РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
14 юли 2015 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността „Lembergerland“ — Абсолютно основание за отказ — Марка за вино, която включва географски означения — Член 7, параграф 1, буква й) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑55/14
Genossenschaftskellerei Rosswag-Mühlhausen eG, установено във Файхинген ан дер Енц (Германия), за което се явява H. Steffan, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява A. Poch, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 14 ноември 2013 г. (преписка R 566/2013‑1), постановено по заявка за регистрация на словния знак „Lembergerland“ като марка на Общността,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen, председател, I. Pelikánová и E. Buttigieg (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 21 януари 2014 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 10 април 2014 г.,
като има предвид, че в едномесечния срок от уведомяването на страните за приключването на писмената фаза на производството не е постъпило искане от тях за насрочване на съдебно заседание, и като съответно на основание член 135а от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. реши въз основа на доклада на съдията докладчик да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 22 август 2012 г. жалбоподателят, Genossenschaftskellerei Rosswag-Mühlhausen eG, подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „Lembergerland“.
3 Стоките, за които се иска регистрация, спадат към клас 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „алкохолни напитки (с изключение на бира)“.
4 С решение от 30 януари 2013 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация за посочените в точка 3 по-горе стоки, тъй като абсолютното основание за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква й) от Регламент № 207/2009, е пречка за регистрацията на заявената марка.
5 На 25 март 2013 г. на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят подава жалба пред СХВП срещу решението на проверителя.
6 С решение от 14 ноември 2013 г. първи апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Той посочва, че заявената марка съдържа географското означение „Lemberg“, защитено в Европейския съюз за вина с произход от Южна Африка на основание член 8, буква б), подточка ii) от Споразумението между Европейската общност и Република Южна Африка относно търговията с вина (ОВ L 28, 2002 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 26, стр. 58) (наричано по-нататък „Споразумението между Общността и Република Южна Африка“), във връзка с приложение II към посоченото споразумение, без обаче виното, за което се отнася заявената марка, да произхожда от това мястото на произход. Според него заявената марка не представлява просто измислена нова дума по отношение на географското означение „Lemberg“ и за да се обоснове отказ за регистрацията ѝ на посоченото в член 7, параграф 1, буква й) от Регламент № 207/2009 основание, е достатъчно тя да включва или да е съставена от елемент, който позволява да се определи със сигурност това географско означение. Освен това той счита, че обстоятелството, че думата „Lemberg“ се позовава на (лозарски) „estate“, а не на регион или на територия, не поставя под съмнение факта, че става въпрос за защитено географско означение съгласно Споразумението между Общността и Република Южна Африка. Той посочва, че направените от жалбоподателя позовавания на други защитени географски означения по силата на същото споразумение са ирелевантни за конкретната преценка на заявката за регистрация. На последно място, апелативният състав приема, че член 6, трето от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г., изменена и ревизирана (наричана по-нататък „Парижката конвенция“), не е приложим в случая, тъй като той предвижда единствено забрана за регистрация на марки по отношение на емблеми на държавите, официални знаци за контрол и емблеми на междуправителствени организации.
Искания на страните
7 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да задължи СХВП да регистрира заявената марка,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
8 СХВП иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
9 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, като твърди, че е налице нарушение на член 7, параграф 1, буква й) от Регламент № 2007/2009, и поддържа, че апелативният състав неправилно е отказал регистрация на заявената марка на основание на посочената разпоредба. От една страна, той по същество твърди, че не може да се приеме, че наименованието „Lemberg“, което посочва едно лозарско стопанство, представлява географско указание по-специално по смисъла на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 година относно общата организация на пазара на вино, за изменение на регламенти (ЕО) № 1493/1999, (ЕО) № 1782/2003, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 3/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (ЕО) № 1439/1999 (ОВ L 148, стр. 1). От друга страна, той поддържа, че заявената марка е съставена от измислена дума, която не съответства с наименованието „Lemberg“ и следователно не е от естество да заблуди съответните потребители за „съществуванието на връзка между ползувателя и организацията“ по смисъла на Парижката конвенция.
