Language of document : ECLI:EU:T:2021:716

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

20 октомври 2021 година(*)

„Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарно производство — Член 266 ДФЕС — Административни разследвания — Принцип на добра администрация — Принцип на безпристрастност — Жалба за отмяна и искане за обезщетение“

По дело T‑220/20

Petrus Kerstens, с местожителство в Ла Форклаз (Швейцария), за когото се явява C. Mourato, avocat,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват B. Mongin и A.‑C. Simon, в качеството на представители,

ответник,

с предмет жалба на основание член 270 ДФЕС за отмяна на записка на Комисията от 27 март 2017 г., с която жалбоподателят е уведомен за възобновяването на дисциплинарно производство и за решение от 11 юли 2019 г., с което му е отправено предупреждение, от една страна, и от друга страна, за поправяне на вредите, претърпени от него поради провеждането на три дисциплинарни производства и тяхната продължителност,

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от R. da Silva Passos, председател, V. Valančius (докладчик) и L. Truchot, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 април 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателят, г‑н Petrus Kerstens, е бивше длъжностно лице на Европейската комисия. В периода 2003—2011 г. той работи в служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) като началник на отдел, впоследствие като съветник към генерална дирекция (ГД) „Човешки ресурси и сигурност“. От 1 април 2016 г. е пенсионер.

2        На първо място, на 20 юли 2012 г. при уреждане на спор между него и Комисията, жалбоподателят изготвя записка, която става причина за решение на Комисията да образува дисциплинарно производство под номер CMS 12/063, с мотива, че тази записка съдържа изявления, счетени за обидни. В резултат на това производство е прието решението от 15 април 2014 г., с което на жалбоподателя е наложено наказание „забележка“ (наричано по-нататък „решението от 15 април 2014 г.“).

3        С решение от 18 март 2016 г., Kerstens/Комисия (F‑23/15, EU:F:2016:65), Съдът на публичната служба на Европейския съюз отхвърля жалбата, подадена срещу решението от 15 април 2014 г.

4        Жалбоподателят подава жалба срещу това съдебно решение, която е уважена от Общия съд с решение от 14 февруари 2017 г., Kerstens/Комисия (T‑270/16 P, непубликувано, EU:T:2017:74).

5        В това отношение в точки 62—70 от решение от 14 февруари 2017 г., Kerstens/Комисия (T‑270/16 P, непубликувано, EU:T:2017:74), Общият съд посочва, че в нарушение на задълженията на Комисията дисциплинарното производство CMS 12/063 е образувано, без да е проведено предварително административно разследване, без предварително изслушване на жалбоподателя и без да бъде надлежно изготвен доклад след приключването на такова разследване. Въз основа на това в точки 88 и 89 от посоченото съдебно решение той стига до извода, че дисциплинарното производство, което е трябвало да бъде проведено от органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), на основата на такова разследване и на доклад, с който то би трябвало да приключи, и след изслушване на жалбоподателя, е било съществено опорочено от тези нарушения, така че не могло да се изключи, че това производство би могло да доведе до различен резултат, ако бяха спазени приложимите за него правила и ако жалбоподателят беше изслушан. Поради това Общият съд отменя решение от 15 април 2014 г.

6        Със записка от 6 април 2017 г. ОН уведомява жалбоподателя, че в изпълнение на решение от 14 февруари 2017 г., Kerstens/Комисия (T‑270/16 P, непубликувано, EU:T:2017:74), той е дал указания на Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси на Комисията (IDOC), от една страна, да възобнови дисциплинарно производство CMS 12/063 ab initio и под нов номер CMS и от друга страна, да заличи в служебното досие на жалбоподателя наложеното му с решение от 15 април 2014 г. наказание „забележка“.

7        На 18 април 2017 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу записката на ОН от 6 април 2017 г.

8        На 25 юли 2017 г. ОН отхвърля посочената жалба по административен ред.

9        На второ място, на 7 септември 2015 г., поради съмнения за разкриване на поверителна информация на външно за институцията лице, ОН решава да образува друго дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, заведено под номер CMS 15/017. На 7 април 2016 г. дисциплинарният съвет издава мотивирано становище, в което приема, че жалбоподателят е нарушил задължението си за лоялност и има основание за налагане на дисциплинарно наказание с имуществени последици. Поради подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу решение от 18 март 2016 г., Kerstens/Комисия (F‑23/15, EU:F:2016:65), ОН обаче решава да спре това дисциплинарно производство, за да изчака резултата от производството по обжалване, и уведомява за това жалбоподателя със записка от 19 септември 2016 г.

