РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
16 септември 2013 година(*)
„Конкуренция — Картели — Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Съгласуване на увеличения на цени и обмен на чувствителна търговска информация — Отговорност за неправомерното поведение — Глоби — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Икономическа криза — Известие от 2002 г. относно сътрудничеството — Намаляване на размера на глобата — Съществен доказателствен принос“
По дело T‑412/10
Roca, установено в Saint-Ouen-l’Aumône (Франция), за което се явява адв. P. Vidal Martínez,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана първоначално от г‑н F. Castillo de la Torre, г‑жа A. Antoniadis и г‑жа F. Castilla Contreras, впоследствие от г‑н Castillo de la Torre, г‑жа Antoniadis и г‑н F. Jimeno Fernández, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за частична отмяна на Решение C (2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. относно производство съгласно член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.092 — Оборудване за баня) и искане за намаляване на размера на глобата, наложена в това решение на жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe (докладчик) и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 март 2013 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
Производство и искания на страните
30 На 9 септември 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
31 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, поставя писмен въпрос на Комисията, на който тя отговаря в определения срок.
32 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд писмени и устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 6 март 2013 г.
33 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени членове 1 и 2 от обжалваното решение, доколкото те се отнасят до него,
– да намали размера на наложената му глоба,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
34 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
[…]
1. По искането за частична отмяна на обжалваното решение
По петото правно основание, свързано със сътрудничеството на жалбоподателя
171 В рамките на петото правно основание, от една страна, жалбоподателят смята, че Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания и че е допуснала явна грешка при прилагането на Известието от 2002 г. относно сътрудничеството, тъй като не е намалила глобата му съгласно Известието от 2002 г. относно сътрудничеството От друга страна, жалбоподателят моли глобата му да бъде намалена съгласно точка 29 от Насоките от 2006 г. поради оказаното от него сътрудничество. Вторият довод следва да се тълкува в смисъл, че според жалбоподателя глобата му е трябвало да бъде намалена на основание на цитираната точка поради оказаното от него сътрудничество и че следователно той упреква Комисията, че неправилно е приложила тази точка.
По нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания и по нарушенията и грешките при прилагането на Известието от 2002 г. относно сътрудничеството
172 Жалбоподателят упреква Комисията, от една страна, че не е намалила размера на глобата му, въпреки че с писмо от 8 декември 2006 г. го e уведомила, че той има право на условно намаляване на размера на наложената му глоба. Поради това жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания.
173 От друга страна, жалбоподателят оспорва преценката, че предоставената от него информация във връзка с молбата му за намаляване на глобата няма съществен доказателствен принос. В това отношение той по същество поддържа, че предоставената от него информация въз основа на молбата му за намаляване на глобата има съществен доказателствен принос, тъй като без тази информация Комисията нямало да може да докаже свързаното с керамичните продукти нарушение, извършено във Франция през 2004 г. В допълнение, според жалбоподателя липсата на сътрудничество от негова страна не е поставила под въпрос стойността на представената информация, тъй като той оспорва не деянията, а само правната им квалификация.
174 Комисията счита, че доводите на жалбоподателя са необосновани. Тя твърди, на първо място, че доказателственият принос на предоставената от жалбоподателя информация не може да се квалифицира като съществен. Всъщност, от една страна, направеното от жалбоподателя изявление било общо, докато изявленията на Ideal Standard били конкретни и подробни. От друга страна, нарушението можело да бъде доказано с многобройните таблици, които свидетелствали за обмена на информация и за изричното и подробно потвърждение, направено от Ideal Standard и подкрепено от изготвен след среща документ. На второ място, според Комисията, от една страна, в отговора си на изложението на възраженията жалбоподателят e изложил много подробни доводи, с които e оспорил доказателствената стойност на доказателствата, на които Комисията се основава, и по-конкретно доказателствената стойност на представените от Ideal Standard доказателства за споразумението относно цените от февруари 2004 г. От друга страна, по мнение на Комисията едно предприятие не може да обоснове молбата си за намаляване на глобата с деяния, за които тя в крайна сметка не го счита за отговорно, като израз на ползата от това сътрудничество бил още фактът, че Комисията е решила да оттегли някои възражения — причината, поради която предприятието не било считано за отговорно или не му била наложена глоба.
175 Най-напред следва да се напомнят условията, при които може да бъде намалена глобата на дадено предприятие съгласно Известието от 2002 г. относно сътрудничеството. След това трябва да се провери дали информацията, представена от жалбоподателя въз основа на молбата му за намаляване на глобата, има съществен доказателствен принос, преди евентуално да се провери, на трето място, дали Комисията е имала основание да се откаже от извода, за който жалбоподателят е уведомен с писмо от 8 декември 2006 г., а именно че същият има право на условно намаляване на глобата.
