РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

16 януари 2014 година(*)

„Дъмпинг — Субсидии — Внос на биодизел с произход от Съединените щати — Заобикаляне — Член 13 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Член 23 от Регламент (ЕО) № 597/2009 — Леко видоизменен сходен продукт — Правна сигурност — Злоупотреба с власт — Явни грешки в преценката — Задължение за мотивиране — Равно третиране — Принцип на добра администрация“

По дело T‑385/11,

BP Products North America Inc., установено в Нейпървил, Илинойс (Съединени щати), представлявано първоначално от C. Farrar, solicitor, H.‑J. Prieß, B. Sachs и M. Schütte, адвокати, впоследствие от Farrar, solicitor, Prieß, Schütte и K. Arend, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява J.‑P. Hix, в качеството на представител, подпомаган от B. O’Connor, solicitor, и S. Gubel, avocat,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват M. França и A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,

и от

European Biodiesel Board (EBB), за който се явяват O. Prost и M.‑S. Dibling, avocats,

встъпили страни,

с искане за частична отмяна, от една страна — на Регламент за изпълнение (ЕС) № 443/2011 на Съвета от 5 май 2011 година за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 598/2009 окончателно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати по отношение на внос на биодизел, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, и за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 598/2009 окончателно изравнително мито по отношение на внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от Съединените американски щати, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Сингапур (ОВ L 122, стр. 1), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 444/2011 на Съвета от 5 май 2011 година за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 599/2009 окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати по отношение на внос на биодизел, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, и за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 599/2009 окончателно антидъмпингово мито по отношение на внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от Съединените американски щати, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Сингапур (ОВ L 122, стр. 12), в частите, в които тези регламенти засягат жалбоподателя,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro, изпълняваща функцията на председател, F. Dehousse и M. van der Woude (докладчик), съдии,

секретар: N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 май 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Настоящият спор е свързан с две процедури срещу практики на заобикаляне по смисъла съответно на член 13 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51 и поправки в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22 и ОВ L 36, 2011 г., стр. 20, наричан по-нататък „основният антидъмпингов регламент“) и член 23 от Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 188, стр. 93, наричан по-нататък „основният антисубсидиен регламент“) (наричани по-нататък заедно „основният антидъмпингов и основният антисубсидиен регламент“).

2        Съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от основния антидъмпингов регламент „[о]бхватът на антидъмпинговите мита, наложени съгласно настоящия регламент, може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от [тези продукти], когато е налице заобикаляне на действащите мерки“. По силата на тази разпоредба „[з]аобикалянето се определя като промяна в схемите на търговия между трети страни и [Европейския съюз] или между отделни дружества [от] страната, обект на мерките и [Съюза], което произтича от практика, процес или дейност, за които няма достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на митото, и когато има доказателства за нанесена вреда или за това че коригиращият ефект на митото е изложен на риск по отношение на цените и/или количествата на сходния продукт, и когато има доказателства за дъмпинг във връзка с предварително определените нормални стойности за сходните продукти, ако това е необходимо съгласно разпоредбите на член 2 [от основния антидъмпингов регламент]“. Формулировката на член 23, параграфи 1 и 3 от основния антисубсидиен регламент е сходна с изключение на изискването за доказване на наличието дъмпинг, което е заменено с необходимостта да се докаже, че „внесените подобни продукти и/или части от тях все още [се] полз[ват] от субсидията“.

3        В член 13, параграф 1, втора алинея от основния антидъмпингов регламент и в член 23, параграф 3, буква а) от основния антисубсидиен регламент се прави уточнението, че практиката, процесът или дейността, посочени във връзка със заобикалянето, включват, inter alia, лекото видоизменение на съответния продукт, за да може той да попадне в митнически кодове, които по принцип не са засегнати от мерките, при условие че видоизменението по никакъв начин не променя съществените характеристики на продукта.

4        Трябва също да се припомни, че в член 1, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент и в член 2, буква в) от основния антисубсидиен регламент се прави уточнението, че за целите на посочените регламенти „сходен продукт“ означава продукт, който е идентичен, т.е. еднакъв във всяко отношение с продукта — предмет на разглеждане, или при липсата на такъв продукт — друг продукт, който макар и да не е еднакъв във всяко отношение, притежава характеристики, максимално доближаващи се до тези на разглеждания продукт“.

 Обстоятелства, предхождащи спора

 Първоначални процедури

5        На 29 април 2008 г. от името на голям брой производители на биодизел в Европейския съюз European Biodiesel Board (EBB) подава две жалби до Европейската комисия, с които иска Комисията да започне процедура срещу дъмпинговия внос и процедура срещу субсидирания внос на биодизел с произход от Съединените щати на основание съответно член 5 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен (ОВ L 340, 2005 г., стр. 17) (впоследствие член 5 от основния антидъмпингов регламент) и член 10 от Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 година относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 288, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том. 15, стр. 180) (впоследствие член 10 от основния антисубсидиен регламент).

6        Биодизелът е алтернатива на минералния дизел. Продава се в чист вид или в смес с минерален дизел. За ясно определяне на различните видове биодизелови смеси се използва международно призната система, известна като „В фактор“, която посочва точното съдържание на биодизел във всяка смес. Така например смес, която съдържа х % биодизел, ще бъде обозначена със символа „B“, следван от съдържанието на биодизел, посочено под формата на процент, като чистият биодизел се обозначава с В100.

7        EBB изразява недоволство от огромните субсидии, отпускани в Съединените щати за производството на биодизел, и по-специално от наличието на федерален режим за данъчен кредит (blender’s credit) в размер на 1 щатски долар (USD) на галон чист биодизел в биодизелова смес, предназначена за употреба като гориво. Според EBB тези субсидии довели до голямо и изкуствено увеличаване на вноса на биодизел от Съединените щати в Съюза. EBB посочва, че с цел получаване на възможно най-много субсидии трайна практика било северноамериканските производители да добавят минимално количество минерален дизел — по-специално 0,1 %, а дори и по-малко — в смеси, съдържащи 99,9 % чист биодизел (наричани по-нататък „смесите B99,9“). На практика вносът от Съединените щати, който е предмет на жалбите на EBB, е свързан основно със смесите B99,9.

8        EBB счита, че това е дъмпингов внос, който нанася вреда на производителите на биодизел в Съюза, тъй като северноамериканските смеси B99,9 се конкурират пряко с произведения в Съюза биодизел. От материалите по делото е видно, че съответната европейска промишленост произвежда основно чист биодизел (B100).

9        В жалбите си EBB уточнява, че крайният продукт, а именно предназначеното за потребителите в Съединените щати гориво, в повечето случай случаи съответства на смеси B20. Приложимата в Съюза правна уредба обаче допуска на потребителите да се продават само смеси B5 и B7.

10      С известия, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз на 13 юни 2008 г., Комисията започва, от една страна, антидъмпингова процедура (ОВ C 147, стр. 5), и от друга страна, антисубсидийна процедура (ОВ C 147, стр. 10) (наричани по-нататък заедно „първоначалното разследване“) срещу вноса на биодизел с произход от Съединените щати.

11      Продуктите, които са обект на първоначалното разследване, „са моноалкални естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник (общоизвестни като „биодизел“), независимо дали в чист вид или в смес, използвани главно, но не изключително, като възобновяемо гориво с произход от Съединените […] щати […], обичайно декларирани под кодове по КН 3824 90 91, ex 3824 90 97, ex 2710 19 41, ex 1516 20 98, ex 1518 00 91 [и] ex 1518 00 99“. Разследването обхваща периода от 1 април 2007 г. до 31 март 2008 г. (наричан по-нататък „периодът на първоначалното разследване“).

12      На 11 март 2009 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 193/2009 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати (ОВ L 67, стр. 22, наричан по-нататък „временният антидъмпингов регламент“) и Регламент (ЕО) № 194/2009 за налагане на временно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати (ОВ L 67, стр. 50, наричан по-нататък „временният антисубсидиен регламент“). Посочените два регламента ще бъдат наричани по-нататък заедно „временните регламенти“, а наложените с тях мита — „временните мита“.

13      По отношение на разглежданите продукти във временните регламенти Комисията отбелязва, че „[в] определението на разглеждания продукт, [дадено] в извести[ята] за започване на процедур[ите] […], следва да се внесе допълнителна яснота, така че да могат да се определят продуктите, които би следвало да влязат в обхвата на разследването“ (съображение 23 от временния антидъмпингов регламент и съображение 25 от временния антисубсидиен регламент).

14      Комисията прави това уточнение, след като отбелязва, че биодизеловите смеси със съдържание на биодизел по-малко или равно на 20 % (наричан по-нататък „смесите ≤ B20“), които са предимно смеси B20 и смеси B6, B5 и B2, са предназначени за директно потребление на пазара в Съединените щати. Всъщност Комисията отбелязва, че в Съединените щати всички дизелови двигатели могат да работят със смесите ≤ B20, като гаранцията на производителите на автомобили остава в сила (съображение 24 от временния антидъмпингов регламент и съображение 26 от временния антисубсидиен регламент).

15      Така „за да се направи ясно разграничение между различните видове смеси, [предлагани] на пазара на САЩ“ Комисията „[с]мята […], че [е уместно]“ разглежданият в първоначалното разследване продукт да се определи като биодизел в чист вид или в смес с тегловно съдържание на биодизел над 20 % (наричани по-нататък „смесите ˃ B20“) (съображение 26 от временния антидъмпингов регламент и съображение 28 от временния антисубсидиен регламент).

16      След като дава определение на разглеждания продукт, във временните регламенти Комисията също така уточнява, че „[е било у]становено […], че всички видове биодизел и биодизеловите смеси, обхванати от настоящото разследване, независимо от евентуални различия в използваните за тяхното производство суровини или разлики в производствения процес, разполагат с едни и същи или много сходни физически, химически и технически характеристики и имат едно и също приложение“, както и че „[в]ъзможните [отклонения] в разглеждания продукт не [променят] основното му определение, […] неговите характеристики или […] възприемането му от различните заинтересовани страни“ (съображение 27 от временния антидъмпингов регламент и съображение 29 от временния антисубсидиен регламент).

17      Що се отнася до определянето на сходния продукт по смисъла на член 1, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент и член 2, буква в) от основния антисубсидиен регламент, Комисията отбелязва, че „продуктите, произвеждани и продавани на вътрешния пазар на САЩ, които са предмет на настоящото разследване, имат сходни основни физически, химически и технически характеристики и приложения като продуктите, изнасяни от тази страна за пазара на [Съюза]“ и че „[с]ъщо така произведените от [европейските производители] продукти, които се продават на пазара на [Съюза] имат сходни основни физически, химически и технически характеристики и приложения като продуктите, изнасяни за [Съюза] от разглежданата държава“ (съображение 29 от временния антидъмпингов регламент и съображение 31 от временния антисубсидиен регламент). Комисията посочва също, че „различните видове на разглеждания продукт, произвеждани в САЩ и изнасяни в [Съюза], са взаимнозаменяеми с продуктите, произвеждани и продавани в [Съюза] от [европейските] производители на биодизел“ (съображение 31 от временния антидъмпингов регламент и съображение 33 от временния антисубсидиен регламент).