10      Със записка от 27 март 2017 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че вследствие на решение от 14 февруари 2017 г., Kerstens/Комисия (T‑270/16 P, непубликувано, EU:T:2017:74), дисциплинарно производство CMS 15/017 е възобновено и с оглед на обстоятелството, че IDOC не е провела административно разследване преди изслушването на жалбоподателя на основание на член 3 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), тя е дала указания на IDOC да възобнови това дисциплинарно производство на етапа, на който е допуснато това нарушение, което е от същия вид като установеното от Общия съд относно производство CMS 12/063. Подадената от жалбоподателя на 18 април 2017 г. жалба по административен ред срещу тази записка е отхвърлена от ОН на 25 юли 2017 г.

11      На 10 ноември 2017 г. жалбоподателят подава жалба за отмяна на посочената записка от 27 март 2017 г., както и на посочената в точка 6 по-горе записка от 6 април 2017 г. С определение от 26 юни 2018 г., Kerstens/Комисия (T‑757/17, непубликувано, EU:T:2018:391), Общият съд постановява, че обжалваните записки не са увреждащи актове, тъй като те би трябвало да се квалифицират като подготвителни актове в рамките на висящи дисциплинарни производства. Това определение е потвърдено в производство по обжалване с определение от 22 януари 2019 г., Kerstens/Комисия (C‑577/18 P, непубликувано, EU:C:2019:129).

12      На трето място, на 27 септември 2016 г. ОН образува отделно административно производство срещу жалбоподателя, заведено под номер CMS 16/009, във връзка с възприето от него по отношение на членове на администрацията „поведение, което нарушава Правилника“ в рамките на дисциплинарно производство CMS 15/017.

13      Със записка от 21 юни 2017 г. IDOC предава на жалбоподателя заповедите за провеждане на производства CMS 15/017 (понастоящем CMS 17/009) и CMS 12/063 (понастоящем CMS 17/010). По молба на жалбоподателя изслушването му в рамките на тези производства и на производство CMS 16/009 е отлагано няколкократно. На 4 април 2018 г. IDOC уведомява жалбоподателя със записка за деянията, в които е упрекван, като го поканва да представи становището си в срок от десет дни. На 1 август 2018 г. докладът за административното разследване е предаден на ГД „Човешки ресурси и сигурност“. Жалбоподателят е изслушан на 28 януари 2019 г.

14      В решение от 11 юли 2019 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което приключват производства CMS 16/009, CMS 17/009 и CMS 17/010, ОН приема, че поведението на жалбоподателя представлява нарушение на членове 11, 12 и 17 от Правилника. Той обаче решава да не образува по отношение на него дисциплинарно производство, а да му отправи предупреждение съгласно член 3, параграф 1, буква б) от приложение IX към Правилника.

15      На 29 август 2019 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу това решение. Тази жалба е отхвърлена с решение на ОН от 19 декември 2019 г.

 Производство и искания на страните

16      На 16 април 2020 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата, предмет на настоящото производство.

17      Писмената фаза на производството приключва на 4 ноември 2020 г.

18      На 30 ноември 2020 г. на основание на член 106 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят иска да бъде проведено съдебно заседание.

19      По предложение на съдията докладчик Общият съд (седми състав) уважава искането на жалбоподателя и започва устната фаза на производството.

20      Устните състезания на страните и отговорите им на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 22 април 2021 г.

21      Жалбоподателят иска Общият съд:

–        да отмени обжалваното решение, както и записката на ОН от 27 март 2017 г., с която го уведомява за възобновяването на производство CMS 15/017 (понастоящем CMS 17/009),

–        да осъди Комисията да му заплати сумата от 30 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

22      По същество Комисията иска Общият съд:

–        да отхвърли изцяло жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По искането за отмяна

23      В самото начало следва да се припомни, че с определение от 26 юни 2018 г., Kerstens/Комисия (T‑757/17, непубликувано, EU:T:2018:391), Общият съд вече е постановил, че записката от 27 март 2017 г. не е увреждащ акт. Поради това следва да се приеме, че искането за отмяна на тази записка е недопустимо.

