РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

15 юли 2015 година(*)

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Едно-единствено комплексно продължено нарушение — Пропорционалност — Принцип на индивидуализиране на наказанията и санкциите — Пълен съдебен контрол“

По дело T‑422/10,

Trafilerie Meridionali SpA, по-рано Emme Holding SpA, установено в Пескара (Италия), за което се явяват G. Visconti, E. Vassallo di Castiglione, M. Siragusa, M. Beretta и P. Ferrari, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват първоначално B. Gencarelli и V. Bottka, впоследствие V. Bottka и R. Striani, и накрая V. Bottka и G. Conte, в качеството на представители, подпомагани от P. Manzini, адвокат,

ответник,

с предмет искане за отмяна и изменение на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г. и с Решение C(2011) 2269 окончателен на Комисията от 4 април 2011 г.,

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, F. Dehousse и A. M. Collins, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 юли 2014 г.,

постанови настоящото

Решение(1)

[…]

 Производство и искания на страните

42      На 15 септември 2010 г. Trame подава жалба в секретариата на Общия съд.

43      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 6 октомври 2010 г., Trame прави искане за допускане на обезпечителна мярка с предмет спиране на изпълнението на решението.

44      С решение от 29 октомври 2010 г. Общият съд (първи състав) уведомява жалбоподателя, че има възможност да измени своите основания и искания, за да отрази измененията, направени с първото решение за изменение.

45      Trame представя становище по първото решение за изменение в рамките на писмената си реплика, подадена на 19 април 2011 г.

46      С решение от 6 юни 2011 г. Общият съд иска от Комисията да му предостави документи.

47      На 22 юни 2011 г. Комисията съобщава на Trame второто решение за изменение.

48      На 12 юли 2011 г. председателят на Общия съд отхвърля молбата за допускане на обезпечителна мярка поради липса на неотложност (определение от 12 юли 2011 г., Emme/Комисия, T‑422/10 R, EU:T:2011:349).

49      Trame представя становището си по второто решение за изменение на 1 август 2011 г.

50      На 20 октомври 2011 г. Комисията подава оригинала на своята дуплика на езика на производството, както и бележките си по становището, представено от Trame по второто решение за изменение, което довежда до приключване на писмената фаза на производството.

51      Поради промяна в съставите на Общия съд на 23 септември 2013 г. съдията докладчик е включен в шести състав, на който настоящото дело съответно е разпределено.

52      Предварителният доклад по член 52, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. е предоставен на шести състав на 8 ноември 2013 г.

53      На 17 декември 2013 г., в рамките на приетите в изпълнение на член 64 от Процедурния му правилник от 2 май 1991 г. процесуално-организационни действия, Общият съд иска страните да отговорят на поредица от въпроси, а Комисията да представи документи.

54      На 28 февруари 2014 г. Trame и Комисията представят своите отговори на тези искания. В отговора си Trame посочва, че на 18 ноември 2013 г. е представило на Комисията ново искане, имащо за цел да бъде отчетена неговата неспособност за плащане поради икономическото и финансово положение на дружеството към тази дата.

55      На 16 май 2014 г., в рамките на предприетите съгласно член 65 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. действия по събиране на доказателства, Общият съд иска от Комисията да му предостави документите, които същата е отказала да представи в отговор на процесуално-организационните действия, предприети на 17 декември 2013 г.

56      На 28 май 2014 г. Комисията представя исканите документи, до които Trame получава достъп преди съдебното заседание.

57      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 2 юли 2014 г.

58      Trame моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, с която му е наложена глоба, или да намали размера на наложената му глоба,

–        да разпореди на основание на член 68 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. призоваването и разпита на представител на Tréfileurope Italia към момента на картела, за да свидетелства за някои факти, посочени в точка 98 от жалбата,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

59      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли всички искания на жалбоподателя,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

60      В подкрепа на жалбата си Trame изтъква пет основания във връзка със своето участие в картела и с влиянието, което това може да има за определянето на размера на глобата: първото се отнася до въпроса за наличието на едно-единствено нарушение, второто — до изключването на стоманените въжета с три нишки от картела, в който то е участвало, третото — до периода на участие в нарушението, четвъртото — до неговата незначителна роля и липсата на последици от картела за пазара, петото — до наличието на умисъл при нарушението. След второто решение за изменение Trame изменя основанията си, като изтъква и нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране при определянето на размера на глобата поради третирането, предоставено на ArcelorMittal и на Ori Martin, в сравнение с третирането, от което то се е ползвало. Trame също изтъква в едно шесто основание своята неспособност за плащане на глобата.

 А – Предварителни бележки

 1. Съдържание на обжалваното решение

61      От член 1 от обжалваното решение следва, че Trame е нарушило член 101 ДФЕС, а от 1 януари 1994 г. — член 53 от Споразумението за ЕИП, като в посочените в обжалваното решение периоди е участвало в „съвкупност от споразумения и съгласувани практики в сектора на стоманата за предварително напрягане във вътрешния пазар, а от 1 януари 1994 г. — в рамките на ЕИП“ (наричана по-нататък „картелът“ или „единственото нарушение“, представляващо също комплексно и продължено нарушение съгласно обичайно използваната терминология).

 a) Съставни части на картела и квалифициране като едно-единствено нарушение

62      В съображение 122 от обжалваното решение картелът е описан като „общоевропейска договореност, състояща се от т.нар. етап „Цюрих“ и т.нар. „европейски“ етап и/или от национални/регионални договорки според случая“. Съображения 123—135 от обжалваното решение представят накратко тези различни споразумения и съгласувани практики, които след това са подробно изложени и преценени от гледна точка на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП. В резюме, картелът се състои от следните договорки:

–        Клубът Цюрих, тоест първият етап от общоевропейското споразумение. Това споразумение съществува от 1 януари 1984 г. до 9 януари 1996 г. и включва определяне на квоти по страни (Германия, Испания, Франция, Италия, Австрия и Бенелюкс), разпределяне на клиенти, цени и обмен на чувствителна търговска информация. В него участват Tréfileurope, Nedri, WDI, DWK и Redaelli, което представлява редица италиански предприятия поне от 1993 г. и от 1995 г. насам, Emesa от 1992 г. и впоследствие Tycsa от 1993 г,

–        Клубът Италия — национална договореност, която съществува от 5 декември 1995 г. до 19 септември 2002 г. Това споразумение включва определяне на квоти за Италия, както и за износа от тази страна към останалата част от Европа. В него участват италианските предприятия Redaelli, ITC, CB и Itas, към които впоследствие се присъединяват Tréfileurope и Tréfileurope Italia (на 3 април 1995 г.), SLM (на 10 февруари 1997 г.), Trame (на 4 март 1997 г.), Tycsa (на 17 декември 1996 г.), DWK (на 24 февруари 1997 г.) и Austria Draht (на 15 април 1997 г.),

–        споразумението за Юга — регионална договореност, по която италианските предприятия Redaelli, ITC, CB и Itas преговарят и която сключват през 1996 г. с Tycsa и Tréfileurope, за да определят степента на навлизане на всеки от участниците в южните страни (Испания, Италия, Франция, Белгия и Люксембург) и да се ангажират за съвместно договаряне на квотите с другите производители от Северна Европа,

–        Клубът Европа, тоест вторият етап от общоевропейското споразумение. Това споразумение е сключено през май 1997 г. от Tréfileurope, Nedri, WDI, DWK, Tycsa и Emesa (наричани „постоянните членове“ или „шестимата производители“) и действието му приключва през септември 2002 г. Споразумението е имало за цел да се преодолее кризата с Клуб Цюрих, да се поделят нови квоти (изчислени за периода от четвъртото тримесечие на 1995 г. до първото тримесечие на 1997 г.), да се разпредели клиентелата и да се определят цените. Шестимата производители договарят правила за координиране, включително определянето на координатори, които отговарят за прилагането на договорките по страни и за координирането с другите заинтересовани предприятия, извършващи дейност в съответните страни или по отношение на същите клиенти. Техните представители се срещат редовно на различни равнища, за да следят прилагането на договорките. Те обменят чувствителна търговска информация. При отклонение от договореното поведение се е прилагала система за компенсиране,

–        координацията по отношение на клиента Addtek. В рамките на това общоевропейско споразумение шестимата производители, към които понякога се присъединяват италианските производители и Fundia, са поддържали и двустранни (или многостранни) контакти и са участвали в определянето на цени и в разпределянето на клиентела на ad hoc принцип, ако са имали интерес. Например Tréfileurope, Nedri, WDI, Tycsa, Emesa, CB и Fundia координират заедно цените и обема продажби за клиента Addtek. Тези проекти се отнасят главно за Финландия, Швеция и Норвегия, но и за Нидерландия, Германия, балтийските държави и Централна и Източна Европа. Координацията по отношение на клиента Addtek вече е била налице по време на етапа на Клуб Цюрих от общоевропейската договореност и е продължила поне до края на 2001 г.,

–        обсъжданията между Клуб Европа и Клуб Италия. През периода, продължил поне от септември 2000 г. до септември 2002 г., шестимата производители, ITC, CB, Redaelli, Itas и SLM се срещат редовно с цел включване на италианските предприятия в Клуб Европа в качеството на постоянни членове. Италианските предприятия са желаели да увеличат италианската квота в Европа, докато Клубът Европа е поддържал статуквото. За целта се провеждат срещи в рамките на клуб Италия, за да се приеме единна позиция, срещи в рамките на Клуб Европа, за да се разгледа тази позиция и да се определи собствена позиция, и срещи между участниците в клуб Европа и италианските представители, за да се стигне до споразумение по разпределянето на италианската квота на даден пазар. Участвалите предприятия са обменяли чувствителна търговска информация. Тези предприятия се договарят, за нуждите на преразпределението на европейската квота с цел включването на италианските производители, да използват нов референтен период (от 30 юни 2000 г. до 30 юни 2001 г.). Тези предприятия също така се споразумяват по обема на общия износ на италианските предприятия в Европа, който последните са си разпределяли по страни. Успоредно с това тези предприятия обсъждат цените, като членовете на клуб Европа целят приемането в европейски мащаб на механизма за определяне на цените, прилаган от италианските производители в рамките на Клуб Италия,

–        Клубът España. Успоредно с общоевропейската договореност и Клуб Италия пет испански предприятия (Trefilerías Quijano, Tycsa, Emesa, Galycas и Proderac, последното от май 1994 г.) и две португалски предприятия (Socitrel от април 1994 г. и Fapricela от декември 1998 г.) се договарят — по отношение на Испания и Португалия и за период, продължил поне от декември 1992 г. до септември 2002 г. — да поддържат пазарния си дял стабилен и да определят квоти, да разпределят клиенти, включително за обществените поръчки за строителство, и да определят цените и условията за плащане. Те също така обменят чувствителна търговска информация.

63      Според Комисията всички описани в точка 62 по-горе договорки се квалифицират като едно-единствено нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (обжалвано решение, съображения 135 и 609, и точка 12.2.2).

64      Комисията по-специално счита, че горепосочените договорки се включват в цялостен план, определящ насоките за действие на членовете на картела във всички географски зони, и че „тези предприятия са ограничили индивидуалното си търговско поведение, за да постигнат единна антиконкурентна цел и единна антиконкурентна търговска цел, а именно да нарушат или да премахнат нормалните конкурентни условия на пазара на СПН в ЕИП и да установят общо равновесие, по-специално чрез определянето на цени и квоти, разпределянето на клиенти и обмена на чувствителна търговска информация“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 610 и точка 9.3).

65      В тази връзка Комисията посочва следното:

„Планът, към който се присъединяват DWK, WDI, Tréfileurope, Tycsa, Emesa, Fundia, Austria Draht, Redaelli, CB, ITC, Itas, SLM, Trame, Proderac, Fapricela, Socitrel, Galycas и Trefilerías Quijano (не всички едновременно), е разработен и приведен в действие през период, продължил поне осемнадесет години, чрез съвкупност от тайни договорки, специални споразумения и/или съгласувани практики, които преследват една и съща обща цел за ограничаване на конкуренцията между участниците и използват сходни механизми за преследване на посочената цел (вж. точка 9.3.1). Дори когато дадена договорка е създавала проблем, други договорки са продължавали да действат нормално“. [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 612)

66      В рамките на обосновката си Комисията подчертава:

–        „Етапите на Клуб Цюрих и на Клуб Европа от общоевропейската договореност са част от едно-единствено нарушение, което не е било прекъснато от периода на криза между 9 януари 1996 г. и 12 май 1997 г. […] Освен това, подобно на Клуб Цюрих, участниците в Клуб Европа продължават да определят квотите, да си разпределят клиентите и да определят цените. Техните обсъждания и споразумението им се отнасят до същата територия като обхванатата от Клуб Цюрих, но разширена до няколко други страни […]“. [неофициален превод] (съображение 613)

–        „Организацията на самия картел (по-специално системата на координация […]) и практическото му приложение […], показва, че общоевропейските, иберийските и италианските договорки представляват едно-единствено нарушение. Основните решения, като определянето на европейските квоти, отнасящи се до референтен район, който е нараснал с течение на времето, […] изчислени въз основа на обема на продажба за актуализиран референтен период […], са вземани на ръководно равнище на многостранни срещи между шестимата производители от Клуб Европа […]. Ръководните органи са се занимали и с разпределянето на някои (референтни) клиенти (например Betonson и Addtek, […]) или с определянето на минимални цени за някои страни и за някои референтни клиенти. На няколко постоянни членове на общоевропейската договореност е възложено, на равнище продавачи, най-напред да проверяват прилагането на сключените на европейско равнище споразумения в една или повече страни, по-специално по отношение на координацията относно цените и клиентите (включително в Италия, Испания и Португалия, които са част от референтния район и са страните по произход на членовете на Клуб Италия и Клуб España), и след това да поддържат контакти с останалите заинтересовани производители, извършващи дейност в съответните географски райони (включително тези на договорките на Клуб Италия и на Клуб España и например Fundia, що се отнася до координацията по отношение на клиента Addtek)“. [неофициален превод] (съображение 614)

–        „Конкретното функциониране на картела също показва, че общоевропейските и националните договорки представляват едно-единствено нарушение: още от началото иберийската и италианската договорка са тясно свързани с общоевропейската договореност. Системата на квоти на Клуб Италия служи за модел за създаването на системата на квоти на Клуб Цюрих, а през етапа на Клуб Цюрих и периода на криза участниците в Клуб Цюрих и Клуб Италия преговарят и постигат съгласие по договорки относно квотите, цените и разпределянето на клиенти както за Италия, така и за други европейски пазари в референтния район. Макар италианските производители вече да не са били постоянни членове на Клуб Европа, координацията между двата клуба продължава да се осигурява от Tréfileurope — координаторът за Италия, който е участвал в почти всички обсъждания в Клуб Италия и който така е можел да влияе върху преговорите и обсъжданията в рамките на единия клуб, позволявайки на всички участници да вземат предвид плановете и споразуменията, сключени в другия клуб. Това важи и за DWK, Tycsa и по-късно за Nedri, общоевропейски производители, които също присъствали редовно на срещите на Клуб Италия и на двустранните срещи с италианските производители. По същия начин производителите от Клуб Цюрих/Европа и Клуб España преговарят и сключват споразумение по квотите, цените и разпределянето на клиенти, както в рамките на клубовете, така и двустранно. Tycsa (координатор за Испания и Португалия) и Emesa, които са участвали в двата клуба, също са можели да влияят върху преговорите в рамките на един клуб, с оглед на стремежите и сключените споразумения в рамките на другия клуб. Обсъжданията във всичките три клуба често се отнасят до преговори, споразумения или решения, взети в другите клубове. От 11 септември 2000 г. нататък освен това преговорите между основните производители на СПН се засилват с цел системата на квоти на Клуб Европа да се разпростре до всички големи производители на СПН […]“. [неофициален превод] (съображение 615)

–        По тези съображения Комисията счита договорените и взети мерки на национално и регионално равнище (иберийско, италианско или южно) за съгласувана съвкупност от мерки, съобразена с договорките на общоевропейско равнище. От фактите, посочени в глава IV, отнасяща се до описанието на фактите, ясно следва, че всички участници в антиконкурентните договорки са се присъединили към и са допринесли в различна степен (тоест съобразно това дали са участвали в една или повече договорки) за общ антиконкурентен план. (съображение 616)

67      Що се отнася по-конкретно до непрекъснатото участие в нарушението, Комисията посочва следните две бележки:

–        от една страна, „[в]сички адресати на [обжалваното решение] са участвали в картела, който е продължил повече от осемнадесет години, а някои от тях са участвали едновременно на различни равнища на този картел. Фактът, че дадено предприятие не е участвало пряко във всички съставни елементи на общия картел, не може да изключи отговорността му за нарушението на член 101 ДФЕС или на член 53 от Споразумението за ЕИП. В конкретния случай фактът, че някои предприятия не са участвали във всички общоевропейски или национални срещи, изобщо не поставя под съмнение преценката за тяхното участие в картела, тъй като всички те са можели да бъдат информирани за него и да вземат предвид обменената информация със своите конкуренти, извличайки полза от нея при определянето на търговското си поведение на пазара. Както е посочено по-горе, повечето участници се присъединяват към цялостната схема и я прилагат за период от няколко години, използвайки еднакви механизми и преследвайки една и съща обща цел да се ограничи конкуренцията. Така […], всички адресати са знаели също, че участват в цялостна схема с различни равнища, макар че за някои от тях това знание е могло да бъде установено едва на относително късен етап на нарушението“. [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 622)

–        от друга страна, „[в]се пак интензивността на участието на всяко предприятие в картела не е еднаква предвид продължителността на индивидуалното им участие в картела […], географското им присъствие (район на производство и на продажба) и съответния им размер (големи или малки участници). Всички тези обстоятелства са разгледани в глава VIII [на обжалваното решение, отнасяща се до факторите, взети предвид при определянето на размера на глобите]“. [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 623)

 б) Обстоятелства, приети за установени по отношение на Trame

68      Участието на Trame в картела съгласно член 1 от обжалваното решение (вж. точка 61 по-горе) е прието за установено за периода от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г.

69      Основните доказателства, които позволяват да се установи това участие, са следните.

 Клуб Италия (от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г.)

70      Комисията приема, че Trame е участвало в Клуб Италия от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г. (обжалвано решение, съображения 124, 385 и сл., и съображения 467—473 от точка 9.2.1.8, озаглавена „Индивидуално участие в Клуб Италия“).

71      От обжалваното решение е видно по-специално следното:

–        участието на Trame в картела се потвърждава от много открити при проверките документи и от изявленията на поне трима участници в картела (SLM, Redaelli и Tréfileurope) (обжалвано решение, съображение 467),

–        макар Trame да не се присъединява към подялбата на италианския пазар от началото, участниците в срещата на 18 декември 1995 г. (Redaelli, Itas, CB и ITC) решават да информират включително Trame за направените изводи за новите цени, които следва да се приложат през 1996 г. Също така на срещата от 17 декември 1996 г. е разпространена таблица, посочваща разпределянето на тонове по клиенти и определянето на водещи доставчици за редица клиенти на италианския пазар за 1997 г. Въпреки че колоните за Trame остават непопълнени, фактът, че дружеството е взето предвид в таблицата, е знак, че обсъждания между страните трябва да са се провели или поне са били предвидени (обжалвано решение, съображение 467),

–        първият знак за пряк контакт на Клуб Италия с Trame е документ, отнасящ се до срещата на 4 март 1997 г. Този документ съдържа ръкописни бележки от срещата, от които се разбира, че „Trame е информирало членовете на Клуб Италия за своето желание да се присъедини към италианската договореност“ („Trame иска да участва — ще дойде следващия път“) [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 467),

–        Trame участва в срещата на Клуб Италия на 10 март 1997 г. (обжалвано решение, съображение 467),

–        в административното производство Trame признава, че е участвало в срещи на Клуб Италия най-напред шест пъти, на 5 октомври 1998 г., 9 ноември 1998 г., 18 януари 1999 г., 8 февруари 1999 г., 22 февруари 1999 г. и 15 март 1999 г. (в бележка под линия е пояснено, че Trame все пак отрича да е сключило картелна договореност и обявява, че е участвало в срещите само с цел получаване на информация), след това между 28 февруари 2000 г. и 19 юни 2000 г. (в бележка под линия е пояснено, че Trame признава по-конкретно участието си в срещите на 28 февруари 2000 г., 6 март 2000 г., 13 март 2000 г., 21 март 2000 г., 15 май 2000 г., 12 юни 2000 г. и 19 юни 2000 г.) и накрая, в срещите на 10 април 2001 г. и на 16 септември 2002 г. (обжалвано решение, съображение 468),

–        участието на Trame в Клуб Италия никога не е прекъсвало между 4 март 1997 г. и 19 септември 2002 г. Що се отнася до срещите на Клуб Италия, проведени между 15 март 1999 г. и 28 февруари 2000 г., въпреки отсъствието на Trame от тези срещи другите участници в картела са продължили да бъдат информирани за данните относно Trame и неговият случай е продължил да бъде обсъждан. Отсъствието му е изрично отбелязано на срещите на 12 юли 1999 г. и 17 януари 2000 г., от което се предполага, че присъствието му е било очаквано, и нищо не доказва, че Trame се е дистанцирало от картела в който и да било момент. Що се отнася до срещите, проведени след юни 2000 г., Trame продължава да участва в картела, не само в срещите на 10 април 2001 г. и 16 септември 2002 г., по отношение на които то признава участието си, но и в срещите на 9 октомври 2000 г. и 30 юли 2002 г., като неговият случай продължава да бъде обсъждан до края на нарушението (обжалвано решение, съображения 469 и 470).

72      В резюме, Комисията установява, че Trame е участвало в осемнадесет срещи на Клуб Италия, че е посочено изрично за отсъстващо на четири срещи на този клуб, което предполага, че присъствието му е било очаквано, и че неговият случай е бил обсъждан в този клуб постоянно (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 468).

 Клуб Европа и общоевропейската система (от 15 май 2000 г. до 19 септември 2002 г.)

73      За да докаже естеството на нарушението на Trame като едно-единствено и продължено нарушение и по-специално „индивидуалното осъзнаване на участието на това дружество в по-цялостна система“ (вж. заглавието на точка 12.2.2.4 от обжалваното решение), Комисията изтъква следното:

„(651) В своя отговор на изложението на възраженията Trame не повдига възражения относно своето знание за други договорки. Във всеки случай Комисията има доказателства, че Trame е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае за различните равнища на картела. Например на срещата на 15 май 2000 г., в която Trame е участвало, Tréfileurope посочва, че и Клуб Европа и Клуб Италия са в криза […]. На 12 юни 2000 г. Trame участва в среща с Redaelli, ITC, Itas, Tréfileurope Italia, CB, SLM, Tycsa и DWK, в която е посочено, че Клуб Европа се оплаква от Tycsa, което е член и на Клуб España. Имената на други членове на Клуб España, като Socitrel и Fapricela, също са споменати на тази среща […]. Освен това на 9 октомври 2000 г. Trame участва в среща, в която участниците в Клуб Европа и Клуб Италия започват да търсят общо решение за растящия износ на италианските производители, предназначен за Европа. В тази среща шестимата производители (с изключение на Emesa) и италианските производители анализират по-специално европейския пазар и процентите на взаимно навлизане […]. По тези съображения Комисията прави извода, че поне от 15 май 2000 г. Trame е знаело или е трябвало да знае, че е било неразделна част от по-цялостна общоевропейска система с няколко равнища, чиято цел е била стабилизирането на пазара на СПН, за да се избегне спад на цените. Във всеки случай през целия период на нарушението Trame не е осъществило продажби извън Италия […]“. [неофициален превод]

74      Така, успоредно с участието на Trame в Клуб Италия от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г., Комисията също приема, че считано от 15 май 2000 г., Trame „е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае за различните равнища на картела“ и специално за Клуб Европа.

 в) Изчисляване на размера на глобата, наложена на Trame

75      В самото начало Комисията припомня, че когато определя размера на глобата, тя трябва да вземе предвид в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 всички релевантни обстоятелства и по-специално както тежестта, така и продължителността на нарушението. Комисията също пояснява, че за тази цел се позовава на принципите, определени в Насоките от 2006 г. (обжалвано решение, съображение 920).

76      Глобата от 3,249 милиона евро, наложена на Trame, е изчислена, както следва.

77      Първо, Trame е счетено за отговорно за общ картел на пазара на СПН в рамките на ЕИП. Поради това, за да определи основния размер на глобата, Комисията посочва, че съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г. е взела предвид „стойността на продажбите от предприятието на стоките и услугите, с които е свързано нарушението в съответния географски район в ЕИП“, за последната пълна календарна година на неговото участие в нарушението (обжалвано решение, съображение 929 и сл.).

78      За Trame взетата предвид стойност на продажбите е 8 231 277 EUR (първо решение за изменение, точка 5). Става въпрос за стойността на продажбите на СПН във връзка със засегнатия от нарушението географски район, а именно за приетия период по отношение на Trame: Германия, Франция, Италия, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Испания, Австрия, Португалия, Дания, Швеция, Финландия и Норвегия (обжалвано решение, съображения 931 и 932). В настоящия случай обаче са взети предвид само продажбите на Trame в Италия, след като Trame не е извършвало продажби извън Италия през този период (обжалвано решение, съображение 651).