176 Най-напред следва да се напомни, че в Известието от 2002 г. относно сътрудничеството Комисията определя условията, при които предприятията, които ѝ сътрудничат по време на осъществявано от нея разследване на даден картел, могат да бъдат освободени от глоба или да се ползват от намаление на размера на глобата, която иначе би следвало да заплатят (Решение на Общия съд от 17 май 2011 г. по дело Arkema France/Комисия, T‑343/08, Сборник, стр. II‑2287, точка 129).
177 Съгласно точка 20 от Известието от 2002 г. относно сътрудничеството „[п]редприятията, които не отговарят на условията [за пълно освобождаване от глоби], биха могли да се ползват от възможността за намаляване на всяка глоба, която в противен случай би им била наложена“ [неофициален превод].
178 Точка 21 от Известието от 2002 г. относно сътрудничеството предвижда, че „[з]а да се възползва от [възможността за намаляване на глобата на основание точка 20 от посоченото известие], предприятието трябва да предостави на Комисията доказателства за предполагаемото нарушение, които в значителна степен допълват доказателствата, с които Комисията вече разполага, и трябва да прекрати участието си в предполагаемото нарушение не по-късно от момента, в който представи доказателствата“ [неофициален превод].
179 Точка 22 от Известието от 2002 г. относно сътрудничеството определя понятието за съществен доказателствен принос, както следва:
„Понятието „доказателствен принос“ се отнася до степента, в която представените доказателства поради самата си същност и/или степен на точност улесняват Комисията при доказването на съответните факти. При извършването на тази оценка Комисията като цяло ще приеме, че в качествено отношение писмените доказателства, датиращи от периода на настъпване на фактите, до които се отнасят, имат по-висока стойност от [тази на] доказателствата, които са от по-късен момент. Също така по принцип за доказателствата, пряко относими към съответните факти, ще се счита, че имат по-голяма стойност от доказателства, които са само косвено относими“ [неофициален превод].
180 В точка 23, буква б), първа алинея от Известието от 2002 г. относно сътрудничеството са предвидени три нива на намаление на глобата. Първото предприятие, което отговаря на условието по точка 21 от споменатото известие, има право на намаление от 30—50 %, второто предприятие на намаление от 20—30 %, а следващите предприятия на намаление до 20 % на наложената им глоба.
181 В точка 23, буква б), втора алинея от Известието от 2002 г. относно сътрудничеството е посочено, че „[п]ри определяне размера на намалението във всеки от тези диапазони Комисията взема предвид момента, в който доказателствата, отговарящи на условията по [точка 21 от посоченото известие], са били представени, и техния доказателствен принос“, като „Комисията може също така да вземе предвид степента и непрекъснатостта на сътрудничеството от предприятието след предоставяне на доказателствата“ [неофициален превод].
182 От самата логика на Известието от 2002 г. относно сътрудничеството следва, че търсеният с него ефект е да се създаде климат на несигурност сред картелите, като се насърчи оповестяването им на Комисията. Тази несигурност произтича именно от факта, че участниците в картела знаят, че само един от тях може да се ползва от пълно освобождаване от глоба, като издаде останалите участници в нарушението и по този начин ги изложи на риска да им бъдат наложени глоби. В рамките на тази система и по същата логика се предполага, че предприятията, които най-бързо окажат съдействие, ще се ползват от намаления на глобите, които в противен случай биха им били наложени, по-големи от намаленията за предприятията, които не окажат съдействие също толкова бързо (Решение на Общия съд от 5 октомври 2011 г., Transcatab/Комисия, T‑39/06, Сборник, стр. II‑6831, точка 379).
183 Хронологичният ред и бързината на предлаганото от членовете на картела съдействие представляват следователно основни елементи от въведената с Известието относно сътрудничеството система (Решение по дело Transcatab/Комисия, точка 182 по-горе, точка 380).
184 В това отношение следва да се напомни, че макар Комисията да е длъжна да мотивира причините, поради които счита, че доказателствата, представени от предприятията в рамките на известие относно сътрудничеството, представляват принос, обосноваващ или не намаляване на размера на наложената глоба, предприятията, които желаят да оспорят решението на Комисията, са длъжни в това отношение да докажат, че представената доброволно от тях информация е имала решаващо значение, за да може Комисията да докаже съществените елементи на нарушението и следователно да приеме решение за налагане на глоби (вж. в този смисъл Решение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 297 и Решение по дело Arkema France/Комисия, точка 176 по-горе, точка 135).
185 С оглед на основанието за съществуване на намалението Комисията не може да пренебрегне полезността на предоставената информация, която по необходимост е функция на доказателствата, с които тя вече разполага (Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Gütermann и Zwicky/Комисия, T‑456/05 и T‑457/05, Сборник, стр. II‑1443, точка 220 и Решение по дело Arkema France/Комисия, точка 176 по-горе, точка 136).
