Language of document : ECLI:EU:T:2013:444

Дело T‑412/10

(публикувани откъси)

Roca

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Съгласуване на увеличения на цени и обмен на чувствителна търговска информация — Отговорност за неправомерното поведение — Глоби — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Икономическа криза — Известие от 2002 г. относно сътрудничеството — Намаляване на размера на глобата — Съществен доказателствен принос“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 16 септември 2013 г.

1.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Намаляване на глобата в замяна на съдействие от страна на обвиненото предприятие — Условия — Съществен принос на доказателствата, представени от съответното предприятие — Обхват — Отчитане на хронологичния аспект на оказаното сътрудничество — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Обхват

(член 101, параграф 1 ДФЕС; членове 18 и 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 20—23 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

2.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани при нарушение на правилата на конкуренцията — Намаляване на глобата в замяна на съдействие от страна на обвиненото предприятие, извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството — Условия

(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията и точка 29, четвърто тире от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

1.      В областта на конкуренцията Комисията е определила — в Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели — условията, при които предприятията, които ѝ сътрудничат по време на осъществявано от нея разследване на даден картел, могат да бъдат освободени от глоба или да се ползват от намаление на размера на глобата, която иначе би следвало да заплатят.

От самата логика на това известие следва, че търсеният с него ефект е да се създаде климат на несигурност сред картелите, като се насърчи оповестяването им на Комисията. Тази несигурност произтича именно от факта, че участниците в картела знаят, че само един от тях може да се ползва от пълно освобождаване от глоба, като издаде останалите участници в нарушението и по този начин ги изложи на риска да им бъдат наложени глоби. В рамките на тази система и по същата логика се предполага, че предприятията, които най-бързо окажат съдействие, ще се ползват от намаления на глобите, които в противен случай биха им били наложени, по-големи от намаленията за предприятията, които не окажат съдействие също толкова бързо. Хронологичният ред и бързината на предлаганото от членовете на картела съдействие представляват следователно основни елементи от въведената с Известието относно сътрудничеството система.

В тази връзка, макар Комисията да е длъжна да мотивира причините, поради които счита, че доказателствата, представени от предприятията в рамките на известие относно сътрудничеството, представляват принос, обосноваващ или не намаляване на размера на наложената глоба, предприятията, които желаят да оспорят решението на Комисията, все пак са длъжни в това отношение да докажат, че представената доброволно от тях информация е имала решаващо значение, за да може Комисията да докаже съществените елементи на нарушението и следователно да приеме решение за налагане на глоби. С оглед на основанието за съществуване на намалението Комисията не може да пренебрегне полезността на предоставената информация, която по необходимост е функция на доказателствата, с които тя вече разполага.

Когато сътрудничеството на дадено предприятие се изразява само в това то да потвърди, и то по по-малко точен и ясен начин, някои от сведенията, вече предоставени от друго предприятие на основание на сътрудничеството, степента на оказаното от това предприятие сътрудничество, макар да не е лишена от известна полезност за Комисията, не може да се счита за сравнима със сътрудничеството, оказано от първото предприятие, предоставило посочените сведения. Изявление, което се ограничава до това да потвърди в известна степен изявление, с което Комисията вече разполага, всъщност не улеснява съществено нейната задача. Ето защо то не е достатъчно, за да обоснове намаление на размера на глобата на основание на оказаното сътрудничество. Ако не бъде подкрепено от други доказателства, направеното от обвинено в участие в картел предприятие изявление, за което някои от останалите обвинени предприятия твърдят, че е невярно, обаче не може да се счита за достатъчно доказателство, че последните са извършили нарушението.

На последно място, въпреки че следва да се приеме, че при проверката дали информацията, предоставена на Комисията съгласно Известието относно сътрудничеството, има съществен доказателствен принос, Комисията има свобода на преценка, все пак Общият съд не може да се основе на тази свобода на преценка, за да откаже да извърши задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна на преценката на Комисията в това отношение.

Известието относно сътрудничеството не предопределя преценката на съда на Съюза относно намалението на размера на глобата, когато упражнява пълен съдебен контрол, но според Общия съд при преизчисляването на размера на глобата е уместно да се изходи от този акт по-специално защото той дава възможност да бъдат взети предвид всички релевантни елементи в конкретния случай и на всички предприятия, участвали в разглежданото нарушение, да бъдат наложени съразмерни глоби.

(вж. точки 176, 182—188 и 233)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 221—223)