РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

21 октомври 2014 година(*)

„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „LAGUIOLE“ — По-ранно френско фирмено наименование „Forge de Laguiole“ — Член 53, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009“

По дело T‑453/11

Gilbert Szajner, с местожителство в Ниор (Франция), за когото се явява A. Lakits-Josse, avocat,

жалбоподател,

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е

Forge de Laguiole SARL, установено в Лагиол (Франция), за което се явява F. Fajgenbaum, avocat,

с предмет жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 1 юни 2011 г. (преписка R 181/2007‑1) относно производство за обявяване на недействителност между Forge de Laguiole SARL и г‑н Gilbert Szajner,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: H. Kanninen, председател, I. Pelikánová (докладчик) и E. Buttigieg, съдии,

секретар: C. Heeren, администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 8 август 2011 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 25 ноември 2011 г.,

предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 12 декември 2011 г.,

предвид писмената реплика, подадена в секретариата на Общия съд на 20 април 2012 г.,

предвид писмената дуплика на встъпилата страна, подадена в секретариата на Общия съд на 6 юли 2012 г.,

след съдебното заседание от 11 февруари 2014 г.,

предвид допълнителните писмени становища, представени от страните по покана на Общия съд и подадени в секретариата на Общия съд на 24 и 25 февруари, както и на 8 и 9 април 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателят, г‑н Gilbert Szajner, е притежател на словната марка на Общността „LAGUIOLE“, заявена на 20 ноември 2001 г. и регистрирана на 17 януари 2005 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) въз основа на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен c Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

2        Стоките и услугите, за които е регистрирана марката „LAGUIOLE“, след направения в хода на производството пред СХВП частичен отказ, спадат по-специално към класове 8, 14, 16, 18, 20, 21, 28, 34 и 38 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и за всеки от тези класове отговарят по-конкретно на следното описание:

–        клас 8: „Ръчни, ръчно задвижвани инструменти и сечива; лъжици; триони, отвертки, бръсначи, ножчета за самобръсначки; кутии за бръснарски принадлежности; пилички и малки клещи за нокти, нокторезачки; комплекти за маникюр“;

–        клас 14: „Благородни метали и техни сплави; бижутерия, скъпоценни камъни; ковчежета за бижута и дребни украшения от благороден метал; инструменти за отчитане на времето, копчета за ръкавели, игли за вратовръзки, декоративни игли, верижки за ключове; портмонета от благородни метали; часовници и каишки за часовници, кутии, светилници, кутии за пури, домакински и кухненски прибори и съдове от благородни метали; сервизи от благороден метал“;

–        клас 16: „Училищни пособия; резачки за хартия; моливи, автоматични моливи, гуми за триене; пликове; папки класьори; албуми, книги, алманаси, книжки, тетрадки, каталози; календари, литографски произведения на изкуството, плакати“;

–        клас 18: „Кожа и имитация на кожа; сандъци/големи куфари, калъфи и багажи; бастуни; ръчни дамски чанти; плажни чанти; пътни чанти, комплекти пътнически чанти и багажи; портфейли; калъфи за визитни картички (визитници), куфарчета за документи; куфарчета за документи (кожени); чантички за ключове (кожени); портмонета не от благородни метали“;

–        клас 20: „Рамки, произведения на изкуството или украшения, изработени от дърво, корк, камъш, тръстика, ракита, рог, кост, слонова кост, китова кост, раковина, кехлибар, седеф, морска пяна, заместители на всички тези материали или от пластмаса“;

–        клас 21: „Кухненски принадлежности и сервизи от стъкло, порцелан и керамика; сервизи не от благородни метали; тирбушони; отварачки за бутилки, кутии от метал за дозиране на книжни кърпи; пясъчни часовници; четки за бръснене, тоалетни чанти“;

–        клас 28: „Гимнастически и спортни артикули (с изключение на принадлежностите за плуване, облеклото, килимите и обувките); ръкавици за голф“;

–        клас 34: „Принадлежности за пушачи; кибрит, запалки за пушачи; кутии за пури и цигари не от благороден метал; ножчета за пури; лули, кюрети за почистване на лули“;

–        клас 38: „Телекомуникации, информационни услуги в областта на телекомуникациите; информационни агенции; изпращане на съобщения; предаване на съобщения и образи с помощта на компютри; комуникации чрез компютърни терминали; телефонни услуги и мобилни телефонни услуги; комуникации, предаване на информация, съдържаща се в бази данни или в телематичен сървър; телефонни, електронни или телематични съобщения; комуникация и предаване на съобщения, на информация и на данни, онлайн или отложено във времето, от системи за обработка на данни, от компютърни мрежи, включително глобалната телекомуникационна мрежа, наричана „интернет“, и глобалната мрежа, наричана „уеб“; предаване на информация чрез телекомуникационни мрежи, включително глобалната мрежа, наричана „интернет“.

3        На 22 юли 2005 г. встъпилата страна, Forge de Laguiole SARL, представя искане за обявяване на частична недействителност на марката „LAGUIOLE“ на основание член 52, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент (понастоящем член 53, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009).

4        Искането за обявяване на недействителност се основава на фирменото наименование „Forge de Laguiole“, използвано от встъпилата страна за дейностите „производство и продажба на всякакви ножарски изделия, ножици, подаръци и сувенири — всякакви домакински съдове и прибори за маса“. Според встъпилата страна съгласно френското право това фирмено наименование, чийто обхват не е само местен, ѝ дава право да забрани използването на по-скорошна марка.

5        Искането за обявяване на частична недействителност е насочено срещу всички стоки и услуги, посочени в точка 2 по-горе.

6        С решение от 27 ноември 2006 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност.

7        На 25 януари 2007 г. встъпилата страна подава до СХВП жалба срещу решението на отдела по отмяна на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009).

8        С решение от 1 юни 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав уважава частично жалбата и обявява марката „LAGUIOLE“ за недействителна за стоките от класове 8, 14, 16, 18, 20, 21, 28 и 34. Той отхвърля жалбата по отношение на услугите от клас 38.

9        По-специално апелативният състав приема, че съгласно френската съдебна практика фирменото наименование по принцип е защитено за всички дейности, включени в предмета на дейност на дружеството, като обаче защитата е ограничена до действително и конкретно осъществяваните дейности, когато предметът на дейност е неясен или упражняваните дейности не се покриват от него. В случая обаче предметът на дейност на встъпилата страна бил достатъчно ясен, що се отнася до „производство и продажба на всякакви ножарски изделия, ножици“. Апелативният състав допълва, че дори да се приеме, че формулировката на предмета на дейност „производство и продажба на всякакви подаръци и сувенири — всякакви домакински съдове и прибори за маса“ е неясна, фирменото наименование на жалбоподателя в производството пред него заслужава защита поне в секторите, в които той действително е осъществявал дейност преди подаването на заявката за регистрация на марката „LAGUIOLE“.

10      В това отношение апелативният състав приема, че встъпилата страна е доказала упражняването на търговска дейност преди подаването на заявката за регистрация на марката „LAGUIOLE“, що се отнася до търговията със стоки, представляващи „домакински съдове и прибори за маса“ и „принадлежности за дома“, със стоките, свързани с виното, ножиците, с принадлежностите за пушачи, за играчи на голф, за ловци, за свободното време, както и с други аксесоари. За сметка на това встъпилата страна не била доказала търговска дейност, що се отнася до луксозните стоки и принадлежностите за пътуване, които освен това не са включени в предмета ѝ на дейност. Накрая, апелативният състав приема, че с изключение на телекомуникационните услуги, включени в клас 38, всички обозначавани с посочената марка стоки попадат в секторите на дейност на встъпилата страна или в свързани с тях сектори на дейност.

11      Що се отнася до конфликтните знаци, апелативният състав приема, че терминът „laguiole“, макар и описателен и без отличителен характер за ножовете, въпреки това е доминиращият елемент, или поне единият от доминиращите елементи, на фирменото наименование Forge de Laguiole, дори когато това наименование е използвано за ножове. При цялостна преценка конфликтните знаци разкривали известно сходство във фонетичен, визуален и концептуален план, което не можело да се компенсира само с добавяне на общия израз „forge de“.

12      От това апелативният състав заключава, от една страна, че съществува вероятност от объркване за френските потребители, ако марката „LAGUIOLE“ се използва за идентични или подобни стоки или услуги, предназначени за същите клиенти и продавани в същите търговски обекти като „ножарските изделия, ножиците, предметите за подарък или домакинските съдове и приборите за маса“, попадащи в секторите на дейност на встъпилата страна. От друга страна, той приема, че дейностите на встъпилата страна ще бъдат засегнати, ако посочената марка се използва за допълнителни стоки, неразривно свързани с тези дейности или попадащи в свързани сектори на дейност, където дейностите на встъпилата страна могат естествено да намерят развитие.

13      Накрая, според апелативния състав поради престижа и репутацията си фирменото наименование „Forge de Laguiole“ има високоотличителен характер и може да се ползва от изключителна защита дори за сектори на дейност, които са различни от попадащите в предмета на дейност.

 Искания на страните

14      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди встъпилата страна да понесе собствените си съдебни разноски и да заплати тези на жалбоподателя.

15      СХВП иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

16      Встъпилата страна иска от Общия съд:

–        да потвърди решението на апелативния състав,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

1.     По доказателствата, представени за първи път пред Общия съд

17      Следва да се констатира, че съответно в писмената реплика и писмената дуплика жалбоподателят и встъпилата страна представят известен брой доказателства, които не са част от преписката по производството пред СХВП.

18      Така жалбоподателят представя:

–        три извадки от речник (приложения 34, 35 и 39 към писмената реплика),

–        извадка от каталог от търг (приложение 36 към писмената реплика),

–        две извадки от резултатите от търсачка в интернет (приложения 37 и 40 към писмената реплика),

–        извадка от онлайн енциклопедия (приложение 38 към писмената реплика),

–        две статии в печата (приложение 41 към писмената реплика),

–        извадки от резултатите от търсенето на марки в базата данни на Institut national français de la propriété intellectuelle (Френски национален институт за интелектуална собственост) (INPI) (приложение 42 към писмената реплика),

–        четири преписа на решения на отдела по споровете на СХВП (приложения 34 bis, 34 ter, 37 bis и 38 bis от писмената реплика).

19      Що се отнася до встъпилата страна, тя представя:

–        решения на различни френски съдилища (приложения 55, 57, 58, 67, 68, 69, 70, 73 и 74 към писмената дуплика),

–        три решения на апелативни състави и на отдела по споровете на СХВП (приложения 56, 59 и 66 към писмената дуплика),

–        извадки от насоките на СХВП относно производството по възражение (приложение 60 към писмената дуплика),

–        четири статии, взети от интернет (приложение 61 към писмената дуплика),

–        три извадки от сайтове за продажба в интернет (приложения 63—65 към писмената дуплика),

–        извадка от Code français de la consommation (френският Кодекс за потребителите) (приложение 71 към писмената дуплика),

–        извадки от доклада за дейността за 2011 г. на Direction générale de la concurrence, de la consommation et de la répression des fraudes française (Генерална дирекция за конкуренция, потребление и санкциониране на измамите) (DGCCRF) (приложение 72 към писмената дуплика).

20      Освен това в допълнителното си становище от 21 февруари 2014 г. СХВП изтъква, че посоченото от жалбоподателя решение на френския Cour de cassation (Касационен съд) от 10 юли 2012 г. (C.Cass. Ch. Com., Cœur de princesse/Mattel France, № 08‑2012.010) не следва да бъде разглеждано, тъй като е недопустимо.

