РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)

2 февруари 2022 година(*)

„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазари на газ в Централна и Източна Европа — Решение, с което предложените от предприятие индивидуални ангажименти стават задължителни — Член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Адекватност на ангажиментите с оглед на опасенията за конкуренцията, посочени първоначално в изложението на възраженията — Отказ на Комисията да изиска ангажименти по някои от първоначалните опасения — Принцип на добра администрация — Прозрачност — Задължение за мотивиране — Цели на енергийната политика на Съюза — Принцип на енергийна солидарност — Злоупотреба с власт“

По дело T‑616/18,

Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A., установено във Варшава (Полша), представлявано от K. Karasiewicz, radca prawny, T. Kaźmierczak, K. Kicun и P. Moskwa, адвокати,

жалбоподател,

подпомагано от

Република Литва, представлявана от K. Dieninis и R. Dzikovič,

от

Република Полша, представлявана от B. Majczyna и M. Nowacki,

и от

Овергаз Инк., установено в София (България), представлявано от S. Gröss и S. Cappellari, адвокати,

встъпили страни,

срещу

Европейска комисия, представлявана от G. Meessen и J. Szczodrowski,

ответник,

подпомагана от

Газпром ПАО (Gazprom PJSC), установено в Москва (Русия),

и от

Газпром експорт ООО (Gazprom export LLC), установено в Санкт Петербург (Русия),

представлявани от J. Karenfort, J. Hainz, Б. Евтимов, N. Tuominen, J. Heithecker, адвокати, и D. O’Keeffe, solicitor,

встъпили страни,

с предмет искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2018) 3106 final на Комисията от 24 май 2018 година относно производство по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39816 — Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа),

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),

състоящ се от: M. van der Woude, председател, J. Svenningsen (докладчик), R. Barents, C. Mac Eochaidh и T. Pynnä, съдии,

секретар: R. Ūkelytė, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 и 19 май 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелства по спора и събития, настъпили след подаването на жалбата

1        Жалбоподателят, Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A., е дружество майка на групата PGNiG, която извършва дейност в газовия и петролния сектор, основно в Полша. Тази група извършва по-специално дейности по проучване и производство на природен газ и суров петрол, както и внос, продажба и разпределение на газ.

2        Жалбоподателят иска да бъде отменено Решение C(2018) 3106 final на Европейската комисия от 24 май 2018 година относно производство по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39816 — Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което ангажиментите, представени от Газпром ПАО и Газпром експорт ООО (наричани по-нататък заедно „Газпром“), стават задължителни.

3        С обжалваното решение се прекратява административно производство, провеждано от Комисията, която с оглед на предвидената в член 102 ДФЕС забрана за злоупотреба с господстващо положение разглежда съответствието на някои практики на Газпром, засягащи газовия сектор в някои държави от Централна и Източна Европа (наричани по-нататък „страните от ЦИЕ“), а именно България, Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Словакия (наричани по-нататък заедно „засегнатите страни от ЦИЕ“).

А.      По административното производство, по което е постановено обжалваното решение

4        Между 2011 г. и 2015 г. Комисията взема редица мерки, за да разследва функционирането на пазарите на газ в Централна и Източна Европа. По-конкретно, на основание членове 18 и 20 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) Комисията изпраща искания за предоставяне на информация на различни участници на пазара, включително на Газпром и на някои негови клиенти, сред които е жалбоподателят, и извършва проверки, включително в помещенията на последния през 2011 г. Административното производство, което съответства на това разследване и което се разглежда пряко в настоящия случай, е заведено като „Дело AT.39816 — Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа“ (наричано по-нататък „дело AT.39816“).

5        По това дело на 31 август 2012 г. Комисията официално образува производство, за да приеме решение по глава III от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 и член 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).

6        На 22 април 2015 г. в съответствие с член 10 от Регламент № 773/2004 Комисията изпраща на Газпром изложение на възраженията (наричано по-нататък „ИВ“). В това изложение Комисията стига до предварителното заключение, че Газпром има господстващо положение на националните пазари на доставка на газ на едро нагоре по веригата в засегнатите страни от ЦИЕ и че злоупотребява с това положение, като следва антиконкурентна стратегия, за да фрагментира и изолира тези пазари и по този начин да възпрепятства свободния пренос на газ в засегнатите страни от ЦИЕ в нарушение на член 102 ДФЕС.

7        Комисията приема, че тази стратегия на Газпром обхваща три групи антиконкурентни практики, насочени към неговите клиенти в засегнатите страни от ЦИЕ (наричани по-нататък „засегнатите клиенти“) и техните договори, сключени с него (наричани по-нататък „разглежданите договори“):

–        първо, Газпром наложило териториални ограничения в договорите си за доставка на газ с търговци на едро, както и с някои промишлени клиенти в засегнатите страни от ЦИЕ (наричани по-нататък „възраженията относно териториалните ограничения“), които ограничения произтичали от договорни клаузи, забраняващи износа извън територията на доставка или налагащи доставеният газ да се използва на определена територия; Газпром използвало и други мерки, възпрепятстващи трансграничните газови потоци,

–        второ, тези териториални ограничения позволили на Газпром да провежда нелоялна ценова политика в пет от засегнатите страни от ЦИЕ, а именно България, Естония, Латвия, Литва и Полша (наричани по-нататък „петте страни от ЦИЕ, засегнати от ценовите практики“), налагайки прекомерни цени, тъй като тези цени били значително по-високи от неговите разходи или от някои цени, считани за референтни цени (наричани по-нататък „възраженията относно ценовите практики“),

–        трето, Газпром поставило доставките си на газ в България и Полша в зависимост от получаването от търговците на едро на някои гаранции, свързани газопреносната инфраструктура; тези гаранции се отнасяли, от една страна, до инвестиции от българския търговец на едро в проекта за газопровод „Южен поток“ и от друга страна, до приемането от полския търговец на едро, а именно от жалбоподателя, на засилването на контрола на Газпром върху управлението на полската отсечка на газопровода „Ямал“, който е един от основните транзитни газопроводи в Полша (наричани по-нататък „възраженията „Ямал“).

8        На 29 септември 2015 г. Газпром отговаря на ИВ, като оспорва опасенията на Комисията за конкуренцията, а на 15 декември 2015 г. е изслушано устно съгласно член 12 от Регламент № 773/2004.

9        На 14 февруари 2017 г., въпреки че продължава да оспорва посочените в ИВ опасения за конкуренцията, Газпром представя официален проект на ангажименти на основание член 9 от Регламент № 1/2003 (наричани по-нататък „първоначалните ангажименти“). Този проект е предхождан от неофициални предложения за ангажименти.

10      На 16 март 2017 г., за да получи съображенията на заинтересованите страни по първоначалните ангажименти, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз съобщение в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003 (ОВ С 81, 2017 г., стр. 9), съдържащо резюме на дело AT.39816, както и основното съдържание на първоначалните ангажименти. В приложение на същата тази разпоредба заинтересованите страни са разполагали със срок от седем седмици, считано от датата на публикуване на посоченото съобщение, за да представят съображенията си (процедура, наричана по-нататък „допитването до пазара“). Комисията получава 44 съображения от заинтересованите страни, включително от жалбоподателя, от полското правителство, от председателя на Urząd Regulacji Energetyki (Полска служба за енергийно регулиране, наричана по-нататък „полската служба“) и от оператора на полската отсечка на газопровода „Ямал“ — Gaz-System S.A.

11      На 15 март 2018 г., след като получава неповерителните варианти на съображенията на заинтересованите страни относно първоначалните ангажименти, Газпром представя изменен проект на ангажименти (наричани по-нататък „окончателните ангажименти“).

12      Съгласно член 14 от Регламент № 1/2003 Комисията се допитва до Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение (наричан по-нататък „консултативният комитет“) и му представя по-специално предварителен проект на решение. На 2 май 2018 г. Консултативният комитет представя положително становище по този предварителен проект. Освен това на 2 май 2018 г. служителят по изслушването представя окончателния си доклад съгласно член 16 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Европейската комисия от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (ОВ L 275, 2011 г., стр. 29).

13      На 24 май 2018 г. Комисията приема обжалваното решение, към което са приложени окончателните ангажименти. С това решение тя одобрява и прави задължителни посочените ангажименти, и прекратява административното производство, като заключава, че вече няма основания да предприема действия по отношение на първоначално посочените в ИВ потенциални злоупотреби.

Б.      По обжалваното решение

14      В обжалваното решение Комисията първо излага предварителна оценка на практиките на Газпром, преди да представи първоначалните ангажименти, резултатите от допитването до пазара и окончателните ангажименти. По-нататък тя излага своята оценка на окончателните ангажименти и причините, поради които ги счита за задоволителни с оглед на опасенията си за конкуренцията.

1.      По предварителната оценка на разглежданите практики

15      В раздел 4 от обжалваното решение, в което е изложена предварителната оценка, Комисията определя съответните пазари като националните пазари на доставка на едро на газ нагоре по веригата. В това отношение тя констатира също, че Газпром има господстващо положение на съответните пазари в засегнатите страни от ЦИЕ.

16      Комисията приема, че Газпром може да е злоупотребил с господстващото си положение в нарушение на член 102 ДФЕС, като следва антиконкурентна стратегия, за да възпрепятства свободния пренос на газ в засегнатите страни от ЦИЕ и по този начин да изолира съответните пазари в тези страни. По-конкретно тя счита, че тази стратегия обхваща три групи антиконкурентни практики, съответстващи основно на опасенията за конкуренцията, посочени в ИВ и изложени в точка 7 по-горе.

17      Що се отнася до възраженията „Ямал“, след като при допитването до пазара някои от заинтересованите страни поставят под въпрос липсата на ангажименти за преодоляване на тези възражения, в съображение 138 от обжалваното решение Комисията пояснява, че след проведеното допълнително разследване нейните предварителни опасения за конкуренцията не са се потвърдили. От една страна, тя посочва, че в решение от 19 май 2015 г., с което Gaz-System се сертифицира като независим системен оператор (наричан по-нататък „НСО“) на полската отсечка на газопровода „Ямал“ (наричано по-нататък „решението за сертифициране“), полската служба стига по-специално до извода, че Gaz-System упражнява решаващ контрол върху свързаните с тази отсечка инвестиционни решения и тяхното изпълнение. Следователно нито System Gazociągów Tranzytowych EuRoPol Gaz S.A. (наричано по-нататък „EuRoPol“), в качеството му на собственик на газопровода, нито Газпром, в качеството му на акционер в EuRoPol, са били в състояние да блокират тези решения. От друга страна, Комисията посочва междуправителствения характер на отношенията между страните, извършващи дейност в газовия сектор в Полша, особено що се отнася до изграждането и управлението на полската отсечка на газопровода „Ямал“ и стига до извода, че това обстоятелство може до голяма степен да е определило поведението на съответните страни.

2.      По съдържанието на окончателните ангажименти

18      Целта на окончателните ангажименти, които са приложени към обжалваното решение, е да се преодолеят опасенията на Комисията за конкуренцията.

19      На първо място, що се отнася до ангажиментите, които имат за цел да се преодолеят опасенията относно териториалните ограничения (наричани по-нататък „ангажиментите относно териториалните ограничения“), най-напред Газпром по същество се ангажира да премахне в договорите за доставка на газ, сключени с клиентите му, които са установени в засегнатите страни от ЦИЕ, всички клаузи, които пряко или непряко забраняват или възпрепятстват свободния пренос на газ в региона, включващ тези държави.

20      След това, за да позволи газовите потоци между, от една страна, България и балтийските държави, и от друга страна, останалите засегнати страни от ЦИЕ, въпреки инфраструктурната изолация на първите, Газпром се ангажира да предприеме мерки, за да предостави на засегнатите клиенти възможността да поискат всички или част от договорните си обеми на газ, които са доставяни в някои пунктове на доставка в Унгария, Полша и Словакия, да бъдат доставяни в друг пункт на доставка в България или в балтийските държави. След допитването до пазара Газпром по-специално подобрява в окончателните ангажименти предложението си относно промяната на пунктовете на доставка.

21      Освен това, за да се даде възможност на българския оператор на газопреносна система да контролира газовите потоци в България, Газпром се ангажира по-конкретно да вземе мерки за изменение на съответните договори за доставка и пренос на газ, за да се позволи сключването на споразумения за междусистемно свързване между България и други държави членки, по-специално Гърция, както и адаптирането на метода на разпределение на газ.

22      На второ място, що се отнася до ангажиментите, които имат за цел да се преодолеят опасенията относно цените (наричани по-нататък „ангажиментите относно ценовите практики“), Газпром се ангажира да въведе клаузи за преразглеждане на цената или евентуално да измени съществуващите клаузи в договорите със своите засегнати клиенти в България, Естония, Латвия, Литва и Полша. Тези нови или изменени клаузи за преразглеждане на цените предвиждат по-специално, че ако страните не постигнат споразумение за нова цена в рамките на 120 дни, всяка от страните ще може да отнесе спора до арбитражен съд, който трябва да се основава на включените в тези клаузи насоки за ценообразуване и да е създаден в рамките на Европейския съюз. Освен това преразгледаните цени ще се прилагат със задна дата, считано от датата на подаването на искането за преразглеждане на цените.

23      На трето място, що се отнася до ангажиментите, свързани с опасенията за конкуренцията относно обвързването на доставките на газ на определена цена с получаването от страна на българския клиент на едро на гаранция за инвестициите в проекта за газопровод „Южен поток“, Газпром се ангажира да позволи на участващите в този проект български партньори да се оттеглят от него, без да се ангажира гражданската им отговорност и без да се възстановяват отстъпките от цените на газа, предоставени им от Газпром в замяна на участието им в посочения проект. Освен това с оглед на обявения отказ от участие в българската отсечка от този проект на газопровод, Газпром се ангажира и да не претендира обезщетение като специална компенсация във връзка с този отказ.

3.      По оценката и прилагането на окончателните ангажименти

24      В обжалваното решение Комисията стига по същество до заключението, че без да са непропорционални, окончателните ангажименти са ефективни и необходими, за да се преодолеят опасенията ѝ за конкуренцията, като посочва, че в това отношение е взела предвид развитието на пазарите на природен газ след връчването на ИВ. По-конкретно тя отбелязва, първо, че Газпром вече е предприел някои мерки, за да приведе допълнително действията си в съответствие с правилата на правото в областта на конкуренцията, второ, че положението на газовата инфраструктура се е подобрило в някои от засегнатите страни от ЦИЕ, а именно в Чешката република, Унгария, Полша и Словакия, което прави възможни трансграничните газови потоци, въпреки че пазарите на газ в балтийските държави и в България остават изолирани от останалите пазари на газ в Съюза, и трето, че след спада на цените на петрола, някои от дългосрочните цени на газа, произтичащи от формули, които включват индексиране спрямо цените на петролните продукти, също са белязали спад.

25      Поради това Комисията решава да направи задължителни окончателните ангажименти на основание член 9 от Регламент № 1/2003. Що се отнася до срока на прилагането им, в обжалваното решение се предвижда, че те се прилагат за период от осем години, считано от датата на уведомяване на Газпром за посоченото решение, с изключение на посочените в точка 23 по-горе ангажименти, отнасящи се до проекта за газопровод „Южен поток“, които са задължителни за период от петнадесет години, считано от тази дата.

26      Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

Изброените в приложението ангажименти са задължителни за период от осем години за [Газпром], както и за всеки пряко или непряко контролиран от него правен субект, с изключение на ангажиментите, посочени в точка 21 от приложението, които са задължителни за период от петнадесет години, считано от определената в ангажиментите дата.

Член 2

Налага се заключението, че вече не съществуват основания [за действия от страна на Комисията] по това дело […]“.

В.      По жалбата до Комисията

27      На 9 март 2017 г., успоредно с образуваното от Комисията административно производство, по което е постановено обжалваното решение, жалбоподателят подава на основание член 5 от Регламент № 773/2004 жалба до Комисията, в която се твърди, че Газпром използва практики, представляващи злоупотреба (наричана по-нататък „жалбата до Комисията“). Тези практики, които в голяма степен се припокриват с вече изложените в ИВ опасения, включват по-специално твърдения за злоупотреби на Газпром, свързани с полската отсечка на газопровода „Ямал“.

28      На 29 март 2017 г. Комисията потвърждава, че е получила жалбата, която впоследствие е регистрирана като „дело AT.40497 — Полски цени на газа“ (наричано по-нататък „дело AT.40497“).

29      В писмо до жалбоподателя от 31 март 2017 г. Комисията отбелязва, че изложените в жалбата до нея практики и тези, за които се отнасят първоначалните ангажименти, изглежда, се припокриват, и го приканва да представи съображения по тези ангажименти в рамките на започналото на 16 март 2017 г. допитване до пазара. След удължаване на приложимия срок жалбоподателят представя съображенията си на 19 май 2017 г.

30      На 15 май 2017 г. Газпром представя на Комисията съображенията си по жалбата до нея.

31      С писмо до жалбоподателя от 23 януари 2018 г. (наричано по-нататък „писмото, съдържащо намерение за отхвърляне“) Комисията посочва на основание член 7, параграф 1 от Регламент № 773/2004, че възнамерява да отхвърли жалбата до нея и го приканва да изложи становището си в срок от четири седмици, считано от получаването на посоченото писмо. Комисията изпраща и неповерителен вариант на ИВ, както и неповерителен вариант на съображенията на Газпром по жалбата до нея, посочени в точка 30 по-горе.

32      На 2 март 2018 г. жалбоподателят представя становище в отговор на писмото, съдържащо намерение за отхвърляне. Освен че изразява неудовлетворението си от съдържащите се в посоченото писмо заключения, жалбоподателят критикува провеждането на разследването от Комисията и отбелязва, че последната е нарушила правата му като жалбоподател по дело AT.39816, по-специално тъй като въпреки многобройните искания, Комисията в продължение на около година не му е предоставила достъп до ИВ, нито му е позволила да представи становище по това изложение.

33      На 5 септември 2018 г., т.е. след приемането на обжалваното решение, жалбоподателят изпраща на служителя по изслушването обосновано искане по смисъла на член 7, параграф 2, буква б) от Решение 2011/695 за достъп до всички документи, на които се основава временното решение на Комисията, изложено в писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, по-специално достъп до вариант на ИВ с по-малко липсваща информация. На 17 септември 2018 г. служителят по изслушването препраща на генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ на Комисията исканията за достъп от 5 септември 2018 г. С писмо от 25 септември 2018 г. Комисията отхвърля исканията за достъп до документи, направени от жалбоподателя в писмата му от 2 март и 5 септември 2018 г.

34      На 24 януари 2019 г. жалбоподателят изпраща писмо до члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, в което на основание член 265, втора алинея ДФЕС приканва Комисията да предприеме действия — или като приеме решение за отхвърляне на жалбата до нея, или като продължи производството по дело AT.40497. На 8 февруари 2019 г. Комисията отговаря на това писмо, като припомня, че жалбата до нея вече е довела до многократна размяна на писма между тях. Що се отнася до дело AT.39816, Комисията посочва също, че е приела обжалваното решение, в което по-специално са взети предвид съображенията на жалбоподателя, представени в рамките на допитването до пазара, а що се отнася до дело AT.40497 — че е изпратила писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, на което жалбоподателят е отговорил и че приключва анализа си на жалбата до нея.

35      На 17 април 2019 г. Комисията приема Решение C(2019) 3003 final за отхвърляне на жалба (дело AT.40497 — Полски цени на газа).

36      На 25 юни 2019 г. жалбоподателят подава пред Общия съд жалба срещу това решение за отхвърляне на жалбата до Комисията, по която е образувано дело под номер T‑399/19.

II.    Производството и исканията на страните

37      На 15 октомври 2018 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Писмената защита, репликата и дубликата са подадени съответно на 9 януари, 27 февруари и 8 май 2019 г.

38      С отделна писмена молба, приложена към жалбата, на основание член 152 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят иска Общият съд да разгледа делото по реда на бързото производство. С определение от 30 ноември 2018 г. Общият съд отхвърля това искане.

39      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 26 февруари 2019 г., Газпром иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 25 февруари, 27 февруари и 28 февруари 2019 г., Овергаз Инк., Република Литва и Република Полша искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя.

40      С решение от 5 април 2019 г., след като изслушва главните страни, председателят на първи състав на Общия съд допуска встъпването на Република Полша. С определения от 17 май 2019 г., след като изслушва главните страни, той допуска встъпването на Република Литва, Газпром и Овергаз.

41      Изявления при встъпване представят Република Литва на 30 август 2019 г., Република Полша и Овергаз на 6 септември 2019 г. и Газпром на 4 октомври 2019 г. Жалбоподателят и Комисията представят своите становища по изявленията при встъпване на 15 ноември 2019 г., като Комисията обаче отказва да представи становище по изявленията при встъпване на Газпром.

42      На 4 октомври 2019 г. поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в осми състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

43      С писма на секретариата на Общия съд от 17 декември 2019 г. в рамките на процесуално-организационните действия жалбоподателят е приканен да представи редица документи, а Комисията — да отговори писмено на въпрос за поверителността на част от информацията, съдържаща се в поверителния вариант на ИВ.

44      С определение от същия ден Общият съд постановява Комисията да представи пълно копие на поверителния вариант на ИВ на основание, от една страна, член 24, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, и от друга страна, на основание член 91, буква б) и член 92, параграф 3 от Процедурния правилник, и при спазване на разпоредбите на член 103 от този правилник.

45      Страните надлежно и в определения срок изпълняват процесуално-организационните действия, приети на 17 декември 2019 г., както и определението за извършване на действия по събиране на доказателства, постановено от Общия съд същия ден.

46      С писма на секретариата на Общия съд от 6 май 2020 г. жалбоподателят и Комисията са приканени да представят документи и да отговорят писмено на въпроси, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия. Те изпълняват тези искания в определения срок.

47      С решение от 28 май 2020 г. на основание член 67, параграф 2 във връзка с член 19, параграф 2 от Процедурния правилник председателят на осми състав решава с оглед на особените обстоятелства по настоящото дело то да бъде разгледано с предимство.

48      На 8 юни 2020 г. по предложение на осми състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник да преразпредели настоящото дело на осми разширен състав. Тъй като един от членовете на този разширен състав е възпрепятстван да заседава, председателят на Общия съд е определен да попълни състава с решение от 15 юни 2020 г.

49      По предложение на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството. В тази фаза жалбоподателят, Комисията и Овергаз са приканени да представят документи и да отговорят писмено на въпроси, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия. В отговор на тези процесуално-организационни действия Овергаз представя становището си на 26 ноември 2020 г., докато жалбоподателят и Комисията представят съответните си становища и документи на 8 декември 2020 г. (наричани по-нататък „отговорите от 8 декември 2020 г.“).

50      Освен това, що се отнася до пълното копие на представения от Комисията поверителен вариант на ИВ (вж. т. 43 и 45 по-горе), на основание член 103, параграф 2 от Процедурния правилник Общият съд решава да запознае с този документ представителите на жалбоподателя, при условие че те подпишат предварително декларация за поверителност, за да може жалбоподателят да представи становище в това отношение. След като тези представители подписват декларация за поверителност, посоченият документ им е връчен, а жалбоподателят представя становището си на 8 декември 2020 г.

51      Поради причини, свързани с дължащата се на COVID‑19 здравна криза и вследствие на направени искания от някои от страните, председателят на осми разширен състав решава да отложи съдебното заседание, първоначално насрочено за 20 и 21 януари 2021 г.

52      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 18 и 19 май 2021 г. В този контекст Общият съд посочва също, че е взел предвид бележките по доклада за съдебното заседание, представени от Комисията на 27 април 2021 г.

53      На втория ден от съдебното заседание и в рамките на поставените от Общия съд въпроси относно допустимостта на жалбата Комисията преразглежда позицията си във връзка с тази допустимост и твърди, че жалбоподателят не е доказал правния си интерес по настоящото дело, поради което жалбата не била допустима.

54      Жалбоподателят представя искания за поверително третиране по отношение на Република Литва, Република Полша, Газпром и Овергаз на определена информация, съдържаща се в различни процесуални документи. Посочените страни не са възразили срещу тези искания.

55      Жалбоподателят, подкрепен от Република Литва, Република Полша и Овергаз, иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

56      Комисията, подкрепяна от Газпром, иска от Общия съд:

–        да обяви жалбата за недопустима или, при условията на евентуалност, да я отхвърли като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

57      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания, които по същество са:

–        първото — нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията допуснала явна грешка в преценката, като е заключила, че възраженията „Ямал“ са се оказали неоснователни и като е приела ангажименти, които не отговаряли по никакъв начин на тези възражения,

–        второто — нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията приела окончателните ангажименти, въпреки че те не отговаряли адекватно на възраженията относно ценовите практики,

–        третото — нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията приела окончателните ангажименти, въпреки че те не отговаряли адекватно на възраженията относно териториалните ограничения,

–        четвъртото — нарушение на член 194, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 7 ДФЕС, тъй като обжалваното решение противоречало на целите на енергийната политика на Съюза и тъй като Комисията не взела предвид отрицателните последици от това решение върху европейския пазар за доставки на газ,

–        петото — нарушение на член 18, параграф 1 ДФЕС и на принципа на равно третиране, тъй като Комисията допуснала дискриминация между клиентите на Газпром, извършващи дейност в западноевропейските държави членки, и тези, извършващи дейност в засегнатите страни от ЦИЕ,

–        шестото — злоупотреба с власт и допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като с обжалваното решение Комисията не се съобразила с целта на член 9 от Регламент № 1/2003, както и с пределите на своите правомощия при провеждането на административното производство.

А.      По исканията за процесуално-организационни действия

58      В писмените си изявления жалбоподателят формулира като главно искане Комисията да бъде задължена да представи „процесуалните документи по дело AT.39816“, „процесуалните документи по дело AT.40497“, както и, доколкото не попадат в тези две категории, някои по-конкретно определени документи. При условията на евентуалност Комисията трябвало да представи последните документи, както и неповерителен вариант на ИВ с по-малко липсваща информация, отколкото този, с който жалбоподателят вече разполага. Поисканите документи били полезни, тъй като Общият съд можел да осъществи контрол за законосъобразност на обжалваното решение, само като вземе предвид контекста, произтичащ от целите преписки по дела AT.39816 и AT.40497.

59      Комисията счита, че с изключение на ИВ нито един от съответните документи, нито съответната информация са от полза за нуждите на производството и твърди, че жалбоподателят не обосновава достатъчно своите искания.

60      В това отношение следва да се припомни, че жалбоподател или трето лице, допуснато до производството по смисъла на членове 5 и 11 от Регламент № 773/2004, няма право на достъп до преписката като предвиденото в член 15 от този регламент право, от което се ползват адресатите на изложението на възраженията, за които този достъп има за цел по-специално да позволи да се запознаят с доказателствата, съдържащи се в преписката на Комисията, за да могат въз основа на тези доказателства ефективно да се произнесат по изводите, до които е стигнала Комисията в своето изложение на възраженията (вж. по-специално решение от 14 май 2020 г., NKT Verwaltung и NKT/Комисия, C‑607/18 P, непубликувано, EU:C:2020:385, т. 261 и цитираната съдебна практика). За сметка на това съгласно член 6 от посочения регламент жалбоподател има право да получи копие от неповерителния вариант на изложението на възраженията по случай, по който е подадена жалба до Комисията.

61      Тези правила обаче не се прилагат към съдебното производство пред Общия съд, тъй като то е уредено от член 24 от Статута на Съда на Европейския съюз и от неговия процедурен правилник. В този контекст преценката дали е подходящо да се приеме процесуално-организационно действие или действия по събиране на доказателства принадлежи на съда, а не на страните, като последните могат, ако намерят за необходимо, да оспорят направения в първоинстанционното производство избор в рамките на производство по обжалване (решение от 12 май 2010 г., Комисия/Meierhofer, T‑560/08 P, EU:T:2010:192, т. 61). Поради това Общият съд може да изисква от страните да представят всички документи и да предоставят цялата информация, която той счита за необходима съгласно член 89 от Процедурния правилник. За тази цел жалбоподателят може да поиска от Общия съд да разпореди представянето на документи, с които разполага ответникът, но за да се даде възможност на Общия съд да определи дали за правилното протичане на производството е от полза да разпореди такова предоставяне, жалбоподателят трябва да конкретизира исканите документи и да предостави поне минимум от доказателства, установяващи полезността на тези документи за нуждите на производството (вж. в този смисъл решение от 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, EU:C:1998:608, т. 90—93).

62      В настоящия случай жалбоподателят до голяма степен само формулира искания за предоставяне на голям набор от документи, без да конкретизира достатъчно точно документите, чието представяне иска и без да уточни причините, поради които исканите документи биха могли да са от полза за нуждите на производството, а само твърди, че представлявали „контекста“, който Общият съд следва да вземе предвид при преценката на законосъобразността на обжалваното решение.

63      Ето защо, след като разгледа направените от жалбоподателя искания с оглед на изложените основания и доводи, Общият съд стига до извода, че не следва да се приемат исканите процесуално-организационни действия по член 89, параграф 3, буква г) от Процедурния правилник. При това положение следва да се отбележи, че — както е посочено в точки 43, 46 и 49 по-горе — за да разгледа основанията в подкрепа на жалбата, Общият съд е приел различни процесуално-организационни действия, които включват по-специално исканията за представяне на документи.

64      Що се отнася до разглеждането на ИВ, и по-специално на поверителния вариант на този документ, този въпрос ще бъде разгледан по-долу в рамките на разглеждането на шестото основание.

Б.      По първото основание — нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че възраженията „Ямал“ са се оказали неоснователни и като е приела ангажименти, които не отговаряли по никакъв начин на тези възражения

65      Първото основание се отнася до разглеждането от Комисията на възраженията „Ямал“. Това основание по същество се състои от две части.

1.      По първата част на първото основание, отнасяща се до грешки на Комисията във връзка с отказа от възраженията „Ямал“ и липсата на ангажимент в отговор на тези възражения

66      Жалбоподателят, подкрепян от Република Полша, упреква Комисията, че се е отказала от първоначалните възражения относно газопровода „Ямал“ и че вследствие на това липсва ангажимент във връзка с тези възражения. Той счита, че противно на твърденията на Комисията в настоящото производство по обжалване, последната е длъжна да обоснове този подход. Освен това двете причини в това отношение, които все пак се съдържат в съображение 138 от обжалваното решение, били опорочени от явна грешка в преценката.

67      Комисията счита, че тази част трябва да се отхвърли като неоснователна.

а)      По оплакването, свързано със задължението на Комисията да обоснове липсата на ангажимент в отговор на възраженията „Ямал“

68      Жалбоподателят твърди, че Комисията не е спазила изискванията по член 9 от Регламент № 1/2003, що се отнася до нейния анализ, и по-специално, що се отнася до отказа ѝ от възраженията „Ямал“.

69      Всъщност в ИВ Комисията посочила действията на Газпром за блокиране на решенията на EuRoPol, необходими за осъществяването на двупосочни, виртуални или физически потоци по полската отсечка на газопровода „Ямал“, и приела, че тези действия представляват надлежно установена антиконкурентна практика. Поради това според жалбоподателя с оглед на изискванията по член 9 от Регламент № 1/2003 Комисията не може да приеме ангажименти, които по никакъв начин не преодоляват възраженията „Ямал“. Комисията на практика изменила съществено обхвата на възприетите срещу Газпром възражения, без да следва предвидената за тази цел процедура и без да обясни причините за това изменение.

70      Освен това жалбоподателят оспорва позицията на Комисията, с която се дава предимство на опасенията за конкуренцията, изложени в „предварителната оценка“ на обжалваното решение (раздел 4), пред изложените в ИВ. Съгласно параграф 123 от Известие на Комисията относно най-добрите практики за водене на производства, свързани с членове 101 и 102 ДФЕС (ОВ C 308, 2011 г., стр. 6, наричано по-нататък „най-добрите практики“), когато на съответното предприятие е връчено изложение на възраженията, това изложение „изпълнява[ло] изискванията за изготвяне на предварителна оценка“. В настоящия случай обаче нищо не сочи, че след като е връчила ИВ, Комисията е предоставила нова предварителна оценка без възраженията „Ямал“. Следователно тя в нито един момент не била променила официално обхвата на своето ИВ.