18      При приемането на временните регламенти Комисията използва метода на представителната извадка, предвиден в член 17, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и в член 27, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент. Така при определянето на приложимите ставки на временните мита Комисията разграничава три категории предприятия.

19      Първата категория обхваща предприятията, които са били включени в извадката и са оказали съдействие. За всяко от тези предприятия, посочени в член 1 от всеки от временните регламенти, Комисията изчислява поотделно размера на дъмпинговия марж, на субсидирането и на вредата, като определя индивидуални ставки (съображение 55 от временния антидъмпингов регламент и съображение 158 от временния антисубсидиен регламент).

20      Втората категория обхваща предприятията, които са оказали съдействие, но не са били включени в извадката. Тези предприятия са изброени в списък, добавен като приложение към временните регламенти. По отношение на тези предприятия размерите на дъмпинговите маржове, на субсидирането и на вредата съответстват на средно претеглената стойност на размерите, които са определени за предприятията, включени в извадката (съображение 56 от временния антидъмпингов регламент и съображение 159 от временния антисубсидиен регламент).

21      Накрая, третата категория включва всички останали предприятия, на които са наложени остатъчни ставки. За да определи размера на дъмпинговите маржове, на субсидирането и на вредата по отношение на тези дружества, Комисията най-напред определя общата степен на сътрудничество на операторите в хода на първоначалното разследване. За тази цел тя съпоставя общото количество на износа на разглеждания продукт, който е реализиран от оказалите съдействие оператори, и общото количество на вноса от Съединените щати на този продукт според статистиката за износа. Общата степен на сътрудничество е определена на 81 % и тя е преценена като висока. Въз основа на това Комисията счита, че дъмпинговият марж и размерите на субсидирането и на вредата за тези предприятия е уместно да бъдат фиксирани на равнището на най-високите размери, установени за включените в извадката производители износители (съображение 57 от временния антидъмпингов регламент и съображение 160 от временния антисубсидиен регламент).

22      Съгласно правилото за по-ниското мито приложимите ставки на временните мита са определени за всяка от тези три категории предприятия на равнището на най-ниския размер дъмпинг/субсидиране или вреда (съображение 166 от временния антидъмпингов регламент и съображение 271 от временния антисубсидиен регламент). Временните антидъмпингови и изравнителни мита са наложени кумулативно само доколкото това е необходимо за отстраняване на вредата (съображение 167 от временния антидъмпингов регламент).

23      Начислените върху смесите ˃ B20 временни мита по същество са наложени пропорционално на общото съдържание на биодизел в тези смеси (съображение 169 и член 1, параграф 2, последна алинея от временния антидъмпингов регламент и съображение 273 и член 1, параграф 2, последна алинея от временния антисубсидиен регламент).

24      На 7 юли 2009 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 598/2009 за налагане на окончателно изравнително мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати (ОВ L 179, стр. 1, наричан по-нататък „първоначалният антисубсидиен регламент“) и Регламент (ЕО) № 599/2009 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати (ОВ L 179, стр. 26, наричан по-нататък „първоначалният антидъмпингов регламент“). Посочените два регламента ще бъдат наричани по-нататък „първоначалните регламенти“, а наложените с тях окончателни мита — „първоначалните мита“.

25      Определенията на разглеждания продукт и на това какво е сходен продукт спрямо разглеждания продукт, дадени от Комисията във временните регламенти, се запазват и в първоначалните регламенти. В това отношение Съветът подчертава, че „разследването [е] показа[ло], че [смесите] B20 и евентуално смеси с още по-ниско съдържание на биодизел са били […] продавани директно на потребители в САЩ“ и че „пазарът за смеси и пазарът за потребителски продукти са различни пазари, с различни потребители: първият е пазарът, на който биодизелът и биодизеловите смеси се подлагат на допълнително смесване от търговци и оператори, които се занимават със смесването на биодизел, а другият е пазарът, на който смесите са предназначени за дистрибуторската мрежа и следователно за потребителите“. Според Съвета „[о]пределянето на тавана за разглеждания продукт над В20 позволи[ло] да се направи ясно разграничение и предотврати объркване между продуктите, пазарите и различните страни [в Съединените щати]“ (съображение 33 от първоначалния антидъмпингов регламент и съображение 34 от първоначалния антисубсидиен регламент).

26      Ставките на първоначалните мита са били определени предвид посочените в точки 19—21 по-горе три категории предприятия. От съображения 8—12 от първоначалните регламенти е видно, че Съветът добавя във втората категория предприятия някои оператори, които са били непознати към момента на започване на първоначалното разследване и са станали известни след приемането на временните регламенти. Първоначалните антидъмпингови мита варират между 0 EUR и 198 EUR на тон биодизел, а първоначалните изравнителни мита варират между 211,2 EUR и 237 EUR на тон биодизел. Съгласно член 1, параграф 2 от всеки от първоначалните регламенти митата върху смесите ˃ B20 са наложени пропорционално на съдържанието им на биодизел.

27      Първоначалните регламенти влизат в сила в деня след публикуването им в Официален вестник, което е извършено на 10 юли 2009 г.

 Процедури срещу практики на заобикаляне

28      На 30 юни 2010 г. EBB подава до Комисията жалба, с която иска започването на две процедури срещу практики на заобикаляне на основание съответно член 13, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 4 от основния антисубсидиен регламент.

29      В жалбата на EBB са посочени два начина за заобикаляне на първоначалните мита, а именно, от една страна, чрез реекспедиране на разглеждания продукт през Канада и Сингапур, и от друга страна, чрез внос на биодизел от Съединените щати под формата на смеси ≤ B20.

30      На 11 август 2010 г. въз основа на жалбата на EBB Комисията започва две процедури срещу практики на заобикаляне, приемайки Регламент (ЕС) № 720/2010 за започване на разследване във връзка с евентуално заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 599/2009 на Съвета върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати, чрез внос на биодизел, изпращан от Канада и Сингапур, независимо дали е деклариран с произход от Канада и Сингапур, или не, и чрез внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел по-малко или равно на 20 % с произход от Съединените американски щати, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос (ОВ L 211, стр. 1) и Регламент (ЕС) № 721/2010 за започване на разследване във връзка с евентуално заобикаляне на изравнителните мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 598/2009 на Съвета върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати, чрез внос на биодизел, изпращан от Канада и Сингапур, независимо дали е деклариран с произход от Канада и Сингапур, или не, и чрез внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел по-малко или равно на 20 % с произход от Съединените американски щати, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос (ОВ L 211, стр. 6). Започнатите с тези регламенти две процедури ще бъдат наричани заедно по-нататък „процедурите срещу практиките на заобикаляне“.

31      Съгласно член 2 от Регламент № 720/2010 и член 2 от Регламент № 721/2010 на митническите органи на държавите членки се възлага регистрацията на вноса в Съюза, който е предмет на процедурите срещу практиките на заобикаляне, считано от влизането в сила на тези регламенти, а именно от 13 август 2010 г.

32      Разследването по процедурите срещу практиките на заобикаляне обхваща периода от 1 април 2009 г. до 30 юни 2010 г. (наричан по-нататък „разследваният период на заобикалянето“).

33      Жалбоподателят BP Products North America Inc. — който е изнасял за Съюза смеси със съдържание на биодизел под 15 % (наричани по-нататък „смесите ˂ B15“) от Съединените щати в разследвания период на заобикалянето, и по-специално смеси между B10,1 и B14,8 — оказва съдействие на Комисията, като ѝ предоставя информация за дейността си. По-специално на 21 септември 2010 г. жалбоподателят отговаря на въпросниците, изпратени на износителите. Свързаният с жалбоподателя вносител BP France SA, заедно с други дружества вносители от групата BP, отговаря на изпратения до вносителите въпросник на 22 декември 2010 г. В помещенията на жалбоподателя са извършени проверки на 7 и 8 декември 2010 г., а в Обединеното кралство — на 1 февруари 2011 г. На 28 март 2011 г. консултантите на жалбоподателя изпращат меморандум до Комисията относно съдържащите информация документи, изпратени от нея на 16 март 2011 г.

34      На 5 май 2011 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 443/2011 за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 598/2009 окончателно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати по отношение на внос на биодизел, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, и за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 598/2009 окончателно изравнително мито по отношение на внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от Съединените американски щати, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Сингапур (ОВ L 122, стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният антисубсидиен регламент“). Същия ден Съветът приема и Регламент за изпълнение (ЕС) № 444/2011 за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 599/2009 окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати по отношение на внос на биодизел, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, и за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 599/2009 окончателно антидъмпингово мито по отношение на внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от Съединените американски щати, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Сингапур (ОВ L 122, стр. 12, наричан по-нататък „обжалваният антидъмпингов регламент“). Посочените два регламента ще бъдат наричани по-нататък заедно „обжалваните регламенти“.

35      По отношение на вноса на смеси ≤ B20 от Съединените щати в обжалваните регламенти Съветът най-напред посочва, че петима северноамерикански производители на биодизел, включително жалбоподателят, са оказали съдействие в хода на процедурите срещу практиките на заобикаляне, като от тези пет дружества единствено жалбоподателят е изнасял за Съюза смеси ≤ B20 от Съединените щати в разследвания период на заобикалянето (съображения 52 и 54 от обжалвания антисубсидиен регламент и съображения 57 и 59 от обжалвания антидъмпингов регламент). Съветът отбелязва, че жалбоподателят не е оказал съдействие в първоначалното разследване, тъй като е започнал дейността си в областта на биодизела едва в началото на 2009 г. и е започнал да изнася този продукт за Съюза едва през декември 2009 г., тоест след налагането на първоначалните мита (съображение 62 от обжалвания антисубсидиен регламент и съображение 67 от обжалвания антидъмпингов регламент).

36      Съветът посочва, че в Съюза жалбоподателят е продавал смеси със съдържание на биодизел, по-малко или равно на 15 %, в Обединеното кралство, Франция и Нидерландия, както и че във всички случаи този продукт е бил смесван отново, за да се спази действащото законодателство в някои държави членки (съображение 63 от обжалвания антисубсидиен регламент и съображение 68 от обжалвания антидъмпингов регламент). Съветът също така прави уточнението, че според жалбоподателя смесите ˂ B15 не са продукт, който е сходен с разглеждания продукт (съображение 64 от обжалвания антисубсидиен регламент и съображение 69 от обжалвания антидъмпингов регламент).

