РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
7 септември 2022 година(*)
„Държавни помощи — Помощ, приведена в действие от Белгия в полза на JCDecaux Street Furniture Belgium — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Предимство — Задължение за мотивиране“
По дело T‑642/19
JCDecaux Street Furniture Belgium, установено в Брюксел (Белгия), представлявано от A. Winckler, G. Babin и B. Cambier, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от G. Braga da Cruz, Цв. Георгиева и D. Recchia,
ответник,
подпомагана от
Clear Channel Belgium, установено в Брюксел, представлявано от P. de Bandt, M. Gherghinaru и L. Panepinto, адвокати,
встъпила страна,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen, председател, M. Jaeger и M. Stancu (докладчик), съдии,
секретар: L. Ramette, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след съдебното заседание от 2 март 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си, подадена на основание член 263 ДФЕС, жалбоподателят JCDecaux Street Furniture Belgium, по-рано JCDecaux Belgium Publicité, иска отмяна на Решение C(2019) 4466 окончателен на Комисията от 24 юни 2019 г. относно държавна помощ, приведена в действие от Белгия в полза на JCDecaux Belgium Publicité (SA.33078 (2015/C) (ex 2015/NN) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Обстоятелства по спора
2 Град Брюксел (Белгия) и жалбоподателят сключват два последователни договора за предоставяне на различни видове градско оборудване, част от което може да се използва за рекламни цели.
3 Първият договор, сключен на 16 юли 1984 г. (наричан по-нататък „договорът от 1984 г.“), който е с петнадесетгодишен срок на действие, предвижда жалбоподателят да предостави на град Брюксел и да използва рекламни съоръжения — автобусни спирки и градско оборудване, наречено „информационно градско оборудване“ (наричано по-нататък „MUPI“), които остават негова собственост при следните условия:
– жалбоподателят не дължи плащания за наем, права за ползване или такси за автобусните спирки и MUPI, но трябва да осигури на град Брюксел определен брой компенсации в натура, и по-специално да предостави безвъзмездно кошчета за хартиени отпадъци, обществени тоалетни и електронни вестници, както и да изготви общ план на град Брюксел, туристически план и план на хотелите, както и план на пешеходните трасета на град Брюксел,
– в замяна на тези услуги на жалбоподателя се разрешава да използва предоставените автобусни спирки и MUPI за рекламни цели,
– срокът на ползване на всяка инсталация е петнадесет години, считано от разполагането ѝ, установено със съвместно изготвен протокол.
4 През 1995 г. град Брюксел прекратява договора от 1984 г.
5 През 1998 г. град Брюксел провежда процедура за възлагане на обществена поръчка за изработка, доставка, разполагане, пускане в експлоатация, поддръжка и обслужване на MUPI, навеси на спирки за пътници и панели за показване на информация, част от които могат да се използват с рекламна цел.
6 За да спази договорните си задължения по договора от 1984 г. и да гарантира прозрачността на процедурата за възлагане на обществена поръчка, град Брюксел посочва в приложение 10 към специалните спецификации на посочената процедура (наричано по-нататък „приложение 10“) 282 автобусни спирки и 198 MUPI, обхванати от договора от 1984 г.(наричани по-нататък „вписаните в приложение 10 инсталации“), чието право на ползване от жалбоподателя все още не е изтекло съгласно клаузите на договора от 1984 г., като се посочват съответното им местоположение и съответната им крайна дата.
7 Вторият договор, сключен на 14 октомври 1999 г. (наричан по-нататък „договорът от 1999 г.“), съдържащ поръчка и посочените в точка 6 по-горе спецификации, включително приложение 10, е подписан от спечелилия търга жалбоподател и заменя договора от 1984 г. Предвидените в този договор условия са следните:
– срокът на действие на договора е петнадесет години,
– град Брюксел става собственик на разположеното градско оборудване срещу заплащане на еднократна нетна цена за всяка предоставена напълно оборудвана, монтирана и функционираща инсталация,
– жалбоподателят трябва да плаща месечен наем, за да използва обхванатото от договора градско оборудване за рекламни цели.
8 При изпълнението на договора от 1999 г. някои от вписаните в приложение 10 инсталации са били демонтирани преди предвидената в същото приложение крайна дата, докато други са запазени след посочената дата. За последните инсталации, за разлика от обхванатите от договора от 1999 г., жалбоподателят не плаща нито наем, нито такса на град Брюксел. Това положение е прекратено през август 2011 г., когато са демонтирани последните вписани в приложение 10 инсталации.
9 На 19 април 2011 г. встъпилата страна, Clear Channel Belgium, подава жалба до Европейската комисия, в която посочва, че като продължава да използва някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената крайна дата, без да плаща на град Брюксел нито наем, нито такса, жалбоподателят е получил държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар.
10 На 24 март 2015 г. Комисията открива официалната процедура по разследване на основание член 108 ДФЕС.
11 С решение от 29 април 2016 г. Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия) потвърждава решението от 13 декември 2010 г. на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия), който е постановил, че жалбоподателят не е спазил предвидените в приложение 10 крайни дати за използването на някои вписани в същото приложение инсталации, че не е получил изричното разрешение на град Брюксел да извърши „размяна“ на рекламните инсталации, и че следователно е използвал без никакво основание или право редица от тези инсталации върху публичната собственост на град Брюксел.
12 На 24 юни 2019 г. Комисията приключва официалната процедура по разследване с приемането на обжалваното решение. Членове 1 и 2 от него гласят:
„Член 1
Предоставената на [жалбоподателя] държавна помощ в размер, който съответства на неплатените наеми и такси за рекламните инсталации, монтирани в изпълнение на договора от 1984 г. на територията на град Брюксел и запазени след датата за демонтиране, предвидена в приложение 10 към договора от 1999 г., която помощ е предоставена от Белгия неправомерно в периода от 15 септември 2001 г. до 21 август 2010 г. в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС], е несъвместима с вътрешния пазар.
Член 2
1. Белгия е длъжна да възстанови от получателя помощта, посочена в член 1.
[…]“.
Искания на страните
13 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени член 1 от обжалваното решение, тъй като с него се приема, че в негова полза е налице несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ във връзка с изпълнението на договора от 1984 г., и членове 2—4 от него, тъй като с тях се разпорежда той да възстанови помощта на Кралство Белгия,
– да осъди Комисията и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.
14 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
15 Встъпилата страна иска от Общия съд да отхвърли жалбата.