71      В тази връзка жалбоподателят счита, че Комисията не може да не вземе предвид етапите от административното производство, които предшестват приемането на обжалваното решение, и по-специално връчването на ИВ. Всъщност това поведение възпрепятствало контрола, упражняван от съда на Съюза, който трябва да провери точността, изчерпателността и достоверността на фактите, довели до решението на Комисията и който не може да бъде възпрепятстван да използва дадено изложение на възраженията, за да тълкува такова решение. Възприетият от Комисията подход означавал да ѝ се предоставят произволни правомощия при одобрението на ангажименти, тъй като тя била в състояние да „съгласува“ съдържанието на предварителната оценка с това на ангажиментите, които дадено предприятие е готово да поеме.

72      От своя страна Комисията припомня, че нейната роля в рамките на прилагането на член 9 от Регламент № 1/2003 е да разгледа предложените от съответното предприятие ангажименти с оглед на опасенията за конкуренцията, за които тя е информирала това предприятие посредством „предварителна оценка“. Комисията разграничава опасенията, изложени в ИВ, от изложените в предварителната оценка на обжалваното решение, тъй като последните вече не включват възраженията „Ямал“. Ето защо от момента, в който се е отказала от тези възражения, Комисията можела, без да допусне грешка, да пристъпи към разглеждане на ангажиментите, дори и те да не преодоляват посочените възражения.

73      Освен това Комисията подчертава, че не само жалбоподателят тълкувал неправилно решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala (C‑413/06 P, EU:C:2008:392), и придавал на ИВ стойност, надхвърляща процесуалното значение и подготвителния характер, които обичайно се признават на този вид документ, но и че за разлика от решенията, приети на основание член 7 от Регламент № 1/2003, обжалваното решение в настоящия случай, прието на основание член 9 от този регламент, не съдържало никаква обвързваща констатация относно наличието на нарушение. Поради това следвало да се отхвърли схващането за съдебен контрол за проверка на редовността на обжалваното решение, което съдържало предварителна оценка с оглед на опасенията, изложени в ИВ, което имало временен характер.

74      Освен това, що се отнася до твърдения произволен характер на нейния подход, Комисията отбелязва, че не е била длъжна да мотивира отказа от възраженията „Ямал“ нито с оглед на съдебната практика относно правото на изслушване, нито с оглед на задължението за мотивиране във връзка с решение, прието на основание член 9 от Регламент № 1/2003. При това положение, след като заинтересовани страни са я уведомили относно липсата на ангажимент във връзка с газопровода „Ямал“, тя включила, в съответствие с принципите на добра администрация и на прозрачност, мотивите, поради които предварителните ѝ опасения не са се потвърдили.

75      Следва да се припомни, че съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003, когато Комисията възнамерява да приеме решение, с което да изиска прекратяване на нарушение, а съответните предприятия предложат поемане на ангажименти за преодоляване на загрижеността, изразена по отношение на тях от Комисията в нейната предварителна оценка, Комисията може чрез решение да превърне тези ангажименти в задължителни за предприятията.

76      В това отношение механизмът, въведен с член 9 от Регламент № 1/2003, има за цел да гарантира ефективното прилагане на правилата за конкуренция чрез по-бързо решаване на установените от Комисията опасения за конкуренцията, вместо изрично да се констатира наличието на нарушение. Тази разпоредба се ръководи от съображения за процесуална икономия и позволява на предприятията да участват в пълна степен в производството, предлагайки най-удачните и подходящи според тях решения, за да се преодолеят посочените опасения (вж. в този смисъл решения от 29 юни 2010 г., Комисия/Alrosa, C‑441/07 P, наричано по-нататък „решение Alrosa“, EU:C:2010:377, т. 35 и от 15 септември 2016 г., Morningstar/Комисия, T‑76/14, наричано по-нататък „решение Morningstar“, EU:T:2016:481, т. 39).

77      Освен това, въпреки че за разлика от член 7 от Регламент № 1/2003, отнасящ до решенията, с които се установява нарушение, в член 9 от този регламент няма изрично позоваване на понятието за пропорционалност, това не променя факта, че като общ принцип на правото на Съюза принципът на пропорционалност представлява критерий за законосъобразността на всеки акт на институциите на Съюза. При това положение характерните особености на предвидените в членове 7 и 9 от посочения регламент механизми, както и начините за действие, които предлага този регламент по силата на тези разпоредби, са различни, по-специално доколкото целта на първия механизъм е да се прекрати нарушението, докато целта на втория е да се преодолеят опасенията на Комисията, произтичащи от предварителната ѝ оценка. Следователно възложеното на Комисията задължение да осигурява спазването на принципа на пропорционалност има различен обхват и съдържание според това дали се разглежда в рамките на едната или другата разпоредба (вж. в този смисъл решения Alrosa, т. 36—38 и 46 и Morningstar, т. 43 и 44).

78      Така при прилагане на член 9 от Регламент № 1/2003 посочената в тази разпоредба предварителна оценка е предназначена за предприятията, обект на разследването на Комисията и следва да им позволи да преценят възможността да предложат подходящи ангажименти. Колкото до Комисията, тя е освободена от задължението да квалифицира и установява нарушението, като ролята ѝ се свежда до проверката и до евентуалното приемане на предложените ангажименти с оглед на установените в тази оценка опасения за конкуренцията, както и с оглед на целите, които тя преследва. В този контекст прилагането на принципа на пропорционалност се ограничава, от една страна, до проверка дали с въпросните ангажименти могат да се преодолеят нейните опасения, и от друга страна, дали посочените предприятия не са предложили да поемат по-необременителни ангажименти, които са също толкова подходящи, за да се преодолеят изразените опасения. При извършването на тази проверка Комисията трябва да вземе предвид обстоятелствата по случая, по-специално интересите на третите лица и обхвата на установените опасения (вж. в този смисъл решения Alrosa, т. 40 и 41, от 9 декември 2020 г., Groupe Canal +/Комисия, C‑132/19 P, EU:C:2020:1007, т. 105 и Morningstar, т. 45).

79      В настоящия случай най-напред е важно да се констатира, че независимо от това какво твърди Комисията, ИВ изпълнява изискванията за изготвяне на предварителна оценка по смисъла на член 9 от Регламент № 1/2003, което е видно от обжалваното решение и освен това съответства на хипотезата, предвидена в параграф 123 от най-добрите практики.

80      От това следва, че Комисията не може да твърди, че доводите — изложени в частта, озаглавена „Предварителна оценка“ (раздел 4) в обжалваното решение, което е прието в края на административното производство и с което това производство е прекратено — трябва да представляват отправната точка, с оглед на която трябва да се прецени адекватността на представените преди приемането на това решение ангажименти. Също така Комисията не посочва друг документ, представен в периода между връчването на ИВ и приемането на обжалваното решение, в който тя да е уведомила Газпром за преразгледана предварителна оценка, по-специално по отношение на възраженията „Ямал“, преди това предприятие да представи неофициални предложения за ангажименти през 2015 г. и 2016 г., а след това и първоначалните ангажименти през февруари 2017 г.

81      С оглед на тази констатация относно ИВ следва да се приеме, че изискванията, свързани със спазването на принципа на пропорционалност, не могат да означават, че всички опасения за конкуренцията, посочени в предварителна оценка, включително когато такава оценка е под формата на изложение на възраженията, трябва непременно да получат отговор в предложените от съответните предприятия ангажименти, както признава жалбоподателят за случаи, различни от този, отнасящ се до възраженията „Ямал“ в настоящия случай.

82      Всъщност различно тълкуване на член 9 от Регламент № 1/2003 и на принципа на пропорционалност може да доведе до затвърждаване на предварителната оценка на Комисията, която е временна по своя характер, и при определени обстоятелства да обезсмисли процедурата по поемане на ангажименти. Също така от съдебната практика е видно, че изложението на възраженията е документ с процесуално значение и подготвителен характер, който очертава предмета на образуваната от Комисията административна процедура, като Комисията трябва да вземе предвид фактите и доказателствата, с които разполага вследствие на административната процедура, по-специално за да се откаже от възраженията, които са се оказали неоснователни (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 63 и цитираната съдебна практика, и от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, C‑466/19 P, EU:C:2021:76, т. 66 и цитираната съдебна практика).

83      Това не променя факта, че при обстоятелствата на настоящия случай, и по-специално при липсата на преразгледана предварителна оценка, член 9 от Регламент № 1/2003 задължава Комисията, противно на твърдяното от нея, да представи причини, обосноваващи липсата на ангажименти в отговор на възраженията „Ямал“. Също така, доколкото Комисията твърди, че нейната грешка не може да доведе до отмяна, дори и частична, на обжалваното решение, Общият съд счита, че тази грешка се отнася действително до разпоредителната част на това решение, тъй като, макар тези възражения да не са посочени в член 1, с който окончателните ангажиментите стават задължителни, те се обхващат от член 2, в който се прави изводът, че вече няма основания да се предприемат действия по дело AT.39816.

84      В останалата си част това задължение за обосноваване на липсата на ангажименти не може да e такова, че от Комисията да се очаква да докаже невъзможността да се установи нарушение. Такъв подход не може да е в съответствие с характера на процедурата за поемане на ангажименти, като се има предвид, че съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка със съображение 13 от този регламент решението за поемане на ангажименти не установява дали е имало или още е налице нарушение и не влияе на правомощията на органите по конкуренция и съдилищата на държавите членки за извършване на такова установяване (вж. в този смисъл решения от 23 ноември 2017 г., Gasorba и др., C‑547/16, EU:C:2017:891, т. 26 и 30 и от 9 декември 2020 г., Groupe Canal +/Комисия, C‑132/19 P, EU:C:2020:1007, т. 108).

85      В настоящия случай при всички положения се налага изводът, че Комисията е представила причините, поради които не е наложила ангажименти в отговор на възраженията „Ямал“, а именно двете причини, съдържащи се в съображение 138 от обжалваното решение. Първата причина е свързана с решението за сертифициране, а втората — с междуправителствения характер на отношенията в газовия сектор в Полша (както това е посочено в т. 17 по-горе).

б)      По оплакванията, с които се оспорва основателността на двете причини, съдържащи се в съображение 138 от обжалваното решение 

86      В рамките на първото оплакване жалбоподателят, подкрепян от Република Полша, твърди, че Комисията неправилно се е позовала на решението за сертифициране, за да заключи, че възраженията „Ямал“ не изискват поемането на ангажименти от страна на Газпром.

87      На първо място, жалбоподателят счита, че приемането на решението за сертифициране от полската служба не представлява обстоятелство, обосноваващо промяната в преценката на Комисията относно възраженията „Ямал“ между връчването на ИВ на 22 април 2015 г. и представянето на първоначалните ангажименти на 14 февруари 2017 г., които не отговарят на тези възражения. Всъщност независимо от приемането на 19 май 2015 г. на това решение от посочената служба, Комисията била изправена пред съвкупност от обстоятелства, които по същество са непроменени от момента, в който Комисията е изложила опасенията си в ИВ, до момента на приемането на посоченото решение, т.е. няколко седмици след връчването на това ИВ, дори до приключването на дело AT.39816.

88      На второ място, Комисията била конкретно уведомена за въпросите относно влиянието на Газпром върху полската отсечка на газопровода „Ямал“, като се има предвид именно намесата ѝ в процедурата по сертифициране на Gaz-System. Така в две становища от 9 септември 2014 г. и 19 март 2015 г., които е изпратила на полската служба, отнасящи се до проекти на решения, подобни на решението за сертифициране, Комисията разгледала условията за управление на тази отсечка от Gaz-System и изрично препоръчала експлоатацията на компресорните и измервателните станции, разположени по посочената отсечка, да се прехвърли на Gaz-System, за да се предотврати нарушение на конкуренцията в полза на Газпром.

89      В този контекст преценката на Комисията, която в крайна сметка е възприета в обжалваното решение, била изненадваща с оглед на обстоятелството, че прехвърлянето на експлоатацията на компресорните и измервателните станции в крайна сметка не било извършено въпреки срока от 24 месеца, определен в решението за сертифициране и изтичащ през май 2017 г. Без значение било, че това прехвърляне е само „препоръка“, тъй като важното било, че блокирането се дължало на Газпром и че Комисията била уведомена за това в рамките на допитването до пазара от полското правителство, от председателя на полската служба, от Gaz-System и от жалбоподателя.

90      На трето място, Комисията не взела предвид и заплахите за спиране на доставките на газ в случай на прехвърляне на експлоатацията, за което жалбоподателят я уведомил в жалбата си до нея. Било доказано обаче, че тези заплахи са реални с оглед на факта, че малко след изтичането на срока от 24 месеца, в който е трябвало да се извърши това прехвърляне, Газпром пуска по газопровода „Ямал“ газ с неподходящо за полската газопреносна мрежа качество, както и с оглед на писмото, изпратено от руския министър на енергетиката до неговия полски колега на 30 август 2016 г., с което го заплашил със спиране на доставките на газ от Газпром, ако последното бъде принудено да извърши това прехвърляне.

91      Що се отнася до това писмо, в него руският министър на енергетиката припомнил, че доставките на газ в Полша зависели от спазването от страна на правителството на Република Полша на задълженията му, произтичащи от редица междуправителствени споразумения, сключени между Република Полша и Руската федерация и отнасящи се по-специално до обема на доставките на газ в Полша, както и до изграждането и управлението на газопровода „Ямал“ (наричани по-нататък „споразуменията Полша—Русия“), а именно по-конкретно задължения, съгласно които EuRoPol трябва да продължи да експлоатира компресорните и измервателните станции. Жалбоподателят обаче подчертава, че тази експлоатация трябва да се извършва от Gaz-System, за да се гарантира независимостта му съгласно правната уредба на Съюза в областта на газа, а в становището си от 19 март 2015 г. самата Комисия приела, че става въпрос за една от основните функции на правомощията за управление на НСО.

92      Комисията счита, че това оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

93      В това отношение следва да се припомни, че Комисията се ползва от свобода на преценка във връзка с приемането на ангажименти съгласно член 9 от Регламент № 1/2003, доколкото трябва да извършва анализ, при който е необходимо да се отчитат редица икономически фактори, като например прогнозен анализ, за да се прецени дали са адекватни предложените от съответното предприятие ангажименти, което Общият съд трябва да взема предвид при упражняване на своя контрол. Ето защо този контрол се свежда до това дали преценката на Комисията е явно неправилна и съдът на Съюза не може да замести със своята преценка тази на Комисията, като сам направи оценка на сложни икономически обстоятелства, без да наруши свободата на преценка на Комисията, вместо да провери дали въпросната преценка е законосъобразна (вж. в този смисъл решения Alrosa, т. 42, 60 и 67 и Morningstar, т. 41).

94      В настоящия случай следва да се отбележи, че възраженията „Ямал“ са разгледани главно в раздели 13 и 15.9 от ИВ. От тях следва, че опасенията на Комисията се съсредоточават върху твърдените действия на Газпром, насочени към запазване или засилване на неговия контрол върху инвестициите в полската отсечка на газопровода „Ямал“, по-специално доколкото това предприятие се е стремяло да придобие значителни правомощия за вземане на решения в EuRoPol и да запази инвестиционните правомощия относно посочената отсечка при EuRoPol, а не при отговарящия за тази отсечка НСО, а именно Gaz-System. Именно в този контекст Комисията е разгледала договора за управление, сключен през 2010 г. между EuRoPol и Gaz-System, новия устав на EuRoPol, приет през 2011 г., както и [поверително](1).

95      По-конкретно, както е видно по-специално от раздел 15.9.2 от ИВ, целта на твърдените злоупотреби на Газпром, насочени към запазване на контрола му върху инвестициите в полската отсечка на газопровода „Ямал“, била да се възпрепятства развитието на инфраструктурите, позволяващи диверсификация на източниците и на доставчиците на газ (а именно конкурентите на Газпром). По-специално Газпром успяло да забави въвеждането на виртуални и физически обратни потоци по тази отсечка и по този начин да възпрепятства такава диверсификация. Поради това Комисията временно заключава, че с получаването на инвестиционни правомощия Газпром поне потенциално е извършило злоупотреба с господстващо положение, като е възпрепятствало достъпа на конкуренти до посочената отсечка в нарушение на член 102, буква г) ДФЕС.

96      Впоследствие обаче Комисията е приела да направи задължителни окончателните ангажименти, които не включват никаква мярка в отговор на възраженията „Ямал“. След като в съображение 137 от обжалваното решение отбелязва, че при допитването до пазара определени заинтересовани страни са изразили учудването си от липсата на такава мярка, в съображение 138 от това решение Комисията обяснява, че предварителните ѝ опасения за конкуренцията не са се потвърдили поради двете причини, изложени в това съображение.

97      Що се отнася до първата причина, свързана с решението за сертифициране, Комисията отбелязва по-конкретно, че с решението за сертифициране полската служба по-специално е заключила, че Gaz-System упражнява решаващ контрол върху решенията относно инвестициите в полската отсечка на газопровода „Ямал“, както и върху изпълнението им. Следователно нито EuRoPol, в качеството си на собственик на газопровода, нито Газпром, в качеството си на акционер в EuRoPol, са били в състояние да блокират тези решения.

98      В това отношение, първо, следва да се отбележи, че както правилно твърди Комисията, решението за сертифициране включва — с оглед на задълбочено разглеждане на релевантните обстоятелства, сред които договора за управление от 25 октомври 2010 г. и устава на EuRoPol — различни констатации относно контрола на Gaz-System върху инвестициите в полската отсечка на газопровода „Ямал“. Въз основа на тези констатации председателят на полската служба в крайна сметка издава удостоверение за независимост на Gaz-System, в което се посочва, че това предприятие отговаря на изискванията за НСО, по-специално по отношение на контрола над инвестициите.

99      Безспорно жалбоподателят и Република Полша се позовават на различни обстоятелства, които биха могли да означават, че Gaz-System може да бъде разколебано да вземе определени инвестиционни решения във връзка с посочената отсечка или може да понесе значителни разходи, свързани с административни или съдебни производства, образувани по-конкретно от EuRoPol. По този начин те поставят под въпрос преценката на Комисията относно решението за сертифициране.

100    Жалбоподателят и Република Полша обаче не оспорват самата валидност на приетото от полската служба решение за сертифициране и не се позовават на евентуални грешки, допуснати от тази служба и свързани с конкретни констатации, съдържащи се в това решение, нито посочват кои констатации според тях са неправилни. В този контекст и като се има предвид определената роля на националните регулаторни органи на държавите членки в рамките на правната уредба на Съюза относно газовия сектор, и по-специално Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94, наричана по-нататък „Директивата за природния газ“), Комисията е могла основателно да вземе предвид направените от такъв орган констатации и в настоящия случай — да се основе на посоченото решение, в което полската служба е заключила, че Gaz-System е имало контрол над инвестициите в полската отсечка на газопровода „Ямал“ и е сертифицирала този оператор като НСО.

101    Второ, доводите на жалбоподателя и на Република Полша относно решението за сертифициране са съсредоточени предимно върху наличието и характера на съдържащата се в това решение препоръка за прехвърляне на експлоатацията на компресорните и измервателните станции, както и върху твърдяното неизпълнение на тази препоръка. Нито от посоченото решение, нито от доводите на жалбоподателя и на Република Полша обаче следва, че контролът на Gaz-System върху инвестициите в полската отсечка на газопровода „Ямал“ зависи от изпълнението на посочената препоръка.

102    В това отношение е важно да се отбележи, че въпросът за ежедневната експлоатация на компресорните и измервателните станции не следва да се смесва с въпроса за контрола на газовите потоци по полската отсечка на газопровода „Ямал“. Запитан дали Gaz-System действително контролира газовите потоци по тази отсечка, жалбоподателят потвърждава, че това е така. По този начин неизпълнението на препоръката относно тази експлоатация не може да означава евентуален контрол на Газпром върху тези потоци чрез EuRoPol от естество да породи съмнения относно значението на контрола на Gaz-System върху инвестициите в посочената отсечка и следователно върху възможностите за диверсификация на източниците на газ.

103    При тези обстоятелства доводите относно неизпълнението на препоръката за прехвърлянето на експлоатацията, както и относно твърдените възпрепятстващи действия на Газпром чрез EuRoPol, свързани с това изпълнение, не могат да поставят под въпрос преценката на Комисията за контрола на инвестициите от страна на Gaz-System.

104    По същия начин доводите на жалбоподателя, свързани с двете становища на Комисията, изпратени на полската служба в рамките на процедурата за сертифициране на Gaz-System като НСО, не могат да поставят под въпрос преценката на тази институция относно оспорваната причина. Всъщност следва да се отбележи, че в различни съображения на окончателно приетото решение за сертифициране полската служба е отговорила на съдържащите се в тези становища бележки на Комисията.

105    Освен това, макар да е вярно, че в двете си становища Комисията е изложила бележки относно необходимостта от прехвърляне на ежедневната експлоатация на компресорните и измервателните станции и е счела, че тази експлоатация представлява една от „основните задачи“ на системния оператор, тези бележки не се отнасят до планирането и контрола на инвестициите, а са продиктувани по-скоро от съображения, които се отнасят до други изисквания, произтичащи от Директивата за природния газ, свързани по-специално с риска от достъп на EuRoPol до поверителна информация за други оператори. Такъв риск обаче не съответства на опасенията, изразени от Комисията във възраженията „Ямал“.

106    Освен това следва да се отбележи, че службата на Комисията, изготвила двете становища, е разгледала проектите на решения на полската служба с оглед на правната уредба на Съюза относно газовия сектор, докато ГД „Конкуренция“ е анализирала релевантните факти в рамките на производство по член 102 ДФЕС. Следователно, макар поне част от евентуално изразените в посочените становища резерви да могат да представляват интерес за тази генерална дирекция, те не могат да определят нейния анализ от гледна точка на правото в областта на конкуренцията, и по-специално по отношение на поддържането на възраженията „Ямал“ и на евентуалната необходимост от ангажимент в тази връзка. В това отношение, макар да е вярно, че в точка 1016 от ИВ самата Комисия е отбелязала наличието на явно противоречие между съдържанието на договора за управление от 25 октомври 2010 г. и предвидените в Директивата за природния газ правила, в решението за сертифициране председателят на полската служба е посочил, че подготвеният от EuRoPol план за развитие на мрежата се отнася главно до въпроси, свързани с обновяването и че във всички случаи това не ограничава инвестиционните правомощия на Gaz-System, сред които е подготовката на предвидения в тази директива десетгодишен план за развитие.

107    Трето, не може да бъде приет доводът на жалбоподателя, че макар да няма промяна в нито едно релевантно обстоятелство, Комисията неправилно изменила преценката си относно възраженията „Ямал“ в периода между април 2015 г., датата на връчване на ИВ на Газпром, и май 2018 г., датата на приемане от нея на обжалваното решение. Всъщност приемането на решението за сертифициране представлява такова релевантно обстоятелство. Освен това посоченото приемане се вписва в контекста на значителни инвестиции, извършени в полската отсечка на газопровода „Ямал“ или свързани с тази отсечка, които инвестиции трябва именно да позволят диверсификацията на източниците на газови доставки. Така председателят на полската служба констатира в това решение, че инвестициите за въвеждането на обратни физически потоци по полската отсечка на газопровода „Ямал“ са били направени. По този въпрос Комисията вече предварително е отбелязала, че методите за забавяне на Газпром са приложени между 2009 г. и 2013 г. и че Gaz-System е успяло да извърши различни инвестиции, за да позволи такива обратни потоци, считано от 2014 г. (вж. т. 734 и 1033 от ИВ).

108    От това следва, че с оглед на посоченото в точка 83 по-горе задължение и на изложените съображения относно включените в решението за сертифициране констатации и направените в полската отсечка на газопровода „Ямал“ инвестиции, Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела окончателните ангажименти поради основаната на това решение за сертифициране причина, макар те да не включват никаква мярка, с която да се дава отговор на възраженията „Ямал“. Ето защо настоящото оплакване следва да се отхвърли.

109    При тези обстоятелства и като се има предвид, че безспорно двете причини, изложени от Комисията в съображение 138 от обжалваното решение, са самостоятелни, не е необходимо да се разглежда основателността на второто оплакване от първата част на първото основание, с което се оспорва причината, основана на споразуменията Полша—Русия и на прилагането на т.нар. „изключение поради действията на държавата“ (наричано по-нататък „изключението поради действията на държавата“). Всъщност, дори да се допусне, че второто оплакване е основателно, то не може да доведе до отмяна на обжалваното решение, тъй като с него се прекратява дело AT.39816, поради което трябва да бъде отхвърлено като неотносимо.

110    С оглед на всички изложени по-горе съображения първата част на първото основание следва да се отхвърли.

2.      По втората част на първото основание, която се отнася до нарушение на принципите на добра администрация, на прозрачност и на лоялно сътрудничество

111    В подкрепа на доводите на жалбоподателя относно обхвата на съдебния контрол във връзка с отказа от възражения в хода на процедурата по поемане на ангажименти, Република Полша изтъква доводи относно нарушението на принципите на добра администрация, на прозрачност и на лоялно сътрудничество.

112    Комисията, която отбелязва, че тези доводи по същество представляват ново основание, впрочем счита, че втората част трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

113    В това отношение, що се отнася до допустимостта на доводите на Република Полша, се налага изводът, че те могат да представляват основание, различно от първото основание, така както е изложено в жалбата и изведено от нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 и на принципа на пропорционалност.

114    Тези доводи обаче се вписват в рамките на направеното от жалбоподателя възражение относно липсата на ангажимент в отговор на възраженията „Ямал“, така че те не променят предмета на спора, чиито граници се определят от исканията и основанията, изложени от главните страни. Следователно посочените доводи са допустими съгласно член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут и съгласно член 142, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, така както са тълкувани в съдебната практика (вж. в този смисъл решения от 10 ноември 2016 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия, C‑449/14 P, EU:C:2016:848, т. 114 и цитираната съдебна практика, от 20 септември 2019 г., Port autonome du Centre et de l'Ouest и др./Комисия, T‑673/17, непубликувано, EU:T:2019:643, т. 44 и 45, и определение от 15 ноември 2019 г., Front Polisario/Съвет, T‑279/19, непубликувано, EU:T:2019:808, т. 41).

а)      По нарушението на принципите на добра администрация и на прозрачност

115    Без да оспорва правото на Комисията да оттегли някои възражения, изразени първоначално в изложението на възраженията, Република Полша твърди, че Комисията не е зачела принципите на добра администрация и на прозрачност в нарушение на член 1 и член 10, параграф 3 ДЕС, и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Всъщност тези принципи включвали по-конкретно задължението за администрацията да мотивира решенията си. Съдържащите се в съображения 137 и 138 от обжалваното решение общи констатации обаче не можели да се считат за достатъчни мотиви и това недостатъчно мотивиране било още по-необосновано, тъй като Комисията в продължение на години е изразявала пред полските органи загрижеността си относно управлението на полската отсечка на газопровода „Ямал“.

116    Освен това съображение 138 от обжалваното решение било подвеждащо, тъй като оставяло впечатлението, че по-скоро решението за сертифициране, а не прилагането в настоящия случай на „изключението поради действията на държавата“, било основната причина за отказа от възраженията „Ямал“. По този въпрос споразуменията Полша—Русия били споменати най-общо, което не позволявало да се разбере, че Комисията се позовава на това изключение, което станало ясно едва в рамките на настоящото производство. Освен това Комисията пропуснала да даде обяснение относно мерките по руското право, за които се твърди, че определят поведението на Газпром и относно възможността за позоваване на посоченото изключение с оглед на съдебната практика и ефективността на правото в областта на конкуренцията, когато държавната принуда произтича от трета държава.

117    Комисията оспорва тези доводи.

118    В това отношение следва да се припомни, че сред предоставените от правото на Съюза гаранции в административните производства е по-конкретно принципът на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права, към който се отнася задължението на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (вж. решение от 27 септември 2012 г., Applied Microengineering/Комисия, T‑387/09, EU:T:2012:501, т. 76 и цитираната съдебна практика).

119    В настоящия случай, макар да е очевидно, че оспорва преценката на Комисията относно отказа от възраженията „Ямал“, Република Полша не посочва кои са относимите към настоящия случай данни, които не са били разгледани внимателно и безпристрастно от тази институция, още повече че не посочва конкретно нарушение на процесуалните правила, предвидени в Регламенти № 1/2003 и № 773/2004. Също така Република Полша не обяснява по какъв начин Комисията е нарушила принципа на прозрачност, закрепен в тези регламенти.

120    Освен това, доколкото Република Полша и по същество жалбоподателят в действителност оспорват дали съдържащите се в съображение 138 от обжалваното решение мотиви са достатъчни, това оплакване също трябва да се отхвърли.

121    Всъщност следва да се припомни, че задължението за мотивиране по принцип трябва да се прилага за всеки акт на Съюза, пораждащ правни последици. Мотивите трябва да излагат ясно и недвусмислено съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, за да защитят правата си, и от друга страна, на съда на Съюза — да упражни своя контрол за законосъобразността на това решение (вж. решение от 19 декември 2019 г., Puppinck и др./Комисия, C‑418/18 P, EU:C:2019:1113, т. 94 и цитираната съдебна практика). Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, имащи процесуална легитимация, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решение от 2 април 1998 г., Комисия/ Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63 и цитираната съдебна практика).

122    В настоящия случай в съображение 138 от обжалваното решение Комисията е изложила двете причини, обосноваващи липсата на ангажимент в отговор на възраженията „Ямал“. Що се отнася до първата причина, основана на решението за сертифициране, от разглеждането на оплакването, свързано с тази причина (вж. т. 86—110 по-горе), става ясно, че жалбоподателят и Република Полша, които по-специално са били в състояние да бъдат информирани за положението в полския газов сектор и за дейностите на полската служба, са могли да се запознаят с основанията, свързани с посочената причина, за да защитят правата си, и че Общият съд е могъл да упражни своя контрол за законосъобразността на обжалваното решение, що се отнася по-конкретно до съображение 138. Следователно Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране в това отношение.

123    Колкото до втората причина, свързана с междуправителствения характер на отношенията между страните в полския газов сектор, за която се отнасят главно упреците на жалбоподателя и Република Полша, последните считат, по същество, че Комисията не е мотивирала в достатъчна степен становището си, тъй като се позовавала главно на възможното прилагане на „изключението поради действията на държавата“ вследствие на влиянието върху поведението на Газпром на споразуменията Полша—Русия и на руската правна уредба, както и на действията на правителството на Руската федерация.

124    В това отношение, както е посочено в точки 108 и 109 по-горе, Общият съд стига до извода, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела — поради причината, основаната на решението за сертифициране — окончателните ангажименти, въпреки че те не включват никаква мярка, която има за цел да се отговори на възраженията „Ямал“, и че поради това и като се има предвид самостоятелният характер на всяка от двете причини, съдържащи се в съображение 138 от обжалваното решение, не следва да се разглежда основателността на оплакването на жалбоподателя във връзка с втората причина. От това следва, че доводите на жалбоподателя и на Република Полша относно непълнотата на мотивите във връзка с втората причина също са неотносими.

125    На последно място, доколкото Република Полша се стреми в действителност да оспори преценката на Комисията относно отказа от възраженията „Ямал“, достатъчно е да се отбележи, че такова оплакване вече беше отхвърлено при разглеждането на първата част на първото основание.

126    Следователно доводите, изведени от нарушение на принципите на добра администрация и на прозрачност, трябва да се отхвърлят.

б)      По нарушението на принципа на лоялно сътрудничество

127    Според Република Полша и жалбоподателя обжалваното решение нарушава принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС. Всъщност, като е заключила, че възраженията „Ямал“ „не [се били] потвърдили“, Комисията в действителност констатирала липсата на нарушение на член 102 ДФЕС в това отношение и приела решение, надхвърлящо позволеното от член 9 от Регламент № 1/2003. По този начин тя се произнесла по въпрос, който не бил обхванат от окончателните ангажименти и който е можел да бъде предмет на евентуално различна преценка от страна на националните органи по конкуренцията или националните съдилища. Всъщност Комисията попречила на последните да предприемат действия по отношение на посочените във възраженията практики, въпреки че те имат основна роля в прилагането на правилата за конкуренция на Съюза.