10 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
11 Съгласно член 7, параграф 1, буква й) от Регламент № 207/2009 се отказва регистрация на марките за вина, които включват или които са съставени от географски указания, предназначени да идентифицират вината, когато тези вина нямат този произход.
12 Що се отнася до вината, източник на защитата на географските указания, от една страна, са регламентите на Съюза, по-специално тези за общата организация на пазара на вино, и от друга страна, сключените между Съюза и трети държави двустранни конвенции за търговията с вина (вж. в този смисъл решение от 11 май 2010 г., Abadía Retuerta/СХВП (CUVÉE PALOMAR), T‑237/08, Сб., EU:T:2010:185, т. 73 и 104—108).
13 Съгласно член 8, буква б), подточка ii) от Споразумението между Общността и Република Южна Африка по отношение на вината с произход Южна Африка в Съюза са защитени географските означения, посочени в приложение II. Приложение II „Списък на географски означения“ към споразумението, раздел Б „Географски означения на вина с произход от Южна Африка“, точка 2 „Наименования на региони, райони, „wards“ и „estates“, подточка 2.3 „Крайбрежен регион“, подточка 2.3.7 „Район Tulbagh“, подточка 2.3.7, буква б) „Estates“ изрично посочва „Lemberg“.
14 В точки 13 и 18 от обжалваното решение апелативният състав заключава, че „Lemberg“ е географско означение, защитено по силата на това споразумение. Той отбелязва, че заявената марка за „алкохолни напитки (с изключение на бира)“, от клас 33, съдържа това защитено географско означение за вина, без обаче виното, за което се отнася марката, да произхожда от указаното с географското означение място на произход, и потвърждава решението на проверителя да откаже на основание член 7, параграф 1, буква й) от Регламент № 207/2009 исканата регистрация за стоки от клас 33.
15 На първо място, жалбоподателят оспорва тази преценка, като твърди, че думата „Lemberg“ означава едно лозарско стопанство и следователно не може да се разглежда като географско указание. В това отношение той се позовава на определението за географско указание, дадено в член 34, параграф 1, буква б) от Регламент № 479/2008.
16 В това отношение следва да се отбележи, както е приел и апелативният състав, че „Lemberg“ е географско означение, защитено на територията на Съюза за вина с произход от Южна Африка на основание на разпоредбите на Споразумението между Общността и Република Южна Африка, посочени в точка 13 по-горе. Противно на твърденията на жалбоподателя, обстоятелството, че това означение препраща към „estate“ (лозарско стопанство), а не към регион, община или район, не може да постави под съмнение факта, че то е изрично защитено като географско означение по силата на посоченото споразумение.
17 Всъщност, както твърди СХВП, никоя от разпоредбите в самото споразумение не позволява да се приеме, че посочените в приложение II от него лозарски стопанства не се ползват на основание член 8, буква б), подточка ii) от Споразумението със същата защита, както регионите, районите (districts) или лозарските райони (wards), които също са посочени в него.
18 Освен това, както правилно отбелязва СХВП, що се отнася до определението за географско означение, член 3, буква б) от Споразумението между Общността и Република Южна Африка препраща към член 22, параграф 1 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, съдържащо се в приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано на 15 април 1994 г. в Маракеш и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3) (наричано по-нататък „Споразумението за ТРИПС“). Последната разпоредба предвижда, че под географски означения се разбират „означения, определящи дадена стока като произхождаща от територията на страна членка или от регион или местност на тази територия, когато дадено качество, известност или друга характеристика на стоката се явява като съществен атрибут на географския ѝ произход“. Няма никакво основание да се заключи, че „местност“ по смисъла на тази разпоредба не може да представлява лозарско стопанство или че такава „местност“ следва да се ограничи до дадена територия в зависимост от размера ѝ или от официалното ѝ административно разделение.