186 Когато сътрудничеството на дадено предприятие се изразява само в това да потвърди, и то по по-малко точен и ясен начин, някои от сведенията, вече предоставени от друго предприятие на основание на сътрудничеството, степента на оказаното от това предприятие сътрудничество, макар да не е лишена от известна полезност за Комисията, не може да се счита за сравнима със сътрудничеството, оказано от първото предприятие, предоставило посочените сведения. Изявление, което се ограничава до това да потвърди в известна степен изявление, с което Комисията вече разполага, всъщност не улеснява съществено нейната задача. Ето защо то не е достатъчно, за да обоснове намаление на размера на глобата на основание на оказаното сътрудничество (вж. Решение по дело Arkema France/Комисия, точка 176 по-горе, точка 137 и цитираната съдебна практика).
187 Пак от съдебната практика обаче следва, че ако не бъде подкрепено от други доказателства, направеното от обвинено в участие в картел предприятие изявление, за което някои от останалите обвинени предприятия твърдят, че е невярно, не може да се счита за достатъчно доказателство, че последните са извършили нарушението (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 130 по-горе, точка 219; вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Enso-Gutzeit/Комисия, T‑337/94, Recueil, стр. II‑1571, точка 91).
188 На последно място, въпреки че следва да се приеме, че при проверката дали информацията, предоставена на Комисията съгласно Известието от 2002 г. относно сътрудничеството, има съществен доказателствен принос, Комисията има свобода на преценка, все пак Общият съд не може да се основе на тази свобода на преценка, за да откаже да извърши задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна на преценката на Комисията в това отношение (вж. по аналогия Решение по дело Chalkor/Комисия, точка 35 по-горе, точка 62).
189 На следващо място, доводите на жалбоподателя, изложени в точка 173 по-горе, следва да бъдат разгледани в светлината на припомненото в точки 176—188 по-горе.
190 В това отношение следва да се отбележи, че в съображения 1291—1293, 1295, 1297, 1299 и 1300 от обжалваното решение Комисията по същество мотивира отказа си да намали глобата на жалбоподателя с три съображения. Първо, що се отнася до предоставената от жалбоподателя информация за нарушението във Франция през 2004 г., свързано с керамичните продукти, тя отбелязва, от една страна, че Ideal Standard вече я е било уведомило за обмена на подробна информация, и по-специално ѝ е било изпратило таблици, които показват обмена на информация за продажбите през лятото на 2004 г. От друга страна, предоставената от жалбоподателя информация била обща, не била подкрепена от доказателства от времето на настъпване на фактите, а в хода на административното производство няколко предприятия оспорили доказателствената ѝ стойност. Второ, жалбоподателят не предоставил никаква информация относно нарушението във Франция, свързано с крановете и фитингите,. Трето, с поведението си след момента на подаване на молбата за намаляване на глобата жалбоподателят намалил и дори отрекъл доказателствената стойност на изпратената от самия него информация и така не проявил истински дух на сътрудничество.
191 При това положение с оглед на мотивите на обжалваното решение, изложени в точка 190 по-горе, и на изложените в точка 173 по-горе доводи на жалбоподателя най-напред следва да се провери дали информацията, предоставена от последния въз основа на молбата му за намаляване на глобата, има съществен доказателствен принос. След това евентуално е необходимо да се провери дали, като е оспорил доказателствата, представени от Ideal Standard, жалбоподателят е поставил под съмнение достоверността на тази информация, поради което не би могло да се счита, че посочената информация има съществен доказателствен принос.
192 На първо място, най-напред следва да се приеме за установено, че жалбоподателят не оспорва извода на Комисията, че не е представил никаква информация за нарушението във Франция, свързано с крановете и фитингите. При тези обстоятелства проверката на доводите му следва да се сведе до това дали представената от него информация за нарушението във Франция, свързано с керамичните продукти, има доказателствен принос.
193 На следващо място следва да се отбележи — както посочва Комисията в писмените си изложения, — че за периода от 1995 г. до началото на 2004 г. не е констатирано никакво нарушение по отношение на керамичните продукти във Франция — нещо, което жалбоподателят впрочем не оспорва. Ето защо Комисията правилно не е намалила глобата на основание на информацията, предоставена от жалбоподателя във връзка с този период.
194 Освен това, що се отнася до представената от жалбоподателя информация за извършеното през 2004 г. нарушение във Франция, свързано с керамичните продукти, нужно е да се отбележи — както личи от съображения 556, 583, 584, 587 и 588 от обжалваното решение, — че Комисията обосновава извода си за наличие на нарушение с четири доказателства: първо, молбата на Ideal Standard да бъде намалена глобата (съображение 583 от обжалваното решение), второ, представена от последното дружество таблица в приложение към тази молба (съображение 588 от обжалваното решение), трето, молбата на жалбоподателя да бъде намалена глобата (съображения 556, 587 и 588 от обжалваното решение) и четвърто, отговора на Duravit на изложението на възраженията (съображение 584 от обжалваното решение).