128    Това нарушение обаче било още по-неприятно, тъй като националните органи по конкуренцията и националните съдилища не са можели да предприемат действия, докато дело AT.39816 е висящо. Всъщност по силата съответно на член 11, параграф 6 и на член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 тези органи и тези съдилища вече били лишени от правомощието да предприемат действия за период от близо шест години, а именно от образуването на официалното производство на 31 август 2012 г. до приемането на обжалваното решение на 24 май 2018 г. Тъй като Комисията не е променила официално обхвата на ИВ, полският национален орган по конкуренция и полските съдилища са можели основателно да очакват Комисията да предприеме действия във връзка с тези възражения с оглед по-специално на позициите, изразени в това отношение в рамките на допитването до пазара от Gaz-System, от председателя на полската служба и от полското правителство. Що се отнася по-конкретно до националните съдилища, те позволили забавяне с риск някои искове да бъдат погасени по давност.

129    Комисията оспорва тези доводи.

130    В това отношение съгласно член 16 от Регламент № 1/2003 е вярно, че националните органи по конкуренция и националните съдилища не могат да вземат решения, които са в противоречие с обжалваното решение. Освен това те не могат да не се съобразят с решение, прието на основание член 9 от Регламент № 1/2003, тъй като такъв вид акт във всички случаи има характер на решение и тъй като, както принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, така и целта за ефективно и еднакво прилагане на правото на Съюза в областта на конкуренцията, задължават тези органи и тези съдилища да вземат предвид предварителната оценка на Комисията и да я разглеждат като улика, дори като начало на доказателство, за наличието на нарушение на членове 101 и 102 ДФЕС (вж. в това отношение решение от 23 ноември 2017 г., Gasorba и др., C‑547/16, EU:C:2017:891, т. 29).

131    В настоящия случай в съображение 138 от обжалваното решение Комисията несъмнено е уточнила, че предварителните ѝ опасения за конкуренцията, изложени под формата на възраженията „Ямал“, „не [се били] потвърдили“.

132    Макар обаче националните органи по конкуренция и националните съдилища да трябва действително да вземат предвид съображение 138 от обжалваното решение, евентуално като съставляващо улика за липса на нарушение на членове 101 и 102 ДФЕС, то нито от текста на това съображение, нито по-общо от съдържанието на останалата част от обжалваното решение следва, че по отношение на възраженията „Ямал“ Комисията изрично е констатирала липса на нарушение на член 102 ДФЕС. Поради това спорният текст следва да се разбира по-скоро в смисъл, че Комисията е решила да оттегли тези възражения и да се задоволи с окончателните ангажименти, макар същите да не отговарят на посочените възражения.

133    Във всеки случай спорният текст на съображение 138 от обжалваното решение не може да промени характера на това решение и да възпрепятства националните органи по конкуренция и националните съдилища да предприемат действия. Всъщност съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 във връзка с съображение 13 от този регламент Комисията може да направи само „предварителна оценка“ на състоянието на конкуренцията, без впоследствие в решението за поемане на ангажименти, взето въз основа на този член, да се установи дали е имало нарушение. Така не може да се изключи възможността национална юрисдикция да стигне до извода, че действията, които са предмет на решение за поемане на ангажименти, нарушават членове 101 и 102 ДФЕС и че поради това, за разлика от Комисията, тя възнамерява да установи наличието на нарушение на единия или на другия член. В същия смисъл съображения 13 и 22 от Регламент № 1/2003, разглеждани във връзка едно с друго, изрично уточняват, че решенията за поемане на ангажименти не влияят върху правомощието на органите по конкуренцията или съдилищата на държавите членки да се произнесат по съответния случай и не засяга правомощието им да приложат членове 101 и 102 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2017 г., Gasorba и др., C‑547/16, EU:C:2017:891, т. 26 и 27).

134    Следователно Комисията не е нарушила принципа на лоялно сътрудничество и това заключение не може да бъде поставено под въпрос от останалите доводи на Република Полша и на жалбоподателя.

135    Първо, фактът, че националните органи по конкуренция не са могли да предприемат действия в продължение на шест години, е само резултат от прилагането на член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003, който предвижда, че образуването на официално производство освобождава тези органи от техните правомощия по прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС. След като образуваното от Комисията производство приключи, те отново възстановяват правомощията си (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2012 г., Toshiba Corporation и др., C‑17/10, EU:C:2012:72, т. 80 и 83—87).

136    Що се отнася до националните съдилища, при образуване на официално производство те не се освобождават за неопределено време от всякаква възможност за намеса по дела, отнасящи се до факти, свързани или относими към възраженията „Ямал“. Член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 предвижда само, че тези съдилища трябва да избягват да вземат решения, които биха противоречали на решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство и за тази цел могат да преценят дали е необходимо да спрат производствата си. Твърдението, че някои национални искове вече били погасени по давност поради забавянето от страна на полските съдилища е ирелевантно, тъй като при липсата на приложима правна уредба на правото на Съюза съответните давностни срокове и съдебната администрация на тези искове попадат в обхвата на процесуалната автономия на Република Полша.

137    Освен това никоя разпоредба от Регламент № 1/2003 или Регламент № 773/2004 не задължава Комисията да уведомява официално националните органи по конкуренция или по-общо — заинтересованите трети страни, когато в хода на производството се откаже от някои възражения по отношение на съответното предприятие. Във всички случаи жалбоподателят и Република Полша не посочват никакво конкретно национално производство, за което да се твърди, че е било засегнато от поведението на Комисията в настоящия случай.

138    Второ, следва да се отхвърли доводът на Република Полша, че органът по конкуренция и полските съдилища са можели да имат оправдани правни очаквания за това Комисията да предприеме действия във връзка с възраженията „Ямал“, тъй като последната не е променила официално обхвата на ИВ. Всъщност последицата, предвидена в член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003, а именно че образуването на официалното производство, освобождава националните органи по конкуренция от техните правомощия по прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС по отношение на деянията, които са предмет на това производство, се състои в осигуряването на закрила на съответните предприятия от водене на успоредни производства за санкциониране от страна тези органи (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 18 и определение от 15 март 2019 г., Silgan Closures и Silgan Holdings/Комисия, T‑410/18, EU:T:2019:166, т. 20), но не може да означава, че Комисията е била длъжна да приеме решение по член 7 или по член 9 от този регламент (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2018 г., EAEPC/Комисия, T‑574/14, EU:T:2018:605, т. 86).

139    Накрая, дори се допусне, че Република Полша се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, следва да се припомни, че правото на позоваване на този принцип принадлежи на всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения (вж. решение от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия, C‑630/11 P—C‑633/11 P, EU:C:2013:387, т. 132 и цитираната съдебна практика). Република Полша обаче не посочва никакво конкретно уверение, предоставено от Комисията. В останалата си част ИВ не може да представлява такова уверение, тъй като този документ е адресиран до Газпром и има само временен характер. Освен това не представляват такива уверения организирането на допитване до пазара и фактът, че някои заинтересовани страни са представили съображения в рамките на това допитване, тъй като тези обстоятелства се вписват в обичайното прилагане на член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003.

140    Следователно доводът относно нарушението на принципа на лоялно сътрудничество трябва да се отхвърли, както и втората част на първото основание.

141    С оглед на всички изложени съображения първото основание следва да се отхвърли в неговата цялост, отчасти по същество и отчасти като неотносимо.

В.      По второто основание — нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията е приела окончателните ангажименти, въпреки че те не отговаряли в достатъчна степен на възраженията относно ценовите практики

142    Жалбоподателят, подкрепян от Република Полша и Република Литва, твърди, че Комисията допуснала различни явни грешки в преценката и грешки при прилагане на правото в нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и на принципа на пропорционалност, тъй като тази институция е заключила, че ангажиментите относно ценовите практики (т. 18 и 19 от окончателните ангажименти), са били адекватни, въпреки че според жалбоподателя, Република Полша и Република Литва посочените ангажименти не позволяват цените на газа да се поддържат или да се възстановят бързо и ефикасно на равнище, сравнимо с конкурентните референтни цени. Това основание по същество се състои от четири части.

143    Комисията, подкрепяна от Газпром, счита, че второто основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

1.      По първата част на второто основание, отнасяща се до грешка, допусната в предмета на ангажиментите относно ценовите практики, тъй като с тях не се преодолява същността на възраженията относно тези практики

144    Жалбоподателят счита, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела ангажименти, ограничени до промяна на клаузите за преразглеждане на цените (price revision clauses), включени в договорите на Газпром с неговите клиенти в петте страни от ЦИЕ, които са засегнати от ценовите практики, въпреки че съдържащите се в ИВ опасения за конкуренцията не се отнасят до преразглеждането на цените, а до несправедливия и прекомерен характер на цените, прилагани от Газпром в рамките на тези договори (наричани по-нататък „договорните цени“). Тези ангажименти, които са ограничени до установяването на нова процедура за преразглеждане на цените, не преодолявали източника на проблема, а именно наличието на формули за ценообразуване (price formulae), индексирани спрямо цената на някои петролни продукти.

145    Така, на първо място, жалбоподателят отбелязва, че в ИВ Комисията е квалифицирала разглежданите практики като противоречащи на първата част на член 102, буква а) ДФЕС, отнасяща се до „несправедливите цени“, а не на втората част, отнасяща се до „други несправедливи условия за търговия“. Следователно с опасенията за конкуренцията се имали предвид прекомерните цени, а не процедурата за преразглеждане на цените.

146    В това отношение самата Комисия констатирала в ИВ, че съществуващите формули за ценообразуване, индексирани спрямо цените на петрола, са били основната причина за прекомерните договорни цени. Тя констатирала също, че индексирането на цените на газа спрямо цените на петролните продукти била използвана в миналото практика, която може да генерира цени, които не отразяват икономическата стойност на газа. В същия смисъл в ИВ тя предвидила изрично коригиращи мерки, по-конкретно промяна на тези формули, така че с тях да се генерират цени, които да не надвишават тези на нидерландския разпределителен център Title Transfer Facility (TTF) или които да са свързани с разходите на Газпром. Така, като не е наложила промяна на формулите за ценообразуване в окончателните ангажименти и като по този начин е позволила връщането на прекомерните цени, Комисията не е преодоляла по същество първоначалните си опасения относно ценовите практики, нито е отстранила причините за тези прекомерни цени, така че ангажиментите относно ценовите практики били неадекватни, а обжалваното решение противоречало на целите на член 102 ДФЕС.

147    В същия смисъл Република Литва припомня, че несправедливите и прекомерни цени в сила в петте страни от ЦИЕ, засегнати от ценовите практики, произтичат от факта, че ценообразуването на газа в тези държави е различно от приложимото в Западна Европа. За да се избегне този резултат, самата формула за ценообразуване трябвало да води до конкурентни цени, така че по-скоро тази формула трябвало да бъде променена, а не процедурата за преразглеждане на цените, която отнемала поне шест месеца и зависела от добрата воля на Газпром.

148    На второ място, жалбоподателят счита, че е неоснователна единствената действителна причина, изложена от Комисията в съображение 165 от обжалваното решение, за да обоснове избора си да не променя формулите за ценообразуване. Всъщност само фактът, че през 2015 г. и 2016 г. произтичащите от тези формули цени са белязали спад и „известно доближаване“ до цените на разпределителните центрове, не позволил на Комисията да заключи, че намесата ѝ вече не е обоснована.

149    По-конкретно, тази причина не била подкрепена по никакъв начин, по-специално от икономически анализи и изобщо не отчитала променящия се по естеството си характер на цените на петрола, факта, че тези цени не подлежат на контрол от институциите на Съюза и съответно възможността договорните цени да станат отново прекомерни. Комисията пренебрегнала факта, че по различни причини цените на петрола през 2015 г. и 2016 г. са били на минимални равнища, в отклонение от средните стойности на тези цени.

150    Комисията оспорва твърдението, че не е преодоляла по същество опасенията за конкуренцията, посочени във възраженията относно ценовите практики.

151    Следва да се припомни, че ангажиментите относно ценовите практики са закрепени в точки 18 и 19 от окончателните ангажименти. Точка 18 предвижда по същество, че в срок от десет седмици от влизането им в сила Газпром трябва да предложи промяна на разглежданите договори, за да включи нова клауза за преразглеждане на цените или да промени съществуващите клаузи, за да се стигне до същия резултат, а именно конкретно до нова процедура за преразглеждане на формулите за ценообразуване, които определят договорните цени на газа. Газпром следва да предложи това за всички договори за доставка на газ със срок не по-малък от три години, независимо дали става въпрос за действащи или за нови договори. Точка 19 от окончателните ангажименти предвижда пет елемента, които тази нова процедура трябва да съдържа в случай на започването ѝ, за да се стигне до нови формули за ценообразуване.

152    Следователно от точки 18 и 19 от окончателните ангажименти следва, че Комисията действително е избрала да разреши нова процедура за преразглеждане на цените, вместо да осигури незабавна промяна на формулите за ценообразуване.

153    В това отношение е вярно, че в ИВ Комисията не се е съсредоточила върху процедурата за преразглеждане на цените, а е разгледала съществуващите формули за ценообразуване в разглежданите договори, и по-конкретно включеното в тези формули индексиране спрямо цените на петролните продукти, поставяйки въпроса за инфлационния ефект върху договорните цени на газа от това индексиране, както това е видно по-специално от раздел 11.4 от ИВ, озаглавен „[поверително]“. Комисията е отбелязала, че причините, които първоначално са обосновали индексиране на формулите за ценообразуване спрямо цените на петролните продукти, а именно по-специално недостатъчната зрялост на пазарите на газ, до голяма степен са изчезнали (т. 545 от ИВ), като тази последна констатация следва по същество и от съображение 76 от обжалваното решение. Това обаче не променя факта, че опасенията за конкуренцията, изразени предварително от Комисията в ИВ, се отнасят преди всичко до наличието на потенциално прекомерни договорни цени и че Комисията не е [поверително] (вж. по-специално т. 949 и 981 от ИВ). Това по същество е отразено в резюмето на предварителната oценка, съдържащо се в обжалваното решение (съображения 62 и 63).

154    Каквато и да е била позицията на Комисията относно индексирането на формулите за ценообразуване, изразена на етапа на нейната предварителна oценка, на първо място, следва да се отбележи, че на етапа на административното производство, по време на което са разгледани предложените от Газпром ангажименти, договорните цени, свързани с намалението на цените на петролните продукти, са се понижили, така че са били сходни с цените, приложими за газоразпределителните центрове в Западна Европа. Тази констатация, изтъкната от Комисията и Газпром в настоящото производство по обжалване, е видна от обжалваното решение (вж. съображение 76 и бележка под линия 49, както и съображения 162 и 164) и в действителност не се оспорва от жалбоподателя, който по-скоро подчертава риска от бъдещо увеличение на цените на петрола и съответно повишение на договорите цени до потенциално прекомерни равнища.

155    Следователно с оглед на равнището на цените към момента на приемане на окончателните ангажименти не става въпрос за потенциално прекомерни цени, които да изискват промяна на формулите за ценообразуване с незабавно действие.

156    В тази връзка следва да се добави, че засегнатите клиенти са можели бързо да направят искане за преразглеждане на цената, за да получат промяна на формулите за ценообразуване. Всъщност съгласно член 19, подточка ii), последна алинея от окончателните ангажименти тези клиенти могат да направят първото си искане за преразглеждане на цената във всеки момент, след като новата процедура за преразглеждане на цените е включена в даден договор, като се има предвид, че Газпром е трябвало да предложи това включване в срок от десет седмици, считано от датата на уведомяване за обжалваното решение.

157    На второ място, следва да се подчертае, че както е посочено в съображение 176 от обжалваното решение, изборът на подход, основан на нова процедура за преразглеждане на цените, е дал възможност да не се налага самата Комисия, съгласувано с Газпром, да конфигурира нови формули за ценообразуване за всеки един от разглежданите договори, което не би било лесно предвид сложността на такава задача. Всъщност [поверително] (както е видно от т. 223 и 1065 от ИВ). От това следва, че с оглед по-специално на необходимостта да се проучат икономическото равновесие и конкретните характеристики на всеки от разглежданите договори, не е явно необосновано за Комисията да не се ангажира в такова конфигуриране на формули за ценообразуване при изготвянето на ангажиментите.

158    Освен това следва да се отхвърли доводът, че ангажиментите относно ценовите практики позволявали повтарянето на първоначално оспорените практики, а именно тези на потенциално прекомерни цени и следователно противоречели на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 7 от този регламент. Всъщност, тъй като изборът на нова процедура за преразглеждане на цените трябва да позволи да се противодейства на последиците от евентуално бъдещо увеличение на цените на петрола, като се гарантира, както е посочено в съображение 179 от обжалваното решение, че цените в петте страни от ЦИЕ, засегнати от ценовите практики, никога няма да се отклоняват от конкурентните референтни цени в Западна Европа, освен за „много кратък период от време“, този избор има за цел именно да се избегне подобно повторение.

159    С оглед на гореизложеното и без да се засяга разглеждането на следващите части на второто основание, с които жалбоподателят оспорва по същество адекватността на новата процедура за преразглеждане на цените като такава, следва да се заключи, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела ангажимент, предвиждащ установяването на тази нова процедура, вместо незабавна промяна на формулите за ценообразуване.

160    Ето защо първата част от второто основание трябва да се отхвърли по същество.

2.      По втората част от второто основание, отнасяща се до неефективността на новата процедура за преразглеждане на цените

161    В рамките на втората част жалбоподателят поставя под въпрос ефективността на новата процедура за преразглеждане на цените, предвидена в ангажиментите относно ценовите практики. Тази част по същество се състои от четири оплаквания.

162    Комисията оспорва твърдените от жалбоподателя грешки.

а)      По неефективността на ангажиментите с оглед на възпрепятстващите практики на Газпром (първо оплакване)

163    Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешки по отношение на причините, поради които Газпром е успяло да поддържа прекомерни договорни цени, което я е накарало да приеме нова неефективна процедура за преразглеждане на цените.

164    Всъщност Комисията неправилно заключила, че прекомерни договорни цени в миналото са произтичали от липсата в разглежданите договори на ефективни клаузи за преразглеждане на цените, които да препращат към подходящи референтни цени като тези на газоразпределителните центрове. Такова заключение било в противоречие с доказателствата, с които разполагала Комисията и с нейните констатации в ИВ. По-конкретно, правилен анализ на клаузата за преразглеждане на цената, включена в договора на жалбоподателя с Газпром, би позволил на Комисията да констатира, че тази клауза вече позволява позоваване на равнището на някои референтни цени, както — като на обстоятелство, което обосновава започването на преразглеждане на цените, така и — като на критерий при определянето на нова цена.

165    Независимо обаче от обстоятелството, че съществуващите клаузи за преразглеждане на цените вече са препращали към конкурентните референтни цени и към някои извършени преразглеждания, клиентите на Газпром все пак били изправени пред постоянни разлики между преразгледаните цени и конкурентните цени на газа, и били принудени да плащат неконкурентни цени.

166    В действителност, както впрочем Комисията е констатирала в ИВ, истинската пречка за преразглеждането на цените произтичала от възпрепятстващото поведение на Газпром, което в миналото отказвало да преразглежда цените си и да прилага преразгледаните цени. Докато съществуващата формула за ценообразуване облагодетелства Газпром, това предприятие щяло да си позволява да удължава процедурите за преразглеждане на цените, като се има предвид че клиентите му, принудени да плащат прекомерни цени, в крайна сметка ще склонят да приемат дори минимални намаления на цените.

167    По-конкретно жалбоподателят най-напред отбелязва, че за преразглеждането на цените е необходимо сътрудничеството на Газпром на различни етапи, което предполага най-малко последното да е готово добросъвестно да води преговори за цените и да признае преразгледаните цени, произтичащи от процедурата за преразглеждане, като евентуално изпълни арбитражно решение. Газпром обаче използвало именно присъщите слабости на предвидената в съществуващите клаузи процедура за преразглеждане на цените и изнудвало клиентите си в продължение на много години, по-специално като ги заплашвало да намали или да спре доставките на газ, ако те настояват за преразгледана цена. Освен това Газпром било в състояние и да попречи на ефективността на арбитражите, като отказва да изпълнява арбитражни решения или като удължава продължителността им. Пример за тези практики било положението, в което се намирали съответно Naftogaz, установено в Украйна, и жалбоподателят. Всъщност през разглеждания от Комисията период единствено клиенти от Западна Европа се ползвали действително от преразгледаните цени, докато твърдените преразглеждания на цените за клиентите в петте страни от ЦИЕ, засегнати от ценовите практики, били извършени само в някои „сценарии“, които оставали основно под контрола на Газпром.

168    По този въпрос Комисията не можела да твърди, че при обстоятелствата, характеризиращи тези сценарии, и по-специално в рамките на „принудителен компромис“, приемането от клиентите на Газпром на преразгледаните цени било в резултат на независим избор от тяхна страна. Напротив, този избор бил направен в контекста на упражнен от това предприятие натиск и бил само елемент или последица от злоупотребата с това положение от страна на Газпром.

169    Комисията не можела да твърди и че практиките в миналото на Газпром при искания за преразглеждане на цените, по-конкретно тези, за които е знаела, не били от значение за преценката дали новата процедура за преразглеждане на цените е адекватна, само поради това че тази нова процедура била закрепена в задължителните ангажименти. Такъв подход позволявал да бъдат премълчани релевантни фактически обстоятелства и следователно противоречал на ролята на Комисията, произтичаща от член 102 ДФЕС, както и на изискванията за събиране на доказателства, потвърдени от Съда в решения от 15 февруари 2005 г. Комисия/Tetra Laval (C‑12/03 P, EU:C:2005:87), и от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala (C‑413/06 P, EU:C:2008:392). Всъщност доказателствата за трудностите, срещани от клиентите на Газпром в миналото и поради това за неефективността на ангажиментите относно ценовите практики, трябвало да се считат за толкова явни, че да се приемат за неоспорими, така че предварителните заключения на Комисията в тази връзка не можели да бъдат променяни.

170    В същия смисъл Комисията не обяснила конкретно как възпрепятстващото поведение на Газпром ще бъде избегнато занапред благодарение на ангажиментите относно ценовите практики или как то би могло да представлява нарушение на тези ангажименти. В действителност, както е констатирано в ИВ, преговорите за цените, дори и арбитражите, не гарантирали прекратяването на прекомерните цени, тъй като практиките на Газпром щели да продължат, докато съществуват структурно несправедливи формули за ценообразуване.

171    В това отношение ефикасността на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, подписана в Ню Йорк на 10 юни 1958 г., била напълно относителна с оглед на прилаганите от Газпром практики, тъй като последното отказвало да изпълнява арбитражните решения, възпрепятствало изпълнителните производства и укривало активите си, прехвърляйки ги извън обхвата на юрисдикциите, към които могат да се обърнат лицата, в полза на които са приети тези решения.

172    Накрая, в съответствие с доводите на жалбоподателя Република Полша и Република Литва подчертават, че Газпром остава абсолютно необходим доставчик в района и че независимо от извършването на предвидените инфраструктурни инвестиции, и по-специално изграждането на междусистемно свързване между Полша и Литва, влиянието му при воденето на преговори няма да намалее. При това положение Комисията трябвало да изиска от Газпром по-амбициозни ангажименти, с които да гарантира ефективно преразглеждане на цените, тъй като при сегашното състояние на тези ангажименти Газпром формално не нарушавал ангажиментите относно ценовите практики с посоченото възпрепятстващо поведение.

173    Комисията, подкрепяна от Газпром, оспорва доводите на жалбоподателя относно неефективността на новата процедура за преразглеждане на цените, поради което настоящото оплакване трябвало да бъде отхвърлено.

174    В това отношение Общият съд отбелязва, че с доводите си жалбоподателят упреква Комисията, че е допуснала явна грешка в преценката, съдържаща два елемента, които обяснявали неефективността на новата процедура за преразглеждане на цените. От една страна, тази институция неправилно посочила като причина за неефективното преразглеждане на цените в миналото невъзможността за позоваване на конкурентни референтни цени, и от друга страна, пропуснала да установи и да отстрани действителната причина за това неефективно преразглеждане, а именно възпрепятстващото поведение на Газпром.

175    Що се отнася до първия елемент от доводите на жалбоподателя за липсата на конкурентни референтни цени в съществуващите клаузи за преразглеждане на цените, от съдържащите се в ИВ примери на договори (по-специално, както отбелязва Комисията, в т. 226 и 232 от ИВ) е видно, противно на твърдяното от жалбоподателя, че поне за определен брой от разглежданите договори не може да се счита, че в клаузите за определяне или преразглеждане на цените са включени препратки към конкурентни референтни и ясно определени цени, както са определени от Комисията в обжалваното решение. В тези примери се посочват клаузи, чийто текст се различава значително от този на насоките за ценообразуване, съдържащи се в точка 19, подточка iii) от окончателните ангажименти, по-конкретно доколкото тези насоки препращат към „равнището на цените на конкурентните пазари на газ в континентална Западна Европа“ и се отнасят до среднопретеглените цени за внос в Германия, Франция и Италия, както и до равнището на цените в общоприетите ликвидни разпределителни центрове в Континентална Европа.

176    Що се отнася по-конкретно до клаузата, включена в договора между Газпром и жалбоподателя, копие от който е представено от последния заедно с отговорите от 8 декември 2020 г., Общият съд констатира, че [поверително].

177    Следователно при преценката на адекватността на ангажиментите относно ценовите практики, и по-конкретно на възможността да се приложи нова процедура за преразглеждане на цените, Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като се е основала на предварителната констатация, съдържаща се по-специално в съображение 63 от обжалваното решение (и формулирана по подобен начин — в съображения 78, 79 и 177 от това решение), според която липсата в клаузите за преразглеждане на цените на ясно определена, конкурентна и публично достъпна референтна цена (като цената на конкурентните газоразпределителни центрове) е била един от основните фактори, които са могли да доведат до несправедливи цени в петте страни от ЦИЕ, засегнати от ценовите практики.

178    Що се отнася до втория елемент от доводите на жалбоподателя за възпрепятстващото поведение на Газпром, най-напред следва да се подчертае, че ангажиментите относно ценовите практики имат за цел установяването на нова процедура за преразглеждане на цените, която да укрепи позицията на клиентите на Газпром в засегнатите страни от ЦИЕ, спрямо тяхното съществуващо положение, както е видно от ИВ (по-специално от т. 226—232 от него). Както е видно от точка 151 по-горе, точка 19 от окончателните ангажименти предвижда пет елемента, които трябва да съдържа посочената процедура.

179    По-конкретно, освен налагането на насоки за ценообразуване (вж. т. 19, подточка iii) от окончателните ангажименти, раздел, озаглавен „Adjustment part of the price review clause“ (Част от клаузата за преразглеждане на цените, отнасяща се коригирането), които включват препратки към конкурентни референтни цени (вж. т. 175 по-горе), тази нова процедура предвижда по-специално следното:

–        точни критерии, позволяващи на тези клиенти да поискат преразглеждане на цените, включително критерий, основан на разликата между равнището на договорните цени и промяната на цените на европейските пазари на газ, така както тази промяна се отразява в промяната на среднопретеглените цени на вноса в Германия, Франция и Италия или в промяната на цените на общоприетите ликвидни разпределителни центрове в Континентална Европа (вж. т. 19, подточка i) от окончателните ангажименти, раздел, озаглавен „The trigger part of the price review clause“ („Частта от клаузата за преразглеждане на цените, отнасяща се до задействането“),

–        възможността да се иска преразглеждане на цените на всеки две години и в допълнение към тази възможност правото да се иска преразглеждане един път на всеки пет години (което съответства на „жокера“, посочен в съображения 125 и 156 от обжалваното решение) (вж. т. 19, подточка ii) от окончателните ангажименти, раздел, озаглавен „The frequency and timing of the price review“ („Честотата и графикът на преразглеждането на цените“),

–        възможността да отнесат спора относно ценообразуването до арбитраж, ако страните не постигнат споразумение в срок от 120 дни от подаването на искането за преразглеждане на цените (вж. т. 19, подточка iv) от окончателните ангажименти, раздел, озаглавен „Arbitration part of the price review claus“ („Част от клаузата за преразглеждане на цените, отнасяща се до арбитража“).

180    Освен тези елементи, изграждащи новата процедура за преразглеждане на цените, жалбоподателят не може да пренебрегне най-вече значителната разлика в сравнение с искания за преразглеждане на цените, направени в миналото от един от засегнатите клиенти на Газпром. Ако клиент подаде такова искане в съответствие с посочената процедура, то ще се впише в рамките на изпълнението на ангажименти, станали задължителни съгласно процедурата, установена с член 9 от Регламент № 1/2003.

181    Така поведението на Газпром при изпълнението на окончателните ангажименти ще бъде контролирано, на първо място, от довереното лице, натоварено да следи за изпълнението на тези ангажименти, съгласно раздел 5.2 от същите ангажименти. Така засегнатите клиенти на Газпром, включително жалбоподателят, ще могат да уведомят това доверено лице и Комисията за поведение, което според тези клиенти не е в съответствие с окончателните ангажименти. Ако обаче с оглед на информацията, предоставена от посоченото доверено лице или посочените клиенти, Комисията констатира наличие на поведение, противоречащо на текста и целите на тези ангажименти, тя може да наложи глоба на Газпром на основание член 23, параграф 2, буква в) от Регламент № 1/2003.

182    Такова противоречащо поведение може да позволи на Комисията и да образува отново административното производство съгласно член 9, параграф 2, буква б) от Регламент № 1/2003. В същия ред на мисли трябва да се отбележи, че в зависимост от информацията, предоставена от довереното лице, натоварено да следи за изпълнението на тези ангажименти, или от засегнатите клиенти, Комисията може, съгласно член 9, параграф 2, букви а) и в) от посочения регламент, да образува отново производство, ако констатира, че е настъпила съществена промяна в което и да е от обстоятелствата, на които се основава решението, или че решението се основава на предоставена от страните непълна, неточна или подвеждаща информация. Като се има предвид обаче вече извършеното задълбочено разследване и връчването на ИВ, такова образуване отново на производството, неговото протичане и неговата хронология не могат да се сравнят с образуването на ново разследване ab initio срещу посоченото предприятие.

183    При това положение, без да се засягат евентуалните констатации и заключения, които могат да бъдат направени от довереното лице, натоварено да следи изпълнението на окончателните ангажименти, или от Комисията, и дори да се предположи, че поведението, възприето от Газпром, при определени обстоятелства трудно може да се прецени и квалифицира, за това предприятие би било рисковано да възприеме евентуално възпрепятстващо поведение при бъдещи процедури за преразглеждане на цените. По-конкретно, както твърди по-специално Комисията, поведение, с което Газпром или се стреми да обвърже резултата от преговори за цените с получаването на предимства в своя полза, които очевидно нямат връзка с цените, или да възпрепятства значително провеждането на арбитраж, може да доведе до последиците, посочени в предходните две точки.

184    Освен това с оглед на изложените по-горе съображения предварителните констатации, съдържащи се в точки 976—979 от ИВ, които се отнасят до недостатъците на съществуващите клаузи за преразглеждане на цените и до положението, съществуващо преди приемането на обжалваното решение, не обосновават поставянето под въпрос на адекватността на ангажиментите относно ценовите практики. Също така само обстоятелството, което е настъпило след това приемане и чиято достоверност се оспорва от Комисията, че след влизането в сила на тези ангажименти не е направено уведомяване за нито едно искане за преразглеждане на цените, не е достатъчно, за да се постави под въпрос тяхната адекватност.

185    Освен това следва да се отхвърлят доводите на Република Литва, изведени, от една страна, от това, че Комисията не е взела предвид становището, представено от нейното министерство на енергетиката, и от друга страна, от факта, че довереното лице, натоварено да следи за изпълнението на окончателните ангажименти, получава възнаграждение от Газпром. Всъщност първият довод е неоснователен. Що се отнася до втория довод, като се имат предвид мерките, предвидени в точки 23—44 от окончателните ангажименти, фактът, че това доверено лице получава възнаграждение от Газпром, не е достатъчен да се постави под въпрос неговата независимост. По-конкретно изборът на доверено лице е подчинен на строга процедура и този избор може евентуално да бъде направен от самата Комисия. Освен това в тези точки ясно се уточнява задачата на довереното лице и се посочва, че Комисията може да му дава инструкции.

186    Ето защо първото оплакване от втората част на второто основание следва да се отхвърли.