От правна страна
16 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания. С първото основание жалбоподателят счита, че като е приела, че използването на някои вписани в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата представлява предимство, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, както и грешка при прилагане на правото. С второто, третото и четвъртото основание, изтъкнати при условията на евентуалност, жалбоподателят поддържа, че хипотетична държавна помощ би била съвместима с вътрешния пазар в приложение на Съобщение на Комисията относно рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (ОВ С 8, 2012 г., стр. 15) и на Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 7, 2012 г., стр. 3) (второ основание), че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране относно оценката на подлежащата на възстановяване сума (трето основание) и че възстановяването на твърдяната в обжалваното решение държавна помощ във всеки случай би било погасено по давност (четвърто основание).
По първото основание, според което, като е приела, че използването от жалбоподателя на някои вписани в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата представлява предимство, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, както и грешка при прилагане на правото
17 С първото си основание, разделено на три части, жалбоподателят цели по същество да постави под въпрос анализа, извършен от Комисията в съображения 82—96 от обжалваното решение, отнасящ се до понятието „икономическо предимство“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В първата част жалбоподателят поддържа, че Комисията неправилно не е взела предвид компенсационния механизъм, приложен от град Брюксел, за да запази икономическото равновесие на договора от 1984 г. (наричан по-нататък „компенсационният механизъм на договора от 1984 г.“). Във втората част жалбоподателят поддържа, че Комисията е възприела неправилен съпоставителен сценарий, като е счела, че за инсталациите, вписани в приложение 10 и запазени след предвидената в същото приложение крайна дата, се дължат наеми и такси. В третата част жалбоподателят поддържа, че Комисията неправилно е квалифицирала договора от 1984 г. като „чисто търговски“ и по този начин е отказала прилагането на критериите, изведени от съдебната практика, установена с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415).
По първата част, съгласно която Комисията неправилно не е взела предвид компенсационния механизъм на договора от 1984 г.
18 В първата част на първото основание жалбоподателят твърди, първо, че като е отхвърлила релевантността на компенсационния механизъм на договора от 1984 г., Комисията е пренебрегнала действителното и правното положение във връзка с дългосрочните договори за комунални услуги в Белгия, второ, че посоченият компенсационен механизъм, основан на задължението на град Брюксел да запази икономическото равновесие на договора от 1984 г., задължително изключва да му бъде предоставено предимство, трето, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като се е позовала на решение от 26 октомври 2016 г., Orange/Комисия (C‑211/15 P, EU:C:2016:798) и на съдебната практика, установена с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), без да вземе предвид компенсационния механизъм на договора от 1984 г., четвърто, че като е отхвърлила релевантността на този механизъм с мотива, че по искане на град Брюксел жалбоподателят „сам“ е приел да премахне някои вписани в приложение 10 инсталации, Комисията не е отчела обективния характер на понятието „държавна помощ“, и пето, че липсата на допълнителна документация, придружаваща компенсационния механизъм на договора от 1984 г., не позволява да се счита, че град Брюксел не е действал като пазарен оператор, нито да се докаже наличието на предимство, тъй като такава липса е обичайна за въпросния вид договори и тъй като нито законът, нито договорът предвиждат предварителен официален писмен документ, който да формализира компенсационния механизъм на договора от 1984 г.
19 Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
20 Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането на мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага да са изпълнени четири условия, а именно да е налице намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да предоставя селективно предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията. От друга страна, държавата трябва да носи отговорност за това предимство (вж. решение от 25 януари 2022 г., Комисия/European Food и др., C‑638/19 P, EU:C:2022:50, т. 121 и цитираната съдебна практика).
21 Колкото до понятието „помощ“, от съдебната практика е видно, че то включва не само позитивни престации, като субсидии, но и други видове намеса, облекчаващи под различна форма тежестите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие и които поради това, без да бъдат субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици (вж. решение от 11 септември 2014 г., Гърция/Комисия, T‑425/11, EU:T:2014:768, т. 39 и цитираната съдебна практика).
22 Ето защо е постановено, че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия освобождаване от икономически тежести, което, макар да не включва прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от това на други данъчнозадължени лица, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. по аналогия решение от 11 септември 2014 г., Гърция/Комисия, T‑425/11, EU:T:2014:768, т. 40 и цитираната съдебна практика).
23 По смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предимство е всяка икономическа полза, която едно предприятие не би могло да получи при нормални пазарни условия, т.е. при липса на държавна намеса (вж. в този смисъл решение от 29 април 1999 г., Испания/Комисия, C‑342/96, EU:C:1999:210, т. 41).
24 Освен това понятието „предимство“, неразделно свързано с квалифицирането на една мярка като държавна помощ, придобива обективен характер независимо от мотивите на авторите на разглежданата мярка. Така че естеството на преследваните от държавните мерки цели и тяхната обосновка са без значение за квалифицирането им като държавна помощ. Всъщност член 107, параграф 1 ДФЕС не разграничава държавните помощи според техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици (вж. решение от 25 януари 2022 г., Комисия/European Food и др., C‑638/19 P, EU:C:2022:50, т. 122 и цитираната съдебна практика).
25 Що се отнася до компенсационния механизъм на договора от 1984 г., следва да се констатира, на първо място, че обстоятелството, че целта на запазването и използването на някои вписани в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата е да се компенсират твърдените неблагоприятни последици, претърпени от жалбоподателя поради предсрочното изтегляне на част от вписаните в приложение 10 инсталации, за което се твърди, че е наложено от град Брюксел, и че този механизъм съответства на действителното и на правното положение на дългосрочните договори за комунални услуги в Белгия, не означава, че посоченият механизъм не може да представлява държавна помощ.
26 Всъщност, както е видно от цитираната в точка 24 по-горе съдебна практика, понятието „държавна помощ“ е обективно правно понятие, което се определя пряко от член 107, параграф 1 ДФЕС, който не разграничава държавните помощи според техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици. Следователно фактът, че целта на държавната мярка е да се запази икономическото равновесие на договора от 1984 г. или че тази цел съответства на принципите на националното право, не позволява да се изключи ab initio квалифицирането на такава мярка като „държавна помощ“.
27 Същото се отнася до довода на жалбоподателя, че като е отхвърлила релевантността на компенсационния механизъм на договора от 1984 г. с мотива, че по искане на град Брюксел жалбоподателят „сам“ е приел да премахне определени вписани в приложение 10 инсталации, Комисията не е отчела обективния характер на понятието „държавна помощ“.
28 На второ място, следва да се констатира, че противно на твърдяното от жалбоподателя, фактът на използването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата, без на град Брюксел да се заплаща нито наем, нито такса, е довел до облекчаване на тези тежести, които биха се включили в неговия бюджет.
