РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
16 септември 2013 година(*)
„Конкуренция — Картели — Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня — Решение за констатиране на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Координиране на увеличения на цени и обмен на чувствителна търговска информация — Отговорност за неправомерното поведение — Глоби — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Тежест на нарушението — Коефициенти — Смекчаващи обстоятелства — Намаляване на размера на глобата — Съществена добавена стойност“
По дело T‑408/10
Roca Sanitario, SA, установено в Барселона (Испания), за което се явяват J. Folguera Crespo и M. Merola, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана първоначално от г‑н F. Castillo de la Torre, г‑жа A. Antoniadis и г‑жа F. Castilla Contreras, впоследствие от г‑н Castillo de la Torre, г‑жа Antoniadis и г‑н F. Jimeno Fernández, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за частична отмяна на Решение C (2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. относно производство съгласно член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39092 — Оборудване за баня) и евентуално искане за намаляване на размера на глобата, наложена с това решение на жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe (докладчик) и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 март 2013 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
Производство и искания на страните
29 На 8 септември 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
30 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, поставя писмено на двете страни въпроси, на които те отговарят в определения срок.
31 Устните състезания и отговорите на страните на въпросите, поставени устно от Общия съд, са изслушани в съдебното заседание от 6 март 2013 г.
32 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени членове 1, 2 и 4 от обжалваното решение в частта, в която те се отнасят до него,
– при условията на евентуалност да намали наложената му глоба,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
33 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
[…]
2. По евентуалното искане за намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба
[…]
По втория довод, свързан с всяко евентуално намаляване на размера на глобата, наложена на дъщерно дружество на жалбоподателя
189 Жалбоподателят иска от Общия съд да се ползва от всяко намаляване на размера на глобата, което този съд евентуално ще постанови по жалбите на дъщерните му дружества съответно по дело T‑411/10, Laufen Austria/Комисия, и дело T‑412/10, Roca/Комисия. Всъщност, ако както поддържа Комисията в обжалваното решение, отговорността на жалбоподателя произтича от това, че той и неговите дъщерни дружества Roca France и Laufen Austria са едно-единствено предприятие, всяко намаляване на солидарно наложената глоба, което евентуално ще бъде постановено по жалбите на посочените дъщерни дружества, следва да се приложи и по отношение на него.
190 Без да прави формално възражение за недопустимост на този довод, Комисията по същество поддържа, че жалбоподателят не може просто да препраща към доводите, изложени от дъщерните му дружества в съответните им жалби, за да се ползва от всяко намаляване на размера на глобата, което евентуално ще бъде постановено по отношение на тези дружества.
191 В отговор на поставените от Общия съд в съдебното заседание въпроси относно значението на Решение на Съда от 22 януари 2013 г. по дело Комисия/Tomkins (C‑286/11 P) за преценката на настоящия довод Комисията добавя, че според това решение само когато дружеството майка и дъщерното дружество излагат сходни правни основания в съответните си жалби, Общият съд може да приложи и по отношение на дружеството майка намаляването на размера на глобата, което е постановил по жалбата на дъщерното дружество. От посоченото решение обаче не следвало каквото и да било автоматично прилагане по отношение на дружеството майка на постановено по жалба на дъщерно дружество намаляване на размера на глобата.
192 С оглед на доводите на страните най-напред следва да се разгледа допустимостта на втория довод, изтъкнат от жалбоподателя в подкрепа на искането му за намаляване на размера на глобата, а след това — и основателността на този довод.
По допустимостта на втория довод
193 В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 21 от Статута на Съда и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата трябва да посочва предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания.
194 Съгласно съдебната практика това посочване трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата. Същото важи и за всяко искане, което трябва да бъде подкрепено с правни основания и доводи, позволяващи както на ответника, така и на съда да преценят основателността му (Решение на Общия съд от 7 юли 1994 г. по дело Dunlop Slazenger/Комисия, T‑43/92, Recueil, стр. II‑441, точка 183). Така, за да е допустим(а) искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. В това отношение, въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към определени пасажи от приложените към нея писмени доказателства, общото препращане към други документи, дори и приложени към исковата молба или жалбата, не може да компенсира липсата на съществените доводи от правна страна, които съгласно цитираните по-горе разпоредби следва да бъдат посочени в исковата молба или жалбата (вж. Решение на Общия съд от 17 септември 2007 г. по дело Microsoft/Комисия, T‑201/04, Сборник, стр. II‑3601, точка 94 и цитираната съдебна практика).
