Language of document : ECLI:EU:T:2022:301

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав)

18 май 2022 година(*)

„Държавни помощи — Германски пазар на въздушния транспорт — Предоставен от Германия заем на Condor Flugdienst — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС — Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение — Затруднения, които са вътрешни, а не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата — Затруднения, които са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях — Риск от прекъсване на предоставянето на важна услуга“

По дело T‑577/20,

Ryanair DAC, установено в Суордс (Ирландия), представлявано от E. Vahida, F.‑C. Laprévote, V. Blanc, S. Rating и I.‑G. Metaxas-Maranghidis, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от L. Flynn и V. Bottka,

ответник,

подкрепяна от

Condor Flugdienst GmbH, установено в Ной-Изенбург (Германия), представлявано от A. Birnstiel и S. Blazek, адвокати,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),

състоящ се от Ал. Корнезов (докладчик), председател, E. Buttigieg, K. Kowalik-Bańczyk, G. Hesse и D. Petrlík, съдии,

секретар: I. Pollalis, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след съдебното заседание от 7 декември 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си по член 263 ДФЕС жалбоподателят, Ryanair DAC, иска да бъде отменено Решение C(2019) 7429 final на Комисията от 14 октомври 2019 г. относно държавна помощ SA.55394 (2019/N) — Германия — Помощ за оздравяване на Condor (ОВ C 294, 2020 г., стр. 3, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

I.      Обстоятелствата по спора

2        Встъпилата страна, Condor Flugdienst GmbH, е авиокомпания, извършваща чартърни полети, със седалище в Ной-Изенбург (Германия). Тя предоставя услуги по въздушен транспорт от летищата на Франкфурт, Дюселдорф, Мюнхен и Хамбург (Германия) главно на туроператори, като се съсредоточава на пазара на пътуванията с развлекателна цел. Към момента на настъпване на фактите, стоящи в основата на настоящия спор, встъпилата страна е притежавана изцяло от Thomas Cook Group plc (наричано по-нататък „групата Thomas Cook“).

3        На 23 септември 2019 г. започва съдебна ликвидация на групата Thomas Cook и тя преустановява своите дейности.

4        Поради това на 25 септември 2019 г. встъпилата страна на свой ред е принудена да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

5        Същия ден Федерална република Германия уведомява Европейската комисия за мярка за помощ за оздравяване в полза на встъпилата страна под формата на заем от 380 милиона евро, който е отпуснат от Kreditanstalt für Wiederaufbau (Публична банка за развитие) и е придружен от гаранция, предоставена на 50 % от Провинция Хесен (Германия) и на 100 % от федералната германска държава (наричан по-нататък „разглежданата мярка“).

6        Продължителността на разглежданата мярка е ограничена на шест месеца и с последната се цели поддържане на организиран въздушен транспорт и ограничаване на отрицателните последици за встъпилата страна, нейните пътници и персонал, причинени от ликвидацията на дружествата ѝ майка, като ѝ се даде възможност да продължи своите дейности до постигане на споразумение с нейните кредитори и до извършване на продажбата на дружеството.

7        На 14 октомври 2019 г., без да започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, Комисията приема обжалваното решение, в което заключава, че разглежданата мярка съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и е съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ C 249, 2014 г., стр. 1, наричани по-нататък „Насоките“).

II.    Искания на страните

8        Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

9        Комисията и встъпилата страна искат от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

10      В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква пет основания: първо, нарушение на точка 22 от Насоките, второ, нарушение на точка 44, буква б) от същите насоки, трето, нарушение на точка 74 от посочените насоки, четвърто, нарушение на процесуалните му права и пето, неизпълнение на задължението за мотивиране.

А.      По допустимостта

11      Жалбоподателят твърди, че има процесуална легитимация в качеството на „заинтересована страна“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС и „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), което му позволявало да подаде жалба за отмяна, за да защити процесуалните си права, срещу обжалваното решение, което е взето без започване на официалната процедура по разследване.

12      Комисията и встъпилата страна не оспорват допустимостта на жалбата.

13      В това отношение трябва да се припомни, че когато — както в разглеждания случай — на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 Комисията приеме решение да не повдига възражения, тя не само обявява съответните мерки за съвместими с вътрешния пазар, но и мълчаливо отказва да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от същия регламент (вж. по аналогия решение от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 42 и цитираната съдебна практика). Ако след предварителната проверка Комисията констатира, че мярката, за която е отправено уведомление, поражда съмнения в съвместимостта ѝ с вътрешния пазар, на основание член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589 тя е длъжна да приеме решение за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от същия регламент. Съгласно последната разпоредба с това решение съответната държава членка и другите заинтересовани страни се приканват да представят своите становища в определен срок, който обикновено не надхвърля един месец (вж. по аналогия решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 46).

14      Когато официална процедура по разследване не е започвана — както в разглеждания случай — заинтересованите страни, които иначе биха могли да представят становища по време на посочената втора фаза, са лишени от тази възможност. За да се поправи това положение, им е признато правото да оспорят пред съдилищата на Европейския съюз приетото от Комисията решение да не започва официалната процедура по разследване. Жалбата за отмяна на решение, прието на основание член 108, параграф 3 ДФЕС, която е подадена от заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, съответно е допустима, ако авторът на тази жалба цели да защити процесуалните права, които черпи от последната разпоредба (вж. решения от 18 ноември 2010 г., NDSHT/Комисия, C‑322/09 P, EU:C:2010:701, т. 56 и цитираната съдебна практика).

15      Освен това, като се има предвид член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, предприятие, което е конкурент на бенефициер по мярка за помощ, несъмнено е сред „заинтересованите страни“ по смисъла на член 108, параграф 2, ДФЕС (вж. решение от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 50 и цитираната съдебна практика).