29 Всъщност страните не спорят, че след сключването на договора от 1999 г. жалбоподателят е можел да монтира и използва градско оборудване на територията на град Брюксел само при предвидените в посочения договор условия, според които той е трябвало да плаща наем и такси. Съгласно приложение 10 чрез дерогация от клаузите на договора от 1999 г. вписаните в това приложение инсталации е можело да продължат да бъдат използвани от жалбоподателя при предвидените в договора от 1984 г. условия, а именно без да плаща нито наем, нито такса, но само до предвидените в това приложение крайни дати. След тези дати инсталациите е трябвало да бъдат заменени с нови, които са обхванати от договора от 1999 г. и за които следователно се дължат наеми и такси.
30 От това следва, че продължаването на използването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации при условията по договора от 1984 г. след предвидените в същото приложение крайни дати е позволило на жалбоподателя да избегне монтирането и използването на нови инсталации, обхванати от договора от 1999 г., и следователно плащането на наеми и такси, които е дължал съгласно последния договор. Освен това от съображение 49 от обжалваното решение е видно, че използването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации не е можело да продължи след предвидената в същото приложение крайна дата, без град Брюксел да го позволи.
31 Всъщност в това отношение следва да се констатира, че както е видно от точка 11 по-горе, в своето решение от 29 април 2016 г. Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) постановява, че жалбоподателят не е спазил предвидените в приложение 10 крайни дати за използването на някои вписани в същото приложение инсталации, че не е получил изричното разрешение на град Брюксел да извърши „размяна“ на рекламните инсталации, и че следователно е използвал без никакво основание или право редица от тези инсталации върху публичната собственост на град Брюксел.
32 Несъмнено жалбоподателят счита, че решението от 29 април 2016 г. на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) не може да бъде взето предвид в настоящото производство, доколкото град Брюксел не е бил страна по това дело и следователно не е можел да потвърди пред националния съд наличието на компенсационния механизъм на договора от 1984 г.
33 Този довод обаче не би могъл да се приеме. Всъщност, както правилно посочва Комисията, без жалбоподателят да ѝ възразява, от прочита на решението на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) от 29 април 2016 г. е видно, че град Брюксел е бил привлечен по делото и е имал възможност да представи съображенията си. Освен това, както е видно от обжалваното решение, в досъдебното производство град Брюксел не е оспорил последиците от това решение.
34 На трето място, жалбоподателят неправилно твърди, че в съображения 87—89 от обжалваното решение Комисията не е могла да се основе на точки 41—44 от решение от 26 февруари 2015 г., Orange/Комисия (T‑385/12, непубликувано, EU:T:2015:117), тъй като произтичащите от него заключения на Общия съд са специфични за фактите по това дело.
35 Всъщност в точка 43 от решението от 26 февруари 2015 г., Orange/Комисия (T‑385/12, непубликувано, EU:T:2015:117), Общият съд постановява, че държавна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС само доколкото посочената намеса трябва да се счита за насрещна компенсация за престациите на предприятия, на които е възложена услуга от общ икономически интерес с оглед изпълнението на задължения за обществени услуги, съгласно критериите, изведени в съдебната практика, установена с решение от 24 юли 2003 г. Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415). Следователно Общият съд не е възнамерявал да ограничи обхвата на това съображение до разглеждания в това решение случай. Освен това доводът, че в настоящия случай трябвало да се вземе предвид договорно споразумение, всъщност липсва, тъй като, както е видно точка 31 по-горе, в решението от 29 април 2016 г. Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) постановява, че жалбоподателят не е получил изричното разрешение на град Брюксел да извърши „размяна“ на рекламните инсталации.
36 Това заключение не може да бъде поставено под въпрос от довода на жалбоподателя, че сравнението със съдебната практика, установена с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), е неотносимо, тъй като той не дължал такси и наеми и не можело да става въпрос за прехвърляне на държавни ресурси. Всъщност в съображения 87—89 от обжалваното решение Комисията се позовава на съдебната практика, установена с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), във връзка с установяването на предимство, а не за да провери наличието на прехвърляне на държавни ресурси. Впрочем в третата част на първото основание самият жалбоподател се позовава на тази съдебна практика, като поддържа, че установените с нея условия са приложими към настоящия случай.
37 На четвърто място, що се отнася до поставянето под въпрос от жалбоподателя на заключението на Комисията в съображения 94 и 95 от обжалваното решение, че компенсационният механизъм на договора от 1984 г. не може да се счита за нормално поведение на оператор в условията на пазарна икономика, следва — дори да се предположи, че поведението на град Брюксел в настоящия случай може да се провери — да се припомни, че съгласно съдебната практика, за да се определи дали държавна мярка представлява помощ, следва да се прецени дали при сходни обстоятелства оператор, действащ в условията на пазарна икономика и с големина, съпоставима с тази на управляващите публичния сектор организации, би приел подобно решение, а именно в настоящия случай — да компенсира по сходен начин вреда, за която се твърди, че е причинена на съдоговорител при изпълнението на договорните му задължения (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2018 г. Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия, T‑165/15, EU:T:2018:953, т. 140). Освен това е необходимо обективни и проверими данни ясно да сочат, че съответната държава членка е взела предварително или едновременно с предоставянето на икономическото предимство решението с реално приложената мярка да компенсира вредата, за която се твърди, че е причинена на съдоговорител при изпълнението на договорните му задължения (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2012 г. Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 82 и 83).
38 В това отношение, на първо място, следва да се констатира, че нито едно от представените пред Комисията доказателства не позволява да се установи наличието на анализ от страна на град Брюксел на действително пропусната печалба от жалбоподателя във връзка с предсрочното демонтиране на някои от вписаните в приложение 10 инсталации, които компенсационният механизъм на договора от 1984 г. е следвало да компенсира, както и на ползите от запазването на други вписани в същото приложение инсталации.
39 На второ място, нищо в преписката не сочи, че град Брюксел е следвал прилагането на компенсационния механизъм на договора от 1984 г. В този смисъл впрочем по време на процедурата по разследване пред Комисията белгийските органи са посочили, че е имало несъответствие между броя на вписаните в приложение 10 инсталации, демонтирани предсрочно, и броя на инсталациите, запазени след предвидената в същото приложение крайна дата, и че твърдяната компенсация, извършена с компенсационния механизъм на договора от 1984 г., е надхвърлила необходимото за компенсиране на предполагаемите неблагоприятни последици за жалбоподателя (съображения 85 и 89 от обжалваното решение).
