ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
20 март 2014 година(*)
„Иск за обезщетение — Членове на Европейския парламент — Проверка на пълномощията — Решение на Парламента, с което мандатът на член на Европейския парламент е обявен за недействителен — Отмяна на решението на Парламента посредством решение на Съда — Иск, който е отчасти явно недопустим и отчасти лишен от всякакво правно основание“
По дело T‑43/13
Beniamino Donnici, с местожителство в Кастролиберо (Италия), за когото се явяват V. Vallefuoco и J.‑M. Van Gyseghem, адвокати,
ищец,
срещу
Европейски парламент, за който се явяват N. Lorenz и S. Seyr, в качеството на представители,
ответник,
с предмет иск за обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в резултат от приемането на Решение на Парламента от 24 май 2007 г. относно проверката на неговите пълномощия, което е било отменено с Решение на Съда от 30 април 2009 г. по дело Италия и Donnici/Парламент (C‑393/07 и C‑9/08, Сборник, стр. I‑3679),
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, F. Dehousse и A. Collins, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 По време на изборите за членове на Европейския парламент, проведени на 12 и 13 юни 2004 г., ищецът г‑н Beniamino Donnici издига кандидатурата си в общата листа Società Civile — Di Pietro Occhetto. Тази листа получава две места, първото в избирателния район на Южна Италия, а второто — в избирателния район на Северозападна Италия. Г‑н Antonio Di Pietro, който е начело и в двата избирателни района, предпочита този на Южна Италия.
2 Г‑н Achille Occhetto фигурира на второ място в кандидатските листи предвид броя на получените в двата избирателни района гласове, като изпреварва ищеца в избирателния район на Южна Италия и г‑н Giulietto Chiesa в този на Северозападна Италия. След като г‑н Di Pietro предпочита мандата в избирателния район на Южна Италия, г‑н Occhetto е трябвало да бъде обявен за избран в избирателния район на Северозападна Италия. Въпреки това с писмена декларация от 6 юли 2004 г., получена на следващия ден в Ufficio elettorale nazionale per il Parlamento europeo presso la Corte di cassazione (Национално избирателно бюро за Европейски парламент към италианския касационен съд, наричано по-нататък „италианското избирателно бюро“), г‑н Occhetto, който към този момент има мандат в Сената на Италианската република, се отказва от мястото си в Европейския парламент в двата избирателни района.
3 В резултат на този отказ на 18 юли 2004 г. италианското избирателно бюро обявява за избрани г‑н Chiesa в избирателния район на Северозападна Италия, както и г‑н Di Pietro в този на Южна Италия и на 12 ноември 2004 г. съобщава името на ищеца като първи в списъка на заместниците на г‑н Di Pietro за избирателния район на Южна Италия, докато г‑н Occhetto, който се оттегля, не фигурира в този списък.
4 По време на парламентарните избори в Италия, проведени на 9 и 10 април 2006 г., г‑н Di Pietro е избран за депутат в Парламента на Италианската република и с действие от 28 април 2006 г. предпочита своя национален мандат. Тъй като в съответствие с член 7, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 20 септември 1976 година (ОВ L 278, стр. 1), изменен и преномериран с Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета от 25 юни 2002 г. и от 23 септември 2002 г. (ОВ L 283, стр. 1) тази длъжност е несъвместима с качеството на член на Европейския парламент, последният установява, че мястото е вакантно.
5 С декларация от 27 април 2006 г. с адресат италианското избирателно бюро г‑н Occhetto, който издига кандидатурата си за същите национални избори, но не е преизбран, оттегля отказа си от 6 юли 2004 г. и изразява желание да заеме мястото, овакантено в резултат на направения от г‑н Di Pietro избор да заседава в Парламента на Италианската република.
6 В резултат на тази декларация на 8 май 2006 г. италианското избирателно бюро обявява г‑н Occhetto за избран в Европейския парламент и на същата дата съобщава на Парламента името му като заместник на г‑н Di Pietro.
7 С решение от 21 юли 2006 г. Tribunale amministrativo regionale del Lazio (Областен административен съд, Лацио, Италия) отхвърля като неоснователна жалбата за отмяна, подадена от ищеца срещу това обявяване.