195 В случая следва да се установи, че противно на твърдяното от Комисията, с втория довод, изложен в подкрепа на искането за намаляване на размера на глобата, жалбоподателят не просто препраща към документите, представени от неговите дъщерни дружества Roca France и Laufen Austria в производствата по съответните им жалби. Напротив, жалбоподателят изрично обосновава този довод, като изтъква, че след като единствено поради качеството му на дружество майка е прието, че носи отговорност за антиконкурентното поведение на дъщерните му дружества, солидарно наложената му глоба е просто отражение на тази солидарна отговорност. По този начин жалбоподателят излага собствени доводи за това, че в качеството му на дружество майка трябва да се ползва от намаляването на размера на глобата, което евентуално ще бъде постановено по отношение на дъщерните му дружества, без да е необходимо да доказва, подобно на тези дружества, че Комисията неправилно е изчислила размера на тази глоба.
196 При тези условия доводът на Комисията за недопустимост на втория довод, изложен от жалбоподателя в подкрепа на искането му за намаляване на размера на глобата, следва да бъде отхвърлен.
По основателността на втория довод
197 На първо място следва да се посочи, че с решение от днешна дата по дело T‑411/10, Laufen Austria/Комисия, Общият съд отхвърля искането на Laufen Austria за намаляване на размера на глобата, наложена това дружество с член 2, параграф 4, букви а) и в) от обжалваното решение.
198 При тези условия вторият довод, изложен от жалбоподателя в подкрепа на искането му за намаляване на размера на глобата, трябва да се отхвърли като безпредметен, доколкото е изтъкнат в подкрепа на искането на жалбоподателя да се ползва от евентуално намаляване на размера на глобата, постановено по отношение на Laufen Austria.
199 На второ място следва да се посочи, че с решение от днешна дата по дело T‑412/10, Roca/Комисия, Общият съд намалява размера на глобата, наложена солидарно на Roca France и жалбоподателя с член 2, параграф 4, буква б) от обжалваното решение, поради грешка, допусната от Комисията при преценката на доказателствата, представени от Roca France в подкрепа на молбата му за намаляване на размера на глобата на основание на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. При тези условия, след като намалява с 6 % размера на глобата, Общият съд определя на 6 298 000 EUR размера на глобата, наложена солидарно на Roca France и жалбоподателя с член 2, параграф 4, буква б) от обжалваното решение.
200 При това положение и предвид доводите на страните, изложени в точки 189—191 по-горе, следва да се провери дали жалбоподателят има право, както поддържа, единствено в качеството му на дружество майка, солидарно задължено за плащането на посочената в точка 199 по-горе глоба, да се ползва от същото намаляване на размера на глобата.
201 В това отношение следва да се напомни, че съгласно съдебната практика, когато дружеството майка не е участвало фактически в картела и отговорността му се основава единствено на участието на неговото дъщерно дружество в посочения картел, отговорността на дружеството майка се разглежда като изцяло производна, акцесорна и зависима от отговорността на неговото дъщерно дружество (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Tomkins, точка 191 по-горе, точка 39) и следователно не може да бъде по-голяма от отговорността на последното (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело Tomkins/Комисия, T‑382/06, Сборник, стр. II‑1157, точка 38, потвърдено при обжалване с Решение по дело Комисия/Tomkins, точка 191 по-горе, точка 39).
202 В случая следва да се напомни, че жалбоподателят не е участвал фактически в установеното нарушение. Всъщност той носи отговорност за действията на Roca France единствено в качеството си на дружество майка, притежаващо целия капитал на своето дъщерно дружество.
203 При тези условия, след като при обстоятелствата в настоящия случай неговата отговорност се разглежда като изцяло производна, акцесорна и зависима от тази на дъщерното му дружество, и не може, съгласно съдебната практика, цитирана в точка 201 по-горе, да бъде по-голяма от отговорността на последното, искането на жалбоподателя да се ползва от намаляването на размера на глобата, постановено по отношение на Roca France, следва да се уважи.
204 Този извод не може да бъде поставен под въпрос от доводите на Комисията.
205 Първо, като се позовава на Решение на Съда от 14 септември 1999 г. по дело Комисия/AssiDomän Kraft Products и др. (C‑310/97 P, Recueil, стр. I‑5363) и Решение на Съда от 29 март 2011 г. по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др. (C‑201/09 P и C‑216/09 P, Сборник, стр. I‑2239, точка 142), Комисията изтъква, че след като жалбоподателят не е изложил нито един довод във връзка със солидарно наложената му глоба, обжалваното решение в частта, с която му е наложена глоба, е влязло в сила по отношение на него, като това не зависи от каквото и да е намаляване на размера на глобата, евентуално постановено по жалбата на някое от дъщерните му дружества.