40 На трето място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че липсата на допълнителна документация, придружаваща компенсационния механизъм на договора от 1984 г., не позволява да се счита, че град Брюксел не е действал като участник на пазара, нито да се докаже наличието на предимство, тъй като такава липса е обичайна за въпросния вид договори и тъй като нито със закон, нито с договор се предвижда предварителен официален писмен документ, който да формализира компенсационния механизъм на договора от 1984 г., достатъчно е да се припомни, че както беше констатирано в точка 31, в решението си от 29 април 2016 г. Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) е постановил, че жалбоподателят не е спазил предвидените в приложение 10 крайни дати за използването на някои вписани в същото приложение инсталации, че не е получил изричното разрешение на град Брюксел да извърши „размяна“ на рекламните инсталации, и че следователно е използвал без никакво основание или право редица от тези инсталации върху публичната собственост на град Брюксел.
41 Освен това и във всеки случай, следва да се констатира, че както правилно посочва Комисията, независимо от това дали е била необходима писмена форма на компенсационния механизъм на договора от 1984 г. съгласно белгийското право или посочения договор, компенсационният механизъм не освобождава националната администрация от задължението да извърши анализ за наличието и обхвата на евентуална вреда, претърпяна от жалбоподателя поради предсрочното демонтиране на някои от вписаните в приложение 10 инсталации, които този механизъм е следвало да компенсира, за да се запази икономическото равновесие на договора от 1984 г., при това преди въвеждането на посочения механизъм. Всъщност такъв анализ е бил необходим, за да се провери дали мярката, предоставена от националната администрация, е в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз, по-специално с произтичащите от член 107, параграф 1 ДФЕС.
42 С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че Комисията правилно е счела, че запазването и използването от жалбоподателя на някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата представляват икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС дори това запазване да е представлявало компенсационен механизъм на договора от 1984 г.
43 Поради това първата част от първото основание следва да бъде отхвърлена.
По втората част, според която Комисията е допуснала явна грешка в преценката и грешка при прилагане на правото, като е счела, че жалбоподателят е реализирал икономия от наеми и такси, съставляваща предимство
44 С тази част жалбоподателят оспорва по същество съображение 132 от обжалваното решение, в което Комисията е приела, че размерът на несъвместимата помощ трябва да се изчисли за всяка инсталация, вписана в приложение 10 и запазена след предвидената в същото приложение крайна дата след 15 септември 2001 г., като за референтни се вземат дължимите наеми съгласно договора от 1999 г. и прилаганите общо такси към рекламните инсталации между предвидената в приложение 10 крайна дата (ако тази дата е след 15 септември 2001 г.) или 15 септември 2001 г. (ако тази дата е преди 15 септември 2001 г.) и датата, когато е извършено действителното демонтиране. Във връзка с последното Комисията посочва, че изчисляването трябва да се извърши въз основа на членове 3—5 от Наредбата за таксите на град Брюксел от 17 октомври 2001 г., членове 4—7 от Наредбата за таксите на град Брюксел от 18 декември 2006 г. и членове 4—6 от Наредбите за таксите от 17 декември 2007 г., 15 декември 2008 г., 9 ноември 2009 г., 20 декември 2010 г. и 5 декември 2011 г.
– По оплакването относно несъбраните наеми
45 Що се отнася до несъбраните наеми, жалбоподателят твърди, че щом като компенсационният механизъм на договора от 1984 г. е въведен от град Брюксел, за да се запази икономическото равновесие на посочения договор, към инсталациите, вписани в приложение 10 и запазени след предвидената в същото приложение крайна дата, се прилагат установените в посочения договор условия. Нямало обаче пропусната печалба от наеми за град Брюксел, тъй като договорът от 1984 г. не предвиждал плащания за наеми, права за ползване или такси.
46 В своето становище по изявлението при встъпване жалбоподателят добавя, че дори да се предположи, че град Брюксел може да претендира за каквато и да било сума за използването на своята публична собственост, единственият приложим правен режим би бил Наредбата за таксите от 17 октомври 2001 г., която урежда по-специално положението на градското оборудване, разположено за търговски цели без разрешение по публичните пътища. Следователно всяка инсталация, вписана в приложение 10 и запазена след предвидената в същото приложение крайна дата, не би довела до плащането на наем, а по-скоро на годишна такса за заемане на публична собственост, чийто размер е незначителен (223,20 евро за съоръжение).
47 Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
48 В това отношение следва да се припомни, че както беше посочено в точки 29 и 30 по-горе, след влизането в сила на договора от 1999 г. жалбоподателят е можел да монтира и използва градско оборудване на територията на град Брюксел, включително такова, което може да се използва за рекламни цели, само при предвидените в посочения договор условия, според които той е трябвало да плаща наем и такси.
49 С оглед обаче на цитираната в точка 22 по-горе съдебна практика, като се има предвид, че едно от условията, предвидени в договора от 1999 г., е било плащането на наеми, Комисията правилно е приела, че използването от жалбоподателя на някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата без заплащане на наем на град Брюксел е представлявало предимство чрез държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
50 Следователно това оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.
– По оплакването относно несъбраните такси
51 Що се отнася до несъбраните такси, жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е определила референтната система. В това отношение жалбоподателят излага редица доводи. Той твърди, първо, че при липсата на единен данъчен режим на територията на страната, дори на територията на регион Брюксел-столица, приетите от град Брюксел наредби за таксите не могат да са референтна система. Следователно фактът, че жалбоподателят не е трябвало да плаща такси за градско оборудване, използвано за рекламни цели на територията на град Брюксел, можело да представлява предимство само ако бъде доказано, че във всички белгийски общини, в които жалбоподателят използва градско оборудване за рекламни цели, той плаща такса върху тези съоръжения, чиято ставка е еднаква за всяко градско оборудване, използвано за рекламни цели. Второ, жалбоподателят поддържа, че договорите от 1984 и 1999 г. не са предмет на Наредбата за таксите от 17 октомври 2001 г. В този смисъл той се позовава на две решения от 4 ноември 2016 г. на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел), които потвърждавали, че той не дължи общински данък върху рекламата във връзка с договора от 1999 г. Трето, той твърди, че към договорите от 1984 и 1999 г. се прилагал принципът на променливост.
52 Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
53 Първо, що се отнася до довода на жалбоподателя относно приложимата към настоящия случай референтна система, следва да се отбележи, че ако трябва да се тълкува като свързан със селективния характер на мярката, този довод трябва да се отхвърли, тъй като, когато мярката е индивидуална, както тази в настоящия случай, селективността на икономическото предимство се предполага (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2015 г., Комисия/MOL, C‑15/14 P, EU:C:2015:362, т. 60).