195 На последно място, обратно на твърдяното от Комисията в писмените ѝ изявления, в обжалваното решение тя по същество приема, че не може да обоснове констатацията за нарушение във Франция през 2004 г., свързано с керамичните продукти, само с устното изявление, направено от Ideal Standard във връзка с молбата му да бъде намалена глобата, и с таблицата, представена в приложение към посочената молба. Всъщност в съображение 588 от обжалваното решение Комисията посочва следното:
„Комисията не твърди, че представената от Ideal Standard таблица в приложение към молбата му [за намаляване на глобата] може да бъде квалифицирана като документ от времето на настъпване на фактите. Тя обаче е опит на Ideal Standard да представи възможно най-подробното изложение на фактите, посочени в неговото изявление. Дори да не се вземе предвид това доказателство, съгласуването на минималните цени по време на срещата на AFICS през февруари 2004 г. може да се счита за доказано въз основа на трите изявления [а именно, молбата на Ideal Standard да му бъде намалена глобата, молбата на жалбоподателя, и накрая, отговора на Duravit на изложението на възраженията]“.
196 Ето защо се налага изводът, от една страна, че в обжалваното решение самата Комисия се е основала на информацията — предоставена от жалбоподателя във връзка с молбата му да бъде намалена глобата, — за да докаже нарушението във Франция през 2004 г., свързано с керамичните продукти. Поради това от тълкуването на обжалваното решение следва, че предоставената от жалбоподателя информация е била от обективна полза за Комисията.
197 От друга страна, се налага изводът, че без предоставената от жалбоподателя информация Комисията е нямало да може да докаже, въз основа само на представените от Ideal Standard доказателства във връзка с молбата му да бъде намалена глобата, свързаното с керамичните продукти нарушение, извършено във Франция през 2004 г. Вярно е, както следва от съображения 584 и 587 от обжалваното решение, че в отговора си на изложението на възраженията Duravit потвърждава, че на споменатата от Ideal Standard среща на AFICS минималните цени са били обсъждани, но също така е вярно, както следва от представеното от Duravit устно становище на срещата, проведена в Комисията на 12 ноември 2007 г., че Duravit е поставило под съмнение доказателствената стойност на таблицата, представена от Ideal Standard.
198 Предвид гореизложените факти се налага изводът, че предоставената от жалбоподателя информация във връзка с молбата му да бъде намалена глобата има съществен доказателствен принос. Всъщност именно благодарение на тази информация Комисията е констатирала нарушението във Франция през 2004 г., свързано с керамичните продукти, тъй като посочената информация е потвърдила, че на срещата на AFICS от 25 февруари 2004 г. е имало обсъждане на минималните цени на керамичните продукти от нисък клас (съображение 588 от обжалваното решение). Ето защо Комисията неправилно е отказала да признае, че изявлението, направено от жалбоподателя във връзка с молбата му да бъде намалена глобата, има съществен доказателствен принос, и да намали размера на глобата му на това основание.
199 Изводът в точка 198 по-горе не може да се постави под въпрос от доводите на Комисията, с които тя се опитва да докаже, че предоставената от жалбоподателя информация изобщо няма съществен доказателствен принос.
200 От една страна, няма как да се приеме доводът на Комисията, че информацията, предоставена от жалбоподателя в подкрепа на молбата му да бъде намалена глобата, е обща, докато предоставената от Ideal Standard информация е конкретна и подробна. Всъщност молбата на Ideal Standard да бъде намалена глобата му съгласно Известието от 2002 г. относно сътрудничеството, сама по себе си не е била — предвид по-специално на факта, че доказателствената стойност на представените от Ideal Standard в това отношение доказателства е оспорена — достатъчно основание, за да се констатира нарушение във Франция през 2004 г., свързано с керамичните продукти. В допълнение, въпреки общия характер на предоставената от жалбоподателя информация, тя все пак е потвърдила доказателствата, предоставени от Ideal Standard, и така е позволила на Комисията да констатира споменатото нарушение. Както следва от точка 197 по-горе, всъщност без предоставената от жалбоподателя информация Комисията е нямало да може да докаже, въз основа само на представените от Ideal Standard доказателства във връзка с молбата му да бъде намалена глобата, свързаното с керамичните продукти нарушение, извършено във Франция през 2004 г.
201 От друга страна, доводът на Комисията, че е можела да докаже нарушението въз основа на многобройните таблици, които свидетелствали за обмена на информация и за изричното и подробно потвърждение, направено от Ideal Standard и подкрепено от изготвен след среща документ, е необоснован. Необходимо е да се напомни, че в съображение 588 от обжалваното решение Комисията по същество приема, че не може да обоснове констатацията за нарушение във Франция през 2004 г., свързано с керамичните продукти, само с устното изявление, направено от Ideal Standard във връзка с молбата му да бъде намалена глобата, и с таблицата, представена в приложение към посочената молба (вж. точка 195 по-горе).