37      В това отношение Съветът отбелязва, че „[ц]елта на разследването за заобикаляне е да се установи дали биодизелът [≤ B20] е заобиколил мерките, които са в сила“. Според Съвета „[е м]ного […] вероятно да се окаже, че смесите с по-ниско съдържание водят до по-ниски транспортни разходи“. Съветът обаче посочва, че „смес [≤] В20 […] фактически представлява същата смес, но с различен състав в сравнение с процеса на производство на […] смес [˃ B20]“. Съветът добавя, че „[п]роцесът на промяна на състава на смес [не е ]труден“; всъщност „[п]риготвянето на В20 и на смес с по-ниско съдържание просто се счита за лека модификация на разглеждания продукт, като единствената разлика е делът на биодизел в сместа“. Съветът добавя също, че „разглежданият продукт, също както и [сместа ≤]B20 в крайна сметка са предназначени за едни и същи [видове] употреб[а] в Съюза“ и че „[о]свен това, биодизелът в смес [≤]B20 […], както и биодизелът в смес [˃]B20 имат еднакви основни характеристики“ (съображение 65 от обжалвания антисубсидиен регламент и съображение 70 от обжалвания антидъмпингов регламент).

38      По-нататък Съветът констатира, че предвидените в член 13, параграф 1, първа алинея от основния антидъмпингов регламент и в член 23, параграф 3 от основния антисубсидиен регламент други условия за установяване на наличието на заобикаляне са изпълнени.

39      Първо, Съветът констатира промяна в схемите на търговия между Съюза и Съединените щати. В това отношение Съветът отбелязва, че макар по време на първоначалното разследване в Съюза да е съществувала задължителна смес B5, износът на смеси ≤ B20 от Съединените щати за Съюза е започнал едва след налагането на първоначалните мита. Съветът прави уточнението, че съгласно данните, получени от включените в извадката производители износители, оказали съдействие, по време на първоначалното разследване за Съюза са били изнасяни най-вече смеси В99,9 (съображение 67 от обжалвания антисубсидиен регламент и съображение 72 от обжалвания антидъмпингов регламент). Въз основа на данните от Евростат за вноса на биодизелови продукти със съдържание на биодизел, по-голямо или равно на 96,5 %, в Съюза през разследвания период на заобикалянето Съветът констатира, че износът на смеси B99,9 с произход от Съединените щати на практика е спрял (съображения 18, 19 и 66 от обжалвания антисубсидиен регламент и съображения 18, 19 и 71 от обжалвания антидъмпингов регламент). Успоредно с това Съветът констатира, че за същия период Съединените щати са декларирали износ на 358 291 тона смеси със съдържание на биодизел, по-малко или равно на 96,5 % (наричани по-нататък „смесите ≤B 96,5“), за Съюза и че жалбоподателят е реализирал „значителен дял“ от този износ под формата на смеси ≤ B20 (съображения 20, 21, 54, 60 и 61 от обжалвания антисубсидиен регламент и съображения 20, 21, 59, 65 и 66 от обжалвания антидъмпингов регламент).

40      Второ, Съветът приема, че при вноса на смеси ≤ B20 няма достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от намерението за избягване на плащането на първоначалните мита (съображение 71 от обжалвания антисубсидиен регламент и съображение 76 от обжалвания антидъмпингов регламент).

41      Трето, Съветът посочва, че предвид установеното при първоначалното разследване невредоносно равнище на цените, цените на внесените от Съединените щати смеси ≤ B20 са по-ниски както от продажните, така и от индикативните цени. Съветът констатира, че този внос е започнал след налагането на първоначалните мита и съответните количества не са незначителни. Поради това той заключава, че първоначалните мита са били неутрализирани в количествено и ценово отношение (съображения 72 и 73 от обжалвания антисубсидиен регламент и съображения 77 и 78 от обжалвания антидъмпингов регламент).

42      Четвърто, в съображение 74 от обжалвания антисубсидиен регламент Съветът констатира, че основната схема за субсидиране, установена при първоначалното разследване, е била въведена с обратна сила през декември 2010 г. В съображение 79 от обжалвания антидъмпингов регламент Съветът посочва също, че е проверил „дали са налице доказателства за дъмпинг по отношение на определената при първоначалното разследване нормална стойност“ и е било констатирано, че „[с]равнението на среднопретеглената нормална стойност със среднопретеглената експортна цена [на смесите ≤ B20 е] показ[оло] наличието на дъмпинг“.

43      Накрая, в съображение 77 от обжалвания антисубсидиен регламент и в съображение 82 от обжалвания антидъмпингов регламент Съветът отхвърля исканията за освобождаване, направени от жалбоподателя на основание съответно член 23, параграф 6 от основния антисубсидиен регламент и член 13, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент.

44      При това положение в член 2, параграф 1 от всеки от обжалваните регламенти Съветът разширява обхвата на първоначалните мита по отношение на вноса на смесите ≤ B20 с произход от Съединените щати (наричани по-нататък „митата, чийто обхват е разширен“).

45      Митата, чийто обхват е разширен, са посочените в член 1, параграф 2 от всеки от първоначалните регламенти (вж. точка 26 по-горе) и те са определени за всяка от изброените в точки 19—21 по-горе три категории предприятия.

46      Съгласно член 2, параграф 2 от всеки от обжалваните регламенти събирането на митата, чийто обхват е разширен, се извършва с обратна сила, считано от датата на регистрация на вноса на смеси ≤ B20, станала задължителна от 13 август 2010 г. (вж. точка 31 по-горе).

47      От материалите по делото следва, че на жалбоподателя са начислени приложимите ставки за третата категория предприятия (вж. точка 21 по-горе) с обратна сила, считано от датата на регистрация на някои партиди, внесени след приемането на обжалваните регламенти.

48      С писмо от 6 май 2011 г. Комисията отговаря на меморандума на жалбоподателя от 28 март 2011 г., посочен в точка 33 по-горе.

49      С писмо от 20 юни 2011 г. жалбоподателят изразява пред Комисията несъгласието си с резултата от процедурите срещу практиките на заобикаляне. Той посочва също, че възнамерява да подаде жалба до Общия съд срещу обжалваните регламенти и предлага провеждането на среща с Комисията, на която да бъде обсъдена възможността да му бъде предоставено индивидуално третиране в качеството му на нов износител на основание член 11, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент и член 20 от основния антисубсидиен регламент или частично освобождаване от митата, чийто обхват е разширен и които той счита за прекомерни. Срещата се провежда на 15 юли 2011 г. Комисията не приема исканията на жалбоподателя.

 Производство и искания на страните

50      На 21 юли 2011 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

51      На 3 октомври и 11 ноември 2011 г. съответно Комисията и EBB подават в секретариата на Общия съд отделни искания за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета.

52      С определение от 22 ноември 2011 г. председателят на четвърти състав на Общия съд уважава искането за встъпване на Комисията.

53      С писмо от 24 ноември 2011 г., в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник, Общият съд поставя писмени въпроси на жалбоподателя, Съвета и Комисията, като ги приканва да отговорят съответно в писмената реплика, в писмената дуплика и в писменото становище при встъпване. Общият съд също така приканва Съвета да предостави някои документи. Страните представят писмените становища и изпълняват разпореденото с процесуално-организационните действия в определените срокове.

54      С определение от 9 февруари 2012 г. председателят на четвърти състав на Общия съд уважава искането за встъпване на EBB.

55      С писмо от 13 февруари 2012 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник, Общият съд поставя писмени въпроси на EBB като го приканва да отговори на тях в писменото си становище при встъпване. EBB представя писменото становище и отговаря на въпросите в определения срок.

56      Съветът и жалбоподателят, съответно на 26 март и на 5 юни 2012 г., искат някои поверителни данни, съдържащи се в писмената дуплика и становището на жалбоподателя по писменото становище при встъпване на EBB, както и в някои от приложенията им, да не бъдат предоставяни на EBB. За целта те представят неповерителен вариант на посочените материали по делото. На EBB е предоставен само неповерителният вариант на тези материали. EBB не повдига възражения по този въпрос.

57      Тъй като двама от членовете на състава са възпрепятствани да заседават, в съответствие с член 32, параграф 3 от Процедурния правилник председателят на Общия съд определя други двама съдии за попълване на състава.

58      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, поставя няколко писмени въпроса на страните. Освен това Общият съд приканва EBB да предостави някои документи. Страните отговарят на въпросите и предоставят документите в определения срок.

59      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 14 май 2013 г.

60      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени член 2 от всеки от обжалваните регламенти в съответните части от тези разпоредби, които се отнасят до жалбоподателя,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

61      Съветът иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

62      Освен това в съдебното заседание Съветът иска жалбата да бъде обявена за недопустима.

63      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

64      EBB иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

1.     По допустимостта

65      Без да повдига изрично възражение за недопустимост по смисъла на член 114 от Процедурния правилник, в съдебното заседание Съветът оспорва допустимостта на жалбата, като твърди, че жалбоподателят не е лично засегнат от обжалваните регламенти по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

66      В това отношение Съветът подчертава, че жалбоподателят не е производител на биодизел, а търговец, който може да се сравни с вносител. По този въпрос Съветът отбелязва, че нито в хода на процедурите срещу практиките на заобикаляне, нито пред Общия съд жалбоподателят е заявявал, че произвежда биодизел. Напротив, в точка 46 от писмената реплика жалбоподателят признал, че нито той, нито неговите дъщерни дружества притежават инсталации за биодизел. Така съгласно Решение на Общия съд от 19 април 2012 г. по дело Würth и Fasteners (Shenyang)/Съвет (T‑162/09) вносители или търговци като жалбоподателя се намирали в положение, което е различно от това на производителите, и по принцип не можело да се считат за лично засегнати от регламент за налагане на антидъмпингови мита или изравнителни мита, дори ако са участвали в процедурата по приемането на този регламент.

67      В отговор на устен въпрос на Общия съд Съветът прави уточнението, че не е оспорил допустимостта на жалбата в писмената фаза на производството, тъй като на този етап Решение по дело Würth и Fasteners (Shenyang)/Съвет, точка 66 по-горе, все още не е било постановено. Съветът обаче отбелязва, че активната процесуална легитимация на страна в производство пред Общия съд е абсолютна процесуална предпоставка, която Общият съд трябва да разгледа служебно.

68      В съдебното заседание жалбоподателят иска от Общия съд да отхвърли резервите на Съвета относно допустимостта на жалбата. Жалбоподателят отбелязва, че е не вносител, а износител на разглежданите продукти, което дори и самият Съвет признал в съображение 66 от обжалвания антидъмпингов регламент. Освен това жалбоподателят уточнява, че не произвежда нито чист биодизел (B100), нито смесите B99,9, а в качеството си на притежател на рафинерия купува тези продукти и след това ги разрежда с минерален дизел, за да произведе изнасяните от него смеси с по-ниска концентрация. Поради това жалбоподателят бил отчасти производител и отчасти износител на биодизелови смеси. Жалбоподателят също така отбелязва, че е участвал в процедурите срещу практиките на заобикаляне и изрично е посочен в обжалваните регламенти. Накрая, жалбоподателят изтъква, че Съветът е оспорил допустимостта на жалбата на късен етап на производството.

