Дело T‑54/14

Goldfish BV и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Белгийски, германски, френски и нидерландски пазари на скариди от Северно море — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Определяне на цените и разпределяне на обемите на продажбите — Допустимост на доказателства — Използване като доказателство на тайни записи на телефонни разговори — Преценка на способността за плащане — Пълен съдебен контрол“

Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 8 септември 2016 г.

1.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказателства, които могат да бъдат приети — Законно събрани от Комисията доказателства, които преди това са били придобити по незаконосъобразен начин от трето лица — Допустимост — Условия — Спазване на принципите на справедлив съдебен процес и на правото на защита

(членове 101 ДФЕС и 263 ДФЕС; членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 2 и 20 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Необходима степен на точност на събраните от Комисията доказателства — Съвкупност от улики — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение

(член 101 ДФЕС; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

3.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Принцип на свободна преценка на доказателствата Граници — Зачитане на основните права и спазване на общите принципи на правото — Жалба, ограничена до правилата и понятията на националното право

(член 101 ДФЕС)

4.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Използване на изявления на други участвали в нарушението предприятия като доказателствени средства — Допустимост — Доказателствена сила на изявления, направени доброволно от основните участници в картел, за да се ползват от Известието относно сътрудничеството

(член 101 ДФЕС; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

5.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Задължение да се отчете обстоятелството, че съответното предприятие работи на загуба — Липса — Действителна способност за плащане на предприятието в особен социален и икономически контекст — Отчитане — Условия — Осъществяване на пълен съдебен контрол

(членове 101 ДФЕС и 261 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 35 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

1.      При липсата на правна уредба на Съюза относно понятието за доказване всички доказателствени средства, които процесуалните норми на държавите членки допускат в сходни производства, по принцип са допустими.

Все пак някои доказателства могат да бъдат изключени от преписката по делото по-специално ако съществува съмнение както относно самия характера на оспорвания документ, така и относно въпроса дали той е бил получен със законни средства от лицето, което се позовава на него.

Освен това анализът на законността на доказателствата не може да не отчете задължението на институциите да спазват основните права на заинтересованите лица. Следователно правото на Съюза не би могло да допусне доказателства, събрани при пълно неспазване на процесуалните действия, предвидени за тяхното събиране и имащи за цел да защитят основните права на заинтересованите лица. Извършването на съответните процесуални действия поради това трябва да се разглежда като съществено процесуално изискване по смисъла на член 263, параграф 2 ДФЕС.

В този контекст, записи на телефонни разговори, които, от една страна, са придобити от Комисията по време на проверка в помещенията на едно от предприятията, участващи в картел, който противоречи на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, и които следователно не са направени нито от Комисията, нито от друг държавен орган, а от частно лице, което е участвало във въпросните разговори, и от друга страна, са били събрани законосъобразно от Комисията, са доказателства, придобити законно от Комисията, които по принцип са допустими в рамките на разследване за нарушение на правото на конкуренцията.

Що се отнася до въпроса дали Комисията може да използва законно събраните от нея доказателства, въпреки че те първоначално са били придобити от трето лице, евентуално незаконно, например в нарушение на правото на зачитане на личния живот на лицето — обект на спорните записи, използването като доказателствено средство на незаконен запис само по себе си не противоречи на принципите на справедливост, установени в член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, а следователно и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително когато това доказателство е било придобито в нарушение на изискванията на член 8 от тази конвенция, който съответства на член 7 от Хартата на основните права, когато, от една страна, съответният жалбоподател не е бил лишен нито от справедлив съдебен процес, нито от правото си на защита и от друга страна, това доказателство не е единственото доказателствено средство, което е било взето предвид за постановяване на осъдителна присъда.

(вж. т. 43—45, 47, 57—60, 62, 73 и 76)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 71, 91—95, 112—114 и 127)

3.      Преценката на доказателство от Комисията в рамките на спор в областта на конкуренцията е уредена от правото на Съюза. В това отношение, макар принципът на свободна преценка на доказателствата да има предимство, трябва да се имат предвид основните права и общите принципи на правото на Съюза.

В това отношение несъмнено е вярно, че съдът на Съюза може да се ръководи и от правото на държавите членки. Това обаче не означава, че трябва да се приложи правото на държавата членка, чиято правна уредба относно събирането на доказателства е най-строга, още повече че както националните правни системи, така и правото на Съюза трябва да интегрират гаранциите, предоставен от Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Всъщност, когато не може да се направи извод за наличието на преобладаваща тенденция по определен правен въпрос в правните системни на държавите — членки на Съюза, еднаквите за Съюза тълкуване и приложение на принципа на свобода при събиране на доказателствата са абсолютно необходими, за да могат проверките на Комисията в рамките на производства, свързани с картели, да протичат при условията на равно третиране на засегнатите предприятия. Ако не беше така, прилагането на правила или правни понятия от националното право, които произтичат от законодателството на дадена държава членка, би довело до засягане на единството на правото на Съюза.

(вж. т. 77—79)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 96—100, 123 и 125)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 134—148)