202 С оглед на всички изложени по-горе съображения и на съображения 556, 587 и 588 от обжалваното решение, от които става ясно, че представените от жалбоподателя доказателства действително са позволили на Комисията да констатира нарушението във Франция през 2004 г., свързано с керамичните продукти, следва да се направи извод, че Комисията е допуснала грешка при преценката на доказателствения принос на доказателствата, представени от жалбоподателя в молбата му да бъде намалена глобата, видно от дадената на тази молба оценка в края на административното производство.
203 При това положение е необходимо да се провери, на второ място, дали, както по същество твърди Комисията в обжалваното решение и в писмените си изявления, със своето поведение след момента на подаване на молбата си да бъде намалена глобата жалбоподателят е поставил под въпрос съществения доказателствен принос на предоставената от него информация.
204 В това отношение следва да се отбележи, че в съображение 1300 от обжалваното решение Комисията посочва, че групата Roca „не е проявила истински дух на сътрудничество по време на [административното] производство“, а напротив, поведението ѝ е „намалило стойността на първоначално представените от [групата Roca] доказателства“.
205 В допълнение, в съображение 1295 от обжалваното решение е уточнено, че „[жалбоподателят] и Laufen [Austria] категорично са оспорили фактите, описани в изложението на възраженията (вж. например съображения [360—365 и 579—582 от обжалваното решение]), като така са породили силни съмнения относно антиконкурентния характер на поведението, което [групата] Roca трябвало да докаже в изявленията си, направени във връзка с молбата ѝ [за намаляване на глобата]“. В това отношение следва да се добави, че в съображения 360—365 от същото решение са изложени доводите, представени от Laufen Austria в отговора му на изложението на възраженията, що се отнася до неправомерните действия на австрийския пазар. В съображения 579—582 от същото решение фигурират изявленията, направени от групата Roca относно неправомерните практики, свързани с крановете и фитингите във Франция.
206 Освен това следва да се отбележи, че в съображение 586 от споменатото решение Комисията посочва следното:
„[Групата] Roca е представила противоречиво изложение на фактите. Тя като цяло потвърждава обмена между 2002 г. и 2004 г. на информация в рамките на AFICS относно минималните цени, като същевременно се опитва да дискредитира потвърдителното изявление на Ideal Standard с извода си, че Комисията трябва отново да разгледа въпроса дали съгласуването на минималните цени може да се приеме за доказано. [Групата] Roca по-специално твърди, че описаното от Ideal Standard съгласуване на минималните цени по време на срещата от 25 февруари 2004 г. не е потвърдено от други предприятия, подали молба за намаляване на глобата. [Тя] също така твърди, че представената от Ideal Standard таблица няма как да се счита за убедително доказателство. Според [групата] Roca тази таблица показва, че Ideal Standard изглежда е объркало следваните във Франция практики с практиките в Италия (тъй като документът е на италиански език)“.
207 Ето защо от цитираните в точки 204—206 по-горе съображения на обжалваното решение следва, че първоначално предоставената от жалбоподателя информация вече няма съществен доказателствен принос, доколкото самият той е намалил ползата от нея, като е поставил под съмнение достоверността ѝ.
208 В това отношение, първо, е необходимо да се отбележи, че от изложената в писмата от 17 и от 20 януари 2006 г. молба за намаляване на глобата следва, че тя е подадена не от името на групата Roca като цяло, а от името само на жалбоподателя, както и на групата Laufen, доколкото дейността ѝ във Франция е била извършвана от групата Roca. Ето защо изявленията на Laufen Austria в хода на административното производство са релевантни за преценката дали жалбоподателят е намалил доказателствения принос на информацията, предоставена от него на Комисията, само доколкото се отнасят до антиконкурентните практики на френския пазар. Както обаче бе установено в точка 205 по-горе, съображения 360—365 от обжалваното решение, на които Комисията се позовава в съображение 1295 от същото решение, засягат само австрийския пазар. Следователно в тези съображения изобщо не се оспорва предоставената от жалбоподателя информация във връзка с молбата му да бъде намалена глобата, що се отнася до френския пазар.
209 Второ, както бе установено в точка 205 по-горе, предмет на съображения 579—582 от обжалваното решение са изявленията на групата Roca относно неправомерните практики във Франция, свързани с крановете и фитингите. Ето защо с тези съображения не може да се докаже, че с посочените изявления жалбоподателят е поставил под въпрос доказателствения принос на доказателствата, които самият той е представил на Комисията. Всъщност тези доказателства са се отнасяли само до нарушението във Франция, свързано с керамичните продукти.