54 Във всеки случай, следва да се констатира, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е възприела като референтна система наредбите за таксите на град Брюксел, тъй като по време на досъдебното производство белгийските органи не са оспорили, че тези наредби съставляват референтния данъчен режим, отнасящ се до облагането на използването на рекламни инсталации на територията на град Брюксел.
55 Второ, противно на твърдяното от жалбоподателя, използването на някои вписани в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата е било предмет на Наредбата за таксите от 17 октомври 2001 г. и неплащането на такси действително е означавало намаляване на разходите му.
56 Всъщност от съответните разпоредби на наредбите за таксите на град Брюксел, цитирани в обжалваното решение, е видно, че с Наредбата за таксите от 17 октомври 2001 г. за данъчните години 2002—2006 г. е въведен данък върху временните рекламни съобщения във и върху общественото пространство. Същата наредба предвижда освобождаване от такси за съобщенията на град Брюксел или на органите, които са създадени или финансирани от него или са на негово подчинение. Впоследствие град Брюксел приема Наредба за таксите от 18 декември 2006 г., която предвижда същия данък и същото освобождаване от данък за данъчната 2007 г. От данъчната 2008 г. град Брюксел въвежда специален данък върху рекламните инсталации в съответствие с наредбите за таксите от 17 декември 2007 г., 15 декември 2008 г., 9 ноември 2009 г., 20 декември 2010 г. и 5 декември 2011 г.
57 От обжалваното решение е видно и че в писменото си становище от 20 юни 2016 г. в отговор на въпросите, поставени от Комисията с писмо от 15 април 2016 г., белгийските органи посочват, че първоначално град Брюксел е счел, в съответствие с освобождаването от такси за съобщенията на града, предвидено с Наредбата за таксите от 17 октомври 2001 г., че обхванатото от договора от 1999 г. градско оборудване, използвано за рекламни цели, не подлежи на данъчно облагане, тъй като принадлежи на град Брюксел. Поради това град Брюксел не е събрал сумите, съответстващи на тези такси за данъчните 2002—2009 г.
58 Както посочват обаче белгийските органи в писменото си становище от 20 февруари 2017 г. в отговор на допълнителните въпроси, отправени от Комисията на 14 февруари 2017 г., самият град Брюксел никога не е използвал градско оборудване за рекламни цели и негова собственост е било само градското оборудване, обхванато от договора от 1999 г.
59 Освен това белгийските органи посочват, че впоследствие град Брюксел стига до извода, че освобождаването от такси на използваното за рекламни цели градско оборудване само поради това, че е собственост на град Брюксел, при положение че той не е техен оператор, можело да доведе до неравнопоставеност по отношение на операторите на други рекламни инсталации. Той решава да събира такси върху използваното за рекламни цели градско оборудване, обхванати от договора от 1999 г., като първите такси, начислени през 2011 г., са се отнасяли за данъчната 2009 г.
60 Всички тези съображения обаче показват, че освобождаването от такси, приложено от град Брюксел към инсталациите, вписани в приложение 10 и запазени след предвидената в същото приложение крайна дата, е било вследствие на прилагането към тези инсталации на освобождаването от такси, предвидено в неговите наредби за таксите за съобщенията на град Брюксел, дори той да не е бил нито оператор, нито собственик на посочените инсталации.
61 Следователно Комисията правилно е заключила, че наредбите за таксите, приети от град Брюксел след 2001 г., е трябвало да се прилагат към инсталациите, вписани в приложение 10 и запазени след крайната им дата, и че освобождаването, прилагано от град Брюксел преди данъчната 2009 г., е било дерогация от референтната система, предполагаща предимство чрез държавни ресурси от страна на град Брюксел.
62 Всъщност, както посочват самите белгийски органи, макар освобождаването от такси на градското оборудване, използвано за рекламни цели от град Брюксел за собствени нужди или за тези на органите, които са създадени или финансирани от него или са на негово подчинение, да може да бъде обосновано, такова освобождаване не е приложимо, когато посоченото оборудване е използвано за същите цели от трето лице, и по-конкретно от търговско предприятие, осъществяващо дейност в сектора на външната реклама.
63 Колкото до двете решения от 4 ноември 2016 г. на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел), които потвърждавали, че той не дължи общински такси върху рекламата във връзка с договора от 1999 г., следва да се констатира, че те са ирелевантни, що се отнася до квалифицирането като държавна помощ на използването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации, използвани след предвидената в същото приложение крайна дата. Всъщност, както е посочено в точка 24 по-горе, що се отнася до квалифицирането на държавна мярка като държавна помощ, член 107 ДФЕС не разграничава държавните помощи според техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици. Постановено е впрочем, че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия данъчно освобождаване, което, макар да не включва прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от това на другите данъчнозадължени лица, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. решение от 11 септември 2014 г., Гърция/Комисия, T‑425/11, EU:T:2014:768, т. 40 и цитираната съдебна практика).
64 Трето, що се отнася до доводите на жалбоподателя относно променливостта на договорите от 1984 и 1999 г. в хипотезата на прилагане на таксите, следва да се констатира, че както правилно посочва Комисията, принципът на променливост не може да наложи на град Брюксел да преразгледа договора от 1984 г. В член 7.2 от този договор се предвижда изрично, че в случай на изменение на условията за използване, включително нови данъчни мерки, жалбоподателят следва да поиска преразглеждане на предвидените в договора условия, а не град Брюксел да извършва служебно такова преразглеждане. Жалбоподателят обаче не е представил доказателство, че е поискал преразглеждане на договора от 1984 г.
65 С оглед на гореизложеното следва да се направи изводът, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е счела, че жалбоподателят е реализирал икономия от наеми и такси, съставляваща предимство. Ето защо втората част на първото основание следва да се отхвърли по същество.
По третата част, съгласно която договорите от 1984 и 1999 г. не са „чисто търговски“, а условията, изведени от съдебната практика, установена с решение от 24 юли 2003 г. Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), са били изпълнени в настоящия случай
66 В третата част на първото основание жалбоподателят поддържа, че в настоящия случай договорите от 1984 и 1999 г. не са „чисто търговски“ и че компенсационният механизъм на договора от 1984 г. отговаря на четирите условия, изведени от съдебната практика, установена с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415). В този смисъл жалбоподателят поддържа, че са му били възложени ясно определени задачи за обществена услуга, че параметрите за изчисляване на посочения компенсационен механизъм са били определени предварително по обективен и прозрачен начин, че компенсацията се е ограничавала до необходимото за покриване на разходите, свързани с изпълнението на задълженията за обществена услуга, и че договорите от 1984 и 1999 г. са му били възложени чрез открити, прозрачни и недискриминационни тръжни процедури.