19 Етимологичното пояснение за местност, географските и историческите характеристики на местностите, примерите за различни местности в Германия с името „Lemberg“, посочени от жалбоподателя, и забележката за произхода на наименованието „Lemberg“, че се отнася до град в Украйна, не могат да поставят под съмнение извода, че „Lemberg“ е географско означение, защитено по силата на Споразумението между Общността и Република Южна Африка, както следва от точки 16—18 по-горе.
20 Същото се отнася и за довода на жалбоподателя във връзка с определението за географско указание, дадено в член 34, параграф 1, буква б) от Регламент № 479/2008. Всъщност „Lemberg“ не е географско указание, защитено по силата на член 36 от Регламент № 479/2008, а по силата на Споразумението, сключено между Общността и Република Южна Африка, което, що се отнася до определението за географско означение, препраща към член 22, параграф 1 от Споразумението за ТРИПС, както бе посочено в точка 18 по-горе. От това следва, че Регламент № 479/2008 не е релевантен в случая за преценката дали „Lemberg“ трябва да се счита за географско указание по смисъла на член 7, параграф 1, буква й) от Регламент № 207/2009. При всички случаи определението за географско указание, дадено в член 34, параграф 1, буква б) от Регламент № 479/2008, не противоречи на това по член 22, параграф 1 от Споразумението за ТРИПС, както правилно поддържа СХВП.
21 На второ място, жалбоподателят твърди, че заявената марка „Lembergerland“ не съответства на географското означение „Lemberg“, посочено в Споразумението между Общността и Република Южна Африка, а представлява измислена нова дума, съставена от две случайно избрани думи и от тринадесет букви, от които само седем съвпадат с посоченото географско означение. Според жалбоподателя, заявената марка има собствено значение, което означава „планинска и блатиста страна“, и не цели създаване на „впечатлението за произход от най-малкото лозарско стопанство в провинция Западен Кейп в Южна Африка“.
22 В това отношение, както е направил апелативният състав в точка 16 от обжалваното решение, следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика, за да се приложи основанието за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква й) от Регламент № 207/2009, е достатъчно заявената марка да включва или да е съставена от географско указание или от елементи, които позволяват да се определи със сигурност съответното географско указание (вж. в този смисъл решение CUVÉE PALOMAR, точка 12 по-горе, EU:T:2010:185, т. 125 и 131).
23 В случая заявеният знак „Lembergerland“ е съставна дума, съдържаща по-специално защитеното географско означение „Lemberg“, ясно разпознаваемо в самия знак, което впрочем не се оспорва от жалбоподателя.
24 Напротив, жалбоподателят по същество поддържа, че заявената марка, като цяло, не може да доведе до объркване с разглежданото географско означение, тъй като имала различно от неговото значение (вж. точка 21 по-горе).
25 Както правилно посочва обаче апелативният състав в точка 17 от обжалваното решение, като се позовава на четвърто съображение от Регламент (ЕО) № 3288/94 на Съвета от 22 декември 1994 година за изменение на Регламент (ЕО) № 40/94 относно марката на Общността с оглед прилагането на споразуменията, подписани в рамките на Уругвайския кръг (ОВ L 349, стр. 83; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 185), с който се въвежда член 7, параграф 1, буква й) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) (понастоящем член 7, параграф 1, буква й) от Регламент № 207/2009), регистрацията на марка трябва да бъде отказана, ако марката съдържа или е съставена от географски указания, независимо от това дали заявеният знак може да заблуди потребителя по отношение на произхода на виното, за което се отнася.