69      Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.

70      Следва да се припомни, че условието, обвързващо допустимостта на жалба, подадена от физическо или юридическо лице срещу решение, на което то не е адресат, с установеното в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие лицето да бъде пряко и лично засегнато от това решение, е абсолютна процесуална предпоставка, която юрисдикциите на Съюза могат да проверят във всеки момент, дори служебно (Определение на Съда от 5 юли 2001 г. по дело Conseil national des professions de l’automobile и др./Комисия, C‑341/00 P, Recueil, стр. I‑5263, точка 32 и Решение на Съда от 29 ноември 2007 г. по дело Stadtwerke Schwäbisch Hall и др./Комисия, C‑176/06 P, непубликувано в Сборника, точка 18).

71      От член 13, параграф 1, първа алинея от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент е видно, че регламентите, с които се разширява обхватът на мита при заобикаляне, водят единствено до разширяване на приложното поле на първоначалните регламенти. Следователно регламент, с който се разширява обхватът на антидъмпингово или изравнително мито, поражда същите правни последици по отношение на предприятията, облагани с митото с така разширения обхват, които поражда и регламент за налагане на окончателно мито на предприятията, облагани с такова мито (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 26 септември 2000 г. по дело Büchel/Съвет и Комисия, T‑74/97 и T‑75/97, Recueil, стр. II‑3067, точка 52).

72      В разглеждания случай Съветът не оспорва, че жалбоподателят е пряко засегнат от обжалваните регламенти. Всъщност митническите органи на държавите членки са длъжни да събират митата, чийто обхват е разширен с обжалваните регламенти по отношение на смесите ≤ B20 с произход от Съединените щати, при това без да разполагат с каквато и да било свобода на преценка (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 25 септември 1997 г. по дело Shanghai Bicycle/Съвет, T‑170/94, Recueil, стр. II‑1383, точка 41).

73      Що се отнася до условието лицето да е засегнато лично, трябва да се припомни, че макар наистина предвид критериите по член 263, четвърта алинея ДФЕС по своето естество и обхват регламентите, с които се налагат антидъмпингови мита и изравнителни мита, да са с нормативен характер, тъй като се прилагат за всички заинтересовани икономически оператори, все пак не е изключена възможността някои разпоредби от тези регламенти да засегнат лично някои икономически оператори (Решение на Съда от 21 февруари 1984 г. по дело Allied Corporation и др./Комисия, 239/82 и 275/82, Recueil, стр. 1005, точка 1, Решение на Общия съд от 20 юни 2000 г. по дело Euromin/Съвет, T‑597/97, Recueil, стр. II‑2419, точка 43 и Решение на Общия съд от 28 февруари 2002 г. по дело BSC Footwear Supplies и др./Съвет, T‑598/97, Recueil, стр. II‑1155, точка 43).

74      Съдът на Съюза счита, че някои разпоредби от регламентите, с които се налагат антидъмпингови мита и изравнителни мита, могат да засегнат лично тези производители и износители на разглеждания продукт, за които въз основа на данните за търговската им дейност е установено, че носят отговорност за дъмпинговите практики. По принцип това се отнася за предприятия производители и износители, които могат да докажат, че са посочени в актовете на Комисията или на Съвета или че са засегнати от подготвителните разследвания (вж. в този смисъл Решение по дело Allied Corporation и др./Комисия, точка 73 по-горе, точки 11 и 12, Решение на Общия съд по дело Euromin/Съвет, точка 73 по-горе, точка 45 и Решение на Общия съд от 19 септември 2001 г. по дело Mukand и др./Съвет, T‑58/99, Recueil, стр. II‑2521, точка 21).

75      В разглеждания случай в обжалваните регламенти Съветът признава, че жалбоподателят има качеството на производител. Всъщност в съображения 52 и 54 от обжалвания антисубсидиен регламент и в съображения 57 и 59 от обжалвания антидъмпингов регламент Съветът посочва, че жалбоподателят е част от групата на петимата „американски производители на биодизел или биодизел в смеси“, оказали съдействие в хода на процедурите срещу практиките на заобикаляне. Освен това, видно от точка 46 от писмената реплика и от уточненията, направени от жалбоподателя в съдебното заседание, той и неговите дъщерни дружества не участват в процеса на производство на чист биодизел (B100) или на смеси B99,9, а купуват тези продукти от производители и трети лица, като след това ги смесват с минерален дизел, за да произведат изнасяните от тях биодизелови смеси с по-ниска концентрация. Жалбоподателят купува биодизелови смеси и от трети лица. Следователно трябва да се констатира, че жалбоподателят е отчасти производител и отчасти износител на биодизелови смеси.

76      Следва да се отбележи също, че ролята на жалбоподателя в процедурите срещу практиките на заобикаляне е важна. Всъщност в съображение 52 от обжалвания антисубсидиен регламент и в съображение 57 от обжалвания антидъмпингов регламент Съветът отбелязва, че от установените в Съединените щати петима производители на биодизел, оказали съдействие, жалбоподателят е единственият, който е изнасял за Съюза смеси ≤ B20 от Съединените щати в разследвания период на заобикалянето (вж. точка 35 по-горе). В съображение 61 от обжалвания антисубсидиен регламент и в съображение 66 от обжалвания антидъмпингов регламент Съветът признава, че реализираният от жалбоподателя износ съставлява „значителен дял“ от целия установен за този период внос на смеси ≤B 96,5 с произход от Съединените щати. Съветът не оспорва, че жалбоподателят оказва пълно съдействие на институциите в хода на процедурите срещу практиките на заобикаляне, предоставяйки данни за своята търговска дейност, и че тези данни са били взети предвид при определянето на обхвата на обжалваните регламенти. Накрая, трябва да се отбележи, че в съображение 77 от обжалвания антисубсидиен регламент и в съображение 82 от обжалвания антидъмпингов регламент Съветът изрично отхвърля направените от жалбоподателя искания за освобождаване на основание съответно член 23, параграф 6 от основния антисубсидиен регламент и член 13, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент.

77      При това положение, предвид изведените от съдебната практика критерии, които бяха припомнени в точка 74 по-горе, няма никакво съмнение, че жалбоподателят е лично засегнат от обжалваните регламенти.

78      Поради това следва резервите относно процесуалната легитимация на жалбоподателя, формулирани от Съвета в съдебното заседание, да се отхвърлят и жалбата да бъде обявена за допустима.

2.     По същество

79      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания. С първото правно основание се твърди, че Съветът е нарушил основния антидъмпингов и основния антисубсидиен регламент, както и принципа на правна сигурност и е злоупотребил с власт, разширявайки обхвата на първоначалните мита чрез процедурите срещу практиките на заобикаляне. Второто правно основание е изведено от наличието на явни грешки в преценката на фактите, засягащи жалбоподателя. Третото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране. Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и принципа на добра администрация.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на основния антидъмпингов и основния антисубсидиен регламент и на принципа на правна сигурност, както и от извършването на злоупотреба с власт чрез разширяването на обхвата на първоначалните мита посредством процедурите срещу практиките на заобикаляне

80      В рамките на първото правно основание жалбоподателят оспорва твърдението, че смесите ≤ B20 и ˃ B20 могат да се считат за „леко видоизменени сходни продукти“ по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент, като твърди, че е допуснато нарушение на посочените регламенти и на принципа на правна сигурност, както и че е налице злоупотреба с власт.

81      Това правно основание по същество се разделя на две части.

82      В първата част жалбоподателят подчертава съществуващите различия между смесите ˃ B20 и смесите ≤ B20, както и изричното изключване на последните от приложното поле на първоначалните регламенти.

83      Във втората част жалбоподателят оспорва наличието на видоизменение на разглеждания продукт по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 1 и параграф 3, буква а) от основния антисубсидиен регламент, предвид обстоятелството, че смесите ≤ B20 винаги са съществували и не са били създадени специално за да се избегнат митата.

 По първата част от първото правно основание относно съществуващите различия между смесите ˃ B20 и смесите ≤ B20, както и относно изричното изключване на последните от първоначалните регламенти

84      В първата част на първото правно основание жалбоподателят по същество прави четири оплаквания.

85      На първо място, според жалбоподателя различията между смесите ˃ B20 и ≤ B20 не позволяват последните да бъдат считани за „леко видоизменен сходен продукт“ по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент спрямо смесите ˃ B20.

86      На второ място, жалбоподателят твърди, че правната уредба не позволява на институциите на Съюза чрез процедура срещу практиките на заобикаляне да разширяват определението на продукт, засегнат от антидъмпингово или изравнително мито, и още по-малко, ако както в разглеждания случай става въпрос за продукти, които изрично са били изключени от първоначалното определение на разглеждания продукт и на сходния продукт. При това положение разширяването на обхвата на първоначалните мита по отношение на внасяните от жалбоподателя смеси ≤ B20 нарушавало основния антидъмпингов и основния антисубсидиен регламент, както и принципа на правна сигурност.

87      На трето място, според жалбоподателя институциите на Съюза са злоупотребили с власт, тъй като са разширили обхвата на първоначалните мита чрез процедурите срещу практиките на заобикаляне, вместо да започнат ново разследване на вноса на смесите ≤ B20. В писмената реплика жалбоподателят добавя, че Комисията е трябвало поне да започне процедура по междинно преразглеждане по смисъла на член 11, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент и член 19 от основния антисубсидиен регламент.

88      На четвърто място, жалбоподателят отбелязва, че разширяването на обхвата на първоначалните мита чрез процедурите срещу практиките на заобикаляне го е лишило от упражняването на процедурните права, предоставени с основния антидъмпингов и основния антисубсидиен регламент. В това отношение в писмената реплика жалбоподателят посочва, че по-специално е бил лишен от възможността да му бъдат определени индивидуални ставки и че изчисляването на дъмпинга, извършено от Комисията в обжалваните регламенти и потвърдено от Съвета, е твърде опростено. Според жалбоподателя Комисията не е разполагала с достатъчно информация за смесите ≤ B20, за да може да извърши правилна преценка на пазарните условия и на дъмпинговия марж. В отговор на писменото становище при встъпване на EBB жалбоподателят твърди, от една страна, че не е извършвал дъмпинг и че получените от него субсидии са в много по-малък размер от посочените от EBB суми, и от друга страна, че нанесената на промишлеността на Съюза вреда не е била обсъдена. В хода на съдебното заседание жалбоподателят продължава да твърди, че вносът му не е неутрализирал коригиращия ефект от първоначалните мита.

89      Съветът, подкрепян от Комисията и EBB, отхвърля доводите на жалбоподателя.