79      Второ, процентът, който следва да се приложи към така изчислената стойност на продажбите, зависи от тежестта на самото нарушение. В това отношение Комисията отчита като релевантни обстоятелства в настоящия случай естеството на нарушението, общия пазарен дял на всички съответни предприятия, географския обхват на нарушението и това дали нарушението е било приведено в изпълнение или не (обжалвано решение, съображение 936 и сл.).

80      Що се отнася до естеството на нарушението, Комисията отбелязва, че картелът като цяло е предвиждал подялба на пазара, разпределяне на клиенти и хоризонтални споразумения за определяне на цени (обжалвано решение, съображение 939).

81      Комисията отчита и факта, че участващите в нарушението предприятия са притежавали общ пазарен дял от около 80 % (обжалвано решение, съображение 946) и че нарушението е обхващало съществена част от ЕИП. Що се отнася до Socitrel, Proderac, Fapricela и Fundia — дружества, от които първите три са участвали само в Клуб España (обхващащ Испания и Португалия), или, относно последното предприятие — само в координацията по отношение на Addtek, и за които е могло да се докаже знание за това едно-единствено нарушение едва на много късен етап (17 май 2001 г. за Socitrel, Proderac и Fapricela и 14 май 2001 г. за Fundia), Комисията обаче отчита по-ограничения географски обхват, когато определя дела от стойността на продажбите, който следва да се вземе предвид във връзка с преценката на степента на тежест на нарушението. Комисията счита, че положението е различно за останалите участници в Клуб España (Emesa/Galycas, Tycsa/Trefilerías Quijano), които са участвали по едно и също време на различни равнища на картела или за които е могло да се докаже знание за единственото нарушение на много по-ранен етап. Също така положението на участниците в Клуб Италия е било различно от това на Socitrel, Proderac и Fapricela, тъй като географският обхват на Клуб Италия до голяма степен е съвпадал с този на общоевропейските споразумения и далеч е надхвърлял географския обхват на Клуб España (Испания и Португалия) (обжалвано решение, съображение 949).

82      Колкото до привеждането в изпълнение на договорките, Комисията счита, че макар не винаги да са били напълно успешни, те наистина са били приведени в изпълнение (обжалвано решение, съображение 950).

83      Предвид обстоятелствата в настоящия случай и горепосочените критерии, Комисията приема, че делът от стойността на продажбите, който следва да се вземе предвид във връзка с преценката на степента на тежест на нарушението, е 16 % за Fundia, 18 % за Socitrel, Fapricela и Proderac и 19 % за всички останали предприятия, включително Trame (обжалвано решение, съображение 953).

84      Трето, продължителността на нарушението е определена на пет години и шест месеца, тоест от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г., що се отнася до Trame (обжалвано решение, съображение 956).

85      Четвърто, колкото до процента, който следва да се включи в основния размер независимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението, Комисията стига до извода, че размерът от 16 % за Fundia, 18 % за Socitrel, Fapricela и Proderac и 19 % за всички останали предприятия, включително Trame, е подходящ (обжалвано решение, съображение 962).

86      Пето, Комисията разглежда смекчаващите обстоятелства, изтъкнати в административното производство от Trame. Става въпрос по-специално за доводите, отнасящи се до незначителната или пасивна роля (обжалвано решение, съображения 987 и 992) и до неприлагането на неправомерните споразумения или до крайно ограниченото участие в нарушението (обжалвано решение, съображения 1023 и 1025), във връзка с които Комисията признава, също както по отношение на Proderac, че ролята на Trame е „значително по-ограничена отколкото тази на другите участници в картела и че следователно трябва да се предостави намаление на глобата на тези предприятия“, и отбелязва, че „Trame е бил второстепенен участник в рамките на Клуб Италия, създаващ напрежение спрямо останалите участници“, което е обосновало намаление от 5 % на размера на глобата.

87      Поради това Комисията намалява основния размер на глобата от 10 милиона евро на 9,5 милиона евро. Тъй като този размер надвишава 10-процентния максимален праг от общия оборот на Trame, реализиран през 2009 г. (около 32,5 милиона евро), той след това е намален на 3,249 милиона евро (обжалвано решение, съображения 963, 1057 и 1071).

 2. Кратко представяне на принципите

 а) Доказателства за наличие на нарушението и за неговата продължителност

88      На първо място, трябва да се припомни, че видно от съдебната практика, Комисията трябва да докаже не само наличието на картела, но и неговата продължителност. По-специално, що се отнася до събирането на доказателствата за нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да посочи доказателствата, които надлежно удостоверяват осъществяването на фактическия състав на нарушението. Ако съдът има съмнения, те трябва да се тълкуват в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушението. Следователно съдът не би могъл да направи извод, че Комисията надлежно е доказала наличието на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос, по-специално в производствата по жалби за отмяна или изменение на решение, с което се налага глоба. Всъщност в последния случай трябва да се съобрази принципът за презумпцията за невиновност, която е част от основните права, защитени от правния ред на Съюза и е установена в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Предвид характера на разглежданите нарушения, както и естеството и степента на строгост на предвидените за тях санкции, принципът за презумпцията за невиновност се прилага по-конкретно в производствата във връзка с нарушения на приложимите за предприятията правила за конкуренция, когато тези производства могат да приключат с решение за налагане на глоби или периодични имуществени санкции. Следователно е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е било извършено (вж. решение от 17 май 2013 г., Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия, T‑147/09 и T‑148/09, Сб., EU:T:2013:259, т. 50 и цитираната съдебна практика).

89      Освен това е обичайно дейностите, в които се състоят антиконкурентните споразумения, да се осъществяват скрито, срещите да се провеждат тайно, а свързаната с тях документация да е сведена до минимум. Следователно, дори Комисията да открие документи, удостоверяващи изрично неправомерно установяване на контакт между операторите, като протоколи от срещи, обикновено те биха били само непълни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои подробности да се възстановят по дедуктивен път. Ето защо в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определени съвпадения и индиции, които при липсата на друго смислено обяснение взети заедно могат да представляват доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (вж. решение Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия, т. 88 по-горе, EU:T:2013:259, т. 52 и цитираната съдебна практика).

90      Освен това съдебната практика изисква при липсата на доказателства, които могат да установят пряко продължителността на дадено нарушение, Комисията да основе решението си поне на доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време факти, така че да може основателно да се приеме, че това нарушение е продължило без прекъсване между две конкретни дати (вж. решение Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия, т. 88 по-горе, EU:T:2013:259, т. 53 и цитираната съдебна практика).

 б) Понятие за едно-единствено нарушение в смисъл на комплексно нарушение

91      На второ място, отново съгласно постоянната съдебна практика нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП може да бъде извършено не само с отделно действие, но и с поредица от действия или с продължавано поведение, дори когато един или няколко елемента от тази поредица от действия или от това продължавано поведение биха могли и сами по себе си да съставляват нарушение на посочената разпоредба. Така, когато различните действия се вписват в един „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията във вътрешния пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (решения от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Rec, EU:C:1999:356, т. 81, от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Rec, EU:C:2004:6, т. 258 и от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, Сб., EU:C:2012:778, т. 41).

92      Следователно предприятието, участвало в такова единствено комплексно нарушение със свои собствени действия, които попадат в обхвата на понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и целят да допринесат за осъществяването на нарушението в неговата цялост, може да носи отговорност и за действията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение, за целия период на участието му в посоченото нарушение. Такъв е случаят, когато е доказано, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (решения Комисия/Anic Partecipazioni, т. 91 по-горе, EU:C:1999:356, т. 83, 87 и 203, Aalborg Portland и др./Комисия, т. 91 по-горе, EU:C:2004:6, т. 83 и Комисия/Verhuizingen Coppens, т. 91 по-горе, EU:C:2012:778, т. 42).

93      Ето защо предприятието може да е участвало пряко във всички антиконкурентни действия, които съставляват съответното единствено продължено нарушение, като в този случай Комисията е в правото да търси от него отговорност за всички действия и следователно за посоченото нарушение в неговата цялост. Предприятието може да е участвало пряко и само в част от антиконкурентните действия, съставляващи това единствено продължено нарушение, но да е знаело за всички други предвиждани или вече извършени от останалите участници в картела неправомерни действия в изпълнение на същите цели или да е могло разумно да ги предвиди и да е било готово да понесе свързания с тях риск. В този случай Комисията също е в правото си да търси от това предприятие отговорност за всички антиконкурентни действия, съставляващи това нарушение, и следователно за нарушението в неговата цялост (решение Комисия/Verhuizingen Coppens, т. 91 по-горе, EU:C:2012:778, т. 43).

94      Обратно, ако предприятието е участвало пряко в едно или повече антиконкурентни действия, съставляващи едно-единствено продължено нарушение, но не е доказано, че то е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за всички преследвани от останалите участници в картела общи цели и че е знаело за всички предвиждани или вече извършени от споменатите участници неправомерни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск, Комисията е в правото си да търси от него отговорност само за действията, в които е участвало пряко, както и за предвижданите или вече извършените от останалите участници действия в изпълнение на същите като преследваните от това предприятие цели, за които действия е доказано, че предприятието е знаело или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (решение Комисия/Verhuizingen Coppens, т. 91 по-горе, EU:C:2012:778, т. 44).

95      Това все пак не може да доведе до освобождаване на предприятието от отговорност за действията, по отношение на които е безспорно, че е участвало, или за които действително може да му бъде вменена отговорност. Решение на Комисията, в което общ картел се квалифицира като едно-единствено продължено нарушение, обаче може да се раздели по този начин само ако, от една страна, в хода на административното производство на посоченото предприятие е дадена възможността да разбере, че следва да носи отговорност и за всяко от действията, съставляващи това нарушение, и следователно да се защити в тази насока, и от друга страна, ако въпросното решение е достатъчно ясно в това отношение (решение Комисия/Verhuizingen Coppens, т. 91 по-горе, EU:C:2012:778, т. 45 и 46).

96      Накрая, фактът, че предприятието не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел или че е имало незначителна роля в аспектите, в които е участвало, трябва да се вземе предвид при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на глобата (решения Комисия/Anic Partecipazioni, т. 91 по-горе, EU:C:1999:356, т. 90, Aalborg Portland и др./Комисия, т. 91 по-горе, EU:C:2004:6, т. 86 и Комисия/Verhuizingen Coppens, т. 91 по-горе, EU:C:2012:778, т. 45).

 в) Понятие за разграничаване в случай на участие в среща

97      На трето място, от постоянната съдебна практика следва също, че е достатъчно Комисията да докаже, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без то да им се е противопоставило явно, за да докаже в достатъчна степен участието на посоченото предприятие в картела. Когато участието в такива срещи е доказано, това предприятие следва да представи данни, от които да може да се установи, че участието му в тези срещи е лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните (вж. решение Aalborg Portland и др./Комисия, т. 91 по-горе, EU:C:2004:6, т. 81 и цитираната съдебна практика).

 г) Принципи, отнасящи се до отчитането на специфичното положение

98      На четвърто място, в практиката си Съдът се стреми да изведе някои принципи, що се отнася до индивидуалната отговорност за извършено нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, каквото е картелът (вж. в този смисъл решение от 19 май 2010 г., Chalkor/Комисия, T‑21/05, Сб., EU:T:2010:205, т. 90 и сл.).

99      Всъщност, след като докаже наличието на едно-единствено нарушение и определи неговите участници, за да наложи глоби Комисията е длъжна да разгледа относителната тежест на участието на всеки от тях в това нарушение. Това следва както от съдебната практика, така и от Насоките, които предвиждат различно третиране по отношение на началния размер (специфичен начален размер) или отчитане на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, които позволяват да се измени размерът на глобата, по-конкретно в зависимост от активната или пасивната роля на съответните предприятия при извършването на нарушението (вж. в този смисъл решение Комисия/Anic Partecipazioni, т. 91 по-горе, EU:C:1999:356, т. 90 и 150, а относно Насоките от 1998 г. (ОВ C 9, 1998, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“), решение Chalkor/Комисия, т. 98 по-горе, EU:T:2010:205, т. 92 и цитираната съдебна практика).

100    Във всеки случай на предприятието не може да бъде наложена глоба, чийто размер е изчислен в зависимост от участие в тайно споразумение, за което то не носи отговорност (решение Chalkor/Комисия, т. 98 по-горе, EU:T:2010:205, т. 93 и цитираната съдебна практика).

101    Също така предприятието може да бъде санкционирано само за деяния, за които е упрекнато лично (решение от 13 декември 2001 г., Krupp Thyssen Stainless и Acciai speciali Terni/Комисия, T‑45/98 и T‑47/98, Rec, EU:T:2001:288, т. 63).

102    Следователно санкциите трябва да бъдат индивидуализирани, в смисъл че трябва да са съобразени с поведението и с присъщите на съответните предприятия характерни особености (решения от 29 юни 2006 г., SGL Carbon/Комисия, C‑308/04 P, Rec, EU:C:2006:433, т. 46 и от 7 юни 2007 г., Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сб., EU:C:2007:326, т. 44).

103    Всъщност вече е постановено, че предприятие, чиято отговорност е установена по отношение на редица части от даден картел, допринася повече за ефикасността и тежестта на този картел от нарушител, който участва само в една част на същия този картел. Следователно първото предприятие извършва по-тежко нарушение от извършеното от второто предприятие (решение Chalkor/Комисия, т. 98 по-горе, EU:T:2010:205, т. 99).

104    Доводите на страните, които са изложени подробно в протокола от съдебното заседание на Общият съд, следва да се преценят именно от гледна точка на съдържанието на обжалваното решение и като се имат предвид гореизложените принципи.

 Б – Относно участието в едно-единствено нарушение

 1. Доводи на страните

105    Trame изтъква, че Комисията не може да го упреква, че е участвало в продължение на пет години и шест месеца в едно-единствено нарушение, съставено от споразумения на европейско (Клуб Европа), регионално и национално (Клуб España, споразумението за Юга, Клуб Италия) равнище. Към момента на настъпване на фактите Trame е извършвало продажби само в Италия, не поради твърдяно споразумение за подялба на пазара, а поради липсата на одобрение за продажбата на неговите продукти в чужбина. Сведенията относно други държави, различни от Италия, не представлявали никакъв интерес за него. Освен това нито едно доказателство не установявало негово участието в наднационалното равнище на нарушението или в картел, различен от Клуб Италия. От една страна, Trame никога не било участвало в срещи на европейско равнище, нито в обмен на информация по този въпрос. От друга страна, участието в това единствено нарушение не можело да се изведе единствено от факта, че в рамките на Клуб Италия конкурентите в единични случаи или инцидентно са споменавали Клуб Европа в присъствието на Trame. По този въпрос самата Комисия признавала, че Trame не е знаело за европейското равнище на нарушението преди 15 май 2000 г. (обжалвано решение, съображение 651) — обстоятелство, което тя трябвало най-малкото да вземе предвид за определянето на размера на глобата. Единственото споменаване на Клуб Европа се съдържало в документ във връзка със срещата на 15 май 2000 г., който само посочвал, че този клуб е в криза. Според Комисията впрочем ставало въпрос за „вероятно“ споменаване на Клуб Европа, което изразявало нейните съмнения в това отношение. Документите, отнасящи се до срещите на 12 юни и на 9 октомври 2000 г., не съдържали изрично посочване на Клуб Европа. През периода на нарушението, в което е упрекнато, Trame не било действително запознато, нито могло да знае за Клуб Европа и за неговите механизми.

106    Успоредно с това Trame отбелязва, че Socitrel, Proderac и Fapricela са били санкционирани само за тяхното участие в съставна част на единственото нарушение (Клуб España) предвид по-специално тяхното късно запознаване с общоевропейското му равнище. Така Комисията упреква Fapricela за участието му в картела между декември 1998 г. и септември 2002 г., но взема предвид само участието на това предприятие единствено в Клуб España, тъй като Fapricela изобщо не участвало в европейските срещи и узнало за тях едва през май 2001 г. Това положение било сходно с положението на Trame, което Комисията упреква в участие в Клуб Италия между март 1997 г. и септември 2002 г. и в знание за европейското равнище на картела от май 2000 г. нататък. Следователно тези предприятия не играли никаква роля на европейското равнище и узнали за това равнище на картела едва след повече от половината от периода на нарушението, в което са упрекнати. Произволната разлика в третирането на тези две предприятия влияела отрицателно върху определянето на размера на глобата, наложена на Trame, която била прекомерна и отчитала положение, различно от неговото.

107    Комисията оспорва тези доводи. В обжалваното решение било установено, че членовете на Клуб Италия постоянно били информирани за взетите решения от Клуб Европа и че самите те информирали членовете на Клуб Европа за собствените си решения. Между Клуб Европа и Клуб Италия е съществувала силна координация. Както на етапа на Клуб Цюрих, така и на етапа на Клуб Европа членовете на Клуб Италия са можели да приемат решенията си, разчитайки на информацията, която им е била предоставяна от техния представител на общоевропейското равнище (Redaelli по време на етапа на Клуб Цюрих, Tréfileurope по време на етапа на Клуб Европа). Било установено също, че от 15 май 2000 г. нататък Trame е знаело или е трябвало да знае, че е било неразделна част от по-цялостна общоевропейска система с няколко равнища. Положението на Trame също така било различно от това на Socitrel, Proderac и Fapricela, които осъзнали, че участват в общоевропейска система едва от 15 май 2001 г., доста след момента, в който Trame осъзнало това. Освен това следвало да се вземе предвид фактът, че Клуб Италия и Клуб Европа се припокривали в географско отношение.

 2. Съображения на Общия съд

108    Веднага следва да се отбележи, че Комисията неправилно е приела Trame за отговорно за участието в едно-единствено нарушение за период от пет години и шест месеца, от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г. (вж. член 1 от обжалваното решение и точки 61 и 68 по-горе), щом е била в състояние да докаже едва от 15 май 2000 г., че Trame „е знаело или е трябвало да знае“, че с участието си в Клуб Италия е било част и от по-цялостна общоевропейска система с няколко равнища (вж. обжалваното решение, съображение 651 и точка 73 по-горе).

109    Ето защо при всички положения Trame не може да бъде упрекнато, че от една страна, е участвало в Клуб Италия от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г., и от друга страна, че в рамките на Клуб Италия е било в положение, при което може да се приеме, че е знаело или е трябвало да знае, считано от 15 май 2000 г., че участието му в тази съставна част на картела се е включвало в по-цялостна общоевропейска система, за която е възнамерявало да допринесе със собствените си действия, което би позволило на Комисията да приеме, че тогава то е участвало в едно-единствено нарушение по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 91 и сл. по-горе.

110    Именно в този контекст следва по-конкретно да се провери дали Комисията е можела да констатира, че считано от 15 май 2000 г., Trame „е знаело или е трябвало да знае“, че Клуб Италия се е вписвал в общ план, който е обхващал по-специално втория етап от общоевропейското споразумение, Клуб Европа, тогава съществувал едновременно с Клуб Италия.

 а) Положението на Trame, сравнено с положението на другите участници в Клуб Италия

111    Най-напред трябва да се отбележи, че Trame не е посочено сред участниците, които са участвали в срещата на Клуб Италия на 16 декември 1997 г., която се разглежда като една от най-показателните срещи за съществуващата тясна връзка между италианските и общоевропейските договорки по време на етапа на Клуб Европа (обжалвано решение, съображение 558). Именно на тази среща Tréfileurope излага подробно на Redaelli, CB, Itas и ITC, правилата на Клуб Европа (вж. графата във връзка със срещата на 16 декември 1997 г., фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение).

112    По отношение на тези пет производители Комисията основателно счита, както приема в първата част от обосновката си (вж. точка 107 по-горе), че членовете на Клуб Италия са били информирани за взетите решения от Клуб Европа и че те са информирали членовете на Клуб Европа за своите решения. Така от обжалваното решение следва, че Tréfileurope е било не само член на Клуб Италия, но и един от постоянните членове на Клуб Европа, и че Redaelli, CB, Itas и ITC, както и SLM впоследствие, са участвали или са били основният предмет на много обсъждания в рамките на Клуб Европа и на Клуб Италия с цел да се определи квота за износ на италианските производители извън Италия. Съдържанието на обсъжданията по този въпрос може да се обобщи така: европейските производители са искали да предложат приемлива за тях квота за износ на италианските производители, италианските производители са сметнали тази квота за недостатъчна и се е стигнало до спорове, преди да се намери решение, което да е взаимно приемливо (вж. обжалваното решение, съображение 278 и сл. в частта, озаглавена „Описание на основните многостранни срещи, от които следва, че по предложената от европейските производители квота от 47 000 тона, срещу предложените от италианските производители 60 000 тона, е постигнато принципно споразумение за обем от 50 000 тона“ [неофициален превод]).

113    Трябва обаче да се приеме за установено, както изтъква Trame в доводите си (вж. точка 105 по-горе), че неговото положение се различава от това на Tréfileurope, на Redaelli, на CB, на Itas, на ITC и впоследствие, на SLM. Всъщност, както това е отразено в съображение 651 от обжалваното решение, „през целия период на нарушението Trame не е осъществило продажби извън Италия“. Освен това, както е отбелязано в обжалваното решение, Trame е присъствало на осемнадесет срещи на Клуб Италия (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 468). В това отношение Trame пояснява, че става въпрос за осемнадесет срещи от общо 234. Този брой е доста по-нисък от броя срещи, в които са участвали ключовите участници на Клуб Италия. Като цяло, и освен срещите, изрично посочени от Комисията в обжалваното решение, се установява също, че Trame не е присъствало на основните срещи, отнасящи се до обсъжданията, засягащи както Клуб Италия, така и Клуб Европа (вж. например, освен срещата на 16 декември 1997 г., графите във връзка със срещите на 12 и 23 юли 2001 г., фигуриращи в приложение 3 към обжалваното решение).

114    Спецификата на положението на Trame, сравнена с това на ключовите участници на Клуб Италия, е призната имплицитно от Комисията, тъй като според нея едва от 15 май 2000 г., а не от присъединяването му към Клуб Италия през март 1997 г. Trame „е знаело или е трябвало да знае“, че участвайки в Клуб Италия е участвало и в общоевропейска система. Това е видно и от изявление, представено от Trame от името на един от представителите на Tréfileurope в рамките на Клуб Италия, където по-специално е посочено, че „[Trame] е участвало в много малък брой срещи в рамките на Клуб Италия, най-често при Federacciai […]. [Ч]есто [Trame] е било представяно на срещата едва на по-късен етап. Понякога то поемало инициативата да напусне срещата преди края“.

115    От гореизложеното следва, че при липсата на доказателства, свързани конкретно с положението на Trame, Комисията не може да се ограничи да изтъкне, че фактът на установеното участие на петимата ключови участници на Клуб Италия, и впоследствие на SLM, в обсъжданията, провеждани между Клуб Европа и Клуб Италия по отношение на квотата за износ на италианските производители извън Италия, бил достатъчен, за да се докаже, че Trame, като член на Клуб Италия, е знаело или е трябвало да знае за тези обсъждания. Противно на твърдението на Комисията, членовете на Клуб Италия не представляват еднородна категория, а се състоят от предприятия, които имат съществени различия. Така някои членове на Клуб Италия са били и членове на други клубове, като Tréfileurope или Tycsa. Други членове на Клуб Италия са били предприятия с присъствие не само в Италия, но и в други държави членки, като Redaelli, CB, Itas, ITC и впоследствие SLM. В настоящия случай, макар Trame да е било член на Клуб Италия, неговото участие се различава както от фактическа гледна точка (липса на износ, късно запознаване с общоевропейското измерение на картела), така и от доказателствена гледна точка (малък брой срещи, в които е докладвано присъствието на Trame) от това на петимата ключови участници на Клуб Италия, които са участвали още от началото в тези договорки, както по отношение на вътрешния им аспект, така и на външния им аспект.

 б) Разглеждане на доказателствата, отнасящи се до срещите от май, юни и октомври 2000 г.

116    От обжалваното решение и от втората част на доводите на Комисията (вж. точка 107 по-горе) следва, че считано от 15 май 2000 г., според нея е възможно да се приеме, че Trame е участвало в едно-единствено нарушение, тъй като от този момент нататък Trame „е знаело или е трябвало да знае“, че е неразделна част от по-цялостна общоевропейска система. Според Комисията такъв извод би могъл да се направи от доказателствата, отнасящи се до трите срещи, посочени в съображение 651 от обжалваното решение: срещите на 15 май, 12 юни и 9 октомври 2000 г.

117    Разглеждането на тези доказателства обаче не позволява на Общия съд да стигне до същия извод като Комисията.

118    Първата среща, която Комисията посочва, за да установи, че Trame е могло да знае, считано от 15 май 2000 г., че Клуб Италия се е вписвал в по-цялостен общ план, по-специално защото е предвиждал координирането на Клуб Италия с Клуб Европа, е срещата на Клуб Италия, проведена на тази дата. В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че в нея са имали представители: CB, Itas, ITC, Tréfileurope Italia, SLM, Trame и DWK, като Tycsa е отбелязано като отсъстващо.