26 Всъщност четвърто съображение от Регламент № 3288/94 уточнява, че член 23, параграф 2 от Споразумението за ТРИПС предвижда отказ на регистрацията или обезсилване на търговските марки, които включват или се състоят от неверни географски указания за виното, независимо от условието, според което могат да заблудят обществеността. Така основанието за отказ, предвидено от член 7, параграф 1, буква й) от Регламент № 207/2009, се прилага, без да е необходимо да се установява дали марката, чиято регистрация се иска, може да заблуди потребителите, или поражда вероятност от объркване, що се отнася до произхода на продукта (решение CUVÉE PALOMAR, точка 12 по-горе, EU:T:2010:185, т. 119 и 120).
27 В този контекст трябва да се отхвърли като неотносим и доводът на жалбоподателя, че не е следвало да се откаже регистрацията на заявената марка, тъй като тя „не е от естество да заблуд[и] публиката върху съществуванието на връзка между ползувателя и организацията“ по смисъла на член 6, трето, алинея 1, буква с) от Парижката конвенция. Всъщност, както посочва апелативният състав в точка 23 от обжалваното решение, тази разпоредба не е приложима в случая, тъй като член 6, трето от Парижката конвенция се отнася само до забраната като марки да се ползват гербовете, знамената и други емблеми на държавите — членки на Съюза, както и на официалните знаци за контрол и гаранция, приети от тях, и такива на международни междуправителствени организации, а не до защитата на географските означения.
28 При всички случаи, противно на твърдението на жалбоподателя, допълнителните букви, които съставят заявения знак, не могат да му придадат измислен характер в сравнение с географското означение „Lemberg“, тъй като думата „lemberger“ в немския език е прилагателно, съставено от думата „Lemberg“, и думата „Land“ на същия език означава „област, територия“, което позволява заявеният знак да се разбира като отнасящ се до „областта на Lemberg“ или „територията на Lemberg“, както основателно посочва СХВП. Следователно заявената марка няма собствено и самостоятелно значение, което да се разграничава съществено от това на географското означение „Lemberg“.
29 Следователно, противно на твърдението на жалбоподателя, апелативният състав правилно е приел, че заявената марка „Lembergerland“ е съставена или включва географското означение „Lemberg“, защитено по силата на Споразумението между Общността и Република Южна Африка за вината с такъв произход. Стоките, посочени в заявената марка, включват вино, за което жалбоподателят не твърди, че е с произход от Lemberg. Следователно апелативният съд правилно е приел, че абсолютното основание за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква й) от Регламент № 207/2009, е пречка за регистрацията на заявената марка.
30 Този извод не може да бъде оборен с останалите доводи на жалбоподателя.
31 На първо място, жалбоподателят посочва, че апелативният състав не е взел предвид регистрацията на марката „Lembergerland“ в Германия.
32 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика общностният режим на марките е автономна система, състояща се от съвкупност от норми и преследваща специфични за нея цели, която се прилага независимо от всяка една национална система. Ето защо СХВП и евентуално Съдът на Съюза не са обвързани от решение, постановено на равнище държава — членка на Съюза, с което се приема, че същият знак е годен да бъде регистриран като национална марка. Съществуващите регистрации в държавите — членки на Съюза, са само обстоятелство, което може да бъде взето предвид в контекста на регистрацията на марка на Общността, като заявената марка от своя страна трябва да бъде преценявана единствено въз основа на релевантната правна уредба на Съюза. Следователно СХВП не е длъжна да регистрира заявената марка поради наличието на решение за регистрация на компетентния национален орган в областта на марките (вж. в този смисъл решения CUVÉE PALOMAR, точка 12 по-горе, EU:T:2010:185, т. 137 и 138 и цитираната съдебна практика и от 16 май 2013 г., Restoin/СХВП (EQUIPMENT), T‑356/11, EU:T:2013:253, т. 74 и цитираната съдебна практика).
33 Поради това, както отбелязва СХВП, обстоятелството, че заявената марка е била регистрирана в Германия, не може да постави под съмнение законосъобразността на решението на апелативния състав.
34 На второ място, жалбоподателят твърди, че СХВП е нарушила принципа на равенство. Той отбелязва, че в Споразумението между Общността и Република Южна Африка са посочени няколко географски означения, които са съставени или включват елемента „fisch“ или „sonne“, въпреки че има множество регистрирани марки за продукти от клас 33, които включват един от тези два елемента.