16      В разглеждания случай е безспорно, че между жалбоподателя и встъпилата страна съществуват конкурентни отношения, макар те да са ограничени. Жалбоподателят всъщност твърди, без това да се оспорва, че осигурява въздушното обслужване на Германия от над 20 години, че през 2019 г. е превозил над 19 милиона пътници от или към Германия и че притежава около 9 % от германски пазар на въздушен превоз на пътници, което го правело втората по големина авиокомпания в Германия. Жалбоподателят изтъква също, че неговото полетно разписание за лятото на 2020 г., изготвено преди разпространението на пандемията от COVID‑19, е включвало 265 маршрута с тръгване от 14 германски летища. Освен това в параграф 7 от обжалваното решение Комисията установява, че някои дестинации, обслужвани от встъпилата страна, са обслужвани и от жалбоподателя и че тези авиокомпании са конкуренти при продажбата на места пряко на крайните клиенти. Поради това, макар продажбата на тези места да формира само малка част от продажбите на встъпилата страна, конкуренцията между нея и жалбоподателя не се оспорва при тези продажби.

17      Следователно жалбоподателят е заинтересована страна, която има интерес да осигури защитата на процесуалните права, които черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС.

18      Поради това жалбата трябва да се обяви за допустима, доколкото в нея жалбоподателят твърди, че са нарушени неговите процесуални права.

19      Поради това четвъртото основание, с което изрично се цели да се осигури спазването на процесуалните права на жалбоподателя, е допустимо.

20      Освен това, за да докаже нарушението на процесуалните си права с оглед на съмненията, които спорната мярка трябвало да предизвика в съвместимостта си с вътрешния пазар, жалбоподателят има право да изтъкне доводи, с които да се установи, че констатацията на Комисията за съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар е неправилна, което a fortiori може да докаже, че Комисията е трябвало да изпитва съмнения при преценката си на съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Следователно Общият съд е оправомощен да разгледа изложените от жалбоподателя доводи по същество в рамките на неговите първо, второ и трето основание, към които той препраща в четвъртото си основание, за да провери дали те могат да подкрепят изрично изтъкнатото от жалбоподателя основание за наличие на съмнения, обосноваващи започването на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 13 юни 2013 г., Ryanair/Комисия, C‑287/12 P, непубликувано, EU:C:2013:395, т. 57—60 и от 6 май 2019 г., Scor/Комисия, T‑135/17, непубликувано, EU:T:2019:287, т. 77).

21      Що се отнася до петото основание, а именно неизпълнение на задължението за мотивиране, следва да се подчертае, че неизпълнението на задължението за мотивиране спада към съществените процесуални нарушения и представлява абсолютно основание за отмяна, което трябва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза, и не се отнася до материалната законосъобразност на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 67).

Б.      По същество

22      Най-напред трябва да се разгледа четвъртото основание.

1.      Четвъртото основание: нарушение на процесуалните права на жалбоподателя

23      В рамките на своето четвърто основание жалбоподателят твърди, че три показателя, засягащи съдържанието на обжалваното решение и съответстващи на първите му три основания, разкриват съмненията, които Комисията трябвало да изпита при предварителната проверка на разглежданата мярка.

24      В самото начало, преди да се разгледа посочената от жалбоподателя съвкупност от показатели, трябва да се припомнят принципите, уреждащи контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС върху решение да не се повдигат възражения,

а)      Приложими принципи

25      Според съдебната практика, когато след първоначална проверка, проведена в рамките на процедурата по член 108, параграф 3 ДФЕС, Комисията не може да се убеди, че мярка за държавна помощ или не съставлява „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС или, ако бъде квалифицирана като помощ, че е съвместима с Договора за функционирането на ЕС, или когато тази процедура не ѝ е позволила да преодолее сериозните затруднения, възникнали при преценката на съвместимостта на разглежданата мярка, тази институция е длъжна да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, без да разполага в това отношение със свобода на преценка (вж. в този смисъл решение от 10 май 2005 г., Италия/Комисия, C‑400/99, EU:C:2005:275, т. 47). Това задължение впрочем изрично се потвърждава от разпоредбите на член 4, параграф 4 във връзка с член 15, параграф 1 от Регламент 2015/1589 (вж. по аналогия решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 113).

26      В това отношение съгласно член 4 от Регламент 2015/1589 доколкото мярката, за която е отправено уведомление от съответната държава членка, действително съставлява помощ, именно наличието или липсата на „съмнения“ в съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар позволява на Комисията да реши дали да започне официалната процедура по разследване след приключването на предварителната ѝ проверка.

27      Понятието „съмнения“ по член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент 2015/1589 има обективен характер. Наличието на такива съмнения трябва да се търси по обективен начин както в обстоятелствата около приемането на обжалвания акт, така и в неговото съдържание, като мотивите на решението се съпоставят с данните, с които Комисията е могла да разполага при произнасянето си по съвместимостта на спорните помощи с вътрешния пазар. Следователно контролът за законосъобразност, който Общият съд упражнява относно наличието на съмнения, по своето естество надхвърля търсенето на явна грешка в преценката (вж. в този смисъл решения от 2 април 2009 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‑431/07 P, EU:C:2009:223, т. 63 и от 10 юли 2012 г., Smurfit Kappa Group/Комисия, T‑304/08, EU:T:2012:351, т. 80 и цитираната съдебна практика). Данните, с които Комисията „е могла да разполага“, са онези, които се явяват релевантни за подлежащата на извършване преценка и които тя е могла да поиска и получи в предварителната фаза на проверка (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 71). Макар да е възможно да се окаже необходимо Комисията да отиде по-далеч, а не само да разгледа фактическите и правните обстоятелства, доведени до знанието ѝ, тя обаче не е длъжна да издирва, по своя собствена инициатива и при липса на какъвто и да било показател в този смисъл, всичката информация, която би могла да има връзка с разглеждания от нея случай, дори такава информация да е обществено достояние (вж. в този смисъл решения от 29 април 2021 г., Achemos Grupė и Achema/Комисия, C‑847/19 P, EU:C:2021:343, т. 49 и 50 и от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 45).