8 Ищецът оспорва и пред Европейския парламент обявяването на избора на г‑н Occhetto за член на последния на мястото на г‑н Di Pietro. Оспорването е разгледано от Комисията по правните въпроси на Парламента в заседанието ѝ от 21 юни 2006 г. След като установява, че в съответствие с член 12 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787, изменен и преномериран, оспорването е недопустимо, тъй като се основава на legge n. 18, Elezione dei membri del Parlamento europeo spettanti all’Italia (Закон № 18 за избиране на представители от Италия в Европейския парламент) от 24 януари 1979 г. (GURI № 29 от 30 януари 1979 г., стр. 947), Комисията по правните въпроси единодушно предлага да се потвърди мандатът на г‑н Occhetto. На 3 юли 2006 г. Европейският парламент потвърждава мандата на г‑н Occhetto.
9 С решение от 6 декември 2006 г. Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) уважава жалбата на ищеца срещу решението на Tribunale amministrativo regionale del Lazio, като отменя извършеното от италианското избирателно бюро на 8 май 2006 г. обявяване на избора на г‑н Occhetto за член на Европейския парламент.
10 Решението на Consiglio di Stato придобива сила на пресъдено нещо след решението от 26 март 2007 г. на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия), с което жалбата на г‑н Occhetto е обявена за недопустима поради неспазване на формално изискване.
11 На 29 март 2007 г. италианското избирателно бюро се запознава с решението на Consiglio di Stato и обявява избирането на ищеца за член на Парламента в избирателния район на Южна Италия, като отменя по този начин мандата на г‑н Occhetto. След уведомяването на Европейския парламент за това обявяване последният се запознава с него, което е отразено в протокола от пленарното заседание от 23 април 2007 г., по силата на който ищецът заема депутатско място в Парламента, но само временно и под условие на последващо решение на Парламента за проверка на неговите пълномощия.
12 Междувременно с писмо от 5 април 2007 г. г‑н Occhetto прави оспорване и иска от Европейския парламент да потвърди мандата му, както и да не потвърждава този на жалбоподателя. В резултат на това оспорване Парламентът възлага на своята правна комисия да разгледа мандата на ищеца.
13 С решение на Европейския парламент от 24 май 2007 г. за проверката на пълномощията на ищеца (наричано по-нататък „спорното решение“) мандатът на ищеца е обявен за недействителен, а този на г‑н Occhetto е потвърден.
14 Спорното решение е съобщено на ищеца на 29 май 2007 г.
15 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 22 юни 2007 г., ищецът иска отмяна на спорното решение.
16 Освен това ищецът подава и молба за спиране на изпълнението на спорното решение. С определение от 15 ноември 2007 г. по дело Donnici/Парламент (T‑215/07 R, Сборник, стр. II‑4673) съдията по обезпечителното производство уважава молбата и спира изпълнението на спорното решение. По този начин ищецът е могъл отново да заеме депутатско място в Европейския парламент.
17 С жалба, подадена в секретариата на Съда на 9 август 2007 г., заведена под номер C‑393/07, Италианската република иска отмяна на спорното решение.
18 С Определение от 13 декември 2007 г. по дело Donnici/Парламент (Т‑215/07, Сборник, стр. II‑5239) Общият съд се десезира по делото в полза на Съда, за да може последният да се произнесе по жалбата за отмяна. Тя е заведена в регистъра на Съда под номер C‑9/08.
19 С решение от 30 април 2009 г. по дело Италия и Donnici/Парламент (C‑393/07 и C‑9/08, Сборник, стр. I‑3679) Съдът отменя спорното решение.
20 С писмо от 6 юли 2010 г. ищецът се обръща към Европейския парламент с искане за поправяне на вредите, претърпени в резултат на приемането на спорното решение.
21 Генералният секретар на Европейския парламент отговаря с писмо от 1 октомври 2010 г. и отхвърля искането за обезщетяване на вредите на ищеца.
22 С писмо от 22 юни 2011 г. ищецът отговаря на писмото на генералния секретар на Европейския парламент от 1 октомври 2010 г., като отново предявява искането си за обезщетяване и отправя официална покана за доброволно изпълнение до Парламента. Той не получава никакъв отговор от страна на последния.
Производство и искания на страните
23 На 29 януари 2013 г. ищецът подава настоящия иск в секретариата на Общия съд.
24 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 25 април 2013 г., Европейският парламент прави възражение за недопустимост на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. Ищецът представя своето становище по възражението на 10 юни 2013 г.
25 Ищецът моли Общия съд:
– да осъди Европейския парламент да заплати сумата от 1 720 470 EUR или по-малка сума съобразно преценката на Общия съд,
– да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.
26 В своето възражение за недопустимост Европейският парламент моли Общия съд:
– да отхвърли иска като неоснователен,
– да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.
