Дело T‑370/11
Република Полша
срещу
Европейска комисия
„Околна среда — Директива 2003/87/ЕО — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Преходни правила за хармонизираното безплатно разпределение на квоти за емисии, считано от 2013 г. — Приложими параметри за изчисляване разпределението на квоти за емисии — Равно третиране — Пропорционалност“
Резюме — Решение на Общия съд (седми състав) от 7 март 2013 г.
1. Актове на институциите — Избор на правното основание — Избор, който трябва да се основава на обективни критерии, които подлежат на съдебен контрол
(член 5 ДЕС)
2. Държави членки — Запазена компетентност — Определяне на условията за експлоатация на енергийните ресурси, избор между различните източници на енергия и определяне на структурата на енергоснабдяването — Компетентност на Съюза да приема мерки в областта на околната среда
(член 192, параграф 2, първа алинея, буква в) ДФЕС и член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС)
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Понятие — Граници
(членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
4. Околна среда — Изработване на политиката на Съюза — Правомощие за преценка на законодателя на Съюза — Обхват — Граници — Спазване на принципа на пропорционалност
(член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Преходни правила за безплатното разпределяне на квоти — Приложими параметри за изчисляване на разпределяните квоти — Липса на разграничение между инсталациите, за които се прилага схемата за търговия, според вида използвано гориво — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета; Решение 2011/278 на Комисията)
6. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Преходни правила за безплатното разпределяне на квоти — Приложими параметри за изчисляване на разпределяните квоти — Използване на референтния коефициент на полезно действие на природния газ — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета; Решение 2011/278 на Комисията)
7. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР) — Разпределяне на правомощия между Комисията и държавите членки — Правомощия на държавите членки — Периоди на търговия с квоти, считано от 2013 г. — Свобода на преценка на държавите членки при упражняването на техните правомощия — Граници
(член 9, параграф 3 и член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета и съображение 8 от Директива 2009/29 на Европейския парламент и на Съвета)
8. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Цел — Намаляване на емисиите на парникови газове — Съобразяване с определените в Директивата подцели и инструменти
(съображения 2, 3, 5 и 7, както и член 1, първа и втора алинея от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/29)
9. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 14)
2. Вярно е, че по силата на член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС мерките, въведени съгласно процедурата, предвидена в първа алинея от този параграф и необходими за постигане на целите на политиката на Съюза в сферата на енергетиката, посочени в параграф 1 от този член, не могат да засягат правото на дадена държава членка да определя условията за използване на енергийните си ресурси, да избира между различни източници на енергия и да определя общата структура на енергийното си снабдяване. Все пак нищо не дава основание да се предположи, че член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС установява обща забрана за засягане на това право, която да е приложима в политиката на Съюза в областта на околната среда. Всъщност, от една страна, член 194 ДФЕС представлява обща разпоредба само в областта на енергетиката и поради това учредява секторна компетентност. От друга страна, член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС съдържа изрично позоваване на член 192, параграф 2, първа алинея, буква в) ДФЕС. Всъщност член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС предвижда, че забраната за засягане на правото на дадена държава членка да определя условията за използване на енергийните си ресурси, да избира между различни източници на енергия и да определя общата структура на енергийното си снабдяване се прилага, без да се засяга член 192, параграф 2, първа алинея, буква в) ДФЕС. Въпреки че последната разпоредба има само процедурен характер, тя предвижда и специфични правила, свързани с политиката на Съюза в областта на околната среда. От това следва, че правото, посочено в член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС, не се прилага, когато става дума за мерките на Съюза в рамките на политиката му в областта на околната среда.
(вж. точка 17)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 30 и 33)
4. При упражняването на предоставените ѝ правомощия в областта на околната среда Комисията разполага с широко право на преценка, което предполага тя да извършва политически, икономически и социален избор и при което тя следва да осъществява сложни проверки и преценки с оглед на общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове чрез схема за търговия с квоти по икономичен и икономически ефективен начин. Единствено явно неподходящият характер на приетата в тази област мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на тази мярка. Що се отнася до прилагането на принципа на пропорционалност в тесен смисъл, решението на Комисията, дори когато е подходящо и необходимо за постигането на законно преследваните цели, не трябва да създава неудобства, които са прекомерни предвид посочените цели.
(вж. точки 36, 65, 89 и 100)
5. В рамките на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове, установена в Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, еднаквото третиране на промишлените инсталации, които се намират в различно положение поради използването на различни горива, във връзка с определянето на продуктовите параметри за целите на разпределянето на квотите с Решение 2011/278 за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии, считано от 2013 г., може да се счита за обективно обосновано.