28      Съответният жалбоподател трябва да докаже наличието на съмнения и може да го направи, като представи съвкупност от съвпадащи показатели (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2018 г., HH Ferries и др./Комисия, T‑68/15, EU:T:2018:563, т. 63 и цитираната съдебна практика).

29      Именно с оглед на тази съдебна практика трябва да се разгледат доводите на жалбоподателя, с които той цели да докаже наличието на съмнения, които е трябвало да накарат Комисията да започне официалната процедура по разследване.

б)      Показателят за нарушение на точка 22 от Насоките

30      Жалбоподателят твърди по същество, че Комисията е пренебрегнала точка 22 от Насоките, а това разкривало наличието на съмнения в съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар.

31      В точка 22 от Насоките се предвижда следното:

„Предприятие, принадлежащо към по-голяма икономическа група или придобито от нея, обикновено не е допустимо за получаване на помощ съгласно настоящите насоки, освен когато може да се докаже, че затрудненията на предприятието са вътрешни, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, като затрудненията са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях. […]“.

32      Според жалбоподателя в точка 22 от Насоките се предвиждат три отделни и кумулативни условия за предоставянето на помощ за оздравяване на предприятие, което е част от група, а именно, първо, затрудненията му да са вътрешни, второ, те да не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата и трето, въпросните затруднения да са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях. Според жалбоподателя Комисията е извършила неправилно правно тълкуване на тази точка, тъй като е счела, че първите две посочени по-горе условия съставляват само едно условие, което трябва да се разбира в смисъл, че затрудненията на бенефициера са вътрешни за него, когато не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата.

33      Освен това според жалбоподателя никое от условията, посочени в посочени в точка 22 от Насоките, не е изпълнено в разглеждания случай.

34      Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

35      В самото начало трябва да се отбележи, че не се оспорва, че към датата на обжалваното решение встъпилата страна, бенефициер по разглежданата мярка, е била част от група по смисъла на точка 22 от Насоките. Поради това следва да се провери дали Комисията е трябвало да изпитва съмнения по въпроса дали другите условия, посочени в същата точка 22, са били изпълнени.

1)      Въпросът дали затрудненията на встъпилата страна са вътрешни за нея, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата

36      Както следва от точки 32—34 по-горе, страните спорят както по тълкуването на точка 22 от Насоките, така и по приложението ѝ в разглеждания случай.

37      Ето защо тези два въпроса трябва да се разгледат последователно.

i)      Тълкуването на точка 22 от Насоките

38      Според жалбоподателя точка 22 от Насоките съдържа по-специално две условия, които са отделни и независими едно от друго, а именно, от една страна, затрудненията на бенефициера по помощта да са вътрешни за него и от друга страна, тези затруднения да не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата. Според Комисията и встъпилата страна става въпрос за едно-единствено условие, което трябва да се разбира в смисъл, че затрудненията на бенефициера трябва да се считат за вътрешни за него, ако не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата.

39      Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само текстът ѝ, но и нейния контекст и преследваните цели от правната уредба, от която тя е част (вж. решение от 7 юни 2005 г., VEMW и др., C‑17/03, EU:C:2005:362, т. 41 и цитираната съдебна практика).

40      На първо място, що се отнася до текста на точка 22 от Насоките, трябва да се припомни, че текстовете от правото на Съюза се изготвят на множество езици и че различните езикови редакции са еднакво автентични, поради което тълкуването на разпоредба от правото на Съюза предполага сравнение на езиковите редакции (решения от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 18 и от 6 октомври 2005 г., Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, T‑22/02 и T‑23/02, EU:T:2005:349, т. 42).

41      В това отношение, най-напред трябва да се отбележи, че в множество езикови редакции синтаксисът на подчиненото изречение „освен когато може да се докаже, че затрудненията на предприятието са вътрешни, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, като затрудненията са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях“ е структуриран в две части, които понякога са отделени със запетая, както следва: „освен когато може да се докаже, че [първо условие], като [„и че“ в текста на френски език] [второ условие]“. Повторението в текста на френски език на подчинителния съюз „че“ показва, че става въпрос за две условия: първото е поставено след първото „че“ и се отнася за факта, че затрудненията на бенефициера са вътрешни за него, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, а пък второто е поставено след второто „че“ и се отнася за факта, че въпросните затруднения са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях. Следователно това първо условие се явява едно-единствено условие. Тази синтактична структура се наблюдава по-специално в текстовете на чешки, английски, френски, хърватски, италиански, малтийски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки и словенски език.

42      По-нататък, трябва да се отбележи, че в текста на немски език изрично се посочва, че за „вътрешни“ се считат затрудненията, които не са резултат от произволно разпределение в рамките на групата („wenn es sich bei den Schwierigkeiten des betreffenden Unternehmens nachweislich um Schwierigkeiten des Unternehmens selbst handelt, die nicht auf eine willkürliche Kostenverteilung innerhalb der Gruppe zurückzuführen sind“). Текстовете на гръцки и български език също са в този смисъл.

43      Тези примери показват, че според формулировката на точка 22 от Насоките в множество езикови редакции затрудненията на съответния бенефициер трябва да се считат за вътрешни за него, ако не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата.