27 В становището си по възражението за недопустимост ищецът моли Общия съд да отхвърли това възражение и да уважи исканията, направени в исковата молба.
От правна страна
Доводи на страните
28 Европейският парламент посочва, че искът е подаден след изтичането на петгодишния срок, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз.
29 Ищецът оспорва по същество твърдението, че е подал иска за обезщетение след изтичането на петгодишния давностен срок, и иска от Общия съд да се произнесе в отсъствието на ответника и да уважи неговите искания, тъй като според него Европейският парламент е повдигнал своето възражение за недопустимост извън двумесечния срок, предоставен на ответника за подаване на писмената защита, който срок следва да се приложи спрямо повдигането на възражението за недопустимост.
30 Ищецът иска обезщетение за четири вида вреди: на първо място, поради неплащането на представителни надбавки, които той е трябвало да получи между 29 март и 15 ноември 2007 г., както и на различни обезщетения и възстановявания на разходи с фиксиран размер, свързани с работата на депутат; на второ място, поради загубата на възможността да бъде преизбран за нов мандат; на трето място, поради обстоятелството, че със спорното решение е бил лишен от възможност да упражнява своите политически права като член на Европейския парламент през почти една пета от продължителността на своя мандат, и на четвърто място, поради неблагоприятните последици от невъзможността да заема депутатско място за пенсионните му права, които е могъл да придобие като член на Парламента.
Преценка на Общия съд
31 По силата на член 114, параграф 1 от Процедурния правилник, когато някоя от страните помоли за това, Общият съд може да се произнесе по възражението за недопустимост, без да се засяга съществото на спора. Съгласно параграф 3 от същия член производството по молбата преминава в устна фаза, освен ако Общият съд не реши друго.
32 Съгласно член 111 от Процедурния правилник, когато искът или жалбата са явно неподсъдни на Общия съд или когато са явно недопустими или явно лишени от всякакво правно основание, Общият съд може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
33 В конкретния случай Общият съд счита, че от доказателствата по делото става достатъчно ясно, че не следва да се започва устно производство.
По закъснялото повдигане на възражението за недопустимост
34 Ищецът твърди по същество, че следва да се постанови решение в отсъствието на ответника, както и че неговите искания следва да бъдат уважени, тъй като според него Европейският парламент е повдигнал възражението за недопустимост след изтичането на двумесечния срок, предвиден в член 46, параграф 1 от Процедурния правилник за подаването на писмената защита, който се прилага и към повдигането на възражението за недопустимост.
35 В настоящия случай исковата молба е била подадена в секретариата на Общия съд на 29 януари 2013 г., изпратена е на Европейския парламент на 18 февруари 2013 г. и е получена от него на 19 февруари 2013 г. (вж. приложение В1 към възражението за недопустимост).
36 Европейският парламент подава възражението за недопустимост на 25 април 2013 г.
37 Наистина срокът за подаване на писмената защита е двумесечен.
38 Този срок е предоставен на институцията ответник, за да отговори на исковата молба, като избере или да отговори по същество, представяйки писмена защита, или да изтъкне недопустимостта на иска, повдигайки възражение за недопустимост за тази цел в съответствие с член 114, параграф 1 от Процедурния правилник.
39 Поради това следва да се приеме, че срокът за повдигане на възражението за недопустимост е също двумесечен.
40 Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд обаче „процесуалните срокове се считат удължени еднократно със срок от 10 дни поради отдалеченост“.
41 Освен това Общият съд вече е постановил, че срокът, предвиден в член 46, параграф 1 от Процедурният правилник за представяне на писмената защита, започва да тече едва от датата на получаване на исковата молба от ответника (Определение на Общия съд от 14 декември 1992 г. по дело Lenz/Комисия, T‑47/92, Recueil, стр. II‑2523, точка 34).
42 Следва да се приеме, че тази съдебна практика се прилага и спрямо срока за повдигане на възражението за недопустимост.
43 Следователно в настоящия случай срокът изтича на 29 април 2013 г.
44 Тъй като възражението за недопустимост е повдигнато от Европейския парламент на 25 април 2013 г., то не е направено след изтичането на срока.
45 Поради това искането на ищеца Общият съд да постанови решение в отсъствието на ответника следва да се отхвърли.
По погасителната давност
46 Съгласно член 46 от Статута на Съда исковете срещу Европейския съюз по дела в областта на извъндоговорната отговорност се погасяват след изтичането на срок от пет години от датата на възникване на събитието, което ги обуславя.