210 Трето, споменатите в съображение 586 от обжалваното решение обстоятелства, посочени от Комисията в писмените ѝ изявления, не дават основание да се направи извод, че жалбоподателят е дискредитирал информацията, която сам е предоставил. От една страна, както от обжалваното решение, така и от писмените изявления на Комисията всъщност следва, че жалбоподателят е потвърдил, че в рамките на AFICS, по-специално през 2004 г., е имало обсъждания на минималните цени на керамичните продукти от нисък клас — нещо, което не е оспорено. От друга страна, вярно е, че жалбоподателят е поставил под съмнение доказателствената стойност и на изявлението на Ideal Standard за срещата на AFICS от 25 февруари 2004 г., и на представения от Ideal Standard документ в подкрепа на изявлението му. Трябва обаче да се приеме, че с това си действие жалбоподателят е изложил пред Комисията единствено доводи, с които се опитва да покаже, че представените от Ideal Standard доказателства не са достатъчни, за да се докаже извършеното във Франция нарушение през 2004 г., свързано с керамичните продукти, като целта му е да докаже, че представената от жалбоподателя информация във връзка с молбата му да бъде намалена глобата е била необходима на Комисията, за да установи въпросното нарушение, и че тя следователно има съществен доказателствен принос.
211 Предвид изложените по-горе съображения следва да се приеме, че в съображение 1300 от обжалваното решение Комисията неправилно е заключила, че с поведението си след момента на подаване на молбата си за намаляване на глобата жалбоподателят е намалил стойността на първоначално представените от него доказателства.
212 Този извод не се поставя под въпрос от доводите, изложени от Комисията в това отношение.
213 На първо място, доводът на Комисията, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си за сътрудничество, доколкото е оспорил доказателствената стойност както на изявлението на Ideal Standard относно срещата на AFICS от 25 февруари 2004 г., така и на представения от Ideal Standard документ в подкрепа на изявлението му, е необоснован. Необходимо е да се приеме, че жалбоподателят всъщност само е изразил съмнение, че представените от Ideal Standard доказателства са достатъчни, за да се констатира нарушението във Франция през 2004 г., свързано с керамичните продукти. С това си действие жалбоподателят единствено е изложил обстоятелства, които могат да установят съществения доказателствен принос на информацията, представена от самия него във връзка с молбата му за намаляване на глобата.
214 На второ място, доводът на Комисията, че едно предприятие не може да обоснове молбата си за намаляване на глобата с деяния, за които тя в крайна сметка не го счита за отговорно, е необоснован. Вярно е, че Комисията не е установила никакво нарушение, свързано с керамичните продукти във Франция за периода от 1995 г. до началото на 2004 г., но същевременно жалбоподателят е счетен за отговорен за извършеното във Франция през 2004 г. нарушение, свързано с керамичните продукти. Трябва да се напомни, както бе установено в точка 198 по-горе, че предоставената от жалбоподателя информация действително е позволила на Комисията да констатира това нарушение.
215 Следователно петото правно основание трябва да бъде уважено в частта му, която се отнася до неправилната преценка на молбата на жалбоподателя да му бъде намалена глобата.
216 При това положение, от една страна, отпада необходимостта да се разглежда доводът на жалбоподателя, че Комисията е нарушила правото му на защита, тъй като същият нямал достъп до отговора на Duravit на изложението на възраженията. От писмените изявления на жалбоподателя всъщност следва, че по същността си този довод е свързан с оспорването на извода на Комисията, че жалбоподателят не е представил информация, която има съществен доказателствен принос. Доводите на жалбоподателя, изложени във връзка с това оспорване, бяха приети в точки 202, 211 и 215 по-горе.
217 От друга страна, доколкото петото правно основание е уважено в частта му, която се отнася до неправилната преценка на молбата на жалбоподателя да му бъде намалена глобата (вж. точка 215 по-горе), не е необходимо да се разглежда изложеният в точка 172 по-горе довод на жалбоподателя, че Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, понеже в обжалваното решение се е отказала да предостави условно намаляване, за което намаляване жалбоподателят е уведомен в писмото от 8 декември 2006 г.
218 Последиците от констатираната в точка 215 по-горе незаконосъобразност за размера на глобата, наложена на жалбоподателя, следва да бъдат отчетени в точка 232 и сл. по-долу, където се разглежда искането на жалбоподателя за изменение на размера на глобата.
По грешката при прилагането на Насоките от 2006 г.
219 Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка, доколкото не е намалила глобата му поради оказаното от него сътрудничество — смекчаващо обстоятелство по смисъла на точка 29 от Насоките от 2006 г.
220 Комисията оспорва обосноваността на този довод на жалбоподателя.
221 Най-напред следва да се напомни, че съгласно съдебната практика от точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г. следва, че Комисията се ангажира в рамките на правото си на преценка на смекчаващите обстоятелства, които е длъжна да вземе предвид при определянето на глобата, да предостави намаление на глобата, когато „съответното предприятие [ѝ] е оказало ефективно съдействие […] извън обхвата на Известието [относно сътрудничеството] и извън своето правно задължение за това“ (Решение по дело Arkema France/Комисия, точка 176 по-горе, точка 168).