44      Накрая, доколкото някои езикови редакции са по-малко ясни, трябва да се припомни, че при несъответствие между различните езикови редакции на текст от правото на Съюза съответната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от контекста и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решения от 24 октомври 1996 г., Kraaijeveld и др., C‑72/95, EU:C:1996:404, т. 28, от 24 февруари 2000 г., Комисия/Франция, C‑434/97, EU:C:2000:98, т. 22 и от 7 декември 2000 г., Италия/Комисия, C‑482/98, EU:C:2000:672, т. 49).

45      На второ място, що се отнася до контекста и целите на правна уредба, от която точка 22 от Насоките е част, следва да се припомни, че целта на правилото в тази точка по-специално е да се предотврати възможността група предприятия да застави държавата да понесе разхода за операция по оздравяване или преструктуриране на някое от предприятията, включени в състава ѝ, когато това предприятие е в затруднение и когато самата група е в основата на тези затруднения поради произволно разпределение на разходите в нея (вж. в този смисъл решение от 13 май 2015 г., Niki Luftfahrt/Комисия, T‑511/09, EU:T:2015:284, т. 159).

46      Следователно замисълът в точка 22 е да не се допусне освобождаване на група предприятия от нейните разходи, дългове или пасиви, като те бъдат прехвърлени на субект от групата, така че той да отговаря на условията за получаване на помощ за оздравяване, на които иначе не би отговарял. С други думи, целта на посочената точка 22 е да се възпрепятства заобикалянето на правилата в областта на държавните помощи посредством изкуствено създадени механизми в рамките на група. Целта на тази точка обаче не е да изключи от приложното поле на помощите за оздравяване предприятие, което е част от група, само поради това че неговите затруднения се дължат на затрудненията, срещани от останалата част от групата или от друго дружество в групата, стига въпросните затруднения да не са били изкуствено създадени или произволно разпределени в рамките на същата група.

47      Изтъкнатите от жалбоподателя доводи впрочем означават да се пренебрегне финансовата взаимопомощ в рамките на групи от предприятия, обезкуражавайки по-успешно дружество в дадена група да се притече на помощ на друго дружество от нея, което се е сблъскало с финансови затруднения, за да не се окаже, че самото то престава да отговаря на условията за получаване на помощ за оздравяване, ако тези затруднения обхванат самото него, именно поради взаимопомощта, която е оказало.

48      С оглед на гореизложеното се налага изводът, че откъсът „освен когато може да се докаже, че затрудненията на предприятието са вътрешни, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата“ в точка 22 от Насоките съдържа едно-единствено условие, което трябва да се тълкува в смисъл, че затрудненията на предприятие, което е част от група, трябва да считат за вътрешни за него, ако не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на същата група.

ii)    Прилагане към разглеждания случай

49      Първо, позовавайки се на параграфи 19 и 57 от обжалваното решение, жалбоподателят твърди, че затрудненията на встъпилата страна не са вътрешни, а външни за нея, тъй като изцяло се дължат на причини, произтичащи от вътрешната организация на групата Thomas Cook. Всъщност въпреки затрудненията на тази група встъпилата страна реализирала положителен резултат, преди лихви и данъци, от дейностите си в периода от 2017 г. до 2019 г. Встъпилата страна била печеливша и конкурентноспособна авиокомпания, която била съсипана от дружеството си майка. Второ, жалбоподателят твърди, че затрудненията на встъпилата страна са се дължали на произволно разпределение на разходите в рамките на групата. Всъщност, съгласно параграфи 15 и 57 от обжалваното решение, значителен дял от ликвидните средства, получени от встъпилата страна през последните години, бил насочен към дружеството му майка, посредством обединяване на паричната наличност (cash-pool) на групата, която система жалбоподателят квалифицира като изкуствена и принудителна.

50      Съгласно параграфи 15—17, 80 и 109 от обжалваното решение затрудненията на встъпилата страна се дължат главно на започването на ликвидация на групата Thomas Cook, което по-специално довело до отписването на вземания в значителни размери на встъпилата страна спрямо същата група в контекста на обединяването на паричната наличност на групата, спирането на вътрешногруповото финансиране и загубата на основния ѝ клиент, а именно туроператорите от групата Thomas Cook.

51      Първо, в това отношение — както посочват Комисията и встъпилата страна в хода на съдебното заседание, без жалбоподателят да им възразява — трябва да се уточни, че обединяването на паричната наличност в група е обичайна и разпространена практика в групи от дружества. Това обединяване функционира като вътрешногрупова банка, тъй като различните дружества от група получават вътрешногрупови заеми от тази парична наличност, ако имат нужда от ликвидни средства, и депозират суми в общата парична наличност, ако имат излишък от ликвидни средства, в замяна на което за тях възниква вземане върху същата парична наличност ведно с лихви. Целта на тази система, която се управлява от създаден за тази цел субект от групата, е да се улесни финансирането на групата, като на дружествата от нея се даде възможност да реализират икономии от разходите за финансиране. Така по принцип всяко дружество от групата в определен момент може да се възползва от системата за обединяване, получавайки пряк достъп до ликвидни средства на групата, като същевременно от него се изисква да прави вноски в паричната наличност, ако разполага с излишък от ликвидни средства.

52      Второ, що се отнася по-специално до системата за обединяване на паричната наличност на групата Thomas Cook, трябва да се отбележи — както твърди встъпилата страна, без жалбоподателят да ѝ възразява в това отношение — че тази система е въведена от няколко години и че съответно е била оперативна доста преди настъпването на затрудненията на групата, поради което въвеждането ѝ не е имало връзка с последните. Така например встъпилата страна се е възползвала от системата през 2016 г. вследствие на липса на ликвидни средства поради намаляване на търсенето на полети към Турция.

53      Трето, съгласно параграф 12 от обжалваното решение, където се изброяват причините за затрудненията на групата Thomas Cook, тази система за обединяване на паричната наличност не е довела до последните. Тези затруднения всъщност са резултат по-специално от твърде високо равнище на задлъжнялост, свързано с придобивания и оперативни загуби, от слаба дейност на британския пазар, подсилена от разговорите по Brexit, от отрицателното медийно отразяване на преструктурирането на групата и от структурни дефицити в нейната организация.

