Иск, предявен на 23 април 2024 г. — YU/Комисия

(Дело T-217/24)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: YU (представител: L. Frölich, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Ищецът моли Общия съд:

да осъди ЕС (Европейската комисия) да заплати на ищеца обезщетение в размер на 87 000 000,00 евро за неимуществени вреди (стрес, тревожност, болки, страдания и влошаване на здравословното състояние);

да осъди ЕС (Европейската комисия) да заплати на жалбоподателя дължимата лихва върху сумата от 10 038 973 802,36 евро, считано от 25 август 2023 г. до датата на приемане от Европейската комисия на редовни решения по дела SA.46963 и SA.52275. Приложимата законна лихва се основава на референтния пределен лихвен процент, публикуван от люксембургския съдебен орган, отделно от Mémorial B, в началото на всяко шестмесечие, увеличен с 8 процентни пункта. В случай че в решенията бъде установено, че не могат да бъдат възстановени разглежданите помощи поради изтичане на приложимия давностен срок, да осъди ЕС (Европейската комисия) да заплати на жалбоподателя приходите му от професионална дейност с окончателен размер на главницата: по дело SA.46966 — 45 000 000,00 EUR, а по преписка SA.52275и — 20 032 947 604,71 EUR, без да се засягат дължимите лихви и други акцесорни плащания,

да осъди ЕС (Европейска комисия) да заплати на ищеца обезщетение в размер на 14 000,00 EUR за съдебните разноски. В случай на погасяване по давност на правото на иск за възстановяване на разглежданите помощи, това обезщетение се увеличава на 72 000,00 евро,

да осъди Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ищецът изтъква три основания в подкрепа на иска.

Първото основание е изведено от нарушение на правните норми, които предоставят права на ищеца. Той изтъква, че след отговорите от 25 юли 2023 г. Европейската комисия възприема неактивно поведение, изразяващо се в отказ да се поправят грешките, допуснати в писмата ѝ от 14 и 20 юли 2023 г. Тези грешки нарушавали европейските договори и Директива 2019/1937 и били предпоставка за неправомерното поведение на Европейската комисия, изразяващо се по-специално в бездействие, което ангажира отговорността на ЕС по смисъла на член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 340, алинея 2 ДФЕС.

2.    Второто основание е изведено от причиняването на вреди. Според ищеца неправомерното поведение на Европейската комисия, и по-специално бездействието ѝ, го възпрепятства да получи чрез предоставените от националното право средства за съдебна защита възстановяване на доходите си от професионална дейност, с което му нанася вреди.

3.    Третото основание е изведено от наличието на причинно-следствената връзка. Ищецът твърди, че неправомерното поведение на Европейската комисия, и по-специално нейното бездействие, е пряка причина за причинените вредите, чието обезщетяване се иска с предявения иск.

____________