35 В това отношение следва да се припомни, че решенията, които апелативните състави постановяват по силата на Регламент № 207/2009 относно регистрацията на знак като марка на Общността, спадат към упражняването на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. Поради това, както правилно посочва СХВП, законосъобразността на решенията на апелативните състави трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент, според неговото тълкуване от съда на Съюза, а не въз основа на по-ранната практика на апелативните състави по вземане на решения (вж. решения от 26 април 2007 г., Alcon/СХВП, C‑412/05 P, Сб., EU:C:2007:252, т. 65 и цитираната съдебна практика и от 2 май 2012 г., Universal Display/СХВП (UniversalPHOLED), T‑435/11, EU:T:2012:210, т. 37 и цитираната съдебна практика).
36 Освен това спазването на принципа на равно третиране трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност (решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, Сб., EU:C:2011:139, т. 75). Наред с това по съображения за правна сигурност и за добра администрация разглеждането на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктно и пълно и да се прави във всеки конкретен случай (решение Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, посочено по-горе, EU:C:2011:139, т. 77).
37 В случая, от една страна, следва да се отбележи, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че са изпълнени условията, предвидени в член 7, параграф 1, буква й) от Регламент № 207/2009, както е видно от точка 29 по-горе. От друга страна, марките на Общността, на които се позовава жалбоподателят, без да посочва конкретни примери, евентуално съдържат географски означения, съставени или включващи елемента „fisch“ или „sonne“, а не „lemberg“. Висящото пред апелативния състав производство обаче не се отнася за географски означения, които са съставени или които включват елемента „fisch“ или „sonne“, също така защитени по силата на Споразумението между Общността и Република Южна Африка, както правилно посочва апелативният състав в точка 20 от обжалваното решение. Следователно фактическите обстоятелства, при всички положения, не са сравними с тези в конкретния случай.
38 Следователно, за да промени изводите, до които е достигнал апелативният състав в обжалваното решение, жалбоподателят не би могъл основателно да се позове на предходни решения на СХВП за регистрация на знаци, съдържащи елементите „fisch“ или „sonne“, като марки на Общността (вж. в този смисъл решения Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, точка 36 по-горе, EU:C:2011:139, т. 78 и 79, и UniversalPHOLED, точка 35 по-горе, EU:T:2012:210, т. 39).
39 На трето място, жалбоподателят изтъква, че защитата на южноафриканското географско означение „Lemberg“ не е попречило на австрийското лозарско стопанство St. Magdalena am Lemberg също да бъде защитено като географско означение по силата на същото Споразумение между Общността и Република Южна Африка. Оттук той прави извода, че заявената марка би трябвало да може да бъде регистрирана според същите принципи, които позволяват да се приеме, че двете посочени по-горе означения не са в противоречие.
40 В това отношение в точка 21 от обжалваното решение апелативният състав правилно е посочил, че дори да се приеме, че посочените географски означения са омонимни, съгласно член 7, параграф 4, буква a) от Споразумението между Общността и Република Южна Африка следва да се приеме, че двете означения са защитени поради традиционното им и последователно използване и поради обстоятелството, че те не могат да подведат потребителя. Тази преценка трябва да бъде потвърдена. Освен това апелативният състав правилно посочва, че при всички положения твърденият правен проблем не е предмет на настоящото производство.
41 От изложеното дотук следва, че трябва да се отхвърли единственото основание, а оттук жалбата в нейната цялост, без да е необходимо произнасяне по направеното от СХВП възражение за недопустимост на второто искане.
По съдебните разноски
42 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на СХВП.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Genossenschaftskellerei Rosswag-Mühlhausen eG да заплати съдебните разноски.
Kanninen | Pelikánová | Buttigieg |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 юли 2015 година.
Подписи