54      Жалбоподателят твърди, че системата за обединяване на паричната наличност на групата Thomas Cook е „изкуствена, вредоносна или принудителна“, но трябва да се констатира, че той не представя никакво конкретно доказателство, с което това твърдение може да се подкрепи.

55      Четвърто, жалбоподателят упреква Комисията, че не е поверила дали споразумението за обединяване на паричната наличност между встъпилата страна и групата Thomas Cook е било сключено при справедливи условия и дали рисковете са били поделени поравно между различните дружества от групата.

56      Предвид параграфи 117—120 от обжалваното решение, където се обобщават изтъкнатите от жалбоподателя доводи в жалбата му до Комисията по повод разглежданата мярка, трябва обаче да се констатира, че в това решение тя не разкрива каквото и да било несправедливо прилагане на обединяването на паричната наличност на групата. Съгласно припомнената в точка 27 по-горе съдебна практика Комисията впрочем не е длъжна да издирва, по своя собствена инициатива и при липса на какъвто и да било показател в този смисъл, всичката информация, която би могла да има връзка с разглеждания от нея случай, дори такава информация да е обществено достояние. Следователно, при обстоятелства като тези в случая, обобщени в точки 52—55 по-горе, и при липса на какъвто и да било конкретен показател за противното трябва да се приеме, че Комисията не е била длъжна по своя собствена инициатива да провежда допълнително разследване по „справедливостта“ на системата за обединяване на паричната наличност.

57      Пето, жалбоподателят твърди, че съгласно параграф 57 от обжалваното решение ликвидните средства на встъпилата страна са били „изкуствено изчерпани“, тъй като последната била принудена да прехвърли значителни парични суми на своето губещо дружество майка. Трябва обаче да се отбележи, че във въпросния пасаж от параграф 57 от обжалваното решение само се обобщава становището на Германия по жалбата, подадена до Комисията, и той съответно не съдържа правна преценка на Комисията. Тя по-специално се съдържа в параграф 80 от обжалваното решение. От този параграф, разглеждан във връзка с параграфи 15—17 от обжалваното решение, впрочем следва, че според Комисията встъпилата страна като цяло е здраво и жизнеспособно дружества и че финансовите му затруднения произтичат от тези на дружеството му майка, а не от въвеждането от групата на изкуствена схема за отслабване на встъпилата страна.

58      Ето защо се налага изводът, че жалбоподателят не е доказал наличието на съмнения в съвместимостта на разглежданата мярка с условието по точка 22 от Насоките, съгласно което затрудненията на встъпилата страна трябва да са вътрешни за него и да не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата.

2)      Въпросът дали затрудненията на встъпилата страна са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях

59      Жалбоподателят по същество твърди, че в обжалваното решение Комисията е пропуснала да провери дали за групата Thomas Cook е било невъзможно да разреши затрудненията на встъпилата страна, както се изисква в точка 22 от Насоките. Според жалбоподателя започването на ликвидация на групата Thomas Cook не означава непременно, че тя не е способна да разреши затрудненията на своето дъщерно дружество, тъй като можела да вземе редица мерки, като например продажбата на встъпилата страна или спирането на системата за обединяване на паричната наличност.

60      Първо, трябва да се отбележи, че съгласно параграфи 10—13 от обжалваното решение групата Thomas Cook, единствен акционер на встъпилата страна, е била в много лошо финансово състояние при приемането на обжалваното решение. Всъщност на 23 септември 2019 г. групата преустановява незабавно своите дейности и след това започва нейната съдебна ликвидация, като дългът ѝ се е равнявал на около 1,7 милиарда британски лири (GBP) (около 1,91 милиарда евро).

61      Трябва да се констатира, както прави Комисията, че групата Thomas Cook не е имала капацитет да разреши затрудненията на своето дъщерно дружество, тъй като самата тя е била в ликвидация и е преустановила всичките си дейности.

62      Второ, съгласно параграф 26 от обжалваното решение Комисията взема предвид евентуалната продажба на встъпилата страна, която е обсъждана с редица заинтересовани инвеститори от февруари 2019 г. нататък и е можело да се реализира в близките три—шест месеца. Поради това жалбоподателят не може да упреква Комисията, че не е проверила капацитета на групата Thomas Cook да разреши затрудненията на встъпилата страна, по-специално чрез прехвърлянето ѝ. Тъй като обаче към датата на приемане на обжалваното решение от посочените обсъждания все още не е имало резултат, Комисията не е можела да основе преценката си на бъдещо, но несигурно разрешение. С оглед на неотложността около всяка помощ за оздравяване, нищо освен това не показва, че Комисията е трябвало да изчака изхода от тези обсъждания, преди да разреши помощта, като се има предвид присъщата несигурност за всички търговски преговори, които са в ход.

63      Трето, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че групата Thomas Cook или ликвидаторът са можели да вземат редица други мерки, като например спирането на системата за обединяване на паричната наличност, за да се разрешат затрудненията на встъпилата страна, достатъчно е да се отбележи — както посочва последната в хода на съдебното заседание, без жалбоподателят да ѝ възразява в това отношение — че встъпилата страна, след като е узнала за финансовите затруднения на дружеството си майка, е спряла вноските си в тази система по своя собствена инициатива на 5 февруари 2019 г.

64      От гореизложеното следва, че жалбоподателят не е доказал наличието на съмнения при проверката от Комисията на условието по точка 22 от Насоките, съгласно което затрудненията на предприятие, което е част от група, трябва да са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях.

