Решение на Съда (десети състав) от 20 юли 2017 г. (преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas — Литва) — „Gelvora“ UAB/Valstybinė vartotojų teisių apsaugos tarnyba
(Дело C-357/16)1
(Преюдициално запитване — Нелоялни търговски практики — Директива 2005/29/ЕО — Приложно поле — Дружество за събиране на вземания — Потребителски кредит — Доброволно прехвърляне на вземане — Естество на правоотношението между дружеството и длъжника — Член 2, буква в) — Понятието „продукт“ — Мерки за събиране на вземане, провеждани паралелно с действията на съдебен изпълнител)
Език на производството: литовски
Запитваща юрисдикция
Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas
Страни в главното производство
Жалбоподател: „Gelvora“ UAB
Ответник: Valstybinė vartotojų teisių apsaugos tarnyba
Диспозитив
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че в материалното ѝ приложно поле попада правоотношението между дружество за събиране на вземания и неизправния длъжник по договор за потребителски кредит, чийто дълг е бил цедиран на това дружество. В понятието „продукт“ по смисъла на член 2, буква в) от тази директива попадат практиките, прилагани от дружество с оглед на събиране на вземането. В това отношение е без значение обстоятелството, че задължението е било потвърдено със съдебно решение и че това решение е било предадено на съдебен изпълнител за изпълнение.
____________
1 ОВ C 335, 12.9.2016 г.