67 Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
68 В самото начало следва да се констатира, че тъй като обжалваното решение се отнася само до запазването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата, анализът на условията, изведени от съдебната практика, установена с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), е насочен само към посоченото запазване, поради което доводите на жалбоподателя относно договора от 1999 г. са неотносими.
69 Колкото до условията, изведени от съдебната практика, установена с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), следва да се припомни, че съгласно тази практика държавна мярка не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато се счита за компенсация, която представлява насрещна престация за услугите, осъществени от предприятията получатели за изпълнението на задължения за обществени услуги, така че тези предприятия в действителност не получават финансово предимство и следователно посочената мярка не ги поставя в по-благоприятно положение спрямо конкурентните предприятия.
70 Все пак, за да не бъде подобна компенсация квалифицирана като „държавна помощ“ в даден конкретен случай, следните четири условия трябва да бъдат изпълнени кумулативно:
– първо, на предприятието получател трябва действително да е възложено изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения да са ясно определени,
– второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да са предварително определени по обективен и прозрачен начин,
– трето, компенсацията не трябва да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения,
– четвърто, когато предприятието, на което е възложено изпълнението на задължения за обществена услуга, не е определено чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, нивото на компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които едно типично предприятие, добре управлявано и осигурено с необходимите транспортни средства за изпълнение на необходимите изисквания на обществената услуга, би направило при изпълнение на тези задължения, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.
71 От съдебната практика, установена с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), следва, че първото условие е насочено основно към това да се прецени дали, първо, предприятието получател е било действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга, и второ, дали тези задължения са ясно определени в националното право. Това условие преследва цел за прозрачност и правна сигурност, изискваща да са изпълнени минимални критерии относно наличието на един или няколко акта на публичен орган на власт, които определят достатъчно точно най-малкото естеството, продължителността и обхвата на задълженията за обществена услуга, които носят предприятията, натоварени с изпълнението на тези задължения (решение от 20 декември 2017 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и др./Комисия, C‑66/16 P—C‑69/16 P, EU:C:2017:999, т. 72 и 73).
72 В настоящия случай, на първо място, следва да се отбележи, че от представените от жалбоподателя документи не е видно, че белгийските органи са определили монтирането и използването на градско оборудване като това, обхванато от договора от 1984 г., като услуга от общ икономически интерес. На второ място, както е видно от анализа, извършен в точки 31—33 по-горе, жалбоподателят не е можел да се позове на изрично разрешение на град Брюксел за запазването и използването след крайната им дата на някои от вписаните в приложение 10 инсталации. Поради това следва да се подчертае, че не е налице нито един акт на публичен орган на власт, с който на жалбоподателя да се възлага демонтирането на някои инсталации от градското оборудване в изпълнение на задължение за обществена услуга.
73 С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е приела, че договорът от 1984 г. е чисто търговски, така че първото условие на съдебната практика, установена с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), не е било изпълнено.
74 Съгласно постоянната съдебна практика, за да може компенсацията за наложени задължения за обществена услуга да не бъде квалифицирана като държавна помощ, четирите условия, изведени от практиката, установена с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), трябва да са изпълнени кумулативно (вж. в този смисъл решение от 1 март 2017 г., Франция/Комисия, T‑366/13, непубликувано, EU:T:2017:135, т. 79 и цитираната съдебна практика). От това следва, че неизпълнението на едно от тях е достатъчно, за да се приеме, че е налице предимство, и следователно въпросната компенсация да се квалифицира като държавна помощ (решение от 11 юли 2018 г., Buonotourist/Комисия, T‑185/15, непубликувано, EU:T:2018:430, т. 132).
75 От гореизложеното следва, че третата част на първото основание трябва да се отхвърли.
76 С оглед на тези обстоятелства следва да се направи изводът, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е приела, че запазването и използването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата представляват предимство и че първото основание е неоснователно.
По второто основание, съгласно което хипотетична държавна помощ би била съвместима с вътрешния пазар в приложение на Съобщение на Комисията относно рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги и на Решение 2012/21
77 Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и грешка в преценката, тъй като, дори да се предположи, че компенсационният механизъм на договора от 1984 г. може да се квалифицира като държавна помощ, с оглед на възложените ѝ широки правомощия за разследване тя е трябвало да приеме пълното действие на член 106, параграф 2 ДФЕС.
78 Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
79 В самото начало следва да се констатира, че с второто си основание жалбоподателят се стреми да оспори анализа на Комисията на съвместимостта на помощта. Жалбоподателят твърди, че противно на посоченото в съображение 126 от обжалваното решение, Комисията е трябвало да разгледа служебно дали член 106, параграф 2 ДФЕС е приложим към въпросната мярка, и че като не го е направила, тя е допуснала грешка при прилагане на правото и грешка в преценката.
80 В това отношение следва да се констатира, че що се отнася до разглеждането на съвместимостта на помощ с вътрешния пазар, в хода на официалната процедура по разследване съответната държава членка и заинтересованите страни са свободни да оспорят временните съображения на Комисията в това отношение. Държавата членка и в по-малка степен заинтересованите страни като цяло са в най-добра позиция да установят дали с приемането на разглежданата мярка се преследва цел от общ интерес, което би позволило тя да се обяви за напълно или частично съвместима (вж. в този смисъл решение от 30 април 2019 г., UPF/Комисия, T‑747/17, EU:T:2019:271, т. 128).
81 Следователно, тъй като, както е констатирано в съображение 126 от обжалваното решение, белгийските органи в нито един момент от процедурата по разследване пред Комисията не са представили доводи, за да докажат, че в настоящия случай се прилага някоя от дерогациите, предвидени в член 106, параграф 2 ДФЕС, жалбоподателят не може да упрекне Комисията, че не е разгледала съвместимостта на компенсационния механизъм на договора от 1984 г. с посочения член.
82 Поради това следва да се заключи, че Комисията правилно е приела, че не може да се направи позоваване на изключението по член 106, параграф 2 ДФЕС. Следователно второто основание трябва да се отхвърли по същество.