90      Най-напред трябва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че по отношение на него Комисията и Съветът са спазили процедурните права, предвидени в член 13 от основния антидъмпингов регламент и член 23 от основния антисубсидиен регламент за процедури срещу практиките на заобикаляне. Използвайки твърдението за нарушение на процедурните му права, изтъкнато в четвъртото оплакване, жалбоподателят всъщност се оплаква от това, че не са започнати нови процедури, в хода на които той би могъл да се ползва от индивидуални ставки, определени чрез точно изчисляване на размера на дъмпинговия марж, на субсидирането и на вредата, свързани с разглеждания внос. Следователно четвъртото оплакване е само следствие от третото оплакване, изведено от злоупотреба с власт.

91      Освен това трябва да се констатира, че отправените от жалбоподателя критики в рамките на четвъртото оплакване по отношение на начина, по който дъмпингът, вредата и неутрализирането на коригиращите ефекти от първоначалните мита били установени от Комисията, са били отправени едва в писмената реплика, в становището му по писменото становище при встъпване на EBB и в хода на съдебното заседание. Както жалбоподателят признава в съдебното заседание, с жалбата не се оспорват изводите, направени в обжалваните регламенти от Съвета, съгласно които вносът на смеси ≤ B20 е бил дъмпингов и е неутрализирал коригиращите ефекти от първоначалните мита. Следователно тези доводи на жалбоподателя трябва да се считат за ново правно основание, което съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник е недопустимо поради късното му предявяване.

92      Що се отнася до анализа на останалите три оплаквания, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика по отношение на мерките за търговска закрила институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат (вж. Решение на Общия съд от 28 октомври 2004 г. по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, Recueil, стр. II‑3663, точка 48 и цитираната съдебна практика). От това следва, че контролът на съдилищата на Съюза върху преценките на институциите трябва да се ограничи до проверка дали са спазени процедурните правила, дали фактите, приети за да бъде направен оспорваният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. Решение по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, посочено по-горе, точка 49 и цитираната съдебна практика).

93      Най-напред трябва да се разгледа първото оплакване на жалбоподателя. Всъщност, ако въз основа на обективен анализ на основните характеристики на разглежданите смеси Общият съд приеме, че институциите на Съюза са допуснали явна грешка в преценката, приемайки, че внесените от жалбоподателя смеси ≤ B20 представляват леко видоизменение на смесите ˃ B20, жалбата ще трябва да бъде уважена, без да е необходимо да се разглеждат останалите оплаквания и правни основания. Напротив, ако се приеме, че обжалваните регламенти не са опорочени от такава явна грешка в преценката, ще трябва да се провери също дали, без да злоупотребява с власт и без да нарушава основния антидъмпингов, основния антисубсидиен регламент и принципа на правна сигурност, е било възможно Комисията да започне процедури срещу практиките на заобикаляне по отношение на вноса на жалбоподателя, при положение че смесите ≤ B20 са били изключени изрично от приложното поле на първоначалните регламенти.

–       По основните характеристики на смесите ≤ B20 и ˃ B20

94      Жалбоподателят твърди, че биодизеловите смеси с по-ниска концентрация, и по-специално смесите ˂ B15, които изнася за Съюза, и смесите с по-висока концентрация не са част от един и същ пазар и имат различни характеристики. Жалбоподателят изтъква три групи доводи в подкрепа на тази теза. Първата е свързана с особеностите на пазара на биодизел в Съединените щати. Втората се отнася до съществуващите обективни различия между смесите в зависимост от съдържанието им на биодизел. Третата се основава на признанието на Комисията, че смесите ˃ B20 и ≤ B20 са различни, направено при отказа ѝ да третира жалбоподателя като нов износител по смисъла на член 11, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент и член 20 от основния антисубсидиен регламент.

95      Съветът, подкрепян от Комисията и EBB, отхвърля доводите на жалбоподателя.

96      Предвид широкото право на преценка, с което разполагат институциите на Съюза по отношение на мерките за търговска защита (вж. точка 92 по-горе), трябва да се провери дали жалбоподателят е доказал, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, приемайки, че изнасяните от жалбоподателя смеси ≤ B20 представляват леко видоизменение на разглеждания продукт и че поради това посочените смеси могат да се считат за „леко видоизменен сходен продукт“ по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 1 и параграф 3, буква а) от основния антисубсидиен регламент спрямо смесите ˃ B20, притежаващи „същите основни характеристики“. За целта Общият съд ще разгледа трите групи доводи на жалбоподателя, но в малко по различна последователност от тази, в която са изложени.

97      На първо място, що се отнася до обективните различия между смесите в зависимост от съдържанието им на биодизел, жалбоподателят най-напред твърди, че в промишлеността в сферата на дизеловите горива е прието, че съдържанието на биодизел определя дали биодизеловите смеси трябва да бъдат класирани като минерални или петролни продукти, или пък като химически продукти. В комбинираната номенклатура се правело разграничение и в зависимост от състава на смесите и съдържанието им на биодизел. Например код CN 2710, включен в главата за минералните масла от комбинираната номенклатура, не се прилагал за смесите ˃ B30. Самият жалбоподател използвал в своите договори и фактури различни описания в зависимост от процентното съдържание на биодизел.

98      По-нататък жалбоподателят отбелязва, че с оглед на логистиката в приложение II към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Marpol) от 2 ноември 1973 г. смесите със съдържание на биодизел, по-голямо или равно на 15 % (наричани по-нататък „смесите ≥ B15“), били класирани като химически продукти, които трябва да се превозват в специализирани кораби, за разлика от смесите ˂ B15, които се считали за минерални или петролни продукти. Поради това според жалбоподателя поне част от смесите ≤ B20, а именно изнасяните от него смеси ˂ B15, имали различия със смесите ˃ B20. Жалбоподателят отбелязва също, че времето за съхранение е по-кратко при смесите с повишена концентрация и че поради тази причина чистият биодизел и смесите B99,9 трябва да се складират в резервоари, приспособени за „fatty acid methyl esters“ (метилови естери на мастни киселини, наричани по-нататък „МЕМК“), които са по-малки и по-скъпи от резервоарите, използвани за смесите с по-ниска концентрация. Жалбоподателят добавя, че за получаването на смесите B7 и B5 е по-лесно да продължи да разрежда смес с по-ниска концентрация отколкото смес с по-висока концентрация.

99      Накрая, в писмената реплика жалбоподателят посочва, че смесите с по-висока концентрация на биодизел нямат нито същото крайно предназначение, нито същата мощност, нито същата ефективност като биодизеловите смеси с по-ниска концентрация.

100    В това отношение трябва да се отбележи, първо, че търговските класификации, които промишлеността дава на разглежданите продукти, и класификациите, следващи от комбинираната номенклатура, имат формален характер и не означават непременно, че класифицираните по тези различни начини продукти не притежават едни и същи основни характеристики по смисъла на член 13, параграф 1, втора алинея от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 3, буква а) от основния антисубсидиен регламент (вж. точка 3 по-горе). Както основателно отбелязва Съветът, някои практики за заобикаляне целят именно да се изнася леко видоизменен продукт, несъответстващ на конкретен код от комбинираната номенклатура, която е предмет на първоначалните мита.

101    Второ, трябва да се отбележи, че с изключение на доводите, изведени от правната уредба на морския превоз, изтъкнатите от жалбоподателя доводи относно различията между смесите от логистична гледна точка не се основават на конкретни проценти съдържание на биодизел в смесите. С тези доводи се показват различия между смесите с висока или слаба концентрация, но не се засяга основният въпрос, а именно дали смесите ≤ B20 притежават същите основни характеристики по смисъла на разглежданата антидъмпингова и антисубсидийна правна уредба като смесите ˃ B20.

102    Що се отнася до доводите, изведени от правната уредба на морския превоз, трябва да се отбележи, че самото разграничаване в класификацията между смесите ≥ B15 и ˂ B15, извършено в Marpol, само по себе си не засяга нито основните физически, химически и технически характеристики, нито търговското предназначение на смесите ≤ B20. Освен това трябва да се отбележи, че посочената правна уредба в областта на мореплаването прави разграничение не на процентна основа от 20 %, която е в центъра на настоящия спор, а на процентна основа от 15 %.

103    Трето, жалбоподателят по никакъв начин не обосновава включеното в писмената реплика твърдение, че смесите с висока или с ниска концентрация не притежават нито същата мощност, нито същата ефективност. Що се отнася до употребата на смесите в зависимост от концентрацията им, жалбоподателят не оспорва, че операциите по разреждане на биодизела в минерален дизел са сравнително лесни за извършване от техническа гледна точка. Жалбоподателят също така не оспорва, че изнасяните от него смеси ˂ B15 също като смесите ˃ B20 са предназначени за ново смесване с минерален дизел с цел производството на горива в Съюза. Независимо дали става въпрос за смесите B99,9, които най-вече се засягат с първоначалните мита, или за изнасяните от жалбоподателя смеси ˂ B15, всички тези смеси трябва да бъдат преработени допълнително, за да се получат пропорциите, съответстващи на смесите, които са разрешени за продажба на крайните потребители в Съюза, а именно смесите B7 и B5 (вж. точка 36 по-горе). Следователно всички видове внос на биодизелови смеси е трябвало да се обработват по един и същ начин и са били насочени към едно и също крайно потребление, поради което са нанасяли вреда на същата европейска промишленост.

104    На второ място, що се отнася до особеностите на пазара на биодизел в Съединените щати, между страните няма спор, че всички дизелови двигатели могат да работят със смесите ≤ B20, като гаранцията на производителите на автомобили остава в сила, поради което тези смеси се продават директно на потребителите в Съединените щати (вж. точка 14 по-горе). Жалбоподателят обаче не разяснява в достатъчна степен защо сама по себе си тази констатация не позволява на Съвета и Комисията да приемат, че изнасяните от него смеси ≤ B20 са „леко видоизменени сходни продукти“ спрямо смесите ˃ B20. Във всички случаи тази особеност на пазара в Съединените щати не засяга направената от Съвета констатация в съображение 65 от обжалвания антисубсидиен регламент и в съображение 70 от обжалвания антидъмпингов регламент, че основните физически, химически и технически характеристики на смесите ˃ B20 и тези на смесите ≤ B20 са сходни в достатъчна степен, така че могат да бъдат обработвани посредством същите операции по разреждане, за да станат годни за крайното потребление в Съюза (вж. точка 37 по-горе).

105    На трето и последно място, що се отнася до отказа на Комисията да третира жалбоподателя като нов износител по смисъла на член 11, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент и по смисъла на член 20 от основния антисубсидиен регламент, тук става въпрос за правни съображения, които не могат да засегнат посочените в предходната точка технически констатации. Всъщност съгласно тези разпоредби като нов износител могат да бъдат разглеждани единствено операторите, които започват да внасят продукта, засегнат от антидъмпингов регламент или антисубсидиен регламент след приемането на тези регламенти. Така в разглеждания случай смесите ≤ B20 не са били засегнати от първоначалните регламенти. Това обстоятелство обаче не дава отговор на въпроса дали е било възможно тези смеси да се считат за „леко видоизменени сходни продукти“ спрямо смесите ˃ B20.