21      В това отношение следва да се припомни, че целта на обжалването пред Общия съд е да се осъществи контрол за законосъобразност върху решенията на апелативните състави на СХВП по смисъла на член 65 от Регламент № 207/2009, поради което задачата на Общия съд не е да преразгледа фактическите обстоятелства в светлината на документи, представени за пръв път пред него. Ето защо следва да се изключат приложения 34—42 от писмената реплика, както и приложения 61, 63—65 и 72 от писмената дуплика на встъпилата страна, без да е необходимо да се преценява доказателствената им сила (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 24 ноември 2005 г. по дело Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, Recueil, стр. II‑4891, точка 19 и цитираната съдебна практика).

22      За сметка на това, въпреки че са представени за първи път едва пред Общия съд, приложения 34 bis, 34 ter, 37 bis и 38 bis от писмената реплика и приложения 56, 59, 60 и 66 от писмената дуплика не представляват същински доказателства, а се отнасят до практиката на СХВП при вземане на решения, на която страните имат право да се позовават, дори ако е последваща спрямо производството пред СХВП (Решение по дело „ARTHUR ET FELICIE“, точка 21 по-горе, точка 20).

23      Същото важи за приложения 55, 57, 58, 67—71, 73 и 74 от писмената дуплика, както и за решението на френския Cour de cassation от 10 юли 2012 г. (точка 20 по-горе), които трябва да се приемат за допустими, тъй като се отнасят до националното законодателство, както и до практиката на националните съдилища, на която дадена страна има право да се позове, дори да е последваща спрямо производството пред СХВП. Всъщност нито за страните, нито за самия Общ съд съществува пречка при тълкуването на националното право, към което, както е в случая, правото на Съюза препраща (вж. точка 29 по-долу), да се позовават на националното законодателство или на националната съдебна практика, тъй като не става въпрос да се упреква апелативният състав, че не е взел предвид факти от конкретно решение на френска юрисдикция, а става въпрос да се посочат законови разпоредби или съдебни решения в подкрепа на правно основание, свързано с неправилно прилагане от апелативните състави на разпоредба от националното право (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 12 юли 2006 г. по дело Vitakraft-Werke Wührmann/СХВП — Johnson’s Veterinary Products (VITACOAT), T‑277/04, Recueil, стр. II‑2211, точки 70 и 71).

24      Освен това, доколкото СХВП се позовава на Решение на Съда от 5 юли 2011 г. по дело Edwin/СХВП (C‑263/09 P, Сборник, стр. I‑5853, точки 46—57), за да оспори допустимостта като доказателство на решението на френския Cour de cassation от 10 юли 2012 г. (точка 20 по-горе), достатъчно е да се констатира, че от това решение не следва, че Общият съд не може да вземе предвид доказателства, представени пред него за пръв път от дадена страна с цел да докаже, че апелативният състав неправилно е приложил посоченото пред него национално право. Всъщност в това решение Съдът единствено проверява, от една страна, дали Общият съд е нарушил приложена по съществото на спора национална норма, и от друга страна, дали Съдът е компетентен да констатира такова нарушение (Решение по дело Edwin/СХВП, посочено по-горе, точка 44). Действително в този контекст Съдът посочва, че страна, която иска да бъде приложена национална норма, трябва да представи на СХВП доказателства, установяващи съдържанието на тази норма (вж. Решение по дело Edwin/СХВП, посочено по-горе, точка 50). Това обаче не означава, че спрямо прилагането на националната норма от СХВП не може да се осъществи контрол от Общия съд в светлината на национално съдебно решение, постановено след приемането на решението на СХВП и изтъкнато от страна в производството.

25      Накрая, следва да се отхвърли доводът на СХВП, че обстоятелството, че жалбоподателят е представил решението на френския Cour de cassation от 10 юли 2012 г. (точка 20 по-горе) едва в съдебното заседание, а не по-рано, представлява „процесуално действие за печелене на време“. Всъщност в това отношение най-напред следва да се припомни, че посоченото съдебно решение е постановено няколко дена след подаването на писмената дуплика на встъпилата страна в момент, когато писмената фаза на производството, макар формално все още да е в ход, по принцип е приключила. Следователно жалбоподателят не е можел надлежно да се позове на решението от 10 юли 2012 г. в писмените си изявления. По-нататък следва да се подчертае, че противно на твърденията на СХВП, жалбоподателят се позовава на решението на френския Cour de cassation от 10 юли 2012 г., точка 20 по-горе, не само в съдебното заседание, но и в мотивите на искането му за провеждане на съдебно заседание, подадено в секретариата на Общия съд на 23 август 2012 г. и съобщено на СХВП на 11 септември 2012 г.

2.     По съществото на спора

26      Жалбоподателят посочва само едно правно основание, свързано с нарушение на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент.

27      Съгласно тези две разпоредби наличието на знак, различен от марка, допуска обявяване на недействителност на марка на Общността, ако знакът отговаря едновременно на четири условия: той трябва да бъде използван в процеса на търговия, трябва да има обхват, по-голям от местния, правата по отношение на този знак трябва да са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на Общността съгласно законодателството на държавата членка, където знакът е бил използван, и на последно място, този знак трябва да предоставя на притежателя си правото да забрани използването на по-скорошна марка. Тези четири условия ограничават броя знаци, различни от марки, които могат да бъдат изтъкнати за оспорване на действителността на марка на Общността върху цялата територия на Общността съгласно член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (Решение на Общия съд от 24 март 2009 г. по дело Moreira da Fonseca/СХВП — General Óptica (GENERAL OPTICA), T‑318/06—T‑321/06, Сборник, стр. II‑649, точка 32).

28      Първите две условия, а именно свързаните с използването и с обхвата на посочения знак, като този обхват не трябва да бъде само местен, следват от самия текст на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 и затова трябва да бъдат тълкувани в светлината на правото на Съюза. Така Регламент № 207/2009 установява еднакви стандарти относно използването на знаците и обхвата им, съгласувани с принципите, от които се ръководи въведената с този регламент система (Решение по дело „GENERAL OPTICA“, точка 27 по-горе, точка 33).

29       Обратно на това, от частта от изречението „когато и доколкото, съгласно законодателството на държавата членка, което регламентира този знак“ следва, че посочените по-нататък в член 8, параграф 4, букви a) и б) от Регламент № 207/2009 други две условия представляват установени в посочения регламент условия, които за разлика от предходните се преценяват с оглед на критериите, определени от правото, уреждащото посочения знак. Това препращане към правото, уреждащо посочения знак, е съвсем основателно, тъй като Регламент № 207/2009 признава възможността срещу марка на Общността да се направи позоваване на знаци, които не са включени в системата на марката на Общността. Поради това само правото, уреждащо посочения знак, позволява да се установи дали този знак е по-ранен от марката на Общността и дали въз основа на него може да се обоснове забраната за използване на по-скорошна марка (Решение по дело „GENERAL OPTICA“, точка 27 по-горе, точка 34).

30      В случая не се спори, че фирменото наименование „Forge de Laguiole“ е знак, който е използван в процеса на търговия по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, и че обхватът му е по-голям от местния. Освен това страните не оспорват нито в производството пред СХВП, нито в писмените си изявления пред Общия съд, че правата по отношение на това фирмено наименование са били придобити съгласно френското право преди 20 ноември 2001 г., тоест преди датата на подаването на заявката за регистрация на марката „LAGUIOLE“.

31      Доколкото в съдебното заседание, позовавайки се на своите френски марки „LAGUIOLE“, заявени през 1993 г., жалбоподателят се опитва да оспори по-ранния характер на фирменото наименование на встъпилата страна в настоящата му форма спрямо марката на Общността „LAGUIOLE“, достатъчно е да се отбележи, че в случая е релевантна единствено датата на подаване на заявката за регистрация на посочената марка на Общността, а именно 20 ноември 2001 г. (вж. точка 1 по-горе).

32      За сметка на това между страните има спор във връзка с четвъртото условие, посочено в точка 27 по-горе, отнасящо се до въпроса дали и евентуално доколко фирменото наименование на встъпилата страна ѝ позволява да забрани на жалбоподателя използването на по-скорошната марка „LAGUIOLE“. Съгласно цитираната в точка 29 по-горе съдебна практика отговорът на този въпрос зависи само от френското право.

33      В случая с оглед на съществуващата към момента на приемане на обжалваното решение френска съдебна практика апелативният състав основава съображенията си на два стълба, всеки от които би трябвало да е достатъчен сам по себе си, за да обоснове извода му, че фирменото наименование на встъпилата страна е защитено за всички дейности, посочени в предмета ѝ на дейност.

34      Първо, апелативният състав приема по същество, че предметът на дейност на встъпилата страна е достатъчно ясно формулиран, за да се приеме, че предоставената от нейното фирмено наименование защита се отнася до всички дейности, посочени в този предмет на дейност (точки 87—90 от обжалваното решение). Второ, той отбелязва, че дори да се приеме, че случаят не е такъв за дейността „производство и продажба на […] всякакви подаръци и сувенири — всякакви домакински съдове и прибори за маса“, встъпилата страна е доказала, че е разнообразила дейностите си преди 20 ноември 2001 г. с „домакински съдове и прибори за маса“, „принадлежности за дома“, със стоки, свързани с виното, ножиците, с принадлежностите за пушачи, за играчи на голф, за ловци, за свободното време, както и с „други аксесоари“ (точки 91—94 от обжалваното решение).

35      Следователно следва да се разгледа всеки от двата стълба, на които се основава обжалваното решение.

 По обхвата на защитата, предоставена от фирменото наименование Forge de Laguiole

36      Членове L. 714‑3 и L. 711‑4 от френския Code de la propriété intellectuelle (Кодекс на интелектуалната собственост, наричан по-нататък „CPI“) имат следния текст:

L. 714‑3

„Регистрацията на марка, която не съответства на разпоредбите на членове L. 711‑1—L. 711‑4, се обявява за недействителна със съдебно решение.

[…]

Единствено притежателят на по-ранно право може да иска обявяване на недействителността на основание член L. 711‑4. Искането му обаче не е допустимо, ако заявката за регистрация на марката е била подадена добросъвестно и ако той е търпял използването ѝ в продължение на пет години.

Решението за обявяване на недействителността има действие по отношение на всички лица“.

L. 711‑4

„За марка не може да се приеме знак, който накърнява по-ранни права, и по-конкретно:

[…]

b)      фирма или дружествено наименование, ако съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората,

[…]“.

37      Не се оспорва, че правото да се получи обявяване на недействителността на по-скорошна марка въз основа на фирмено наименование включва a fortiori правото на противопоставяне на използването на тази марка по смисъла на четвъртото условие, посочено в точка 27 по-горе.

38      Жалбоподателят изтъква, че във френското право защитата на фирменото наименование обхваща само действително извършваните дейности, по-специално когато дейностите, включени в предмета на дейност, са определени твърде широко.

39      От своя страна СХВП счита, че във френското право обхватът на защитата на фирменото наименование се определя от формулировката на конкретните дейности в предмета на дейност, освен ако тази формулировка е прекалено широка или неясна, и че в такъв случай обхватът на защитата би се ограничил само до конкретните дейности, осъществявани от разглежданото дружество.

40      Встъпилата страна твърди по същество, че фирменото наименование е защитено за всяка дейност, посочена в предмета на дейност, дори когато същият е формулиран широко, и независимо от действително осъществяваните дейности. Тя добавя, че защитата обхваща и все още неосъществяваните от притежателя дейности в икономически сектори, свързани с посочените в предмета на дейност.

41      Следва да се припомни, че съгласно тълкуването на член L. 711‑4, буква b) от CPI, предложено от апелативния състав в обжалваното решение, фирменото наименование по принцип е защитено за всички дейности, включени в предмета на дейност, като обаче защитата се ограничава до действително и конкретно осъществяваните дейности, когато предметът на дейност е неясен или когато осъществяваните дейности не се покриват от него.

42      За това тълкуване апелативният състав се позовава на релевантната френска съдебна практика, съществуваща към датата на приемане на обжалваното решение — 1 юни 2011 г. Тази съдебна практика не е последователна и е довела до разногласия в специализираните публикации, подробно цитирани от страните както пред СХВП, така и пред Общия съд.