24      Жалбоподателят излага три основания в подкрепа на искането си за отмяна. В първото основание той сочи нарушение на член 266 ДФЕС поради приемането от Комисията на неподходящи мерки за изпълнението на решение от 14 февруари 2017 г., Kerstens/Комисия (T‑270/16 P, непубликувано, EU:T:2017:74), относно решение от 15 април 2014 г., с което в рамките на дисциплинарно производство CMS 12/063 (понастоящем CMS 17/010) му е наложено наказание „забележка“ и е нарушен принципът non bis in idem. Във второто основание той посочва нарушение на член 266 ДФЕС, на принципа на добра администрация, към който спада задължението за безпристрастно и справедливо разглеждане на делата, на принципа на презумпцията за невиновност и на правото на защита. Накрая, в третото основание той посочва нарушение на член 266 ДФЕС, на процесуалните правила, приложими към административните разследвания и към дисциплинарните производства, на правото на защита и на задължението за мотивиране.

25      Общият съд счита, че следва първо да разгледа второто основание.

26      В рамките на това основание жалбоподателят изтъква по същество, че във всяко ново дисциплинарно производство трябва да бъде гарантирана безпристрастността и справедливостта, както изисква принципът на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Той подчертава, че принципът на безпристрастност има двойно измерение, едновременно субективно и обективно, което задължава дисциплинарния орган, от една страна, да не показва с поведението си, че е взел страна или е лично предубеден, и от друга страна, да бъде обективно безпристрастен, като осигури всички гаранции, достатъчни за да се изключи всякакво обективно съмнение по този въпрос.

27      Според жалбоподателя в случая, в резултат на възобновяването на дисциплинарните производства, в нарушение на посочените в точка 26 по-горе принципи, едни и същи административни органи и едни и същи ръководители е трябвало да преразглеждат преписките, по които вече са се произнесли.

28      Жалбоподателят поддържа освен това, че като обединява трите дисциплинарни производства CMS 12/063 (понастоящем CMS 17/010), CMS 15/017 (понастоящем CMS 17/009) и CMS 16/009 за целите на общо разследване, ОН не е изпълнил задължението си за обективна безпристрастност. Всъщност това обединяване било израз на желанието на ОН да утежни обвиненията срещу жалбоподателя и да направи необходимото, за да бъде производство CMS 12/063 (понастоящем CMS 17/010) разгледано от дисциплинарен съвет. Според жалбоподателя трите административни разследвания са проведени отделно и едва на етапа на заключението от тези разследвания трите доклада са съединени като приложения към общия окончателен доклад на IDOC.

29      Накрая жалбоподателят отбелязва, че за двете дисциплинарни производства CMS 12/063 (понастоящем CMS 17/010) и CMS 15/017 (понастоящем CMS 17/009) отговарящата за разследванията в IDOC е подателката на сигнала за фактите, разглеждани в рамките на второто посочено производство. Той оспорва нейната субективна безпристрастност, както и тази на генералната директорка на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, участваща в няколко производства, които го засягат. Той оспорва също и обективната безпристрастност на общото производство по разследване поради участието в това разследване в качеството на отговарящ за провеждането му на подателката на сигнала.

30      Комисията изтъква, че трите дисциплинарни производства срещу жалбоподателя са обединени от съображения за процесуална икономия. Според Комисията с това си действие IDOC и ОН не са имали намерение да утежнят положението на жалбоподателя или да действат в негова вреда, а напротив, са позволили по отношение на него да бъде отправено само едно предупреждение за всички деяния в основата на тези три производства.

31      По отношение на оспорването на безпристрастността на отговарящата за разследванията, както и безпристрастността на генералната директорка на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, Комисията поддържа, че жалбоподателят изтъква само инсинуации или неподлежащи на проверка опасения. Според Комисията същото се отнася и за оспорването на безпристрастността на производството по разследване поради участието в разследването в качеството на отговаряща за него на подателката на сигнала за фактите в основата на производство CMS 15/017 (понастоящем CMS 17/009).