б)      По невъзможността на ангажиментите да преодолеят своевременно опасенията за конкуренцията (второ оплакване)

187    Жалбоподателят твърди, че дадено решение за поемане на ангажименти трябва бързо да преодолее установените от Комисията опасения за конкуренцията. Очакваната продължителност на процедурите, започнати в приложение на новата процедура за преразглеждане на цените, обаче я правели неефективна. Въпреки че самата Комисия е изтъкнала в ИВ този проблем, свързан с клаузите за преразглеждане на цените, тя по никакъв начин не обяснила как новата процедура за преразглеждане на цените би коригирала своевременно прекомерните цени.

188    По-конкретно по-честите възможности да се иска преразглеждане на цените не премахвали риска от прекомерни цени, нито техните последици през продължаващата много години процедура на преразглеждане. Намаляването с 60 дни на преговорния период преди започването на арбитраж — от 180 на 120 дни — нямало да повлияе на продължителността на самите арбитражни производства, тъй като възможността на Газпром да забави преразглеждане на цените се реализирала на етапа на арбитража, чиято продължителност Газпром можел да удължи. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че арбитражите между Газпром и неговите клиенти продължавали около 25 месеца. Към този срок се добавяла и продължителността на съдебните производства, необходими за изпълнението на арбитражните решения, по-конкретно с оглед на практиката на Газпром да отказва да ги изпълнява. Нищо в ангажиментите относно ценовите практики не задължавало Газпром да търси бързо решаване на спор относно цените, независимо дали чрез участие в преговори за цените или чрез бързо изпълнение на арбитражно решение.

189    Освен това жалбоподателят оспорва, че прилагане със задна дата на преразгледаните цени — както е предвидено в точка 19, подточка v) от окончателните ангажименти — компенсирало рисковете, свързани с продължителността на процедурата за преразглеждане на цените, при положение че в действителност това прилагане не отстранявало срещаните от клиентите на Газпром затруднения, а именно продължителна експлоатация на загуба, загуба на ликвидни средства, невъзможност за финансиране на бъдещи проекти или още производството по несъстоятелност.

190    Комисията, подкрепяна от Газпром, счита, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

191    Следва да се припомни, че прилагането от Комисията на принципа на пропорционалност в контекста на член 9 от Регламент № 1/2003 се ограничава до проверка дали с въпросните ангажименти се преодоляват нейните опасения, за които тя е уведомила съответните предприятия, както и дали последните не са предложили да поемат по-необременителни ангажименти, които са също толкова подходящи, за да се преодолеят изразените опасения (решение Alrosa, т. 41). Макар тези изисквания да налагат такива ангажименти да преодолеят „бързо“ опасенията за конкуренцията, както твърди жалбоподателят, преценката на тази необходимост зависи от конкретния случай.

192    В това отношение следва да се припомни, че на етапа на административното производство, в което са разгледани предложените от Газпром ангажименти, вследствие на намалението на цените на петролните продукти, договорните цени са се понижили и така са се доближили до тези, приложими за разпределителните центрове в Западна Европа. Така на този етап не става въпрос за потенциално прекомерни цени, изискващи незабавно решение.

193    Следва също да се припомни, че съгласно точка 18 от окончателните ангажименти в сравнително кратък срок от десет седмици след влизането им в сила Газпром е трябвало да предложи промяна на разглежданите договори, за да включи нова клауза за преразглеждане на цените или изменения на съществуващите клаузи, позволяващи да се постигне нова процедура за преразглеждане. Освен това точка 19, подточка i), последна алинея от окончателните ангажименти предвижда, че първото искане за преразглеждане на цените може да бъде направено по всяко време след установяването на тази нова процедура (вж. т. 156 по-горе).

194    Освен това несъмнено е вярно, че в рамките на новата процедура за преразглеждане на цените засегнатите клиенти на Газпром ще останат обвързани със съществуващите формули за ценообразуване в очакване на преразгледаните цени вследствие на арбитражните производства, които могат да отнемат няколко месеца, дори години. Жалбоподателят и Газпром се позовават на примери за средна продължителност на такива производства съответно от 25 и от 17,6 месеца.

195    Както обаче беше посочено в точки 178—182 по-горе, от една страна, ангажиментите относно ценовите практики имат за цел да установят нова процедура за преразглеждане на цените, която да укрепи позицията на клиентите на Газпром в засегнатите страни от ЦИЕ спрямо съществуващото им положение. От друга страна, като предприема действия, които противоречат на текста и целите на окончателните ангажименти, Газпром би рискувал спрямо него евентуално да бъдат приложени член 9, параграф 2 и член 23, параграф 2, буква в) от Регламент № 1/2003.

196    При това положение жалбоподателят неправилно твърди, че нищо в ангажиментите относно ценовите практики не задължава Газпром да промени поведението си, по-специално в рамките на арбитражи или на изпълнение на арбитражни решения, по отношение на преразглеждането на цените в миналото. В същия смисъл, без да се засяга разглеждането на изложените по-долу оплаквания и части от правни основания, следва да се приеме, че положението, произтичащо от новата процедура за преразглеждане на цените, трябва да се разграничава от изложените като пример обстоятелства в точки 977 и 978 от ИВ, на които се позовава жалбоподателят, при които арбитражните производства са били особено продължителни или не са довели непременно до конкурентни цени.

197    Освен това, що се отнася до твърдените финансови затруднения, пред които били изправени засегнатите клиенти на Газпром в очакване на преразгледаните цени, независимо от прилагането на тези цени със задна дата, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е представил нито един подкрепен с данни конкретен пример от миналото, който да илюстрира тези твърдени затруднения, включително и по отношение на него.

198    Единствено в икономическото проучване, представено от жалбоподателя в приложение U.6 към неговото становище по изявлението при встъпване на Газпром, се уточнява, че купувач на газ като жалбоподателя е изправен пред различни финансови затруднения, а именно загуба в резултат от допълнителни разходи, свързани с цената на газа, и възможна загуба на клиенти, които преминават към конкуренти с по-ниски цени (т. 19—21 от това проучване). Без обаче да е необходимо произнасяне по допустимостта на тази част от посоченото проучване, следва да се отбележи, че тези затруднения също не са подкрепени от цифрови данни и от конкретни примери от миналото и че във всеки случай те не предполагат достатъчно тежки финансови вреди като несъстоятелност или излизане от съответния пазар, за да са от естество да поставят под въпрос адекватността на новата процедура за преразглеждане на цените, по-специално доколкото тя предполага евентуалното прибягване до арбитраж.

199    Вероятността от риск от такива вреди е допълнително намалена, като се има предвид, че по същество от съображение 32 от обжалваното решение е видно, че като цяло много от засегнатите клиенти са основни търговци на едро във всяка от засегнатите страни от ЦИЕ и в миналото не са били изправени пред приток на големи количества газ от останалите засегнати страни от ЦИЕ.

200    С оглед на гореизложеното и противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията може да твърди в съображение 133 от обжалваното решение, че окончателните ангажименти могат да преодолеят незабавно опасенията за конкуренцията и предлагат прогнозна рамка (forward-looking framework), която гарантира, че в бъдеще Газпром няма да повтаря същото поведение, представляващо злоупотреба на пазара.

201    В останалата част, доколкото в рамките на настоящото оплакване жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да се намеси, като наложи пряка промяна на формулите за ценообразуване, които са включени в разглежданите договори, достатъчно е да се припомни, че такова оплакване беше отхвърлено в рамките на първата част на настоящото основание.

202    При тези обстоятелства Общият съд заключава, че Комисията не е допуснала твърдяната от жалбоподателя явна грешка в преценката, поради това че ангажиментите относно ценовите практики не отговаряли своевременно на възраженията относно тези практики.

203    Ето защо второто оплакване от втората част на второто основание следва да се отхвърли.

в)      По неотчитането на разходите за арбитражни производства (трето оплакване)

204    Според жалбоподателя Комисията не е взела предвид значителните разходи за арбитражни производства, въпреки че това затруднение било констатирано в ИВ. Разбира се, клиентите на Газпром можели да поискат преразглеждане на цените, но щели да бъдат изправени пред двойна финансова тежест по време на процедурата за преразглеждане, тъй като щели да бъдат принудени да понесат последиците от самите прекомерни цени и значителните суми, необходими за покриване на разходите за арбитражни производства.

205    Освен това евентуалното оспорване от страна на клиентите на Газпром на съвместимостта на арбитражно решение с член 102 ДФЕС предполагало допълнителни разходи за тях поради представянето на икономически доказателства или назначаването на експерти.

206    Комисията счита, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

207    В това отношение е вярно, че в ИВ Комисията е посочила скъпоструващия характер на арбитражните производства, образувани в рамките на преразглеждане на цените и е отбелязала, че като се имат предвид и несигурните резултати от тези производства това, че изискват време [поверително] (вж. по-конкретно т. 236 и 977 от ИВ).

208    Това обаче не променя факта, че от тези предварителни констатации не следва, че Комисията е приела, че клиентите на Газпром не са били в състояние да посрещнат разходите, свързани с арбитражни производства. Най-вече, както по същество е посочено в точки 178—182 по-горе, след приемането на окончателните ангажименти засегнатите клиенти на Газпром се намират в по-силна позиция от тази преди приемането, като се имат предвид елементите, предвидени в точка 19 от тези ангажименти и рискът за Газпром от евентуалното прилагане на член 9, параграф 2 и член 23, параграф 2, буква в) от Регламент № 1/2003.

209    При това положение Комисията може основателно да приеме, че в рамките на новата процедура за преразглеждане на цените, с оглед на припомнените в точка 207 по-горе предварителни констатации, тези клиенти ще могат да стигнат до различни изводи при анализа си на възможността да започнат арбитражно производство, и по-специално че ще бъдат по-склонни да поемат разходите, свързани с такъв арбитраж.

210    С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, произтичаща от обстоятелството, че не била взела предвид в достатъчна степен разходите за арбитражни производства, започнати в рамките на новата процедура за преразглеждане на цените.

211    Ето защо третото оплакване от втората част на второто основание следва да се отхвърли.

г)      По неподходящия характер на ограничаването на срока на договорите (четвърто оплакване)

212    Според Република Литва, като е ограничила включването на новата клауза за преразглеждане на цените само до договорите с продължителност не по-малка от три години, какъвто никога не бил случаят с договорите, сключени в Литва, Комисията позволила на Газпром да заобиколи ангажиментите относно ценовите практики, тъй като, като сключва по-краткосрочни договори, това предприятие можело да продължи да включва формули за ценообразуване, водещи до несправедливи цени.

213    Рискът, свързан с тази предоставена на Газпром възможност, се потвърждавал от факта, че в Решение C(2016) 4764 final от 26 юли 2016 година относно производство по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39317 — E.ON Gas) самата Комисия констатирала, че търговците на едро на газ — клиенти на Газпром, все по-често предпочитали краткосрочни договори.

214    Освен това в обжалваното решение Комисията констатирала, че дългосрочният характер на разглежданите договори допринасял за запазването на господстващото положение на Газпром на пазарите на петте страни от ЦИЕ, засегнати от ценовите практики. Ето защо бил необясним фактът, че като запазва новата процедура за преразглеждане на цените само за дългосрочните договори, тя вече насърчава засегнатите клиенти да сключват такива договори.

215    Комисията счита, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

216    В това отношение трябва да се отбележи, че както от ИВ (вж. по-конкретно точки 206, 217, 396, 458, 498, и по-общо — раздел 15.8.2), така и от обжалваното решение (вж. по-конкретно съображения 70, 72, 75, 162 и 176) става ясно, че опасенията за конкуренцията, изразени от Комисията по повод на ценовите практики, се отнасят само до дългосрочните договори, а именно договорите с продължителност не по-малка от три години.

217    Според Комисията това положение се обяснява по-специално с факта, че договорите с продължителност под три години предполагат по-често предоговаряне на цените, с което се избягвал рискът от трайно отклоняване на тези цени от конкурентните референтни цени, противно на предварително констатираното в ИВ за дългосрочните договори, сключени от Газпром с неговите клиенти в петте страни от ЦИЕ, засегнати от ценовите практики.

218    При това положение и като се има предвид по-специално фактът, че оплакванията относно ценовите практики се отнасят до дългосрочните договори, Комисията не може да бъде упрекната, че за да отговори на тези оплаквания, е приела ангажименти относно ценовите практики, приложими за договорите с продължителност не по-малка от три години.

219    Освен това, що се отнася до твърдението, че ограничаването на посочените ангажименти до дългосрочните договори позволявало на Газпром да заобикаля тези ангажименти, като сключва договори с продължителност по-малка от три години, следва да се отбележи, че на въпрос за съответните интереси, от една страна, на клиентите на Газпром, и от друга страна, на самото Газпром, да сключват краткосрочни или дългосрочни договори, и жалбоподателят, и Комисията посочват по същество в отговорите от 8 декември 2020 г., че релевантните съображения са различни и че както посочените клиенти, така и Газпром, могат да имат интерес да сключат единия или другия вид договори, поради което този избор изисквал разглеждане на всеки отделен случай.

220    В допълнение, отново в отговорите от 8 декември 2020 г. жалбоподателят отбелязва, че що се отнася до балтийските държави, тъй като тези пазари не гарантират на Газпром значителни обеми, за него било много по-малко важно да сключва дългосрочни договори с клиентите, извършващи дейност на тези пазари, така че Газпром можел лесно да реши да се откаже от дългосрочните договори в полза на краткосрочните договори (обикновено с продължителност от една година). Това обстоятелство обаче показва, че изборът на Газпром да сключи краткосрочен договор не се обуславя непременно от желанието да заобиколи ангажиментите относно ценовите практики.

221    С оглед на гореизложеното четвърто оплакване от втората част на второто основание следва да се отхвърли, а следователно да се отхвърли и тази част в нейната цялост като неоснователна.

3.      По третата част от второто основание, отнасяща се до грешки при формулирането на насоките за ценообразуване

222    В продължение на втората част от настоящото основание, с която се цели да се оспори ефективният характер на новата процедура за преразглеждане на цените, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явни грешки в преценката във връзка със съдържанието на насоките за ценообразуване, предвидени в точка 19, подточка iii) от окончателните ангажименти, в раздела, озаглавен „Част от клаузата за преразглеждане на цените, отнасяща се до коригирането“. Тази част по същество се състои от пет оплаквания.

223    Комисията оспорва твърдените грешки.

а)      По липсата на йерархия между критериите, възприети в насоките за ценообразуване и неясния характер на тези насоки (първо оплакване)

224    Според жалбоподателя насоките за ценообразуване установяват три критерия за преразглеждане на формулите за ценообразуване, в случая, първо, среднопретеглените цени на вноса в Германия, Франция и Италия, второ, цените на общоприетите ликвидни разпределителни центрове в Континентална Европа, и трето, характеристиките на газа, доставян в рамките на даден договор. Тези три критерия обаче се различавали от критериите за сравнение, използвани от Комисията в ИВ, за да прецени евентуално прекомерния характер на договорните цени.

225    Жалбоподателят твърди, че било необходимо да се предвиди йерархия между трите критерия, предвидени в насоките за ценообразуване и че като основен критерий трябвало да се възприемат цените на общоприетите разпределителни центрове. Тази липса на йерархия не можела да се обоснове с факта, че позволявала да се намалят рисковете, свързани със значителни промени на цените, произтичащи от един от критериите, тъй като в такъв случай арбитражните съдилища щели свободно да установяват такава йерархия съгласно потенциално благоприятни за Газпром правила.

226    Освен това жалбоподателят и Република Полша твърдят, че насоките за ценообразуване били формулирани твърде общо, така че преразгледаните цени можели да варират в зависимост от арбитрите, тълкуването на договорните клаузи от тези арбитри, привлечените експерти или пък от преценката на конкретните обстоятелства на всеки спор, свързан с ценообразуването. Накрая, това щяло да позволи на Газпром да се защити на практика срещу намаленията на цените и нямало да допринесе за възстановяване на свободната и ненарушена конкуренция на европейските пазари на газ.

227    Комисията, подкрепяна от Газпром, счита, че насоките за ценообразуване са адекватни, поради което настоящото оплакване трябвало да се отхвърли.

228    Следва да се припомни че съгласно точка 19, подточка iii) от окончателните ангажименти релевантната клауза на разглежданите договори трябва да включва следните насоки за ценообразуване:

„когато преразглеждат клаузите относно договорната цена, страните вземат предвид равнището на цените на конкурентните пазари на газ в континентална Западна Европа, inter alia, среднопретеглените цени на вноса на границата в Германия, Франция и Италия, и равнището на цените на общоприетите ликвидни разпределителни центрове в Континентална Европа (включително, inter alia, TTF, NCG и т.н.) като надлежно отчитат всички характеристики на доставения по договора природен газ (като, но не само, количеството, качеството, непрекъснатостта и гъвкавостта)“.

229    От съвместния прочит на насоките за ценообразуване и на текста на обжалваното решение (по-конкретно на съображения 103 и 155 от него) обаче е видно, че в тези насоки за ценообразуване се предвиждат по-скоро два, а не посочените от жалбоподателя три критерия. Така, и както отбелязва Комисията по-специално в съдебното заседание, при определянето на новите формули за ценообразуване, на първо място, следва да се вземе предвид равнището на цените на конкурентните пазари на газ в Континентална Западна Европа и при това, на второ място, като същевременно надлежно се отчитат специфичните характеристики на договора, за който се отнася преразглеждането на цените.

230    Що се отнася до първия критерий, от насоките за ценообразуване е видно още, че равнището на цените на конкурентните пазари на газ в Континентална Западна Европа трябва да се разбира с оглед по-специално на два вида данни, а именно, първо, среднопретеглените цени на вноса в Германия, Франция и Италия  (наричани по-нататък „средните цени на вноса“), и второ, равнището на цените на общоприетите ликвидни разпределителни центрове в Континентална Европа (наричани по-нататък „цените на разпределителните центрове“).

231    Именно с оглед на тези съображения трябва да се разглеждат доводите на жалбоподателя.

232    Що се отнася до изтъкнатата от жалбоподателя липса на йерархия, важно е да се подчертае, независимо от използваните данни, основният критерий, на който трябва да се позовават страните по даден договор и евентуално сезираните арбитражни съдилища, е този на „равнището на цените на конкурентните пазари на газ в континентална Западна Европа“.

233    След като обаче една част от природния газ, закупен в континентална Западна Европа, се закупува посредством евентуално дългосрочни договори за доставка на газ, сключени в рамките на сделки, различни от извършваните в разпределителните центрове на газ, цените на газа, които произтичат от тези договори, участват във формирането на равнището на цените на „конкурентните пазари на газ в континентална Западна Европа“, което не се оспорва от жалбоподателя. Впрочем следва да се отбележи, че Комисията е използвала цените, приложими към дългосрочните договори на Газпром с германски клиенти, в рамките на предварителната си оценка в ИВ на потенциално прекомерния характер на цените, приложими към договорите с неговите клиенти в засегнатите страни от ЦИЕ (вж. раздел 10.2.1 от ИВ). Жалбоподателят не критикува този подход, следван от Комисията в ИВ.

234    Така в насоките за ценообразуване данните относно средните цени на вноса се използват, за да се обхванат цените, приложими към договорите за доставка на газ, различни от цените на разпределителните центрове. В тази връзка тези данни могат разумно да отразяват равнището на цените на „конкурентните пазари на газ в континентална Западна Европа“.

235    Освен това е важно да се отбележи, че ангажиментите относно ценовите практики нямат за цел да гарантират на засегнатите клиенти цени, сравними с най-ниските цени, предлагани на конкурентните пазари в континентална Западна Европа, а цени, сравними с общото равнище на цените на тези пазари, което равнище произтича както от цените на разпределителните центрове, така и от средните цени на вноса. При това положение жалбоподателят не може основателно да твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е предвидила йерархия между тези два вида данни, предвидени в насоките за ценообразуване.

236    Що се отнася до доводите, че текстът на насоките за ценообразуване е неясен и твърде общ, най-напред следва да се отбележи, че фактът, че прилагането на насоките за ценообразуване може да доведе до преразгледани цени, които варират в различните разглеждани договори, в зависимост по-специално от арбитрите, не може да е основание да се счита, че насоките за ценообразуване не са подходящи, тъй като, като се има предвид че характеристиките на разглежданите договори могат да варират, то разликите в цените, приложими към различните разглеждани договори сами по себе си не могат да са основание да се счита, че тези насоки са очевидно неподходящи. Всъщност ангажиментите относно ценовите практики нямат за цел постигането на преразгледани цени, които да са много близки или еднакви в различните разглеждани договори.

237    По-нататък следва да се припомни, че доколкото първият критерий се отнася изрично до „равнището на цените на конкурентните пазари на газ в континентална Западна Европа“, той препраща към референтни цени (benchmark), които са много по-явно конкурентни от референтните цени, посочени в съществуващите клаузи за определяне или преразглеждане на цените в разглежданите договори, сред които е и клаузата, съдържаща се в договора на жалбоподателя, която препраща към „[поверително]“. От тази гледна точка насоките за ценообразуване не само не са неясни, а представляват подобрение спрямо съществуващите клаузи.

238    Освен това Общият съд подчертава, че като е предложил на Комисията да приключи административното производство съгласно член 9 от Регламент № 1/2003, а именно с приемането на решение, с което ангажиментите стават задължителни и като не е прекратило преговорите с тази институция Газпром е приело окончателните ангажименти да станат задължителни с член 1 от обжалваното решение. Този избор е позволил на Газпром да избегне евентуална констатация за извършено нарушение на правото в областта на конкуренцията и евентуално налагане на глоба, санкционираща това нарушение, от страна на Комисията (вж. в този смисъл решение Alrosa, точки 35 и 48), което се потвърждава от заключението в член 2 от посоченото решение, съгласно което вече не са налице основания за предприемане на действия от Комисията. Това означава обаче, че Газпром е длъжно да спазва тези ангажименти, като в противен случай рискува да понесе последиците от констатиране на неспазването на това решение, изтъкнати в точки 181 и 182 по-горе, сред които е налагането на глоба. Това предприятие подлежи и на постоянно наблюдение, за да се провери дали тези ангажименти се спазват по време на срока им на действие, както е видно от раздел 5 от посочените ангажименти, предвиждащ по-специално назначаването на доверено лице, натоварено да следи за изпълнението им.

239    В този контекст Газпром е обвързано не само от съдържанието на тези окончателни ангажименти, но и от самото обжалвано решение, като освен това се припомня, че диспозитивът на даден акт трябва да се тълкува в светлината на мотивите му (вж. в този смисъл определение от 10 юли 2001 г., Irish Sugar/Комисия, C‑497/99 P, EU:C:2001:393, т. 15 и решения от 22 октомври 2013 г., Комисия/Германия, C‑95/12, EU:C:2013:676, т. 40 и от 13 декември 2013 г., Унгария/Комисия, T‑240/10, EU:T:2013:645, т 90). Следователно в рамките на изпълнението на окончателните ангажименти, сред които е прилагането и тълкуването на насоките за ценообразуване, Газпром трябва да прилага и тълкува тези ангажименти в съответствие с мотивите на обжалваното решение, включително що се отнася до позициите, които приема в рамките на преговорите за цените и арбитражите, започнати в приложение на арбитражната клауза, предвидена в член 19, подточка iv) от посочените ангажименти.

240    От мотивите на обжалваното решение е видно обаче, че според Комисията равнището на цените на разпределителните центрове е особено релевантно за определяне на преразгледаните цени (вж. по-конкретно съображения 103, 164 и 178). Следователно в рамките на дадено арбитражно производство Газпром трябва да приеме позиция в съответствие с тези мотиви и по принцип не може да твърди, че арбитрите трябва да не взимат предвид равнището на цените на тези разпределителни центрове.

241    Накрая, жалбоподателят и Република Полша не са представили алтернативна формулировка на тези насоки, която според тях е щяла да гарантира адекватността на ангажиментите относно цените. Освен това в съответните си становища те не изтъкват конкретни доводи в подкрепа на критиката си относно неясния и прекалено общия характер на насоките за ценообразуване. Единствените по-конкретни данни в подкрепа на тези доводи се съдържат в икономическото проучване, което жалбоподателят е представил като приложение към становището си по изявленията при встъпване на Газпром.

242    Данните, съдържащи се в икономическото проучване на жалбоподателя, обаче са до голяма степен недопустими.

243    Всъщност, освен ако посочените данни имат за цел да отговорят на доказателствата, предоставени от Газпром в икономическото проучване, което то е представило като приложение към изявлението му при встъпване, доказателствата, включени в икономическото проучване на жалбоподателя, са представени със закъснение съгласно член 85, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2018 г., Monolith Frost/EUIPO — Dovgan (PLOMBIR), T‑830/16, EU:T:2018:941, т. 21 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл и по аналогия решение от 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, EU:C:1998:608, т. 72). По-конкретно, данните в раздели 3.2 и 3.5 не са предоставени в отговор на представено от Комисията или Газпром насрещно доказателство и нищо не сочи, че тези раздели от икономическото проучване на жалбоподателя не са могли да бъдат поръчани преди това на съответния консултант, за да бъдат предложени поне като доказателство в жалбата.

244    В същия смисъл данните, изложени в икономическото проучване на жалбоподателя, са доводи, които е трябвало да бъдат формулирани в жалбата или в становището на жалбоподателя по изявлението при встъпване на Газпром. Всъщност Общият съд не следва да търси и да установява в приложенията основанията и доводите, на които би могъл да приеме, че се основава искът или жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция. Аналогични изисквания има, когато се излага оплакване в подкрепа на правно основание. Така оплакване, чийто основни елементи са изложени единствено в приложенията към жалбата или исковата молба, не отговаря на посочените изисквания (вж. решение от 13 юли 2011 г., Polimeri Europa/Комисия, T‑59/07, EU:T:2011:361, т. 161 и 162 и цитираната съдебна практика).

245    Въпреки това Общият съд разглежда релевантните обстоятелства, изложени в точки 25, 27, 32 и 33 от икономическото проучване на жалбоподателя.

246    Първо, що се отнася до довода, че при преразглеждане на цените трябва да се вземат предвид само средните цени на вноса, но не и цените на разпределителните центрове (т. 25 от икономическото проучване), следва да се приеме, че изричното включване в насоките за ценообразуване на посочените по-горе две категории данни, предхождани от думите „inter alia“, подчертава значението на тези два вида данни, което арбитражните съдилища, които са натоварени с прилагането на тези насоки, следва да вземат предвид, макар самите те да не са обвързани от обжалваното решение.

247    Освен това Газпром е обвързано както с окончателните ангажименти, така и с обжалваното решение, с което те стават задължителни. От мотивите на това решение обаче е видно, че данните относно цените на разпределителните центрове са особено релевантни за определяне на преразгледаните цени (вж. по-конкретно съображения 103, 164 и 178). Следователно в дадено арбитражно производство Газпром трябва да приеме позиция в съответствие с тези мотиви и по принцип не може да твърди, че арбитрите не трябва да вземат предвид тези цени на разпределителните центрове.

248    Второ, според икономическото проучване на жалбоподателя (т. 27) критерият, свързан с характеристиките на даден разглеждан договор (като количество, качество, непрекъснатост и гъвкавост), позволявал на Газпром въобще да не взема предвид равнището на цените на разпределителните центрове. Тъй като това тълкуване противоречи на текста на насоките за ценообразуване и не е подкрепено с доказателства, то трябва да се отхвърли.

249    Трето, според проучването на жалбоподателя насоките за ценообразуване били неподходящи, тъй като не предвиждали нищо за постоянното индексиране на договорните цени спрямо цените на петролните продукти (т. 32 и 33 от това проучване). В това отношение е достатъчно да се отбележи, че тези насоки не следва изрично да посочват това индексиране, тъй като — като гарантират цени, които се доближават до конкурентните цени в Западна Европа — те трябва по този начин да позволят да се коригират евентуалните инфлационни последици от посоченото индексиране.

250    Освен това, доколкото жалбоподателят счита, че насоките за ценообразуване не са ефикасни, тъй като по-скоро посочват по неясен начин „равнището на цените“ на конкурентните пазари на газ в континентална Западна Европа, отколкото да предвиждат индексиране на тези цени, достатъчно е да се отбележи, че той по никакъв начин не обяснява как такова индексиране може да се извърши на практика и че не е изключено преразглеждане чрез преговори или арбитраж да доведе до такова решение. Освен това, както е изложено в точка 239 по-горе, насоките за ценообразуване трябва да се прилагат с оглед на мотивите на обжалваното решение, които предвиждат по-специално, че окончателните ангажименти „имат за цел да гарантират, че цените на газа, приложими към договорите, индексирани спрямо петрола, в [засегнатите страни от ЦИЕ], ще продължат да бъдат в съответствие с конкурентните референтни цени“ (съображение 164) и че тези ангажименти „следователно имат за цел да гарантират, че след преразглеждането им цените, приложими в петте [страни от ЦИЕ, засегнати от ценовите практики], ще бъдат определени в съответствие с конкурентните референтни цени в Западна Европа“ (съображение 179).

251    С оглед на гореизложените съображения не е установено, че Комисията е допуснала твърдените от жалбоподателя явни грешки в преценката. Що се отнася до останалата част, дори да се предположи, че жалбоподателят твърди, че насоките за ценообразуване трябва да позволяват на засегнатите клиенти да получат възможно най-ниските цени като цените на разпределителните центрове, достатъчно е да се отбележи, че обстоятелството, че е можело да бъдат приети и други ангажименти и те да бъдат дори по-благоприятни за конкуренцията, само по себе си не може да доведе до отмяна на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение Morningstar, т. 59).

252    Поради това, без да се засяга разглеждането на останалите оплаквания, първото оплакване от третата част на второто основание следва да се отхвърли.

б)      По неподходящия характер на критерия за равнището на цените на разпределителните центрове (второ оплакване)

253    Жалбоподателят подчертава, че британският разпределителен център, „National Balancing Point“ (NBP), не е включен като референтен център, изрично посочен в насоките за ценообразуване (за разлика от разпределителните центрове „Title Transfer Facility“ (TTF) и „NetConnect Germany“ (NCG), въпреки че зрелостта на NBP и фактът, че Обединеното кралство се снабдява с газ от континентална Европа, обосновавали включването му. Противно на първоначално твърдяното от Комисията, все пак не било възможно да се направи позоваване на този разпределителен център, тъй като в текста на насоките за ценообразуване са посочени разпределителните центрове на „континентална“ Европа. Тази грешка потвърждавала твърдените трудности при тълкуването.

254    Комисията счита, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

255    В това отношение трябва да се констатира, че двете споменавания на думата „континентална“ в насоките за ценообразуване изключват използването на данни за цените от разпределителния център NBP.

256    Това изключване обаче само по себе си не е достатъчно да се констатира, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, свързана с формулирането на насоките за ценообразуване, тъй като тези насоки позволяват използването на други „общоприети“ разпределителни центрове и посочват изрично разпределителните центрове TTF и NCG, чиито подходящ и ликвиден характер не се оспорва от жалбоподателя. Впрочем в икономическото проучване на жалбоподателя се уточнява изрично, че разпределителният център TTF е зрял и е един от най-ликвидните разпределителни центрове в Европа.

257    Ето защо второто оплакване от третата част на второто основание следва да се отхвърли.

в)      По неподходящия характер на средните цени на вноса в Германия, Франция и Италия (трето оплакване)

258    Според жалбоподателя данните относно средните цени на вноса в Германия, Франция и Италия били неподходящи и освен това не били използвани в ИВ. На първо място, в насоките за ценообразуване не се посочвал източникът, който трябва да се използва, за да се установят релевантните цени и наличните публични данни, не отразявали действителните цени към даден период поради липсата на стриктна корекция със задна дата на тези данни в случай на последващо преразглеждане на цените в рамките на преговори или арбитраж.

259    На второ място, средните цени на вноса били неподходящи, тъй като пазарите на газ във Франция и Италия, които не били нито най-ликвидните, нито най либерализираните, по принцип били с по-високи равнища на цените от тези в Германия. Впрочем клиентите на Газпром в петте страни от ЦИЕ, засегнати от ценовите практики, рядко използвали като референтни цени цените, приложими в тези две страни.

260    На трето място, през осемте години на прилагане на окончателните ангажименти пазарите на газ можели да претърпят развитие, така че средните цени на вноса в една от тези три страни могат да загубят „статута“ си на референтни цени без насоките за ценообразуване да предвиждат тази възможност. Освен това Комисията не взела предвид предложението, направено от жалбоподателя по време на допитването до пазара, референтните цени да се определят по обективен метод.