43      Тази непоследователна съдебна практика обаче, както и предизвиканите от нея разногласия в доктрината, са преразгледани в решението на френския Cour de cassation от 10 юли 2012 г. (точка 20 по-горе). Всъщност в това съдебно решение, постановено след приемането на обжалваното решение, се приема, че „фирменото наименование [се ползва] със защита само за действително осъществяваните от дружеството дейности, а не за изброените в учредителните му документи“.

44      Противно на твърденията на СХВП и на встъпилата страна в техните допълнителни писмени становища, представени съответно на 24 и 25 февруари 2014 г., принципът, изведен в решението на френския Cour de cassation от 10 юли 2012 г. (точка 20 по-горе), не съдържа никакво противоречие, що се отнася до обхвата на предоставената на фирмено наименование защита, и е предназначен да бъде прилаган по общ начин. Вярно е, че делото, по което е постановено посоченото съдебно решение, не се отнася до искане на основание член L. 711‑4 от CPI, а е свързано с обявяване на недействителността на марка поради подаване на заявка с цел измама и с искане в областта на нелоялната конкуренция. Въпреки това следва да се отбележи, че цитираният в точка 43 по-горе пасаж присъства в частта от това съдебно решение, отхвърляща правно основание, изтъкнато срещу обявяването на недействителност поради подаване на заявка с цел измама за регистрация на марката „cœur de princesse“, което правно основание е изведено от обстоятелството, че посочената марка само повтаря фирменото наименование на дружеството заявител, което е по-ранно от пускането на пазара от дружеството Mattel France на кукли под наименованието „cœur de princesse“. Именно в този контекст френският Cour de cassation съставя посочения пасаж, за да отбележи по-нататък, че обозначаваните с марката „cœur de princesse“ стоки и услуги значително надхвърлят дейностите, които действително се извършват до този момент от съответното дружество, като поради това отхвърля като неотносимо посоченото от това дружество правно основание. В заключение от това следва, че този пасаж не съдържа никакво ограничение нито във формулировката си, нито в контекста си, свързан с фактите или производството, от което да може да се заключи, че приложимостта му се отнася само до специфичните обстоятелства на разглежданото дело.

45      Освен това, противно на виждането на СХВП, решението на френския Cour de cassation от 10 юли 2012 г. (точка 20 по-горе) може да бъде взето предвид от Общия съд при проверката за законосъобразност на обжалваното решение, въпреки че е постановено след приемането на последното.

46      Всъщност освен съображенията от процесуално естество, посочени в точки 23 и 24 по-горе, следва да се отбележи, първо, че това съдебно решение не променя съдебната практика, а само разяснява спорен правен въпрос. Всъщност, както свидетелстват множеството предходни решения на френските юрисдикции, представени от страните както пред СХВП, така и пред Общия съд, практиката на по-долните съдебни инстанции преди приемането на решението на френския Cour de cassation от 10 юли 2012 г. (точка 20 по-горе), макар да не е последователна, позволява да се заключи, че защитата на фирменото наименование се ограничава до действително осъществяваните от разглежданото дружество дейности.

47      Второ, дори да се приеме, че решението на френския Cour de cassation от 10 юли 2012 г. (точка 20 по-горе) извършва промяна на съдебната практика, такива промени по принцип се прилагат с обратна сила спрямо съществуващите положения.

48      Този принцип се обосновава от съображението, че тълкуването в съдебната практика на дадена норма в даден момент не може да бъде различно в зависимост от момента на настъпване на разглежданите факти и никой не може да се позовава на придобито право на неизменна съдебна практика. Макар да е вярно, че този принцип може да бъде смекчен, тъй като при изключителни обстоятелства юрисдикциите могат да се отклонят от него, за да изменят действието във времето, що се отнася до обратната сила на дадена промяна на съдебната практика, обратното действие на промените продължава да бъде принципът. В случая обаче решението на френския Cour de cassation от 10 юли 2012 г. (точка 20 по-горе) не съдържа изменение или ограничение в този смисъл.

49      В това отношение следва да се добави, че аналогичен принцип се прилага от юрисдикциите на Съюза (Решение на Съда от 11 август 1995 г. по дело Roders и др., C‑367/93—C‑377/93, Recueil, стр. I‑2229, точки 42 и 43).

50      Ето защо, въпреки че решението на френския Cour de cassation от 10 юли 2012 г. (точка 20 по-горе) само по себе си представлява ново обстоятелство, то единствено излага френското право такова, каквото е трябвало да бъде приложено от апелативния състав в обжалваното решение от 1 юни 2011 г. и каквото трябва да се приложи от Общия съд в съответствие с принципа, припомнен в точка 29 по-горе.

51      От това следва, че в случая защитата на фирменото наименование Forge de Laguiole обхваща изключително дейностите, действително осъществявани от встъпилата страна към датата на подаване на заявката за регистрация на марката „LAGUIOLE“, тоест към 20 ноември 2001 г.

52      Следователно първият стълб на съображенията на апелативния състав, основаващ се на дейностите, посочени в предмета на дейност на встъпилата страна, не може да обоснове обжалваното решение, без да бъде доказано, че посочените дейности са били действително осъществявани.

53      Затова остава да се провери основателността на втория стълб от съображенията на апелативния състав, основан на действително осъществяваните от встъпилата страна дейности.

 По дейностите, действително осъществявани от встъпилата страна преди датата на подаване на заявката за регистрация на марката „LAGUIOLE“

54      В случая не се спори, че встъпилата страна развива дейност по производство и продажба на ножарски изделия.

55      Съгласно констатациите на апелативния състав встъпилата страна освен това е доказала, че е разнообразила дейностите си към други сектори освен този на ножарските изделия преди датата на подаването на заявка за регистрация на марката „LAGUIOLE“ (а именно 20 ноември 2001 г.).

56      В това отношение жалбоподателят изтъква, от една страна, че дейността на встъпилата страна в действителност е ограничена до търговията с ножове, като твърдяната диверсификация се състои в предлагането на пазара на ножове с аксесоари, и от друга страна, че посочената диверсификация при всички положения до голяма степен е настъпила след датата на подаване на заявката за регистрация на марката „LAGUIOLE“.

57      СХВП поддържа, че областите на дейност на дадено дружество се определят в зависимост от клиентите, за които са предназначени неговите стоки или услуги. Ножовете с аксесоари били предназначени за клиенти, различни от тези за обикновените ножове, което се доказвало от разликата в каналите за разпространение на различните ножове с аксесоари. Освен това диверсификацията на дейностите на встъпилата страна в други сектори освен този на ножарските изделия била започнала преди подаването на заявката за регистрация на марката „LAGUIOLE“.

58      Встъпилата страна добавя, че стоката може да има две отделни функции, като функцията на нож не премахва функцията на аксесоара.

59      Що се отнася до доказателствата за диверсификацията на дейностите на встъпилата страна към други сектори освен този на ножарските изделия, в точка 94 от обжалваното решение апелативният състав се основава на доказателства, представени от нея пред СХВП, от периода преди подаването на заявката за регистрация на марката „LAGUIOLE“, а именно:

–        ценоразпис на встъпилата страна от 1 януари 2001 г. (документ 38.1), който съдържа ножове с различни аксесоари — а именно тирбушони, шила, отварачки, ножчета за пури, тапи за лули, ключодържатели „вилици“, както и модела „Couteau de chasse“ (ловджийски нож),

–        две фактури от 15 октомври 1998 г. и от 30 март 2000 г. до клиенти в Люксембург и Австрия, споменаващи модела „Sommelier“ (за вина), включващ тирбушон и отварачка, както и „теренни вилички“, модела „Laguiole du routard“ и кожен „калъф за нож“,

–        фактура от 22 ноември 2000 г. до клиент във Франция, споменаваща „вилица“, както и моделите „Sommelier“ и „Calumet“ (за лула), включващи ножче за остъргване, тапа за лула и шиш, както и „торбичка за лула“.

60      В това отношение следва да се констатира, първо, че „кутиите за подаръци“ и „кутиите“ не са посочени в никой от тези документи. За сметка на това в долния край на някои страници от ценоразписа на встъпилата страна от 1 януари 2001 г. се намира текстът „Ножовете се доставят с опаковка за подарък и със сертификат за произход“. Следователно отчетените от апелативния състав документи свидетелстват за предлагане на опаковки за подаръци от встъпилата страна само за целите на опаковането на собствените ѝ стоки, а не като самостоятелни стоки. При тези обстоятелства в точка 93 от обжалваното решение апелативният състав неправилно е приел, че „кутиите за подаръци“ и „кутиите“ са били пуснати в продажба от встъпилата страна в рамките на диверсификацията на нейните дейности в сектора на „другите аксесоари“.

61      Второ, моделът „Laguiole du routard“ се състои от джобно ножче без аксесоар. По същия начин съгласно описанието, съдържащо се в ценоразписа от 1 януари 2001 г., моделът „Couteau de chasse“ е „несгъваем [м]одел, доставян с кожен калъф“. Затова следва да се приеме, че тези модели не могат да послужат за доказване на диверсификация на дейностите на встъпилата страна в други сектори освен този на ножарските изделия, дори да се предположи, че са предназначени да бъдат използвани във връзка със „свободното време“ или от ловци, както твърди апелативният състав в точка 93 от обжалваното решение.

62      Трето, видно от дизайна и представянето им, посочените във фактурите и в ценоразписа „калъфи“ и „ножници“ са предназначени изключително за произведените от встъпилата страна ножове. Евентуално те биха могли да бъдат използвани за други ножове в зависимост от размера и формата на последните, но не и за стоки, различни от ножарските изделия. Освен това посочените калъфи и ножници се продават изключително заедно с ножовете, а не отделно. При тези условия следва да се приеме, че те представляват само аксесоари на продаваните от встъпилата страна ножарски изделия, без да имат характер на независима гама от стоки, и поради това не могат да служат за доказване на диверсификация на дейностите към други сектори освен този на ножарските изделия.

63      Четвърто, вилиците явно не са част от ножарските изделия. Въпреки това продажбата на вилици не позволява да се установи дейност на встъпилата страна в сектора на „домакинските съдове и приборите за маса“. Всъщност, макар да е вярно, че вилиците могат да се разглеждат като част от „домакинските съдове и приборите за маса“, става въпрос за прекалено широка категория, включваща стоки, които са прекалено разнородни, за да бъдат сравнявани с цел да се прецени сходството им със стоките и услугите, обозначавани с марката „LAGUIOLE“. За сметка на това продажбата на вилици показва конкретна и действителна диверсификация на дейностите на встъпилата страна като цяло с приборите за маса като подкатегория на „домакинските съдове и приборите за маса“ (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 13 февруари 2007 г. по дело Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, Сборник, стр. II‑449, точка 23).

64      Пето, що се отнася до разните (другите) изделия, а именно нож, снабден с един или два аксесоара (тирбушон, шило, отварачка, ножче за пури, тапа за лула, ключодържател, теренна виличка), апелативният състав приема по същество, че тези многофункционални изделия свидетелстват за диверсификация на дейностите на встъпилата страна в други сектори освен този на ножарските изделия.

65      Както обаче жалбоподателят правилно изтъква, многофункционалните изделия, продавани от встъпилата страна, не се характеризират с функцията на аксесоара, а остават ножове въпреки присъствието на един или два аксесоара. Всъщност присъединяването на различни аксесоари не променя характера им на стоки от сектора на ножарските изделия.