119    В тази графа Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата от 15 май 2000 г., както следва:

–        „[о]бсъждане относно цените на суровините и относно кризата на пазара. Според [един от представителите на Tréfileurope] Клуб Европа, съставен от Emesa, Tycsa, Tréfileurope, Nedri, DWK и WDI, и Клуб Италия [едновременно] са в криза“ [неофициален превод],

–        „Emesa напуска Клуб Европа“ и „Tycsa и Emesa взеха големи количества от Fundia“; „Fapricela и Socitrel също са споменати“ [неофициален превод].

–        „Tréfileurope потвърждава срещата за италианския пазар“. [неофициален превод]

120    Тази информация произхожда от ITC, CB, SLM и Tréfileurope и е получена или при проверки, или в рамките на искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер. Ръкописен протокол от срещата на 15 май 2000 г., предоставен от ITC, позволява по-специално да се установят сведенията, изложени в първото и второто тире на точка 119 по-горе.

121    Втората разглеждана среща е срещата на Клуб Италия от 12 юни 2000 г. В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че в нея са имали представители: Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope Italia, SLM, Trame, Tycsa и DWK.

122    В тази графа Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата от 12 юни 2000 г., както следва:

–        „[о]бсъждане относно пазара. Tycsa иска да продава на по-ниски цени (посочва се, че продават 4 000 тона на италианския пазар, тоест пазарен дял от 4 %). Португалците са подложени на натиск от испанците. Споменават се имената „Emesa-Tycsa, Socitrel-Fapricela“. Посочва се (вероятно) Клуб Европа, който се оплаква от Tycsa (Антверпен и Дюселдорф се оплакват от Tycsa)“ [неофициален превод],

–        „[р]азпределяне на определени (изброени) клиенти и доставки на доставчици, споменати като „leaders“ [лидери]. [неофициален превод]

123    Тази информация произхожда от Tycsa и от ITC и е получена или при проверки, или в рамките на искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер. Ръкописен протокол от срещата на 12 юни 2000 г., предоставен от ITC, позволява по-специално да се установят сведенията, изложени в първото тире от точка 122 по-горе.

124    Третата разглеждана среща е срещата на Клуб Италия от 9 октомври 2000 г. В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че в нея са имали представители: Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и Tréfileurope Italie, SLM, Trame, Tycsa, DWK, Nedri и WDI.

125    В тази графа Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата от 9 октомври 2000 г., както следва:

–        „[о]бсъждане относно квотите за европейския пазар (включително Великобритания, Ирландия, Португалия, Швейцария, Австрия, Белгия). В този контекст, обсъждане относно това, което SLM би било готово да приеме [1 400 тона от 50 000 тона прогнозен общ обем (италиански) продажби през 2001 г.]. Посочва се, че SLM би било готово да продължи да преговаря позицията си с Европа“ [неофициален превод],

–        „[с]поред CB срещата се е отнасяла до анализа на европейския пазар и на процента на взаимно навлизане. Преговори с италианските производители с цел споразумение за подялба на пазара“ [неофициален превод],

–        „Tycsa: анализ на пазара и искане от страна на някои производители да се осигурят квоти по страни не е прието“ [неофициален превод],

–        „Nedri: (непостигната) цел е била да се включат италианските производители в ново разпределяне на квоти. На срещата италианските производители (CB, ITC, Itas, Redaelli, SLM) са поискали от WDI, DWK, Nedri, Tycsa и Tréfileurope квота за износ от 60 000 тона“ [неофициален превод],

–        „Тази среща е подготвена от участниците в Клуб Европа на срещата на 26 септември 2000 г. в Брюксел […]“. [неофициален превод]

126    Тази информация е получена по-специално от ITC, CB, Tycsa, Nedri, WDI, Tréfileurope, DWK и Redaelli.

127    Що се отнася до ръкописния протокол от срещата на 9 октомври 2000 г., предоставен от ITC, не е очевиден изводът, че обсъждането се е отнасяло до всичко, което е посочено в първото тире от точка 125 по-горе. Всъщност от записаните в този протокол релевантни сведения личи следното: първо, думата „– NO“ е долепена до „SLM“ и до „RT [Redaelli]“ в списъка на присъстващите лица и предприятие на срещата, а отбелязването „15 часа“ е долепено до това на името на представителя на Trame (като срещата е започнала в 10 часа, както е посочено на друго място; разглеждането на името на този представител впрочем изглежда показва, че това име е било поставено върху знака „–“, който първоначално е бил направен до отбелязването „Trame“); второ, извод за обсъждането относно квотите за европейския пазар, което вероятно е направено в началото на срещата според мястото му в протокола, е направен само от четири реда, посочващи следните данни: „Обединено кралство+Ирландия 40, Норвегия, Швеция, Дания 40; Португалия 25; Швейцария –Австрия 10“ (би могло да става въпрос за проценти или за степен на навлизане на износа, но това не е очевидно от гледна точка на протокола); трето, няколко сведения, във връзка със SLM, между които посочване на „1 400 тона“, на „производство 2001 г.“, на „50 000 тона“ и на обстоятелството, че SLM е на разположение да продължи да преговаря за позиция в Европа, без да е очевидно, че те се отнасят до сведенията във връзка с твърдените квоти за европейския пазар, тъй като те са отделени от голяма черта на цялата страница и от други сведения, отнасящи се до други обстоятелства.

128    От гореизложеното следва, че документът, на който се основава Комисията, за да установи съдържанието на посоченото в първото тире от точка 125 по-горе, позволява действително да се докаже само това, което е посочено във второто и в третото изречение от това тире, без да може да се направи извод, подкрепен с достатъчно доказателства, че тази част от обсъждането е проведена в присъствието на SLM и на Redaelli или в момент, в който е присъствал представителят на Trame, след като може вероятно да се приеме, че щом срещата е започнала в 10 часа, представителят на Trame е пристигнал едва в 15 часа.

129    Освен това, видно от другите сведения, възпроизведени от Комисията в изложението на информацията, с която разполага по отношение на срещата на 9 октомври 2000 г., когато Nedri посочва италианските производители и обсъждането относно квотите за износ, то отбелязва, че тези производители са CB, ITC, Itas, Redaelli и SLM, без да посочва Trame. Ако Trame бе присъствало в този момент от обсъждането, може да се допусне, че Nedri щеше да посочи това предприятие.

130    Взети заедно, доказателствата относно трите горепосочени срещи позволяват да се приемат за установени три неща във връзка с Trame. Първо, в тези срещи е споменат Клуб Европа, без съмнение изрично през май 2000 г, тъй като Trame е могло дори да разбере състава на посочения клуб, и най-малкото имплицитно, през юни 2000 г. (чрез посочването на Антверпен и Дюселдорф, което би могло да се разбира като указващо седалището на предприятия —членове на Клуб Европа). Второ, установява се също, че посочванията на Клуб Европа в тези срещи са във връзка с едно предприятие — Tycsa (представено освен това на срещите от юни и октомври 2000 г.), което е имало само незначително присъствие в Италия, или по отношение на други неиталиански предприятия (Socitrel, Fapricela, Emesa). От това разумно се предполага, че картелът относно СПН е съществувал само в Италия или е бил свързан само с производители, интересуващи се главно от Италия. Трето, разумно може да се приеме също, че възможните въпроси относно естеството и действията на Клуб Европа, споменати в срещите от май и юни 2000 г., са били поставени през октомври 2000 г., щом се установява, че участниците в тази среща не са единствено ключовите участници на Клуб Италия или производителите, извършващи дейност на италианския пазар. Остават съмнения обаче по въпроса дали Trame е успяло да участва в частта от тази среща, отнасяща се до намеренията на SLM извън Италия.

131    При всяко положение обаче се установява, че ако се приеме, че представителят на Trame е пристигнал едва в 15 часа на срещата на 9 октомври 2000 г., тогава той е участвал в среща в присъствието по-специално на представители на DWK, WDI и Nedri, които не са производители, интересуващи се главно от Италия.

132    Следователно е възможно да се приеме с оглед на горепосочените доказателства, че поне считано от третата среща — тази на 9 октомври 2000 г., Trame, както всяко друго предприятие, което е участвало в горепосочените три срещи, е могло да разбере, че успоредно с Клуб Италия е съществувал друг клуб — Клуб Европа, който е бил споменат през май и посочен през юни на същата година, чиито дейности не само е трябвало да са сходни с тези на Клуб Италия, но и са били обект на координиране с последния, както свидетелства за това присъствието на неиталиански производители като DWK на срещите на Клуб Италия.

133    Напротив, противно на приетото в обжалваното решение, не е надлежно доказано, че считано от участието на Trame в първата от разглежданите три срещи на Клуб Италия на 15 май 2000 г., това предприятие е било в положение, при което е знаело или е трябвало да знае за общоевропейското измерение на картела. Споменаването в тази среща единствено на името „Клуб Европа“ не е достатъчно, за да се презумира знанието за договорките, сключени от участниците в този клуб. Такова тълкуване е още по-убедително предвид факта, че споменаването на този клуб е съпроводено от определителния израз „в криза“ и от сведението, че „Emesa напуска Клуб Европа“ или още от обстоятелството, че „Tycsa и Emesa взеха големи количества от Fundia“ [неофициален превод]. Тези пояснения позволяват да се допусне, че каквото и да представлява Клуб Европа, той е в застой.

134    Също така, що се отнася до втората среща — тази на 12 юни 2000 г., отбелязването относно Tycsa (което иска да се намалят цените) засяга италианския пазар, където то би представлявало 4 % от пазара с 4 000 продадени тона. Това предприятие следователно е можело да се разглежда като член на Клуб Италия, впрочем смущаващ дейността член, а не като член на Клуб Европа. Останалите сведения от тази среща също изглежда могат да бъдат посочени в подкрепа на идеята, че ако съществува Клуб Европа (този, който е посочен в първата среща), той включва членове с агресивно конкурентно поведение, като испанските дружества (Emesa и Tycsa), които подлагат на натиск португалските дружества.

135    Поради това на този етап не може да се направи достатъчно основателен извод, че Trame е знаело или не е могло да не знае за общоевропейското измерение на нарушението, считано от 15 май 2000 г. Такъв извод може да бъде направен едва считано от 9 октомври 2000 г.

136    Допълнително трябва да се отбележи, като изтъква Trame в доводите си (вж. точка 105 по-горе), че дори да може да се приеме, че Trame е знаело или е трябвало да знае за общоевропейското измерение на нарушението, считано от 9 октомври 2000 г., такова съображение при всички положения не може да накара Комисията да приеме, че Trame е участвало само по себе си в Клуб Европа, когато става въпрос за определяне на размера на глобата. В настоящия случай и положението на Trame е специфично, в смисъл че през целия период на нарушението, в което е упрекнато, не се оспорва, че това предприятие е участвало само в Клуб Италия. Още по-конкретно, през целия този период Trame е участвало само в един вътрешен аспект на Клуб Италия, тъй като то не е разполагало с необходимите разрешения, за да продава СПН извън тази страна. Впрочем Комисията признава в обжалваното решение, че Trame не е осъществило продажби извън Италия през този период, което е вярно за обхванатата от картела континентална Европа, тъй като някои продажби са извършени от Trame във Великобритания, която не е била засегната от единственото нарушение. Това положение следователно се различава от положението на ключовите участници на Клуб Италия (като Redaelli), които са извършвали дейност както в Италия, така и в други държави членки, или от това на някои постоянни членове на Клуб Европа (като Tréfileurope), които са извършвали дейност в останалата част на Европа, но и в Италия.

 в) Положението на Trame в сравнение с положението на някои участници на Клуб España

137    Следва да се изтъкне последният елемент, посочен в доводите на страните (вж. точки 106 и 107 по-горе), тоест въпросът дали положението на Trame е било сходно с това на Socitrel, на Proderac и на Fapricela, което е трябвало да накара Комисията да го третира по сходен начин.

138    Mutatis mutandis, необходимо е действително тези положения да се съпоставят. Също като Trame, чието положение в Клуб Италия се различава от това на петимата ключови участници на този клуб, Redaelli, CB, Itas, ITC и Tréfileurope, положението на Socitrel, Proderac и Fapricela — трима участници на Клуб España, се различава от положението на другите участници на този клуб, включително на Emesa и Tycsa, които са участвали и в Клуб Европа и дори, що се отнася до Tycsa, в Клуб Италия.

139    От обжалваното решение обаче следва, че Socitrel, Proderac и Fapricela са санкционирани от Комисията не изцяло във връзка с тяхното участие в едно-единствено нарушение през целия период на нарушението, в което са упрекнати, а предвид тяхното участие само в една съставна част на това нарушение, в конкретния случай в Клуб España, по-специално поради късното им запознаване с общоевропейското измерение на картела (считано от май 2001 г.) (обжалвано решение, съображение 949, що се отнася до разграничението, направено от Комисията в тази връзка на етапа на определяне на основния размер на глобата, дефиниран от Насоките от 2006 г.). Не е така в случая на Trame, което е санкционирано за участието си в едно-единствено нарушение от март 1997 г. до септември 2002 г.

140    За да обоснове факта, че не е третирала Trame по начин, сходен с този, определен за Socitrel, Proderac и Fapricela, Комисията изтъква два елемента: от една страна, фактът, че видно от обжалваното решение Socitrel, Proderac и Fapricela са осъзнали, че участват в по-цялостна система считано от 15 май 2001 г. (обжалвано решение, съображения 658, 660 и 661), тоест една година след Trame, което е осъзнало това от 15 май 2000 г. нататък, и от друга страна, фактът, че за разлика от Socitrel, Proderac и Fapricela, „географският обхват на Клуб Италия до голяма степен се припокрива с този на общоевропейските споразумения и следователно далеч надхвърля географския обхват на Клуб España (Испания и Португалия)“ (обжалвано решение, съображение 949).

141    Трябва обаче да се приеме за установено, че въпреки посочените от Комисията разлики, така или иначе същите обстоятелства като тези, които са изтъкнати от Комисията по отношение на Socitrel, Proderac и Fapricela — а именно, от една страна, късното запознаване с общоевропейското измерение на нарушението (през октомври 2000 г., а не през май 2000 г.) и от друга страна, географският обхват на Клуб Италия, който е можел да бъде изключително вътрешен във връзка с Trame, което не е изнасяло извън Италия поради липса на разрешение за това — се прилагат в по-смекчена форма по отношение на Тrame. Трябва също да се отбележи, че видно от обжалваното решение, макар Клуб España да се е отнасял принципно до Испания и Португалия, в него се е разглеждал и износът на иберийските производители (вж. графата във връзка със срещата на 6 юли 2001 г., фигурираща в приложение 4 към обжалваното решение).

 г) Заключение

142    В заключение, от гореизложеното следва, че преценката, изтъкната от Комисията в обжалваното решение по отношение на участието на Trame в едно-единствено нарушение, подлежи на критика в три аспекта.

143    Първо, Комисията неправилно е приела Trame за отговорно за участието в едно-единствено нарушение, тоест в „съвкупност от споразумения и съгласувани практики в сектора на стоманата за предварително напрягане във вътрешния пазар, а от 1 януари 1994 г. — в рамките на ЕИП“ от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г., щом като от обжалваното решение следва, че Trame е узнало за общоевропейското измерение на картела едва считано от 15 май 2000 г.

144    Второ, Комисията също неправилно е приела, че Trame е знаело или е трябвало да знае за общоевропейското измерение на картела, считано от 15 май 2000 г., тъй като не е възможно да се установи с достатъчно доказателства, че на тази дата Trame е могло да знае естеството и целите, преследвани от Клуб Европа. От гледна точка на изтъкнатите в тази връзка доказателства, такова положение може да бъде установено едва считано от 9 октомври 2000 г. — датата, на която Trame е участвало в среща, включваща членове на Клуб Италия и предприятия, които не са били членове на този клуб, а само на Клуб Европа, което е трябвало да му позволи да се избави от всички съмнения, които още е могло да има относно значението на термина „Клуб Европа“, споменат или посочен преди това в рамките на срещите на Клуб Италия.

145    Считано от тази дата, Комисията е в правото си да приеме за доказано, че Trame е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници в картела общи цели, въпреки че то не е извършвало износ, и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия неправомерни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск по смисъла на съдебната практика.

146    Трето, що се отнася до преценката на естеството и обхвата на участието на Trame в единственото нарушение, Комисията не е отчела в достатъчна степен съществуващите разлики между положението на Trame и положението на петимата ключови участници на Клуб Италия, също като и приликите, които съществуват, mutatis mutandis, между положението на Trame и положението на тримата по-малки участници на Клуб España.

147    Поради това още на този етап следва да се отмени член 1, точка 17 от обжалваното решение, тъй като Комисията е приела за установено участието на Trame в общоевропейската част на разглежданото нарушение от 4 март 1997 г. до 9 октомври 2000 г. Останалите последици, които произтичат от гореизложеното, ще бъдат преценени цялостно впоследствие, след разглеждането на доводите на страните.

148    Веднага следва да се отбележи обаче, че влиянието, което биха могли да имат тези последици за размера на глобата, която е била определена от Комисията, не може да бъде особено значително, след като изчисляването ѝ е било извършено на базата на общата стойност на продажбите на СПН, осъществени от Trame само в Италия. В това отношение не може да се приеме, че участието на Trame само във вътрешния аспект на Клуб Италия само по себе си не съдържа определена степен на тежест, дори ако в съответствие с посочената в точка 103 по-горе съдебна практика споменатото участие по същество остава по-малко тежко от това на предприятие, което е участвало не само във вътрешния аспект на Клуб Италия, но и в неговия външен аспект, дори в други клубове, като Клуб Европа и Клуб España.

 В – Относно стоманените въжета с три нишки

 1. Доводи на страните

149    Trame изтъква, че Комисията е допусна грешка, като е взела предвид продажбите му на стоманени въжета с три нишки („treccia“), за да определи размера на глобата. Тази грешка била от значение, като се има предвид, че през 2001 г. стойността на продажбите на стоманени въжета с три нишки представлявала повече от 50 % от общата стойност на неговите продажби на стоманени въжета. Стойността на продажбите на стоманени въжета със седем нишки („trefolo“) на Trame следователно възлизала само на 4,05 милиона евро от обща стойност на продажбите, включително стоманените въжета с три нишки, в размер на 8,2 милиона евро.

150    Като цяло Trame поддържа, че стоманените въжета с три нишки никога не са били предмет на Клуб Италия. Този продукт понякога бил споменаван в доказателствата, но без да е установено, че членовете на клуб Италия действително са се споразумели във връзка с него. В подкрепа на обратното Комисията основала изложението си на таблица, озаглавена „споразумение 1996 г.“, която датира от декември 1995 г. и не посочва Trame. Твърдението, че квотите, посочени в тази таблица, продължили да се прилагат до 2002 г., не било подкрепено от други материали в преписката по административното производство. В действителност единственият опит да се включат стоманените въжета с три нишки в картела бил направен без успех на срещите на 28 февруари и 6 март 2000 г. Когато споменава срещата на 28 февруари 2000 г., Комисията следователно посочвала, че е имало обсъждания относно „оценката на възможността да се включат стоманените въжета с три нишки в търговското споразумение за италианския пазар“ [неофициален превод].

151    След срещата на 28 февруари 2000 г. не съществували доказателства, че Клуб Италия действително включвал стоманените въжета с три нишки. Комисията в случая се позовавала на документ, отнасящ се до срещата на 6 март 2000 г., който съдържал „много подробен списък с имената на 80 (италиански) клиенти, за които доставката на стоманени въжета с три нишки е разпределена между Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope, SLM и Trame“. Не ставало въпрос обаче за разпределяне на квоти или на клиенти за в бъдеще, а както е пояснено от ITC, което е представило този документ, за „анализ на доставките, извършени от производителите през 1999 г.“. Представител на ITC, който е допринесъл за изявленията на ITC, направени в рамките на производството за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, потвърждавал това в изявление, представено от Trame. Той посочвал също, че „през референтния период обсъжданията в рамките на Клуб Италия са се съсредоточили върху стоманените въжета със седем нишки“. Разглежданите сведения били представени във връзка с неуспешния опит, направен през февруари 2000 г., да се включат стоманените въжета с три нишки в картела. Дори да се предположи (което не е така), че разпространението на такива сведения съставлява нарушение на правилата на конкуренцията, ставало въпрос за по-малко тежко нарушение от споразумението за подялба на пазарни дялове, и това трябвало да бъде взето предвид при изчисляването на размера на глобата. Освен това било видно от следващата таблица, фигурираща в документ 15905 от преписката по административното производство, която Комисията определя като „план за разпределяне на квотите за 2001 г. и прогнози за 2002 г.“, че посочените обеми се отнасят изключително за стоманените въжета със седем нишки, което още веднъж доказвало, че стоманените въжета с три нишки не са били предмет на картел.

152    Накрая, Trame се позовава на изявление на представител на Tréfileurope, което потвърждава, че стоманените въжета с три нишки са останали извън картела, и в което е посочено, че „в рамките на Клуб Италия никога не е сключвано никакво споразумение от конкурентите, или поне от Trame, що се отнася до стоманените въжета с три нишки“, че „производството, търговията и износа на този продукт не са се включвали в обхвата на обсъжданията в срещите, проведени между италианските производители на СПН, тъй като тези предприятия не са били заинтересовани от този продукт“, и че „всъщност става въпрос за незначителен продукт, предназначен главно за италианския пазар“. Фактът, че в рамките на Клуб Италия инцидентно са били посочвани и стоманените въжета с три нишки, например при неуспешния опит за включването им в картела, не намалявал истинността на подобни изявления. Trame пояснява също, че търсенето на стоманени въжета с три нишки в Италия е възлизало на 20 000/22 000 тона годишно между 1997 г. и 2002 г. и е намалявало през следващите години, докато търсенето на стоманени въжета със седем нишки през същия период е възлизало на 100 000/120 000 тона годишно.

153    Комисията поддържа, че стоманените въжета с три нишки са били предмет на картела, включително в рамките на Клуб Италия, доста преди 28 февруари 2000 г. (обжалвано решение, съображения 409—411). Следователно Trame не можело да твърди, че този продукт не е бил част от договорките, сключени в рамките на този клуб. Що се отнася до срещата на 28 февруари 2000 г., ръкописният протокол на ITC във връзка с тази среща показвал, че обсъждането се е провело въз основа на точни цифрови данни относно количествата и цените на стоманените въжета с три нишки. Предприятията трудно можели да обсъждат такива сведения, без предварително да са били запознати с тях. При всички положения този протокол разкривал обмен на чувствителна търговска информация. Също така доказателствата във връзка със срещата на 6 март 2000 г. не съдържали никакви неясноти. В отговор на твърдението на Trame, че ръкописните бележки във връзка с тази среща се отнасяли до анализа на осъществените пратки от производителите през 1999 г., което се потвърждавало от ITC, Комисията отбелязва, че на първата страница от тези бележки авторът им посочва, че цифровите данни се отнасят до „квоти“, отнасящи се до „стоманените въжета с три нишки“. Изявлението на CB от 26 ноември 2002 г. също показвало, че специфичният предмет на срещите на 13 март 2000 г., 10 април 2001 г. и 16 септември 2002 г. е бил разпределянето на клиентите на стоманените въжета с три и със седем нишки. Освен това изявлението на представител на Tréfileurope не било много убедително от гледна точка на това, което Trame твърдяло, че представлява опит за включване на стоманените въжета с три нишки, направен на срещите на 28 февруари и 6 март 2000 г. Също така, колкото до изявлението на представител на ITC, нищо в таблицата от 6 март 2000 г. не показвало, че ставало въпрос за „данни за минали периоди, отнасящи се до пратките на стоманени въжета с три нишки“. Подобни изявления не можели да омаловажат наличните доказателства.

 2. Съображения на Общия съд

154    В самото начало следва да се припомни, че Trame е било санкционирано за участието си в картел в сектора на СНП. Комисията уточнява в това отношение в обжалваното решение, че с израза СПН се обозначават стоманена тел и стоманени въжета, изработени от валцдрат. Комисията използва и израза „кабели/въжета“, за да посочи СПН, което позволява да се допусне, че двата термина са синоними. Във всеки случай решението посочва изрично, че „стоманените въжета от СПН са съставени от три или от седем нишки“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображения 2 и 3).

155    Следователно, видно от обжалваното решение, Комисията действително е приела, че картелът се е отнасял както до стоманени въжета с три нишки, така и до стоманените въжета със седем нишки. Все пак съществуват различия между тези два вида продукти, както по отношение на характеристиките на продуктите като такива, така и с оглед на търсенето и на предлагането.

156    В този смисъл от отговорите в рамките на процесуално-организационните действия следва, че стоманените въжета с три нишки не са заменяеми със стоманените въжета със седем нишки, въпреки че суровината им е една и съща — валцдратът. Докато първите могат да се използват в структури с ограничена издръжливост на натоварване, като колчетата, използвани в лозята, вторите се използват като носеща структура за големи предварително изготвени елементи.

157    В този контекст Trame поддържа, че Комисията е допуснала грешка, като е включила в картела стоманените въжета с три нишки. Според Trame само стоманените въжета със седем нишки са били засегнати от нарушението, в което е упрекнато. В резултат на това за определяне на размера на глобата Комисията трябвало да вземе предвид само продажбите му, отнасящи се до стоманените въжета със седем нишки, които са представлявали около половината от неговите продажби на стоманени въжета с три и със седем нишки през 2001 г.