261    На четвърто място, като цяло средните цени на вноса били по-високи от цените на разпределителните центрове, така че упражнявали натиск за повишаване на цените, произтичащи от насоките за ценообразуване.

262    Комисията счита, че използването на средните цени на вноса е подходящо, така че настоящото оплакване следвало да се отхвърли.

263    В това отношение най-напред следва да се отбележи в контекста на изложеното в точки 233—235 по-горе, че няма принципна причина, обосноваваща изключването на данните, свързани с цените на вноса. Изложените от жалбоподателя конкретни доводи не обезсилват това съображение.

264    На първо място, що се отнася до посочените от жалбоподателя практически и технически пречки, следва да се отбележи, че те не са такива, че лицата, участващи в решаването на спорове във връзка с ценообразуването, сред които персоналът на засегнатите клиенти, арбитрите или използваните от арбитражните съдилища експерти, да не са в състояние да реагират или да ги вземат предвид при разработването на формулите за ценообразуване. Така тези лица биха могли да използват информацията за цените, предоставена от публичните органи (националните органи или Евростат (Статистическа служба на Европейския съюз), както и информацията, предоставена от частни предприятия и да определят такива формули, така че да покрият евентуални пропуски в тази информация, по-специално факта, че тя не отразява преразглеждания на цените, настъпили след събирането на релевантните данни от посочените органи или частни предприятия. По същия начин от посочените лица може разумно да се очаква да са в състояние да вземат предвид разликите, обикновено констатирани между средните цени на вноса и цените на разпределителните центрове, по-специално по отношение на включването на „разходите за навлизане на пазара“ (entry costs).

265    На второ място, дори да се допусне, че пазарите на газ във Франция и Италия са по-малко ликвидни и либерализирани, отколкото този в Германия, това не е достатъчно, за да се приеме, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е включила първите две страни. Остава фактът, че пазарите на газ във всяка една от трите страни са конкурентни, при това независимо от значителните пазарни дялове на Газпром. Що се отнася освен това до довода, че други пазари като тези на Белгия или Нидерландия били по-ликвидни, достатъчно е да се констатира, че насоките за ценообразуване не възпрепятстват страните и арбитрите да вземат предвид тези други пазари.

266    На трето място, както отбелязва Комисията, жалбоподателят не излага нито една причина, обосноваваща опасението от такава промяна на обстоятелствата, че пазарите на газ в Германия, Франция или Италия да престанат да са конкурентни и средните цени на вноса, отнасящи се до една или друга от тези страни, да не могат повече да служат като референтни цени. Във всеки случай при значителна промяна на фактите, върху които се основава обжалваното решение, Комисията може да образува отново производството на основание член 9, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

267    На четвърто място, както е видно от изложените в точки 233—235 и 263 по-горе съображения, дори да се предположи, че средните цени на вноса са по-високи от цените на разпределителните центрове и по този начин упражняват „натиск за увеличаване“ на равнището на цените, които произтичат от насоките за ценообразуване, жалбоподателят не е доказал, че тези средни цени са неподходящи по принцип.

268    Ето защо третото оплакване от третата част на второто основание следва да се отхвърли.

г)      По характеристиките на газа, доставян по даден договор (четвърто оплакване)

269    Жалбоподателят твърди, че като е допуснала втория критерий на насоките за ценообразуване, който изисква „надлежно [да се] вземат предвид всички характеристики на доставения по [даден договор] природен газ“, Комисията не е взела предвид неблагоприятното използване от Газпром в миналото на тези характеристики. Всъщност Газпром представяло дългосрочните си договори като „premium“ продукт в сравнение с газа, купуван чрез разпределителните центрове, който продукт обосновавал по-високи цени. Освен това всяка от характеристиките, изрично посочени в насоките за ценообразуване (а именно количеството, качеството, непрекъснатостта и гъвкавостта), позволявала да се обоснове повишаване на цената, при положение че не била включена нито една характеристика, обосноваваща намаляването на цената.

270    Комисията счита, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

271    В това отношение, както вече беше посочено в точка 229 по-горе, насоките за ценообразуване предвиждат прилагането на два критерия, така че при преразглеждане на цените следва, на първо място, да се вземе предвид равнището на цените на конкурентните пазари на газ в континентална Западна Европа и при това, на второ място, като същевременно надлежно се вземат предвид специфичните характеристики на съответния договор.

272    Така от насоките за ценообразуване е видно, че с първия критерий те налагат да се вземат предвид външни за съответния договор елементи, а именно данни, отразяващи равнището на цените на конкурентните пазари на газ в континентална Западна Европа. Такива данни обаче могат да произтичат от договори, които са потенциално различни от разглеждания договор, например ако са свързани със сделки чрез разпределителни центрове. При тези обстоятелства Комисията не може да бъде упрекната, че е приела в насоките за ценообразуване да бъде включен и вторият критерий, който позволява да се вземат предвид вътрешни за посочения договор характеристики.

273    Освен това следва да се приеме, че противно на твърдяното от жалбоподателя, включването на втория критерий и на изрично посочени в насоките за ценообразуване характеристики, няма да доведе непременно до натиск за увеличение на преразгледаните цени. Всъщност, дори да се предположи, че в конкретен случай евентуално сезираният арбитражен съд избере да приложи първия критерий, като използва главно данните, свързани с доставката на газ в континентална Западна Европа чрез дългосрочни договори, а именно договори, чиито характеристики са потенциално сходни с разглежданите договори, няма пречка същият този съд да вземе предвид този избор, като ограничи прилагането на втория критерий.

274    Ето защо четвъртото оплакване от третата част на второто основание следва да се отхвърли.

д)      По непосочените в насоките за ценообразуване елементи (пето оплакване)

275    Жалбоподателят и Република Литва твърдят по същество, че в насоките за ценообразуване трябвало да бъдат включени допълнителни елементи. На първо място, тези насоки трябвало да включват елемент относно разходите за доставка, които варирали значително в зависимост от пункта на доставка и например при доставките на газ в Литва, поради географската близост с Русия, те били значително по-ниски за Газпром в сравнение с доставките в Западна Европа.

276    На второ място, жалбоподателят отбелязва, че както е видно от неговото икономическо проучване, в насоките за ценообразуване не се отдавало никакво значение на безусловното задължение за закупуване (механизъм „take or pay“), включено в някои от разглежданите договори, въпреки че това задължение било от особено значение за Газпром. В насоките за ценообразуване били включени само фактори, позволяващи увеличение на цената.

277    Комисията счита, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

278    В това отношение от текста на насоките за ценообразуване, предвидени в член 19, подточка iii) от окончателните ангажименти, ясно следва, че що се отнася до вземането предвид на характеристиките на даден разглеждан договор, примерите на изрично посочените характеристики в тези насоки не са изчерпателни.

279    Следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела насоките за ценообразуване, в които не са посочени изрично характеристики относно разходите за доставка и безусловното задължение за закупуване (механизъм „take or pay“).

280    Що се отнася до останалата част, доколкото жалбоподателят твърди по-общо, че в преценката си на адекватността на окончателните ангажименти Комисията не е взела предвид в достатъчна степен налагането от Газпром на клаузи за безусловно задължение за закупуване в разглежданите договори, достатъчно е да се отбележи, че макар в ИВ Комисията да е разгледала наличието на тези клаузи в посочените договори, тя не е изразила опасения за конкуренцията, относно конкретно посочените клаузи и освен това не е предвидила коригираща мярка в това отношение. От това следва, че Комисията не е била длъжна да гарантира, че с окончателните ангажименти се преодоляват тези опасения.

281    С оглед на гореизложеното петото оплакване от третата част на второто основание следва да се отхвърли и следователно да се отхвърли и тази част в нейната цялост като неоснователна.

4.      По четвъртата част на второто основание, отнасяща се до грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката относно връзката между правото на Съюза и арбитражите

282    Жалбоподателят твърди, че от мотивите, съдържащи се в съображение 178 от обжалваното решение, било видно, че Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото, както и по същество явни грешки в преценката относно, от една страна, прилагането на материалното право на Съюза в арбитражите, предвидени в точка 19, подточка iv) от окончателните ангажименти, и от друга страна, относно възможността тази институция да се намеси в такива производства като amicus curiae.

283    Комисията счита, че не е допуснала грешка в това отношение.

а)      По прилагането на материалното право на Съюза в арбитражите (първо оплакване)

284    Според жалбоподателя, на първо място, като се основала на погрешно тълкуване на решение от 1 юни 1999 г., Eco Swiss (C‑126/97, наричано по-нататък решението „Eco Swiss“, EU:C:1999:269, т. 36), Комисията неправилно приела, че тъй като са установени в Съюза, арбитражните съдилища непременно трябва да решават споровете във връзка с цените между Газпром и неговите засегнати клиенти с оглед на материалното право на Съюза.

285    Всъщност със своето решение Eco Swiss Съдът се обръщал само към Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) и непряко — към останалите юрисдикции на държавите членки, но не и към арбитражните съдилища, които не представляват юрисдикции по смисъла на член 267 ДФЕС. Това решение налагало само на тези юрисдикции да прилагат правото на Съюза в ограничените рамки на последващия контрол за спазването на „обществения ред“ от същите съдилища, без да изисква от тях да прилагат материалното право на Съюза.

286    В действителност съответните арбитражни съдилища били длъжни да прилагат само точка 19 от окончателните ангажименти, но не и член 102 ДФЕС, нито самото обжалвано решение. Така нищо не сочело, че в рамките на арбитраж клиент на Газпром може лесно да се позове на съдържанието на това решение, като се има предвид, че тази възможност може да бъде потвърдена само в рамките на неефективно във времево отношение преюдициално запитване, отправено от национална юрисдикция, която осъществява контрол за изпълнението на арбитражно решение.

287    На второ място, липсата на позоваване в окончателните ангажименти на обжалваното решение или на член 102 ДФЕС значително намалявала ефективността на арбитражите. Арбитражните съдилища не разглеждали непременно съответствието на преразгледаните цени с целите на това решение или на тази разпоредба от Договора за функционирането на ЕС и рискували дори да надвишат правомощията си и решенията им да бъдат отменени, ако извършат такова разглеждане.

288    Комисията счита, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

289    Следва да се припомни, че съображение 178 от обжалваното решение, като препраща към решение Eco Swiss (т. 35 и 36) посочва, че окончателните ангажименти „изискват арбитражните производства да се провеждат в рамките на Съюза“ и че „[т]ова задължава арбитражните съдилища да спазват и прилагат правото на Съюза в областта на конкуренцията като въпрос от областта на обществения ред, независимо от частните интереси на страните по арбитража“.

290    В това отношение от член 3, параграф 3 ДЕС и Протокол № 27 относно вътрешния пазар и конкуренцията, приложен към Договора от Лисабон (ОВ С 83, 2010 г., стр. 309) е видно, че членове 101 и 102 ДФЕС са основни разпоредби, които са абсолютно необходими за изпълнението на задачите, възложени на Съюза, и по-специално за функционирането на вътрешния пазар, тъй като имат за цел да се предотврати нарушаването на конкуренцията във вреда на общия интерес, на интересите на отделните предприятия и на потребителите (вж. в този смисъл решения Eco Swiss, т. 36 и от 17 февруари 2011 г., TeliaSonera Sverige, C‑52/09, EU:C:2011:83, т. 20—22). Следователно членове 101 и 102 ДФЕС са разпоредби, свързани с обществения ред, включително по смисъла на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, подписана в Ню Йорк на 10 юни 1958 г., които трябва да се прилагат служебно от националните юрисдикции, като последните са длъжни да уважат искане за отмяна на арбитражно решение, ако считат, че то противоречи на посочените членове (вж. в този смисъл решения Eco Swiss, т. 36—41 и от 13 юли 2006 г., Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 31 и цитираната съдебна практика).

291    От това следва, че дори да са установени на територията на Съюза, съответните арбитражни съдилища не са непременно обвързани от право на Съюза в областта на конкуренцията като цяло, нито впрочем от останалото материално право на Съюза. Вярно е също, както твърди жалбоподателят, че контролът над арбитражните решения от страна на юрисдикциите на държавите членки е ограничен (вж. решение от 6 март 2018 г., Achmea, C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 54 и цитираната съдебна практика). Това не променя факта, че ако някое от тези арбитражни съдилища приеме арбитражно решение в противоречие с член 102 ДФЕС, националните юрисдикции на държавите членки следва да го отменят, ако е направено такова искане. Това може да накара арбитражните съдилища да гарантират, че приетото арбитражно решение е в съответствие с тази разпоредба на Договора за функционирането на ЕС.

292    Освен това, въпреки че настоящото дело не се отнася пряко до член 102 ДФЕС, а до спазването на решение за поемане на ангажименти, прието на основание член 9 от Регламент № 1/2003, следва да се приеме, че — с оглед на изложените в точка 290 по-горе съображения и тъй като този регламент е приет в приложение на член 103 ДФЕС и се отнася до прилагането на членове 101 и 102 ДФЕС — националните юрисдикции могат да уважат искане за отмяна на арбитражно решение, ако считат, че то противоречи на решението за поемане на ангажименти.

293    Това тълкуване на посочените в съображение 178 от обжалваното решение последици от изискването арбитражните съдилища да са установени в Съюза, не може да се постави под въпрос с довода на жалбоподателя, свързан с твърдените практически трудности, пред които можели да бъдат изправени националните юрисдикции при проверката на съответствието на арбитражни решения с член 102 ДФЕС или с решение, прието на основание член 9 от Регламент № 1/2003, доколкото разглеждането на такива спорове е от материалноправната компетентност на тези юрисдикции.

294    Освен това, както вече беше подчертано по-горе, Газпром трябва да прилага окончателните ангажименти съгласно мотивите на обжалваното решение, като в противен случай може да бъде констатирано неспазване на това решение. Следователно Газпром е длъжно, в качеството си на страна по арбитражни производства, когато определя задачите на арбитрите и изготвя становищата си, да гарантира, че те ще преразгледат формулите за ценообразуване в съответствие с посоченото решение.

295    С оглед на изложените по-горе съображения Общият съд приема, че въпреки донякъде неудачната формулировка на спорния текст на съображение 178 от обжалваното решение, Комисията не е допуснала нито грешка при прилагане на правото като е включила този текст, нито явна грешка в преценката като е приела, че задължението арбитражите да се организират на територията на Съюза може да повиши ефективността на ангажиментите относно ценовите практики. Ето защо първото оплакване от четвъртата част на второто основание следва да се отхвърли.

б)      По възможността Комисията да се намеси като amicus curiae (второ оплакване)

296    Според жалбоподателя Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като в съображение 178 от обжалваното решение е посочила, че може да се намеси в арбитражните производства като amicus curiae. При настоящото състояние на правото на Съюза обаче не съществувало никакво правно основание, което да установява такова сътрудничество между Комисията и арбитражните съдилища. Така такава намеса трябвало да бъде разрешена от страните в арбитражното производство, което в настоящия случай въобще не било гарантирано, тъй като Газпром по никакъв начин не се ангажирало в този смисъл и тъй като много клиенти може да не желаят участието на Комисията, като се има предвид обменената чувствителна или поверителна информация и считаната за „благоприятна“ позиция за Газпром, приета от Комисията в дело AT.39816.

297    Жалбоподателят добавя, че Комисията признала, че нейното участие като amicus curiae не било неизменно гарантирано и наблягала по-скоро на възможността да се намеси в съдебните производства за контрол на арбитражните решения на основание член 15, параграф 3 от Регламент № 1/2003.

298    Комисията счита, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

299    В това отношение следва да се констатира, както изтъква жалбоподателят, че окончателните ангажименти по никакъв начин не предвиждат правото на Комисията да се намеси като amicus curiae в арбитражно производство, образувано въз основа на арбитражната клауза, предвидена в точка 19, подточка iv) от тези ангажименти и че такова право не е гарантирано по друг начин от правото на Съюза.

300    Въпреки това, именно поради факта, че арбитражната клауза, предвидена в точка 19, подточка iv) от окончателните ангажименти, не обхваща въпроса за намесата на Комисията като amicus curiae, фактът че последната е изтъкнала такава възможност в обжалваното решение без тази възможност да е гарантирана от тези ангажименти, не може да постави под въпрос законосъобразността на посоченото решение. Следователно оплакването на жалбоподателя за грешка при прилагане на правото е неотносимо.

301    С оглед на изложените по-горе съображения второто оплакване от четвъртата част следва да се отхвърли и следователно трябва да се отхвърли второто основание в неговата цялост по същество.

Г.      По трето основание — нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията е приела окончателните ангажименти, въпреки че те не отговаряли адекватно на възраженията относно териториалните ограничения

302    Жалбоподателят, подкрепян от Република Полша, Република Литва и Овергаз, изтъква, че Комисията е допуснала различни явни грешки в преценката в нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и на принципа на пропорционалност, тъй като е заключила, че ангажиментите относно териториалните ограничения (т. 5—17 от окончателните ангажименти) са адекватни. Това основание по същество се състои от три части.

303    Комисията, подкрепяна от Газпром, счита, че третото основание трябва да се отхвърли по същество. Що се отнася до изявлението при встъпване на Овергаз, Комисията изтъква, че повечето от съдържащите се в него доводи са недопустими, тъй като нямат връзка с предмета на спора, както е определен от главните страни.

1.      По първата част на третото основание, отнасяща се до неадекватния характер на ангажиментите относно териториалните ограничения, разгледани в тяхната цялост

304    Жалбоподателят счита, че ангажиментите относно териториалните ограничения, разгледани в тяхната цялост, са неадекватни. Въпреки че прогнозният ѝ анализ трябвало да бъде особено правдоподобен, Комисията не взела предвид различни елементи, които трябвало да имат решаващо влияние върху съдържанието на тези ангажименти.

305    Всъщност, макар в ИВ изрично да е счела, че Газпром е възприело „стратегия“ на сегментиране на пазарите, Комисията все пак е приела селективни ангажименти, които не предоставят цялостен отговор на тази стратегия. По-конкретно ангажиментите относно териториалните ограничения се състояли главно в прекратяването на определени договорни механизми, въпреки че Газпром използвало и различни извъндоговорни способи, за да възпрепятства реекспорта на газ. Това съсредоточаване върху договорните механизми било още по-неефективено, тъй като повечето от тях отдавна били прекратени. Газпром използвало широко извъндоговорни способи, което било известно на Комисията.

306    Тази констатация се илюстрирала от факта, че през 2003 и 2005 г. Комисията е прекратила разследвания в областта на конкуренцията чрез неформални сделки, включващи премахването на изрични териториални клаузи в договорите, сключени от Газпром с E.ON Ruhrgas AG и ENI SpA, което не попречило на Газпром да продължи да възпрепятства реекспорта на газ с различни способи. По същия начин, освен случая с кризата от 2009/2010 г., при която жалбоподателят е бил изправен пред сериозен недостиг на газ поради нарушените доставки на газ, преминаващ през Украйна, Комисията била уведомена за практики, с които през зимния сезон 2014/2015 г. Газпром намалило доставките на газ, за да спре реекспорта на газ към Украйна, което имало последици за някои от засегнатите страни от ЦИЕ. Тези примери не можело да се разглеждат като обикновени договорни нарушения и възприетият от Комисията изключително теоретичен подход не вземал предвид факта, че тези нарушения и ограничения на доставките на газ били един от аспектите на стратегията на Газпром.

307    Освен тези извъндоговорни способи жалбоподателят подчертава факта, че обменът на газ между засегнатите страни от ЦИЕ бил труден поради недостатъците на газопреносните инфраструктури, които до голяма степен се дължали на наложените от Газпром териториални ограничения, които по-специално възпрепятствали трансграничното търсене на газ. Извършените впоследствие инфраструктурни подобрения не можели да обосноват недостатъчния характер на посочените ангажименти, които трябвало да включват активни мерки от страна на Газпром.

308    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и на Република Полша, които се основавали на неправилни схващания, поради което настоящата част трябвало да се отхвърли.

309    В това отношение от предварителната оценка на Комисията (вж. по-конкретно заглавието на раздел 8 и точка 246 от ИВ) несъмнено е видно, че Газпром следва обща „стратегия“ на сегментиране на пазарите на газ. От тази преценка обаче следва също, че тази стратегия включва различни конкретни антиконкурентни практики (вж. по-специално точка 248 от ИВ и съображения 54—60 от обжалваното решение). Следователно Комисията е можела да търси начин да отстрани тази стратегия, като действа поетапно чрез мерки, които конкретно отстраняват всяка една от тези практики, което е щяло да премахне посочената стратегия.

310    В този контекст, за да се провери дали ангажиментите относно териториалните ограничения отстраняват цялостно различните практики, посочени във възраженията относно тези ограничения, важно е да се отбележи, че както от ИВ, така и от обжалваното решение е видно, че тези възражения се отнасят до две категории практики:

–        от една страна, изрични териториални ограничения, предвидени в договорни клаузи, като клаузи за местоназначение, забрани за препродажба или за износ (вж. по-специално точки 247 и 897 и раздели 8.2 и 15.7.2.2 от ИВ, както и съображение 42 от обжалваното решение);

–        от друга страна, договорни и извъндоговорни способи, чиито ефект е равностоен на изрични териториални ограничения (вж. по-специално точки 248, 322 и 898 и раздели 8.3 и 15.7.2.3 от ИВ, както и съображение 43 от обжалваното решение) и които основно се изразяват в четири форми, а именно, първо, комбинация от така наречената клауза за „разширяване“ и задължение за предоставяне на информация на Газпром, второ, отказ да бъде променен предвидения в даден договор пункт на доставка на газ, трето, отказ да бъде променена предвидената в даден договор измервателна станция (metering station), и четвърто, що се отнася до България, специални договорни разпоредби, по-специално свързани с измервателните станции, които предоставяли de facto на Газпром контрол върху износа на газ от тази страна.

311    Ангажиментите относно териториалните ограничения обаче (т. 5—17 от окончателните ангажименти), с които се цели да се преодолеят тези възражения, включват следното:

–        мерки, забраняващи договорни клаузи, с които Газпром пряко или косвено би възпрепятствал или ограничил препродажбата или реекспорта на газ от засегнатите клиенти (наричани по-нататък „ангажиментите относно ограниченията за препродажба и реекспорт“); както е видно, от една страна, от съображения 54—57 и раздели 5.1.1, 7.1.1 и 8.2.1.1 от обжалваното решение, и от друга страна, от точки 5 и 6 от окончателните ангажименти, тези мерки имат за цел да се преодолеят изричните териториални ограничения, посочени в първото тире на предходната точка, както и първия вид способ, изложен във второто тире на тази точка, а именно комбинация от така наречената клауза за „разширяване“ и задължение за предоставяне на информация на Газпром;

–        мерки, позволяващи промяна на пунктовете на доставка на газ (наричани по-нататък „ангажиментите относно пунктовете на доставка“); както е видно по-специално от точки 373—375 от ИВ, от съображения 59 и 60 и раздели 5.1.3, 7.1.3 и 8.2.1.3 от обжалваното решение, и от точки 5—17 от окончателните ангажименти (в раздел 1.2, озаглавен „Changes of Delivery Points“ (Промяна на пунктовете на доставка“), тези мерки имат за цел да се преодолеят втория и третия вид способ, изложени във второто тире на предходната точка, а именно отказите на Газпром да промени пунктовете на доставка или измервателните станции;

–        мерки, свързани с управлението на българската газопреносна мрежа (наричани по-нататък „ангажиментите относно българската газопреносна мрежа“); както е видно, от една страна, от съображение 58 и от раздели 5.1.2, 7.1.2 и 8.2.1.2 от обжалваното решение, и от друга страна, от точки 7 и 8 от окончателните ангажименти (в раздел 1.1, озаглавен „1.1 Changes to the Bulgarian Gas System“ (Промени в българската газопреносна система), тези мерки имат за цел да се преодолее четвъртия вид способ, изложен във второто тире на предходната точка, а именно способът, който de facto предоставил на Газпром контрол върху износа на газ от България.

312    Така от направените в точка 311 по-горе констатации следва, че точки 5—17 от окончателните ангажименти обхващат всички практики, посочени в двете категории, включени във възраженията относно териториалните ограничения и припомнени в точка 310 по-горе. Следователно, сравнявайки тези възражения и тези ангажименти, Общият съд не констатира никаква празнота в обхвата на посочените ангажименти.

313    Направеното в предходната точка заключение не може да бъде поставено под въпрос от останалите доводи на жалбоподателя.

314    Всъщност, най-напред, тъй като жалбоподателят подчертава, че не са взети предвид в достатъчна степен извъндоговорните способи, използвани от Газпром за сегментиране на пазарите на засегнатите страни от ЦИЕ, от изложените по-горе съображения е видно, че що се отнася до четирите форми на договорни и извъндоговорни способи, действително посочени във възраженията относно териториалните ограничения, Комисията е получила ангажименти, с които да се преодолеят възраженията.

315    По-конкретно, що се отнася до договорните и извъндоговорни способи, пример за които е практиката на Газпром да използва комбинация от така наречената клауза за „разширяване“ и задължение за предоставяне на информация на Газпром (комбинация, посочена във връзка с първия вид способи, изложени във второто тире на точка 310 по-горе и описана в съображение 57 от обжалваното решение), следва да се констатира, че Комисията е имала предвид използването от това предприятие на различни договорни разпоредби, които без да налагат изрични териториални ограничения са позволявали да се ограничи икономическият стимул на неговите клиенти да препродават или реекспортират доставения от него газ и следователно да се възпрепятстват трансграничните продажби.

316    Налага се обаче изводът, че целта на точки 5 и 6 от окончателните ангажименти е да се неутрализират клаузите, квалифицирани като „Clauses Restricting Resale“ (клаузи, ограничаващи препродажбата) и като „Territorial Restriction Clause“ (клаузи, налагащи териториални ограничения) и че с оглед на определенията на тези понятия, възпроизведени в точка 4 от тези ангажименти, тези видове клаузи обхващат много широк кръг от разпоредби. Това се потвърждава от съдържанието на „примерния списък“, съдържащ се в приложение 1 към посочените ангажименти, съгласно който са забранени по-специално клаузите за разширяване, механизмите за наблюдение и задълженията за предоставяне на информация, предвидени в разглежданите договори.

317    По-нататък, първо, доколкото жалбоподателят твърди, че ангажиментите относно българската газопреносна мрежа е трябвало да се разширят до всички засегнати страни от ЦИЕ, той не обяснява с какво те биха били релевантни за положението в другите засегнати страни от ЦИЕ. Второ, доводът относно сключените през 2003 и 2005 г. неформални сделки трябва да се отхвърли, тъй като тези сделки са се отнасяли до практики, които нямат връзка със засегнатите страни от ЦИЕ, и най-вече тъй като ангажиментите относно териториалните ограничения обхващат именно практики, които надхвърлят изричните териториални ограничения. Трето, действията, в които се упреква Газпром и които са свързани с кризата от 2009/2010 г., а именно отказът да бъде променен пункт на доставка или измервателна станция, са обхванати от ангажиментите относно пунктовете на доставка (които са разгледани във втората част по-долу). Четвърто, практиките, свързани със зимния сезон 2014/2015 г., не са обхванати от възраженията относно териториалните ограничения, поради което Комисията не е била длъжна да им отговаря. Освен това самият жалбоподател признава, че тези практики са засягали главно Украйна, без да обясни по какъв начин твърдените последици от тях за засегнатите страни от ЦИЕ могат да се повторят, въпреки приемането на окончателните ангажименти. Пето, доколкото жалбоподателят иска да се позове на фактите, изложени в подраздел 8.2.2.2 от ИВ, достатъчно е да се констатира, както ясно следва от елементите на този подраздел и по-общо — на раздел 8.2, че посоченият подраздел се отнася до контрола от страна на Газпром на спазването на предишните клаузи за изрични териториални ограничения, а не до извъндоговорни способи, за които се твърди, че не били обхванати от ангажиментите.

318    Накрая, следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, отнасящи се до недостатъците в газопреносните инфраструктури, тъй като трудностите, които той посочва, не се съдържат във възприетите от Комисията опасения за конкуренцията, включително що се отнася до бъдещите последици от завършването на газопровода Северен поток 2. Освен това от възраженията, изложени в ИВ, не следва, че в окончателните ангажименти е трябвало да бъдат включени позитивни задължения във връзка с инфраструктурите, за да се отговори по подходящ начин на тези възражения, още повече че жалбоподателят не посочва конкретно кои антиконкурентни практики биха обосновали такива задължения.

319    С оглед на изложените съображения, следва да се заключи, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, що се отнася до адекватността на ангажиментите относно териториалните ограничения, разгледани в тяхната цялост. Ето защо първата част на третото основание следва да се отхвърли по същество.

2.      По втората част на третото основание, отнасяща се до неадекватния характер на ангажиментите относно пунктовете на доставка

320    Жалбоподателят, Република Полша, Република Литва и Овергаз изтъкват по същество шест оплаквания във връзка с неадекватния характер на ангажиментите относно пунктовете на доставка (т. 9—17 от окончателните ангажименти).

321    Комисията, подкрепяна от Газпром, оспорва тези оплаквания и иска изявлението при встъпване на Овергаз да бъде обявено за частично недопустимо.

а)      По недостатъчния брой на пунктовете на доставка (първо оплакване)

322    Жалбоподателят и Република Литва считат, че ангажиментите относно пунктовете на доставка е трябвало обхванат повече пунктове от предвидените в точка 15 от окончателните ангажименти, тъй като инфраструктурните подобрения, на които Комисията се е позовала, за да обоснове, че възприетите пунктове са достатъчни, не гарантирали свободния пренос на газ в засегнатите страни от ЦИЕ.

323    Що се отнася по-специално до преноса на газ между Полша и нейните съседи, жалбоподателят подчертава, първо, че като се има предвид контрола му над германската и полската отсечка на газопровода „Ямал“, Газпром може да влияе върху обратните потоци от Германия към Полша. Освен това при сегашното състояние на трансграничните инфраструктури в Чешката република, Унгария, Полша и Словакия, в действителност нямало подобрение на обмена между Полша и Унгария. Нещо повече, изграждането на газопровода Северен поток 2 щяло да укрепи възможностите за антиконкурентно поведение на Газпром на полския пазар. Тези констатации обаче, що се отнася до Полша, разкривали недостатъчния брой на пунктовете на доставка, ограничени до балтийските държави, което не съответствало на специалното внимание, отделено на Полша в ИВ.

324    Освен това Република Литва счита, че поради недостатъчния брой на съответните пунктове на доставка, ангажиментите относно пунктовете на доставка не позволяват да се възпрепятства сегментирането на пазарите на газ в Литва, Латвия и Естония.

325    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и Република Литва, поради което настоящото оплакване трябвало да се отхвърли.

326    Общият съд отбелязва, че ангажиментите относно пунктовете на доставка имат различен предмет от този на ангажиментите относно ограниченията за препродажба и реекспорт и че съответната им релевантност зависи от наличието или достатъчността на трансгранични газопреносни инфраструктури, а именно газопровод, свързващ две засегнати страни от ЦИЕ или евентуално оборудване, позволяващо преработката на втечнен газ.

327    От една страна, когато между засегнатите страни от ЦИЕ съществуват такива инфраструктури, прекият пренос на газ между две от тези страни е технически възможен, но препродажбата или реекспортът на руски газ от една от тези страни към друга от съответния клиент на Газпром биха могли да бъдат възпрепятствани по друг начин чрез договорни или извъндоговорни мерки, възпрепятстващи или ограничаващи тази препродажба или този реекспорт. Според предварителната оценка на Комисията Газпром е въвел такива мерки в миналото и ангажиментите относно ограниченията за препродажба и реекспорт имат за цел да ги преодолеят.

328    От друга страна, когато такива инфраструктури между засегнатите страни от ЦИЕ не съществуват или са недостатъчни, ангажиментите относно ограниченията за препродажба и реекспорт са неефективни, както по същество е видно от съображение 171 in fine от обжалваното решение, тъй като прекият пренос на газ между две от тези страни е технически невъзможен или недостатъчен. При това положение, което е предмет на настоящата втора част, препродажбата или реекспортът на руски газ може да се осъществи чрез промяна на пункта на доставка или на измервателната станция, за да се пренасочи закупения от съответния клиент на Газпром газ от първоначалния към новия пункт на доставка, в който този клиент желае да препродаде газ.