66      В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че в продаваните от встъпилата страна многофункционални стоки ножът остава преобладаващ и определя характера на стоката като цяло, както по отношение на използвания материал, така и за цялостното ѝ представяне, което впрочем е видно от ценоразписа от 1 януари 2001 г. От този документ личи, че самата встъпила страна счита посочените стоки за ножове. Всъщност моделът, включващ тирбушон и отварачка, присъства в ценоразписа под наименованието „Couteau Sommelier-Décapsuleur“ (нож за вино отварачка), а този, който включва теренна виличка — под наименованието „Couteau du Golfeur“ (нож на играча на голф). Освен това частите от тези стоки, различни от острието, като шилото и тирбушона, изрично присъстват в ценоразписа под наименованието „Аксесоари“, като материалът на острието и този на въпросните аксесоари е посочен отделно, наблягайки на качеството на стоманата на острието (като моделът „Calumet“ с ножче за остъргване, шиш и тапа за лула представлява изключение в това отношение). Накрая, както вече бе посочено точка 60 по-горе, в долната част на някои страници, съдържащи модели с аксесоари, се намира текстът „Ножовете се доставят с опаковка за подарък и със сертификат за произход“.

67      От друга страна, противно на твърденията на встъпилата страна, клиентите, към които са насочени разглежданите многофункционални стоки, като цяло са не играчи на голф или пушачи, а или купувачи на ножарски изделия, които същевременно играят голф или пушат, или играчи на голф или пушачи, имащи афинитет към ножарските изделия. Това важи както от функционална гледна точка (теренна виличка или ножче за пури, които са част от нож, са по-трудни за използване и по-непрактични от същия инструмент без нож, особено ако самият нож е висококачествена стока с определен размер, какъвто е случаят със стоките на встъпилата страна), така и от финансова гледна точка (значително по-висока цена на многофункционалните изделия в сравнение само с аксесоара), или от гледна точка на имиджа (пушач или играч на голф, който не се интересува от ножарските изделия, нормално не би помислил за стоките на встъпилата страна, за да си набави изделия за пушачи или за голф, а би се обърнал към специализирани в тези сектори производители).

68      Затова следва да се отхвърли доводът на СХВП, че секторите на дейност на юридическите лица се определят преди всичко от пазарите, към които те насочват своите стоки или услуги. Всъщност многофункционалните стоки, продавани от встъпилата страна, не се отнасят до група без връзка с целевата група на стоките от сектора на ножарските изделия, а до групата на пушачите или играчите на голф, които освен това са любители на посочените стоки. В това отношение следва да се отбележи, че противно на твърденията на апелативния състав в точки 96 и 97 от обжалваното решение, обстоятелството, че предлаганите от встъпилата страна многофункционални изделия са били продавани не само от ножари, но и от оръжейни магазини, павилиони за продажба на тютюневи изделия, магазини за канцеларски материали, търговци на „подаръци — домакински съдове и прибори за маса“, големи магазини и други предприятия, не може да промени характера на тези изделия на стоки от сектора на ножарските изделия.

69      Шесто, що се отнася до дейността „производство и продажба на всякакви […] подаръци и сувенири“, посочени в предмета на дейност на встъпилата страна, вярно е, че по принцип всички стоки, продавани от същата, могат да служат за подарък или за сувенир, както жалбоподателят правилно изтъква. Освен това, както бе отбелязано в точка 60 по-горе, поне част от стоките на встъпилата страна са доставяни в опаковки за подарък, което, изглежда, потвърждава възможното им предназначение за подаръци. От това следва, че встъпилата страна действително има дейност в областта на предлагането на подаръци.

70      Следва да се отбележи обаче, че встъпилата страна не е доказала, че произвежда или продава подаръци или сувенири, които не са свързани с ножарските изделия или с приборите. Дейността ѝ във връзка с подаръците и сувенирите очевидно се ограничава до предлагане на нейните обичайни стоки от сектора на ножарските изделия или на приборите в опаковки за подарък. Ето защо следва да се констатира, че макар встъпилата страна да е доказала осъществяването на дейност в областта на „производството и продажбата на всякакви подаръци и сувенири“, тази дейност се ограничава до подаръци и сувенири, попадащи в секторите на ножарските изделия или на приборите.

71      Затова следва да се констатира, че противно на приетото от апелативния състав в точка 93 от обжалваното решение, диверсификация на дейностите на встъпилата страна към други сектори освен този на ножарските изделия преди 20 ноември 2001 г. не е доказана за „ножиците“, за „домакинските съдове и приборите за маса“ — с изключение на приборите за маса — за „принадлежностите за дома“, за стоките, свързани с виното, за принадлежностите за пушачи, за играчи на голф, за ловци, за свободното време или за аксесоарите като кутии за подаръци, калъфи и кутии.

72      За сметка на това следва да се констатира, че диверсификация на дейностите на встъпилата страна към други сектори освен този на ножарските изделия е доказана за „приборите за маса“, към които спадат „вилиците“, посочени в ценоразписа от 1 януари 2001 г., както и за „подаръците и сувенирите“, доколкото става въпрос за стоки от секторите на ножарските изделия или на приборите за маса. Следователно встъпилата страна може да иска защита на фирменото си наименование спрямо марката „LAGUIOLE“ единствено по отношение на тези дейности.

73      Затова обжалваното решение следва да бъде отменено, доколкото апелативният състав е констатирал в него вероятност от объркване по смисъла на член L. 711‑4 от CPI, що се отнася до „ножиците“ и до „всякакви домакински съдове и прибори за маса“, както и до „всякакви […] подаръци и сувенири“, доколкото не става въпрос за ножарски изделия или за прибори за маса.

74      Ето защо, проверката, която следва, относно вероятността от объркване по смисъла на член L. 711‑4 от CPI, ще се отнася само до дейностите по производство и продажба на всякакви изделия от секторите на ножарските изделия или на приборите за маса, както и на подаръци и сувенири, доколкото става въпрос за стоки, попадащи в посочените сектори.

 По вероятността от объркване

75      Най-напред следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, посочена в точка 29 по-горе, условието знакът да трябва да предоставя на притежателя си правото да забрани използването на по-скорошна марка, трябва да се преценява с оглед на критериите, определени от правото, уреждащо посочения по-ранен знак, а именно френското право.

76      Съгласно член L. 711‑4 от CPI (възпроизведен в точка 36 по-горе) притежателят на по-ранно фирмено наименование има право да забрани използването на по-скорошна марка, при условие че „съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората“.

77      Както СХВП с основание отбелязва, предвид естеството на обозначаваните с марката „LAGUIOLE“ стоки съответните потребители са представителите на широката общественост във Франция със средно ниво на внимание.

78      Съгласно френската съдебна практика преценката на вероятността от объркване зависи от множество фактори, сред които степента на сходство (визуално, фонетично и концептуално) между разглежданите знаци, степента на сходство между свързаните с тези знаци икономически сектори и повече или по-малко отличителния характер на по-ранния знак (CA Versailles (Апелативен съд Версай), решение от 25 октомври 2001 г., Flex’cible/SOS Flexibles et Sofirop и TGI Paris (Окръжен съд Париж), решение на от 8 юли 2011 г., RG 09/11931).

79      Вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото е по-голям отличителният характер на по-ранното фирмено наименование, по-специално поради познаване от потребителите. Произтичащите от вероятността от объркване вреди не следват единствено от отклоняването на клиенти. Може да става въпрос и за засягане на доверието или на репутацията (CA Paris (Апелативен съд Париж), решение от 13 октомври 1962 г., Ann. propr. ind. 1963, стр. 228).

80      Тъй като разрешаването на конфликта между марка и по-ранно фирмено наименование зависи от съществуването на вероятност от объркване, ако е подадена заявка за регистрация на марката за няколко стоки или услуги от различно естество, обявяването на недействителност ще има избирателен характер и ще се отнася само за стоките или услугите, за които е констатирана вероятност от объркване с дейността на юридическото лице (CA Paris, решение от 28 януари 2000 г., Revue Dalloz 2001, стр. 470).

 По сходството между икономическите сектори, обхванати от фирменото наименование „Forge de Laguiole“ и от марката „LAGUIOLE“

81      Съгласно френската съдебна практика, за да се определи дали икономическите сектори, свързани с фирменото наименование „Forge de Laguiole“ и с марката „LAGUIOLE“, са сходни, следва да се вземат предвид всички относими фактори, характеризиращи връзката между стоките или услугите. Тези фактори включват по-специално тяхното естество, предназначение и използване, както и техния конкурентен или допълващ характер (TGI Paris, Решение от 25 ноември 2009 г., RG 09/10986).

82      В случая апелативният състав приема, че обозначаваните с марката „LAGUIOLE“ стоки попадат в значителна степен в секторите на дейност на встъпилата страна или в свързани с тях сектори на дейност, съображение, което е развито в точки 107—114 от обжалваното решение.

83      Това съображение обаче произтича от проверка, отчитаща всички сектори на дейност, посочени в предмета на дейност на встъпилата страна. Както обаче беше отбелязано в точки 71—74 по-горе, във връзка с вероятността от объркване следва да се имат предвид единствено дейностите на встъпилата страна в секторите на ножарските изделия и на приборите за маса, както и на подаръците и сувенирите, доколкото става въпрос за стоки от секторите на ножарските изделия или на приборите за маса.

84      При тези условия констатациите на апелативния състав в точки 107—114 от обжалваното решение трябва да бъдат преразгледани във връзка с това ограничаване на секторите на дейност, защитени от фирменото наименование „Forge de Laguiole“.

–       Връзката между „триони, бръсначи, ножчета за самобръсначки; пилички и малки клещи за нокти, нокторезачки“, както и „комплекти за маникюр, кутии за бръснарски принадлежности“, попадащи в клас 8, „резачки за хартия“ от клас 16 и „четки за бръснене, тоалетни чанти“ от клас 21 и дейностите на встъпилата страна

85      Що се отнася до „триони, бръсначи, ножчета за самобръсначки; пилички и малки клещи за нокти, нокторезачки“ от клас 8, както и до „резачките за хартия“ от клас 16, апелативният състав правилно приема, че става въпрос за режещи предмети, попадащи в сектора на „ножарските изделия“, включен в предмета на дейност на встъпилата страна. Следователно посочените стоки и дейностите на встъпилата страна имат голяма степен на сходство. По същия начин „комплекти за маникюр, кутии за бръснарски принадлежности“ от клас 8, както и „четки за бръснене, тоалетни чанти“ от клас 21, са допълнения или аксесоари към посочените режещи предмети, тъй като се използват заедно и по принцип се продават заедно в един и същ вид търговски обекти и на едни и същи клиенти. Следователно тези стоки и дейностите на встъпилата страна са сходни.

–       „Ръчни, ръчно задвижвани инструменти и сечива“ и „отвертки“, попадащи в клас 8

86      Що се отнася до „ръчните, ръчно задвижвани инструменти и сечива“ от клас 8, обозначавани с марката „LAGUIOLE“, следва да се отбележи, че това определение включва ножовете.

87      Този извод не се засяга от доводите на жалбоподателя и на встъпилата страна, изложени в техните допълнителни писмени становища, подадени съответно на 9 и 8 април 2014 г.

88      Първо, обстоятелството, че заглавието на клас 8 от Ницската класификация е „Ръчни, ръчно задвижвани инструменти и сечива; ножарски изделия, вилици и лъжици; хладни оръжия; бръсначи“, не предполага, че тези различни категории не се застъпват помежду си. Всъщност Ницската класификация има само административна цел, която е единствено да улесни изготвянето и разглеждането на заявките за марки, предлагайки определени класове и категории стоки и услуги. Заглавията на класовете обаче не представляват система, в която да е изключено стока или услуга, съдържаща се в даден клас или категория, да попада и в друг клас или категория, както е видно по-конкретно от правило 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).

89      Така в решението си от 14 май 2003 г. относно марката „LAGUIOLE“ проверителят на СХВП с основание приема, че „е безспорно, че хладното оръжие е „ръчно оръжие, което действа посредством метална част“, и че „следователно този термин включва ножовете“, макар тези две категории стоки да присъстват в заглавието на клас 8 от Ницската класификация.

