Дело T‑233/16 P

(публикувани откъси)

José Luis Ruiz Molina

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Срочен трудов договор, който съдържа клауза за прекратяването му, в случай че служителят не е включен в списъка с резерви от следващия конкурс на общо основание — Прекратяване на договора на основание клаузата за прекратяване — Преобразуване на договор за определен срок в договор за неопределено време — Сила на пресъдено нещо — Клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (състав по жалбите) от 27 юни 2017 г.

1.      Актове на институциите — Оттегляне — Законосъобразен акт, от който възникват субективни права — Незаконосъобразност

2.      Актове на институциите — Оттегляне — Незаконосъобразни актове, от които възникват субективни права — Условия — Спазване на разумен срок и на принципите на защита на оправданите правни очаквания и правна сигурност — Незаконосъобразни актове, увреждащи адресата — Смекчаване на условията

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 26)

2.      От общите принципи на правото на Съюза следва, че администрацията по принцип има правомощие да оттегля с обратно действие всеки незаконно приет облагоприятстващ административен акт, а оттеглянето с обратно действие на акт, който е създал права в полза на своя адресат, поначало е поставено в зависимост от наличието на много стриктни условия. Всъщност, дори на всяка институция на Съюза, която установи, че приет от нея акт е незаконосъобразен, да следва да се признае правото да го оттегли в разумен срок и с обратно действие, това право може да бъде ограничено от необходимостта да се спазва принципът на оправданите правни очаквания на лицето, за което актът е благоприятен и което е можело да разчита на неговата законност. Подобно решение е поставено в зависимост и от условието да не нарушава принципа на правната сигурност.

При все това стриктните условия, при които може да се извърши оттеглянето с обратно действие на незаконосъобразен административен акт, пораждащ субективни права, не са релевантни в хипотезата, в която въпросният акт не е правопораждащ за неговия адресат, а е акт, който го уврежда.

От това следва, че няма пречка за оттеглянето на незаконосъобразен или законосъобразен административен акт, който представлява за своя адресат основно увреждащ акт и който освен това създава права в негова полза, ако не са накърнени оправданите правни очаквания на посочения адресат и не е нарушен принципът на правната сигурност.

(вж. т. 27—29)