106    Видно от гореизложените съображения, жалбоподателят не е доказал, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, правейки заключението, че изнасяните от жалбоподателя смеси ≤ B20 представляват леко видоизменение на разглеждания продукт и че поради това тези смеси могат да се считат за „леко видоизменен сходен продукт“ спрямо смесите ˃ B20, тъй като притежават „същите основни характеристики“ по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 1 и параграф 3, буква а) от основния антисубсидиен регламент.

107    Следователно първото оплакване на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

–       По изричното изключване на смесите ≤ B20 от първоначалните регламенти

108    Жалбоподателят отбелязва, че първоначалните определения на разглеждания продукт и на сходния продукт имат решаващо значение за това дали първоначалните мита са били заобиколени и че определенията трябва да бъдат последователни. Процедурите срещу практиките на заобикаляне и принципът на правна сигурност не позволявали на институциите на Съюза да разширяват първоначалното определение на разглеждания продукт, особено ако разширяването засяга продукт, който изрично е бил изключен от посоченото определение на разглеждания продукт и от това на сходния продукт. Решение на Общия съд от 10 септември 2008 г. по дело JSC Kirovo-Chepetsky Khimichesky Kombinat/Съвет (T‑348/05, непубликувано в Сборника) потвърждавало тези принципи.

109    Съветът, подкрепян от Комисията и EBB, оспорва доводите на жалбоподателя.

110    В това отношение на първо място трябва да се отбележи, че процедурите срещу практиките на заобикаляне, предвидени в член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и в член 23, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент, се отнасят именно за продукти, които формално не са обхванати от първоначалното определение на разглеждания продукт и на сходния продукт, но представляват „леко видоизменени сходни продукти“, тъй като притежават същите „основни характеристики“ като обхванатите от първоначалното определение продукти. Следователно, разширявайки обхвата на първоначалните мита по отношение на смесите ≤ B20, Съветът е действал в съответствие с целите на тези разпоредби.

111    На второ място, що се отнася до Решение по дело JSC Kirovo-Chepetsky Khimichesky Kombinat/Съвет, точка 108 по-горе, противно на твърденията на жалбоподателя, то потвърждава тези принципи. Всъщност това решение не се отнася за процедура срещу практики на заобикаляне, а за процедура по частично междинно преразглеждане по смисъла на член 11, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент. В рамките на тази процедура по преразглеждане Съветът разширил първоначалното определение на разглеждания продукт, за да обложи със съответните мита продукти, които съдържат първоначално разглеждания продукт под формата на съставка. Общият съд приема, че Съветът не може да измени първоначалното определение на разглеждания продукт в процедура по междинно преразглеждане по смисъла член 11, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент с цел да включи нови продукти, които не са били обхванати от първоначалния регламент (Решение по дело JSC Kirovo-Chepetsky Khimichesky Kombinat/Съвет, точка 108 по-горе, точки 61—65). От друга страна, Общият съд отбелязва, че институциите на Съюза е трябвало да проверят дали новите продукти, които включват разглеждания продукт под формата на съставка, могат да бъдат считани за „леко видоизменени сходни продукти“ по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент. Общият съд заключава, че Съветът не може да заобиколи изискването за провеждане на разследване в съответствие с последната разпоредба чрез изменение на определението на разглеждания продукт при прилагането на член 11, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент (Решение по дело JSC Kirovo-Chepetsky Khimichesky Kombinat/Съвет, точка 108 по-горе, точки 66—70).

112    На трето място, що се отнася до изричното изключване на смесите ≤ B20 от първоначалните регламенти, трябва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателя в писмената реплика и в отговора му на писменото становище при встъпване на Комисията, това изключване не се основава на различия, свързани с основните физически, химически и технически характеристики на разглежданите смеси, нито на положението в Съюза.

113    Както бе посочено в точки 13—15 и 25 по-горе, изключването на смесите ≤ B20 от приложното поле на първоначалните регламенти е било обосновано единствено с особеностите на пазара в Съединените щати, където смесите ≤ B20, за разлика от смесите ˃ B20, са предназначени за директна продажба на потребителите и поради това не се изнасят. Тази констатация кара Съвета да определи праг на смесите ˃ B20, за „да се направи ясно разграничение и предотврати объркване между продуктите, пазарите и различните страни [в Съединените щати]“ (съображение 33 от първоначалния антидъмпингов регламент и съображение 34 от първоначалния антисубсидиен регламент).

114    Следователно, от една страна, позицията на институциите на Съюза по отношение на основните характеристики на смесите ≤ B20 и ˃ B20 не е била противоречива и поради това в разглеждания случай жалбоподателят не може да твърди, че принципът на правна сигурност е нарушен.

115    От друга страна, трябва да се припомни, че поради изложените в точка 104 по-горе съображения особените пазарни условия в Съединените щати не са били пречка Комисията и Съветът да приемат, че изнасяните от жалбоподателя смеси ≤ B20 са „леко видоизменени сходни продукти“ спрямо смесите ˃ B20 по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 1 и параграф 3, буква а) от основния антисубсидиен регламент.

116    При това положение изключването на смесите ≤ B20 от първоначалните регламенти поради особеностите на пазара в Съединените щати не е пречка Комисията и Съветът да започнат процедури срещу практики на заобикаляне по отношение на тези смеси.

117    Следователно второто оплакване на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

–       По злоупотребата с власт

118    С третото си оплакване жалбоподателят твърди, че ако не злоупотребят с власт, Комисията и Съветът не могат да разширят обхвата на първоначалните мита по отношение на вноса на смеси ≤ B20 чрез процедурите срещу практиките на заобикаляне, като е трябвало да започват нови разследвания на този внос на основание член 5 от основния антидъмпингов регламент и член 10 от основния антисубсидиен регламент. В писмената реплика жалбоподателят добавя, че Комисията е трябвало поне да извърши служебно преразглеждане на основание член 11, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент и член 19 от основния антисубсидиен регламент.

119    Според Съвета, подкрепян от Комисията и EBB, доводите на жалбоподателя са необосновани. Освен това доводът на жалбоподателя, че Комисията е била длъжна поне да извърши служебно преразглеждане, не бил изтъкнат нито в хода на процедурите срещу практиките на заобикаляне, нито в жалбата. Следователно този довод бил недопустим. Жалбоподателят е приканен от Общия съд да се произнесе по последния въпрос в съдебното заседание.

120    Трябва да се припомни, че даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и съгласувани доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 1999 г. по дело Vlaamse Televisie Maatschappij/Комисия, T‑266/97, Recueil, стр. II‑2329, точка 131 и цитираната съдебна практика).

121    Видно от точка 106 по-горе, в разглеждания случай жалбоподателят не е доказал, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, правейки заключението, че изнасяните от жалбоподателя смеси ≤ B20 представляват леко видоизменение на разглеждания продукт по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 1 и параграф 3, буква а) от основния антисубсидиен регламент. Освен това изключването на смесите ≤ B20 от приложното поле на първоначалните регламенти не е било пречка Комисията и Съветът да започнат процедури срещу практиките на заобикаляне по отношение на вноса на жалбоподателя (вж. точка 116 по-горе).

122    Следователно Комисията и Съветът не са избегнали специално предвидената в основния антидъмпингов и основния антисубсидиен регламент процедура, за да противодействат на конкретните обстоятелства.

123    Поради това третото оплакване трябва да бъде отхвърлено, без да е необходимо да се разглежда допустимостта на довода на жалбоподателя относно задължението на Комисията за започване поне на процедура по междинно преразглеждане вместо процедура срещу практики на заобикаляне.

124    С оглед на гореизложеното първата част от първото правно основание на жалбоподателя относно съществуващите различия между смесите ˃ B20 и смесите ≤ B20 и с изричното изключване на последните от първоначалните регламенти, трябва да се отхвърли.

 По втората част от първото правно основание, изведена от липсата на видоизменение на разглеждания продукт

125    Жалбоподателят твърди, че смесите ≤ B20 не са били „леко видоизменени“ по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 1 и параграф 3, буква а) от основния антисубсидиен регламент, тъй като тези смеси винаги са съществували и не са били създадени специално за да се избегне налагането на първоначалните мита.

126    По този въпрос, подобно на Съвета, трябва да се констатира, че съгласно разпоредбите от основния антидъмпингов и основния антисубсидиен регламент, свързани с процедурите срещу практиките на заобикаляне, не е задължително да се доказва, че „леко видоизменените сходни продукти“ по смисъла на тези разпоредби са били създадени специално за да се избегне заплащането на мита.

127    Видно от точки 13—15, 25 и 39 по-горе, в разглеждания случай смесите ≤ B20 са съществували на пазара в Съединените щати, но не са били изнасяни за Съюза. Едва след въвеждането на първоначалните мита започва вносът на смесите ≤ B20 в Европа. Тъй като тези смеси и смесите ˃ B20 притежават твърде сходни основни физически, химически и технически характеристики и освен това имат идентично предназначение в Съюза (вж. точка 104 по-горе), в съображение 65 от обжалвания антисубсидиен регламент и в съображение 70 от обжалвания антидъмпингов регламент Съветът основателно прави заключението, че внасяните от жалбоподателя смеси ≤ B20 представляват леко видоизменение на разглеждания продукт.

128    Следователно втората част на първото правно основание и съответно цялото първо правно основание трябва да бъдат отхвърлени.

 По второто правно основание, изведено от наличието на явни грешки в преценката на фактите, засягащи жалбоподателя

129    С второто правно основание се твърди, че Съветът е допуснал няколко явни грешки в преценката, и то съдържа три части.

130    Първата част се отнася до обратимостта на видоизменението на разглеждания продукт и се основава на констатацията, че смесите ≤ B20 повече не могат да бъдат преработвани, за да се превърнат отново в смеси ˃ B20 след извършването на вноса.

131    Във втората част жалбоподателят оспорва наличието на промяна в схемите на търговия по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 3 от основния антисубсидиен регламент, която да го засяга.

132    В третата част жалбоподателят твърди, че Съветът е преценил неправилно изтъкнатите от жалбоподателя икономически обосновки относно вноса му на смесите ˂ B15.

 По първата част от второто правно основание относно невъзможността за преработване на смесите ≤ B20 с цел да се превърнат отново в смеси ˃ B20

133    Жалбоподателят отбелязва, че не е възможно смесите ≤ B20 да се преработват с цел да се превърнат отново в смеси ˃ B20, поради което заобикалянето на първоначалните мита на практика било невъзможно. Обжалваните регламенти съдържали явни грешки в преценката, тъй като в тях се твърдяло противното.