90      Второ, от решението на проверителя на СХВП от 14 май 2003 г. жалбоподателят извежда довода, че проверителят е направил разграничение между „хладни оръжия“, които оприличава на ножовете и за които отказва да регистрира посочената марка поради нейния описателен характер, и „ръчните, ръчно задвижвани инструменти и сечива“, за които регистрира тази марка.

91      В това отношение следва да се отбележи, че решението на проверителя на СХВП от 14 май 2003 г. не може да обвърже Общия съд при преценката му на обхванатите от посочената категория стоки (вж. в този смисъл Решение на Съда от 26 април 2007 г. по дело Alcon/СХВП, C‑412/05 P, Сборник, стр. I‑3569, точка 65 и Решение по дело „ARTHUR ET FELICIE“, точка 21 по-горе, точка 71). Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят съзнава още при производството за обявяване на недействителност пред СХВП, че ножовете биха могли да бъдат част от категорията на „ръчните, ръчно задвижвани инструменти и сечива“, тъй като многократно изразява готовност да уточни формулировката на списъка на обозначаваните с марката „LAGUIOLE“ стоки, попадащи по-специално в клас 8, по следния начин: „Ръчни, ръчно задвижвани инструменти и сечива, с изключение на ножовете“. Въпреки това решенията на отдела по отмяна и на апелативния състав се основават на мотиви, които не изискват разглеждането на този въпрос, и затова жалбоподателят фактически не уточнява списъка на стоки по този начин.

92      Затова следва да се заключи, че „ръчните, ръчно задвижвани инструменти и сечива“, доколкото става въпрос за ножове, са идентични на дейностите на встъпилата страна в сектора на ножарските изделия — и не само на модела „Laguiole du routard“, както е приел апелативният състав.

93      За сметка на това, противно на приетото от апелативния състав, „отвертките“, попадащи в клас 8, нямат никакво сходство с продавания от встъпилата страна модел „Laguiole du routard“, който е само сгъваем нож без аксесоари.

–       „Лъжици“, попадащи в клас 8

94      Що се отнася до „лъжиците“, попадащи в клас 8, те са част от продаваните от встъпилата страна „прибори за маса“ (вж. точки 62 и 72 по-горе) и следователно попадат в икономически сектор, идентичен на един от икономическите сектори, обхванати от фирменото наименование „Forge de Laguiole“.

–       „Кухненски принадлежности и сервизи от стъкло, порцелан и керамика; сервизи не от благородни метали; тирбушони; отварачки за бутилки, кутии от метал за дозиране на книжни кърпи; пясъчни часовници“, попадащи в клас 21, и „домакински и кухненски прибори и съдове от благородни метали; сервизи от благороден метал“, попадащи в клас 14

95      Що се отнася до тези стоки, апелативният състав ги свързва с „домакински съдове и приборите за маса“ и стига до извода, че се застъпват с дейностите на встъпилата страна в тази област.

96      В това отношение следва да се припомни, че както бе посочено в точка 63 по-горе, категорията „домакински съдове и прибори за маса“ е прекалено широка и неясна, за да служи за ориентир за определяне на наличие на вероятност от объркване. Ето защо, противно на констатациите на апелативния състав, посочените стоки нямат сходство по отношение на икономическите сектори, обхванати от фирменото наименование „Forge de Laguiole“.

97      Въпреки това „тирбушоните; отварачките за бутилки“ имат голямо сходство с модела „Sommelier“, включващ тирбушон и отварачка, както и с другите продавани от встъпилата страна модели ножове, включващи тирбушон. Всъщност, макар продажбата на тези стоки, като „производни“ на стоките от сектора на ножарските изделия, да не може да докаже диверсификация на дейностите на встъпилата страна с „домакински съдове и прибори за маса“ или със „стоки, свързани с виното“, както бе посочено в точки 65 и 69 по-горе, въпреки това като отделни от функционална гледна точка стоки те са равностойни на „тирбушоните; отварачките за бутилки“, обозначавани с марката „LAGUIOLE“. Това обстоятелство, освен продажбата в едни и същи магазини, е достатъчно, за да се заключи, че посочените стоки попадат в икономически сектор, идентичен на един от икономическите сектори, обхванати от фирменото наименование „Forge de Laguiole“.

–       „Благородни метали и техните сплави“, „скъпоценни камъни“ и „кутии, светилници“, попадащи в клас 14

98      Що се отнася до „благородните метали и техните сплави“ и „скъпоценните камъни“, попадащи в клас 14, апелативният състав приема, че тези стоки са „високо ценени“ във връзка с производството на фини ножици и на множество предмети, попадащи в областта на „домакинските съдове и приборите за маса“, и поради това в голяма степен е налице взаимно допълване с дейностите на встъпилата страна. Освен това „кутии, светилници“ от клас 14 се продавали в същия вид обекти, предлагащи „домакински съдове и прибори за маса и украшения“, като някои изделия, за които се твърди, че встъпилата страна продава.

99      В това отношение най-напред следва да се припомни, че в случая „ножиците“ и областта на „домакинските съдове и приборите за маса“ не са част от икономическите сектори, обхванати от фирменото наименование „Forge de Laguiole“ (вж. точки 73 и 74 по-горе). По-нататък, само фактът, че благородните метали и скъпоценните камъни могат да бъдат използвани за свързаните с ножарските изделия дейности на встъпилата страна, не позволява да се заключи, че те попадат в сходен икономически сектор на един от икономическите сектори, обхванати от фирменото наименование „Forge de Laguiole“ в съзнанието на френските потребители. Всъщност, от една страна, благородните метали и скъпоценните камъни са основно предназначени за промишлените производства, а не за крайните потребители, както е при ножарските изделия. От друга страна, употребата на такива материали върху нож по принцип се прави само с декоративна и допълваща цел, без връзка с функционалността на ножа.

–       „Кожа и имитация на кожа“ и „сандъци/големи куфари, калъфи и багажи“, попадащи в клас 18, както и „кутии“

100    По отношение на „кожата и имитацията на кожа“ и на „калъфите и багажите“, попадащи в клас 18, апелативният състав отбелязва, че те обикновено се използват за производство на калъфи, ножници и кутии, продавани от встъпилата страна, или могат да се използват за опаковане и транспорт на стоки от сектора на ножарските изделия, особено когато става въпрос за луксозни стоки, предназначени за „подаръци“. От това той заключава, че тези стоки допълват дейностите на встъпилата страна и „са част от разработването на нейната гама от аксесоари“.

101    В това отношение следва първо да се припомни, че в случая „подаръците“ са част от икономическите сектори, обхванати от фирменото наименование „Forge de Laguiole“, само доколкото става въпрос за ножарски изделия или за прибори за маса (вж. точки 71—74 по-горе). Второ, обстоятелството, че „кожата и имитацията на кожа“ могат да се използват като суровини за производство на калъфи и ножници, продавани от встъпилата страна заедно с някои от нейните ножове, не е достатъчно за създаване на връзка на сходство по отношение на дейностите на встъпилата страна в сектора на ножарските изделия, при положение че суровините са предназначени по-специално за производителите, докато ножарските изделия визират крайния потребител. Трето, що се отнася по-специално до „кутиите“, за които се твърди, че се предлагат от встъпилата страна, следва да се припомни, че документите, на които апелативният състав основава констатациите си относно дейностите на встъпилата страна към 20 ноември 2001 г. (вж. точка 59 по-горе), не свидетелстват за такива изделия и че при всички положения, след като са предназначени изключително да съдържат ножарските изделия на встъпилата страна, те могат да имат само характер на аксесоар, дори на опаковка, спрямо дейностите на встъпилата страна в сектора на ножарските изделия.

102    Следователно „кожата и имитацията на кожа“ и „сандъците/големите куфари, калъфите и багажите“ от клас 18 не са сходни на дейностите на встъпилата страна в сектора на ножарските изделия.

–       „Училищни пособия; моливи, автоматични моливи, гуми за триене; пликове; папки класьори; албуми, книги, алманаси, книжки, тетрадки, каталози; календари, литографски произведения на изкуството, плакати“, попадащи в клас 16

103    Що се отнася до тези стоки, апелативният състав посочва, че те обичайно се продават в магазините за канцеларски материали, използват се в същия контекст като „резачките за хартия“ на встъпилата страна, а именно за писане и четене, и следователно се застъпват с този сектор на дейност на встъпилата страна. Освен това всички тези стоки обикновено се използвали в процеса на търговия при комуникацията на дадено предприятие с неговите клиенти и при неговите стопански отношения или по-специално били предоставяни като подаръци от предприятието. Доколкото обозначаваните с марката „LAGUIOLE“ печатни произведения могли поради съдържанието си да предизвикат вероятност от объркване с фирменото наименование „Forge de Laguiole“, посочената марка трябвало да бъде обявена за недействителна.

104    В това отношение следва да се отбележи, първо, че противно на констатираното от апелативния състав, връзката на посочените стоки с продаваните от встъпилата страна „резачки за хартия“ е прекалено слаба, за да е налице сходство. Всъщност, от една страна, само връзката, създадена от частичната идентичност на местата за продажба, не е достатъчна, за да направи резачките за хартия сходни с група стоки, попадащи по-скоро в сектора на канцеларските принадлежности, при положение че магазините за канцеларски материали по принцип предлагат голямо разнообразие от различни стоки, предназначени за неспециализирани потребители. От друга страна, използването на продаваните от встъпилата страна резачки за хартия нормално се ограничава до отваряне на пликове. Ето защо това може да предизвика единствено слаба връзка на сходство, поради допълнителната употреба, с „пликовете“, но не и с другите стоки, посочени в точка 103 по-горе. Второ, самият факт, че всички тези стоки обикновено се използват при комуникацията на дадено предприятие с неговите клиенти и при други стопански отношения или са предоставяни като подаръци от предприятието, не води до никакво сходство с дейностите на встъпилата страна в сектора на ножарските изделия, при положение че по тяхното предназначение те напълно се различават от посочените дейности. Трето, твърдението на апелативния състав по отношение на вероятността от объркване, която може да бъде породена от обозначаваните с марката „LAGUIOLE“ печатни произведения, ще бъде разгледано в точка 165 по-долу в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване.

–       Различните стоки, определяни като „подаръци“, попадащи в класове 14, 18 и 20

105    Що се отнася до „бижутерия, скъпоценни камъни; ковчежета за бижута и дребни украшения от благороден метал; инструменти за отчитане на времето, копчета за ръкавели, игли за вратовръзки, декоративни игли, верижки за ключове; портмонета от благородни метали; часовници и каишки за часовници“, попадащи в клас 14, „бастуни; ръчни дамски чанти; плажни чанти; пътни чанти, комплекти пътнически чанти и багажи; портфейли; калъфи за визитни картички (визитници), куфарчета за документи; куфарчета за документи (кожени); чантички за ключове (кожени); портмонета не от благородни метали“, попадащи в клас 18, и „рамки, произведения на изкуството или украшения, изработени от дърво, корк, камъш, тръстика, ракита, рог, кост, слонова кост, китова кост, раковина, кехлибар, седеф, морска пяна, заместители на всички тези материали или от пластмаса“, попадащи в клас 20, апелативният състав само констатира, че става въпрос за „подаръци“, които много често се срещат във всякакви магазини или се предоставят като подарък от предприятието, и само заключава, че поради тази причина те могат да бъдат намерени на същите места, където встъпилата страна продава собствените си стоки.