222 Все пак прилагането на точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г. не може да има за последица да лиши Известието от 2002 г. относно сътрудничеството от полезното му действие. Всъщност следва да се констатира, че цитираното известие определя рамката за възнаграждаване на сътрудничеството, оказвано при разследването на Комисията от предприятия, които участват или са участвали в тайни картели. Следователно от текста и от структурата на това известие произтича, че по принцип глобата на предприятията може да бъде намалена на основание на сътрудничеството им само когато отговарят на стриктните условия, предвидени от същото известие.
223 Ето защо, за да се запази полезното действие на Известието от 2002 г. относно сътрудничеството, Комисията следва да е задължена да намали глобата на определено предприятие въз основа на точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г. само в изключителни случаи. Такъв е по-конкретно случаят, когато сътрудничеството на предприятието, освен че надхвърля законовите му задължения за сътрудничество, без обаче да му дава право на намаление на глобата на основание на Известието от 2002 г. относно сътрудничеството, същевременно е от обективна полза за Комисията. Такава полза е налице, когато в окончателното си решение Комисията се основава на доказателства, които са ѝ предоставени от определено предприятие в рамките на неговото сътрудничество и без които тя не би могла да санкционира изцяло или отчасти съответното нарушение (Решение по дело Arkema France/Комисия, точка 176 по-горе, точка 170).
224 В настоящия случай, от една страна, трябва да се напомни, както следва от точки 202 и 211 по-горе, че в обжалваното решение Комисията неправилно е приела, че представените от жалбоподателя доказателства въз основа на молбата му да бъде намалена глобата нямат съществен доказателствен принос и че доколкото жалбоподателят не е оказал реално сътрудничество, тя не може да бъде намалена съгласно Известието от 2002 г. относно сътрудничеството. Според съдебната практика, цитирана в точка 223 по-горе, само при изключителни обстоятелства, и по-специално когато сътрудничеството на предприятието не дава право на намаление на глобата на основание на споменатото известие, Комисията може да бъде задължена да я намали съгласно точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г. Ето защо предвид направената в точка 211 по-горе констатация, че Комисията е трябвало да намали глобата на жалбоподателя на основание на Известието от 2002 г. относно сътрудничеството, се налага изводът, че тя не е била длъжна да намали глобата на жалбоподателя на основание на посочената разпоредба. От друга страна, във всеки случай трябва да се приеме за установено, че жалбоподателят не е посочил никакво изключително обстоятелство, което да обосновава Комисията да прецени сътрудничеството му от гледна точка на тази разпоредба.
225 Поради това следва да се направи изводът, че жалбоподателят не е доказал, че Комисията е допуснала грешка, като не е намалила глобата му въз основа на точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г. Ето защо петото правно основание в частта, в която се основава на посочената точка, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
226 С оглед на изложеното по-горе петото правно основание трябва да бъде частично уважено — в частта му, в която жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала грешка при преценката на доказателствения принос на представената от него информация във връзка с молбата му да бъде намалена глобата — и да бъде отхвърлено в останалата му част.
227 От проверката на петте изложени от жалбоподателя правни основания следва, че петото правно основание трябва да бъде уважено — в частта му, в която жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала грешка при преценката на доказателствения принос на информацията, представена от него във връзка с молбата му да бъде намалена глобата — и да бъде отхвърлено, както и останалите правни основания, в останалата му част.
228 Що се отнася до последиците, които трябва да се отчетат във връзка с искането за частична отмяна на обжалваното решение, уместно е да се отбележи, що се отнася до член 1 от обжалваното решение, че в параграф 3 от този член Комисията е приела, че жалбоподателят е нарушил член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП с участието си от 10 декември 2002 г. до 9 ноември 2004 г. в нарушение във Франция и в Австрия. В това отношение се налага изводът, че след като нито едно от изложените от жалбоподателя правни основания не е поставило под въпрос тази констатация, цитираният член не е незаконосъобразен. Ето защо искането за частична отмяна трябва да бъде отхвърлено в частта му, която се отнася до член 1, параграф 3 от обжалваното решение.
229 За сметка на това с оглед на извода, направен в точки 226 и 227 по-горе, член 2, параграф 4, буква б) от обжалваното решение трябва да бъде отменен, доколкото Комисията е определила размера на наложената на жалбоподателя глоба, без да вземе предвид оказаното от него сътрудничество.
230 Доколкото с второто си искане жалбоподателят моли при условията на евентуалност размерът на наложената му глоба да бъде намален, въпросният размер следва да се определи при разглеждането на това искане.
2. По искането за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя
231 С оглед на второто искане, с което жалбоподателят моли при условията на евентуалност Общият съд да намали размера на наложената му глоба (вж. точка 33 по-горе), Общият съд следва, упражнявайки пълен съдебен контрол, да разгледа, от една страна, последиците от допуснатата от Комисията грешка, изложена в точки 202 и 211 по-горе, за изчисляването на размера на наложената глоба на жалбоподателя и от друга, останалите доводи на жалбоподателя, изложени с цел Общият съд да намали размера на наложената му глоба.