 а) Доказателства, отнасящи се до първите години на Клуб Италия

158    На първо място, Trame поддържа, че стоманените въжета с три нишки никога не са били предмет на Клуб Италия. Трябва да се приеме за установено, че този довод противоречи на обжалваното решение и на доказателствата, които са споменати в него по отношение на първите години на Клуб Италия.

159    Според обжалваното решение Клуб Италия е национална договореност, която е продължила от 5 декември 1995 г. до 19 септември 2002 г. Това споразумение включва определяне на квоти за Италия, както и за износа от тази страна към останалата част от Европа. Негови членове са Redaelli, CB, Itas и ITC, към които впоследствие се присъединяват Tréfileurope (на 3 април 1995 г.), SLM (на 10 февруари 1997 г.), Trame (на 4 март 1997 г.), Tycsa (на 17 декември 1996 г.), DWK (на 24 февруари 1997 г.) и Austria Draht (на 15 април 1997 г.).

160    В това отношение, както правилно изтъква Комисията, от обжалваното решение следва, че на 5 декември 1995 г. Redaelli, CB, Itas и ITC сключват споразумение за разпределянето на квоти за тел, за стоманени въжета с три нишки и за стоманени въжета със седем нишки на италианския пазар и на вътрешния пазар (обжалвано решение, съображение 409). Това споразумение е изразено по-специално в таблицата, възпроизведена в съображение 409 от обжалваното решение, която посочва общо 85 000 тона (от които 9 000 тона тел, 13 000 тона стоманени въжета с три нишки и 63 000 тона стоманени въжета със седем нишки) за италианския пазар и общо 45 000 тона (от които 16 300 тона тел, 3 900 тона стоманени въжета с три нишки и 24 800 тона стоманени въжета със седем нишки) за вътрешния пазар.

161    Както изтъква Комисията и в отговор в рамките на процесуално-организационните действия, от горепосоченото споразумение ясно следва, че Redaelli, CB, Itas и ITC заедно са решили да си разпределят споменатите количества за валцдрата, стоманените въжета с три нишки и стоманените въжета със седем нишки в Италия и в останалата част на Съюза и че това споразумение е било сключено, щом като е било парафирано от съответните страни.

162    На срещата от 18 декември 1995 г. Redaelli, ITC, Itas и CB потвърждават квотите си за износ на СПН (тел, три нишки и седем нишки) за останалата част на Европа (обжалвано решение, съображение 410 и приложение 3).

163    Следователно Trame неправилно твърди, че Клуб Италия, в който то все още не е участвало, се е отнасял само за стоманените въжета със седем нишки, щом като Redaelli, CB, Itas и ITC са се споразумели да си разпределят 100 % от количествата, посочени в таблицата, възпроизведена в съображение 409 от обжалваното решение.

164    Освен това Комисията поддържа, че това споразумение е било прилагано до 2002 г. За да докаже това Комисията посочва по-специално в съображение 411 от обжалваното решение, че „споразумението продължава да се прилага от Redaelli, CB, Itas и ITC (към които впоследствие се присъединяват Tréfileurope Italia, Trame, SLM и общоевропейските производители Tréfileurope, Tycsa, Austria Draht и DWK) до 2002 г.“ и че „[н]апример договорените в рамките на италианското споразумение 85 000 и 45 000 тона […] са възпроизведени в таблица от 3 февруари 1997 г. на споразумението за Юга“ [неофициален превод].

165    По този въпрос Комисията изтъква само едно доказателство и то важи само за Redaelli, CB, Itas и ITC, които участват в споразумението от 5 декември 1995 г. Следователно е логично, че тези четирима членове на Клуб Италия се позовават на своето споразумение в рамките на обсъжданията, проведени във връзка със споразумението за Юга (вж. точка 62 по-горе). При все това нищо в случая не позволява да се направи изводът, че към това споразумение се е присъединило Trame, което впрочем не е предвидено в разпределението на посочените от Комисията 85 000 и 45 000 тона и не е участвало в споразумението за Юга.

166    Дори изтъкнатите от Комисията доказателства да са релевантни по отношение на Redaelli, CB, Itas и ITC, които са парафирали споразумението от декември 1995 г., те обаче изобщо не са убедителни, когато следва да се докаже, че считано от присъединяването си към Клуб Италия през март 1997 г., Trame е знаело или не е могло да не знае, че картелът е засягал както стоманените въжета със седем нишки, така и стоманените въжета с три нишки, дори и валцдрата. Така доводите на Комисията в това отношение не посочват никакви доказателства, които действително позволяват да се приеме участието на Trame във връзка с периода от 3 февруари 1997 г. — датата на таблица, която препраща към решените през декември 1995 г. квоти, без Trame да се свързва с това обсъждане до 28 февруари 2000 г. — датата, посочена от Trame като дата на първото обсъждане относно стоманените въжета с три нишки.

167    Запитана в това отношение в рамките на процесуално-организационните действия, Комисията не е в състояние да посочи релевантни доказателства по този въпрос, тъй като изтъкнатите от нея доказателства се отнасят до две срещи на Клуб Италия, тези на 30 септември 1997 г. и 7 октомври 1997 г., в които не е докладвано присъствието на Trame (вж. графите във връзка с тези срещи, фигуриращи в приложение 3 към обжалваното решение).

168    На този етап Комисията следователно не е в състояние да докаже по конкретен и ефективен начин, както е длъжна да го направи (вж. точка 88 по-горе), че Trame е знаело или е трябвало да знае — по отношение на периода от март 1997 г. до февруари 2000 г., че картелът се е отнасял до стоманените въжета с три нишки.

 б) Разглеждане на доказателствата, отнасящи се до срещата на 28 февруари 2000 г.

169    На второ място, от графата във връзка със срещата на 28 февруари 2000 г., фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, следва, че на тази среща, в която участват Redaelli, CB, Itas и ITC, но и Tréfileurope, SLM и Trame, са разисквани следните въпроси:

–        „[о]бсъждания в отговор на предложение на [представител на Trame] относно размера на пазара на стоманените въжета с три нишки (по-скоро 25 000 тона, отколкото 35 000, изчислени на базата на декларираните от производителите продажби)“ [неофициален превод],

–        „[о]бсъждане на възможността да се включат стоманените въжета с три нишки в търговското споразумение за италианския пазар“ [неофициален превод],

–        „[о]свен това подробно обсъждане на цените и определяне на цени (включително добавката) между Redaelli, CB, Itas, ITC, SLM и Trame“ [неофициален превод].

170    Това изложение е в подкрепа на становището на Trame, щом от доказателствата, с които разполага Комисията, а именно преди всичко ръкописния протокол от тази среща, предоставен от ITC, е видно, че именно след предложение, направено от Trame, е проведено обсъждане по отношение на стоманените въжета с три нишки. Следователно е разумно да се приеме, че ако Trame вече е било информирано, че Клуб Италия е обхващал този продукт, то със сигурност нямаше да сметне за необходимо да започне обсъждане по този въпрос, от което впрочем е видно, че е съществувала значителна разлика между представата на единия и на другите.

171    Освен това Комисията посочва в приложение 1 към писмената защита изявлението на CB от 26 декември 2002 г., от което следва, че срещата на 28 февруари 2000 г. се отнася до оценката на възможността да се включат стоманените въжета с три нишки в търговското споразумение за италианския пазар (Valutazioni per l’inserimento del prodotto cd. „trescia“ nell’accordo commerciale per il mercato italiano). Това доказателство, което е възпроизведено във второто тире от точка 169 по-горе, също е в подкрепа на становището на Trame за липсата на установяване, че то е знаело или е трябвало да знае, че вече е имало обсъждания в рамките на Клуб Италия относно стоманените въжета с три нишки, преди то да се присъедини към него през март 1997 г.

172    Според Комисията обаче е видно от ръкописния протокол на ITC (приложение B.2 към писмената защита), че стоманените въжета с три нишки вече са били предмет на това споразумение, тъй като обсъждането е протекло с разглеждане на точни цифрови данни, отнасящи се както до количеството, така и до цената на този продукт, които предприятията трудно биха могли да обсъдят, без предварително да са били запознати с тях.

173    Според Общия съд тълкуването на изготвения от ITC ръкописен протокол не може да отстрани наличието на съмнение у съда. Всъщност се установява, че въпросните количества и цени са били изложени в хода на обсъжданията, които са последвали предложението на Trame да се оцени възможността за включване на стоманените въжета с три нишки в рамките на Клуб Италия, поне що се отнася до производители, различни от подписалите споразумението от декември 1995 г. Различните присъстващи на срещата производители следователно са можели да представят тези данни, по-специално прилаганите цени. Освен това се установява, че всички въпросни количества са приблизителни и не са наистина точни. Те са посочени в хиляди единици.

174    Освен това следва да се отбележи, че становището на Trame се поддържа от съдържанието на двете представени по този въпрос изявления в подкрепа на неговите доводи предвид доводите на Комисията, а именно това на представител на Tréfileurope (приложение 10 към жалбата) и това на представител на ITC (приложение Z.1 към жалбата), споменати сред присъствалите лица на срещата на 28 февруари 2000 г. (вж. графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, и точка 152 по-горе).

175    В заключение, от гореизложеното следва, че Комисията не е в състояние да установи надлежно, че Trame е знаело или не е могло да не знае, че Клуб Италия се е отнасял както до стоманените въжета със седем нишки, така и до стоманените въжета с три нишки преди срещата на 28 февруари 2000 г., по време на която Trame е започнало обсъждането по този въпрос, както е докладвано от други присъствали на тази среща участници, което е показателно за предишното му незнание.

 в) Разглеждане на доказателствата, отнасящи се до срещата на 6 март 2000 г.

176    На трето място, Trame изтъква, че след срещата на 28 февруари 2000 г. не съществували доказателства Клуб Италия действително да е включил стоманените въжета с три нишки в картела. Според Trame документът, отнасящ се до срещата на 6 март 2000 г. (приложение 7 към жалбата) не можел да се изтъква в това отношение, щом като не засягал разпределянето a priori на пазарните дялове или на клиентите за в бъдеще, а се отнасял само до данните за минали периоди във връзка с „доставките, извършени от производителите през 1999 г.“. То посочва в тази връзка изявленията на ITC пред Комисията (приложение 8 към жалбата) и изявлението на представител на това предприятие (приложение Z.1 към писмената реплика), в които действително и изрично се поддържа това становище.

177    Все пак, видно от графата във връзка със срещата на 6 март 2000 г., фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, на тази среща, която следва срещата на 28 февруари 2000 г. и в която участват Redaelli, Itas, ITC, Tréfileurope, SLM и Trame, са разисквани следните въпроси:

–        „[п]ротоколът от тази среща съдържа много подробен списък с имената на 80 (италиански) клиенти, за които доставката на стоманени въжета с три нишки е разпределена между Redaelli, ITC, CB, Itas, SLM, Trame и [Tréfileurope]“ [неофициален превод],

–        „[с]поред CB това разпределяне е включвало клиенти за стоманените въжета с три нишки и за стоманените въжета със седем нишки“. [неофициален превод]

178    Първото сведение е получено от ITC, което предоставя въпросния ръкописен протокол, докато второто е получено от CB, което във връзка с искането си за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер е обявило какво е било съдържанието на тази среща, в която обаче присъствието му не е докладвано в протокола на ITC.

179    Противно на изтъкнатото от Trame, не може да се счита, че съдържанието на това, което е докладвано в ръкописния протокол на ITC, не позволява да се установи наличието на обсъждания относно стоманените въжета с три нишки в рамките на Клуб Италия.

180    Както бе изложено от Комисията в нейните отговори в рамките на процесуално-организационните действия, от посочения протокол ясно следва, че по време на срещата на 6 март 2000 г., в която са присъствали двама представител на Trame, е проведено подробно обсъждане на доставките на стоманени въжета с три нишки от осем предприятия (Redaelli, ITC, CB, Itas, SLM, Trame, Tréfileurope и Tycsa) по отношение на няколко десетки италиански клиенти.

181    Изразът, използван в тази връзка в протокола, за да се опише таблицата относно доставките, е „квоти — списък на клиенти“ (Quote — elenco clienti). В това отношение въпросът дали обсъжданията са се отнасяли до извършените доставки или до предстоящите доставки, сам по себе си не е определящ, тъй като от този протокол най-малкото следва, че дори да се предположи, че разглежданите сведения са били предоставени с оглед на миналото, може да се приеме, че те са следствие от обсъжданията, започнали на 28 февруари 2000 г. с цел да предвиди възможността за сключване на споразумение относно стоманените въжета с три нишки по отношение на осемте предприятия, посочени в точка 180 по-горе, в рамките на Клуб Италия.

182    Освен това Комисията правилно отбелязва, че според таблицата от 5 декември 1995 г., възпроизведена в съображение 409 от обжалваното решение, пазарът на стоманените въжета с три нишки в Италия, или поне квотите, разпределени на споменатите в таблицата производители, е съответствал на около 13 000 тона. Впрочем с оглед на сведенията, посочени в протокола от срещата на 6 март 2000 г., разпределените тонове между различните производители, които са споменати в него, се равняват на обща стойност от около 12 000 тона. Следователно изглежда вероятно да се приеме, че продуктът, който е бил предмет на обсъжданията на срещата на 6 март 2000 г., действително са стоманените въжета с три нишки, а не общо стоманените въжета с три нишки и стоманените въжета със седем нишки, както е декларирало CB. В противен случай броят на тоновете за разпределяне между членовете на Клуб Италия щеше да бъде значително по-висок.

183    Следователно трябва да се сподели становището на Комисията, когато тя изтъква, че най-малкото считано от срещите на 28 февруари и 6 март 2000 г., от които е видно, че е била обсъдена чувствителна търговска информация, що се отнася до стоманените въжета с три нишки, Trame може да бъде упрекнато, както и останалите участници в тези две срещи, че са изразили общата си воля да координират своите действия относно този продукт, за да заменят съзнателно помежду си рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество, което е в нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС.

 г) Разглеждане на доказателствата след 6 март 2000 г.

184    На четвърто място, страните спорят относно изводите, които могат да се направят от доказателствата, следващи по време срещата на 6 март 2000 г., по отношение на това дали Trame е знаело, че Клуб Италия е засягал и стоманените въжета с три нишки.

185    Според Trame опитът да се включат стоманените въжета с три нишки в рамките на Клуб Италия бил несполучлив. Това по-специално следвало от съдържанието на изявленията на представителите на Tréfileurope и на ITC и от последваща таблица, съответстваща на документ 15905 от преписката по административното производство (приложение 9 към жалбата), която Комисията е определила като „план за разпределяне на квотите за 2001 г. и прогнози за 2002 г.“, от която следвало, че посочените обеми се отнасят изключително за стоманените въжета със седем нишки, което доказвало, че стоманените въжета с три нишки не са били предмет на картел между конкурентите.

186    Според Комисията било очевидно, че Клуб Италия се отнасял до стоманените въжета с три нишки, което било видно от изявлението на CB от 26 ноември 2002 г. (приложение B.1 към писмената защита), стр. 16942, 16945 и 16951 от преписката по административното производство), което потвърждава, че този продукт е бил посочен на срещите на 13 март 2000 г., на 10 април 2001 г. и на 16 септември 2002 г. едновременно с обсъжданията относно стоманените въжета със седем нишки.

187    Трябва обаче да се отбележи, че сведенията, представени от CB в изявлението му от 26 ноември 2002 г., представляват само изразени с няколко думи твърдения, лишени сами по себе си от доказателства, които да подкрепят съдържанието им.

188    Що се отнася до срещите на 13 март 2000 г., на 10 април 2001 г. и на 16 септември 2002 г., CB в този смисъл посочва, че е ставало въпрос по отношение на първата, в която не е докладвано присъствието на Trame, за „търговска среща: разпределяне клиенти стоманени въжета със седем нишки и стоманени въжета с три нишки“ (riunione commerciale: ripartizione clienti trefolo e treccia“), по отношение на втората, в която е докладвано присъствието на Trame — за среща относно „пазара на стоманени въжета с три нишки: разпределяне клиенти Италия“ (mercato della treccia: ripartizione clienti trefolo Italia), и по отношение на третата, в която е докладвано присъствието на Trame, — за „окончателна среща за разпределянето на пазара продукти стоманени въжета със седем нишки и стоманени въжета с три нишки“ (riunione definitiva per ripartizione clienti quote del mercato prodotti trefolo et treccia).

189    За сравнение, следните сведения са изложени от Комисията в графите във връзка с тези срещи, фигуриращи в приложение 3 към обжалваното решение, в които присъствието на Trame е докладвано всеки път:

–        среща от 13 март 2000 г.: „[о]бсъждане относно клиентите на стоманени въжета със седем нишки (с посочване на цена и тонажи), и по-специално обсъждане на относно клиентите, снабдявани от Tycsa и DWK“, и „[т]екущо обсъждане относно положението в Швейцария и в Нидерландия (Svizzera — NL)“ [неофициален превод] (CB не е споменато сред източниците, посочени от Комисията в подкрепа на съдържанието на тези сведения, тя посочва само ITC и SLM),

–        среща на 10 април 2001 г.: „[о]бсъждане на продажбите, разпределяне на италиански клиенти и определяне на цени. Припомняне на правилата. Срещи: титуляри всеки предпоследен понеделник на месеца; продавачи („търговски“) всеки втори и последен понеделник на месеца. Бележки на SLM по данните на Tycsa“; „CB и Tréfileurope потвърждават срещата“ и „Според CB: и разпределяне на клиенти за Италия“ [неофициален превод],

–        среща на 16 септември 2002 г.: „[с]реща за разпределяне на квоти относно стоманени въжета с три и със седем нишки и за определяне на цени“ [неофициален превод]; посочено е вътрешно електронно съобщение, което споменава по-специално увеличението на стойността на суровините и навлизането на нов конкурент, и „CB и Tréfileurope потвърждават срещата“ [неофициален превод].

190    Така се установява, че само за третата от тези срещи — тази на 16 септември 2002 г., Комисията е посочила изцяло съдържанието на това, което ѝ е било съобщено от CB, а именно че обсъжданията са се отнасяли както до стоманените въжета със седем нишки, така и до стоманените въжета с три нишки. При липсата на доказателства, които да могат да подкрепят изявленията на CB, следователно не е възможно те да се приемат като достатъчно убедителни, за да се установи, че посочените в тях срещи са се отнасяли до стоманените въжета с три нишки. Всъщност е възможно CB обичайно да е приемало, че всички обсъждания са се отнасяли до двата вида продукти, без наистина да се опита да направи разграничение, докато за Trame — например — обсъжданията са се отнасяли само до стоманените въжета със седем нишки, доколкото то не е обсъждало конкретно стоманените въжета с три нишки. За сравнение, в искането на ITC за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер е посочено, що се отнася до срещата на 13 март 2000 г., че „по време на срещата се обсъждат клиенти на стоманените въжета със седем нишки“ (durante la riunione si discute di clienti di trefolo).

191    Все пак от анализа на доказателствата, представени в тази връзка от Комисията в отговор на процесуално-организационните действия, следва, че в ръкописния протокол от срещата на 10 април 2001 г., изпратен от ITC на Комисията (приложения E.25 и E.26 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия), са посочени имената на няколко клиенти и вероятно продадените количества за януари, февруари и март 2001 г. Впрочем името и количествата във връзка с поне един от тези клиенти съвпадат или се приближават до съответните данни, които са споменати в протокола от срещата на 6 март 2000 г. По същия начин вътрешното електронно съобщение, споменато във връзка със срещата на 16 септември 2002 г. (приложение E.30 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия), посочва навлизането на пазара на нов конкурент, за който се уточнява, че упражнява дейността си в сектора на стоманените въжета с три нишки, и че е обсъдена стратегията, която да се предприеме спрямо него.

192    Освен това, видно от наличните доказателства във връзка със срещата на 30 юли 2002 г. (приложения E.31 и E.32 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия) между Redaelli, CB, Itas, ITC, SLM и Trame, тази среща се отнася по-специално до клиентите и минималните цени, както и до „анализ на пазара на стоманените въжета с три нишки в Италия“ (вж. графите във връзка с тази среща, фигуриращи в приложение 3 към обжалваното решение). Въпреки че някои сведения, посочени в ръкописния протокол от тази среща, представен от ITC, се отнасят до стоманените въжета със седем нишки, тези данни се появяват в края на посочения документ и са предшествани от отбелязването „trefolo“, което позволява да се допусне, че всички сведения преди това отбелязване, свързани с определени клиенти, се отнасят до стоманените въжета с три нишки.

193    С оглед на тези различни доказателства, Комисията може да приеме, че най-малкото считано от срещите на 28 февруари и на 6 март 2000 г., и до 19 септември 2002 г. Trame е участвало в рамките на Клуб Италия в срещи, чийто главен или акцесорен предмет е бил координирането на действията на различните участници, що се отнася до стоманените въжета с три нишки в Италия.

 д) Заключение

194    От гореизложеното следва, че макар да е установено, че четиримата първоначални членове на Клуб Италия са посочвали нарушение във връзка както със стоманените въжета със седем нишки, така и със стоманените въжета с три нишки, не е доказано в достатъчна степен, че Trame е знаело или е трябвало да знае, че стоманените въжета с три нишки също са били предмет на обсъждания в рамките на Клуб Италия, преди този въпрос да е бил разгледан на срещите на 28 февруари и на 6 март 2000 г.

195    От посочените от Комисията доказателства следва също, без да се засяга резултатът от преценката на представените доводи, що се отнася до участието на Trame в картела от 10 април 2001 г. до 16 септември 2002 г., че надлежно е видно, че след срещите на 28 февруари и на 6 март 2000 г., и до 16 септември 2002 г., са проведени обсъждания в рамките на Клуб Италия във връзка със стоманените въжета с три нишки в присъствието на Trame или вземайки го предвид.

196    Тези доказателства позволяват да се установи, че обсъжданията във връзка със стоманените въжета с три нишки са се отнасяли най-малко до обмена на чувствителна търговска информация, до продадените количества и до предложените цени между няколко производители, обединени в рамките на Клуб Италия, което позволява да се приеме, че те са имали антиконкурентна цел по смисъла на член 101 ДФЕС.

197    В заключение, преценката, изложената от Комисията в обжалваното решение по отношение на участието на Trame в антиконкурентни договорки във връзка както със стоманените въжета със седем нишки, така и със стоманените въжета с три нишки, е частично неправилна. От една страна, Комисията неправилно е вменила на Trame участието в рамките на Клуб Италия от 4 март 1997 г. до 28 февруари 2000 г. в нарушение, отнасящо се не само до стоманените въжета със седем нишки, но и до стоманените въжета с три нишки, като се има предвид, че не е надлежно доказано, че Trame е знаело или е трябвало да знае, че стоманените въжета с три нишки вече са били предмет на споразумение между четиримата първоначални членове на Клуб Италия. От друга страна, Комисията правилно е приела, че от 6 март 2000 г. до 19 септември 2002 г. (без да се засяга резултатът от разглеждането на третото основание относно прекъсването на участието на Trame в картела, считано от 10 април 2011 г.) Trame е участвало в антиконкурентни договорки както относно стоманените въжета със седем нишки, така и, по негова инициатива, относно стоманените въжета с три нишки.

198    Поради това също следва да се отмени член 1, точка 17 от обжалваното решение, тъй като Комисията е приела, че участието на Trame в разглежданото нарушение е обхващало стоманените въжета с три нишки от 4 март 1997 г. до 28 февруари 2000 г. Останалите последици, които произтичат от гореизложеното, ще бъдат преценени цялостно впоследствие, след разглеждането на доводите на страните.

 Г – Относно периода 10 април 2001 г.—16 септември 2002 г.

 1. Доводи на страните

199    Trame оспорва констатацията, че е участвало в картела за периода след срещата на 10 април 2001 г. Така документ на ITC във връзка със срещата на 30 август 2001 г. позволявал да се установи, че „Trame доброволно не участва в картела“. В изявление на представител на Tréfileurope освен това се посочвало, че „от 2001 г. Trame окончателно се е отдалечило от Клуб Италия, тъй като изрично е декларирало, че не иска да приеме предложенията на другите участници за разпределяне на дялове от пазара на стоманени въжета“ и че „това отделяне е било съвсем ясно разбрано от членовете на Клуб Италия“. В продължение на една година и пет месеца Trame не участвало в картела, докато неговите участници са се срещнали 93 пъти през този период.

200    В това отношение Trame изтъква, че не може да бъде упрекнато за участието си в срещата на 16 септември 2002 г. в помещенията на Federazione imprese siderurgiche italiane (Federacciai, Федерация на италианските стоманодобивни предприятия). На тази дата било очевидно за всички членове на Клуб Италия, че присъствието му е лишено от всякакви антиконкурентни намерения, тъй като Trame отказало предложените пазарни дялове. Trame поддържа също, че не може да му се търси отговорност за периода на нарушението, следващ срещата на 10 април 2001 г., на основание на факта, че положението му е продължило да бъде обсъждано от членовете на Клуб Италия. Различните документи, посочени от Комисията по този въпрос, не съдържали никаква търговска информация относно Trame, а понякога само неговото име. Дори в документите, които посочват търговска информация относно Trame, ставало въпрос за леснодостъпни данни (вж. стр. 16166 и 16807 от преписката по административното производство). Изявление на представител на ITC посочвало в тази връзка, че „през 2001 г. Trame окончателно се е разграничило от Клуб Италия, като е декларирало изрично, че не е заинтересовано от предложението за подялба на пазара на стоманени въжета, направено от другите предприятия“, че „[т]акова отделяне е било ясно възприето и разбрано както от самото [него], така и от останалите участници в Клуб Италия“, че „[м]оже да се е случвало — дори след отделянето на Trame, в срещи на Клуб Италия някои предприятия да са посочвали Trame“, но че „[с]тава въпрос обаче за незначителни случаи, които не са релевантни за съдържанието на посочения в решението картел“ и че „Trame тогава всъщност е прекъснало участието си в Клуб Италия и не [му] изглежда това предприятие да е предавало пряко или непряко чувствителна информация с търговски характер на членовете на Клуб Италия“.