47 При определяне на продължителността на така предвидения давностен срок се взема предвид по-специално времето, необходимо на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди, за да събере подходящата информация с оглед на предявяване на евентуален иск, както и за да провери фактите, на които може да се позове, за да обоснове този иск (вж. Решение на Съда от 8 ноември 2012 г. по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑469/11 P, точка 33 и цитираната съдебна практика).
48 Съгласно постоянната съдебна практика този срок започва да тече, след като са изпълнени всички условия, от които зависи задължението за поправяне на вреди, и по-специално когато подлежащата на поправяне вреда се конкретизира (вж. Решение по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, посочено в точка 47 по-горе, точка 34 и цитираната съдебна практика).
49 Действително член 46 от Статута на Съда следва да се тълкува в смисъл, че погасяването по давност не може да се противопостави на претърпялото вреда лице, което е могло да узнае едва в по-късен момент за пораждащия вредата факт и което поради това не е разполагало с разумен срок за представяне на своята искова молба или претенция преди изтичането на давностния срок (вж. Решение по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, посочено в точка 47 по-горе, точка 35 и цитираната съдебна практика).
50 При все това обаче условията, от които зависи задължението за поправяне на посочените в член 340, втора алинея ДФЕС вреди, и следователно правилата за давността за исковете за поправянето им могат да се основават само на строго обективни критерии (вж. Решение по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, посочено в точка 47 по-горе, точка 36 и цитираната съдебна практика).
51 В този смисъл точното и подробно запознаване с фактите по случая не фигурира сред елементите, които трябва да са налице, за да започне да тече давностният срок. Освен това субективната преценка относно наличието на вреда от страна на претърпялото я лице не следва да се взема предвид при определянето на началния момент на срока за погасяване на иска за извъндоговорна отговорност на Съюза (вж. Решение по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, посочено в точка 47 по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика).
52 В случай на спорове, породени от индивидуални актове, давностният срок започва да тече от момента, в който решението произведе действие по отношение на лицата, които са негови адресати (вж. Решение по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, посочено в точка 47 по-горе, точка 38 и цитираната съдебна практика).
53 В настоящия случай искането на ищеца за обезщетение се основава на спорното решение, с което Европейският парламент е обявил за недействителен мандата на ищеца и е потвърдил мандата на г‑н Occhetto.
54 Така решението на Европейския парламент представлява вредоносният акт, който може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, което впрочем се твърди от самия ищец в точка 40 от исковата молба.
55 Следователно вредоносните последици на спорното решение по отношение на ищеца са възникнали от момента, в който Европейският парламент го е уведомил за това решение.
56 В този контекст е ирелевантно обстоятелството, че спорното решение е било отменено с Решение по дело Италия и Donnici/Парламент, посочено в точка 19 по-горе. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че за началния момент, от който започва да тече давностният срок, е без значение дали незаконосъобразното поведение на Съюза е установено със съдебно решение (вж. Решение по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, посочено по-горе в точка 47, точка 42 и цитираната съдебна практика). Доводите, изведени от ищеца от Решение на Съда от 27 януари 1982 г. по дело Birra Wührer и др./Съвет и Комисия (256/80, 257/80, 265/80, 267/80 и 5/81, Recueil, стр. 85), Решение на Съда от 27 януари 1982 г. по дело De Franceschi/Съвет и Комисия (51/81, Recueil, стр. 117) и Решение на Общия съд от 27 септември 2007 г. по дело Pelle и Konrad/Съвет и Комисия (T‑8/95 и T‑9/95, Сборник, стр. II‑4117) и съгласно които погасителната давност започва да тече от момента, в който Съдът обяви даден акт за незаконосъобразен, произтичат от неправилен прочит на тези решения и следователно трябва да се отхвърлят.
57 Наистина съгласно член 46 от Статута на Съда давностният срок може да се прекъсва, ако преди образуването на производство пред Съда увредената страна е предявила претенцията си пред съответната институция. В този случай обаче давността се прекъсва само ако предявяването на претенцията е последвано от подаването на искова молба в определения съгласно член 263 ДФЕС или 265 ДФЕС срок.
58 В настоящия случай обаче писмата с дата 6 юли 2010 г. и 22 юни 2011 г., отправени от ищеца до Европейския парламент, не са последвани от подаването на искова молба в определения съгласно член 263 ДФЕС или 265 ДФЕС срок. Следователно посочените писма не оказват влияние върху петгодишния давностен срок, предвиден в член 46 от Статута на Съда.