По последиците от грешката на Комисията за преценката на стойността на доказателствата, представени в подкрепа на молбата на жалбоподателя да бъде намалена глобата му
232 Що се отнася до констатираната в точка 215 по-горе неправилна преценка на стойността на молбата на жалбоподателя да бъде намалена глобата му, според Комисията, ако Общият съд приеме, че жалбоподателят е представил информация, която има съществен доказателствен принос, и е оказал искрено или истинско сътрудничество, приложимото намаление трябва да е не повече от 3 %, тъй като в настоящия случай сътрудничеството било съвсем ограничено, доколкото обхващало само керамичните продукти и френския пазар.
233 В това отношение следва да се уточни, че Известието от 2002 г. относно сътрудничеството не предопределя преценката на съда на Съюза относно намалението на размера на глобата, когато упражнява пълен съдебен контрол, но според Общия съд в настоящия случай при преизчисляването на размера на глобата е уместно да се изходи от този акт, по-специално защото той дава възможност да бъдат взети предвид всички релевантни елементи в конкретния случай и на всички предприятия, участвали в разглежданото нарушение, да бъдат наложени съразмерни глоби.
234 В това отношение следва да се напомни, че в точка 23, буква б), първа алинея от Известието от 2002 г. относно сътрудничеството са предвидени три нива на намаление на глобата. Всъщност първото предприятие, което отговаря на условията по точка 21 от споменатото известие, има право на намаление от 30—50 %, второто предприятие — на намаление от 20—30 %, а следващите предприятия — на намаление до 20 % на наложената им глоба.
181 В точка 23, буква б), втора алинея от Известието от 2002 г. относно сътрудничеството е посочено, че „[п]ри определяне размера на намалението във всеки от тези диапазони Комисията взема предвид момента, в който доказателствата, отговарящи на условията по [точка 21 от посоченото известие], са били представени, и техния доказателствен принос“, като „Комисията може също така да вземе предвид степента и непрекъснатостта на сътрудничеството от предприятието след предоставяне на доказателствата“ [неофициален превод].
236 В конкретния случай, на първо място, е необходимо да се отбележи, както следва от съображение 1289 от обжалваното решение, че жалбоподателят е бил част от третото предприятие, подало молба за намаляване на глобата, след това на Grohe и дъщерните му дружества и това на Ideal Standard и неговите дъщерни дружества, доколкото предприятието, състоящо се от Masco и дъщерните му дружества, е било напълно освободено от глоба. При това положение съгласно точка 23, буква б), първа алинея, трето тире от Известието от 2002 г. относно сътрудничеството глобата на жалбоподателя може да бъде намалена с до 20 % — нещо, което впрочем той не оспорва.
237 На следващо място, молбата на жалбоподателя за намаляване на глобата е подадена на 17 януари 2006 г. (вж. точка 9 по-горе), или около една година и шест месеца след молбата на Masco и дъщерните му дружества за пълно освобождаване от глоба (вж. точка 5 по-горе) и около една година и два месеца след момента, в който молбите за намаляване на глобата са подадени съответно от Grohe и дъщерните му дружества и от Ideal Standard и неговите дъщерни дружества (вж. точка 7 по-горе), но преди да бъде изпратено изложението на възраженията.
238 На последно място, следва да се отбележи, от една страна, че изявлението на жалбоподателя в подкрепа на молбата му за намаляване на глобата има общ характер и не се отнася до конкретна среща. От друга страна, това изявление е позволило нарушението да се счита за доказано само за период от осем месеца през 2004 г., и то само що се отнася до керамичните продукти и до френския пазар.
239 Ето защо с оглед на всички обстоятелства по случая, и по-специално на обстоятелствата, изложени в точки 236—238 по-горе, Общият съд счита, че размерът на наложената на жалбоподателя глоба следва да бъде намален с 6 %, т.е. с 402 000 EUR.
240 Поради това с оглед на извода, направен в точка 239 по-горе, Общият съд определя общия размер на глобата, която трябва да бъде наложена солидарно на жалбоподателя за нарушението, в което той е участвал във Франция, на 6 298 000 EUR.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя член 2, параграф 4, буква б) от Решение C (2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 година относно производство съгласно член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.092 — Оборудване за баня), доколкото Европейската комисия е определила размера на наложената на Roca при условията на солидарна отговорност глоба, без да вземе предвид оказаното от това дружество сътрудничество.
2) Размерът на глобата, наложена на Roca в член 2, параграф 4, буква б) от Решение C (2010) 4185 окончателен, е 6 298 000 EUR.
3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
4) Комисията понася наред с направените от нея съдебни разноски и една трета от тези, направени от Roca.
5) Roca понася две трети от направените от него съдебни разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 септември 2013 година.
Подписи