201    Комисията припомня, че е установила участието на Trame в Клуб Италия от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г., включително за периода, следващ 10 април 2001 г. (вж. по-специално обжалвано решение, съображения 469 и 470). В частност, освен на срещите на 10 април 2001 г. и на 16 септември 2002 г., в които Trame признавало своето участие, неговото положение било обсъждано в други случаи, в чиито рамки се посочвало конкретно Trame и неговото поведение на пазара.

202    Що се отнася до един от документите на ITC във връзка със срещата на 30 август 2001 г., не било сигурно, че посоченият в него картел е общоевропейският картел или Клуб Италия. Такова посочване освен това не представлявало публичен акт на отделяне от картела от страна на Trame. По-нататък, изразът „и нашите конкуренти знаят за инициативата“ бил свързан с израза преди сведението, че „Trame доброволно не участва в картела“, тоест този, че „Trame: настоява да прехвърли частта от дейността относно стоманените въжета с три нишки и стоманените въжета със седем нишки“. Именно тази информация знаели всички конкуренти, а не факта, че Trame не е участвало в картела. Що се отнася до документа, фигуриращ на страница 16166 от преписката, Комисията отбелязва, че в него са посочени данни, отнасящи се до едно тримесечие (3-то тримесечие) и данни, отнасящи се до „първите девет месеца“. Тези данни били подробни и засягали девет предприятия (сред които Trame). Такива данни можели да произхождат само от Trame, доколкото се отнасят до него. Колкото до документа, фигуриращ на страница 16807 от преписката, той посочвал източника на определени данни в бележка под линия и било очевидно, че те произхождали от предприятия, включени в картела.

 2. Съображения на Общия съд

203    В рамките на настоящото основание Trame оспорва, че е участвало в единственото нарушение за целия период от 10 април 2011 г. — датата на предпоследната среща на Клуб Италия, в която то участвало, до 16 септември 2002 г. — датата на последната среща на Клуб Италия, в която то участвало (наричан по-нататък „периодът от една година и пет месеца“).

 а) Доказателства, изтъкнати за възлагане на отговорността за нарушението на Trame

204    За да докаже участието на Trame в едно-единствено нарушение за периода от една година и пет месеца, Комисията посочва следните доказателства в обжалваното решение (вж. също точка 71 по-горе).

205    На първо място, Комисията посочва следното в съображение 470 от обжалваното решение:

„[…] противно на твърдяното от Trame, Комисията разполага с доказателства, че Trame е продължило да участва в картела, не само по време на срещите на 10 април 2001 г. и на 16 септември 2002 г., в които самото Trame признава участието си, но и [на срещата на] 30 юли 2002 г., и неговият случай продължава да бъде обсъждан до края на нарушението“. [неофициален превод]

206    Що се отнася до доказателствата, изтъкнати от Комисията, за да установи, че „случаят на Trame е продължил да бъде обсъждан до края на нарушението“, в бележка под линия към съображение 470 от обжалваното решение се посочват по-специално следните срещи:

„[…] срещите на […] 10 юни 2001 г., 12 юли 2001 г., 30 август 2001 г., 1 октомври 2001 г., 23 октомври 2001 г., 11 януари 2002 г., 22 януари 2002 г., 1 март 2002 г., 10 юни 2002 г., посочени в приложение 3 към [обжалваното] решение“. [неофициален превод]

207    На второ място, в отговор на Trame, което изтъкнало съдържанието на документ на ITC във връзка със срещата на 30 август 2001 г. (приложение 11 към писмената реплика), Комисията отбелязва следното в съображение 471 от обжалваното решение:

„Trame посочва и срещата на 30 август 2001 г., в която [то декларирало, че било] „избрало да не участва в картела“, за да поддържа, че към съответния момент вече не е участвало в картела. Комисията обаче констатира, че не е сигурно, че „картелът“, който се сочи в това изявление, е картелът относно СПН или Клуб Италия. Във всички случаи Trame е продължило активно да присъства и случаят му е продължил да бъде посочван и обсъждан на различни срещи на Клуб Италия относно цените и разпределянето на клиенти след тази дата. Това изявление следователно не може да се квалифицира като публично отделяне от картела […]“. [неофициален превод]

208    На трето място, за да подкрепи участието на Trame в картела през периода от една година и пет месеца, Комисията отбелязва също:

„Освен това и SLM потвърждава участието на Trame в срещите на Клуб Италия и Tréfileurope потвърждава, че Trame е участвало в Клуб Италия, дори когато е възникнало напрежение между него и другите членове на групата“. [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 472 in fine)

209    Следователно Комисията приема, че „участието [на Trame] в Клуб Италия е започнало […] на 4 март 1997 г. и е продължило без прекъсване до 19 септември 2002 г. [дата на проверките]“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 473 in fine).

 б) Анализ

210    За да обоснове своята констатация относно участието на Trame в картела през периода от една година и пет месеца, Комисията съчетава две групи доказателства: от една страна, тези, които показват участието на Trame в няколко срещи през периода от една година и пет месеца, и от друга страна, тези, които показват непрекъснатото участие на Trame в нарушението, макар то да не е присъствало на срещите на Клуб Италия.

 Доказателствата, отнасящи се до прякото участие на Trame в срещите

211    От гореизложеното следва, че за периода от една година и пет месеца Trame признава участието си само в две срещи, в които са участвали членове на Клуб Италия — тази на 10 април 2001 г. и тази на 16 септември 2002 г., в началото и в края на този период, докато Комисията посочва в обжалваното решение трета среща — тази на 30 юли 2002 г.

212    В отговор в рамките на процесуално-организационните действия Комисията посочва, че участието на Trame в срещата на Клуб Италия на 30 юли 2002 г. е видно от изявлението на CB в искането му за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер. Става въпрос за единствения документ, изтъкнат в това отношение от Комисията. Това изявление посочва Trame сред участниците в срещата на 30 юли 2002 г., която е определена като „среща за анализ на пазара на стоманените въжета с три нишки в Италия“ (приложение E.32 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия).

213    Такова твърдение, направено в графа, фигурираща в обобщителна таблица, която включва различните срещи на Клуб Италия, обаче не е подкрепено от други доказателства, които могат да потвърдят съдържанието му. Ръкописният протокол от тази среща, предоставен от ITC във връзка с искането му за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер и също посочен от Комисията в съответстващата на срещата на 30 юли 2002 г. графа, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, на свой ред не споменава присъствието на Trame на тази среща, нито посочва сведения във връзка с Trame (стр. 16194—16197 от преписката по административното производство).

214    Следователно единствените доказателства, които позволяват да се установи надлежно участието на Trame в срещи на Клуб Италия, проведени през периода от една година и пет месеца, са тези, посочени в обжалваното решение по отношение на срещите на 10 април 2001 г. и на 16 септември 2002 г. във Federacciai.

 Доказателства, отнасящи се до посочването на положението на Trame в негово отсъствие

215    Освен горепосочените доказателства, Комисията приема, че участието на Trame в картела през периода от една година и пет месеца произтичало и от факта, че дори в негово отсъствие положението му е било обсъждано от другите членове на Клуб Италия в няколко срещи. Според Комисията подобни обсъждания са могли да се проведат само ако Trame е продължавало да информира другите членове на Клуб Италия за своето положение, което доказвало непрекъснатото му участие в тази съставна част на нарушението.

 – По изявленията, направени от SLM и Tréfileurope

216    В самото начало трябва да се припомни, че от обжалваното решение следва, че според Комисията доказателствата, с които тя разполага, за да установи участието на Trame в картела въпреки отсъствието му от срещите на Клуб Италия, проведени между 10 април 2001 г. и 16 септември 2002 г., се потвърждават от изявленията, направени от SLM и Tréfileurope.

217    В отговор в рамките на процесуално-организационните действия Комисията представя съдържанието на писмото на SLM до Комисията от 25 октомври 2002 г. (приложение E.36 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия), от което е видно, че двама представители на SLM са участвали в срещи с представители на други италиански производители в края на 1999 г. и през 2000 г., 2001 г. и 2002 г.

218    Предприятията, посочени от SLM в тази връзка, са: Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и Trame за срещите на управленско равнище и Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope, Trame и Tycsa за срещите на равнище продавачи.

219    От обжалваното решение следва също, че в отговор на становище на Trame, че това изявление на SLM не посочва изрично датата на срещите, в които е участвал един от посочените от SLM представители на Trame, Комисията отбелязва, че споменатото изявление се „допълва от документите от времето на настъпване на фактите, посочващи точните дати на тези срещи“ [неофициален превод] (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 472).

220    Само по себе си, както впрочем отбелязва Комисията, изявлението на SLM следователно се нуждае от други доказателства, за да може да се приеме, че съдържанието му е подкрепено. По този въпрос всъщност трябва да се отбележи, че Комисията е приела в обжалваното решение, че сведенията, представени от SLM в административното производство, нямат съществена добавена стойност в сравнение със сведенията, които тя вече е притежавала. В частност Комисията по-конкретно отбелязва, че описанието на проведените срещи на ръководно равнище и на равнище продавачи е било общо и вече е произтичало от предходните доказателства (обжалвано решение, съображения 1126—1129).

221    Колкото до съдържанието на изявленията, направени от Tréfileurope, Комисията посочва в отговор в рамките на процесуално-организационните действия, че не е в състояние да даде повече подробности относно посоченото от това предприятие напрежение между Trame и членовете на Клуб Италия, тъй като Комисията е узнала за това напрежение само посредством твърденията на Tréfileurope. От преписката също следва, че макар това предприятие да отбелязва Trame за периода от 1997 г. до началото на 2001 г., посочванията на „италианците“ впоследствие, по-специално що се отнася до периода след присъединяването на италиански предприятия към Клуб Европа, не споменават конкретно Trame. Последното дори не е сред предприятията, които представителят на Tréfileurope си спомня, че е срещнал по време на първите събирания, посветени на това присъединяване през май и октомври 2000 г. (приложение F.5 към отговора на Комисията на действията по събиране на доказателства).

222    В настоящия случай изявленията, направени от Tréfileurope във връзка с искането му за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, също се нуждаят, за да бъдат взети предвид, да се подкрепят от доказателства, които позволяват да се установи, че за периода от една година и пет месеца надлежно може да се приеме, че Trame е участвало в картела, при положение че Комисията не е в състояние да установи прякото му участие в срещите на Клуб Италия, проведени между 10 април 2001 г. и 19 септември 2002 г. Самото посочване на факта, че Trame е италиански производител и че то е участвало от март 1997 г. до април 2001 г. с „италианците“ във вътрешното измерение на Клуб Италия, не е достатъчно в това отношение, без да се представят доказателства, които позволяват да се установи непрекъснатостта на това участие до септември 2002 г.

 – По срещата на 10 юни 2001 г.

223    Първата среща, която Комисията посочва, за да докаже, че след срещата на 10 април 2001 г. Trame е продължило да участва в Клуб Италия, е срещата, проведена два месеца по-късно — на 10 юни 2001 г. В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че в нея са имали представители: Redaelli, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM, както и лице, работещо за CB и за Austria Draht.

224    В тази графа Комисията представя съдържанието на срещата от 10 юни 2001 г., както следва: „[т]аблица, която показва пазарния дял в тонове и в проценти на [Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM], от една страна (тоест 89 % от пазара или 106 800 тона), и на Trame, TY, DWK, Austria, от друга страна (тоест 13 200 тона или 11 % от пазара)“. [неофициален превод]

225    Тази информация е получена от документ, иззет от ITC при проверката (приложение E.37 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия).

226    Посочената таблица разграничава две категории предприятия, както впрочем отбелязва Комисията: от една страна, основните членове на Клуб Италия, а именно четиримата първоначални членове (Redaelli, CB, Itas и ITC), Tréfileurope, което е координирало Клуб Италия и Клуб Европа, както и SLM, което в този период и изнасяло извън Италия, и от друга страна, останалите предприятия, които продават в Италия, а именно Trame, Tycsa, DWK и Austria Draht.

227    Установява се също, че освен имената на предприятията тази таблица включва три колони: първата колона се отнася до количествата и разпределя 120 000 тона между двете горепосочени категории; втората колона определя процентния дял на тези количества в рамките на тези две категории (тоест общо 89 % за производителите от първата категория и 11 % за операторите от втората категория); третата колона включва два вида стойности: преизчислени проценти за производителите от първата категория (тези проценти са получени от разпределянето между производителите от първата категория само на количествата, продадени от тези шест производители, а не от всички производители) и нови закръглени количества за производителите от втората категория (тези количества от 13 200 тона стават 14 000 тона).

228    Що се отнася до Trame, в тази таблица са посочени следните данни: 4 920 тона (1-ва колона), 4,10 % (2-ра колона) и 5 500 тона (3-та колона). За сравнение, данните относно ITC са 22 500 тона (1-ва колона), 18,75 % (2-ра колона, тоест делът на ITC в общата сума от 120 000 тона) и 21,07 % (3-та колона, тоест делът на ITC, когато са взети предвид само продажбите на шестимата производители, принадлежащи към първата категория).

229    Така изложено, съдържанието на тази среща не е достатъчно, за да се докаже надлежно, че горепосочените сведения са произхождали от Trame.

230    Всъщност разглежданото обсъждане е проведено между представителите на шестимата производители, принадлежащи към първата категория, и може да се допусне, че последните са изчислили количествата, продадени от операторите от втората категория на италианския пазар. Подобни изчисления са могли да бъдат точни, какъвто е случаят с данните, фигуриращи в първата колона, но това може да се обясни с познаването на пазара от тези участници. Не е изненадващо, че първите шест производители, които представляват заедно близо 90 % от продадените количества, са в състояние, с цел да определят пазарните дялове, да преценят продадените количества от другите четирима производители, намиращи се на този пазар. Подобно обяснение е най-малкото също толкова смислено и вероятно, колкото това, което предлага Комисията, която счита, че само Trame може да е източник на данните във връзка с него, възпроизведени в таблицата — предмет на обсъждане в среща, в която са участвали шестимата основни италиански производители.

 – По срещата на 12 юли 2001 г.

231    Втората среща, посочена от Комисията, е срещата на 12 юли 2001 г. В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че в нея са имали представители: Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM, както и DWK, WDI и Nedri.

232    В тази графа Комисията по-специално посочва, че срещата на 12 юли 2001 г. се е отнасяла до европейския пазар и по-конкретно до искането на италианските производители да получат 60 000 тона. Комисията отбелязва изрично, че от предоставения от ITC ръкописен протокол относно тази среща е било видно, че участниците в нея са „обсъдили, по-конкретно, износа на Itas, на CB, на ITC и на SLM, с изключение на износа на Trame и на Redaelli за периода от юни 2000 г. до юни 2001 г.“ [неофициален превод]. Според бележките „общият обем на износа на стоманени въжета със седем нишки на тези четири предприятия е бил 32 872 тона, изнесени в 14 страни и разпределени както следва: „Itas 2 889 тона; CB 12 427 тона; ITC 12861 тона; SLM 2685 тона; AFT : -; Redaelli 17 000 тона (+ 4 000 тона стоманени въжета с три нишки и 5 000 тона валцдрат); Trame 1000 тона (като ITC)“. В бележките се споменават още „споразумение за 30 862 MT + 10 % добавка (разделена между всички италианци)“ [неофициален превод]. Уточнява се също, че от бележките на Nedri и на SLM следва, че основните страни износителки са посочени за CB, Itas, ITC и SLM.

233    Тези сведения са получени от подготвителни бележки и от ръкописен протокол от срещата, изготвени от Nedri, от документи, иззети от ITC, SLM и Itas, от сведения, предоставени от CB, SLM и Tréfileurope във връзка със сътрудничеството, оказано на Комисията, и от ръкописен протокол от срещата, изготвен от ITC (приложение E.38 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия). В това отношение трябва да се отбележи, че Комисията разполага с редица доказателства, за да установи съдържанието на срещата на 12 юли 2001 г. Това е още по-забележително поради факта, че тези доказателства са получени от членове на двата клуба, представени в тази среща — Клуб Европа и Клуб Италия.

234    Така документирано, съдържанието на срещата на 12 юли 2001 г. само по себе си не може да докаже, че въпреки отсъствието му от тази среща Trame е продължавало да участва в Клуб Италия.

235    Няколко документа действително посочват количество от 1 000 тона, съответстващи на „пратките от Италия към чужбина“ на Trame. Подобна информация обаче се появява само инцидентно в обсъжданията. Тези продажби впрочем съответстват вероятно на продажбите, осъществени от Trame в Обединеното кралство, което не е било част от обхванатите от картела държави според обжалваното решение. В обсъждане, проведено между членовете на Клуб Италия и членовете на Клуб Европа относно европейския пазар, включително Обединеното кралство и Ирландия, е по-вероятно да се допусне, че информацията във връзка с Trame е била предоставена от присъствало на срещата предприятие по негова инициатива, а не както предлага Комисията, по искане на Trame, което е желаело по този начин да получи част от квотата за износ, предоставена на италианците от Клуб Европа по отношение на териториите, обхванати от този клуб. От представените във връзка с тази среща документи следва също, че обсъжданията са се отнасяли главно до износа, осъществен от CB, Itas, ITC и SLM, за които са посочени точни данни, какъвто не е случаят за Redaelli и Trame.

236    Няколко документа се оказват с особено висока доказателствена стойност по този въпрос. Отнася се, най-напред, за документ, предоставен от SLM на Комисията на 25 октомври 2002 г. (страница 16807 от преписката по административното производство) във връзка със срещата на 12 юли 2001 г. В „опис на пратките от Италия към чужбина“ този документ действително споменава „пратки Trame 1 000 тона“. В този опис обаче посоченият документ включва и други две отбелязвания, от една страна, „пратки на групата 30 872 тона“ и от друга страна, „пратки Redaelli 17 000 тона (+ 4 000 тона стоманени въжета с три нишки и 5 000 тона валцдрат)“. От друга част на този документ личи, че пратките на групата са разпределени по следния начин: „Itas 2889; CB 12 427 тона; ITC 12 861 тона; SLM 2 685 тона; AFT: -; общо 30 872“, и че „важните страни за италианците“ са „Itas: Германия; CB: Германия и Франция; ITC: Франция; SLM: Германия и Франция“. Следователно този документ ясно установява разграничение между „групата“ и Trame, което не е споменато като член на посочената група.

237    Поради това сведението „споразумение за 30 862 MT + 10 % добавка (разделена между всички италианци)“, което се намира в документ на Nedri (страница 30850 от преписката по административното производство) или в документ на ITC (страница 5022 от преписката по административното производство), не включва Trame „без никакво съмнение“, както предлага Комисията, като се има предвид, че от горепосочените документи следва — изрично относно документите на SLM и на Nedri, и имплицитно относно ITC, че изразът „италианци“ означава „Itas, CB, ITC и SLM“, а не Trame.

 – Относно електронното съобщение от SLM до ITC от 13 юли 2001 г.

238    В отговорите си в рамките на процесуално-организационните действия Комисията припомня, че с електронно съобщение, иззето при проверката, SLM е изпратило на ITC на 13 юли 2001 г. (страница 5272 от преписката по административното производство) таблица, озаглавена „Стоманени въжета със седем нишки 2001 г.“, включваща данни относно продадените количества от десет предприятия — Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope, SLM, Trame, Tycsa, DWK и Austria Draht, през 2001 г., за много клиенти (вж. графата във връзка с този документ, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, където споменатата таблица е посочена като приложена със заглавието „trefolo pulito“). Впрочем става дума за същата таблица като приложената към електронно съобщение, изпратено от SLM на ITC на 4 февруари 2002 г. (страница 5281 от преписката по административното производство), която в този случай е посочена със заглавието „ipotesis mercato trefolo 2002“.

239    Според Комисията от тези данни — и по-специално от факта, че таблицата включва точния брой тонове на клиент и процента на допълнителните квоти за всяко предприятие — следва, че подобни сведения в никакъв случай не представляват обща информация, която лесно може да се получи от клиенти или от други производители, както твърди Trame.

240    При анализа на този документ действително се установява, че за 400 италиански клиенти са представени точни данни (закръглени по принцип към 10 или 5 единици), що се отнася до продадените количества от десетте горепосочени предприятия. За разлика обаче от твърдяното от Комисията и както е отбелязано от Trame, трябва да се изтъкне, че тази таблица отново включва разграничение между две категории оператори. Всъщност от окончателното обобщение, в което между десетте предприятия се разпределят количествата стоманени въжета със седем нишки, продадени на италианския пазар (тоест 119 200 тона през 2001 г.), следва, че е направено разграничение между, от една страна, Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM, за които са посочени и данни, отнасящи се до извършените продажби, и до неприключилите продажби („percentuali spettanti“ / „percentuali provvis.“ / „quote spettenti“ / „quote provvisorie“ / „differenze“), и от друга страна, останалите оператори — Trame, Tycsa, DWK и Austria Draht, за които са посочени само данните относно продадените количества през 2001 г. и тяхното процентно изражение (или за Trame следните данни: „6 960 тона“, тоест „5,84 %“ от продадените през 2001 г. 119 200 тона; Trame също е посочено като доставчик на 20 клиенти, посочени в таблицата).

241    Следователно предвид това разграничение не е възможно веднага да се отхвърли възможността, както предлага Комисията, сведенията, представени в тази таблица по отношение на Trame, Tycsa, DWK и Austria Draht (като последното предприятие е в особено положение, тъй като неговият търговски представител в Италия е работил и за CB), да представляват приблизителни оценки, направени от Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM с оглед на данните, с които те разполагат заедно, или на контактите, които те могат да имат с техните клиенти.

242    Следва също да се отбележи, че определени отбелязвания, направени в таблицата, изпратена от SLM на ITC с електронно съобщение на 13 юли 2001 г., се оказват само хипотези, както е видно например от отбелязванията „??“, „?? TM“ или „?? TYS“, направени в колона „бележки“ паралелно с данните, отнасящи се до десетте производители.

243    Освен това трябва да се отбележи, че посочената таблица не е нова, а се вписва в рамките на постоянните усилия, полагани в Клуб Италия от 1995 г., да се определят клиентите и доставените обеми, що се отнася до стоманените въжета със седем нишки (обжалвано решение, съображение 441 и сл.). Много доказателства по този въпрос са иззети от Комисията при проверките или са предоставени във връзка с исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, от които е видно, че многократно са изготвяни списъци с клиенти, за да се уточнят и оценят количествата, продадени от членовете на Клуб Италия и от други производители с присъствие в Италия. Като пример, съществува таблица със заглавие „mercato italiano trefolo CAP anno 98“, която включва списък с 383 клиенти със сведения за Redaelli, CB, Itas, ITC и Tréfileurope и празни колони за SLM, Trame, DWK и Austria Draht (вж. графата относно 1998 г., фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение). (стр. 29639—29646 от преписката по административното производство) Други таблици показват „ripartizione spedizione trefolo italia anno 1998 in ton“ със сравнение спрямо 1999 г. или „ripartizione spedizione trefolo italia anno 1999 in ton“ за много на брой клиенти по отношение на Redaelli, CB, Itas, ITC и Tréfileurope (стр. 29655—29670 от преписката по административното производство). Съществуват други таблици с данни, отнасящи се до Trame, SLM, Austria Draht, DWK и Tycsa, освен посочванията на Redaelli, CB, Itas, ITC и Tréfileurope (стр. 5640—5643, 29671—29689 от преписката по административното производство).

 – По срещата на 30 август 2001 г.

244    Третата посочена от Комисията среща е тази на 30 август 2001 г. В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва по-специално, че на тази среща между Itas, ITC и SLM е било обсъждано „подробно разпределяне на клиенти, включително за SLM, Redaelli, CB, Trame, и [лице, работещо за CB и за Austria Draht]“ и че „Trame желае да продаде фабриките си“ и „е предпочело да не участва в картела“.

245    Тази информация е получена от два документа във връзка със срещата на 30 август 2001 г., единият — ръкописен протокол на ITC, предоставен в рамките на искането за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер (наричан по-нататък „първият документ“, страница 16158 от преписката по административното производство), а другият — написан на пишеща машина протокол, иззет от ITC при проверката (наричан по-нататък „вторият документ“, страница 4989 от преписката по административното производство) (приложение E.39 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия).

246    Както отбелязва Комисията, от първия документ е видно, че той съдържа точни сведения под заглавието „Richieste Trame“ (искания Trame) по отношение на 23 клиенти, свързани с Trame.