По третото основание, съгласно което Комисията не е изпълнила задължението за мотивиране относно оценката на подлежащата на възстановяване сума
По първата част, според която Комисията не е изразила в достатъчна степен становището си по посочените от страните доказателства, като в прессъобщението си е предрешила размера на подлежащата на възстановяване помощ и е нарушила вътрешните си процедурни правила
83 В първата част на третото основание жалбоподателят поддържа, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране, тъй като е оценила размера на подлежащата на възстановяване помощ на около два милиона евро, който съответства на размера, посочен от встъпилата страна, въпреки обстоятелството, че жалбоподателят, както и белгийските органи са доказали, че оценката на встъпилата страна не е правилна. Освен това в прессъобщението си от 24 юни 2019 г. Комисията предрешила размера на подлежащата на възстановяване сума, без обаче този размер да е посочен в обжалваното решение. Според жалбоподателя Комисията е трябвало да мотивира решението си да следва предложението на встъпилата страна. Фактът, че не го е направила, представлявал липса на мотиви на обжалваното решение и дерогация от собственото ѝ ръководство за процедурите в областта на държавните помощи, в което се посочвало, че изискването за мотивиране трябва да бъде по-стриктно по отношение на спорните въпроси между страните.
84 Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
85 Следва да се констатира, че твърденията на жалбоподателя относно факта, че Комисията е оценила размера на подлежащата на възстановяване помощ на около два милиона евро, като е възприела оценката на встъпилата страна, се основават на неправилно тълкуване на обжалваното решение.
86 В този смисъл от обжалваното решение е видно, че посочената сума два милиона евро е изложена при представянето на оценките на подлежащата на възстановяване помощ, посочени от встъпилата страна и белгийските органи, а не като мотив на Комисията в подкрепа на нейната оценка за посочената сума.
87 Впрочем от прочита на обжалваното решение несъмнено произтича, че Комисията не е определила размера на подлежащата на възстановяване помощ, а само метода на изчисляване на размера на посочената помощ. В това отношение тя посочва, че размерът трябва да се изчисли за всяка инсталация, вписана в приложение 10 и запазенa след крайния срок след 15 септември 2001 г., като за референтни се вземат дължимите наеми съгласно договора от 1999 г. и прилаганите общо такси към рекламните инсталации между първоначално предвидената в приложение 10 крайна дата (ако е след 15 септември 2001 г.) или 15 септември 2001 г. (ако е преди 15 септември 2001 г.) и датата, когато е извършено действителното демонтиране, без да се взема предвид компенсационният механизъм на договора от 1984 г.
88 С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че доводите на жалбоподателя, че Комисията е възприела размера на помощта, посочен от встъпилата страна, без да мотивира своя избор да следва предложението на последната, са неоснователни.
89 Ето защо първата част от третото основание следва да се отхвърли по същество.
По втората част, съгласно която определянето на размера на хипотетична държавна помощ е невъзможно и е пречка за нейното възстановяване
90 С втората част на третото основание жалбоподателят оспорва анализа на Комисията в съображения 52, 119, 137 и 144 от решението. Първо, жалбоподателят твърди, че Комисията е отхвърлила оценките на белгийските органи и е приела размера на помощта, предложен от встъпилата страна. Второ, жалбоподателят твърди, че във всеки случай, размерът на предимството в негова полза на практика не може да се определи, тъй като съгласно финансовата си структура договорът от 1984 г., с който се уреждат вписаните в приложение 10 инсталации, не предвижда плащания за наем, права за ползване или такси, и тъй като се прилага към вписаните в приложение 10 инсталации, запазени след техния краен срок. Трето, той твърди, че дори да се приеме, че компенсацията между инсталациите, демонтирани преди техния краен срок, предвиден в приложение 10, и инсталациите, запазени след техния краен срок, би могла да доведе до дисбаланс, quod non, Комисията не можела да изисква възстановяването на произтичащото от това предимство, тъй като при невъзможност да се извърши разумна оценка на твърдяното предимство, зачитането на правото на защита на град Брюксел можело да представлява пречка за възстановяването съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).
91 В това отношение в своята реплика жалбоподателят добавя, че посочената в жалбата липса на мотиви на обжалваното решение лишава самия него от възможността да оспори конкретно правните и фактически обстоятелства, на които се основава оценката на размера на помощта. Според жалбоподателя обаче невъзможността да се определи размерът на хипотетичното предимство в негова полза, заедно с посочената липса на мотиви на обжалваното решение, води до нарушение на правото му на защита и възпрепятства упражнявания от Съда контрол за законосъобразност.
92 Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя. В този контекст в дупликата си Комисията изтъква недопустимостта на оплакването за нарушение на посоченото в репликата право на защита на жалбоподателя, тъй като на етапа на жалбата той е счел, че това нарушение е било понесено от град Брюксел. Според Комисията това ново основание следва да се отхвърли като недопустимо в съответствие с член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.
93 Що се отнася до довода на жалбоподателя, че Комисията е отхвърлила оценките на белгийските органи и е приела размера на помощта, предложен от встъпилата страна, от една страна, следва да се припомни, че в точки 87 и 88 по-горе беше констатирано, че Комисията не е определила размера на подлежащата на възстановяване помощ, а само метода на изчисляване на размера на посочената помощ, без да възприема размера на помощта, посочен от встъпилата страна. От друга страна, следва да се констатира, че Комисията е обяснила причините, поради които според нея предимството, от което се е ползвал жалбоподателят, е надвишавало оцененото от белгийските органи. В този смисъл Комисията е посочила, че оценката на тези органи, съгласно която посоченото предимство възлиза на 200 000 евро, е неоснователна, тъй като е направена, като неправилно е взет предвид компенсационният механизъм на договора от 1984 г.
94 Колкото до твърдяната невъзможност да се определи размерът на предимството в полза на жалбоподателя, и твърдяното нарушение на правото на защита, което произтичало от него, най-напред следва да се посочи, че доводът на жалбоподателя е изведен от нарушение на задължението за мотивиране, предвидено като право на защита в член 41, параграф 1, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Що се отнася до абсолютното основание за отмяна, то може да бъде изтъкнато на етапа на репликата (вж. в този смисъл решение от 20 юли 2017 г., Badica и Kardiam/Съвет, T‑619/15, EU:T:2017:532, т. 42).
95 По-нататък следва да се констатира, че доводите на жалбоподателя, отнасящи се до твърдяната невъзможност да се определи размерът на предимството в негова полза, и твърдяното нарушение на неговото право на защита и това на град Брюксел, се основават на неправилна предпоставка. Всъщност жалбоподателят счита по същество, че единственото предимство, което евентуално може да бъде взето предвид, е това, което произтича от дисбаланса между броя на вписаните в приложение 10 инсталации, отстранени предсрочно преди техния краен срок, и броя на инсталациите, запазени като компенсация след предвидения в приложение 10 краен срок. Според жалбоподателя запазването на някои вписани в приложение 10 инсталации представлявало предимство само доколкото посоченото запазване надхвърляло необходимото за компенсирането на договора от 1984 г. Тази предпоставка обаче, която впрочем е изложена от белгийските органи в досъдебното производство и е отхвърлена от Комисията, е неправилна. Всъщност, както беше посочено в точки 25—42 по-горе, запазването и използването от жалбоподателя на някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата представляват икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Следователно, както правилно посочва Комисията в обжалваното решение, размерът трябва да се изчисли за всяка инсталация, вписана в приложение 10 и запазена след предвидената в същото приложение крайна дата след 15 септември 2001 г., като за референтни се вземат дължимите наеми съгласно договора от 1999 г. и прилаганите общо такси към рекламните инсталации между първоначално предвидената в приложение 10 крайна дата (ако е след 15 септември 2001 г.) или 15 септември 2001 г. (ако първоначално предвидената в приложение 10 дата за демонтиране е преди 15 септември 2001 г.) и датата, когато е извършено действителното демонтиране, без да се взема предвид компенсационният механизъм на договора от 1984 г.