134    Съветът, поддържан от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

135    Най-напред трябва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателя, Съветът никога не е посочвал в обжалваните регламенти, че е възможно смесите ≤ B20 да се преработват с цел да се превърнат отново в смеси ˃ B20.

136    По-нататък, подобно на Съвета, трябва да се отбележи, че с изискването, след като бъде внесен, видоизмененият продукт да бъде превръщан отново в разглеждания продукт, жалбоподателят добавя нов критерий за установяване на наличието на заобикаляне, който не е предвиден в основния антидъмпингов и основния антисубсидиен регламент. Изглежда, че по този начин жалбоподателят бърка предвидените в тези регламенти различни видове заобикаляне. В разглеждания случай наред с останалото се разследва вноса на „леко видоизменени сходни продукти“ по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 1 и параграф 3, буква а) от основния антисубсидиен регламент. Тази практика на заобикаляне се различава от предвидената в член 13, параграф 2 от основния антидъмпингов регламент, която се изразява във внос на разглеждания продукт на отделни части с цел последващото им сглобяване в Съюза, като по този начин се избегне заплащането на налаганите за цялостния продукт мита.

137    Накрая, както бе отбелязано в точка 104 по-горе, внасяните от жалбоподателя смеси ≤ B20 и смесите ˃ B20 притежават твърде сходни основни физически, химически и технически характеристики и имат идентично предназначение в Съюза. Направените констатации са достатъчни, за да се приеме, че тези смеси представляват „леко видоизменени сходни продукти“ по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 1 и параграф 3, буква а) от основния антисубсидиен регламент.

138    Следователно първата част от второто правно основание трябва да се отхвърли.

 По втората част от второто правно основание относно липсата на промяна в схемите на търговия

139    Жалбоподателят твърди, че не е имало промяна в схемите на търговия, която да го засяга. На практика той нито променил поведението си, нито спрял да внася продуктите, засегнати от първоначалните мита, тъй като никога не бил внасял тези продукти преди приемането на първоначалните регламенти. Поради това не можело да бъде обвиняван, че е заобиколил мярка, която не го засяга.

140    Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

141    Противно на твърденията на жалбоподателя, трябва да се отбележи, че в член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 3 от основния антисубсидиен регламент няма изискване предприятията, за които се отнася дадена процедура срещу практики на заобикаляне, преди това да са внасяли засегнатите от първоначалните мита продукти, за да се установи наличието на промяна в схемите на търговия. Такова условие би ограничило значително и необосновано приложното поле на процедурите срещу практики на заобикаляне.

142    Всъщност с тези процедури сe цели закрила на промишлеността на Съюза от определени видове внос, независимо от това кои са предприятията, извършващи този внос. Разглежданият случай е свързан с внос на „леко видоизменени сходни продукти“. Следователно става въпрос за внос на заместващи продукти с цел да се избегне налагането на първоначалните мита, като същевременно тези продукти представляват дъмпингов внос или са субсидирани и нанасят вреда на промишлеността на Съюза или неутрализират коригиращите ефекти от първоначалните мита. Ето защо при установяването на наличие на промяна в схемите на търговия е достатъчно институциите да констатират появата на внос на заместващия продукт за сметка на вноса на засегнатите от първоначалните мита продукти, независимо от това дали новият внос се извършва от предприятия, които вече са засегнати от първоначалните мита.

143    В случая не се оспорва, че вносът на първоначално разглеждания продукт практически спира след налагането на първоначалните мита и че едновременно с това започва износът за Съюза на смеси ≤ B20 от Съединените щати.

144    При това положение Комисията и Съветът основателно констатират, че е налице промяна в схемите на търговия между Съединените щати и Съюза по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 3 от основния антисубсидиен регламент.

145    Ето защо втората част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена.

 По третата част от второто правно основание относно преценката на изтъкнатите от жалбоподателя икономически обосновки

146    Жалбоподателят твърди, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, правейки заключението, че извън заобикалянето на първоначалните мита жалбоподателят няма достатъчно основание или икономическа обосновка, за да започне износа на смесите ˂ B15.

147    В това отношение жалбоподателят припомня, че е започнал дейността си в сектора на биодизела едва в началото на 2009 г. с цел да подпомогне дейностите на групата BP, и отбелязва, че е избрал да внася в Съюза смеси ˂ B15 по съображения от чисто икономическо естество. Според жалбоподателя този вид смес му позволява, първо, да не прибягва до използването на специализирани кораби — които са по-малки и по-скъпи и чието използване съгласно Marpol е задължително при морския превоз на смеси ≥ B15 (вж. точка 98 по-горе) — и да превозва смесите в неспециализирани кораби от собствения му флот или в такива, за които е сключил дългосрочни договори за чартиране. Второ, тези смеси можело да се складират по-лесно в резервоари, които не са пригодени за МЕМК, в зоната Амстердам—Ротердам—Антверпен (наричана по-нататък „зоната АРА“), където жалбоподателят имал собствено свръхпроизводство на дизелово гориво, което искал да използва за производството на смесите B7 и B5. Трето, жалбоподателят уточнява, че терминалът на BP France, разположен във Фронтинян в Южна Франция, където изнася „значително количество“ биодизел, не може да приема специализираните кораби, в които трябва да се превозват смесите ≥ B15. В съдебното заседание жалбоподателят подчертава последния довод, като разяснява, че е налице голямо търсене на неговите смеси B7 и B5 в Южна Франция и че в терминала във Фронтинян разрежда смесите ˂ B15 от Съединените щати с произведеното в повече дизелово гориво от зоната АРА.

148    Съветът, подкрепян от Комисията и EBB, отхвърля доводите на жалбоподателя.

149    Най-напред трябва да се отбележи, че за да обоснове вноса на смесите ˂ B15 в Съюза, жалбоподателят изтъква основно съображения от логистично естество. Въпреки че е възможно съображенията от логистично естество да имат значение при вземането на решение за започване на определена икономическа дейност, сами по себе си те не могат да обосноват вземането на такова решение. Всъщност икономическа дейност по принцип се започва след анализ на рентабилността. В този анализ избягването на първоначалните мита, чийто висок размер не се оспорва, може да се окаже по-значим икономически фактор от съображенията с логистичен характер.

150    На първо място, в това отношение трябва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва констатацията на Съвета, че изтъкнатата от жалбоподателя печалба от неизползването на специализирани кораби за превоза на смеси ≥ B15 съставлява едва 2,3 % от сумата, съответстваща на първоначалните мита, избегнати от жалбоподателя през разследвания период на заобикалянето. При това положение Съветът основателно отхвърля изложените от жалбоподателя икономически обосновки, свързани с избора за използването на неспециализирани кораби за морския превоз на биодизелови смеси.

151    На второ място, що се отнася до трудностите при складирането на смесите B100 и B99,9 в резервоарите в зоната АРА, до наличието на излишъци от минерален дизел в същата зона и до техническите ограничения на терминала във Фронтинян, трябва да се отбележи, че дадените от жалбоподателя разяснения изглеждат твърде неубедителни. Във всички случаи жалбоподателят не представя никакви конкретни доказателства, позволяващи да се разбере каква е рентабилността на тези операции. Освен това жалбоподателят не представя никакви данни в цифрово, количествено или документално изражение, доказващи наличието на търсене на този вид смеси в Южна Франция. Трябва също така да се отбележи, че този довод е изтъкнат едва в съдебното заседание. Освен това сложната и неподкрепена теза на жалбоподателя относно търсенето на биодизел в Южна Франция контрастира с представените от Комисията и Съвета конкретни цифрови данни. Съгласно последните вносът на смеси ˃ B20 практически спира след налагането на първоначалните мита, а вносът на смеси ≤ B20 започва едва след този момент (вж. точка 39 по-горе). Безспорно е също така, че размерът на първоначалните мита е считан за относително висок, поради което вносът на заместващи продукти, като например смесите ≤ B20, е бил привлекателен от икономическа гледна точка.

152    Предвид изложените съображения се налага изводът, че Съветът основателно е приел, че извън облагането с първоначалните мита жалбоподателят няма достатъчно основание или икономическа обосновка за извършването на вноса на смесите ˂ B15.

153    Поради това третата част от второто правно основание и съответно цялото второ правно основание трябва да бъдат отхвърлени.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

154    Жалбоподателят твърди, че разширяването на обхвата на първоначалните мита не е мотивирано в достатъчна степен в обжалваните регламенти. Според жалбоподателя Съветът е бил длъжен да изложи по-издържани мотиви предвид значителните последици от разширяването за жалбоподателя.

155    В това отношение, на първо място, жалбоподателят твърди, че Съветът не е отговорил нито на изтъкнатите от жалбоподателя доводи, че след вноса им смесите ≤ B20 повече не могат да бъдат превръщани в смеси с по-висока концентрация, нито на доводите, че жалбоподателят не е можел да заобиколи мярка, която първоначално не го е засягала. На второ място, жалбоподателят счита, че Съветът от самото начало е приел, че единствената икономическа обосновка за износа на смеси ≤ B20 е предоставянето на субсидии в Съединените щати и намерението да се избегне заплащането на първоначалните мита. На трето място, жалбоподателят твърди, че Съветът не е обяснил как е могъл да разшири приложението на разглежданите мерки по отношение на смесите ≤ B20, при положение че в първоначалното разследване изрично бил изключил последните от определението на разглеждания продукт и на сходния продукт. На четвърто място, в съдебното заседание жалбоподателят добавя, че в съображение 79 от обжалвания антидъмпингов регламент не е уточнено как е било установено наличието на дъмпинг в рамките на процедурата срещу практиките на заобикаляне. Според жалбоподателя от разясненията, дадени от Съвета и Комисията пред Общия съд, следва, че Комисията се е позовала, от една страна, на данните за смесите ≤ B20, предоставени от оператор в хода на първоначалното разследване, и от друга страна, на първоначалната нормална стойност, определена за смесите ˃ B20 и коригирана, за да се приложи за смесите ≤ B20.

156    Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

157    Следва да се припомни, че мотивите на даден акт на институциите на Съюза трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на автора на акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка и да защитят правата си, а на Съда — да упражни своя контрол (Решение на Общия съд от 27 септември 2005 г. по дело Common Market Fertilizers/Комисия, T‑134/03 и T‑135/03, Recueil, стр. II‑3923, точка 156). Освен това въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 февруари 1996 г. по дело Белгия/Комисия, C‑56/93, Recueil, стр. I‑723, точка 86 и Решение на Общия съд от 27 ноември 1997 г. по дело Kaysersberg/Комисия, T‑290/94, Recueil, стр. II‑2137, точка 150).

158    В разглеждания случай Съветът е спазил тези принципи предвид изложените по-нататък съображения.