329    Такава промяна обаче би изисквала съгласието или съдействието на Газпром, а именно активно участие от страна на последното (както е видно по-конкретно от точки 362, 363 и 373—375 от ИВ, както и от съображения 59, 60 и 171 от това решение). Съгласно предварителната оценка на Комисията Газпром отказал такова участие в миналото като не позволил промени на пункта на доставка или на газоизмервателната станция.

330    Ангажиментите относно пунктовете на доставка обаче имат за цел именно да гарантират при някои обстоятелства активното участие на Газпром, като задължават това предприятие да приеме промяна на пункта на доставка, поискана от клиент, който желае да препродаде предназначения за неговата страна газ на друга засегната страна от ЦИЕ, като се има предвид, че тази промяна на пункта на доставка включва евентуално промяна на измервателната станция. По-конкретно тези ангажименти предвиждат четири комбинации от промени на пунктовете на доставка, които да позволят двупосочната препродажба на газ, а именно, първо, между Полша и балтийските държави, второ, между Словакия и балтийските държави, трето, между Унгария и България, и четвърто, между Словакия и България (вж. съображения 170—172 от обжалваното решение и точка 15, подточки i)—iv) от окончателните ангажименти).

331    В този контекст жалбоподателят счита, че възможността за препродажба на газ единствено на или от балтийските държави, с изключение на други страни, е недостатъчна. В това отношение следва да се отбележи, че действително отказите за промяна на пунктовете на доставка или на измервателната станция, изложени от Комисията в ИВ, се отнасят по-специално до Полша, доколкото въпросните искания за промяна са имали за цел да се преодолее острата нужда от газ на тази страна, свързана с кризата, която тя е имала през 2009/2010 г. (както е видно по-специално от точки 342—386, 648 и 878—893 от ИВ, както и от съображения 59 и 60 от обжалваното решение).

332    Налага се обаче изводът, че Полша се е ползвала от подобрението на трансграничните газопреносни инфраструктури, констатирано в съображение 170 от обжалваното решение, като се има предвид, че тази страна може да внася значителни обеми газ от Германия, които далеч надхвърлят недостига от 2,5 милиарда кубични метра газ, пред който Полша е била изправена по време на кризата от 2009/2010 г.

333    Всъщност, както следва от точки 734 и 1033 от ИВ, са извършени необходимите операции, които да позволят считано от 2014 г. обратни физически потоци от Германия по газопровода „Ямал“. Освен това от прессъобщението от 8 януари 2015 г., публикувано от Gaz-System, е видно, че с оглед на различните технически подобрения считано от началото на 2015 г. е възможно да се внася от Германия чрез виртуални обратни потоци по този газопровод гарантиран капацитет от близо 5,5 милиарда кубически метра газ годишно (вж. бележка под линия 76 от ИВ). В същото съобщение се посочва и че към тази дата вече е било възможно от западната и южната част на Полша да се пренасят повече от 90 % от нуждите от внос на газ на тази страна, като се имат предвид други технически средства, сред които възможността за внос по посочения газопровод на 2,7 милиарда кубически метра газ годишно под формата на прекъсваем капацитет.

334    Освен това Общият съд подчертава, че ангажиментите относно пунктовете на доставка имат за цел да компенсират недостатъците на инфраструктурите, които като такива не са отговорност на Газпром, независимо от неговата евентуална особена отговорност в качеството му на предприятие с господстващо положение. Също така промени на пункта на доставка не са непременно възможни или лесни, тъй като за Газпром те са свързани с технически ограничения, които са посочени в съображения 59 и 173 от обжалваното решение.

335    Освен това, разбира се не е изключено с решение, прието на основание член 7 от Регламент № 1/2003, Комисията евентуално да е можела да констатира, че отказите от страна на Газпром за промяна на пункта на доставка или на измервателната станция, посочени в ИВ, представляват нарушение на член 102 ДФЕС. Тази евентуална констатация обаче не означава, че Газпром непременно е трябвало да гарантира по-многобройни промени на пункта на доставка, при това дори да се допусне, че такава мярка е можела да бъде по-благоприятна за конкуренцията (вж. в този смисъл решение Morningstar, т. 59).

336    От това следва, че независимо от факта, че ангажиментите относно пунктовете на доставка са продиктувани от практиките на Газпром, изразяващи се в отказ за промяна на пункта на доставка или на измервателна станция и че евентуално са могли да позволят да се избегне положението, в което се е оказала Полша по време на кризата от 2009/2010 г., това не означава, че посочените ангажименти трябва да предоставят възможност на засегнатите клиенти от тази страна да препродават или да им бъде препродаван газ от много страни. С оглед на изолираното положение на балтийските държави и България, посочено в съображение 171 от обжалваното решение, Комисията е можела да се съсредоточи върху възможностите за тези засегнати страни от ЦИЕ.

337    При това положение, Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че що се отнася до тази страна, ангажиментите относно пунктовете на доставка са ограничени до комбинацията от промени, предвидена в точка 15, подточка i) от окончателните ангажименти, а именно възможността за препродажба на газ единствено от и на балтийските държави.

338    Това заключение не се поставя по съмнение от твърденията на жалбоподателя във връзка с въпроса за контрола на Газпром върху полската отсечка на газопровода „Ямал“. Всъщност, доколкото тези твърдения съответстват на твърденията, изтъкнати в рамките на първата част на първото основание, достатъчно е да се припомни, че тази част беше отхвърлена по същество. Освен това в становището си от 9 септември 2014 г. Комисията е констатирала, че Gaz-System контролира потоците газ по тази отсечка, което впрочем жалбоподателят потвърждава в отговорите от 8 декември 2020 г.

339    Накрая, що се отнася до довода на Република Литва, че недостатъчният брой на съответните пунктове на доставка не позволявал да се попречи на сегментирането на пазарите на газ в балтийските държави, достатъчно е да се отбележи, че тя не е подкрепила довода си и по-специално, не е посочила кои допълнителни пунктове на доставка биха позволили да се преодолее това твърдяно сегментиране.

340    Ето защо първото оплакване от втората част на третото основание следва да се отхвърли.

б)      По неадекватния характер на таксите за услуга (второ оплакване)

341    Жалбоподателят, подкрепян от Република Полша, Република Литва и Овергаз, счита, че като е приела предвидените в точка 15 от окончателните ангажименти такси (наричани по-нататък „таксите за услуга“), Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като те били прекомерни и следователно при нормални пазарни условия правели невъзможна каквато и да било рентабилна промяна на пункта на доставка.

342    На първо място, този прекомерен характер произтичал от факта, че таксите за услуга са с фиксиран размер без връзка с действителните разходи, понесени от Газпром. Тези разходи обаче били повлияни от различни елементи, вариращи по-специално в зависимост от това дали капацитетът за пренос вече е резервиран или дали газът се пренася по газопреносни мрежи, собственост на групата Газпром. Комисията трябвало да предвиди по-скоро прозрачен метод за изчисляване на посочените такси, както заинтересуваните страни са отбелязали това по време на допитването до пазара. Всъщност нищо не показвало, че Комисията е извършила икономически анализ или е събрала необходимите данни. В тази връзка Република Литва и Овергаз отбелязват, че понесените от Газпром разходи за пренос били минимални и при всички положения, по-ниски от равнището на посочените такси.

343    На второ място, противно на твърденията на Комисията, жалбоподателят счита, че е обосновал в достатъчна степен твърдението си за прекомерния характер на равнището на таксите за услуга, тъй като при допитването до пазара е представил икономически данни в тази връзка. Освен това според Овергаз промяната на размера на тези такси, които между първоначалните и окончателните ангажименти били намалени значително — от порядъка на 30 %, също потвърждавала прекомерното им равнище и нуждата от прозрачност.

344    На трето място, Овергаз твърди, че плащането на каквито и да било такси намалява ефективността на ангажиментите, така че тези ангажименти довели основно до замяната на една пречка, а именно категоричните откази на Газпром да промени пунктовете на доставка, с друга пречка, а именно плащането на тези такси. Всъщност фактът, че промяната на пункта на доставка обикновено е платена, не можел да обоснове плащането на такси за услуга в настоящия случай и Газпром трябвало да предложи безвъзмездни промени с оглед на особената си отговорност в качеството си на предприятие с господстващо положение.

345    На четвърто място, противоречивите цели, възложени на ангажиментите относно пунктовете на доставка, потвърждавали прекомерното равнище на таксите за услуга. От една страна, в съображение 172 от обжалваното решение се посочва, че целта на тези ангажименти била „по-нататъшно интегриране на пазарите на газ в Централна и Източна Европа и преодоляване на инфраструктурната изолация на пазарите на газ в балтийските държави и България“. Тази цел предполагала, че посочените такси трябвало да бъдат определени на равнище, позволяващо редовна търговия между търговците на едро, за да се диверсифицират трайно доставките на едро на пазарите на газ в България и балтийските държави. От друга страна от съображение 174 от това решение следвало, че промените на пунктовете на доставка щели да представляват интерес, само ако цените „се различават значително“ между засегнатите страни от ЦИЕ.

346    От своя страна Комисията и Газпром считат, че таксите за услуга са адекватни, поради което настоящото оплакване трябвало да се отхвърли. В подкрепа на доводите си Газпром препраща към различни данни от своето икономическо проучване, които са оспорени в икономическото проучване на жалбоподателя.

347    В това отношение от преписката следва, че за да определят таксите за услуга, Комисията и Газпром първоначално са предвидили подход, основан на оценка на разходите за пренос на газ между двойките пунктове на доставка, илюстриран в [поверително], който подход се е оказал сложен и е довел до много високи такси за услуга.

348    Именно поради тези много високи такси за услуга Комисията и Газпром са възприели впоследствие друг заместващ подход, а именно определяне на тези такси, така че да позволяват ценови арбитраж (price arbitrage) и да представляват само незначителен дял от цената на газа, доставен в новия пункт. В резултат на това са определени таксите за услуга, предвидени в точка 15 от окончателните ангажименти, чиито размер е фиксиран на 0,76 и на 1,52 евро/ MWh (мегаватчас) в зависимост от комбинацията от съответните пунктове на доставка, които такси са били намалени в сравнение с тези, предвидени в първоначалните ангажименти (вж. съображение 151 от обжалваното решение).

349    Следва обаче да се отбележи, че що се отнася по-конкретно до таксите за услуга от 0,76 евро/MWh за промяна на пункта на доставка между Полша и една от балтийските държави, а именно единствените такси за услуга, които могат да се отнасят до жалбоподателя, тези разходи според Комисията и без това да се оспорва от жалбоподателя съответстват на около [поверително] от цената на газа, плащана от последния през 2017 и 2018 г., а именно период, през който тази цена се е доближила до цените, приложими в Западна Европа. Тази констатация произтича също от промяната на цената, отбелязана в графика № 1, съдържаща се в писмената защита (възпроизведена по-долу), тъй като тази графика отразява [поверително].

350    При това равнище на таксите за услуга, ако се предположи, че цените в Полша са сходни с тези в балтийските държави и съответстват на цената на газа, плащана от жалбоподателя през 2017 и 2018 г., промяна на пункта на доставка би била рентабилна, тъй като цените в Полша и в балтийските държави биха се различавали с повече от [поверително] спрямо посочената цена през 2017 и 2018 г., без да се засягат евентуални допълнителни разходи и маржът на съответния препродаващ клиент.

[поверително]

351    Освен това от графика № 1 следва също, че между 2009 и 2017 г. цените на газа в засегнатите страни от ЦИЕ са [поверително]. Подобна констатация произтича от „съпоставителната оценка“, съдържаща се в икономическото проучване на Газпром.

352    Следователно промените на пункта на доставка биха могли да са рентабилни при определени обстоятелства, подобни на посочените в графиката, без да се засягат евентуални допълнителни разходи и маржът на съответния препродаващ клиент. В това отношение жалбоподателят само изтъква потенциалните разходи за навлизане на пазара, без обаче да определи техния размер, нито този на други евентуални разходи.

353    Освен това следва да се подчертае, както вече беше направено в точка 334 по-горе, че ангажиментите относно пунктовете на доставка имат за цел да компенсират недостатъците на инфраструктурите, които като такива не са отговорност на Газпром. Тази констатация означава, че с оглед на опасенията, които е изразила по отношение на предишните откази на Газпром да промени пункт на доставка, макар Комисията да е можела да изиска механизъм като предвидения в ангажиментите относно пунктовете на доставка, тя не е била длъжна да гарантира, че тези ангажименти позволяват ценови арбитраж, сравним с този, който може да възникне при наличието на трансгранични инфраструктури.

354    Предвид гореизложеното Общият съд счита, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката като е приела предвидените в точка 15 от окончателните ангажименти такси за услуга с оглед на посочената в съображение 174 от обжалваното решение цел на ангажиментите относно пунктовете на доставка, съгласно която последните трябва да могат да отговорят на ситуации, при които цените на пазарите на газ в засегнатите страни от ЦИЕ „се различават значително“.

355    Това заключение не се поставя под съмнение от останалите доводи на жалбоподателя и на встъпилите в негова подкрепа Република Литва, Република Полша и Овергаз.

356    Първо, доколкото жалбоподателят твърди, че сравнение с период, предхождащ приемането на обжалваното решение, и по-конкретно с периода 2009—2014 г., не е подходящо, тъй като цените на газа били прекомерни, от една страна, следва да се отбележи, че адекватния характер на таксите за услуга трябва да се преценява по-скоро в зависимост от разликите в цените между отделните засегнати страни от ЦИЕ, отколкото в зависимост от равнището на тези цени. От друга страна от посочената по-горе графика № 1 е видно, че включително през период на доближаване с цените на Западна Европа (представени с кривата „TTF — month ahead“), а именно, по-конкретно [поверително], позволяващи ценови арбитражи. Във всеки случай от ангажиментите относно пунктовете на доставка не може да се очаква да позволят ценови арбитражи при обстоятелства, при които цените в страните от ЦИЕ са конкурентни и не се различават.

357    Доколкото в съдебното заседание Овергаз твърди, че таксите за услуга щели да станат неадекватни в случай на спад на цените на газа, като например спада от 40 %, който бил наблюдаван в България в хода на съдебното производство, следва да се подчертае, че ангажиментите относно пунктовете на доставка позволяват да се извлече полза от положение като спад на цените в една от засегнатите страни от ЦИЕ, който спад не е налице в друга засегната страна от ЦИЕ, именно защото такава разлика може да доведе до ценови арбитраж.

358    Второ, що се отнася до довода, че било договорено да се даде предимство на таксите за услуга, основани на действително понесените от Газпром разходи за извършването на промени в пунктовете на доставка, Общият съд отбелязва, че изглежда Комисията не е разгледала такъв метод, който изглежда разумен, нито се е опитала да определи, поне приблизително, равнището на тези действителни разходи, като вземе предвид фактори като разходите за пренос или балансиране.

359    Като се има предвид обаче нейната широка свобода на преценка в рамките на процедура по поемане на ангажименти, Комисията е можела да приеме позволяващи ценови арбитражи фиксирани такси за услуга с оглед на предимствата по отношение на прозрачността и предвидимостта. Освен това, дори да се предположи, че действителните разходи, свързани с промяна на пункта на доставка, са по-ниски от посочените такси, това обстоятелство не може да постави под въпрос адекватния им характер, стига промяната на пункта на доставка да е възможна и рентабилна в случай на значителни разлики в цените между засегнатите страни от ЦИЕ.

360    Трето, доколкото жалбоподателят и Овергаз подчертават рисковете, свързани с хипотезата, при която действителните разходи са по-високи от тези такси, поради което Газпром би фактурирало по-скоро тези разходи, отколкото фиксираните такси за услуга, следва да се подчертае, че Газпром е длъжно да представи документни доказателства за посочените разходи и че евентуално несъгласие между Газпром и съответния клиент може да бъде отнесено до довереното лице, натоварено да следи изпълнението на окончателните ангажименти (вж. т. 15 и 16 и точка 32, подточка iv) от окончателните ангажименти).

361    Четвърто, що се отнася до довода, че Газпром трябва да предложи безплатна промяна на пункта на доставка, достатъчно е да се подчертае, че Комисията никога не е поставяла под въпрос, дори на етапа на формулирането на опасенията си в ИВ, правото на Газпром да фактурира на клиентите си разходите за такава промяна (вж. по-специално точка 883 от ИВ).

362    Пето, що се отнася до твърдяното противоречие в мотивите между съображения 172 и 173 от обжалваното решение, не е изключено твърдението в съображение 172 от това решение, че ангажиментите относно пунктовете на доставка „ще представляват ефикасно средство за по-нататъшно интегриране на пазарите на газ в Централна и Източна Европа“ да е емпирично. Това твърдение обаче не може да постави под съмнение законосъобразността на обжалваното решение, тъй като то не представлява необходимата основа за неговия диспозитив (вж. в този смисъл определение от 28 януари 2004 г., Нидерландия/Комисия, C‑164/02, EU:C:2004:54, т. 21).

363    Ето защо второто оплакване от втората част на третото основание следва да се отхвърли.

в)      По неподходящото ограничение, свързано с продължителността на договорите (трето оплакване)

364    Според жалбоподателя и Република Литва, като е приела, че ангажиментите относно пунктовете на доставка се прилагат само към договорите с продължителност най-малко от 18 месеца, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като това правело тези ангажименти неефективни за литовските клиенти на Газпром, които обикновено не сключвали договори с продължителност над една година. Освен това ограниченията, свързани с тези ангажименти, не стимулирали Газпром да увеличи този срок.

365    Комисията счита, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

366    Общият съд отбелязва, че ангажиментите относно пунктовете на доставка налагат период за доставка в новия пункт от поне 12 месеца и предвиждат срок (lead-time) от поне 4 месеца за изпълнението на искане за промяна на пункта на доставка (вж. т. 10, втора алинея и точка 11 от окончателните ангажименти). От съображение 173 от обжалваното решение е видно, че Комисията е приела, че тези изисквания са пропорционални с оглед на техническите ограничения, свързани с промяната на пункт на доставка.

367    Жалбоподателят и Република Литва обаче не са оспорили факта, че тези периоди от 12 и 4 месеца, а именно общо 16 месеца, са пропорционални предвид споменатите техническите ограничения. С оглед на този период от 16 месеца Комисията не е допуснала явна грешка в преценката като е предвидила промените на пунктовете на доставка да се прилагат само за договорите продължителност най-малко от 18 месеца.

368    Освен това следва да се отбележи, че ако търговците на едро, които са клиенти на Газпром към 23 април 2015 г., трябва да сключат за в бъдеще договори с продължителност най-малко от 18 месеца, те ще могат да се позоват на ангажиментите относно пунктовете на доставка независимо от факта, че настоящите им договори обикновено са с продължителност само от една година (вж. т. 4, която е озаглавена „Eligible Customer“ (привилегирован клиент), и точка 9 от окончателните ангажименти). Доколкото Република Литва твърди, че тези ангажименти не стимулират Газпром да сключва договори с продължителност най-малко от 18 месеца, достатъчно е да се констатира, че при липсата на опасения за конкуренцията относно краткосрочните договори, Комисията не е била длъжна да задължи Газпром да предлага договори с продължителност най-малко от 18 месеца.

369    В останалата част следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че срокът за изпълнение от 4 месеца позволявал на Газпром да предложи по-добри условия на търговците на едро, които купуват газ от друга засегната страна от ЦИЕ, тъй като такова положение произтичало от ценовия арбитраж и от конкуренцията, която има именно възможността да промени пункт на доставка.

370    Ето защо третото оплакване от втората част на третото основание следва да се отхвърли.

г)      По неподходящото условие за минимален обем газ (четвърто оплакване)

371    Жалбоподателят и Република Литва твърдят, че минималният обем газ, който е необходим, за да се поиска промяна на пункта на доставка, определен на 50 милиона кубични метра, е твърде висок с оглед на обемите, които могат да бъдат предмет на промяна на пункта на доставка. Всъщност подобна промяна била достъпна само за големите търговци на едро и изисквала последните да могат да придобият значителни дялове на пазара, обслужван от новия пункт на доставка, което правело тези ангажименти напълно илюзорни. Така този минимален обем представлявал поне 10 % от годишните нужди на най-големите балтийски търговци на едро и според икономическото проучване на жалбоподателя съответствал, що се отнася до потреблението на газ, на 17 % от естонския пазар, 12 % от латвийския пазар и 3 % от литовския пазар.

372    Освен това засегнатите клиенти, които желаят да препродадат своя газ, на практика не разполагали със значителни излишни количества, така че промяна на пункта на доставка в действителност предполагала допълнителна поръчка към Газпром, за да се достигне прагът от 50 милиона кубични метра газ, въпреки че свързаната с тази промяна препродажба била несигурна, тъй като, например, Газпром можел да откаже посочената промяна в случай на липса на капацитет за пренос.

373    Комисията счита, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

374    В това отношение следва да се припомни, че както е видно от съображение 173 от обжалваното решение, Комисията е приела, че тези изисквания са пропорционални с оглед на техническите ограничения, свързани с промяна на пункта на доставка и предвид размера на въпросните пазари на газ. Макар обаче жалбоподателят и Република Литва да оспорват по същество пропорционалния характер на минималния обем от 50 милиона кубични метра, предвиден в точка 20 от окончателните ангажименти, с оглед на размера на пазарите на газ в балтийските държави, те не са поставили под въпрос съображенията относно посочените ограничения.

375    По-нататък важно е да се подчертае, че тъй като трите балтийски държави разполагат със значителен междусистемен капацитет — както отбелязва Комисията без това да се оспорва и както е видно от точка 138 от ИВ — следва да се вземе предвид общото им потребление на газ. През 2018 г. обаче минималният обем от 50 милиона кубични метра е представлявал само 1,25 % от това общо потребление, така че Комисията е можела да приеме, както е направила в съображение 173 от обжалваното решение, че този обем е бил пропорционален като се има предвид размера на тези пазари на газ, взети заедно.

376    Освен това, доводът на жалбоподателя относно недостатъчните излишни обеми, за да може да се извлече полза от промяна на пункта на доставка, не може да обоснове заключението, че минималният обем е неподходящ, тъй като изборът, направен от тези клиенти относно използването на първоначално закупените от Газпром обеми или закупуването на допълнителни обеми, е тяхна отговорност. Във всеки случай следва да се отбележи, че установените в балтийските държави клиенти биха могли потенциално да се снабдяват с газ от други търговци на едро в тези държави, като се има предвид посоченото в предходната точка междусистемно свързване между тези държави и наличието на терминал за втечнен природен газ в Литва (както е посочено в точка 135 от ИВ).

377    С оглед на горепосоченото и като се имат предвид също изложените в точки 334 и 335 по-горе съображения, следва да се заключи, че ангажиментите относно пунктовете на доставка не са опорочени от явна грешка в преценката, що се отнася до изискването за минимален обем газ, необходим, за да се поиска промяна на пункта на доставка. Ето защо четвъртото оплакване от втората част на третото основание следва да се отхвърли.

д)      По недостатъчното отчитане на пазарните условия в България (пето оплакване)

378    Овергаз счита, че ангажиментите относно пунктовете на доставка са неадекватни с оглед на опасенията за конкуренцията, отнасящи се до изолираното положение на българския пазар и с оглед на целта на Комисията да промени трайно структурата на този пазар. Тези ангажименти не подобрявали нито сигурността, нито диверсификацията на доставките на газ в България, тъй като в действителност те позволявали само заместване на доставките на руски газ от български вносители с доставки на руски газ от словашки или унгарски износители.

379    Според Овергаз Газпром е трябвало да се ангажира, първо, да позволи не само промяна на пункта на доставка на руски газ, но и обмен на руски газ и втечнен природен газ, второ, да създаде газоразпределителни центрове на границите между Русия, Украйна и Беларус, и трето, да се въздържа от възпрепятстване на прилагането на мерки за диверсификация на доставките на газ. Комисията неправилно отказала да предвиди такива мерки, като е приела, че те не попадат в обхвата на нейното разследване по дело AT.39816.

380    При всички положения ангажиментите относно пунктовете на доставка не позволявали да се преодолеят опасенията, попадащи в обхвата на разследването, както е определен от Комисията, тъй като засегнатите клиенти, които желаят да доставят газ в България, нито били в състояние, нито имали стимул да пренасят газ, продаван извън пунктовете на доставка в Негру Вода (Румъния). Всъщност в договора за пренос, сключен между Булгартрансгаз и Газпром, 99,5 % от капацитета за пренос в България бил резервиран в полза на Газпром, което възпрепятствало търговците на едро от други засегнати страни от ЦИЕ да пренасят техния газ между даден пункт в Негру Вода и евентуалните клиенти в България. Освен това договорът за доставка на газ, сключен между Газпром и Булгаргаз, предвиждал безусловното задължение за закупуване (задължение „take or pay“) за значителни обеми газ, които представлявали съществена част от потребностите на България и следователно сериозна пречка пред навлизането на пазара за тези търговци на едро. Накрая, българските клиенти били обвързани обикновено от дългосрочни договори за доставка с настоящия си доставчик, в случая Булгаргаз, поради което те не били потенциални клиенти за посочените търговци на едро.

381    Комисията счита главно, че настоящото оплакване е недопустимо, както беше изтъкнато в точки 303 и 321 по-горе и при условията на евентуалност, че е неоснователно.

382    В своите отговори от 26 ноември 2020 г. Овергаз оспорва тази недопустимост и твърди по същество, че съдебната практика позволява на встъпилите страни да изтъкнат широк кръг от доводи и че всичките му доводи са свързани пряко с предмета на спора. Възприетото от Комисията тълкуване на този предмет би лишило от всякаква полза изявленията при встъпване, тъй като встъпилите страни трябвало само да повтарят доводите на главните страни.

383    В това отношение следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че жалбоподателят се съсредоточава върху последиците за Полша от ангажиментите относно пунктовете на доставка, Овергаз поставя под въпрос адекватността на същите тези ангажименти в настоящото оплакване, така че то не превишава предмета на спора и трябва да се приеме за допустимо.

384    Що се отнася до основателността на това оплакване, Общият съд отбелязва, че доколкото Овергаз иска приемането на ангажименти, които да гарантират диверсификация на източниците на доставки на газ с цел да се преодолее зависимостта на България от руски газ, такива ангажименти, както отбелязва Комисията, надхвърлят обхвата на ангажиментите относно пунктовете на доставка, така както той е определен в опасенията за конкуренцията, изложени в ИВ. Тези опасения не се отнасят до диверсификация на източниците на газ, а се отнасят по-специално до стратегията на Газпром, която има за цел да се избегне конкуренцията между руския газ, доставян от един от неговите клиенти и руския газ, доставян от други негови клиенти (вж. по-специално точка 250 от ИВ и съображение 160 от обжалваното решение, в което се споменава за „Russian-on-Russian gas competition“ (конкуренция на един руски газ с друг руски газ).

385    Освен това, що се отнася до резервирането от Газпром на 99,5 % от капацитета за пренос на мрежата на Булгартрансгаз, следва да се отбележи, че Комисията е посочила, без това да е оспорено от Овергаз, че това резервиране се отнася до входните пунктове на Негру Вода и е обхванато от задължението, предвидено в точка 15, предпоследна алинея от окончателните ангажименти, на Газпром да използва съществуващия си резервиран капацитет.

386    Освен това, що се отнася до безусловното задължение за закупуване, за което се твърди, че е наложено на Булгаргаз, достатъчно е да се отбележи, че макар да е разгледала наличието на такова задължение в ИВ, Комисията не е приела опасения за конкуренцията в това отношение, както е видно от съображение 134 от обжалваното решение. Освен това безусловното задължение за закупуване не възпрепятства засегнатите клиенти на Газпром, установени в Словакия или Унгария, да препродават обеми газ на други търговци на едро, освен на Булгаргаз.

387    Накрая, доводът относно дългосрочните договори, които обвързват българските клиенти надолу по веригата, трябва да се отхвърли, тъй като тези договори не са обхванати от съдържащите се в ИВ опасения за конкуренцията. Освен това Овергаз не обяснява защо Газпром би бил отговорен за евентуални недостатъци на тези пазари, нито какви ангажименти трябва да поеме това предприятие за преодоляване на последиците от договори, по които то не е страна.

388    С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че Комисията не е допуснала твърдяната от Овергаз явна грешка в преценката, поради това че не е взела предвид в достатъчна степен пазарните условия в България. Ето защо петото оплакване от втората част на третото основание следва да се отхвърли.

е)      По неотчитането на вероятното и предвидимо развитие на политиката на транзит на Газпром (шесто оплакване)

389    Според Овергаз ангажиментите относно пунктовете на доставка не вземат предвид надлежно вероятното и предвидимо развитие на политиката на транзит на Газпром, като се има предвид по-конкретно изграждането на газопроводите Северен поток 2 и Турски поток, въпреки че това развитие имало преки последици върху ефикасността на тези ангажименти. Освен това несигурността относно пускането в експлоатация на тези газопроводи не можела да обоснове този пропуск, като се имат предвид общоизвестните намерения на Газпром и нестабилността, характеризираща газовия сектор.

390    Що се отнася по-конкретно до България, при изготвянето на ангажиментите Комисията трябвало да предвиди хипотезата, при която Газпром в крайна сметка ще реши да не продължи договора си за транзит с украинското предприятие Naftogaz и вместо това пренасочи своя газ към нов пункт на доставка на турско-българската граница. Република Турция обаче не е член на Енергийната общност, така че правото на Съюза нямало да се прилагала за пунктовете на доставка, разположени на територията на тази държава.

391    Комисията счита главно, че настоящото оплакване е недопустимо, а при условията на евентуалност — че е лишено от основание.

392    В това отношение поради изложените в точка 383 по-горе съображения и тъй като настоящото оплакване на Овергаз е свързано с ангажиментите относно пунктовете на доставка, то следва да се приеме за допустимо.

393    Що се отнася до основателността на това оплакване, доколкото жалбоподателят твърди, че предполагаемо развитие на „политиката на транзит“ на Газпром рискува да обезсмисли комбинациите, предвидени в точка 15 от окончателните ангажименти, следва да се отбележи, както основателно посочва Комисията, че ангажиментите относно пунктовете на доставка предвиждат възможността един от съответните пунктове на доставка да бъде заместен с друг, ако Газпром спре да използва първоначалния пункт на доставка (т. 10, четвърта алинея от окончателните ангажименти).

394    Освен това обстоятелството, че новия пункт доставка се намира извън територията на Съюза или на членките на Енергийната общност, не поставя под въпрос ефикасността на ангажиментите, тъй като тази ефикасност не зависи от спазването на правото на Съюза от системния оператор на съответната трета страна, а произтича от задължителния им характер за Газпром.

395    Освен това, дори да се предположи, че с настоящото оплакване Овергаз иска да изтъкне, че Комисията е трябвало да предвиди ангажименти, отнасящи се конкретно до изграждането и пускането в експлоатация на газопроводите Северен поток 2 и Турски поток, достатъчно е да се припомни, че ИВ не включва опасения за конкуренцията относно тези газопроводи.

396    Накрая, доколкото пускането в експлоатация на посочените газопроводи би довело до значителна промяна в поведението на Газпром на пазарите на газ на засегнатите страни от ЦИЕ, следва да се отбележи, че това обстоятелство би могло да представлява съществена промяна в един от фактите, на които се основава обжалваното решение, и следователно да позволи на Комисията да образува отново административното производство в съответствие с член 9, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003. Посоченото обстоятелство обаче не може да е основание, позволяващо да се приеме, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката във връзка с ангажиментите относно пунктовете на доставка.

397    Ето защо шестото оплакване от втората част на третото основание следва да се отхвърли.

398    Доколкото в съдебното заседание Овергаз подчертава, че ангажиментите относно пунктовете на доставка са неадекватни с оглед на цялостната преценка на недостатъците и пропуските, изтъкнати в разгледаните по-горе шест оплаквания, следва да се констатира, че всяко тези оплаквания е отхвърлено и че дори взети заедно, те не позволяват да се заключи, че приемането на тези ангажименти е опорочено от явна грешка в преценката, независимо от факта, че засегнатите клиенти на Газпром могат да се ползват от промени в пунктовете на доставка само при някои конкретни обстоятелства.

399    С оглед на гореизложеното втора част на третото основание следва да се отхвърли в нейната цялост по същество.