96 Колкото до метода за изчисляване, определен в обжалваното решение, следва да се уточни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато разпорежда връщането на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ, Комисията не е длъжна да определи точния ѝ подлежащ на възстановяване размер. Достатъчно е решението на Комисията да съдържа информация, позволяваща на адресата му сам да определи този размер без прекомерни затруднения (вж. решение от 13 февруари 2014 г., Mediaset, C‑69/13, EU:C:2014:71, т. 21 и цитираната съдебна практика). Следователно е достатъчно Комисията да предостави достатъчно надежден метод за определяне на размера на подлежащата на връщане помощ (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2007 г., Комисия/Франция, C‑441/06, EU:C:2007:616, т. 41), което в настоящия случай е така.
97 С оглед на изложеното по-горе втората част от третото основание и следователно цялото трето основание трябва да бъдат отхвърлени по същество.
По четвъртото основание, съгласно което давностният срок за възстановяването на възприетата в обжалваното решение държавна помощ във всеки случай бил изтекъл
98 В четвъртото основание жалбоподателят оспорва съображения 66 и 67 от обжалваното решение, като поддържа, че началният момент за изчисляване на периода на предоставяне на помощ в настоящия случай не е крайната дата на използване на всяка вписана в съображение 10 инсталация, запазена след предвидената в същото приложение крайна дата, а датата на решението за компенсиране вследствие на предсрочното демонтиране на някои от посочените инсталации по искане на град Брюксел. Според жалбоподателя, тъй като компенсационният механизъм на договора от 1984 г. вече е бил въведен на 31 юли 2000 г., каквато и дата да бъде възприета за решението за прилагане на този механизъм, тя ще е преди 15 септември 2001 г. Следователно възстановяването на всяка помощ било погасено по давност, доколкото първото искане за информация, отправено от Комисията до белгийските органи, е от 15 септември 2011 г.
99 Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
100 По смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент 2015/1589 правомощията на Комисията за възстановяване на помощта са предмет на давностен срок от десет години. Член 17, параграф 2 от същия регламент гласи, че давностният срок започва да тече в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на получателя, било като индивидуална помощ или като помощ по схема за помощ, и всяко действие, предприето от Комисията или от държава членка, която действа по искане на Комисията по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок.
101 Съгласно съдебната практика определянето на датата, на която е отпусната помощта, може да варира в зависимост от характера на обсъжданата помощ, така че в хипотезата на схема от няколко години, която се изразява в плащания или в периодично предоставяне на предимства, датата на приемането на акта, който е правното основание за помощта, и датата, на която предприятията действително започват да се ползват от нея, могат да бъдат разделени от значителен отрязък от време. В такива случаи за целите на определянето на срока на погасителната давност помощта следва да се счита за предоставена на получателя единствено от датата, на която тя действително е била предоставена на последния (решение от 8 декември 2011 г., France Télécom/Комисия, C‑81/10 P, EU:C:2011:811, т. 82).
102 В настоящия случай следва да се констатира, че държавната мярка, квалифицирана от Комисията като държавна помощ, е запазването и използването без заплащане на наем и такси от жалбоподателя на някои вписани в приложение 10 инсталации от предвидената в същото приложение крайна дата до датата, когато е извършено действителното демонтиране.
103 С оглед обаче на тази характеристика на разглежданата помощ следва да се констатира, че независимо от датата, на която решението относно твърдения компенсационен механизъм на договора от 1984 г. е взето преди 31 юли 2000 г., датата, от която жалбоподателят действително се е ползвал от предимството, състоящо се в неплащането на наеми и такси за вписаните в приложение 10 инсталации, запазени след предвидената в същото приложение крайна дата, е именно датата, когато тези инсталации е трябвало да бъдат демонтирани. Поради това именно тази дата е датата, на която е предоставена помощта на жалбоподателя по смисъла на член 17, параграф 2 от Регламент 2015/1589, и следователно датата, от която започва да тече давностният срок.
104 Освен това следва да се констатира, че в настоящия случай помощта се изразява в периодично предоставяне на предимства, тъй като таксите и наемите за инсталациите, вписани в приложение 10 и запазени след предвидената в същото приложение крайна дата, са били дължими периодично до окончателното им демонтиране.
105 Накрая, тъй като първото искане за информация, отправено от Комисията до белгийските органи, е от 15 септември 2011 г., възстановяването на всяка евентуална помощ, предоставена на жалбоподателя преди 15 септември 2001 г., във всеки случай би било погасено по давност.
106 Следователно методът за изчисляване на размера на установената от Комисията помощ, съгласно който размерът трябва да се изчисли за всяка инсталация, вписана в приложение 10 и запазена след предвидената в същото приложение крайна дата след 15 септември 2001 г., като за референтни се вземат дължимите наеми съгласно договора от 1999 г. и прилаганите общо такси към рекламните инсталации между първоначално предвидената в приложение 10 крайна дата (ако е след 15 септември 2001 г.) или 15 септември 2001 г. (ако е преди 15 септември 2001 г.) и датата, когато е извършено действителното демонтиране, без да се взема предвид компенсационният механизъм на договора от 1984 г., е правилен.
107 От това следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя, обжалваното решение не е незаконосъобразно поради това, че Комисията е приела, че възстановяването на установената от нея помощ не е погасено по давност.
108 С оглед на изложеното по-горе четвъртото основание трябва да се отхвърли, а следователно и жалбата в своята цялост.
По съдебните разноски
109 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
110 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, освен собствените си разноски, и разноските на Комисията съгласно направените от последната искания. Тъй като встъпилата страна не е направила искане за осъждане на жалбоподателя да заплати съдебните разноски, тя понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда JCDecaux Street Furniture Belgium да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
3) Clear Channel Belgium понася направените от него съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 септември 2022 година.
Подписи