247    Предоставени са и други по-малко прецизни сведения за клиенти, що се отнася до SLM, Redaelli и CB. Всъщност от първия документ отчетливо личи, че за всеки от 23-мата клиенти, посочени по отношение на Trame, е споменат тонаж. Освен това за петнадесет от тези клиенти отстрани е посочено „x“ за „OK“, докато за останалите девет знакът е „–“ за „не“. Отбелязан е и въпросителен знак до трима клиенти, както и сведението „exl“, което вероятно означава изключителен клиент, до четирима други клиенти. Като цяло количествата, посочени за 23-мата клиенти на Trame, се равняват на 6 520 тона. Макар тези количества понякога да съвпадат с количествата, посочени в електронното съобщение от 13 юли 2001 г., това невинаги е така.

248    В конкретния случай посочването на думата „искане“, степента на точност на горепосочените сведения и тяхната обработка от страна на Itas, на ITC и на SLM, позволяват да се приеме, както предлага Комисията, че Trame вероятно е в основата на „исканията“ относно неговите клиенти, обсъдени на срещата на 30 август 2001 г. Така тези сведения позволяват да се установи наличието на контакти между членовете на Клуб Италия и Trame, що се отнася до „подробното разпределяне на клиенти“, както е посочено в обжалваното решение.

249    Освен това се установява, че във втория документ ITC посочва изразеното предпочитание от Trame да не участва в картела (страница 4989 от преписката по административното производство). Текстът на документа гласи:

„5. Trame: настоява да прехвърли частта от дейността относно стоманените въжета с три нишки и стоманените въжета със седем нишки. Понастоящем то произвежда 6 000 тона стоманени въжета със седем нишки и 9 000 тона стоманени въжета с три нишки; неговите съоръжения са остарели. Доброволно не участва в картела. И нашите конкуренти знаят за инициативата“.

250    Така изложено, съдържанието на втория документ със сигурност не позволява да се изведе непрякото участие на Trame в Клуб Италия. Противно на посоченото от Комисията, това твърдение не може разумно да се тълкува като насочено към Клуб Европа, щом като споменатите количества по отношение на Trame се отнасят до Италия.

251    Все пак анализът на съдържанието на втория документ в неговата цялост позволява да се установи, че е малко вероятно този документ да се отнася до същата среща като тази, в която Itas, ITC и SLM са участвали на 30 август 2001 г. Всъщност, въпреки че вторият документ е озаглавен „протокол“ и носи датата 30 август 2001 г., този документ възпроизвежда съдържанието на въпросите, които са били обсъдени на тази дата от „управителен съвет“. Този протокол по-специално посочва в точка № 1 проект за сътрудничество с италиански университет, което не е споменато като една от темите на обсъждане на срещата на Клуб Италия.

252    Следователно е възможно да се приеме, че обсъждането във връзка с точка № 5 от втория документ, възпроизведена в точка 249 по-горе, е проведено само в рамките на управителния съвет на ITC, а не в рамките на Клуб Италия.

253    При тези условия вторият документ и посочването, което се съдържа в него относно неучастието на Trame в картела, не позволява само по себе си да се изключи това, което е възможно конкретно да се изведе от съдържанието на първия документ, а именно, че на 30 август 2001 г. трима членове на Клуб Италия са обсъдили „искания“ относно 23-ма клиенти на Trame, въз основа на които са приети отрицателни или положителни решения от страна на Itas, ITC и SLM.

254    Макар ITC и вероятно други оператори да са знаели за желанието на Trame да напусне сектора на СПН, също както са знаели, че Trame не е трябвало да бъде разглеждано като един от основните членове на Клуб Италия, това изобщо не изключва възможността Trame да е опитало да ползва някои аспекти на Клуб Италия, по-специално що се отнася до неговия вътрешен аспект, както е видно от първия документ.

 – По срещата на 1 октомври 2001 г.

255    Четвъртата посочена от Комисията среща е тази на 1 октомври 2001 г. В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че в нея са имали представители: Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM.

256    В тази графа Комисията представя по следния начин съдържанието на срещата на 1 октомври 2001 г.: „ITC: обсъждане относно разпределянето на клиенти и вноса. […/] „Испания не спазва споразуменията, […] вече надхвърли 4 000 и е вече на 6 000“. Предложение Trame-Emesa да се прехвърли всичко или част (само CAP). Отбелязва се, че Trame иска квота от 8,7“ и „Бележки на Redaelli: подялба на външна квота“. [неофициален превод]

257    Тази информация е получена от документи, иззети от ITC и Redaelli при проверката, и от искането на ITC за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер (приложение E.40 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия).

258    Като се анализират доказателствата, представени в това отношение от Комисията, от изготвения от ITC протокол във връзка със срещата на 1 октомври 2001 г. действително следва, че в него е отбелязано следното: „Trame — стоманени въжета с три нишки 23/25 000 [общ размер на пазара] желае 8,7 — стоманени въжета със седем нишки 6 000“.

259    Запитано по този въпрос в рамките на процесуално-организационните действия, Trame посочва, че квотата 8,7 е съответствала на стойността, която му е била предложена, за да се стигне до споразумение и относно стоманените въжета с три нишки, че този опит за разширяване на споразумението спрямо стоманените въжета с три нишки не е бил успешен и „[с]амо за пълнота на изложението“ припомня, че не е участвало в тази среща.

260    Трябва обаче да се приеме за установено, че макар да не се спори, че Trame не е участвало в тази среща, при все това от протокола, изготвен от ITC към момента на настъпване на фактите, следва, че приписано на Trame от представените предприятия желание за получаване на определено количество стоманени въжета с три нишки е станало предмет на обсъжданията, проведени на срещата на 1 октомври 2001 г. От гледна точка на съдържанието на този документ, като се има предвид степента на точност на исканите количества (8 700 тона) и фактът, че друг документ във връзка с последваща среща подкрепя това сведение, е по-вероятно да се допусне, както предлага Комисията, че Trame е авторът на посоченото искане, отколкото да се приеме, както изтъква Trame, че именно членовете на Клуб Италия са му предложили това количество.

 – Относно срещата на 23 октомври 2001 г.

261    Петата посочена от Комисията среща е тази на 23 октомври 2001 г. В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че в нея по-специално са имали представители: Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM.

262    В тази графа Комисията представя по следния начин съдържанието на срещата на 23 октомври 2001 г.: „[к]воти за продажба, установени за италианските производители [и с]равнение с действителните продажби към 30 септември 2001 г. (тоест всичко 74 814)“ [неофициален превод]. Комисията отбелязва също, че е имало въпросителен знак, що се отнася до данните във връзка с „Trame, Spagna, Austria и DWK“.

263    Тази информация е получена от документ, иззет от ITC при проверката (приложение E.41 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия).

264    Действително от този документ, който сравнява към 30 септември 2001 г. извършените продажби и прогнозните продажби, е видно че посочването на Trame е непосредствено съпътствано от отбелязването „?!“, също както е направено и за Spagna, Austria и DWK. Освен това анализът на този документ отново показва (вж. точки 226 и 240 по-горе), че данните във връзка със сравнението на продажбите са посочени само за Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM, по отношение на които е отбелязан съответният процентен дял от 100 % от количествата, които те са продали, без в случая да са взети предвид останалите четирима производители, които продават в Италия.

265    Следователно посоченият документ не може надлежно да се изтъкне, за да се докаже, че в този момент Trame е участвало, в свое отсъствие, на срещите във връзка със стоманените въжета със седем нишки в рамките на Клуб Италия.

 – По срещата на 11 януари 2002 г.

266    Шестата посочена от Комисията среща е тази на 11 януари 2002 г. В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че в нея по-специално са имали представители: Redaelli, CB, Itas, ITC Tréfileurope и SLM.

267    В тази графа Комисията представя по следния начин съдържанието на срещата на 11 януари 2002 г.:

–        „[о]бсъждания относно клиенти“ [неофициален превод],

–        „[о]бмен на подробна информация за продадени количества от производители (италиански производители: [Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM] и чуждестранни производители: Austria, DWK и Tycsa) в Италия през 2001 г.“ [неофициален превод],

–        „[о]бсъждане относно Trame“ [неофициален превод],

–        „[о]тносно производителите, планираните и действителните обеми и разликите между двете за [Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM]“ [неофициален превод],

–        „[с]ледваща среща на 22 януари, конкретни предложения: намаляване доколкото е възможно на броя на поделените клиенти“. [неофициален превод]

268    Тази информация е получена от ръкописни протоколи относно тази среща, представени от ITC и SLM в административното производство (приложение E.42 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия).

269    От анализа на тези документи се установява, че в обсъждането относно клиентите не се посочват сведения, отнасящи се до Trame. Името на това предприятие е споменато в протокола на ITC с два реда текст, чието значение не е представено и не изглежда ясно. Вероятно става дума за частта във връзка с „обсъждането относно Trame“, която е посочена в обжалваното решение.

270    За останалата част също трябва да се приеме за установено, че когато става въпрос за отбелязване на продадените обеми от десетте производители, които са посочени в двата протокола, името на Trame с отбелязването „7 000“ от общ обем от 112 524 или от 112 742 тона според протокола е непосредствено съпътствано от въпросителен знак, какъвто не е случаят за точните данни, отнасящи се до Redaelli, до CB, до Itas, до ITC, до Tréfileurope и до SLM. Данните относно Trame, Tycsa, Austria Draht и DKW впрочем изглежда са били обсъждани, доколкото в протокола на ITC има много задрасквания в това отношение. Обсъждането относно Trame варира между 7 000 и 6 000 тона, като остава оценката от 7 000, докато първоначалната оценка във връзка с Tycsa впоследствие е придружена от отбелязването „OK“ и след това е преместена след данните, отнасящи се до основните производители.

271    Също така, когато става въпрос за обсъждането относно предвидените и действителните обеми във връзка с 2001 г. и за данните, отнасящи се до 1999 г., 2000 г. и 2001 г., са взети предвид само следните производители: Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM. Trame не се появява в тази част от обсъжданията.

272    Следователно тези документи не могат да служат за основание, за да се докаже, че в този момент Trame е участвало, в свое отсъствие, на срещите във връзка със стоманените въжета със седем нишки в рамките на Клуб Италия.

 – По срещата на 22 януари 2002 г.

273    Седмата посочена от Комисията среща е тази на 22 януари 2002 г. В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че в нея по-специално са имали представители: Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM.

274    В тази графа Комисията представя по следния начин съдържанието на срещата на 22 януари 2002 г.:

–        „[о]бсъждания относно клиенти, обмен на информация относно цени“ [неофициален превод],

–        „Trame иска 8 700 тона“ и „Предложение, направено на Trame за 2002 г. (особено списък на възможни клиенти) и споразумение за бъдещето: първи контакт между [представител на Tréfileurope и представител на Trame], впоследствие обсъждане и потвърждаване от всички“ [неофициален превод],

–        „[б]ележките сочат също: възстановяване на собствени клиенти и при необходимост размяна“. [неофициален превод]

275    Тази информация е получена от ръкописни протоколи, отнасящи се до тази среща, представени от ITC и SLM в административното производство (приложение E.43 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия).

276    Анализът на тези документи потвърждава, че срещата се е отнасяла до положението на Trame. Дори става въпрос за първата от изложените три точки в протоколите на ITC и на SLM. От протокола на ITC също следва, че участниците в тази среща са знаели, че от 27 000 тона, които са съставлявали пазара на стоманените въжета с три нишки през 2001 г., „Trame [е искало] 8 700 тона“. Двата протокола посочват също споразумение между участниците в срещата да се направи предложение на Trame, като в протокола на ITC се уточнява, че е ставало въпрос за предложение за 2002 г.

277    Предходните данни се вписват ясно в контекста на протокола на ITC относно срещата на 1 октомври 2001 г. (вж. точка 255 и сл. по-горе). Разглеждани заедно, тези данни илюстрират непрекъснатите усилия на Trame за постигане на споразумение от членовете на Клуб Италия, що се отнася до стоманените въжета с три нишки.

278    В този контекст може да се приеме, че считано от 1 октомври 2001 г. Trame е изразило своята воля да се върне в Клуб Италия, посочвайки условията за връщането си, които са били известни на членовете на Клуб Италия. Такова волеизявление от страна на Trame, узнато от членовете на Клуб Италия на тази дата, е довело до приемането на становище от тях на 22 януари 2002 г. Става въпрос за посоченото във връзка с тази среща предложение, за чието одобрение е трябвало да се премине през още две фази: най-напред установяване на контакт между представител на Клуб Италия (който е трябвало да бъде представителят на Tréfileurope) и представител на Trame, след това обсъждане и потвърждаване от всички членове на този клуб.

279    При всички положения от горепосочените документи е видно, че думите „предложение“ и „списък на възможни клиенти“ показват, че на 22 януари 2002 г. Trame все още не е било възприемано като пълноправен член на Клуб Италия.

 – По срещата на 1 март 2002 г.

280    Осмата среща, посочена от Комисията, е срещата на 1 март 2002 г. В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че в нея са имали представители: Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM.

281    В тази графа Комисията посочва, че е проведено обсъждане за продажбите по отношение на италианските клиенти. Посочено е също, че представител на Tréfileurope е срещнал представител на Trame, както следва от протокола на ITC относно тази среща, иззет при проверката (приложение E.44 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия).

282    Следователно тази среща се вписва в контекста на това, което е посочено на срещата на 22 януари 2002 г., щом като позволява да се определи, че се е осъществило планираното установяване на контакт.

 – По срещата на 10 юни 2002 г.

283    Деветата среща, посочена от Комисията, е срещата на 10 юни 2002 г. В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че в нея са имали представители: CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM.

284    В тази графа Комисията посочва, че е проведено обсъждане относно квотите за продажба в Италия и относно разпределяне на клиенти за 2002 г. Там се посочва също: „Trame силно заинтересовано от споразумение относно клиентите“ [неофициален превод], както следва от протокола на ITC относно тази среща, предоставен във връзка с искането за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер (приложение E.45 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия).

285    Установява се всъщност, че в този протокол (страница 16191 от преписката по административното производство) ITC посочва няколко сведения по отношение на Trame. Първо, посочва се, че Trame има споразумение с един клиент. Второ, в рамките на оценка на пазара на стоманени въжета с три нишки в Италия (обща стойност 24 375 тона) пазарният дял на Trame е сметнат като възлизащ на 7 700 тона (тоест 31,59 %). Трето, по отношение на един клиент е посочено: „да се остави всичко на Trame“, при това в рамките на обсъждане относно няколко клиенти, при което решенията са взети, „за да се удовлетворят всички“. Четвърто, този протокол включва сведението: „Trame: силно заинтересовано от споразумението за стоманените въжета с три нишки“.

286    В настоящия случай, както изтъква Комисията, следва да се приеме за надлежно доказано, че макар Trame да е отсъствало от срещата, положението му е било взето предвид от членовете на Клуб Италия, които са адаптирали поведението си в зависимост от очакванията на Trame. По същия начин, по който може да се стигне до такова заключение, що се отнася до срещата на 30 август 2001 г., поради наличието по-специално на думите „искания Trame“ в протокол от тази среща, посочването на решението „да се остави всичко на Trame“ в рамките на обсъждане, целящо да „се удовлетворят всички“, като е уточнено, че Trame е силно заинтересовано от споразумение относно стоманените въжета с три нишки, показва, че между членовете на Клуб Италия и Trame продължава да има контакти и че е възможно да се приеме, че първите действат в съответствие с исканията, направени от второто.

 – По срещата на 16 септември 2002 г.

287    На последно място, следва да се отбележи, че реинтеграцията на Trame в рамките на Клуб Италия се доказва от присъствието му на срещата на Клуб Италия на 16 септември 2002 г. заедно с Redaelli, CB, Itas, Tréfileurope и SLM, среща, по време на която са проведени обсъждания за разпределяне на квоти за стоманените въжета с три и със седем нишки и за определяне на цени.

 в) Заключение

288    От гореизложеното следва, че Комисията надлежно може да приеме, че след срещата на Клуб Италия на 10 април 2001 г., на която Trame е присъствало, положението на Trame е било обсъждано и взето предвид от членовете на Клуб Италия на срещата на Клуб Италия на 30 август 2001 г. (вж. точка 244 и сл. по-горе).

289    По-нататък, установява се, че за определен период Комисията вече не е в състояние надлежно да установи, че въпреки отсъствието на Trame от срещите на Клуб Италия все пак може да се приеме, че това предприятие е участвало в договорките, сключени в рамките на този клуб.

290    Анализът на представените доказателства в това отношение обаче позволява да се приеме, че считано от срещата на Клуб Италия на 1 октомври 2001 г. — датата, на която за първи път е посочена волята на Trame да се върне в Клуб Италия ако му се разпредели квота от 8 700 тона стоманени въжета с три нишки (вж. точка 255 и сл. по-горе), започва процедура, която да позволи реинтеграцията на Trame в рамките на Клуб Италия.

291    Връщането на Trame е разгледано отново от членовете на Клуб Италия на 22 януари 2002 г. (вж. точка 273 и сл. по-горе) и се е конкретизирало първоначално на 10 юни 2002 г. (вж. точка 283 и сл. по-горе) — датата, на която може да се приеме, че членовете на Клуб Италия отново са адаптирали поведението си, за да вземат предвид положението на Trame, решавайки да му оставят един клиент, за да „се удовлетворят всички“.

292    Трябва впрочем да се отбележи, че на 16 септември 2002 г. връщането на Trame е още по-реално, предвид това, че един от неговите представители участва отново в срещите на Клуб Италия (вж. точка 287 и сл. по-горе).

293    В заключение, Общият съд счита, че следва да се отчете липсата на доказателства, позволяващи да се приеме, че Trame е участвало в антиконкурентни практики, за които носят отговорност членовете на Клуб Италия, само за периода от 30 август 2001 г. до 10 юни 2002 г., тоест около девет месеца.

294    През този период от девет месеца никой от материалите по преписката не позволява да се потвърди участието на Trame в антиконкурентните договорки, сключени в рамките на Клуб Италия, или дори представата на членовете за такова участие, предвид това, че тези членове например не са били в състояние да преценят количествата, продадени от Trame на италианския пазар (вж. точка 261 и сл. по-горе).

295    В това отношение следва да се припомни, че за да се приложи съдебната практика, отнасяща се до разграничаването в случай на участие в среща (вж. точка 97 по-горе), Комисията следва да докаже, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без то да им се е противопоставило явно, за да е доказано в достатъчна степен участието на посоченото предприятие в картела.

296    В настоящия случай обаче не е надлежно доказано, че Trame е участвало, както пряко, така и непряко, в среща на Клуб Италия между 30 август 2001 г. и 10 юни 2002 г. Няколко доказателства позволяват също да се посочи, че през този период останалите членове на Клуб Италия не са имали точна представа за поведението на Trame на пазара. Те са били принудени да правят приблизителни оценки, да предположат вероятното му поведение или да декларират незнанието си чрез употребата на въпросителен знак в протоколите от съответните срещи.

297    Поради това също следва да се отмени член 1, точка 17 от обжалваното решение, тъй като Комисията е приела, че Trame е участвало в антиконкурентните практики за периода от 30 август 2001 г. до 10 юни 2002 г. Останалите последици, които произтичат от гореизложеното, ще бъдат преценени цялостно впоследствие, след разглеждането на доводите на страните.

 Д – По незначителната роля в рамките на картела

 1. Доводи на страните

298    Trame поддържа, че е имало само незначителна роля в картела. То било подтикнато да участва в картела от вертикално интегрирани предприятия, които в качеството си на доставчици на суровина можели да оказват натиск върху него. Така Trame участвало само в ограничен брой отдалечени по време срещи (18 от 234 от 1997 г. до 2002 г.). Неговата незначителна роля произтичала по-специално от изявленията, направени във връзка с исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Redaelli споменавало Trame само в един пасаж, в който се подчертава, че това предприятие само понякога е участвало в срещите между конкуренти. Изявленията на ITC и на DWK не са включвали инкриминиращи за Trame твърдения. В изявлението на Tréfileurope Trame не било посочено повече от два или три пъти, инцидентно, без посочване на ролята на това предприятие в картела. Също така в изявлението си представител на ITC посочвал, че „в редките срещи, в които Trame е взело участие, неговите представители винаги са имали незначителна и напълно пасивна роля“, че „другите италиански производители на СПН, присъстващи на срещите на Клуб Италия, са считали Trame за независим, самостоятелен на пазара оператор, който е слабо предвидим в производствения и търговския му избор“, или че „често Trame не е предоставяло сведенията, които другите членове на Клуб Италия са му искали“. Следвало също да се вземе предвид фактът, че Trame не изнасяло своята продукция, макар част от обсъжданията в рамките на Клуб Италия да са се отнасяли до износа, и основната част от неговия оборот се е реализирала от продажбата на стоманени въжета с три нишки и на валцдрат.

299    Trame също никога не било прилагало предполагаемите споразумения и винаги се опитвало да избегне исканията за предоставяне на сведения. Протоколът на ITC относно срещата на 20 юли 1999 г., съгласно който „Trame присъства навсякъде“ (страница 16056 от преписката по административното производство), и изявлението на Tréfileurope, че Trame често е създавало напрежение спрямо другите членове на Клуб Италия (страница 34619 от преписката по административното производство), потвърждавало тази търговска независимост. Също така обемът на продажбите на Trame постоянно нараствал, като неговото производство на стоманени въжета със седем нишки се покачило от 1 700 тона на 7 410 тона от 1997 г. до 2002 г. Пазарният му дял се увеличил в ущърб на конкурентите. Подобни резултати не били съвместими с евентуални проекти за подялба на пазара. Дори когато такива проекти действително били изработени, Trame не ги прилагало и търговското му поведение даже силно намалило ефективността им.

300    В заключение, особеностите на участието на Trame в картела трябвало да накарат Комисията да приложи спрямо него по-голямо намаление на глобата от предоставеното намаление от 5 %, което било неправилно, несъразмерно и неоснователно.

301    Комисията оспорва тези доводи. Тя припомня, че участието на Trame в картела е потвърдено от много документи и изявления. Неправилно било също да се твърди, че това участие на Trame в Клуб Италия е било ограничено и неравномерно, щом като положението на Trame е било обсъждано дори в негово отсъствие. Trame не доказало, че не се е включило в дейностите, които са предмет на Клуб Италия, или че не е взело предвид обменената търговска информация с неговите конкуренти. Колкото до твърдяното неприлагане на споразуменията, спорадичните измами във връзка с определените цени или разпределените клиенти не доказвали сами по себе си липсата на привеждане в действие на картела (вж. обжалваното решение, съображение 1018). В конкретния случай намалението с 5 % на основния размер на глобата, което е предоставено на Trame в приложение на Насоките от 2006 г., правилно отчитало както факта, че нарушението, в което е участвало Trame, е сред най-тежките нарушения на правото в областта на конкуренцията, така и факта, че Trame има ограничено участие в нарушението.

 2. Съображения на Общия съд

302    В рамките на настоящото основание Trame изтъква, от една страна, незначителното си участие в нарушението, както и, от друга страна, липсата на последици от това участие. В по-широк смисъл Trame изтъква също, че Комисията не е взела надлежно предвид особеностите на участието му в картела, когато е решила да му предостави намаление от 5 % на размера на глобата, за да отчете неговата незначителна или ограничена роля в това единствено нарушение.

 а) Доказателства, изтъкнати за обосновка на наличието на смекчаващо обстоятелство

303    В това отношение следва да се припомни, че оплакванията, изтъкнати от Trame във връзка с това основание, са разгледани от две гледни точки в обжалваното решение, най-напред, в рамките на разглеждането на доводите за установяване на наличието на смекчаващо обстоятелство, свързано с „незначителната и/или пасивна роля“ (обжалвано решение, точка 19.2.2.3), и след това, в рамките на разглеждането на доводите за установяване на наличието на смекчаващо обстоятелство, свързано с „неприлагането/крайно ограничената роля“ (обжалвано решение, точка 19.2.2.5) (вж. точка 86 по-горе).

304    Първо, що се отнася до незначителната или пасивна роля, Комисията отбелязва, че макар Насоките от 1998 г. да допускат размерът на глобата да може да бъде намален, ако предприятието е играло „изключително пасивна или [последователска] роля в извършването на нарушението“, приложимите към настоящия случай Насоки от 2006 г. вече не включват това понятие сред смекчаващите обстоятелства. Според Комисията дори ако дадено предприятие има само пасивна или последователска роля, то продължава да участва в картела, формирайки търговска печалба и насърчавайки останалите участници да изпълняват споразуменията. Следователно пасивната или последователска роля не съставлявала смекчаващо обстоятелство. За сметка на това Насоките от 2006 г. признавали участие в нарушението, което е „крайно ограничено“, ако съответното предприятие „фактически не е прилагало [споразуменията], като е възприемало конкурентно поведение на пазара“. Никой от адресатите на решението обаче не бил в състояние надлежно да докаже това (обжалвано решение, съображение 983).

