ акт и който освен това създава права в негова полза, ако не са накърнени оправданите правни очаквания на посочения адресат и не е нарушен принципът на правната сигурност.
30 В конкретния случай обаче трябва да се констатира, че решението за прекратяване на договора от 12 март 2009 г. представлява административен акт, който основно уврежда жалбоподателя и че освен това то създава право в негова полза.
31 Следва също да се отбележи, че подписвайки протокола за реинтегриране от 1 декември 2011 г., жалбоподателят е дал своето одобрение на оттеглянето на решението за прекратяване от 12 март 2009 г. и че вследствие на това въпросното оттегляне е извършено при спазване на принципа на оправданите правни очаквания на този жалбоподател и в съответствие с принципа на правната сигурност, припомнени в цитираната в точка 27 по-горе съдебна практика. В това отношение член 1 от този протокол сочи недвусмислено, че посоченото решение е оттеглено.
32 При това положение напълно правилно Съдът на публичната служба е приел в точка 39 от обжалваното съдебно решение, че решението за прекратяване на договора от 12 март 2009 г. е било оттеглено с протокола за реинтегриране от 1 декември 2011 г.
33 На второ място, при положение че оттеглянето на решението за прекратяване на договора от 12 март 2009 г. е било възможно от правна гледна точка, следва да се провери дали Съдът на публичната служба е допуснал грешка при преценката на правните последици на посоченото оттегляне.
34 Първо, трябва да се отбележи, че щом като решението за прекратяване на договора от 12 март 2009 г. е било оттеглено, счита се, че същото изобщо не е съществувало. Следователно напълно правилно Съдът на публичната служба е приел в точка 39 от обжалваното съдебно решение, че считано от 15 септември 2009 г. жалбоподателят е бил поставен с обратно действие в рамките на изпълнението на неговия договор като срочно нает служител, изменен на 1 юни 2005 г. Разпоредбите на протокола за реинтегриране от 1 декември 2011 г. само конкретизират в това отношение реинтеграцията на жалбоподателя на длъжността, която той е изпълнявал преди 15 септември 2009 г.
35 Второ, Съдът на публичната служба е приел в точка 39 от обжалваното съдебно решение, че договорът като срочно нает служител на жалбоподателя, изменен с допълнителното споразумение от 1 юни 2005 г., трябва да се счита за първо подновяване на неговия договор като срочно нает служител за определен срок по смисъла на член 2, буква а) от УРДС, и е отхвърлил тезата, че протоколът за реинтегриране от 1 декември 2011 г. представлява второто подновяване на посочения договор.
36 Направените от Съдът на публичната служба изводи не са грешни от гледна точка на правото. Всъщност, както бе посочено в точка 33 по-горе, оттеглянето на решението за прекратяване на договора от 12 март 2009 г., конкретизирано с протокола за реинтегриране от 1 декември 2011 г., е имало за последица да постави жалбоподателя в положението, в което се е намирал преди 15 септември 2009 г., а не да го постави в различно от това положение, нито следователно да се поднови за втори път неговият договор за определен срок.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Г‑н José Luis Ruiz Molina понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) в рамките на настоящото производство.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 27 юни 2017 година.
Подписи