159    На първо място, що се отнася до липсата на изричен отговор в обжалваните регламенти на някои доводи на жалбоподателя, трябва да се припомни, че регламент за налагане на антидъмпингови мита или изравнителни мита трябва да бъде мотивиран само по отношение на съвкупността от фактическите и правните обстоятелства, релевантни за направените в този регламент заключения (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. по дело Whirlpool Europe/Съвет, T‑314/06, Сборник, стр. II‑5005, точка 116).

160    Както обаче бе посочено в точки 136 и 141 по-горе, в член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и в член 23, параграфи 1 и 3 от основния антисубсидиен регламент няма нито изискване, след като бъде внесен, видоизмененият продукт да бъде превръщан отново в разглеждания продукт, нито изискване предприятията, за които се отнася дадена процедура срещу практики на заобикаляне, преди това да са внасяли засегнатите от първоначалните мита продукти. Следователно Съветът не е бил длъжен да взема отношение по изтъкнатите от жалбоподателя доводи по този въпрос.

161    На второ място, що се отнася до икономическите обосновки за вноса на смеси ≤ B20, трябва да се отбележи, че с отправената критика към обжалваните регламенти жалбоподателят цели да оспори основателността на заключението на Съвета по този въпрос, изложено в съображения 70, 71 и 76 от обжалвания антисубсидиен регламент и в съображения 75, 76 и 81 от обжалвания антидъмпингов регламент, като тя не се отнася до липсата на мотиви относно посочените обосновки. Поради това доводът на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

162    На трето място, що се отнася до мотивите за разширяването на обхвата на първоначалните мита по отношение на смесите ≤ B20, които преди това са били изключени от приложното поле на първоначалните регламенти, в съображения 55 и 56 от обжалвания антисубсидиен регламент и в съображения 60 и 61 от обжалвания антидъмпингов регламент Съветът припомня доводите относно това изключване, изложени от National Biodiesel Board (NBB), представляващ американската промишленост в областта на биодизела, и от други заинтересовани страни. В отговор на тези доводи в съображения 57—59 от обжалвания антисубсидиен регламент и в съображения 62—64 от обжалвания антидъмпингов регламент Съветът посочва, че в разглеждания случай има достатъчно данни, показващи „prima facie […], че е налице заобикаляне“ по смисъла на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 23 от основния антисубсидиен регламент. Съветът също така посочва, че предвидената в тези разпоредби процедура не променя определението на разглеждания продукт или на сходния продукт. В съображение 65 от обжалвания антисубсидиен регламент и в съображение 70 от обжалвания антидъмпингов регламент Съветът разяснява защо приема, че е възможно смесите ≤ B20 да се считат за „леко видоизменение на разглеждания продукт“, който може да бъде предмет на процедура срещу практики на заобикаляне.

163    Противно на твърденията на жалбоподателя, тези мотиви изобщо не са неправилни.

164    На четвърто място, що се отнася до посочените от жалбоподателя в съдебното заседание мотиви, свързани с начина, по който е бил установен дъмпингът, най-напред трябва да се припомни, че липсата на мотиви или тяхната непълнота са абсолютни процесуални предпоставки, които могат и дори трябва да бъдат разгледани служебно от съда на Съюза (вж. по аналогия Решение на Съда от 20 февруари 1997 г. по дело Комисия/Daffix, C‑166/95 P, Recueil, стр. I‑983, точка 24). Следователно доводът на жалбоподателя не може да се отхвърли поради това, че е представен със закъснение.

165    Трябва да се отбележи, че в съображение 79 от обжалвания антидъмпингов регламент Съветът посочва, че „[в] съответствие с член 13, параграфи 1 и 2 от основния [антидъмпингов] регламент [е бил] разгледан въпросът дали са налице доказателства за дъмпинг по отношение на определената при първоначалното разследване нормална стойност“ и че „[с]равнението на среднопретеглената нормална стойност със среднопретеглената експортна цена [е] показа[ло] наличието на дъмпинг“.

166    Тези мотиви надлежно показват въз основа на кои елементи е било установено наличието на дъмпинг.

167    Следователно третото правно основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и принципа на добра администрация

168    В рамките на четвъртото си правно основание жалбоподателят посочва, че е оказал пълно съдействие в процедурите срещу практиките на заобикаляне, но въпреки това му е била наложена ставката, приложима за всички други предприятия, които не са оказали съдействие или които са станали известни в хода на първоначалното разследване, и по-специално третата категория предприятия, посочена в точка 21 по-горе. Всъщност неучастието на жалбоподателя в първоначалното разследване се дължало на обстоятелството, че по това време той не бил износител на биодизел.

169    Предвид особеното си положение жалбоподателя счита, на първо място, че съгласно принципа на недопускане на дискриминация Съветът е трябвало да му наложи ставката, приложима за дружествата, оказали съдействие в хода на първоначалното разследване и невключени в извадката, които са включени в приложения към първоначалните регламенти списък, и по-специално втората категория предприятия, посочена в точка 20 по-горе. Жалбоподателят счита, че се намира в същото положение като тези предприятия.

170    На второ място, жалбоподателят твърди, че осигурената от него информация в хода на процедурата срещу практиките на заобикаляне би трябвало да е достатъчна, за да му бъде предоставено индивидуално третиране. Съгласно принципа на добра администрация Съветът трябвало да третира индивидуално дружествата, които не са засегнати от първоначалното разследване, преди да им наложи мерките произволно и без да проверява доколко тези дружества са извършвали или не дъмпинг. В отговор на писменото становище при встъпване на EBB жалбоподателят посочва, че Комисията е оставила у него впечатлението, че не счита износа му за заобикаляне. Жалбоподателят обаче не твърди изрично, че е налице нарушение на принципа на добра администрация, нито пък прави някакъв извод от последното твърдение.

171    Съветът, поддържан от Комисията, счита доводите на жалбоподателя за неотносими.

172    На първо място, що се отнася до твърдението за нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, подобно на Съвета, трябва да се констатира, че жалбоподателят не е в същото положение като дружествата, които са оказали съдействие в хода на първоначалното разследване и които не са били включени в извадката. Всъщност, макар жалбоподателят да оказва съдействие на институциите на Съюза в рамките на процедурите срещу практиките на заобикаляне, вносът му заобикаля налагането на първоначалните мита. Противно обаче на обикновените антидъмпингови и антисубсидийни процедури, при които може да се стигне до налагането на по-ниски мита на оказалите съдействие предприятия, при процедурите срещу практики на заобикаляне не се стига до определянето на каквото и да било мито, а само се разширява обхватът на заобиколеното първоначално мито.

173    В разглеждания случай митата, които са щели да се начислят на жалбоподателя, ако не беше заобикалял разглежданите мерки, по принцип са щели да бъдат тези, които се прилагат за всички останали предприятия, освен ако преди осъществяването на вноса на смеси ˃ B20 той е поискал и му е било предоставено индивидуално третиране като нов износител на основание член 11, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент и член 20 от основния антисубсидиен регламент.

174    При това положение Съветът не е нарушил принципа на недопускане на дискриминация, налагайки на жалбоподателя остатъчните ставки, приложими за всички други предприятия, които не са оказали съдействие или не са станали известни в рамките на първоначалното разследване.

175    Освен това трябва да се отбележи, че в прилаганите по отношение на жалбоподателя остатъчни ставки, въпреки че са високи, вече е отчетено високо общо равнище на сътрудничество (81 %) от страна на предприятията в първоначалното разследване (вж. точка 21 по-горе).

176    На второ място, що се отнася до твърдението за нарушение на принципа на добра администрация поради липсата на индивидуално третиране на жалбоподателя, следва да се отбележи, че такова третиране не е било възможно в процедурите срещу практиките на заобикаляне. Всъщност, както бе посочено в точка 172 по-горе, с тази процедури се цели разширяване по отношение на разглеждания внос на обхвата на митата, наложени от Съвета със заобиколения регламент, а не се стига до налагането на нови мита, определени чрез изчисляване на дъмпинговия марж и/или на размера на субсидирането и вредата, свързани с вноса на операторите, заобиколили мерките. Освен това, поради изложените в точка 105 по-горе съображения, възможността на жалбоподателя да се предостави индивидуално третиране в качеството му на нов износител е изключена.

177    Следва да се добави, че неучастието на жалбоподателя в първоначалното разследване, тъй като по това време не внася биодизел в Съюза, не е основание за изключително индивидуално третиране въз основа на принципа на добра администрация. Всъщност, както бе посочено в точка 141 по-горе, в основния антидъмпингов и основния антисубсидиен регламент няма изискване предприятията, за които се отнася дадена процедура срещу практики на заобикаляне, преди това да са внасяли засегнатите от първоначалните мита продукти. При това положение, както подчертава Комисията, не е изключена възможността производители или вносители, които не са били засегнати от първоначалните регламенти, да бъдат задължени да заплатят митата, чийто обхват е разширен в резултат на процедура срещу практики на заобикаляне. В тези случаи налаганите мита, чийто обхват е разширен, съответстват на определените в първоначалните регламенти остатъчни мита.

178    Следователно твърдението на жалбоподателя за нарушение на принципа на добра администрация поради липсата на индивидуално третиране е неоснователно.

179    От гореизложеното следва, че четвъртото правно основание на жалбоподателя и съответно цялата жалба трябва да бъдат отхвърлени.

 По съдебните разноски

180    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

181    Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да понесе собствените си съдебни разноски и да бъде осъден да заплати съдебните разноските на Съвета и EBB в съответствие с техните искания.

182    На основание член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      BP Products North America Inc. понася собствените си съдебни разноски, както и съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз и на European Biodiesel Board (EBB).

3)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Martins Ribeiro Dehousse Van der Woude

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 януари 2014 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора

Първоначални процедури

Процедури срещу практики на заобикаляне

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  По допустимостта

2.  По същество

По първото правно основание, изведено от нарушение на основния антидъмпингов и основния антисубсидиен регламент и на принципа на правна сигурност, както и от извършването на злоупотреба с власт чрез разширяването на обхвата на първоначалните мита посредством процедурите срещу практиките на заобикаляне

По първата част от първото правно основание относно съществуващите различия между смесите ˃ B20 и смесите ≤ B20, както и относно изричното изключване на последните от първоначалните регламенти

–  По основните характеристики на смесите ≤ B20 и ˃ B20

–  По изричното изключване на смесите ≤ B20 от първоначалните регламенти

–  По злоупотребата с власт

По втората част от първото правно основание, изведена от липсата на видоизменение на разглеждания продукт

По второто правно основание, изведено от наличието на явни грешки в преценката на фактите, засягащи жалбоподателя

По първата част от второто правно основание относно невъзможността за преработване на смесите ≤ B20 с цел да се превърнат отново в смеси ˃ B20

По втората част от второто правно основание относно липсата на промяна в схемите на търговия

По третата част от второто правно основание относно преценката на изтъкнатите от жалбоподателя икономически обосновки

По третото правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и принципа на добра администрация

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.