32      Следва да се припомни, че в член 41 от Хартата, която по силата на член 6, параграф 1 от Договора за ЕС има същата правна стойност както Договорите, е прогласено правото на добра администрация. Това право включва по силата на член 41, параграф 1 от Хартата, именно правото на всеки засягащите го въпроси да бъдат разглеждани безпристрастно от институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз.

33      Съгласно съдебната практика по силата на принципа на добра администрация администрацията е длъжна да разглежда внимателно и безпристрастно всички релевантни доказателства и обстоятелства по случая, с който е сезирана, и да събере всички фактически и правни обстоятелства, необходими за упражняване на правомощията ѝ за преценка, както и да гарантира доброто протичане и ефективността на производствата, които провежда (вж. решение от 26 септември 2014 г., B&S Europe/Комисия, T‑222/13, непубликувано, EU:T:2014:837, т. 39 и цитираната съдебна практика).

34      Трябва също да се припомни, че изискването за безпристрастност обхваща, от една страна, субективната безпристрастност, в смисъл че нито един от членовете на съответната институция, които се занимават със съответното дело, не трябва да показва, че е взел страна или е лично предубеден, и от друга страна, обективната безпристрастност, в смисъл че институцията трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос (вж. решение от 7 ноември 2019 г., ADDE/Парламент, T‑48/17, EU:T:2019:780, т. 43 и цитираната съдебна практика). В рамките на проверката за безпристрастност на производство пред колективен орган фактът, че съмненията относно проявата на безпристрастност засягат само едно лице от колективен орган, не е непременно от решаващо значение, предвид факта че това лице би могло да упражни решаващо влияние по време на разискванията (решение от 7 ноември 2019 г., ADDE/Парламент, T‑48/17, EU:T:2019:780, т. 58).

35      Що се отнася до субективната безпристрастност, от съдебната практика следва, че тази безпристрастност се предполага до доказване на противното (вж. решение от 27 ноември 2018 г., Mouvement pour une Europe des nations et des libertés/Парламент, T‑829/16, EU:T:2018:840, т. 49 и цитираната съдебна практика).

36      В това отношение следва да се отбележи, че в случая жалбоподателят не представя доказателства, които да доведат до съмнение в субективната безпристрастност на производството по разследване.

37      Що се отнася до обективната безпристрастност на разследване, Общият съд вече е признал, че такава не е налице, след като е било доказано, че преди започване на разследването един от разследващите служители е бил запознат с фактите, предмет на това разследване, като до него лично се е допитал един от жалбоподателите и когато съответната институция е могла да определи като разследващ служител лице, което няма никакви предварителни познания за фактите и така не буди никакво основателно съмнение с оглед на безпристрастността му по отношение на другата страна (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2019 г., UZ/Парламент, T‑47/18, предмет на обжалване, EU:T:2019:650, т. 51—56).

38      В случая е безспорно, че лицето, което отговаря за провеждането на общото разследване, образувано за трите производства CMS 16/009, CMS 15/017 (понастоящем CMS 17/009) и CMS 12/063 (понастоящем CMS 17/010), е подателката на сигнал за фактите, предмет на производство CMS 15/017 (понастоящем CMS 17/009), а именно началничката на отдел „Човешки ресурси на IDOC 1“.

39      Установено е впрочем, че подателката на сигнал е могла да има последваща активна роля при провеждането на разследването, осъществявано в рамките на производство CMS 15/017 (понастоящем CMS 17/009), в качеството ѝ на лице, на което е възложено да ръководи общото за трите дисциплинарни производства разследване. Всъщност, от една страна, със записка от 21 юни 2017 г. това лице съобщава на жалбоподателя, че на 1 юни 2017 г. е получило заповед да ръководи посоченото разследване и за целта е определило двама разследващи служители. От друга страна, окончателният доклад за разследването е подписан от него, което показва ефективното му участие в разследването.

40      В това отношение в съдебното заседание Комисията приема, че макар активната роля на това лице да не е точно установена, в качеството му на отговарящо за наблюдението, качеството и пълнотата на съответното разследване, то е имало възможността да се намеси при получаването на проекта за разследване.