65      Налага се съответно изводът, че жалбоподателят не е доказал наличието на съмнения при проверката на изискванията по точка 22 от Насоките, които е трябвало да накарат Комисията да започне официалната процедура по разследване.

в)      Показателят за нарушение на точка 44, буква б) от Насоките

66      Жалбоподателят по същество твърди, че Комисията е трябвало да изпитва съмнения по въпроса дали разглежданата мярка отговаря на изискванията, изложени в точка 44, буква б) от Насоките. Според него, от една страна, Комисията не е установила, че встъпилата страна предоставя важна услуга по смисъла на тази точка, и от друга страна, че въпросната услуга не може да се осигури лесно от конкурент.

67      Комисията и встъпилата страна оспорват тези доводи.

68      В самото начало, предвид решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия (C‑594/18 P, EU:C:2020:742), Общият съд счита за необходимо да отбележи, че съгласно точка 43 от Насоките, за да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар въз основа на Насоките, съответната мярка за държавна помощ трябва да преследва цел от общ интерес. Според същата точка това изискване е отразено в условието такава мярка да е „насочена към предотвратяването на социални трудности или пазарна неефективност“. Това се потвърждава от точка 44 от тези насоки, съгласно която държавите членки трябва да докажат, че неплатежоспособността на бенефициера е вероятно да породи сериозни социални трудности или голяма пазарна неефективност. Съдържанието на това изискване съответно се присъединява към условието по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, а именно мярката за помощ да има за цел да улесни развитието на някои дейности или на някои икономически региони, както страните впрочем твърдят в съдебното заседание.

69      Следователно самата същност на изискванията по точки 43 и 44 от Насоките не противоречи на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, което впрочем никоя от страните не твърди, и налагайки това изискване, Насоките не ограничават неправомерно обхвата на тази разпоредба, що се отнася до проверката на съвместимостта на мярка за държавна помощ по смисъла на решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия (C‑594/18 P, EU:C:2020:742). Освен това съгласно точки 66 и 67 от това съдебно решение обстоятелството, че предвидената помощ позволява да се отстрани пазарна неефективност, може да представлява релевантен фактор, за да се прецени съвместимостта на тази помощ въз основа на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

70      В точка 44, буква б) от посочените насоки се посочва, че държавите членки трябва да докажат, че неплатежоспособността на бенефициера е вероятно да породи сериозни социални трудности или голяма пазарна неефективност, тъй като „съществува риск от прекъсване на предоставянето на важна услуга, която е трудно да бъде възпроизведена и която конкурентите трудно биха поели (например национален доставчик на инфраструктура)“.

71      В разглеждания случай трябва да се провери дали, без да изпитва съмнения, Комисията е могла да заключи, че разглежданата услуга е „важна“ и че е трудно да бъде възпроизведена по смисъла на точка 44, буква б) от Насоките.

72      В параграфи 81—97 от обжалваното решение Комисията стига до този извод по същество въз основа на два елемента, а именно, първо, трудността да се организира репатрирането от други авиокомпании на пътниците на встъпилата страна, блокирани в чужбина, и второ, невъзможността тези компании в краткосрочен план да възпроизведат услугата, предоставяна от встъпилата страна на независимите туроператори и пътнически агенции в Германия.

73      Най-напред трябва да се разгледа първият обсъден от Комисията елемент, а именно рискът от прекъсване на предоставянето от встъпилата страна на услугите ѝ по превоз на пътници, което би наложило блокираните в чужбина пътници да се репатрират.

74      На първо място, трябва да се отбележи, че Насоките не съдържат определение на понятието „важна услуга“.

75      Точка 44 от Насоките обаче съдържа неизчерпателен списък с обстоятелства, при които Комисията би приела, че неплатежоспособността на бенефициера е вероятно да породи сериозни социални трудности или голяма пазарна неефективност. Някои от тези примери се отнасят за риска от „сериозни социални трудности“, по-специално буква а), където се отчита равнището на безработица, или буква ж), където се отбелязват „подобни ситуации на особено големи трудности, надлежно доказани“. Другите примери се отнасят по-скоро за риска от голяма пазарна неефективност. Такава е хипотезата по буква б), разглеждана в настоящия случай, както и по буква в), където се посочва излизането от пазара на „предприятие с важна системна роля в конкретен регион или сектор“, и по буква г), която се отнася за риска от прекъсване на предоставянето на услуга от общ икономически интерес (УОИИ). Следователно, за да може услугата да се счете за „важна“, не се изисква предоставящото я предприятие да има важна системна роля за икономиката на регион на съответната държава членка, нито да му е възложено извършването на УОИИ, тъй като последните две хипотези са обхванати съответно от букви в) и г) от точка 44 от Насоките.

76      Освен това, противно на твърденията на жалбоподателя, самият факт, че в точка 44, буква б) „например“ се посочва „национален доставчик на инфраструктура“, изобщо не означава, че приложното поле на тази точка се свежда до услугите, които са важни в национален мащаб.

77      Поради това трябва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че услуга е „важна“ само ако има важно значение за цялата икономика на държава членка.

78      Освен това като ирелевантно трябва да се отхвърли и твърдението на жалбоподателя, че въздушният транспорт към туристически дестинации не представлява „важна услуга“ по смисъла на точка 44, буква б) от Насоките. Комисията всъщност изобщо не приема, че разглежданата услуга е „важна“ с довода, че обслужва туристически дестинации.