3.      По третата част на третото основание, отнасяща се до неадекватния характер на ангажиментите относно българската газопреносна мрежа

400    Според Овергаз ангажиментите относно българската газопреносна мрежа, предвидени в точки 7 и 8 от окончателните ангажименти, представляват неадекватен отговор на опасенията за конкуренцията в това отношение. На първо място, Комисията структурирала тези опасения в две категории ограничения, в които се упреква Газпром, а именно ограничения, които възпрепятстват износа на газ от България и ограничения, които възпрепятстват вноса на газ в тази страна. Както обаче следвало от съображения 167—169 от обжалваното решение, с ангажиментите относно българската газопреносна мрежа се преодолявали само ограниченията, които възпрепятстват вноса на газ в България.

401    На второ място, ангажиментите относно българската газопреносна мрежа били неадекватни, тъй като нарушавали основните принципи на правната уредба на Съюза относно газовия сектор. Всъщност сключеният между Газпром и Булгаргаз договор за доставка на газ съдържал клаузи, противоречащи на предвидения в Директивата за природния газ принцип за разделяне на дейностите на оператора на газопреносна система от тези на производство или доставка на газ. Посочените ангажименти обаче не изисквали премахването на тези клаузи.

402    На трето място, Овергаз счита, че ангажиментите относно българската газопреносна мрежа не отговарят на изискванията, предвидени в параграф 128 от най-добрите практики, нито на тези, предвидени в съдебната практика, според които ангажиментите трябва да са непосредствено изпълними и когато не могат да бъдат изпълнени без съгласието на трети страни, предприятието следва да представи доказателства за съгласието на третата страна. По-конкретно, противно на тези изисквания, посочените ангажименти предвиждали изрично получаването на съгласието на третата страна, в случая Булгаргаз и Булгартрансгаз (вж. т. 7, букви а) и б) от окончателните ангажименти) и зависели от изпълнението на различни условия от Булгартрансгаз (вж. т. 7, подточки i) — iii) от окончателните ангажименти). Освен това Комисията не поискала от Газпром да представи доказателства за съгласието на тези две предприятия да сътрудничат при изпълнението на ангажиментите.

403    На четвърто място, ангажиментите относно българската газопреносна мрежа били неадекватни и поради това че били двусмислени. Всъщност текстът на релевантните точки от тези ангажименти не определял ясно задълженията на Газпром и оставял много място за тълкуване, което впрочем затруднявало определеното за тази цел доверено лице да следи за изпълнението на окончателните ангажименти.

404    Комисията от своя страна счита главно, че тази част е недопустима, както вече беше посочено в точки 303 и 321 по-горе. При условията на евентуалност, тя оспорва основателността на доводите на Овергаз.

405    Съгласно вече припомнената в точка 114 по-горе съдебна практика, член 40, втора алинея от Статута на Съда, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут и член 142, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, трябва да се тълкуват в смисъл, че страните, допуснати да встъпят по дело пред съда на Съюза, не могат да променят предмета на спора, чиито граници се определят от исканията и основанията, изложени от главните страни. От това следва, че макар такава страна да може да изтъкне доводи, различни от тези поддържани от главната страна, допустими са само нейните доводи, които се вписват в рамката, очертана от тези искания и основания.

406    В настоящия случай, на първо място, следва да се констатира, че подадената от жалбоподателя жалба се съсредоточава върху състоянието на конкуренцията в Полша и въздействието на ангажиментите, които са с хоризонтален обхват, върху газовия пазар в тази страна. Всъщност доводите на жалбоподателя, изложени в писмените му изявления, и по-специално в рамките на третото основание, имат за цел да оспорят адекватността на ангажиментите относно териториалните ограничения, доколкото те се отнасят до Полша. Освен това жалбоподателят не е изтъкнал доводи, отнасящи се конкретно до неадекватния характер на ангажиментите относно българската газопреносна мрежа.

407    На второ място, за разлика от останалите оспорени от жалбоподателя ангажименти относно териториалните ограничения, а именно ангажиментите относно ограниченията за препродажба и реекспорт (т. 5 и 6 от окончателните ангажименти) и тези относно пунктовете на доставка (раздел 1.2 и точки 9—17 от окончателните ангажименти), ангажиментите относно българската газопреносна мрежа се отнасят главно до пазарите на газ в България и не могат да се прилагат в редица засегнати страни от ЦИЕ. В това отношение ангажиментите относно българската газопреносна мрежа, които са озаглавени „Changes to the Bulgarian Gas System“ (Промени в българската газопреносна система), са представени отделно и като независими от останалите ангажименти относно териториалните ограничения. По аналогичен начин в обжалваното решение посочените ангажименти относно българската газопреносна мрежа, които са разгледани в раздел 7.1.2 от това решение под заглавието „The Commitment dealing with the Bulgarian gas system“ (Ангажиментът, отнасящ се до българската газопреносна система), са разгледани отделно от останалите две категории ангажименти относно териториалните ограничения, които са анализирани в раздели 7.1.1 и 7.1.3 от посоченото решение под заглавията „The Commitment to remove territorial restrictions and measures of an effect equivalent to such restrictions“ (Ангажиментът за оттегляне на териториалните ограничения и мерките с равностоен на тези ограничения ефект) и „The Commitment dealing with the changes of gas delivery points“ (Ангажиментът за промените в пунктовете на доставка на газ).

408    В това отношение Овергаз не е обяснил по какъв начин евентуално ангажиментите относно българската газопреносна мрежа биха могли да са свързани с останалите окончателни ангажименти, чиито географски обхват включва няколко засегнати страни от ЦИЕ. От представените от Овергаз доводи, и по-специално от неговите отговори от 26 ноември 2020 г. не е видно, че евентуалният неадекватен характер на ангажиментите относно българската газопреносна мрежа непременно би се отразил на адекватния характер на останалите окончателни ангажименти, по-конкретно на тези относно териториалните ограничения.

409    Тази констатация не се поставя под въпрос от твърдението на жалбоподателя, че доводите на Овергаз се отнасят до грешки на Комисията, които засягат и пазарите на газ в страни от ЦИЕ, различни от този в България. Всъщност жалбоподателят се ограничава главно да възпроизведе някои от доводите на Овергаз, като подчертава, че те са сходни с тези, които самият той е изтъкнал във връзка с ангажиментите относно ценовите практики, без обаче да обясни как посочените доводи биха позволили да се докаже неадекватният характер не само на ангажиментите относно българската газопреносна мрежа, но и на окончателните ангажименти.

410    Така, противно на твърденията на Овергаз, следва да се приеме, че предвид съдържанието на доводите на жалбоподателя и географския обхват на ангажиментите относно българската газопреносна мрежа, предметът на спора в настоящия случай не се определя от обхвата на обжалваното решение в неговата цялост и от всички опасения за конкуренцията, които е трябвало да се преодолеят с окончателните ангажименти.

411    От това следва, че доводите на Овергаз, с които се оспорва адекватният характер на ангажиментите относно българската газопреносна мрежа, надхвърлят предмета на спора и поради това третата част на третото основание трябва да се отхвърли като недопустима.

412    С оглед на всички гореизложени съображения третото основание следва да се отхвърли в неговата цялост отчасти по същество и отчасти като недопустимо.

Д.      По четвъртото основание — нарушение на член 194, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 7 ДФЕС, доколкото обжалваното решение противоречало на целите на енергийната политика на Съюза предвид отрицателните последици от това решение върху европейския пазар на доставки на газ

413    Жалбоподателят, подкрепян от Република Полша, Република Литва и Овергаз подчертава, че целите на енергийната политика на Съюза, които са посочени в член 194, параграф 1 ДФЕС и в различни документи, публикувани от институциите на Съюза, включват по-специално, що се отнася до газовия сектор, диверсификация на източниците на газови доставки и маршрутите за пренос на газ, както и гаранция за свободния пренос на газ между държавите членки на справедлива и конкурентна цена. Освен това член 194, параграф 1 ДФЕС установявал принцип на енергийна солидарност.

414    Така при приемането на обжалваното решение Комисията била длъжна да вземе предвид целите на енергийната политика на Съюза, тъй като тя приела мерки, определящи структурата и условията, преобладаващи на пазарите на газ в Съюза за период от поне осем години, които мерки съгласно член 7 ДФЕС трябвало да са предмет на „цялостна оценка“ за проверка на съответствието им с тези цели. По същия начин обжалваното решение трябвало да подлежи на съдебен контрол, който да включва освен вече посочените от съда на Съюза изисквания относно решенията, приети на основание член 9 от Регламент № 1/2003 и проверка на съответствието му с член 194 ДФЕС.

415    Освен това съображенията, възприети от Общия съд в решение от 10 септември 2019 г., Полша/Комисия (T‑883/16, EU:T:2019:567, т. 70—73), потвърждавали поддържаната от жалбоподателя позиция. По-конкретно от него било видно, че вместо да се ограничава до извънредни ситуации, принципът на солидарност съдържал и общо задължение на Съюза и неговите държави членки да вземат предвид интересите на другите участници при упражняването на съответните си правомощия. Освен това този принцип бил различен от евентуалните конкретни изисквания, наложени на Комисията при приемането на решения, основани на разпоредбите от вторичното право. Така с оглед на приемането на обжалваното решение Комисията трябвало не само да провери адекватността на ангажиментите, но и да претегли интересите на Съюза и тези на държавите членки, засегнати от практиките на Газпром.

416    Обжалваното решение обаче противоречало на целите на енергийната политика и на принципа на енергийна солидарност, както и било лишено от мотиви по тези въпроси, което било още по-тревожно, като се има предвид, че Комисията е потвърдила прилагането на окончателните ангажименти за период от осем години, без да предвиди и най-малкия механизъм, позволяващ бързото им адаптиране в зависимост от развитието на пазарите на газ. Освен това застъпеният от Комисията подход означавал да се позволи нейната почти регулаторна функция в настоящия случай да не бъде преценена с оглед на други цели, които при това са определени в Договора за функционирането на ЕС и ѝ позволявал да неутрализира изпълнението на целите, установени в член 194 ДФЕС. Жалбоподателят подчертава по-специално следното:

–        първо, Комисията не взела предвид в достатъчна степен зависимостта на засегнатите страни от ЦИЕ от вноса на газ и проблемното влияние на Газпром върху газовите инфраструктури, които снабдяват и заобикалят този район, въпреки че това положение било несъвместимо с „третия енергиен пакет“, който изисквал дейностите по експлоатацията на мрежите и тези по производство или доставка на газ да бъдат разделени;

–        второ, Комисията не взела предвид различни практики на Газпром, с които била запозната и поради това отказала да вземе предвид интересите на някои държави членки, така че не било направено нищо по отношение на намалените доставки на газ, възпрепятстващи реекспорта към Украйна през зимния сезон 2014/2015 г., както и по отношение на действията за блокиране на създаването на обратни потоци по границите между Полша и Украйна и между Словакия и Украйна;

–        трето, Комисията приела такси за услуги, които нямат никаква връзка с действителните разходи, понесени от Газпром за промяната на пункт на доставка;

–        четвърто, обжалваното решение не съответствало на целите на енергийната политика на Съюза, тъй като окончателните ангажименти засилвали различното третиране на пазарите на газ на засегнатите страни от ЦИЕ и тези на Западна Европа.

417    Комисията от своя страна счита, че четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

418    Съгласно член 7 ДФЕС Съюзът следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели и се придържа към принципа на предоставената компетентност. Тези цели включват посочените в член 194, параграф 1 ДФЕС, а именно, по-специално, целите за обезпечаване на сигурността на енергийните доставки в Съюза и за подпомагане на взаимната свързаност на енергийните мрежи.

419    В областта на конкуренцията съдът на Съюза вече е приел, че целите, преследвани от други разпоредби на Договора, могат да бъдат взети предвид при определяне на наличието на ограничение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 139 и цитираната съдебна практика) или при преценката на условията за освобождаване по член 101, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 25 октомври 1977 г., Metro SB-Großmärkte/Комисия, 26/76, EU:C:1977:167, т. 43, от 15 юли 1994 г., Matra Hachette/Комисия, T‑17/93, EU:T:1994:89, т. 139, и от 11 юли 1996 г., Métropole télévision и др./Комисия, T‑528/93, T‑542/93, T‑543/93 и T‑546/93, EU:T:1996:99, т. 118).

420    От това следва, че що се отнася до производство по член 9 от Регламент № 1/2003, в рамките на предварителната си оценка Комисията може да вземе предвид цели, преследвани от други разпоредби на Договора, по-специално за да стигне до предварителното заключение, че не е налице нарушение на правилата за конкуренция (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2020 г., Groupe Canal +/Комисия, C‑132/19 P, EU:C:2020:1007, т. 46—54). Що се отнася обаче до разглеждането на ангажиментите, Комисията се ограничава до проверка, от една страна, дали с въпросните ангажименти се преодоляват нейните опасения, за които тя е уведомила съответното предприятие и от друга страна, дали последното не е предложило да поеме по-необременителни ангажименти, които са също толкова подходящи, за да се преодолеят тези опасения (вж. в този смисъл решение Alrosa, т. 40 и 41 и решение Morningstar, т. 45), дори производството да не може да доведе до резултат, който противоречи на конкретните разпоредби на Договорите (вж. в този смисъл и по-аналогия решения от 19 септември 2000 г., Германия/Комисия, C‑156/98, EU:C:2000:467, т. 78 и цитираната съдебна практика и от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 50 и цитираната съдебна практика).

421    В настоящия случай от изложените в точка 416 по-горе обстоятелства е видно, че в действителност жалбоподателят упреква основно Комисията, че е отказала да разследва някои будещи загриженост действия на Газпром в газовия сектор, както и че е приела недостатъчни или неадекватни ангажименти с оглед на практиките на това предприятие, описани в ИВ.

422    Доколкото обаче жалбоподателят оспорва окончателните ангажименти, тъй като с тях не можели да бъдат преодолени в достатъчна степен посочените практики, тази критика вече беше отхвърлена в рамките на разглеждането на първото, второто и трето основание на настоящата жалба. Що се отнася до останалата част, в своето разследване ex officio по дело AT.39816 Комисията не е била длъжна — за да вземе предвид целите на енергийната политика на Съюза — да разследва повече практики на Газпром, нито да изисква от него по-обременителни ангажименти. Евентуалното вземане предвид на тези цели при прилагането на правилата на Съюза в областта на конкуренцията не може да обоснове налагането на такива позитивни задължения на Комисията.

423    Освен това, доколкото жалбоподателят твърди, че окончателните ангажименти като такива противоречат на целите на енергийната политика или на принципа на енергийна солидарност, той не го доказва. Всъщност, противно на твърденията му, обжалваното решение и тези ангажименти не затвърждават положението на въпросните пазари и по никакъв начин не възпрепятстват институциите на Съюза или държавите членки да предприемат действия по друг начин, за да отговорят на установените с него проблеми. По-конкретно институциите на Съюза или националните регулаторни органи в газовия сектор могат да се намесят, за да променят правната уредба в този сектор или, ако е необходимо, за да гарантират спазването на тази уредба, евентуално в желания от жалбоподателя смисъл.

424    В това отношение може да бъде отбелязано, че на 17 април 2019 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз са приели Директива (ЕС) 2019/692 за изменение на Директива 2009/73 (ОВ L 117, 2019 г., стр. 1), която съгласно съображение 3 има за цел по-специално да се преодолеят препятствията пред завършването на вътрешния пазар на природен газ, дължащи се на факта, че преди приемането ѝ пазарните правила на Съюза не са се прилагали по отношение на преносните газопроводи до и от трети държави.

425    Освен това националните органи по конкуренция могат да разследват твърдените антиконкурентни практики на Газпром, сред които, както беше припомнено в точка 133 по-горе, практиките, до които се отнасят опасенията на Комисията във връзка с конкуренцията в настоящия случай.

426    Накрая, противно на твърдяното от жалбоподателя, Комисията би могла евентуално да използва възможността, предвидена в член 9, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, да образува отново производството, когато е настъпила съществена промяна в което и да е от обстоятелствата, на които се основава решението, по-специално в случай на развитие на пазарите на газ.

427    Що се отнася до останалата част, доколкото жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да мотивира обжалваното решение по въпроса за съответствието му с член 194, параграф 1 ДФЕС, това оплакване трябва да се отхвърли. Всъщност с оглед на припомнената в точка 121 по-горе съдебна практика в областта на мотивирането на актовете, от Комисията не може да се очаква да излага систематично причините, поради които обжалваното решение е в съответствие с всички конкретни разпоредби на Договорите, които, без да са правно основание на разглеждания правен акт, биха могли потенциално да имат връзка с правния и фактически контекст на този акт, по-конкретно когато, както в настоящия случай, в хода на административното производство, довело да обжалваното решение, жалбоподателят не е изтъкнал съображения относно противоречието на първоначалните ангажименти с тази разпоредба.

428    С оглед на изложеното по-горе четвъртото основание следва да се отхвърли по същество.

Е.      По петото основание — нарушение на член 18, параграф 1 ДФЕС и на принципа на равно третиране, тъй като Комисията допуснала дискриминация между клиентите на Газпром, извършващи дейност в държави членки от Западна Европа и тези, извършващи дейност в засегнатите страни от ЦИЕ

429    Жалбоподателят, подкрепян от Република Полша, твърди, че обжалваното решение води до нарушение на принципа на равно третиране. Това решение, което имало непряко въздействие върху степента на прилагане на свободното предоставяне на услуги, както и на свободното движение на стоки и капитали, водело до дискриминация между клиентите, сключили дългосрочни договори за доставка на газ с Газпром, в зависимост от тяхната националност, тъй като клиентите, установени в засегнатите страни от ЦИЕ, били третирани различно от тези, установени в Западна Европа.

430    Всъщност клиентите на Газпром в засегнатите страни от ЦИЕ били в сходно положение с това на клиентите на Газпром, установени в Западна Европа, тъй като освен факта, че тези две групи клиенти се снабдявали от Газпром, всички те били установени в държави членки и правната уредба на Съюза не предвиждала каквото и да било разграничение между тези два района. Освен това тази констатация се потвърждавала от текста на насоките за ценообразуване, в който се прави позоваване на равнището на цените в континентална Западна Европа. Накрая, самата Комисия потвърдила в ИВ, че всички тези клиенти били в сходни положения.

431    Макар обаче да нямало никаква обективна причина тези клиенти да се третират различно, окончателните ангажименти засилвали разграничението между посочените клиенти, като запазват по-малко конкурентни пазарни условия на пазарите в засегнатите страни от ЦИЕ в сравнение с тези в Западна Европа. По-конкретно, клиентите на Газпром в засегнатите страни от ЦИЕ не били защитени срещу връщането на прекомерните цени, за разлика от клиентите в Западна Европа, които, въпреки че също подлежат на формули за ценообразуване, индексирани спрямо цените на петролните продукти, избягвали този риск поради конкуренцията между доставчиците на газ на тези пазари в Западна Европа.

432    Комисията от своя страна счита, че петото основание трябва да се отхвърли по същество.

433    Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране или за недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решения от 26 юли 2017 г., AGC Glass Europe и др./Комисия, C‑517/15 P, непубликувано, EU:C:2017:598, т. 84 и цитираната съдебна практика и от 12 юли 2018 г., Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi/Комисия, T‑475/14, EU:T:2018:448, т. 144 и цитираната съдебна практика).

434    В настоящия случай независимо от изтъкнатите от жалбоподателя и Република Полша съображения и дори да се предположи, че е възможно клиентите на Газпром, установени в различните държави членки, да бъдат разпределени в две групи, следва да се констатира, че положенията, в които се намират клиентите, установени в засегнатите страни от ЦИЕ, и тези, установени в Западна Европа, не са сходни.

435    Всъщност от разследването, проведено от Комисията по дело AT.39816 и по-специално от съдържащите се в ИВ предварителни констатации, които жалбоподателят и Република Полша не са оспорили, е видно, че положението на европейските пазари на газ в Западна Европа и в засегнатите страни от ЦИЕ се е различавало значително. По-конкретно, докато установените в Западна Европа предприятия са можели да се снабдяват с газ от предприятия, различни от Газпром и газопреносните мрежи на тези страни са били взаимосвързани, засегнатите страни от ЦИЕ са били зависими до голяма степен от доставките на газ от Газпром и газопроводите са били проектирани за пренос от изток на запад (вж. по-специално точки 121, 136 и 489—491 от ИВ).

436    Това заключение не може да се постави под въпрос от съдържащата се в точка 488 от ИВ констатация, че „пазарите на газ в Съюза [с изключение на Кипър и Малта] и на страните от ЦИЕ могат да се считат за достатъчно сходни“ поради географската близост и сходствата в регулаторната среда. Разбира се Комисията отбелязва известна степен на съпоставимост между страните от ЦИЕ и останалата част от Съюза, но, от една страна, това се вписва в контекста на сравнение на цените на газа в Европа спрямо тези в Съединените щати и от друга страна, Комисията констатира също, че състоянието на конкуренцията на националните пазари в Съюза показва съществени различия.

437    Освен това, що се отнася до насоките за ценообразуване, предвидени в точка 19, подточка iii) от окончателните ангажименти (разгледани по-специално в рамките на третата част от третото основание по-горе), съдържащото се в тях препращане към прилаганите в Западна Европа конкурентни цени по-скоро обезсилва, отколкото да потвърждава констатацията, че клиентите на Газпром в този район са били в сходно положение с това на клиентите на засегнатите страни от ЦИЕ. Всъщност, ако всички клиенти, извършващи дейност в Съюза, са били в сходно положение, нямаше да е необходимо да се предвижда такъв ангажимент, чиято цел е по-специално да се запази или гарантира сближаване на цените, приложими за клиентите в засегнатите страни от ЦИЕ и тези, приложими за клиентите, извършващи дейност в Западна Европа.

438    В останалата част, доколкото жалбоподателят твърди, че окончателните ангажименти засилват разграничението между клиентите, извършващи дейност в засегнатите страни от ЦИЕ и тези, извършващи дейност в Западна Европа, следва да се отбележи, че като приема окончателните ангажименти целта на Комисията не е била да предложи на първите равни пазарни условия с тези, при които извършват дейност вторите, а да гарантира, че с тези ангажименти се преодоляват установените опасения за конкуренцията.

439    От това следва, че тъй като през периода, обхванат от производството по дело AT.39816, клиентите на Газпром, които извършват дейност в Западна Европа и тези, които извършват дейност в засегнатите страни от ЦИЕ, са били в различни положения, Комисията не е третирала неправилно по различен начин тези две групи клиенти, противно на твърденията на жалбоподателя, като е приела обжалваното решение.

440    С оглед на изложеното по-горе петото основание следва да се отхвърли по същество.

Ж.      По шестото основание — злоупотреба с власт и допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като с обжалваното решение Комисията не се е съобразила с целта на член 9 от Регламент № 1/2003, както и пределите на своите правомощия при провеждането на административното производство

441    Жалбоподателят, подкрепян от Република Полша, твърди, че обжалваното решение произтича от злоупотреба с власт и е опорочено от нарушения на различни процесуални права, дори от съществени процесуални нарушения при разглеждането на жалбата до Комисията. Поредица от факти, характеризиращи провеждането на производството по дело AT.39816, нередности при разглеждането на възраженията „Ямал“ и посочените нарушения доказвали наличието на злоупотреба с власт.

442    Комисията счита, че шестото основание трябва да се отхвърли по същество.

443    Преди да се прецени дали е налице злоупотреба с власт, следва да се разгледат последователно изтъкнатите факти, твърдените нередности и твърдените нарушения на процесуални права.

1.      По фактите, характеризиращи провеждането на производството по дело AT.39816

444    Жалбоподателят, подкрепян от Република Полша, твърди, че три факта били показателни за наличието на злоупотреба с власт. Първо, ставало въпрос за промените в позицията на Комисията между 2013 и 2017 г. относно възможността за поемане на ангажименти, които в контекста на настоящия случай пораждали съмнения относно преценката на „действителното желание“, по смисъла на параграф 121 от най-добрите практики, на Газпром да предложи ангажименти.

445    Второ, жалбоподателят подчертава необичайните публични съобщения и изявления, придружаващи обжалваното решение, в които се преувеличавали благоприятните последици от това решение и които следователно имали за цел да отклонят вниманието от допуснатите нередности.

446    Трето, извършването на някои етапи на производството като „обикновени формалности“ също свидетелствало за наличието на твърдяната злоупотреба с власт. От една страна, получените в резултат на допитването до пазара становища били отхвърлени, тъй като излизали извън обхвата на първоначалните ангажименти на Газпром и в окончателните ангажименти били направени само незначителни промени. От друга страна (късното) изпращане на писмото, съдържащо намерение за отхвърляне и споразумението относно ангажиментите на Газпром, което било постигнато едва девет работни дни след получаването на становището на жалбоподателя в отговор на това писмо, доказвали, че Комисията предварително била приела позицията си и вече не преследвала цели на политиката в областта на конкуренцията.

447    Комисията от своя страна оспорва истинността на тези твърдения.

448    В това отношение Общият съд констатира, че първите два факта, изтъкнати от жалбоподателя, сами по себе си не са необичайни или особени. Всъщност, първо, Комисията има право в хода на производството да променя позицията си относно възможността за поемане на ангажименти, което самият жалбоподател признава, така че само по себе си това обстоятелство не може да породи съмнения относно валидността на преценката на действителното желание на Газпром да предложи ангажименти.

449    Второ, както е видно от параграфи 20, 76, 91, 129 и 147 от най-добрите практики, публикуването на прессъобщения в рамките на производства по конкуренция е изрично предвидено и изявления на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, след провеждане на производство по конкуренция не могат да се считат за неуместни, по-конкретно по дело с важни последици, тъй като то засяга осем държави членки и голям енергиен сектор. Освен това не се твърди, че съдържанието на съобщенията и изявленията, които се отнасят до обжалваното решение, не са в съответствие с него.

450    Освен това, що се отнася до твърдяното извършване на някои етапи от производството по дело AT.39816 като „обикновени формалности“, от една страна, следва да се отбележи, че от обжалваното решение е видно, че получените в рамките на допитването до пазара становища са взети предвид. Напротив, това не се поставя под въпрос от факта, че в това решение Комисията уточнява изрично, че е отхвърлила някои становища, тъй като излизат извън обхвата на първоначалните ангажименти.

451    От друга страна, що се отнася до твърдението, че окончателните ангажименти били приети, без да се вземе предвид отговорът на жалбоподателя на писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, с оглед на периода от само девет работни дни, изтекъл от получаването на този отговор от Комисията до приемането от нея на тези ангажименти, достатъчно е да се констатира, че това твърдение се основава на неправилно приравняване на получаването на окончателните ангажименти на 15 март 2018 г. на последващото им приемане. От това не може да се заключи, че Комисията е приела незабавно тези ангажименти и във всеки случай на този напреднал етап от производството не може да се изключи тя да е била в състояние да разгледа посочения отговор и да вземе отношение по него, както и по посочените ангажименти, в такъв срок.

2.      По допуснатите нередности във връзка с разглеждането на възраженията „Ямал“

452    Доказателство за твърдяната от жалбоподателя и Република Полша злоупотреба с власт били и различните нередности, които характеризирали разглеждането на възраженията „Ямал“ и по-специално, преценката на адекватността на ангажиментите на Газпром. Освен това в много отношения Комисията се опитвала да обоснове a posteriori тези нередности.

453    Първо, ставало въпрос за приемането на окончателните ангажименти, въпреки че в нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 те не обхващали всички изразени в ИВ опасения, поради което Комисията по същество разрешила на Газпром да не представя ангажименти относно възраженията „Ямал“. В това отношение Комисията очевидно погрешно преценила адекватността на ангажиментите, тъй като пропуснала релевантни обстоятелства, за което свидетелствала преценката на решението за сертифициране, която противоречала на съдържанието на това решение и на позицията, изразена от председателя на полската служба по време на допитването до пазара.

454    Второ, жалбоподателят изтъква нарушението на правата на третите лица вследствие на произволното фактическо изменение на опасенията за конкуренцията без адаптиране на ИВ, в съчетание с прекомерната продължителност на производството, докато възможностите за предприемане на действия пред националните органи за защита на конкуренцията и националните съдилища били парализирани поради факта, че Комисията привидно разгледала възраженията „Ямал“.

455    Трето, доколкото отхвърлянето на жалбата до Комисията се основавало на схващане за „изключение поради действията на държавата“, което — тъй като позволявало прилагането на това изключение в случай на принуда, упражнявана от трета държава — имало последици за ефективността на правото на Съюза, Комисията трябвало да основе както обжалваното решение в настоящия случай, така и решението за отхвърляне на жалбата по дело AT.40497, на член 10 от Регламент № 1/2003.

456    Четвърто, Република Полша подчертава, че причините, обосноваващи отказа от опасенията за конкуренцията, отнасящи се до газопровода „Ямал“, са недостатъчни, дори подвеждащи, доколкото този отказ бил обоснован с приложимостта на „изключението поради действията на държавата“, въпреки че в обжалваното решение това изключение било само лаконично и недостатъчно споменато. Всъщност в това решение посоченият отказ бил мотивиран основно с някои констатации, съдържащи се в решението за сертифициране.

457    Пето, Република Полша твърди, че Комисията е въвела в заблуждение държавите членки, като не е представила на Консултативния комитет въпроса за „изключението поради действията на държавата“ в нарушение на принципа на лоялно сътрудничество, както и според жалбоподателя — в нарушение на член 14 от Регламент № 1/2003. В този смисъл жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 27, параграф 4 от този регламент, тъй като заинтересуваните страни също били въведени в заблуждение относно истинските причини, поради които Комисията се е отказала от възраженията „Ямал“.

458    Комисията от своя страна оспорва тези нередности. Що се отнася до доводите, на които се основава петата нередност, те били недопустими, като се има предвид, че тъй като са изтъкнати от Република Полша, те нямали връзка с шестото основание и променяли предмета на спора и тъй като са възпроизведени и развити от жалбоподателя, представлявали ново основание.

459    В това отношение Общият съд счита, че с първата изтъкната нередност жалбоподателят по същество възпроизвежда оплаквания, които са разгледани в първата част на първото основание. Тъй като тази част беше отхвърлена (вж. т. 86—110 по-горе), следва да се приеме, че посочената нередност не е установена.

460    Що се отнася до втората изтъкната нередност, отнасяща се до нарушението на правата на третите лица вследствие на фактическата промяна на опасенията за конкуренцията, в съчетание с прекомерната продължителност на производството, тази нередност по същество съответства на оплакването за нарушение на принципа на лоялно сътрудничество, което беше отхвърлено в рамките на втората част на първото основание и следователно посочената нередност трябва да се отхвърли като неоснователна. Освен това, доколкото втората нередност е изведена от твърдяна прекомерна продължителност на производството по дело AT.39816, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят, от една страна, не е доказал, че това производство е превишило разумния срок и от друга страна, не е посочил доказателства, че твърдяната прекомерна продължителност е оказала въздействие върху възприетото в обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 8 май 2014 г., Bolloré/Комисия, C‑414/12 P, непубликувано, EU:C:2014:301, т. 84 и цитираната съдебна практика).

461    Що се отнася до третата твърдяна нередност, следва да се припомни, че съгласно член 10 от Регламент № 1/2003, когато общественият интерес на Съюза, свързан с прилагането на членове 101 и 102 ДФЕС, изисква това, Комисията като действа по собствена инициатива може чрез решение да установи, че член 101 ДФЕС е неприложим за споразумение, за решение на сдружение на предприятия или за съгласувани практики, поради това че условията, предвидени в член 101, параграф 1 ДФЕС, не са изпълнени или поради това че условията на член 101, параграф 3 ДФЕС са удовлетворени. Комисията може да направи такова установяване и по отношение на член 102 ДФЕС. Освен това от съображение 14 от този регламент е видно, че член 10 от Регламент № 1/2003 се прилага в изключителни случаи с оглед на поясняване на законодателството и гарантиране на неговото непротиворечиво прилагане в рамките на Съюза.

462    От това следва, че Комисията по никакъв начин не е била длъжна да приеме решение на основание член 10 от Регламент № 1/2003, дори да се предположи, че прилагането от нейна страна на „изключението поради действията на държавата“, а именно в положение, което е свързано с трета държава, е новаторско или особено и е довело до неприлагането на член 102 ДФЕС. Следователно тя не може да бъде упрекната, че не е приела обжалваното решение и на основание на този член.