206 В това отношение следва да се отбележи, че в решенията, посочени в точка 205 по-горе, Съдът приема, че ако адресат на решение реши да подаде жалба за отмяна, съдът на Съюза е сезиран само във връзка с отнасящите се до този адресат части от решението. За разлика от това, необжалваните части от решението, които се отнасят до други адресати, не са част от предмета на спора, който съдът на Съюза следва да реши (Решение по дело Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., точка 205 по-горе, точка 53 и Решение по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 205 по-горе, точка 142).
207 От една страна обаче, трябва да се отбележи, че тази съдебна практика е без значение в настоящия случай. Всъщност тя се отнася до последиците от частична отмяна на решение. Следователно не може да постави под въпрос съображението, че когато отговорността на дружество майка е изцяло производна на тази на негово дъщерно дружество, тя не може да бъде по-голяма от отговорността на последното (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Tomkins, точка 191 по-горе, точки 46—50). При тези условия Общият съд може да приложи по отношение на дружеството майка — по подадената от него жалба и доколкото е направило искане в този смисъл — всяко намаляване на размера на глобата, евентуално постановено по подадена от дъщерно дружество жалба.
208 От друга страна, доколкото доводът на Комисията трябва да се схваща в смисъл, че с него тя се опитва да убеди Общия съд, че ще се произнесе свръх петитум, ако уважи втория довод, изтъкнат от жалбоподателя в подкрепа на искането му за намаляване на размера на глобата, трябва да се напомни, че както беше установено в точка 195 по-горе, жалбоподателят е обосновал този довод в рамките на второто си, направено при условията на евентуалност искане за намаляване на размера на наложената му глоба. Следователно в случая Общият съд намалява глобата въз основа на тази обосновка, а не въз основа на служебно взети предвид правни основания.
209 Второ, в отговор на устно зададен от Общия съд въпрос Комисията по същество изтъква, че от точка 56 от Решение по дело Комисия/Tomkins, точка 191 по-горе, следвало, че условие за прилагането по отношение на дружество майка на постановено по жалба на дъщерно дружество намаляване на размера на глобата е излагането на сходни правни основания в жалбите на дружеството майка и дъщерното дружество. В случая обаче жалбоподателят пропуснал да се позове на грешка, допусната от Комисията при изчисляване на размера на глобата, наложена солидарно на жалбоподателя и неговите дъщерни дружества.
210 В това отношение следва да се отбележи, че в точка 56 от Решение по дело Комисия/Tomkins, точка 191 по-горе, Съдът потвърждава, че след като в жалбата си Tomkins plc не е изтъкнало грешка при прилагането на коефициент за умножение с цел възпиращ ефект, Общият съд правилно не е приложил намаляването на глобата — което след установяване на такава грешка е постановил по жалбата на Pegler Ltd, дъщерно дружество на Tomkins (Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело Pegler/Комисия, T‑386/06, Recueil, стр. II‑1267, точки 134 и 144) — и по отношение на дружеството майка по подадената от същото жалба.
211 Макар да е вярно, че жалбоподателят не е изтъкнал нито една грешка, евентуално допусната от Комисията при изчисляване на размера на глобата, която му е наложена солидарно с Roca France, трябва да се отбележи, че за разлика от обстоятелствата, които Съдът е имал предвид в точка 56 от Решение по дело Комисия/Tomkins, точка 191 по-горе, в настоящия случай жалбоподателят формално е изложил довод, с който е поискал от Общия съд да се ползва от всяко намаляване на размера на глобата, което евентуално ще бъде постановено по жалбата на някое от дъщерните му дружества. Следователно съображенията, изложени в точка 56 от Решение по дело Комисия/Tomkins, точка 191 по-горе, не биха могли да бъдат отнесени към настоящия случай.
212 При тези условия вторият довод, изтъкнат от жалбоподателя в подкрепа на искането му за намаляване на размера на глобата, следва да бъде уважен, доколкото жалбоподателят иска да се ползва от намаляването на размера на глобата, постановено по отношение на Roca France.
213 Следователно размерът на глобата, наложена с член 2, параграф 4, буква б) от обжалваното решение следва да бъде намален с 6 %, тоест с 402 000 EUR. При това положение Общият съд определя посочения размер на 6 298 000 EUR.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Размерът на глобата, наложена при условията на солидарност на Roca Sanitario, SA с член 2, параграф 4, буква б) от Решение C (2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. относно производство съгласно член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39092 — Оборудване за баня), е 6 298 000 EUR.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Европейската комисия понася, освен направените от нея съдебни разноски, и една трета от съдебните разноски на Roca Sanitario.
4) Roca Sanitario понася две трети от направените от него съдебни разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Обявено в публично съдебно заседание в Люксембург на 16 септември 2013 година.
Подписи