79      На второ място, що се отнася до въпроса дали услугите, извършвани от встъпилата страна, са сложни за възпроизвеждане по смисъла на точка 44, буква б) от Насоките, от параграфи 82 и 85 от обжалваното решение следва, че незабавно репатриране на пътниците на встъпилата страна, блокирани в чужбина, не би могло да се осигури от други конкурентни авиокомпании в кратък срок поради едновременното настъпване на няколко събития, сред които спирането от движение на общо 669 самолета Boeing 737 MAX, довело намаляване на наличните на пазара летателни апарати, наемани с екипаж, и провежданото по същото време репатриране на 140 000 пътници на Thomas Cook към Обединеното кралство с участието на поне 50 авиокомпании чрез общо 746 поета към 55 различни дестинации в двуседмичен период. За сравнение евентуалното репатриране на пътниците на встъпилата страна е щяло да бъде със значително по-големи мащаб и сложност, тъй като е щяло да засегне между 200 000 и 300 000 пътници, разпределени между 50 и 150 различни дестинации, включително между 20 000 и 30 000 пътници в тридесетина отдалечени дестинации, за което са щели да бъдат необходими около 1000—1500 полета. Освен това съгласно параграф 88 от обжалваното решение капацитетът на четирите германски летища, обслужвани от встъпилата страна, също би представлявал ограничение за евентуална операция по репатриране, като за сравнение трябва да се направи уточнението, че само за репатрирането на пътниците на Thomas Cook в Обединеното кралство е било необходимо де се използват десет авиобази на Thomas Cook.

80      В това отношение според Общия съд, без да изпитва съмнения, Комисията е могла да заключи, че съществува риск от прекъсване на предоставянето на важна услуга, която е трудно да бъде възпроизведена, въз основа на обстоятелството, че излизането на встъпилата страна от пазара е щяло да остави блокирани в чужбина голям брой пътници, някои от които в отдалечени дестинации, и че тяхното репатриране от други авиокомпании е щяло да бъде сложно за осъществяване поради всички обстоятелства, обосновани конкретно и точно в обжалваното решение. Поради този риск излизането на встъпилата страна от пазара е можело да доведе до голямо сътресение на този пазар.

81      Това заключение не може да се обори с никое от твърденията на жалбоподателя.

82      Първо, твърдението на жалбоподателя, че през „зимния сезон“ съществува въздушен свръхкапацитет, не може да се приеме. От една страна, е безспорно, че във въздушния сектор зимният сезон продължава от края на октомври до края на март, а операциите по евентуално репатриране, които е трябвало да започнат от 23 септември нататък, не попадат в този сезон. От друга страна, при всички положения това не променя факта, че към този момент наличностите от самолети са били засегнати значително, по-специално от две извънредни събития, настъпили едновременно, а именно спирането от движение и проблемите с доставката на стотици самолети Boeing 737 MAX и широкомащабното репатриране на пътниците на Thomas Cook. В това отношение трябва да се подчертае, както прави Комисията, че репатрирането, което би трябвало да се организира, за да се репатрират пътниците на встъпилата страна, е щяло да бъде в още по-голям мащаб от това на пътниците на Thomas Cook, квалифицирано като „най-голямото репатриране в мирно време“. За това свидетелстват посочените в точка 79 по-горе данни, които не се оспорват.

83      Поради това отражението на тези две извънредни и едновременни събития върху наличностите от летателни апарати е щяло значително да усложни евентуалните операции по репатриране, които е щяло да се наложи да се осъществяват успоредно и спешно от други авиокомпании.

84      В това отношение е важно да се подчертае, че в точка 44, буква б) от Насоките не се изиска възпроизвеждането на важна услуга да е невъзможно; достатъчно е да бъде „трудно“ да се направи.

85      Второ, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията неправилно се позовала само на капацитета на четирите германски летища, обслужвани от встъпилата страна, трябва да се констатира, че Комисията не отрича възможността за целите на евентуално репатриране да се прибегне до капацитетите на други летища, които евентуално са по-малко натоварени. Капацитетните ограничения на четирите германски летища, обслужвани от встъпилата страна, са отбелязани от Комисията в параграф 88 от обжалваното решение само за сравнение с десетте авиобази на Thomas Cook, които са използвани за репатрирането на неговите пътници, показвайки с това, че репатрирането на пътниците на встъпилата страна е щяло да бъде по-трудно от това на пътниците на Thomas Cook.

86      Трето, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията не е обосновала необходимостта от шестмесечен период, за да се извърши репатрирането на пътниците на встъпилата страна, трябва да се подчертае, че в нито един момент Комисията не счита, че такъв период е щял да бъде необходим за това репатриране. Шестмесечният период всъщност съответства на продължителността на разглежданата мярка. Както впрочем Комисията правилно посочва, продължителността на разглежданата мярка изобщо не е обвързана с времето, което е щяло да бъде необходимо за евентуално репатриране. Освен това с шестмесечната продължителност, както се посочва в точка 60 от Насоките, се цели на бенефициера да се даде възможност да възстанови своите ликвидни средства.

87      При това положение се налага заключението, че мащабът, сложността и неотложността на операциите по репатриране, които би трябвало да се осъществят в условия, белязани от едновременното настъпване на извънредни събития, сами по себе си обосновават извода, че излизането на встъпилата страна от пазара е щяло да създаде риск от прекъсване на предоставянето на важна услуга, която би било трудно да бъде възпроизведена при конкретните обстоятелства в случая.

88      Поради това твърденията на жалбоподателя, с които той оспорва отчетения от Комисията втори елемент — а именно риска от прекъсване на предоставянето от встъпилата страна на услугите ѝ на независимите туроператори и пътнически агенции в Германия — са неотносими.

89      С оглед на гореизложеното се налага изводът, че вторият показател също не разкрива наличието на съмнения.

г)      Показателят за нарушение на точка 74 от Насоките

90      Жалбоподателят по същество твърди, че Комисията е проверила непълно и недостатъчно условието за еднократност на помощта по точка 74 от Насоките, тъй като само отбелязала, че встъпилата страна и контролираните от нея субекти не са получавали помощ за оздравяване, помощ за преструктуриране или временна подкрепа за преструктуриране през последните десет години, при положение че трябвало да провери дали и самата група Thomas Cook не е получавала такива помощи.