305    Като допълнение, Комисията все пак разглежда в обжалваното решение евентуалното прилагане на Насоките от 1998 г. към нарушение, прекратено на 19 септември 2002 г. Като цяло, Комисията уточнява, че „[п]ри всички положения никоя от страните нямаше да заслужи намаляване на размера на глобата поради пасивна роля на основание на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите от 1998 г.“ [неофициален превод]. В настоящия случай се изисквало „безлично поведение, тоест липса на активно участие в изработването на антиконкурентното споразумение или споразумения“ и дори „чисто пасивна роля“ или „пълна пасивност“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 984). Все пак в обжалваното решение се посочва също, че „[п]ротивно [на положението на Socitrel, Companhia Previdente, Fapricela, Redaelli, SLM и Itas], Комисията признава, че ролята на Proderac и Trame е била значително по-ограничена отколкото тази на другите участници в картела и че следователно трябва да се предостави намаление на глобата на тези дружества“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 992).

306    Второ, що се отнася до твърденията, че Trame не е приложило споразуменията, че то също е затруднило картела и е възприело конкурентно поведение на пазара, Комисията отбелязва, че в съответствие с точка 29, трето тире от Насоките от 2006 г. правото на намаление на размера на глобата за неприлагане на картела изисква да се установява от обстоятелствата, че през периода, в който предприятието е участвало в неправомерните споразумения, то фактически не е прилагало неправомерните споразумения, като е възприело конкурентно поведение на пазара, или поне че то ясно и съществено е нарушило задълженията за прилагане на картела до степен, затрудняваща самото функциониране на картела. В това отношение Комисията отбелязва, че Trame, подобно на всички останали адресати на обжалваното решение, е участвало редовно в срещи, на които са били обсъждани и контролирани цените, квотите и клиентите. Комисията също уточнява, че по самото си естество привеждането в действие на разглеждания картел е породило съществено нарушаване на конкуренцията. При всички положения Комисията приема, че в настоящия случай не е било възможно да се измери действителното въздействие на този картел върху пазара и следователно тя не го е взела предвид при изчисляването на основния размер. Освен това според Комисията никое предприятие не е доказало, че фактически не е прилагало неправомерните споразумения, възприемайки конкурентно поведение на пазара или поне че ясно и съществено е нарушило задълженията за прилагане на картела до степен, затрудняваща самото функциониране на картела. Поради това не може да се приеме наличието на никакво смекчаващо обстоятелство въз основа на неприлагането или на крайно ограничената роля. (обжалвано решение, съображения 1013—1026)

307    Все пак, Комисията намалява основния размер на Trame (и на Proderac) с 5 % (обжалвано решение, съображение 1026). Съображенията ѝ са следните:

„(1023)      Комисията обаче е готова да приеме, че участието на Proderac и Trame в нарушението е ограничено. Това се дължи на факта, че тези участници са имали второстепенна роля в картела, установили са по-ограничен брой контакти с други участници в картела и са участвали в нарушението само в ограничена степен“. [неофициален превод]

„(1025)      Trame е участвало само в около осемнадесет срещи на картела между 4 март 1997 г. и 19 септември 2002 г. и случаят му е бил обсъждан неколкократно в негово отсъствие […]. Както потвърждава Trefileurope, Trame е бил второстепенен участник в рамките на Клуб Италия, създаващ напрежение спрямо останалите участници в Клуб Италия. Това се потвърждава в няколко документи от момента на настъпване на фактите. Например в протокола от срещата на 20 юли 1999 г. е отбелязано, че Trame действа разнопосочно; на 4 септември 2000 г. е имало обсъждане по проблема „Trame“; на 30 август 2001 г. е посочено, че Trame е предпочело да не участва в картела, и на 11 януари 2002 г. се е провело обсъждане относно „Trame“. [неофициален превод]

 б) Анализ

308    В точка 29, трето тире от Насоките от 2006 г. Комисията пояснява, че може да намали основния размер на глобата поради смекчаващи обстоятелства, „когато предприятието представи доказателства, че неговото участие в нарушението е крайно ограничено и по такъв начин докаже, че по времето, когато то е било страна по неправомерното споразумение, то фактически не го е прилагало, като е възприемало конкурентно поведение на пазара: сам по себе си фактът, че предприятието е участвало в нарушението по-кратко време, отколкото другите, няма да бъде считан за смекчаващо обстоятелство, тъй като това вече е отразено в основния размер“.

309    В настоящия случай Комисията предоставя на Trame (както на Proderac) намаление с 5 % на глобата, която е трябвало да му бъде наложена за участието му в нарушението, в края на съображенията в частта на обжалваното решение, която е посветена на това смекчаващо обстоятелство. В това отношение Комисията доста противоречиво стига до извода, от една страна, че смекчаващото обстоятелство, посочено в точка 29, трето тире от Насоките от 2006 г., не е било налице в настоящия случай, и от друга страна, че участието на Trame в това едно-единствено нарушение все пак е било ограничено, което е обосновало намаление с 5 % на размера на глобата, която иначе би била наложена (обжалвано решение, съображения 1022, 1023 и 1026).

310    В отговор в рамките на процесуално-организационните действия Комисията посочва, че е считала, че съществува разлика между „крайно ограничената“ роля, посочена в Насоките от 2006 г., и „ограничената“ роля, призната на Trame в обжалваното решение.

311    Комисията уточнява също, че когато критерият, който е определила в Насоките от 2006 г., не е изпълнен, както било в настоящия случай при липсата на необходимото доказване от Trame, за да му се признае такова смекчаващо обстоятелство, тя все пак счита за правилно да се подчертае наличието на разлика в степента на участие на предприятията.

312    В заключение Комисията посочва, че намалението от 5 % следователно не е било въз основа на смекчаващото обстоятелство, посочено в точка 29, трето тире от Насоките от 2006 г., а е било предоставено при упражняване на нейното право на преценка, за да отрази ролята на Trame, като му предостави намаление, съответстващо на степента му на участие в картела.

313    Следва да се отбележи, че както изтъква Комисията в отговора си в рамките на процесуално-организационните действия, списъкът на смекчаващите обстоятелства, посочени в точка 29 от Насоките от 2006 г., не е изчерпателен, както ясно личи от факта, че този списък е въведен с израза „като например“ (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2011 г., Aragonesas Industrias y Energía/Комисия, T‑348/08, Сб., EU:T:2011:621, т. 279 и 280).

314    Освен това от съдебната практика следва също (вж. точки 96 и 98—103 по-горе), че Комисията е длъжна — когато определя размера на глобата, която следва да се наложи на дадено предприятие, за да се санкционира участието му в едно-единствено нарушение — да индивидуализира тази санкция предвид особеностите на участието на посоченото предприятие в нарушението. Такова индивидуализиране на санкцията е още по-необходимо, когато става въпрос, както в настоящия случай, за комплексно нарушение, което обединява различни клубове, които имат конфликт на търговски интереси за много дълъг период, и когато участието на съответното предприятие в картела има редица особености в сравнение с тези на ключовите участници, обединени в рамките на картела.

315    Следователно, макар Комисията да е свободна да избере на кой етап от определянето на размера на глобата счита за подходящо да индивидуализира санкцията с оглед на изложената в Насоките от 2006 г. обща методология — като такова индивидуализиране е направено например на етапа на „определянето на основния размер“ за Proderac, Socitrel и Fapricela, на етапа на „смекчаващите обстоятелства“ за Proderac и Trame, или след това на „окончателния“ етап за ArcelorMittal, чиято глоба е намалена от 276,5 милиона евро на 45,7 милиона евро вследствие на двете решения за изменение — така или иначе, ако това индивидуализиране не е било извършено, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, тогава Общият съд ще следва да се произнесе, както това е поискано от него, по подходящата сума за санкциониране на действията на съответното предприятие.

316    В настоящия случай, за да признае и определи на 5 % размера на предоставеното намаление на Trame, отчитайки ограничената му роля в единственото нарушение, Комисията е взела предвид следните обстоятелства.

317    Като цяло, Комисията посочва, че Trame е имало второстепенна роля в картела, че е провело ограничен брой контакти с другите участници в картела и че участието му в него е било само ограничено. Комисията също отбелязва, че Trame „е участвало само в около осемнадесет срещи на картела между 4 март 1997 г. и 19 септември 2002 г.“, като същевременно подчертава, че „случаят му е бил обсъждан неколкократно в негово отсъствие“ [неофициален превод]. Тя също признава, както е потвърдено от Tréfileurope и от три примерно посочени документа, отнасящи се съответно до срещите на 20 юли 1999 г., на 4 септември 2000 г. и на 11 януари 2002 г., че Trame „е бил второстепенен участник в рамките на Клуб Италия, създаващ напрежение спрямо останалите участници в Клуб Италия“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображения 1023 и 1025).

318    От гледна точка на обстоятелствата, изложени от Комисията, участието на Trame в картела има някои особености, които трябва да бъдат отчетени при определянето на размера на глобата. Макар тези обстоятелства наистина да доказват ограничената роля на Trame в рамките на картела, както впрочем признава Комисията, все пак от тях следва, че предоставената степен на намаление (5 %) не е била определена на подходящо равнище, като се има предвид естеството и съвкупността на релевантните обстоятелства, които характеризират участието на Trame в картела.

319    Всъщност, първо, що се отнася до факта, че Trame е имало второстепенна роля в картела, подобно обстоятелство не е маловажно. Така от преписката е видно, че сред всички договорки, съставляващи това единствено нарушение, Trame е взело участие само в Клуб Италия. Следователно Trame не може да бъде третирано като предприятие, което е участвало в цялото единствено нарушение, прието за установено от Комисията за периода от 1997 г. до 2002 г.

320    Също така участието на Trame в картела, само по себе си вече ограничено, е било ограничено също и в рамките на Клуб Италия, където Trame не е участвало във външната част. Комисията признава, че Trame не е изнасяло в континентална Европа от 1997 г. до 2002 г. (обжалвано решение, съображение 651), но не взема предвид това за преценката на ограничената роля на Trame. При липсата на износ Trame не е могло да участва в практиките, които не са засягали Италия. Несъмнено, дори при липсата на продажби извън Италия, участието на Trame в Клуб Италия му е позволявало все пак да защити своите позиции на националния си пазар и така да се отклони от нормалната конкуренция. Така или иначе ролята на Trame по отношение на външните за Италия пазари е била никаква или е била много слаба.

321    Освен това участието на Trame в споразуменията относно стоманените въжета със седем нишки не е имало същия характер като това, обединяващо ключовите участници на този клуб, както личи от многото доказателства, които разграничават две категории оператори в рамките на Клуб Италия. Trame също дълго не е знаело както за общоевропейското измерение на нарушението, така и за факта, че то е засягало и стоманените въжета с три нишки в рамките на Клуб Италия.

322    Значителни разлики следователно отграничават участието на Trame в това едно-единствено нарушение от участието на предприятие, което — както Tréfileurope, е участвало във всички аспекти на картела.

323    Второ, макар Комисията да признава, че Trame е участвало в ограничен брой срещи, тя отбелязва също, че в други случаи положението му е било обсъждано и в негово отсъствие. От преписката обаче следва, че случаите, в които положението му действително е било взето предвид с антиконкурентни цели от членовете на Клуб Италия, са по-малко на брой от случаите, посочени от Комисията в обжалваното решение (по отношение на срещата на 30 август 2001 г. вж. точка 244 и сл. по-горе, а по отношение на срещата на 10 юни 2002 г. вж. точка 283 и сл. по-горе). Някои доказателства позволяват впрочем да се приеме, че често Trame е било приемано на по-късен етап или е напускало в края на срещи, организирани в институционалните рамки на професионално сдружение (вж. съобщеното от Trame изявление на представител на Tréfileurope или, що се отнася до срещата на 9 октомври 2000 г. — точка 124 и сл. по-горе).

324    Трето, ясно е доказано от самата Комисия, че участниците в нарушението са знаели за особеното положение на Trame. В този смисъл от документите и изявленията, изтъкнати по този въпрос от Trame, някои от които впрочем са възпроизведени в обжалваното решение, следва, че Trame е било възприемано като второстепенен, слабо надежден участник на Клуб Италия.

325    Все пак не може да се сподели становището на Trame, когато твърди, че „никога“ не било „прилагало“ „предполагаемите“ споразумения, в които участвало. Макар участието на Trame в картела да е ограничено, все пак от преписката е видно, че то е било доказано от Комисията в обжалваното решение.

326    Подобен извод не означава, че съобщените от Trame сведения относно неговото търговско поведение са без значение. Такива сведения всъщност показват, че Trame не е участвало пълноценно в картела. От гледна точка на данните, съобщени от Trame по този въпрос, това, което Комисията счита само за „измами“ в обжалваното решение, може също да се разглежда като агресивно търговско поведение по отношение на стоманените въжета със седем нишки в Италия. Така Trame е инвестирало в машини, за да модернизира производството си, и оборотът му (нараснал от 5,6 милиона евро през 1997 г. на повече от 9 милиона евро през 2002 г. за стоманените въжета със седем нишки), както и произведените количества (нараснали от 1 700 тона стоманени въжета със седем нишки през 1997 г. на 7 410 тона през 2002 г.) постоянно са се увеличавали.

327    Тези резултати позволяват да се обясни многократно изразеното недоверие на членовете на картела спрямо Trame. Появило се на пазара на стоманените въжета със седем нишки по-наскоро от останалите и с постоянно увеличаващ се пазарен дял, докато една от основните цели на картела била да се стабилизират пазарните дялове чрез разпределянето на клиентите, Trame се е разграничавало с търговското си поведение от това на останалите оператори на Клуб Италия, които по-скоро са търсели възможни пазари извън Италия, а не взаимно да се конкурират в Италия.

 в) Заключение

328    Макар да трябва да се сподели становището на Комисията, когато счита, че участието на Trame в картела действително е било ограничено, което е обосновавало това обстоятелство да се отчете при определянето на размера на глобата във връзка със смекчаващи вината обстоятелства, следва също да се приеме, че приложеното на това основание равнище на намаление, тоест само 5 %, не отчита в достатъчна степен особеностите на положението на Trame в рамките на картела.

329    В този контекст Общият съд следва сам да определи, на основание на правомощието си за пълен съдебен контрол, чието приложение му е поискано по настоящото дело, по какъв начин следва да се отчете ограничената роля на Trame в рамките на картела при определянето на размера на глобата.

 Е – По липсата на умисъл в укоримото поведение

 1. Доводи на страните

330    Trame изтъква, че е малко предприятие, чиито продажби на СПН се извършват в Италия. Между 1997 г. и 2002 г. неговият пазарен дял в целия сектор на стоманените въжета със седем нишки и на стоманените въжета с три нишки се колебае между 6,5 и 10 %. Що се отнася само до стоманените въжета със седем нишки, пазарният дял на Trame в Италия варира между 1,7 % и 5,1 %. То не разполагало с вътрешен правен отдел и никога не му се е налагало да разглежда въпроси, свързани с правото в областта на конкуренцията. Участието му в Клуб Италия било епизодично, протекло главно в рамките на професионално сдружение, и то поддържало конкурентно поведение на пазара. Trame нямало никакъв конкретен интерес да участва в срещите на картела и при всички положения изобщо нямало намерение да възприема поведение, което би могло да съставлява нарушение на правилата на конкуренцията, нито можело да си представи, че толкова незначителна роля като неговата можела да доведе до антиконкурентни последици. С други думи нарушението, в което е упрекнато, не можело да се разглежда като умишлено, защото то било плод само на небрежност, едно от смекчаващите обстоятелства, посочени в Насоките от 2006 г. Следователно размерът на наложената глоба трябвало да се намали, за да се отчете пълната липса на умисъл в укоримото поведение.

331    Комисията оспорва тези доводи.

 2. Съображения на Общия съд

332    По същество Trame изтъква, че Комисията е трябвало да отчете факта, че нарушението, в което е упрекнато, не е било извършено умишлено, съзнателно, а само в резултат на небрежност.

333    Като цяло, няма нарушение на член 101 ДФЕС, без да е доказано, че разглежданите предприятия са имали намерение да участват в антиконкурентна практика. Така забранените от член 101, параграф 1 ДФЕС „споразумения“ или „съгласувани практики“ налагат, под една или друга форма, проява на волята на предприятията да се споразумеят по целта или резултата на картела, която или който е „предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар“. Тази проява на воля може да е резултат от конкретно действие, например подписването на споразумение или участието в съгласувана практика, но и от непредпазливост или само от небрежност.

334    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 „[с] решение Комисията може да налага [глоби] на предприятия […], когато умишлено или поради небрежност: […] нарушават член [101 ДФЕС]“.

335    В точка 29, второ тире от Насоките от 2006 г. Комисията пояснява, че може да намали основния размер на глобата поради смекчаващи обстоятелства, „когато предприятието представи доказателства, че нарушението е било извършено в резултат на небрежност“.

336    В настоящия случай трябва да се приеме за установено, че доводите на Trame за това, че е трябвало да му бъде признато смекчаващо обстоятелство, тъй като било извършило нарушението в резултат на небрежност, не се подкрепят от фактите. Действително от преписката личи, както изтъква Комисията, че участието на Trame в Клуб Италия не може да бъде плод на небрежност, а е резултат на умишлено действие от негова страна, за което свидетелстват например сведенията, дадени от другите членове на Клуб Италия на срещата на 4 март 1997 г., че Trame иска да се присъедини към тях, което то ще направи няколко дни по-късно на срещата на 10 март 1997 г. и неколкократно след това до срещата на 19 септември 2002 г.

337    Нито един от изтъкнатите от Trame доводи за установяване на неговата небрежност, а именно естеството му на малко семейно предприятие, което продава само в Италия и не изнася, малкият мащаб на пазарния му дял — под 10 % (стоманени въжета с три нишки и стоманени въжета със седем нишки), дори под 5 % (стоманени въжета със седем нишки), липсата на вътрешен правен отдел или твърдяното му незнание на принципите, приложими за правото в областта на конкуренцията, или още особеностите на участието му в картела, не е от естество да докаже, че то неумишлено се е присъединило, после е напуснало, след това отново се е присъединило към Клуб Италия в периода от март 1997 г. до септември 2002 г.

338    От гореизложеното следва, че петото основание трябва да се отхвърли по същество.

 Ж – По допълнителните основания, отнасящи се до нарушение на принципа на пропорционалност и на принципа на равно третиране

 1. Доводи на страните

339    След второто решение за изменение Trame изменя своите основания, за да изтъкне нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране при определянето на размера на глобата поради третирането, предоставено на ArcelorMittal и на Ori Martin, в сравнение с третирането, от което то се е ползвало. То отбелязва, че с второто решение за изменение Комисията е преценила, че глобата, наложена на ArcelorMittal, съответстваща на 0,5 % от оборота на това предприятие, е била прекомерна, и следователно я е намалила на 0,1 % от неговия оборот. Същото важало и за намалението, предоставено на Ori Martin и на SLM. Обаче, за сравнение, Комисията определя глобата на Trame в максимално допустимия размер, тоест 10 % от оборота на това предприятие, като така води до опасност то да изпадне в несъстоятелност. В този случай ставало дума за нарушение на принципа на пропорционалност и на принципа на равно третиране.

340    Комисията оспорва тези доводи.

 2. Съображения на Общия съд

341    Положенията, взети предвид от Комисията за намаляване на размера на глобите, наложени на ArcelorMittal и на неговите дъщерни дружества, както и на Ori Martin и на неговото дъщерно дружество SLM, са твърде различни от положението на Trame.

342    Що се отнася до Trame, то отговаря пряко за участието си в нарушението, докато по отношение на ArcelorMittal и Ori Martin това участие в нарушението се основава на презумпцията, че поради значимостта на притежаваното капиталово участие в дъщерното дружество или в дъщерните дружества на тези предприятия, които са участвали пряко в нарушението, Комисията може да изисква от посочените предприятия да отговарят солидарно за плащането на съответните глоби.

343    Следователно нито принципът на пропорционалност, нито принципът на равно третиране са нарушени в настоящото дело, когато се отнася до преценка на глобата, която е била наложена на Trame, от гледна точка на третирането, което са получили предприятията — адресати на второто решение за изменение.

344    От гореизложеното следва, че допълнителните основания трябва да бъдат отхвърлени по същество.

 З – По неспособността за плащане

 1. Съдържание на обжалваното решение

345    Двадесет и три правни субекта, включително Trame, изтъкват своята неспособност за плащане пред Комисията в първоначалното административно производство (обжалвано решение, съображение 1133).

346    В рамките на този анализ, първо, Комисията изтъква, че когато дадено предприятие твърди, че очакваната глоба има отрицателно въздействие върху финансовото му състояние, без да представя убедителни доказателства, установяващи неговата неспособност за плащане на предвидената глоба, тя не е длъжна да вземе предвид това положение при определянето на размера на глобата, тъй като признаването на такова задължение би довело до предоставяне на неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособените към условията на пазара предприятия (обжалвано решение, съображение 1134).

347    Второ, Комисията посочва, че е провела своя анализ от гледна точка на преобладаващото състояние към момента на приемането на обжалваното решение. С оглед на данните, представени от съответните предприятия, Комисията е разгледала индивидуалното икономическо състояние на тези предприятия, финансовите им отчети за годините 2004—2009, както и предвидените планове от 2010 г. до 2012 г. Комисията също е отчела влиянието на световната икономическа и финансова криза върху сектора на стоманата и очакваните последици за съответните предприятия по отношение на снижаване на търсенето и намаляване на цените или на достъпа до финансиране. По-конкретно, в резултат на икономическата криза било трудно за предприятията в сектора да поддържат своите кредитни линии в банките и да получават достатъчно финансиране (обжалвано решение, съображения 1135—1137).

348    Трето, Комисията подчертава, че фактът, че дадено предприятие е в ликвидация, не означава непременно, че винаги ще има пълна загуба на стойността на неговите активи, което следователно само по себе си не обосновава намаляване на размера на глобата, която иначе би била наложена. Всъщност ликвидациите можели понякога да се осъществят организирано и доброволно, в рамките на план за преструктуриране, съгласно който новите собственици или ръководители продължават да развиват предприятието и неговите активи. Така всеки правен субект, който е посочил неспособност за плащане, трябва да докаже, че не съществуват работещи и трайни алтернативни решения. Ако няма убедително сведение за налични алтернативни решения, приложими в разумно кратък срок от време и позволяващи поддържането на дейността на предприятието, тогава Комисията приема, че съществува достатъчно висок риск активите на предприятието да могат да загубят значителна част от стойността си, когато в резултат на налагането на глоба предприятията са обявени в ликвидация (обжалвано решение, съображение 1138).

349    Когато са били изпълнени условията, посочени в точка 35 от Насоките от 2006 г., Комисията е определила намалението на размера на наложената глоба за всяко от съответните предприятия, като е взела предвид способността на конкретното предприятие за плащане на окончателния размер на наложената глоба и последиците, които това плащане би могло да има за неговата жизнеспособност (обжалвано решение, съображение 1139).

350    Поради това Комисията отхвърля искането на Trame, посочвайки, че касовите наличности и разполагаемите средства в края на 2009 г. представляват приблизително два пъти размера на глобата, докато предвидените касови наличности и разполагаемите средства през 2010 г. и 2011 г. представляват повече от 2,5 пъти размера на глобата. Тези две обстоятелства били достатъчни, за да се отхвърли искането, основано на неспособността за плащане. Две други обстоятелства потвърждавали този отказ: едно значително изтичане на ликвидност, настъпило през март 2009 г., когато Trame е заело сумата от 1,46 милиона евро на Sunset SpA, дружество за недвижими имоти, притежавано от същите акционери, и една ипотека, учредена от Trame за негово дългосрочно задължение, чиято стойност е много по-голяма от все още непогасената сума по обезпечения заем, като тази значителна разлика може да улесни отпускането на допълнителен кредит (обжалвано решение, съображения 1162 и 1163).

 2. Доводи на страните

351    Trame оспорва мотивите, изтъкнати в обжалваното решение за отхвърляне на неговото искане, основано на неспособността му за плащане. Първо, от данните, съобщени на Комисията на 25 май 2010 г., следвало, че плащането на глоба от 3,2 милиона евро щяло да има значително отражение върху вече нестабилно финансово състояние. Лишено от касова наличност, Trame трябвало да увеличи дълга си, за да плати глобата и тогава съществувал риск финансовите институции да анулират отпуснатите кредити. Второ, заемът, предоставен на Sunset, бил редовно отпуснат заем на дружество за недвижими имоти, притежавано от същите акционери, който бил надлежно осчетоводен. Този заем нямало да промени последиците, които плащането на глобата щяло да има за Trame. Трето, що се отнася до ипотеката, Trame отбелязва, че разликата между заетата сума и обезпечената с ипотеката стойност не съставлявала доказателство за възможността да се получи допълнителен банков кредит, а само доказвала състоянието на неплатежоспособност на Trame, принудено да предостави ипотечна гаранция, чиято стойност е по-висока от евентуалните претенции на кредитора. В този смисъл допълнителни финансирания можело да бъдат гарантирани само чрез втора по ред ипотека.

352    Освен това Trame изтъква, че условията, предвидени в точка 35 от Насоките от 2006 г., са изпълнени. Предвид високата му задлъжнялост, глоба, която би утежнила с 50 % нетното финансово състояние на групата, вече работеща на загуба, щяла да застраши необратимо неговата икономическа жизнеспособност и активите му щели да загубят цялата си стойност.

353    По-нататък Trame изтъква нарушение на принципа на равно третиране, сравнявайки третирането на своето положение с третирането, предоставено на CB и на Itas, които са играли по-важна роля в картела. Всъщност Trame — малко предприятие, с установено ограничено участие в картела, е осъдено да плати по-голяма глоба (3,2 милиона евро), отколкото CB (2,5 милиона евро) и Itas (0,8 милиона евро).