41      В същия смисъл вече е постановено, че разследващо лице упражнява правомощията си за разследване под ръководството на отговарящия за административното разследване, който може да му дава указания (решение от 5 октомври 2020 г., Broughton/Eurojust, T‑87/19, непубликувано, EU:T:2020:464, т. 70). От това следва, че функцията на отговарящ за административното разследване не се свежда до пасивно положение и винаги му оставя възможността да се намеси в рамките на текущо разследване.

42      Така следва да се приеме, че в разглежданото положение, характеризиращо се с установената в точка 38 по-горе идентичност на лицата, има обективна опасност отговорното за провеждането на разследването лице предварително да си е съставило мнение или да е лично предубедено относно участието на жалбоподателя в деянията, за които е упрекван в рамките на производство CMS 15/017 (понастоящем CMS 17/009), дори преди разследването да се състои. Конкретно с оглед на ролята на посоченото лице при провеждането на разследването и влиянието, което то е могло да има върху съдържанието на окончателния доклад за него, следва да се приеме, че такова положение може да предизвика в съзнанието на жалбоподателя основателни съмнения относно обективната безпристрастност на това разследване. В това отношение съгласно практиката на Съда Общият съд не е длъжен да проверява дали отговарящият за провеждането на общото разследване действително е бил предубеден по отношение на жалбоподателя, тъй като е достатъчно да съществува основателно съмнение и то да не може да бъде преодоляно (вж. в този смисъл решение от 27 март 2019 г., August Wolff и Remedia/Комисия, C‑680/16 P, EU:C:2019:257, т. 37).

43      При такива обстоятелства жалбоподателят има основание да твърди, че Комисията не е организирала производството по разследване, водено при възобновяването на трите дисциплинарни производства, по такъв начин, че да му предостави достатъчно гаранции относно обективната безпристрастност на това производство. Това обстоятелство е от естество да опорочи изцяло дисциплинарното производство.

44      Съгласно постоянната съдебна практика обаче, за да може процесуално нарушение да бъде основание за отмяната на даден акт, трябва да е било възможно при липсата на това нарушение производството да доведе до различен резултат (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2017 г., Kerstens/Комисия, T‑270/16 P, непубликувано, EU:T:2017:74, т. 74 и цитираната съдебна практика).

45      В рамките на тази проверка трябва да се отчетат всички обстоятелства по случая, и по-специално естеството на оплакванията и тежестта на допуснатите процесуални нарушения с оглед на гаранциите, с които е можело да разполага длъжностно лице (решение от 15 април 2015 г., Pipiliagkas/Комисия, F‑96/13, EU:F:2015:29, т. 65).

46      Установеното в приложение IX към Правилника дисциплинарно производство обаче предвижда два отделни етапа. Първият етап се състои в провеждането на безпристрастно административно разследване, образувано с решение на ОН, последвано от изготвяне на доклад от разследването и приключващо — след изслушване на заинтересованото лице във връзка с деянията, в които е упреквано — с направените въз основа на този доклад изводи. Вторият етап се състои от самото дисциплинарно производство, образувано от ОН въз основа на доклада от разследването, и се изразява в образуването на дисциплинарно производство без участието на дисциплинарния съвет или в сезирането на посочения съвет въз основа на доклад, изготвен от ОН в съответствие със заключенията от разследването и обясненията, дадени по него от съответното лице.

47      От това следва, че административното разследване има важна задача и може да повлияе на дисциплинарното производство. Всъщност именно въз основа на това разследване и на изслушването на съответното длъжностно лице ОН преценява, първо, дали да образува дисциплинарно производство, второ, дали за това производство евентуално трябва да сезира дисциплинарния съвет и трето, когато започва производството пред дисциплинарния съвет, фактите, с които го сезира.

48      При това положение не може да се изключи, че ако административното разследване беше проведено при спазване на всички гаранции за безпристрастност, то можеше да доведе до различна преценка на фактите и следователно до различни последици (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2017 г., Kerstens/Комисия, T‑270/16 P, непубликувано, EU:T:2017:74, т. 82).

49      При тези условия жалбоподателят е можел да има основателни съмнения относно обективната безпристрастност на разследването, а оттам и на образуваните по отношение на него дисциплинарни производства.

50      С оглед на изложеното по-горе второто основание следва да се уважи и в резултат на това спорното решение да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат другите основания, изложени от жалбоподателя.