59 При все това следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика се приема, че вредата е с продължителен характер, поради това че по размер нараства пропорционално на броя на изминалите дни (Решение на Съда от 28 февруари 2013 г. по дело Inalca и Cremonini/Комисия, C‑460/09 P, точка 80).
60 В случай на вреда с продължителен характер обаче погасителната давност по член 46 от Статута на Съда се прилага в зависимост от датата на прекъсващия давността акт за периода, който предшества с пет години тази дата, без това да засяга евентуалните права, възникнали в последващите периоди (Определение на Общия съд от 14 декември 2005 г. по дело Arizona Chemical и др./Комисия, T‑369/03, Recueil, стр. II‑5839, точка 116 и Определение на Общия съд от 10 април 2008 г. по дело 2K-Teint и др./Комисия и ЕИБ, T‑336/06, непубликувано в Сборника, точка 106).
61 Поради това следва да се разгледат различните съставни части на вредата, чието поправяне се претендира от ищеца.
62 На първо място, ищецът иска да му бъде изплатена сумата от 90 000 EUR (12 000 EUR x 7,5 месеца) неполучени представителни надбавки за периода между 29 март и 15 ноември 2007 г.
63 За същия период, между 29 март и 15 ноември 2007 г. ищецът претендира да бъде обезщетен за следните различни части на вредата поради загубата на възможност в съответствие с коефициент, който той оценява на 90 %: 45 000 EUR за възстановяване на разходи с фиксиран размер за самолетни пътувания (1 500 EUR x 4 седмици x 7,5 месеца), 2 000 EUR за възстановяване на разходи с фиксиран размер за участие в конгреси и кръгли маси (3 800 EUR годишно), 43 500 EUR обезщетения за дневни разноски (290 EUR x 5 работни дни x 4 седмици X 7,5 месеца), 112 500 EUR възстановяване на разходи поради липсата на парламентарни асистенти (15 000 EUR x 7,5 месеца) и 30 000 EUR за възстановяване на общи разходи с фиксиран размер, или общо 234 300 EUR, 90 % от които правят окончателната сума от 210 870 EUR.
64 Както обаче посочва самият ищец, твърдяната вреда е настъпила окончателно на 15 ноември 2007 г.
65 Следователно давностният срок е изтекъл на 15 ноември 2012 г., без той да е бил прекъсван от някакво действие, тъй като всъщност исковата молба е била подадена едва на 29 януари 2013 г.
66 Ето защо претенцията е погасена по давност по отношение на първата част от вредата.
67 В това отношение е неоснователен доводът на ищеца, че на 15 ноември 2007 г. вредата е била само предвидима, а не сигурна, и че тя е станала такава едва след Решение по дело Италия и Donnici/Парламент, с което се отменя спорното решение.
68 Всъщност вредата, състояща се от загубата на представителни надбавки и на обезщетения и възстановявания на разходи с фиксиран размер, свързани с работата на депутат, за периода между 29 март и 15 ноември 2007 г., са били напълно конкретизирани и съответно сигурни към 15 ноември 2007 г.
69 Освен това във всеки случай установяването на незаконосъобразността на спорното решение не оказва влияние върху началния момент, от който започва да тече давностният срок (вж. точка 56 по-горе).
70 На последно място, за изчерпателност следва да се посочи, че ищецът е заемал депутатско място в Европейския парламент — или най-малкото е бил състояние да го заема — от 23 април (датата, на която в пленарно заседание Европейският парламент се е запознал с избора на ищеца за депутат) до 24 май 2007 г. (датата, на която Парламентът е обявил за недействителен мандата на ищеца).
71 На второ място, ищецът претендира да му бъде присъдена сумата от 200 000 EUR поради обстоятелството, че със спорното решение е бил лишен от възможност да упражнява своите политически права като член на Европейския парламент през почти една пета от продължителността на своя мандат.
72 Още веднъж следва да се констатира, че съгласно направените от самия ищец изложения, претърпяната от него евентуална вреда при всички случаи е била изцяло конкретизирана към 15 ноември 2007 г.
73 Следователно претенцията е също така погасена по давност, що се отнася до втората част на вредата.
74 На последно, трето място, ищецът посочва, че тъй като седем месеца и половина не е могъл да изпълнява своите функции, не е могъл да придобие пенсионни права за целия свой мандат.
75 Съответно той иска да му бъде платена сумата от 831 600 EUR, съответстваща на цялата пенсия, която той е щял да получи, ако беше придобил права през петте години на своя мандат, изчислена ex aequo et bonо въз основа на петнадесет години.