106    В това отношение следва да се припомни, от една страна, че дейността по „производство и продажба на подаръци“ на встъпилата страна попада в икономическите сектори, обхванати от фирменото наименование „Forge de Laguiole“, само доколкото става въпрос за ножарски изделия или за прибори за маса (вж. точки 71—74 по-горе). Посочените в предходната точка стоки обаче не са част от ножарските изделия или приборите за маса, нито са свързани с тази област. От друга страна, дори да се приеме, че посочените стоки се продават като подаръци в същия магазин като предлаганите от встъпилата страна ножарски изделия, това обстоятелство не може да създаде сходство между тях и последните, тъй като магазините за подаръци предлагат голямо разнообразие от разнородни стоки, предназначени за широк кръг от потребители.

–       „Ръкавици за голф“ и „спортни артикули“, попадащи в клас 28, „кутии за пури“, попадащи в клас 14, и „кибрит, запалки за пушачи; кутии за пури и цигари не от благороден метал; ножчета за пури; лули, кюрети за почистване на лули“, попадащи в клас 34

107    По отношение на „ръкавиците за голф“ и „спортните артикули“, попадащи в клас 28, на „кутиите за пури“, попадащи в клас 14, и на „принадлежностите за пушачи; кибрит, запалки за пушачи; кутии за пури и цигари не от благороден метал; лули“, попадащи в клас 34, апелативният състав приема, че са предназначени за едни и същи клиенти, купуват се в едни и същи магазини и се използват в същия контекст като някои произведени от встъпилата страна „подаръци“. Такъв бил случаят например за предлагания от встъпилата страна модел „Couteau du golfeur“ по отношение на „ръкавиците за голф“ или на другите „спортни артикули“, както и за модела „Calumet“ (с ножче за остъргване, шиш и тапа за лула) и за ножчетата за пури, предлагани от встъпилата страна, по отношение на „кутиите за пури“ и на „кибрита, запалките за пушачи, кутиите за пури и цигари, лулите“, обозначавани с марката „LAGUIOLE“.

108    В това отношение е достатъчно да се припомни, че дейността по „производство и продажба на подаръци“ попада в икономическите сектори, обхванати от фирменото наименование „Forge de Laguiole“, само доколкото става въпрос за ножарски изделия или за прибори за маса (вж. точки 71—74 по-горе), какъвто не е случаят за стоките, посочени в точка 107 по-горе.

109    Въпреки това „ножчетата за пури“ и „кюретите за почистване на лули“, попадащи в клас 34, имат сходство съответно с модела „ножче за пури“ и с модела „Calumet“ (с ножче за остъргване, шиш и тапа за лула), предлагани от встъпилата страна. Всъщност, макар продажбата на тези модели като „производни“ на ножарските изделия да не може да докаже диверсификация на дейностите на встъпилата страна със „стоките за пушачи“ като цяло, както бе посочено в точки 65—68 и 71 по-горе, въпреки това като отделни от функционална гледна точка стоки те са идентични на „ножчетата за пури“ и на „кюретите за почистване на лули“, обозначавани с марката „LAGUIOLE“. Това обстоятелство, освен продажбата в едни и същи магазини, е достатъчно, за да се заключи, че е налице значително сходство.

110    За сметка на това „ръкавиците за голф“, попадащи в клас 28, нямат сходство с модела „couteau du Golfeur“ (с теренна виличка), продаван от встъпилата страна. Действително този модел може да бъде използван заедно с „ръкавиците за голф“, обозначавани с марката „LAGUIOLE“. Въпреки това в случая не става въпрос за взаимна допълняемост, обосноваваща сходство, тъй като тези стоки могат да бъдат използвани отделно и нормално са създавани независимо една от друга, а не съгласно критерии, налагани от съвместната употреба — противно на това, което би могло да се приеме например за ръкавиците за голф спрямо стиковете за голф.

–       Услугите, попадащи в клас 38

111    Що се отнася до услугите в областта на „телекомуникациите“ и близките до тях сектори, попадащи в клас 38, в точка 114 от обжалваното решение апелативният състав констатира, че те нямат никакво сходство с дейностите на встъпилата страна. Тази констатация в полза на жалбоподателя, неоспорена от встъпилата страна, в действителност не е част от премета на настоящия спор и затова Общият съд не следва да я разглежда.

–       Изводи по сходството между икономическите сектори, обхванати от фирменото наименование „Forge de Laguiole“ и от марката „LAGUIOLE“

112    В заключение следва да се констатира, първо, идентичност спрямо обхванатите от фирменото наименование „Forge de Laguiole“ сектори за „ръчните, ръчно задвижвани инструменти и сечива“ и за „лъжиците“, попадащи в клас 8, както и висока степен на сходство по отношение на дейностите на встъпилата страна за „трионите, бръсначите, ножчетата за самобръсначки; пиличките и малките клещи за нокти, нокторезачките“ от клас 8, „резачките за хартия“ от клас 16, „тирбушоните и отварачките за бутилки“ от клас 21 и „ножчетата за пури“ и „кюретите за почистване на лули“, попадащи в клас 34.

113    Второ, налице е средно сходство спрямо обхванатите от фирменото наименование „Forge de Laguiole“ сектори за „комплектите за маникюр, кутиите за бръснарски принадлежности“ от клас 8, както и „четките за бръснене, тоалетните чанти“ от клас 21.

114    Трето, съществува слабо сходство спрямо обхванатите от фирменото наименование „Forge de Laguiole“ сектори за „пликовете“, попадащи в клас 16.

115    Накрая, четвърто, следва да се заключи, че няма сходство спрямо обхванатите от фирменото наименование „Forge de Laguiole“ сектори за всички други стоки и услуги, обозначени с марката „LAGUIOLE“.

 По сходството на конфликтните знаци

116    Апелативният състав приема, че терминът „laguiole“, макар и описателен и следователно без отличителен характер за ножовете, както е констатирано от Сour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) в решението му от 3 ноември 1999 г. (G.T.I.‑G.I.L. Technologies internationales/Commune de Laguiole et Association Le couteau de Laguiole), въпреки това е доминиращият елемент, или поне единият от доминиращите елементи, на фирменото наименование „Forge de Laguiole“, дори когато това наименование е използвано за ножове. Ето защо според него при цялостна преценка конфликтните знаци разкриват известно сходство във фонетичен, визуален и концептуален план, което не може да се компенсира само с добавяне на общия израз „forge de“.

117    Жалбоподателят твърди по същество, че конфликтните знаци имат визуални, фонетични и концептуални разлики.

118    СХВП поддържа, че терминът „laguiole“ е доминиращ в фирменото наименование „Forge de Laguiole“ въпреки родовия му характер. При положение че марката „LAGUIOLE“ е изцяло възпроизведена в посоченото фирмено наименование, степента на сходство между двата знака била висока.

119    Встъпилата страна поддържа, че конфликтните знаци имат сходства във визуален, фонетичен и концептуален план.

120    Най-напред следва да се провери дали, както приема апелативният състав, последван в това от СХВП и от встъпилата страна, терминът „laguiole“ представлява доминиращият елемент в фирменото наименование „Forge de Laguiole“ въпреки описателния му, дори родов характер за ножовете, констатиран от Сour d’appel de Paris в решението му от 3 ноември 1999 г. (точка 116 по-горе), както и описателния му характер за мястото на установяване и на дейност на встъпилата страна.

121    На първо място, вярно е, че както апелативният състав твърди в точка 119 от обжалваното решение, описателният и неотличителен характер на термина „laguiole“ за ножове не предполага непременно този термин да е също така описателен и неотличителен за стоки, които не са ножове.

122    В това отношение следва обаче да се припомни, че настоящата проверка относно вероятността от объркване се отнася изключително до дейностите по производство и продажба на ножарски изделия и на прибори за маса, както и на подаръци и сувенири, доколкото става въпрос за ножарски изделия или прибори за маса (вж. точка 74 по-горе). Всъщност действително осъществяваните дейности на встъпилата страна се концентрират почти изцяло в областта на ножарските изделия, включително някои изделия, имащи и други функции освен тази на нож, и предлагането на други стоки — по-конкретно на прибори за маса — остава допълнително и второстепенно. Това личи както при разглеждане на стоките, съдържащи се в ценоразписа на встъпилата страна от 1 януари 2001 г., така и от различните статии, включени в „press-book“ на встъпилата страна — доколкото те явно се отнасят до периода преди 20 ноември 2001 г. — в които встъпилата страна систематично се представя като производител на ножарски изделия, специализиран в производството на ножове от вида „Laguiole“, без да се споменават други дейности. Макар да е вярно, че някои от тези статии свидетелстват за намерения за диверсификация на дейностите от страна на ръководителите на встъпилата страна, същата не е доказала, както бе посочено по-горе, че тези намерения са били приведени в действие преди 20 ноември 2001 г.

123    При тези условия следва да се заключи, че терминът „Laguiole“ има описателен, дори родов характер за всички дейности на встъпилата страна, които са релевантни за целите на проверката относно вероятността от объркване.

124    На второ място, следва да се приеме виждането на апелативния състав, който припомня, че описателен елемент на даден знак може въпреки това да представлява неговият доминиращ елемент или един от неговите доминиращи елементи, ако например другите елементи също са описателни или изглеждат също толкова слаби или по-слаби. В това отношение е вярно, че елементът „Forge de“ също има описателен характер, що се отнася до осъществяваните от встъпилата страна дейности в секторите на ножарските изделия и на приборите за маса. Въпреки това, противно на приетото от апелативния състав, този елемент не е „семантично подчинен на името „Laguiole“, идентифициращо специфичната ковачница, за която става въпрос“. Всъщност описателният елемент за мястото — и за осъществяваната дейност — не преобладава спрямо описателния елемент за естеството на обекта. При тези обстоятелства не е възможно да се идентифицира доминиращ елемент в рамките на фирменото наименование „Forge de Laguiole“, което е изцяло съставено от елементи с описателен, дори родов характер по отношение на дейностите и/или мястото на установяване на встъпилата страна.

125    На трето място, що се отнася до визуалното сравнение, фирменото наименование „Forge de Laguiole“ се състои от три думи и общо петнадесет букви, докато марката „LAGUIOLE“ има само осем букви. Елементът „laguiole“ присъства във всеки от конфликтните знаци; въпреки това той се намира в края на посоченото фирмено наименование, така че елементът „forge de“ в началото смекчава визуалното впечатление, създадено с тази частична идентичност. Поради тази причина следва да се заключи, че е налице средно визуално сходство на конфликтните знаци.

126    На четвърто място, във фонетичен план следва да се отбележи, че фирменото наименование „Forge de Laguiole“ има пет или шест срички, докато марката „LAGUIOLE“ има две или три, в зависимост от произношението на думата „laguiole“. Що се отнася до влиянието на частичната идентичност на конфликтните знаци, съображенията относно визуалното сходство се прилагат mutatis mutandis и затова следва да се заключи, че е налице средно фонетично сходство.

127    На пето място, що се отнася до концептуалното сравнение, фирменото наименование „Forge de Laguiole“ се отнася до работилница, намираща се в общината Лагиол (Франция), както жалбоподателят правилно изтъква, но също така и едновременно с това до работилница, произвеждаща ножове от вида Laguiole. Марката „LAGUIOLE“ от своя страна се отнася както до посочената община, така и до ножа от вида Laguiole. Следователно апелативният състав с основание е констатирал, че доколкото конфликтните знаци се отнасят до едни и същи понятия, а именно до града или до ножа, те са сходни в концептуален план. Общият съд счита дори, че степента на концептуално сходство трябва да се определи като висока.

 По високоотличителния характер на фирменото наименование „Forge de Laguiole“ поради познаването му от потребителите

128    В точка 130 от обжалваното решение апелативният състав приема, че фирменото наименование „Forge de Laguiole“ има високо отличителен характер поради престижа и репутацията на встъпилата страна във Франция и в чужбина за качеството на ножовете ѝ.

129    Жалбоподателят смята, че нищо в преписката не доказва твърдяната известност на фирменото наименование „Forge de Laguiole“ и че е известен ножът от вида Laguiole, а не наименованието „Forge de Laguiole“.