91      Комисията и встъпилата страна оспорват тези доводи.

92      Съгласно точка 74 от Насоките, „[к]огато помощта за оздравяване, помощта за преструктуриране или временната подкрепа за преструктуриране е получена от икономическа група, Комисията обикновено не разрешава нова помощ за оздравяване или преструктуриране за самата група или за някой от субектите, влизащи в нейния състав, освен ако не са изтекли 10 години от предоставянето на помощта или от приключването на периода за преструктуриране или ако прилагането на плана за преструктуриране е било спряно, в зависимост от хронологичния ред“.

93      В разглеждания случай е достатъчно да се констатира, че жалбоподателят не представя нищо — както той изрично признава в хода на съдебното заседание — с което може да се докаже, че групата Thomas Cook е получила каквато и да било помощ за оздравяване, помощ за преструктуриране или временна подкрепа за преструктуриране през последните десет години.

94      Ето защо при обстоятелствата в разглеждания случай, без показател в този смисъл и предвид цитираната съдебна практика в точка 27 по-горе, Комисията не може да се упреква, че е проверила непълно и недостатъчно условието за еднократност на помощта по точка 74 от Насоките.

95      Следователно жалбоподателят не е успял да докаже, че показателят за нарушение на точка 74 от Насоките е трябвало да накара Комисията да се усъмни в съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар.

96      С оглед на всички гореизложени съображения трябва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал наличието на съмнения, които могат да обосноват започването на официалната процедура по разследване.

97      Поради това изтъкнатото в жалбата четвърто основание трябва да се отхвърли.

2.      Петото основание: неизпълнение на задължението за мотивиране

98      В рамките на своето пето основание жалбоподателят по същество твърди, че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви или противоречие в мотивите.

99      Комисията и встъпилата страна оспорват това твърдение.

100    Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 8 септември 2011 г., Комисия/Нидерландия, C‑279/08 P, EU:C:2011:551, т. 125 и цитираната съдебна практика).

101    Първо, жалбоподателят твърди, че мотивите в параграф 80 от обжалваното решение са противоречиви, тъй като Комисията, от една страна, твърди, че неотложните нужди от ликвидни средства на встъпилата страна са резултат по-специално от финансовите механизми, приложими по-рано вътре в групата Thomas Cook, а от друга страна, заключава, че затрудненията на встъпилата страна не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата.

102    Прочитът на параграфи 12, 15—17, 80 и 109 от обжалваното решение обаче позволява да се разберат причините, поради които Комисията приема по-специално че обединяването на паричната наличност на групата не съставлява такова произволно разпределение. Както следва от точки 52—57 по-горе, мотивите на обжалваното решение не се опорочени от никакво противоречие в това отношение.

103    Второ, според жалбоподателя обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви по въпроса дали затрудненията на встъпилата страна са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях, както се изисква в точка 22 от Насоките.

104    В това отношение, както бе посочено в точки 60—63 по-горе, от параграфи 12 и 13 от обжалваното решение следва, че на 23 септември 2019 г. групата Thomas Cook преустановява незабавно своите дейности и започва нейната съдебна ликвидация. Освен това в параграф 17 от това решение Комисията подчертава, че дружеството майка е явно неспособно да подкрепи встъпилата страна и по-скоро му е в тежест. Така в тези параграфи от обжалваното решение ясно и недвусмислено се посочват причините, поради които според Комисията посоченото по-горе условие по точка 22 от Насоките е изпълнено.

105    Трето, жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение не са посочени причините, поради които услугите на встъпилата страна трябва да се счетат за важни и не могат да се възпроизведат от други авиокомпании по смисъла на точка 44, буква б) от Насоките.

106    Трябва обаче да се констатира, че параграфи 81—95 от обжалваното решение съдържат подробно изложение на мотивите, които са накарали Комисията да приеме, че условията по точка 44, буква б) от Насоките са изпълнени. Тя обосновава това заключение по-специално с мащаба и сложността на евентуалните операции по репатриране при обстоятелства, белязани от настъпили едновременно извънредни събития, което е щяло да затрудни организирането на такива операции от други авиокомпании. Ето защо трябва да се приеме, че в това отношение мотивите на обжалваното решение са достатъчни.

107    Четвърто, според жалбоподателя Комисията е пропуснала да посочи причината, поради която счита, че условието за еднократност на помощта по точка 74 от Насоките е изпълнено в разглеждания случай.

108    В това отношение трябва да се отбележи, от една страна, че в параграф 112 от обжалваното решение Комисията посочва, че нито встъпилата страна, нито който и да било контролиран от нея субект е получавал помощ за оздравяване, помощ за преструктуриране или временна подкрепа за преструктуриране през последните десет години. От друга страна, след като е нямало какъвто и да било показател, разкриващ, че групата Thomas Cook е получила някаква помощ през десетте години, предхождащи предоставянето на разглежданата мярка, Комисията не е била длъжна да излага по-подробни мотиви в това отношение. Следователно Комисията е обяснила в достатъчна степен причините, поради които счита, че условието за еднократност на помощта е изпълнено в разглеждания случай.

109    Поради това изтъкнатото в жалбата пето основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

110    С оглед на гореизложените съображения жалбата трябва да се отхвърли изцяло.

IV.    По съдебните разноски

111    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски и тези на Комисията в съответствие с искането ѝ.

112    В съответствие с член 138, параграф 3 от Процедурния правилник встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Ryanair DAC понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

3)      Condor Flugdienst GmbH понася направените от него съдебни разноски.

Корнезов

Buttigieg

Kowalik-Bańczyk

Hesse

 

      Petrlík

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 май 2022 година.

Подписи


* Език на производството: английски.