76 Следва да се констатира, че съгласно направените от самия ищец изложения претърпяната от него евентуална вреда, а именно непридобиването на пенсионни права между март и ноември 2007 г., във всички случаи е била изцяло конкретизирана към 15 ноември 2007 г.
77 Следователно претенцията е също така погасена по давност, що се отнася до третата и последна част на вредата.
78 Що се отнася до останалата част, следва да се изтъкне, от една страна, че тъй като е бил само заместник и не е заемал депутатско място между 12, респ. 13 юни 2004 г. и 29 март 2007 г., ищецът не може да претендира, че е бил възпрепятстван да придобие пенсионни права през този период, през който не е бил член на Европейския парламент. От друга страна, тъй като е заемал депутатско място между 15 ноември 2007 г. и 6 юни 2009 г., на която дата е приключил парламентарният мандат, ищецът е бил в състояние да придобие пенсионни права през този период.
79 Ето защо следва да се приеме, че що се отнася до разгледаните по-горе три части на вредата, искът за обезщетение на ищеца срещу Европейския парламент е погасен по давност към момента на предявяването му.
По загубата на възможност да бъде преизбран за допълнителен петгодишен мандат
80 Ищецът иска да му бъдат присъдени 388 000 EUR поради загубата на възможността да бъде преизбран за допълнителен петгодишен мандат, доколкото по същество седем месеца и половина е бил възпрепятстван да заеме своето място и е бил въвлечен в последвалото съдебно производство, продължило повече от две години. Той счита, че по този начин е бил отстранен от политическия живот за почти една пета от продължителността на своя мандат, което му е попречило да развие своята мрежа чрез пълноценна политическа дейност. Той счита, че неговите вреди се дължат едновременно на загубата на представителните надбавки, на които е щял да има право, ако е бил избран, и на възможност за ново развитие, която този мандат е можел да донесе за неговата политическа кариера и която има особена икономическа стойност с оглед на възлагането на други престижни институционални функции.
81 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика за ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза и осъществяването на правото на обезщетение за претърпяна вреда на основание член 288, втора алинея ЕО следва да са налице всички условия, що се отнася до незаконосъобразността на поведението, в което се упрекват институциите, до настъпването на вреда и до наличието на причинно-следствена връзка между това поведение и твърдяната вреда (вж. Решение на Съда от 18 март 2010 г. по дело Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, Сборник, стр. I‑2259, точка 40 и цитираната съдебна практика).
82 Доколкото предвидените в член 288, втора алинея ЕО три условия за отговорността трябва да са изпълнени кумулативно, обстоятелството, че едно от тях не е налице, е достатъчно за отхвърляне на иск за обезщетение (Решение на Съда от 9 септември 1999 г. по дело Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, Recueil, стр. I‑5251, точка 14).
83 Освен това не съществува никакво задължение проверката на условията за отговорност на една институция да се извършва в определен ред (вж. в този смисъл Решение по дело Lucaccioni/Комисия, посочено в точка 82 по-горе, точка 13).
84 Не може да се прави позоваване на общите за държавите членки принципи на правото, към които препраща член 288, втора алинея ЕО, в подкрепа на тезата, че Съюзът е длъжен да поправи всяка вредоносна последица, макар и далечна, от действията на неговите органи. Всъщност свързаното с причинно-следствената връзка условие се отнася до наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между действията на институциите и вредата (вж. в този смисъл Решение по дело Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, посочен в точка 81 по-горе, точка 53 и цитираната съдебна практика).
85 В настоящия случай обаче ищецът се ограничава до твърдението, че не е бил преизбран, тъй като е бил възпрепятстван да заеме депутатско място между 29 март и 15 ноември 2007 г., и че тази вреда се е конкретизирала в деня, в който той не е бил преизбран; той обаче по никакъв начин не установява наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между двете събития.
86 Освен това следва да се изтъкне, че ищецът дори не посочва да е бил кандидат в изборите за Европейски парламент и да е бил включен в кандидатска листа по този повод.
87 Следователно трябва да се приеме, че в това отношение неговата претенция е очевидно лишена от всякакво правно основание.
88 В заключение жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
89 В съответствие с член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл. Тъй като ищецът е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати свързаните с настоящото производство разноски в съответствие с исканията на Европейския парламент.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
определи:
1) Отхвърля иска.
2) Осъжда Beniamino Donnici да заплати свързаните с настоящото производство съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 20 март 2014 година.
E. Coulon | | S. Frimodt Nielsen |