130    СХВП поддържа, че фирменото наименование „Forge de Laguiole“ е придобило репутация в областта на ножарските изделия, а встъпилата страна твърди, че се ползва с много голяма известност във Франция и в чужбина.

131    Най-напред следва да се припомни, че френското право относно марките се определя от директивите за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (OB L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92), заменена с Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25). Следователно принципът, че вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото е по-голям отличителният характер на по-ранната марка, и че така марките, които имат високоотличителен характер например поради познаване от страна на потребителите, се ползват с по-широка защита от тези, чийто отличителен характер е по-слабо изразен (Решение на Съда от 11 ноември 1997 г. по дело „SABEL“, C‑251/95, Recueil, стр. I‑6191, точка 24, Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 18 и Решение на Съда от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Recueil, стр. I‑3819, точка 20), е приложим и във френското право относно марките. Както следва от съдебната практика, посочена в точка 79 по-горе, този принцип също така се прилага във френското право, когато трябва да се прецени вероятността от объркване по отношение на фирмено наименование, като това се прави още преди влизането в сила на директивите за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките.

132    Така следва да се приеме, че наличието на по-силно изразен отличителен характер в сравнение с нормалния, поради това че потребителите познават дадено фирмено наименование на пазара, предполага това фирмено наименование непременно да е познато поне на значителна част от съответните потребители, без да е задължително то да има добра репутация по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Не може да се посочи общо, че дадено фирмено наименование има високо отличителен характер, например като се прибегне до определени проценти относно степента, в която потребителите познават фирменото наименование в съответните среди. Следва обаче да се приеме, че е налице определена взаимозависимост между това дали потребителите познават дадено фирмено наименование и неговия отличителен характер, в смисъл че колкото повече фирменото наименование е познато на целевата група потребители, толкова по-висок е отличителният му характер. За да се провери дали едно фирмено наименование има високоотличителен характер, поради това че е познато на потребителите, следва да се вземат предвид всички релевантни за делото факти, и по-специално пазарният дял на разглежданото дружество, интензитетът, географският обхват и продължителността на използването му, размерът на инвестициите, направени от предприятието за неговото популяризиране, частта от заинтересованите кръгове лица, които благодарение на фирменото наименование разпознават стоките или услугите като произхождащи от определено предприятие, и декларациите на търговско-промишлени камари или на други професионални сдружения (вж. по аналогия Решение по дело „VITACOAT“, точка 23 по-горе, точки 34 и 35 и цитираната съдебна практика).

133    При тези условия, за да се докаже, че в случая потребителите познават фирменото наименование „Forge de Laguiole“, е необходимо да се докаже, че съществена част от съответните потребители — тоест средният френски потребител — познават посоченото фирмено наименование.

134    За да се констатира високо отличителният характер на фирменото наименование „Forge de Laguiole“ поради твърдените престиж и репутация на встъпилата страна във Франция, апелативният състав се основава на доказателства от преписката по производството пред него, изложени в точки 63—66 от обжалваното решение.

135    На първо място, става въпрос за статия, публикувана във френско икономическо издание през октомври 2004 г. и озаглавена „Laguiole — Une production traditionnelle devenue tendance“ (Laguiole — Традиционно производство, станало модерно).

136    В това отношение е достатъчно да се припомни, че релевантният момент за преценката дали потребителите познават фирменото наименование „Forge de Laguiole“ е датата на подаване на заявката за регистрация на марката LAGUIOLE, а именно 20 ноември 2001 г. Разглежданата статия, която е от 2004 г., обаче не съдържа никакви сведения, позволяващи да се докаже, че посоченото фирмено наименование е било познато на потребителите в някаква особена степен преди 20 ноември 2001 г.

137    На второ място, апелативният състав се позовава на писмо от 9 март 1999 г., за което неправилно е посочено, че е с дата от 20 март 1999 г. В това писмо управителят на встъпилата страна потвърждава сключването на „споразумение за изработване на нова матрица, позволяваща по-голямо производство на изделия с по-добро качество“, като уточнява финансовите условия.

138    От една страна, следва да се отбележи, че адресатът на писмото от 9 март 1999 г. не е ясно идентифициран. От друга страна, доколкото апелативният състав се позовава на това писмо, за да подкрепи констатацията си, че встъпилата страна е започнала сътрудничество с известен ресторантьор, следва да се констатира, че в писмото само се споменава за среща „в присъствието на господа [B. и C.]“, което не е достатъчно, за да бъде идентифициран въпросният ресторантьор, нито за да се докаже наличието на действително сътрудничество между него и встъпилата страна или формата на това сътрудничество.

139    Следователно писмото от 9 март 1999 г. не може да служи за доказване, дори непряко, на познаването от потребителите на фирменото наименование „Forge de Laguiole“.

140    На трето място, в точка 65 от обжалваното решение апелативният състав твърди, че стоките на встъпилата страна са получили множество награди и отличия на европейско и на международно равнище през 1992 г. и през 1996 г. В отговор на писмен въпрос на Общия съд СХВП посочва, че апелативният състав се основава в това отношение на данните, съдържащи се в статията, посочена в точка 135 по-горе, на представяне на „производствената стратегия“ на встъпилата страна, взето от нейния уебсайт през 2005 г. (страница 234 от преписката по производството пред СХВП), и други публикации относно встъпилата страна (страница 169 от преписката по производството пред СХВП).

141    Страница 169 от преписката по производството пред СХВП съдържа откъс от статия на италиански език без дата, споменаваща обстоятелството, че замисленият от известен създател нож е част от колекцията за дизайн на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк (MoMA) и че моделът „Sommelier“ е получил наградата „Design plus“ на изложението „Ambiente“ във Франкфурт през 1996 г.

142    Най-пълен списък на наградите и отличията се намира в извадката от уебсайта, намираща се на страница 234 от преписката по производството пред СХВП, където, освен ножа в MoMA и наградата „Design plus“ от 1996 г., се споменават и „Grand prix français de l’objet design“ през 1991 г. (без да се уточнява за кой предмет е присъдена наградата), „Blade Magazine Award“ за 1992 г. за модел, създаден от известен дизайнер, и Европейската награда за дизайн за 1992 г. „за креативния подход“ на встъпилата страна, като всички тези награди и отличия са цитирани и в обжалваното решение.

143    Общият съд счита, че тези награди и отличия свидетелстват за познаване от потребителите на стоките на встъпилата страна и следователно на нейното фирмено наименование, тъй като присъждането на награди и отличия на дадено предприятие за неговите стоки може да привлече вниманието на обществеността върху това предприятие. Въпреки това следва също да се има предвид, че създаваната с такива награди реклама остава ограничена до лица, които са особено заинтересовани от дизайна, и че въздействието върху широката общественост във Франция, която единствена е релевантна в случая (вж. точка 77 по-горе), е ограничено. Това наблюдение важи на по-силно основание за „Blade Magazine Award“, присъждана от специализирано издание в Съединените щати, познато само на френските потребители, които специално се интересуват от колекциониране на ножове.

144    На четвърто място, апелативният състав препраща към „каталога“, съдържащ се в „документ 21“, представен от встъпилата страна пред СХВП, като доказателство, че встъпилата страна постоянно е полагала усилия да се отличи с качеството и имиджа на стоките си, по-специално чрез наемане на висококвалифициран персонал и чрез сътрудничество с авторитетни дизайнери и създатели. Въпросният документ действително посочва модели, замислени или създадени в сътрудничество с двама известни партньори.

145    От преписката, както и от отговора на встъпилата страна на писмен въпрос на Общия съд обаче е видно, че „документ 21“ всъщност включва три различни документа, а именно проспект, разпространяван от 1997 г., промоционален документ, разпространяван от 2004 г., и каталог, издаден през 2000 г.

146    При положение че известен ресторантьор се споменава единствено в промоционалния документ от 2004 г., но не и в другите два документа, това споменаване не може да служи за доказване на съществуването на сътрудничество с него към 20 ноември 2001 г.

147    За сметка на това известен създател е споменат в каталога от 2000 г., който следователно свидетелства за сътрудничество с него преди 20 ноември 2001 г. Освен това от сведенията, разгледани в точка 142 по-горе, е видно, че преди тази дата е имало сътрудничество с известен дизайнер.

148    Следва да се приеме, че това сътрудничество с партньори, които също имат известен престиж и репутация, може да предизвика вниманието към встъпилата страна и нейното фирмено наименование, под което се продават стоките, поне на част от потребителите, познаващи разглежданите партньори. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се докаже, че посоченото фирмено наименование като цяло е познато на широката общественост.

149    На пето място, апелативният състав цитира статия, публикувана във френско списание през декември 1999 г. и озаглавена „Péril sur le mythe du couteau Laguiole“ (Опасност за мита за ножа Laguiole).

150    Апелативният състав приема, че тази статия е „особено красноречива за репутацията, придобита от [фирменото] наименование „Forge de Laguiole“ преди подаването на заявката за регистрация на [марката „LAGUIOLE“]“, тъй като в нея се дава съвет при избор на нож Laguiole потребителите да се доверяват на марката. По-нататък в статията се цитират три „марки“ като най-известни, сред които и фирменото наименование на встъпилата страна, чиито история и развитие след това са описани накратко.

151    Следва да се констатира, че тази статия действително свидетелства за познаването от потребителите на фирменото наименование „Forge de Laguiole“, но сама по себе си не е достатъчна, за да го докаже. Всъщност следва да се има предвид обстоятелството, че тази статия единствено посочва встъпилата страна и двама други производители като по-известни от другите. Това мнение на автора на статията обаче не позволява, без да е налична повече информация, да се правят заключения относно степента на познаване от широката общественост на посоченото фирмено наименование, при положение че по-специално липсват сведения за тиража и разпространението на списанието, в което е публикувана.

152    На шесто място, апелативният състав цитира статия, публикувана през февруари 1999 г. в безплатно френско списание и озаглавена „L’Aveyron: un terroir en ébullition“ („Аверон: област в разцвет“), в която се твърди, че „ножът Laguiole, made in Laguiole, чийто пазар се е увеличил двадесет пъти, започва да си изгражда добра репутация в чужбина“.

153    В това отношение следва да се отбележи, първо, че разглежданото изречение е цитирано непълно от апелативния състав и в действителност е формулирано по следния начин: „ножът Laguiole, made in Laguiole, чийто пазар се е увеличил двадесет пъти с появата на малки местни ателиета, започва да си изгражда добра репутация в чужбина“. От това следва, че макар встъпилата страна изрично да е представена в тази статия, въпреки това цитираното от апелативния състав изречение засяга цялото производство на ножове в общината Лагиол, а не само стоките на встъпилата страна. Второ, разглежданото изречение се отнася до репутацията в чужбина на произведените в посочената община ножове, а не до познаването от френските потребители на фирменото наименование „Forge de Laguiole“, което единствено е релевантно в случая (вж. точка 133 по-горе).

154    При тези условия следва да се констатира, че разглежданата статия преди всичко свидетелства за репутацията на ножовете от вида Laguiole, произвеждани „на място“ — следва също да се има предвид обстоятелството, констатирано в цитираната в точка 116 по-горе съдебна практика, че ножовете от този вид са също така произвеждани традиционно и от дълго време в общината Тиер (Франция) — и в по-малка степен за фирменото наименование „Forge de Laguiole“.

155    В заключение следва да се констатира, че представените от апелативния състав документи действително свидетелстват за определени усилия за реклама и популяризиране от страна на встъпилата страна, за да бъде опозната от широката общественост във Франция и за да се разграничи от конкурентите си посредством имидж за качество и лукс. При положение че тези усилия са полагани в продължение на години, не изглежда изключено фирменото наименование „Forge de Laguiole“ да е било опознато в известна степен от потребителите в областта на ножовете от вида Laguiole.