Всъщност разграничаването на тези параметри според вида използвано гориво не би окуражило промишлените инсталации, които използват гориво, отделящо повече CO2, да търсят решения, позволяващи намаляване на техните емисии, а напротив, би ги подтикнало да поддържат съществуващото положение, което би противоречало на член 10а, параграф 1, трета алинея от Директива 2003/87. Освен това такова разграничаване би породило риск от увеличаване на емисиите, доколкото би се наложило инсталациите, които използват гориво, отделящо по-малко CO2, да го заменят с гориво, което отделя повече CO2, за да могат да получат повече безплатни квоти за емисии.
Освен това въвеждането на допълнителен фактор, свързан с отчитането на използваното гориво, не би насърчило пълното хармонизиране в рамките на Съюза на мерките по изпълнение относно безплатното хармонизирано разпределение на тези квоти, а би имало за последица установяване на различни правила поради входящия поток за инсталациите от един и същ отрасъл или подотрасъл. Всъщност въвеждането на коефициент за корекция в зависимост от използваното гориво би породило риск от различно третиране на отраслите според държавата членка. В това отношение поради липсата на такъв коефициент за корекция никоя инсталация не получава конкурентно предимство въз основа на по-голямо количество безплатни квоти вследствие на използваното гориво.
(вж. точки 39, 41—44 и 81)
6. В рамките на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове, установена в Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, използването от Комисията на природния газ като референтно гориво за определянето на топлинните и горивните параметри за целите на разпределянето на квотите с Решение 2011/278 за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии, считано от 2013 г., може да се счита за обективно обосновано.
Всъщност изборът на природния газ, доколкото същият е гориво, отделящо по-малко CO2, има за цел намаляване на емисиите на парникови газове. Този избор по-конкретно е насочен към насърчаване използването на ефективни техники за намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на енергийната ефективност, както се предвижда в член 10а, параграф 1, трета алинея от Директива 2003/87.
Освен това изборът да се използват стойностите на коефициента на полезно действие на друго гориво не би позволил да се избегне еднаквото третиране на инсталациите, които се намират в различно положение поради използването на различни горива. Всъщност, ако тези параметри се основаваха на гориво, отделящо повече CO2, отколкото природният газ, то това би имало за последица единствено по-високи стойности на топлинните и горивните параметри. Това би могло да доведе само до увеличаване поради същия фактор на броя на безплатно разпределените квоти за емисии за всички съответни инсталации, а с това — и за инсталациите, използващи гориво, отделящо по-малко CO2.
(вж. точки 49, 50, 58 и 106)
7. Макар да е вярно, че държавите членки разполагат с определена свобода на действие при транспонирането на Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и при изготвянето на националните планове за разпределяне на квоти преди началото на втория период на търгуване с квоти, а именно периодът до 2012 г., това не се отнася за периодите на търгуване от 2013 г. нататък. Всъщност правилата за периодите на търгуване от 2013 г. нататък, въведени с Директива 2009/29 за изменение на Директива 2003/87, променят съществено начините за разпределяне на квотите.
Всъщност, за разлика от точка 1 от приложение III към Директива 2003/87 в редакцията ѝ преди изменението с Директива 2009/29, член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87 вече не съдържа позоваване на националната енергийна политика. За сметка на това съгласно съображение 8 от Директива 2009/29 след втория период на търгуване законодателят е счел за наложително да се въведе по-хармонизирана схема за търговия с квоти за емисии с цел по-добро извличане на ползите от търговията с квоти, предотвратяване на смущенията на вътрешния пазар и улесняване на установяването на връзки между различните схеми за търговия.
(вж. точки 51—53 и 56)
8. Видно от член 1, втора алинея и съображение 3 от Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, след изменението ѝ с Директива 2009/29, Директива 2003/87 предвижда и по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове, така че да се стигне до нивата на намаление, които се считат за необходими от научна гледна точка за предотвратяване на опасно изменение на климата.
Тази цел трябва да се постигне посредством спазването на редица подцели и прибягването до определени инструменти. Основен инструмент в това отношение представлява схемата за търговия с права за емисии на парникови газове, както произтича от член 1, първа алинея от Директива 2003/87 и от съображение 2 от нея. В член 1, първа алинея от тази директива се посочва, че тази схема стимулира намаляването на посочените емисии по икономичен и икономически ефективен начин. Останалите подцели, на които трябва да отговаря посочената схема, са по-специално, както е отбелязано в съображения 5 и 7 от тази директива, запазването на икономическото развитие и на заетостта, както и запазването целостта на вътрешния пазар и условията на конкуренция.
(вж. точки 68 и 69)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точка 113)