463    Що се отнася до четвъртата твърдяна нередност, свързана с непълнота на мотивите на обжалваното решение, следва да се припомни, че в рамките на разглеждането на втората част на първото основание Общият съд приема, че съдържащите се в съображение 138 от обжалваното решение мотиви относно причината, свързана с решението за сертифициране, са достатъчни и че с оглед на самостоятелният характер на всяка от двете причини, съдържащи се в това съображение, доводите относно недостатъчното мотивиране на втората причина, свързана със споразуменията Полша—Русия и изведена от прилагането на „изключението поради действията на държавата“, са неотносими (вж. т. 123 и 124 по-горе). От този самостоятелен характер на двете причини следва също, че доводът на жалбоподателя, че противно на произтичащото от посоченото съображение основната причина за отказа от възраженията „Ямал“ била причината, свързана с посочените споразумения и посоченото изключение, а не причината, свързана с решението за сертифициране, следва също да се отхвърли.

464    Накрая, що се отнася до петата нередност, тя съдържа по същество два отделни довода, изведени от това, че тъй като не е посочила изрично, че се позовава на прилагането на „изключението поради действията на държавата“, Комисията въвела в заблуждение, от една страна, държавите членки, в нарушение на принципа на лоялно сътрудничество и на член 14 от Регламент № 1/2003, и от друга страна, заинтересуваните страни, в нарушение на член 27, параграф 4 от този регламент.

465    Без да е необходимо да се разглежда допустимостта на тези два довода, във всички случаи следва да се констатира, че те трябва да се отхвърлят като неоснователни. Всъщност, що се отнася до довода, че Комисията въвела в заблуждение държавите членки, твърдените нарушения на принципа на лоялно сътрудничество и на член 14 от Регламент № 1/2003 следва да се разгледат заедно, тъй като във връзка с отношенията, които се установяват в рамките на производствата, образувани от Комисията по членове 101 и 102 ДФЕС, условията за изпълнение на задължението за лоялно сътрудничество са уточнени по-специално в членове 11—16 от този регламент, в глава IV от него, озаглавена „Сътрудничество“ (вж. в този смисъл решение от 29 март 2012 г., Испания/Комисия, T‑398/07, EU:T:2012:173, т. 47).

466    В това отношение макар предвиденото в член 14 от Регламент № 1/2003 допитване до консултативния комитет да е съществено процесуално изискване, в настоящия случай не може да става въпрос за поведение, което е попречило на този комитет да представи своето становище след пълно запознаване със случая, нито следователно за нарушение, засягащо законосъобразността на обжалваното решение. Всъщност, макар да е вярно, че понятието „изключение поради действията на държавата“ не се съдържа изрично в обжалваното решение, това не променя факта, че последното изречение на съображение 138 от предварителния проект на решение, изпратен на Консултативния комитет, който предварителен проект е идентичен с обжалваното решение, позволява да се разбере същността на причината, свързана със споразуменията Полша—Русия, а именно че Комисията се е съмнявала, че Газпром носи отговорност за възраженията „Ямал“. Освен това във връзка с допитването до посочения комитет представителите на държавите членки са можели евентуално да изразят резерви по причините за отказ от тези възражения и да отправят запитване до Комисията по-конкретно относно начина на разбиране или липсата на съдържание по същество на изтъкнатата в това последно изречение причина. Следователно консултативният комитет не е бил въведен в заблуждение по основен въпрос поради неточности или пропуски (вж. в този смисъл решения от 10 юли 1991 г., RTE/Комисия, T‑69/89, EU:T:1991:39, т. 21—23, от 15 март 2000 г., Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, EU:T:2000:77, т. 742 и от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия, T‑691/14, обжалвано, EU:T:2018:922, т. 148 и 149 и цитираната съдебна практика).

467    Във всички случаи, тъй като, както е видно от разглеждането на първото основание, отказът от възраженията „Ямал“ се основава и на причината, свързана с решението за сертифициране, която сама по себе си може да обоснове този отказ и е достатъчно мотивирана, изтъкнатото нарушение не може да се приеме, тъй като твърдяната непълнота на мотивите относно причината, свързана със споразуменията Полша—Русия, не е повлияла на резултата от допитването.

468    Що се отнася до довода, че Комисията въвела в заблуждение заинтересованите страни в рамките на допитването до пазара, тази твърдяна нередност в случая не спада към съществените процесуални нарушения, тъй като по-специално това допитване не е предвидено изрично в Договорите и се отнася до трети заинтересовани страни, а не до предприятието, засегнато от производството по конкуренция.

469    Що се отнася до останалата част, следва да се припомни, че съгласно член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003 Комисията е длъжна само да публикува кратко резюме на казуса и основното съдържание на ангажиментите или на предложената посока на действие. В настоящия случай Комисията е изпълнила това задължение, като е публикувала в Официален вестник съобщението, посочено в точка 10 по-горе, с което започва допитването до пазара. Освен това от публикуваните на уеб сайта на Комисията документи във връзка с това допитване, и по-конкретно от информационния фиш, посочен от жалбоподателя и отнасящ се до Полша, е видно, че Комисията е оповестила отказа от възраженията „Ямал“, за който вече е можело да се съди по мълчанието в това отношение на публикуваното в Официален вестник съобщение. В този фиш Комисията е уточнила също, че отказът се обяснява с факта, че производството по конкуренция не може да промени положението поради влиянието на споразуменията Полша—Русия.

470    От гореизложеното следва, че нито една от изтъкнатите от жалбоподателя и Република Полша нередности не е основателна.

3.      По нарушението на различни процесуални права, по допускането дори на съществени процесуални нарушения в рамките на разглеждането на жалбата до Комисията

471    Жалбоподателят, подкрепян от Република Полша, твърди, че в рамките на разглеждането на жалбата до нея Комисията е нарушила някои от процесуалните права, които той черпи в качеството си на лице, подало жалба до Комисията. Зачитането на някои от тези права обаче представлявало съществено процесуално изискване, което Комисията била длъжна да спазва. В това отношение жалбоподателят и Република Полша изтъкват по същество четири нарушения.

472    Комисията оспорва, че е извършила тези нарушения. Освен това тя твърди, че жалбоподателят може да изтъкне всяко оплакване относно спазването на процесуалните му права в производството по обжалване на решението за отхвърляне на жалбата до нея по дело T‑399/19.

а)      По твърдяното неправомерно образуване на отделно производство за разглеждането на жалбата до Комисията (първо нарушение)

473    Жалбоподателят изтъква неправомерното образуване на отделно производство (дело AT.40497) за разглеждане на жалбата до Комисията, с цел да бъде възпрепятстван да участва като жалбоподател по дело AT.39816, като по този начин правата му се „прехвърляли“ в паралелно производство. Този подход бил в противоречие със съдържанието на жалбата до Комисията, доколкото то препраща към дело AT.39816, със същността на съответните действия с оглед по-специално на значителното припокриване между повечето от твърденията в жалбата до Комисията и опасенията на Комисията, както и с административната практика на последната.

474    Първоначално обаче писмата на Комисията от 29 и 31 март 2017 г. породили оправдани правни очаквания за участието на жалбоподателя в производството по дело AT.39816 поради указанието, че Комисията приема жалбата за разглеждане и поради поканата за участие в допитването до пазара, както е предвидено в точка 129 от най-добрите практики по отношение на жалбоподателя. Освен това независимо от посочването в съображение 183 от обжалваното решение, че „Комисията е анализирала внимателно и всички доводи […] представени в [жалбата] […], както и в становищата […] в отговор на писмото [съдържащо намерение за отхвърляне]“, Комисията не възнамерявала действително да разгледа жалбата до нея и да я вземе предвид по дело AT.39816.

475    Комисията счита, че това твърдение за нарушение е неоснователно.

476    В това отношение Общият съд припомня, че съгласно установената съдебна практика Комисията, на която член 105, параграф 1 ДФЕС възлага да осигури прилагането на членове 101 и 102 ДФЕС, следва да определи и приложи политиката на Съюза в областта на конкуренцията, като за целта разполага с право на преценка при разглеждането на жалби. Поради това, за да изпълни ефикасно тази задача, Комисията има право да предостави различни степени на приоритет на жалбите, с които е сезирана (вж. решение от 16 май 2017 г., Agria Polska и др./Комисия, T‑480/15, EU:T:2017:339, т. 34 и цитираната съдебна практика). В същия смисъл на Комисията следва да се признае право на преценка по отношение на начина, по който възнамерява да организира разглеждането на дадена жалба, стига да спазва съответните разпоредби на Регламент 773/2004 и по-специално, правата, признати на жалбоподателите в това им качество.

477    В настоящия случай между страните е безспорно, че жалбата до Комисията съдържа твърдения, които до голяма степен съответстват на опасенията за конкуренцията, които са били предмет на текущо разследване на Комисията по дело AT.39816, и са изложени в ИВ. При това положение не е изключено да е било желателно посочените твърдения да се разгледат в рамките на същото производство, без да се засяга възможността твърденията, които не съответстват на посочените опасения, да се разгледат отделно.

478    Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се поставят под въпрос изтъкнатите от Комисията основателни причини, изведени от съображения за процесуална икономия и от желанието ѝ да не забавя разследване по дело в напреднал етап, като се разшири предмета му, поради което следва да се приеме, че образуването в настоящия случай на отделно производство за разглеждане на жалбата до Комисията само по себе си не е неправомерно.

479    Ето защо доводът относно това твърдяно неправомерно образуване трябва да се отхвърли.

б)      По нарушението на член 5, параграф 1 и на член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004 (второ и трето нарушение)

480    На първо място, жалбоподателят упреква Комисията, че въобще не се е произнесла по законния му интерес да участва в производството по дело AT.39816. По-конкретно, в нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 5, параграф 1 от Регламент № 773/2004 тази институция не взела отношение в обжалваното решение по наличието на законен интерес на жалбоподателя да встъпи в посоченото производство като лице, подало жалба до Комисията, въпреки че в писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, изпратено няколко месеца преди това, се уточнявало, че Комисията все още не се е произнесла по този въпрос. Наличието на този интерес обаче не пораждало никакво съмнение, по-специално защото жалбоподателят е бил потърпевш от практиките на Газпром и службите на Комисията са извършили проверка в помещенията му.

481    На второ място, жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004, който в качеството му на лице, подало жалба до Комисията, му давал правото да получи ИВ и да представи становище по него, което той е поискал многократно в хода на административното производство. Всъщност Комисията отказала упражняването на това право поради несвоевременното подаване на жалбата до нея, въпреки че съгласно съдебната практика жалбоподателят разполагал с това право до допитването на Консултативния комитет. Този въпрос обаче за нарушението на правата му по член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004 действително засягал обжалваното решение, постановено в производството по дело AT.39816, тъй като по този начин той бил лишен от възможността да представи съображенията си по предложенията за ангажименти на Газпром, след като предварително се е запознал с събраните в рамките на разследването доказателства, с което неоснователно е била ограничена възможността му да оспори адекватността на тези ангажименти.

482    Следователно Комисията неправилно твърдяла, че е спазила член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004, като се позовава на предоставянето на ИВ, като приложение към писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, тъй като това предоставяне не било редовно изпълнение на тази разпоредба поради различни причини. Всъщност, първо, изпратеният в тази връзка неповерителен вариант на ИВ не бил достатъчно пълен, второ, предоставянето на ИВ и разглеждането на предоставените в отговор съображения трябвало да предхождат изпращането на писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, трето, това предоставяне, извършено след единадесет месеца и в рамките на дело AT.40497 във връзка с изпращането на писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, означавало отказ да бъде разгледана жалбата до Комисията в производството по дело AT.39816 и е възпрепятствало жалбоподателя да представи допълнителни съображения в рамките на допитването до пазара, четвърто, съображенията в отговор на писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, са имали за предмет да се коментират причините за предвижданото отхвърляне на жалбата до Комисията, а не ИВ, и пето, в писмените си изявления, представени в рамките на обжалването по дело T‑399/19, Комисията посочила, че ИВ не е послужило като основание за предварителната оценка, изложена в писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, което означавало, че според Комисията съображенията на жалбоподателя в отговор на това писмо, доколкото се отнасят до ИВ, били ирелевантни, дори в рамките на дело AT.40497.

483    Комисията счита, че тези твърдения за нарушение са неоснователни.

484    Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент № 773/2004, за да имат право да депозират жалба по член 7 от Регламент № 1/2003, физическите и юридическите лица трябва да докажат наличието на законен интерес. Съгласно член 6, параграф 1 от същия регламент, когато Комисията изпрати изложение на възраженията относно въпрос, по който е получила жалба, тя предоставя на жалбоподателя копие от неповерителната версия на изложението на възраженията и му определя срок, в който може писмено да изрази становището си.

485    В настоящия случай следва да се констатира, че жалбоподателят отговаря на условията, за да се ползва от правата по член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004. Всъщност, от една страна, Комисията признава, че жалбоподателят, който е засегнат от твърдените практики на Газпром, има законен интерес да подаде жалбата до нея и счита, че се е поизнесла имплицитно по наличието на този интерес, тъй като в решението по дело AT.40497 жалбата е отхвърлена по същество. От друга страна, следва да се приеме, че производството по дело AT.39816 се отнася до „дело, по което“ Комисията е сезирана с жалбата, като се има предвид, както беше отбелязано в точка 477 по-горе, че между страните е безспорно, че някои от изтъкнатите в тази жалба твърдения до голяма степен съответстват на възраженията, изложени в ИВ.

486    Освен това, макар да е вярно, че жалбоподателят е подал жалбата до Комисията в напреднал етап от производството по дело AT.39816, въпреки че — тъй като по различни поводи е участвал в това производство (вж. т. 4 по-горе) — на този етап от няколко години е знаел за съществуването му, това обстоятелство не поставя под въпрос възможността за тази страна да се ползва от правата по член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004. Всъщност правото да получи копие от неповерителния вариант на изложението на възраженията може да бъде упражнено, докато трае това производство, а именно докато Консултативният комитет по ограничителни практики и господстващо положение не е представил становището си по предварителния проект на решение, предоставен от Комисията, тъй като посочената разпоредба не предвижда конкретен срок, в който жалбоподател, имащ законен интерес, може да упражни предвидените в тази разпоредба права (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2006 г., Österreichische Postsparkasse und Bank für Arbeit und Wirtschaft/Комисия, T‑213/01 и T‑214/01, EU:T:2006:151, т. 148 и 149 и цитираната съдебна практика).

487    Така, макар Комисията да е могла, без да допусне грешка, да образува отделно производство, за да разгледа жалбата до нея, както беше изложено в точки 477 и 478 по-горе, това не променя факта, че този подход не може да лиши жалбоподателя от възможността упражни правата си по член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004 в рамките на дело AT.39816.

488    Налага се обаче изводът, че в рамките на успоредното протичане на производствата по дела AT.39816 и AT.40497 Комисията поддържа неяснота относно участието на жалбоподателя и правото му да получи копие от ИВ и да представи становище във връзка с този документ в производството по дело AT.39816.

489    Всъщност след подаването на жалбата до нея на 9 март 2017 г. Комисията информира жалбоподателя за приемането на тази жалба и с писмо от 29 март 2017 г. го кани да участва в допитването до пазара, започнало на 16 март същата година в рамките на дело AT.39816, за да го информира на 31 март 2017 г., че жалбата е регистрирана в рамките на отделно производство, а именно това по дело AT.40497. Впоследствие, тъй като жалбоподателят многократно е отправял запитвания към нея, за да получи неповерителния вариант на ИВ, Комисията е реагирала с писма от 28 април и 24 август 2017 г., като или посочва, че преценката ѝ в това отношение е в процес на изготвяне и ще се свърже с жалбоподателя отново в подходящия момент, или че просто отбелязва повторното искане, но винаги като посочва, че жалбата е подадена „в напреднал етап“ от производството по дело AT.39816.

490    Впоследствие с писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, от 23 януари 2018 г., изпратено в рамките на производството по дело AT.40497, Комисията предоставя неповерителен вариант на ИВ, като същевременно обаче подчертава, че „остав[я] отворен въпроса дали несвоевременното подаване на жалбата […] оказва влияние върху квалификацията на законните интереси на жалбоподателя или върху неговите права да участва в производството по дело AT.39816“. Накрая, едва след приемането на обжалваното решение на 24 май 2018 г. с писмо от 25 септември 2018 г. Комисията отговаря на възраженията относно непълнотата на неповерителния вариант на ИВ, които жалбоподателят повдига в отговора си на писмото, съдържащо намерение за отхвърляне.

491    При тези обстоятелства жалбоподателят е можел да се съмнява, че съображенията му, изложени в отговора на писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, ще бъдат взети предвид в производството по дело AT.39816 съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004. Следва по-специално да се отбележи, че Комисията е отказала по същество да се произнесе по качеството на жалбоподател в производството по дело AT.39816 на лицето, подало жалба до Комисията, че предоставянето на ИВ е извършено изрично в рамките на писмо, което има за предмет дело AT.40497, а не дело AT.39816, и че ИВ е предоставено като един от документите, на които Комисията основава предварителната си преценка, според която жалбата до нея трябва да бъде отхвърлена на основание член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Регламент № 773/2004, а не на основание член 6, параграф 1 от този регламент с цел да получи писменото становище на жалбоподателя по ИВ.

492    Тези обстоятелства обаче не са от такова естество, че да засегнат ефективното упражняване на правата на жалбоподателя по член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004.

493    Всъщност следва да се отбележи, че макар ИВ да е предоставено формално на основание член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Регламент № 773/2004, жалбоподателят в действителност е могъл да разполага с неповерителен вариант на това ИВ и в рамките на отговора си на писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, е могъл да представи писменото си становище, отнасящо се по-специално до съдържанието на този вариант на ИВ, при това преди приемането на обжалваното решение в настоящия случай. Освен това следва да се отбележи, че макар да оспорва, че представените в този отговор съображения могат да се считат за писмено становище по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004, в точка 3 от посочения отговор жалбоподателят все пак отбелязва, че те включват задълбочена преоценка на становището, представено преди това в рамките на допитването до пазара и на жалбата до Комисията, за да се позволи на Комисията да приключи разследването в областта на конкуренцията срещу Газпром с решение, което да подобри състоянието на конкуренцията на пазарите в засегнатите страни от ЦИЕ.

494    Освен това Комисията е могла да се запознае с това становище в рамките на производството по дело AT.39816 и го е взела предвид в това производство, както е видно от позоваванията и точки 17 и 183 от обжалваното решение.

495    Последната констатация не се поставя под въпрос от доводите на жалбоподателя, че Комисията не е взела предвид в действителност съображенията, включени в отговора на писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, като се има предвид, че е приела ангажиментите на Газпром едва девет работни дни след получаването на този отговор и че в окончателния доклад на служителя по изслушването по дело AT.39816 въобще не се споменава жалбата до Комисията. От една страна, както беше констатирано в точка 451 по-горе, доводът относно срока от девет работни дни се основава на неправилното приравняване на датата на получаване на окончателните ангажименти на последващата дата на приемането им от Комисията. От друга страна, липсата на упоменаване на жалбата до Комисията в окончателния доклад не е достатъчно, за да подкрепи предположението, че Комисията не е разгледала посочения отговор с дължимата грижа, още повече че този доклад основателно се съсредоточава върху спазването на процесуалните права на Газпром.

496    Що се отнася още до упрека на жалбоподателя, че е трябвало да получи неповерителен вариант на ИВ преди изтичането на срока за представяне на становището си в рамките на допитването до пазара, отделно от отговора си на писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, той трябва да бъде отхвърлен. Всъщност нито от член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003, нито от член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004, следва, че жалбоподателят е имал право да получи своевременно копие от неповерителния вариант на ИВ, за да има възможност да го вземе предвид в становището си, което може да представи в рамките на това допитване. Освен това следва да се вземе предвид фактът, че жалбоподателят е подал жалбата си до Комисията едва няколко дни преди започването на посоченото допитване и преди изтичането на срока, необходим за изготвянето на неповерителен вариант на ИВ.

497    Накрая, доколкото жалбоподателят оспорва достатъчната пълнота на неповерителния вариант на ИВ, следва да се припомни, както вече беше отбелязано в точка 50 по-горе, че Общият съд е запознал представителите на жалбоподателя с поверителния вариант на ИВ, след като те са подписали декларация за поверителност. Впоследствие тези представители са представили становището си по поверителния вариант на ИВ, в което са посочили няколко релевантни точки от този вариант и са уточнили как според тях тези точки можело да бъдат използвани, за да се подкрепят, развият или потвърдят твърденията, изложени от жалбоподателя както в хода на административното производство, така и в хода на настоящото съдебно производство пред Общия съд.

498    От становището по поверителния вариант на ИВ обаче е видно, че макар да е било възможно жалбоподателят да бъде по-добре информиран за конкретните действия, в които се упреква Газпром, той е разполагал с основната част от релевантната информация и по-специално, е бил запознат със съдържанието на разглежданите антиконкурентни практики. Следователно в това отношение трябва да се приеме още, че ефективното упражняване на правата на жалбоподателя по член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004 не е било засегнато.

499    С оглед на гореизложеното доводът относно нарушение на член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004 трябва да се отхвърли.

в)      По нарушението на останалите процесуални права, свързани с качеството на лице, подало жалба до Комисията (четвърто нарушение)

500    Жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Регламент № 773/2004, произтичащо от предоставянето в рамките на писмото, съдържащо намерение за отхвърляне, на недостатъчна информация за прилагането в настоящия случай на „изключението поради действията на държавата“ и за документите, на които Комисията се е основала, за да отхвърли жалбата до нея. Освен това жалбоподателят изобщо не получил копие от отговора на Газпром на ИВ, въпреки че, противно на твърдяното от Комисията в хода на производството, този отговор повлиял на решението за отхвърляне на жалбата до Комисията. Неспазването обаче на тези разпоредби, които засягали двете производства (AT.39816 и AT.40497), представлявало съществено процесуално нарушение, което задължително трябвало да доведе до отмяната на решението, прието по всяко от тях, тъй като отстраняването на нередовността по едното дело не оказвало влияние върху нередовността, допусната по другото дело.

501    Комисията счита, че това твърдение за нарушение е неоснователно.

502    В това отношение членове 7 и 8 от Регламент № 773/2004 се отнасят до правилата, уреждащи отхвърлянето на жалба до Комисията. Жалбата обаче е отхвърлена с решението, прието в производството по дело AT.40497, а не в това по дело AT.39816. Следователно въпросът за спазването на правата, закрепени в посочените разпоредби, е неразривно свързан с дело AT.40497 и евентуалното им нарушение не може да постави под въпрос законосъобразността на обжалваното решение.

503    Следователно доводите относно нарушение на членове 7 и 8 от Регламент № 773/2004 са неотносими в рамките на настоящото производство по обжалване и трябва да се отхвърлят.

4.      По наличието на злоупотреба с власт

504    Според жалбоподателя изтъкнатите от него факти, допуснатите при разглеждането на възраженията „Ямал“ нередности и нарушението на процесуалните му права в качеството му на лице, подало жалба до Комисията, доказват наличието на злоупотреба с власт, тъй като Комисията приела обжалваното решение на основание член 9 от Регламент № 1/2003 с цел, различна от предвидената в тази разпоредба.

505    Комисията твърди, че обстоятелствата, изтъкнати от жалбоподателя и Република Полша, не установяват злоупотреба с власт и в действителност до голяма степен нямат връзка с предмета на правно основание, изведено от такава злоупотреба.

506    В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и съвпадащи доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (решения от 25 януари 2007 г., Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, EU:C:2007:53, т. 99 и от 9 декември 2020 г., Groupe Canal +/Комисия, C‑132/19 P, EU:C:2020:1007, т. 31).

507    В настоящия случай, на първо място, следва да се констатира, че жалбоподателят не е изложил ясно предмета на твърдяната от него злоупотреба. Освен това като изтъкват фактите, нередностите и нарушенията на процесуалните права, разгледани в предходните съображения, както и като твърдят, че тези обстоятелства изразявали „липсата на воля за прилагане на интересите на Съюза“, жалбоподателят и Република Полша са събрали откъслечни доказателства, без да посочат каква действителна и предполагаема скрита цел е преследвала Комисията или каква процедура е искала да избегне.

508    Доколкото обаче жалбоподателят счита, че вместо да приключи производството по дело AT.39816 като направи задължителни окончателните ангажименти, Комисията е трябвало по-скоро да продължи разследването си и да приеме решение на основание член 7 от Регламент № 1/2003, следва да се отбележи, че той не е изложил доводи в този смисъл и че освен това Комисията има широка свобода на преценка дали да превърне в задължително предложение за поемане на ангажимент или да го отхвърли (вж. в този смисъл решение Alrosa, т. 94), като се има предвид, че в съображение 13 от посочения регламент се уточнява, че решенията за поемане на ангажименти не са подходящи в случаите, когато Комисията възнамерява да наложи глоба.

509    На второ място и при всички положения, от съображенията, свързани с шестото основание, които са изложени по-горе, следва, първо, че нито един от фактите, изтъкнати във връзка с протичането на производството по дело AT.39816, няма необичаен или особен характер, така че да бъде счетен за потенциална улика за злоупотреба с власт (вж. т. 444—451 по-горе), второ, че твърдените нередности, които са опорочили разглеждането на възраженията „Ямал“, не са доказани (вж. т. 444 и 452—470 по-горе), и трето, че образуването на производството по дело AT.40497 само по себе си не е неправомерно, докато твърденията за нарушения на процесуалните права, които били извършени в рамките на това производство, са или неоснователни, или не се отнасят до обжалваното решение (вж. т. 473—503 по-горе).

510    Така от констатациите, направени в предходната точка, следва, че дори да се предположи, че предметът на твърдяната злоупотреба с власт може да бъде определен, изтъкнатите от жалбоподателя и Република Полша доказателства, дори разгледани заедно, не са достатъчни, за да се установи такава злоупотреба с власт. Освен това, както беше прието по същество в точки 58—64 по-горе, тези доказателства са недостатъчни и за да се обоснове разглеждането на твърдения релевантен „контекст“, състоящ се от всички преписки по дела AT.39816 и AT.40497 и поради това Общият съд счита също за безполезно да се приемат поисканите от жалбоподателя процесуално-организационни действия.

511    С оглед на всички изложени по-горе съображения шестото основание следва да се отхвърли по същество. Поради това жалбата трябва да се отхвърли по същество, без да е необходимо произнасяне по допустимостта ѝ с оглед по-специално, както e посочено в точка 53 по-горе, на възражението за допустимост, повдигнато от Комисията в съдебното заседание (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 51 и 52).

 По съдебните разноски

512    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе освен направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на Комисията и на Газпром, в съответствие с исканията на последните.

513    Освен това съгласно член 138, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски, както и всяка встъпила страна, различна от държава членка или институция на Съюза, ако Общият съд реши това. В настоящия случай Република Литва, Република Полша, както и Овергаз, следва да понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия, Газпром ПАО и Газпром експорт ООО.

3)      Република Литва, Република Полша и Овергаз понасят направените от тях съдебни разноски.

Van der Woude Svenningsen Barents

Mac Eochaidh       Pynnä

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 2 февруари 2022 година.

Подписи

Съдържание

I. Обстоятелства по спора и събития, настъпили след подаването на жалбата

А. По административното производство, по което е постановено обжалваното решение

Б. По обжалваното решение

1. По предварителната оценка на разглежданите практики

2. По съдържанието на окончателните ангажименти

3. По оценката и прилагането на окончателните ангажименти

В. По жалбата до Комисията

II. Производството и исканията на страните

III. От правна страна

А. По исканията за процесуално-организационни действия

Б. По първото основание — нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че възраженията „Ямал“ са се оказали неоснователни и като е приела ангажименти, които не отговаряли по никакъв начин на тези възражения

1. По първата част на първото основание, отнасяща се до грешки на Комисията във връзка с отказа от възраженията „Ямал“ и липсата на ангажимент в отговор на тези възражения

а) По оплакването, свързано със задължението на Комисията да обоснове липсата на ангажимент в отговор на възраженията „Ямал“

б) По оплакванията, с които се оспорва основателността на двете причини, съдържащи се в съображение 138 от обжалваното решение

2. По втората част на първото основание, която се отнася до нарушение на принципите на добра администрация, на прозрачност и на лоялно сътрудничество

а) По нарушението на принципите на добра администрация и на прозрачност

б) По нарушението на принципа на лоялно сътрудничество

В. По второто основание — нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията е приела окончателните ангажименти, въпреки че те не отговаряли в достатъчна степен на възраженията относно ценовите практики

1. По първата част на второто основание, отнасяща се до грешка, допусната в предмета на ангажиментите относно ценовите практики, тъй като с тях не се преодолява същността на възраженията относно тези практики

2. По втората част от второто основание, отнасяща се до неефективността на новата процедура за преразглеждане на цените

а) По неефективността на ангажиментите с оглед на възпрепятстващите практики на Газпром (първо оплакване)

б) По невъзможността на ангажиментите да преодолеят своевременно опасенията за конкуренцията (второ оплакване)

в) По неотчитането на разходите за арбитражни производства (трето оплакване)

г) По неподходящия характер на ограничаването на срока на договорите (четвърто оплакване)

3. По третата част от второто основание, отнасяща се до грешки при формулирането на насоките за ценообразуване

а) По липсата на йерархия между критериите, възприети в насоките за ценообразуване и неясния характер на тези насоки (първо оплакване)

б) По неподходящия характер на критерия за равнището на цените на разпределителните центрове (второ оплакване)

в) По неподходящия характер на средните цени на вноса в Германия, Франция и Италия (трето оплакване)

г) По характеристиките на газа, доставян по даден договор (четвърто оплакване)

д) По непосочените в насоките за ценообразуване елементи (пето оплакване)

4. По четвъртата част на второто основание, отнасяща се до грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката относно връзката между правото на Съюза и арбитражите

а) По прилагането на материалното право на Съюза в арбитражите (първо оплакване)

б) По възможността Комисията да се намеси като amicus curiae (второ оплакване)

Г. По трето основание — нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията е приела окончателните ангажименти, въпреки че те не отговаряли адекватно на възраженията относно териториалните ограничения

1. По първата част на третото основание, отнасяща се до неадекватния характер на ангажиментите относно териториалните ограничения, разгледани в тяхната цялост

2. По втората част на третото основание, отнасяща се до неадекватния характер на ангажиментите относно пунктовете на доставка

а) По недостатъчния брой на пунктовете на доставка (първо оплакване)

б) По неадекватния характер на таксите за услуга (второ оплакване)

в) По неподходящото ограничение, свързано с продължителността на договорите (трето оплакване)

г) По неподходящото условие за минимален обем газ (четвърто оплакване)

д) По недостатъчното отчитане на пазарните условия в България (пето оплакване)

е) По неотчитането на вероятното и предвидимо развитие на политиката на транзит на Газпром (шесто оплакване)

3. По третата част на третото основание, отнасяща се до неадекватния характер на ангажиментите относно българската газопреносна мрежа

Д. По четвъртото основание — нарушение на член 194, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 7 ДФЕС, доколкото обжалваното решение противоречало на целите на енергийната политика на Съюза предвид отрицателните последици от това решение върху европейския пазар на доставки на газ

Е. По петото основание — нарушение на член 18, параграф 1 ДФЕС и на принципа на равно третиране, тъй като Комисията допуснала дискриминация между клиентите на Газпром, извършващи дейност в държави членки от Западна Европа и тези, извършващи дейност в засегнатите страни от ЦИЕ

Ж. По шестото основание — злоупотреба с власт и допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като с обжалваното решение Комисията не се е съобразила с целта на член 9 от Регламент № 1/2003, както и пределите на своите правомощия при провеждането на административното производство

1. По фактите, характеризиращи провеждането на производството по дело AT.39816

2. По допуснатите нередности във връзка с разглеждането на възраженията „Ямал“

3. По нарушението на различни процесуални права, по допускането дори на съществени процесуални нарушения в рамките на разглеждането на жалбата до Комисията

а) По твърдяното неправомерно образуване на отделно производство за разглеждането на жалбата до Комисията (първо нарушение)

б) По нарушението на член 5, параграф 1 и на член 6, параграф 1 от Регламент № 773/2004 (второ и трето нарушение)

в) По нарушението на останалите процесуални права, свързани с качеството на лице, подало жалба до Комисията (четвърто нарушение)

4. По наличието на злоупотреба с власт

По съдебните разноски

*      Език на производството: полски.

1      Заличени поверителни данни.