РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
28 октомври 2015 година(*)
„Държавни помощи — Продажба и наем на земя и производствен обект — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването ѝ — Липса на тръжна процедура — Определяне на пазарната цена — Критерий за частния инвеститор — Засягане на търговията между държавите членки“
По дело T‑253/12
Hammar Nordic Plugg AB, установено в Тролхетан (Швеция), за което се явяват I. Otken Eriksson и U. Öberg, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват D. Grespan и P.‑J. Loewenthal, в качеството на представители, подпомагани от L. Sandberg-Morch, адвокат,
ответник,
с предмет жалба за отмяна на Решение 2012/293/ЕС на Комисията от 8 февруари 2012 година относно държавна помощ SA.28809 (C 29/10) (ex NN 42/10 и ex CP 194/09), приведена в действие от Швеция в полза на Hammar Nordic Plugg AB (ОВ L 150, стр. 78),
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: M. van der Woude, I. Wiszniewska-Białecka и I. Ulloa Rubio (докладчик), съдии,
секретар: C. Heeren, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 март 2015 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
Обстоятелства, предхождащи спора
[…]
Административната процедура
[…]
Обжалваното решение
[…]
Производство и искания на страните
25 На 8 юни 2012 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата по настоящото дело.
26 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени изцяло или отчасти обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
27 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като напълно неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
[…]
По първото основание, а именно грешки в преценката във връзка с квалификацията „държавна помощ“
[…]
32 За да определи дали продажбата на земя от публичен орган на частноправен субект представлява държавна помощ, Комисията трябва да приложи критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика с цел да установи дали цената, платена от предполагаемия получател на помощта, съвпада с цената, която един частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи. Като цяло използването на този критерий предполага Комисията да извърши сложна икономическа преценка (решение Комисия/Scott, точка 31 по-горе, EU:C:2010:480, т. 68).
[…]
Относно неотчитането на продажната цена от 8 000 000 SEK
[…]
40 По-нататък, що се отнася до третия довод на жалбоподателя, а именно че не е имало никаква причина да се прибягва преди продажбата до официална тръжна процедура, следва да се припомни, че Комисията е обвързана от рамките и известията, които приема, само доколкото те не се отклоняват от нормите на Договора за функционирането на ЕС и са приети от държавите членки (решение от 16 юли 2014 г., Zweckverband Tierkörperbeseitigung/Комисия, T‑309/12, EU:T:2014:676, т. 212).
41 Следователно при липсата на открита и безусловна тръжна процедура Комисията е можела да се основе на оценките, с които е разполагала, в съответствие с точка 2, буква а) от съобщението.
[…]
Относно липсата на разследване дали е налице държавна помощ във връзка с придобиването на обекта от FABV за сумата от 17 000 000 SEK
[…]
60 На първо място, следва да се отбележи, че в резюмето на решението си за откриване на официалната процедура по разследване на продажбата на обекта от FABV на жалбоподателя Комисията посочва, що се отнася до продажбата на този обект от Chips на FABV, следното:
„Цената, заплатена от FABV за закупуването на [обекта], не изглежда по-висока от пазарната стойност, посочена от независими консултанти на трета страна. Следователно може да се изключи, че [тази сделка] включва елемент на помощ, и тя не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС“.
61 Така, що се отнася до продажбата на обекта от Chips на FABV, Комисията взема решение — съгласно член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) — от чието съдържание ясно личи, че то е окончателно.
62 Ако обаче Комисията обяви с решение, че дадена мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, и ако заинтересованото лице иска да защити процесуалните права, които черпи от последната разпоредба, то трябва да подаде срещу това решение жалба пред Общия съд в срока, определен с член 263, шеста алинея ДФЕС (определение от 27 ноември 2001 г., Wöhr/Комисия, T‑222/00, Rec, EU:T:2001:274, т. 34).
63 В случая се констатира, че в този срок жалбоподателят не е подал такава жалба.
64 На второ място, както посочва Комисията, процедурата за анулиране на окончателно решение, с което тя е установила, че дадена мярка не представлява държавна помощ, е уредена в член 9 от Регламент № 659/1999, съгласно който Комисията може да анулира такова решение, ако то е взето на основата на неточна информация, която е била определящ фактор за решението.
65 Единственият довод на жалбоподателя обаче във връзка с твърдението за неточна информация е този относно дела на незаетите помещения, взет предвид при първата оценка. Жалбоподателят заявява, че при предварителния договор за продажба на обекта от Chips на FABV е взет предвид дял на незаетите площи от 10 %, докато същият в действителност е бил 100 %, що се отнася до празните помещения. Жалбоподателят оспорва и твърдението на Комисията, че е бил уведомен от местните власти, че ще има наемател още от 13 февруари 2008 г.
66 В това отношение следва да се приеме, че жалбоподателят не представя никакви доказателства в подкрепа на тези доводи и впрочем дори не посочва какъв според него е бил точният дял на незаетите площи за целия обект.
67 Останалите доводи на жалбоподателя са всъщност само недоказани твърдения, които не отговарят на изискванията по член 9 от Регламент № 659/1999.
[…]
Относно несъобразяването с критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика
[…]
78 В случая не се оспорва, че същия ден, тоест на 13 февруари 2008 г., FABV придобива обекта за сумата от 17 000 000 SEK и предоставя на жалбоподателя опция за закупуване за сумата от 8 000 000 SEK.
79 На първо място, следва да се посочи, че е съмнително частен инвеститор да извърши подобна сделка.
80 На второ място, следва да се отбележи, че видно от точка 16 от решението за откриване на процедурата по разследване, FABV се съгласява с по-ниска препродажна цена с надеждата да осигури по-нататъшната дейност на обекта и да запази работни места. Впрочем страните не спорят по това, че целите на общината винаги са били такива, като самият жалбоподател припомня това в жалбата. В точка 58 от обжалваното решение се посочва също така, че тези цели са и единствените посочени от шведските органи пред Комисията.
81 Освен това от писмото от 27 ноември 2009 г., посочено от жалбоподателя, се вижда, че FABV е смятало, че схемата, по която то купува обекта, а след това го отдава под наем на жалбоподателя, който на свой ред го отдава под наем на Nya Topp, ще осигури по-нататъшното стопанисване на обекта и запазването на работните места, застрашени от закриване при евентуалното му затваряне.
82 Затова FABV решава, както се посочва в това писмо, да поиска от общината вноска от 9 000 000 SEK, която да покрие загубата от покупката на обекта от жалбоподателя за сумата от 8 000 000 SEK. В това отношение Комисията представя препис от решение на Kammarrätt i Göteborg (Апелативен административен съд на Гьотеборг, Швеция) от 1 декември 2012 г. по искането на FABV да си приспадне капиталова загуба вследствие на закупуването на обекта от жалбоподателя.
[…]
Относно ненадеждността на последната възприета от Комисията оценка
[…]
Относно неотчитането на последващото прехвърляне на обекта за сумата от 8 000 000 SEK
[…]
Относно наемния договор между жалбоподателя и Nya Topp
[…]
По второто основание, свързано със засягането на търговията между държавите членки и с нарушаването на конкуренцията
[…]
По третото основание, свързано със задълженията за разследване и мотивиране, както и с правото на защита
[…]
Относно задължението на Комисията да проведе разследване
[…]
Относно задължението за мотивиране
[…]
Относно правото на защита на жалбоподателя
[…]
По съдебните разноски
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Hammar Nordic Plugg AB да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.
Van der Woude | Wiszniewska-Białecka | Ulloa Rubio |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 октомври 2015 година.
Подписи