354    Комисията оспорва тези доводи, като препраща по същество към съдържанието на обжалваното решение.

 3. Съображения на Общия съд

 а) Предварителни съображения

 Точка 35 от Насоките от 2006 г.

355    Точка 35 от Насоките от 2006 г. посочва отражението, което може да има способността за плащане на предприятието, санкционирано за нарушение на член 101 ДФЕС, върху изчисляването на глобата, която може да му бъде наложена. Тази точка гласи следното:

„В изключителни случаи Комисията може при поискване да отчете неспособността на предприятието [за плащане в особен] социален и икономически контекст. Тя няма да [намалява] размера на глобата[…] на това основание[…] само [поради констатацията, че предприятието е в неблагоприятно] финансово положение или [работи на загуба]. Намалението може да бъде предоставено само на основата на обективни доказателства, че налагането на глобата, съгласно предвиденото в настоящите насоки, необратимо би застрашило икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довело до това неговите активи да загубят цялата си стойност“.

356    Според постоянната съдебна практика, като приема правила за поведение като Насоките и обявява чрез тяхното публикуване, че занапред ще ги прилага към съответните случаи, за които се отнасят, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не може да се отклони от тези правила под страх от евентуални санкции за нарушение на общи принципи на правото като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания (решения от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Rec, EU:C:2005:408, т. 211 и от 12 декември 2012 г., Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, T‑400/09, EU:T:2012:675, т. 40).

357    Веднага следва да се отбележи, че намаляване на глобата на основание на точка 35 от Насоките от 2006 г. може да се предостави само в изключителни случаи и при условията, които са определени в тези насоки. В този смисъл, от една страна, трябва да бъде доказано, че наложената глоба „необратимо би застрашил[а] икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довел[а] до това неговите активи да загубят цялата си стойност“. От друга страна, трябва да се докаже и наличието на „[особен] социален и икономически контекст“. Следва да се припомни освен това, че тези две групи условия преди това са били изведени от съдилищата на Съюза.

358    По отношение на първата група от тези условия е постановено, че при определяне на размера на глобата, която да наложи за нарушаване на правилата за конкуренция, Комисията по принцип не е длъжна да взема предвид обстоятелството, че дадено предприятие работи на загуба, тъй като признаването на такова задължение би довело до предоставяне на неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособените към условията на пазара предприятия (решения Dansk Rørindustri и др./Комисия, т. 356 по-горе, EU:C:2005:408, т. 327 и Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, т. 356 по-горе, EU:T:2012:675, т. 94).

359    Всъщност, ако това трябваше да е така, тези предприятия биха получили по-благоприятно третиране за сметка на други, по-ефективни и по-добре управлявани предприятия. Поради това само констатацията, че съответното предприятие е в неблагоприятно финансово положение или работи на загуба, не е достатъчна, за да обоснове искане, което има за цел Комисията да вземе предвид неспособността за плащане на това предприятие, за да му предостави намаление на глобата.

360    Освен това според постоянната съдебна практика правото на Съюза не забранява постановена от институция на Съюза мярка сама по себе си да предизвика обявяването в несъстоятелност или ликвидацията на предприятие. Макар подобно действие да може да накърни финансовите интереси на собствениците или на акционерите, това не води на свой ред до загуба на стойността и на персоналните, материалните и нематериалните елементи, включени в предприятието (вж. в този смисъл решения от 29 април 2004 г., Tokai Carbon и др./Комисия, T‑236/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Rec, EU:T:2004:118, т. 372 и Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, т. 356 по-горе, EU:T:2012:675, т. 50).

361    От тази съдебна практика може да се направи извод, че само в случай на загуба на стойността на персоналните, материалните и нематериалните елементи, включени в предприятието, с други думи, на неговите активи, може да е обосновано при определянето на размера на глобата да се отчете възможността за обявяването му в несъстоятелност или за неговата ликвидация в резултат на налагането на тази глоба (решение Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, т. 356 по-горе, EU:T:2012:675, т. 51).

362    Всъщност ликвидацията на дадено дружество не води непременно до прекратяването на съответното предприятие. То може да продължи да съществува като такова или в случай на рекапитализация на дружеството, или в случай на общо придобиване от друго образувание на елементи от актива му. Такова придобиване може да се извърши или чрез доброволно изкупуване, или чрез принудителна продажба на активите на дружеството с продължаване на дейността (вж. в този смисъл решение Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, т. 356 по-горе, EU:T:2012:675, т. 97).

363    Следователно посочването в точка 35 от Насоките от 2006 г. на загубването на цялата стойност на активите на съответното предприятие трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до положение, при което придобиването на предприятието при условията, посочени в точка 362 по-горе, изглежда малко вероятно, дори невъзможно. При това положение елементите, които съставляват актива на това предприятие, ще бъдат предложени за продажба поотделно и е възможно за много от тях да не се намери купувач или в най-добрия случай да бъдат продадени на значително занижена цена (решение Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, т. 356 по-горе, EU:T:2012:675, т. 98).

364    Колкото до втората група условия, отнасяща се до наличието на особен социален и икономически контекст, тя препраща съгласно съдебната практика към последствията, до които заплащането на глобата би могло да доведе, по-специално под формата на увеличаване на безработицата или на влошаване в икономическите сектори, които се намират във възходяща или низходяща позиция спрямо въпросното предприятие (решения SGL Carbon/Комисия, т. 102 по-горе, EU:C:2006:433, т. 106 и Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, т. 356 по-горе, EU:T:2012:675, т. 99).

365    Следователно, ако са изпълнени горепосочените кумулативни условия, налагането на глоба, която би могла да доведе до изчезването на дадено предприятие, би била в противоречие с целта, преследвана от точка 35 от Насоките от 2006 г. По този начин прилагането на тази точка към съответните предприятие представлява конкретно изражение на принципа на пропорционалност в областта на санкциите за нарушенията на правото в областта на конкуренцията (вж. в този смисъл решение Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, т. 356 по-горе, EU:T:2012:675, т. 100).

366    Накрая, както правилно припомня Комисията пред съдията по обезпечителното производство и неколкократно в рамките на писмената и устната фаза на производството пред Общия съд, щом като прилагането на точка 35 от Насоките от 2006 г. съставлява последният елемент, взет предвид при определяне на размера на глобите, наложени за нарушаване на приложимите към предприятията правила за конкуренция, преценката на способността за плащане на санкционираните предприятия попада в обхвата на правомощието за пълен съдебен контрол, което е предвидено в член 261 ДФЕС и в член 31 от Регламент № 1/2003.

367    Колкото до обхвата на това правомощие, следва да се припомни, че то представлява начин за прилагане на принципа на ефективна съдебна защита — общ принцип на правото на Съюза, който понастоящем намира израз в член 47 от Хартата на основните права и съответства в правото на Съюза на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) (решения от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, Сб., EU:C:2011:815, т. 51, от 6 ноември 2012 г., Otis и др., C‑199/11, Сб., EU:C:2012:684, т. 47 и от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия, C‑501/11 P, Сб., EU:C:2013:522, т. 36).

368    Всъщност съгласно съдебната практика спазването на член 6 от ЕКПЧ не изключва възможността в производство с административен характер да бъде наложено „наказание“ първо от административен орган. Това обаче предполага решението на административен орган — когато самият той не изпълнява условията, предвидени в член 6, параграф 1 от ЕКЧП — да подлежи на последващ контрол от съдебен орган, който може да упражнява пълен съдебен контрол. Една от характерните особености на съдебен орган, който може да упражнява пълен съдебен контрол, е и правото да изменя обжалваното решение по всички както фактически, така и правни въпроси. Такъв орган трябва по-специално да има право да разгледа всички фактически и правни въпроси, които са от значение за спора, с който е сезиран (решение Schindler Holding и др./Комисия, т. 367 по-горе, EU:C:2013:522, т. 35 ; вж. ЕСПЧ, решение по дело Menarini Diagnostics с/у Италия от 27 септември 2011 г., № 43509/08, § 59 и решение по дело Segame с/у Франция от 7 юни 2012 г., № 4837/06, § 55 и цитираната съдебна практика).

369    Освен това липсата на служебен контрол върху цялото спорно решение не е нарушение на принципа на ефективна съдебна защита. За спазването на този принцип не е необходимо Общият съд, който, разбира се, трябва да отговори на повдигнатите основания и да упражни контрол както от правна, така и от фактическа страна, да бъде задължен да направи служебно ново пълно проучване на преписката (решение Chalkor/Комисия, т. 367 по-горе, EU:C:2011:815, т. 51 и 66).

370    Така, с изключение на абсолютните основания за отмяна, които трябва да разгледа и при необходимост да изтъкне служебно, съдът на Съюза трябва да осъществи своя контрол въз основа на доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на изложените основания, и не може да се основе на свободата на преценка, с която разполага Комисията, във връзка с оценката на тези доказателства и да откаже да осъществи задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна (вж. в този смисъл решение Chalkor/Комисия, т. 367 по-горе, EU:C:2011:815, т. 62).

371    Накрая, извършващият пълен съдебен контрол съд трябва по принцип и след разглеждане на доказателствата, представени му от страните, да вземе предвид правното и фактическото положение, което съществува към датата, на която постановява своето решение, когато счита, че е обосновано да упражни правомощието си за изменение (вж. в този смисъл решения от 6 март 1974 г., Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия, 6/73 и 7/73, Rec, EU:C:1974:18, т. 51 и 52, от 14 юли 1995 г., CB/Комисия, T‑275/94, Rec, EU:T:1995:141, т. 61, от 5 октомври 2011 г., Romana Tabacchi/Комисия, T‑11/06, Сб., EU:T:2011:560, т. 282—285 и от 27 февруари 2014 г., InnoLux/Комисия, T‑91/11, Сб., EU:T:2014:92, т. 157).

372    Именно с оглед на тези общи съображения и в светлината на фактическите и правните основания, представени от страните пред Общия съд, следва да се преценят мотивите в обжалваното решение.

 Принципи на пропорционалност и на равно третиране

373    Що се отнася до принципа на пропорционалност, следва да се припомни, че този принцип изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на законосъобразните цели, преследвани с разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решения от 13 ноември 1990 г., Fedesa и др., C‑331/88, Rec, EU:C:1990:391, т. 13, от 5 май 1998 г., Обединено кралство/Комисия, C‑180/96, Rec, EU:C:1998:192, т. 96 и Romana Tabacchi/Комисия, т. 371 по-горе, EU:T:2011:560, т. 104).

374    В рамките на образуваните от Комисията производства за санкциониране на нарушенията на правилата на конкуренцията прилагането на този принцип предполага, че глобите не трябва да са несъразмерни спрямо преследваните цели, тоест спрямо спазването на тези правила, и че размерът на наложената на предприятието глоба за нарушение в областта на конкуренцията трябва да бъде съразмерен на нарушението, преценено в неговата цялост, като се държи сметка по-специално за тежестта на последното. Принципът на пропорционалност предполага в частност Комисията да определи размера на глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано (решение Romana Tabacchi/Комисия, т. 371 по-горе, EU:T:2011:560, т. 105).

375    Освен това съгласно постоянната съдебна практика нарушение на принципа на равно третиране е налице само когато се третират по различен начин сходни положения или когато се третират еднакво различни положения, освен ако това не е обективно обосновано (решение Romana Tabacchi/Комисия, т. 371 по-горе, EU:T:2011:560, т. 102).

376    Тези принципи са приложими към въпроса дали Комисията е преценила правилно доводите, изтъкнати в подкрепа на искане да бъде отчетена неспособността за плащане при определянето на размера на глобата. В настоящия случай прилагането им се улеснява от факта, че обстоятелствата, които се вземат предвид за преценката на неспособността за плащане, са идентични за различните предприятия, дори ако финансовите им състояния се отличават (вж. точки 345—350 по-горе). Същото важи и за обстоятелствата, свързани с платежоспособността и ликвидността на дадено предприятие, със структурата на неговия счетоводен баланс и с естеството на неговото акционерно участие.

 б) Анализ

377    В съображения 1162 и 1163 от обжалваното решение (вж. точка 350 по-горе), Комисията отхвърля искането на Tramе да се отчете твърдяната неспособност за плащане с цел да се намали размерът на глобата, като изтъква, че Trame е разполагало с достатъчно средства, за да плати глоба в размер на 3,2 милиона евро, по-специално предвид наличните ресурси в рамките на предприятието или възможностите за предоставяне на допълнителен кредит от банките.

378    Също така с определение от 12 юли 2011 г. по дело Emme/Комисия (T‑422/10 R, EU:T:2011:349) председателят на Общия съд отхвърля молбата, имаща за цел да бъде допуснато спирането на изпълнението на обжалваното решение. Това решение е мотивирано с липсата на неотложност на молбата за допускане на обезпечителна мярка (вж. точки 43 и 48 по-горе).

379    Освен това в отговора си в рамките на процесуално-организационните действия на Общия съд Trame посочва без допълнителни разяснения, че на 18 ноември 2013 г. е представило на Комисията ново искане, имащо за цел да се отчете неспособността му за плащане поради неговото икономическо и финансово положение. Това искане било допълнено на 20 и 24 януари 2014 г.

380    В съдебното заседание страните посочват, че това искане в крайна сметка е отхвърлено, без да са представени данни относно актуалното финансово положение на предприятието. В това отношение Комисията пояснява, че отговорът ѝ потвърждава предходната преценка, изложена в обжалваното решение.

381    От гледна точка на преценката, изложена в обжалваното решение, и предвид различните доводи и доказателства, изтъкнати от страните пред Общия съд, трябва да се приеме за установено, че Trame не е доказало, че се намира в положение, при което не е в състояние да плати глоба в размер на 3,2 милиона евро поради своята неспособност за плащане.

382    Всъщност, както посочва Комисията в обжалваното решение по отношение на сведенията, които са ѝ били предоставени от Trame, към момента, когато Комисията се е произнесла по размера на глобата, Trame се е намирало в положение, при което е било в състояние да плати този размер.

383    На първо място и като допълнение, следва да се отбележи, че дори да се вземат предвид доводите на Trame, че неговото нетно финансово състояние в действителност е било губещо, като се имат предвид краткосрочните търговски и финансови дългове, при все това е правилно да се констатира, че касовата наличност и разполагаемите средства в рамките на това предприятие са били положителни. Това показва, че Trame все още е било в състояние да генерира приходи в резултат на оперативната си дейност.

384    На второ място и като главно съображение, Комисията правилно е приела, че Trame е могло в разумни граници да получи допълнителни ресурси от неговите банки или от друго дружество.

385    Така, що се отнася до договора за ипотечен заем от 11 октомври 2007 г., сключен с две италиански банки, за който те разполагат с ипотека на стойност 17,6 милиона евро, Trame не оспорва, че част от първоначалния заем с първоначален размер от 8,8 милиона евро вече е била изплатена.

386    В отговорите си в рамките на процесуално-организационните действия Комисията посочва по този въпрос, че на 31 януари 2011 г. Trame е изплатило сума от 2,5 милиона евро по този ипотечен заем с продължителност от 15 години, чиято цел е била да се поддържат наличните парични средства на предприятието.

387    В този контекст Комисията е имала право да счете — поради тези делови отношения между Trame и неговите банки и предвид факта, че дейността на Trame е продължавала да генерира приходи, дори в кризисна ситуация, и че посочените банки са ползвали обезпечение, което е два пъти по-голямо от заетата сума — че някоя от тези банки би приела да предостави на Trame всички или част от средствата, необходими за плащането на размера на глобата.

388    Когато страните са запитани дали такава хипотеза на наличен резерв на финансиране е действителна, Комисията посочва, че такава хипотеза се потвърждава от фактите, щом като на 31 януари 2011 г. Trame е било в състояние да получи хирографарен кредит в размер на 2,5 милиона евро от страна на една от двете банки, които са му отпуснали ипотечния заем. От своя страна Trame не представя никакъв довод, който може да постави под съмнение основателността на такава хипотеза.

389    Освен това, ако се предположи, че наличните парични средства не са позволявали на Trame да плати глобата, Комисията правилно отбелязва в обжалваното решение и това, че Trame е могло да намери допълнителни ресурси, като поиска да му бъде възстановена сумата от 1,46 милиона евро, заета през март 2009 г. на дружество за недвижими имоти, притежавано от същите акционери както Trame.

390    Становището, представено от Trame в това отношение, всъщност не позволява да се изключи възможността то да си възстанови тази сума или да си послужи с нея, за да получи необходимото финансиране за посрещане на плащането на глобата. Решението на Комисията по този въпрос следователно не е непропорционално, а напротив — съответства на данните по случая.

391    На последно място, що се отнася до оплакването, изведено от нарушение на принципа на равно третиране в сравнение с третирането, предоставено на CB и на Itas, трябва да се отбележи, че положението на всяко от тези предприятия се различава във финансово отношение и че именно предвид тези разлики, а не от гледна точка на правилата за участие на тези предприятия в нарушението, Комисията е приела за подходящо да намали частично размера на съответната глоба, изчислен при отчитане на неспособността за плащане на всяко от тези предприятия.

392    От гореизложеното следва, че Комисията е могла да приеме, както е направила в обжалваното решение, че може да отхвърли искането на Trame, целящо да бъде отчетена твърдяната неспособност за плащане, за да се намали размерът на глобата.

 в) Заключение

393    Следователно основанието, отнасящо се до неспособността за плащане, трябва да се отхвърли по същество.

 И – По исканията за отмяна на обжалваното решение в частта му, в която с него се налага глоба, или за намаляване на размера на тази глоба, по упражняването от Общият съд на правомощието му за пълен съдебен контрол и по определянето на размера на глобата

394    Предвид правомощието за пълен съдебен контрол, предоставено му, в приложение на член 261 ДФЕС, с член 31 от Регламент № 1/2003, Общият съд е овластен — извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт — да замества преценката на Комисията със своята и вследствие на това да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства и промени по-специално размера на наложената глоба, когато въпросът за този размер е предоставен на преценката му (вж. в този смисъл решения от 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сб., EU:C:2007:88, т. 61 и 62 и от 3 септември 2009 г., Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сб., EU:C:2009:505, т. 86 и цитираната съдебна практика).

395    Исканията на Trame са Общият съд да отмени обжалваното решение в частта му, в която с него се налага глоба, или да намали размера на тази глоба.

396    От гореизложеното вече е видно, че следва да се отмени член 1, точка 17 от обжалваното решение, тъй като Комисията е приела за установено участието на Trame в обощоевропейската част на разглежданото нарушение от 4 март 1997 г. до 9 октомври 2000 г., счела е, че това участие е обхващало стоманените въжета с три нишки от 4 март 1997 г. до 28 февруари 2000 г., и е констатирала участието му в антиконкурентните практики за периода от 30 август 2001 г. до 10 юни 2002 г. Следователно Общият съд трябва да отмени и член 2, точка 17 от обжалваното решение в частта му, в която с него се налага несъразмерна глоба на Trame, за да се санкционира участието му в това единствено нарушение от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г.; тази глоба е определена в зависимост от участието на Trame в нарушението, посочено в член 1 от обжалваното решение.

397    Поради това Общият съд трябва да определи размера на глобата, която следва да се наложи на Trame, предвид участието му в това единствено нарушение.

398    В това отношение трябва да се отбележи, че по естеството си определянето на глобата от Общия съд не е точна аритметична задача. Освен това, когато упражнява пълен съдебен контрол, Общият съд не е обвързан нито от изчисленията на Комисията, нито от насоките ѝ, а трябва да извърши собствена преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай (вж. решение от 5 октомври 2011 г., Romana Tabacchi/Комисия, T‑11/06, Сб., EU:T:2011:560, т. 266 и цитираната съдебна практика).

399    В настоящия случай от член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 личи, че при определяне на размера на глобата, предназначена да санкционира участието на Trame в това единствено нарушение, трябва да се вземат предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението, а от принципа на индивидуализиране на наказанията следва, че санкцията трябва да отчита положението на всеки нарушител по отношение на нарушението. Такъв трябва да бъде случаят специално що се отнася до комплексните и продължителни нарушения като определеното от Комисията в обжалваното решение, което се характеризира с разнородността на участниците.

400    В настоящия случай Общият съд счита за подходящо да вземе предвид следните обстоятелства.

401    На първо място, преписката съдържа достатъчно доказателства, че Trame участва в няколко срещи на Клуб Италия, които се отнасят до разпределянето на квоти и определянето на цени на италианския пазар. Такива договорки поради самото си естество са сред най-тежките ограничения на конкуренцията. Участието на Trame в Клуб Италия от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г. е съществен елемент за преценката на санкцията. В това отношение обаче следва да се вземе предвид факта, че за период от около девет месеца — от 30 август 2001 г. до 10 юни 2002 г., Комисията не е могла да установи надлежно, че Trame действително е участвало в антиконкурентните практики на Клуб Италия (вж. точки 288—296 по-горе).

402    На второ място, може да се приеме, че считано от 28 февруари 2000 г. Trame е участвало в рамките на Клуб Италия в антиконкурентни практики, които са обхващали не само стоманените въжета със седем нишки, но и най-малкото, обмена на чувствителна търговска информация във връзка със стоманените въжета с три нишки. Все пак не е доказано в достатъчна степен, че преди тази дата Trame е знаело или е трябвало да знае, че стоманените въжета с три нишки също са били предмет на обсъждания в рамките на Клуб Италия (вж. точки 194—197 по-горе).

403    На трето място, може да се приеме, че считано от 9 октомври 2000 г. Trame е знаело или е трябвало да знае, че участвайки в Клуб Италия, то е било част от по-цялостна система, включваща различни равнища, чиято цел е била стабилизирането на пазара на СПН на общоевропейско ниво, за да се избегне спад на цените (вж. точки 144 и 145 по-горе). Следователно Trame е узнало за единственото нарушение, в което е упрекнато от Комисията, едва на късен или във всеки случай по-напреднал етап в сравнение с други предприятия.

404    Успоредно с това трябва да се отбележи, че Комисията не е доказала участието на Trame в споразумението за Юга, в Клуб España или в координацията по отношение на клиента Addtek, които представляват съществените аспекти на това единствено нарушение, нито впрочем във външния аспект на Клуб Италия, в който Trame не е могло да участва, тъй като не е изнасяло извън Италия към територията на една или повече държави, обхванати от единственото нарушение.

405    На четвърто място, от обстоятелствата по случая личи, че участието на Trame в картела има някои особености, които го отличават от това на други предприятия, като ключовите участници на Клуб Италия или операторите в Клуб Европа, които са действали на всички равнища и във всички територии. Следователно специално трябва да се вземе предвид фактът, че Trame е имало второстепенна роля в картела и че участието му само по себе си е било ограничено както в рамките на Клуб Италия, така и извън Италия, което е било известно на другите участници в картела (вж. точки 318—324 по-горе).

406    Предвид тези обстоятелства Общият съд счита, че глоба в размер на 5 милиона евро представлява ефикасна санкция срещу неправомерното поведение на Trame, която не е пренебрежимо малка и има достатъчен възпиращ ефект. Всяка глоба с размер, по-голям от този, би била несъразмерна на нарушението, в което то е упрекнато, разгледано във връзка с всички обстоятелства, които характеризират участието на Trame в това единствено нарушение.

407    Поради законния праг от 10 % от общия оборот, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, окончателният размер на глобата, наложена на Trame в предходната точка, обаче не може да надвишава 3,249 милиона евро.

408    Поради това размерът на глобата, наложена на Trame, следва да се определи на 3,249 милиона евро.

409    Освен това не е нужно Общият съд да уважи искането за призоваване и разпит на представител на Tréfileurope Italia в рамките на картела, тъй като тази мярка не изглежда необходима за разрешаването на спора от гледна точка на съдържанието на изявлението, представено по този въпрос от Trame пред Общия съд, на становищата на страните и на доказателствата, съдържащи се в преписката.

410    Жалбата се отхвърля в останалата ѝ част.

 По съдебните разноски

411    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

412    С оглед на обстоятелствата по случая по отношение на дело T‑422/10 следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Що се отнася до дело T‑422/10 R, Trame понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

1)      Отменя член 1, точка 17 от Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г. и с Решение C(2011) 2269 окончателен на Комисията от 4 април 2011 г., тъй като Комисията е приела за установено участието на Trafilerie Meridionali SpA, по-рано Emme Holding SpA, в обощоевропейската част на разглежданото нарушение от 4 март 1997 г. до 9 октомври 2000 г., счела е, че това участие е обхващало стоманените въжета с три нишки от 4 март 1997 г. до 28 февруари 2000 г., и е констатирала това участие в антиконкурентните практики за периода от 30 август 2001 г. до 10 юни 2002 г.

2)      Отменя член 2, точка 17 от Решение C(2010) 4387 окончателен, изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен и с Решение C(2011) 2269 окончателен.

3)      Размерът на глобата, наложена на Trame, се определя на 3,249 милиона евро.

4)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

5)      Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, що се отнася до дело T‑422/10.

6)      Trafilerie Meridionali понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия, що се отнася до дело T‑422/10 R.

Frimodt Nielsen Dehousse Collins

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на15 юли 2015 година.

Подписи

* Език на производството: италиански.

1 – Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.