 По искането за обезщетение

51      Жалбоподателят моли Общия съд да осъди Комисията да му заплати обща сума от 30 000 EUR за поправяне на неимуществените вреди, които той счита, че е претърпял. Той посочва, че спорните три дисциплинарни производства, които са продължили съответно около осем, шест и четири години, са му причинили стрес, както и здравословни проблеми. Освен това той твърди, че те са засегнали доброто му име и репутацията му, въпреки че до провеждането им кариерното му развитие е било безупречно.

52      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и моли искането за обезщетение да се отхвърли.

53      Следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика в областта на публичната служба, ангажирането на отговорността на Съюза е поставено в зависимост от изпълнението на съвкупност от условия, а именно: противоправност на действията, в които е упрекната институцията, наличие на действително претърпяна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдените действия и посочената вреда (вж. в този смисъл решения от 1 юни 1994 г., Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, EU:C:1994:211, т. 42 и от 16 декември 2010 т., Комисия/Petrilli, T‑143/09 P, EU:T:2010:531, т. 45 и цитираната съдебна практика). Тези три условия са кумулативни, което означава, че ако някое от тях не е изпълнено, не може да се приеме, че е налице отговорност на Съюза (вж. решение от 26 октомври 2017 г., Paraskevaidis/Cedefop, T‑601/16, EU:T:2017:757, т. 78 и цитираната съдебна практика).

54      От това следва, че дори при установено нарушение от страна на институция, орган, служба или агенция на Съюза отговорността на последния се ангажира само ако ищецът успее по-специално да докаже наличието на действително претърпени от него вреди (вж. решение от 26 октомври 2017 г., Paraskevaidis/Cedefop, T‑601/16, EU:T:2017:757, т. 79 и цитираната съдебна практика).

55      Следва да се припомни също, че съгласно постоянната съдебна практика отмяната на акт, опорочен поради незаконосъобразност, сама по себе си може да представлява подходящо средство и по принцип е достатъчна за поправяне на неимуществените вреди, които този акт евентуално е причинил (вж. в този смисъл решения от 9 юли 1987 г., Hochbaum и Rawes/Комисия, 44/85, 77/85, 294/85 и 295/85, EU:C:1987:348, т. 22 и от 9 ноември 2004 г., Montalto/Съвет, T‑116/03, EU:T:2004:325, т. 127 и цитираната съдебна практика).

56      Сама по себе си отмяната на акт, опорочен поради незаконосъобразност, обаче не може да представлява подходящо средство за поправяне на вредите в случай че жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които не произтичат от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и които не могат да бъдат напълно поправени с тази отмяна (вж. решение от 19 ноември 2009 г., Michail/Комисия, T‑49/08 P, EU:T:2009:456, т. 88 и цитираната съдебна практика).

57      В случая следва да се посочи, че твърдените от жалбоподателя неимуществени вреди произтичат пряко от незаконосъобразността на производството по разследване, започнато при възобновяването на трите спорни дисциплинарни производства.

58      Макар жалбоподателят да твърди, че поради продължителността си посочените производства са му причинили стрес и здравословни проблеми, и са засегнали доброто му име и репутацията му, той не представя в подкрепа на твърденията си никакви точни доказателства за действителното причиняване на такава вреда.

59      При това положение Общият съд счита, че всяка неимуществена вреда, която жалбоподателят би могъл да претърпи, ще бъде поправена по подходящ начин и в достатъчна степен чрез отмяната на обжалваното решение.

60      Следователно искането за обезщетение трябва да се отхвърли.

61      От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да бъде уважена в частта, в която се иска отмяната на обжалваното решение, и да бъде отхвърлена в останалата ѝ част.

 По съдебните разноски

62      Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

63      Тъй като жалбата е частично уважена, справедливата преценка на обстоятелствата по делото налага да се постанови жалбоподателят да понесе една трета от собствените си съдебни разноски, а останалата част от разноските му да бъде заплатена от Комисията, която наред с това да понесе и собствените си съдебни разноски.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отменя решение на Европейската комисия от 11 юли 2019 г., с което на гн Petrus Kerstens се налага наказание „предупреждение“.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Комисията понася, наред със собствените си съдебни разноски, и две трети от съдебните разноски на гн Kerstens.

da Silva Passos

Valančius

Truchot

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20 октомври 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: френски.