156    Въпреки това следва също да се има предвид фактът, че някои от доказателствата, на които се позовава апелативният състав, засягат ножовете от типа Laguiole по принцип, а не фирменото наименование на встъпилата страна.

157    Освен това статиите в печата, които апелативният състав посочва като свидетелстващи за познаването от потребителите на фирменото наименование „Forge de Laguiole“, се съдържат или в специализирани издания — като статията, посочена в точка 135 по-горе, предназначена за управители на предприятия, и „Blade Magazine“, предназначено предимно за американски колекционери на ножове — или в издания, чийто мащаб на разпространение не е доказан — като статията, посочена в точка 149 по-горе — или още в списания с предимно рекламен характер, за които поради този им характер е по-малко вероятно да задържат вниманието на читателя — като статията, посочена в точка 152 по-горе. Това обстоятелство впрочем разграничава настоящото дело от дело Rubinstein и L’Oréal/СХВП–Allergan (BOTOLIST и BOTOCYL), T‑345/08 и T‑357/08, по което е постановено решение на Общия съд от 16 декември 2010 г., непубликувано в Сборника, посочено от СХВП в отговора ѝ на писмените въпроси на Общия съд. Всъщност, макар да е вярно, че в точки 50—53 от това решение Общият съд се основава на статии в печата, за да установи наличието на голямо медийно отразяване на разглежданата стока, все пак става въпрос за издания с широко разпространение, ползващи се с репутация в международен план.

158    Ето защо, макар доказателствата, взети предвид от апелативния състав, действително да свидетелстват за известно познаване от потребителите на фирменото наименование „Forge de Laguiole“, те не са достатъчни, за да го докажат със сигурност. В това отношение следва да се подчертае, че в крайна сметка е определящо не усилието на встъпилата страна за популяризирането ѝ сред потребителите, а действителното познаване от потребителите в резултат на това усилие, измерено посредством критериите в решение „VITACOAT“, посочено в точка 132 по-горе.

159    Обжалваното решение обаче не съдържа никакви сведения, доказващи изпълнението на тези критерии в случая, по-специално що се отнася до частта от френските потребители, която познава фирменото наименование „Forge de Laguiole“, до пазарния дял на встъпилата страна на пазара на ножарски изделия като цяло или на по-ограничения пазар на ножове от вида Laguiole, до размера на направените от встъпилата страна инвестиции за популяризиране на фирменото ѝ наименование сред потребителите, до частта от заинтересованите кръгове, които благодарение на фирменото наименование разпознават стоките или услугите като произхождащи от встъпилата страна, или до декларациите на търговско-промишлени камари или други професионални сдружения, независими от встъпилата страна. Такива сведения не се съдържат и в останалите материали по делото, и по-специално в представените от встъпилата страна документи.

160    При тези обстоятелства апелативният състав неправилно е приел, че към 20 ноември 2001 г. фирменото наименование „Forge de Laguiole“ е било придобило по отношение на ножовете по-силно изразен отличителен характер в сравнение с нормалния поради познаването му от френските потребители.

 Изводи по вероятността от объркване

161    В заключение конфликтните знаци разкриват известно сходство във визуален и фонетичен план и висока степен на сходство на концептуално равнище. Следва да се има предвид фактът, че фирменото наименование „Forge de Laguiole“ има слаб присъщ отличителен характер, тъй като се състои изключително от описателни елементи на дейностите на встъпилата страна. Този слаб отличителен характер не се компенсира от познаване от страна на съответните потребители.

162    Предвид идентичността спрямо дейностите на встъпилата страна на „ръчните, ръчно задвижвани инструменти и сечива“ и на „лъжиците“, попадащи в клас 8, както и високата степен на сходство по отношение на дейностите на встъпилата страна на „трионите, бръсначите, ножчетата за самобръсначки; пиличките и малките клещи за нокти, нокторезачките“ от клас 8, „резачките за хартия“ от клас 16, „тирбушоните и отварачките за бутилки“ от клас 21 и „ножчетата за пури“ и „кюретите за почистване на лули“ от клас 34, обозначавани с марката „LAGUIOLE“, следва да се констатира, че съществува вероятност от объркване между нея и фирменото наименование „Forge de Laguiole“, тъй като съответните потребители биха могли да помислят, че тези стоки имат еднакъв търговски произход, като ножарските изделия и приборите за маса, продавани от встъпилата страна.

163    Също така с оглед на средната степен на сходство спрямо дейностите на встъпилата страна на „комплектите за маникюр, кутиите за бръснарски принадлежности“ от клас 8, както и на „четките за бръснене, тоалетните чанти“ от клас 21, обозначавани с марката „LAGUIOLE“, следва да се констатира, че съществува вероятност от объркване между нея и фирменото наименование „Forge de Laguiole“, тъй като съответните потребители биха могли да помислят, че тези стоки имат еднакъв търговски произход, като ножарските изделия и приборите за маса, продавани от встъпилата страна.

164    За сметка на това предвид слабото сходство спрямо дейностите на встъпилата страна на „пликовете“ от клас 16, обозначавани с марката „LAGUIOLE“, следва да се констатира, че не съществува вероятност от объркване в това отношение, тъй като съответните потребители няма да помислят, че тези стоки могат да имат еднакъв търговски произход, като ножарските изделия или приборите за маса, продавани от встъпилата страна.

165    По същия начин с оглед на липсата на сходство по отношение на дейностите на встъпилата страна за всички останали стоки и услуги, обозначавани с марката „LAGUIOLE“, следва да се констатира, че няма вероятност от объркване в това отношение. По-специално в точка 111 от обжалваното решение апелативният състав неправилно е констатирал, че обозначаваните с посочената марка печатни произведения (албуми, книги, алманаси, книжки, каталози; календари, литографски произведения на изкуството, плакати, попадащи в клас 16) могат „поради съдържанието си“ да предизвикат вероятност от объркване с фирменото наименование „Forge de Laguiole“. Всъщност не става ясно как обозначаваните с тази марка „печатни произведения“, независимо от естеството и съдържанието им, могат да създадат впечатление в съответните потребители, че са с еднакъв търговски произход като продаваните от встъпилата страна ножарски изделия и прибори за маса, освен в хипотезата, когато такива печатни произведения се отнасят конкретно до стоките на встъпилата страна. Такъв специфичен и изключителен случай обаче не може да обоснове вероятност от объркване по отношение на цяла категория стоки. В противен случай обозначаването на „печатни произведения“ с марка, имаща сходства с друга марка, би трябвало да се приеме за създаващо вероятност от объркване по отношение на всяка стока, обозначена с тази друга марка.

166    Затова следва да се възприеме единственото правно основание и да се отмени обжалваното решение, доколкото апелативният състав е констатирал вероятност от объркване между фирменото наименование „Forge de Laguiole“ и марката „LAGUIOLE“ за стоките, различни от „ръчните, ръчно задвижвани инструменти и сечива; лъжиците; трионите, бръсначите, ножчетата за самобръсначки; кутиите за бръснарски принадлежности; пиличките и малките клещи за нокти, нокторезачките; комплектите за маникюр“ от клас 8, „резачките за хартия“ от клас 16, „тирбушоните и отварачките за бутилки“ и „четките за бръснене, тоалетните чанти“ от клас 21 и „ножчетата за пури“ и „кюретите за почистване на лули“ от клас 34.

167    Жалбата следва да се отхвърли в останалата ѝ част.

 По съдебните разноски

168    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това съгласно параграф 3, първа алинея от същия член Общият съд може да разпредели съдебните разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

169    В случая СХВП и встъпилата страна частично са загубили делото, доколкото следва частично да се отмени обжалваното решение в съответствие с исканията на жалбоподателя. Жалбоподателят обаче е поискал встъпилата страна, но не и СХВП, да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

170    При тези обстоятелства следва встъпилата страна да бъде осъдена да заплати една четвърт от съдебните разноски на жалбоподателя и да понесе три четвърти от своите собствени. Жалбоподателят следва да заплати една четвърт от съответните съдебни разноски на встъпилата страна и на СХВП и да понесе три четвърти от своите собствени. Накрая, СХВП следва да понесе три четвърти от собствените си съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 1 юни 2011 г. (преписка R 181/2007‑1), доколкото с него се обявява недействителността на словната марка на Общността „LAGUIOLE“ за стоките, различни от „ръчните, ръчно задвижвани инструменти и сечива; лъжиците; трионите, бръсначите, ножчетата за самобръсначки; кутиите за бръснарски принадлежности; пиличките и малките клещи за нокти, нокторезачките; комплектите за маникюр“ от клас 8, „резачките за хартия“ от клас 16, „тирбушоните; отварачките за бутилки“ и „четките за бръснене, тоалетните чанти“ от клас 21 и „ножчетата за пури“ и „кюретите за почистване на лули“ от клас 34.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Осъжда Forge de Laguiole SARL да заплати една четвърт от съдебните разноски на жалбоподателя и да понесе три четвърти от собствените си съдебни разноски.

4)      Осъжда г‑н Gilbert Szajner да заплати една четвърт от съдебните разноски на Forge de Laguiole и една четвърт от тези на СХВП, както и да понесе три четвърти от собствените си съдебни разноски.

5)      Осъжда СХВП да понесе три четвърти от собствените си съдебни разноски.

Kanninen Pelikánová Buttigieg

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 октомври 2014 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Искания на страните

От правна страна

1.  По доказателствата, представени за първи път пред Общия съд

2.  По съществото на спора

По обхвата на защитата, предоставена от фирменото наименование Forge de Laguiole

По дейностите, действително осъществявани от встъпилата страна преди датата на подаване на заявката за регистрация на марката „LAGUIOLE“

По вероятността от объркване

По сходството между икономическите сектори, обхванати от фирменото наименование „Forge de Laguiole“ и от марката „LAGUIOLE“

–  Връзката между „триони, бръсначи, ножчета за самобръсначки; пилички и малки клещи за нокти, нокторезачки“, както и „комплекти за маникюр, кутии за бръснарски принадлежности“, попадащи в клас 8, „резачки за хартия“ от клас 16 и „четки за бръснене, тоалетни чанти“ от клас 21 и дейностите на встъпилата страна

–  „Ръчни, ръчно задвижвани инструменти и сечива“ и „отвертки“, попадащи в клас 8

–  „Лъжици“, попадащи в клас 8

–  „Кухненски принадлежности и сервизи от стъкло, порцелан и керамика; сервизи не от благородни метали; тирбушони; отварачки за бутилки, кутии от метал за дозиране на книжни кърпи; пясъчни часовници“, попадащи в клас 21, и „домакински и кухненски прибори и съдове от благородни метали; сервизи от благороден метал“, попадащи в клас 14

–  „Благородни метали и техните сплави“, „скъпоценни камъни“ и „кутии, светилници“, попадащи в клас 14

–  „Кожа и имитация на кожа“ и „сандъци/големи куфари, калъфи и багажи“, попадащи в клас 18, както и „кутии“

–  „Училищни пособия; моливи, автоматични моливи, гуми за триене; пликове; папки класьори; албуми, книги, алманаси, книжки, тетрадки, каталози; календари, литографски произведения на изкуството, плакати“, попадащи в клас 16

–  Различните стоки, определяни като „подаръци“, попадащи в класове 14, 18 и 20

–  „Ръкавици за голф“ и „спортни артикули“, попадащи в клас 28, „кутии за пури“, попадащи в клас 14, и „кибрит, запалки за пушачи; кутии за пури и цигари не от благороден метал; ножчета за пури; лули, кюрети за почистване на лули“, попадащи в клас 34

–  Услугите, попадащи в клас 38

–  Изводи по сходството между икономическите сектори, обхванати от фирменото наименование „Forge de Laguiole“ и от марката „LAGUIOLE“

По сходството на конфликтните знаци

По високоотличителния характер на фирменото наименование „Forge de Laguiole“ поради познаването му от потребителите

Изводи по вероятността от объркване

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.